Търсене в текстове за 'победа победи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 375 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих.
Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак.
към текста >>

И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките.
Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
към текста >>

2. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения!
Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред.
към текста >>

Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят.
За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.
към текста >>

С водя, труд и постоянство ние ще победим.
А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем.
към текста >>

3. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа?
Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по-изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по-интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната й същина, непобедимата й мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас.
към текста >>

Ти по-живо чувствуваш тук реалната й същина, непобедимата й мощ.
Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по-изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по-интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната й същина, непобедимата й мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта! Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите! Зад всичко е тя!
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Аз ще проверя в летописите на света и ако е нещо, което наистина нивга не е бивало, ще ви дам по едно шишенце от четирите чудотворни течности: вуар, ерун, раун и амуит, чрез които Муса Бентам победи змията, лъва, бика и воина.
Да не мислите, че това име е измислено. Не, то е име, което наистина е съществувало. Трябва да знаете, че няма нищо измислено в света. Всичко което ви се струва измислено, някога е съществувало. Ако не вярвате в това, измислете нещо, което никога не е съществувало. Измислете! Аз ще проверя в летописите на света и ако е нещо, което наистина нивга не е бивало, ще ви дам по едно шишенце от четирите чудотворни течности: вуар, ерун, раун и амуит, чрез които Муса Бентам победи змията, лъва, бика и воина. И тъй, чуйте истинския разказ за Муса Бентам. Като всички адепти на древен Египет и той трябвало да мине по един път на седморно посвещение. В момента, когато го заварва нашият разказ, нему му предстояло да издържи ред изпити, за да влезе в трето посвещение. И то трудни изпити. Но смогнел ли да ги издържи, пред него щял да се разкрие нов, непознат дотогава за него свят на сили и възможности - щели да му се отворят нови пътища, по които го очаквали нови постижения.
към текста >>

Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си.
Но смогнел ли да ги издържи, пред него щял да се разкрие нов, непознат дотогава за него свят на сили и възможности - щели да му се отворят нови пътища, по които го очаквали нови постижения. Повикал го неговият Учител, па го извел в една от най-опасните и непристъпни планински местности и тъй го наставил: „Слушай, Муса Бентам. Четири изпитания ти предстоят, едно от друго по-големи. Чуй първото! Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия. Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си. Не успееш ли, тя ще те погълне и с тебе всичко е съвършено. Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар.
към текста >>

По това ще познаеш, че си победил змията.
Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание! По-нататък в пътя си ще срещнеш лъв - едър, страшен лв. Ала не се бой! Преди той да се нахвърли върху теб да Те разкъса, хвърли се ти, хвани го здраво за ушите. Той ще укротее.
към текста >>

По това ще познаеш, че си удържал и втората победа.
Преди той да се нахвърли върху теб да Те разкъса, хвърли се ти, хвани го здраво за ушите. Той ще укротее. С тази течност, която ти давам в туй шишенце, ще намажеш очите му. Запомни името й - ерун се казва. Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце.
към текста >>

Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си.
Запомни името й - ерун се казва. Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа.
към текста >>

По това ще познаеш, че си удържал и третата победа.
Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена.
към текста >>

Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата.
Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя. Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата.
към текста >>

Така ти ще удържиш четвъртата и последна победа.
Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя. Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата. Така ти ще удържиш четвъртата и последна победа. Когато, след време, Муса Бентам завършил сполучливо своите изпити, той написал върху стълбовете на един от египетските храмове следните думи: „Брате, който идваш подир мен по тесния път, чуй що изпитах и научих: Искаш ли да победиш страстите, що бушуват в теб, трябва да имаш тия четири течности: Вуар Ерун Раун Амуит.
към текста >>

Когато, след време, Муса Бентам завършил сполучливо своите изпити, той написал върху стълбовете на един от египетските храмове следните думи: „Брате, който идваш подир мен по тесния път, чуй що изпитах и научих: Искаш ли да победиш страстите, що бушуват в теб, трябва да имаш тия четири течности: Вуар Ерун Раун Амуит.
Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя. Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие двамата ще влезете през царската врата. Така ти ще удържиш четвъртата и последна победа. Когато, след време, Муса Бентам завършил сполучливо своите изпити, той написал върху стълбовете на един от египетските храмове следните думи: „Брате, който идваш подир мен по тесния път, чуй що изпитах и научих: Искаш ли да победиш страстите, що бушуват в теб, трябва да имаш тия четири течности: Вуар Ерун Раун Амуит.
към текста >>

5. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото".
Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
към текста >>

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
към текста >>

6. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа.
Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата. Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа. Страхувам се от властта на владетеля, защото носи тежък грях. Възлюбих свободата на просторите, искам да ме лъха ветреца на широките поля, желая да запазя сърцето си волно, за да подарявам неговите песни. Сега съм богат, защото нямам нищо лишно. Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните. Имам тънки струни в ръката си, греещи звезди над мен, пътека извила се в безкрая и едно пеещо сърце, което никому не давам!
към текста >>

7. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях.
Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи. За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина.
към текста >>

И когато чуха всеизвестния отговор, грешния, те изпитаха едновременно немощ и страшна злоба към тая неочаквано мъчна дилема, към тая дума, която ги победи.
И тръгна оня след Него така просто, непосредствено, като че ли отдавна е чакал тоя зов. Също така тръгна след Него и високопоставеният Натанаил, който каза: „Чакай да Го видя, защото не вярвам че от Назарет може да произлезе нещо добро". Когато Иисус сгледа Натанаила, каза на своите си: „Ето един. у когото лукавщина няма". Иисус мълчеше и пишеше с пръст по земята, когато Го попитаха за блудницата: Какво да правим с нея? И когато чуха всеизвестния отговор, грешния, те изпитаха едновременно немощ и страшна злоба към тая неочаквано мъчна дилема, към тая дума, която ги победи. И разбира се, те Го намразиха. (следва)
към текста >>

8. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини!
лишаване от условия за културно развитие. Ако един народ избие тъй наречените „диви, варварски племена" в колониите, за да се отърве от тях, та да засели техните земи по-лесно, то душите на тия избити „полудиви" племена ще се родят в техните столици и в други техни градове и с това ще понижат културата на тоя народ. Тогава крайните квартали на техните големи градове ще се напълнят със слаборазвити души с престъпни наклонности. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на народите, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството. Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество.
към текста >>

Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени.
Ако един народ избие тъй наречените „диви, варварски племена" в колониите, за да се отърве от тях, та да засели техните земи по-лесно, то душите на тия избити „полудиви" племена ще се родят в техните столици и в други техни градове и с това ще понижат културата на тоя народ. Тогава крайните квартали на техните големи градове ще се напълнят със слаборазвити души с престъпни наклонности. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на народите, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството. Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм.
към текста >>

9. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

„Златото ще спаси света" - казват други, а трети казват: „Духът ще победи!
Georg Nordmann ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ Ето три символа, около които могат да се наредят хората и народите в нашата съвременност. Tе обхващат в своята власт сродните тям елементи, изграждат вътрешно техния облик и създават три категории човеци. Понякога хората, а дори и цели народи, стават до толкова функции на тия три стихии в живота, че те несъзнателно дават израз на тяхната вътрешна същина. „Желязото ще спаси света", или „Желязото ще спаси нашия народ" - казват едни. „Златото ще спаси света" - казват други, а трети казват: „Духът ще победи! " Желязото има като прародина тъмната пазва на земята. Преминало през огъня, то е могло да запази само своята твърдост, с която орем земята, правим мечове, вериги, сечива и железни пътища. Желязото няма своя воля. То се преустройва, нещо само тогава, до когато творческият разум на човека го има в ръцете си. Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда.
към текста >>

Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата.
Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие. Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход. Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са.
към текста >>

Народите, които имат злато, излизат победители, но те трябва да изразходват много други средства, за да запазят златото си, тъй както богатият, който трябва да храни много слуги и вардяни, за да не посегнат на имота му.
Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите. Те стават суеверни и мислят, че могат да сломят всеки неприятел с блясъка му. Но има нещо, от което те биват поразявани и срещу което остават безсилни. Това нещо е духът. Златото е богатство, но то поглъща много друго богатство, за да бъде запазено. Народите, които имат злато, излизат победители, но те трябва да изразходват много други средства, за да запазят златото си, тъй както богатият, който трябва да храни много слуги и вардяни, за да не посегнат на имота му. Духът е съвсем друго нещо. За духа не може да се говори с човешки слова. Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно. За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него.
към текста >>

Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна.
Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението.
към текста >>

Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа.
Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове.
към текста >>

Победата на духа не прилича на никоя друга победа.
Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо.
към текста >>

Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо.
Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота.
към текста >>

Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания.
Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие.
към текста >>

Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове.
Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото.
към текста >>

10. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители.
Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл.
към текста >>

Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война.
Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
към текста >>

В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
към текста >>

След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции.
Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?
към текста >>

11. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи.
Силата на човека е да знае, дали е прав в своите твърдения и да не влиза в конфликт с никой човек. Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки. Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен. Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен.
към текста >>

Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим.
Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки. Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен. Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен. Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота.
към текста >>

Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа.
Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен. Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен. Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота. Силен и умен човек е онзи, който знае, че има много още да учи и е готов да отстъпи, когато разбере, че не е на правата страна, и приема истината, от където и да идва тя.
към текста >>

Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота.
Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен. Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота. Силен и умен човек е онзи, който знае, че има много още да учи и е готов да отстъпи, когато разбере, че не е на правата страна, и приема истината, от където и да идва тя.
към текста >>

12. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции.
към текста >>

Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време.
В механиката се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е. с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето. Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността.
към текста >>

В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията.
с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето. Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин.
към текста >>

В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост.
Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма. Нещо повече, някои разглеждат живия свят като машина. Механизирането на живота до едни предели беше знак за прогрес и гордост за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство. Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност. Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове". При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси.
към текста >>

Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място.
Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място. Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание. Законът на развитието нарежда събитията, които сме нарекли своя история така, че да бъде осъществен великият план. Човек е направил всред мълчаливото царство на природата свое малко царство, на което се счита господар. Символ на това царство е машината, пред която съвременният човек има вече преклонение. Чистата проява на човешкия свободен дух изключва механичното.
към текста >>

За духа появата на машината е постижение, а не победа.
Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание. Законът на развитието нарежда събитията, които сме нарекли своя история така, че да бъде осъществен великият план. Човек е направил всред мълчаливото царство на природата свое малко царство, на което се счита господар. Символ на това царство е машината, пред която съвременният човек има вече преклонение. Чистата проява на човешкия свободен дух изключва механичното. За духа появата на машината е постижение, а не победа. Тоя дух съзерцава първичните запаси от природни сили като съкровищница на мощ, от която природата гради формите и пуска живота да ги обладава, да се изпълни върховната замисъл. Механизмът не е самостоен живот. Той се направлява от силите, а силите произхождат от духа. Земята се върти от памтивека по същите точни закони около своята ос и около слънцето. Човек след дълга еволюция, след системна подготовка на своя ум е могъл да проумее, как става това, какво е денонощен период, какво е линейна и ъглова скорост, що е централно ускорение и др.
към текста >>

Не победа над земята, а победа над невежеството представляват откритието на законите.
Механизмът не е самостоен живот. Той се направлява от силите, а силите произхождат от духа. Земята се върти от памтивека по същите точни закони около своята ос и около слънцето. Човек след дълга еволюция, след системна подготовка на своя ум е могъл да проумее, как става това, какво е денонощен период, какво е линейна и ъглова скорост, що е централно ускорение и др. Те си съществуваха и преди това, както и цялата удивителна хармония на небесната механика. Не победа над земята, а победа над невежеството представляват откритието на законите. Те са показалец не на завладяване света от човека, а на възхода и освобождение на неговия дух, който навлиза в тайните на мирозданието. Ние гледаме прекрасния пейзаж, отразен в стихналата вода на езерните води. Човек го е гледал и преди хиляди години, но днес ние знаем законите на геометричната оптика, знаем за действието на молекулярните сили по тая повърхност, знаем защо капката има сферична форма, но тия сили съществуваха, още когато се раждаха „небето и земята". Победа над природата ли е това опознаване? Идват времена, когато изучаването на природата не ще ни води към суха и студена механичност, а към адмирация на силите.
към текста >>

Победа над природата ли е това опознаване?
Те си съществуваха и преди това, както и цялата удивителна хармония на небесната механика. Не победа над земята, а победа над невежеството представляват откритието на законите. Те са показалец не на завладяване света от човека, а на възхода и освобождение на неговия дух, който навлиза в тайните на мирозданието. Ние гледаме прекрасния пейзаж, отразен в стихналата вода на езерните води. Човек го е гледал и преди хиляди години, но днес ние знаем законите на геометричната оптика, знаем за действието на молекулярните сили по тая повърхност, знаем защо капката има сферична форма, но тия сили съществуваха, още когато се раждаха „небето и земята". Победа над природата ли е това опознаване? Идват времена, когато изучаването на природата не ще ни води към суха и студена механичност, а към адмирация на силите. Машината следва пътя на духовното развитие. В наши дни тя е изключително в услуга на разрушението и смъртта. По чистия кристален лазур на небето бръмчат стоманените птици, които носят смърт и разрушение. Градове и села тръпнат под собствените си развалини, разтърсени от жестокия трясък на бомбите.
към текста >>

13. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съвпадът на двете — като вземем по едно значение за всяка планета — би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята — желанието или обратно.
„В случай на добри аспекти, принципите, които идват под съображение, ще си сътрудничат хармонично, ще си помагат взаимно, ще произведат хармонични трептения, а чрез тях таланти, заложби, помощи и случаи за успех. „При неблагоприятни аспекти тия принципи работят един против друг, създават дисхармонични трептения, недъзи в характера и предразположенията, затруднения и спънки за успехите. Лоши аспекти на лоши планети са крайно неблагоприятни, на добри планети или планети, които са поставени добре по знак, — слаби, а в някои случаи — съмнителни. „Нека няколко примера направят по-нагледно това теоретично изложение. „Съгласно дадените аналогии, Слънцето между друго означава и безсмъртната индивидуалност, волята, а Марс — желанието. Съвпадът на двете — като вземем по едно значение за всяка планета — би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята — желанието или обратно. „В лош аспект те ще упражнят дисхармонични разрушителни влияния, които вредят на качествата и възможностите за успех. Освен това, видът на тия въздействия ще трябва да се прецени различно в зависимост от това, дали Слънцето или Марс в даден хороскоп е показател на живота. Ако, обаче, никоя от тия планети не е показалец на живота, а на други работи, напр. на тия на 2 или 6 дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до парични работи или болести. „При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти.
към текста >>

В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност.
„При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти. „Виждаме, следователно, колко е повърхностен методът, който се употребява почти навред да се преписват просто като характеристика на родения дадените в учебниците данни, които са получени само от хармонията или дисхармонията на два принципа в тяхното общо влияние върху първи дом. Същото важи за всички други планети и техните аспекти. „Ние ще дадем за изяснение още няколко други примери, които трябва да се съставят при същите предпоставки. „Меркурий и Марс, интелект и желание. В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност. „Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. „Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание.
към текста >>

Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец.
„Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. „Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете. „От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам.да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. „Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване. „Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект. Марс в Рак, а Юпитер в Козирог, особено ако Марс създава приближаващия се аспект, би действувал напротив съвсем решително неблагоприятно.
към текста >>

14. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели.
Какъвто е отделният човек, такива ще бъдат и семейството, обществото, народът, човечеството. Да се преобрази обществото, ще рече първо да се преобрази отделната личност. Да се образува хор или оркестър, ще рече първо да се подготвят отделните хористи и музиканти да пеят и свирят. Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право. Идеалът на човека е да стане цар своето царство, цар на себе си и служител на Цялото. Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели. Тя е по-велика от всички победи в света. Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света! " Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата. „Царството Божие е вътре в вас". И тогава той посея семената на Царството Божие в душите на хората, запали Бож.
към текста >>

Тя е по-велика от всички победи в света.
Да се преобрази обществото, ще рече първо да се преобрази отделната личност. Да се образува хор или оркестър, ще рече първо да се подготвят отделните хористи и музиканти да пеят и свирят. Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право. Идеалът на човека е да стане цар своето царство, цар на себе си и служител на Цялото. Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели. Тя е по-велика от всички победи в света. Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света! " Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата. „Царството Божие е вътре в вас". И тогава той посея семената на Царството Божие в душите на хората, запали Бож. огън на Любовта, който вече се разгорява в света, ще го пречисти и преобрази.
към текста >>

Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света!
Да се образува хор или оркестър, ще рече първо да се подготвят отделните хористи и музиканти да пеят и свирят. Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право. Идеалът на човека е да стане цар своето царство, цар на себе си и служител на Цялото. Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели. Тя е по-велика от всички победи в света. Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света! " Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата. „Царството Божие е вътре в вас". И тогава той посея семената на Царството Божие в душите на хората, запали Бож. огън на Любовта, който вече се разгорява в света, ще го пречисти и преобрази.
към текста >>

" Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата.
Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право. Идеалът на човека е да стане цар своето царство, цар на себе си и служител на Цялото. Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели. Тя е по-велика от всички победи в света. Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света! " Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата. „Царството Божие е вътре в вас". И тогава той посея семената на Царството Божие в душите на хората, запали Бож. огън на Любовта, който вече се разгорява в света, ще го пречисти и преобрази.
към текста >>

15. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия.
Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето*. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде „пляскането". Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си.
към текста >>

Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение!
Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето*. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде „пляскането". Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще й бъдат поверени.
към текста >>

16. Песни и танци на Слънцето - Б. Николов Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат на борба всички сили на своя дух и да знаят че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия.
Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода. След това иде “Отваряне- то”. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали досега и се сдобива със своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат на борба всички сили на своя дух и да знаят че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде “Пляскането”. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест за всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели, на слънчеви засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си.
към текста >>

Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение!
Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода. След това иде “Отваряне- то”. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали досега и се сдобива със своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат на борба всички сили на своя дух и да знаят че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде “Пляскането”. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест за всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели, на слънчеви засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще й бъдат поверени.
към текста >>

17. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото.
В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове. ВОДАТА Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.
към текста >>

Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец.
Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг. Почти е невъзможно човек да обхване в своята размисъл огромното значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота.
към текста >>

Труден и пълен с опасности и риск е бил пътя на успелите да достигнат върха на победата.
За изключителната важност на вътрешните условия животът ни дава безброй доказателства. Много велики дела, оставени като скъпо наследство на човешкия род, са извършени не винаги при добри условия. Възходът на науката, философията, изкуствата и ред други изобретени неща, които улесняват живота, не винаги са постигнати при добри условия. В историята на научното развитие на човека има цяла галерия мъченици. Някои от учените и прозрелите истината, са дали и живота си за това, което са обявили като вечна истина. Труден и пълен с опасности и риск е бил пътя на успелите да достигнат върха на победата. А това е било възможно да стане, само защото духовно издигнатите люде, поетите, художниците, музикантите и всички творци са надвивали или най-малко пренебрегнали лошите условия обвзети и вдъхновени от любовта, копнежа и постоянството на волята. Факсимиле Има една тайна, която хората още не са проумяли. Волята не се усилва, не се превръща в непоклатима крепост от принудителното действие на друга воля, но грамадната й сила се пробужда от разумните мисли на човека и от възвишени и благородни чувства. На тази сила се подчиняват по един странен начин лошите условия и те почват да стават достатъчно добри, за извършването на едно благородно дело. Задачата на ония люде по света, които наричат себе си ученици на великото Божествено учение, е да не се спират пред малките неудобства и да побеждават със своята любов като превръщат лошите условия в добри.
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата.
Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението.
към текста >>

И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта.
Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение.
към текста >>

А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя.
към текста >>

този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух!
натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя. ПРЕГЛЕД Какво се очаква!
към текста >>

И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот!
Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя. ПРЕГЛЕД Какво се очаква! На 19 т. м.
към текста >>

19. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи.
Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното преобразуване на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища. Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения. Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя. Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали! Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството! Ето — Той издига по всички краища на земята наши братя, наши съработници в Божието Дело!
към текста >>

Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото!
Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения. Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя. Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали! Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството! Ето — Той издига по всички краища на земята наши братя, наши съработници в Божието Дело! Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай!
към текста >>

На автора не може да се отрече известен поетически дар, един искрен стремеж към доброто и правдата и силна вяра в тяхната победа над злото.
Фактически — робството на човека изобщо, а не само на известна класа, има много по-дълбоки корени от тези, които могат да се намерят в недостатъците на съвременния социален строй. Причините за робството са винаги вътре, никога отвън. Външните вериги се явяват само като следствие на вътрешни, духовни причини. Така, истинското робство на човека е духовното робство, а икономическото е само едно последствие. И когато нашите поети се научат да виждат робството на човека в самата негова същност, тогава техните очи ще се отворят и за истинските, верните методи за освобождение от него и само тогава ще имаме истинска социална поезия. На автора не може да се отрече известен поетически дар, един искрен стремеж към доброто и правдата и силна вяра в тяхната победа над злото. Стопански преглед и домакинство — месечно илюстровано списание за селско стопанство и обществен живот, бр. 1. год. XVIII., редактор Ал. Пенчев, гр. В. Търново. Годишен абонамент 50 лева.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот.
Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха. видели това с пробудени очи, те не биха могли да го забравят зарад своето нощно утро. Но, може би те не биха разбрали ... (Превод от Есперанто) ---------- *) „Torento" на български значи поток. Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот. Из Беседите! Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. * Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт.
към текста >>

* Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум.
Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. * Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт. Цялата вечност е на ваше разположение. Хора които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. * Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде?
към текста >>

Това е велика победа в живота!
* Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт. Цялата вечност е на ваше разположение. Хора които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. * Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война.
Тия отровни зародиши трябва да се изтръгнат из корен. На тях не трябва да се дава възможност да виреят, да се развиват. Те трябва да бъдат неутрализирани с помощта на противоположни тям идеи и така да бъдат обезвредени. Целият свят може да пламне в огъня на междуособната война, всички народи около нас могат до бъдат обзети от стихията на разрушението, но ние можем, ако искаме, да не вземем участие в това разрушение и да запазим пълно самообладание, вместо да се хвърлим самоволно в бездната. Никога една война не може да стане причина за възстановяване на правдата. Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война. Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди. А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели. Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война!
към текста >>

Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди.
На тях не трябва да се дава възможност да виреят, да се развиват. Те трябва да бъдат неутрализирани с помощта на противоположни тям идеи и така да бъдат обезвредени. Целият свят може да пламне в огъня на междуособната война, всички народи около нас могат до бъдат обзети от стихията на разрушението, но ние можем, ако искаме, да не вземем участие в това разрушение и да запазим пълно самообладание, вместо да се хвърлим самоволно в бездната. Никога една война не може да стане причина за възстановяване на правдата. Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война. Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди. А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели. Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята!
към текста >>

Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война?
Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни. Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена.
към текста >>

— Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“.
Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй.
към текста >>

Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части?
Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното.
към текста >>

А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена.
Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното. Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни?
към текста >>

Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят?
Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои? А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното. Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ? Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават.
към текста >>

Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота!
Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното. Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ? Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават. Ясен пример за това е и нашата съседка Югославия, която, служейки си с методите на насилието, не само че не можа да постигне своето вътрешна единение, но дойде до точно обратни резултати. Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички. Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава. Само доброто е истински силно.
към текста >>

22. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот.
Новото никога не се ражда без жертви. Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем. Ний трябва да пожертваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се сраснали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертваме. Трябва да пожертваме редица свои слабости. Трябва да пожертваме низшето за висшето, старото за новото, днешното за утрешното. И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот. И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали. Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви.
към текста >>

Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите.
Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви. И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички. Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите. Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги. Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония. Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него.
към текста >>

Жертви ще има, и страдания може да има, но тия жертви и страдания ще бъдат увенчани с венеца на победата - целта ще бъде достигната.
Музиката, изкуството, красотата са за всички. Те не са оградени от нас с някакви непристъпни стени, те не са затворени в някакви непроницаеми кули, не са предназначени само за малцина „избранници". Те са за нас и пред нас, те са достъпни за всички, всички могат да устроят живота си в красота, радост и щастие, всички могат да станат избранници. Достатъчно е само да не се противопоставяме на природата, да се ръководим от законите на Бога, да възприемем с цялата си душа този висок идеал за нов живот и да се стремим с всички сили да го осъществим. Няма сила в света, която може да се противопостави на човека когато той желае доброто и се стреми към него. Жертви ще има, и страдания може да има, но тия жертви и страдания ще бъдат увенчани с венеца на победата - целта ще бъде достигната. Защото хората, които се стремят към доброто, красивото, разумното, имат зад себе си най-мощната, най-великата сила - тая на природата, на Бога. Човек не е роден да бъде роб на материалните условия, той не е роден да бъде придатък на някаква си машина и да работи от сутрин до вечер само за насъщния. Човек е роден свободен, и може и трябва да бъде свободен. И ако днес той е роб, то причината за това е, че се е отклонил от пътя на природата и е отишъл много надалеч в това направление. Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги.
към текста >>

23. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без това победа е невъзможна.
Сърце се иска днес от хората. Ако ние не можем да принесем сърцето си в жертва на общия олтар на човечеството, не можем да добием свободата, която търсим. Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна. Истинската победа в света иде чрез жертвата. Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава.
към текста >>

Истинската победа в света иде чрез жертвата.
Ако ние не можем да принесем сърцето си в жертва на общия олтар на човечеството, не можем да добием свободата, която търсим. Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна. Истинската победа в света иде чрез жертвата. Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава. Светът ще се оправи и ние ще вземем участие в това оправяне.
към текста >>

Където има жертва, там има и победа.
Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна. Истинската победа в света иде чрез жертвата. Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава. Светът ще се оправи и ние ще вземем участие в това оправяне. Оправянето на света е вече въпрос на дни, а не на години.
към текста >>

А ние искаме сега без жертви да победим.
Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна. Истинската победа в света иде чрез жертвата. Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава. Светът ще се оправи и ние ще вземем участие в това оправяне. Оправянето на света е вече въпрос на дни, а не на години. Затова е потребно да побързаме и създаваме чувство на братство и човещина и да бъдем готови на жертви.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени.
Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята.
към текста >>

Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото.
Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за нейното реализираме той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото. Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ?
Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената демонска фантазия. Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи?
към текста >>

Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение.
И — честита е тази страна, честит е този народ, който намери в себе си достатъчно сили за да запази самообладание. Честит е този народ, който съумее да избегне всеунищожаващия пожар на войната. Честити са тия хора, които помогнат но народа си да направи това. Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението.
към текста >>

С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна. Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи.
към текста >>

Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека.
Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов.
към текста >>

Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш.
Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие.
към текста >>

Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия.
Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме. Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ.
към текста >>

А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората.
Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин. Единствени, само овчари в полето седяха на стража при мирни стада. Всред мрака внезапно огрея небето, явява прекрасна и чудна звезда. Овчари се сепват.
към текста >>

Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало.
Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото.
… Удари часът, който ще определи твоето бъдеще — часът на великото изпитание! “ ... Всека човешка душа, без никакво изключение, ще мине през огнените пръсти на бурята — ще бъде изпитана чрез огън! Страдания, изпитания, падения и ужаси предстоят на всека човешка душа. Ще отнемат всичката ти външна подкрепа, която ти можеш да очакваш, от където и да било, ще прекъснат всичките ти връзки със света на силите, откъдето ти можеш да очакваш помощ, ще те оставят сам, съвсем сам. Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе.
към текста >>

Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена.
Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена. Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят. ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено. Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас.
към текста >>

И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“.
Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят. ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено. Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас. И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“. * * * Живеем във време, когато ще бъдат опитани всички. Никой не ще избегне изпитанията. И ако за некого е ударил вече решителния час, за другиго той ще удари, може би утре. И „който издържи докрай той спасен ще бъде“. П л а м е н Страданията и противоречията са граница за преминаване от един живот в друг.
към текста >>

… За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност.
Тъмна нощ е обгърнала преди всичко Русия — огромната люлка на целокупното славянство, народа — богоносец. Нощ на неведение, на безверие и отрицание. Нощ, в която силите на ада тържествуват, празнувайки своето надмощие, силейки се да изкоренят дори всека представа за Бога. Напразно! Колкото е по-тъмна нощта, толкова по-ярко светят звездите. И колкото е по-дълбока скръбта, колкото по-силно е страданието, толкова по близко сме до Бога! … За да подпомогне руския народ, славянството, а заедно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мориа от Великото Всемирно Бело Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек. За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ).
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото.
Защото авангардът от армията на Светлината трябва винаги да върви напред и .да проправя пътя на идващите след него. Нагоре, нагоре, нагоре! Да се издигнем високо над дребнавото, низкото, нечистото, защото всичко това изсмуква нашите сили и ни прави играчки в ръцете на врага. Нека всеки пристъп на тъмните сили ни послужи като повод да литнем високо нагоре. Защото борба ужасна се води. А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото. Във висините на Духа е източника на Светлите Сили. От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа. Нагоре — към, светлото, възвишеното и красивото; нагоре — към Божествените Любов. Мъдрост и Истина; нагоре — към чистотата на снежните планински върхове, към възвишените светове, които гледат към нас с очите на звездното небе. И. почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта.
към текста >>

От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа.
Да се издигнем високо над дребнавото, низкото, нечистото, защото всичко това изсмуква нашите сили и ни прави играчки в ръцете на врага. Нека всеки пристъп на тъмните сили ни послужи като повод да литнем високо нагоре. Защото борба ужасна се води. А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото. Във висините на Духа е източника на Светлите Сили. От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа. Нагоре — към, светлото, възвишеното и красивото; нагоре — към Божествените Любов. Мъдрост и Истина; нагоре — към чистотата на снежните планински върхове, към възвишените светове, които гледат към нас с очите на звездното небе. И. почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта. Будни да бъдем всеки момент, когато навлизаме в живота на всекидневието. Да отбиваме старателно пристъпа на всяка нечиста мисъл и желание, които враговете ни изпращат.
към текста >>

почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта.
А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото. Във висините на Духа е източника на Светлите Сили. От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа. Нагоре — към, светлото, възвишеното и красивото; нагоре — към Божествените Любов. Мъдрост и Истина; нагоре — към чистотата на снежните планински върхове, към възвишените светове, които гледат към нас с очите на звездното небе. И. почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта. Будни да бъдем всеки момент, когато навлизаме в живота на всекидневието. Да отбиваме старателно пристъпа на всяка нечиста мисъл и желание, които враговете ни изпращат. И по-често да възлизаме към висините на Духа. Там, горе, техните стрели не ще ни докоснат. Нагоре! … П л а м е н Бъдещето на славянството и неговата подготовка III Армагедонската битка е вече започната.
към текста >>

И днес не може да има спиране на сражението преди да до-стигнем до окончателна победа.
Да отбиваме старателно пристъпа на всяка нечиста мисъл и желание, които враговете ни изпращат. И по-често да възлизаме към висините на Духа. Там, горе, техните стрели не ще ни докоснат. Нагоре! … П л а м е н Бъдещето на славянството и неговата подготовка III Армагедонската битка е вече започната. Крея на тридесет и първата година ознаменува началото на Великата Борба. И днес не може да има спиране на сражението преди да до-стигнем до окончателна победа. „Сърце“ Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас. Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни.
към текста >>

Победа — или поражение за човека и човечеството.
„Сърце“ Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас. Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството. За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята.
към текста >>

нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило.
То може да лети и закрепва нужните връзки. Сърцето ни приобщава към далечните светове. Опитайте се да достигнете това само със силата на волята и ще видите каква е разликата между тях. Векът на Майтрейя е Век на Сърцето“. В периода на бурния натиск и на ожесточените нападения на тъмните сили, който преживяваме днес. нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило. Ум, сърце и воля — това са трите страни на човешката природа, но днес в сърцето е заложена последната надежда за спасение на човечеството. Без помощта на сърцето, без неговата светлина и топлина, И умът е изгубен и волята е изгубена. Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството. Ум без сърце и воля без сърце — това са отличителните белези на тия, които имат за задача да спъват общочовешката еволюция. И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата.
към текста >>

И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата.
нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило. Ум, сърце и воля — това са трите страни на човешката природа, но днес в сърцето е заложена последната надежда за спасение на човечеството. Без помощта на сърцето, без неговата светлина и топлина, И умът е изгубен и волята е изгубена. Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството. Ум без сърце и воля без сърце — това са отличителните белези на тия, които имат за задача да спъват общочовешката еволюция. И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата. А днес сърцето на човека е сковано в ледовете на омразата, то е жертва на низки страсти и желания. Сърцето на днешния човек е роб на злото и вместо храм. се е превърнало във вертеп на тъмни сили. Да спасим сърцето, да освободим сърцето, да издигнем и очистим сърцето — това е първата и най-належаща задача на човека в настоящия решителен и съдбоносен момент. Защото само чистото сърце има силата да се справи с нападенията на враговете.
към текста >>

В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство.
са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него.
Засиняла се, залюляла се, дъно й се не виждало. Дори страшно станало за гледане. А овчарчетата запладнили пак овцете си и дограждали бента. След това седнали на високия бряг да се чудят на делото си. В това време, за тяхна изненада, бентът се наклонил, извърнал се и паднал на гърба си. Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни! * * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви.
към текста >>

Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота.
И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
към текста >>

Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове.
Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане.
към текста >>

С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване.
Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII. Севлиево, 20 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни.
към текста >>

Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота?
Отдай ми ти сърцето си и нека За Мен да има място в твоя храм. О, не за друго, а да чувам всяка въздишка твоя, всичко да ти дам. И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.
към текста >>

* * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот.
Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.
към текста >>

Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек.
Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме.
към текста >>

* * * Да победим себе си!
Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен.
към текста >>

Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват.
да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи.
към текста >>

Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен.
* * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас.
към текста >>

Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство.
Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си!
към текста >>

И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот.
с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот?
към текста >>

Истинската победа е победата над самия себе си!
Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е.
Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение. В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет. Там не можете да уповавате на този или на онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е. В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си.
към текста >>

И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове.
Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е. В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ .
Бътлер и отговаря отрицателно. Понеже това се дължи в голямата част на засилването фабрикуване на въоръжения и военни припаси. И директора на бюрото добавя, че „индустриалното благоденствие, основано върху военни приготовления, не е само едно зловещо предсказание, но е лъжливо и привидно. Фабрикуване на оръдия не увеличава никак националното богатство. Моралният идеал и военният идеал са напълно противоречиви. При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък. из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене.
към текста >>

И затова, туй, което не може да се победи, то е човешкия ум.
Ангелите са сферообразни и накъдето и да се обръщат, имат равновесие на всякъде. Една сфера не може да падне. Тя се върти и се само докосва и пак се дига. И ако сте една сфера, никой не може да ви зароби. И човешкия ум е сферообразен. И затова, туй, което не може да се победи, то е човешкия ум. А чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато. И понеже умът е сферообразен, и главата е сферообразна. Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пътят към великата победа (продължение от бр.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Илюзия и действителност – Пламен. Има ли път? Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр. 167) Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П. Г. П. Гроздето – Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Живот след смъртта Преглед Вести ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Когато се пробуди съзнанието ма хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. У ч и т е л я Само когато работи за Бога, човек работи за себе си.
към текста >>

Пътят към великата победа (Продължение от бр.
Те винаги започват с голям шум и замах и протръбяват по целия свят, че те са представителите на небето, че Те са, които са изпратени със специална мисия да подигнат и спасят човечеството и всички трябва да им вярват, да ги слушат и да се подчиняват на тяхната воля. И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората. Но в последствие, като не могат да задоволят по-дълбоките и съществени копнежи на човека, те биват напущани от своите последователи и нищо не постигат. А посветеният започва работата си тихо, скромно, не шуми, работи в тишината, като житно зърно, без шум израства като пълен клас на нива и неговия успех е винаги сигурен. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа (Продължение от бр. 167) И аз сега казвам на всички ви: Хайде всички навън! Напуснете стария ред и старите си разбирания за живота. Човещина се изисква от всички ви! Мисъл, доброта, сила се изисква от всички. Това е свещената религия.
към текста >>

На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота.
Това, което сега виждаме, не е нищо, друго освен резултат но Божията мисъл и на Божията Любов. Бог е изпратил своята Любов и мисъл в света. Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат. Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта.
към текста >>

Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата.
Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон. Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата. Шестото чувство наистина съществува! Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това. Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно?
Покрай другото, биват разрушавани и много ценности, завещани от миналото. Кръвта се лее непрестанно и омразата разкъсва душата на този народ. До кога? Ще има ли край това? И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък.
към текста >>

Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство.
Ще има ли край това? И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще.
към текста >>

Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели.
И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания?
към текста >>

Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък.
Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството?
към текста >>

които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие.
Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта.
Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса.
към текста >>

Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха.
Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха. Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време. СЛАВЯНИ Божествен пратеник вий сте, и ролята ви е съдбовна: да създадете векове на премъдростта върховна.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго.
* Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. * Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш: — Както Бог дава — тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. * Който доказва, че е силен, не е силен. * Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. * Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго. * Целта на живота не може да бъде вън от самия живот. * Който злоупотребява със свободата, става непременно роб. * Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака — всичко което дойде е на време и добре дошло. * Имай едно желание само — да изпълниш това, което Бог иска от тебе — всяко друго ще те отклони от Великия път на живота.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха!
Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание! Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете!
към текста >>

Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място.
Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя. Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта. „Защо Учителят е избрал такова място за своите лекции? “ — си помислих аз в отчаяние, спирайки се първото утро и не бидейки в състояние да победя тия препятствия. Разбира се, после аз узнах, че това е за да се изпита силата на нашия дух. Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа.
към текста >>

Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа.
Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа. Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане. Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля. Това е обяснението на факта, че Учителят е избрал именно това място за утринни молитви и лекции и че неговите ученици си съперничеха в изкачването по стръмните и непристъпни скали.
към текста >>

Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля.
Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа. Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане. Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля. Това е обяснението на факта, че Учителят е избрал именно това място за утринни молитви и лекции и че неговите ученици си съперничеха в изкачването по стръмните и непристъпни скали. Чудно красив е изгревът, гледан от Молитвения връх. Там ний бяхме в самите облаци. Даже планинските орли летяха много по-низко от нашия лагер. Но тук от всички страни се издигаха могъщите скали на Рило-родопската планинска верига.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа.
(из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
към текста >>

И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта.
Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота!
към текста >>

— Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало.
Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот. За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия.
към текста >>

Любовта ни доставя едно непобедимо удоволствие.
Човек се счита за беден, когато се сравнява с ония, които имат повече от него. Както жаждата не може да се утоли със сол, така и щастието не се постига със завист. Хората са нещастни, понеже не знаят, че са щастливи, че са отрупани с блага и добрини. Любовта е много почитана, но малко се практикува. Трябва да обичаме и да знаем, че сме били обичани, преди да обичаме. Любовта ни доставя едно непобедимо удоволствие. За да обичаме, трябва да знаем нравствените предимства на любовта и нейното отражение върху щастието. Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли.
към текста >>

40. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма.
Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения.
към текста >>

Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра.
Разбира се, че човечеството не трябва да се уповава за своите енергетични нужди само на слънчевата енергия, затворена в каменни въглища. Днес вече то е обърнало своето внимание на белите въглища — на силата на падащата вода, бързо течещите реки и водопади. Енергията, която те могат да дадат на човечеството, възлиза над 700 милиона конски сили, но от нея се използва само едно съвършено малко количество, около 5%. Постройката на големите северни електрически централи, както и сравнително малките у нас, хващат пенливите води на реките и водопадите и ги впрягат за добиване на енергия. Но и водните запаси, който могат да дадат на човечеството енергия от 700 милиона коня са пресметнати, човечеството в бъдеще ще ги оползотвори: неговите потребности, по отношение на енергия изглаждат, обаче безкрайни. Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен.
Или по право, противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият — друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас.
към текста >>

В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи?
Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият — друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи.
към текста >>

Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи.
Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият — друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте от там.
към текста >>

Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи.
В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте от там. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва да изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде.
към текста >>

Който е победил, той все ще те намери някъде.
Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте от там. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва да изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде. Сега вие трябва да знаете на кого от двамата господари ще служите. Вие казвате, че вярвате в Бога. След като всички хора вярват в Бога, отгде произлизат тия големи противоречия в света? Вземете за пример християнството. В християнството, още от най-ранната му възраст, имаше два възгледа.
към текста >>

Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си — никога не се признават за победени.
Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове. (1, 4, 7, 10). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира роденият под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си — никога не се признават за победени. Ето защо те винаги достигат целта. която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не подават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане.
231) – Влад Пашов Колоната на лекаря. Отровите на ядосването – Д-р Н. Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава?
към текста >>

Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.
Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който иска, ще се бори и ще победи!
Какъв смрад излъчваше старият живот! Какъв ужас бе за душата да живее, — ден след ден, година след година, разпъната на кръста на материята, окована във веригите на плътта! . . Днес вече е Пролет! Който нека, може да добие своята свобода. Който иска, ще се бори и ще победи! Победа на Духа над плътта: победа на душата над материята; победа на Любовта — ни вещае Новият Ден. Ден първи на великата Духовна Пролет! . . П л а м е н ______________________________ *) Големият брат, новогодишни беседи от Учителя Георги Радев ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИЯ БРАТ С встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка, започва новата астрологична година. Астролозите и прорицателите от всички страни и от всички сортове, пак ще залеят вестници и списания със своите предсказания за събитията, които пролетната „ингресия” — както астролозите наричат встъпването на слънцето в знака Овен — ще донесе на човечеството.
към текста >>

Победа на Духа над плътта: победа на душата над материята; победа на Любовта — ни вещае Новият Ден.
Какъв ужас бе за душата да живее, — ден след ден, година след година, разпъната на кръста на материята, окована във веригите на плътта! . . Днес вече е Пролет! Който нека, може да добие своята свобода. Който иска, ще се бори и ще победи! Победа на Духа над плътта: победа на душата над материята; победа на Любовта — ни вещае Новият Ден. Ден първи на великата Духовна Пролет! . . П л а м е н ______________________________ *) Големият брат, новогодишни беседи от Учителя Георги Радев ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИЯ БРАТ С встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка, започва новата астрологична година. Астролозите и прорицателите от всички страни и от всички сортове, пак ще залеят вестници и списания със своите предсказания за събитията, които пролетната „ингресия” — както астролозите наричат встъпването на слънцето в знака Овен — ще донесе на човечеството. Така беше и при влизането на настоящата 1939 година Вестниците бяха взгъмжали от предричания.
към текста >>

Привет на теб о, първи ден на пролетта, о, ден желан на свободата, о, ден на светлата победа.
Води текат. Вятър вее. Всичко пее. Пролет вън и вътре е дошла. Пролет във пролетта! Привет на теб о, първи ден на пролетта, о, ден желан на свободата, о, ден на светлата победа. Приятели от целия свят, в чиито сърца е запален свещения огън на новото, да раздадем от градината на сърцето си плодове на любовта — топли чувства. От градината на ума плодове на щедростта — светли мисли. От градината на волята плодове на истината — постъпки благородни. Залог, чрез който невредими ще минем през бурята, която очаква света, която ще покаже на хората за сетен път техните заблуждения и резултатите на онова, което те със създали. Големият брат подава десница на своите малки братя и сестри и им казва — Тръгнете след мене!
към текста >>

Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци.
Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот.
към текста >>

От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи.
Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това?
към текста >>

И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони.
Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес —? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си.
към текста >>

Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят.
И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си. за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби.
към текста >>

Но от Него се излъчваше една такава непобедима сила, която завладяваше слушателя още при първия поглед, при първата дума.
От всичките му страни, както новоизлязъл рояк около царицата си, се притискаха многобройните слушатели. Мястото, на което бяха застанали, беше каменисто, но на няколко метра по-надолу се започваше хубава гора, която се простираше далеч до подножието на хълма. Когато нашата група се присъедини към слушателите, Исус говореше. Неговият глас бе тих и спокоен. Той говореше бавно и отмерено. Но от Него се излъчваше една такава непобедима сила, която завладяваше слушателя още при първия поглед, при първата дума. Имаше нещо особено, нещо неповторимо и неподражаемо в този глас: той като че ли не излизаше от говорителя, а като че идваше някъде от далече, от много далече: като че слизаше от небесата. Имаше нещо особено и неповторимо и в неговия поглед: за него като че няма ще нищо скрито. Макар да бе мек и благ, той, обаче, проникваше до най-дълбоко скритите кътчета на душата. Пред този поглед нищо не можеше да се скрие. Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това.
за да се убедят, че не е привидение: „Защо се смущавате и защо се пораждат такива помисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че аз съм същия; попипайте ме и се уверете, защото дух няма месо и кости, както виждате, че аз имам. И като рече това, по каза им ръцете и нозете си. И взе та яде пред тях“. Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно. Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне.
към текста >>

И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне.
Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък.
към текста >>

Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята.
Следва упражнението: „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“ е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света, — изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че слънцето е изгряло и е осветило всичко. В света действат две сили — електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекия, женския принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се връщаше от победа.
“ „Не, братко“. „Видя ли блясъка на неговите алчни очи? “ „Да. „И той е болен“. „Третия, при когото отидохме беше военачалник. Той се връщаше от победа. Но той иска още победи и слава. И той не беше доволен“. „Четвъртия беше духовно лице. Той също имаше всичко. Но ти чу как роптаеше против, Бога че неговата добра другарка го остави.
към текста >>

Но той иска още победи и слава.
„Видя ли блясъка на неговите алчни очи? “ „Да. „И той е болен“. „Третия, при когото отидохме беше военачалник. Той се връщаше от победа. Но той иска още победи и слава. И той не беше доволен“. „Четвъртия беше духовно лице. Той също имаше всичко. Но ти чу как роптаеше против, Бога че неговата добра другарка го остави. „Защо ми я отне, крещеше той“.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях?
Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото. И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях? Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот.
към текста >>

Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси?
с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото. И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях? Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот. Интерес. . .
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби.
Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред. Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война.
към текста >>

Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това.
Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички.
към текста >>

Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени.
Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI.
към текста >>

Ако има победител, то той ще бъде самата война.
С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва.
към текста >>

Днешната война ще победи всички.
Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дориян ВЪЗКРЕСЕНИЕ Победа на живота над смъртта.
(продължение от бр. 258) – Влад Пашов Из науката и живота. За нашето дългоденствие. Някои правила за спането – Из в. „Дневник“ Детски образи от Теофана Савова – Н. Дориян ВЪЗКРЕСЕНИЕ Победа на живота над смъртта. Победа на любовта над омразата. Победа на Светлината над тъмнината, това е възкресението. Вечният кръговрат на живота ни говори ясно, че ние нямаме причини за отчаяние: животът никога не умира, никога светлината на нашия живот не ще загасне, никога ние не можем да се загубим, да изчезнем, или пък да паднем до такава степен, че да изгубим всека връзка с Божественото в нас и да стане невъзможно нашето възвръщане към Бога. Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение!
към текста >>

Победа на любовта над омразата.
258) – Влад Пашов Из науката и живота. За нашето дългоденствие. Някои правила за спането – Из в. „Дневник“ Детски образи от Теофана Савова – Н. Дориян ВЪЗКРЕСЕНИЕ Победа на живота над смъртта. Победа на любовта над омразата. Победа на Светлината над тъмнината, това е възкресението. Вечният кръговрат на живота ни говори ясно, че ние нямаме причини за отчаяние: животът никога не умира, никога светлината на нашия живот не ще загасне, никога ние не можем да се загубим, да изчезнем, или пък да паднем до такава степен, че да изгубим всека връзка с Божественото в нас и да стане невъзможно нашето възвръщане към Бога. Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение! „Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“.
към текста >>

Победа на Светлината над тъмнината, това е възкресението.
За нашето дългоденствие. Някои правила за спането – Из в. „Дневник“ Детски образи от Теофана Савова – Н. Дориян ВЪЗКРЕСЕНИЕ Победа на живота над смъртта. Победа на любовта над омразата. Победа на Светлината над тъмнината, това е възкресението. Вечният кръговрат на живота ни говори ясно, че ние нямаме причини за отчаяние: животът никога не умира, никога светлината на нашия живот не ще загасне, никога ние не можем да се загубим, да изчезнем, или пък да паднем до такава степен, че да изгубим всека връзка с Божественото в нас и да стане невъзможно нашето възвръщане към Бога. Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение! „Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“. Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка!
към текста >>

След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа.
Надяват се те, че ще бъдат достойни да наследят по-обширни, по-плодородни и по-благословени земни владения. Надяват се, че след този ужас на страдания ще настъпи благодатен мир. Народите ще заживеят братски помежду си; алчността ще се замени с благодеяния, омразата с любов, нещастието с щастие, скръбта с радост и с една дума царството небесно ще слезе близо до земята, а ангелски хор ще пее и възпява техните подвизи и злодеяния. Заблуждение над заблужденията! Глупци над глупците! След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа. Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави.
Из сп. „Храна и живот“ Бял или чер хляб – П. Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито. Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да. Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила. Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre“, както казват французите. Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата“, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на краищата ще бъде за наше добро.
към текста >>

Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота !
* Разбирам бавно твойте тайни, Животе, свят и многолик! Пред твойте образи сияйни аз беден, слаб съм и безлик . . . Пенчо Г. Руссенов ВСРЕД ПРИРОДАТА Да достигнеш един връх в природата е равно на удоволствието, което изпитваме от издигането ни до върховете на живота! Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота!
към текста >>

И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека.
Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето защо, предавам духът си, натоварен с греховете на човечеството в твоите ръце. След това тежко изпитание, дойде възкресението на Христа.
към текста >>

50. -

Или пък мъката, страданието на този, който е победен и онеправдан, му дава сили да превъзмогне себе си, да си създаде нови възможности и, в края на краищата, да победи този, който до тогава го е тормозил?
Този, който днес е силен, утре може да стане слаб, и обратно — слабият днес, утре може да стане силен. Този, когото днес ти мачкаш, утре може да мачка теб. Коя е причината на всичко това? Стечението на обстоятелствата ли? Случайността ли? Или пък мъката, страданието на този, който е победен и онеправдан, му дава сили да превъзмогне себе си, да си създаде нови възможности и, в края на краищата, да победи този, който до тогава го е тормозил? Външно погледнато, това е вярно. Като изключим случайността, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата. Но дали тук няма някои други, по-дълбоки причини? От какво именно се определя това съвършено ново стечение на обстоятелствата, което дава съвършено нов резултат? Случайно ли е това?
към текста >>

Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес? Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили. Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си?
към текста >>

При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска.
Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда.
към текста >>

Как ще постъпи победителя?
Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения.
към текста >>

Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда.
При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие.
към текста >>

Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо.
— ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития.
към текста >>

Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена?
Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития. Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна!
към текста >>

— Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не!
Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития. Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето.
към текста >>

Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо.
Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда.
към текста >>

Направи ли това., неговата победа остава вечна!
Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда. Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С.
към текста >>

Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С.
Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда. Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С. Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време.
към текста >>

51. -

Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 263) Квадрат. Но за да стане това качество неделима част от нашето „аз”, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°).
към текста >>

Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията.
При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле. Опозиция (180°).
към текста >>

Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа.
И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле. Опозиция (180°). Тук ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до едно хармонично съединяване, и чрез това ще спомогне да се извиши, или дарбата ще се превърне в нещо несполучливо и забъркано.
към текста >>

52. -

Борецът натисне единия, натисне другия, и най после казват, че единият победил другия. Хубаво!
Че как няма да ти се развали? Господ не те е създал да пиеш студена бира. Ти си силен и се упражня ваш да се бориш. Ние възхваляваме големите борци в света. В какво седи тяхното борчество? Борецът натисне единия, натисне другия, и най после казват, че единият победил другия. Хубаво! Аз търкуля един камък и туря отгоре му друг, по-малък. Малкият го натиска. Питам: кой е пехливанинът, големият или малкият? Пехливанинът е, който аз туря отгоре. Макар да е голям, онзи седи отдолу и пъшка.
към текста >>

Сега вие питате кой ще победи?
Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл. Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те могат да направят нещо. В същност, хората на земята са слуги.
към текста >>

— В света не съществува никаква победа.
Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл. Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те могат да направят нещо. В същност, хората на земята са слуги. Онези, които управляват земята, които сега са дошли и са обсадили цялата земя, те ще оправят земята.
към текста >>

В света има една победа, която никой досега не е нарушил.
Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл. Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те могат да направят нещо. В същност, хората на земята са слуги. Онези, които управляват земята, които сега са дошли и са обсадили цялата земя, те ще оправят земята. Ако вашите очи са отворени, ще видите, че цялата земя е обсадена от ония светли духове, които са дошли.
към текста >>

Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно.
. . Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като момиче, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата. Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . . Тя се носеше далеч в безкрайните простори. Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно. . . О, море! При теб съм и сега, далече от живота, прокудена от бащин дом. . . Ти пееш, ти плачеш, вълните ти се блъскат във скалите.
към текста >>

53. -

Калименов Истинска победа Наука или ограничения?
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 272 - год. XIII. Севлиево, 15 февруари 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на мира – С. Калименов Истинска победа Наука или ограничения? – С. Калименов Словото на Учителя. Като роди дете. (из неделна беседа – 6 октомври 1940г.) Разговор с непознатия – Из в. „Окултизъм и наука“ Толстой психопат ли е?
към текста >>

Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване.
че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството. Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека.
към текста >>

Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители.
Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството. Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека. В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта.
към текста >>

Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека.
Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството. Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека. В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта. В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот. Обаче, освен грубия животински принцип в човека има и нещо повече, той носи дълбоко в душата си божествена искра, която трябва да се възпламени, за да грейне между людете нова светлина, за да се създадат между тях нови отношения. А да се опита новия принцип е най-лесното нещо. Иска се от всички само добро желание и изтрезняване от загубата, която хиляди години трови човечеството.
към текста >>

