Търсене в текстове за 'достойн достое'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 207 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание.
Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват.
към текста >>

Човек става достоен сам, със собствен труд.
Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим.
към текста >>

2. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб.
Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук?
към текста >>

Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар.
Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми.
към текста >>

Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста.
Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета.
към текста >>

3. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас.
За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса. Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дадете вие живот на едно дете, което да не изпълни всичко онова, което да се очаква от неговата раса. Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела, обичаи, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство. Аз, духът на неродените, дойдох да извикам родителите на новата раса! Времето е близо, когато човеците в света ще бъдат разделени на едни, които ще се подготвят за основа на новата раса и на други, които още не са готови за нея.
към текста >>

Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас.
Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса. Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дадете вие живот на едно дете, което да не изпълни всичко онова, което да се очаква от неговата раса. Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела, обичаи, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство. Аз, духът на неродените, дойдох да извикам родителите на новата раса! Времето е близо, когато човеците в света ще бъдат разделени на едни, които ще се подготвят за основа на новата раса и на други, които още не са готови за нея. Аз ида!
към текста >>

Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса?
Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда. Само в чисти тела мога аз да се родя... Аз, духът на бъдещето.
към текста >>

Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса.
Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса. Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин. Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота!
към текста >>

4. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто.
Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М.
към текста >>

Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж.
Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто. И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните.
към текста >>

5. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.
2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност.
към текста >>

Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.
Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат.
към текста >>

Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата.
към текста >>

Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?!
Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха. И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата? Тайна!
към текста >>

И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита.
Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха. И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата? Тайна! Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез. И двамата млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
към текста >>

Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите.
Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание. И двамата бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето.
към текста >>

7. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост.
Ала въпреки, че е пропиляла всичко, което е имала, въпреки че се е подлагала, можа би, на какви ли не режими, че е гълтала какви ли не горчилки и церове, без да види ни най-малка полза от това, тя не се отчайва, не изгубва своята воля за живот, не изгубва вярата си, че все още може да се излекува. Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава.
към текста >>

8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра.
Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са. описани чудотворните излекувания, извършени от Исуса. Ала в разказа за излекуването на кръвотечащата жена е дадена една интересна подробност. Именно, лекото докосване на жената до полата на дрехата му, не остава незабелязано за Исуса. Той тутакси запитва, кой се е допрял до него.
към текста >>

Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата.
Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието. Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата. В светлата аура на неговия живот и дело, те и до днес трептят като два образа на жива вяра. Г.
към текста >>

8. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца.
И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си.
към текста >>

Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата.
Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи. И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата". Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение.
към текста >>

9. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Бъди достоен и готов за великата мисия!
На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили! Не забравяй, че ти отиваш за една велика цел! Бъди достоен и готов за великата мисия! Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат. Върви, сине мой! Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град.
към текста >>

И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство.
Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана. И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди.
към текста >>

Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство.
И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство. От неговите очи се струяха светлини. Бен Ир изпитваше неземна наслада и мир. Младата царкиня разказа всичко на своя баща. Царят на мензите беше мъдрец. Той знаеше за тоя час.
към текста >>

10. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба.
към текста >>

Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си.
Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята.
към текста >>

Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот.
Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл.
И. Д. Изворски МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ Майките и бащите на високо талантливите, гениалните, великите люде изобщо, са също така рядко явление между человеците, както и самите велики люде. В биографиите и автобиографиите на множество велики люде са дадени доста описания за необикновените добродетелни качества на техните майки и бащи, както и за чувствата и отношенията на великите синове спрямо родителите им. От тези описания може де се научи, че майките и бащите на всички велики люде са се отличавали с редица високодобродетелни и благородни качества. И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители. А особено много са обожавали майките си, на които са посвещавали най-хубавите страници от творенията си, където са обрисували светлите и величави духовни образи и големите добродетели на тези майки.
към текста >>

Той особено много говори за издигането на жената в умствено, духовно и нравствено отношение, за да може тя дълбоко да осъзнае и разбере и достойно да изпълнява великата си мисия като майка.
А раждането на такива люде може да става само от майки с природно даровити умове, със силна вяра и надежда в Бога и голяма любов към Него, с високо нравствени и добродетелни качества и силно любещи децата си. Същите добродетели и качества трябва да притежават и бащите. Гениалните люде, които са ставали бащи, никога не са давали гениално поколение по простата причина, че не са имали жени със съответните на себе си качества, стремежи и идеали. А от това следва, че за раждането на гениални люде са необходими и майки, високо издигнати в умствено и духовно отношение. В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и всестранно зависимостите между способностите и качествата на родителите и наследствеността у тяхното поколение. Той особено много говори за издигането на жената в умствено, духовно и нравствено отношение, за да може тя дълбоко да осъзнае и разбере и достойно да изпълнява великата си мисия като майка. Учителят казва, че много младите майки и бащи раждат глупави деца, защото самите те още не са напълно развити в умствено и духовно отношение, нямат достатъчно насъбрани знания и духовни опитности, за да ги предадат в наследство на децата си. Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение. За забелязване е, че всичките гениални люде са родени от майки и бащи, които са били над тридесет годишна възраст.
към текста >>

12. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.
Сега които плачат нека плачат; които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътя да хванат. Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К.
към текста >>

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътя да хванат. Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г.
към текста >>

13. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът е достоен за Учителя си.
В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове. Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита. Ученикът е достоен за Учителя си. Скоро след това от Министерството на просветата се издава официално разрешение да се проведе курс по Паневритмия за учителки от софийските училища. За лекторки са определени в. Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко.” Но резултатът от него е незадоволителен.
към текста >>

Носи я с достойнство!
” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик. Весела Несторова и сега носи тази духовна титла. Носи я с достойнство! Факсимиле от 'Sacred Words of the Master”
към текста >>

14. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство.
Малкият Борис се притиснал до майка си. Бащата не бързал да отговори. Погледнал към жена си и казал: "Да попитаме и майката". А тя се изправила и застанала пред сина си. Казала: “Не го давам! ” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство. Монахът я погледнал сериозно, поклонил й се и казал: “Уважавам волята на майката. Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин.
към текста >>

Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета.
По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
към текста >>

От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>

хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си.
Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав!
към текста >>

В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител.
Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е. с великото, със Цялото. Той не е сам, с него са всички Светли Души, които населяват Големия Живот. Тяхното присъствие е сила велика. Тя струи от очите, от думите, от жестовете, от цялата осанка на Ученика.
към текста >>

За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече.
към текста >>

И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки.
Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа. Брат Борис се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината.
към текста >>

15. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота.
Той е възприел Импулса, вложен в Словото на Учителя като вдъхновение за Работа. Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност. Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта. Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето! В следващите редове предлагаме кратък, но искрен и вълнуващ разказ на Ученика в Аржентина за неговия житейски път. КРАТКА ЖИВОТОПИС Роден съм на 1 юни 1916 г. В Стара Загора от бедни, но честни и работливи родители, моралисти. Условията ни за живот не бяха добри, без собствена къща и със скромната заплата на баща ми като счетоводител.
към текста >>

Все си мислех, че не съм достоен, имайки ясна представа за човешките ми слабости и за борбата с малкото аз и голямото аз Един ден, вглъбен в душата си, запитах Учителя: - Добре ли работя, добре ли е това, което правя?
бях в салона, където бяха изложени творбите ми. Бях съсредоточен, прав със затворени очи. Изведнъж пред мене се яви Учителя в етерно тяло, подаде ми ръката си и ми каза: „Георги, идваш ли с мене? “ Отговорих му мигновено: „Да, Учителю, предавам се безусловно, каквото ще да става.“ Казвайки това, Учителят се оттегли. Едри сълзи обливаха бузите ми от неописуема радост.... Оттогава зная, че съм направил нещо добро, за да ме извика Учителя тук в Аржентина. Все си мислех, че не съм достоен, имайки ясна представа за човешките ми слабости и за борбата с малкото аз и голямото аз Един ден, вглъбен в душата си, запитах Учителя: - Добре ли работя, добре ли е това, което правя? Гласът ми отговори малко повелително: - Ти знаеш ли добре какво правиш? - Да, зная. - Знаеш ли накъде отиваш? - Да, зная. - Щом е така, не питай повече.
към текста >>

16. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят!
Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас ! ... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи! Ний всички сме едно!
към текста >>

Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич!
Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас ! ... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи! Ний всички сме едно! Какво значат за нас вашите граници? — За сърцето граници не съществуват!
към текста >>

Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят.
ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане! Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят. Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали? ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно?
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки.
Те късно лягат и късно стават и в резултат имат неразположение. главоболие, липса на апетит, обща отпадналост, на телесните функции. Ето защо. хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека.
към текста >>

Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника.
Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда.
към текста >>

18. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне.
Защото хората, които се стремят към доброто, красивото, разумното, имат зад себе си най-мощната, най-великата сила - тая на природата, на Бога. Човек не е роден да бъде роб на материалните условия, той не е роден да бъде придатък на някаква си машина и да работи от сутрин до вечер само за насъщния. Човек е роден свободен, и може и трябва да бъде свободен. И ако днес той е роб, то причината за това е, че се е отклонил от пътя на природата и е отишъл много надалеч в това направление. Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо.
към текста >>

Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него.
Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот. Нека тия, които могат, видят повече. С. Калименов Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система.
към текста >>

19. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.
А целия български народ — ще намери ли в себе си сили да обуздае ония, които още в първия момент при избухването на световната буря ще поискат да ни въвлекат в нея? Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства.
към текста >>

Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека.
Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора. Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т.
към текста >>

безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание.
Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство.
ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО „Други ден е Великден. С хиляди агнета се донасят по градовете. И още тази нощ всички ще минат под нож. Ще писнат с последния си глас толкова млади душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца. И защо всичко това? За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство. За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена. „Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета.
към текста >>

Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба.
Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл.
Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума. Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората.
към текста >>

