Търсене в текстове за 'нежен нежнос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък.
Едни го смитаха за луд - смееха му се. Други го мислеха светец - боготворяха го. А той изглеждаше да беше само мъдрец. Когато На-Ну отвори очи рече: – Айя, де е Айя? Пустинникът разбра. – Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък. За нея ли отиваш? – За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ.
към текста >>

И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове.
Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби. – Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар.
към текста >>

2. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете.
Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят.
към текста >>

И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност.
При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата!
към текста >>

И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни!
Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него.
към текста >>

И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца.
Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него. От снежните преспи на близкия циркус тя черпи водите си чрез няколко поточета. Около него има такива грамадни каменни блокове!
към текста >>

Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор.
Какъв красив сън! Сън ли беше това или реалност? На връщане се отбиваме при „Ръцете, които дават". Когато за пръв път посетихме тези места, това беше извор, заобиколен с кал, мочурища. Задачата ни беше да вложим, да въплътим в него реално, конкретно новите идеи. Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор. Изчистихме извора и наредихме белите камъни по дъното и бреговете му. И след неколкодневна работа радост изпълни душите ни. Всичко беше преобразено! Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил! Колко са красиви фигурите, образувани от нареждането на белите скали!
към текста >>

3. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност.
Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг.
към текста >>

Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг.
Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота.
За живата природа страданието е като приливите и отливите. При всеки отлив ние страдаме. Но често хората страдат и от прекомерен прилив. Много неща, които ние придобиваме стават нерядко причина за големи страдания. И най-хубавото, което човек би могъл да си представи, когато го придобие в по-голямо количество отколкото е необходимо, докарва големи страдания и неприятности. Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота. Крайностите винаги докарват страдания, ала страданията, които идат от разните крайности в живота са от най-различно естество. Страданията, които идат от голямо изобилие най-често обезсмислят живота, а тези които идат от загуба и недоимък дават тласък на човека да дири нов смисъл. На всеки случай, природата не търпи мъртва точка, застой. Затова се явяват страданията. Когато последните идват от преизобилие, тогава природата ни напомня, че прекаляваме и че от нас се иска голяма разумност в използването на благата, с които тя ни дарява.
към текста >>

То се радва, то излива своята непринудена радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски.
Страданията представят ръжда в здравата постройка на радостта, хармонията и творчеството. Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване! Тогава и нашият материален живот ще се оправи и на всичко ще гледаме с радост и благоразположение. Благодарността. Няма по-велика добродетел от благодарността. Защото благодарността е като разтворено цвете на слънце. То се радва, то излива своята непринудена радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски. И благодарността на всяко цвете се слива, заедно с благодарността на цялата природа, в обща хармония, песен и хваление. Благодарността освежава, разширява човека. Тя показва, че в него има душа. Благодарният човек лошо не може да направи. Благодарността е едно вътрешно изживяване, при което човек разбира защо нещата са така, тяхното съотношение, тяхната зависимост.
към текста >>

5. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко!
Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав бевлоснежен кварц срещаме по пътя си.
към текста >>

Чудно хубав бевлоснежен кварц срещаме по пътя си.
Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав бевлоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца.
към текста >>

6. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това се образуват дребни безформени купчинки в една почти аморфна маса, която изглежда като снежен прах.
Опити с кристализация Знае се от окултните науки, че кристализацията се съдейства от жизнения етер. Наситен разтвор от калиев нитрат налях в съд и покрих отгоре. След 10 минути се получиха ромбични иглести кристали. Ако съд със същия разтвор турим в съд с безвъздушно пространство, кристализацията не става или много се забавя. Когато при нормални условия след 10 минути се извършва кристализацията, при последния опит след 4—5 часа не се получава нищо. След това се образуват дребни безформени купчинки в една почти аморфна маса, която изглежда като снежен прах. След повече часове този прах образува квадратни и полумесечни форми. Веднага щом се махне съдът с безвъздушно-то пространство, образуват се лъчи от иглести кристали. Защо става това? Защото при съд с безвъздушно пространство се отнема жизнения етер. Опитах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства.
към текста >>

Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се.
Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е. жизнените сили, които доставят. Мейбъл Колинз (18) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 150) Жената, която беше седнала до мен стискаше ръката ми в своята. Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от младост и красота. Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе млада, по-млада от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете. Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се. че аз я вече познавах. че нейният чар ми бе познат и че това още повече увеличава нейната сила. Тя произнасяше думи, които изпърво аз едва разбирах, които дори трудно чувах. Но постепенно, слушайки я, аз почнах да разбирам. Тя ми казваше, че е тъгувала за мен в моето отсъствие, че ме обича и че изпитва само отегчение от всичко, което може да й предложи земята.
към текста >>

7. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат.
* О, майстор беше тя велик да вае с безгрижна леснина. Но там ни песен не потрепна, ни лъч от топлина. * Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли. Твореше тя по сипеите страшни по шеметни скали. * И статуи извайваше красиви, със царствени лица, но в устните им нямаше усмивка, че бяха без сърца. * В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат. * С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах!
към текста >>

И приказност, и нежност и богатство приветствам те за тях.
* С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах! И приказност, и нежност и богатство приветствам те за тях. * Не би ли ми ти дала да си нося на долната земя? — О, да — отвърна й сестрата поласкана и гордо се засмя. * Но щом с ръка докоснат бе цветеца, полъхна аромат потрепнаха червените листенца на дивно хубав цвят. * И тутакси се песничка проточи, и шепот на крила. На този цвят разтворен и ухаещ бе кацнала пчела.
към текста >>

Полазва по стволи, със кръвта се лее тоз победен нежен пролетен порой!
Тъй като западното предание е възприело латинските имена, и аз запазвам тях за по-голяма яснота. РОДНА ПРОЛЕТ Една нова и топла, изпълваща пролет залива от всякъде, припламва и шепне. Една чудна пролет - не както говорят за ней във книгите. Ту запее, трепне далече в просторите, а птица случайна отнася ехото, ту в потока бликне в горската песен за старите тайни. * Дървета и твари — до където стигне всичко оживява със трепета свой. Полазва по стволи, със кръвта се лее тоз победен нежен пролетен порой! С горските потоци планината пее; цялото създанье прислушва тез химни кат се превъзражда във нови одежди и раззеленява гори, поля дивни ! * Живот изобилен и скрити надежди се вливат в сърцето човешко отново — отново за борба и любов готово. С. Момеков ПЕСЕН НА МЛАДОСТТА Гирлянди рози. Утро в лазур окъпано. И две ръце грижливо розите подреждат.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов!
Нека просветлим умовете си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело. Нека отстраним всичко старо, всичко отрицателно, всичко зло, от средата, в която то ще се развива. Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем. Защото то е надеждата на света! Пламен Песента на майката Спи, почивай, мила рожба, в сладък сън се унеси и, пред образа на Бога ти с душа си отлети! * С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов! Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска любов! * Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси! * Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.
към текста >>

Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят.
(следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това. И ето сега неочаквано ги извади от тяхното от нищо не смущавано до сега щастие, пробуди ги от техния сладостен сън един пушечен гърмеж.
към текста >>

9. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него.
Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост.
към текста >>

Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял.
* Зад твоя роден дом ти знаеш ли, че има Градини-красота, и плод, и аромат? И знаеш ли, че там започва планината И оня връх, от где се вижда целий свят? * Зад твоя роден дом отиваш ли понявга, Когато си във скръб, кога си угнетен? Далеч от хорски шум, далече от живота Във мир и тишина дълбоко потопен. * Зад твоя роден дом отиваш ли, когато Гори те жад и глад изпитваш безпредел? Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял. * Зад твоя роден дом синей се планината. По-приказна е тя от приказния свят, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят. * По-приказна е тя, по-щедра и красива От всичко що с любов си някога мечтал. Зад твоя роден дом, високо в планината, Проляната сълза превръща се в кристал. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният свят, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир.
към текста >>

