Търсене в текстове за 'намерение'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен.
Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението. Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада.
В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток.
към текста >>

Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман.
И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си.
към текста >>

4. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята.
Морис Метерлинк ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА (Превод) Аз искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не см направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва само с някои прости наблюдения. Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към Духа и светлината. Ако и да има растения и в частност цветя - несръчни и нещастни, но няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба.
към текста >>

5. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо".
Много, много работа са извършили. Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя. Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил. Той иска постоянно да върви напред без да се обръща назад. Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения.
Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле. Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост. Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр.
към текста >>

7. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине.
Останал само неговият душевен смут. Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват. „Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му". Ала царят го бил забравил, па и не вярвал, види се, на тяхната научна честност. „Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине. Затова разкажете ми съня и аз ще се убедя тогава, че вие ще можете ми изясни и тълкуванието му." Халдеите отвърнали: „Няма на земята човек, който може да изпълни желанието на царя. Работата, която царят иска е такава, че никой не може да я извърши, освен боговете, които не живеят между земните човеци." Небукаднецар повелил тогава да ги погубят. Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански.
Ако пратката е изгубена, много ще съжалявам. Желая много да събирам всички беседи на Учителя и да ги публикувам в една сбирка веднага, щом средствата ми позволят това и да ги разпространя по костуемата цена най-широко и по възможност на разни езици. Каквото е предопределено, ще се реализира по Върховната Воля и с помощта, мощна и светла, на Учителя. В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански. На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето духовно приобщение. Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство. Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти. =================================================== Писмо от Амер.
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си".
Паметта се разсейва, когато музикалното чувство не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Ала музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги и внася едно уравновесяване в душата. Така умът става по-спокоен, а паметта силна. Музиката ще ви научи да трансформирате и енергиите. Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си". Така ще се свърши работата и ще се спести енергията. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете, какво е вашето настроение. Опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подействува тя. Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично.
към текста >>

10. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате.
Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил. Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути.
към текста >>

11. Стихове – Димитрина Антонова Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя била с намерение да го изкушава.
ТАЗИ ТВОЯ ПОСТЪПКА При един светия от княжеско произхождение, отишла една красива жена. Тя била с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник. Тогава започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Светията си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето.
към текста >>

Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се.
Светията си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. Защото, пръстът на човека - това е един малък уд само от цялото му тяло, отколкото сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение. Тя казала: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се. Готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка. Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот. Да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти служиш.
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията.
(Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса".
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си.
На 15 авг. 1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение.
към текста >>

14. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия.
Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри. Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон. После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др. Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей. Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия. Нестинарските игри - ето един факт, който говори за по-дълбоките сили и закони в природата и върху който може да хвърли светлина само окултната наука. Юпитер и слънчевите петна Знае се, че енергията на слънцето не е винаги еднаква. Чрез дългогодишни измервания е установено, че слънчевите енергии имат известни колебания. Всеки 10-11 години слънчевите енергии достигат своя връх и тогаз се явяват в по-големи размери слънчевите петна. Тия петна не са нищо друго освен сгъстени газове.
към текста >>

15. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам.
Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана".
към текста >>

16. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Постепенно, обаче, той съобразил, че изображението в огледалото има отношение към него - той започнал кротко да го разглежда и да прави разни движения, с явното намерение да наблюдава, повтарят ли се те и в огледалото.
Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние. Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението. Тъкмо това е интересното в опитите на Аше - Супле. Възрастният лъв, в чиято клетка било поставено голямо огледало, в първите дни мислел, че вижда пред себе си друг звяр и страшно ревял. Постепенно, обаче, той съобразил, че изображението в огледалото има отношение към него - той започнал кротко да го разглежда и да прави разни движения, с явното намерение да наблюдава, повтарят ли се те и в огледалото. Лъвицата, над която били извършени редица подобни опити, проявила още по-голяма съобразителност. От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви. Когато зад гърба на лъвицата, експериментаторът поднасял към туловището ù прът, тя като зървала това движение в огледалото, тутакси отскачала, явно разбирайки, че огледалният образ е тъждествен с нея. Обаче, рекорд на съобразителност получила шебекът, който изследвал, при помощта на ръчно огледало, своите торбички зад бузите, за да се увери, че в тях не е останала храна. Това животно притежава, несъмнено, точна представа за своето "аз".
към текста >>

17. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното.
Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата.
към текста >>

18. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство.
Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата. Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава.
към текста >>

19. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители?
и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайн като нещо непонятно и до немай-къде скучно. След всичко това някои, може би, ще ме попитат, защо аз собствено се спирам на библейските родословия и по-специално на родословието на Исуса, което е дадено в евангелието на Матея. Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители? Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот.
към текста >>

Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки.
И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот.
към текста >>

20. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие.
Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм?
към текста >>

21. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): „Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в природата.
към текста >>

22. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Впрочем, тъкмо това е било и намерението на автора, както е подчертано неколкократно в двата предговора.
В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговорът до моя син", който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ", което служи за предговор към останалите. И двата тия документа са се считали за непреводими. От предсказанията в стихотворна форма само някои места от центуриите са по-понятни. „Пророчествата" са много по-мътни от центуриите, а „шестостишията" просто не се поддават на дешифриране. С една дума, всичките работи на Нострадамус по-скоро отблъскват със своята хаотична неясност. Впрочем, тъкмо това е било и намерението на автора, както е подчертано неколкократно в двата предговора. По-точно казано, мъглявият език е само една от многото мерки, които целят да направят нострадамусовото литературно наследство, колкото е възможно по-недостъпно. (следва)
към текста >>

23. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

маси, за които е предназначена книгата и с каквото намерение, предполагаме, трябва да е написана тя.
А тя всъщност е добиране до Реалността. На стр. 65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на човека вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи греховете си, а тази кабала, която се стреми да установи сърдечно общуване между човека и Бога и пр.” Кабала, която умъртвява, не съществува! Такава може да е съществувала само в мозъците на хора, които никога не са разбрали Божията Любов и Неговото Слово. Ние считаме, че изнесените във втория отдел месиански, хасидски и цадикски движения всред еврейството, които показват по-скоро за едно криво възприемане и прилагане кабалистичните учения, не допринасят за положителното възприемане на Кабалата дори от самите евр. маси, за които е предназначена книгата и с каквото намерение, предполагаме, трябва да е написана тя. Третият отдел се занимава със самата същина и пр. на Кабалата. Според нас той трябваше да заеме цялата книга. Тогава щеше да има място да се дадат и повече и характерни текстове из красивата книга "Зохар", а също и нещо из "Сефер Йецира", чийто стил не е "тъмен и полумистичен" (стр. 113.) За неукия и простите аритметични отношения са тъмни, па ако щете и мистични.
към текста >>

24. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител.
Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика, видях те, когато беше под смоковницата. Отговори Натанаил и каза: Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар Израилев. Отговори му Исус и рече: понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? По-големи от тия неща ще видиш" (Иоан, гл. 1, ст. 43—51). Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител. Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно. А за ясновидеца това нещо е най-лесно: за него материални пречки, време и пространство не съществуват. И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е. отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат.
към текста >>

Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно.
Отговори Натанаил и каза: Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар Израилев. Отговори му Исус и рече: понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? По-големи от тия неща ще видиш" (Иоан, гл. 1, ст. 43—51). Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител. Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно. А за ясновидеца това нещо е най-лесно: за него материални пречки, време и пространство не съществуват. И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е. отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*.
към текста >>

И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е.
По-големи от тия неща ще видиш" (Иоан, гл. 1, ст. 43—51). Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител. Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно. А за ясновидеца това нещо е най-лесно: за него материални пречки, време и пространство не съществуват. И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е. отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*. Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен човек, запознат с Кабалата и с окултната наука. Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев".
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ.
Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек. Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското?
към текста >>

26. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата.
към текста >>

27. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение.
В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение. Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство.
към текста >>

28. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция.
В това време — 1919 г. — постройката се поправяла и работниците били почти изкарали преддверието, защото стопаните сметели да я дадат под наем. „Защо не я дадете нам? " — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е.
към текста >>

Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера.
дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия. Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - S., ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Наричат го скръб, нещастие, болест — той е винаги едно и също, но в различни степени и те приближава с различно намерение.
За силата винаги е отговорен тоя, който я предава — а макар и по-малко — и тоя, който я получава. Който и да си — моли се искрено да не вземеш за себе си повече, отколкото е необходимо. И дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над твоето рамо. Огънят — Внимавай — огънят, през който ще минеш, ще те обгори, но няма да те изгори. Той е първична стихия. Наричат го скръб, нещастие, болест — той е винаги едно и също, но в различни степени и те приближава с различно намерение. Но ти, който си решил да минеш — бъди смел! Истинското злато, което носиш в себе си, ще остане непроменено. А когато огънят стане много силен — в тебе самия друг ще пламне — тоя на безсмъртието. Когато те се срещнат, тия два пламъци — ще настане мрак на първо време, но после ще дойде отвътре светлина — и всичко ще бъде осветено! Морето Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот, като че светът ще се събаря.
към текста >>

30. ЕДИН МУЗИКАТ НА БЪДЕЩЕТО - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък.
Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение. И затова те ще наследят земята.
към текста >>

31. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас.
Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла.
към текста >>

Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него.
Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него. Това става с всички хора, когато те не мислят. Какво страшно има в това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, няма по-добро нещо от това. Тя е много вярна.
към текста >>

32. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение.
Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха. Та нали за да служи на Господа той тръгна към Атон? Не стигнаха ли преживените мъки в това пътешествие, за да стигне и получи прием в светата обител? - И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света. Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение. Затуй послушай моя съвет и иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение. След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече.
към текста >>

33. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите.
Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката.” Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя. За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно. Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите. За съжаление това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година. За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в Салона на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя. По време на работата над Новото Битие Лиляна Табакова често е задавала въпроси на Учителя за музиката. Неговите отговори тя е записвала старателно в тетрадката си. Нейното примерно ученичество е причина, сега и ние да научим отговорите на част от тези въпроси: Въпроси на ученика към Учителя: - Учителю, хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене?
към текста >>

34. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Запитах младежите дали имат намерение да се качват на върха веднага, но те отговориха уклончиво.
Когато стигнах хижа “Алеко”, намерих хола празен. Нямаше жив човек в хижата. Седнах на една маса и зачаках. Влязоха трима младежи и заиграха на табла. Времето напредваше, а на мен ми предстоеше изкачване на Черни връх, където беше Учителят. Запитах младежите дали имат намерение да се качват на върха веднага, но те отговориха уклончиво. Сама не смеех да тръгна, защото рано се здрачаваше и имаше мъгла. Обхвана ме тежко настроение. Какво щях да правя сама на хижа “Алеко”? Беше немислимо. По едно време един от младежите стана и подкани другарите си да тръгнат.
към текста >>

35. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наричат го скръб, нещастие, болест — но той е винаги едно и също, но в различни големини и с различно намерение те приближава.
За силата винаги е отговорен тоя, който я предава — а, макар и по-малко. — тоя, който я получава. 4. Който и да си — моли се искрено да не вземеш за себе си повече отколкото е необходимо и дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над рамото ти. 5. За огънят — Внимавай — огънят, през който ще минеш ще те обгори, но няма да те изгори. Той е първичната стихия. Наричат го скръб, нещастие, болест — но той е винаги едно и също, но в различни големини и с различно намерение те приближава. Но ти, който си решил да се приближиш — бъди смел! Истинското злато, което носиш в себе си ще остане непроменено! 6. А когато огънят стане много силен — в тебе самия друг ще пламне — тоя на очакващия безсмъртието. Когато те се срещнат, тия два пламъци — ще настане тъмнота на първо време, но после ше дойде светлината отвътре — и всичко ще бъде осветено! 7. За морето Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот като светът да се събаря.
към текста >>

36. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи.
По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н. Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи. Една такава Федерация, в която хървати, македонци и т. н. продължават да бъдат потиснати, както днес, не ще бъде нищо друго, освен същото огнище на междуособици, каквото е бил и до сега Балканския Полуостров. Следователно, осъществяването на Балк. Федерация трябва да бъде дело на хора, в които старите стремежи за господство, за надмощие чрез потискане на по-слабия не съществуват. Тя трябва да бъде дело на хора с високо съзнание, които са решени да реализират мира и братството на народите чрез даване свобода и равни права на всеки един от тях.
към текста >>

37. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях.
Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа. Но аз ще ви разкажа само факти, като ще оставя вий сами да си извадите заключението. Свещениците в Палестина Моите родители и двамата са християни, следователно аз съм християнски син, но аз напуснах това християнство, и възприех религията, която е написана в моето собствено сърце. За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вникнете в думите и в предложенията на големите общественици в конференцията и вие ще видите, че това са повече красиви фрази, без истинско намерение за осъществяване на разоръжението.
Дали тя ще даде очакваните резултати ? Мъчно е да се каже с положителност. Обаче от това, което узнаваме от пресата, за досегашната й дейност, за разните предложения и мерки, препоръчвани от представителите на различните страни се вижда, че резултатите от конференцията не ще бъдат много големи. Такова голямо разнообразие на предложения и противоположни становища се застъпват, че с право бихме могли да се съмняваме в нейния успех. Явно е, че и, сега държавите пак не ще се разоръжат, защото лицемерието и демагогията съпътстват почти всички политици, отишли там като, че ли на курс по ораторско изкуство, но не и с искреното желание да свършат делова работа. Вникнете в думите и в предложенията на големите общественици в конференцията и вие ще видите, че това са повече красиви фрази, без истинско намерение за осъществяване на разоръжението. Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н. и с нея то да си служи да усмирява враждуващите страни. Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха.
Дайте им: училища, църкви, литература на техния роден език. Дълг е на сръбския народ да наложи това на своите управници, защото от него той няма да изгуби нищо, но ще спечели: мир спокойствие и сигурност. А българите трябва да престанат да бъдат тъй упорити, в своето пословично дебелоглавие отблъсквайки, както до сега, всеки опит на другите за помирение. Те трябва да престанат да мислят за реванш, а да разберат, че само по един път — по пътя на мирното разбирателство, — ще успеят да защитят интересите си и тия на своите сънародници в Македония. Преди десетина дни в София бе дошла една интелигентна представителка на братска Югославия г-жа проф. Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха. Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче мисли по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото. И ето, — ръката, която българските шовинисти и професори отблъснаха, е приета сърдечно и искрено от българския народ, — от тоя народ на широките мирни и трудолюбиви селски и градски маси. който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога. Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество. В светлината на окултната наука Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето.
към текста >>

40. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека читателите свикнат с това ви намерение.
Защото, ако това не можем да направим, то какво друго ще направим? До сега в. Братство заслужи да му се отдаде нужното доверие. Жертвите, които сте извършили в досегашната си работа, надминават силите на мнозина ... Но, аз мисля, че е добре да настоявате постоянно чрез в. Братство с малки позивчета в това направление. Нека читателите свикнат с това ви намерение. Обезкуражените, отпадналите духом — да се ободрят и възпламенят. Искайте, това е хубаво, защото не го правите за себе си. ... Изпращам ви хиляда лв.“ В. X. Ней-ценно е за Христа лептата на вдовицата. Най-много дава тоя, който отделя няколко лева от своето нямане, защото той прави най-голяма жертва.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на сляпото подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата.
— Това са проводници на демонски сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел. Силата на днешните силни хора е сила, която обсебва, изсмуква и канализира всички жизнени сокове на своя народ, хваща ги здраво в своята ръка, за да ги хвърли утре във вихъра на разрушението и самоизтреблението. Следователно, това е една сила фиктивна, сила на момента, която утре ще се саморазруши, ще се самоизяде. Това е силата на насилието, силата на меча, която cеe смърт и разрушение, която покрива земята с гробове и накрай сама себе си погребва. Силният човек, който днес иска да се наложи в България и в света, идва за да отнеме свободата и живота на хората. Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на сляпото подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата. Силният човек идва ! А след него мълком се движи сянката на смъртта, жадна за човешка кръв. Все още има време. Все още можем да избегнем катастрофата. Все още можем да се справим с този бяс който обхвана Германия и който се стреми да овладее и нас.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение.
Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее. Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето. И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение. А да се роди в известен род, от родители почтени мравки, за да го не познават, те да няма що да му придават. И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.
ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно.
Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх. За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан. Но аз не се осмелих да направя това, толкова повече че действието на тамяна, комбинирано с това на питието и на мълчанието, произведоха в мен една непривична сънливост. Очите ми бяха полузатворени и аз мислех, че веднага ще заспя, но моя интерес бе внезапно събуден от една ивица светлина, която се виждаше около вратата, на края на галерията.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение.
Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта. Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост. И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва.
Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира. И тогава вие казвате: Има добри хора а света. Добри хора са ония, у които Божественото съзнание се е въздигнало и въздига.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Германия, на последния конгрес на национал социалистите, Хитлер вече твърде ясно загатва на своите последователи, на народа си, а,разбира се и на цялото човечество, (защото речите му са веднага разпространени и коментирани навсякъде) за своето намерение до търси разширение на Германия на изток — към Съветска Украйна, под предлог да освобождава Русия от болшевизма.
Двете страни са почти еднакво силни и затова войната е извънредно жестока и трудна. Като че ли успеха на едната или другата страна ще зависи от помощта. което им идва отвън. Изхода от тази борба ще има голямо значение за политическия живот в цяла Европа и дори в цял свят. Защото понастоящем в Испания се борят на живот или смърт фашизмът и демокрацията. В Германия, на последния конгрес на национал социалистите, Хитлер вече твърде ясно загатва на своите последователи, на народа си, а,разбира се и на цялото човечество, (защото речите му са веднага разпространени и коментирани навсякъде) за своето намерение до търси разширение на Германия на изток — към Съветска Украйна, под предлог да освобождава Русия от болшевизма. Германия чувства голяма нужда от колонии, и понеже, както се вижда, трудно ще ги получи от Англия и Франция, изглежда че погледът й е отправен към Русия. Ясно е, че думите за миролюбие са само залъгалки за своя и за чуждите народи. България. В София станаха през този месец два общославянски конгреси — първият на славянските географи и етнографи и вторият на студентите-медици от славянските страни. На тия два конгреса, освен научната работа е силно подчертана идеята за сближението и единството на славянските народи. Понастоящем Софийският митрополит Стефан, заедно с митрополит Паисий и други представители на българската православна църква, са в Югославия, като са били и в някои градове на Македония, като Охрид и други и навсякъде са подчертавали, че е време да се свърши веднъж за винаги с раздорите и братоубийствата между двата народа.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз имам намерение да науча български език, но за сега съм много зает като студент в университета.
Ние разбираме значението на сутрешните часове и, когато можем, посрещаме изгрева на слънцето. Ние знаем, че наближава новата епоха, че трябва да бъдем пионери и да сочим на хората истинския път а живота. Друга важна задача е тази за обединението на славяните. Ние трябва да ратуваме за осъществяването на тази идея. Нашият меч трябва да е Любовта, наши-ят дълг трябва да е Истината и нашата броня трябва да е Правдата. Аз имам намерение да науча български език, но за сега съм много зает като студент в университета. Моето постоянно желание е да Ви посетя през лятото на планината Моля Ви, мислете понякога за нас. Верен ученик Карл Шоботович Паневритмия във Варшава Един от най-хубавите паркове на Варшава е парк Пвдеревски. Живописни алеи, езерца с лебеди, мостове, полянки, басейни за плаване и пр. Има и специални игрища за тенис, футбол и пр. Прекрасен слънчев ден.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата.
Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче. Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна.
към текста >>

