НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
135
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А това ще ни избави от опасността да
съдим
на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме.
Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си.
А това ще ни избави от опасността да
съдим
на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме.
Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се
съди
за техния характер.
Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се
съди
за техния характер.
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
към текста >>
3.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да
съдим
за нещата изобщо.
Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека.
То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да
съдим
за нещата изобщо.
Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране.
към текста >>
4.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте
съсъди
как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!...
В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте
съсъди
как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
към текста >>
5.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да
поразсъдим
за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота.
Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса. Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта.
Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да
поразсъдим
за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота.
Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата. В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята.
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да
осъди
двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да
осъди
двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>
7.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и
съди
за силата на истинния Бог.
Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог.
2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и
съди
за силата на истинния Бог.
3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света.
към текста >>
3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и
съди
за душата на истинния Бог.
Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог.
3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и
съди
за душата на истинния Бог.
Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува.
към текста >>
8.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така щото, за дадено учение
не
трябва да се
съди
по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани.
Така щото, за дадено учение
не
трябва да се
съди
по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо.
към текста >>
9.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Освен видимото
правосъдие
на земните (държавни)
съдилища
има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което
правосъдие
малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше
правосъдие
идат много недоразумения и страдания.
Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота.
Освен видимото
правосъдие
на земните (държавни)
съдилища
има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което
правосъдие
малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше
правосъдие
идат много недоразумения и страдания.
Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага.
към текста >>
10.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всеки
съди
на ум и хора и неща.
ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология. Връзките им с околните, тяхното общуване с тях им налага това. И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му. Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното.
Всеки
съди
на ум и хора и неща.
Често запр. някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр. или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол.
към текста >>
11.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" Бог всякога прощава, Той никога
не
държи нищо нечисто в себе си, Той никого
не
съди
.
" ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете. И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби. Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
" Бог всякога прощава, Той никога
не
държи нищо нечисто в себе си, Той никого
не
съди
.
Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир. „Още едно ти не достига! " Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига!
към текста >>
12.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както
съдиите
пред търсителите. G.
Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват. Веднъж са приели товара да се произнасят авторитетно в името на науката.
Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както
съдиите
пред търсителите. G.
Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр.
към текста >>
13.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По формата на облаците днес населението
съди
за времето.
А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците.
По формата на облаците днес населението
съди
за времето.
Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето. Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго. Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря! Ако утрин леки и бавно движещи се облачета се явят при хубаво време показва, че времето ще се задържи хубаво. Бели вълнести облаци като планински вериги също показват хубаво време.
към текста >>
14.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
6 ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КАРТИНА Ония, които ни описват събора в Костанца, който
осъди
Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ.
ГОД. III. СОФИЯ. - СЕПТЕМВРИ 1926 г. КН.
6 ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КАРТИНА Ония, които ни описват събора в Костанца, който
осъди
Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ.
Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца! " Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата?
към текста >>
– Защото няма по-справедлив
съдия
от него, отвърнал Хус.
Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца! " Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата?
– Защото няма по-справедлив
съдия
от него, отвърнал Хус.
„Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени.
към текста >>
15.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
за да
съди
за техните зрителни усещания.
ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите.
за да
съди
за техните зрителни усещания.
Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята.
към текста >>
16.
Гласове в планината – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да
съдим
за близките промени на времето.
4-5) Според Московския проф. В. А. Михаелсон, когато ще се предскаже времето, трябва никога да не се осланяме изключително на едно показание на жив барометър, а да се правят наблюдения върху разните отдели от живи барометри. Също да се има предвид яснотата на признаците. При противоречиви признаци да се преценят най-ясните.
Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да
съдим
за близките промени на времето.
Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4.
към текста >>
Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която
не
се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак
не
може да се
съди
за дъжд или промяна на времето през нощта. 13.
Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12.
Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която
не
се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак
не
може да се
съди
за дъжд или промяна на времето през нощта. 13.
Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници.
към текста >>
17.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както може да се
съди
за промените на времето по небето, така може да се
съди
за промените на човешката душа по очите.
- Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека.
Както може да се
съди
за промените на времето по небето, така може да се
съди
за промените на човешката душа по очите.
Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението.
към текста >>
18.
Заровените таланти
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да
не
бъдат наказани всички от строгия небесен
Съдия
.
Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството.
А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да
не
бъдат наказани всички от строгия небесен
Съдия
.
* И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина.
към текста >>
19.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият
съдия
и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи.
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии.
После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият
съдия
и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи.
Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности.
към текста >>
20.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Първият учител на човечеството, който говори, учи,
съди
, поощрява, или моли, това е окото.
Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието.
Първият учител на човечеството, който говори, учи,
съди
, поощрява, или моли, това е окото.
То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото. Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят. Безпощадно е окото към живота на човека, в него всичко се отбелязва.
към текста >>
21.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ
правосъдие
.
Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си.
„Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ
правосъдие
.
който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението.
към текста >>
Бедните мъчещи се духове нищо
не
знаеха за
правосъдието
на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон.
„Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой.
Бедните мъчещи се духове нищо
не
знаеха за
правосъдието
на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон.
Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама.
към текста >>
Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и
правосъдие
, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото
правосъдие
.
който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението.
Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и
правосъдие
, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото
правосъдие
.
На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак.
към текста >>
Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за
правосъдието
на Брама и за наградата на своя труд.
На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак.
Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за
правосъдието
на Брама и за наградата на своя труд.
И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите.
към текста >>
Вие само искате
правосъдието
на Брама и неговата награда,
не
разбирайки, че сте получили и едното и другото.
Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама.
Вие само искате
правосъдието
на Брама и неговата награда,
не
разбирайки, че сте получили и едното и другото.
Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува.
към текста >>
От тогава
правосъдието
и могъществото на Брама
не
ви е напускало.
„Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години.
От тогава
правосъдието
и могъществото на Брама
не
ви е напускало.
Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна.
към текста >>
„Изида, где е обещаното
правосъдие
?
Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд.
„Изида, где е обещаното
правосъдие
?
Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
към текста >>
Осъди
моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми".
Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие?
Осъди
моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми".
Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг.
към текста >>
22.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За разумността на човека се
съди
от неговия живот.
Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата.
За разумността на човека се
съди
от неговия живот.
Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина.
към текста >>
Ако една къща се гради и събаря, по нея
съдим
, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща
не
издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил
не
е разумен, понеже
не
е предвидил всички условия в живота.
Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот.
Ако една къща се гради и събаря, по нея
съдим
, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща
не
издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил
не
е разумен, понеже
не
е предвидил всички условия в живота.
Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил".
към текста >>
23.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него
съдим
за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила.
Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата.
Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него
съдим
за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила.
Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг.
към текста >>
24.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но ние
не
се плашим от подобни
присъди
.
Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата.
Но ние
не
се плашим от подобни
присъди
.
Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша".
към текста >>
25.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да изорете земята на
съсъдите
си - това е много по-голяма задача и тя
не
се изисква от вас.
Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена.
Да изорете земята на
съсъдите
си - това е много по-голяма задача и тя
не
се изисква от вас.
Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса.
към текста >>
26.
Съдържание на 6-7 бр.
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За важността на въпросите, засегнати в нея, може да се
съди
вече като споменем нещо за съдържанието ù.
Между другото в две глави разглежда въпроса за свръхфизичния произход на изкуството и за връзката между ангелската йерархия и света на тоновете. „Die Qrund elemente der Eurythmie" (Основни елементи на евритмията), от Анна Мария Дубах-Донат. Авторката е видна деятелка в евритмичното дело За изучаването на евритмията тая книга е необходима заедно с двата курса по евритмия, издадени от окултния университет „Гьотеанум". „PIaneten-Einflüsse ", от Д-р Георг Вилхелм Мааг, издание на издателство West Ost-VerIag в Konstanza. Тая книга разглежда важни въпроси от окултно гледище.
За важността на въпросите, засегнати в нея, може да се
съди
вече като споменем нещо за съдържанието ù.
В отдела Метеорология се разглежда планетното движение като основна причина за всекидневната промяна на времето. В тая глава се разглеждат трите лунни закони и един общ закон на седемте планети. В отдела Астрология се разглежда планетното движение в свръзка с последната общоевропейска война, както и с войните през седемдесетте години на миналия век. В отдела Земеделско стопанство се разглежда зависимостта на растежа на растенията от планетното движение. Тук се разглежда и въпросът за предсказването на времето.
към текста >>
27.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим
съдия
на всекидневните наши погрешки!
А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове.
Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим
съдия
на всекидневните наши погрешки!
Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите.
към текста >>
28.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И само защото вярвам, че вие грижливо ще
разсъдите
тия слова - и ще ги преживеете - заслужава да дойда при вас и да говоря.
Или и вашите излъчвания ще ме задушат? Съм ли много и премного строг в начина, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество? Не ме слушайте, ако не желаете. Но тогаз не се оплаквайте от следствията на вашата закоравялост - от застоя на умишленото ви невежество. Да знаете: Аз виждам - виждам всяка ваша постъпка в миналото и в настоящето и бъдещите ви домогвания.
И само защото вярвам, че вие грижливо ще
разсъдите
тия слова - и ще ги преживеете - заслужава да дойда при вас и да говоря.
Аз виждам! И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади. Кой е виновен за това? Чия вина е тъй ужасно много разпространеното самозлоупотребление и безнравствеността между най-младите?
към текста >>
29.
Вести
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да
съди
за болестта.
Рихард Шуберт КОСМИЧЕН И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек.
Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да
съди
за болестта.
Но защо нормалният пулс е тъкмо 72? Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането. Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1. В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм.
към текста >>
30.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за
съдии
- като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора.
„Ние си заминаваме от този свет непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота". Така започна сказката си бр. Лулчев.
По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за
съдии
- като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора.
Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна в характера, която, трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации).
към текста >>
31.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва
разсъдителността
, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед.
И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова. Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва.
Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва
разсъдителността
, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед.
Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение.
към текста >>
32.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие
съдите
за всекиго почти според облеклото му.
Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша мисъл. Дори и вашите най-тайни мисли не са пред мене скрити- Дори и беглите забелязвам. Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие.
В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие
съдите
за всекиго почти според облеклото му.
И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина.
към текста >>
33.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вие знаете, мили приятели, че
не
делата преценява мъдрият
Съдия
, но нашите мотиви.
У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога.
Вие знаете, мили приятели, че
не
делата преценява мъдрият
Съдия
, но нашите мотиви.
Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ.
към текста >>
34.
КРАЙ ИЗВОРА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
По броя на митозните фигури се
съди
за силата на индукцията.
Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици. Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция.
По броя на митозните фигури се
съди
за силата на индукцията.
Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр. лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция. Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно). Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция.
към текста >>
35.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се
съди
.
Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен.
В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се
съди
.
Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора.
към текста >>
36.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето защо късогледство е да
съдим
за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея.
Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''. ,,Ако живееш лош живот, има други същества в ада, на които даваш сила; те ще растат и ти ще се свържеш с тях. Ако извършиш най-малкото добро, хиляди същества могат да извършат големи добрини". Учителят Човек се мами, като мисли, че живее изолиран живот. Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот.
Ето защо късогледство е да
съдим
за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея.
Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи.
към текста >>
37.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
По тези петна освен за болестите може да се
съди
за темперамента, характера, душевните предразположения на лицето.
