Търсене в текстове за 'пение пее пеене пей пея '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Първите прояви са били хорово пение.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност.
към текста >>

Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни.
към текста >>

Пеенето е също силно застъпено.
Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция".
към текста >>

Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят.
Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят.
към текста >>

Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка.
Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
към текста >>

Сиамците навсякъде пеят.
Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване.
към текста >>

И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт.
Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони.
към текста >>

Но малцина от тях знаят да свирят и пеят.
Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения.
към текста >>

Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит.
В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
към текста >>

Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене.
Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
към текста >>

Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят.
В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма.
към текста >>

Хендел почнал да пее, преди да почне да говори.
На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом.
към текста >>

Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух.
Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други.
към текста >>

Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее".
Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
към текста >>

" Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр.
Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма.
към текста >>

Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход.
към текста >>

Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена.
Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още.
към текста >>

Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов.
Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

2. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика.
Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната при¬рода е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце.
към текста >>

Някой пее или свири за пари.
Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете. Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на човека. Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там. Един човек, за да привлече музи¬калните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството. Някой пее или свири за пари. За 3000 лева, за 7000 лева и пр. Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безко¬ристно. Той трябва да свири от любов!
към текста >>

Ако човек не пее, не се развива правилно.
Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безко¬ристно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен.
към текста >>

Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални.
Той трябва да свири безко¬ристно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее.
към текста >>

Лошият човек не може да пее.
Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът!
към текста >>

За да пее човек той трябва да е добър.
Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека!
към текста >>

Пението е външната страна на доброто.
Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе.
към текста >>

Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика!
Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта.
към текста >>

При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът!
Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Истинският израз на Любовта е музиката.
към текста >>

Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека!
За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Истинският израз на Любовта е музиката. – Какво е действието на музиката върху човека?
към текста >>

За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе.
Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Истинският израз на Любовта е музиката. – Какво е действието на музиката върху човека? – С музиката можете да се лекувате.
към текста >>

Ето защо, когато човек пее или свири, може да лекува своите органи.
– Какво е действието на музиката върху човека? – С музиката можете да се лекувате. Всички органи на чо¬века са музикални. От тях излизат тонове. Всеки орган си има свой особен тон. Ето защо, когато човек пее или свири, може да лекува своите органи. Болният ще се спаси, ако вярва в Любовта! Той ще се спаси и ако пее! Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен. Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде.
към текста >>

Той ще се спаси и ако пее!
Всички органи на чо¬века са музикални. От тях излизат тонове. Всеки орган си има свой особен тон. Ето защо, когато човек пее или свири, може да лекува своите органи. Болният ще се спаси, ако вярва в Любовта! Той ще се спаси и ако пее! Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен. Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде. Щом песента престане, ще дойде някоя болест. Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш.
към текста >>

Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен.
От тях излизат тонове. Всеки орган си има свой особен тон. Ето защо, когато човек пее или свири, може да лекува своите органи. Болният ще се спаси, ако вярва в Любовта! Той ще се спаси и ако пее! Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен. Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде. Щом песента престане, ще дойде някоя болест. Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш. Да кажем, че някой е болен от някоя органическа болест.
към текста >>

Докато пееш, болестта не може да дойде.
Ето защо, когато човек пее или свири, може да лекува своите органи. Болният ще се спаси, ако вярва в Любовта! Той ще се спаси и ако пее! Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен. Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде. Щом песента престане, ще дойде някоя болест. Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш. Да кажем, че някой е болен от някоя органическа болест. Да почне да се лекува чрез пение. Също тъй, да кажем, че някой е скръбен.
към текста >>

Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш.
Той ще се спаси и ако пее! Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен. Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде. Щом песента престане, ще дойде някоя болест. Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш. Да кажем, че някой е болен от някоя органическа болест. Да почне да се лекува чрез пение. Също тъй, да кажем, че някой е скръбен. Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието.
към текста >>

Да почне да се лекува чрез пение.
Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде. Щом песента престане, ще дойде някоя болест. Болести, при които можеш да пееш, можеш да ги лекуваш. Да кажем, че някой е болен от някоя органическа болест. Да почне да се лекува чрез пение. Също тъй, да кажем, че някой е скръбен. Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде.
към текста >>

Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде.
Да почне да се лекува чрез пение. Също тъй, да кажем, че някой е скръбен. Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите.
към текста >>

Чрез пението всичко идва!
Също тъй, да кажем, че някой е скръбен. Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади.
към текста >>

Нека младите да пеят".
Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът!
към текста >>

Трябва да пеят и младите, и старите.
Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика.
към текста >>

Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади.
Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот.
към текста >>

Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден.
Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот. И говорът трябва да бъде музикален. Ако няма музика и в говора ти, ти не можеш да се обновяваш.
към текста >>

Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът!
Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот. И говорът трябва да бъде музикален. Ако няма музика и в говора ти, ти не можеш да се обновяваш. Тя е турена и във ва¬шия говор.
към текста >>

С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете.
Има връзка между нея и всички други дарби. За да развиеш каквато и да е друга дарба, ти едновременно трябва да работиш и в музиката, трябва да си музикален. Музиката трябва да се направи като едно динамично средство, като път за постижение. Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в при¬родата. Тя е проводник на истинския живот. С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си. Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие.
към текста >>

Това, за което човек пее, то може да се реализира.
Музиката трябва да се направи като едно динамично средство, като път за постижение. Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в при¬родата. Тя е проводник на истинския живот. С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си. Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука.
към текста >>

Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката.
Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си. Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача.
към текста >>

Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен.
Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата.
към текста >>

– Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи !
Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя по¬мага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи ! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното! Музиката не трябва да бъде външен процес, за да разве¬селява хората. Тогаз тя е излишна. Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл.
към текста >>

Трябва да знаете, че ако пеете, при¬добивате нещо.
– Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното! Музиката не трябва да бъде външен процес, за да разве¬селява хората. Тогаз тя е излишна. Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл. Трябва да знаете, че ако пеете, при¬добивате нещо. Пението е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Като пееш, ще бъдеш здрав, добър и умен. Какво по¬вече от това?
към текста >>

Пението е сила.
Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното! Музиката не трябва да бъде външен процес, за да разве¬селява хората. Тогаз тя е излишна. Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл. Трябва да знаете, че ако пеете, при¬добивате нещо. Пението е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Като пееш, ще бъдеш здрав, добър и умен. Какво по¬вече от това? – Защо музиката обновява човека?
към текста >>

И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват.
Тогаз тя е излишна. Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл. Трябва да знаете, че ако пеете, при¬добивате нещо. Пението е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Като пееш, ще бъдеш здрав, добър и умен. Какво по¬вече от това? – Защо музиката обновява човека? – Тя е метод за спестяване и придобиване на енергии. Тя е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности.
към текста >>

Като пееш, ще бъдеш здрав, добър и умен.
Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл. Трябва да знаете, че ако пеете, при¬добивате нещо. Пението е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Като пееш, ще бъдеш здрав, добър и умен. Какво по¬вече от това? – Защо музиката обновява човека? – Тя е метод за спестяване и придобиване на енергии. Тя е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности. Всички трябва да бъдете музикални!
към текста >>

Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее.
Ние сме се натоварили като някое товарно животно. Много жестоки господари сме на себе си. Разтовари се! Малко товари! Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш! – При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие.
към текста >>

Осиромашалият трябва да пее.
Много жестоки господари сме на себе си. Разтовари се! Малко товари! Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш! – При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите.
към текста >>

И глупавият трябва да пее.
Разтовари се! Малко товари! Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш! – При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество.
към текста >>

Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш!
Малко товари! Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта ма¬газина, трябва да пее. Осиромашалият трябва да пее. И глупавият трябва да пее. Каквото и да започнеш, по-рано ще пееш или ще свириш! – При цигулката какво влияние имат пръстите? – Един и същ тон можеш да го вземеш на разни по¬зиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили.
към текста >>

Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее.
човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях. От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика!
към текста >>

3. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато Христос живееше на земята, гониха Го, какво не правиха с Него, а когато умря, започнаха да му пеят песни, да Го наричат Син Божи.
— Друго нещо свети в нея. Щом изгасне туй, което свети и лампата престава да свети. А светите неща означават нещо, което винаги свети. Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на светията за святи. Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия светия, а в живия не вярват. Докато Христос живееше на земята, гониха Го, какво не правиха с Него, а когато умря, започнаха да му пеят песни, да Го наричат Син Божи. Ние, хората на земята, мислим. че представляваме нещо велико и самостоятелно. Не е така. Цялата вселена, която Бог е направил, е пълна със същества, които стоят много по-високо от нас. Те са много по-добре организирани от нас и по ум и по сърце и по дух и по душа, та ако речем да се сравняваме в тях, то разликата между тях и човека ще бъде такава, каквато е разликата между човека и бръмбара.
към текста >>

Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят.
На кого слугуват те? Да говорим истината, това не значи всякога да говорим с думи. Защото светлината ни говори и без думи. Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал дихание в носа на човека и той станал жива душа. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви.
към текста >>

Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката.
Да говорим истината, това не значи всякога да говорим с думи. Защото светлината ни говори и без думи. Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал дихание в носа на човека и той станал жива душа. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената.
към текста >>

Човек, който не пее, това не говори добре за него.
Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал дихание в носа на човека и той станал жива душа. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек.
към текста >>

Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо.
И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек. Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си!
към текста >>

Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви.
Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек. Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си! По пеенето ще те позная дали си добър човек или не.
към текста >>

Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си!
Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек. Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си! По пеенето ще те позная дали си добър човек или не. Той казва: гласът ми с малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези грубите хора, убийците, престъпниците, песента изчезва в тях, ръцете им се скъсяват, изобщо, в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва.
към текста >>

По пеенето ще те позная дали си добър човек или не.
Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек. Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си! По пеенето ще те позная дали си добър човек или не. Той казва: гласът ми с малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези грубите хора, убийците, престъпниците, песента изчезва в тях, ръцете им се скъсяват, изобщо, в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха, краката и се изгубиха.
към текста >>

Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“.
Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието.
към текста >>

По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството.
Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна. Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата. Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера. Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство. Характерът се изгражда бавно с постоянни и неприривни усилия за превъзмогване на мъчнотиите от вън и на слабостите си ог вътре и чрез постоянно поправяне на погрешките си. Всички съзнателни усилия към по доброто поддържане постоянно, всеки ден каляват волята и оформят характера. Те са най-ползотворни.
към текста >>

Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство.
Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера. Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство. Характерът се изгражда бавно с постоянни и неприривни усилия за превъзмогване на мъчнотиите от вън и на слабостите си ог вътре и чрез постоянно поправяне на погрешките си. Всички съзнателни усилия към по доброто поддържане постоянно, всеки ден каляват волята и оформят характера. Те са най-ползотворни. Великия оратор Демостен чрез постоянни упражнения е успял да превъзмогне заекването и мърдане на рамото при говорене. Подлагал се е сам на ред дисциплини и е доби.т бляскави резултати.
към текста >>