Любовта е най-достойната царица.
Всички живяха, като равни, като братя. И всички бяха щастливи. Един ден царят запита пророка: — Не е ли по добре да се откажа от царуването? Нито народа има нужда от мене, като цар, нито аз имам нужда да съм такъв? — Каквото те научи любовта, това ще направиш, отговори пророкът — за народ, за хора, между които царува Любовта, излишен е всеки друг цар. Любовта е най-достойната царица. — Така ще бъде — казал царят. — Отсега вече не съм цар. защото и аз съм под властта на Любовта. Пророкът отговори: — И само тогава е човек напълно щастлив, когато е под властта на Любовта. И само тогава ще име щастие и мир по цялата земя.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи.
— Това е новата епоха. „Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес. Приготовляват се условията за неговото пристигане. Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи. Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията. Повече устойчивост,вяра и любов, защото „Младенеца иде! “ Новата епоха иде! Да бъдем всички будни и на поста си, за да я посрещнем достойно! N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Да бъдем всички будни и на поста си, за да я посрещнем достойно!
Приготовляват се условията за неговото пристигане. Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи. Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията. Повече устойчивост,вяра и любов, защото „Младенеца иде! “ Новата епоха иде! Да бъдем всички будни и на поста си, за да я посрещнем достойно! N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа Когато говоря, аз не искам да ви налагам това, което казвам, нито да ви заставя да се съобразявате с него. Аз изнасям една истина, която е обща за всички, без изключение. Дали съзнавате тази истина или не, вие вървите по нейния път, но криво я разбирате. Във всички ви тече един живот, но във всички този живот не е еднакво чист.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти си най-великият Скулптор и Художник, достоен за Омая — Тебе славят небесата и звездите, реките и планините.
Велика е тайната на Твоята върховна замисъл! Неизследими са пътищата ти! Всеки миг из Твоите плодотворни глъбини израстват нови форми, избликват нови сили. Всеки миг се менят краски, светлини и сенки върху лика на Твоето създание. Ти строиш невидимо, тихо и мълчаливо в недрата на всяко битие за да го изведеш към свобода и съвършенство. Ти си най-великият Скулптор и Художник, достоен за Омая — Тебе славят небесата и звездите, реките и планините. Тебе слава вечността! В дивен ритъм Ти следваш вечния си творчески възход. След твоите тихи стъпки във вълшебно лъчезарие цъфти одеждата на красотата. След Твоите тихи стъпки чезнат и се раждат светове в безкрая. И слушам музика достига до ушите ми — музиката.
към текста >>

Тогава, не сме ли длъжни да се приготвим и я посрещнем достойно?
Плода на Любовта и благото на Мира! Радостта на Божието търпение и милосърдие! Братство, истина, свобода и светлина! О, разбирате ли, че всички тия блага са приготвени за нас, хората? И всичко това ни носи Пролетта! Тогава, не сме ли длъжни да се приготвим и я посрещнем достойно? Нека знаят всички болни, бедни и нещастни какво ни носи Пролетта! Нека знаят, че тя носи сила и живот, възраждане и възкресение! Първия ден на Пролетта е ден на Любов и Радост! Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всека Божествени култура човеците пеят!
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето един достоен пример за следване.
По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване. Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му. Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване. Г. С ъ б е в ЗА XЛЯБА Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба.
към текста >>

Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве.
С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването. Така ще се икономисат и много средства и въпросът за насъщния хляб ще бъде сравнително, най-добре разрешен. Днес една част от населението все още яде черен хляб; друга част яде царевичен или смесен хляб, а в бедните балкански краища хляба, въобще, е недостатъчен. Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве. Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички. Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека. Ю. Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен. * Върви по пътя есента, насреща й деца засмени, поели книжните в ръка, стъкмени в новите премени.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Достойни управници – С. К.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 209 - год. X. Севлиево, 6 март 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Достойни управници – С. К. Корист и безкористие – Г. С. Екскурзия през зимата – Г. Казанджиев Вълшебният лъч (стих.) – В. Недев. Словото на Учителя. Категории на любовта.
към текста >>

208) – Влад Пашов ДОСТОЙНИ УПРАВНИЦИ „Всеки народ има такива управници, каквито заслужава“.
Словото на Учителя. Категории на любовта. (из неделната беседа – 12 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 208) – Елисавета Кидалова На сън (стих.) – Д. Антонова. Случайност или предчувствие на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 208) – Влад Пашов ДОСТОЙНИ УПРАВНИЦИ „Всеки народ има такива управници, каквито заслужава“. Тази стара максима не е изгубила значението си и днес. Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници. И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали.
към текста >>

Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени.
Тази стара максима не е изгубила значението си и днес. Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници. И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали. Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход. Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате.
към текста >>

В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход.
И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници. И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали. Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход. Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К.
към текста >>

Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели.
И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали. Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход. Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К. КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори. На всякъде корист.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени.
Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не! То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес. То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество.
към текста >>

Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем.
Новото дете идва! Напускайки царството на светлината, то се ражда на земята чрез нас, старите, грешни, несъвършени, слаби хора. Затова нека ние изчистим ръце те си, за да не изцапаме неговата Божествена чистота. Нека просветлим умовете си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело. Нека отстраним всичко старо, всичко отрицателно, всичко зло, от средата, в която то ще се развива. Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем. Защото то е надеждата на света! Пламен Песента на майката Спи, почивай, мила рожба, в сладък сън се унеси и, пред образа на Бога ти с душа си отлети! * С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов! Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска любов! * Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси!
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило.
Така се назовава живота и на земята и на небето. Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния.
към текста >>

