НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Най-после старият беловлас
първосвещеник
, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае.
Най-после старият беловлас
първосвещеник
, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка.
към текста >>
2.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има случаи такива
посвещения
да получат някои нестинари след тежка болест.
Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост.
Има случаи такива
посвещения
да получат някои нестинари след тежка болест.
Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф. Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр.
към текста >>
3.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към
посвещение
, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към
посвещение
, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж. На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии.
към текста >>
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на
посвещение
и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год.
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на
посвещение
и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
към текста >>
4.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пирамидата Из „
Посвещения
" от Седир Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет.
Пирамидата Из „
Посвещения
" от Седир Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет.
Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили.
към текста >>
5.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за
просвещението
на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за
просвещението
на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал.
към текста >>
6.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на
Посвещение
, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато.
Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на
Посвещение
, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато.
Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
към текста >>
7.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той е писал 4 такива драми в стихове: „Прага на
посвещението
", „Изпитът на душата", „Пазачът на прага" и Събуждането на душата".
ВЕСТИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОКУЛТНИ ДРАМИ В ГЬОТЕАНУМ Окултният университет „Гьотеанум" е построен отново и то по-голям от предишния. През последните месеци в него се представиха мистичните драми на Д-р Щайнер.
Той е писал 4 такива драми в стихове: „Прага на
посвещението
", „Изпитът на душата", „Пазачът на прага" и Събуждането на душата".
В тях е описан пътят на окултния ученик; неговите борби и просветление. Преди построяването на „Гьотеанум”, окултните драми се представяха в Мюнхен. Пайперс сравнява драмите на Д-р Щайнер по величието на съдържанието и на формата само с произведенията на Есхил. Секцията за словесни изкуства в Гьотеанум ръководи представянето на драмите. Тая секция е под ръководството на г-жа Мария Щайнер.
към текста >>
8.
Книжнина и вести
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ето го, великият
първосвещеник
, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца.
Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"!
Ето го, великият
първосвещеник
, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца.
Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове.
към текста >>
9.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча -
Посвещение
на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча -
Посвещение
на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад.
Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята.
към текста >>
10.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото
посвещение
.
Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки. Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в духовното познание. Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир. Той почва да разбира истината, която се отнася до този свят и чрез собствения опит получава нейното потвърждение.
Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото
посвещение
.
Той става ученик на Мъдростта. Колкото по-малко неща ще вижда, които се отнасят до външните човешки отношения, толкова по-правилно ще бъде представлението за тях. Тук може да се спомене, какво става с познаващия. Той има нова родина и става съзнателен жител на свръхчувствения свят. Отсега източникът на духовното проглеждане се влива в него от по-високи сфери.
към текста >>
11.
Идеен преглед
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Как се достига познание на висшите светове или Път към
посвещение
— Р. Щайнер.
Самарянин — Ехото на Любовта. – 10 лева. Отворено писмо до архим. Ефтимий. – 3 лева. ДРУГИ ОКУЛТНИ КНИГИ.
Как се достига познание на висшите светове или Път към
посвещение
— Р. Щайнер.
– 40 лева. Реинкарнация и Карма — Р. Щайнер – 8 лева. Как да победим себе си (Раджа Йога). С.Вивекананда. – Вселената, Аза и Бог — Рамачарака – 2 тома по 20 лева Нашите сили — Как да ги използваме — Мълфорд – 40 лева.
към текста >>
12.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „
Посвещения
" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години.
Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време. * * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи.
Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „
Посвещения
" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години.
Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>
13.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЛЕГЕНДА ЗА
ПОСВЕЩЕНИЕ
.
Добран Айя СИМВОЛИ И ОБРАЗИ.
ЛЕГЕНДА ЗА
ПОСВЕЩЕНИЕ
.
І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха.
към текста >>
II Първо
посвещение
Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки.
И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя! Един ден хората видяха овцете на На-Ну затворени и нямаше кой да ги изведе на паша. Потърсиха овчаря и го не намериха. На-Ну беше изчезнал. ............................................. А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха.
II Първо
посвещение
Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки.
Казват, че още никой не е стигнал върха. Ревниво пазеше майка Ашар висотата и величието на своя син. На слабите и малки хора не даваше да стъпят върху Гур. Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна.
към текста >>
III Второ
посвещение
– Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво.
И после прибави: – Храбър си. Ще ти покажа път, Но пътят е труден. Много труден. – Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида.
III Второ
посвещение
– Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво.
Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него.
към текста >>
V Трето
посвещение
На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните.
Знай: ако те те чуят – Айя те е чула. Ако те те видят – Айя те е видяла. Защото чрез сърцата на хората слуша Айя. И чрез душите им гледа. Тъй е, иди при тях.
V Трето
посвещение
На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните.
Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен.
към текста >>
14.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на
посвещението
" и „Пазачът на прага".
Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души. Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр.
Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на
посвещението
" и „Пазачът на прага".
„Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
към текста >>
15.
Из моите спомени - Седир
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Във висшето
посвещение
сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства.
Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел.
Във висшето
посвещение
сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства.
Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра.
към текста >>
16.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на
Посвещението
.
Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на
Посвещението
.
Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля. Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити.
към текста >>
17.
Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на
Посвещение
, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите.
В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения. Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека.
Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на
Посвещение
, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите.
животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр.
към текста >>
Това самопознание е началото на онзи път на
Посвещение
, което води човека при дълбоките тайни на битието.
Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието.
Това самопознание е началото на онзи път на
Посвещение
, което води човека при дълбоките тайни на битието.
Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята*-, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр.
към текста >>
18.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените
посвещения
, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата.
Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а впоследствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се към традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена, когато имаме други отношения на нещата и затова те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи.
Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените
посвещения
, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата.
И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените.
към текста >>
19.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всички съвременни окултисти и хора на високо
посвещение
говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане.
Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят.
Всички съвременни окултисти и хора на високо
посвещение
говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане.
Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство.
към текста >>
20.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане
посвещението
.
Нищо, което е било направено с цел да се допринесе щастие и разумност на другите, не е било напразно. Животът трябва да бъде добре използуван в цялата негова пълнота. Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас. Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре.
Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане
посвещението
.
Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят. Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа. Вие похлопахте, сега работете; ако работите достатъчно ревностно, Братството ще ви приеме. Посвещението е увенчаването на личното усилие.
към текста >>
Посвещението
е увенчаването на личното усилие.
Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят. Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа. Вие похлопахте, сега работете; ако работите достатъчно ревностно, Братството ще ви приеме.
Посвещението
е увенчаването на личното усилие.
Удвоете го. Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде. Ето, сега знаете какво се очаква от вас – направете го! ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Изпълнете мисията си, о вие, деца на светлината! Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото.
към текста >>
21.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Властимир: В пустинята на
Посвещението
– там до едно аз догорих съмненията.
Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист. От тогаз до днес безкористно посрещам дните. Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен!
Властимир: В пустинята на
Посвещението
– там до едно аз догорих съмненията.
Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега.
към текста >>
22.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето
посвещение
– и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Безграничното се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено. Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот.
Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето
посвещение
– и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Но това са дългове, които не с пари, но само с добри мисли могат да бъдат платени. Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро.
към текста >>
23.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Там Мълфорд премина някое свое
посвещение
, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата.
Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота.
Там Мълфорд премина някое свое
посвещение
, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата.
Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той. Това небе, обаче, не е друго освен умереност, икономия на силите.
към текста >>
24.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Самият Сен-Мартен получава
посвещение
в това общество (на 17 април 1772 година).
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали.
Самият Сен-Мартен получава
посвещение
в това общество (на 17 април 1772 година).
Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени.
към текста >>
Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално
посвещение
на готовите души. Напр.
При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер.
Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално
посвещение
на готовите души. Напр.
княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите. Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги. След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година.
към текста >>
25.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на
посвещение
, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн.
Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината.
След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на
посвещение
, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн.
Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството. Значи розенкройцерството се явява като разклонение от богомилството и същевременно те са клонове от един и същи извор. За да видим по-добре мисията на богомилството, трябва да разгледаме това движение в свръзка с истеричния развой на човечеството. Това ще направим в следната книжка.
към текста >>
26.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И като събра всички
първосвещеници
и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди Христос.
В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил във Витлеем в дните на Цар Ирод – тъй започва евангелското сказание, едно от най-високо поетичните – ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним". Кога Цар Ирод чу това, много се смути и цял Иерусалим с него.
И като събра всички
първосвещеници
и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди Христос.
И те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано в Пророците". Къде точно и кога, най-вече „първосвещеници" и „книжници", които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят. Звездата – живо писмо в живата книга на звездите – те не я виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата.
към текста >>
Къде точно и кога, най-вече „
първосвещеници
" и „книжници", които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят.
„Когато Исус се родил във Витлеем в дните на Цар Ирод – тъй започва евангелското сказание, едно от най-високо поетичните – ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним". Кога Цар Ирод чу това, много се смути и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди Христос. И те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано в Пророците".
Къде точно и кога, най-вече „
първосвещеници
" и „книжници", които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят.
Звездата – живо писмо в живата книга на звездите – те не я виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата. И ги изпрати въ Витлеем, па им рече: „Идете и изпитайте здраво за детето. И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня".
към текста >>
Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на
първосвещениците
и книжовниците.
„И като видяха звездата, те се възрадваха с голяма радост". След като принасят даровете си, те – „предупредени на сън", без да се обадят Исусу, се връщат в родината си по друг път. Па и Иосиф – след като му се явява „ангел на сън", с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея.
Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на
първосвещениците
и книжовниците.
Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"!
към текста >>
И тогава се събират „
първосвещениците
" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите.
Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории.
И тогава се събират „
първосвещениците
" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите.
Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта.
към текста >>
27.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Египет, както и Индия, са били центрове на
посвещение
в древния свят.
Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара. Има доказателства от Св. Климент Александрийски, че е имало 30,000 тома херметични книги и той твърди, че в негово време са 42. А сега са запазени само някои от тях. В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура.
Египет, както и Индия, са били центрове на
посвещение
в древния свят.
Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху.
към текста >>
в света са отивали в Египет или Индия, за да получат
посвещение
и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата.
Климент Александрийски, че е имало 30,000 тома херметични книги и той твърди, че в негово време са 42. А сега са запазени само някои от тях. В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура. Египет, както и Индия, са били центрове на посвещение в древния свят. Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр.
в света са отивали в Египет или Индия, за да получат
посвещение
и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата.
Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота.
към текста >>
Ето с какви думи се описва това в „
Посвещения
" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство.
Ето с какви думи се описва това в „
Посвещения
" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр.
към текста >>
28.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Книгопис
Посвещение
на Певеца от Мария Радева.
Книгопис
Посвещение
на Певеца от Мария Радева.
Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното. „Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл.
към текста >>
„
Посвещение
на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
Книгопис Посвещение на Певеца от Мария Радева. Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното.
„
Посвещение
на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
към текста >>
В апогея на своята сбирка, в стиховете „
Посвещение
на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение.
Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота.
В апогея на своята сбирка, в стиховете „
Посвещение
на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение.
И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди.
към текста >>
29.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Бялото Братство е свързано с окултизма и мистицизма, които са продължители на науката, храмовете на
посвещението
и на древните мистерии.
Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо. Спиритисти, мистици станали негови ученици. Това е началото на „Обществото на учениците на Вс. Б. Бр.” най-многобройното и най-силното в България.
Бялото Братство е свързано с окултизма и мистицизма, които са продължители на науката, храмовете на
посвещението
и на древните мистерии.
В центъра на движението е фокусът на духовната активност. В България се срещат като във фокус всички западни и източни течения и по-специално западните романо-тевтонски течения и тези на славянска Русия и на Изтока. България роди богомилството, което се разпространи после в Европа под названието реформация, катаризъм, албигойство от една страна и от друга страна, като окултните братства на розенкройцерите и пр. Богомилството, което е още малко познато, е играло несъмнено главна роля в реформацията и западния мистицизъм. Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год.
към текста >>
30.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на
Посвещение
, сега се очертава навън.
Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума.
Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на
Посвещение
, сега се очертава навън.
Ще оставя Учителя да говори: „По какво се познава ученикът? Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
към текста >>
31.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те не са били минали през
посвещение
.
Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр.
Те не са били минали през
посвещение
.
Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени. Споменава се.
към текста >>
32.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той има висока степен на
посвещение
и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот.
Тогаз, за да поясним какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист. „В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна.
Той има висока степен на
посвещение
и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот.
Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет -
посвещенията
.
Много силно въздействуващо върху всеки слушател е и специалното евритмично говорене. За тази цел има създаден и специален говорещ хор, а и при театралните спектакли, всеки момент, пропит с нова мисъл, нова тенденция и нов живот се изразяват чрез това евритмично говорене. В него има едно напевно и особено удължаване на гласните и целият говор като че ли иде из глъбините на сърцето, из потайните кътища на душата. големи са тези изкуства и те отварят нови, незрими сватове и области за истинско творчество. В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието.
Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет -
посвещенията
.
Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли.
към текста >>
34.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Там ще научиш един велик закон и когато го научиш, ще влезеш към второто стъпало на твоето
посвещение
- да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как идва радостта на този свят, да влезеш в света на радостта.
ПРИТЧИ и ПРИКАЗКИ Светът на радостта Това било в първите времена на християнството. В Рим живял и се подвизавал един ученик на една мистична християнска школа на име Сафиус, патриций по произход, от виден и знатен род. Един ден при него се явява неговият Учител и му Казва: „Пращам те за двадесет години на уединение в пустинята.
Там ще научиш един велик закон и когато го научиш, ще влезеш към второто стъпало на твоето
посвещение
- да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как идва радостта на този свят, да влезеш в света на радостта.
Сега ти живееш в един свят на скърби. Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа.
към текста >>
35.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
На 6 август била представена мистичната драма "Портите на
посвещението
" от Д-р Щайнер.
По въпросите от биологическо естество, които се поставят за разрешение, съобщава се, че досега било установено, че явлението напълно се различава от светлинните явления, които се наблюдават от медиумите в транс". (Из в. "Зора, от 22 септ. 1934). Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения. След това с уводна реч от Алберт Щефен сбирката е започнала работата си.
На 6 август била представена мистичната драма "Портите на
посвещението
" от Д-р Щайнер.
След това д-р Баравале говорил върху мистичната драма. Ето по-важните от държаните реферати: Д-р Ваксмут говорил върху ритъма. Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят". Д-р Попелбаум: "Търсене на истинското човешко аз". Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на човека".
към текста >>
36.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Чак след това той получи ново
посвещение
.
Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години.
Чак след това той получи ново
посвещение
.
Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти.
към текста >>
37.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Освен това през време на конгреса били представени някои мистични драми: „Портите на
посвещението
" от Д-р Щайнер и избрани места от „Елевзинските мистерии" от Едуард Шюре и пр.
„Самопознанието и всемирната история" от Г. Шуберт. „Бах и Хендел в завоя на музиката в 1750 година" от Д-р Е. Швебш. „Самопознание и свтопознание в художественото творчество" от Алберт Стефен. „Розенкройцерското движение на прага на модерната епоха" от проф. Маурер и пр.
Освен това през време на конгреса били представени някои мистични драми: „Портите на
посвещението
" от Д-р Щайнер и избрани места от „Елевзинските мистерии" от Едуард Шюре и пр.
Освен това били уредени курсове по евритимия, по пластика, по живопис и пр. Посетена била от гостите биологическата лаборатория под ръководството на Д-р Пфайер, Великото учение. Книжка първа: Няколко основни положения. От В. Т. Благодумов.