Истинската победа, новия живот, новия ред на нещата няма да дойде от старите, прогнили.
Той не може да се създаде върху основата на стария живот. Тя е вече прогнила и скоро рухва. Основата на новия живот е Любовта. На помощ на Любовта се при-тичат Истината, Правдата. Мирът, а украшение на всичко това е Мъдростта, светлия ум, мощния Дух. Истинската победа, новия живот, новия ред на нещата няма да дойде от старите, прогнили. рухващи вече системи а от божествената искра в човешката душа, която се пробужда в хиляди и милиони души. Да обърнем внимание на законите на здравия живот. ако искаме утре да грее слънце и да не жънем тръни и бури. НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ? (По повод на една статия) Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него.
към текста >>

Бодро със любов сплотени Ний ще победиме.
Хей славяни, ще живее нащо име вечно, кат земята и небето, дълго, безконечно. * Ще живее, ще живее, Дух във нас Христови, Любов, силна и могъща, всичко ще оправи. * Бог дарувал братска обич е на нашто племе, Никой туй оръжие мощно нам не ще отнеме. * Срещу враговете наши, зли тълпи и орди, Бог е с нази, хей славяни, Той ще нази пази. * Буря, страшна ще престане, да се вие над глави ни. Бодро със любов сплотени Ний ще победиме. Величка Трифонова ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Витамини и работоспособност Напоследък един изследовател установи, че колкото повече човек остарява, толкова повече витамин трябва да приема той със своята храна, за да може до запази работоспособността си. Правени са били опити, при конто няколко лица са били хранени месеци наред с храни, които не са съдържали никакви витамини. Установило се, че възприемчивостта към светлината на тия лица е намаляла 28 пъти, т. е. докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо.
към текста >>

54. -

„Радио-свят“ Наполеон и Гьоте за прераждането Победата на Любящият.
(из неделна беседа – 14 април 1940 г.) Молитва за Учителя (стих.) – Елвилюри Божествен псалом за Учителя (стих.) – Елвилюри Защо е набожен нашия селянин – Д. Данаилов Прераждането. Вродените склонности на децата – Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър. Из науката и живота. Астрологията и последните събития – из в. „Радио-свят“ Наполеон и Гьоте за прераждането Победата на Любящият. (приказка) – Т. Ч. Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува. Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички? Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира.
към текста >>

Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света.
В нея ще се отразяват възвишените схващания на един нов мироглед. В нея ще се очертават контурите на един нов свят и на едно ново човечество. Досегашното ще изглежда като запазили своята красота и здравина дрехи от минали епохи, които ще имат преди всичко само научна стойност, не и стойността на жив хляб за човечеството. Тази нова книга ще дойде! Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света. Чрез тази нова книга, изворите на която са вече на лице, България ще създаде новия златен век на своята литература. С. К. ПРОЛЕТ От сън събудена природа развихря мощни си крила, и дето найде място, сгода създава чудни тя дела, * В премени китени, зелени гората—слогът във цветя. ливади грейнали засмени — ликът красят на пролетта * Живот се всъде възкресява и всичко живо песен пей: за труд и творба вдъхновява сеяч на нивата що сей. * И словославят до небето с напеви лесните певци, на рай превръща се полето и всички твари — във творци... Д.
към текста >>

Победата на Любящият (приказка) Имало някога един цар, който бил много силен.
— Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят — Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот. Победата на Любящият (приказка) Имало някога един цар, който бил много силен. Той имал много войски и победил всички съседни царства. Неговото царство станало най-голямо и най-силно по цялата земя. Тоя цар се казвал Силният. Силният бил строг и безмилостен цар. Той не обичал и не жалел хората от своето царство.
към текста >>

Той имал много войски и победил всички съседни царства.
, Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят — Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот. Победата на Любящият (приказка) Имало някога един цар, който бил много силен. Той имал много войски и победил всички съседни царства. Неговото царство станало най-голямо и най-силно по цялата земя. Тоя цар се казвал Силният. Силният бил строг и безмилостен цар. Той не обичал и не жалел хората от своето царство. Той обичал само себе си и се грижел само за своя разкошен и охолен живот.
към текста >>

Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях.
Любящият ходел по села и градове. И навсякъде говорел пред насъбралите се около него хора: — Ново царство основавам. То се казва: Царството Божие на земята. И нов закон ви давам: Обичайте се едни други! Обичайте и които ви мразят! Защото само чрез обичта ще победите своите врагове и ще се освободите от тях. Защото само обичта ще ви направи свободни и щастливи. Всички хора гледали с радост красивото лице на Любящият и жадно поглъщали неговите думи. И всички, които го гледали и слушали, ставали поданници на Новото царство. И живота им ставал щастлив и свободен. Силният се научил, че из неговото царство ходи Любящият и че основал ново царство.
към текста >>

55. -

Сега хората разглеждат кой ще победи.
Този Господ се проявява във всичко, в цялото битие, във всички разумни хора, във всички добри хора. Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро. Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост — да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим.
към текста >>

Ние не се интересуваме кой ще победи.
Като срещнеш такъв човек, той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро. Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост — да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се.
към текста >>

Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим.
Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост — да помага, да има справедливостта. Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници? Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях.
към текста >>

Но в тази победа седи вашата свобода.
Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници? Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода. Туй воюване е на място Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин. Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание.
към текста >>

Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода.
Вие мислите да унищожите вашите противници? Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода. Туй воюване е на място Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин. Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението.
към текста >>

56. -

Които победи Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 280 - год. XIII. Севлиево, 7 юли 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мълчание– Пламен Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 279) – Б. Боев Към висини (стих.) – Хр. См. Които победи Словото на Учителя. Смисъла на живота. (из неделна беседа „Слава във вишних Богу“ – 11 февруари 1940 г.) Пред новата епоха – из беседите Графология. (продължение от брой 276) Надеждата на човечеството – Ърв. С. Купър Из науката и живота. Какво докарва месната храна – Д-р Ана Кингсфорд Слънчеви бани Разни: Случаи на ясновидство и др.
към текста >>

КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе.
“ * Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса. * А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гръмовно простори далечни; „Светлина! Красота! Висини! “ Хр. См. КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе. Колкото да гледа да ги избягва, въпреки желанието си той непременно ще се натъкне на тях. Те представят препятствие пред които се изпитва неговата любов, неговата вяра, неговата надежда. Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение. Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление. Дал е место в себе си на отрицателни, на противоречиви мисли чувства и желания.
към текста >>

„Който победи ще бъде увенчан с венец на слава“.
Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление. Дал е место в себе си на отрицателни, на противоречиви мисли чувства и желания. Обаче, „Царството Божие се грабва с усилие“. За да постигне, иска се труд работа, постоянство. За да се постигне иска се подвизаване в духовния път — размишление, молитва, приложение. „Който победи ще бъде увенчан с венец на слава“. А кой побеждава? — Който постоянства, които се упражнява и подвизава в духовния път. Ако в обикновеното учили ще учениците се подлагат на изпит, то и в духовния път следва да се изпитват. Иначе как ще познаят до къде е достигнал и за какво е готов и годен един ученик в Пътя? Неминуемо ще бъдеш изправен на изпит!
към текста >>

Ще победи и ще се увенчае с венци на слава оня.
Ако в обикновеното учили ще учениците се подлагат на изпит, то и в духовния път следва да се изпитват. Иначе как ще познаят до къде е достигнал и за какво е готов и годен един ученик в Пътя? Неминуемо ще бъдеш изправен на изпит! Тогава се иска от тебе вяра в извора на живота и подвиг в духовния път. Един е Извора на Живота! Ще победи и ще се увенчае с венци на слава оня. които се домогне до Него. Ако е най-после отчаян, ако не може да разреши трудната задача на своя живот, нека човек отиде там долу, в полето, в хубавите китни пазви на планината дето работят неговите братя цял ден на открито, на слънце, на чист въздух и се срещне с тях, с техния жив и жаден поглед да научат нещо, да види техния стремеж да постигнат нещо. Тогава той ще види, че в него ще се събуди вярата в душата му, ще се пробуди едно топло чувство и той ще види смисъла на живота, смисъла на трудностите и страданията, смисъла на изпитанията, на които е подложен. В тях гори желанието за подвиг, за нещо красиво и велико. И в постоянния си си стремеж човек го постига.
към текста >>

Що е победа?
В тях гори желанието за подвиг, за нещо красиво и велико. И в постоянния си си стремеж човек го постига. На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта. От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II.
към текста >>

— Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки.
И в постоянния си си стремеж човек го постига. На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта. От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот?
към текста >>

Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта.
На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта. От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват.
към текста >>

57. -

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта!
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 283 - год. XIV. Севлиево, 1 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта! — Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя. Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието.
към текста >>

Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА!
Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С. Марден Из науката и живота. Шипките — Д-р Б. Р. Из науката и живота. Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА! Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на жестокостта, на тъмнината, на лъжата. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами. Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата. А колко реални са те?
към текста >>

Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа.
Тя е единствения Бог, на когото се кланяме ние. Тя е единственият водач, в който не можем да имаме нито капка съмнение и който води само към добро. Тя е единственият идеал, за който можем и трябва да се жертваме. Тя е единствената най-мощна сила и единственото най-сигурно средство за реализиране заветните блянове на измъченото човечество. Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа. Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание.
към текста >>

Ще победи Любовта!
Тя е единствената най-мощна сила и единственото най-сигурно средство за реализиране заветните блянове на измъченото човечество. Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа. Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата.
към текста >>

Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание.
Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа. Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден.
към текста >>

Ний вярваме в любовта и в нейната победа!
Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо. А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна.
към текста >>

когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо.
— Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо. А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна. Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства. Ний вярваме в Любовта!
към текста >>

Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си.
А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна. Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства. Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си. неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и учител — Любовта. Ще победи Любовта! Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване. Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения.
към текста >>

Ще победи Любовта!
Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства. Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си. неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и учител — Любовта. Ще победи Любовта! Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване. Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта.
към текста >>

Ще победи Любовта!
Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си. неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и учител — Любовта. Ще победи Любовта! Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване. Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта. Пламен УЧЕНЕ Живота е училище. Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота.
към текста >>

Някои питат кой ще победи?
Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители. Вие чакате деня Господен. Денят Господен е ден за отмъщение за престъпленията на хората. Казвам: всички трябва да се молят да станат проводници за идването на Божието благословение. Някои питат кой ще победи? — Ония хора, които носят любовта, те ще победят. От тоя порядък, който днес съществува на земята, няма ни прах да остане от него. Аз ви казвам, че до 45 години няма ни прах да остане от него. Всичко туй трябва да се измени, това е волята Божия в света. След него ще дойде нещо по-хубаво.
към текста >>

Сега вие искате да знаете кой ще победи.
Преди хиляди години Господ предвидел онова, от което ние имаме нужда. Ние казваме: Къде е Господ? В слънчевата светлина, която иде. Той е там. В въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба който ядем, във всичко, с което сме заобиколени, в тия грижи и нежност, които имаме, в туй е Господ. Сега вие искате да знаете кой ще победи. Смешни сте. Двама братя се карат, а вие питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие. Братята в къщи трябва да се примирят. Не трябва да има победа там. Но ще кажат някои: Каква санкция има, кой го е турил на това място?
към текста >>

Двама братя се карат, а вие питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие.
В слънчевата светлина, която иде. Той е там. В въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба който ядем, във всичко, с което сме заобиколени, в тия грижи и нежност, които имаме, в туй е Господ. Сега вие искате да знаете кой ще победи. Смешни сте. Двама братя се карат, а вие питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие. Братята в къщи трябва да се примирят. Не трябва да има победа там. Но ще кажат някои: Каква санкция има, кой го е турил на това място? Питам: Когато запалят една свещ, кой дава право и санкцията на свещта да я турят на светилника? По кой закон става това?
към текста >>

Не трябва да има победа там.
В въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба който ядем, във всичко, с което сме заобиколени, в тия грижи и нежност, които имаме, в туй е Господ. Сега вие искате да знаете кой ще победи. Смешни сте. Двама братя се карат, а вие питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие. Братята в къщи трябва да се примирят. Не трябва да има победа там. Но ще кажат някои: Каква санкция има, кой го е турил на това място? Питам: Когато запалят една свещ, кой дава право и санкцията на свещта да я турят на светилника? По кой закон става това? Има такова право, има такъв закон. Всяка свещ, която гори, има право да се тури на свещника.
към текста >>

Днес от нас се иска да победим грижите, а това ни връща към вечната борба със страха.
Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси. Един ден, изпълнен с грижа, изтощава повече, отколкото цяла седмица работа. Грижите разстройват цялото ни тяло, докато работата поддържа здравето и реда в него. Днес от нас се иска да победим грижите, а това ни връща към вечната борба със страха. Страхът трябва да си върви. А за да можем да го прогоним нужен ни е нов съюзник в борбата с него — това е Вярата. Когато дадем предимство на вярата, ще видим как страхът ще се сгромоляса от своя престол. Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко. И когото изчезне страхът, няма до има място вече и за загриженост, ще се отървем от един стар враг и от една нова болест — двата неприятели на щастието.
към текста >>

Торо — 70 лв.: Как до победим себе си, от Вивекананда — 40 лв.: Човек, любов, смърт, от Шопенхауер — 40 лв.; Възпитанието на душата от Е.
КНИГОПИС Библиотека „Световни загадки“. Човешкият дух е неспокоен. Той се стреми да проникне в тайните на битието и да утоли жаждата си за знания. Книгоиздателство Ст. Атанасов. София, е имало добрата идея да подреди една серия от десет книги, които дават ключовете на много тайни и разтварят дверите на нови пътища: Великата тайна (Начало и край на вселената), от Шарл Решард — 35 лв.: Хаос и хармония във вселената (Глас, който вика), от Камил Фламврион — 46 ла.; Животът на термитите, от Морис Метсрлинк — 30 лв.: Световни загадки (Произход на света и но човека), от Ернест Хекел — 80 лв.: Пътуването по небето (Любовта във вселената), от Камил Фламарион — 40 лв.; Дружбата ми с природата. X. Торо — 70 лв.: Как до победим себе си, от Вивекананда — 40 лв.: Човек, любов, смърт, от Шопенхауер — 40 лв.; Възпитанието на душата от Е. Фойхтерслебен — 40 лв.: Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка - 50 лв. Изброените десет книги правят част на всяка домашна и обществена библиотека. Всички са одобрени от М. Н. П.
към текста >>