На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило.
Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота.
към текста >>

Бъди достоен да изправиш погрешките си.
И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел да изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва. При това, не ставайте съдии едни не други. Някой паднал и се окалял. — Ама защо падна, защо направи това?
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са ревниви и завистливи и жестоко страдат, когато не се оценяват техните произведения или не се признават техните лични достойнства.
Познавателните им способности са обширни. Паметта им не схваща бързо, но като схване нещо, не го изпуща. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Те са способни за работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия и дълбоки и продължителни изучавания. Те са способни към голямо задълбочаване в познанието. Те са ревниви и завистливи и жестоко страдат, когато не се оценяват техните произведения или не се признават техните лични достойнства. Не обичат много да говорят. Между тях често се срещат самоубийци. В този тип се срещат дълбоки философи и мислители и високи изобретатели, велики гении. Между тях се срещат и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат на сън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве.
към текста >>

Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка.
А тя стоеше и ме гледаше. А наоколо все нови и нови треви и цветя растяха и цъфтяха, все нови и по-вкусни плодове зрееха, все нови и по-бистри потоци бликаха, а птичките изливаха все повече радост и блаженство със своите песни. Най-после аз попитах не волно: — Коя си ти? — Наричат ме Любов. Когото прегърна и целуна, той изгаря на кладата или умира на кръста. Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка. Достатъчно ти е за сега само да ме видиш. Когато бъдеш достоен, аз ще дойда. Каза тя тия думи и изчезна напред. Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян. После тръгнах напред, където тя изчезна.
към текста >>

Когато бъдеш достоен, аз ще дойда.
Най-после аз попитах не волно: — Коя си ти? — Наричат ме Любов. Когото прегърна и целуна, той изгаря на кладата или умира на кръста. Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка. Достатъчно ти е за сега само да ме видиш. Когато бъдеш достоен, аз ще дойда. Каза тя тия думи и изчезна напред. Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян. После тръгнах напред, където тя изчезна. Няма я вече тъжната и мрачна пустиня със своите пясъци. Навред се зеленеят треви, навред благоухаят цветя, навред се виждат пресни плодове и бистри извори, навред се чуват песни на птички сладкопойни.
към текста >>

Любовта ме отмина като недостоен за нейните прегръдки и целувки, но стига ми и това, че тя изпълни пустинята на моя живот с треви, цветя, плодове, дървета, птички, извори.
Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян. После тръгнах напред, където тя изчезна. Няма я вече тъжната и мрачна пустиня със своите пясъци. Навред се зеленеят треви, навред благоухаят цветя, навред се виждат пресни плодове и бистри извори, навред се чуват песни на птички сладкопойни. Аз вървя напред, ободрен и радостен. Любовта ме отмина като недостоен за нейните прегръдки и целувки, но стига ми и това, че тя изпълни пустинята на моя живот с треви, цветя, плодове, дървета, птички, извори. Стига ми и тоя голям дар от нея Т. Ч.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен.
Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават. Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците благоволение. Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата.
към текста >>

Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности.
Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж.
към текста >>

30. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието.
(продължение от бр. 252) – Влад Пашов Господарю, не мога! – Д. С. Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. Учителя „Призова учениците Си“, неделна беседа, 5 Ноември 1939г. За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата.
към текста >>

Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето.
Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга. Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево.
към текста >>

Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него.
Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта.
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен.
Думата да се кланяш, това значи, да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала. Нашите деди и прадеди, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.
към текста >>

Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята.
Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала. Нашите деди и прадеди, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така. Детето не е съгласно с тази идея.
към текста >>

32. -

Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име.
Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва учителя П. Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име. До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото. За пример да ни послужат съвременните християнски народи, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си. С това те доказаха, че макар да са християни, това е само по име, че християнството е оковано в догмите им, а далеч от тях самите, защото ако действително те бяха християни в пълния смисъл на думата, по ни-какъв начин не би се допуснала съвременната касапница. Друго доказателство, че съвременните християни са далеч от християнството, е съвременната наредба в която съществува груба неправда.
към текста >>

Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците, израилите не отишли.
Евреите направиха един храм, но в храмове не може да се побере Господ. Единственото място, гдето Той говори, то е човешкото сърце. Единственото място, гдето Бог говори и гдето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа. Желая сега българите да дадат един пример като българи. Българите ето какво представляват. Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците, израилите не отишли. Един купил нива, отивал да я види. Казва: Считай ме за отречен. Друг си купил волове, — отива да ги види. — Считай ме за отречен. Трети се оженил — Считай ме за отречен.
към текста >>

33. -

Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни.
50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи. 2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода. Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене.
към текста >>

И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола.
Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик.
I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот. Във всичките народи изобщо се съграждат домове.
към текста >>

От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания.
Аз не виждах лицето му, не схващах гласа му, а само чувах тихите му стъпки по пътя пред моя дом. Дългият ден измина в приготовление на мястото му; но светилникът не бе запален, и аз не можах да го приема в моя дом. Аз живея с надеждата да го срещна; но тази среща още я нема, още я нема. 14. Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ. И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания. Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15. Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът. В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове.
към текста >>