Какво търпение и постоянство обладават великите хора, просто невероятни.
Подлагал се е сам на ред дисциплини и е доби.т бляскави резултати. Нужно е голямо постоянство за достигане на желания резултат. Говори се за Л. Н. Тостой. Че книгата „Война и мир“ я е преписал три пъти изцяло преди да я даде за печат, а това е едно между най-големите съчинения които познаваме. Какво търпение и постоянство обладават великите хора, просто невероятни. Ако всеки ден правим по нещо полезно, това би допринесло много повече от колкото разни други системи н правила. Всеки човек има ценност до толкова, до колкото има характер. А характер има само оня, който може да спази дадено обещание, да устои на дадена дума и който най-после може да служи на една благородна и възвишена идея. Хората с характер са цвета на всяко общество и народ. Тогава, когато всички хора станат цвят ще настане вечната пролет, за която душите бленуват.
към текста >>

4. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ледбитер; „Краткiй очерк Теософiи“) Ето още един цитат от същата книга: „Животът може да изправи човека пред какви ли не пречки и мъчнотии, но те му преграждат пътя, за да го научат да ги превъзмогва, и следователно да развие у себе си смелост, решителност, търпение, постоянство и др.
. . И трите страни на божествения живот са взели участие в нейното зачеване . . . Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във веществото. Божествената искра съдържа всички възможности, но едва след дълги векове развой те могат да постигнат осъществяване.“ (Ч. Ледбитер; „Краткiй очерк Теософiи“) Ето още един цитат от същата книга: „Животът може да изправи човека пред какви ли не пречки и мъчнотии, но те му преграждат пътя, за да го научат да ги превъзмогва, и следователно да развие у себе си смелост, решителност, търпение, постоянство и др. качества, що му липсват . . .“ Ето и един цитат от А. Безант, из статията й „Религиозният ключ“ (печатана в сп. „Орфей“:) „Но все пак има риск за всеки, който иска да се развива по-бързо от нормалното, и за това е необходимо да има ръководител, ако се иска ускорение на растежа . . .
към текста >>

Пеени има навсякъде, но ние виждаме само външната форма.
Магическа трябва да бъде музиката. Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. Някои музиканти са достигнали до там, че схващат цялата природа като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в природата си има свой тон. Всичко това представя една величествена музика. Пеени има навсякъде, но ние виждаме само външната форма. Сега ние искаме да се прояви Любовта в света, но без музика Любовта не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя не принадлежи на едного. Такова нещо е Любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пението или при свиренето умът, сърцето, душата и духът на човека не вземат участие, той никакъв музикант не може да бъде.
към текста >>

Ако при пението или при свиренето умът, сърцето, душата и духът на човека не вземат участие, той никакъв музикант не може да бъде.
Пеени има навсякъде, но ние виждаме само външната форма. Сега ние искаме да се прояви Любовта в света, но без музика Любовта не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя не принадлежи на едного. Такова нещо е Любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пението или при свиренето умът, сърцето, душата и духът на човека не вземат участие, той никакъв музикант не може да бъде. Каквато и работа да върши човек, ако в тази работа не взема участие неговото сърце, неговият ум, душа и дух, нищо няма да излезе от нея. Затова казвам: Човешкото сърце е създало планетите, човешкият ум е създал слънцето, човешката душа е създала вселената, човешкият дух е създал вечността. Значи духът е създал хилядите безбройни вселени. Когато говорите за сърцето, не мислете че то е слабо, както вие си го представяте. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои земята.
към текста >>

Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземаш тона „фа.“ Онези, които са станали умни, пеят добре тона „ми“.
За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Вечността е проспект, или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво има пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземаш тона „фа.“ Онези, които са станали умни, пеят добре тона „ми“. Набожните, духовните хора вземат много вярно тона „си“. В сегашният живот на човека основа на земята е сърцето и умът. Хората на земята едва са дошли до умът и сърцето. Що се отнася до душата, те едва са започнали да имат прозрение. Като изучаваме сърцето, каквото посеем в тази почва всичко започва да расте.
към текста >>

Като ставате сутрин и не сте разположени пейте.
Вярвайте в онази почва на вашето сърце, която Бог ви е дал. Вярвайте в онази семка, която Бог е вложил във вас. Дайте им условие да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият, защото от тях зависи вашето бъдеще богатство. Като говоря за музиката, имам предвид музиката, като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Иска се пеене за да се трансформират състоянията ви. Новият живот, който сега се внася трябва да има съвсем друга основа. Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество. Следователно, като си добър ти се ползваш от това велико благо.
към текста >>

Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят.
Вярвайте в онази семка, която Бог е вложил във вас. Дайте им условие да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият, защото от тях зависи вашето бъдеще богатство. Като говоря за музиката, имам предвид музиката, като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Иска се пеене за да се трансформират състоянията ви. Новият живот, който сега се внася трябва да има съвсем друга основа. Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество. Следователно, като си добър ти се ползваш от това велико благо. Като си умен не мисли, че това е твое лично благо.
към текста >>