към текста >>
38.
СТИХОВЕ - SТ.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той остана верен на обета, който изискваше неговото високо
посвещение
- обетът да не се оправдава, да не издава никога ничие престъпление, дори с цената на своя живот и да оставя да говори в негово оправдание само истината, която той трябва да намери в себе си силата и смелостта да извика за едничък свидетел".
Той успял да избяга. Сафрио, който бил наблизо, се затекъл да предотврати злодеянието, ала било късно. Заварили го приведен над трупа. Ала защо Сафрио бил мълчал и не бе се оправдавал и защо оставил възкресената от него девойка да го оправдае, никой никога не узнал. Едва след много години в дневника на един от неговите приятели, който записал това събитие, се намерила следната бележка: „Сафрио издържа своя изпит.
Той остана верен на обета, който изискваше неговото високо
посвещение
- обетът да не се оправдава, да не издава никога ничие престъпление, дори с цената на своя живот и да оставя да говори в негово оправдание само истината, която той трябва да намери в себе си силата и смелостта да извика за едничък свидетел".
към текста >>
39.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с
първосвещениците
книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат.
„Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай.
Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с
първосвещениците
книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат.
И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас.
към текста >>
40.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дух била представена драмата „Портите на
посвещението
" от Щайнер.
Отдавна е известно влиянието на луната върху лунатиците. Представяне на мистични драми в Швейцария.- В „Гьотеанум" в Дорнах до Базел са били представени тая пролет някои мистични драми. Това ще продължи и през това лято. Например на Великден е била представена мистичната драма: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен. На Св.
Дух била представена драмата „Портите на
посвещението
" от Щайнер.
През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина. - В един от броевете на в. „La nouvelle vie",орган на Всемирната организация за сврхличен живот, е напечатана част от брошурата „Le nouveau messege du soleil", дето се излагат идеите на Всемирното Братство. Жената с рентгеновите очи.
към текста >>
41.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Като всички адепти на древен Египет и той трябвало да мине по един път на седморно
посвещение
.
Трябва да знаете, че няма нищо измислено в света. Всичко което ви се струва измислено, някога е съществувало. Ако не вярвате в това, измислете нещо, което никога не е съществувало. Измислете! Аз ще проверя в летописите на света и ако е нещо, което наистина нивга не е бивало, ще ви дам по едно шишенце от четирите чудотворни течности: вуар, ерун, раун и амуит, чрез които Муса Бентам победи змията, лъва, бика и воина. И тъй, чуйте истинския разказ за Муса Бентам.
Като всички адепти на древен Египет и той трябвало да мине по един път на седморно
посвещение
.
В момента, когато го заварва нашият разказ, нему му предстояло да издържи ред изпити, за да влезе в трето посвещение. И то трудни изпити. Но смогнел ли да ги издържи, пред него щял да се разкрие нов, непознат дотогава за него свят на сили и възможности - щели да му се отворят нови пътища, по които го очаквали нови постижения. Повикал го неговият Учител, па го извел в една от най-опасните и непристъпни планински местности и тъй го наставил: „Слушай, Муса Бентам. Четири изпитания ти предстоят, едно от друго по-големи.
към текста >>
В момента, когато го заварва нашият разказ, нему му предстояло да издържи ред изпити, за да влезе в трето
посвещение
.
Всичко което ви се струва измислено, някога е съществувало. Ако не вярвате в това, измислете нещо, което никога не е съществувало. Измислете! Аз ще проверя в летописите на света и ако е нещо, което наистина нивга не е бивало, ще ви дам по едно шишенце от четирите чудотворни течности: вуар, ерун, раун и амуит, чрез които Муса Бентам победи змията, лъва, бика и воина. И тъй, чуйте истинския разказ за Муса Бентам. Като всички адепти на древен Египет и той трябвало да мине по един път на седморно посвещение.
В момента, когато го заварва нашият разказ, нему му предстояло да издържи ред изпити, за да влезе в трето
посвещение
.
И то трудни изпити. Но смогнел ли да ги издържи, пред него щял да се разкрие нов, непознат дотогава за него свят на сили и възможности - щели да му се отворят нови пътища, по които го очаквали нови постижения. Повикал го неговият Учител, па го извел в една от най-опасните и непристъпни планински местности и тъй го наставил: „Слушай, Муса Бентам. Четири изпитания ти предстоят, едно от друго по-големи. Чуй първото!
към текста >>
Най-после ти ще дойдеш до пределите на
Посвещението
, но ще требва да влезеш през царските врата.
Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа.
Най-после ти ще дойдеш до пределите на
Посвещението
, но ще требва да влезеш през царските врата.
Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се!
към текста >>
42.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско
посвещение
.
Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия. За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма.
В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско
посвещение
.
На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото ръцете, очите, ушите не са здрави, да не влиза в училището на Природата. В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце. В това училище може да се учи само здравият човек, човекът, който няма никакви недъзи.
към текста >>
43.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили
посвещение
в окултните школи на тия три култури.
Граница между двете епохи е идването на Христа. Древните култури: индийската, персийската и египетско-асирийско-вавилонската са били култури на инволюция. И затова, опитността, способностите, добити тогаз, принадлежат на инволюционния период. Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен младеж с методите, които употребяваш при тригодишното дете? Методите, които са необходими за човека, се менят според възрастта му, според степента на съзнанието му.
Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили
посвещение
в окултните школи на тия три култури.
Те представляват същества, издигнати до най-високата точка, която може да се достигне в тия култури. Те представляват есенцията на тия култури. Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия стигна до едно място и това, което е дала, е дълбоко, но това са методи, които са били полезни на човека в инволюционния период. Те са били необходими за времето си.
към текста >>
44.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Месианистична атмосфера "във века на
просвещението
". гл.
Съдържа следните глави : Гл. 1. Що е месианизъм и видове месианизъм. Гл. 2. Чувство за мисията на избрания народ в Полша - пред нейния упадък. Гл. Зи4.
Месианистична атмосфера "във века на
просвещението
". гл.
5 Идеологията на Варшавското княжество, гл. 8 и 7 Славянски месианизъм! гл. 8 Месианизъм и свободните зидари. гл. 9 Чувство и вяра гл.X. и XI - Идеологията на ноемврийското въстание.
към текста >>
(из историята на мистиката от века на
просвещението
) Съдържа: гл. 1.
и XI - Идеологията на ноемврийското въстание. (1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива. Царят на новия Израил,от проф. Иос. Уейоки.
(из историята на мистиката от века на
просвещението
) Съдържа: гл. 1.
Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински. гл. 3. Царят на новия Израил.
към текста >>
Варшавско и Берлинско
посвещения
на Тадеуш Грабински.
Царят на новия Израил,от проф. Иос. Уейоки. (из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2.
Варшавско и Берлинско
посвещения
на Тадеуш Грабински.
гл. 3. Царят на новия Израил. гл. 4. Народ Божи под Нева. Това съчинение хвърля светлина върху мистичните движения на миналия век, във връзка с Тадеуш Грабински - велик полски мистик и окултист.
към текста >>
45.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и
първосвещениците
, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.
Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много".
И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и
първосвещениците
, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.
В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират.
към текста >>
46.
ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ПОСВЕЩЕНИЯ
Георг Нордман I Дървото Душата на човека беше като плод на дърво, преди да я отрони вятърът, що превиваше гранките в небесните градини.
ПОСВЕЩЕНИЯ
Георг Нордман I Дървото Душата на човека беше като плод на дърво, преди да я отрони вятърът, що превиваше гранките в небесните градини.
Когато се откъсна, тя политна като рееща се звезда и падна наземи. – О, дихание на божествените уста, защо ме откъсна от клона на широкото дърво? – плачеше падналия плод. – Студената земя плаши, тя ще изпие моите сокове I – За да станеш това, което ти пожела – отвърна един глас. – Ти искаше да бъдеш дърво и плодове да раждаш.