От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15.
Аз живея с надеждата да го срещна; но тази среща още я нема, още я нема. 14. Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ. И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания. Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15. Аз съм тук, за да Ти пея. В Твоите чертози има за мен един кът. В Твоя свет нема работа за мен: безполезният ми живот може да се излее само в безцелни звукове. Кога удари часа на безмълвната служба на Теб в тъмния среднощен храм, о повели ми, Владико, да представя пред Теб със песнопение! Когато в утринния въздух звучи златна арфа, удостои ме с Твоя зов!
към текста >>

със своите огнени милувки изгори всичко в техните храмове, всеки недостоен накит по стените им.
Дочаках пак часа, когато твоята огнена колесница ще разтърси небето и златоструйни потоци ще прозрат през облаците. Плаче детето, когато майката му отнеме гърдата, и радостно протяга пак ръчички, когато я види сутрин да приближава към люлката. Ела в мен със страшното си величие и гледай как съм се приготвил за посрещането ги. Слез и във всичките мои братя и събуди във всички любовта си. със своето върховно присъствие долей слея на тяхната лампа, за да могат да виждат, да могат да дирят слепци. със своите огнени милувки изгори всичко в техните храмове, всеки недостоен накит по стените им. Преди да се потопиш в огнените прегръдки на запада, напомни ми пак защо съм тука! Ти си и при падналия и при светията, но мен ме е срам да те придружа до жилищата им. Знам, знам защо съм на земята, дето Учителят слезе, да ни посочи Пътя. Знам, знам Пътя! И когато Пътя ми се струва труден, аз дигам очи към Тебе.
към текста >>

Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител.
Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили.
към текста >>

Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите.
към текста >>

Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна.
Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество. Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти.
към текста >>

А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството?
В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания. Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
към текста >>

Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка. От Редакцията.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците.
Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му. Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год. Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците. Той е работил усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена. След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато. Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги.
към текста >>

В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
към текста >>

Но, за да станеш достоен за този ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма ми, а не да се приближаваш към мен с нечисти нозе и пуста душа“.
Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш по вече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното и неприятното, и милото и страшното, и безветрието и бурята, от която тъй много се плашиш сега. Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от моята сила. Но, за да станеш достоен за този ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма ми, а не да се приближаваш към мен с нечисти нозе и пуста душа“. „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят? Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странстваш ? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното — ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре. Върви по стъпките ми, не бой се от нищо, дерзай.
към текста >>

И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост !
И когато разбереш мене, ще разбереш и себе си, защото чрез мене е изявена твоята същност! “... „Научи се да съзерцаваш в моята книга — вечността! Там ще изучиш скритите тайни на миналото, за да отгадаеш съдбата на бъдещето! “ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш първите уроци за Вечността! Ала това ще стане, когато ти сам започнеш да четеш в нейната Велика Книга. И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост ! “ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !... За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя!
към текста >>

Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение.
Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина. За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му.
към текста >>

Аз употребих всичките старания, за да се повдигна до истината; но ако аз, нищожен червей, роден и израсъл в граха, съм казал какво да е недостойно за Тебе, тогава, о!
. . . Ето, аз завърших тази книга, в която се съдържат резултатите на всичките мои трудове. Аз вложих в нея всичките си способности, с които Ти си ме надарил. Аз съобщих на хората за всичките Твои дела: аз им дадох всичките обяснения, които моя ограничен ум ми е позволил да обгърна безконечното. . . . Аз употребих всичките старания, за да се повдигна до истината; но ако аз, нищожен червей, роден и израсъл в граха, съм казал какво да е недостойно за Тебе, тогава, о! Боже, научи ме, как да поправя погрешката си. Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот.
Безант в Мадрас на 7 март 1908 г. Другари, Вие ме молехте да беседвам с Вас днес по въпрос, който аз още не съм засягала: за „религията и музиката“. Колкото се отнася до музиката, аз не ще говоря за нея, както би могъл да говори специалистът на това прекрасно, царствено изкуство, макар че, както мнозинството културни жени от моята раса, аз от детинство съм изучвала до известна степен музиката, и принадлежа към семейство, членовете на което са били познавачи на музиката. Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека? Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-възвишени вдъхновения? Защо дори в ней-великите интелектуални религиозни моменти, като напр. във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна?
към текста >>

Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ.
Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото.
към текста >>

Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите.
— Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави. Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите. Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество.
към текста >>

Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи.
Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави. Това цвете има много големи достойнства : красиви цветове и хубава миризма, и при все това си расте скромно из храстите. Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство.
към текста >>

Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство.
Значи, въпреки големите си достойнства, не се перчи. Затова теменугата е символ на смирението. Тя ни дава този велик урок на смирението. Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем.
към текста >>

Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот.
Може човек да ходи редовно в църква, да пали свещи, да пости в среда и петък, и пак да не е религиозен. Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен. Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен. Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен. Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение. В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“.
към текста >>

