Търсене в текстове за 'проникване вниква'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм.
Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж?
към текста >>

За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника.
Истински див гений, истински Sturm und Dranger, — той иска да върви напред с помощта на своята божествена частица — своя разум, да узнае всичко. Да узнае началото на началата, края на краищата. Той е разочарован от науката. Тя не може да му даде нищо от онова, което той иска. Остава му само едно — магията. За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника. Той е вълшебник, маг, от първа величина. Парцелиус и Нострдамус с неговите учители. Жаждата за знание е това, което води Фауст от едно към друго. Той не се колебае никога: не се бои ни от Бога, ни от дявола. Той е велик и силен: съзнава, че е образ и подобие на Бога, че има свободна воля, че действително е нещо.
към текста >>

Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия.
Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет. Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия. Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз. Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят. Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият.
към текста >>

2. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Все повече и повече почва да се вниква във важността на това изкуство.
Второ пътуване в Холандия след войната В края на октомври и началото на ноември 1922 година Д-р Щайнер предприел ново пътуване в Холандия. Посетил Хага и други по-главни градове със сказки върху окултна педагогика и други въпроси. Били представени сцени от драмите на Д-р Щайнер и от „Фауст“, втората част. Изпълнени били и евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер от „Гьотеанум“. Евритмичните упражнения имали голям успех. Все повече и повече почва да се вниква във важността на това изкуство. Вътрешната стьлба в зданието на „Гьотеанум“, Изгарянето на „Гьотеанум“. В края на декември и началото на януари в „Гьотеанум“ е имало естествено-научен курс, на който присъствали и много гости от странство. „Гьотеанум“ изгорял през нощта срещу 1 януари 1923 година (нова година). На 31 дек. от 5 до 7 часа след обед имало евритмични игри под ръководството на г жа Щайнер.
към текста >>

Вникването в днешното естествознание е необходима подготовка за разбиране на окултизма.
„Осъществяване тричленността на социалния организъм“, „Практическо развитие На мисълта“, „ Окултно-педагогически курс в Гьотеанум“ и пр. Д-р Рителмаер; „Делото на Д-р Щайнер“, в която се разглежда от разни автори отношението на Д-р Щайнер към религията, изкуството, социалния въпрос, философията, езикознанието, педагогиката, естествознанието и пр. В главата „Д р Щайнер и религията“ се доказва, как окултизмът води към разбиране и задълбочаване във всички религии и специално в християнството. В главата „Д.р Щайнер и изкуството“ се доказва; каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на изкуството. В главата „Д-р Щайнер и естествознанието“ става нагледно, как за да се разбере окултизма, трябва да се изучи по- рано естествознанието. Вникването в днешното естествознание е необходима подготовка за разбиране на окултизма. Това е казал Д-р Щайнер много пъти. Д-р Ерих Швебш: „Антон Брукнер Принос към историята на музиката“. Д-р Р. Едерле: „Нови насоки на сетивната физиология“. ЗАКЛЮЧЕНИЕ За да може човечеството да дойде до новата духовна култура, то трябва непременно да се издигне от днешната духовна криза.
към текста >>

През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея.
Фредерика я погледнала спокойно и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“. Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я убеди, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер. Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи. Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея. За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си.
към текста >>

3. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фактът, че известно лице може да добие такъв магнетичен контрол върху другиго, че напълно да погълне идентичността му и да го направи да действа известно време по волята на оператора, който да го вижда точно както желае, да го накара да вкусва както той би обичал да вкусва и да бъде чрез въображението си всякъде, където той би желал да бъде, това е ключът и крайъгълният камък на проникването в мистерията на превъплътяването, при което един дух се вкарва в живота на другиго на земята в пълна забрава на своята предишна опитност и идентичност тъй, както медиумът на магнетизатора е, за известен период, напълно несъзнателен към своето лично себе и съществувание.
3) Вж. и в Всемирна Летопис, год. III, кн. I, статията: „Трансцендантална фотография“. ПРОЦЕСЪТ НА ПРЕВЪПЛЪТЯВАНЕТО от Прентис Мъллфорд (Из сборника: „The Gift of the Spirit“). Фактът, че известно лице може да добие такъв магнетичен контрол върху другиго, че напълно да погълне идентичността му и да го направи да действа известно време по волята на оператора, който да го вижда точно както желае, да го накара да вкусва както той би обичал да вкусва и да бъде чрез въображението си всякъде, където той би желал да бъде, това е ключът и крайъгълният камък на проникването в мистерията на превъплътяването, при което един дух се вкарва в живота на другиго на земята в пълна забрава на своята предишна опитност и идентичност тъй, както медиумът на магнетизатора е, за известен период, напълно несъзнателен към своето лично себе и съществувание. Един смъртен може да магнетизира един дух и това може да се направи несъзнателно. Една жена, преди и след зачатието, може да мисли много върху някой реален или идеален характер, и това може да привлече към нея тоя същия характер в живота му като дух. Няма идеали в земен смисъл. Идеалът в мисъл представлява някой жив тип на духа. Най-висшият характер, който вие сте в състояние да си представите, има свой представител в духа и сегашното ви най-висше схващане може да бъде относително несъвършено.
към текста >>

Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика.
През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати.
към текста >>

Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението.
Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв.
към текста >>

Един Учител казва: „Изучаването само на материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна, загрубява душата.“ Трябва да се надрастне материалистичната психика.
Но това е в противоречие с принципите на окултната педагогика. 2) Има училища, в които главната работа на децата е полска, обаче тази работа е външна, механична, не е одухотворена. Тогаз тя няма онова възпитателно значение! Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления. А това загрубява душата! Един Учител казва: „Изучаването само на материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна, загрубява душата.“ Трябва да се надрастне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрастне. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори по начин, описан в миналата книжка. Не е достатъчно само да се кажа, че детето работи всред природата! Важно е как то възприема нещата!
към текста >>

Ако изучаваме само материалните факти около себе си, без това да е изходна точка за проникване до духовното, тогаз ние поставяме детската душа в затвор, лишаваме я от светлината, под чието влияние крепнат нейните сили!
Само тогаз работата на детето няма да бъде механична, а ще има истинско възпитателно значение. По-активна е тази работа, в която вземат участие повече душевни сили. А само при подобно отнасяне към растенията, повече детски сили се засягат и то по-дълбоко! Още по-голямо съдържание се влага в детската работа, когато то разглежда явленията в природата като символи на висши истини. Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното. Ако изучаваме само материалните факти около себе си, без това да е изходна точка за проникване до духовното, тогаз ние поставяме детската душа в затвор, лишаваме я от светлината, под чието влияние крепнат нейните сили! При горния начин детето ще намери, че всяко цвете, Всяко дръвче, всяка тревица, всяко природно явление си има език, който разкрива по-дълбоките истини! Тогаз при детската работа се раздвижват по-вече негови енергии. Някой може да каже: „вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? “ Отговорът е следният: да, полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен и възпитателен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което работи окултизмът, има основна разлика.
към текста >>

Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот.
Там могат да владеят религиите, но този, който борави в тази сфера, няма нищо общо с науката“. По този начин изглежда, че няма никаква надежда за мост, който да води от интелектуалистично-естествонаучния начин на мислене към свръхчувственото. Обаче, Дарвин има и трети труд: Израз на чувствата. Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот.
към текста >>

Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение.
Виждаме, как детето намира своя образец, как се ражда у него благоговението, как то постепенно се преживява, и в по-късна възраст изчезва в подсъзнанието. За интелектуалистичното познание сега вече нищо не съществува; пространствено то вече не се вижда. Обаче, за познанието, което изследва непосредствено времето7), е ясно, че това благоговение и по-после действа, видоизменя се и пак излиза на яве в по-напреднала възраст като дарба да утешава. Тази дарба се познава и в тона на гласа, — тон, който пленява и утешава. Който в детинство се моли, на старост може да благославя. Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение. Една педагогика, която се основава само на външни, естествонаучни методи, едва ли би дошла до мисълта, че трябва да се развива у детето благоговение. Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр. Духовната му природа. 2) Б. прев.
към текста >>

Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия.
материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III. 5) Противоречието лежи в следното: ако искаме да възпитаме детето в съгласие с неговата природа, не трябва да почваме с поднасяне на „логиката“ и „полезното“. 6) Б. пр. Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия. По-долу, когато се споменава за времето, ще се разбира в този смисъл. 7) Б. прев. Т. е. за ясновидското изследване. Окултна медицина и хигиена Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище От Проф.
към текста >>

Като пожелаваме да се осъществи по-скоро това обещание, и ние намираме, че едно по-дълбоко проникване в действителната същност на богомилското учение е крайно необходимо, тъй като, колкото и да се е старал да бъде обективен и ясен в изложението си, г. проф.
Най-после, българската книжнина се снабди с едно, сравнително, ценно научно съчинение върху богомилството. Хулено в течение на векове от заинтересованото и невежествено официално духовенство и преследвано най-безпощадно в лицето на неговите видни представители и проповедници, учението на българските богомили намира сега в труда на един авторитетен български книжовник, отчасти, своето признание като могъщ фактор за културното развитие на българския народ и като истински родоначалник на реформацията на запад. Авторът, както обяснява в своя кратък предговор, си е задал скромната цел да направи първия опит, чрез обнародване на книжовните съкровища на богомилството, за да хвърли светлина върху същността и значението на това учение и, по тоя начин, да се опровергаят досегашните едностранчиви гледища за него. Той е дал, както признава, само една скица на богомилството, колкото да се проумеят литературните паметници, останали от него. В друго свое съчинение той обещава да изложи по-обстойно учението и историята на богомилството. Като пожелаваме да се осъществи по-скоро това обещание, и ние намираме, че едно по-дълбоко проникване в действителната същност на богомилското учение е крайно необходимо, тъй като, колкото и да се е старал да бъде обективен и ясен в изложението си, г. проф. Иванов, очевидно, не е запознат още напълно с истините, които се крият в това учение, и затова нито е могъл да проникне в неговите мистични глъбини, нито го е обхванал в неговата пълнота. Тази е причината, поради която авторът, който на много места изтъква основателно чистотата и високия морал на учението, както и неговите социални и държавнически принципи, все пак продължава да нарича богомилството „секта“ и учението му „ерес“, в унисон с кривите и злоумишлени писания на Йоан Екзарх, презвитера Козма и съвременните клеветници из църковните среди. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че учението на богомилите не е било еретическо, макар и да е било наричано така, дори и в учебниците за нашите училища, а е било истинското учение на Христа, с много малко грешки в общите начала и в ритуала. В този благоприятен смисъл за него са се изразили, макар и в общи фрази, и г. г. Д.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това!
Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това! Понеже детето ще работи всред природата, то ще има постоянно случай да приема тези красиви образи в себе си. Всеки миг от дейността му всред природата ще се свързва с незабравими спомени. То ще се разговаря с цветята, ще приема в душата си техните красиви образи, ще бъде милвано от слънчевите лъчи, ще се радва на играта на цветовете на изток при зазоряване, ще следи разнообразните форми и цветове на облаците, ще чувства пулса на цялата природа. От друга страна, как хубаво може да се свърже цялото обучение с дейността му всред живата природа, и цялото обучение да се проникне от художествен елемент! Преди всичко, естество знанието може да се проникне от този елемент.
към текста >>

Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент.
Тая негова дейност ще бъде израз на неговата любов; то ще иска с произведенията на своя труд да причини радост на другите. По горе се каза, че художественият елемент трябва да проникне всеки вид детска дейност. Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност? Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище. Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе.
Важно е това, което става в душите! Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на учителя, всичко е хубаво и гладко! Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила. Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство. А когато не говори искрено, тогаз вътрешният говор на душата противоречи на думите, които говори. И тогаз думите му остават без резултат. Напразно е да проявяваш любовта само външно. Това би било без отзвук в детската душа, ако ти наистина вътрешно не чувстваш тази любов към тях от глъбините на душата си!
към текста >>

Общението с цветята, вникването в техния вътрешен живот има голямо възпитателно значение!
Когато детето сади или полива дръвчета и цветя, това ще бъде израз на любовта му към тия живи същества със свой вътрешен живот. Това не трябва да бъде механична работа! Отношението към растенията при земеделската работа не се изчерпва само с току-що казаното. То си има и друга страна, която ще разгледаме в следната книжка. Защо цветята събуждат радост и светлина в душата ни? Общението с цветята, вникването в техния вътрешен живот има голямо възпитателно значение! Ще се изучва онази степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът или птицата проявяват в своите дела. Врабчето няма да се изучава само по отношение на жизнените функции, само по отношение на външния начин на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумност, на съзнание, която то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдания, че и то чувства нашата любов и е отзивчиво към нея! Тогаз и растенията и животните ще станат близки до детето, тогаз то ща ги разбере и ще ги обикне. Значи, от формата ще се издигнем до жизнените функции, а от последните до вътрешния живот.
към текста >>

Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми.
S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта. Най-интересното при глечното образуване е факта, констатиран от Гизи, че глечните призми се образуват ритмично. Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3). В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби.
към текста >>

Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове.
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки. Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове. Когато глечта е образувана, почти че престава обмяната на веществата. Аз преднамерено казвам „почти“, защото е намерено, че в най-ранната възраст, след зъбното поникване, зъбната глеч получава по нататъшно втвърдяване чрез приемане малки количества соли от плюнката и чрез прегрупиране на молекулите си. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Доказано е, че глечта на непоникналите още зъби пречупва двойно положително светлината, минала през нея, и че още пропуща цветни и солни разтвори, когато глечта на отдавна поникнали зъби пречупва отрицателно, едноосно двойно светлината, а глечната покривна кожица съвсем слабо вече пропуща колоидни вещества, значи и калциевия флуорид в колоиден разтвор.
към текста >>

Пряко или косвено, това влияе и върху другите жлези с вътрешна секреция, които жлези се считат като регулатори на проникването с калциеви соли.
5) Друго и то доста интересно предразположение към кариес е бременността. Външното изследване е в недоумение; то е неспособно да даде издръжливо обяснение на това. Едни допущат, че майчиният организъм употребява за съграждането на зародишевия скелет много калциеви соли, и затова майчините зъби се повреждат в строежа си. Други допущат, че причината лежи в увеличението на лигата (слезта) в плюнката при бременност и в известно пренебрегване на зъбното чистене. В най-ново време Кранц изследва влиянието на половите жлези върху зъбното развитие и, според него, причината на големия процент кариози у бременните лежи в промяната на вътрешната секреция на яйчниците. Пряко или косвено, това влияе и върху другите жлези с вътрешна секреция, които жлези се считат като регулатори на проникването с калциеви соли. Духовният (окултният) изследовател4) дава по това следното важно обяснение: Човек ще разбере процеса на зъбното образуване и разрушение, ако го разгледа не отделно, но в свръзка с другите процеси в човешкия организъм, които може да са доста отдалечени от зъбите. Този процес напр. може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация.
към текста >>

0.42794704437256