—Той бе устоял на думите си — бе я чакал да порасне и сега идваше с намерение да я отведе в Германия.
Точно след два месеца от днес, ще дойде един да я поиска — на него ще я дадете. На сутринта повиках Биси и й казах това, което майка й ми говори. Тя прие думите й като абсолютни и на кандидатите бе отказано. След това записахме датата и почти всичко се забрави. След някое време дойде брат ми и за обща изненада, той поиска Биси. —Той бе устоял на думите си — бе я чакал да порасне и сега идваше с намерение да я отведе в Германия. Когато погледнахме в тефтерчето, бе точно 6 — две месеца от тогава, когато ми говори майката. Аз не се противих на волята й и дадох съгласието си. Биси ме гледаше изумена от радост — тя най-малко очакваше подобно щастие. Тя отпътува за Германия. Когато влакът потегляше, майката дойде при мен, поблагодари ми, сбогува се и каза, че тя е завършила работата си вече на земята и се оттегля негде другаде и че никога няма повече да можем да се виждаме.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такъв човек особено ако и челото му е низко и право със стърчащия нос е „белалия“ човек — обича да настоява и досажда (но не с лошо намерение), а от желание често само да бъде полезен.
Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна. От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина по който се проявява един човек. Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек особено ако и челото му е низко и право със стърчащия нос е „белалия“ човек — обича да настоява и досажда (но не с лошо намерение), а от желание често само да бъде полезен. Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида. Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка. Това толкова се по вече улеснява ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа. Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата., получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова, в това отношение окултното познание е опасно за онзи, който няма намерение да го прилага.
Знанието, казва Учителя пречиства съзнанието на човека, то е храна за човешкия ум. Окултното знание стимулира човека към мисъл и, повдигайки съзнанието му по високо от обикновения уровен, дава му един ясен поглед върху нещата. Онзи, който ви говори, че е окултист а няма ясна и трезва мисъл, който няма будно съзнание — усъмнете се в неговия окултизъм. После, положителната окултна наука е за свободата, всеки според степента на своето съзнание, ще разбере и приложи това, което учи. Когато окултното знание остане неприложено — то, като храна, която се застоява в стомаха, без да се асимилира, произвежда обратна реакция— отравя бих казал човешкото съзнание и произвежда едно анормално състояние в живота на такъв човек. Затова, в това отношение окултното познание е опасно за онзи, който няма намерение да го прилага. Защото самото знание е живо и е свързано с живот динамични сили на природата, с които човек като се свърже и не иска да им даде път, те ще го разрушат. За да дадем път на силите на природата, ние трябва да прилагаме това, което учим. В това отношение окултната наука е чужда на всяка отчужденост от живота, чужда е на всякакъв аскетизъм. Също така тя е чужда и на живота на удоволствието. За окултния ученик живота е велико училище — той от всичко в живота се учи.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива.
И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай. Знай, че това, което аз имам, е и твое, то е на твое разположение.“ И той се насърчил. Не е въпрос само да се говори, че хората са братя и трябва да се обичат, но тази Любов трябва да се изяви в дело — да се покаже, че действително са братя. От всички се искат дела, а не само думи. Тека и вие трябва да кажете на Господа: „Господи, всичко, каквото имам, е на твое разположение.“ По този път като тръгнат хората, те ще станат съработници на Бога за реализиране на Царството Небесно на земята, което е Царство на Любовта, братството и свободата.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интересно е да се отбележи, че преди 4 години Кера е нямала абсолютно никакво намерение да става нестинарка.
Тя, държейки в ръце иконата на Св. св. Константин и Елена, играе върху живия огън, който в много случаи заравя целите й крака. Много от наблюдателите очакваха, че, нестинарката ще бъде обхваната от огъня, но за изненада на всички до последния момент тя остана невредима. Тя игра 6 пъти върху огнения харман. След прекратяването но играта много от любопитните прегледаха краката на нестинарката, но за голямо учудване но всички, те бяха без всякакви признаци на изгаряне. Интересно е да се отбележи, че преди 4 години Кера е нямала абсолютно никакво намерение да става нестинарка. През тази година на Св. Св. Константин и Елена тя, като ме сила хляб, неочаквано някаква сила я подтикнала да разрине огъня, който приготвила за печене на хляба и да започне да играе върху него. От тогава вече редовно играе върху огъня в този ден. Кадънка и сврака (басня) Хубавата горска птичка, малката Кадънка, си направила гнезденце в една гъстолиста трънка. И започнала да носи, с пълна радост на сърце, всеки ден по яйченце.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чисто и просто искаш да го посетиш, приготвяш се, но дойде ли време за тръгване, току виж нещо се изпречило, не търпи отлагане и ти след като се почудиш, въз-дъхнеш, па си останеш с намерението.
Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече. Г. С. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА Често когато говорите с някои хора, или по право като ги запитате възнамеряват ли да отидат някъде, те ще ви отговорят: „Ако е рекъл Бог, или, ако е отворен пътя.“ И вярно е, че понякога пътя за да иде човек някъде се затваря. Това мнозина са го опитвали, опитах го и аз. След като се върнах от екскурзия през лятото, пътя за моя любим „бел връх“ се затвори. Чисто и просто искаш да го посетиш, приготвяш се, но дойде ли време за тръгване, току виж нещо се изпречило, не търпи отлагане и ти след като се почудиш, въз-дъхнеш, па си останеш с намерението. А особено е състоянието на планинец (човек свързан вътрешно с планината) затворен в крайморски град. Ако такъв човек няма въображение и ако в него липсва способността да привиква, то той навярно би се пръснал от мъка. Времето минава. Ден след ден отиват някъде далече, за да придобият нещо и да се върнат пак. Измина лятото, измина есента и навлезе зимата.
към текста >>

