НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
440
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Един мой познат, когато бил на
работа
в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места.
С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията.
Един мой познат, когато бил на
работа
в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места.
И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души. И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията. Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори.
към текста >>
И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на
работа
възвишени сили.
По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни.
И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на
работа
възвишени сили.
Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални. Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални.
към текста >>
Ето защо е необходима
работа
всред природата.
Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи.
Ето защо е необходима
работа
всред природата.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод.
към текста >>
Ето защо полската
работа
не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта.
Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата. От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно.
Ето защо полската
работа
не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта.
Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието?
към текста >>
Тогаз
работата
ще послужи за нашето повдигане.
При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата. От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта.
Тогаз
работата
ще послужи за нашето повдигане.
Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили.
към текста >>
“ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на
работа
повече творчески сили.
Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи. Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието?
“ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на
работа
повече творчески сили.
Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран.
към текста >>
Разликата между идейната и механическата
работа
се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство.
При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност.
Разликата между идейната и механическата
работа
се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство.
Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили.
към текста >>
Изобщо при всяка една
работа
, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили.
Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов!
Изобщо при всяка една
работа
, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили.
* * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие.
към текста >>
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са
работили
върху тези форми.
Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са
работили
върху тези форми.
Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
към текста >>
Растителната форма, която виждаме пред нас, е
изработена
с тяхно съдействие.
Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето.
Растителната форма, която виждаме пред нас, е
изработена
с тяхно съдействие.
Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби.
към текста >>
Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са
работили
върху тези форми.
Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са
работили
върху тези форми.
* * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа!
към текста >>
В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез
работа
всред нея.
И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката.
В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез
работа
всред нея.
Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа! Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния.
към текста >>
2.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката
работа
всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150. Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец.
Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката
работа
всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие.
Когато обикалях трит салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността.
към текста >>
Самото място на градината в началото е
неразработена
земя, наглед за нищо негодна.
Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят.
Самото място на градината в началото е
неразработена
земя, наглед за нищо негодна.
Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето.
към текста >>
Идат от всички околни села и от града за
работа
: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета.
Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните.
Идат от всички околни села и от града за
работа
: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето.
към текста >>
Това са дните, в които те се стичат от всички села за
работа
в градината.
Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край.
Това са дните, в които те се стичат от всички села за
работа
в градината.
Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно.
към текста >>
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има
работа
на лозето.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села.
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има
работа
на лозето.
Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата.
към текста >>
Защо
работата
за себе си не буди оная радост, както
работата
за Цялото, за другите?
Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото.
Защо
работата
за себе си не буди оная радост, както
работата
за Цялото, за другите?
Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето!
към текста >>
След това с любов пристъпват към
работа
.
Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни.
След това с любов пристъпват към
работа
.
Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им. Небето е чисто. Само няколко светли облачета се носят към изток.
към текста >>
Работата
често привършва към обяд.
Само няколко светли облачета се носят към изток. Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в душите! Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното.
Работата
често привършва към обяд.
Някой път обхваща и няколко часа след обяд. Каква грамадна работа е свършена! Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик?
към текста >>
Каква грамадна
работа
е свършена!
Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното. Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд.
Каква грамадна
работа
е свършена!
Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта!
към текста >>
Ако бяха
работили
само няколко души, тая
работа
щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече.
Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното. Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд. Каква грамадна работа е свършена!
Ако бяха
работили
само няколко души, тая
работа
щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече.
До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея!
към текста >>
По тоя начин тяхната
работа
в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им.
До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея!
По тоя начин тяхната
работа
в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им.
Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята.
към текста >>
Идейната
работа
отваря извора на редица нови идеи в човека.
Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание!
Идейната
работа
отваря извора на редица нови идеи в човека.
Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
към текста >>
Даже и самите предмети,
изработени
с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот.
Даже и самите предмети,
изработени
с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
Здание, дреха, жито, плодове, ако при
работата
с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание, дреха, жито, плодове, ако при
работата
с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
Новото съзнание, което се ражда сега, е
работа
за Бога, за другите.
Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си.
Новото съзнание, което се ражда сега, е
работа
за Бога, за другите.
Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
3.
Два разговора с Учителя за музиката
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Почти във всяка своя лекция или беседа, той е изяснявал отделни страни от нейната скрита природа, давал е идеи за
работа
с нея, тълкувал е дълбокият й смисъл.
НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Една от най-често срещаните теми в беседите и лекциите на Учителя е тази за музиката. Едва ли някъде са дадени толкова много знания за нейната вътрешна същност, колкото ние сега можем да почерпим от Словото му.
Почти във всяка своя лекция или беседа, той е изяснявал отделни страни от нейната скрита природа, давал е идеи за
работа
с нея, тълкувал е дълбокият й смисъл.
И единственият, който днес може да ни разкрие що е музиката, като космично явление, това е той, Учителят, чрез своето Живо Слово. "КОЙТО ПРАВИЛНО МИСЛИ, ТОЙ МОЖЕ И ПРАВИЛНО ДА ПЕЕ. ЩОМ МИСЛИ ПРАВИЛНО, ТОЙ ДАВА ИЗРАЗ, СМИСЪЛ НА ПЕСЕНТА." "МУЗИКАТА, ПЕЕНЕТО ИМАТ СМИСЪЛ САМО ТОГАВА, КОГАТО СЛУЖАТ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЧОВЕКА." УЧИТЕЛЯТ ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА От кой свят излиза музиката? От умствения. Защо? Защото само интелигентният човек може да пее и да свири.
към текста >>
Колкото по-
обработен
е човек, толкова по-музикално говори.
Други не взимат правилно тона ДО, трети СИ или други някои тонове. Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеенето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пеене или свирене. В такъв случай, и говорът е музика.
Колкото по-
обработен
е човек, толкова по-музикално говори.
И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори my forte, my piaпissimo, но дето трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре разбита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката.
към текста >>
Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на
работа
.
Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите и здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота.
Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на
работа
.
Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства.
към текста >>
Например, някой отива на
работа
и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта.
Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите.
Например, някой отива на
работа
и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта.
Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете.
към текста >>
Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши
работата
си.
Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта.
Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши
работата
си.
Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път.
към текста >>
Той ще свърши
работата
си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия.
По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място.
Той ще свърши
работата
си добре, защото мисли за сегашният момент, а не за бъдещия.
Следователно, като ученици, гледайте да научи-те урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.
към текста >>
Така са
работили
всички велики хора.
Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако Баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата.Обаче, ако баща ти не остави нищо,и от нищото направиш нещо, ти си истински човек. Затова се иска светъл ум, благородно сърце и силна воля.Докато придобиете тези качества работете с малките сили.
Така са
работили
всички велики хора.
Затова е казано, че малкото се благославя. Лекция от Учителя, държана пред общия окултен клас, на 22 юни 1922 г. в София
към текста >>
4.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на
работа
.
Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата.
Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на
работа
.
Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата.
към текста >>
Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна
работа
: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите.
Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна
работа
: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора.
към текста >>
Всяка
работа
почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци.
Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща. Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост. С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето.
Всяка
работа
почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци.
"Учениците на Питагор при изгрев слънце" Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство.
към текста >>
Всички са били свободни и са
работили
един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост.
Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби.
Всички са били свободни и са
работили
един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост.
Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост.
към текста >>
Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка
работа
, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото.
Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка
работа
, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение.
Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането.
към текста >>
Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на
работа
, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура.
Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”.
Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на
работа
, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура.
Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц.
към текста >>
Рафаел и Микел Анджело също са
работили
под вдъхновението на розенкройцерите.
Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери.
Рафаел и Микел Анджело също са
работили
под вдъхновението на розенкройцерите.
Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят.
към текста >>
Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и
работил
знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си.
От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти.
Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и
работил
знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си.
През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина.
към текста >>
Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение,
разработена
от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс.
Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип.
Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение,
разработена
от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс.
Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата.
към текста >>
5.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка
работа
постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка
работа
постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят.
Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си.
към текста >>
Тази въздишка бе и по надеждите им за обща
работа
, по плановете им за духовна дейност... Б.
През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад. До последния миг от живота му Борис Николов бил до него. И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б. Николов: “Ех, Жорж...”.
Тази въздишка бе и по надеждите им за обща
работа
, по плановете им за духовна дейност... Б.
Николов продължил да работи по общите идеи, всякога усещащ и присъствието на неговия Жорж. Малкият Дом През годините Борис Николов не бил от учениците, които са стояли с часове на поляната, чакащи да зърнат Учителя за да го затрупат с лични въпроси, не бил и от другите, които са живяли със стремеж за титла в обществото. Той носил в себе си душа на служител. Усещал къде има работа и всякога бил готов да я свърши. Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън.
към текста >>
Усещал къде има
работа
и всякога бил готов да я свърши.
Николов: “Ех, Жорж...”. Тази въздишка бе и по надеждите им за обща работа, по плановете им за духовна дейност... Б. Николов продължил да работи по общите идеи, всякога усещащ и присъствието на неговия Жорж. Малкият Дом През годините Борис Николов не бил от учениците, които са стояли с часове на поляната, чакащи да зърнат Учителя за да го затрупат с лични въпроси, не бил и от другите, които са живяли със стремеж за титла в обществото. Той носил в себе си душа на служител.
Усещал къде има
работа
и всякога бил готов да я свърши.
Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода.
към текста >>
Работил
при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода.
Усещал къде има работа и всякога бил готов да я свърши. Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил.
Работил
при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода.
А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето. Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример!
към текста >>
” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и
работа
в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл.
” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителят идва при мене, много официално облечен и ми казва: “Няма смисъл, Николай!
” От начина, по който ми каза тези думи, от смисъла който Той вложи в тях, и от израза на лицето му разбрах, че за неговите дело и
работа
в България условия повече няма да има и затова по-нататъшното му престояване е без смисъл.
В последствие това напълно се оправда. След тези думи той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше тъмна вода. Над вадата имаше едно мостче от проснато над нея дърво. Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше.
към текста >>
Първото, с което се захваща е да организира
работата
в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото!
Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят. На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран Борис Николов. Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине. Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа.
Първото, с което се захваща е да организира
работата
в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото!
Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават.
към текста >>
Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на
работа
вещите в този занаят братя и сестри.
Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине. Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя.
Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на
работа
вещите в този занаят братя и сестри.
Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали.
към текста >>
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна
работа
.
През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности.
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна
работа
.
Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя.
към текста >>
Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за
работа
материали.
Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден.
Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за
работа
материали.
Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя. За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело. Борис Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали. Небето ги пази по свой начин.
към текста >>
Б.Николов - графика И друга съществена и добра
работа
е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма.
Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите.
Б.Николов - графика И друга съществена и добра
работа
е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма.
Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов.
към текста >>
Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите
необработени
беседи на Учителя.
Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие. Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора. Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява.
Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите
необработени
беседи на Учителя.
Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши работата. Беседите са запазени при сигурни хора. Наближават тежки времена за Братството. Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя.
към текста >>
Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши
работата
.
Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие. Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора. Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява. Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите необработени беседи на Учителя.
Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши
работата
.
Беседите са запазени при сигурни хора. Наближават тежки времена за Братството. Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка.
към текста >>
Където Ти ме пратиш на
работа
там ще отида, каквито условия ми дадеш, на тях ще бъда благодарен.
Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля.
Където Ти ме пратиш на
работа
там ще отида, каквито условия ми дадеш, на тях ще бъда благодарен.
Както Ти благоволиш, тъй ми се изяви! ” Знаел ли е Б. Николов тогава, че за него наистина се подготвя и огън, и кръст, и че ще изпита радостта да мине през тях заедно със своя Учител? Няколко години минават в преценка на силите. Замисляния удар се е подготвял от достатъчно вещи в злото умове.
към текста >>
Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща
работа
.
Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество.
Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща
работа
.
Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут!
към текста >>
Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за
работа
.
В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си.
Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за
работа
.
Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител.
към текста >>
Нашата
работа
е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа.
Нашата
работа
е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е.
към текста >>
И в затвора той записва тази текуща в Пространството мисъл: 4 май 1959 Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на
Работа
.
Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него. Размишлява за Братството, за връзгсгта с Учителя, за великия живот на Духа. Той действително е свързан с цялата вселена чрез връзките на мисълта.
И в затвора той записва тази текуща в Пространството мисъл: 4 май 1959 Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на
Работа
.
Ще седя тук толкова, колкото Господ иска - дотогава, до когато Господ иска. Учителю, готов съм да отида където ме изпратиш. Ти устройвай пътищата ми, Ти направлявай стъпките ми! * * * Ние бяхме съдени в един незаконен процес. “Закон” и “законност” - какво значение имат те за насилниците?
към текста >>
Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с
изработения
положителен характер, със своя висок морал.
Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството. Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова. Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси. Условията в затвора не сломяват духа на Борис Николов.
Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с
изработения
положителен характер, със своя висок морал.
Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен. Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти.
към текста >>
Ученикът е готов за
работа
, при каквито и условия да се намира.
Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен. Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти.
Ученикът е готов за
работа
, при каквито и условия да се намира.
Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото. Минават пет години и половина. В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници. Предлага да се даде амнистия.
към текста >>
Веднъж, когато Борис Николов довършил
работата
в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист.
Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен.
Веднъж, когато Борис Николов довършил
работата
в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист.
Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек.
към текста >>
Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но
неизработили
в себе си духовни качества, не се съобразиха с това.
А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел. Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя. Той имаше ръководството на Духа. Истинският устав на Братството гласеше: Председателя на Братския съвет е пожизнена длъжност. Тази длъжност е теократично, а не демократично избираема.
Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но
неизработили
в себе си духовни качества, не се съобразиха с това.
Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила.
към текста >>
6.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е
работа
, но се радват на съдействието, ако то дойде.
Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения.
Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е
работа
, но се радват на съдействието, ако то дойде.
Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д. Стоянов Само в обединението на човечеството е неговото спасение.
към текста >>
Нима двама съдружника, които вършат известна
работа
, не са една задруга?
а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота. И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в единомислие за доброто. Нима две души в семейството - бащата и майката, а после и децата, не са една задруга?
Нима двама съдружника, които вършат известна
работа
, не са една задруга?
Нима няколко души, събрани да вършат нещо благородно. не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга? Нима два народа, също така. които се разбират и живеят братски, не са една голяма задруга?
към текста >>
Табаков в съдружие цели 18 години сме
работили
зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо.
Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи. Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство. Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г.
Табаков в съдружие цели 18 години сме
работили
зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо.
Това време бе най-красивото най-радостното и за двама ни и в замяна Бог не ни е оставил. И действително, красиво е, радостно е, разумно е, да живеят братя и сестри в единодушие и да се надпреварват кой да отстъпи повече, кой да е по-внимателен, и кой да се надпреварва в творчество. Ето защо, ние вярваме че при тия условия, плана изложен във в. „Братство”, който е Христов план, ще се реализира на местна почва и че Бог, всички висши същества и главно група сродни души ще реализират това дело. Въпросът за Трудовата Братска Задруга, не е изчерпан и той трябва да се доуясни от братя и сестри, които ценят високия идеал и са оптимисти, а същевременно готови на морални и материални жертви, за реализиране на едно благородно начинание.
към текста >>
Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката
работа
.
Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.
Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката
работа
.
Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните.
към текста >>
Отново смих, песни и
работа
до залез слънце.
Смях, веселие. — Какъв сюрприз! Ягоди, пълна кошница! Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа.
Отново смих, песни и
работа
до залез слънце.
Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството. Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка. Вечерята е готова в обедната или на двора. Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят.
към текста >>
Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на
работа
.
Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях. В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения.
Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на
работа
.
Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове.
към текста >>
Работника в
работилницата
, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр.
В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа.
Работника в
работилницата
, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр.
и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр.
към текста >>
Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени
работата
си за почивка.
Тогава пък братята учат изкуството да режат зарзават, да мият плодове и да сервират. Ето ме в градината, тъй изящно подредена. Алеи за разходка със сводове от нависнали ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, череши и пр. А лозите са приказни, виещи се околовръст край оградата, с кехлибарени кичури, които приканват. Тя е пространна, толкова пространна, за да задоволи нуждите на цялото общежитие.
Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени
работата
си за почивка.
Тука е истинска радост! Такова доволство е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр. А да береш с кошничка? По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани. А цветните градини, те са много и навред — пред спалните, салоните, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина.
към текста >>
Какво голямо имение притежава, подредено и
работено
по най-разумни методи и с най-модерни и удобни уреди и сечива.
Тук няма учени и прости. От всичко се вижда че — и бедни, и богати. Тук всичко е на всеки. Всеки му се радва, пази, грижи се за него. И колко е всеки богат.
Какво голямо имение притежава, подредено и
работено
по най-разумни методи и с най-модерни и удобни уреди и сечива.
Всичко е с вкус подредено. Приветливост и чистота лъхат отвред. Приветливо и искрено се усмихва и всеки. Тука е царството на любовта и братството Ах, да, щях да забравя да посетя училището. Колко не прилича то на училището, в което работим днес.
към текста >>
..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат.
Работилниците
.
Колко не прилича то на училището, в което работим днес. То е пространна сграда, също бяла, изящна, потънала в градини. Тук се помещават от забавачницата, до гимназията и университета. Тук се учат и малки и големи. Стаите, салоните, кабинетите, библиотеките и пр.
..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат.
Работилниците
.
градините и въобще цялото общежитие е на разположение на нуждите на училището. Духът е дух на истинска светлина, любов и радост! Няма да говоря за метеорологичната станция, слънчевия часовник, обсерваторията и пр. и пр. защото трябва да посетя и другите общежития.
към текста >>
7.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има, обаче хора, които са
работили
над тези въпроси и са писали ценни трудове.
Защото природата ни го дава даром. Да си представим за миг, че за да получим въздуха, който дишаме ще трябва да се трудим така, както милиони същества днес се трудят за да придобият днес своята храна.-Каква страшна криза би настанала! А днес, когато безкористната и безкрайно щедра природа ни предлага най-великото благо—въздуха—безплатно, никой не мисли за това, погълнат всецяло от безбройните дребни грижи на деня. Колцина са тези, които са се загрижили върху дълбокия онзи процес на дишането, комуто единствено дължим живота си? Колцина знаят нещо за тайните на дишането?
Има, обаче хора, които са
работили
над тези въпроси и са писали ценни трудове.
Един от тях е Алендон, чиито труд върху „Науката за дишането“ искаме да препоръчаме на нашите четци. Това е една малка книжка, много сбито и много системно подредена в 500 точки, разделени от своя страна на няколко глави. Ние ще дадем само заглавията на тези глави, от които ясно проличава предмета , третиран от Алендон. Т са: 1. Функция на дишането: 2.
към текста >>
Работата
, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен.
Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”.
Работата
, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен.
Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е. чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и всестранно реализиране на вложената в нея идея. Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата. Природата е извор на сила и живот.
към текста >>
Чрез
работа
всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си.
Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е. чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и всестранно реализиране на вложената в нея идея. Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата. Природата е извор на сила и живот.
Чрез
работа
всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си.
Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот. Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове.
към текста >>
Днес земята е недостатъчно, непълно,
недообработена
.
Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот. Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове.
Днес земята е недостатъчно, непълно,
недообработена
.
Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина! Човечеството трябва да се възвърне към земята, към природата. Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за работа над земята.
към текста >>
Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за
работа
над земята.
Днес земята е недостатъчно, непълно, недообработена. Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина! Човечеството трябва да се възвърне към земята, към природата.
Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за
работа
над земята.
Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така. Паралелно с бързото увеличаване на вегетарианците, земята постепенно ще се превърне в една безкрайна овощна градина, преливаща с изобилие на плодове, зърнени храни и зеленчуци, които ще бъдат храната на човека. Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини. Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и непоколебима тенденция на новия, разумен живот. И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува съзнателно на тази нова струя, на този обрат на живота към природата.
към текста >>
Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и
заработили
заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята.
от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли.
Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и
заработили
заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята.
И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А.
към текста >>
Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна
работа
.
дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа.
Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна
работа
.
Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А. Изворски Словото на Учителя Раждането на новия свят Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки. Целият ни живот е непреривен стремеж за разрешаване на нещо неизвестно.
към текста >>
Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е
работил
за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви.
Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин.
Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е
работил
за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви.
Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях.
към текста >>
Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са
работили
за вас, а казвате „ние сме господари на условията“.
Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви.
Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са
работили
за вас, а казвате „ние сме господари на условията“.
Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог.
към текста >>
Но за онова добро, за което хората не са
работили
и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля.
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си.
Но за онова добро, за което хората не са
работили
и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля.
Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия. Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството. Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има?
към текста >>
Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква
работа
.
Природата при една жена туря само един мъж, и при един мъж само една жена. Единство има в Природата. Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата. Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа.
Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква
работа
.
В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне.
към текста >>
Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази
работа
.
Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата. Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден.
Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази
работа
.
Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите.
към текста >>
8.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са
изработили
тоя план.
Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са
изработили
тоя план.
Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали.
към текста >>
Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин
работата
, която е предназначена.
Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина.
Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин
работата
, която е предназначена.
След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина.
към текста >>
Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде
изработен
.
След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина.
Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде
изработен
.
Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани.
към текста >>
Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната
работа
, те често се оказват негодни.
Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина. Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен. Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален.
Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната
работа
, те често се оказват негодни.
Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството.
към текста >>
Щом човек се откаже от
работа
, смъртта ще дойде.
Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие.
Щом човек се откаже от
работа
, смъртта ще дойде.
И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя.
към текста >>
Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е
работа
на природата.
Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата.
Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е
работа
на природата.
С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е.
към текста >>
А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са
неразработени
, и ще ги използва.
Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са
неразработени
, и ще ги използва.
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата.
към текста >>
Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на
работа
, за да имаме на разположение Божиите блага.
Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота.
Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на
работа
, за да имаме на разположение Божиите блага.
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно.
към текста >>
Техният сбор дава нашата дейност, нашата
работа
в живота.