58. -

който е имал твърде бурно минало, свързано с големи величия и падения, опитвал е величавите върхове на победи и радости и е слизал до най-тъмните пропасти на робството, е имал достатъчно време да прави от лични наблюдения, които е синтезирал в кратки духовити пословици и поговорки.
Това е вече истинско добро. Търсете, и ще намерите! За какво друго вие живеете, ако не за да творите доброто? С. К. МАЛКОТО КАМЪЧЕ Нашият народ. който е имал твърде бурно минало, свързано с големи величия и падения, опитвал е величавите върхове на победи и радости и е слизал до най-тъмните пропасти на робството, е имал достатъчно време да прави от лични наблюдения, които е синтезирал в кратки духовити пословици и поговорки. Така например той казва: Малкото камъче претуря колата. Разбира се, не всяка кола се претуря от малките камъчета. Малки камъчета има навсякъде и те тогава, не биха могли да се движат. По правилно е да се каже. че малкото камъче претуря претоварената кола.
към текста >>

В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред.
“ Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му. Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред. Той гледаше — пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи. Душата мълчеше . . . Но в тесния кръг на ограниченото, обикновено съзнание бяха се промъкнали лъчи от нейната светлина и човекът тържествуваше.
към текста >>

И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“.
Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.
към текста >>

59. -

Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ.
Ще рухнат скъпи на човека заблуждения. Ще се пръсне тъмнината, която сковава човешкото съзнание и каре човека да нарича своите братя — „врагове“. Ще изчезне злобата, ще изчезне омразата, ще изчезне завистта, жестокостта и насилието, но никой, никога и с нищо не ще може да осуети триумфа на Братството, на Мира и на Любовта и да намали поне с йота тяхната сила, тяхното величие и красота. Всичко ще отмине, но те ще пребъдат! Всичко може да се обезцени, но те не ще изгубят стойността си! Всичко може да ни излъже, да не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ. • Ний, хората, трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, де не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно, и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично. Да не вземаме нещата в обратен смисъл и да не възлагаме надеждите си на това, което може да ни излъже и разочарова. Има Бог, каквото и да говорят и да мислят глупците и невежите, безразлично дали те не знаят да четат и да пишат или пък са професори и учени със световна известност. Има Бог в света и Той не е безразличен и безучастен към това.
към текста >>

Учителя Христос победи злото.
Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон: Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя! Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде!
към текста >>

Доброто е непобедимо.
Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде! Но когато опасността застрашава не само тебе, но и всичките ти близки, цялото ти семейство, съгражданите ти, съотечествениците ти, всичките ти братя и сестри по цялата земя, тогава вие не можете, вие нямате право да останете безразлични към съдбата на света, да останете равнодушни към страданията на своите братя и сестри, на своите деца и близки... Вие не можете и нямате право да кажете: Ще бъда безучастен!
към текста >>

Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта!
До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много учене и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето. И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно. Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия. В света съществува вечна борба между всички същества. И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства.
към текста >>

Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства.
Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства. Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото. Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното. Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня. Смелият и умният съзнателно минават през нея.
към текста >>

Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото.
Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства. Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото. Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното. Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня. Смелият и умният съзнателно минават през нея. Само доброто минава неуязвено през огнената зона. Колкото и да минава човек за начетен, добър, силен и високопоставен, не е ли справедлив към всички същества, той що бъде изненадан от едно голямо корабокрушение.
към текста >>

60. -

В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека.
. . С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните! 10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството.
към текста >>

Там където сълзите ще се превърнат в радост, нещастието в щастие — този идеал на свръх човещина взема връх над всичко друго и той е най-голяма и непобедима сила която иде да се въплъти в новото общество.
Наплива на идеи в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби. Човечеството днес чувства в себе си изобилни сили, и не знае къде и как да ги консумира, за да ги използва в творческа работа. Всяко общество и личност пласират своите сили в такава дейност, според степента на пробуденото у него съзнание. Новите и необикновени сили въздействат най-вече на будните души които са склонни да изявят своите сили в съграждането на новата отрада на новата култура. Не е трудно да се разбере че няма нищо по-хубаво от, това човек да работи за великата кауза, коя го закона на еволюцията ще наложи и налага на всички люде — да живеят в братство и взаимност. Там където сълзите ще се превърнат в радост, нещастието в щастие — този идеал на свръх човещина взема връх над всичко друго и той е най-голяма и непобедима сила която иде да се въплъти в новото общество. Днес всеки вижда важността на времето и чувства голямата нужда от реформи, която ще запълни празнотата на живота му. Време е да се сближим и съзнателно да се движим по стихийния път на прогреса. Съзнателно и сплотено по всички възможни пътища, смело и разумно да оползотворим набраната у нас енергия. Всеки в себе си получава и ще получи как и за какво трябва да работи. Всеки знае че най-висшия идеал е идеала за чистите братски отношения.
към текста >>

Чистотата любов на духа, която, проявена било в индивида или обществото, е непобедима сила.
Време е да се сближим и съзнателно да се движим по стихийния път на прогреса. Съзнателно и сплотено по всички възможни пътища, смело и разумно да оползотворим набраната у нас енергия. Всеки в себе си получава и ще получи как и за какво трябва да работи. Всеки знае че най-висшия идеал е идеала за чистите братски отношения. които се обуславят на любовта. Чистотата любов на духа, която, проявена било в индивида или обществото, е непобедима сила. Разумния живот и философията за него са на прага да оправдаят твърдата вяра на водителите на човечеството през всички времена, които като великани понесоха най-тежкото бреме, дадоха живота си в жертва с пълна увереност, че тя ще роди нови ратници за техния идеал, гарантиран с успех и победа. Силата на новата вълна, която иде в света, е непреодолима. Тя разтърсва цялата земя. Всека душа чувства нейното присъствие, всеки народ, всяко общество са под нейно влияние, и тяхното съзнание е на път да намери изхода в съгласието с непоколебимите закони на братството, любовта и свободата, които самата природа им налага. Нейчо Георгиев, Ямбол
към текста >>

Разумния живот и философията за него са на прага да оправдаят твърдата вяра на водителите на човечеството през всички времена, които като великани понесоха най-тежкото бреме, дадоха живота си в жертва с пълна увереност, че тя ще роди нови ратници за техния идеал, гарантиран с успех и победа.
Съзнателно и сплотено по всички възможни пътища, смело и разумно да оползотворим набраната у нас енергия. Всеки в себе си получава и ще получи как и за какво трябва да работи. Всеки знае че най-висшия идеал е идеала за чистите братски отношения. които се обуславят на любовта. Чистотата любов на духа, която, проявена било в индивида или обществото, е непобедима сила. Разумния живот и философията за него са на прага да оправдаят твърдата вяра на водителите на човечеството през всички времена, които като великани понесоха най-тежкото бреме, дадоха живота си в жертва с пълна увереност, че тя ще роди нови ратници за техния идеал, гарантиран с успех и победа. Силата на новата вълна, която иде в света, е непреодолима. Тя разтърсва цялата земя. Всека душа чувства нейното присъствие, всеки народ, всяко общество са под нейно влияние, и тяхното съзнание е на път да намери изхода в съгласието с непоколебимите закони на братството, любовта и свободата, които самата природа им налага. Нейчо Георгиев, Ямбол
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител.
Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г.
към текста >>

За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е.
към текста >>

Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата.
“ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. К. У. Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата.
към текста >>

В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи.
до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение.
към текста >>

Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви.
То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания.
към текста >>

Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията.
Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията. Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище. Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици. Не трябва да се оставим да бъдем въвлечени в такава лудост. Да нямаме нито едничка мисъл на омраза.
към текста >>

Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи.
Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване. Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване.
към текста >>

Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.
Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир.
към текста >>

— Ще ослепеят вашите зеници И ще го прободете вие, Ще му пролеете кръвта-- Но то така ще ви надвие: Чрез смърт ще победи света.
8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава . . . Цял лес настръхнал — копия чилични Забиват се във небесата, И гръмват клетви и закани злоязични От всички краища на земята: „Кръвта на Агнето! — На Агнето кръвта! “ Но екват гусли многострунни, И песнопение в нощта: — То иде в праведни разбуни, То иде — бойте се, езици! — Ще ослепеят вашите зеници И ще го прободете вие, Ще му пролеете кръвта-- Но то така ще ви надвие: Чрез смърт ще победи света. * * * СЪНЯТ НА ЯКОВА На моите спътници през вековете Т. М. и С. Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . .
към текста >>

След това дойде 1912 г.— победата над турците и тогава?
„Щастието бързо се менява“, мислил Манчини. „През 1913 год. —дано се лъжа — но чета една катастрофа за България и за самия Вас“. Пророкуванията се изпълниха. Траурът дойде при смъртта на фердинандовата майка, радостта при обявяване независимостта и коронясването му за цар на българите. След това дойде 1912 г.— победата над турците и тогава? — годината 1913 . . . Какво ли щеше да каже Манчини и за 1918 година? . . . ГРАФОЛОГИЯ Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му.
към текста >>

Но не силата е победител на края!
Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци.
към текста >>

Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци.
Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
към текста >>

В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите.
„Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък.
към текста >>

Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш!
И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред! “ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество.
към текста >>

И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта!
И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд.
към текста >>

По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува.
Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“!
към текста >>

че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб.
и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил.
към текста >>

Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил.
че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно.
V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане.
към текста >>

Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители".
Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер. Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия.
към текста >>

Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права.
Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме.
към текста >>

От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
към текста >>

Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура.
към текста >>

Това трябва добре да разберат заслепените „победители".
Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България.
към текста >>

Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час.
Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество. Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет.
към текста >>

Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество.
Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество. Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет. Прелестната Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове. Услужливия Марута.
към текста >>

Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана.
Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот.
към текста >>

Атрибутът му е Нецах — победа или правосъдие.
Атрибутът му е Тиферет —слънце, блясък. 7) Зайн — ז. т. е. чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима. Със службата им Тетраграматон (Четирибуквеният Бог) или Саваот произвежда растенията и всичко друго, което съществува в растителното царство. Атрибутът му е Нецах — победа или правосъдие. 8) Хет — ח. Името е Хесед, т. т. милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели. С тяхната служба Бог Елохим-Саваот произвежда животните и животното царство. Атрибутът му е Ход, т.
към текста >>

Един орлов или римски нос, големи амбиции и една ненаситна любов към власт и победи са свойствени на тоя темперамент.
Двигателен: Джемс Монрое Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти. Това е темперамента на редките таланти, особено на тези от изпълнителен род, на големите дела, големите заблуждения, големите грешки и на големите престъпления. Той се характеризира понякога, макар и не непременно, чрез една омразна грубост и строгост в чувствата, проявени и чрез една съответна груба косматост по телесните органи, рунтави коси и брада и един груб израз във външния вид. Двигателният темперамент е предимно американски, както беше и на старите римляни, само че у нас той е модифициран чрез едно по-голямо развитие на умствения темперамент, Отколкото беше у римляните. Един орлов или римски нос, големи амбиции и една ненаситна любов към власт и победи са свойствени на тоя темперамент. Надарените с тоя темперамент хора често преследват своите цели с едно прекалено и жестоко пренебрежение към своето собствено и чуждото физическо благополучие. Нищо не може да ги отклони от тяхната цел. И те постигат успех повече чрез енергия и постоянство, Отколкото чрез предвидливост и дълбоко мислене. Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да мислиш и чувстваш, значи, да действаш. Като оратори, те си служат със силни изрази, подчертават много думи и обикновено удрят по масата с тежки удари.
към текста >>

Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е по силите ми — да се скрия от непобедимия.
През онези дни аз никога не вниквах в смисъла на песните, които Ти ми пееше. Моят глас само долавяше напевите и сърцето ми отекваше на тях. Сега, когато времето за игри е минало, какво зрелище стои пред мен? Светът, навел погледи пред Твоите нозе, в страх стои пред Тебе с всичките свои безмълвни светила. 98. Аз ще Те украся с трофеи — венците на моето поражение. Не е по силите ми — да се скрия от непобедимия. Аз добре зная, че моята гордост ще бъде сломена, животът ще скъса своите окови в безмерна мъка, и моето опустошено сърце ще заридае с песен, като празна тръстика, и камъкът ще се стопи в сълзи. Аз добре зная, че многочислените листчета на лотоса не ще бъдат затворени всякога и съкровището на неговия мед ще се отвори. Поглед ще се отправи от синьото небе върху мен и ще ме покани на мълчание. Нищо не ще ми остане тогава, нищо — и смъртта си ще приема аз до Твоите нозе. 99. Когато аз оставя кормилото, ще дойде време да го вземеш Ти.
към текста >>

Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци.
Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека.
към текста >>

Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27).
Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ?
към текста >>

Сефиротът е Нецах (победа).
Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони. * * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа). Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е. Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ.
към текста >>

Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
към текста >>

В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха.
Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Злото по никой начин не може да се победи със зло.
Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава. Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно. Ти, може би, ще можеш да го дресираш, но не и да го възпитаваш. Тогаз вече всички твои педагогически принципи са безсилни. Щом то е заключило своето сърце, ти си вече отчужден от него.
към текста >>