Когато железарят тури желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го мачка, той няма намерение да го наказва. Не.
Обаче, земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Ако ги наказва, Той прави това с цял да ги изправи. Когато железарят тури желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го мачка, той няма намерение да го наказва. Не. Той има намерение да изкара съвсем друго нещо от това желязо. Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова поставя на огън. Ако си калай, ще те нагреят до 233 градуса, докато се стопиш. Ако си желязо, ще те нагреят до 1200 градуса. Ако си платина, ще те нагреят между 2500—3000 градуса.
към текста >>

Той има намерение да изкара съвсем друго нещо от това желязо.
Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Ако ги наказва, Той прави това с цял да ги изправи. Когато железарят тури желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го мачка, той няма намерение да го наказва. Не. Той има намерение да изкара съвсем друго нещо от това желязо. Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова поставя на огън. Ако си калай, ще те нагреят до 233 градуса, докато се стопиш. Ако си желязо, ще те нагреят до 1200 градуса. Ако си платина, ще те нагреят между 2500—3000 градуса. Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.
към текста >>

Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова поставя на огън.
И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Ако ги наказва, Той прави това с цял да ги изправи. Когато железарят тури желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го мачка, той няма намерение да го наказва. Не. Той има намерение да изкара съвсем друго нещо от това желязо. Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова поставя на огън. Ако си калай, ще те нагреят до 233 градуса, докато се стопиш. Ако си желязо, ще те нагреят до 1200 градуса. Ако си платина, ще те нагреят между 2500—3000 градуса. Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят. Сегашните възгледи на хората трябва да се изменят.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на училище и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно училище и няма да му е на ума никакво лозе и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора.
Всеки защищава правата си върху наследството, като твърди, че е бил винаги по-малко обичаният, по-малко облагодетелствани, по-онеправданият от другия или от всички други братя и сестри. Тук всяка твърдеше, че другата сестра има по голямо право, че тя лично е била вече облагодетелствана от съдбата, че нейният мъж е, слава Богу, много добре, за да няма нужда да разчита на каквото и да било наследство. На нея и без това къщата била препълнена с парцали и дреболии. Да, ако е въпрос за наследство, не е ли тя получила достатъчно здраве от родителите? Не е ли здрав нейният мъж, слава Богу, не е някой пияница, работлив е, грижи се за децата. На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на училище и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно училище и няма да му е на ума никакво лозе и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора. И тук, както при всяка делба, на сред широкия коридор се натрупаха два големи купа с дрехи, черги и вещи, И тук, както при всяка делба, всяка от сестрите пазеше старателно своя куп. Разликата беше, че тук всяка сестра пазеше, да не би другата да прехвърли някой предмет от своя куп върху нейния. Отначало нито нотариусът, нито свидетелите можеха да проумеят това, що ставаше между двете сестри. Те не схващаха смисъла на техните обяснения и широки ръкомахания. Но, на края, разбраха.
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние нямаме намерение да се позоваваме на свой ред на учени привърженици на астрологията от миналото и настоящето, за да докажем правотата на нашите възгледи, защото смятаме, че опитът е единствено меродавен при установяване валидността на астрологическите принципи и че следователно тук няма място за словоборство.
Вярното в случая е, че с името на астрологията сее шарлатанствало твърде много, както това се прави и с други науки. И едва ли някой съжалява за това повече от ония, които желаят да се разграничи истината от заблудата в тая спорна област. Ние сме съгласни също, оная сигурна астрология, която основателят на експерименталния метод — Бекон нарича „най-важната от всички науки“ е изгубена или поне не е общодостъпна. Признаваме още, че съвсем малцина са доказали, че могат да се справят майсторски с оскъдния материал на астрологическата традиция. В интереса на истината трябва да прибавя, обаче, че рязкото отрицание на въпросната статия почива на чисто теоретически построения, които не държат сметка за фактите, понеже не ги познават. Ние нямаме намерение да се позоваваме на свой ред на учени привърженици на астрологията от миналото и настоящето, за да докажем правотата на нашите възгледи, защото смятаме, че опитът е единствено меродавен при установяване валидността на астрологическите принципи и че следователно тук няма място за словоборство. Впрочем, тесните рамки на настоящата бележка не биха позволили едно изчерпателно разглеждане на въпроса, даже и ако бихме желали да направим това. Ето защо. ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната астрономия към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с астрономията.“ Знае се, че в миналото астрономията и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира. Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана? Веждите представят радиоприемници. Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири.
към текста >>