И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини.
Техният сбор дава нашата дейност, нашата
работа
в живота.
„Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички. Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта. Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения.
към текста >>
— Лесна
работа
. Горене!
— Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох. До тогава ще работим двама на моята воденица.
— Лесна
работа
. Горене!
Ти гледай крака да поправиш. душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система.
към текста >>
9.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
може би щеше да се свърши упоритата
работа
и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително.
... След вас идат други ... и няма да спрат приветствията! Благославяйте Господа всички, бедни и богати, учени и прости, здрави и болни, заради великата Му Любов към нас. грешните! Благославяйте Господа заради милостта и истината, с които ни окръжава! Благославяйте Господа заради живота и хилядите блага, които ни дава! Апостолов Нашата мисия от Лидия Заменхоф Ако да не бе се случила световната катастрофа през години 1914 — 1918.
може би щеше да се свърши упоритата
работа
и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително.
Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
към текста >>
На този дух на международно разбирателство и зачитане, който ни подтиква и вдъхва смелост в нашата
работа
, ние даваме обикновено названието: „Вътрешната идея на Есперанто.“ Международния език и вътрешната му идея не са две различни неща, от които можем да потулим, според както ни допада.
Това състояние на духовете е най-големият враг на Есперанто. То препречва пътя ни по-вече, отколкото всички организационни и лични въпроси. Против това състояние на духовете ние сме длъжни да се борим. Колкото повече се шири шовинизмът по света, колкото повече всичко международно му е отвратително, толкова по-малко вероятност има Есперанто да победи да се наложи. Борбата за по-международен дух е борба за самия Есперанто, а борбата за самия Есперанто логически е неделима от борбата за по-широко, по-човечно светоразбиране.
На този дух на международно разбирателство и зачитане, който ни подтиква и вдъхва смелост в нашата
работа
, ние даваме обикновено названието: „Вътрешната идея на Есперанто.“ Международния език и вътрешната му идея не са две различни неща, от които можем да потулим, според както ни допада.
едната в чекмедже, а да покажем на хората само другата. Те образуват едно живо цяло, чийто тяло е езикът, а душа —духът. Ако се отдели тялото от душата, нищо не би останало освен труп, обречен на изгниване. Ако загасим огъня на локомотива, по какъв начин ще потегли той, дори с пълен котел с вода и по най-добри релси? Ратувайки за Есперанто да не се мъчим да потуляме и потушаваме огъня му — идеята.
към текста >>
Работата
, която човек извършва в Небесния свят.
И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят.
Работата
, която човек извършва в Небесния свят.
е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
към текста >>
То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за
работата
на утрешния ден.
Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване.
То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за
работата
на утрешния ден.
Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето. Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят.
към текста >>
Колкото повече човек е
работил
върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух.
Колкото повече човек е
работил
върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът.
към текста >>
Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре
обработени
и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения.
Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот.
Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре
обработени
и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения.
Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили.
към текста >>
Предвид на това, че българските въпроси, особено напоследък, много занимаваха чехословашкото общество, а още повече, както се знае, в C-S-R има много лица,
работили
в и за България и продължават още де работят, държат много на нейното добро име, то считаме за нужно да уведомим българското общество, че изпращането на каквито и да са български издания — книги, списания и пр.
Най-хвалените най-напред фалират. Дядо Благо Българската книга в Чехословашко. В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“. Уредник на българския й отдел, който през 1929 год. беше с около 303, а сега с около 7000 броя книги, които постоянно се увеличават, е Георги Бакърджиев — библиолог, музиколог, редактор на Bibljolheka „Musica slavica“ и секретар на Чехословашко-българско взаимност в Прага.
Предвид на това, че българските въпроси, особено напоследък, много занимаваха чехословашкото общество, а още повече, както се знае, в C-S-R има много лица,
работили
в и за България и продължават още де работят, държат много на нейното добро име, то считаме за нужно да уведомим българското общество, че изпращането на каквито и да са български издания — книги, списания и пр.
като дар ще бъде един ценен принос за заякчаване българо-чехословашките културни връзки. Отзовалите се лица, нека се обадя т на адрес: Pan Georgi Bacardjiev „Slovanska knihovna“ m. z. v. Klementina III. p. Praha I.
към текста >>
10.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тези същества, които са
работили
от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления.
То са все идеи. Тези идеи трябва до се разбират като определени величини. Вие трябва да имате ясно представа за това. Окултистите, казват че откак земята съществува, са се изминали 250 милиарда години. Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание.
И тези същества, които са
работили
от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления.
Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние. Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство.
към текста >>
Но човек трябва да знае как да мисли, защото не е лесна
работа
човек да мисли.
Яж със здрави хора, за да станеш и ти здрав. Никога не яж с болни хора. Ако искате да излекувате един болен човек, турете го да яде между десет души здрави хора, които никога не са боледували и като прекара между тях три месеца най-много, той съвсем ще оздравее. В тяхното ядене ще се почувства една музика, като симфонията не Бетховена. Първото условие за да възстанови и запази човек здравето си е да може да се концентрира, да мисли.
Но човек трябва да знае как да мисли, защото не е лесна
работа
човек да мисли.
Как ще мислите за Бога? Сега хората ги е страх да се приближат към Бога; защото като почнат да се приближават, те виждат че не са такива, каквито трябва да бъдат. Но закона е следния — ако се приближавате при Него и се представяте за такива, каквито не сте, ще Го видите страшен. Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа. Ще си признаеш невежеството и ши бъдеш готов да учиш.
към текста >>
Да обичаш човека е лесна
работа
, но да изявиш Любовта си, това е много голямо изкуство.
Минават се няколко години и като предам тези задачи, ще се върне отново при Господа да ви даде четвърта задача. Човек трябва да има в себе си онези вътрешна готовност да учи. В това именно седи красивият живот, в това седи любовта. Сега някой се обезсърчил, не му се живее, защото никой не го обичал. Че как да те обича?
Да обичаш човека е лесна
работа
, но да изявиш Любовта си, това е много голямо изкуство.
По мъчно изкуство от това аз не съм намерил до сега. Това е най-мъчното нещо — да изявиш любовта си. Както и да изявиш любовта си, все ще се натъкнеш на ред трудности. Все ще те обвинят в нещо. Или че не си казал някоя дума на място, или че не си си държал ръцете както трябва, или че устата ти била много голяма, че плюнките ти изскачат от устата като говориш и т. н.
към текста >>
Когато всички са съгласни за извършването на известна
работа
, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите.
За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека. Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува. Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека.
Когато всички са съгласни за извършването на известна
работа
, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите.
Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот.
към текста >>
attention — внимание), След това аз се заех отново, без никакво друго безпокойство, с моята
работа
.
Внезапно към 22 и половина часа, аз си представих за пръв път в живото си и без да има и най-малката следа от дим в стаята, че в операта има пожар. Убеждението ми бе тъй силно, че аз написах на едно парче хартия: огън! огън! След няколко минути, смятайки, че това не е достатъчно, аз написах „Att! “ (т. е.
attention — внимание), След това аз се заех отново, без никакво друго безпокойство, с моята
работа
.
Към полунощ, когато жена ми и дъщеря ми се върнаха веднага аз ги запитах дали е имало пожар. Те бяха извънредно зачудени. „Не, отговори жена ми, пожар нямаше, но имаше опасност от пожар. И ний се много изплашихме. По едно време през един антракт се дочу голям шум; излязох бързо от ложата за да видя какво става, като казах на дъщерята: „Тръгвай веднага, ако се допра до рамото ти, без да вземаш мантото си и без да чакаш ни най-малко.“ В кулоарите ме успокоиха и представлението продължи безпрепятствено.“ Но това не единствения елемент на тази криптестезия.
към текста >>
— Аз имам
работа
!
— Но няма ли да млъкнеш, най после? развикала се Скръбта сърдито и отчаяно. — Не мислиш ли, че не непразно съм дошла при тебе! Имам да ти говоря важно и сериозно. Той само й дал знак да потрае.
— Аз имам
работа
!
продължавала тя да се сърди. — Мед ли тече от песента ти, та се страхуваш да се не разлее? Славеят не обърнал внимание не думите й. Само от време навреме усмихнат смахал й да даде ухо на онова, което следва. Като залязло слънцето, той млъкнал и се огледал наоколо, но Скръбта вече отдавна не била там.
към текста >>
От следната таблица,
изработена
в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, се вижда процентът на чистия витамин С в следните пресни продукти: 1.
Най новите изследвания, направени в последно време в опитната станция в Ню-Йорк, хвърлят нова светлина по въпроса за нахождението на много ценния за здравето на хората витамин С в зеленчуците, и се оборва господстващото до сега мнение, че най-богати с тоя витамин са портокалите и доматите. Витаминът С осигурява за човека хармонично кръвообразуване и, по такъв начин. чрез възприемането му се предпазваме от малокръвие; при здравата кръв този витамин предпазва от хронически артрити, с други думи от болести, които се дължат на вредни утайки в човешкия организъм, особено при изобилна месна храна или по-скоро с много богата на белтъчини храна. По същата причина здравата кръв дава голяма жизнена сила на капилярните артериални съдове и тяхната съпротива на вредните влияния, неизбежни в живота на човека и като носи здраве и сила, удължава живота ни и отдалечава развитието на артериосклерозата. Особено важен е витамин С за нормалното развитие на децата, а при възрастните той предпазва от нервни разстройства.
От следната таблица,
изработена
в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, се вижда процентът на чистия витамин С в следните пресни продукти: 1.
Портокали 0.04 до 0.06. 2. Доматен сок 0.018 — 0.024. 3. Червени пиперки 0.20 — 0.23. 4. Зелени пиперки 0.18 — 0.20. 5. Пащърнак листа 0.21 — 0.216. 6.
към текста >>
11.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна
работа
.
Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата.
Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна
работа
.
Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота.
към текста >>
В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са
разработени
.
За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка. Тогаз човек ще почне да мисли право.
В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са
разработени
.
Те са като пустини— безводни места, в които нищо не расте. Човешкият мозък е подобен на земята. И както на земята има 5 континенти, така и човешката глава е разделена на пет области. Днес се разработва предния лоб, а всички области трябва добре да се разработят. Първоначално се е развивала страничната част на човешкия мозък, както това и до днес виждаме в животните — тигри, лъвове и др.
към текста >>
Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока
работа
.
Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени.
Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока
работа
.
Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея.
към текста >>
Върху това тяло разумни същества са
работили
милиарди години.
В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога. И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви.
Върху това тяло разумни същества са
работили
милиарди години.
В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло.
към текста >>
Съществата, които са
работили
върху разните части на тялото, са от различна интелигентност.
От вашия мозък се определя стойността на вашия ум. От вашата симпатична система се определя стойността на вашето сърце. А от функциите на цялото ви тяло се определя стойността на вашата воля. Като се разглеждат удовете на човека, от тях може да се определи, през какви форми е минало едно същество от преди милиарди години, как е живяло през миналите поколения и т. н. Това са дълбоки въпроси, но важното за вас е да не пренебрегвате тялото си.
Съществата, които са
работили
върху разните части на тялото, са от различна интелигентност.
И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си.
към текста >>
Този век изисква хора на
работата
, да не бягат от живота, но да работят.
Това са дълбоки въпроси, но важното за вас е да не пренебрегвате тялото си. Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа.
Този век изисква хора на
работата
, да не бягат от живота, но да работят.
Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят.
към текста >>
Чрез
работа
, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства.
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа?
Чрез
работа
, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства.
Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца. Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност. Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност.
към текста >>
— Аз глупави работи не правя: Имам си друга
работа
!
Аз нямам време да мисля за това! Та и какво ще ме ползва празнуването на един ден, който с нищо не се отличава от другите? — Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие!
— Аз глупави работи не правя: Имам си друга
работа
!
Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство! Живота е най-милото!
към текста >>
12.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съзнателна
работа
В-к „Братство“ намалява абонамента си!
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 195 - год. X. Севлиево, 22 септември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Опомнете се! – Пламен Планината (стих.) – А.
Съзнателна
работа
В-к „Братство“ намалява абонамента си!
– Редакцията Словото на Учителя. Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава.
към текста >>
СЪЗНАТЕЛНА
РАБОТА
Човек тук на земята е служител на живота, той е ученик в едно училище, което кой съзнателно, кой несъзнателно следва.
Прозрачен и светъл клокочеше сладко. Не питах го нищо, бях жаден, напих се, и чудна ме сила понесе нагоре. Тук езеро чисто проблесна пред мене, голямо и синьо. В скалите, изрязани в образи чудни над него, кат в книга старинна зачетох. Не помня аз, колко прекарах унесен, Не помня, къде бях оставил и своята раница тежка, но с вятъра, който ме лъхна, упътих се бодър към върха, над който изгряваше светлото слънце. А.
СЪЗНАТЕЛНА
РАБОТА
Човек тук на земята е служител на живота, той е ученик в едно училище, което кой съзнателно, кой несъзнателно следва.
Както всеки ученик като свърши учението си, държи изпит и според тоя изпит, изпитната комисия заключава до колко е усвоил това, което е учил и доколко е готов да го приложи в живота си. Както всеки ученик, който следва художествена академия, дава изложба след като завърши, и според тая изложба, според картините, които излага и тяхното артистично изпълнение се заключва, доколко той е усвоило това изкуство. Така също всеки човек на земята, като ученик на живота, като ученик в тая велика Школа, държи изпити и дава изложба на произведенията си, той излага своите картини. Според изпълнението на тия картини, според тяхното съвършенство или несъвършенство, се заключава, доколко той е можал да усвои изкуството, което е учил, доколко е можал да разреши задачата, която природата му е дала да изпълни. Ако един ученик в едно училище не направи добра изложба, той почва да се подготвя отново за изпит, той почва да работи по усърдно, за да направи по-добра изложба.
към текста >>
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена
работа
.
Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат.
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена
работа
.
Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
към текста >>
Всички тези човеци, следователно, са
работили
за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.
Всички тези човеци, следователно, са
работили
за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат
работата
както трябва.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат
работата
както трябва.
Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло.
към текста >>
В нея са
разработени
идеите на Учителя по този въпрос.
Умоляват се всички приятели да подпомогнат навременното отпечатване на това рядко по своята красота и ценност съчинение. Всички суми, заедно с адресите на абонатите, да се изпратят в редакцията на в. „Братство“ по възможност до 20 октомври т. г. * * * Нова книга за БОГОМИЛСТВОТО По случай хилядогодишнината на богомилството излезе от печат книгата: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ от г. Боян Боев, бивш гимназиален учител.
В нея са
разработени
идеите на Учителя по този въпрос.
Тая книга хвърля ярка светлина върху най важното явление в историята на българската култура — богомилството. И то не се изучава откъслечно, но във връзка с мисията на славянството. Тая книга хвърля светлина върху местото, значението, ролята и дейността на Всемирното Братство в историята на човечеството. Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал. — Отпечатана е в осем печатни коли и струва 12 лв.
към текста >>
По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна
работа
в училището.
Защото ядката, същината на знанието е в това, да познаем себе си и да се научим да живеем разумно, а не в запаметяването на известен брой факти. Разбира се, външното знание е необходимо. Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради. И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание.
По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна
работа
в училището.
Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик. Среден Балкан ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека. Това е едно грубо заблуждение. Образованието, така, както то се разбира и прилага днес, т. е.
към текста >>
повтарят стереотипните,
изработени
за общо употребление съждения-клишета, но рядко, много рядко ще се намери едничка оригинална, истинска мисъл.
И сега, да прекарваш постоянно през ума си всички тия чужди мисли, които съзнателно или несъзнателно си възприел, това съвсем не значи, че ти сам мислиш. В случая — колкото и да е обидно това — е само един грамофон, който механически повтаря стереотипни клишета — плочи. Не може да се отрече, че днес хората почти не мислят. Днес хората малко, съвсем малко мислят. Те говорят общи работи, повтарят чужди думи, плуват по вълните на чувствата си (което почти винаги вземат за мисъл), разсъждават, т. е.
повтарят стереотипните,
изработени
за общо употребление съждения-клишета, но рядко, много рядко ще се намери едничка оригинална, истинска мисъл.
А мисълта именно, истинската, оригинална, извираща из дълбините на духа мисъл, е единствения признак за истинска култура. Който няма самостоятелна мисъл, който не може да мисли сам, със свои, а не с чужди мисли, той не може да бъде наречен истински културен човек. Следователно, не трябва да се счита, че всеки, който е придобил голямо образование, е придобил заедно с него и истинска култура. Истинската култура се придобива само в училището на живота, в което ний, хората на земята, ще бъдем винаги ученици. Истинската култура е проява на духа, защото истинската мисъл, която е нейния отличителен признак, идва от вътре — от духа.
към текста >>
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята
работа
и погълнат в нея, един човек стои в малката си
работилница
, някъде в края на града.
Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота. Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя!
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята
работа
и погълнат в нея, един човек стои в малката си
работилница
, някъде в края на града.
Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си. Той е унесен в мислите за своята работа. Живота му е сив, делничен, еднообразен, изпълнен с труд и грижи. Днес това, утре това и в други ден пак същото това . . .
към текста >>
Той е станал рано и рано се е заловил на
работа
, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си.
Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града.
Той е станал рано и рано се е заловил на
работа
, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си.
Той е унесен в мислите за своята работа. Живота му е сив, делничен, еднообразен, изпълнен с труд и грижи. Днес това, утре това и в други ден пак същото това . . . И изведнъж, неочаквано, ти запяваш своята песен.
към текста >>
Той е унесен в мислите за своята
работа
.
Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града. Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си.
Той е унесен в мислите за своята
работа
.
Живота му е сив, делничен, еднообразен, изпълнен с труд и грижи. Днес това, утре това и в други ден пак същото това . . . И изведнъж, неочаквано, ти запяваш своята песен. Като че ли крайчеца на някаква тежка завеса изведнъж почва да се повдига в душата на бедния занаятчия.
към текста >>
— прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново
работата
си.
Очите, неговите вътрешни очи, се разтварят и пред тях се понасят, една след друга, светлите картини на безгрижната младост, на юношеския жар и упоение от живота, на детинска вяра и светли надежди. Усмивка озарява лицето на човека. Погледът му става светъл и радостен. Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му. — О, колко хубав е животът!
— прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново
работата
си.
Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник.
към текста >>
13.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да извършим поне най-малката
работа
!
И днес света се нуждае именно от една мощна станция, която да разпръсва из цял свят духовни токове, които да носят и навяват в човешките умове, сърца и души Любов, Мъдрост, Истина, Мир и Радост. Може ли да съществува такава станция? — Да, може, и такава има. От нас се иска само да влезем в нейното течение, за да се увеличи нейната мощ. Да впрегнем силите си за мир, любов, братство и разбирателство между всички човеци на земята, е едно благородно дело и при това най-малкото добро, което можем да направим.
Да извършим поне най-малката
работа
!
Това може да извърши всеки човек без изключение, който жадува за повече правда, за повече светлина, за повече слънце на земята. Химн на Любовта Божествен плам, разнесен из всемира, тържествен пулс в безбройните слънца, без Теб покой душите не намират и чезнат в смут покрусени сърца! * Как волно с Теб се диша и живее, магичен лъч на младост и възторг! Тих, нежен глас в Твоя пламък пее – тих, нежен зов от Вечния Възток! * Ти бъдиш ни от сънища измамни; извеждаш ни от тъмна долина, и нашите миражи пустославни.
към текста >>
Не е лесна
работа
да се издържи едно страдание толкова години.
Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче, не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години.
Не е лесна
работа
да се издържи едно страдание толкова години.
Даже и един месец не е лесно да се издържи дори един ден е много. Не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Някои казва: Не може без промени в света? — Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува.
към текста >>
Това показва колко
неразработена
материя има в нашия мозък.
При това, трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Та казвам: първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл до заключението, че човешкият мозък може да събере знание, равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място за още 900 такива книги.
Това показва колко
неразработена
материя има в нашия мозък.
Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага.
към текста >>
Не, но покрай другата си
работа
трябва да отделяте по малко време и за тази мисъл.
Казвам: ако днес още не сте богати, времето ви още не е дошло. Не се обезсърчавайте. Ако не сте гениални, времето ви още не е дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билета ви.
Не, но покрай другата си
работа
трябва да отделяте по малко време и за тази мисъл.
Добре е човек да пее, да свири, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея, и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои една наука или едно изкуство, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате.
към текста >>
Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава
работата
на предшестващия.
ГЛАВА Мястото на Херметичната школа в нашето развитие В своето развитие човечеството винаги е било ръководено от Великия Божествен Дух, който се е проявявал чрез напредналите синове на човечеството, които са били Учители на човечеството. Винаги зад тия Учители е стоял Великия Божествен Дух, познаван в различните епохи под различни имена. И тези велики души, които са били във връзка с Него, са били Негови помощници и проводници в ръководството на човечеството. Те по откровение са добивали познание върху великите тайни на света и живота. Понеже развоя на човечеството следва един много строго определен план, то и Учителите на човечеството не се явяват произволно и безразборно, но те като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух, се явяват точно на определено време и на определено място със специална мисия и задача — да дадат един нов потик на човечеството и да внесат един нов импулс в живота на човечеството и да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя.
Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава
работата
на предшестващия.
И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука.
към текста >>
В първия клон, който е
работил
в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука.
Понеже развоя на човечеството следва един много строго определен план, то и Учителите на човечеството не се явяват произволно и безразборно, но те като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух, се явяват точно на определено време и на определено място със специална мисия и задача — да дадат един нов потик на човечеството и да внесат един нов импулс в живота на човечеството и да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя. Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава работата на предшестващия. И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя.
В първия клон, който е
работил
в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука.
Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия.
към текста >>
Като представител и Учител на този първи клон в Персия е
работил
великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти.
Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството. И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес.
Като представител и Учител на този първи клон в Персия е
работил
великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти.
От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа.
