НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКОТО И НАУКАТА
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
" И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно
обновление
на живота.
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!
" И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно
обновление
на живота.
Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване. Силата на човека седи в постоянното обновление Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване. Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост?
към текста >>
Силата на човека седи в постоянното
обновление
Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване.
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте! " И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота. Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване.
Силата на човека седи в постоянното
обновление
Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване.
Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване.
към текста >>
В безсмъртието се крие законът на вечното
обновление
.
Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот.
В безсмъртието се крие законът на вечното
обновление
.
Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека.
към текста >>
В пресищането
обновление
не може да става.
Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте! " Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека.
В пресищането
обновление
не може да става.
Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите!
към текста >>
Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане
обновление
.
В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте! " Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става.
Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане
обновление
.
Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите! Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба.
към текста >>
Красивата дреха мяза на щастливия, на
обновения
човек.
Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича.
Красивата дреха мяза на щастливия, на
обновения
човек.
При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те?
към текста >>
Ако не се отнеме нещо от човека,
обновлението
няма да дойде.
Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към Божествения живот. Само в Божествения живот има вечно обновяване. Ние всеки ден едно желаем, друго става; едно очакваме, друго ни изненадва. Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват. Няма човек в света, комуто да не е отнето нещо.
Ако не се отнеме нещо от човека,
обновлението
няма да дойде.
Обновлението не седи в това, което може да се отнеме от човека, то е само условие за обновяване. Обновяването е вътрешен процес в човека - процес на самата душа. Всеки ден в мислите и в чувствата на човека трябва да влиза нещо ново. Човешката душа трябва да се обновява от дълбочината си. Това обнадеждва и повдига човека.
към текста >>
Обновлението
не седи в това, което може да се отнеме от човека, то е само условие за обновяване.
Само в Божествения живот има вечно обновяване. Ние всеки ден едно желаем, друго става; едно очакваме, друго ни изненадва. Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват. Няма човек в света, комуто да не е отнето нещо. Ако не се отнеме нещо от човека, обновлението няма да дойде.
Обновлението
не седи в това, което може да се отнеме от човека, то е само условие за обновяване.
Обновяването е вътрешен процес в човека - процес на самата душа. Всеки ден в мислите и в чувствата на човека трябва да влиза нещо ново. Човешката душа трябва да се обновява от дълбочината си. Това обнадеждва и повдига човека. ,.Постоянно се обновявайте"!
към текста >>
Не мислете, че за да се
обновите
трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда.
Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова.
Не мислете, че за да се
обновите
трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда.
Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее. За обновяването времето не важи, тъй, както не важи и когато искате да направите някакво добро. Каквото и да е времето вън, направете доброто! Ако е въпрос за растенето, има условия, когато този процес спира, но когато става въпрос за обновяване, за него няма неблагоприятни условия, няма неблагоприятни моменти и часове. „Всякога и постоянно се обновявайте!
към текста >>
Не, искате ли да се
обновите
, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее.
За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова. Не мислете, че за да се обновите трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда.
Не, искате ли да се
обновите
, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее.
За обновяването времето не важи, тъй, както не важи и когато искате да направите някакво добро. Каквото и да е времето вън, направете доброто! Ако е въпрос за растенето, има условия, когато този процес спира, но когато става въпрос за обновяване, за него няма неблагоприятни условия, няма неблагоприятни моменти и часове. „Всякога и постоянно се обновявайте! " Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване.
към текста >>
2.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Коен РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА Това е един дълбок
обновителен
процес в органическия живот.
Д-р Ел. P.
Коен РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА Това е един дълбок
обновителен
процес в органическия живот.
Ала той съществува навсякъде в целокупния живот. Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в нисшите животни - в човешките чувства, в неговите мисли. Този дивен процес - пряк израз на вечността на живота работи еднакво добре и в социалния живот. Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете.
към текста >>
Процесът в по-широк смисъл обхваща всякаква
възобновителна
проява в живите организми.