Иска се пеене за да се трансформират състоянията ви.
Дайте им условие да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият, защото от тях зависи вашето бъдеще богатство. Като говоря за музиката, имам предвид музиката, като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Иска се пеене за да се трансформират състоянията ви. Новият живот, който сега се внася трябва да има съвсем друга основа. Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество. Следователно, като си добър ти се ползваш от това велико благо. Като си умен не мисли, че това е твое лично благо. Гениите израстват от човечеството.
към текста >>

* За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре.
Който влезе в Божественото училище той ще използва възможностите които му са дадени. * Трябва да знаете, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красива дреха. Щом свърши работата си както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха — дрехата на възкресението. * Работете с постоянство да създадете в себе си добър навик. * За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и до музиката — за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки — кратки мисли за дълги размишления) В Школата няма „особено мнение“. Приемай и живей — то е което може да те подпомогне. * Това, което те смущава е по-силно от тебе.
към текста >>

В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж.
Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
към текста >>

След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека.
Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни.
към текста >>

Майка ми коленичеше до моето креватче и държейки ми ръцете в своите ми пееше песни, целуваше очите ми, косите ми, челото ми, а аз се смеех доволен и безгрижен.
. . Тогава се усмихнах и тръгнах след смъртта, а над тялото ми плачеше моята жена, която ме мислеше за умрял . . . . Минаха векове — родих се като единствен син на богати родители. Наричаха ме Феб — Аполон, тъй красив бях. Майка ми коленичеше до моето креватче и държейки ми ръцете в своите ми пееше песни, целуваше очите ми, косите ми, челото ми, а аз се смеех доволен и безгрижен. Растях и не знаех що е скръб. Майка ми за мен бе готова на всичко и аз приемах това всичко, без даже да й благодаря и отвърна със същата обич — аз мислех, че всичко тъй трябва да бъде. Когато пораснах, много момински очи срещаха моите смели и пълни с пламък очи и отстъпваха пред моите желания свеждайки покорно глави. Аз мислех, че слънцето грее заради мен, че цветята цъфтят само да ме радват и изпълнят душата ми с благоуханието си. Че живота е даден за да го изживея в безгрижие и веселие.
към текста >>

5. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят.
Да използваме енергията на слънцето, за да станем здрави, силни, богати, щастливи! ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Всичко, което се движи и расте, е израз на светлината, всичко е слънце. Всичко се проявява под пулса, под тласъка на слънчевата енергия. Земята се движи под действието и тласъка на неговата сила. Когато то е далеч от нас, всичко е в застой и почивка. Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят. Но щом приближи то своят лик, всичко оживява, всичко се раздвижва и радост и благодарност изпълват душата ни. Напущат ни недъзите, изчезват болестите. Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение. Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие. Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца.
към текста >>

Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич. Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия. Г. Томалевски СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да ми бъде ученик (из неделната беседа „Да ми бъде ученик“ – 20.II.1938 г.) В човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито във всички, затова някой хора ценят, а някой не ценят.
към текста >>

Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти.
Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат. Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум. Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти. Ако идете в някой източен град, ще видите, че не е така хубаво по строен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете. Обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични. В западната култура се обръща по-голямо внимание на жилищата. И храмовете и жилищата трябва да бъдат еднакво построени.
към текста >>

Ще се научите да пеете.
Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости. Сега всички хора ги е страх, от любовта Неразбраната любов прави пакости. Разбраната любов носи всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света, Някои казват: остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете. Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се подмладя, ще върша Твоята воля. Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни. Щом престане да пее човек, той остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча.
към текста >>

Щом престане да пее човек, той остарява.
Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света, Някои казват: остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете. Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се подмладя, ще върша Твоята воля. Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни. Щом престане да пее човек, той остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявя вам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам.
към текста >>

Станеш сутрин и благодари, пей.
Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете. Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се подмладя, ще върша Твоята воля. Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни. Щом престане да пее човек, той остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявя вам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам. Вие станете сутрин и се оплаквате.
към текста >>

Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи!
Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност. Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън. Има едно пеене в причинния свят. Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси.
към текста >>

Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън.
Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност. Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън. Има едно пеене в причинния свят. Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона.
към текста >>

Има едно пеене в причинния свят.
Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност. Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън. Има едно пеене в причинния свят. Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика.
към текста >>

При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена може да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод.
Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена може да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни.
към текста >>

Ама пее.
Тя казва: ако обичате, да ми дадете 25,000 долара. — На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава. Казва й: пак заповядайте, аз ще ви услужа. Тя изпява една песен, и той й дава 25,000 долара. Ама пее. Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете. Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе. То трябва да се изразява на твоето лице, от него трябва да излиза онази сила — от очите, ушите, устата — отвсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. От пръстите на краката, до космите на главата, всичко трябва да бъде музикално.
към текста >>

Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете.
— На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава. Казва й: пак заповядайте, аз ще ви услужа. Тя изпява една песен, и той й дава 25,000 долара. Ама пее. Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете. Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе. То трябва да се изразява на твоето лице, от него трябва да излиза онази сила — от очите, ушите, устата — отвсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. От пръстите на краката, до космите на главата, всичко трябва да бъде музикално. Казвам: бих желал всички да бъдете така музикални.
към текста >>

Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе.
Изважда парите и й ги дава. Казва й: пак заповядайте, аз ще ви услужа. Тя изпява една песен, и той й дава 25,000 долара. Ама пее. Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете. Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе. То трябва да се изразява на твоето лице, от него трябва да излиза онази сила — от очите, ушите, устата — отвсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. От пръстите на краката, до космите на главата, всичко трябва да бъде музикално. Казвам: бих желал всички да бъдете така музикални. Туй ви пожелавам.
към текста >>