към текста >>
47.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото
посвещение
е служенето.
Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото
посвещение
е служенето.
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
към текста >>
Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото
посвещение
–
посвещение
в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца.
И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото
посвещение
–
посвещение
в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца.
За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си.
към текста >>
Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при
посвещението
с любовта – свободата.
Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност.
Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при
посвещението
с любовта – свободата.
Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи. Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"?
към текста >>
48.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно
посвещение
в любовта.
Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава?
От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно
посвещение
в любовта.
Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм.
към текста >>
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото
посвещение
в любовта, имат безсмъртие.
но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята. И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия обущар Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче. Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е любов. След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа. Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по любовта, която е оставил.
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото
посвещение
в любовта, имат безсмъртие.
Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство. Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото.
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Буча Бехар ПОСЛЕДНОТО
ПОСВЕЩЕНИЕ
НА САВАОТ - БЕН - АБУ В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна.
Буча Бехар ПОСЛЕДНОТО
ПОСВЕЩЕНИЕ
НА САВАОТ - БЕН - АБУ В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна.
По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува. Наистина, болестта на младата царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца. Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея.
към текста >>
Никой не виждаше под бедната и обикновена дреха на Бен-Абу ученика на знаменит Учител, посветен във Великото учение, който очакваше последното си
посвещение
.
Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше.
Никой не виждаше под бедната и обикновена дреха на Бен-Абу ученика на знаменит Учител, посветен във Великото учение, който очакваше последното си
посвещение
.
Нито царят подозираше неговото съществувание, нито царкинята можеше да види под неговата обикновена дреха гордата осанка и достойнството на посветен. Всеки път, когато Саваот-Бен-Абу изпращаше красавицата, той се връщаше потънал в размисъл и печал. „И тоя път не успях", мълвиха неговите устни. Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше.
към текста >>
Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното
посвещение
, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи.
Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше. Там той виждаше своя Учител, който му даваше последните наставления; това беше денят, когато той трябваше да слезе в царството на Елмур. Той слушаше още последните му думи, и всяка една от тях звучеше като жив тон; отронваха се като дивна песен. Имаха цената на скъпоценни бисери, изливаха се като благодатен дъжд, като тих ветрец, като слънчев лъч.
Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното
посвещение
, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи.
Върви, през мен ще минеш ти. Аз ще бъда с теб! За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно.
към текста >>
50.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А
първосвещеникът
попита: Така ли е това?
Чухме го да говори думи хулни против Мойсея и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го в сборището. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето место и против Закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще развали това место и ще измени обичаите, които ни предаде Мойсей. И всички, които седяха в съборището, като се вгледаха в него, видеха лицето му като лице на ангел".
А
първосвещеникът
попита: Така ли е това?
А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
към текста >>
В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от
първосвещеника
писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията.
В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от
първосвещеника
писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи?
към текста >>
51.
СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на
посвещението
.
Те са познавали „волята на Бога", познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите" в социалния организъм – с целия изпълнителен съдебно-административен апарат във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена.
Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на
посвещението
.
Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие".
към текста >>
Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично
посвещение
, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза.
„Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б.пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitraire, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral", Б.пр.), чието име е път на тигъра, Немрод–цезаризмът. „Този вид политически строй господства над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господства над планетата. „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие, срещу оня социален строй, който в устройството си е едно отражение на IEVE в човешкото царство. „От там сравнението: Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството". През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца", възниква движението на Абрамидите или Неорамидите.
Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично
посвещение
, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза.
Видехме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му и с Лот напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно Аврам е, (името му съдържа изцяло иерограмата „Рама"), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение.
към текста >>
И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („
посвещение
").
Именно Аврам е, (името му съдържа изцяло иерограмата „Рама"), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени.
И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („
посвещение
").
Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него.
към текста >>
52.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Може да кажем с езика на окултизма, че Бърд в своето усамотение на Южния полюс е минал през
посвещение
и се е добрал до истини, които само дълбоко посветените знаят като истински реалности.
Научните наблюдения и поддържането на живота там са отнемали на Бърд не по-малко от 15-ина часа на ден. И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б. на „Предния пост" — на всекидневните му занимания, трудности и страдания. Те са много.
Може да кажем с езика на окултизма, че Бърд в своето усамотение на Южния полюс е минал през
посвещение
и се е добрал до истини, които само дълбоко посветените знаят като истински реалности.
Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км. северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта.
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше
посвещение
, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место.
в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота.
Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше
посвещение
, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место.
Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере. В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света.
към текста >>
54.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите
посвещения
на ученика за да достигне съвършенство.
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това.
В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите
посвещения
на ученика за да достигне съвършенство.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
към текста >>
55.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия
първосвещеник
".
Детерминациите на Наполеон III тогава са следните. 1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28). Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство. 2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот.
Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия
първосвещеник
".
Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12.
към текста >>
56.
ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за
просвещение
на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък.
На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за
просвещение
на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък.
За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
към текста >>
57.
СТИХОВЕ - S.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските
първосвещеници
.
От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове.
От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските
първосвещеници
.
От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор. Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите сетива.
към текста >>
Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „
Посвещения
", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон.
Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци.
Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „
Посвещения
", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон.
Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор. Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите сетива. Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света.
към текста >>
58.
МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди
посвещението
.
Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг".
Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди
посвещението
.
Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта. Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия.
към текста >>
Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи
Посвещение
.
Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили.
Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи
Посвещение
.
Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление. Не е далече времето, когато в аристократическите салони, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси. При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление. Същото може да се каже и за разните окултни общества, които започнаха да никнат на всички страни.
към текста >>
59.
Вестник Братство – 1928-1944
 
Вестник 'Братство' – 1928-1944 - Вестник 'Братство' – 1928-1944
СЪДЪРЖАНИЕ 18 годишнина брой 1-2 Новия човек
Посвещение
на Христа – E.
СЪДЪРЖАНИЕ 18 годишнина брой 1-2 Новия човек
Посвещение
на Христа – E.
Калта и диханието – G. Пионерите на новите научни схващания – Б. Боев Природните сили и организмът – д-р мед. И. Стратев Икономическите явления и планетните цикли – К. Е. Крафт Божествен и човешки порядък – Изворски Един музикант на бъдещето – Андрей Андреев Чистота Размишления - Инж. Р.
към текста >>
60.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за
посвещение
- святата цел на живота му.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници. Те са един особен метод за привличане на духовна светлина и ограждане с нея. Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си.
Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за
посвещение
- святата цел на живота му.
НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г. 5 ч.с. Утринна молитва 1. Добрата молитва * 2. Бог е Любов 3.
към текста >>
61.
Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Посвещение
Посвещението
почва от страданията.
В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. Светът Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. Мъчнотии Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него, той трябва да върви все напред.
Посвещение
Посвещението
почва от страданията.
Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа. Светлината Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-великото чрез Светлината. Новото учение Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи.
към текста >>
62.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на
посвещението
, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси.
Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти.
Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на
посвещението
, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси.
Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис. Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други.
към текста >>
Възкръсне, достигайки до най-високо
посвещение
, тогава ще познае Бога.
Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е.
Възкръсне, достигайки до най-високо
посвещение
, тогава ще познае Бога.
Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”. Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание. 3.
към текста >>
Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на
посвещение
.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото.
Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на
посвещение
.
Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането.
към текста >>
Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното
просвещение
и духовно издигане.
Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение. Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон.
Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното
просвещение
и духовно издигане.
След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството. Така че, когато Богомилството се явява, то има подготвена една духовна среда, която да го приеме и разбере. Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението. Богомилите, както всички окултни общества на миналото, са живяли в братски комуни, имали са общи имущества.
към текста >>
Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните
посвещения
.
То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4.
Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните
посвещения
.
Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал.