Никакви военни песни, никакво възхищение от военачалници, войни, победи.
В нея е представен Христос с едно неземно сияние. Властниците и военните на всички времена му поднасят в дар окървавени оръжия и отсечените глави на своите противници. Той с тъга си отвръща погледа от тях. Той не ги познава. Не трябва да подхранваме шовинизма нито в дома, нито в училището. Никакви военни песни, никакво възхищение от военачалници, войни, победи. Има някои деца, които още от малки си закачат саби и воюват. Нека да играят други игри, но не такива. Шовинизмът е душевна област, но по-скоро в много случаи е демагогия и средство за приспиване на масите. В училището един вид хипнотизират делата. За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно.
към текста >>

Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи.
Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете?
към текста >>

Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“.
За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло.
към текста >>

.. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината!
„О човече благи! Вникни във великите закони на Живата Природа, които те обграждат от всяка една страна. В процесите на растежа се крие силата на съвършенството; страданието е етап, чрез който се преминава в разните му състояния. Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината! Той трябва да носи тежкия кръст със смирение, на който да разпъне гниещата плътна форма на материята — на низшата своя природа!. .. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината! “ И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята! * И продължи неговия светъл Ангел: „Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината!
към текста >>

Етнологически, това е славянското лице и принадлежи в по-голяма изключителност на една раса, известна с физическа сила, издръжливост и непобедима упоритост.
Юлий Цезар, Оливер Кромуел и Андрей Джаксон бяха хора от тоя тип и те илюстрират характера, който отдадохме на продълговатото лице. Разбира се, споменатите черти се видоизменяват според пола, но се разпознават лесно както у мъжа, така у жената. Общото очертание на някой продълговати лица се много приближава до четириъгълника, както се вижда от портрета на Менчиков (фиг. 1), в които случай намираме умствените характеристики на тая форма, усилени или увеличени чрез добавката на една прямота, която не знае компромиси, и едно неотстъпно постоянство във всеки особен случай на действие. При това лице, което принадлежи по-вече от всяко друго на класата, която разглеждаме, имаме голяма ширина и в основата на мозъка и в основата на самото лице, което означава голяма изпълнителност, изобилна жизненост и грамадна животинска сила. Етнологически, това е славянското лице и принадлежи в по-голяма изключителност на една раса, известна с физическа сила, издръжливост и непобедима упоритост. Менчиков, който командваше руската армия в Кримската война, беше от тая раса и показа качествата, които приписахме на формата, за която говорим. Непобедимото постоянство и хладнокръвния (студения) кураж, с които той задържа френската и английска армии толкова дълго време, както н грозните отблъсвания, конто те претърпяха от него, са предмет на историята. Той е добър тип на модерен русин от най-висшата класа. Кръглото лице Превъзходството на жизнената или хранителна система, която заема голямата празнина на туловището, клони да даде широчина и пълнота на те.тото, краищата и главата. Най явната характеристика на това устройство е кръгловатостта или пълнотата.
към текста >>

Непобедимото постоянство и хладнокръвния (студения) кураж, с които той задържа френската и английска армии толкова дълго време, както н грозните отблъсвания, конто те претърпяха от него, са предмет на историята.
Общото очертание на някой продълговати лица се много приближава до четириъгълника, както се вижда от портрета на Менчиков (фиг. 1), в които случай намираме умствените характеристики на тая форма, усилени или увеличени чрез добавката на една прямота, която не знае компромиси, и едно неотстъпно постоянство във всеки особен случай на действие. При това лице, което принадлежи по-вече от всяко друго на класата, която разглеждаме, имаме голяма ширина и в основата на мозъка и в основата на самото лице, което означава голяма изпълнителност, изобилна жизненост и грамадна животинска сила. Етнологически, това е славянското лице и принадлежи в по-голяма изключителност на една раса, известна с физическа сила, издръжливост и непобедима упоритост. Менчиков, който командваше руската армия в Кримската война, беше от тая раса и показа качествата, които приписахме на формата, за която говорим. Непобедимото постоянство и хладнокръвния (студения) кураж, с които той задържа френската и английска армии толкова дълго време, както н грозните отблъсвания, конто те претърпяха от него, са предмет на историята. Той е добър тип на модерен русин от най-висшата класа. Кръглото лице Превъзходството на жизнената или хранителна система, която заема голямата празнина на туловището, клони да даде широчина и пълнота на те.тото, краищата и главата. Най явната характеристика на това устройство е кръгловатостта или пълнотата. Лицето клони към закръгленост (фиг. 6); шията е по-скоро къса, раменете широки и кръгли, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката пълни, но конически и деликатни, а китките и стъпалата сравнително малки.
към текста >>

— Широногръд — всепобедител.
* 22. — Къси нокти — весден скитник. Ширни нокти — влюблив човек. ТЯсни нокти — лоша орис. * 23. — Широногръд — всепобедител. Тесногръд — меланхолик Облогръд — самотник. * 24. — Дълги гърди — хладна жена. Широки гърди — сластолюбка. Смугли гърди — добра съпруга.
към текста >>

Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят.
() СКОРПИО — Скорпион. Владетел . Знак на водата ТИП: СЪВЕРО-ГЕРМАНЕЦ Като асцендент: Гьоте, Д-р Рудолф Щайнер, Едисон, Морис Метерлинк, Жана д’Арк. Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг. Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
към текста >>

победа, на късо казано, на тялото над душата.
Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите.
Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия.
към текста >>

Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis!
Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба.
към текста >>

За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура.
С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
към текста >>

Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа.
Тази гайда издава своеобразен, дълъг, бръмчащ и треперещ звук, който прилича на низката нота на вина2), то е от съвсем друг характер. Като се слива с тази непрекъсваща се и всичко покриваща нота, и като се преплита с нея, лее се във време на война срещу куршумите и гранатите поток от звуци, някаква смес От ридаещи, пискливи виещи и викащи ноти, които раздират ушите, но пробуждат страстите. Наред с настъпващите войници, или зад тях, идат гайдарите със своите планински гайди, звуковете на които се носят над дрънкането на оръжията и над тропота на конницата. И там, дето се чува звук от боева гайда, там хората отиват на смърт с разгорещена кръв, с биещи в отговор на нейните звуци сърца. Понякога, гайдарят бива момче недостатъчно порасло, за да се сражава, но доволно силно за да тръби; и колко бива горд този ма лък гайдар, когато той отива в сражение и заставя да звучи над главата на по-възрастните бойният призив, който е така познат на всеки шотландец. Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа. Тези гайди възбуждат у шотландските планинци най-неудържима храброст —толкова могъщо е влиянието на тази музика върху техните страсти. Но да оставим военната музика и да преминем за минута към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената. Както бива неудържима лудостта във време на сражение, така също са несложни, широки, масивни тези могъщи избухвания на животинската страст. В много опери на Запад, музиката се явява изразителна и вдъхновителка на тази страст; във всяка от тях се срещат песни на любовта, едни по-груби, други по-тънки, но всички възбуждат страст, а не емоция. Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки.
към текста >>

Йехова-Саваов — йод-хе-вау-хе на септенера или победата.
Йеве — съвкупление на мъжкото и женското начала, които вечно пораждат живата вселена (Великият Аркан на Словото). Иел — разтваряне на Единицата — Начало. Нейното изливане на пространството и времето. Йелоим-Гибор — Бог и боговете на гигантите или полу-боговете. Йелоха — Бог, отразен в едного от боговете. Йехова-Саваов — йод-хе-вау-хе на септенера или победата. Иелоим Саваов — Бог-богове на септенера или тържествата. Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа). Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения.
към текста >>

Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели.
Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта.
към текста >>

В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения.
Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории.
към текста >>

Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки.
Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
към текста >>

И няма даже нужда да казваме, чия е победата: победата е.на научния мироглед над религиозния.
Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова. Тогаз ученикът все повече и повече се разколебава, неговата стара вяра се разклаща. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната-страна побеждава, може би още в III. гимназиален клас, а може би в четвъртия или петия. Значи, най-сетне става известен изходът от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма даже нужда да казваме, чия е победата: победата е.на научния мироглед над религиозния. Пита се, защо е такъв изходът от тази вътрешна борба? Този изход е много естествен. Друг и не може да бъде. Ще обясня защо. Ученикът трябва да избере между науката и религията.
към текста >>

Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата.
От една страна му казват, че това, за което говори религията, не може да се докаже, а трябва да. се вярва, а от друга страна всичко, изучавано в естествознанието, се основава на опит и наблюдение. Ученикът прави разни химически опити в химическия кабинет, прави опити с физически апарати, наблюдения с микроскоп, с лупа, във време на екскурзии и пр. Това, което се изучва по геология,се подкрепя от разни документи: вкаменелости от разните геологически ери и пр. Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия.
към текста >>

Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката.
И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът. Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията идентифицира материализма с науката. Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват. Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището. Това е вярно.
към текста >>

И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения!
Моето сърце — сърцето на истината и скръбта, сърце живущо за другите сърца! Моята пролет — пробуждане на човечеството! Моята скръб е скръбта на всички земни плебеи, на всички роби, о безсмъртни! Моята страст — такава, що стопява ледове-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота; страст, що нагорещява изстинали железа! Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички свободи! И моите блянове — блянове за увенчавани с победа борби, след толкоз кърви и разорения! “ За да стана по-ясен, нека взема Още един пример. Възпитанието трябва да става в духа на стихотворението в проза „Праг“ от Тургенев. Това стихотворение е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев. В това стихотворение е представено едно.здание, пред прага на което стои девойка рускиня. Зданието като символ представлява работилницата за общочовешкото щастие.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

за да може да победи смъртта отвътре.
Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове.
към текста >>

Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е.
Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо.
към текста >>

Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч!
В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . . и защо? Една машина, която върви празна, когато няма, що да работи! Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч! Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови интуиции. Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди !
към текста >>

Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ).
Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS.
към текста >>

С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята.
От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска.
По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите.
към текста >>

Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности.
Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности. „There is no death — what seems to us transition This life of mortal breath, Is but a suburb of the Life Elysian, Whose portal we call — Death“ Longfellow „Няма смърт, както нам изглежда като преход, Този живот от смъртно дихание е предградие на елисейския живот, чиято врата ние наричаме смърт.“ Лонгфелоу. (Следва). _________________________________ 1) Plato and the other Companions of Socrates by Georg Srot p. 418. Ill Виж no този въпрос и „Secret Doctrine“ от Е. П. Блаватска. 2) В.
към текста >>

Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир.
След уморителната нощна работа по укрепването на позицията, бях се за- върнал заедно с другарите ми от ротата, подпоручиците К. и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир. Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня.
към текста >>

Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи.
________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество.
Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св.
към текста >>

Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата.
Но при все туй, ние съществуваме, мислим, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори на тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това. Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
към текста >>

За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>

Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи.
Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни.
към текста >>

Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа.
Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея. Една пряка борба със нашите грешки и със всичко, което може да ни отклони кога и да е от доброто, прави обикновено злото още по-голямо. Най-сигурният начин е всякога веднага да се отвръщаме от злото и да се съединяваме — чрез вярата — с Бога. Погледни детето! Щом види някое лошо животно, никак не му се харесва да стои насреща му, обръща гръб и бърза да избяга в сигурните прегръдки на майка си. Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа. Така те се освобождават от всичко низко и познават висшия живот. Личният живот като че ли изчезва и тогава божественият се излива напълно. Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата вода“, ще влезеш веднага в Царството Божие, защото то е вътре в тебе. На Бога трябва да се кланяме всякога и всякъде в дух и истина. Истинската молитва е разтопяване на сърцето (съкрушение) в присъствието божие.
към текста >>

Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа.
Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център.
към текста >>

Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът!
Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно.
към текста >>

Какво щастие щеше да бъде, ако астрономическите наблюдения биха показали, че броят на звездите е наистина безкраен и че, следователно, партизаните на двете противни мнения могат еднакво да считат, че са победили в своите съобщения!
Най-добре е, прочее, да оставим чисто и просто на страна метафизическите мъдрувания на Канта и да се запретнем здраво с опити, с това. което може да се мери. За да опростотворим работата, нека приемем за реалност това протежение, в което се къпят звездите, през което минават излъчванията и което общото разбиране нарича пространство. Ако имаше навсякъде и безкрайно звезди и ако броят им бе неизчерпаем, щеше да има навред и пространство, и материя. Нютонистите щяха да тържествуват от това, както и айнщайнистите, които вярват в едно абсолютно пространство еднакво, както ония, които го отричат, „абсолютистите“ както и „релативистите“. Какво щастие щеше да бъде, ако астрономическите наблюдения биха показали, че броят на звездите е наистина безкраен и че, следователно, партизаните на двете противни мнения могат еднакво да считат, че са победили в своите съобщения! Но какво показват астрономическите наблюдения? Някои отричат a priori, че броят на звездите би могъл да бъде безкраен. Броят на звездите, казват те, би могъл да се увеличи ; прочее, не е безкраен, понеже нищо не може да се прибави към безкрайното. Това съображение е правдоподобно, но невярно, макар че и Волтер го изтъква. Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите.
към текста >>

има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива.
Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ). Тук става едно пречистване, не толкова върху умственото и астрално полета, колкото на физическото поле, и тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба, — съпротива в най- силна форма. Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа.
към текста >>

Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония.
Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или .
към текста >>

Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа.
има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или . Отчасти благозвучни и неблагозвучни са и (II) на и със , или .
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг.
“ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . .
към текста >>

Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира.
Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление.
към текста >>

Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята.
Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той?
към текста >>

Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата?
Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя. Той използва и двете и ги управлява по волята си. Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата.
към текста >>

Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“.
Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия.
към текста >>

— Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие?
1000. Амбиция. 1095. Обречен на преследване, мъченик . 1260. Мъки, успех на старост. 1390. Физическа слабост, метална енергия. 2) Двойният зодиак. — Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак. Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г.
към текста >>

Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение.
2) Двойният зодиак. — Желаете ли да узнаете дали ще победите в борбите, които бъдещето Ви крие? Съветвайте се със двойния зодиак. Затова напишете кръщелното си име и това на вашия съперник в бъдещата борба; вземете на страна сумата, която всяко едно от тях ще ви даде, като си служите с азбуката на двойния зодиак. Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности. При една свада той, без да му мисли много, убил младата си жена. Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се!
Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал. Наистина, няма нищо ново под слънцето.
към текста >>

Имаше някой евреи, които следваха лагера и които, разчитайки на евентуални победи на нашите войски, отпущаха в заем пари на войниците срещу голяма лихва.
„Аз даже станах почти тъй небрежен, както и моите другари, понеже започнах да разсъждавам като тях. „Не може“, казвах си аз, „човек чрез благоразумието си да отвърне удара, който съдбата му готви. Може-би ще умра утре, затова нека се веселя днес“. „И така аз си поставих за цел да си доставям колкото е възможно повече удоволствия. Бедността ми, както можете да си представите, ме възпираше от разточителност и от крайности, но аз скоро намерих способ, чрез който да харча това, което в същност не ми принадлежеше. Имаше някой евреи, които следваха лагера и които, разчитайки на евентуални победи на нашите войски, отпущаха в заем пари на войниците срещу голяма лихва. Евреина, към когото аз се отнесох, влезе в връзки с мене, понеже вярваше, че брат ми Саладин, на когото той познаваше характера и състоянието, щеше да му заплати дълговете ми, ако аз бъдех убит. С парите, които вземах от евреина, аз постоянно си купувах кафе и опиум, към които се бях безумно пристрастил. „В състоянието, което те произвеждаха върху ми, аз забравях всичките си нещастия и страхове за бъдещето. „Един ден, когато се бях ободрил от една голяма доза опиум, аз вървях през лагера, като ту пеех, ту подскачах като луд, повтаряйки, че вече не съм Мурад Нещастникът. До като казвах това, един приятел, който бе съвършено трезвен, ме улови за ръката и се опита да ме извлече от мястото, в което се намирах, „Не виждаш ли, каза той, че тия войници стрелят на нишан?
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви.
Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в.
към текста >>

Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта.
Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“.
към текста >>

През последните войни, при победи над турци, сърби или гърци, водеха и учениците на тържествени молебени, отслужвани от духовенството.
Нима случайно явление са стачките през миналата учебна година (1922/1923) в Ямбол, Дупница, Горна- Оряховица, Севлиево и в други градове ? Днешното училище боледува и то от болест неизлечима, хроническа. Преди всичко, държавата не трябва да се меси в училището и да иска да го използва за постигане свои собствени цели. Днешната държава се стреми чрез училището да насажда своите принципи, да насажда привързаност към днешния ред на нещата. На паради, манифестации, уреждани от държавата, при царски и бойни празници, водят и учениците. През последните войни, при победи над турци, сърби или гърци, водеха и учениците на тържествени молебени, отслужвани от духовенството. На много други празници се дава шовинистичен дух. На учениците често се държат беседи с шовинистичен дух, по нареждане от Министерството. С окръжно № 900 от 18 януари 1923 година до директорите на средните училища, окръжните училищни инспектори и пр. Министерството на Народного Просвещение предписа тържественото отпразнуване 50-годишнината от смъртта на Левски, при което да се уредят утра, забави и вечеринки, приходите от които, заедно със сумите, събрани чрез специална подписка, пусната него ден за волни пожертвувания, „да послужат за издигане паметник на българския „неизвестен воин“, който доблестно през двете войни изпълни завета на Левски“. Професор д-р Рихард Шмид в своята реч при встъпването си в ректорството на Лайпцигския университет казва, че „Мина“ от Лесинг може да се използва в училището, за да се види величието на пруския абсолютизъм и чистата фигура на краля Фридриха.
към текста >>

Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание.
Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма. И като оборват първия, мислят, че са оборили втория.
към текста >>

Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера .
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ромоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира опива със своя сладък ше- пот . . .
към текста >>

Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония.
Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ.
Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена. За всички има достатъчно место за работа и мирен, културен живот. Прочее, долу оръжието!
към текста >>

Гибелта е обща и за победени, и за победители 1 Спасението е в мира и любовта, а не в омразата и войните.
И трябва ли след това да се удивяваме, че американски астрономи намерили след нови наблюдения, че земната ос се е изменила (сигурно наклонила към Париж); че в Япония стана небивало катастрофално земетресение; че макар и 3 — 4 години след войната, но тази зима настъпи по-късно; че в Сибир всред зима летуват, а в Африка паднали снегове? А още колко ли малки и големи катастрофи има да доживеем като титаническо ехо на нашето безумие — войната! Нека мислят великите народи и техните водители, като готвят нови още по-ужасни войни от току-що изминалата. В нашата мирова лодка земята не е тъй безопасно: изглежда да се боричкаме, защото едно струпване на единия край на лодката, може би, ще я превърне, и ние всички, виновни и невинни, добри и зли, предвидливи и не предвидливи, ще се озовем в бездната. Силни, мислете! Гибелта е обща и за победени, и за победители 1 Спасението е в мира и любовта, а не в омразата и войните. Невъзмутимата по вашему вселена няма да мигне като погребва всички вас под развалините на вашите собствени дела, заедно с всички ваши богатства, цивилизация и озлобени сърца! Но ако сърца нямате, то поне напрегнете вашия разум и разберете, че злото не е тъй далеч от злото! 7. XII. 1923 г. Попово Мистична алхимия Sedir.
към текста >>

Те всякога са съществували и само в усилията да ги победим се състои нашата добродетел.
Несправедливо е, ползвайки се от труда на гладните и голите, да се предаваш на престъпни удоволствия. А това, което е несправедливо, е и вредно във всяко отношение, а особено за висшето духовно развитие. Мнозина оправдават своя лош живот и своята необузданост с туй, че днес имало много изкушения и съблазни. Но това не е извинение. Изкушенията и съблазните по никой начин не могат да оправдаят нашите слабости. Те всякога са съществували и само в усилията да ги победим се състои нашата добродетел. Който не може да победи едно изкушение, доказва своята слабост. Той няма значи духовен гръбнак и затова нужно е да работи сериозно над себе си. А който устои на изпитанията и съблазните, усилва своята твърдост, енергия и смелост. В него расте съзнанието на духовната сила и свобода. Вярно е, че днес има много изкушения и съблазни.
към текста >>

Който не може да победи едно изкушение, доказва своята слабост.
А това, което е несправедливо, е и вредно във всяко отношение, а особено за висшето духовно развитие. Мнозина оправдават своя лош живот и своята необузданост с туй, че днес имало много изкушения и съблазни. Но това не е извинение. Изкушенията и съблазните по никой начин не могат да оправдаят нашите слабости. Те всякога са съществували и само в усилията да ги победим се състои нашата добродетел. Който не може да победи едно изкушение, доказва своята слабост. Той няма значи духовен гръбнак и затова нужно е да работи сериозно над себе си. А който устои на изпитанията и съблазните, усилва своята твърдост, енергия и смелост. В него расте съзнанието на духовната сила и свобода. Вярно е, че днес има много изкушения и съблазни. Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите.
към текста >>

Този, когото и най-големите пречки не могат да отклонят от веднъж избраният път, е непобедим.
Той не ще се учуди, а ще проследи пътищата, по които и той може да оползотвори силите себе си и да стане могъщ. С смел полет на мисълта, той измерва възможностите и намира доброто достижимо. Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила. Едно вътрешно чувство му казва, че щом не се отклонява от пътя на дълга, той ще стане господар на неблагоприятните обстоятелства. Така той се научава да извлича полза от всяко положение. Този, когото и най-големите пречки не могат да отклонят от веднъж избраният път, е непобедим. Борейки се против ударите на съдбата, неговата вяра расте и се проявява в очакване на по-добро време, в което може да достигне сигурна победа в своята решителност. Ще победи този, който издържи. Волята в известен смисъл е инстинкт за самозапазване. Този инстинкт съществува и се грижи за продължение и запазване на живота. На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно.
към текста >>

Борейки се против ударите на съдбата, неговата вяра расте и се проявява в очакване на по-добро време, в което може да достигне сигурна победа в своята решителност.
С смел полет на мисълта, той измерва възможностите и намира доброто достижимо. Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила. Едно вътрешно чувство му казва, че щом не се отклонява от пътя на дълга, той ще стане господар на неблагоприятните обстоятелства. Така той се научава да извлича полза от всяко положение. Този, когото и най-големите пречки не могат да отклонят от веднъж избраният път, е непобедим. Борейки се против ударите на съдбата, неговата вяра расте и се проявява в очакване на по-добро време, в което може да достигне сигурна победа в своята решителност. Ще победи този, който издържи. Волята в известен смисъл е инстинкт за самозапазване. Този инстинкт съществува и се грижи за продължение и запазване на живота. На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно. Понеже цялото човечество духовно представлява една колективна личност, по отношение на която отделните лица са само членове, затова този инстинкт за самозапазване трябва да ни подбуди да работим за благото на цялото човечество, за облагородяване и пречистване на живота чрез безкористно изпълнение на своя дълг.
към текста >>

Ще победи този, който издържи.
Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила. Едно вътрешно чувство му казва, че щом не се отклонява от пътя на дълга, той ще стане господар на неблагоприятните обстоятелства. Така той се научава да извлича полза от всяко положение. Този, когото и най-големите пречки не могат да отклонят от веднъж избраният път, е непобедим. Борейки се против ударите на съдбата, неговата вяра расте и се проявява в очакване на по-добро време, в което може да достигне сигурна победа в своята решителност. Ще победи този, който издържи. Волята в известен смисъл е инстинкт за самозапазване. Този инстинкт съществува и се грижи за продължение и запазване на живота. На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно. Понеже цялото човечество духовно представлява една колективна личност, по отношение на която отделните лица са само членове, затова този инстинкт за самозапазване трябва да ни подбуди да работим за благото на цялото човечество, за облагородяване и пречистване на живота чрез безкористно изпълнение на своя дълг. Стремежите и усилията, които имат своя източник в тази висша цел, създават условия и сили за успех.
към текста >>

Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива.
Аз нямам влечение към никоя друга жена“. „Тогава“, каза моят приятел, като ме прегърна и напусна гневния тон, който бе възприел, само за да изпита моята искреност, „тогава, Саладине, Фатиме е твоя“. Аз едвам можах да повярвам на слуха си. Аз не можах да изразя радостта си. „Да, приятелю“, продължи търговецът, „аз съм добре изпитал твоето благоразумие. Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива. Вярно е, че аз планирах да я дам на по-виден зет. Пашата Максуд я е поискал за жена, но като разпитах, аз узнах, че той употребява опиум прекомерно. А моята дъщеря никога не ще бъде жена на едного, който половината ден е луд, а другата половина — меланхолен идиот. Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир. А тоя ще го застави да слуша разума и тихо да се подчини на разочарованието, което той справедливо заслужва.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“.
Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини. Това се потвърждава и от неговата плътна натура, в която духовните елементи са били дълго време задушвани от материалните наклонности и влечения. Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура. Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист.
към текста >>

Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата.
Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона. И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане. Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство. Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието.
към текста >>

Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
към текста >>

Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки.
Разумната част е излъчена от душата на света, а неразумната е съставена от елементи. Всички живи същества имат разумна душа. Прогресът на душата става от сърцето към мозъка, тя е причина та на усещанията. Разумната душа е безсмъртна, а не разумната се губи. Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била.
към текста >>

Нейният пример по казва, че тя .принадлежи към втората класа работници и книгата Победа над бедността поддържа тезата, че нищо не може да ни направи богати без физически усилия.
тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера. От журналистка, тя стана писателка, написа много книги и най-сет не прибави и лекуването и преподава нето към другите си занятия. Тя стана причина да се построи цел град в Флорида и сега е притежателка на огромно богатство. Нейният пример по казва, че тя .принадлежи към втората класа работници и книгата Победа над бедността поддържа тезата, че нищо не може да ни направи богати без физически усилия. Д-р Емили Кяди, член на третата класа, не само е направил бележи ти излекувания, но и неговите съчинения са спомогнали на съвременниците му толкова, колкото и най-съвършеното ръководство по метафизиката. Доктор Кяди си послужи с закона, за да лекува, и мерата му бе много силна, за да направи други опити от по-материално естество. Той мина в третата класа, за да докаже имплицитно вярата си в закона, когато поиска и получи една голяма сума пари, справедлива отплата на времето, и с която сума той си послужи за благото на човечеството. Като си нарисува картината на желаната от не го сума, един чужденец му я донесе, малко време след неговото създание. Тя му бе дадена точно според умствения му образ и според вярата му.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>

Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта.
Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
към текста >>

Злото не може да се победи със зло.
живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло. Любовта изисква дълбоко почитание и уважение на детската душа, дълбоко взаимно доверие между учител и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане. Детето разтваря душите си само на топлите лъчи на любовта — пред нежните ласки на слънцето, а пред студа и вятъра на омраза, укори и наказания — то все по-вече се загръща в кожуха на недоверието. Любовта е велика с това, че тя не вижда злото в никого, а само доброто. Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро.
към текста >>

В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е.
Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна. По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания.
към текста >>

разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената.
Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р. 3) Вж. фотографски снимки на някои вътрешни части на Гьотеанум в кн. II, год.
към текста >>

Тя е непобедима.
Някой казва: „Искам да работя с любов, но има някои немирници,които не искат да знаят. От любов не разбират“. Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление. Недей се отчайва от първия опит. Ако устоиш до край, те непременно в края на краищата ще капитулират пред силата на любовта! Тя е непобедима. Никой не може да устои на нейния език. Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка. Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0285451412201