Ако така разбираме, тогава можем да пеем.
Всички ще се стремите, всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятства. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш. Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е.
към текста >>

Ще й пееш.
Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика. Всяко велико дело е музика лен тон.
към текста >>

Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне.
Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика. Всяко велико дело е музика лен тон. Да проявим най-великата добродетел, то е най високия тон, който можем да вземем.
към текста >>

Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре.
Любовта без музика не може да се реализира. Богатството без музика не може да се реализира. Всичките ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Да чуете онази музика в ония хубави извори, които извират. Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството. Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен свят, в тази плачевна юдол? За глухите светът е плачевна юдол.
към текста >>

С езика на посветените то се казва Търпение!
И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!... С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни!
към текста >>

И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила!
Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен!
към текста >>

6. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи.
Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем. Как може да стане това?
към текста >>

Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение.
Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда.
към текста >>

Тъй както сега пеят.
Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени.
към текста >>

това още не е пеене.
Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени. Ако ме питате, кой човек е любящ, казвам, Този човек е любящ, за когото са отворени и трите света.
към текста >>

В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене.
Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени. Ако ме питате, кой човек е любящ, казвам, Този човек е любящ, за когото са отворени и трите света. Същото се отнася и до човека на вярата и на надеждата.
към текста >>

Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение.
Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени. Ако ме питате, кой човек е любящ, казвам, Този човек е любящ, за когото са отворени и трите света. Същото се отнася и до човека на вярата и на надеждата. И тъй, първото нещо: ще имаш една определена любов към Бога.
към текста >>

21—22 Ще дойде новият Ерусалим, от пеещото във бодли страдание излязъл с блясъка неотразим на Божието тайно предвещание.
Слушайте неговия глас и глава няма да ви заболи. Вие няма да постигнете всичко наведнъж, но всичко ще ви върви с радост и и лесно ще понасяте изпитанията и мъчнотиите. Из беседа, държана от Учителя на 8.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. НОВИЯТ ЕРУСАЛИМ Отк. 21—22 Ще дойде новият Ерусалим, от пеещото във бодли страдание излязъл с блясъка неотразим на Божието тайно предвещание. * Граден от милиони векове, Той идва и звучи като симфония, та всички жаждащи да призове в законите на своята хармония. * Като невеста зарад мил съпруг светият град ще бъде в украшения нагизден и от Бога слязъл тук, ще го посрещнем със псалом и бдения. * Тогаз смъртьта не ще дълбае гроб, и жалби вече няма да се чуват и няма да се чака друг потоп, защото мир и обич ще царуват. * И, новият, свещен Ерусалим не ще е с каменни във злато здания подобно Цариграду или Рим — ни с мраморни и медни изваяния. * Ще бъде строй от светли духове, ще бъде като арфа многострунна: по всяка струна с обич ще снове Десницата на Бога с пръсти лунни.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Там палми гордо се люлеят, привет изпращат надалек, и райски птици чудно пеят далече от пустинни пек.
* Каква молитва слушах от меката трева от клонките, зефира, бучащата река! * Унесена в наслада и с сълзи на очи, и аз с молитва тиха, на Бога се молих. * И паднах на земята от радост и тъга, и плаках, молих, молих: о Татко, чуй ме Ти! * Едно дете самотно, чезнещо в тъмнина, Те моли най-сърдечно: прати му светлина! * * * ОАЗИСЪ Посред пустинни пек ужасен кат хала смърт семум бесней, оазис има там прекрасен, де вечно пролетта се смей. * Там палми гордо се люлеят, привет изпращат надалек, и райски птици чудно пеят далече от пустинни пек. * И сенки има за отмора, и среброструен извор там води си плиска, морни хора прекланят му се, като в храм. * И лунни нощи звездочели, и мрак потаен и покой . . . Там пътници за сън примрели, изнесли веч пустинни бой, * заспиват сладко и сънуват за приказен неземен кът, че утре пак ще да пътуват по пясъчни, безводен път * * * ДВЕТЕ ТОПЛИНИ Де има ледена скала, макар да е накрай света, що слънчевата топлина не може я разледени? * Де има кораво сърце, окаменело от злина, що милостта и любовта не могат го преобрази?
към текста >>

* Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня .
“ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр. но ней яви се дневни цар и тя земята в миг видя. * Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед.
към текста >>

* Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед.
* Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ.
към текста >>

* Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ.
* Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ. той викаше я със страстен зов: „ела, премиличко дете, я вслушай се във туй сърце, за теб горещо от любов“. * Във миг дойде посланик свет, спомни й Божият завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба. * О, тя го любеше в тоз миг, но нейния пречисти лик не трябва там да се вести: на Бога дала скъп обет, от никой син на този свет не трябва тя да се плени. * ,О, любя, любя те, мой мил, но Бог за туй ме би затрил. аз нему длъжна съм довек, да служа вярно със любов, да слушам кроткия му зов, в грях да не падна на човек“.
към текста >>