към текста >>
След това посещение той коренно се променя, добива голямо
просвещение
и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти.
Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат.
След това посещение той коренно се променя, добива голямо
просвещение
и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти.
Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си. През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер.
към текста >>
63.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Някои .казват, че за да постигнеш
посвещение
, трябва да отидеш в Индия.
Добрите хора по вътрешен начин са свързани с Бялото Братство. Добрият, каквото и да придобие, внася го в Бялото Братство. Хората ни търсят заради капитала, който имаме. Има хора, които са обикаляли двоpoвeтe на Бялото Братство, но не са проникнали в неговото светилище. Какво може да знае един студент, който не е слушал нито един професор?
Някои .казват, че за да постигнеш
посвещение
, трябва да отидеш в Индия.
Може да си ходил в Индия, да си минал изпитите, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде - и в Индия, и тук. Членовете на Бялото Братство знаят законите на Природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят дето искат. Брат е онзи, който от излизането от Бога до връщането при Бога, през всички съществувания ти е бил брат. При всички условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе.
към текста >>
Който иска да се посвети, може да получи
посвещение
навсякъде - и в Индия, и тук.
Хората ни търсят заради капитала, който имаме. Има хора, които са обикаляли двоpoвeтe на Бялото Братство, но не са проникнали в неговото светилище. Какво може да знае един студент, който не е слушал нито един професор? Някои .казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал изпитите, без да си се посветил.
Който иска да се посвети, може да получи
посвещение
навсякъде - и в Индия, и тук.
Членовете на Бялото Братство знаят законите на Природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят дето искат. Брат е онзи, който от излизането от Бога до връщането при Бога, през всички съществувания ти е бил брат. При всички условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. Ако всинца имате такъв идеал, ще бъдете ученици и служители на това велико всемирно Братство.
към текста >>
Когато някой от Белите Братя на земята минава през
посвещение
, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето.
Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава великите Братя изявяват към тях любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето.
Когато някой от Белите Братя на земята минава през
посвещение
, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето.
Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. Една сестра попита: - Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят? - Те не че не искат вашето посещение, но хората не са готови още да разберат това знание, което се учи там. От друга страна, те не са с такива физически тела, както вашите. Те живеят в етерни тела.
към текста >>
64.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Някои теософи казват, че за да постигнеш
посвещение
, трябва да отидеш в Индия.
- в самите вас. То не е една химера, едно име, то е реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство - работа се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор?
Някои теософи казват, че за да постигнеш
посвещение
, трябва да отидеш в Индия.
Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата.
към текста >>
Който иска да се посвети, може да получи
посвещение
навсякъде: и в Индия, и тук.
Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство - работа се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил.
Който иска да се посвети, може да получи
посвещение
навсякъде: и в Индия, и тук.
Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал.
към текста >>
Той ще те прекара през
посвещение
и ще си замине.
Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал.
Той ще те прекара през
посвещение
и ще си замине.
Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата Св. Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, това е празна работа.
към текста >>
Аз зная само един случай на
посвещение
в България.
Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине.
Аз зная само един случай на
посвещение
в България.
Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата Св. Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?
към текста >>
Това
посвещение
станало в църквата.
Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил.
Това
посвещение
станало в църквата.
Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми. Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: “Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано.” И аз искам от вас, да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога.
към текста >>
65.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>
66.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>
67.
МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>
68.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот -
посвещение
в полза на Цялото.
В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори.
към текста >>
69.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Първородният син бил предаден на по-високо
посвещение
- не за монах, за ученик!
Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир. Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето.
Първородният син бил предаден на по-високо
посвещение
- не за монах, за ученик!
Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж! След случая в Търново Борис Николов остава окончателно край Учителя в София. Издържа се сам.
към текста >>
70.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските
първосвещеници
настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста?
Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления.
Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските
първосвещеници
настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста?
Не прави ли днес същото нашето духовенство? Второ, — обвиняват Братството, че било против днешния обществен строй. За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата. Днешният строй е противоестествен, противобожествен, противонароден. Доказателства за това са безкрайните страдания на цялото човечество, причинени от него.
към текста >>
71.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В миналото, пътят към
Посвещение
не е бил отворен за всички.
А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена. И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота, Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“. Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата? “ Гурнеманц отговаря: „Това ние не казваме: Но ако ти от Него си призван, От тебе истината не може да бъде скрита. ... Към Неговото обиталище никакъв път не води, И ти съвсем напразно ще го дириш, Докато сам Той не е твоя Водач".
В миналото, пътят към
Посвещение
не е бил отворен за всички.
Той е бил само за малцината избрани. Мнозина са можели да търсят пътя. но само тия, които ще са били водени към Храма от Хиерофантите, са могли да влязат в него. До идването на Христа, не е имало подобен всеобщ призив като: „Всеки който иска, може да дойде“. В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери.
към текста >>
В храмовете за
посвещение
Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава.
Той е бил само за малцината избрани. Мнозина са можели да търсят пътя. но само тия, които ще са били водени към Храма от Хиерофантите, са могли да влязат в него. До идването на Христа, не е имало подобен всеобщ призив като: „Всеки който иска, може да дойде“. В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери.
В храмовете за
посвещение
Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава.
Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата. Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства. Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили. Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо. По това време, духовните сили са най-малко дейни.
към текста >>
Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към
посвещение
, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време.
Нощта между 24. и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година. Зодиакалният знак на неопетнената небесна Дева стои към полунощ над източния хоризонт, слънцето на новата година се ражда и започва своето пътешествие от най-южната точка по направление към северното полукълбо, за да спаси (физически) тая част на водачеството от тъмнината и глада, които неизбежно биха дошли, ако то би останало завинаги на юг от екватора. За народите на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември.
Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към
посвещение
, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време.
Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител. Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта. Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира.
към текста >>
Следователно, учениците, които са били готови за
посвещение
, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия.
и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година. Зодиакалният знак на неопетнената небесна Дева стои към полунощ над източния хоризонт, слънцето на новата година се ражда и започва своето пътешествие от най-южната точка по направление към северното полукълбо, за да спаси (физически) тая част на водачеството от тъмнината и глада, които неизбежно биха дошли, ако то би останало завинаги на юг от екватора. За народите на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември. Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към посвещение, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време.
Следователно, учениците, които са били готови за
посвещение
, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия.
За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител. Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта. Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира. Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“.
към текста >>
72.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат
посвещение
в мистериите, т.
Питагор се е родил в остров Самос, около 580 години преди Христа. Неговият баща, Мнесархус, му е дал отлично образование. Прочути учители са го обучавали по философия, математика, поезия, музика и гимнастика. Всестранното образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата. След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите народи и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове.
И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат
посвещение
в мистериите, т.
с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет. Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето посвещение в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години.
към текста >>
След като получил
посвещение
в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение.
Всестранното образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата. След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите народи и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове. И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат посвещение в мистериите, т. с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция.
След като получил
посвещение
в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение.
По това време той направил своето пътуване в Египет. Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето посвещение в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години. Той е задълбочил преди всичко познанията си в областта на свещената математика, която е направил основна ос на своето учение. Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият Източник, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище. (следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа.
към текста >>
Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето
посвещение
в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години.
И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат посвещение в мистериите, т. с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет.
Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето
посвещение
в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години.
Той е задълбочил преди всичко познанията си в областта на свещената математика, която е направил основна ос на своето учение. Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият Източник, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище. (следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа. Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не!
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските
първосвещеници
и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони.
Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза.
Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските
първосвещеници
и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони.
Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето
посвещение
.
Така той им запазвал повече свободно време, митовете, религията на прадедите и основните обичаи. Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост.
След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето
посвещение
.
Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Братство Окултна литература Езотерическо християнство, (Малките мистерии) от Ана Безант - 45
Посвещение
в усъвършенстването на човека от А.
