НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
214
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако човек може
интуитивно
да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.
Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата" – това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание.
И ако човек може
интуитивно
да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.
Днес за днес съществува особена наука за окото. По цвета и белезите на ириса – резчици, петна – се проследяват болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т.н. Ще рече, че окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма.
към текста >>
Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока
интуиция
и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой.
Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока
интуиция
и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>
2.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия
интуитивен
усет.
Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми.
Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия
интуитивен
усет.
Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея?
към текста >>
Спомен, въображение,
интуиция
- ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът.
Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм.
Спомен, въображение,
интуиция
- ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът.
Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
към текста >>
3.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ФИЛОСОФИЯ НА
ИНТУИЦИЯТА
НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
ФИЛОСОФИЯ НА
ИНТУИЦИЯТА
НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика. Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие.
към текста >>
Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда
интуицията
.
Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие.
Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда
интуицията
.
В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
към текста >>
В какво се състои тая философия на
интуицията
в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти
интуитивния
метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.
Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията.
В какво се състои тая философия на
интуицията
в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти
интуитивния
метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.
Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.
към текста >>
В какво се състои прочее тая
интуиция
?
Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост.
В какво се състои прочее тая
интуиция
?
Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е.
към текста >>
Бергсон, преди да даде своята нов метод на
интуицията
, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че
интуицията
сама по себе си е точно обратния метод на интелекта.
Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика. Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция?
Бергсон, преди да даде своята нов метод на
интуицията
, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че
интуицията
сама по себе си е точно обратния метод на интелекта.
Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива.
към текста >>
Интуицията
е възможна във всеки индивид.
Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът. Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива.
Интуицията
е възможна във всеки индивид.
Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността. Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция.
към текста >>
Тя е прост акт и ако ний нямаме
интуиция
за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.
Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид.
Тя е прост акт и ако ний нямаме
интуиция
за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.
Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето.
към текста >>
Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез
интуицията
на действителността.
Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.
Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез
интуицията
на действителността.
Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето.
към текста >>
А чистият интелект, независим от
интуицията
, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество.
Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето.
А чистият интелект, независим от
интуицията
, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество.
Оттук неговият консерватизъм. Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия". В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума. Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция.
към текста >>
Единственото средство за абсолютното познание е така наречената
интуиция
, т.е.
Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот? Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът? Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание.
Единственото средство за абсолютното познание е така наречената
интуиция
, т.е.
облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното. Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности? Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това. Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии.
към текста >>
Но дали тая
интуиция
ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности?
Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът? Не, отговаря Бергсон. Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание. Единственото средство за абсолютното познание е така наречената интуиция, т.е. облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното.
Но дали тая
интуиция
ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности?
Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това. Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии. Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина. Взети поотделно, винаги ще си останат практични, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното.
към текста >>
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава
интуицията
, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване.
Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението. Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън. Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява). Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват.
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава
интуицията
, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений.
към текста >>
С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за
интуицията
.
Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява). Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват. Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване. За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта.
С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за
интуицията
.
Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно.
към текста >>
Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на
интуицията
.
Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват. Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване. За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията.
Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на
интуицията
.
Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание.
към текста >>
Това познание, което ни дава
интуицията
е много по-пълно.
С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство.
Това познание, което ни дава
интуицията
е много по-пълно.
У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи.
към текста >>
При
интуицията
духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории.
Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие.
При
интуицията
духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта.
към текста >>
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало
интуитивно
видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта.
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало
интуитивно
видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
към текста >>
Интуицията
е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното.
Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Интуицията
е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното.
Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен.
към текста >>
Щом като
интуицията
съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток?
Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието.
Щом като
интуицията
съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток?
Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
към текста >>
Няма ли да бъде най-последователна
интуитивната
философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток?
Няма ли да бъде най-последователна
интуитивната
философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
към текста >>
Наистина, в своята същност
интуицията
е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и
интуиция
, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с
интуицията
." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на
интуицията
.
Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен.
Наистина, в своята същност
интуицията
е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и
интуиция
, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с
интуицията
." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на
интуицията
.
Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията.
към текста >>
Интуитивните
данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на
интуицията
или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към
интуитивните
данни.
Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията.
Интуитивните
данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на
интуицията
или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към
интуитивните
данни.
В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция.
към текста >>
В такъв случай
интуицията
трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни.
В такъв случай
интуицията
трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания.
към текста >>
При тия условия
интуицията
се явява като отрицателна на известни логически норми.
Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
При тия условия
интуицията
се явява като отрицателна на известни логически норми.
Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота!
към текста >>
Така че
интуицията
се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта,
интуицията
ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на
интуицията
.
Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит.
Така че
интуицията
се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта,
интуицията
ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на
интуицията
.
И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта.
към текста >>
И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него
интуиция
, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата
интуиция
.
Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията.
И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него
интуиция
, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата
интуиция
.
Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм.
към текста >>
Интуицията
не дава образци, но
интуитивни
преживявания.
В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит. Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция.
Интуицията
не дава образци, но
интуитивни
преживявания.
Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя.
към текста >>
Интуицията
е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината.
Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя.
Интуицията
е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината.
Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото. Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>
4.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на
интуицията
или по право на
интуитивното
познание.
Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението.
Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на
интуицията
или по право на
интуитивното
познание.
Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
към текста >>
Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен
интуиция
(начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта).
- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието.
Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен
интуиция
(начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта).
Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали.
към текста >>
Наред с
интуицията
, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид.
Наред с
интуицията
, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията.
към текста >>
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто
интуитивни
предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто
интуитивни
предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
към текста >>
Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод -
интуицията
, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни.
Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.
Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод -
интуицията
, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни.
- Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>
5.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Биологичният
интуитивизъм
или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия?
– Биологичният
интуитивизъм
или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
към текста >>
Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица,
интуицията
, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица,
интуицията
, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
към текста >>
6.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез
интуиция
.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество.
И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез
интуиция
.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
към текста >>
Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то
интуитивно
.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то
интуитивно
.
И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
към текста >>
Детето трябва да дойде до
интуитивно
долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата.
Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр. Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност.
Детето трябва да дойде до
интуитивно
долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата.
Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос.
към текста >>
7.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална
интуиция
и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава.
Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел.
Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална
интуиция
и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава.
Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта.
към текста >>
Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята
интуиция
- са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото
интуитивното
познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно.
Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той.
Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята
интуиция
- са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото
интуитивното
познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно.
И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки.
към текста >>
8.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с
интуицията
си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет.
Началото на 1933 год. ни донесе един ценен дар – това е „Светът на Великите души” от Беинса Дуно. Тази книжка от 32 стр. малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост.
Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с
интуицията
си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет.
Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.
към текста >>
Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно
интуитивно
долавяне на истината.
Преображение – от Ем. П. Димитров, 1932 год. Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно.
Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно
интуитивно
долавяне на истината.
Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко.
към текста >>
9.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност –
интуитивно
рационалистична.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста.
Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност –
интуитивно
рационалистична.
Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
към текста >>
За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по
интуиция
.
Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците. Редфилд казва, че този тип хора се твърде често среща измежду руснаците, французите, много често у ирландците и пр. Лисица.
За този тип може да се каже, че всеки човек го познава някак по
интуиция
.
Физиогномически това са хора със средно, заострено-овално лице. Цвета на кожата им бива белезникав, розов до кафяв, кестеняви коси, рядко черни. Очите им са доста големи, възкръгли, сиви, жълтеникави, кестеняви или черни. Носът най-често бива слабо вълновиден. Устата – малки, с тънки устни.
към текста >>
Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна
интуиция
.
Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите.
Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна
интуиция
.
След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата. Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер.
към текста >>
След едни обстойни проучвания,
интуицията
на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел.
Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция.
След едни обстойни проучвания,
интуицията
на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел.
Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата. Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер. А това е ценното.”
към текста >>
10.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Поетът чрез
интуиция
долавя това, което става в глъбините на народната душа.
Ето какво е писано към края на книгата : „Всичко е сътворено чрез Духа и за Духа, но не за телесни наслади. Гради се в бъдеще свещената Мъдрост на полския народ. Из единството на вярата ще се роди единение в любовта и познание на жертвата". Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор? Това не показва ли, че югославянската душа е мистична в своите глъбини?
Поетът чрез
интуиция
долавя това, което става в глъбините на народната душа.
Той е изразител на силите, характерни за расовия гений. Мистичната душа на Русия, нейното боготърсителство, не се ли изразява много ярко у Гогол? Какво става с Гогол, веселият разказвач, хумористcт, който ни е карал да се смеем над „Ревизор", „Женитба", „Нос" и пр.? Каква дълбока промяна става с него! У него започва усилена вътрешна работа, преоценка на всички ценности.