Важни са цветът, големината и формата на петната. Чрез тях може да се направи втурна диагноза на болестите. Не само това, но по ириса може да се установи даже идването на някоя болест преди още да е настъпила и може да се установи даже до известна степен силата и трайността ù. Това още повече усилва ценността на ирисовата диагноза. В чужбина мнозина учени са се занимавали вече с ирисовата диагноза, като например: Мадаус, Енгелхарт, Хуберт, Д-р Клееблат, Д-р Ленке, Лоозе, Нндреас, Мюлер, Фриц Залцер, Шлегел, Рулолф Шнабел, Д-р фон Пецели, Петер Тил, Фелке и пр., но Кирил Георгиев със собствени изследвания е дошъл до самостоятелни резултати.
По тези петна освен за болестите може да се
съди
за темперамента, характера, душевните предразположения на лицето.
Тази наука ще има приложение в много области на живота, между другото и във възпитанието.
към текста >>
38.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ние сме
съдиите
; ние обаче гледаме на съвсем други н-ща, от колкото хората.
Когато любовта е там, истинската любов, признателността няма смисъл. Когато любовта липсва понякога, мястото ù се изпълва от признателността. Затова не се стремете към това. Мисълта, че ти действуваш за могъщия извор на всяка любов - и за нас, които сме неин израз - трябва да ти е достатъчно. Друго не търси.
Ние сме
съдиите
; ние обаче гледаме на съвсем други н-ща, от колкото хората.
Спокойствие на духа Бъдете спокойни, ако искате да се прислушвате в моя глас. За да го чуете, трябва винаги да сте спокойни - тихи и уравновесени. Нужно е свършено спокойствие на цялото тяло, ако искате да достигнете пълното спокойствие на духа. Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас.
към текста >>
Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да
съдим
е нашият.
Това е от голямо значение, за да приготвите Новия път и да направите Неговото дохождане възможно между хората. Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството, миролюбието и спокойствието. С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна минута. Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир. Това е великата нужда на днешното време.
Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да
съдим
е нашият.
Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас.
към текста >>
39.
ГОДИНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Човек
не
трябва да има ума и на
съдията
.
При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони. Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума.
Човек
не
трябва да има ума и на
съдията
.
Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!
към текста >>
Съдийството
е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка.
Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията.
Съдийството
е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка.
Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие.
към текста >>
40.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Критикуването Нам се следва да
съдим
,
не
вам.
Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца.
Критикуването Нам се следва да
съдим
,
не
вам.
Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие?
към текста >>
Научете се само по тоя начин да
съдите
за другите и скоро
не
ще бъдете в състояние изобщо да
съдите
, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила.
Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие?
Научете се само по тоя начин да
съдите
за другите и скоро
не
ще бъдете в състояние изобщо да
съдите
, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила.
Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък.
към текста >>
41.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат,
съдиите
, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си.
„Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот.
Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат,
съдиите
, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си.
„Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството.
към текста >>
42.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
От това може да се
съди
и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора.
Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони.
От това може да се
съди
и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора.
които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото.
към текста >>
43.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че
не
трябва да
съдим
, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.
2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили.
5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че
не
трябва да
съдим
, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.
6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>
44.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на
съдии
, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на
съдии
, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>
45.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И от живота ние можем да
съдим
, какъв е духът на човека в неговото проявление.
Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си. Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата. Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие. Единственото нещо, което остава неизменно, това е Първичната Причина, тъй както центърът в един кръг не се изменя, а окръжността е в движение. Животът е един вътрешен резултат на човешкия дух.
И от живота ние можем да
съдим
, какъв е духът на човека в неговото проявление.
Колкото животът е по-нормален, толкова духът е по-силен. Щом животът е болезнен, това показва, че човешкият дух е слаб. В такъв случай човек трябва да знае, че има една вътрешна дисхармония между него и Природата. И днешните хора страдат именно по тази причина. Животът, който сега хората живеят, е резултат на миналото, на мислите и стремежите на миналото.
към текста >>
46.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се
съди
за характерните особености на човека.
неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич.
движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се
съди
за характерните особености на човека.
Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ.
към текста >>
47.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От начало става
съдия
, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си.
От начало става
съдия
, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания.
Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион.
към текста >>
48.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без -
съдия
, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството".
Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт.
Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без -
съдия
, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството".
Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр.
към текста >>
49.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Зарад невежия, който
съди
за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица.
Животът като изкуство Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най-точни изчисления. Той знае, че и най-малката допусната погрешка при строежа може да се отрази гибелно на моста. Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак!
Зарад невежия, който
съди
за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица.
Ала за математика...не е така. Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки. В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това.
към текста >>
50.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
По походката и държането на човека се
съди
също за него.
А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека.
По походката и държането на човека се
съди
също за него.
По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност.
към текста >>
51.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ако внимателно следим в днешната култура всички симптоми, по които да
съдим
за по-дълбоките процеси, които се извършват в съзнанието на човечеството, ще видим, че никога досега
не
е имало едно такова чувство за единство между народите, както днес.
Днешният момент може да се характеризира като един преходен период между една стара и една нова култура. И Всемирното Бяло Братство подготвя идването на тая нова култура. Никой път човечеството не е минавало през по-голяма вътрешна и външна криза, както днес. Това разколебаване на основите на живота показва, че се готви нещо ново. защото винаги когато се ражда нещо, става коренно раздвижване, издъно, на всички сили на културата.
Ако внимателно следим в днешната култура всички симптоми, по които да
съдим
за по-дълбоките процеси, които се извършват в съзнанието на човечеството, ще видим, че никога досега
не
е имало едно такова чувство за единство между народите, както днес.
Това даже се проявява и външно. Напр. чрез радиото една мисъл, изказана в Лондон, в същия миг става вече достояние на хората в Америка, в Австралия, Африка и пр. Тенденцията към единение, към сближаване се забелязва във всички области на живота и внимателният наблюдател от всички и най-малки подобни симптоми може вече да съди за характера на новото, което предстои да се роди в недрата на съвременното общество. Ние отиваме към една култура на единство, на братство. Всеки народ в който се раждат напреднали души, се повдига, се разцъфтява. Напр.