Тогаз остани си сбогом! Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа. * * * Хитрецът с хитрост се отбива, Познае ли, че го разбираш, той незабавно си отива. Д. Б. С п и с ъ к на книгите, които се доставят от редакцията на в.
Братство Окултна литература Езотерическо християнство, (Малките мистерии) от Ана Безант - 45
Посвещение
в усъвършенстването на човека от А.
Безант - 25 Еволюция на живота и формата, от Ана Безант - 20 Реалността на невидимото, от Ана Безантъ - 4 Необходимост от прераждане, от Ана Безантъ - 4 Умрелите са живи. — от Ч. У. Ледбитер - 20 Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П. - 6 Прераждане, от Софроний Ников - 15 Човек и Бог, от Пламен - 10 Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, професор по физика. - 30 Възпитанието на детето, според окултната философия на розенкройцерите, от Макс Хайндел.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато сърдечната линия завършва под показалеца във форма на колело, (нещо което се нарича Соломонов пръстен) това означава
посвещение
в тайните науки.
Прекъсването винаги е знак на слабост. Местото, гдето става прекъсването, показва под влиянието на коя планета става то. Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в любовта. Ясно червената линия на сърцето показва страстна и жестока любов. Бледна и широка линия — недостатък на сърдечност и хладна, чисто физическа чувственост.
Когато сърдечната линия завършва под показалеца във форма на колело, (нещо което се нарича Соломонов пръстен) това означава
посвещение
в тайните науки.
Когато линията на сърцето се съединява между палеца и показалеца с главната и животната линия, това е лош знак и, ако се намира и на двете ръце, предсказва насилствена смърт. В такъв случай главата и сърцето са подчинени на инстинктите и на човека липсва свободна воля. Ако ли сърдечната линия се слива с главната линия на друго място, това е също знак на лоши инстинкти, скъперничество, и означава изобщо, че сърцето е управлявано от главата. Ако сърдечната линия се съединява с главната под сатурновия пръст (показалеца) това често е белег за ранна смърт. Ако сърдечната линия се пресича от други малки линии, всяка една от тях означава една измама или нещастие в любовта.
към текста >>
Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото
Посвещението
е единно, както е единна Любовта, както е единно Слънцето.
Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината.
Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото
Посвещението
е единно, както е единна Любовта, както е единно Слънцето.
Михаил Никитин
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И от това гледище смъртта в света е едно
посвещение
, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието.
Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
И от това гледище смъртта в света е едно
посвещение
, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието.
Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе.
към текста >>
Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното
Просвещение
с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г.
* * * Твърде много са краката от различни болести сковани, ала търсят здравето си от биляри и от вани! Д. Б. Книжнина Астрономичен календар за 1935 год. 9 годишнина от Д-р Владимир Кир. Христов. Издаваният от Д-р Вл. К.
Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното
Просвещение
с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г.
Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България. Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето. Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при небесните светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер. Той струва 5 лв.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към
посвещение
“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В.
„Ученикът трябва да изхвърли абсолютно лъжата из душата си. Той трябва да държи в ума си само Истината.“ 27. „Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя.
Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към
посвещение
“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В.
П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пътят към тях, наречен
Посвещение
, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване.
За съжаление, твърде често може да се наблюдава обратното явление: занятията с отраслите на езотерическото знание и четенето на „Окултни“ книги не бива последвано от никакви съществени изменения, като остава само един баласт от прибавящи се сведения или, което е още по-лошо. събужда самомнението с призрака на някакви „достижения“ и с това засилва отделеността и всичкото свързано с нея зло. Причината за такива често плачевни резултати трябва да търсим в неправилния подход към езотеричното знание и в съвършеното неразбиране на неговата същност. Езотерическото Учение въпреки разновидността на школите, е едно, както е една Истината, която то въплъщава. Окултното знание — неговата основа — е едно, тъй като то със съзнателното завладяване на законите и енергиите, действащи във всемира.
Пътят към тях, наречен
Посвещение
, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване.
Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път. Езотеричното Учение и окултното знание са плод от работата ни Съзнания неизмеримо по развити от обикновеното човешко съзнание. Ако пристъпващият към изучаване на Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание на ограничената личност, затворена в тесните граници на обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с немислимо да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се заеме с изучаването на отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание. Поради това, нам е просто невъзможно до подчертаем достатъчно силно необходимостта от индивидуална подготовка за всеки, който в своите търсения е дошъл до прага на тайното знание. Тази индивидуална подготовка се състои в преустройството на съзнанието и в изменение на отношения та към окръжаващия свят; същевременно, тя се свежда към наличността на четири качества: 1.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И Мойсей, който е получил
посвещението
си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него.
28 —гл. 6); описват смъртта на Тула Хостилия, искащ да произведе електрическа енергия по правилата изложени в ръкописите на Нума, и загинал от мълнията, защото не предвидил обратния удар. Египетските жреци и посветени са си служили много с електричеството, и са познавали отлично неговите закони. Както споменава и Учителя, статуята на Изида, която се пазела в най-вътрешно- то светилище, и която убивала всеки, който неподготвен се е опитвал да подигне нейното було. е била сложна електрическа инсталация, и всеки, непознаващ законите на електричеството, кой то се е доближавал до нея е пращал с живота си.
И Мойсей, който е получил
посвещението
си в египетските храмове, познавал много добре законите и свойствата на електричеството и си служел с него.
И ковчега в неговата скиния, до който той забранявал да се допират, също така е бил електрическа инсталация, с която той си е служил. В книгата си „Мисията на Евреите“ гл. 4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията. Камера-обскура, оптическите апарати, чувствителността на металическите пластинки — всичко там е описано подробно. Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики
посвещения
, през които минават кандидатите за
посвещение
в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики
посвещения
, през които минават кандидатите за
посвещение
в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.
към текста >>
82.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но той беше млад жрец, още не преминал
посвещение
, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот.
Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето — аз ги зная, защото зная че и аз самия някога съм ги носил . . .
Но той беше млад жрец, още не преминал
посвещение
, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот.
Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното. . . Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач.
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Посочваше му се един път на
Посвещение
, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите, животните и самият човек.
Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните й царства. Природопознанието се основаваше не тези отношения. Стремежът към природопознаниего беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства.
Посочваше му се един път на
Посвещение
, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите, животните и самият човек.
Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието. Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н.
към текста >>
Това самопознание е началото на онзи път на
Посвещение
, което води човека при дълбоките тайни на битието.
Стремежът към природопознаниего беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства. Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите, животните и самият човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието.
Това самопознание е началото на онзи път на
Посвещение
, което води човека при дълбоките тайни на битието.
Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н. И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за
просвещение
и освобождение на човечеството.
Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество.
Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за
просвещение
и освобождение на човечеството.
Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае.
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тук са получили
посвещението
си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците.
В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение.
Тук са получили
посвещението
си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците.
И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В беседите ученика ще намери онези методи, които ще го доведат да влезе във връзка с Христа, и до
посвещенията
, за които се говори в окултната наука.
И затова с право можем да кажем, че учението на Учителя е учение на любовта. Беседите са изпълнени с примери и образци, за които Учителя казва: Всеки един пример, това е един метод, върху който трябва да мислите. Учителя постоянно говори, че знание без приложение е безпредметно, не само безпредметно, но и опасно. Затова той набляга, че всичко което се учи и предава в школата, трябва да се прилага. В беседите и лекциите на Учителя, ученика ще намери всички онези методи, как да контролира и направлява своята мисъл и своите чувства, как да се свърже с висшите разумни същества, които ще го подигнат по-високо в неговото развитие.
В беседите ученика ще намери онези методи, които ще го доведат да влезе във връзка с Христа, и до
посвещенията
, за които се говори в окултната наука.