към текста >>
Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли
интуитивно
с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство.
Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде!
Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли
интуитивно
с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство.
Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>
11.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по
интуиция
същото име, което и бащата е получил по откровение.
Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание.
И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по
интуиция
същото име, което и бащата е получил по откровение.
То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот.
към текста >>
Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили
интуитивно
, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили
интуитивно
, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
към текста >>
12.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То е в същност едно
интуитивно
сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес.
Georg Nordmann ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА (Есе) Има неща, които не биха могли да намерят място и изясняване в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние отиваме без усилие. Така е с думата измерение. Никой от нас не би могъл да изясни, що е това измерение (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление.
То е в същност едно
интуитивно
сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес.
Правата линия, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка. Нека тоя процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си. В настоящето есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите. Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила.
към текста >>
Бергсон в своята философия за
интуицията
говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността.
За нея ние можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса.
Бергсон в своята философия за
интуицията
говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността.
Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока.
към текста >>
Ние се връщаме при нея само ретроспективно и
интуитивно
откриваме, че нейна съставка е точката.
Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене.
Ние се връщаме при нея само ретроспективно и
интуитивно
откриваме, че нейна съставка е точката.
Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки.
към текста >>
13.
ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение,
интуиция
, свободен полет на мисълта, творчески замах.
Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк. Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване. Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична последователност. Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено.
Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение,
интуиция
, свободен полет на мисълта, творчески замах.
Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип. На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред.
към текста >>
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и
интуитивни
типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира
интуитивния
тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип.
Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк?
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и
интуитивни
типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира
интуитивния
тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип.
Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.
към текста >>
Несвързаният почерк, според тях, показва
интуиция
, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип.
Несвързаният почерк, според тях, показва
интуиция
, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.
към текста >>
Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат
интуитивно
действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение.
Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат
интуитивно
действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение.
На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони.
към текста >>
От тази характеристика на несвързания почерк и на
интуитивния
тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи.
От тази характеристика на несвързания почерк и на
интуитивния
тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена.
към текста >>
Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на
интуиция
, творческо въображение и пр.
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на
интуиция
, творческо въображение и пр.
У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея.
към текста >>
У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на
интуицията
, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.
Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.
У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на
интуицията
, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.
Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите.
към текста >>
Интуитивният
, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред.
На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони.
Интуитивният
, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред.
У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк.
към текста >>
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с
интуицията
, която намира графологичен израз в несвързания почерк.
Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с
интуицията
, която намира графологичен израз в несвързания почерк.
И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
14.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тези им
интуитивни
досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети.
Той действително открил новата планета на посоченото место - наблюдаваното положение на Нептун се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един. За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдения и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е требвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите - математици, се бяха натъкнали на известни "пертурбации" в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили.
Тези им
интуитивни
досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети.
Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно на Уран, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо "влияние" доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Уран, е един носител на „пертурбации", един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния. В астрологичната пък система той се явява заедно с Уран (а днес и с Плутон) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в "Сфера на Урана".
към текста >>
Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние,
интуицията
, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити.
Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението.
Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние,
интуицията
, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити.
Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат.
към текста >>
15.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
А то не е нищо друго освен едно вътрешно,
интуитивно
прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото.
Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост.
А то не е нищо друго освен едно вътрешно,
интуитивно
прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото.
Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека.
към текста >>
Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна
интуиция
, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти.
Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна
интуиция
, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура.
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме
интуиция
.
Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата.
Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме
интуиция
.
Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути.
към текста >>
Човек не може да се развива, ако не схваща нещата
интуитивно
.
Малките неща стават големи. Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция.
Човек не може да се развива, ако не схваща нещата
интуитивно
.
Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията.
към текста >>
Интуицията
е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж.
Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно.
Интуицията
е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж.
Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията. Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си.
към текста >>
Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с
интуицията
в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне.
Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж.
Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с
интуицията
в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне.
И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията. Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа.
към текста >>
И най-големите опити, които сега хората правят, с
интуицията
същите опити ще бъдат играчка.
В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне.
И най-големите опити, които сега хората правят, с
интуицията
същите опити ще бъдат играчка.
Този опит може да се направи в 5-10 минути. Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията. Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа. И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство.
към текста >>
Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с
интуицията
.
Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути.
Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с
интуицията
.
Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа. И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство. В бъдещето възпитание, във възпитанието на новата култура, всички правилно ще разбират тази идея за големството. И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл.
към текста >>
Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате
интуиция
.
И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл. която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не.
Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате
интуиция
.
Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше.
към текста >>
Ако хората имаха тези
интуиция
в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям.
която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция.
Ако хората имаха тези
интуиция
в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям.
Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше. И такава беше съдбата на всички пророци в Израиля — всички израилски пророци са все пострадали.
към текста >>
17.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки трябва да бъде свободен да намери
интуитивно
своя път, своето място и своята сфера на дейност в служба на Вечния.
Ето защо, ние се осмеляваме да поставим пред нашите приятели следните въпроси: Не е ли вече дошло време, когато — за да може да се възстанови и затвърди равновесието в световния живот и да се даде отпор на елементите на разрушението, — трябва да се осъществи едно съзнателно обединение на всички творчески елементи? На този и на други въпроси, които изпълват нашите умове, ние трябва да дадем отговор, който може да бъде намерен само чрез обединението и съзнателното участие на много бъдни хора от всички части на света. Поради това, ние, една малка група приятели от неорганизираното Международно Братство на „Човешкото семейство“, отдали целия си живот в търсене на истината, отправяме този позив към всички сродни духовни братя по целия свят. Ние ги питаме — не е ли дошло времето, когато ще може да се уреди едно общо събрание, на което да поставим на разрешение интересуващите ни въпроси? Ние не желаем да организираме някого, да издигаме определена програма, или да основаваме ново движение, защото действаме подтикнати от съзнанието за нуждата от духовно единство на всички положителни елементи, които с готови да служат на Единният живот, за спасението на цялото човечество.
Всеки трябва да бъде свободен да намери
интуитивно
своя път, своето място и своята сфера на дейност в служба на Вечния.
Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност, простота и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции. Но, разбира се, всеки ще може да изрази свободно своето мнение и да изкаже мисли по проблемите на настоящето състояние на човечеството и за световната хармония от духовна гледна точка. Макар че вземаме инициативата с този апел, ние не правим това с цел да заемаме някакво ръководно място или да прокламираме ново учение. Нашият Водач е Великият Божествен Дух , който се проявява чрез всички нас, като чрез най-разнообразни проводници. Молим читателите да разпространят този апел.
към текста >>
R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва
интуитивно
из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция.
Ний вярваме в една религия, която се проявява чрез множество вярвания. Тази религия винаги учи, че най-важното нещо е Любовта. Ний вярваме в братството на всички, безразлично към какъв цвят, раса, верую, народност или класа принадлежат, макар да знаем разликата на човешките качества и способности. Ний не настояваме за абсолютното равенство, защото различията, които се дължат на различните степени на човешката еволюция, не противоречат на истинското братство. Животът ни учи, че нашият прекомерно развит интелект ни води по старите пътища на миналото и че гради само върху тях.
R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва
интуитивно
из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция.
Животът действа по своите вечни и неизменни закони и ако ний се отворим за него с пълна вяра и упование в него, ний ще получим новите идеи и духовното ръководство. Това вътрешно просветление ще придобие по-голяма сила, когато бъде свързано с общата атмосфера на колективната вяра и чрез нашите обединени усилия за постигане на високия идеал. И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот. Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно събранието, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него. (Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор).
към текста >>
Тя изисква физиономически обучено око и психологическа
интуиция
; това що е обикновено дар на майсторите портретисти.
авторът но тая книга е млад човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов. Пред нас е един прекрасен труд, написан трезво, с широка образованост, с психологическа тънкост и забележителна обективност. Г-н Радев тръгва от убеждението, че формите, външните черти на човека, са само символи, зад които се проявява един характер, една душа. И спирайки се на изкуството на характеролога, той отбелязва. че това съвсем не е шаблонна работа, както мнозина си мислят.
Тя изисква физиономически обучено око и психологическа
интуиция
; това що е обикновено дар на майсторите портретисти.