По-приказна е тя от приказния свят, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят.
* Зад твоя роден дом отиваш ли понявга, Когато си във скръб, кога си угнетен? Далеч от хорски шум, далече от живота Във мир и тишина дълбоко потопен. * Зад твоя роден дом отиваш ли, когато Гори те жад и глад изпитваш безпредел? Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял. * Зад твоя роден дом синей се планината. По-приказна е тя от приказния свят, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят. * По-приказна е тя, по-щедра и красива От всичко що с любов си някога мечтал. Зад твоя роден дом, високо в планината, Проляната сълза превръща се в кристал. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният свят, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир. Защото най-добрите придобивки за всяка една култура могат да се постигнат само чрез мира. Днес бялата раса е на път да придобие този мир.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нежен звън!.
И тогава Бог ще се развесели, а аз ще бъда радостен. Това е, което пожелавам сега на всички. От 14-та неделна беседа от Учителя, държана на 22 януари 1939 год., 10 ч.с., София – Изгрев ЗЕМЯ И СЛЪНЦЕ Земя Тръпка сладостна усещам да пробужда моя сън. Кой съдбата ми злочеста властно сменя? . . . Нежен звън!. . . * Някой топличко ме милва, а край мене — ромон тих. Светлината се усилва, чувам: „Твоят съм, жених! “ * Слънце: — Когато всичко те разлюби, н мраз сърцето ти срази, ти зъзнеше. И сън прихлюпи клепачи с горестни сълзи.
към текста >>

Топлина, благост и нежност изпълнят душата му.
Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете. Човекът се възражда от нова сила и живот. Той е слаб да разбере онова, което става. Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат!
Така е гледал на музиката пророк Илия. Писано е за него, че, когато бил крайно изморен и угнетен от многото неприятности, с които била свързана работата му, той извиквал: „Доведете ми сега един музикант.“ „И случваше се тъй, че, докато музикантът свиреше, духът Господен го осеняше,“ Бр. Бартон НА ДУШАТА - СЛЪНЦЕ В МРАКА Душа със стремеж красив, преливаща със зарите на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, душа за подвизи велики вдъхновена! * Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите на Висшата Божествена любов, милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! * Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! * Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат! * Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят! Свети, трепти и сей в душите рози, с Божествен лъх да се разцъфтят! В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия. Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка.
към текста >>

А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки.
В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия. Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка. Сегашните материални условия са заставили хиляди майки да напускат дома си от ранна сутрин, и да се връщат вечер късно, когато може би, малките дечица са заспали със засъхнали сълзици по бузичките си и със скрита болка в малките си сърчица, че не ги е погалила майчината ръка, когато те са заспивали . . . А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки. И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях . . . тогава те биха спали така сладко . . . В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си .
към текста >>

А всяка душа има вложен копнеж за обич, за нежност, за внимание и всяка душа се чувства нахранена и доволна когато има всичко това.
В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си . . . И за да изчезне новата болка, търси тогава тя оправдание в нервите, които са вече така изхабени, в непосилния труд. който отнема сетните й сили и така тя изчерпана не може да даде това необходимо внимание на своите мили, скъпи деца . . . А всяка душа има вложен копнеж за обич, за нежност, за внимание и всяка душа се чувства нахранена и доволна когато има всичко това. Малката детска душа най-много чувства необходимост от обич и един голям съвременен педагог казва, че децата по-бързо растат, когато се слага топлата майчина река върху техните главици за милувка. Но нека се знае, че родители са тия, които раждат децата, но майки са само тия, които обичат децата — независимо дали са ги родили или не. Затова нека майките направят още една жертва, нека забравят себе си дори и тогава, когато са крайно преуморени от работа и да отговарят с усмивка на очакващите ги деца, нека сложат морната си ръка с тиха и ласка върху копнеещата за милувка главица. А колко печално е, когато децата растат без майчина милувка и тогава, когато не оскъдицата и материалните условия прогонват майката от дома, а суетата и излишъкът я карат да забравя, че там, в детската стая, тупти едно малко сърчице, което трепти в очакване да влезе хубавата му мама и да го прегърне . . .
към текста >>

забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката .
Но нека се знае, че родители са тия, които раждат децата, но майки са само тия, които обичат децата — независимо дали са ги родили или не. Затова нека майките направят още една жертва, нека забравят себе си дори и тогава, когато са крайно преуморени от работа и да отговарят с усмивка на очакващите ги деца, нека сложат морната си ръка с тиха и ласка върху копнеещата за милувка главица. А колко печално е, когато децата растат без майчина милувка и тогава, когато не оскъдицата и материалните условия прогонват майката от дома, а суетата и излишъкът я карат да забравя, че там, в детската стая, тупти едно малко сърчице, което трепти в очакване да влезе хубавата му мама и да го прегърне . . . Колко жалко е, когато журовете, приятелките, театрите и пр. забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката . . . Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах. През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар. След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче. Това изненадва и учудва всички.
към текста >>

* Да разлей се във душата песента му с нежен глас, да отекне във сърцата и ги топли всеки час.
Слънцето ще грее по-ярко. Защото тогава на земята ще живее новият човек. В. П. ИСКАМ Искам човек да обикне всички хора по света, та в живота ни да бликне вечний химн на любовта. . . * Да разлей се във душата песента му с нежен глас, да отекне във сърцата и ги топли всеки час. . . * Тази песен тъй чаровна, що духа ни възвисява, тя е сила предвековна — всичко живо възродява . . . * Искам във душа си всеки всички да прегърне, та живота ни навеки в слънчев ден да се превърне... Вълкан Попов Утринна молитва Още е здрач и пълна тишината. Нийде звук, нийде жива душа.
към текста >>

Тя не е далеч, той слуша топлия й глас, облъхнат от нежност и топлина.
Тя никога не е само. Пясъчните зърна се свличат до морските води. Хиляди години минават като миг. Върху тях планинския агент снове и рисува вечна покривка. Планинския мъх слуша потайния говор на своята любима сестра. Тя не е далеч, той слуша топлия й глас, облъхнат от нежност и топлина. Казват, че когато хората се качват по шеметните върхове на планините, се освобождават от едно бреме и се излекуват от една отвратителна болест по-лоша от проказа. Казва се човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които се скитат, по планината и обичат нейната дивна красота, знаят най-добре това. Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък!
Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година. В бъдеще окултизмът ще каже още по-големи подробности по въпроса за храненето. Това, което казахме за месната храна, се отнася в още по-голяма степен за спиртните питиета. Виждал съм бащи, които дават на своите деца вино, ракия, коняк и пр., и то на такива малки деца, че главите им даже не се виждат над масата. С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека. А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък! Те спират еволюцията на детската душа. Те пречат за проявата на божествените й свойства! Родителите искат децата им да проявят възвишени душевни качества. Тогаз нека не им дават никак спиртни питиета, за да не похабавят по този начин всичките им добри заложби. Детето носи със себе си от миналото духовен капитал.
към текста >>

* И скърбите веч няма да ги срещнат, Че крепка радост ще дочакат там, — Ще стигнат те от щастие огрени И пълни с нежности и светъл плам.
* * * ЛЪЧИ НИ ЧАКАТ . . . * Потънали във бездните на мрака,! , Душите ни ши трябва да летят — Пламтящите лъчи на светлината Доде ги с блясъка си озарят. . . * И скърбите веч няма да ги срещнат, Че крепка радост ще дочакат там, — Ще стигнат те от щастие огрени И пълни с нежности и светъл плам. * Ще стигнат те далечните простори Окъпани в лазурна синина, Ще стигнат там пречисти и облени В сияещи лъчи и светлина . . ИВО НЕХАО. * * * I. ДЕРЗАЙ Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшни e си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „дерзай, Аз съм с тебе“! Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас.
към текста >>