към текста >>
От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са
работили
в Гърция и Тракия.
Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството. И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес. Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти.
От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са
работили
в Гърция и Тракия.
От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира.
към текста >>
че това съвсем не е шаблонна
работа
, както мнозина си мислят.
63. стр., 30 лева Доколкото можахме да разберем. авторът но тая книга е млад човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов. Пред нас е един прекрасен труд, написан трезво, с широка образованост, с психологическа тънкост и забележителна обективност. Г-н Радев тръгва от убеждението, че формите, външните черти на човека, са само символи, зад които се проявява един характер, една душа. И спирайки се на изкуството на характеролога, той отбелязва.
че това съвсем не е шаблонна
работа
, както мнозина си мислят.
Тя изисква физиономически обучено око и психологическа интуиция; това що е обикновено дар на майсторите портретисти. За вещия характеролог всичко у човека говори: и глава, и лице, и мимика, и движения, и жестове, и говор, и тембър на гласа, и походка. Физиономиката е наука за съществата, а не за нещата. По всичко личи че, г-н Радев познава историята и проблемите на характерологията. Но неговата цел не е да ни изложи някаква физиономична система, нито пък да обсъди научно тия проблеми.
към текста >>
— Характеристиките на г-н Радев са в по-голямата си част една тънка и умна
работа
.
След като ни дава в отделна част от книгата ключа за едно характерологично тълкуване формите на главата и лицето (стр. 9--22), авторът се е опитал да ни нарисува физиономичните портрети на 20 видни фигури из духовния живот на последните 150 години. Тук са засегнати: Гьоте, Ницше. Кант, Бергсон, Айнщайн, Едисон, Вагнер, Шуберт, Ибсен, д’Анунцио, Лилиенкрон, Новалис, Хинденбург, Амундсен, Толстой, Ленин, Гладстон, Клемансо, Мусолини и Ганди. Пред всеки духовен портрет е даден видимият образ (лицето, главата на съответният човек).
— Характеристиките на г-н Радев са в по-голямата си част една тънка и умна
работа
.
Като говори, за Айнщайн например, той изтъква: „Способен на най-проникновения математичен анализ и на най-отвлечената от всички видове умствена дейност, при която умът мисли чрез математички символи“, създателят на релативната теория е същевременно „способен да преживява абстрактните откровения на математичното съзерцание“ и оттам — смята, че той лично „принадлежи към най-дълбоко религиозните хора в света“. Също тъй интересна е характеристиката на Бергсон (стр. 35 — 38). Съвсем точен е портрета на Ленин: диалектическа мощ на ума. абстрактен теоретик с конструктивно въображение, голяма концентрация, твърдост на характера и постоянство, единство на ума и безкруполната сила.
към текста >>
14.
 
-
Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си
изработили
свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н.
физиология, психология биология, астрономия и т. н. и т. н, ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си — да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина. Учени и неучени, образовани и необразовани, днес с еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни“ знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат.
Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си
изработили
свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н.
Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К.
към текста >>
Ако се роди детето здраво, всички се радват, ако се роди умряло, тогава всички скърбят, че
работата
не е станала тъй както трябва.
С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Като роди дете (из неделната беседа „Като роди дете“ – 6. X. 1940 г.) „Жена. когато ражда, на скръб е, а когато роди, забравя своята скръб,понеже човек се с родил“. Йоан 16:21 Раждането е едно обикновено явление за хората, което някой път радва, някой път наскърбява.
Ако се роди детето здраво, всички се радват, ако се роди умряло, тогава всички скърбят, че
работата
не е станала тъй както трябва.
Всички искат животът да върви тъй, както те разбират. На земята съществуват такива големи противоречия, които хората не могат да примирят. Нито философите са ги примирили, понеже се различават в своята философия, понеже излизат от различни становища. Нито учените са ги примирили, понеже излизат от различни научни факти. Нито вярващите — понеже принадлежат на различни епохи.
към текста >>
Но после, като утихне вятърът, те се чудят как е станала тази
работа
— да се блъскат едни с други.
Как ще обясните вие това? Колко некултурни са тия дръвчета — ще си кажете вие. Но ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме тази война, ние сме миролюбиви Има нещо извън нас, което не е миролюбиво, и като дойде, то обърква умовете ни. Тогава ние. мирните същества, се хванем за косите, налагаме се.
Но после, като утихне вятърът, те се чудят как е станала тази
работа
— да се блъскат едни с други.
Как стои тази работа тук? Защо е тази война между дърветата? — Разбира се, вятърът е крив, но и дърветата са криви. Криви са, понеже тия, големите дървета, израснаха близо едно до друго. Трябваше да има по стотина метра разстояние между тях, че да не може да се засягат.
към текста >>
Как стои тази
работа
тук?
Колко некултурни са тия дръвчета — ще си кажете вие. Но ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме тази война, ние сме миролюбиви Има нещо извън нас, което не е миролюбиво, и като дойде, то обърква умовете ни. Тогава ние. мирните същества, се хванем за косите, налагаме се. Но после, като утихне вятърът, те се чудят как е станала тази работа — да се блъскат едни с други.
Как стои тази
работа
тук?
Защо е тази война между дърветата? — Разбира се, вятърът е крив, но и дърветата са криви. Криви са, понеже тия, големите дървета, израснаха близо едно до друго. Трябваше да има по стотина метра разстояние между тях, че да не може да се засягат. А те са много наблизо.
към текста >>
доколкото участвате в
работата
, дотолкова ще участвате и в благата, които
работата
донася.
Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено да не вземете участие в туй, което се ражда? А после искате да участвате в благата? Вие искате без страдания да ви дойдат всички блага? — Такова нещо няма. Дотолкова, доколкото вие участвате страданията, дотолкова ще участва те и в радостта. Дотолкова.
доколкото участвате в
работата
, дотолкова ще участвате и в благата, които
работата
донася.
Следователно, за в бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкова. доколкото сте взели участие. Колкото са по големи страданията, толкова по-големи блага ще имате. Колкото по-малко страдания, толкова по-малко блага ще имате. То е пропорционално „Жена, когато ражда, скръб е.“ Като се роди детето, забравя своята скръб.
към текста >>
Изисква се сериозна
работа
.
Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Като се роди детето, тя забравя скръбта си. Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня свят, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали. Такива работи ги няма. То е забавление.
Изисква се сериозна
работа
.
Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа. Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш.
към текста >>
Сериозна е тази
работа
.
Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня свят, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали. Такива работи ги няма. То е забавление. Изисква се сериозна работа. Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят.
Сериозна е тази
работа
.
Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш. Ти ще отидеш в един свят като този и още по-лош. Ще влезеш в тринадесетата сфера.
към текста >>
Датата на трентския събор, който
работил
от 1545 до 1553 година.
С човечеството е същото. — Не разбирам, защо да бъде същото. — Но нали знаете, че всеки развой върви ритмично? Числото 7 е ключ на ритмичния развой. Коя е най решителната дата в историята на европейското християнство?
Датата на трентския събор, който
работил
от 1545 до 1553 година.
Тоя събор установил окончателно догмите на католичеството и разделил християнския свят на две, католици и протестанти. Съборът заседавал 8 години. Решителната година трябва да се търси по средата. Тя е 1549. Прибавете към нея 103 и ще получите 1652, което се дели на 7 и дава 236.
към текста >>
Грижливо изследване и проверка на фактите,
работа
, за която лекарят често няма нито време, нито умение.
9 — 10, год. II) и в нея са повторени същите клишета (готови, изтъркани, неизменни фрази), каквито сме срещали н и в по-раншните годишнини и книжки на същото списание. В това няма нищо чудно. Медицината, както всяка друга наука, си има свой начин на мислене, който се налага на тия, кои то я познават. Усвоен добре, медицинският похват на мислене може неусетно, а понякога и съзнателно, да се приложи и към явления, които изискват друг подстъп.
Грижливо изследване и проверка на фактите,
работа
, за която лекарят често няма нито време, нито умение.
Но в замяна на това той има авторитета на учен човек, на човек, който едва ли не знае всички тънкости на живота. И този авторитет е достатъчен за да се посрещне всяка негова дума с доверие. Помня как преди 40 години група ученици бяхме изненадани, като прочетохме в един вестник, че американец-лекар най-после открил микроба, който извиква любовната емоция! Колко много ни заинтригува това откритие! От една страна ми се виждаше малко обидно, че любовта, из която отделяхме толкова голямо место в мечтите си, се дължала на случайно микробно заразяване, а от друга — не можахме да се противопоставим на това схващане, тъй като то идеше от името на лекар, значи човек на точната наука!
към текста >>
Да се досетим, че тук имаме
работа
с обикновено клише, което говори повече за инертност (бездейност) на мисълта у този.
Но в замяна на това той има авторитета на учен човек, на човек, който едва ли не знае всички тънкости на живота. И този авторитет е достатъчен за да се посрещне всяка негова дума с доверие. Помня как преди 40 години група ученици бяхме изненадани, като прочетохме в един вестник, че американец-лекар най-после открил микроба, който извиква любовната емоция! Колко много ни заинтригува това откритие! От една страна ми се виждаше малко обидно, че любовта, из която отделяхме толкова голямо место в мечтите си, се дължала на случайно микробно заразяване, а от друга — не можахме да се противопоставим на това схващане, тъй като то идеше от името на лекар, значи човек на точната наука!
Да се досетим, че тук имаме
работа
с обикновено клише, което говори повече за инертност (бездейност) на мисълта у този.
който изказва подобно схващане, за това ни липсваше опит. От досегашната дейност на г. д-р Чолаков се вижда, че той проявява по-широки интереси, отколкото изисква професията му. Това, разбира се, е хубаво и аз немога да не го похваля за тази му черта. И все пак, трябва да призная, че писанията му в отдала „именити психопати“ са крайно незадоволителни.
към текста >>
Известно е, че „Война и мир“ той е
преработил
няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“.
Но това пътьом казано. Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения.
Известно е, че „Война и мир“ той е
преработил
няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“.
Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти! Той даже се чудел как могат да пишат хората, без да преработят написаното. Тази черта у „Толстоя, се характеризува от г. Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“). Смисълът но всичко туй е в страха на Толстоя от литературната критика.
към текста >>
Романът „Възкресение“ бил
преработен
шест пъти, а една от творбите си Толстой
преработил
16 пъти!
Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения. Известно е, че „Война и мир“ той е преработил няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“.
Романът „Възкресение“ бил
преработен
шест пъти, а една от творбите си Толстой
преработил
16 пъти!
Той даже се чудел как могат да пишат хората, без да преработят написаното. Тази черта у „Толстоя, се характеризува от г. Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“). Смисълът но всичко туй е в страха на Толстоя от литературната критика. Като „социално отвърнат“ човек, той се е боял да не би да го засегне неодобрителното отношение към неговите трудове от страна на пишещите братя!
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на
работа
.
Ние знаем, че има често една малка — често в едно само лице — борба между тези сили над личностите и, по някога, върху неща, които ни изглеждат съвършено незначителни. Но ние знаем също, че по някога произхождат велики световни кризи, в които добрите и злите сили в гъсти редове застават едни срещу други и повлия-ват върху човечеството и го тласват в борбата, едни на едната, други на другата страна. Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години. Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина.
Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на
работа
.
Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем.
към текста >>
И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални
изработения
план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен.
Случаите на кръвосмешение у нас са били 56; бихме могли, следователно, за Германия да допущаме 100, но намираме 573. Числото на незаконородените деца у нас е било 37,011 — едно достатъчни срамно число, което предполага в по-голямата страна 65,000, а е имало 178,115. За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, в Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25,759. Да ни пази Бог да въздигаме себе си като праведници; и ние, англичаните, имаме своите грешки, и тежки грешки; но. когато разглеждаме тези статистики, ние не можем да не забележими една разлика в средното морално равнище.
И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални
изработения
план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен.
Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа.
към текста >>
Дали тези Сили знаеха всякога, че
работата
не ще достигне целта си, не мога да кажа.
И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен. Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа.
Дали тези Сили знаеха всякога, че
работата
не ще достигне целта си, не мога да кажа.
Ние понякога мислим, че те предварително знаят всичко, което има да се случи. Дала знаят или не, не знам, но сигурно е поне това, че в много случаи те работят най-усърдно, за да достигнат известни резултати и за да дадат на хората известни щастливи случаи. Ако човечеството пропусне дадените шансове, резултатите могат да не бъдат постигнати. В действителности, те винаги биват постигани, само че често биват отлагани за известно време, което нам изглежда неимоверно дълго. Великото Божество на слънчевата система, Самият Логос (the Logos Himself), точно знае всичко, което има да става, както и кой ще се възползува от дадените му случаи и кой не.
към текста >>
Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази
работа
, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край.
Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост.
Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази
работа
, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край.
Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво.
към текста >>
Нека внимаваме да не разваляме нашата
работа
и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата.
Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война.
Нека внимаваме да не разваляме нашата
работа
и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата.
Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост.
към текста >>
Но затова ние всички можем да поемем
работата
на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде.
Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия. Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем. Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият.
Но затова ние всички можем да поемем
работата
на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде.
Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин. Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители.
към текста >>
Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една
работа
като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин.
Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият. Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде. Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне.
Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една
работа
като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин.
Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители. Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П.
към текста >>
Открити и открито
изработени
за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II.
. . * Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I.
Открити и открито
изработени
за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II.
Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
към текста >>
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са
изработили
за уреждане взаимните си отношения.
Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са
изработили
за уреждане взаимните си отношения.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
към текста >>
В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е
разработил
всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията.
Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефемерните обществени сдружавания и масови натрупвания. Немските автори Гирке и Пройс формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация". Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre.
В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е
разработил
всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията.
Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми.
към текста >>
Ред — метода; система;
работа
по правило. 30.
Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25. Форма — памет за фигури, лица, неща. 26. Величина (размерност) - количествено мерене на око. 27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29.
Ред — метода; система;
работа
по правило. 30.
Пресметливост — аритметически ум; числа. 31. Местности — памет за места, положения, пътувания. 32. Случайност — памет за факти, случки, история. 33. Време — казване кога, времето на деня; дати. 34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35.
към текста >>
Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид
работа
или последица от случайно надипляне на кожата.
Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки.
Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид
работа
или последица от случайно надипляне на кожата.
Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр.
към текста >>
Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата
работа
на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.
Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението.
Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата
работа
на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.
И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице.
към текста >>
По-сетне е
работил
по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията.
. . . ГРАФОЛОГИЯ Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му. Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му. Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен.
По-сетне е
работил
по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията.
Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи. Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията. Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията. Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви.
към текста >>
Професор Шайдемюл, който е
работил
в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията.
Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му. Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен. По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи.
Професор Шайдемюл, който е
работил
в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията.
Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията. Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви. Но както мнозина могат по някои черти в характера да си приличат, така понякога виждаме и ръкописи твърде подобни един на друг. Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно.
към текста >>
Той постъпил на
работа
през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола.
Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно. Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите. които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили. Интересни наблюдения могат да се поправят, ако проследим живота на две лица, които са се родили едновременно. Един такъв пример е известен от историята: Самуел Хенингс бил роден на 4 юни 1743 год., в същия момент, когато се родил и крал Георги III на същото место в Сан-Мартен.
Той постъпил на
работа
през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола.
Двамата се оженили на 8 септември 1761 год. Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека).
към текста >>
Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „
работата
“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ.
Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „
работата
“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве.
към текста >>
Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е
работила
също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо?
Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е
работила
също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата.
към текста >>
От непрестанната физическа
работа
хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли.
При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.
От непрестанната физическа
работа
хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли.
Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод.
към текста >>
Тези, които вършат уморителна
работа
от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили.
Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли.
Тези, които вършат уморителна
работа
от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили.
В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод. Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат.
към текста >>
В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на
работата
.
Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили.
В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на
работата
.
Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод. Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят.
към текста >>
На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена
работа
.
Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта.
На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена
работа
.
Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт. Хиляди души умирате след дълги страдания, по при най-големи удобства и в най-добро общество. Охтика, рак, лудост, воднянка, ревматизъм, скрофули и много още болести беснеят и ще беснеят още дълго между най-коректните хора. Причината на това е, че тия хора не съобразявате живота си с добре разбраните природни закони. Чудно излекуване на един сляп.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна
работа
, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула.
дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава.
В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна
работа
, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула.
Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна.
към текста >>
Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна
работа
три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов.
Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл.
Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна
работа
три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов.
Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки.
към текста >>
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е
преработил
през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания.
и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е
преработил
през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания.
Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
към текста >>
В твоя свят на труда, потънал в борба и
работа
, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
Цветчето подслажда въздуха със своя аромат; и все пак неговата последна цел е — да се принесе в жертва на Тебе. Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе. Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти. 76. О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
В твоя свят на труда, потънал в борба и
работа
, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице? 77. Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе.
към текста >>
Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя
работен
стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения.
Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо.
Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя
работен
стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения.
Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата.
към текста >>
С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от
работата
си.
От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление.
С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от
работата
си.
Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е.
към текста >>
Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата
работа
, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото.
Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си.
Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата
работа
, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото.
И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост).
към текста >>
И колкото по-малко сме
работили
до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице.
Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси.
И колкото по-малко сме
работили
до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие.
към текста >>
С освобождението на последното е настъпило времето за
работа
с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения.
За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
С освобождението на последното е настъпило времето за
работа
с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения.
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието.
към текста >>
Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна
работа
разните области на живота.
Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука.
Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна
работа
разните области на живота.
Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев.
към текста >>
Само полезната, приложима в живота,
работа
на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев.
Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма. - Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели.
Само полезната, приложима в живота,
работа
на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев.
от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания.
към текста >>
Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме
работа
с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия.
Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон.
Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме
работа
с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия.
Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания.
към текста >>
А само като разберем последната, нашата
работа
ще бъде целесъобразна и плодотворна.
А това ще ни даде упътвания за начина, по който най-добре можем да вложим нашите сили за това човечество. Тогаз ще узнаем точно, от какво се нуждае най-много днес човечеството. Не е достатъчно само да си идеалист, да си изпълнен с голямо желание да принесеш и целия свой живот в жертва и в служба на човечеството. Самият идеализъм е добро нещо, но не е достатъчен. И Дон Кихот е бил идеалист, но не е разбирал действителността.
А само като разберем последната, нашата
работа
ще бъде целесъобразна и плодотворна.
Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу.
към текста >>
400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са
преработили
нейните елементи.
Идването на Христа на земята е най-важното събитие в човешката и земната истории. С това е даден един нов импулс за по-нататъшното развитие не само на човечеството, но и на цялата планета. Импулсът на Христа постепенно ще прониква в човешкото сърце и ще поеме ръководството при по-нататъшното духовно развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр.
400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са
преработили
нейните елементи.
Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов.
към текста >>
Меланхоличният прави личностите бавни в
работа
, плахи, неспокойни и подозрителни.
Берхаав (Boerhaave) увеличи числото на темпераментите до осем, но предполагаше, че те са съставени просто чрез разните комбинации на главните четири качества. Д-р Грегори прибави към четирите темпераменти на древните още един, пети, които нарече нервен, обаче, пропусна да го постави върху задоволителна основа. Кюлен (Cullen) ги намали на два — сангвиничен и меланхоличен. Меланхолик: Д. С Маккалунъ По Отношение на въздействието на темперамента върху характера, Хофман казва: „холеричният темперамент предразполага хората да бъдат стремителни и буйни, склонни към гневливост, нетърпимост, смелост и каране.
Меланхоличният прави личностите бавни в
работа
, плахи, неспокойни и подозрителни.
Флегматичните са склонни към леност, сънливост. А сангвиничният най-щастливият от темпераментите дава весело и безгрижно добро разположение. Би трябвало меланхоличните хора да бъдат съветници, холериците — посланици, генерали и оратори, а сангвиниците — царедворци. Лицата пък, които имат нещастието да бъдат флегматици, би гребало да бъдат осъдени да взимат най-долните длъжности, понеже са създадени годни само за обикновени работници или войници“. Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище.
към текста >>
Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към
работа
.
Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително. Солидност в съчленението характеризира всичките органи, като им придава голяма здравина и издръжливост.
Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към
работа
.
Тези личности, в които той преобладава, Обикновено притежават силно очертан характер и във висока степен са способни към получаване и бързо комбиниране на много и различни впечатления. Двигателен: Джемс Монрое Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти. Това е темперамента на редките таланти, особено на тези от изпълнителен род, на големите дела, големите заблуждения, големите грешки и на големите престъпления. Той се характеризира понякога, макар и не непременно, чрез една омразна грубост и строгост в чувствата, проявени и чрез една съответна груба косматост по телесните органи, рунтави коси и брада и един груб израз във външния вид.
към текста >>
Те обичат открития въздух и упражненията и трябва постоянно да бъдат заети с някоя
работа
, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира.
Цветът, който зависи от храната, е едно толкова изящно съчетание на розово и кремаво, че може да съперничи по ефект с природните цветове. Има, при това, едно разточителство на меки и изящни руси или кестеняви коси. Цялата фигура е пълна, мека и сладострастия. Този темперамент не е толкова обикновен между американските жени, колкото би било желателно. Лицата, надарени с тоя темперамент, притежават по-голяма енергия, но по-малка плътност и жилавост във фибрите, отколкото тези, у които преобладава двигателния темперамент.
Те обичат открития въздух и упражненията и трябва постоянно да бъдат заети с някоя
работа
, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира.
Но те обичат повечето играта, отколкото трудната работа. По отношение на ума, те се характеризират с дейност, пламенност, възбудителност, ентусиазъм, находчивост и по някога непостоянство. Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина. Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни.
към текста >>
Но те обичат повечето играта, отколкото трудната
работа
.
Има, при това, едно разточителство на меки и изящни руси или кестеняви коси. Цялата фигура е пълна, мека и сладострастия. Този темперамент не е толкова обикновен между американските жени, колкото би било желателно. Лицата, надарени с тоя темперамент, притежават по-голяма енергия, но по-малка плътност и жилавост във фибрите, отколкото тези, у които преобладава двигателния темперамент. Те обичат открития въздух и упражненията и трябва постоянно да бъдат заети с някоя работа, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира.