За вещия характеролог всичко у човека говори: и глава, и лице, и мимика, и движения, и жестове, и говор, и тембър на гласа, и походка. Физиономиката е наука за съществата, а не за нещата. По всичко личи че, г-н Радев познава историята и проблемите на характерологията. Но неговата цел не е да ни изложи някаква физиономична система, нито пък да обсъди научно тия проблеми. След като ни дава в отделна част от книгата ключа за едно характерологично тълкуване формите на главата и лицето (стр.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Люди
интуитивно
сознают тот мировой закон, который связывает добро с Правдой, но не знают того начала, из котораго вытекает добро и правда является его выражением в материальном свете.
Ибо эти блага предназначены всем. В настоящее время, однако, эти блага неправильно разпрецелены. Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля. В ней именно кроются причины той острой социальной борьбы, которая терзает современный свет. Осязательным и непосредственным последствием такого неправилньаго разпределения благ жизни является борьба по своему за социальную правду.
Люди
интуитивно
сознают тот мировой закон, который связывает добро с Правдой, но не знают того начала, из котораго вытекает добро и правда является его выражением в материальном свете.
А это начало есть Любовь. Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни. Добро — сто плод Любви. Любовь в ея сущности не может быть понята, но добро, распределенное в виде всевозможных благ, уже всем понятно. Результатом же добра является правда.
към текста >>
Они богато одаренны Богом и в свое культурное творчество они вносят не только интеллект, но и всю свою душу, с ея теплотой, вдохновением и
интуицией
.
До сих пор славяне столетиями были в рабстве у других народов. В конце прошлаго и в начале XX столетия славянские народы уже освободилис политически и, естествено, славянство уже выступает на исторической сцене, чтобы исполнить свою мисию. Славянские народы имеют что-то общее, характерное только им, обсдиняющее их в одно целое. Русские, поляки, чехословаки. болгары, югославяне гораздо ближе между собой, чем например народы латинской или германской групы.
Они богато одаренны Богом и в свое культурное творчество они вносят не только интеллект, но и всю свою душу, с ея теплотой, вдохновением и
интуицией
.
Их язык, обычаи, нравы, литература, народныя движения везде отражают широкую и любвеобилную славянскую душу, искание правды, свободы и братства. Беглый исторический обзор достаточен, чтобы убедит нас в этом. Колыбел славянской культуры и литературы была Болгария, которая уже в IX. в. создала очаг духовнаго творчества. Ки рил и Методий и его ученики зажгли факел всеславянскаго языка, а богомилы дали Европе могущественный импулс в борь бе за свободу, справедливость, мир и братство.
към текста >>
19.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което наричаме
интуиция
, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето.
Това, което наричаме
интуиция
, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията?
към текста >>
Това което човек схваща с
интуицията
си или с Божествения си ум, настояще.
Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало.
Това което човек схваща с
интуицията
си или с Божествения си ум, настояще.
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата.
към текста >>
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята
интуиция
.
Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще.
Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята
интуиция
.
По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето.
към текста >>
По какво се отличава
интуицията
?
Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
По какво се отличава
интуицията
?
Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света.
към текста >>
Интуицията
или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от
интуицията
, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето.
Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията?
Интуицията
или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от
интуицията
, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето.
нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
към текста >>
В
интуицията
има единство на нещата.
Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека.
В
интуицията
има единство на нещата.
Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях.
към текста >>
Тази религия се заключава в онова вътрешно,
интуитивно
, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот.
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето.
Тази религия се заключава в онова вътрешно,
интуитивно
, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот.
Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща.
към текста >>
20.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като види един човек, той няма да пита добър ли е или не, но
интуитивно
ще го познае.
Тази е причината, че хората се различават един от друг. Колкото повече моето е дал човек на любовта в себе си, толкова по-големи са и неговите възможности. За да се развива правилно, човек трябва да бъде добре развит. всички негови органи и сетива трябва да бъдат нормални. Само при това положение той може да схваща нещата правилно, да има вярна представа за всичко, което става около него.
Като види един човек, той няма да пита добър ли е или не, но
интуитивно
ще го познае.
Даде ли на някого пари на заем, той няма да се безпокои дали ще ги получи обратно; той предварително знае, с какъв човек има работа и трябва ли да му даде пари на заем или не трябва. За човека с добре развита интуиция няма скрито-покрито — всичко е ясно като бял ден. За мъдреца няма нищо скрито покрито. Всеки човек може да дойде до положение да гледа на всичко с отворени очи, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето.
към текста >>
За човека с добре развита
интуиция
няма скрито-покрито — всичко е ясно като бял ден.
За да се развива правилно, човек трябва да бъде добре развит. всички негови органи и сетива трябва да бъдат нормални. Само при това положение той може да схваща нещата правилно, да има вярна представа за всичко, което става около него. Като види един човек, той няма да пита добър ли е или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на някого пари на заем, той няма да се безпокои дали ще ги получи обратно; той предварително знае, с какъв човек има работа и трябва ли да му даде пари на заем или не трябва.
За човека с добре развита
интуиция
няма скрито-покрито — всичко е ясно като бял ден.
За мъдреца няма нищо скрито покрито. Всеки човек може да дойде до положение да гледа на всичко с отворени очи, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човека представя Божественото начало в него; лицето — вложеният капитал, който трябва да се тури в обръщение; ръката — капиталът, който принася полза. Силата на човека седи в добре устроената глава, в правилното лице и в добре сформираната ръка.
към текста >>
Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е
интуитивна
, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е
интуитивна
, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона. И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има симпатия, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е.
към текста >>
21.
 
-
вътрешният фактор на знанието непосредственото възприемане на истината -
интуицията
.
Много учени има. които тъпчат на едно место и пеят все една и съща стара песен, но малцина са тия, чийто дух е извор на истинска духовна светлина за човечеството. Един от тия истински учени е големия французки философ Анри Бергсон. Пред закостенелия в материалистическите си схващания Запад той издигна новото слово за духовните извори на познанието. Той утвърди, като единствен най-мощен фактор.
вътрешният фактор на знанието непосредственото възприемане на истината -
интуицията
.
От катедрата на учения, той разкри могъществото и непреходната реалност на човешкия дух и затова светът му дължи вечна благодарност. ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Г-н К. Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве“, със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде — фаровете на човечеството и да ги характеризират като психопати. Зер, като лекари, които постоянно се занимават с болни и ненормални люде, те намират и в напълно здравите болезнени и ненормални симптоми. Обаче, това тяхно занимание и проява в живота е напълно погрешно, а да търсят психопатичност в здравите люде е маниящина и болезнено състояние по две причини: 1.
към текста >>
В Творческа еволюция новата философия се разкрива във всичкото си богатство: авторът разглежда проблемите за еволюцията на живота, за естеството на духа и на материята, на инстинкта на
интуицията
и на интелекта и дава една оригинална критика на познанието и едно не по-малко оригинално определение на философията.
Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката. Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон. В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон. От появяването на това съчинение, което е един от най-дълбоките и оригинални приноси към философското разглеждане на теорията за еволюцията, популярността на Бергсон порасна много.
В Творческа еволюция новата философия се разкрива във всичкото си богатство: авторът разглежда проблемите за еволюцията на живота, за естеството на духа и на материята, на инстинкта на
интуицията
и на интелекта и дава една оригинална критика на познанието и едно не по-малко оригинално определение на философията.
Последното голямо съчинение на Бергсона се появи в 1932 година под заглавие Двата извора на морала и на религията. Плод на размишления в продължение на двадесет и пет години, то съдържа възгледите на Бергсон по етичните и религиозни въпроси, неговите последни заключения по най-важните проблеми. От по-малките работи на философа най-известен е етюдът му върху Смеха, който бе публикуван в 1901 година. Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934). * Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език.
към текста >>
Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно
интуицията
.
И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага.
Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно
интуицията
.
Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира. Това е, изказана в няколко прости думи.
към текста >>
Интуицията
обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота.
Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията.
Интуицията
обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота.
Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира. Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода.
към текста >>
Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност,
интуицията
ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира.
Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност.
Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност,
интуицията
ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира.
Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода. Касае се тук за едно коренно преобразуване на нашия начин на мислене и философстване. Прокарва се рязка граница между разума и интуицията, като се ограничава компетентността на първия. Отделя се ясно науката от философията.
към текста >>
Прокарва се рязка граница между разума и
интуицията
, като се ограничава компетентността на първия.
Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира. Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода. Касае се тук за едно коренно преобразуване на нашия начин на мислене и философстване.
Прокарва се рязка граница между разума и
интуицията
, като се ограничава компетентността на първия.
Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията.
към текста >>
Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на
интуицията
.
Прокарва се рязка граница между разума и интуицията, като се ограничава компетентността на първия. Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място.
Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на
интуицията
.
Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката. Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията.
към текста >>
Интуицията
е за философията това, което интелектът е за науката.
Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията.
Интуицията
е за философията това, което интелектът е за науката.
Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията. В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици.