Познато е това явление като много типично у морските бодлокожи - една морска звезда загубва една своя част; както звездата възстановява загубената част, така и отделната част възстановява цялата звезда. У всички низши животни този процес на регенерация е запазен в големи размери. У висшите животни - у насекомите, птиците и млекопитаещите - регенерацията се проявява много по-ограничено. Тя е запазена предимно в зародишното състояние на животните. Изнесените всеизвестни случаи на регенерация се считат като случаи в тесен смисъл на думата.
Процесът в по-широк смисъл обхваща всякаква
възобновителна
проява в живите организми.
Ала нашата мисъл не е да се спираме подробно върху тези жизнени прояви в организмовата природа. Те обхващат и растителното, можем да кажем и минералното царство. Важното за нас е да схванем процеса, причините, които го предизвикват. Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот. Бихме могли да кажем, в този ход на мисли, че много вътрешни недъзи биха изчезнали в личния ни живот.
към текста >>
След обстойни изучвания на
възобновителния
процес у живите твари, дойде се до едно много по-дълбоко схващане, което засяга самата същина.
Животното със загубването на този орган придобива нови жизнени способности. Възобновяването на загубения орган се явява като естествено следствие на жизнените отправления. Важно е организмът да си улесни пътя на приспособяването. Регенеративната способност после ще възстанови загубеното. Колкото и правдоподобно да изглежда това обяснение на регенерационния процес, все пак има нещо съществено, което липсва.
След обстойни изучвания на
възобновителния
процес у живите твари, дойде се до едно много по-дълбоко схващане, което засяга самата същина.
Днес се счита, че регенерацията е една първична особеност, качество на живата материя, че всеки жив организъм притежава своя първичен "организатор" на жизнените отправления, на еволюцията на организма. Това схващане вече ни навежда на мисълта. че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред. Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества.
към текста >>
Разбирайки същината на
възобновителния
процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества.
След обстойни изучвания на възобновителния процес у живите твари, дойде се до едно много по-дълбоко схващане, което засяга самата същина. Днес се счита, че регенерацията е една първична особеност, качество на живата материя, че всеки жив организъм притежава своя първичен "организатор" на жизнените отправления, на еволюцията на организма. Това схващане вече ни навежда на мисълта. че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред.
Разбирайки същината на
възобновителния
процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества.
нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот. В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота.
към текста >>
Човек ще се подмлади и
обнови
.
Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес.
Човек ще се подмлади и
обнови
.
На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост.
към текста >>
Живата връзка с първичното в живота, ето
обновителния
процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му.
Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек.
Живата връзка с първичното в живота, ето
обновителния
процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му.
Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
към текста >>
Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се
възобнови
.
В него работи неуморно, непрестанно този велик закон на регенерацията. Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови.
Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се
възобнови
.
Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те. Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора.
към текста >>
Ако човек би разбирал този велик разумен закон за
обновлението
, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги
възобнови
, когато му липсват те.
Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови. Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови.
Ако човек би разбирал този велик разумен закон за
обновлението
, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги
възобнови
, когато му липсват те.
Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна.
към текста >>
Когато тя иска да
възобнови
нещо, тя го оставя на спокойствие.
Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови. Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови. Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те. Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията.
Когато тя иска да
възобнови
нещо, тя го оставя на спокойствие.
След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение.
към текста >>
Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи,
обновени
полета, готови да дадат наново своето благословение.
Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни.
Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи,
обновени
полета, готови да дадат наново своето благословение.
Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес. В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид. Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията. И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко.
към текста >>
В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и
възобновило
в своя прежен вид.
Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение. Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес.
В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и
възобновило
в своя прежен вид.
Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията. И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота.
към текста >>
Защото тя познава, защото нейно върховно право е
обновителният
процес - великият закон на регенерацията, проявата на вечния живот.