Изглежда, че ние сключваме компромис с тези понижения и ги наричаме — достойнство!
И здравето се добива както шарката! Какво биха дали възрастните, за да имат телесни части, тъй пълни с пролет и еластичност, както у момчето на 12 годишна възраст! Да имат ръце и крака, които се катерят по дърветата, вървят и тичат по оградите, тичат, защото обичат тичането, защото не могат другояче, освен да тичат! Да можеха такива телесни части да се фабрикуват и продават, какво дирене щеше да има тогава от страна на всички по-дебели мъже и жени, които, когато слизат от кола, пъшкат, като че са пълни с брашно чували. Коя е причината, дето човечеството тъй се примирява и почти без съпротива посреща още в най-добрите години растящата тежина и отпуснатост, липсата на гъвкавост и еластичност? Изглежда, че ние сключваме компромис с тези понижения и ги наричаме — достойнство! Естествено, един мъж и баща, гражданин и избирател, един стълб на държавата— не трябва да тича, да бие наоколо си и да скача като момче, защото не може! Ние си носим недостатъците като одежди, покуцваме, влечем се и казваме: „нека бъде тъй, понеже другояче не може! “ В природата, по света, в и около човека има все по-вече и по-вече възможности! Тези възможности идат тъй бързо, както ние се учим да разпознаваме, упражняваме и обладаваме новите сили. Но леността!!..
към текста >>

Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма.
Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота.
към текста >>

Недостатък: палячество; раболепство и липса на самоуважение и лично достойнство.
Наклонност за одобрение. — Любов за слава; любезности; амбиция да бъде одобрен и повишен. Излишък: суетност; самохвалство и крайна чувствителност Недостатък: равнодушие към общественото мнение, към похвала или укор, и незачитане за лично изтъкване. 13.Себеуважение.—Мъжественост; любов към свобода; благородство; честолюбиво и внушително разположение. Излишък: крайна гордост; арогантен, владеещ дух. Недостатък: палячество; раболепство и липса на самоуважение и лично достойнство. 14. Твърдост. — Решителност; стабилност; постоянство; устойчивост; неотстъпчивост. Излишък: упоритост; своеволие. Недостатък: умоколебливост; на човек, който няма твърдост, не можем да уповаваме — в такъв няма стабилности или решителност на характера. Морални чувства 15. Съвестност.
към текста >>

И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш.
И в заключение ме запита : „ще можеш ли да ми помогнеш? “ - Да - „Кажи. кажи, всичко аз ще изпълня“, отговори Б. – Добре! ще дадеш обещание, че никога няма да хулиш, а ще проявиш интерес към духовните въпроси. И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш. Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи. И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето. Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав.
към текста >>

Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка. От Редакцията.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е едно много важно достойнство.
Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?! Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички. Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците. С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ. Плотин, Тертулиан и Райсборк ни дават ярки примери за това.
към текста >>

Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
към текста >>

Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци.
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
към текста >>

Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит.
Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва. Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея?
към текста >>

Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно.
Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва. Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности.
към текста >>

Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността.
Той се храни винаги в същото време и направлява своите действия, от какъвто и род да са, винаги по стрелката на часовника. Той е противник на тъй наречената безусловна свобода и предпочита привилегиите пред нея. Той охотно се подчинява на авторитета и на привилегиите по рождение, по чин, по закон и по обичай. В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля. Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността. За изискванията на реалния живот пожелателни са ъглестите ръце, техният притежател, обаче, никога не ще се чувства, макар и преходно, тъй щастлив, като този с артистическите ръце. Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в Китай. Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци.
Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен. Две думи за бащата! Той е един зъл човек. Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци. Вие вече познахте бащата и можете да разберете, какво е дишала дъщеря ми в мое отсъствие: тя е била като птичка, турена под стъклен похлупак с въглена киселина. Вие още не знаете, какво мога да направя, но може би се догаждате . . . Ето, ще видите. Кълня се, че ще я спася!
към текста >>

Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване.
По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време. Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние. Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно тяло, той естествено знаял, какво става на полето, което отговаря на това тяло. Той се оженил в 1594 г. за дъщерята на един търговец и имал от нея четири сина. Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване. Той паднал в дълбок вътрешен екстаз, така че можал да погледне в най-скритите принципи и в най-дълбоките основи на нещата, взрян в самото им сърце. По този начин, той научил причината на всичките неща. Той благодарил Богу за това видение в тишина, без да каже някому нещо за него, продължавал обущарството си и изпълнявал домашните си длъжности. Яков Бьоме Трето осветление той получил десет години по-късно, и като се страхувал да не би да забрави каквото видял, написал всичко, за да го запази, макар и да не било за публикуване. Това било началото на неговата „Aurora“ .
към текста >>

Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.
Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
към текста >>

Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят.
„Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.).
към текста >>

И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма. Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление.
Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега.
към текста >>

Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства.
Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1. Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм.
към текста >>

По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си.
Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец. През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год. са се прочули сестрите Фокс със своите опити по спиритизма.
към текста >>