Като върховен път и метод, който се посочва в беседите, това е пътя на служенето. И Учителят казва в една беседа: най-високата точка, до която може да достигне човек, това е служене то на Бога. на Великия Космичен Дух. В беседите ще намерите методи за разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Там ще намерите методи за регулиране отношенията между отделните индивиди и общества.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато Той събира учениците си и им излага символите на християнското
посвещение
.
Този, когото виждате сега да стои физически пред вас, е същият дух, който живее не само в това временно тяло, но оживотворява същевременно цялата земя и ще я оживотворява завинаги“. И тогава Той говори за земята като за свое истинско тяло: „Вижте житата и този хляб, който вий ядете, който ви храни, — какво ядете вий в същност? Вий ядете моето тяло И когато пиете сока на плодовете, то е все едно че пиете сока на земята. Този сок на земята — това е моята кръв! Ето буквално това, което Христос е казал на своите най-близки апостоли и тия му думи трябва да се вземат точно така, както са казани.
Когато Той събира учениците си и им излага символите на християнското
посвещение
.
Той произнася няколко странни думи в момента. когато им казва, че един от тях ще го предаде, (гл. ХIII. ст. 18.) „Този, който яде моя хляб, дигна против мене петата си“. Тези думи трябва да бъдат взети буквално.
към текста >>
88.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ако ти вчера си ударил този, който днес удря тебе, то това зло придобива малко по-друго
освещение
.
За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света! Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето. И най-малко на държавниците, на ръководителите на народните съдбини, може да бъде простено да забравят това. Ако днес някой те удари, това е, само по себе си, зло.
Но ако ти вчера си ударил този, който днес удря тебе, то това зло придобива малко по-друго
освещение
.
И ако този, който днес те удря, получи утре удар от трето лице, тука също има една връзка, която обикновено хората, включително техните водачи, не са свикнали да виждат. А да виждаш ясно на къде отиваш и какво ти носи бъдещето по пътя, по който вървиш — това е основна та черта на истинското водачество. Водачи със силен дух, с решителност и воля днес има доста. Това не може да се отрече. Но въпроса е — къде те ще ни изведат?
към текста >>
89.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В древния Египет, освен школите за
посвещение
подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия.
В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят.
В древния Египет, освен школите за
посвещение
подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия.
За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши) който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето.
към текста >>
90.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подготовка на окултния ученик към
посвещение
в тайното знание.
Бог и светът. Еволюция на световете. Астрология. Ясновидство. Какво има на дъното на душата, или спящите сили в човека, от Д-р Рудолф Щайнер. Съдържа: характер на истинското знание.
Подготовка на окултния ученик към
посвещение
в тайното знание.
Озарение. Посвещение. Органически явления, които предшестват и придружават посвещаването. Астрални центрове. Организиране на етерното тяло. Сънят и будното състояние.
към текста >>
Озарение.
Посвещение
.
Еволюция на световете. Астрология. Ясновидство. Какво има на дъното на душата, или спящите сили в човека, от Д-р Рудолф Щайнер. Съдържа: характер на истинското знание. Подготовка на окултния ученик към посвещение в тайното знание.
Озарение.
Посвещение
.
Органически явления, които предшестват и придружават посвещаването. Астрални центрове. Организиране на етерното тяло. Сънят и будното състояние. Човешката личност през време на посвещаването.
към текста >>
Посвещение
, пътят на окултния ученик; степени на
посвещение
; духовната еволюция на човека, от Ана Безант.
Пампорово, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант.
Посвещение
, пътят на окултния ученик; степени на
посвещение
; духовната еволюция на човека, от Ана Безант.
Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер.
към текста >>
„Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на
посвещение
и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот.
Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард. Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност.
„Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на
посвещение
и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот.
При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове. В градината на щастието и радостта.
към текста >>
91.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и
посвещение
.
И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г.
ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и
посвещение
.
С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо.
към текста >>
Ваше е просветлението и
просвещението
в Любовта, Мъдростта и Истината!
Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание! Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете! Те не знаят защото са още в тъмнина и сива мъгла. Но вие сте вече синове на светлината и ваша е радостта, благодарността и благоговението пред идването на Новото, Великото и Красивото!
Ваше е просветлението и
просвещението
в Любовта, Мъдростта и Истината!
Пригответе се за празника, припомнете си за силата и Благото на Любовта, разтворете душите си за нейните дарове, посрещнете Пролетта! Дим. Станев ______________________________ Слънцето е проводникът, чрез който се излива Божията Любов на земята. Да се свържем — физически и духовно — с него, това значи да се свържем с Бога. Пак иде Пак иде приказката пролет Във чудна, светла колесница. Със много цветни пак звънчета И с нова песен и надежди.
към текста >>
92.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Два года тому назад я познакомилась с этим прекрасным, духовным учением, обясняющим в мистическом
освещении
великие Божественные истини, и с тех пор видеть Учителя Донова, говорить с Ним, стало моей мечтой.
И тогда все, что живет, все что дышет восхвалит Бога в святом мире и совершенной гармонии. В стране на роз – в гостях у великого Учителя Учитель Донов! Это имя точно непередаваемо на руском языке*). Уже многие слышали о прекрасном, величественном человеке, который около 30 лет учит в Болгарии людей братству и зовет их к светлому идеалу любви. В наш век, когда так тяжело жить на свете, когда погибает все, что мы любили нашим маленьким несовершенным сердцем и к чему привыкли, как отрадно звучат слова Учителя, дающие нам новые методы и пути жизни, осушающие наши слезы и поднимающие нас на невообразимую высоту, возвращая нам потерянные ценности, но уже в новом виде отшлифованными как алмаз и горящими всеми драгоценными огнями Духа.
Два года тому назад я познакомилась с этим прекрасным, духовным учением, обясняющим в мистическом
освещении
великие Божественные истини, и с тех пор видеть Учителя Донова, говорить с Ним, стало моей мечтой.
Эта мечта исполнилась в этом году. Здесь я хочу поделиться тем, что я видела и лично пережила в Братстве Учителя. Прежде всего, я хочу сказать, что оно вовсе не какая либо секта, как некоторые думают. Это свободная школа изучения законов природы и приспособления своей жизни к новым требованиям Духа. „Жить согласно законам природы, жить в гармонии с Божественными законами“ таков идеал учеников Учителя Донова.
към текста >>
93.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Светлина в Пътя към
Посвещението
– Сл.
Няма нищо ново под слънцето. (из неделната беседа – 23 януари 1938 г.) Прозрение (стих.) – В. Недев. Лъч (стих.) – Р. Къде отиват (стих.) – Олга Славчева. Младежта (стих.) – Климент.
Светлина в Пътя към
Посвещението
– Сл.
Камбуров Идеите на Всемирното Братство в света – писмо от Грац, Австрия, Jozef Eder Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 215) – Влад Пашов Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г. Пампоров НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ „Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си“.
към текста >>
Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир!
* И жадни за наука...трептят ни душите, — За дъжд е жадна пролетта!. . . Приятно чакаме тук слънчеви ний дните! . . . Това сме ние — младежта!
Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир!
. . . И премина безбройни нощи в тихо бдение, посред светлия храм на своята душа! . . . Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина! . . .
към текста >>
И ще стане вътре в теб едно велико
посвещение
на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието!
И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум.
И ще стане вътре в теб едно велико
посвещение
на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието!
И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна!
към текста >>
94.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Антонова Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
Новата любов. (из неделната беседа – 30 януари 1938 г.) Стихотворения от Д. К., В. Недев, Ал. Г., Д.
Антонова Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
217) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ МЛАДИТЕ Много пътища се разтварят пред младите. Много енергия блика в техните души и тела. Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им.
към текста >>
Антонова СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
И земята в миг обходи той от край до край. * Вредом пусна, вредом пръсна златните стрели. И се песен чу навсъде; „Златен дъжд вали“. * И от този дъжд цъфтяха чудните цветя. Май ги викна и събуди, брат на пролетта. Д.