Но те обичат повечето играта, отколкото трудната
работа
.
По отношение на ума, те се характеризират с дейност, пламенност, възбудителност, ентусиазъм, находчивост и по някога непостоянство. Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина. Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства.
към текста >>
Много планети в този сектор сочат на многото
работа
, която има да се извърши във втората половина на живота.
Те имат голямо значение. Хороскопът, разделен от екватора и меридиана на 4 сектора, може да се разглежда в свръзка с четирите годишни времена, а именно: 1. Пролет. Многото планети в тази част дават много възможност на родения да напредне в живота и му осигуряват помощта на приятели. Този сектор представлява младините. 2. Лято.
Много планети в този сектор сочат на многото
работа
, която има да се извърши във втората половина на живота.
Тази част представлява зрялата възраст. 3. Есен. Много планети тук сочат, че най-важната работа започва в средната възраст. Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст.
към текста >>
Много планети тук сочат, че най-важната
работа
започва в средната възраст.
Този сектор представлява младините. 2. Лято. Много планети в този сектор сочат на многото работа, която има да се извърши във втората половина на живота. Тази част представлява зрялата възраст. 3. Есен.
Много планети тук сочат, че най-важната
работа
започва в средната възраст.
Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно. Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви.
към текста >>
Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали
работа
с рак.
Ако болния страда от рак температурата му ще се повиши през деня с половин или цял градус, а някога и повече. При всека друга болест и при здрави пациенти, температурата след инжекцията остава непроменена. Робинзоновата реакция, както вече се спомена, в много парижки клиники е била приложена с голям успех: по настоящем с нея се правят опити в Торино, Флоренция и в много испански клиники. При всички случаи на рак. реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна.
Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали
работа
с рак.
въпреки че реакцията била отрицателна. При аутопсията на тялото. обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско.
към текста >>
полк, при
работене
пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали.
обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п.
полк, при
работене
пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали.
При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел.
към текста >>
В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от
работа
и в обикновеното за него време си легнал да спи.
Сънят на горския работник На 20. април 1913 год. в Касел (Германия) се издигнал балонът „Илза“ и изчезнал. Вероятно е попаднал във вихрушка и е бил разрушен, защото в края на април остатъците на изгорелия балон, и на неговия управител, търговеца Франц Вайланд от Касел, били намерени от горския работник Хелдман, който работел от около четиридесет години в горите при Малка Алмерода. Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“.
В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от
работа
и в обикновеното за него време си легнал да спи.
Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място. Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората.
към текста >>
Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна
работа
.
Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят.
Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна
работа
.
За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но аз получих необикновен отпуск, посред ден, в най-големия разгар на
работата
.
Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот. Речта на моето сърце ще зазвучи като тиха песен. Хората бързат да отидат на Царския пазар. Всички купувачи и продавачи са вече там.
Но аз получих необикновен отпуск, посред ден, в най-големия разгар на
работата
.
Нека разцъфнат цветята в моята градина, макар да не е ударил още часът, и нека пчелите почнат своето лениво бръмчене. Много часове прекарах аз в борба между доброто и злото, но сега приятелят на моите празни дни скланя моето сърце към себе си, и аз не разбирам, защо е този зов към целта, която няма смисъл? 90. В деня, когато смъртта похлопа на твоята врата, какво ще й предложиш ти? О, аз ще туря пред своята гостенка пълната чаша на моя живот. Не, аз няма да я пусна с празни ръце.
към текста >>
Омир представлява циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите (които се хранели с лотоси — един вид растение) за такъв приятен народ, че всеки, който имал с тях
работа
, веднага е забравял всичко, даже своята родина, и оставал да живее посред тях („Етика на храната“, стр. 129—130).
Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото, обяснявайте както искате това, несъмнено е, че тия, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестокосърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тази жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките. Големите престъпници, когато се готвят към убийство, пият кръв, за да се закалят.
Омир представлява циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите (които се хранели с лотоси — един вид растение) за такъв приятен народ, че всеки, който имал с тях
работа
, веднага е забравял всичко, даже своята родина, и оставал да живее посред тях („Етика на храната“, стр. 129—130).
Всички видни окултисти от най-старо време до днес са били за вегетарианството. Това не е случайно. Напр., Питагор в своята прочута окултна школа в южна Италия е бил въвел вегетариански режим. Голяма грешка правят родителите, като дават на детето месна храна. Ако искат те да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-висши духовни влияния, ако искат да ги избавят от всяка грубост, жестокост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, трябва да ги хранят с растителна храна.
към текста >>
С това се улеснява
работата
на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва).
Значи, често с лоши възпитателни условия може да се попречи за проявата даже на тези дарби, които детето носи със себе си вече готови от миналото си прераждане. Много такива дарби по този начин би останали в спящо състояние, и може би ще чакат за проява някое следващо прераждане. Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за училището. Наглед това няма свръзка със заглавието на статията. Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С това се улеснява
работата
на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва).
____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост. Първите три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст.
към текста >>
В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са
работили
с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата.
Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto. По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер.
В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са
работили
с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата.
Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола?
към текста >>
Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху
работата
, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си.
Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик.
Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху
работата
, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си.
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката.
към текста >>
Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена
работа
, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години.
Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила.
Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена
работа
, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години.
Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката.
към текста >>
Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за
работата
му като едно цяло.
От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг.
Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за
работата
му като едно цяло.
Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни.
към текста >>
Той е
работил
усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена.
След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му. Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год. Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците.
Той е
работил
усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена.
След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато. Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган.
към текста >>
И у дома си, и в чужбина, той
работил
непрекъснато.
Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год. Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците. Той е работил усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена. След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му.
И у дома си, и в чужбина, той
работил
непрекъснато.
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй.
към текста >>
Той бил винаги борец,
работил
е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение.
След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато. Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган.
Той бил винаги борец,
работил
е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение.
Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е.
към текста >>
Сведенборг обещал да й помогне колкото може, и след неколко деня посетил Мадам де Мартевил, за да й каже, че видял г-на Мартевил, който внезапно го напуснал, тъй като бил повикан от жена си за много важна
работа
.
Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен. Вторият разказ разправя за мадам де Мартевил, вдовицата на Нидерландския посланик, която била съдена за една голяма сума, след смъртта на мъжа й. В мъчнотията си тя дошла при Сведенборг и му казала, че знае какво мъжа й заплатил сумата и получил разписка за това, която не можала сега да намери.
Сведенборг обещал да й помогне колкото може, и след неколко деня посетил Мадам де Мартевил, за да й каже, че видял г-на Мартевил, който внезапно го напуснал, тъй като бил повикан от жена си за много важна
работа
.
Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна. Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност.
към текста >>
В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената
работа
на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!...
* Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем. Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат.
В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената
работа
на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!...
Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата!
към текста >>
Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко
разработена
.
Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката.
Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко
разработена
.
Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите.
към текста >>
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя
разработена
астрология.
Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя
разработена
астрология.
Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици.
към текста >>
Ако цветът на такава ръка е бял, тогава имаме
работа
с флегматик, който се намира под влиянието на луната.
Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести. Ръка със средна големина, силна и влажна със синкав цвят притежават обикновено добродушните и съобщителни хора, които клонят и към разпуснатост. Това са децата на Венера и Юпитер.
Ако цветът на такава ръка е бял, тогава имаме
работа
с флегматик, който се намира под влиянието на луната.
Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс. Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове.
към текста >>
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко
разработена
, че тя почти трябва да се създава изцяло.
Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си. Когато ръката на жената е по-широка, отколкото трябва, това е неблагоприятен признак за духовните й дарби. Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко
разработена
, че тя почти трябва да се създава изцяло.
Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
към текста >>
И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко
обработена
хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава.
Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици.
И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко
обработена
хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава.
Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа.
към текста >>
Неговата почивка се състои в прекарване на времето в по-лека физическа
работа
.
Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията. Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр.
Неговата почивка се състои в прекарване на времето в по-лека физическа
работа
.
Ако върховете на пръстите му имат форма на лопата, той проявява още по-голямо влечение към физическа дейност. Идеална от хирогномическо гледище е ръката, която е стегната и ловка, без да бъде корава или мекушава. Такава ръка означава свободомислещ интелект и активен дух, разбиране и способност да съгласува теорията с практиката. Такива ръце, колкото и да работят, никога не закоравяват. Много стегнати, но малко подвижни ръце пък са склонни да закоравеят.
към текста >>
Първите два месеца Чепман е
работил
със своя асистент напразно, защото
работата
излязла несполучлива.
Гринуичката обсерватория съобщава, че астрономът Чепман скоро ще привърши преброяването на звездите, започнато през март 1912 год. Неговият списък ще Тези звезди, естествено, не с броени една по една, защото това не би могло да се извърши в цяло столетие, а на небето са избрани на голямо число места изрязъци, в които е извършвано действително преброяване въз основа на фотографии. Цялото небе е схванато в 206 отделни снимки. Снимките с разгледани под микроскоп. Върху снимките са извършвани преброяванията пак по части на отрязъци.
Първите два месеца Чепман е
работил
със своя асистент напразно, защото
работата
излязла несполучлива.
След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда.
към текста >>
След два месеца
работене
те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане.
Неговият списък ще Тези звезди, естествено, не с броени една по една, защото това не би могло да се извърши в цяло столетие, а на небето са избрани на голямо число места изрязъци, в които е извършвано действително преброяване въз основа на фотографии. Цялото небе е схванато в 206 отделни снимки. Снимките с разгледани под микроскоп. Върху снимките са извършвани преброяванията пак по части на отрязъци. Първите два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива.
След два месеца
работене
те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане.
Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда.
към текста >>
Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал
работата
си и се посветил да изучва спиритуализма.
Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си.
Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал
работата
си и се посветил да изучва спиритуализма.
Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери.
към текста >>
Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика
работа
, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла.
Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години. Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси.
Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика
работа
, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла.
Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си. Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много. През пребиванието си в Ратон, Ново-Мексико, той показал чудеса с постенето си. Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с вода, и пак си запазвал бодростта до край. Не рядко, той не ядял по цяла седмица.
към текста >>
Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в
работата
му.
Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с вода, и пак си запазвал бодростта до край. Не рядко, той не ядял по цяла седмица. Шлатер бродел пеш през западните щати и територии, като произвеждал сензация, където се явявал, с чудните лечения и странната си, почти свръхчовешка личност. Францис Шлатер През 1896 год. случи се да бъда в Денвър, Колорадо, когато Шлатер беше там, току-що се завърнал от южна Калифорния.
Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в
работата
му.
Аз бях ежедневен посетител на мястото, дето той живееше в продължение на три цели седмици, и го наблюдавах с часове. Той живееше при едни хора на име Фокс, които имаха малка къща в едно от предградията на Денвър. Пред къщата имаше голямо отворено място, където с хиляди се събираха ежедневно от зори до късна вечер, било като зрители, било за да чакат реда си да бъдат „докоснати“ от „церителя“. Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше работата в 6 часа. Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един.
към текста >>
Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше
работата
в 6 часа.
случи се да бъда в Денвър, Колорадо, когато Шлатер беше там, току-що се завърнал от южна Калифорния. Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в работата му. Аз бях ежедневен посетител на мястото, дето той живееше в продължение на три цели седмици, и го наблюдавах с часове. Той живееше при едни хора на име Фокс, които имаха малка къща в едно от предградията на Денвър. Пред къщата имаше голямо отворено място, където с хиляди се събираха ежедневно от зори до късна вечер, било като зрители, било за да чакат реда си да бъдат „докоснати“ от „церителя“.
Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше
работата
в 6 часа.
Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един. Като минаваше някой пред него, той улавяше едната му ръка в своята и я държеше кратко време. Мнозина казваха, че усещали електрически удар през себе си от това допиране, други не усещали нищо, трети пък тъй много им подействал, че цели се разтрепервали. Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства.
към текста >>
Най-уморителната
работа
е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали.
Най-уморителната
работа
е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град.
към текста >>
Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е
работата
, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм.
За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана.
Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е
работата
, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм.
Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие.
към текста >>
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници,
работилници
, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник.
Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси. Чужденецът без много колебание и най-учтиво изпълни молбата ни, като разказа следното: „Ако някога сте се интересували по отблизо за Америка, името Аубърн не ще ви бъде непознато. В Съединените Щати това име означава приблизително същото, което е Шпилберг за Австрия. Аубърн не е някой влажен затвор, някое уединено, голямо тъмно здание, то е една цяла престъпническа колония, една централа за нещастниците, които обществото е изтласкало из своята среда.
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници,
работилници
, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник.
Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане.
към текста >>
Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна
работа
предприех един излет на кон до Кеюгебридж.
След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият.
Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна
работа
предприех един излет на кон до Кеюгебридж.
Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж.
към текста >>
Работата
ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома.
Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж.
Работата
ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома.
Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда? Кеюгебридж е заобиколено от пространни дъбови гори, през които имаше да езда доста дълго. Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша. Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в мисли, аз отпуснах юздата на коня си, който пристъпяше полека. Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в
работата
, в която се употребяват.
Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в
работата
, в която се употребяват.
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
към текста >>
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна
работа
, т.е.
И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват.
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна
работа
, т.е.
всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза.
към текста >>
Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за
работа
, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали.
Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за
работа
, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза. След всяка такава криза, организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно, онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря".
към текста >>
Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му
работа
; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му
работа
; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе.
към текста >>
Чудна
работа
: този отговор ни най-малко не ме стресна, а като че ли го очаквах.
След това взех от писалищната маса лампата, и я вдигнах равно с лицето й. Тя бе една черноока жена, с мургаво лице и високо чело, под което очите блестяха също като брилянти. — Коя сте вие, госпожо? смутено запита х аз. — Аз се казвам госпожа Ламберт, отговори тя; аз съм майката на умиращото момиче.
Чудна
работа
: този отговор ни най-малко не ме стресна, а като че ли го очаквах.
Госпожа Ламберт седна срещу мене, и аз извадих абажура, за да я виждам по-добре. Тя бе на около четиридесет години, но извънредно красива; не толкова по правилността на чертите на лицето си, колкото по благородния и интелигентния му израз. Но макар и да се възхитих от нея, аз си спомних отхвърлената й дъщеря и грубо я попитах: — Какво ви съм дотрябвал? — Дъщеря ми умира . . .
към текста >>
— Що ми влиза в
работа
това?
. . . Тая жена! За нея ли искате да ми говорите?! — Може би, тя е жива . . .
— Що ми влиза в
работа
това?
Позволете! Колкото и да е виновна тя, не може да й се откаже да се види с умиращата й дъщеря . . . Той ме прекъсна с пяна на устата си. — Аз ще я убия .
към текста >>
Никакви бъркотии и шум в къщата му да няма: и най-малкият разговор или скърцане на вратата може да развали цялата
работа
и да ускори смъртта, вместо да донесе спасение.
С баща й? — вие и това ще видите. Признавам, без да се срамувам, че тая жена ме завладя, и аз бях готов да изпълнявам нейните разпореждания. След като се уговорихме с нея за предстоящата нощ, аз се върнах при Ламберта и му съобщих, че съм измислил едно решително средство за спасение на дъщеря му. Показах му едно стъкълце с тайнствено питие, което трябва да й се дава в толкова малки дози, каквито само аз мога да й давам; и за това поисках от него, през тая нощ да не ми бърка да преседя при леглото на дъщеря му до разсъмване.
Никакви бъркотии и шум в къщата му да няма: и най-малкият разговор или скърцане на вратата може да развали цялата
работа
и да ускори смъртта, вместо да донесе спасение.
Той се съгласи без мъчнотия, като не придаде, очевидно, значение на сутринния ни разговор, В девет часа аз бях при Мария. Всичко бе тихо и безмълвно. Тя лежеше бледна, със затворени очи . . , Спеше ли? Госпожа Ламберт ми заяви, че точно в десет часа тя ще бъде в същата стая.
към текста >>
когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в
работилницата
, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл.
чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет. В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар. Един ден.
когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в
работилницата
, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл.
Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение.
към текста >>
Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от
работилницата
и той станал пътуващ калфа механик.
Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете.
Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от
работилницата
и той станал пътуващ калфа механик.
През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време.
към текста >>
Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на
работата
му, но приятелите му го поддържали в нуждите му.
Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули. По този начин той станал известен на по-образованите от него, от които той извлякъл по-после голяма помощ. за да изразява мислите си. Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години. Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише.
Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на
работата
му, но приятелите му го поддържали в нуждите му.
Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен.
към текста >>
Бьоме, както и други, е
работил
при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа.
При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното.
Бьоме, както и други, е
работил
при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа.
Вселената е развитие или продукт на една велика мисъл. Всичките неща се управляват от един централен закон и всичките полета на знанието се намират в съотношение. Това, което е истина в едно поле, съответства като истина и на другите полета. За да се обхване напълно единият универсален принцип, който работи в сърцето на всяка фаза и аспект на еволюцията, това значи, да се проникне в тайната на творението. В това се състои делото на херметическите философи и на алхимиците.
към текста >>
Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е
изработила
пътя за падането.
С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия.
Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е
изработила
пътя за падането.
Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония.
към текста >>
Работата
на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост.
Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно.
Работата
на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост.
а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество.
към текста >>
Някои мислят, че
работата
на човека върху себе си се състои главно в самообразование.
Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно.
Някои мислят, че
работата
на човека върху себе си се състои главно в самообразование.
Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа.
към текста >>
Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко
работене
върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек.
Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование.
Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко
работене
върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек.
То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила.
към текста >>
Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на
работа
.
То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила.
Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на
работа
.
Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма?
към текста >>
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана
работа
в тая посока.
1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана
работа
в тая посока.
Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати.
към текста >>
Работата
всред учителството е необходима.
учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока.
Работата
всред учителството е необходима.
Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият.
към текста >>
Тая
работа
е една от най-ценните.
Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима.
Тая
работа
е една от най-ценните.
Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият. Намираме се в началото на един духовен подем.
към текста >>
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя
работата
си — ежедневно най-малко до полунощ.
Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки.
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя
работата
си — ежедневно най-малко до полунощ.
В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
към текста >>
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за
работа
, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт.
Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн.
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за
работа
, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт.
Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С. той причинява големи затруднения във всички предприятия, честта постоянно бива застрашавана и падането е близко и лесно възможно. Вече 4-та предсказва печална старост в уединение, далеко от приятели и роднини.
към текста >>
Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази
работа
.
Тогаз войникът отишъл при ротния си командир и поискали от него позволение да отиде и разкаже всичко на полковия си командир. Ротният му командир малко взел да вярва и му казал: „аз сам ще му доложа“. И наистина отишъл и доложил на полковия командир. Последният повикали войника и го разпитал. Войникът му разправил всичко, каквото се е случило с него през трите нощи.
Тогаз полковият командир казал на войника да се приготви и да отиде да провери тази
работа
.
Войникът отишъл в с. Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко). Тогаз той отишъл в това село и намерил двете деца; те живели при чича си и пасли неговите свине.
към текста >>
Той заедно с кмета отишли при чича им и му разправили, как стоп
работата
.
Конарене и попитал за децата. Те не били там; преместили се в с. Макриево (струмншко). Тогаз той отишъл в това село и намерил двете деца; те живели при чича си и пасли неговите свине. Той се отнесъл до общината и казал, че е дошъл да вземе тези две сирачета.
Той заедно с кмета отишли при чича им и му разправили, как стоп
работата
.
Той се съгласил да предаде децата. След като ги взел, войникът минал през с. Ново-село, за да си ги закара в София у дома си. Именно в Ново село аз се запознах с него. Комендантът на селото се научил за тази случка, защото войникът с двете деца се отнесъл до него за квартира.
към текста >>
Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е
работили
, но сега лежеше изморени и почиваше.
Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода.
Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е
работили
, но сега лежеше изморени и почиваше.
Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми. — Но. — прибави той нервно, — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последната, тъй като аз не обичам да ми бъркат, когато оглеждам мислено работата на своя живот. Мен е нужно за това уединение и спокойствие.
към текста >>
— прибави той нервно, — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последната, тъй като аз не обичам да ми бъркат, когато оглеждам мислено
работата
на своя живот.
Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми. — Но.
— прибави той нервно, — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последната, тъй като аз не обичам да ми бъркат, когато оглеждам мислено
работата
на своя живот.
Мен е нужно за това уединение и спокойствие. Приятелят Чертков ми е приготвил място, дето ще бъда в състояние спокойно да работя и без пречки. Аз го запитах, много ли му досаждат посетителите. — Може би, извика той. Всички тил хора идваш, и аз съм длъжен да ги виждам и да стоя с тях.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В 1894 г., веднага след падането на стамболовия режим, синодалните владици вдигнаха глава и първата им
работа
бе да измениха Екзарх.
Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г. „нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух.
В 1894 г., веднага след падането на стамболовия режим, синодалните владици вдигнаха глава и първата им
работа
бе да измениха Екзарх.
Устав и да го „приспособят“ към нуждите на новото време. Екзарх. Устав се тъй „приспособи“, че от него се изхвърли всичко демократично, що случайно бе останало, не съгледано в 1881 г. от „прозорливото“ око на св. старци. В 1894 г., обаче, се погреба насилствено умъртвения чл. 105 (в стария 134), който предвижда да има всеки четири години църковен събор.
към текста >>
Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя
работата
на духа.
Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт!
Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя
работата
на духа.
Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта. Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва!
към текста >>
Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата
работа
; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие.
Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата
работа
; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо ! Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на работа“, за да се направи безсмъртно. Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя. Хипнотизъм и окултизъм От Норман (Продължение от кн.
към текста >>
Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на
работа
“, за да се направи безсмъртно.
Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие. Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея. Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо !
Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на
работа
“, за да се направи безсмъртно.
Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя. Хипнотизъм и окултизъм От Норман (Продължение от кн. I — II и край) Друг интересен опит спада към отдела телепатия. Субектът бе поставен в дълбок транс с привързани очи, и операторът отиде между слушателите, които, по искането му, направиха някои движения с ръка, крак или глава и всичко това веднага се повтори от субекта в транс, без да му се каже една дума, а само по желанието на оператора, мислено. Нека разгледаме сега и твърденията досежно (досѐжно – ост.
към текста >>
Майсторът се познава по
работата
.
Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава.
Майсторът се познава по
работата
.
Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват.
към текста >>
Кой не знае онази стълба за сравнение,
изработена
от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона?
От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват?
Кой не знае онази стълба за сравнение,
изработена
от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона?
Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина.
към текста >>
Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги
обработили
в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството.
Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие.
Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги
обработили
в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части.
към текста >>
Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна
работа
.
В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна
работа
.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7).
към текста >>
В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно
работило
, за да призове помощта на белите сили.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7).
В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно
работило
, за да призове помощта на белите сили.
Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат.
към текста >>
Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за
работа
.
Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка.
Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за
работа
.
Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми. Равнодушен към външните почести, той нито един пжт не е посетил некое от стотините тържества, които са били устроявани в негова чест и за неговото откритие. Ако сега, по случай 25 годишния му юбилей, естественият факултет на Франк- фуртския университет му е дал титлата „почетен докторъ“, то той нека я приеме като знак, че сегашната генерация отъ· от изследователи обещава да вложи всичките си сили за продължаване на започнатото от него дело. (Из.„Kosmos“ - Heft, 2-1921). Проф.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са
работили
в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него.
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност.
А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са
работили
в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него.
В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
към текста >>
Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е
работила
с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент.
Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е
работила
с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях.
към текста >>
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за
работа
, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.
Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за
работа
, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.
Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
към текста >>
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават
работа
на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и
работа
.
Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават
работа
на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и
работа
.
Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота.
към текста >>
Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но
работата
е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива.
Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи. Искат да въведат не дребни такива или други реформи, но от корен да съборят днешното училище и да турят основи на новото.
Че днешното училище не е идеално, че то трябва да се замести със съвсем ново, с това сме напълно съгласни, но
работата
е в това, дали теориите и реформените проекти, които ни се посочват, произтичат от дълбокото познание на детската природа и на законите, по които се тя развива.
Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I.
към текста >>
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната
работа
в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно.
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната
работа
в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка.
към текста >>
А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната
работа
.
Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина. Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо.
А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната
работа
.
Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа!
към текста >>
Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна
работа
, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство.
септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет.
Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна
работа
, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство.
Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси. Квартирният въпрос беше особено важен за гостите, идещи от страни с низка валута, каквито са Германия, Австрия, Чехословашко и др. За гостите от тези страни били предвидени квартири у приятели и съчувственици.
към текста >>
Тезей се наел с тази
работа
.
легендата за Тезея. Ималр едно подземие, казва тази легенда, наречено лабиринт. То имало много ходове, кръстосани в разни посоки, тъй че човек, влязъл вътре, не можел да намери изхода. В лабиринта живяло чудовището минотавър, което изтребвало сума народ. Но никой не могъл да излезе на среща му и да го убие.
Тезей се наел с тази
работа
.
Помогнала му жената Ариадна.Тя държала единия край на кълбо с конци, а кълбото дал на Тезея. Той навлязъл в лабиринта и постоянно отвивал от кълбото. Най-сетне стигнал до минотавъра, убил го, а изхода после намерил по Ариаднината нишка! Лабиринтът символизира земния живот, минотавърът са човешките низки качества, а Ариадна е божественото в човека. Човек може да победи своите низки качества само с помощта на божественото в себе си.
към текста >>
Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия,
разработено
подробно от Д-р Р. Щайнер.
Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм. Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“.
Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия,
разработено
подробно от Д-р Р. Щайнер.
Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние. Евритмията е въведена като особен учебен предмет в Валдорфското училище. Гледката, когато децата извършват евритмичните упражнения, е извънредно красива, и самите играещи усещат висша наслада, ободрение и наплив на сили. Тези упражнения по един чуден начин ги ободряват.
към текста >>
Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна
работа
, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят.
Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта.
Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна
работа
, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят.
Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот.
към текста >>
Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна
работа
(„самовъзпитание“).
Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята. ТЕМА ВТОРА Идеите 1.
Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна
работа
(„самовъзпитание“).
плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2. Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3. „Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание.
към текста >>
Сходството ще се получи там, дето има съзнателна
работа
за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос.
Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна.
Сходството ще се получи там, дето има съзнателна
работа
за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос.
Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
към текста >>
Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й
работа
.
Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди.
Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й
работа
.
За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен.
към текста >>
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на
работа
да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта.
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на
работа
да извърши това изменение.
През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>
Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши
работа
, за която той тъкмо в това време е неспособен.
Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст.
Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши
работа
, за която той тъкмо в това време е неспособен.
Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване! “ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство!
към текста >>
В това направление е
работил
до сега най-много майор Дарже в Тур.
Например, аз сам съм от дирещите истината в случая и се старая да поднеса събрания до сега материал за ориентиране на другите. Ако досегашните експерименти са били погрешни, това ще стане явно веднага. Аз, обаче, не съм се уверил, че те са погрешни. Ако срещу тях се правят само теоретически възражения, а практическите опити говорят в тяхна полза, тогава остава да се реформира теорията. Преди всичко е потребно да се съберат достатъчно резултати от опитите.
В това направление е
работил
до сега най-много майор Дарже в Тур.
До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране на мислите“. Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън.
към текста >>
Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга
работа
: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“.
Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“. Кжсите носове са абсолютно както късите палци, добри, обичливи, но капризни и своенравни. Те изобразяват една експанзивна натура, всякога готова да се предаде, пълна със занемаряване и наивност; характерът е смешлив, шумен, игрив, пълен с лудории и непоследователности. За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“. Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти.
Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга
работа
: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“.
Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс?
към текста >>
Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от
работата
си на лечебното изкуство.
Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.
Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от
работата
си на лечебното изкуство.
За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа.
към текста >>
Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската
работа
на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост.
Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично.
Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската
работа
на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост.
Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно.
към текста >>
Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната
работа
на лекуването и чрез ускоряване на действията й.
Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит.
Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната
работа
на лекуването и чрез ускоряване на действията й.
Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция.
към текста >>
Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване
работата
на природата, а това е именно формулата на Великото Дело.
В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й.
Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване
работата
на природата, а това е именно формулата на Великото Дело.
„Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено.
към текста >>
Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя
работата
си днес, а щях да дойда утре“, т. е.
XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци. Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден).
Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя
работата
си днес, а щях да дойда утре“, т. е.
в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съвременните социолози и политици са
изработили
разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие.
Съвременните социолози и политици са
изработили
разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа.
към текста >>
Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща
работа
с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили.
Действието винаги се определя и обусловя от причината. Авторът иска да изложи просто и ясно великите истини, които са във връзка с вътрешните, духовните сили и великите закони, на които те почиват. Тъй че всеки човек и всяко дете да може да ги разбира и прилага във всекидневния си живот. Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля.
Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща
работа
с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили.
Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието.
към текста >>
Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна
работа
.
Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление.
Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна
работа
.
Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.
към текста >>
Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в
работата
, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли.
Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе.
Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в
работата
, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли.
Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде.
към текста >>
Всичко туй е било пионерска
работа
, извършена преди още Маркони да се е занимавал с предмета; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, която бе поставил Лодж.
Ние знаем сега, че Лодж се е занимавал в действителност при тия опити с електромагнетичните вълни във въздуха, открити от Херц в 1888 г. и не може да има никакво съмнение, че ако Херц не би направил това откритие, щяхме много скоро да го научим от Лодж — както казва сам Херц, Electric waves (електрически вълни), стр. 3. В първите години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове. Между най-блестящите открития е било онова на „сцепителя“ (coherer) за откриване на вълните. С този откривател той е измислил първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали на едно разстояние от неколко стотици метра.
Всичко туй е било пионерска
работа
, извършена преди още Маркони да се е занимавал с предмета; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, която бе поставил Лодж.
Други интересни издирвания са били ония по преминаването на електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е измислил един експеримент за простото и пряко проявяване на пътуването на отделните молекули или йони, и за преминаването на светлината през движеща се среда. За този последен опит и за неговите изследвания върху електрическите вълни, той получи в 1898 г. Рънфордовия медал на кралското дружество, едно от най-високите отличия, които дружеството може да даде, понеже то не се ограничава само със своите съотечественици — англичаните. Председателската реч на Сър Оливър към секция А на Британското сдружение в 1891 г. не трябва да мине неотбелязана.
към текста >>
“ Никой не е знаел точно в що се състои
работата
; на всички погледите са били отправени към синдиката на едрите капиталисти, за да съгласуват държането си с неговото; но синдиката изглеждал нехаещ, с пъхнати в джоба ръце и подсвиркващ с уста.
Тайната на Keely Неотдавна светът на минните притежатели бе обхванат от едно необяснимо вълнение: изведнъж цената на златните мини започнала да се повишава. Отдавна изоставени мини, поради несъразмерните капитали, които поглъщали за работни ръце, се събудили от летаргията си, и, дремещи още, почнали наново да взимат номера си на борсата. Указало се, че притежатели, с най-дръзки умове и с най-широки каси между минните капиталисти, са закупували безшумно и на добра цена всички изоставени златни мини, които са познавали. И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става?
“ Никой не е знаел точно в що се състои
работата
; на всички погледите са били отправени към синдиката на едрите капиталисти, за да съгласуват държането си с неговото; но синдиката изглеждал нехаещ, с пъхнати в джоба ръце и подсвиркващ с уста.
А след акцеса на болестта следва упадъка. Новоизлюпените борсоиграчи, като закупували само за да препродадат бързо, почнали да се чувстват недобре, после се обхванали от все по-голям страх, изплашили се и накрай се обзели от страшна паника. И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията. Законите, които управляват движенията на борсите, обясняват лесно подобна паника. Но това, което те съвсем не обясняват, то е постъпката на синдиката.
към текста >>
Ето в що бе
работата
: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод.
Новоизлюпените борсоиграчи, като закупували само за да препродадат бързо, почнали да се чувстват недобре, после се обхванали от все по-голям страх, изплашили се и накрай се обзели от страшна паника. И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията. Законите, които управляват движенията на борсите, обясняват лесно подобна паника. Но това, което те съвсем не обясняват, то е постъпката на синдиката. Защо спекулантите милионери закупиха тия нищо неструващи мини?
Ето в що бе
работата
: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод.
Тия хора били магнатите на минното производство и, като такива, твърде заинтересовани в откриването на един начин за бързо и евтино извличане златото из кварцовите скали. Изнамервачът се задоволил пред тяхните очи да допре няколко кварцови къса до една малка машина, която той държал в ръце, и, всеки къс така докоснат, разпадал се моментално в ситен прах, всред който златните люспи изглеждали като речни камъчета на пясък. Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае демонстрацията. „ В 18 минути, един тунел от 18 крачки дължина и 41/2 крачки в широчина бил пробит в тоя кварцов блок. Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме.
към текста >>
и още дете той е започнал да се занимава с различни изнамервания, които направил преди откриването на етера, В продължение на дълги 18 год.. той е
работил
дене и ноще, с глава и ръце, борейки се с обезсърченият, които отдавна биха убили всеки друг човек с по-малко героична душа и при това винаги сам работещ.
Ако Галилей бе жив още, може би той щеше да даде мнението си по тоя въпрос. — Но, ще възкликне читателят, от колко време датират всички тия неща, че ние нищо не знаем още за тях? (Заб. Таз статия бе публикувана на английски, т. е. преди оглушителния шум, който произведоха статиите на Lotus за мотора на Kelly). Kelly е вече на повече от 60 год.
и още дете той е започнал да се занимава с различни изнамервания, които направил преди откриването на етера, В продължение на дълги 18 год.. той е
работил
дене и ноще, с глава и ръце, борейки се с обезсърченият, които отдавна биха убили всеки друг човек с по-малко героична душа и при това винаги сам работещ.
Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените. И сега, когато пред хиляди лица, способни да преценят машините му, се доказало по стотици начини, че Kelly наистина открива природни сили, непознати по-рано, че той ги е изучил и завладял някои от тях, че той е изнамерил и почти усъвършенствал апаратите, които ще позволят приложението на откритията му в най-разнообразни работи и области, след всичко това, как той бе погледнат от света? В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа?
към текста >>
г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на
работата
си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро.
Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп. „Philadelphie Inquierer“ от 20 януари м.
г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на
работата
си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро.
Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“. Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана трън в крака на изнамервача. Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор.
към текста >>
Той също бе подкрепен както в
работата
, така и в изпитанията си от светлата вяра, че неговите открития ще бъдат неоценимо благо за човечеството.
Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение. Поради това, че Keely посегна на някои тайни сили, отбелязани под общото име Akasa, тия открития са от интерес за теософите. Това, което прави неговата личност симпатична, то е чудния кураж и несъкрушимата воля, които никаква пречка не може да прегъне.
Той също бе подкрепен както в
работата
, така и в изпитанията си от светлата вяра, че неговите открития ще бъдат неоценимо благо за човечеството.
Вниманието на науката ще . бъде привлечено върху неговите открития само тогава, когато той ще успее да произведе дивиденти, защото учените, също както и другите, изискват „знак“ преди да приемат като истина неща, които прехвърлят тяхното разбиране и цената на едно научно откритие сега се определя от неговото котиране на пазаря. (Превод от френски). Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. 8-9) Какво е човекът?
към текста >>
Усъвършенстване,
работа
. 7.
Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5. Щастие, богатство, женитба. 6.
Усъвършенстване,
работа
. 7.
Непорочност в чувство, умозрение. 8. Любов към справедливостта, честност. 9. Неусъвършенствания и теглила, мъки, атентат. 10. Изпълнение, правда, бъдеще щастие. 11. Многобройни недостатъци, болезнени успехи. 12.
към текста >>
Друга спекула: ако материята е фактически електромагнетическа и ако, вижда се правдоподобно, всяко движение от какъвто и да е вид, предизвиква електромагнетически вълнения, ще следва, че
работенето
на човешкия ум, в акта на мисленето си, ще предизвика вълни.
От това следва, че когато една прочута певица, например, в Чикаго пее в операта и гласът й е всестранно предаден, не само жителите в по-далечните щати ще чуят гласа й и то след една малка частица от секунда време, но електро магнетическите вълни, които допущат това ще достигнат слънцето след осем минути. В двадесет и седем минути ще достигнат Юпитер, и ако имаше там хора да живеят, както ние, снабдени с достатъчно чувствителни инструменти, те ще чуят тоя глас с еднаква ясност и удоволствие. Но вълните не се спират тук. Те се предават за винаги през нескончаемия етер, за да достигнат може би, след сто милиона години, най-далечната звезда, която е отбелязана от най силния наш далекоглед. А когато достигнат там пътуването им е само започнало, и буквално може да се каже, че гласът на тая певица е безсмъртен, защото пътуването на вълните е безкрайно.
Друга спекула: ако материята е фактически електромагнетическа и ако, вижда се правдоподобно, всяко движение от какъвто и да е вид, предизвиква електромагнетически вълнения, ще следва, че
работенето
на човешкия ум, в акта на мисленето си, ще предизвика вълни.
Има учени хора, които гледат на това като твърде вероятно- Ако това е така, тия вълни все някога ще се приемат от други умове, които в момента се намерят в особено чувствителна приемливост. Такава възможност разумно обяснява познатия феномен — пренасяне или прочитане на мислите. Това ако не се случва често то е защото при толкова електромагнетически разни вълни, преминаващи през етера, в едно и също време, вмешателството е несъмнено. Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора.
към текста >>
Изработена
е и подробната програма на въпросите, които ще се разглеждат в конгреса.
Почетното му председателство е предложено на проф. Шарл Рише, който е приел. Както се знае, проф. Рише е автор на няколко капитални трудове по опитния психизъм, телекинезията, ектоплазмията и криптестезията, за които подробно писахме в кн. 6 — 7 на Всемирна Летопис.
Изработена
е и подробната програма на въпросите, които ще се разглеждат в конгреса.
Надеем се, че ние ще имаме възможност да я предадем изцяло на страниците на списанието. Поканени са да присъстват и вземат участие в работите на конгреса представители на всички страни, в които духовното движение е напреднало: членовете на организационния комитет са решили единодушно да се приемат трудовете (рефератите) и на психистите от Германия, Австрия, България и Турция. За сега се съобщава, че били получени следните мемоари: 1) от Шарл Ланслен: Какво е душата? 2) от Пол Фламбар: Научча астрология, 3) от Анри Ренйо: Медиумничеството при възплътяването и 4) от г-жа Сансие: Раздвояването на духа. Всичките представени мемоари, които не трябва да надминават 500 да 600 реда, ще бъдат отпечатани на конгресни разноски.
към текста >>
При
работенето
тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала .
Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина. Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи. Тя чувствала, че при нея стои един ръководител, който тихо й заповядвал да нарисува това или онова, според неговата воля.
При
работенето
тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала .
било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване. Един английски учен, Д-р Дръвън , който е прекарал дълго време в Индия разказва, че е бил очевидец на следния случай: Една група йоги извършвали погребението на един свой другар. Преди да го заровят, те запушили много грижливо всичките негови отвърстия: очите, устата, ноздрите и ушите му с восък и обвили цялото му тяло с муселинени лентички.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и
работа
.
А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството.
Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и
работа
.
От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство.
към текста >>
Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято
работа
е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.
Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си.
Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято
работа
е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.
Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
към текста >>
от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и
работа
за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,.
от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и
работа
за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! _______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа. След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за работа между народа“.
към текста >>
След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за
работа
между народа“.
от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! _______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа.
След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за
работа
между народа“.
(Из вестниците). 2) Вж. Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение.
към текста >>
Когато си без
работа
или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща
работа
, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното.
Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща.
Когато си без
работа
или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща
работа
, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното.
Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото.
към текста >>
Получиш ли
работа
, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили.
40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят.
Получиш ли
работа
, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили.
Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва. Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел.
към текста >>
Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си
работа
.
Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват.
Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си
работа
.
За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение.
към текста >>
Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме
работата
.
„Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага?
Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме
работата
.
„Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък. Водата сама си тече, ако няма пречки. Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата.
към текста >>
Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана
работа
и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие.
От тия данни всички сериозни учени дойдоха до заключение, че невидимият свят не е вече утопия, а една действителност. Истината биде лоялно призната. Емануил Воше, благодетел и основател на фонда за трансценд. фотография. Тук ще приведем и едно писмо на прочутия английски естественик Алфред Ръсел - Уелес, член на кралската академия в Лондон и продължители на делото на Дарвина, до основателя на въпросния Комитет, Емануил Воше. Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности.
Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана
работа
и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие.
И тъй моята кореспонденция е голяма, че от тая нова работа тя би се увеличила. При все това, очевидно полезно е да се пристъпи към фотографията на духовете с обикновени фотографски средства. Но, при своите издирвания, Вие не бива да се лишавате от силата на медиумите, а тяхното използване трябва да става от един двучленен или тричленен комитет, който да надзирава самия медиум. И аз имам една твърде интересна колекция от подобни фотографически снимки и ето вече три- десет години се навършват откак твърдя, че съществуването на невидимите същества напълно се доказва по научен начин. Като най-опитен измежду ония, които се занимават с фотография на духовете, аз Ви препоржчвам г. Блякуел.
към текста >>
И тъй моята кореспонденция е голяма, че от тая нова
работа
тя би се увеличила.
Истината биде лоялно призната. Емануил Воше, благодетел и основател на фонда за трансценд. фотография. Тук ще приведем и едно писмо на прочутия английски естественик Алфред Ръсел - Уелес, член на кралската академия в Лондон и продължители на делото на Дарвина, до основателя на въпросния Комитет, Емануил Воше. Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности. Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана работа и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие.
И тъй моята кореспонденция е голяма, че от тая нова
работа
тя би се увеличила.
При все това, очевидно полезно е да се пристъпи към фотографията на духовете с обикновени фотографски средства. Но, при своите издирвания, Вие не бива да се лишавате от силата на медиумите, а тяхното използване трябва да става от един двучленен или тричленен комитет, който да надзирава самия медиум. И аз имам една твърде интересна колекция от подобни фотографически снимки и ето вече три- десет години се навършват откак твърдя, че съществуването на невидимите същества напълно се доказва по научен начин. Като най-опитен измежду ония, които се занимават с фотография на духовете, аз Ви препоржчвам г. Блякуел. Като Ви пожелавам успех, изпращам Ви моите симпатии.
към текста >>
Целият план до най-малките подробности е бил
изработен
лично от Д-р Рудолф Щайнер.
Когато окултното движение в Германия почнало да се проявява по-силно и в областта на изкуството, почувствала се нужда от голям салон. Отначало мислили да строят такъв салон в Мюнхен. Но по това време доктор Емил Гросхайнц подарил място при Дорнах (до Базел) и тогаз се решило там да почне постройката. Основният камък бил сложен на 21 септември 1913 година, а постройката почнала от пролетта на 1914 година. Общоевропейската война много попречила.
Целият план до най-малките подробности е бил
изработен
лично от Д-р Рудолф Щайнер.
Той изработил моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите. Това се отнася както за външността, така и за вътрешните подробности. До септември 1920 година зданието е било достатъчно готово, за да служи за университетския курс от 26 септември до 16 октомври. Той е бил по- строен цял от дърво, а само основата му била от бетон. Това грамадно здание, което със своята външна форма е правило дълбоко впечатление на зрителя, е притежавало два свода: голям и малък.
към текста >>
Той
изработил
моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите.
Отначало мислили да строят такъв салон в Мюнхен. Но по това време доктор Емил Гросхайнц подарил място при Дорнах (до Базел) и тогаз се решило там да почне постройката. Основният камък бил сложен на 21 септември 1913 година, а постройката почнала от пролетта на 1914 година. Общоевропейската война много попречила. Целият план до най-малките подробности е бил изработен лично от Д-р Рудолф Щайнер.