58. -

Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление.
Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати. Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка.
към текста >>

59. -

Нямам намерение, нито пък имам възможност да се спирам подробно върху този страна от писанията на г. Чолакова.
За да избегнат или, най-малко, да намалят страданията си от допир с хората, такива лица или се затварят в себе си, като живеят отшелнически живот или пък търсят среди, в които отношенията между хората да са по-деликатни, а следователно и по-безболезнени. Увлечен от този схема, г. Чолаков не се стеснява до обяви за „социално отвърнати“ и такива лица, които са известни със своята социална отзивчивост и с прякото си участие в обществени или религиозни борби И понеже всяка високонадарена личност проявява сложни черти на ума и характера, г. Чолаков успява да направи такъв подбор от тия черти, които да говорят за правотата на неговото схващане. В такива случаи той е жертва на повече или по-малко изкуствено създадена от самия него видимост, а след туй прави жертва на тази видимост и своите читатели, особено младите си читатели; подчинени на лекарския му авторитет, те свикват с погрешни схващания за значителни и ценни в културно и етично отношение личности. Нямам намерение, нито пък имам възможност да се спирам подробно върху този страна от писанията на г. Чолакова. Ще спомена тук само за обяснението, което той ни дава на личността и на известна страна в творчеството на великия писател на великата руска земя. Като „социално отвърнат“ характер Толстой предпочитал да живее всред руската аристокрация. Аристократичната среда, според г. Чолакова, била по-удобна за „социално отвърнатите“ лица, защото в отношенията си тук хората спазват известна дистанция (разстояние) и следователно тия отношения били по-безболезнени. Когато на Толстоя дотегнала аристокрацията, той постъпил на военна служба Военната организация, пак според г.
към текста >>

60. -

Ето осветлението на Учителя по този въпрос: „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша.“ В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция. Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то по настоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос: „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. За това ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично“. из сп. „Житно зърно“ (следва) ПЕСЕН ЗА НЕЯ Любов, която вечно грее и води те през вечността; която вечно свойта песен пее и тържествува над смъртта!
към текста >>

За забелязване е, че, с ясното намерение да представят прераждането в една колкото се може по-неблагоприятна светлина от гледището на здравия човешки разум, с желанието да го направят колкото се може по-неприемливо за днешното човешко съзнание, неговите днешни противници са се потрудили да го представят пред очите на тези, които са незапознати с въпроса, в един съвършено изопачен вид, а именно, като фактор, противопоставящ се на прогреса и правещ безсмислени усилията за по-голяма социална справедливост. Не!
Учителя Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането. Както в религията на древните египтяни, така и в тази на древните и на съвременните индуси, чистата истина за прераждането е достигнала до народните маси и е била възприемана от тяхното съзнание примесена с много заблуждения, изопачена, неправилно, ограничено, механически схващана. Не само това, но дори и мнозина окултисти в наше време, макар и да не са възприели своите схващания за прераждането направо от народните предания, все още считат закона за прераждането действащ като някакъв сляп механизъм, като някоя мъртва, несъзнателна машина, която отделя семената от плевелите, чистото от нечистото, като едното запазва и покровителства, а другото изхвърля на бунището, точно според техните човешки, ограничени, тесногръди разбирания. Не! Законът за прераждането в никой случай не може да действа според такива ограничени, неправилни човешки схващания; законът за прераждането в никой случай не може да бъде считан за причина и оправдание на някакво, каквото и да било то, по-строго или по-слабо, кастово деление на хората; законът за прераждането в никой случай не действа така, че да поставя непреодолими граници между хората, па макар и само за един живот. И още по-малко законът за прераждането, който е основният стълб на човешката и на космичната еволюция, може да действа така, че вместо на пред, да тласка колелото на живота назад, като връща съществата, и специално човека, в по-нисши животински форми. За забелязване е, че, с ясното намерение да представят прераждането в една колкото се може по-неблагоприятна светлина от гледището на здравия човешки разум, с желанието да го направят колкото се може по-неприемливо за днешното човешко съзнание, неговите днешни противници са се потрудили да го представят пред очите на тези, които са незапознати с въпроса, в един съвършено изопачен вид, а именно, като фактор, противопоставящ се на прогреса и правещ безсмислени усилията за по-голяма социална справедливост. Не! Ще повторим: такъв закон за прераждането, действащ според човешките разбирания, не съществува. Съществува Божествен Закон за прераждането, чиято цел е еволюцията и който действа, съобразно върховните интереси на тази всемирна еволюция, за благото, за усъвършенстването на всички същества. А това значи, че човек нито ще се върне назад да живее в по-нисшите, животински форми, нито пък че е осъден да остане цял живот в едно мизерно състояние или в някаква затворена по отношение на други обществени слоеве каста. Прераждането е Божествен, а не човешки закон, и затова всички безсмислени, жестоки, неразумни положения, които му се приписват, са човешки измислици, а не действителност. Най-после, човечеството, в своята целокупност, се движи непрестанно напред и затова веднъж изживените положения и форми на човешкия живот не могат вече да се върнат, нито пък може да се оправдае по какъвто и да било начин тяхното връщане.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че.
към текста >>

Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати.
Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго.
При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист.
към текста >>