отминали във вечността. И с това по-голямо съвършенство на творенията на природата, тя редовно подчертава, че Разумът, който лежи в нейната основа и който ръководи всичко в нея, е господар на живота, и че животът всякога побеждава смъртта. В своите дни на отеготения, в дни на неуспехи, в дни, когато тъмната сянка на живота засенчи сърцето ви, когато ветровете, духащи в пространството, обрулят незрели още плодовете на вашата градина, когато камшикът на невежеството зашиба безмилостно навсякъде, тогава, братя мои, приберете се в себе си и оставете душата си отворена за природата. Оставете се на природата, на нейните живителни сили. Тя ще възстанови загубеното и ще ви надари с нов живот, с нови сили, с нови творчески импулси, с нова светлина.
Защото тя познава, защото нейно върховно право е
обновителният
процес - великият закон на регенерацията, проявата на вечния живот.
към текста >>
3.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време
обновителните
сили на лятото, на слънчевите лъчи.
Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества. Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен.
Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време
обновителните
сили на лятото, на слънчевите лъчи.
Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят.
към текста >>
Доброто, красотата, идейното разбиране с
обновители
в живота.
Красотата има отношение към настоящето, към бъдещето, към живота, който живеем днес и към този, който ще се роди утре. Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване. Живот има в това, което непрестанно се обновява.
Доброто, красотата, идейното разбиране с
обновители
в живота.
Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството.
към текста >>
Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да
обнови
живота на човечеството.
Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота. Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив.
Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да
обнови
живота на човечеството.
аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма.
към текста >>
Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за
преобновление
на живота.
Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение".
Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за
преобновление
на живота.
Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота.
към текста >>
Това
преобновление
не е само материално, физическо.
Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота.
Това
преобновление
не е само материално, физическо.
То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта.
към текста >>
Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото
преобновено
творческо съзнание.
аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма.
Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото
преобновено
творческо съзнание.
Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>
4.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо,
обновено
, Като за празник пременено, И те посреща приветливо.
Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света? За да настане едно изправяне и подобрение на света, хората трябва да изправят отношенията си към природата и след това ще изправят и отношенията помежду си. Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта.
СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо,
обновено
, Като за празник пременено, И те посреща приветливо.
И колко радостно е, колко чиста На утрото усмивката златиста! * Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно, лъчисто — Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти мисли, нежни чувства тамо. Мир Божий, светлина и радост само Д. Станев Духът на вегетарианството Интересно е обстоятелството, че почти всички велики хора в по-близкото или по-далечно минало, в стремежа си да се усъвършенстват, е трябвало най-първо да разрешат въпроса за храненето и то в полза на вегетарианството. Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон.
към текста >>
Тази реформа е само един лъч от идеите на
обновлението
.
Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот.
Тази реформа е само един лъч от идеите на
обновлението
.
Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.
към текста >>
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да
обновим
нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.
Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост.
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да
обновим
нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.
В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
към текста >>
Тази реформа е само един лъч от идеите на
обновлението
.
Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот.
Тази реформа е само един лъч от идеите на
обновлението
.
Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.
към текста >>
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да
обновим
нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.
Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост.
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да
обновим
нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.
В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
към текста >>
5.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И за човека има
обновление
.
Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота.
И за човека има
обновление
.
Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения.
към текста >>
Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се
обнови
.
Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление.
Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се
обнови
.
Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано.
към текста >>
В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се
обнови
, и подмлади.
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт.
В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се
обнови
, и подмлади.
Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка.
към текста >>
* Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда,
Обновена
ще го срещне с новата одежда. Д.
* Вихри вият, тя си пее и преде, нехае И за първо слънце топло все си тя мечтае. То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна. * Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна.
* Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда,
Обновена
ще го срещне с новата одежда. Д.
Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет! * И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват. * О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни! Подранила птичка благославя! * * * Трепна тиха, трепна нежна зазвъни.
към текста >>
Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено
обновена
.
Светлият образ на Учителя, с неговите безкрайно добри и пълни с Любов очи, а също и неговото свещено спокойствие, така благодатно повлияха на моята душа. изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света. След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме.
Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено
обновена
.
Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика.
към текста >>
6.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде
обновеният
, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде
обновеният
, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>
Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото
обновление
, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“.
Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото
обновление
, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>
Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се
обнови
.
Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха.
Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се
обнови
.
Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него.
към текста >>
НАГОРЕ