Той
изработил
моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите.
Това се отнася както за външността, така и за вътрешните подробности. До септември 1920 година зданието е било достатъчно готово, за да служи за университетския курс от 26 септември до 16 октомври. Той е бил по- строен цял от дърво, а само основата му била от бетон. Това грамадно здание, което със своята външна форма е правило дълбоко впечатление на зрителя, е притежавало два свода: голям и малък. Големият свод се подпирал на 14 стълба, а малкият на 12.
към текста >>
Тя се е
работила
в едно съседно ателие от Д-р Щайнера.
По стените и прозорците били нарисувани цветни картини от окултен характер под ръководството на Д-р Щайнера. Обаче, много от тях са нарисувани лично от него. Картините по вътрешната повърхнина на големия свод изразявали седемте културни епохи на човечеството. Има голям салон за сказки, за представяне на окултно-мистични драми и за евритмични упражнения. От голяма важност е групата Христос (скулптура).
Тя се е
работила
в едно съседно ателие от Д-р Щайнера.
Тая група, понеже не беше напълно завършена, до скоро беше още в ателието. Но да ли е била пренесена преди пожара в големия салон или не, това още не ни е известно. Ако е била пренесена, и тя е станала жертва на пожара. Тая група има височина 9 метра. Централната фигура е Христос, който като че ли лъчеизпуска любов.
към текста >>
Много души, дошли от разни части на света, са
работили
при постройката на „Гьотеанум“.
Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение. Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“.
Много души, дошли от разни части на света, са
работили
при постройката на „Гьотеанум“.
Андрей Белий, руски писател, в работническа блуза е работил там. Ернст Юли казва: „Спомням си една стара госпожа, която месеци наред работеше с длето в ръка на едно и също място в студ и пек. Такава работа тя не е вършила досега през живота си. Такива примери имаме много. Всичките работеха с любов и ентусиазъм.
към текста >>
Андрей Белий, руски писател, в работническа блуза е
работил
там.
Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение. Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“. Много души, дошли от разни части на света, са работили при постройката на „Гьотеанум“.
Андрей Белий, руски писател, в работническа блуза е
работил
там.
Ернст Юли казва: „Спомням си една стара госпожа, която месеци наред работеше с длето в ръка на едно и също място в студ и пек. Такава работа тя не е вършила досега през живота си. Такива примери имаме много. Всичките работеха с любов и ентусиазъм. Това чувстваха и наемните работници.
към текста >>
Такава
работа
тя не е вършила досега през живота си.
Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“. Много души, дошли от разни части на света, са работили при постройката на „Гьотеанум“. Андрей Белий, руски писател, в работническа блуза е работил там. Ернст Юли казва: „Спомням си една стара госпожа, която месеци наред работеше с длето в ръка на едно и също място в студ и пек.
Такава
работа
тя не е вършила досега през живота си.
Такива примери имаме много. Всичките работеха с любов и ентусиазъм. Това чувстваха и наемните работници. Мнозина от тях растяха вътрешно заедно с постройката“. Още през време на постройката зданието беше кръстено Гьотеанум, свободен окултен университет.
към текста >>
Този университет продължава редовно
работата
си и сега завършва шестия си семестър.
октомври 1921 година. Разгледани били разни научни и педагогически въпроси от окултно гледище. Дейността на свободния окултен университет в Щутгарт Освен в Швейцария, свободен окултен университет е открит и в Щутгарт. Първият семестър почнал от есента на 1920. година, веднага след завършването на Гьотеанумския курс през октомври с. г.
Този университет продължава редовно
работата
си и сега завършва шестия си семестър.
Лекции се четат вечер в делничните дни. Този университет има известна връзка с Валдорфското училище :1) защото някои от лекторите са учители в това училище и 2) защото лекторите се държат за сега в помещението на същото училище. Почването на окултните университетски курсове се наложи, когато се основаха студентските окултно-просветителни групи в разни германски градове. Тези групи проявиха голям интерес към окултизма. Яви се нужда от курсове, в които да се изложат пред студентите разните клонове на науката от окултно гледище, за да се види, колко плодотворен е окултизмът при разглеждането на съвременните научни въпроси и какъв мощен импулс би дал за техния по-нататъшен развой.
към текста >>
За да се състави известно понятие за
работата
на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“.
В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер.
За да се състави известно понятие за
работата
на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“.
Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг. Колиско: „Химия и физиология от окултно гледище“.
към текста >>
Ти си завършил своята дяволска
работа
.
Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел. Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче!
Ти си завършил своята дяволска
работа
.
С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество. Сега аз виждам, че ти си бил мой враг. Възвърни ми изгубената енергия. Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци!
към текста >>
Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е
работа
на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него.
(Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея.
Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е
работа
на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него.
До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел.
към текста >>
Милев, когото познавах като бивши съгражданин, по некаква важна
работа
.
Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г.
Милев, когото познавах като бивши съгражданин, по некаква важна
работа
.
При отиване в аптеката, г. Милев ми разправи, че в дома на помощника му, който ме извика, ставали некакви приключения от невидимо, при наличността на които не можали да живеят в къщи. Една вечер отишли в друга къща, в далечен квартал, при приятел, за нощуване, но и там са станали същите явления, та се върнали в квартирата си, където се намерили в чудо от това, което ставало, а именно: след 9 – 10 часа вечер, почвало звъненето на електрическите звънци, с прекъсване, без да има кой да натиска бутона, защото къщата била вътре в .двора, а портата се заключвала. След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините.
към текста >>
След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по
работа
, информирах се по въпроса, както от пом.
Една вечер отишли в друга къща, в далечен квартал, при приятел, за нощуване, но и там са станали същите явления, та се върнали в квартирата си, където се намерили в чудо от това, което ставало, а именно: след 9 – 10 часа вечер, почвало звъненето на електрическите звънци, с прекъсване, без да има кой да натиска бутона, защото къщата била вътре в .двора, а портата се заключвала. След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините. Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах.
След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по
работа
, информирах се по въпроса, както от пом.
аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X. да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й. За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ.
към текста >>
Събрание
изработения
от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в.
Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г. се състоя в столицата свещеническият събор. Като характеристика на духовните идеали, които въодушевяват и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар.
Събрание
изработения
от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в.
Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни !
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане
преработените
от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства.
При тая три-камерна съветска система отведнъж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благоденствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членовете в трите съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет.
В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане
преработените
от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства.
По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност.
към текста >>
Научната и художествената
работа
на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за дърводелско ателие.
Още от сега са взети мерки за възобновяването му. Ще трябва да се събират суми от съчувственици за целта. Събирането на волни помощи е започнато. При възобновяването му ще се избягва дървения материал. Но и след изгарянето „Гьотеанум“ като окултен университет съществува и продължава да функционира.
Научната и художествената
работа
на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за дърводелско ателие.
Художествена и педагогическа сбирка в Щутгарт Тя траяла от 25. до 29. март 1923 година. Присъствали 1200 души от Германия и странство. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Педагогика и изкуство“ и „Педагогика и морал“.
към текста >>
Имало изложба на картини, чертежи и други предмети,
изработени
от учениците.
Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Педагогика и изкуство“ и „Педагогика и морал“. Учители от Валдорфското училище изложили педагогическата практика в него и значението му за днешната епоха. От техните лекции станало ясно, колко са необходими окултни познания, за да се разбере детската природа. В лекциите си те изтъкнали и художествения елемент във валдорфската педагогическа практика. А той взема видно място в това училище.
Имало изложба на картини, чертежи и други предмети,
изработени
от учениците.
Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група. Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията. Педагогически курс за швейцарски учители От 15. до 22. април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание.
към текста >>
Работата
се разпределя между разни лица.
Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“. Евритмията не трябва да се сравнява с танца. Евритмизиране може да има както при пение, така и при декламиране или четене. Могат да се евритмизират песни, стихотворения, драми, като напр. „Фауст“, мистичните драми на Д-р Щайнер и пр.. Не е възможно едно и също лице едновременно да евритмизира и да чете или декламира.
Работата
се разпределя между разни лица.
Евритмията действа най-благоприятно върху човека, както в духовно, така и в здравословно отношение. Тя е източник на физическо здраве, енергия и духовен подем. Евритмичните упражнения са задължителни за учениците от Свободното Валцорфско училище. Това ново изкуство, според Д-р Щайнер, е в началото си. То крие възможности за по-нататъшен развой.
към текста >>
Опасно е за хората да имат
работа
с тях.
1 от год. II на Всемирна Летопис: „Отношението на окултизма към естествените науки“. Бележки за природните духове От Франц Хартман (д-р по медицината) ( Продължение от кн. 1 и край) Силфи силфи Има няколко вида духове на въздуха и всички те изобщо са твърде малко общителни. Между тях има гиганти.
Опасно е за хората да имат
работа
с тях.
Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека. Богът на ветровете се проявява по разни начини. Той е приятен, когато ни се представя във форма на прохладен зефир и през жежкия летен ден нежно гали нашите бузи, но ние не обичаме неговото появяване, когато, заобиколен от тъмни, зловещи облаци, той се яви с гръмотевици и светкавици, като бог на бурята и разрушението. Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение. Христовият дух в нас може да контролира бурите на страстта, когато те се повдигнат в нашия ум; същият дух може да контролира и бурите, които се повдигат в макрокосмоса, ако те са в негово владение.
към текста >>
и снимки,
изработени
от Дарже.
в кн. I статията: „Трансцеденталната фотография“. 2) Вж. статията „Психография или фотография на мислите“, от Фридрих Феерхов в кн. I, II, III и IV на Всемирна Летопис, където са дадени.
и снимки,
изработени
от Дарже.
СТ. Д. КОЛАРОВ — Плевен. Къде и как живеят умрелите (По лични наблюдения) По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена. За едни изследвани той е разрешен в положителен, за други в отрицателен смисъл. — За мене, който бях отрицател на всичко мистично до 33 годишната си възраст, от преди 20 години е разрешен в положителен смисъл.
към текста >>
Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята
работа
на възстановление и преустройство.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята
работа
на възстановление и преустройство.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
към текста >>
Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са
работили
съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това.
Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство.
Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са
работили
съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това.
Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
към текста >>
Те ще продължат тогава своята хуманитарна
работа
, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда.
Те ще продължат тогава своята хуманитарна
работа
, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка.
към текста >>
„Защо общата ни
работа
се върши в такъв затворен кръг?
Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене? Най-сложни и неочаквани въпроси нахлули в душата й от всички страни и тя почнала да се учи. Скоро тя завзела бележито място в окултното движение в Шотландия и нейната къща станала огнище на светлина и топлина за всички измъчвани от духовна жажда. Ала сестра Елисавета продължавала да се чувства неудовлетворена.
„Защо общата ни
работа
се върши в такъв затворен кръг?
“ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“. И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
към текста >>
Останала без
работа
; но не било потребно толкова да й се намери
работа
, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване.
В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората.
Останала без
работа
; но не било потребно толкова да й се намери
работа
, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване.
Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората.
към текста >>
Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите
работа
.
Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората. Аз съм съвсем самичка: изгубих майка си, мъжа си и всички деца.
Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите
работа
.
Младата девица сви веждите си. — Но като каква ще ме приемете у дома си? — За сега, като моя гостенка. Може би след време ще ми помогнете в домакинството или в нещо друго, ала първом ние двете трябва да се взрем една в друга, и вие ще видите, дали къщата ми е сгодна за вас. Разбира се, ако вие си намерите добра работа, аз няма да ви спирам у дома.
към текста >>
Разбира се, ако вие си намерите добра
работа
, аз няма да ви спирам у дома.
Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите работа. Младата девица сви веждите си. — Но като каква ще ме приемете у дома си? — За сега, като моя гостенка. Може би след време ще ми помогнете в домакинството или в нещо друго, ала първом ние двете трябва да се взрем една в друга, и вие ще видите, дали къщата ми е сгодна за вас.
Разбира се, ако вие си намерите добра
работа
, аз няма да ви спирам у дома.
Пари не мога да ви предложа, средствата ми са ограничени. — Така ли?! учуди се девойката и подозрително погледна загадъчната си посетителка. И така, вие ми предлагате храна и стая? — Да.
към текста >>
Аз сега съм без
работа
и доволна съм от това, но ако нещо не ми се хареса у вас и дома ви или ако си намеря постоянна
работа
, аз тутакси ще напусна къщата ви.
— А какво ще върша първия месец? — Ще се запознавате с мене и с къщата ми. Девойката се усмихна. — Странно предложение! Добре, аз го приемам.
Аз сега съм без
работа
и доволна съм от това, но ако нещо не ми се хареса у вас и дома ви или ако си намеря постоянна
работа
, аз тутакси ще напусна къщата ви.
— Вие сте съвсем свободна. — Добре. Кога да дойда? — Колкото по-скоро, толкова по- добре. Самотията ме мъчи.
към текста >>
— Това съвсем, не е мъчно, но
работата
не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората.
. . Вие сте такава великолепна леди, вие просто задушвате другите със своята величественост! — Нима? огорчи се сестра Елисавета. Ах, колко ми се иска да опростя живота си!
— Това съвсем, не е мъчно, но
работата
не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората.
Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна. А туй от горди натури не се търпи. Сестра Елисавета искрено се изплаши. — Боже мой! Как да премахна туй?
към текста >>
— Да, измъчване, грубо продължаваше гостенката, та вие ме накарахте да върша мъчна
работа
.
Мис Елтон се усмихваше и продължаваше безпощадно да анализира живота на стопанката. Веднъж тя посрещна сестра Елисавета раздразнено и намръщено. — Дълго ли ще се продължава това измъчване? остро попита тя. Сестра Елисавета трепна.
— Да, измъчване, грубо продължаваше гостенката, та вие ме накарахте да върша мъчна
работа
.
Мене ми се струва, че аз намерих доста пороци у вас. Не стига ли? — Ах, не, моля ви се, продължавайте ! — Та полудяхте ли вие? Не виждате ли кой е пред вас?
към текста >>
Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за
работа
.
. . . Девойката замахна лудешки, искаше да се изплъзне, гневно да закряска, но очите й се срещнаха с очите на сестра Елисавета. Елтон не можа да издържи светлината им и падна, плачейки, на гърдите й, нейната ненавист биде победена, пречупена за всякога от любовта. И в същия ден мис Елтон, проливайки сълзи и плачейки, разказа целия си,горчив живот, покая се в своите. грехове. От тоя ден и двете жени станаха искрени приятелки.
Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за
работа
.
Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението. Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“. Такава бе сестра Елисавета. Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища. Осъществяването на братството е нейната идея.
към текста >>
гимназия, за да прекарват свободното си време в
работа
и забавления.
Т-ва — София. Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. В моята къща в гр. Севлиево през ваканцията през 1907 г. се събираха другарките на дъщеря ми, всички ученички от Търновската дев.
гимназия, за да прекарват свободното си време в
работа
и забавления.
Един ден те, на брой 4—5 ученички, искали да узнаят последните си бележки по разни предмети, като попитат наскоро починалия си директор Габровски, да им ги съобщи. За тази цел една от тях, по-слабичка телом, поставя ръката си с молив на чиста книга, готова за писане и я оставя в това положение свободна. След няколко мига ръката започва, по мимо волята на девойката, бързо да описва кръгове, а веднага след това, да пише редовно: — „Аз съм Габровски, не се бойте, вие си спомняте, как набързо аз умрях“ и пр. Дъщеря ми едновременно чете писаното и, радостно изненадана, почва се смее неудържимо. Габровски продължава: — „Не се смей, Е.“, но тя продължавала.
към текста >>
Дойдох си от
работа
в 7 часа.
Тя не спира. След това веднага масичката се вдига във въздуха и девойките, изплашени, хукват да бягат из стаята, а масичката гони дъщеря ми и я бие по гърба. Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка на момичетата, помислила, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га. Всички избягали в двора и не смеели да се върнат в къщи. Масичката се върнала на мястото си.
Дойдох си от
работа
в 7 часа.
Слънцето още бе високо. Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги успокоя и въведа в къщи. Влязохме. Другите си разотидоха, но нощта прекараха много безпокойно от случилото се през деня. Така продължаваха много нощи, до като позабравиха. Дълго време не искаха да влязат в стаята на случката, нито да видят масичката.
към текста >>
След като е
работил
много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен.
Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията. Фотография на цвят от акация без апарат. На друго място в тази книжка четците на списанието са намерили къси бележки за живота и дейността на французкия изобретател по трансцеденталната фотография, Луи Дарже, неотдавна починал.
След като е
работил
много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен.
Така, освен върху хората и животните, Дарже е направил много опити и с растения: на 10. юли т. г. той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на
работа
.
След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса.
Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на
работа
.
И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал.
към текста >>
И действително, първоначално
работата
е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“.
И действително, първоначално
работата
е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ.
към текста >>
Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна
работа
.
Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна
работа
.
На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>
да е живял и
работил
с тях, за същия господар и по същия начин.
Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е.
да е живял и
работил
с тях, за същия господар и по същия начин.
Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това.
към текста >>
Никои други водители във вселената не са така съвършено добри; даже най-великите от тях се надеят на известна полза от
работата
си и са изобщо — търговци.
Стадото, събрано от всички кошари, образува великата кошара на небето, имаща Словото за свой Пастир. Тъй като Той е Господарят на овчарите, то Неговите овци са свободни. И те му принадлежат само заради това, че волно Му се подчиняват и това подчинение те манифестират само с изпълнение на волята Му. В замяна на това — Той ги храни и то с храна, която е Неговия собствен живот. Той е едничкият пастир, който служи и се отдава, без да чака каква то и да била награда.
Никои други водители във вселената не са така съвършено добри; даже най-великите от тях се надеят на известна полза от
работата
си и са изобщо — търговци.
Добрият пастир познава овцете си, защото той е страдал за тях И те също го познават, защото, най сетне, те въплътяват една от неговите воли. По същия начин и Синът познава Отца си, защото Той е Неговата реализирана воля. От свръхприродна гледна точка на Единството, сам Синът е този единен план, формата на Отца. Той се въплътява прогресивно, за да доизгради света. Той изпраща тук-там искрици, които са неговите овце, скитащи по космическите хълмове, за да Го дирят.
към текста >>
На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е
работа
на грабливите птици (Vultur)“.
Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона. И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане. Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство. Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата.
На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е
работа
на грабливите птици (Vultur)“.
На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада.
към текста >>
В градините на храма се намирали
работилниците
, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията.
Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване.
В градините на храма се намирали
работилниците
, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията.
Там се намирали и басейните и водните течения, с които са се туряли в движение многобройните машини в подземието на храма. А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“. Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници.
към текста >>
Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме
работа
с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца.
Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота.
Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме
работа
с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца.
Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена.
към текста >>
Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка
работа
, напр.
Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение. Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие.
Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка
работа
, напр.
у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр.
към текста >>
Той казва: „за англичаните удоволствието е
работа
и
работата
удоволствие“.
На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка.
Той казва: „за англичаните удоволствието е
работа
и
работата
удоволствие“.
Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя.
към текста >>
Но ако той имаше малко
работа
като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието.
Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение. Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот.
Но ако той имаше малко
работа
като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието.
Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна. Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите.
към текста >>
Трябва да поговоря с вас по една много важна
работа
, която извънредно много ви интересува.
Навярно, някой от квартала заболял и изпратили за него; това, макар и рядко, се случваше. Тъй като Патрик не даваше признак за присъствието си, то младият човек отвори сам вратата. На стълбата стоеше един висок мъж, загърнат в тъмен плащ, с широкопола мека шапка на главата си. В ръцете си държеше едно сандъче, украсено със сребро· — С доктора Морган ли имам честта да говоря, попита непознатият с дълбок и звучен глас. — Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза.
Трябва да поговоря с вас по една много важна
работа
, която извънредно много ви интересува.
Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси.
към текста >>
— В такъв случай ще ви помоля да ми дадете четвърт час на разположение, за да се приготвя и съобщя на слугата си, че аз заминавам по
работата
за наследството ми.
Този последният я стисна и стана. — Щом е така, вие трябва веднага да тръгнете с мене. — За дълго ли? — Това ще зависи от обстоятелствата. Вероятно, за няколко недели.
— В такъв случай ще ви помоля да ми дадете четвърт час на разположение, за да се приготвя и съобщя на слугата си, че аз заминавам по
работата
за наследството ми.
— Добре, аз ще ви почакам на стълбата. Ралф за една минута тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм. След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър.
към текста >>
В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма,
изработени
със злато и слонова кост.
Тук гореше силен огън в огнището и се разнасяше приятна топлина. Ралф оглеждаше наоколо с любопитство. Стените бяха изцяло покрити с дебела източна материя с тъмен цвят; тежък килим покри ваше целия под. На едната стена стоеше нещо като бюфет или шкаф с гравирани врати. Срещу него, на другата стена, стоеше голяма работна маса, затрупана с книги и хартии.
В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма,
изработени
със злато и слонова кост.
Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му. — Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука.
към текста >>
— Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно
работата
, която ни доведе тука.
В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост. Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му.
— Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно
работата
, която ни доведе тука.
Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай.
към текста >>
Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в
работата
, която оскъдно ни прехранваше.
Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия. Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство.
Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в
работата
, която оскъдно ни прехранваше.
Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам.
към текста >>
Но да се върна в столицата, за да търся там
работа
, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба.
Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели.
Но да се върна в столицата, за да търся там
работа
, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба.
Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня?
към текста >>
Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше
изработена
от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура.
После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило. Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа.
Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше
изработена
от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура.
Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост.
към текста >>
Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в
работа
и спане.
Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите.
Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в
работа
и спане.
Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная.
към текста >>
Те ставали сутрин при изгрев слънце и разпределяли времето си през деня в различни занятия и се настроявали към
работата
.