напред и песни пей за свойте болки и тъги, за хорски сълзи и беди, любов в сърца човешки лей.
* Конец, конец на тоз живот, във тесни дъсчени кивот, аз искам, искам да умра, но как? Безсмъртна ми душа, в ад ли слезна да горя, ще съм пак жива, да скърбя. * Но на безмерната й жал глас тихичко й отвещал: „девойко мила, не тъжи, от Божи гняв не се плаши, че колко всеки да греши, сам себе с сълзи той теши. * А твойта рана, що боли, сал времето ще излечи! Дерзай! напред и песни пей за свойте болки и тъги, за хорски сълзи и беди, любов в сърца човешки лей. * Аз Бог съм строг от край света, но с правда движа таз земя, и теб не ще да прокълна, че кой е страдал и любил, на мене трижди е по-мил — Аз тебе ще благословя. . .“ ОЛГА СЛАВЧЕВА РЕЛИГИЯ И МУЗИКА Лекция, прочетена от А. Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката.
към текста >>

Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано.
На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила. Хармонията е наука, и трудна наука, и за да бъде майстор в хармонията, човек е длъжен да знае съотношението на всека нота с другите ноти и длъжен е да умее да ги съедини по такъв начин, щото слухът да бъде напълно удовлетворен от общата сложна маса на звуковете.
към текста >>

След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото.
разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди.
към текста >>

Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси.
Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата. То може да бъде заглушено от дисхармонията на страстите, може да потъне във вихъра на бурните, нестройни мисли, но при все това то вечно звучи в дълбочината на нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота. Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси. Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме.
към текста >>

Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него.
Неговата мощ достига непредположими предели. — Той е господар на духа на Алпите, на духа на Монт Блан, на духа на бурните океани. Но все пак и той е роб на природните сили. Неговата собствена съдба господства над него. Той е в оковите на своята звезда. Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него. В характера на Манфред изпъква борбата на материалното с мистичното. В него това са две противоположни стремления — две фурии, които се борят на живот и смърт. Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух. И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания.
към текста >>

Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него.
В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“. Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него. Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една възвишена кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство. Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро. Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини.
към текста >>

Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая.
Това съвсем не е религиозно възпитание. Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне.
към текста >>

Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота.
Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“.
към текста >>

Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота.
Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7.
към текста >>

След това идват 9 великолепни магически фигури, твърде старателно гравирани на цялата страница и разположени: 4) великият херметическа хермафродит, 5) лабораторията на Кунрат, 6) Адам-Ева в словесния триъгълник, 7) пентаграматическият Кръст-Роза, 8) седемте стъпала на светилището и седемте лъчи, 9) алхимическата кула, с 20 врати без изход, 10) училището на природата, синтетическа измислена фигура, като наивен пейзаж, 11) изумруденият скрижал, изрязан на огнен, живачен камък и 12) пентакълът на Кунрат, обкржжен с венец от сатирически карикатури (вж.
Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт. Кабалистическа карта на Хенрих Кунрат. Таблица на Кръста на Розата Тази кабалистическа таблица е извлечена от едно малко съчинение, рядко, но добре известно на събирачите на стари книги и ценено от всички, които се занимават с езотеризма на религията, с преданията на тайното учение, под символичното було на християнството и, най-сетне, с предаването на магическото жречество на Запад. Тая книжка, единствена по своя род и харесвана от всички, които желаят да се вдълбочат в тия интересни въпроси, не е, за жалост, пълна. В нея Има: 1) алегорически фронтиспис, който окръжава гравираната, заглавна страница, 2) портрета на автора, също обиколен с атрибути и 3) един орел-риболовец, с очила и застанал между два запалени факела, с два горящи светилници, а под него е написано едно римувано двустишие на съмнителен горно-немски език, което би могло иносказателно да се преведе така: „защо са факлите и очилата на тогова, който умишлено си затваря очите, за да не вижда“. След това идват 9 великолепни магически фигури, твърде старателно гравирани на цялата страница и разположени: 4) великият херметическа хермафродит, 5) лабораторията на Кунрат, 6) Адам-Ева в словесния триъгълник, 7) пентаграматическият Кръст-Роза, 8) седемте стъпала на светилището и седемте лъчи, 9) алхимическата кула, с 20 врати без изход, 10) училището на природата, синтетическа измислена фигура, като наивен пейзаж, 11) изумруденият скрижал, изрязан на огнен, живачен камък и 12) пентакълът на Кунрат, обкржжен с венец от сатирически карикатури (вж. по този предметът El. Levy - Елифас Леви — Histoire de la Magiе). Текстът на самата книга е разделен на два отдела: 1-ият от 60 страници, които носят кралска привилегия, от 1598 г., с разсъждения, посвещение, стихове, пролог и кратък преглед. В края се намира сборника на Соломоновите изречения, към който останалата част служи за езотерически коментар. Тоя последният именно съставлява същинското съчинение, в 7 глави, след които идат твърде любопитни обяснения под заглавие: Interpretations et Annotations Henrici Khunrath.
към текста >>

— Пристрастност към величественото и възвишеното, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи.
21. Идеалност. — Любов за съвършеното и красивото в природата и изкуството; изтънченост; екстаз; поезия. Излишък: отвращение даже от най-обикновените длъжности на живота. Недостатък: грубост; вулгарност; липса на вкус и изтънченост; незачитане към хубавото. В. Възвишеност. — Пристрастност към величественото и възвишеното, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи. Излишък: разточително-разкошни представи; преувеличени положения; любов към трагедии. Недостатък: равнодушие към величието на природата; гръмотевицата и ужасната светкавица не възбуждат никакво вълнение. 22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание.
към текста >>

Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие.
Спомняне на промеждутък от време; ден и дата; способност да се спазва време в музика, маршируване, и танцуване; запомняне времето през деня. Излишък: убиване времето с крака и пръсти толкова, че да се смущават другите. Недостатък: неспособност да се помнят дати. 34. Тон. — Любов към музика и стремеж към хармония; сила да композира музика. Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи. Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли. Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи.
към текста >>

Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“.
Както Слънцето дава живот на вселената, така и сърцето дава живот на тялото. Затова положението на Слънцето и на аспектите, които то приема, е от най-голямо значение в хороскопа. Слънцето е господарят на всеки живот, а Луната е формодателят. Всеки живот се проявява във форма, затова трябва на първо место да се изучи аспекта, който образуват помежду си Слънцето и Луната. Един добър аспект между тях означава, че животът може да се прояви хармонично във формата, или с други думи: индивидуалната и личната страни на нашето същество действат в хармония заедно ( = личност). Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“. Слънцето упражнява най-голямото си влияние през втората половина на нашия живот. През първата половина на живота, особено през детинството, дава тон формата или влиянието на Луната. Естеството на слънчевото влияние е сухо и горещо, както това на Марс, но по-умерено. Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид демон, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото. Седмият ден на месеца се считал за рожден ден на Аполон и се празнувал като такъв.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно.
Разни вести: I. Животът и смъртта (биофизиологически изследвания от проф. Боз) и II. 25-годишнината от откритието на Рентген ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това?
към текста >>

Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик.
И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: „душа-титан, влачи веригите, влачи! “ . . . Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА (Продължение от кн. I—II и край). Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик. — Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел.
към текста >>

По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
към текста >>

А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост.
Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя. Когато разберете това, тогава днешните борби, вражди и алчност. ще паднат в краката ви, като дрипи. Всеки ще иска да участва в реализирането на божествения план, като действа с любовта. А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост. Самия факт на лично усъвършенстване и служенето на едно дело, което няма по-велико от себе си, защото то е лично дело на Създателя, ще ви издигнат в собствените ви очи; тогава ще добиете най-здравия критерий за разумен живот. Не мислете, че светът окончателно е създаден, не. В него има още много да се създава. Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност.
към текста >>

Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца.
Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О. И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова, царицата е могла да се разговаря с тоя офицер, който,. така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма. Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него.
към текста >>

Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи.
Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа.
към текста >>

помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация).
От този момент тя по-вече не употреби килнерова навес. След това опитът се повтори при гласно изговаряне на „Отче наш“. Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z. помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация). Едва що беше почнал, г-жа Р. съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица. Тези явления се повтарят и отлетяват към: тавана“. На въпроса ни, каква е големината на хвъркатото нещо, г-жа Р. отговори: „доста голямо, около 80 сантиметра широчина“.
към текста >>

Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист.
В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането. Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината. То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност. Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист. Трябва да се каже, че тази способност не се развива еднакво у всички и напразно известни натури искат да я придобият. Нека се знае добре, че ако някой би претендирал да завладее науката на физиогномиста само с помощта на едно задълбочено изучаване на подробностите, основано върху редица правила, предварително установени, сигурно ще пропадне, ако няма вродена за това- способност. Принципите ползват само да урегулират интуицията! Когато, прочее, се възприеме първото схващане, за което току що говорихме, то ще се контролира чрез старателно изследване, основано на правилата, които уреждат материята. Най-напред се започва с разглеждане изобщо органа от гледището на главните линии, след това се пренася тоя общ извод върху съседните части,, от гледището на размерите, и най- сетне се навлиза в изследването на подробностите.
към текста >>

Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение.
към текста >>

Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е.
„Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат. Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец. В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как царският син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал. (следва) Д-р Р. Аланди. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене.
И тогава стълб светлина се спусна от висините към издигнатата ръка. Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален.
към текста >>

Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление.
Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби.
към текста >>

И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление.
Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . .
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА Тук долу, на земята, всички лилии линеят, на птица пението е бързотечно; бленувам за летата, що живеят всевечно.
Дъжд няма, ясно е навред; преди те тук да се намерят, са били във въздуха поред. Отде се мойте сълзи взимат? В плам цяла вечерта мълчи. В душата ми те извор имат, преди да бликнат на очи! В душата наша има нежност, де вечно болките трептят, и нещо кара с неизбежност в нас сълзите да се родят. ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА Тук долу, на земята, всички лилии линеят, на птица пението е бързотечно; бленувам за летата, що живеят всевечно. . . Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив. Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота.
към текста >>

ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920.
Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр. Базел (Швейцария) през април и май 1920 година. УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920. година Д-р Р. Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория. През март и април същата година Д-р Р. Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г.
към текста >>

Интересно е движението между европейското студентство и неговата заинтересованост от окултизма.
Даже от Д-р Щайнер има специална книга за езотеричната страна на Фауст. После в Гьотезия разказ: „За зелената змия и бялата лилия“ са изложени окултни истини в алегорична форма. От друга страна, той се счита като добър естественик и е един от пионерите на еволюционната теория. Този окултен университет ще работи в духа, в който е творил Гьоте. Сега нека видим, как постепенно се подготви почвата за есенешния курс в Дорнах. Интересно е движението между европейското студентство и неговата заинтересованост от окултизма. В първата половина на 1920 г. в разни германски и швейцарски университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер. В тези кръжоци влязоха ония студенти, които искаха нещо повече, което днешният университет не можеше да им даде, които искаха по-дълбоко разбиране на въпросите от своите специалности. Интересът на студентството към окултизма растеше всеки ден. През 1920 г.
към текста >>