към текста >>
Голяма новост във философията на Бергсон е учението за
интуицията
, допущането на една способност за познаване различие от разума.
Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията. Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката.
Голяма новост във философията на Бергсон е учението за
интуицията
, допущането на една способност за познаване различие от разума.
Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията. В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми.
към текста >>
Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на
интуицията
.
Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията. Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката. Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това.
Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на
интуицията
.
В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми. Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“.
към текста >>
В съгласие с това схващане, прилагайки
интуитивната
метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици.
Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката. Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията.
В съгласие с това схващане, прилагайки
интуитивната
метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици.
Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми. Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си.
към текста >>
Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна
интуиция
, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си.
В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми. Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“.
Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна
интуиция
, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си.
Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (
интуиция
). Д.
Време — казване кога, времето на деня; дати. 34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове. 36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37. Сравнение — анализ; изяснения. С.
Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (
интуиция
). Д.
Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата.
към текста >>
Тя показва
интуитивния
живот на човека, т. е.
От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката.
Тя показва
интуитивния
живот на човека, т. е.
неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите.
към текста >>
Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и
интуитивен
път открил множество лечебни средства.
пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно.
Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и
интуитивен
път открил множество лечебни средства.
Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вие съединявате велика
интуиция
и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура.
Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.
Вие съединявате велика
интуиция
и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура.
Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“. _______________________ 1) Преведена и на български.
към текста >>
И че неговите
интуитивни
схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно.
Той не беше по организация теоретик. Един поглед върху портрета му ясно ни показва, че той беше по-скоро човек със способности да схване и да проникне в далечното, отколкото да разсъждава абстрактно. Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и любов към човечеството“. В такъв човек, какъвто беше Лафатер, не трябва да търсим теория или даже система, ако и да е възможно да се построи такава от материалите, които той ни е оставил. Колкото за искреността му и ненакърнената му честност не може да има никакво съмнение.
И че неговите
интуитивни
схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно.
Но естеството на умствената му организация не вдъхва същото доверие в изводите му от наблюдаваните факти. Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво. Той, вероятно, няма познания по френология, макар фактически да е бил съвременник на Гал. Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия.
към текста >>
Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и
интуитивни
чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания.
че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия.
Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и
интуитивни
чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания.
когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва местото, което му се пада.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека
интуиции
.
Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка. Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления. Само промяната на мястото докарва промяна на местните и странични впечатления. Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения на мисли, които непрестанно притичат от други лица.
Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека
интуиции
.
Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
.. Моите опити потвърдяват факта, че повече от
интуитивно
направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете.
Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития. Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си мисли. Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод. Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област. Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето .
.. Моите опити потвърдяват факта, че повече от
интуитивно
направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете.
Изглежда, че основите тук са подобни. Във всеки случай едното не изключва другото. Наблюдавах, как един ясночуващ разгледа ръката на едного и, макар да не разбираше от изкуството за четене по ръцете, постави напълно верна диагноза въз основа на добитото впечатление. Линиите на ръцете му указали особено въздействие, за да опише миналите и бъдещите събития. Известно е, че има графолози, които дават по-голямо значение на впечатлението от писмените знакове, отколкото на правилата.
към текста >>
— Двете,
интуитивното
схващане и правилата, могат да се използват заедно.
Изглежда, че основите тук са подобни. Във всеки случай едното не изключва другото. Наблюдавах, как един ясночуващ разгледа ръката на едного и, макар да не разбираше от изкуството за четене по ръцете, постави напълно верна диагноза въз основа на добитото впечатление. Линиите на ръцете му указали особено въздействие, за да опише миналите и бъдещите събития. Известно е, че има графолози, които дават по-голямо значение на впечатлението от писмените знакове, отколкото на правилата.
— Двете,
интуитивното
схващане и правилата, могат да се използват заедно.
Във всеки случай за препоръчване е, преди да поискаме съветите на някой психометър или сензитивист, да се запознаем добре с материята, която ще бъде предмет на разглеждане, а също и да направим достъпни за медиума откритията на граничните науки. За забелязване е, че Бъканън е искал мнение и от умрели хора. Така впечатлението от Д-р Гал му съобщило, че неговото откритие в психометрията има важно значение и му предсказало голямо бъдеще. — Също така няколко психометри влизат нарочно във връзка с други интелигентни сили, живи или умрели, за да разрешат някой труден въпрос. Разбира се, че резултатът в разните случаи може да бъде различен.
към текста >>
Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на
интуитивните
им способности, т. е.
Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества.
Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на
интуитивните
им способности, т. е.
на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината. Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг. 23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето.
към текста >>
Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна
интуиция
, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви. Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения. По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие.
Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна
интуиция
, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тук е необходимо интимното разбиране,
интуитивно
-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
Тук е необходимо интимното разбиране,
интуитивно
-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
към текста >>
Така Сатурн се въздига в планета на
интуицията
, щом материята () заеме подчинено положение.
Импулсивно мислене. В , (Венера) духът владее материята, кръстът е победен чрез безкрайната любов. Мислене в ритъм. В , (Сатурн) интелектът () е засенчен от материята, от мисленето в мозъка, ограничен (свързан), зависим от материята, следователно егоистичен. Концентрация. В , (Юпитер) мисленето се е издигнало над ограничението на материята и по този начин се обогатило чрез въображението.
Така Сатурн се въздига в планета на
интуицията
, щом материята () заеме подчинено положение.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но
интуитивно
чете в душата на своя учител като с отворена книга.
За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота. Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа.
Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но
интуитивно
чете в душата на своя учител като с отворена книга.
Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето. Свободното възпитание — идеал на бъдещето училище. За наказанията Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени.
към текста >>
За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята
интуицията
да действа.
дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически. Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори. Гемини обикновено е свързан със здраво тяло. Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете.
За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята
интуицията
да действа.
Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите.
към текста >>
Стане ли това, явява се посвещението,
интуицията
, т. е.
Символ на равноденствието. Слънцето в започва да слиза. Мистичната символика на тоя знак е, че в Либра, знакът на везните, душата бива претеглена: тя натегва и потиска низшата природа, докато последната бъде надвита. Тук душата намира своето равновесие чрез потискането на низшата природа ( , владетелка). Сатурн в този знак е повишен, с други думи, поради влиянието на Сатурн, по-низшата Венера бива поставена над .
Стане ли това, явява се посвещението,
интуицията
, т. е.
събраните в по-раншните животи знания се събуждат. Тялото високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи. Косът е прав, челото над веждите силно изпъкнало. Изразът на очите честен, откровен. Характерът е услужлив, приятен, често малко индиферентен, но почти винаги твърде симпатичен.
към текста >>
Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и
интуицията
начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят.
Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм. в десц.
Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и
интуицията
начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят.
в I. С. значи, че основната черта на характера е сила, която, обаче, от време на време в своите проявления изглежда жестока. () САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък.
към текста >>
интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се
интуицията
и внушението.
Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е.
интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се
интуицията
и внушението.
Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност. Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък. Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия.
към текста >>
При тях интелектът и
интуицията
трябва да вървят заедно и чрез търпелива работа те достигат до едно чудесно разбиране на силите, които действат в природата.
Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни. Той обикновено има много приятели. Под този знак се срешат много окултисти, мистици, аскети, ревностни изследователи и наблюдатели на природата, — изобщо просветени хора. Слабата страна на недоразвития тип е, че той твърде много се поддава на своите фантазии и влечения, които лесно се израждат в болести и ненормалности.
При тях интелектът и
интуицията
трябва да вървят заедно и чрез търпелива работа те достигат до едно чудесно разбиране на силите, които действат в природата.
По тоя начин те се поставят в ритмична хармония с вселената. Първият деканат има за владетел Уран и Сатурн, вторият има за съвладетел Меркурий (); третият — Венера (), чрез което в тази част на се прибавя по вече хармония и по-чист възглед. Водолеят, който излива водата на живота върху земята, е символ на високо издигнатия човек, който, като съработник на Логоса, спомага за еволюцията на космоса. Слабото място на тоя знак е в циркулацията, което между другото се изразява в студени ръце и крака. Те се нуждаят от много движение на чист въздух.
към текста >>
За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък
интуитивните
способности на учителя си Парацелзус.
По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“. В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата. Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер.
За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък
интуитивните
способности на учителя си Парацелзус.
Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство, отколкото в миналото. Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от първите церители чрез вярата, и от най-великите. „Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло. Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на
интуицията
, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината.
Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме. Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма. Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи.
А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на
интуицията
, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината.
Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък.
към текста >>
Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече
интуитивните
способности на учениците.
до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година.
Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече
интуитивните
способности на учениците.
Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място.
към текста >>
—
Интуиция
; възприемане на духовното : пророческа насока на ума.
липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност.
—
Интуиция
; възприемане на духовното : пророческа насока на ума.
Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр. Недостатък : липса на вяра; крайно неверие, като „невярващия Тома“, мрачен скептицизъм. (вж. контрасти във фиг. 9 и 10). 18. Благоговение.
към текста >>
—
Интуиция
; проницателност на характера; схващане мотивите при първа среща.
37. Сравнителност. Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр. Излишък: „косъмът дели“ или ненужен критицизъм. Недостатък: неспособност да схваща отношението на нещата, С. Човешкото естество.
—
Интуиция
; проницателност на характера; схващане мотивите при първа среща.
Излишък: задълбочава се в характера на другите до толкоз, че забравя длъжностите си и жертва учтивостта и вежливостта. Недостатък: доверява се комуто не трябва; предполага, че всеки е честен. (Превод от английски). (Следва). ____________________ 1) Вж. и френологичната карта на Фаулъра в кн.
към текста >>
Ако аполоновият пръст (безименият) е островръх, това показва
интуитивно
чувство за изкуството; ако пък у другите пръсти е обратното, това означава безгрижност и бъбривост.
С това ще се занимаем по-сетне. Нека припомним само, че всеки пръст е получил името на определена планета. Нашата задача сега е, да изясним, какво означава хирогномическата вариация в формата на пръстите (островръх, четириъгълен, лопатообразен) за всеки от четирите пръсти, след като сме разгледали това значение за четирите пръсти изобщо и отделно за палеца. Тук виждаме следното: Ако юпитеровият пръст (показалецът) е островръх, това означава усет за природознание, ако е ъглест, това означава наклонност за изследване на истината, въз основа природонаблюдението; ако е лопатообразен (което се среща много рядко), това означава прекален мистицизъм, особено ако същевременно ръката е мека. Ако сатурновият пръст (средният) е островръх, (което също се среща рядко), това означава умерена печал; ако е лопатообразен и при ставата зад нокътя като надут, това означава прекалена печал, която води до омръзване на живота.
Ако аполоновият пръст (безименият) е островръх, това показва
интуитивно
чувство за изкуството; ако пък у другите пръсти е обратното, това означава безгрижност и бъбривост.
Ако този пръст е ъглест, това означава известно спокойно постоянство в художествените възгледи и изпълнения. Ако е лопатообразен, това означава изкуство, което се занимава с изобразяване на отделни живи моменти, напр. картина на едно сражение и пр. Освен това означава още промяна в художествените идеи. Ако меркуровият пръст (малкият) е островръх, това означава наклонност към изучаване на мистическите науки ; ако е ъглест, това означава чувство за научни изследвания на причините в науките; ако е лопатообразен, тогава показва изследване на промените в науките; ако, обаче, значението на другите пръсти и на линиите по ръката отговарят на това, може да означава и наклонност към кражба.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Затова новите
интуиции
не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“.
Той е написал много капитални съчинения по езотеризма, между конто щ; цитираме: „Dogine“, „Rituel de la Haute Magie“, „Histoire de la Magie“, „Clef des grands mysteres“, „Fables et Symboles“ „Science des Esprits“ и др. П. Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките.
Затова новите
интуиции
не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“.
Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно.
към текста >>
Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен,
интуитивен
, във всичко различен от обикновеното, всекидневното.
Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр.
Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен,
интуитивен
, във всичко различен от обикновеното, всекидневното.
Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното. За да се убедим в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др. От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови
интуиции
.
Душевни напрежения . . . и защо? Една машина, която върви празна, когато няма, що да работи! Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч!
Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови
интуиции
.
Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго.
към текста >>
Като разглеждаме историята на идеите на алхимията, удивяваме се на
интуицията
на нейните последователи.
Значението на думата алхимия е същото, каквото е и значението на думата химия и се различава само с арабската частица ал1). В средните векове и по-рано не са. правили разлика между тия термини, И само в края на осемнадесетия век почнали да наричат химията наука за състава на телата, задачата на която е бил анализа и синтеза на веществата. Обикновено се смета, че целта на алхимията е да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро и че трансмутацията на елементите е плод на една съзнателна или несъзнателна измама. Сега може да се каже, че така могат да говорят само ония, които нямат никакво понятие за предмета: преди всичко, потребно е едно всестранно изучаване и след това да се вземе това или онова решение.
Като разглеждаме историята на идеите на алхимията, удивяваме се на
интуицията
на нейните последователи.
Едно от главните положения на алхимиците бе единството на субстанцията. Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират. Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са.
към текста >>
Следов.,
интуицията
и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.
Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема.
Следов.,
интуицията
и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.
Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
към текста >>
Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение,
интуиция
и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса.
Трябва да бъде изследвано от нас, окултистите, в какво се състои тоя дух на растенията и лекарствата, дали той е идентичен с аурата и как действа той върху нервите. С тия изследвания медицината ще стане една област от научния окултизъм. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. ПЛАНЕТИТЕ (Продължение от кн. IX).
Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение,
интуиция
и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса.
Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята ().
към текста >>
Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на
интуицията
и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност.
Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята ().
Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на
интуицията
и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност.
Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
към текста >>
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване,
интуиция
, съобразителност и такт.
Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн.
Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване,
интуиция
, съобразителност и такт.
Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С. той причинява големи затруднения във всички предприятия, честта постоянно бива застрашавана и падането е близко и лесно възможно. Вече 4-та предсказва печална старост в уединение, далеко от приятели и роднини.
към текста >>
Вярата в безсмъртието не е въпрос на научни познания, а на
интуитивни
чувства.
че видението е било предсказание на писмото. Мога. ли аз след това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам. че духът е основната същност от, вселената, а матерната е само негов атрибут. По въпроса за безсмъртието той отговори : — Мен ми е било извънредно трудно да формулирам точно своето убеждение за безсмъртието.
Вярата в безсмъртието не е въпрос на научни познания, а на
интуитивни
чувства.
Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки трябва сам, да го преживее. Само едни знания са недостатъчни. Това. което ние наричаме смърт, е само ново явление. Тя (смъртта) дезинтегрира организма и облича духа в нова форма.
към текста >>
Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с
интуиция
, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля.
Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия свят, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас. Окултистите не са такива въпреки волята си, както са медиумите. Всеки не може да бъде медиум, но всеки може да стане маг. Силата на окултиста се състои в неговата воля. Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества.
Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с
интуиция
, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля.
В всеки случай, големият, единствен двигател в окултизма е волята и молитвата, която е израз на волята. Г-жа В. се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък. ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА Препоръчано от министерството на народ. просвещение с окр.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вярата е
интуитивната
сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала.
Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта. Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде.
Вярата е
интуитивната
сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала.
Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си!
към текста >>
Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на
интуицията
, най-висшето в човека — не, растящата във вяра
интуиция
трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие.
Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на
интуицията
, най-висшето в човека — не, растящата във вяра
интуиция
трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо ! Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на работа“, за да се направи безсмъртно. Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя. Хипнотизъм и окултизъм От Норман (Продължение от кн.
към текста >>
И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста
интуиция
, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца.
Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“. В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя.
И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста
интуиция
, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца.
Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа.
към текста >>
Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата
интуиция
, да попълни картината, както й е възможно.
Преди всичко нека си направим един малък прелед на психическите образи, както подробно са ги описали нашите компетентни хора Безант и Ледбитър в своето съчинение. След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“. Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър. За незапознатите с това съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация. Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета.
Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата
интуиция
, да попълни картината, както й е възможно.
В фигура 8 (стр. 33. – фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1). Тя е израз на „наивна“ любов и „просто благоразположение“. Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка. Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена.
към текста >>
Този пръв обсег трябва да достави на наблюдателя абсолютно само едно интимно впечатление, смесено може- би, и това малко важи, но дълбоко, понеже то се схваща
интуитивно
един вид от душата.
Изпусне ли се един от тях или противопостави ли се, това значи да се скъса нишката, която ни води към светлината и да рискуваме да се заблудим. Избраният ред не е абсолютен: той е сбор от правила, извлечен от опита, той е един вид условност или, строго казано, всичко онова, което установява един метод. Всеки може да си има свой метод. Ето един такъв, който ни се вижда най-добър и за това ние го следваме: Първото нещо, което трябва да се направи, за да се формира едно физиогномично съждение, е да се хвърли един бърз поглед изобщо върху частта, която искате да разгледате. В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип.
Този пръв обсег трябва да достави на наблюдателя абсолютно само едно интимно впечатление, смесено може- би, и това малко важи, но дълбоко, понеже то се схваща
интуитивно
един вид от душата.
В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането. Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината. То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност.
към текста >>
То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на
интуитивната
фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения.