И ни дарява с така приготвените си аромати, за да бъдем истински чада на проявената нейна нежност и красота“.
„Ние сме чада на силен баща, що е създал световете! „Нашата майка е проявената любов, що съществува с вековете! „Ние сме техни нежни чада и ги славим във век! Алилуия. „И изпраща ни Великия наш Създател своите животворни лъчи, които пробуждат в скритата пъпка на живота нашите сили и я оживотворяват“. „И просмуква нашата мила Майка из небесните зефири сладката нега в своите животворни недра: разлага я, преваря я, дестилира я, комбинира я, като с това приготовлява под влиянието на слънчевите лъчи най-нежните аромати на своите благоуханни масла. И ни дарява с така приготвените си аромати, за да бъдем истински чада на проявената нейна нежност и красота“. „О, сине на Проявената Мъдрост! Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата. Ти си цвят, изваян от ръката на самаго Бога! . . . „И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов!
към текста >>

Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“.
Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето. У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената.
към текста >>

Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти.
Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична. Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава. В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени.
към текста >>

Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност.
В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност.
Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост. Слухът зарад Тебе, о, безгрешни, стигна до моите уши и от тогава аз не знам спокойствие. Моят дворец, моите съкровища изгубиха цена за мене. Сърцето ми жадува друго: моите жени и моите приятели не ме радват, не ме веселят.
към текста >>

Средноклеп — нежен човек.
Сини очи — проницателен ум. Кръвни очи — дърз храбрец. Ширнозенични очи — стрелец. * 9. — Ширноклеп — ревнив човек. Средноклеп — нежен човек. Малоклеп — груб човек. * 10. — Ширноланит — мек човек. Сухоланит — надмЯнен човек. БлЯдоланит — потаен човек.
към текста >>

Ако коническият пръст е твърде гладък, нежен и свършва с един тънък, остър връх, то това показва надделяване на вътрешното.
Те са романтични, лесно се увличат, чувстват голяма нужда от независимост и мразят всички мъчни, изискващи напрягане на ума, разсъждения. Ръката с гладки, конични пръсти въплътява, следователно, чисто художествения тип. Ако коничният пръст е същевременно възлест, така щото неговия външен фаланг да е почти яйцеобразен, то това показва един ум, пълен със спекулативни идеи, с много разсъдливост, с голяма вещина при разрешението на мъчните проблеми на философията. Такива пръсти показват любов към неопровержимо истинското, силна логика, нужда от политическа, религиозна и социална независимост, както и наклонност към деизъм и демократизъм. Такива пръсти принадлежат обикновено на така наречения философски тип. Ако коническият пръст е твърде гладък, нежен и свършва с един тънък, остър връх, то това показва надделяване на вътрешното. Притежателите на такива пръсти са наблюдателни, религиозни, идеалисти, както и често до крайност безразлични към материалните интереси, а в замяна на това притежават твърде много поезия на сърцето и на душата. Това са пръстите на мъчениците на вярата, каквито се срещат у мохамеданите и будистите. Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво. Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34).
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта.
към текста >>

Косите й, лицето й се отличавали от неговите само по своята нежност и мекота.
Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб. Сам Манфред говори, че тя приличала на него. Нейният поглед криел искрите, които, подобно на светкавица,се отразявали в неговия. Косите й, лицето й се отличавали от неговите само по своята нежност и мекота. Гласът й е само дивен консонанс на неговия. А това е знаменателен факт. В книгите на средновековните мистици често се среща загадъчната мисъл, че „всякога висшата хармония, която съществува между две личности, е гибелна за тях“. По отношение на хармонията, която свързва Манфред и Астарта, тая формула е напълно вярна. Тя достига своя висш предел и изчезва с това, че той я убива, но не с своята ръка, а с сърцето си, което разбива нейното.
към текста >>