към текста >>
Тенденцията към единение, към сближаване се забелязва във всички области на живота и внимателният наблюдател от всички и най-малки подобни симптоми може вече да
съди
за характера на новото, което предстои да се роди в недрата на съвременното общество.
Това разколебаване на основите на живота показва, че се готви нещо ново. защото винаги когато се ражда нещо, става коренно раздвижване, издъно, на всички сили на културата. Ако внимателно следим в днешната култура всички симптоми, по които да съдим за по-дълбоките процеси, които се извършват в съзнанието на човечеството, ще видим, че никога досега не е имало едно такова чувство за единство между народите, както днес. Това даже се проявява и външно. Напр. чрез радиото една мисъл, изказана в Лондон, в същия миг става вече достояние на хората в Америка, в Австралия, Африка и пр.
Тенденцията към единение, към сближаване се забелязва във всички области на живота и внимателният наблюдател от всички и най-малки подобни симптоми може вече да
съди
за характера на новото, което предстои да се роди в недрата на съвременното общество.
Ние отиваме към една култура на единство, на братство. Всеки народ в който се раждат напреднали души, се повдига, се разцъфтява. Напр. някои могат да отдадат издигането на Египет на реката Нил. Това може да е помогнало до известна степен, но реката Нил и сега пак тече и оставя своите утайки, но защо Египет сега не е на тая висота на творчество, каквато е имал по-рано? Защото всяка култура се мери не по това, което тя е взела от другаде, а по това, което тя сама е родила.
към текста >>
52.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
По тия цветове се
съди
за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула.
Пътят на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено.
По тия цветове се
съди
за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула.
Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло.
към текста >>
53.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното
правосъдие
, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години.
За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното
правосъдие
, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр.
и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека.
към текста >>
54.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И затова до известна степен по формата на дърветата в двора на един човек, по формата на клоните може да се
съди
за характера му.
Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр. формата на едно растение може да изпита влияние от известни наши мисли и чувства. Трябва да се знае, че растенията могат да поглъщат, да възприемат известни вибрации, които човек изпраща наоколо със своята мисъл, със своите чувства и пр., и те могат да укажат отпосле влияние върху формата на дърветата, върху формата на клоните им.
И затова до известна степен по формата на дърветата в двора на един човек, по формата на клоните може да се
съди
за характера му.
Учителят казва: „Насадете напр. някое деликатно растение и вижте, как ще се развие под вашите грижи и внимание. Какво става обикновено? Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, и не се минава много време, и то изсъхва. Защо ?
към текста >>
55.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Докато
съдиш
, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта.
Ако Мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее по оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот. * Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.
Докато
съдиш
, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта.
Престанешли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети. Учи се при Този, който носи Светлина.
към текста >>
Престанешли да
съдиш
, ти си близо до Мъдростта.
Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее по оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот. * Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато съдиш, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта.
Престанешли да
съдиш
, ти си близо до Мъдростта.
Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети. Учи се при Този, който носи Светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
към текста >>
56.
ВЕЧНОТО НАЧАЛО-ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
“ Живееше майка, живя да догледа, Светът как сина й на кръста
осъди
.
Д. Антонова. ВЕЧНАТА Живееше майка, детето край нея; Детето, другарче на Божиите птички. Живееше майка. Синът я напусна Утеха да дава и радост на всички. Речта му бе кротка и влезе в душите: „Любов на земята и мир да пребъде!
“ Живееше майка, живя да догледа, Светът как сина й на кръста
осъди
.
„Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го, Как Той с примиренье главата оброни. И вечни остаха на вечната майка Сълзите, които за него изрони. Живееше майка. Синът й приятел На всички презрени умря на Голгота. Сърцето велико на майка велика Остана да бие навеки в живота.
към текста >>
57.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бог никого
не
съди
.
От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие.
Бог никого
не
съди
.
Той никого не задържа у себе си, никого не ограничава - и няма защо да съди. Красивото у Бога е това. че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни.
към текста >>
Той никого
не
задържа у себе си, никого
не
ограничава - и няма защо да
съди
.
В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди.
Той никого
не
задържа у себе си, никого
не
ограничава - и няма защо да
съди
.
Красивото у Бога е това. че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то; „Направи това!
към текста >>
58.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне
съдините
ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач.
" Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси.
Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне
съдините
ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач.
Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема? " „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома.
към текста >>
" „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни
съдини
и ги дал на възрадваната мома.
Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема?
" „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни
съдини
и ги дал на възрадваната мома.
„И те отидоха", си казал с въздишка той. Па взел в ръка парченцето хляб, да си хапне. Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала. Надробил той трошици, но оставил и за себе си едно парченце. Ала преди още да го поднесе към устата си, отде се взела една мишка, подскочила към него и сякаш му думала: „За мене няма ли нещичко?
към текста >>
59.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се
съди
за характера на човека.
Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери.
Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се
съди
за характера на човека.
Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия.
към текста >>
Видът на тази гънка дава възможност да
съдим
за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява.
душевният живот на човека. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при разглеждане на човешкото ухо, това е външната гънка, означена на чертежа с буква m. Тази гънка е характерен белег за човешкото ухо. В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите импулси в тях. Човек се издигнал по-високо от животните и в това, че е поставил известен праг между първия вътрешен импулс и своята дейност.
Видът на тази гънка дава възможност да
съдим
за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява.
Импулсите, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре. Друга важна област в ухото е най-външната линия, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер. Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено. В зависимост от това и съпротивленията, които индивидът ще срещне от външния свят, ще бъдат по-незначителни. В тази линия, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо.
към текста >>
60.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога,
Съдията
на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност.
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога,
Съдията
на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание.
към текста >>
Можем да
съдим
за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр.
Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
Можем да
съдим
за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр.
кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история? Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили!
към текста >>
61.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не
е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив
съдия
?
Защото един режим на хранене не може да бъде идеал за човека, а всякога само средство към някоя по-висша цел. Вегетарианството като идея има свое минало, има своя история, интересът към която се усилва толкова повече, колкото по-бързо се разраства то в масово движение. Но тука не му е мястото да се занимаем с неговата история, която може да бъде тема на крупно съчинение. Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас?
Не
е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив
съдия
?
Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр.
към текста >>
62.
Учителят говори - Духът
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За това
съдим
по улея между външната и вътрешната хрущялни гънки.
------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер. Лицето и ухото му говорят за голяма вътрешна способност на вдъхновение и интелигентност. При това, той има музикално ухо с много префинен строеж. Музикалното ухо трябва да има следните качества: 1) голяма възприемчивост към музика.
За това
съдим
по улея между външната и вътрешната хрущялни гънки.
Той трябва да е добре оформен. 2) Вътрешната хрущялна гънка да е малко по-ниска от външната гънка. Разликата между височините на двете гънки трябва да е малка. 3) Междинната гънка трябва да достига до висулката на ухото. 4) Вътрешната гънка нагоре да бъде силно широка и вдлъбната.
към текста >>
От такова ухо можем да
съдим
, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото.
4) Вътрешната гънка нагоре да бъде силно широка и вдлъбната. Тези признаци виждаме на ухото на казания музикант. Изобщо, музикантът има нещо красиво в ухото си. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- Фиг. 4---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота.
От такова ухо можем да
съдим
, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото.
Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува. Такъв човек не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото.
към текста >>
63.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Явно е, че
не
е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ,
не
е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците,
съдиите
, адвокатите, лекарите, търговците, военните.
Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед.
Явно е, че
не
е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ,
не
е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците,
съдиите
, адвокатите, лекарите, търговците, военните.
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот".
към текста >>
64.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
При вътрешната свобода, човек сам себе си
съди
.
Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, сам се определя и познава.
При вътрешната свобода, човек сам себе си
съди
.
Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги от първом се ограничава.
към текста >>
65.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Сатурн е великият
съдия
, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба.
Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн. В едно нисшо, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!). Според едно по-висше схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане. Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество.
Сатурн е великият
съдия
, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба.
Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора.
към текста >>
66.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се
съди
по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.
Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина.
За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се
съди
по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.
И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки.
към текста >>
67.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се
съди
какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се
съди
какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>
68.
LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните
съдилища
.
В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр. В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата".
В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните
съдилища
.
Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война. Още в 1931 год. в Брюге, Белгия са се сбрали сподвижниците на тази идея на международен конгрес под „Знамето на мира". На следната година се е състоял пак в същия град вторият конгрес.
към текста >>
69.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
За ученика Бог
не
е старозаветният Йехова, който
съди
и наказва хората.
Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта.
За ученика Бог
не
е старозаветният Йехова, който
съди
и наказва хората.
За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега.
към текста >>
70.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
По цвета на косата ние ще
съдим
за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората.
В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата.
По цвета на косата ние ще
съдим
за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората.
Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява.
към текста >>
71.
СТИХОВЕ - SТ.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
На многократните и настойчиви въпроси на
съдиите
, за голяма изненада и неудоволствие на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание.
Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван. На разпита също упорито мълчал. Заявил само, че ще говори пред съда. Съдът се състоял още на следния ден. Стекъл се много свят - широката стъгда пред черквата, дето били изложени тленните останки на убитата девойка, едва могла да побере многобройната тълпа.
На многократните и настойчиви въпроси на
съдиите
, за голяма изненада и неудоволствие на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание.
Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че не направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание осъдил младия мъж на смърт. Едва след прочитане на смъртната присъжда, Сафрио заговорил. Той казал: „Аз имам едно свето задължение към убитата. Моля, съгласно обичаите на тази страна, да ми бъде позволено да изпълня своя дълг пред нея. След туй можете да пристъпите към изпълване на присъдата".
към текста >>
Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че
не
направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание
осъдил
младия мъж на смърт.
На разпита също упорито мълчал. Заявил само, че ще говори пред съда. Съдът се състоял още на следния ден. Стекъл се много свят - широката стъгда пред черквата, дето били изложени тленните останки на убитата девойка, едва могла да побере многобройната тълпа. На многократните и настойчиви въпроси на съдиите, за голяма изненада и неудоволствие на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание.
Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че
не
направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание
осъдил
младия мъж на смърт.
Едва след прочитане на смъртната присъжда, Сафрио заговорил. Той казал: „Аз имам едно свето задължение към убитата. Моля, съгласно обичаите на тази страна, да ми бъде позволено да изпълня своя дълг пред нея. След туй можете да пристъпите към изпълване на присъдата". Съдът разрешил.
към текста >>
Сама девойката излязла пред
съдиите
, всред стихналата от изненада тълпа, и заявила, че
не
е този нейният убиец.
Изведнъж той прострял ръце над умрялата. За общ ужас и изненада, тя се изправила в ковчега си с още склопени очи и скръстени ръце. Той втори път прострял ръце - тя отворила очи, ръцете се разкопчали и отпуснали свободно. При третото простиране на ръцете, девойката напълно оживяла. Чудото веднага се узнало навън.
Сама девойката излязла пред
съдиите
, всред стихналата от изненада тълпа, и заявила, че
не
е този нейният убиец.
Едва отпосле се узнало, че девойката е била убита от своя ревнив любовник, след едно буйно спречкване. Той успял да избяга. Сафрио, който бил наблизо, се затекъл да предотврати злодеянието, ала било късно. Заварили го приведен над трупа. Ала защо Сафрио бил мълчал и не бе се оправдавал и защо оставил възкресената от него девойка да го оправдае, никой никога не узнал.