След като е приемал учениците си, той вече не се съобщавали по отделно с тях. Ония, които намирал способни да бъдат посветени в тайните знания, ги подлагали на упражнение в най-трудни действия. Изисквали е от тях да изпадат в доброволна бедност, т. е. да раздават имането си. Всички негови ученици, с жените и децата си, живеели заедно, като езически калугери с най-строги нрави и обичаи.
Те ставали сутрин при изгрев слънце и разпределяли времето си през деня в различни занятия и се настроявали към
работата
.
си чрез музика и танци, като пеели под акомпанимента на лирата или на друг някой инструменти и цитирали стихове от Хезиода или Омира. След това започва ли учебните занятия. В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения. Упражнявали се в надбягване, разисквали заедно, задавали си въпроси и си отговаряли. След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и вода.
към текста >>
Така Питагор е
работил
до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества.
Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония. Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите.
Така Питагор е
работил
до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества.
Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица. Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила.
към текста >>
Тогава той влязъл в
работилницата
им и претеглил чуковете им.
Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка.
Тогава той влязъл в
работилницата
им и претеглил чуковете им.
Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди. Флейтата е мека.
към текста >>
Нареждането на новото ми място,
работата
, новите болни и позна ти ме развлякоха доста дни, преди да помисля отново, въпреки всичко, да отида под предлог, че ме интересува положението на Дик в Америка.
— Разкошна колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода. Аз си отидох, но да си призная, доста много от тая случка ми остана не ясно. Ако не се опасявах, че ще бъда нахален и че няма да получа нищо за да задоволя любопитството си — не празно, а любопитство на един учен, който се намира в недоумение, аз бих отишъл пак. Но той не ме по вика и аз не смеех. Минаваше ден след ден.
Нареждането на новото ми място,
работата
, новите болни и позна ти ме развлякоха доста дни, преди да помисля отново, въпреки всичко, да отида под предлог, че ме интересува положението на Дик в Америка.
Но аз самият получих едно писмо, неговото писмо. Иди, Меджи, в кабинета ми, лявото чекмедже на бюрото, има една жълта папка, донеси ми я. — Меджи взе ключът от ръката му и излезе. — Та какво странно намирате вие в всичко това? — каза Томсон.
към текста >>
Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна
работа
, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата
работа
от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени.
От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза.
Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна
работа
, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата
работа
от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени.
Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд.
към текста >>
Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „
работа
“ в чисто физически труд.
Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени. Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят.
Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „
работа
“ в чисто физически труд.
Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение. Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият.
към текста >>
Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена
работа
, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си.
Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“.
Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена
работа
, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си.
Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието. Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна работа.
към текста >>
Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие
работата
си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството.
Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие
работата
си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна работа. Последните прилагат съзнателно закона за изобилие то, т. е. оня закон, който им докарва изобилие. Някои студенти го наричат закон за предлагането и търсенето. В същност, малко важи негово то наименование, а е важно, че той оперира еднакво сигурно както в духовния план, така и в икономическата област.
към текста >>
Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна
работа
.
Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна
работа
.
Последните прилагат съзнателно закона за изобилие то, т. е. оня закон, който им докарва изобилие. Някои студенти го наричат закон за предлагането и търсенето. В същност, малко важи негово то наименование, а е важно, че той оперира еднакво сигурно както в духовния план, така и в икономическата област. Всеки се поставя самичък в една от тия три класи работници, според своето развитие.
към текста >>
Той си нарисува умствената картина на някоя по-важна
работа
, виж да някое дюкянче за продажба на тютюн, комбинирана с вестници.
В нашата точка на развитието, мнозина са част от втората класа, сиреч, работят съзнателно с природните закони, в съгласие с един център, който им помага да при- влекат изобилието. Под думата „център“ искам да кажа известно опре делено призвание или занятие, от дето му идат парите. Да вземем, например, един търговец или един вестникопродавач. Като е научил,че има един закон за предлагането и търсенето, той желае да си послужи с него за финансовото си подобрение. Тая малка търговийка е неговия център и него той иска да разшири.
Той си нарисува умствената картина на някоя по-важна
работа
, виж да някое дюкянче за продажба на тютюн, комбинирана с вестници.
Той продължава да държи в ума си тая рисунка, ден след ден, и иска да бъде негова. И ако никога не развали тоя умствен образ, най-после желанието му се реализира, а пътищата, средства та ще му се дадат, за да постигне целта си. Но той не трябва да се спре там, защото никога не трябва човек да се задоволява окончателно с малкото. Веднъж просбата му послушана, той ще си сътвори нова картина, ще се види вече доставчик на други подобни магазини и ще стане складчия и управител. Ако ли пък сте се заловили за друга работа, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас.
към текста >>
Ако ли пък сте се заловили за друга
работа
, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас.
Той си нарисува умствената картина на някоя по-важна работа, виж да някое дюкянче за продажба на тютюн, комбинирана с вестници. Той продължава да държи в ума си тая рисунка, ден след ден, и иска да бъде негова. И ако никога не развали тоя умствен образ, най-после желанието му се реализира, а пътищата, средства та ще му се дадат, за да постигне целта си. Но той не трябва да се спре там, защото никога не трябва човек да се задоволява окончателно с малкото. Веднъж просбата му послушана, той ще си сътвори нова картина, ще се види вече доставчик на други подобни магазини и ще стане складчия и управител.
Ако ли пък сте се заловили за друга
работа
, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас.
Нека вземем за пример една жена, която по настояще е известен професор по метафизиката. Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди. Тя почна с медицината. След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните. Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята работа.
към текста >>
Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята
работа
.
Ако ли пък сте се заловили за друга работа, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас. Нека вземем за пример една жена, която по настояще е известен професор по метафизиката. Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди. Тя почна с медицината. След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните.
Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята
работа
.
По тоя начин и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари. Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения.
към текста >>
Ако не обичаме
работата
, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас.
Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди. Тя почна с медицината. След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните. Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята работа. По тоя начин и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари.
Ако не обичаме
работата
, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас.
Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му. Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа.
към текста >>
Малките опи ти, които направихме в началото на нашата
работа
, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него.
Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение. След няколко дни едно лице, което бе го взело за работник, му подари една нова черга. От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима. Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство. Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука.
Малките опи ти, които направихме в началото на нашата
работа
, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него.
Те именно постигат бележит успех в своята еволюция. Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то. Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него. След няколко време, наистина клиентите почват да прииждат, според нарисуваната от него картина. Тогава той почва да прави помежду им различие и казва: „аз желая само такива, с които мога да върша работа“.
към текста >>
Тогава той почва да прави помежду им различие и казва: „аз желая само такива, с които мога да върша
работа
“.
Малките опи ти, които направихме в началото на нашата работа, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него. Те именно постигат бележит успех в своята еволюция. Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то. Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него. След няколко време, наистина клиентите почват да прииждат, според нарисуваната от него картина.
Тогава той почва да прави помежду им различие и казва: „аз желая само такива, с които мога да върша
работа
“.
Така той работи в своя, но и в тяхна полза. После започва да пра ви други създания, различни от ония на закона. Може би, ще пожелае да влезе в Конгреса (Народното Събрание)? Тогава се вижда, че представлява своята околия в Капитол. Ако държи своята рисунка и желае това горещо, ще му се даде такъв случай и ще се материализира, тъй като законът се туря в действие с мощта на неговия дух.
към текста >>
Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте
работили
, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви.
Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви.
Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте
работили
, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви.
Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й.
към текста >>
Ако искате пари, не просете
работа
.
После, тая просба трябва да бъде определена. Направете умствената си картина твърде ясна, и колкото по-ясна бъде тя, толкова по-скоро ще се материализира. Определяйте точно това, което желаете, а не онова, което друг желае — не онова, което мислите, че имате право да притежавате, нито онова, което мислите, че трябва да желаете — но това, което самият вие искате действително да имате. Обратното на това правило е също така важно. Не просете това, което не желаете.
Ако искате пари, не просете
работа
.
Почти всички правят тая грешка при започването да просят, понеже е мъчно да скъсат с некогашния си навик. Резултатът от просбите в миналото за неща, които не желаем сега, е една неприятна обстановка. Болните тела и нещастните състояния на духа са осъществения на просби от незнание. Това правило може-би ще остапе тъмно за мнозина от вас. които ме слушате.
към текста >>
Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава
работа
време е изгубено време.
Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност.
Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава
работа
време е изгубено време.
Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило.
към текста >>
Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената
работа
от една част от вашата мощ.
Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно.
Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената
работа
от една част от вашата мощ.
Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване.
към текста >>
Особената изгода на тази система на умствена
работа
над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение.
След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация. С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви. Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете.
Особената изгода на тази система на умствена
работа
над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение.
Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити. Мнозина от моите слушатели през миналата година са по правили здравето си, а други са помогнали на близките си; някой са станали щастливи, други са увеличили своите работи, а мнозина са натрупали материални блага.
към текста >>
Прочее, в това събрание от студенти, законът е
работил
в трите плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото.
Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити. Мнозина от моите слушатели през миналата година са по правили здравето си, а други са помогнали на близките си; някой са станали щастливи, други са увеличили своите работи, а мнозина са натрупали материални блага. Всички са разширили своите знания, усъвършенствали са характера си и са придобили духовни качества.
Прочее, в това събрание от студенти, законът е
работил
в трите плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото.
Ако настоявате във вярата си, няма граници на вашите възможности. Ако сте добили едно парче черга, можете да добиете и един милион долари. Ако сте излекували едно главоболие, може ли да съществува причина да не излекувате всяка друга болест? Ако сте получили едно място в трамвая, защо да не получите след време място и в Конгреса? Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот?
към текста >>
Стремеж за сближение и обща
работа
на духовно-социална почва“.
„Възможността на едно християнско — комунистическо общество. Християн ските комуни“. „Във военно време. Длъжностите на истинския християнин в случай на насилие от страна на държавата, класите или отделни лица и учреждения“. „Възможност за образуване на с юз от всички обновителни движения.
Стремеж за сближение и обща
работа
на духовно-социална почва“.
„Бъдете твърди в братолюбието“. В конференцията ще се четат доклади за духовното движение, във връзка с целите на съюза, в България, Югославия, Румъния, Австрия и Германия. Драйер, който наскоро посети България и основа дружество „Братство за мир“, е секретар на горния международен съюз и действаше от негово име. Международното психическо дружество в Париж. Психистите в Франция развиват трескава дейност.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз напущам
работата
си и очите ми с пълни със сълзи.
аз го отминавам всеки път, но моя поглед се пленява от лицето му. Аз не знам, да му проговоря ли или да мълча. Защо пожела той да дойде на вратата ми? Облачните юлски нощи с тъмни, небето е меко-синьо през есента; пролетните дни с неспокойни поради южния вятър. Той плете своите песни от пресни звуци всеки път.
Аз напущам
работата
си и очите ми с пълни със сълзи.
Защо пожела да дойде на вратата ми? * * * Когато тя ме бързо отмина, краят на полата й ме докосна. От незнайния остров на сърцето й лъхна внезапно едно топло дихание на пролетта. Един трепет от леко докосване до мен, който бърже изчезна, като откъснат цветов лист, отвеян от зефира. Той падна върху сърцето ми като досег от тялото й и шепот от сърцето й.
към текста >>
Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и
работили
заедно в миналите векове.
Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват. Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба. Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни.
Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и
работили
заедно в миналите векове.
Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П. Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути. С потока на Мъдростта и Любовта идат монадите, единиците на съзнание — или, по-точно, „те проблясват и изпращат техните жизнени лъчи“. Защото те остават завинаги „в обятията на Отца“, когато „техните живот-лъчи протичат в океана на материята“.
към текста >>
Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има
работа
с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа.
Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя.
Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има
работа
с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа.
Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство. Свободно творчество е потребно тук и художници-учители! Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде!
към текста >>
Това значи: да работиш всекидневната училищна
работа
, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист.
Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант.
Това значи: да работиш всекидневната училищна
работа
, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист.
Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител!
към текста >>
Че за
работата
на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си.
Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство.
Че за
работата
на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си.
Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи.
към текста >>
Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата
работа
.
Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта. За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността.
Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата
работа
.
Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя! Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си.
към текста >>
Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка
работа
с любов, с вдъхновение.
Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди.
Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка
работа
с любов, с вдъхновение.
Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело. Вършете всяка работа като своя собствена — себе си да покажете в нея! “ А това значи творчество, художество, за каквото ние пледираме от 23 години. Масарик като апостол и пророк говори високо, че само онова дело е ценно, в което се проявява личността, в което влагаме себе си, т. е.
към текста >>
Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята
работа
, каквато и да бъде тя!
И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение.
Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята
работа
, каквато и да бъде тя!
Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело. Вършете всяка работа като своя собствена — себе си да покажете в нея! “ А това значи творчество, художество, за каквото ние пледираме от 23 години. Масарик като апостол и пророк говори високо, че само онова дело е ценно, в което се проявява личността, в което влагаме себе си, т. е. дето творим като художници.
към текста >>
Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя
работа
да бъде като художница в своето дело.
И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя!
Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя
работа
да бъде като художница в своето дело.
Вършете всяка работа като своя собствена — себе си да покажете в нея! “ А това значи творчество, художество, за каквото ние пледираме от 23 години. Масарик като апостол и пророк говори високо, че само онова дело е ценно, в което се проявява личността, в което влагаме себе си, т. е. дето творим като художници. Всяко наше дело да бъде плът и кръв от нашата личност.
към текста >>
Вършете всяка
работа
като своя собствена — себе си да покажете в нея!
На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело.
Вършете всяка
работа
като своя собствена — себе си да покажете в нея!
“ А това значи творчество, художество, за каквото ние пледираме от 23 години. Масарик като апостол и пророк говори високо, че само онова дело е ценно, в което се проявява личността, в което влагаме себе си, т. е. дето творим като художници. Всяко наше дело да бъде плът и кръв от нашата личност. Да вложим цялото си сърце и творческа жар!
към текста >>
Всичко това доставя на възпитателя много благоприятни условия за
работа
, много благодатна почва.
Това е изложено напр. в романа „Нихилистка“ от София Ковалевска. Това, което чувства Вера Баранцова, чувства го всяка човешка Душа през детинството, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да се живее за красивото и доброто. Този вътрешен копнеж съществува и в ранната възраст, но след 14. година той е вече оформен, облечен в по-конкретна, съзнателна форма.
Всичко това доставя на възпитателя много благоприятни условия за
работа
, много благодатна почва.
Възпитателят не може да всади нищо у ученика. Неговата работа се изчерпва само да подпомогне да се разпламне този вътрешен духовен огън, който съществува вече в детската душа. През третия период (след 14 година) това ще стане по особен начин. И особеността на работата през този период зависи от състоянието, в което се намира човек през него, зависи от силите, които тогаз са в своя подем. Законът е такъв: През всеки период трябва да се работи с тези сили, които тогаз са в подем.
към текста >>
Неговата
работа
се изчерпва само да подпомогне да се разпламне този вътрешен духовен огън, който съществува вече в детската душа.
Това, което чувства Вера Баранцова, чувства го всяка човешка Душа през детинството, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да се живее за красивото и доброто. Този вътрешен копнеж съществува и в ранната възраст, но след 14. година той е вече оформен, облечен в по-конкретна, съзнателна форма. Всичко това доставя на възпитателя много благоприятни условия за работа, много благодатна почва. Възпитателят не може да всади нищо у ученика.
Неговата
работа
се изчерпва само да подпомогне да се разпламне този вътрешен духовен огън, който съществува вече в детската душа.
През третия период (след 14 година) това ще стане по особен начин. И особеността на работата през този период зависи от състоянието, в което се намира човек през него, зависи от силите, които тогаз са в своя подем. Законът е такъв: През всеки период трябва да се работи с тези сили, които тогаз са в подем. Само тогаз възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъка.
към текста >>
И особеността на
работата
през този период зависи от състоянието, в което се намира човек през него, зависи от силите, които тогаз са в своя подем.
година той е вече оформен, облечен в по-конкретна, съзнателна форма. Всичко това доставя на възпитателя много благоприятни условия за работа, много благодатна почва. Възпитателят не може да всади нищо у ученика. Неговата работа се изчерпва само да подпомогне да се разпламне този вътрешен духовен огън, който съществува вече в детската душа. През третия период (след 14 година) това ще стане по особен начин.
И особеността на
работата
през този период зависи от състоянието, в което се намира човек през него, зависи от силите, които тогаз са в своя подем.
Законът е такъв: През всеки период трябва да се работи с тези сили, които тогаз са в подем. Само тогаз възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъка. Ето защо всички истини трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на детето. Значи, училището през този период трябва да даде научна основа на духовния мироглед.
към текста >>
През него той ще върши и практическа
работа
, за да развие известни страни на своята природа и за да не се отдалечи от живота, но тая практическа страна трябва да се свърже с идейния живот.
Ако през този период няма висш идеен живот (стремеж да се живее за висши идеали, копнеж да се работи за един живот на красота, хармония, разумност), тогаз душевните сили могат да се развият в криво направление. Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той. без ваше знание, скришно може би от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи: философски, морални, религиозни, научни, художествени и пр. и ще търси отговор на въпроса за пренареждане живота на разумни основи. През този период младежът живее в мира на идеите.
През него той ще върши и практическа
работа
, за да развие известни страни на своята природа и за да не се отдалечи от живота, но тая практическа страна трябва да се свърже с идейния живот.
Работата му трябва да бъде на идейна почва, тя трябва да бъде като израз, последствие на. идейния му живот. В горните класове, казва Д-р Щайнер, по чисто научен път вече ще се изтъкват фактите, които говорят за духовното разбиране на живота. Така ще дойде ученикът до научно обосноваване на духовното разбиране на живота. Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр.
към текста >>
Работата
му трябва да бъде на идейна почва, тя трябва да бъде като израз, последствие на.
Че наистина идейния живот през този период е въздухът, необходим за душата, се вижда от следното: ако вие не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той. без ваше знание, скришно може би от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи: философски, морални, религиозни, научни, художествени и пр. и ще търси отговор на въпроса за пренареждане живота на разумни основи. През този период младежът живее в мира на идеите. През него той ще върши и практическа работа, за да развие известни страни на своята природа и за да не се отдалечи от живота, но тая практическа страна трябва да се свърже с идейния живот.
Работата
му трябва да бъде на идейна почва, тя трябва да бъде като израз, последствие на.
идейния му живот. В горните класове, казва Д-р Щайнер, по чисто научен път вече ще се изтъкват фактите, които говорят за духовното разбиране на живота. Така ще дойде ученикът до научно обосноваване на духовното разбиране на живота. Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр. в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки.
към текста >>
И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез
работата
за новото, което иде. (Следва).
Това, което практически се изучава в долните класове, в горните ще се изучава теоретически и ще се обосновава научно, ще се свързва с целия мироглед; ще се изучат основите на разумния живот, т. е. на животът в съгласие с великите закони на живата природа, и то относно всички области на живота. Великите духовни истини не трябва да бъдат за младежа нещо отвлечено. ТФ трябва да бъдат в душата на ученика. И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа.
И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез
работата
за новото, което иде. (Следва).
________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика). Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас.
към текста >>
Ръкоделие учат и учениците, а в
работилниците
работят и ученичките.
Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас. Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни. За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия. Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1).
Ръкоделие учат и учениците, а в
работилниците
работят и ученичките.
Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското училище“, с интересно съдържание. Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд. В него се разправя за характера и живота в училището, и между другото се разправя за живото участие, което вземал Д-р Щайнер в живота на училището. Всеки месец е имало общи събрания (на всички ученици и учители) с песни, музика, евритмични упражнения и по няколко думи от учители. Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата.
към текста >>
Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена
работа
в Валдорфското училище“, с интересно съдържание.
Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни. За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия. Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1). Ръкоделие учат и учениците, а в работилниците работят и ученичките.
Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена
работа
в Валдорфското училище“, с интересно съдържание.
Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд. В него се разправя за характера и живота в училището, и между другото се разправя за живото участие, което вземал Д-р Щайнер в живота на училището. Всеки месец е имало общи събрания (на всички ученици и учители) с песни, музика, евритмични упражнения и по няколко думи от учители. Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията.
към текста >>
Обучение по ръчна
работа
В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото училище).
Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията. Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини.
Обучение по ръчна
работа
В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото училище).
Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище. От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението.
към текста >>
Художествената
работа
на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение.
Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище. От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението.
Художествената
работа
на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение.
Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година). Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията.
към текста >>
В
работилниците
детето почва да работи от втори клас (от 12 година).
училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението. Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение. Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството.
В
работилниците
детето почва да работи от втори клас (от 12 година).
Работата в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията. Почва се с обработка на дървото: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр. След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми. Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от дърво. Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви.
към текста >>
Работата
в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията.
Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение. Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа. Така се буди вътрешния извор на творчеството. В работилниците детето почва да работи от втори клас (от 12 година).
Работата
в тях е задължителна както за учениците, така и за ученичките до края на гимназията.
Почва се с обработка на дървото: отначало, за добиване на сръчност, детето приготвя домашни принадлежности: лъжици, лъжичник, етажерка за писма и пр. След това още в същата учебна година децата почват да правят дървени играчки, които се движат с особени механизми. Отначало те приготвят чертежите им и след това изработват от дърво. Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви. А това действа животворно върху детската душа, казва Волфхюгел, хармонизира силите й.
към текста >>
годишна възраст (начало на половата зрелост) се въвежда вече предметна система и за заниманието в
работилниците
: два пъти всека учебна година се въвежда триседмичен период, през който заниманието в
работилниците
е по два часа на ден.
Тук детето трябва да твори, да вложи художественост, да съединява техника с художествени мотиви. А това действа животворно върху детската душа, казва Волфхюгел, хармонизира силите й. Това занимание е по два часа седмично, но от 5. клас, т. е. от 15.