На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави.
Последният говорил в препълнена аула2) на тема: „Окултизъм, природни науки и техника“ Тая реч скоро ще бъде отпечатана на немски. Тя е била посрещната с ентусиазъм от студентството. През юни 1920 година всички студентски окултни кръжоци при разните университети образуваха студентски съюз с център Щутгарт.Именно по инициативата на този съюз се уреди антропософския (окултен) университетски курс в Гьотеанум от 26. септември до 16. октомври 1920 година. На този курс е присъствало многобройно студентство, дошло почти от всички европейски държави. Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет. Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство. Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им.
към текста >>

Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини!
Така хората забравиха духовното, което е зад видимата природа. Изкуството, чрез което човек по-рано беше в допиране с невидимия свят, по-после изгуби тази връзка. Също така и религията изгуби пресата си връзка с невидимия свят. Като резултат имаме днешната наука, религия и изкуство. А след раздялата на тези три сестри, като резултат от отстраняването на духовния елемент се яви днешният упадък във всички области. Днешната европейска култура докара своите плодове: развалини! Но освен външният хаос, има и друг, вътрешен хаос, хаос в душите на днешното човечество. Днес имаме разединение на силите, които работят в човешката душа. Днес науката (и философията), религията и изкуството живеят изолирано един от друг, изгубена е връзката, която е доказвала общия им източник. Тези три области трябва да се свържат. Тяхното свързване ще даде нов импулс на живот във всяка една от тях.
към текста >>

След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот.
Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят. Бъдещата култура трябва да бъде поставена на духовни основи. Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот. Най-висш дълг на студентството е да работи за обновата на живота. Прави се горещ апел към студентството да застане в редовете на борците. да станат служители на човечеството. А за да станат способни за това, трябва да се въоръжат с добри познания за силите, които действат в живота. А дълбоко познание на тези сили може да им даде окултизмът.
към текста >>

Те разделят търпението и отстъпчивостта; те обичат усъвършенстването и имат почти всякога известна доза от енергия; те са по-често сериозни, отколкото весели, могат да бъдат смехотворци и шеговити, но шегите им биват рядко шумни.
Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите. Носът от гледище на размера, дълги и къси носове Носът може да бъде дълъг, среден или къс. Дългите носове са както и големите палци, признак на владичество; те са честолюбиви, настойчиви и често даже твърди и упорити. Те разделят търпението и отстъпчивостта; те обичат усъвършенстването и имат почти всякога известна доза от енергия; те са по-често сериозни, отколкото весели, могат да бъдат смехотворци и шеговити, но шегите им биват рядко шумни. Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“. Кжсите носове са абсолютно както късите палци, добри, обичливи, но капризни и своенравни. Те изобразяват една експанзивна натура, всякога готова да се предаде, пълна със занемаряване и наивност; характерът е смешлив, шумен, игрив, пълен с лудории и непоследователности. За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“. Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти.
към текста >>

Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“.
Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“. Кжсите носове са абсолютно както късите палци, добри, обичливи, но капризни и своенравни. Те изобразяват една експанзивна натура, всякога готова да се предаде, пълна със занемаряване и наивност; характерът е смешлив, шумен, игрив, пълен с лудории и непоследователности. За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“. Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти. Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“. Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс?
към текста >>

Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което успокоява и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика.
Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита. Аз употребявам тази дума в смисъл „отново да се скрие“. В евангелието е казано, че във време на смъртта на Исуса Христа завесата на храма се разкъсала. Усилията на църквата във всичките времена са били насочени само да се изтъче и ушие новата завеса. Вярно е, че самите началници на светилищата, с цял да властват на земята, са изгубили отдавна ключовете на висшето посвещение, но това не пречи на Писанието да бъде свещено и на причастието —да бъде истинско. Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което успокоява и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика. То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна.
към текста >>

Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея.
Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа.
След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола. Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“. На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него.
към текста >>

Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете.
Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание.
към текста >>

Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение.
Вторите учат дърводелство, както и първите. Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“. Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение. Тези дейности не действат само на първата област (главата), но и на втората и третата области на човешкия организъм4), т. е. работят върху цялото тяло. След като се упражни така целият организъм, детето не се повръща пак към умствена дейност. Хармонично възбудените сили си остават в почивка. Така че главата на другия ден да може освежена отново да почне дейност.
към текста >>

След това музика или пеенето или може би география.
— Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7. „Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие.
към текста >>

Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици.
Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика. Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове.
към текста >>

Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%.
Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на кухнята, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване. Ние рядко оставаме хляба така да се скорави, че неговото дъвчене да представлява напрежение. Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност. Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа. Това води към по-голямо отделяне на варовити вещества и по-добро втвърдяване на зъбните вещества и костта Но и това обяснение не е достатъчно. Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%. Двойната задача на зъбите По този въпрос трябва да се обърнем към резултатите от духовните изследвания на Д-р Щайнер. Той казва: „собствено, всеки човешки орган има двойна задача. Само едната задача обикновено се съзнава от човека. Другата задача не дохожда до съзнанието му. Материалистът вижда в зъбите само дъвкателни органи.
към текста >>

От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено.
Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Те, додето са дееспособни, всмукват флуор. Зъбната глеч, освен калциев фосфат и карбонат, съдържат и малко количество калциев флуорид. Още при зъбното развитие най-вътрешните емайлени клетки (амелобласти) при минерализационния процес в мукват флуор от Stratum intermedium (среден пласт).
към текста >>

НАГОРЕ

0.57437491416931