към текста >>
72.
LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ако
съдим
по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип.
Между безкрайните особености на всеки говор, който, разбира се, е различен при всеки индивид, могат да се отбележат определени типове говор и да се сортират в известни класи. Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали. В говора на всеки човек доминира един от тези два типа. Винаги тези, чийто основен тон на говора е мелодичен, са повече хора на чувствата - това са артистични и творчески дарования във всички области. Преди всичко, обаче, „мелодична“ е жената.
Ако
съдим
по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип.
Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен. При един по-спокоен темперамент, обаче, и говорът е по-малко убедителен и по-спокоен. Съвсем иначе звучи гласът на волевия човек. Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна скала, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности. Безспорно е, че гласът на воина не се обуславя само от навика да командува, ами е белег и на неговата натура, която го е накарала да избере тази кариера.
към текста >>
73.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш
не
в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна
съдина
, това е просто „цинично"!
СФЕРА НА САТУРН Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава. Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му.
Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш
не
в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна
съдина
, това е просто „цинично"!
Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера.
към текста >>
74.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да
съди
„живите" и „мъртвите".
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да
съди
„живите" и „мъртвите".
Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да
съди
живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство
не
е благовествувал!
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да
съди
живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство
не
е благовествувал!
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание.
към текста >>
75.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога
Съдията
на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство.
Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога
Съдията
на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата.
към текста >>
76.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Христос
не
е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и
съдията
на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
Христос
не
е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и
съдията
на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>
77.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Никой ли
не
те
осъди
?
Но като постоянствуваха да го питат, той се изправи и рече им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея". И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите, та до последните. И Исус остана сам, и жената, дето си беше, насред. И когато се изправи, Исус ù рече: „Жено, къде са твоите обвинители?
Никой ли
не
те
осъди
?
" И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече". Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие". Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието.
към текста >>
Никой ли
не
те
осъди
?
Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха?
Никой ли
не
те
осъди
?
" Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен.
към текста >>
78.
ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като по диаграма, ние можем да
съдим
от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.
2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
Като по диаграма, ние можем да
съдим
от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.
И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>
79.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Стига се до това положение, че някой певец
съди
за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си.
Това идва вече и от обстоятелството, че в обикновения език свързваме възприятията на тоновете с различията в светлината. Високите тонове наричаме светли, а ниските - тъмни. Изживяването на цветове не се възпроизвежда съзнателно. То се явява спонтанно, от само себе си. При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва.
Стига се до това положение, че някой певец
съди
за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си.
Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери.
към текста >>
80.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се
съди
за бъдната пролет.
В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде?
Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се
съди
за бъдната пролет.
Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е.
към текста >>
Затуй, по съществуващите днес признаци можем да
съдим
, че новото, което иде, е духът на братството, на единението.
Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Затуй, по съществуващите днес признаци можем да
съдим
, че новото, което иде, е духът на братството, на единението.
Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно паневритмията.
към текста >>
81.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като
съдии
, като големи държавни сановници.
На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като
съдии
, като големи държавни сановници.
Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. Г.
към текста >>
82.
ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да
не
съдим
!
Ако носим великата Любов, с която можем да говорим на всички братя и сестри, ще бъдем добре дошли навсякъде. Само като обичаш дълго време един човек, можеш да очакваш, че той ще се разцъфти и ще даде плод! Някого с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв резултат, един плод. Първият дар на Любовта е музиката. Любовта е наука за музиката.
Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да
не
съдим
!
– Какво носи новата епоха, която иде? – Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат и у всички хора ще се зароди желание да обичат! Иде едно колективно събуждане на човечеството. И тогаз хората ще разберат, че едничкият път е духовният път, че няма друг път освен духовният.
към текста >>
83.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред
съдии
.
Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред
съдии
.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
към текста >>
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива
съдия
!
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива
съдия
!
Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
към текста >>
няма какво да
съдим
един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
няма какво да
съдим
един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили.
към текста >>
84.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се
съди
за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви.
Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака – един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера – Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя "дом" в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, напр., ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак.
Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се
съди
за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви.
Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е.
към текста >>
85.
МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Нищо
не
е за пренебрегване, както ние понякога
съдим
от гледището на нашия малък свят.
със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк.
Нищо
не
е за пренебрегване, както ние понякога
съдим
от гледището на нашия малък свят.
Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа".
към текста >>
86.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите
съдии
... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението.
Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите
съдии
... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия.
към текста >>
87.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го
съди
.
Само в светлината на това разбиране могат да престанат ония борби, които се водят между мъже и жени. Докато мъжът мисли, че може да владее жената, той се заблуждава. И докато жената мисли, че може да владее мъжа, тя се заблуждава. Мъжът трябва да цени в жената това, че тя носи топлина. И жената трябва да оценява мъжа като проводник на светлината на единствения мъж Какво става, обаче, днес?
Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го
съди
.
Но тогава постепенно мъжът затваря ключовете на светлината, и жената остава в тъмнина. Тя, обаче, трябва само да се ползува от светлината на мъжа и да го остави напълно свободен да се проявява така, както знае и както разбира. Същото се отнася и до мъжа по отношение на жената. За да дойде, обаче, човек до тия отношения, той трябва да е придобил вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива, когато в всичко и навсякъде човек вижда Бога.
към текста >>
88.
DU MAITRE - LE GRAND HOMME
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се
съди
за вида и за съдържанието на мисълта.
Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък. Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет. В първите си опити той си е служил с лица, чиито черепи били счупени, но после правил опити с лица със здрави черепи.
Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се
съди
за вида и за съдържанието на мисълта.
Величието на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух? Може да се изброят толкова много, че за да се означат, би трябвало да се образува едно число от три групи по 19 нули. Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър.
към текста >>
89.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ясно е, следователно, че само по големината на почерка
не
може да се
съди
за ония дълбоки подтици, които я мотивират.
Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро.
Ясно е, следователно, че само по големината на почерка
не
може да се
съди
за ония дълбоки подтици, които я мотивират.
За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр.
към текста >>
90.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
От това се
съди
, че няма познания за нея, за службата на всяка нейна част.
Боян Боев ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Да си представим човек, комуто е поверена една машина, но той не може да работи с нея - поврежда я и като се опитва да я поправи, разваля я още повече.
От това се
съди
, че няма познания за нея, за службата на всяка нейна част.
Или ако се повери някому обработване на градина и той не събере никаква реколта, то причината може да е в неблагоприятния климат, в почвата, в недоброкачествените семена или в липсата на вода и пр.. Но ако всичките добри условия са на лице, тогава причината е в липса на познания за отглеждането на даденото растение. Също и когато учителят не съумее да събуди в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и начините за приложението им във възпитанието. Когато човек си послужи, в каква и да е област, с известни методи и те доведат до противоречия, мъчнотии, това показва, че те са неестествени, непълни, фалшиви в основата си, несъгласни с природните закони. И тогава той трябва да се върне назад и да потърси други методи. Животът на едно общество или народ или на цялото човечество е много по-сложен от работата с една машина или обработването на една градина.
към текста >>
91.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трябва да
разсъдим
и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане.
Наистина, природата е дала велик разум на човека, с който може да разбива планини, да завладява земята, водата и небето, да бъде свободен, по-свободен от животните и растенията, ала ние го виждаме, че той става все по-голям роб на всичко, което той създава. Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро. И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля.
Трябва да
разсъдим
и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане.
Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко. Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение.
към текста >>
92.
ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
По положението на една планета в даден дом се
съди
за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е.
То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за справедливост. 2. Планети и домове Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове. Трябва да бъдем, следователно наясно, че и в тоя случай ще имаме работа с прости, основни комбинации, които ще трябва да се попълнят с данните, които ще се получат от знака, в който се намира дадената планета, както и аспектите, които тя получава, за да преценим нейния точен ефект във въпросния дом. Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието.
По положението на една планета в даден дом се
съди
за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е.
за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние. Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно. Знае се, че планетите развиват най-голяма сила, когато се намират в ъглови домове и то повече в 10.
към текста >>
93.
ДЕНОНОЩНИЯТ РИТЪМ НА РАЖДАНИЯТА И УМИРАНИЯТА- Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
неговото положение по знак и аспекти, ще можем да
съдим
, дали ще се смекчат или ще се засилят горните мрачни перспективи, както за бъдещите вражди, с които ще има да се справя индивидът, така и изобщо за живота на родения, неговите изпитания и усамотяване.
дом, пак без оглед на знак и аспекти, там четем следното: „Много тайни вражди, грижи и изпитания. Самотност и затваряне". От друга страна, обстоятелството, че господарят на хороскопа, т.е. господарят на знака, заемащ 1 дом – Сатурн, се намира в друг дом – 12 – показва, че той ще свърже предмета на 1 дом – живота на родения – със значенията на 12 дом – тайни вражди, грижи и изпитания, усамотяване и затваряне. Едва, обаче, след като вземем пред вид космичното положение на Сатурн, т.е.
неговото положение по знак и аспекти, ще можем да
съдим
, дали ще се смекчат или ще се засилят горните мрачни перспективи, както за бъдещите вражди, с които ще има да се справя индивидът, така и изобщо за живота на родения, неговите изпитания и усамотяване.
С други думи, само с оглед на космичното положение на показалеца ще може да се прецени, дали, напр., усамотяването ще бъде наложено отвън на индивида, или пък той ще си го наложи сам, дали неприятелите ще увредят значително интересите на родения, или техните усилия ще останат безплодни, дали най-после те ще бъдат спечелени за приятели и т. н. [b][size="4"](Следва)
към текста >>
94.
ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
–
Съдията
, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор.
При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание.
–
Съдията
, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор.
Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението.
към текста >>
Но знае ли той точно, на колко години трябва да го
осъди
?
– Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор.
Но знае ли той точно, на колко години трябва да го
осъди
?
Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението. – Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият.
към текста >>
95.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
„Всеки аспект, образуван от две планети, има винаги двойно значение в зависимост от това, дали ще го отнесем към единия или към другия партньор, една истина, която, очевидно, бе избегнала на старите астролози, ако се
съди
по ученията за влиянието на аспектите, които те са оставили" (Морен).
Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех". (Картер). От горния цитат се вижда, .че според Картер, при определяне качествата на аспекта трябва да се държи сметка за всички фактори, респ. за тяхното съотношение и, че аспектната форма отстъпва по значение пред знака, в който се намира аспектиращата планета. От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено ако последната е и по естество добра. III. Посока на влиянието на аспекта.
„Всеки аспект, образуван от две планети, има винаги двойно значение в зависимост от това, дали ще го отнесем към единия или към другия партньор, една истина, която, очевидно, бе избегнала на старите астролози, ако се
съди
по ученията за влиянието на аспектите, които те са оставили" (Морен).
Ако напр. Слънцето и Сатурн са свързани с тригон, то едната посока ще бъде въздействието, което Слънцето упражнява върху Сатурн, другата – влиянието на Сатурн върху Слънцето, респ. работите, означени от него. При това може да се случи, щото едната планета – добра по естество, в добро космично (по знак и аспекти) и земно положение (по дом) – да действа добре върху другата, докато последната – лоша по природа, зле поставена във всяко отношение, може да упражнява неблагоприятно влияние върху първата, дори и ако двете планети са свързани помежду си с хармоничен аспект. (Следва)
към текста >>
96.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници,
съдии
, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм.
– Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм.
– Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници,
съдии
, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм.
– Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм. – Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи. (следва)
към текста >>
97.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни
присъди
без да трепне сърцето и ръката му.