Ако хвърлим на свършване един поглед върху главното намерение на Бъканъновата книга, трябва да признаем, че съчинението му е постигнало целта.
Във всеки случай за препоръчване е, преди да поискаме съветите на някой психометър или сензитивист, да се запознаем добре с материята, която ще бъде предмет на разглеждане, а също и да направим достъпни за медиума откритията на граничните науки. За забелязване е, че Бъканън е искал мнение и от умрели хора. Така впечатлението от Д-р Гал му съобщило, че неговото откритие в психометрията има важно значение и му предсказало голямо бъдеще. — Също така няколко психометри влизат нарочно във връзка с други интелигентни сили, живи или умрели, за да разрешат някой труден въпрос. Разбира се, че резултатът в разните случаи може да бъде различен. Ако хвърлим на свършване един поглед върху главното намерение на Бъканъновата книга, трябва да признаем, че съчинението му е постигнало целта. Той е искал да покаже, че човешкият дух: чрез концентриране в един стеснен кръгоглед, може да извърши много нещо, и то в едно подобно на будното състояние, като пък се запази напълно свободата на волята (в обикновената смисъл на думата). Който изучва доказателствата без предубеждение, ще признае психометрическите способности. Културният напредък не пречи в случая. Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тоя убиец е прост фанатик, помисли Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа на престъпническия му опит, има добро намерение.
Верните негови приятели, при все туй, зорко следяха всичко и веднъж, когато един заверник се нахвърли на Джета да го убие, приятелите на Царевича го хванаха и го вързаха. Той се казваше Арада и принадлежеше към кастата Кшатрии. Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита: - Арада, защо искаше да ме убиеш? - Затуй, че смятах твоето управление опасно за страната, ти работиш срещу старите наши закони и искаш да премахнеш свещените наши обичаи. Тоя убиец е прост фанатик, помисли Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа на престъпническия му опит, има добро намерение. Стражари, освободете го! “ Изумената стража изпълни заповедта. - А сега. каза Джета, оставете ме самичък с Арада. С безпокойствие и недоумение се отдалечиха приятели и слуги.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Искането и намерението тогава само ще се усилят.
При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет?
Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай . . . Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята — в калта . . . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете. — „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет? — Съвършено вярно, уважаема госпожо, обещах на едни наши деца букет от момина сълзи. — На едни ваши деца? учудено и донегде уплашено, гората запита. Нима те не могат сами да си наберат? Аз мисля, че ако те знаеха колко е тук всичко хубаво, биха непременно дошли.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога.
“ . . . Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА (Продължение от кн. I—II и край). Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик. — Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел. Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности.
към текста >>

Те, по думите на един съвременник, си отишли с намерение да не приложат опасния за техните монархични тежнения Екзарх. Устав.
Това условие бе чл. 134, който поставяше периодичния събор за върховен законодателен и контролен орган на българската православна църква. В Синода, епархиите и духовните околии заседават миряни, избраници на народа и управляват църквата. Миряните се грижат не само за веществената страна на църквата, но и за духовната, правят всичко, за да бъде тя жизнен фактор. Владиците с мъка възприеха „протестантските“ положения в Екзарх. Устав. Те, по думите на един съвременник, си отишли с намерение да не приложат опасния за техните монархични тежнения Екзарх. Устав. Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г. Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух.
към текста >>

Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война).
134, който поставяше периодичния събор за върховен законодателен и контролен орган на българската православна църква. В Синода, епархиите и духовните околии заседават миряни, избраници на народа и управляват църквата. Миряните се грижат не само за веществената страна на църквата, но и за духовната, правят всичко, за да бъде тя жизнен фактор. Владиците с мъка възприеха „протестантските“ положения в Екзарх. Устав. Те, по думите на един съвременник, си отишли с намерение да не приложат опасния за техните монархични тежнения Екзарх. Устав. Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г. Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух. Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден).
съд, ни разказа следното по тая катастрофа: „На б. XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци. Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние имаме също така намерение да правим.
La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света.
Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга.
към текста >>

Това съвсем не е било моето намерение.
Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми. Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“.
към текста >>

Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити.
Достатъчно познато трябва да е на четеца действието на медицинските и електрически бани, на слънчевата, въгле-киселината и светлинна бани. Тези бани действително подобряват и облекчават при различните страдания, но в това се ограничава всичко. В природата съществуват много пo-изтънчени сили, които биха послужили за възобновяване на нашето здраве, към които принадлежат и особено цветовете. Известно ще е на четеца, че лекуванията със светлина са много отдавнашни и общопризнати. „Където слънцето не идва, там лекарят дохожда“, е една стара и вярна подумка, в която никой не би посмял да се усъмни. Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити. Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“. Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление. Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее?
Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца? Мислили ли сте за първото туптене на едно сърце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването цветята? Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее? Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък? Къде ни води тази тайнствена сила? Ние не знаем. Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения.
към текста >>

Затова, който има намерение да приложи този естествен начин за садене, особено ако се касае за по-големи овощни градини или залесявания, нека направи опит на едно малко пространство с тези видове дръвчета и сортове, които добре виреят в дадена местност, като от всеки насади по няколко дръвчета, и на следващата година, след като се добере до най-подходящия сорт, пристъпи към окончателно засаждане на самото место.
Насаденото по новия естествен начин дръвче в първата си година остава малко назад в растежа на клоните си, но за това пък расте повече на корен, благодарение на което, още в втората си година, то изпреварва във всяко отношение дръвчето, насадено по досегашната метода. Всичко казано до тук важи и за каквито и да било дървета (горски, алейни) и храсти (плодни, декоративни, жив плет), а също и за лозата. Както при досегашния способ, тъй и тук важи отдавна потвърденото от опита положение, че в дадена местност, т. е. при дадени климатически и почвени условия, съществуват сортове, които най-добре подхождат за тия условия, а от друга страна пък има и такива, които просто не виреят. Същото важи н за подложката (дивачка). Затова, който има намерение да приложи този естествен начин за садене, особено ако се касае за по-големи овощни градини или залесявания, нека направи опит на едно малко пространство с тези видове дръвчета и сортове, които добре виреят в дадена местност, като от всеки насади по няколко дръвчета, и на следващата година, след като се добере до най-подходящия сорт, пристъпи към окончателно засаждане на самото место. Бележка на редакцията. — Пред вид на големия интерес, който възбуждат идеите и указанията за тяхното приложение на практика, изложени в настоящата статия, редакцията замолва интересуващите се от въпроса четци да се отнесат до нея, ако некоя точка им е неясна или имат да запитат каквото и да било във връзка с този въпрос, за да може, още в следващата книжка да им се отговори и с това се насърчават желаещите да изпитат този естествен метод за садене да предприемат, било в малък или в по голям размер, опитите си още тази есен. В статията, обаче не се засяга влиянието на окултните човешки сили върху растението. П. П. — Опити по настоящата метода, известна като щрингфелова метода, по името на един от нейните откриватели.
към текста >>