Антонова СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
217) И разтвори той, синът на смирението, първият лист на папируса и прочете по него написаното с крачестите знаци на йероглифите: „Аз съм Духът на мъдростта в света, който носи тайните на живота и смъртта — тайните на знанието и разумността, със своята духовна светлина. Намери ме! . . Аз съм вложен в основата на твоята природа! Събуди ме!
към текста >>
„Чрез песента на душата, Великият Дух на Божествените тайни отваря вратите на скритата мъдрост към
посвещението
.
„Тя опива и приспива! „Вътрешната песен на душата, в храма на духа, е хармонията на любовта . . . „Тя събужда и повдига! „Премини през първата, за да залюбиш втората и се възродиш!
„Чрез песента на душата, Великият Дух на Божествените тайни отваря вратите на скритата мъдрост към
посвещението
.
„Върви смел към тях! “ * „Когато ти говоря — не ме слушай! . . Това е гласът на моя ум — външната сила в низините, който гори и трови! „Когато мълча, приближи се до мене и се помъчи да проникнеш в дълбочината на съзнанието си й да чуеш с любовта в душата си моето свещено слово.
към текста >>
95.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из неделната беседа – 20 февруари 1938 г.) Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Слънцето лекува Всичко е светлина Природата и човекът В майско утро (стих.) – В. Недев. Трагизмът на нашата епоха Г. Томалевски Словото на Учителя. Да ми бъде ученик.
(из неделната беседа – 20 февруари 1938 г.) Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
218) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 218) – Влад Пашов Из науката за живота. За марулята – из „Народно здраве“ Из науката за живота. Подмладяване на старите – Ив. П.
към текста >>
обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
За тия с отворени очи е Царство Божие. Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика. Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне. 21 неделна беседа, държана от Учителя на 20 февруари 1938 г. неделя 10 ч. пр.
обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
218) * * * И разтвори той втория лист на Папируса. Пред духовните му погледи се представи един светло-розов фон на който бе написано словото на любовта, с мораво-зеленикавия блясък на верила, напъстрено с всичките цветове на съвършените! И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума! И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше: „Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта!
към текста >>
То е правият път към
посвещението
.
С игли бездънна пропаст копал ли си? —Научи се! Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение!
То е правият път към
посвещението
.
— Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде.
към текста >>
96.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
Жеков Словото на Учителя. Вечното благовестие. (из неделната беседа – 13 октомври 1929 г.) Страница на детето * * * Стихотворения от Д. Антонова Детето фея – Н. Неделчева * * * Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
219) – Сл. Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки. Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта.
към текста >>
(следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
Везни с чувството за пипане. Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка. Стрелец с чувството за движение. Козирог с чувството за равновесие. Водолей с чувството за мириса, Риби с чувство за обонянието И тъй както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното.
(следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
219) О, сине на смирението! Знаеш ли що значи това? — Да съм далече от теб? „Знаеш ли що значи това? — Да живееш в тъмотата на моята сянка?
към текста >>
97.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
220) – Влад Пашов Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
Някой си стотник. (из неделната беседа – 1 май 1938 г.) Нова ера (стих.) – В. Недев. Пътека. Череши. (стих.) – Д. Антонова. Живата природа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
220) – Влад Пашов Светлина в Пътя към
Посвещението
(продължение от бр.
220) – Сл. Камбуров Книжнина НАУКАТА И ЖИВОТА В последния брой на сп. „Природа и наука“, уважаемият г. проф. Д-р Ст. Консулов излиза с една статия на тема: „Научни и ненаучни обяснения на живота“, в която, след като разглежда някои досегашни опити на учените да хвърлят светлина върху същината на живота, да отговорят на загадката: „какво съм аз, какво става със съзнанието за моето „аз“ след смъртта?
към текста >>
(следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
А при хармоничните аспекти пътя за влиянието на черната светлина е преграден. Разгледани органически и психологически, а не само механически, аспектите представят от себе си известни съчетания на различните енергии. При някои съчетания, когато бялата светлина има доминиращо влияние и действа в известно направление, казваме че имаме добри аспекти. А когато енергиите се намират в такова съчетание, че се дава повече място на разрушителната дейност, тогаз се проявява черната светлина. От гледището на закона за полярността, бялата и черната светлина са само двата полюса на проявената първична енергия, като бялата светлина е положителният полюс, а черната - отрицателния.
(следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ
ПОСВЕЩЕНИЕТО
(продължение от бр.
220) И когато ти тръгнеш по пътя на любовта, с чистотата в сърцето и велик идеал в душата — да служиш на човека, както нейния велик представител, разпнат някога на кръста при Голгота, ти ще се доближиш до нейната същина. И те чуеш гласа й — гласът на Истината, който всякога говори на светлия търсещ дух: Ти трябва да ме разбереш с ума си, скрит в материята на света!... Ти трябва да ме разбереш със сърцето си, скрита в красивите форми на мисълта!.. Ти трябва да ме разбереш с душата си, скрита в божествените идеи на духа!... — — — * Силата на живота е вложена в стремежа към съвършенството на всека една форма.
към текста >>
И тогава, като излезеш от третия, ще се осветиш във втория, за да се възцариш в първия с жезъла на
посвещението
!
. . Душа! — Три свята! … Три сили! ... Три книги! ... Ако можеш да влезеш в първия, ще трябва да се пречистиш във втория ... за да завладееш третия!
И тогава, като излезеш от третия, ще се осветиш във втория, за да се възцариш в първия с жезъла на
посвещението
!
. . О, сине на смирението. От земята с ума си ще тръгнеш към небето и чрез топлината на Любовта ще го завладееш със силата на духа! И тогава, когато се възцари силата на духа на своя престол ... ще освети любовта в сърцето ти . . .
към текста >>
— Пътя към
посвещението
!
. . И ще увенчае ума в съзнанието ти, с царския венец на знанието и мъдростта свещена! . . Като станеш цар на земята! Такъв е светлия път към небесата.
— Пътя към
посвещението
!
— Пътя към съвършенството на ума, душата и сърцето. — Пътя към истината свещена. * * * И разбра той, ученикът на мъдростта, че щастлив е само онзи, който е тръгнал по него — пътя на истината. С пълното смирение на ума си! . .
към текста >>
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Древната традиция говори за 22 магически растения, които са свързани с 22 органи на древните
посвещения
.
Следователно, изучавайки по чисто обективен път качествата и свойствата на различните растения, цветя и треви, ние проучваме качествата и свойствата на силите които стоят зад тях и можем да се ползваме съзнателно от тези сили, според нуждата която имаме от тях. Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове. Но затова си има определено време — и кога и как да се употребяват. Това е една от великите точки, която се предава от уста на ухо.
Древната традиция говори за 22 магически растения, които са свързани с 22 органи на древните
посвещения
.
Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи. Следователно цялата природа около нас е една жива книга, на която е отпечатан космичния ритмус и която посветените могат да четат тъй, както ние четем в нашите обикновени книги и разгадават по нея вътрешния смисъл на космичния ритмус. проявен във външните форми. В. П а ш о в ОРЕЛ Бе хванат жив и в клетката желязна бе поставен, орелът горд, орелът в бурите кален. — Ех, няма що, му каза някой, примири се, от силния си, братко, днес пленен.
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на Народ.
Просвещение
.
в която с разтворен малко боракс, след това да се избърше с малко етер. Освен това трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да намазваме вътрешността на ушите си с вазелин, защото това е най-сигурното средство против сърбеж и се постига пълно успокояване. КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул. Солун № 2. 1. Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист.
на Народ.
Просвещение
.
Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3. Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4. Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5.
към текста >>
100.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за
посвещение
на душата в мистериите на великата любов.
Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани присъстващите в братско единение. Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви.
Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за
посвещение
на душата в мистериите на великата любов.
Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ слънчевия град на Всемирното братство, се отпразнува тържествено, в ранни зори. всред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата.
към текста >>
НАГОРЕ