ИШУА БЕНТАМ Буча Бехар Историята на Египет, тая могъща империя, прочута със своето величие, не помни по-страшна и по-мрачна епоха от тая при царуването на фараона Зинобий-Ра. Неговата нечувана жестокост, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете. Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце.
Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни
присъди
без да трепне сърцето и ръката му.
Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата. И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх. За най-малката постъпка, която не беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни присъди. Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците осакатени от царските джелати.
към текста >>
За най-малката постъпка, която
не
беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни
присъди
.
Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце. Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата. И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх.
За най-малката постъпка, която
не
беше в съгласие с тези закони се подписваха ужасни
присъди
.
Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците осакатени от царските джелати. Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ. А въздишката на народа се носеше от единия до другия край на страната.
към текста >>
Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите
съдии
.
Ще ги пуснете при мен, след като ги накажете, аз ще ги лекувам. – Вземи ги! Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря. – Да бъде! – рече Ишуа Бентам.
Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите
съдии
.
Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки. Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря.
към текста >>
Всеки ден от царския дворец, откъдето години наред излизаха жестоки
присъди
, сега излизаха живи и здрави хора, които до преди час са били само трупове, които Ишуа Бентам ги връщаше към живот.
Други бяха слепи; когато наново виждаха слънцето, те плачеха от радост. Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си. Всеобща и всенародна беше радостта, която като буйни потоци заля страната на Зинобий. Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на младите жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в небесния простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам. Народът ликуваше.
Всеки ден от царския дворец, откъдето години наред излизаха жестоки
присъди
, сега излизаха живи и здрави хора, които до преди час са били само трупове, които Ишуа Бентам ги връщаше към живот.
Промениха ли се след това законите на Зинобий-Ра? Не, и не от зла воля; сърцето не сещаше, че беше време да измени своя ритъм. Защо ще промени своята държавна уредба и своите твърди закони? Народът е свикнал вече. И неговите достойни служители и началници продължаваха да изпълняват своите служби.
към текста >>
Защото фараонът Зинобий нямаше вече да подписва страшни
присъди
.
Нито капка кръв не ще се пролее вече в моята страна". И в тоя миг по-безшумно от пролетния зефир Ишуа Бентам изчезна. Когато принцесата го потърси, на неговото място нямаше никой. Той беше видял възкръсналия за нов живот фараон Зинобий, той беше чул шума на топящия се лед в неговото сърце. Задачата му беше свършена, неговото присъствие излишно.
Защото фараонът Зинобий нямаше вече да подписва страшни
присъди
.
Последният, когото Бентам требваше да излекува, беше Зинобий. И фараонът го позна, защото беше усетил смъртта, беше усетил и живота и в тоя свещен миг той видя лъчите на новия ден. Тихо той рече: – Ишуа Бентам, и аз те познах! Дълбоко в душата си той отдаде право на народа, който не можеше да не следва Бентам през вековете.
към текста >>
98.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
По този начин митогенното излъчване на кръвта дава възможност да
съдим
за коренното излекуване на рака.
Напоследък има трудове, които говорят не само за митогенната диагноза на рака, но и за митогенната му прогноза. Кленицкий от 1932 година до 1934 г., Павлова в 1935 г., Голсберг в 1936 г. и Подолская в 1936 г. установиха в клиниките, че радикалното излекуване на злокачествените тумори се придружава с възвръщането на кръвното митогенно излъчване. Но ако ракът не е излекуван, то това излъчване на кръвта или не се възвръща или ако се възвърне, скоро пак изчезва.
По този начин митогенното излъчване на кръвта дава възможност да
съдим
за коренното излекуване на рака.
От горното се вижда, как новата биология изследва вече физиологичните процеси в организма във връзка с митогенните лъчи. Значи разширява се кръгът на изследванията. Интересно е, че Гурвич и учениците му никак не са се опитвали до сега да турят паралел между митогенните лъчи и радиациите на Лаковски. Очевидно е, че те са отчасти идентични, т.е. митогенните лъчи може да са една част от тия радиации.
към текста >>
99.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Юпитер – Палати, особено тия за
правосъдието
, черкви, учреждения, банки, паметници.
Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи. Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр.
Юпитер – Палати, особено тия за
правосъдието
, черкви, учреждения, банки, паметници.
Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др.
към текста >>
100.
ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като посети човек
съдилищата
и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура.
И най-умните хора, като възприемат лошия живот след време стават глупави. Когато човек обича, в него царува добрият живот. Когато не обича, в него царува лошият живот. Един лош човек не може да обича. Една овца не може да очаква един вълк да я обича.
Като посети човек
съдилищата
и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура.
Добрият и лошият живот са създали света такъв. Като дойдем до живота, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот защо така постъпва. Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двата живота са самостоятелни; и двата живота се разбират и обичат.
към текста >>
Лошият живот
не
може да
съдим
.
Там, дето хората грешат, може и добри да бъдат. Погрешката подразбира едно добро и доброто подразбира една погрешка. Като се говори по този начин, някои може да помислят, че се насърчава злото в света и че хората се развращават. Лошият живот е, който развращава хора. Добрият живот облагородява хората.
Лошият живот
не
може да
съдим
.
И добрия живот не може да съдим. Когато животът дойде, ние трябва да благоговеем пред него. Не може да кажем: Защо животът е лош? Ние с благоговение трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош. Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим.
към текста >>
И добрия живот
не
може да
съдим
.
Погрешката подразбира едно добро и доброто подразбира една погрешка. Като се говори по този начин, някои може да помислят, че се насърчава злото в света и че хората се развращават. Лошият живот е, който развращава хора. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да съдим.
И добрия живот
не
може да
съдим
.
Когато животът дойде, ние трябва да благоговеем пред него. Не може да кажем: Защо животът е лош? Ние с благоговение трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош. Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим. Когато попитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата.
към текста >>
НАГОРЕ