В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип. Този пръв обсег трябва да достави на наблюдателя абсолютно само едно интимно впечатление, смесено може- би, и това малко важи, но дълбоко, понеже то се схваща интуитивно един вид от душата. В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането. Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината.
То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на
интуитивната
фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения.
Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност. Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист. Трябва да се каже, че тази способност не се развива еднакво у всички и напразно известни натури искат да я придобият. Нека се знае добре, че ако някой би претендирал да завладее науката на физиогномиста само с помощта на едно задълбочено изучаване на подробностите, основано върху редица правила, предварително установени, сигурно ще пропадне, ако няма вродена за това- способност. Принципите ползват само да урегулират интуицията!
към текста >>
Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и
интуитивната
прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист.
В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането. Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината. То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност.
Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и
интуитивната
прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист.
Трябва да се каже, че тази способност не се развива еднакво у всички и напразно известни натури искат да я придобият. Нека се знае добре, че ако някой би претендирал да завладее науката на физиогномиста само с помощта на едно задълбочено изучаване на подробностите, основано върху редица правила, предварително установени, сигурно ще пропадне, ако няма вродена за това- способност. Принципите ползват само да урегулират интуицията! Когато, прочее, се възприеме първото схващане, за което току що говорихме, то ще се контролира чрез старателно изследване, основано на правилата, които уреждат материята. Най-напред се започва с разглеждане изобщо органа от гледището на главните линии, след това се пренася тоя общ извод върху съседните части,, от гледището на размерите, и най- сетне се навлиза в изследването на подробностите.
към текста >>
Принципите ползват само да урегулират
интуицията
!
То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност. Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист. Трябва да се каже, че тази способност не се развива еднакво у всички и напразно известни натури искат да я придобият. Нека се знае добре, че ако някой би претендирал да завладее науката на физиогномиста само с помощта на едно задълбочено изучаване на подробностите, основано върху редица правила, предварително установени, сигурно ще пропадне, ако няма вродена за това- способност.
Принципите ползват само да урегулират
интуицията
!
Когато, прочее, се възприеме първото схващане, за което току що говорихме, то ще се контролира чрез старателно изследване, основано на правилата, които уреждат материята. Най-напред се започва с разглеждане изобщо органа от гледището на главните линии, след това се пренася тоя общ извод върху съседните части,, от гледището на размерите, и най- сетне се навлиза в изследването на подробностите. (Следва). А. Бюе. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви: (Продължение от кн. I — II) ЧЕТВЪРТИ УРОК Кабала Берешит значи „Книга на· Битието“, Меркава значи „Колесница“, като се намеква на колелата и тайнствените животни във видението на Йезекиля.
към текста >>
Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към
интуиция
, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо.
Ако индивидът е развит по-високо, то влиянието на Уран се проявява освен в необикновеността — и в любов към всичко необикновено — в силно влечение към окултни изучавания, към астрологията, любов към старини и въобще към неща, които са в тясна връзка с гениалното. Въздухоплаването напр., иде под . При авиаторите винаги ще намерим в хороскопа силно влияние на Уран. Нещастният холандски въздухоплавател, Ван Маасдик, напр. е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието).
Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към
интуиция
, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо.
Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с
интуицията
и добрата воля със старанието“.
Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите.
В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с
интуицията
и добрата воля със старанието“.
Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров. Ролята на душата при заболяване и лекуване. Кн. VIII от „Народна Хигиена“. Варна, 1921, ц.
към текста >>
Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите
интуитивно
схващат и използват.
Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо.
Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите
интуитивно
схващат и използват.
Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- по силата на неговата Божествена
интуиция
.
По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът?
- по силата на неговата Божествена
интуиция
.
По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена.
към текста >>
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране
интуицията
му слабо се е стремила до сега.
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X.
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране
интуицията
му слабо се е стремила до сега.
Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
към текста >>
(Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите
интуиции
и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години.
Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5).
(Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите
интуиции
и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години.
При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James).
към текста >>
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни
интуиции
са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина.
Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл.
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни
интуиции
са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина.
Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата .
към текста >>
Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали
интуитивно
учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие.
Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали
интуитивно
учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие.
Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество.
към текста >>
Там, където висшата разумност и
интуицията
започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух.
Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно.
Там, където висшата разумност и
интуицията
започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух.
Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото.
към текста >>
Духовната природа на пробудения човек, неговата
интуиция
става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото.
Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух.
Духовната природа на пробудения човек, неговата
интуиция
става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото.
Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни.
към текста >>
Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято
интуитивна
природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух.
Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято
интуитивна
природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго. Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата?
към текста >>
По тоя начин във всички времена религиозната
интуиция
е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
По тоя начин във всички времена религиозната
интуиция
е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I.
към текста >>
Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и
интуитивно
употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието.
Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет. Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме.
Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и
интуитивно
употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието.
Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития.
към текста >>
Интуицията
на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ.
Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма.
Интуицията
на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ.
Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините! В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили. Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак.
към текста >>
Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото
интуитивно
убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци!
Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото
интуитивно
убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили. Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи.
към текста >>
Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре,
интуитивни
внушения от по-висша степен!
Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца.
Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре,
интуитивни
внушения от по-висша степен!
Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан. Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела интуитивните внушения на жената. Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни мисли.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен на развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят! Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност.
към текста >>
Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела
интуитивните
внушения на жената.
И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела
интуитивните
внушения на жената.
Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни мисли.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен на развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят! Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност. Дареният възприема, без да подозира, че това е тя, която го дарява, и тя дава, без да знае нещо за своя дар. Това, което назовават нейни „празни мисли“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж на въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето на действителността.
към текста >>
Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите
интуитивни
токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е.
Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти.
Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите
интуитивни
токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е.
принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
към текста >>
Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната
интуиция
.
принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната
интуиция
.
Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето. Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота.
към текста >>
Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди
интуицията
й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения.
Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди
интуицията
й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения.
Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето. Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота. Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост.
към текста >>
Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват
интуитивно
един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна.
Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват
интуитивно
един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали!
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече
интуицията
или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.
Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот.
Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече
интуицията
или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.
Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата.
към текста >>
Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е
интуитивното
възприятие по отношение на духа.
Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.
Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е
интуитивното
възприятие по отношение на духа.
Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира.
към текста >>
Интуицията
е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание.
Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа.
Интуицията
е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание.
Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец.
към текста >>
Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на
интуицията
ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен.
Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно.
Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на
интуицията
ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен.
Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко това се определя от съвременната наука с думата
интуиция
, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата
интуиция
, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>
Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието;
интуитивната
сила е изкована от нашите скърби.
хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . . Изворът на мускулната сила е животинското електричество.
Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието;
интуитивната
сила е изкована от нашите скърби.
Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм. Човек, както знаете, е едно универсално животно. Той е кръстопътя, на който се срещат пътищата на всички създания. На гърдите си той носи белега на Отца — свободната воля. Но, поставен еднакво далеч от плодовете на природата и от тия на небето, той често забравя, че, бидейки коренът на душата му божествен, то божественото е само онова, от което той трябва да се храни и че всички други храни са за него нездравословни.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята
интуиция
, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината.
* Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им.
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята
интуиция
, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината.
Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
към текста >>
Ако живописецът е развил своята
интуиция
и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
Ако живописецът е развил своята
интуиция
и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина?
към текста >>
Художникът твори
интуитивно
, но нищо произволно u случайно няма в неговите произведения.
Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейно освобождение? Свобода нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в Човека е истинската му природа? Понеже любовта е най-висшето, от там стане ясна мистичната връзка между красота, свобода и любов. Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата.
Художникът твори
интуитивно
, но нищо произволно u случайно няма в неговите произведения.
В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: В тях има необходимост (т. е. строга закономерност), в тях е проявен Бог“. Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа).
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Детето, чрез своята
интуиция
, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа.
Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр. Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода. Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (учител или родител). Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа.
Детето, чрез своята
интуиция
, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа.
Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител?
към текста >>
Ако учителят не е искрен, детето
интуитивно
схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие.
Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода. Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (учител или родител). Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа. Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа.
Ако учителят не е искрен, детето
интуитивно
схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие.
Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане.
към текста >>
Достоевски, великият познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята
интуиция
е имал вярно разбиране на педагогическата проблема.
Любовта, тая велика сила във всички области на живота, е най-важният фактор и във възпитанието. Това изтъква и г. Дънов в горния цитат. Както казва той, този велик възпитателен фактор още не е приложен. В новото училище, в училището на бъдещето, любовта ще бъде най-важният възпитателен фактор.
Достоевски, великият познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята
интуиция
е имал вярно разбиране на педагогическата проблема.