— Родителска любов; нежност към малки животни и към младите и безпомощни изобщо; тази наклонност е приспособена към детинските условия.
Свързване до живот. — Желание за чифтосване; да се свърже до живот и да остане постоянно с любимото същество. Излишъкът на тази наклонност е невъзможността да прехвърлим чувството си от едного на другиго. Недостатъкът е: липса на съпружеска любов. 2. Наклонност към производителност. — Родителска любов; нежност към малки животни и към младите и безпомощни изобщо; тази наклонност е приспособена към детинските условия. Нейният излишъка е идолизиране и разваляне децата чрез галене и крайна снизходителност; робство на майчински длъжности. Недостатък: небрежност към малкото. 3. Привързаност. Любов към приятели; разположение за дружба. Тази наклонност е приспособена на човешката нужда от общество и задружно действие.
към текста >>

— Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин.
22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание. Недостатък: неспособност да се съобразява с нравите и обичания на обществото. Д. Приятност. — Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин. Излишък : афектиране; ласкателство. Недостатък: недостиг от свобода на маниери; неспособност да бъде приятен или приет, когато е между чужди. 23. Веселост. — Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите. Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум.
към текста >>

По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля.
Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля. Ръката на възрастния може, обаче, да напомня и ръката на старец, и тогава, ако е костелива, мършава и суха, ще показва липса на топлота в темперамента и на фантазия, също и преобладаване на хладен разум и алчна воля“. Нежна, мека, малка, тясна и пълничка ръка, която напомня на женска ръка, у мъжа ще показва по-малко мъжественост и характер, дори женственост. Обратно, една жена с мъжки, големи, груби и силни ръце притежава мъжки характер, т. е. по-силна воля и по-остър ум, а по-малко чувство. Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.
Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания. „Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература. Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота.
към текста >>

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В душата наша има нежност, де вечно болките трептят, и нещо кара с неизбежност в нас сълзите да се родят.
Отде тез капки се набират ? Дъжд няма, ясно е навред; преди те тук да се намерят, са били във въздуха поред. Отде се мойте сълзи взимат? В плам цяла вечерта мълчи. В душата ми те извор имат, преди да бликнат на очи! В душата наша има нежност, де вечно болките трептят, и нещо кара с неизбежност в нас сълзите да се родят. ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА Тук долу, на земята, всички лилии линеят, на птица пението е бързотечно; бленувам за летата, що живеят всевечно. . . Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив.
към текста >>

Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен.
Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем спокойно. Флуидната атмосфера е всеки път друга. Барадюк смята, че тези различия имат съотношение с моменталните психически състояния на момчето. Изображението XXVI пък би могло да се вземе като един вид „проекция на волята“. Това изображение се е получило по следния начин: Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“. Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен. Отгоре едно натрупване на снежинки, прилично на железните стърготини около края на магнит. Многобройните електрографии на „жизнения флуид“ не спадат тук. Много напомнят изображенията на картината 29 с обозначението „Appel a la vie cosmique, relatif a l’ame“. Като „иконография“ на настроението на духа счита Д-р Барадюк картината на един „флуиден стълб“, дадена в нашата илюстрация, който стълб представлява психогона на настроението при дълбока опечаленост. Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно.
към текста >>

Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост.
В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура.
към текста >>

Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син?
Съпругът ми се помина през: 1902 г. От тогава, синът ми стана глава на нашето малко семейство: една майка, сестричката му и той. Колко бяхме щастливи! Макар че бяхме принудени да работим, за да удовлетворяваме нуждите си, животът толкова ни се харесваше! Дъщеря ми никога не искаше да се омъжи, понеже желаеше да се посвети всецяло на брата си, когото извънредно много обичаше: аз виждах двете ми деца да се обичат с такова щастие, че не се боях да умра, като знаех, че ще ги оставя в живота неразделни, да живеят един за друг. И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син? Търсете в небето, между ангелите, търсете още по-високо, там горе в ония светове! дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно. най-добро, и Вие ще имате една слаба идея за синовната любов и майчината любов на тия две същества! Аз не смея да мисля за това! Аз не смея да си спомня за очите му, за гласа му.
към текста >>

дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно.
Колко бяхме щастливи! Макар че бяхме принудени да работим, за да удовлетворяваме нуждите си, животът толкова ни се харесваше! Дъщеря ми никога не искаше да се омъжи, понеже желаеше да се посвети всецяло на брата си, когото извънредно много обичаше: аз виждах двете ми деца да се обичат с такова щастие, че не се боях да умра, като знаех, че ще ги оставя в живота неразделни, да живеят един за друг. И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син? Търсете в небето, между ангелите, търсете още по-високо, там горе в ония светове! дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно. най-добро, и Вие ще имате една слаба идея за синовната любов и майчината любов на тия две същества! Аз не смея да мисля за това! Аз не смея да си спомня за очите му, за гласа му. когато ме гледаше и ми казваше: „мила мамо! “ Последната година, през месец август, предложиха му да посети една мина (той харесваше тоя род работи и се занимаваше със тях от известно време) и поиска да ме заведе със себе си.
към текста >>

На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още!
Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох похвалните изрази на това послание. Но ако бях ги утаил, това би значело да утая същевременно и израза на скръбта, доверието и вярата! Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . .
към текста >>

Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност. . . Щерка ми не е вече между живите, очите ми не могат вече да се спрат любовно върху очарователното й лице. и аз само мога да я оплаквам. Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко.
към текста >>

Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е.
Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
към текста >>

Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав.
Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите.
към текста >>

Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов.
Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата.
Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят.
към текста >>

„Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него.
Защо са тия жестоки болки на края? Църквата вижда в тях наказание за грешката на Ева. Каква шега: Съществували ли са наистина Адам и Ева? Истина ли е, че женските животни не се мъчат? Природата съвсем малко се занимава с мъчителния период на жената и с грубостта на излизането на плода, тя е лишена от чувствителност. „Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него. Ето една тежка проблема, въпреки че е сигурно съществуването на духа в природата. Ние не разбираме Бога: това е очевидно. Но какво доказва това? — само нашата духовна недоразвитост. Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d.
Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие. Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр. у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
към текста >>

На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост.
Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението.
Защо отдолу листата му са бели? Поради многото космици. Има растения като подбела, които растат край вода и често там има много мъгла и роса. Тогаз листата могат да се покрият отдолу с много космици. Те пречат на водата да премине в листата през листните пори. Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението. Децата във време на екскурзия, чрез наблюдения и сравнения скоро ще намерят, че растения във влажни и сенчести места имат по-големи петури (широка част от лист на растение) и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същи вид. Често ще срещнете в гората момковата сълза (Polygonatum officinalis). Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата, се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация.
към текста >>

Те ни казват: „Така и ти бъди внимателен, вслушвай се дълбоко вътре в душата си и долавяй шепота на този нежен глас, който ти говори отвътре.
Венчетата им са затворени, но когато ги огреят слънчевите лъчи, ще забележите, че те се отварят. Слънчевият лъч ни говори: „Само онова действие, което е извършено от любовта, отключва сърцата, може да раздвижи най-нежните струни на душата. Само то излиза от душата и говори на душата“! 3. Птиците при изгрев-слънце. Колко са отзивчиви те, чувствителни към тези тънки енергии, които идат от слънцето! Те ни казват: „Така и ти бъди внимателен, вслушвай се дълбоко вътре в душата си и долавяй шепота на този нежен глас, който ти говори отвътре. Това, което ти говори той,е най високото, най-красивото в тебе. Ако слушаш този глас, ако му останеш верен, ще осмислиш живота си! “ 4. Диамантът. Той е образуван в земните дълбочини. Грамадни тежки маси са го притискали.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41213202476501