годишна възраст (начало на половата зрелост) се въвежда вече предметна система и за заниманието в
работилниците
: два пъти всека учебна година се въвежда триседмичен период, през който заниманието в
работилниците
е по два часа на ден.
От 5. клас почва моделирането. В този период от юношеското развитие се забелязва вътрешен стремеж към създаване на пластични форми от глината, дървото и камъка (моделиране). Както при рисуването, дърводелството и пр., така и при моделирането тук се работи по самостоятелен метод, който е плод на дълбокото познаване на законите за развитието на детските сили. Този метод е в противоречие с днешната практика.
към текста >>
На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети,
изработени
от учениците.
Този метод е в противоречие с днешната практика. Формите, които се създават при моделирането не са подражание на външни форми, а плод на фантазията. Целта е да се развие творческото въображение, да се събудят спящите заложби. В така създадените от децата форми учителят и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност. Какви силни преживявания изпълват децата, когато работят по този начин!
На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети,
изработени
от учениците.
Тези фотографии говорят за големия напредък, направен в това отношение от валдорфските ученици. ТФ показват, какво мощно средство може да бъде този метод за развитието на творческото въображение, а заедно с това и на всички душевни сили. Обучение по книговезство Тук предаваме три снимки на Свободното Валдорфско училище (фасадата на сградата му и две класни стаи за обучение). Все повече става ясно, че само едно свободно училище на духовни основи може да даде едно целесъобразно образование и възпитание, защото отговаря на действителното познание на детската природа. ____________________________________ 1) Виж „Всем.
към текста >>
„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или
работата
на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или
работата
на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр.
към текста >>
Работата
на конгреса е разпределена на шест комисии.
Какви са способности — те, които го свързват по време и пространство, с другите живи същества и светове? Какво е бъдещето му? и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно.
Работата
на конгреса е разпределена на шест комисии.
I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Да би бил за
работа
и труд тежък само, безкрайно дълъг би бил той.
Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! * Нема време за нас нещо да стиснем, да го смачкаме и в праха да го захвърлим. Бърже часовете летят, кат в своите поли своите блянове скриват. Животът наш кратък е; сал малко дни . той дава за любов.
Да би бил за
работа
и труд тежък само, безкрайно дълъг би бил той.
Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! * Сладка хубостта е за нас, защото, при същата песен скоробежна, заедно с нашия живот тя танцува. Скъпоценно знанието за нас е, защото да го завършим няма да имаме никога време. В небето вечно всичко се прави и свършва. Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат.
към текста >>
Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с
работата
с растенията.“ Правене на лехи Детето с ръчни колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си.
4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни? Един Учител1) казва: „Защото в растенията има по-голяма . чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно.
Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с
работата
с растенията.“ Правене на лехи Детето с ръчни колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си.
Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределение градината на лехи; у него ще се развие вкус, разбиране на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие понятие за броя, реда и формата им. Освобождаване на дръвчета от гъсеници Гъсениците ще се изхвърлят на далеч. Природната икономия има разни средства за регулиране на явленията.
към текста >>
И как възпитателната
работа
тук красиво ще бъде съчетана и с нуждите на практическия живот!
Природната икономия има разни средства за регулиране на явленията. Природата чрез хиляди свои средства внася равновесие в своето домакинство. Нека да не учим децата на унищожаване на живот! Отглеждане цветя и зеленчуци Каква красота и разнообразие ще внесат те в неговия живот! И от друга страна!
И как възпитателната
работа
тук красиво ще бъде съчетана и с нуждите на практическия живот!
Посаждане плодни дръвчета Тук пак, както казахме и по-рано, важно е преди всичко, кой е импулсът към работата. В основата на цялата работа трябва да лежи една дълбока идея, която трябва да е ясна за възпитателя. Детето, което взема в ръцете си едно дръвче, за да го сади, или което полива едно дръвче, трябва да работи с любов. То трябва да чувства, че дръвчето, към което се приближава, е живо същество, с вътрешен живот! Тук можем да кажем още няколко думи за, смисъла на детската дейност.
към текста >>
Посаждане плодни дръвчета Тук пак, както казахме и по-рано, важно е преди всичко, кой е импулсът към
работата
.
Природата чрез хиляди свои средства внася равновесие в своето домакинство. Нека да не учим децата на унищожаване на живот! Отглеждане цветя и зеленчуци Каква красота и разнообразие ще внесат те в неговия живот! И от друга страна! И как възпитателната работа тук красиво ще бъде съчетана и с нуждите на практическия живот!
Посаждане плодни дръвчета Тук пак, както казахме и по-рано, важно е преди всичко, кой е импулсът към
работата
.
В основата на цялата работа трябва да лежи една дълбока идея, която трябва да е ясна за възпитателя. Детето, което взема в ръцете си едно дръвче, за да го сади, или което полива едно дръвче, трябва да работи с любов. То трябва да чувства, че дръвчето, към което се приближава, е живо същество, с вътрешен живот! Тук можем да кажем още няколко думи за, смисъла на детската дейност. Когато детето така вътрешно се свързва с духовните сили на растенията, тогаз става преливане на живот в него, то се ползва от духовните сили, които има в растенията.
към текста >>
В основата на цялата
работа
трябва да лежи една дълбока идея, която трябва да е ясна за възпитателя.
Нека да не учим децата на унищожаване на живот! Отглеждане цветя и зеленчуци Каква красота и разнообразие ще внесат те в неговия живот! И от друга страна! И как възпитателната работа тук красиво ще бъде съчетана и с нуждите на практическия живот! Посаждане плодни дръвчета Тук пак, както казахме и по-рано, важно е преди всичко, кой е импулсът към работата.
В основата на цялата
работа
трябва да лежи една дълбока идея, която трябва да е ясна за възпитателя.
Детето, което взема в ръцете си едно дръвче, за да го сади, или което полива едно дръвче, трябва да работи с любов. То трябва да чувства, че дръвчето, към което се приближава, е живо същество, с вътрешен живот! Тук можем да кажем още няколко думи за, смисъла на детската дейност. Когато детето така вътрешно се свързва с духовните сили на растенията, тогаз става преливане на живот в него, то се ползва от духовните сили, които има в растенията. Става една размяна на енергии.
към текста >>
Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава
работа
, ще има и значителен външен, видим резултат.
Същото е й с изворите: водата е свързана с известни енергии, които окултизмът знае. Който знае опитите върху багетизма (опити с магическата пръчка), знае, че няма силови линии около текущата вода. Живот се прелива от дърветата, от изворите и пр. в детето. От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота.
Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава
работа
, ще има и значителен външен, видим резултат.
Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази! Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“. Разбира се, във връзка с работата по посаждането и отглеждането на плодни дръвчета, цветя и зеленчуци, децата ще добиват познания по естествознание, после ще допълнят тези познания в екскурзиите.
към текста >>
Разбира се, във връзка с
работата
по посаждането и отглеждането на плодни дръвчета, цветя и зеленчуци, децата ще добиват познания по естествознание, после ще допълнят тези познания в екскурзиите.
Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава работа, ще има и значителен външен, видим резултат. Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази! Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
Разбира се, във връзка с
работата
по посаждането и отглеждането на плодни дръвчета, цветя и зеленчуци, децата ще добиват познания по естествознание, после ще допълнят тези познания в екскурзиите.
Значи, познанията им ще бъдат не само чисто естественонаучни, но и във връзка с практическия живот. Ще се запознаят с имената и свойствата на растенията, които се употребяват в стопанството, в медицината, ще се запознаят с отровните растения, с видовете почви, с начина на сеене и отглеждане растенията. Така, чрез копане, сеене, поливане и пр. детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи. Не само ще я изучи, но ще влезе в общение с нейните сили.
към текста >>
А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата
работа
.
детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи. Не само ще я изучи, но ще влезе в общение с нейните сили. Ще общува с космичните сили, които действат в нея. През зимата детето пак има възможност да е в непосредствено общение с природата. И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци.
А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата
работа
.
Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр.
към текста >>
На есен детето във връзка с полската си и градинска
работа
ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр.
Ще общува с космичните сили, които действат в нея. През зимата детето пак има възможност да е в непосредствено общение с природата. И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата.
На есен детето във връзка с полската си и градинска
работа
ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр.
На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки.
към текста >>
Връзката на разните предмети с
работата
всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа.
Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки. След 9-та година характерът на приказките ще се измени“.
Връзката на разните предмети с
работата
всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа.
Ще се започне с упражнение на сетивата; ще се наблюдава формата и големината на предметите, тежест, брой, ред и цвят. Ще се брои с малките, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец на края на 1 година, после втората година ще се броят пак по месеци: после ще се броят, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, колко зърна има в кочана на царевицата. Четенето и писането — малко по-късно. Работата е гимнастика до известна степен. Можем да изберем некоя работа, която да съдържа известни упражнения в себе си. Напр.
към текста >>
Работата
е гимнастика до известна степен.
След 9-та година характерът на приказките ще се измени“. Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа. Ще се започне с упражнение на сетивата; ще се наблюдава формата и големината на предметите, тежест, брой, ред и цвят. Ще се брои с малките, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец на края на 1 година, после втората година ще се броят пак по месеци: после ще се броят, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, колко зърна има в кочана на царевицата. Четенето и писането — малко по-късно.
Работата
е гимнастика до известна степен.
Можем да изберем некоя работа, която да съдържа известни упражнения в себе си. Напр. можем да дойдем до една вадичка и да я преминем в такт; после да направим красиви упражнения: вземане камък с едната ръка от реката и поставянето му отново в реката с другата ръка чрез известни красиви движения. За развитието на смелостта децата могат да скачат поток широк половин метър. Да се избере такъв поток, в който водата, тече по-буйно. Това упражнение има отлично влияние върху децата.
към текста >>
Можем да изберем некоя
работа
, която да съдържа известни упражнения в себе си. Напр.
Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа. Ще се започне с упражнение на сетивата; ще се наблюдава формата и големината на предметите, тежест, брой, ред и цвят. Ще се брои с малките, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец на края на 1 година, после втората година ще се броят пак по месеци: после ще се броят, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, колко зърна има в кочана на царевицата. Четенето и писането — малко по-късно. Работата е гимнастика до известна степен.
Можем да изберем некоя
работа
, която да съдържа известни упражнения в себе си. Напр.
можем да дойдем до една вадичка и да я преминем в такт; после да направим красиви упражнения: вземане камък с едната ръка от реката и поставянето му отново в реката с другата ръка чрез известни красиви движения. За развитието на смелостта децата могат да скачат поток широк половин метър. Да се избере такъв поток, в който водата, тече по-буйно. Това упражнение има отлично влияние върху децата. Но.водата трябва да бъде бистра, а не мътна.
към текста >>
Както се каза, физическата
работа
всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини.
Когато детето чертае лехи, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата то вече започва с геометрията. Рисуването ще дойде като едно следствие при наблюдение реда на нещата. А рисуването с бои трябва да дойде после, защото за това-се изисква по-голямо събуждане на душевните сили“. Един Учител1).
Както се каза, физическата
работа
всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини.
И тази работа трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето. Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и работа. И във връзка с тази работа ще става обучението, както през време на самата работа, така и в останалото време на деня. Заедно с работата в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие. Така ще добие и първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата, цветята, после те трябва да се нареждат в особени редове и фигури.
към текста >>
И тази
работа
трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето.
При посаждане на дръвчетата то вече започва с геометрията. Рисуването ще дойде като едно следствие при наблюдение реда на нещата. А рисуването с бои трябва да дойде после, защото за това-се изисква по-голямо събуждане на душевните сили“. Един Учител1). Както се каза, физическата работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини.
И тази
работа
трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето.
Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и работа. И във връзка с тази работа ще става обучението, както през време на самата работа, така и в останалото време на деня. Заедно с работата в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие. Така ще добие и първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата, цветята, после те трябва да се нареждат в особени редове и фигури. После, лехите трябва да имат особена форма и да бъдат в редове.
към текста >>
Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и
работа
.
Рисуването ще дойде като едно следствие при наблюдение реда на нещата. А рисуването с бои трябва да дойде после, защото за това-се изисква по-голямо събуждане на душевните сили“. Един Учител1). Както се каза, физическата работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини. И тази работа трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето.
Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и
работа
.
И във връзка с тази работа ще става обучението, както през време на самата работа, така и в останалото време на деня. Заедно с работата в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие. Така ще добие и първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата, цветята, после те трябва да се нареждат в особени редове и фигури. После, лехите трябва да имат особена форма и да бъдат в редове. Техните форма, ред и брой ще дадат материал за смятането и геометрията.
към текста >>
И във връзка с тази
работа
ще става обучението, както през време на самата
работа
, така и в останалото време на деня.
А рисуването с бои трябва да дойде после, защото за това-се изисква по-голямо събуждане на душевните сили“. Един Учител1). Както се каза, физическата работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини. И тази работа трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето. Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и работа.
И във връзка с тази
работа
ще става обучението, както през време на самата
работа
, така и в останалото време на деня.
Заедно с работата в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие. Така ще добие и първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата, цветята, после те трябва да се нареждат в особени редове и фигури. После, лехите трябва да имат особена форма и да бъдат в редове. Техните форма, ред и брой ще дадат материал за смятането и геометрията. Смятането и геометрията ще се учат от децата повече нагледно и паметно, отколкото с разсъждаване.
към текста >>
Заедно с
работата
в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие.
Един Учител1). Както се каза, физическата работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини. И тази работа трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето. Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и работа. И във връзка с тази работа ще става обучението, както през време на самата работа, така и в останалото време на деня.
Заедно с
работата
в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие.
Така ще добие и първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата, цветята, после те трябва да се нареждат в особени редове и фигури. После, лехите трябва да имат особена форма и да бъдат в редове. Техните форма, ред и брой ще дадат материал за смятането и геометрията. Смятането и геометрията ще се учат от децата повече нагледно и паметно, отколкото с разсъждаване. Формата на някои цветове, листа, плодове, броят на цветните части и пр.
към текста >>
Изобщо обучението по смятане и геометрия може да се свърже с
работата
на детето всред живата природа значи трябва да се свърже с областта на детската дейност.
После, лехите трябва да имат особена форма и да бъдат в редове. Техните форма, ред и брой ще дадат материал за смятането и геометрията. Смятането и геометрията ще се учат от децата повече нагледно и паметно, отколкото с разсъждаване. Формата на някои цветове, листа, плодове, броят на цветните части и пр. също ще даде материал за смятането.
Изобщо обучението по смятане и геометрия може да се свърже с
работата
на детето всред живата природа значи трябва да се свърже с областта на детската дейност.
Чрез броене зърната на царевицата, житния клас, ечемичния клас и пр. от една страна, ще се дойде-до известни правила в природата. Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата.
към текста >>
също могат лесно и красиво да се свържат с
работата
всред природата.
Изобщо обучението по смятане и геометрия може да се свърже с работата на детето всред живата природа значи трябва да се свърже с областта на детската дейност. Чрез броене зърната на царевицата, житния клас, ечемичния клас и пр. от една страна, ще се дойде-до известни правила в природата. Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр.
също могат лесно и красиво да се свържат с
работата
всред природата.
Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос. Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение?
към текста >>
Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна
работа
става безжизнена.
Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата. Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос. Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят. Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят.
Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна
работа
става безжизнена.
Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип? “ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от училището духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило! „Духът оживотворява“, казва немският педагог Барч, като цитира този стих от Новия завет. Това е електрическата искра, която запалва живот в Душата!
към текста >>
Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва
работа
за проявата и развитието на духовното у детето.
Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си. Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят.
Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва
работа
за проявата и развитието на духовното у детето.
Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо.
към текста >>
Даже и да има любов към своята
работа
, без духовния елемент учителят не може да.
То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си.
Даже и да има любов към своята
работа
, без духовния елемент учителят не може да.
направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини. Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание.
към текста >>
За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и
работата
у човека.
2-3 на „Всемирна Летопис“); чрез влизане в контакт с вътрешния живот на живата природа (виж кн. 2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на висши истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния свят, като се изхожда от опитността на вътрешния живот. Д-р Херман Фон Баравале напр. казва, че ритъмът на морския прилив и отлив може да се сравни с ритъма на дихателната система у човека. Преди да се вземе за кръга, казва той, могат да се направят евритмични упражнения и игри чрез тичане по кръг, чрез което кръгът да се преживее вътрешно.
За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и
работата
у човека.
И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр. колко такива „случай може да ни даде историята и всеки друг предмет. После, духовен елемент се внася в училището чрез „мира на доброто“, чрез „мира на красотата“ и пр. (Следва) __________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж статията й: „Педагогическата практика в Валдорфското училище“.
към текста >>
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна
работа
, а в такава
работа
, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист.
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна
работа
, а в такава
работа
, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
към текста >>
Много източни посветители не са сполучвали в своята
работа
със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси.
Много източни посветители не са сполучвали в своята
работа
със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани. В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи.
към текста >>
Вторият законен родител, колкото и съзнателен да бъде, не може да замени този, от когото детето е плът и кръв; и всички, които са
работили
върху проблемата да се възпитават осиротели деца, знаят, че нищо не може да замени влиянието на една майка през детинството или на бащата през по-зрялата възраст, и че детето, лишено от .двамата: си родители, влиза в живота-при много трудна подготовка като търсим най-добрите условия. .
Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно. Глъбините на живота и любовта не се узнават чрез лесно рушими връзки и разпуснатостта се усилва. Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина.
Вторият законен родител, колкото и съзнателен да бъде, не може да замени този, от когото детето е плът и кръв; и всички, които са
работили
върху проблемата да се възпитават осиротели деца, знаят, че нищо не може да замени влиянието на една майка през детинството или на бащата през по-зрялата възраст, и че детето, лишено от .двамата: си родители, влиза в живота-при много трудна подготовка като търсим най-добрите условия. .
на женитбата, не бива да забравим правата на тия, за чието благоденствие бракът е бил първоначално установен. А те са децата. Най-после — във връзка със съвременната английска система, основана на статистиката, разводът се осъжда: той не действа добре. Англосаксонският идеал на брака е най-висшият в света и същевременно е най-мъчно достижим. Какво трябва да направим тогава?
към текста >>
Изтъква се нуждата от повече детски градини и
работата
на „Дружеството на софийските учителки в детските училища“ в това направление.
В друга статия от същия: „Изворът на живата вода“ се апелира да се търси материал за децата в произведенията на народното творчество, което крие в себе си още неподозирани съкровища. Там ще намерим материал, пълен с красота, сила, живот. И тези съкровища на народното творчество ще бъдат разбрани от детето, те са близки до него и за това ще говорят дълбоко на душата му и ще оставят дълбоки следи. Ето защо широко трябва да се използват за възпитателни цели народните приказки, песни, гатанки, пословици и пр. Уводната статия: „Повече детски градини в България“ е от Добра Пелашева.
Изтъква се нуждата от повече детски градини и
работата
на „Дружеството на софийските учителки в детските училища“ в това направление.
Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат. Хубави са стихотворенията: „На децата тя е радост“ от Д. Мережковски, „Дядо Коледа“ от Трайко Симеонов, „Внучка“ по А. Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“.
към текста >>
Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна
работа
и пр.
Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат. Хубави са стихотворенията: „На децата тя е радост“ от Д. Мережковски, „Дядо Коледа“ от Трайко Симеонов, „Внучка“ по А. Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“.
Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна
работа
и пр.
Абонаментът е 33 лева за 6 книжки, които ще излязат до края на тая учебна година. Препоръчваме списанието като навременно и необходимо на всички родители и възпитатели и му пожелаваме широко разпространение. Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор. Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“.
към текста >>
Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети,
изработени
от валдорфски ученици.
Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско училище“. Между другото са посетени: Тюбинген, Фриоург, Карлсруе, Хайделберг, Дармщат, Ваймар, Лайпциг, Франкфурт и пр. Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското училище. Педагогическата група „Свободно Валдорфско училище“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски учители за сказки. Педагогическа конференция в Щутгарт от 2 до 6 април 1925 год.
Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети,
изработени
от валдорфски ученици.
Д-р Колиско е говорил на тема: „Развитието на детето в светлината на окултното -човекопознание и задачите на възпитанието“. Д-р Херман Баравале: „Обучението по смятане и геометрия като възпитателно средство към вътрешна свобода“. Хайдебранд: „Художествената страна при обучението“. Д-р К. Шуберт: „Работата на спомагателния клас при Свободното Валдорфско училише“.
към текста >>
Шуберт: „
Работата
на спомагателния клас при Свободното Валдорфско училише“.
Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети, изработени от валдорфски ученици. Д-р Колиско е говорил на тема: „Развитието на детето в светлината на окултното -човекопознание и задачите на възпитанието“. Д-р Херман Баравале: „Обучението по смятане и геометрия като възпитателно средство към вътрешна свобода“. Хайдебранд: „Художествената страна при обучението“. Д-р К.
Шуберт: „
Работата
на спомагателния клас при Свободното Валдорфско училише“.
Външни гости присъствали около 900 души. Отдети на окултния университет „Гьотеанум“. Този университет функционира в съвсем друг дух, в сравнение с другите университети. Той иска изучване на цялата действителност от окултно гледище. Университетът се разпада на няколко отдела, от които всеки си има свой ръководител: 1) Общ окултен отдел.
към текста >>
Роднините на заминалата душа трябва да се въздържат от тъгуване и оплаквания, понеже това проявление на техните чувства отвлича вниманието на душата и й пречи да пожъне всичката полза от после-смъртната си
работа
.
Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот. Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището. Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца.
Роднините на заминалата душа трябва да се въздържат от тъгуване и оплаквания, понеже това проявление на техните чувства отвлича вниманието на душата и й пречи да пожъне всичката полза от после-смъртната си
работа
.
Едно по-пълно разпространяване на окултното знание относно науката за смъртта ще спомогне за премахването на сериозните пречки в еволюцията на индивидуалната душа.“ _______________________ 1) Сега вече 900.
към текста >>
НАГОРЕ