Той схванал, че ключът, който отваря детското сърце, е любовта. Ще приведа само два примера за това от неговите романи — единият из романа му „Идиот“, другия из „Братя Карамазови“. Но в неговите произведения има много други места важни за педагогиката. Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарал 4 години.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един благоприятен аспект на Нептун тук придава голяма
интуиция
и склонност към метафизика.
Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат. Това важи, разбира се, за всички домове, които Меркурий може да заема. Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав. Планетата се намира ту в дома на Близнаци, следователно, в дом, който хармонира с нейното естество и, следователно, Меркурий може да се прояви тук по-добре, отколкото другаде. Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие.
Един благоприятен аспект на Нептун тук придава голяма
интуиция
и склонност към метафизика.
Сатурн го одарява със способност за съсредоточаване и за дълбоко мислене — с една реч, придава му дълбока и съсредоточена мисъл. Ако Меркурий — в този дом — получава зли аспекти от Сатурн и Уран, има голяма опасност от умствено разстройство, особено ако той не бъде подпомогнат с добри аспекти от Юпитер или Венера. Тежко ранен от Сатурна в този дом, Меркурий носи дълбока меланхолия и песимизъм. Меркурий в 4-ия дом: предрича известни промени в местожителството и мъчнотии в домашния живот. (Много зависи, обаче, както тук, та а и в другите домове, от аспектите, които Меркурий получава от другите планети).
към текста >>
Интуитивните
дарби на душата се проявяват все повече.
Но сега започва обратния процес. Сега, след развитието на ума, започват да се развиват по-дълбоките си;и на душата. Заедно с това върви едно все по-голямо събуждане на душата. Всички, които могат да имат по-дълбоко прозрение в дълбоките основи на битието, казват, че днес „душата се пробужда“. Това може да се долови и по много факти из днешния живот.
Интуитивните
дарби на душата се проявяват все повече.
Даже в „Съкровище на смирените“ от Метерлинк има специална глава: „Пробуждане на душата“. Във всички науки от ден на ден духовните импулси се увеличават. Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер, Борис Георгиев и много други са носители на тази вълна. Преди всичко трябва да се запитаме, кой е смисъла на човешката история. Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това.
към текста >>
Всички велики поети, поети с
интуиция
, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.).
Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това. е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа. Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото. Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява.
Всички велики поети, поети с
интуиция
, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.).
Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот. Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е правдива и
интуитивна
натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания.
Това желание се изразява, между другото, в голяма любов към изкуството. Слънцето в Везни носи идеализъм, ала слаба воля и издръжливост. Роденият под този знак обича силно реда и порядъка. В живота му върви; често чувства голяма склонност към усамотяване и пътешествие. Обикновено го обичат, заради неговата умереност — особено другия пол.
Той е правдива и
интуитивна
натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания.
Роденият със слънцето в Везни трябва да носи и в живота си и в околната среда ред и порядък. Слънцето в Скорпион От 24 окт. — 22 ноември. Рузвелт, Лютер, Лафатер, Якоб Бьоме, бившия крал Мануил, крал Виктор-Емануил, Еразмус, Молтке. Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост.
към текста >>
Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна
интуиция
.
Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери.
Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна
интуиция
.
Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек. — 20 януари. Карнеги, Гладстон, Ернст Мориц Арндг, Пессталоци, Луи Пастьор.
към текста >>
Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма
интуиция
, запр.
Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия. Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр. Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта.
Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма
интуиция
, запр.
при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на
интуицията
, която в Гогол е взела връх над интелекта.
Но неговата скромност не му позволи това. Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие. Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал.
Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на
интуицията
, която в Гогол е взела връх над интелекта.
Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа.
към текста >>
Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути,
интуицията
винаги има надмощие над разсъдъка.
Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие. Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта.
Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути,
интуицията
винаги има надмощие над разсъдъка.
За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа. И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
към текста >>
Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда
интуицията
, която се проявява в дадена идея.
Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа.
Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда
интуицията
, която се проявява в дадена идея.
Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа. И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл. И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта.
към текста >>
Нея (
интуицията
) можем да наречем Душа на всички прояви на духа.
Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея.
Нея (
интуицията
) можем да наречем Душа на всички прояви на духа.
И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл. И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването.
към текста >>
И когато Бергсон говори, че
интуицията
е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа.
И когато Бергсон говори, че
интуицията
е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове.
към текста >>
И тази
интуиция
е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха.
За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа. И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл.
И тази
интуиция
е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха.
В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите.
към текста >>
а)
Интуитивен
произход.
Това е аналогично с борбата на Херкулес с Цербера. В некои български народни приказки се разправя за градината със златните ябълки. В други се говори за „живата вода“. В много народни песни и приказки се загатва за по-дълбоките сили, свързани с растенията, с цялата природа и пр. * * * От де са се вмъкнали окултни елементи в българските народни приказки, песни, поговорки и пр.?
а)
Интуитивен
произход.
Народът чувства интуитивно някои работи, напр. силата на правдата. б) Между народа има ясновидци, които могат да виждат някои работи. в) Тук-таме стават окултни случки: безпокойство на къщи от заминали хора и пр. г) Предание от лемурската и атлантската епохи, когато у всички е била развита низшата степен на ясновидството.
към текста >>
Народът чувства
интуитивно
някои работи, напр.
В некои български народни приказки се разправя за градината със златните ябълки. В други се говори за „живата вода“. В много народни песни и приказки се загатва за по-дълбоките сили, свързани с растенията, с цялата природа и пр. * * * От де са се вмъкнали окултни елементи в българските народни приказки, песни, поговорки и пр.? а) Интуитивен произход.
Народът чувства
интуитивно
някои работи, напр.
силата на правдата. б) Между народа има ясновидци, които могат да виждат някои работи. в) Тук-таме стават окултни случки: безпокойство на къщи от заминали хора и пр. г) Предание от лемурската и атлантската епохи, когато у всички е била развита низшата степен на ясновидството. д) Митове, чийто източник са окултните школи.
към текста >>
И отговаря: това е
интуитивно
търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека.
2) „ Grundsätzliches zu einer neuen Baukunst “ от Hermann Ranzenberger, статия в „Goetheanum“, от 21 март и 11 април т. г. (Основни принципи на една нова архитектура). Тая статия е важна в туй отношение, че засега практическото приложение на окултизма. В нея най-напред се изтъква хаосът, който царува днес в архитектурата, защото всички традиции са катурнати. И какво показва туй, пита се той, дали раждане на нещо ново или упадък.
И отговаря: това е
интуитивно
търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека.
Защото всяка културна епоха носи своята архитектура. Една от важните идеи, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите. Чрез нея това, което съществува в пространството, почва да съществува и във време. Напр. капителите по стълбовете в Гьотеанум имат такива изваяни орнаменти, че всеки капител се получава от предидещия с някои видоизменения. Тъй че тук като че ли имаме един капител в разните фази на своето развитие.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Интуиция
и подражателен дар.
При лоши аспекти: ненадежден, повърхностен. неискрен. Луната в Рака Пестеливост. Силна сензитивност, въображение. Обич към домашното огнище и към майката. Приветлив и приятен в обходата си, ала непостоянен в дружба.
Интуиция
и подражателен дар.
Обича да живее край вода и да пътува по море. Луната в Лъва Избира длъжност, която е свързана с голяма отговорност. Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят. Интуитивна, но горда натура. Склонност към другия пол и към лукса изобщо.
към текста >>
Интуитивна
, но горда натура.
Приветлив и приятен в обходата си, ала непостоянен в дружба. Интуиция и подражателен дар. Обича да живее край вода и да пътува по море. Луната в Лъва Избира длъжност, която е свързана с голяма отговорност. Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят.
Интуитивна
, но горда натура.
Склонност към другия пол и към лукса изобщо. Луната в Дева Годен повече за слуга, отколкото за господар. Благоприятства интелекта и способността за различаване. Създаден сякаш за пътуващ агент, учител, писател, посланик. Нерешителен и критичен; голям педант: обича детайлите.
към текста >>
Интуитивен
, искрен и приветлив, ала раздразнителен и непостоянен.
Неблагоприятно положение за майката на индивида. Ала в случая, както и изобщо, зависи много от аспектите. Луната в Стрелец Неспокоен и подвижен. Голяма любов към всякакъв вид спортове, особено коне. Чувства влечение към религия, философия и особено към окултното и мистичното.
Интуитивен
, искрен и приветлив, ала раздразнителен и непостоянен.