Четвърто намерение, от А.
С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А. де Нуаркарм. Прев. от френски. София. Издание на Лазар Котев. 1922. Ц. 8 лв.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго.
Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли. Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на идеите, изразени в телеграмата. Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet. („Всичко, което съществува в вселената, е проникнато от един и същ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо тяло“). Поетът е изразил истината. Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X.
След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините. Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах. След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по работа, информирах се по въпроса, както от пом. аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X. да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й. За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ. Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Умът е способността, чрез която човек мисли: разбиране, съзнание, избиране, намерение и т.
И, най-сетне, ако материята е една форма на енергията, какво доказателство имаме, че самата енергия не произлиза от някой още по-префинен и по-тънък принцип, запример духът? Знае се, че духът и енергията в известни случаи са неразделни едно от друго, както ще се види по-после. Преди да отидем по-далеч, добре ще бъде да определим тези три принципа. Първо, материя е туй, което заема пространство и се възприема чрез физически сетива. Енергия е туй, което е съществено и лежи в основата на всички прояви на работа. Умът е способността, чрез която човек мисли: разбиране, съзнание, избиране, намерение и т. н. т. Умът не би трябвало да се разглежда като приставка на мозъчната материя, но като един независим принцип, поради причини, които ще бъдат дадени по-после. Умът си служи с материята като с проводник, чрез който той се проявява на материалното поле, но туй не подразбира бездруго, че умът е едно свойство на материята. Атома бихме могли да определим като троица от материя, енергия и ум. Енергията е импулсът, който дава движение на атома, чрез който един атом се съединява с други.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата.
гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда? Не. Нема никакво суеверие в това, да анализираме тия потайности. Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата. Тук има две неща за различаване: 1) усет от далечно разстояние на едно предстояще и непредвидено нещастие и 2) проявление в момента на смъртта. Ето това писмо: „ Драги учителю, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод. Преди всичко, нека Ви кажа кой съм аз. По настоящем (1899 год.) на възраст 35 години, аз се наслаждавам на отлично здраве, никога не съм имал халюцинации и винаги съм бил скептик към всякакви видения и предчувствия. Аз съм едър земевладелец и живея в имението си.
към текста >>

Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран.
Ако желаете да ме запитате за нещо, аз ще побързам да ви отговоря в интереса на вашите ценни и документирани издирвания. Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма.
към текста >>

Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци.
Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота.
към текста >>

Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело.
Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г. Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава. Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело. Така плетищата и средствата, чрез които бихте чакали вашия опит, ще останат неупотребени вследствие нервозността в вашето чакане. Онова лице, което нарушава това девето правило, върши, повече от вероятно, все лоши работи. Десето правило: гневът, недоволството, завистта и липсата на самоконтрол забавят и отлагат опита. Ако задържите една умствена картинка достатъчно време, тя ще се материализира. Но ако се оставите на произвола на едно от тия умствени на строения, всяко едно от тях може да смути аурата ви и да забави всяка материализация.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва.
Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.? Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога. Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко. Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция.
той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция. Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия. Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество.
към текста >>

Взех няколко вестника с намерение да отида в къщи, където предполагах да легна на кревата си, като изнемощял, ще чета вестниците, докато ми се доспи, защото чувствах такава измора.
Денят беше неделя. Излязох, за да направя утринната си неделна разходка извън селото, обаче, чувствам едно необяснимо неудоволствие, измора и неразположение. Един глас ми шепне да се върна в селото. Върнах се. Отивам право на малката бакалничка, където се продават вестниците. Взех няколко вестника с намерение да отида в къщи, където предполагах да легна на кревата си, като изнемощял, ще чета вестниците, докато ми се доспи, защото чувствах такава измора. Тъкмо що бях взел вестници и ще се отправя за къщи, срещна ме приятел, предложи ми да отидем на разходка. Казах му, че отивам право в къщи, където ще чета вестници, чувствам се неразположен за разходка. Излязох от вестникопродавците и се отправям към квартирата си. Няколко крачки пристъпих, нещо си напомних, че трябваше да питам по телефона един приятел в Търново. Бях отминал телефонната станция, обаче имаше телефон в местната кооперация и аз неволно отивам към кооперацията, вместо в къщи.
към текста >>

Един стар факир, пазач на храма, ги предупредил да се откажат от намерението си, защото може да пострадат, но те не го послушали.
Без допиране, но с малко повече усилие, Людвиг Кан прочел не само изреченията в съществуващите три хартишки, но и написаното на изгореното билетче. Това са фактите. Нека всеки си ги обясни по своему. Наказани безверници. Някои французки вестници съобщиха за трагичния край на трима европейци, които, увлечени в разходката си из една гора в Азия, са поискали насилствено да влязат в един будистки храм. Един стар факир, пазач на храма, ги предупредил да се откажат от намерението си, защото може да пострадат, но те не го послушали. Тогава той произнесъл едно много силно заклинание, но европейците, крайни скептици, надсмели се над него и влезли в храма. Но след кратко време, единият от тях, лорд Нордклиф, „случайно“ бил убит, вторият Морис Лонг, умрял в Коломбо пак „случайно“, а третият и последен член на славния триумвират, Андре Тюдекс, умрял от една непозната болест. Предсказанието на стария факир се изпълнило буквално. Хороскопът на мирния договор във Версай. Още Папюс бе казал, че „ономантическата астрология е възможното най-висше схващане на астрологията, понеже довежда до численото начало всички земни и астрални случки“, а Барле, неотдавна починалият началник на кабалистическия орден на розенкройцерите, бе обяснил в своята „Астрална наука“, че „ономантическия метод на астрологията е по-дълбок и по-важен от математическия“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48281407356262