Луната в Козерог Любов към слава и почести. Вътрешно желание към големи предприятия, към високи длъжности. Може много нещо да достигне благодарение на своята издръжливост и трезвост, ала има да превъзмогва сума мъчнотии. Неблагоприятно положение за родителите, което често причинява мъчнотии от тяхна страна. Други качества: себелюбие, пестеливост, липса на чувствителност, целомъдрие.
към текста >>
Интуитивна
натура.
Неблагоприятно положение за родителите, което често причинява мъчнотии от тяхна страна. Други качества: себелюбие, пестеливост, липса на чувствителност, целомъдрие. Луната в Водолей Склонност към пластичните изкуства и окултните науки, особено Астрология. Интересува се от всичко необикновено. Човеколюбив, добросърдечен, независим и идеалист.
Интуитивна
натура.
Луната в Риби Възприемчиво и сензитивен, тих, склонен към малодушие. Любов към романтичното и особено към онова, което действа на чувствата и настроението. Това положение на луната дава медиуми и сензитиви. Риби управляват 12-я дом и ограниченията на този дом се проявяват и при положението на луната в Риби. Роденият ще остава на заден план в живота (Следва) К.
към текста >>
Интуицията
и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното.
Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях. Сега това не е така. Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното.
Интуицията
и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното.
Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите. Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения.
към текста >>
Ние сега сме встъпили в плана на ума и
интуицията
и бихме искали от тази позиция да управляваме света.
Огнестрелното оръжие, тъй сложно в своя механизъм и толкова разрушително в своето действие, не е нищо друго освен изроден магически жезъл. Първите оръдия на войната и убийствата са били твърде груби, грамадни и неудобни, и затова по-разрушителни. Днес те са станали с такава фина работа и сложен механизъм, както и магическият жезъл, макар този последният още и в нашите дни да стои по-горе и не в реда на военното оръжие. Ще настане време, когато този първоначален вид на защита ще бъде отново открит — и ще стане полезен в ръцете на болшинството от членовете на човешкия род. В същото това време менталната и нравствената природа ще се развива и ще достигне по-добро състояние и поради това, ползването с това оръдие ще принадлежи на мнозина най-добре нравствено развити и способни да го управляват.
Ние сега сме встъпили в плана на ума и
интуицията
и бихме искали от тази позиция да управляваме света.
Но сегашния порядък на нещата не се явява постоянен и подлежи на замяна с други по-висш, в който хуманността и справедливостта ще заемат своето същинско место. Дано настъпи по-скоро това хилядолетие! София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl.
към текста >>
Но
интуицията
на много възвишени души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак.
Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип. Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят. А за мистика, да предизвиква по-нататъшни екстази при такива условия, това би значило да предизвика или прояви чувственост или истерия.
Но
интуицията
на много възвишени души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак.
Такова духовно смирение би спасило от срам мнозина възможни светци. Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел. (Следва). Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие. Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сърдечна и
интуитивна
натура Дава самоувереност.
Рядко мълчи. Меркурий в Рака. Твърде впечатлителен; лесно се приспособява и е непостоянен в своите възгледи. Ясна памет, тактичност. Меркурий в Лъва.
Сърдечна и
интуитивна
натура Дава самоувереност.
Организаторска дарба. Меркурий в Дева. Критичен интелект, който всичко детайлизира. Мъчно се убеждава, макар и да е непостоянен. Предвидлив, ученолюбив.
към текста >>
Интуитивен
, дава Способност за концентриране.
Носи философски склонности. Меркурий в Козирог. Такт и склонност към дълбоки проучвания. Критичен, недоверчив, пестелив, издръжлив. Меркурий във водолей.
Интуитивен
, дава Способност за концентриране.
Абстрактна мисъл, психологичен усет (способност за разгадаване на човешкия характер). Меркурий в Риби. Твърде възприемчив за разни впечатления, сензитивен, приспособява се лесно към условията, но негативен и повърхностен. От планетите е достатъчно да се разгледа по-подробно само Меркурий, защото не е трудно да се открие . чрез просто комбиниране модифицираното влияние на планетите в отделните знакове.
към текста >>
Меркурий във везни ще направи индивида склонен да се сдружава с другите, благоприятства на
интуицията
и изкуството, на интелектуалните удоволствия.
Венера например не седи добре в Сатурновия знак Козирог, по-добре е поставена във въздушните знакове Близнаци и Водолей, макар че при последната позиция Венера придобива един странен ураниански оттенък. В първия знак (Близнаци), Венера се обагря от онази характерна променчивост, която както Меркурий, тъй и въздушните знакове носят със себе си. Така например Венера в Риби усилва емоционалното в този знак, като придава същевременно любов към изкуството и към изкуството и към всичко хубаво. В собствените си знакове всички планети засилват добрите качества на тия знакове. Меркурий в Рака ще възприема непостоянството и променливостта на луната, но същевременно ще усвои и способността на Рака да задържа под формата на добра памет.
Меркурий във везни ще направи индивида склонен да се сдружава с другите, благоприятства на
интуицията
и изкуството, на интелектуалните удоволствия.
Трябва да се обърне внимание преди всичко на аспектите, които планетата получава и на това, в кой знак са намира тя, именно дали тоя знак благоприятства или не за хармоничната проява на планетата Една огнена планета, като Марс например във воден знак, е неблагоприятно поставена, а в огнен знак — благоприятно; въздушните и водни знакове в случая действат средно. Но много зависи и от знака; например Марс в X дом и в Рака, макар и твърде зле поставен откъм знак, все пак положението му се до нейде косвено подобрява, защото X дом е дом на Козирога, а ние знаем, че Марс е в екзалтация (подем) в знака Козирог. Една „злокобна“ планета, например Сатурн, ако е добре аспектирана, е по-благотворна за дома, в който стои, отколкото некоя „добра" планета, да речем Венера, която получава зли аспекти в този дом. Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом.
към текста >>
Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението,
интуицията
, чрез сливането на човешката душа с Бога.
Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата.
Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението,
интуицията
, чрез сливането на човешката душа с Бога.
Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане.
към текста >>
свят,
интуицията
е виждане.
Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов.
свят,
интуицията
е виждане.
Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете.
към текста >>
Лесно е, защото за
интуицията
идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин.
В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори.
Лесно е, защото за
интуицията
идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин.
Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee.
към текста >>
Интуициите
, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература.
„Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество.
Интуициите
, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература.
По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и
интуиция
.
Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди. Но който проучи добре идеите му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие.
Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и
интуиция
.
Гьотеанум В 1913 година дейността на Д-р Щайнер влиза в нова фаза: в периода на практическото приложение на идеите му. Като пръв опит в това направление е туряне основите на окултния университет „Гьотеанум“ в Дорнах, недалеч от Базел (Швейцария) през 1913 година. Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни. От тогаз до днес „Гьотеанум“ играе важна роля в окултното движение в западна Европа.
към текста >>
Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято
интуитивна
философия упражни върху него голямо влияние.
По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи.
Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято
интуитивна
философия упражни върху него голямо влияние.
Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция. Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия. Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия.
към текста >>
Планетите Сатурн и Юпитер (планети на
интуицията
и въображението) стоят и двете в зенит.
Значи, при изследването си той изхожда от вътрешната същност на нещата и със светлината си осветява околната среда и живота на другите. Лъвът в зенита обикновено изразява силно чувство на собствено достойнство и гордост. Скорпионът е като асцендентен знак и Юпитер с Лъв в зенит говорят същото. Юпитер на върха на зенита е твърде благоприятно положение, което във висока степен смекчава опасното влияние на Сатурн () в зенит, който е в квадратура с Уран ( ) и в опозиция със слънцето ( ). Юпитер в Лъв получава силна опозиция от Венера ( ) Тая комбинация показва наклонност към позиране.
Планетите Сатурн и Юпитер (планети на
интуицията
и въображението) стоят и двете в зенит.
Това е мощно положение. Особено Сатурн силно се е отразил върху външния вид на Д-р Щайнер; обаче в това отношение личи добре и влиянието на асцедента Скорпион. Извънредната работоспособност и необикновеното самообладание на Д-р Щайнер могат да се обяснят, без съмнение, с твърдите знаци на четирите ъгъла (лъв, овен, водолей и скорпион) и с оставените при тези знаци планети: Юпитер, Сатурн, Марс и Венера. Сатурн в зенит показва, че мълчанието е сила, но не всеки има способността да приложи това в живота като Д-р Щайнер. В този хороскоп виждаме пример за гениалното влияние, което Нептун има върху съзнанието, когато индивидуалността е достатъчно напреднала, за да бъде в съответствие с високите му трептения (Меркурий в съвпад с Нептун в Риби).
към текста >>
Детето
интуитивно
ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват. * * * Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре? “ Детето разбира тези аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето.
Детето
интуитивно
ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото.
към текста >>
НАГОРЕ