________________ 1) Според обявлението, лекциите бяха на следните теми: 1) „Тайна революция в света на оккултизма“, 2) „Ибсен как мистик“, 3) „Тайна жизни и смерти“, 4) „Оккультная история человека“, 5) „Достоевский, как мистик и пророк“, 61 „Християнство и оккультизм“ и 7) „Как жить и чем жить“.
С нея се доказва научно, по един убедителен начин, истинността на твърдението на ясновидците, че съществува четвърто измерване и че времето и пространството се сливат. Това произтича от принципа на относителността (релативитета). Пространството, както обяснява Дермангемъв списанието La Connaissance (кн.II, 1920 г.), е относително и свързано с времето, което става така неговото четвърто измерване; неговото протежение е изменчиво; то не е безкрайно; гравитацията има за резултат да сгъва пространството отвън навътре и всичките линии са вгънати. Констатирани са последици от тоя принцип: изместване на браздите на слънчевия спектър към червения цвят, отклонение на светлината чрез тежината (наблюдения на слънчевата еклиптика от 29. май 1919 г.) и преместване на перихелия (най-близкото разстояние до слънцето) на Меркурий по 43 на столетие. ________________ 1) Според обявлението, лекциите бяха на следните теми: 1) „Тайна революция в света на оккултизма“, 2) „Ибсен как мистик“, 3) „Тайна жизни и смерти“, 4) „Оккультная история человека“, 5) „Достоевский, как мистик и пророк“, 61 „Християнство и оккультизм“ и 7) „Как жить и чем жить“.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата.
— Не само вие не виждате Бога. Него виждат само тия, чиито очи са способни да виждат; слепите никога не могат Го види. Както за Бога, така и за небесата твърде е рано да се говори с вас, уважаеми приятелю. Вие познавате само храната на стомаха и не подозирате, че всеки ден поднасяте храна и на душата си. Добра или лоша храна — това е друг въпрос. Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата. Когато някому окажете благородна услуга, от която нямате никакви материални облаги, вие сте доволен от себе си. Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча.
към текста >>

Името на голготския страдалец светотатствено се произнася от недостойните негови представители на земята.
Скромните служители, предназначени за просветници, стават деспоти, папи, патриарси, архиепископи. Представителите на Христа се обличат в златни и пурпурни дрехи, турят на главите си корони, държат в ръцете си жезли (позлатени), символизации на светско, насилническо (кръвнишко) властничество. Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н. Владици, папи, патриарси, абати, игумени властват, водят войни, имат роби, съдят, пиршествуват, развратничат. Всеки честен, религиозен и политически глас на унижените и оскърбените се потиска от тях. Името на голготския страдалец светотатствено се произнася от недостойните негови представители на земята. Фанатизъм и суеверие — ето стихията на духовните властници. С вярата се търгува. Без пари взели благодатта, а с пари кръщават, венчават, литургии служат, изповядват. * * * Българите приемат християнството в кристализирана византийска форма. Какво е било византийското православие в IX в.?
към текста >>

Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год.
Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело.
и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория. Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г. Цонко Попов). Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело. Горещо препоръчвам книгите му: „В зората на освобождението“, „Школско звънче“ и многобройните му статии, пръснати в спис. „Училищна практика“, „Педагогическа практика“ и пр. Некои мислят, че неговите възгледи са точно копие на възгледите на Шарлеман. Вярно е, че има нещо общо между тях, но Violino primo отива по-далеч. Названието „дидактично художество“, с което се кръсти течението на Violino primo и на хората около „Училищна практика“, породи известни недоразумения.
към текста >>

Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили.
По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир. Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“. ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“. Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия. Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност.
към текста >>

Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората.
Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище. Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област.
към текста >>

Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство.
Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове. Предпочитайте да другарувате с боядисани носове: ако са живи, буйни, шумни, те биват поне откровени, великодушни и веселяци.
към текста >>

Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“.
На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии.
ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност .
към текста >>

Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове.
А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити.
към текста >>

Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия.
Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия. Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите.
към текста >>

Нека изучим тоя свършек на всичко: това е един предмет, достоен за нашето внимание.
Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления. За това и смъртта продължава да управлява господарски съдбините на човечеството. В действителност, тя е господарката. Нейният скиптър никога не е упражнявал своята властническа мощ с такова жестоко и дивашко насилие, както през последните години. Като повали милиони хора на бойните полета, тя повдигна милиони въпросителни към съдбата. Нека изучим тоя свършек на всичко: това е един предмет, достоен за нашето внимание. * * * Планът на това съчинение е очертан от целта му: да се констатират положителните доказателства за нашето преживяване. В него не ще намерите нито литературни дисертации, нито красиви поетически фрази, нито повече или по- малко пленителни теории, нито хипотези, но само факти от наблюдение, с техните логически изводи. Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас?
към текста >>

Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“.
Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри?
към текста >>

Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага.
“ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност. Не я ли съзират, не трябва и да даваме, докато не се научат да я виждат. Продължаваме ли да даваме, когато нашите дарове не се зачитат, ние сме по-големи прегрешители!
към текста >>

Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях.
Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага. Съкратено изложил от немски : П. Г. Пампоров. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни. За да се разберат основно потайностите на тази наука, и главно тия на спиритизма, необходимо е да се имат ключовете на Соломона, големите и малките. Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях. Тия преписи са украсени с многобройни рисунки. Вие ще видите там 72-та отпечатъци на 36 талисмани и голямата йероглифическа азбука на Кабалата с разясненията й, които напълно ще Ви задоволят. 2. Получих пратката Ви и Вие ще получите моята. Аз предадох днес на пощата преписа от свещените ключове. Талисманите, на брой 36, съответстват на деветте йерархии или по-скоро на деветте ангелски чинове, разделени на четири йерархически степени.
към текста >>

Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия?
Това срещаме както при растенията,така и при хората. Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени. Огънят има също червен цвят. При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове.
към текста >>

Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък.
„Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е бил удостоен с почетната титла рицар (Knight) при коронясването на крал Едуард.
В 1888 г. е получил почетната степен доктор на правото от Абърдинския университет Св. Андрей, първото отличие от постоянно растящия списък на подобни отличия, а по-после той е станал член-кореспондент на неколко чуждестранни учени общества. В 1900 г. той е бил избран от короната за пръв ректор (principal) на Бирмингамския университет, а в 1902 г. е бил удостоен с почетната титла рицар (Knight) при коронясването на крал Едуард. Сър Оливър Лодж Научните работи, с които Сър Оливър най-много се е прославил, се състоят от една дълга редица издирвания по изпразването на електричеството и явленията, които придружават това изпразване. Като е почнал с изучване проявите на светкавицата и най-добрия метод да се пазим от нея, той е дошъл до опити със светкавицата върху малък мащаб, както тя се проявява в искрата на електрическите машини, и оттук до неспокойния или колеблив характер на изпразването през жици, в които опити е добил много нови и интересни резултати. Ние знаем сега, че Лодж се е занимавал в действителност при тия опити с електромагнетичните вълни във въздуха, открити от Херц в 1888 г. и не може да има никакво съмнение, че ако Херц не би направил това откритие, щяхме много скоро да го научим от Лодж — както казва сам Херц, Electric waves (електрически вълни), стр. 3. В първите години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове.
към текста >>

Майерс е бил, може би, негов най-интимен приятел, и читателите ще си спомнят неговата красноречива и напълно достойна дан към заминалия водител — в протоколите (Proceedings) XVlI, и в „Преживяването на човека“, стр 34.
39), и само в 1889 г. доказателството за преживяването е направило върху него сериозно впечатление. Около това време неговите експерименти с г-жа Пайпер са го довели до заключението, че явленията не може да се обяснят чрез каква и да е експериментално установена теория на телепатията, и той постепенно е възприел ефикасната хипотеза, че некои съобщения може наистина да се дължат отчасти на действието на обезплътена душа. От самото начало на неговите издирвания — последвани от сеанси със Еузапия и други медиуми — Сър Оливър е бил в тясна връзка с дружеството за психични изучавания, и в годините 1901 — 3 той е заемал председателското място. В продължение на неколко години г. Майерс е бил, може би, негов най-интимен приятел, и читателите ще си спомнят неговата красноречива и напълно достойна дан към заминалия водител — в протоколите (Proceedings) XVlI, и в „Преживяването на човека“, стр 34. Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време. Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е убедил чрез съвсем недостатъчни докателства. Г-н Клод се е заблуждавал. Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения.
към текста >>

Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“.
Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия.
към текста >>

* От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура.
V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост. . . 3. Техник, научно популярно техническо списание.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява.
По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория. След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места: „Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина. Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“.
към текста >>

Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.
Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“. В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл. Дадени са и многобройни фотографически снимки. Некои от тях ние вече сме преместили в мин. год. на Всемирна Летопис. ________________________________________ 1) Вж.
към текста >>

Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества.
Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго.
към текста >>

Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго.
Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Математическите съображения, върху които почива въртежната теория, сочат по един достоен за забелязване начин, на факта, че обемът и скоростта на атома, когато са веднъж установени, са постоянни и не може да се променят.
biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията. Ако тези последни теории са правилни, а ние имаме най-компетентния научен авторитет, за да подкрепим нашето вярване, — изглежда, че няма никакво възражение против приемането, от наша страна, на първо място, че първичната или „първа материя“ на алхимика, сиреч, основният елемент, за който са претендира, че е общ на всяка материя, не е, в случая на въртежната теория, никой друг освен етерът. В тоя случай следва, че, ако има някоя сила, която може да промени размера или скоростта на атомите от един даден материал, тъй че да превърне тоя материал от една форма на материята в друга, съвсем различна, форма, както запример, от желязо в злато, би изглеждало, че нашата алхимическа задача би била разрешена. Но тук именно лежи мъчнотията. Математическите съображения, върху които почива въртежната теория, сочат по един достоен за забелязване начин, на факта, че обемът и скоростта на атома, когато са веднъж установени, са постоянни и не може да се променят. Може би е добре, че е така, защото инак нещата биха се превръщали сами, по свое собствено желание, за голямо наше недоумение, при най-слабо предизвикване отвън. В случая на сър Джозеф-томсъновата теория за електроните ни се казва, че отрицателните частички, излъчвани от сгорещени тела, са едни и същи, каквото и да е естеството на субстанцията, от която тя произлизал, и по този начин образуват част от атомите на всички елементи. Положителните частички се различават по обем и тегло. Вън от факта, че тези телца са наелектризирани положително или отрицателно, никой не може каза, от какво те се състоят. В всеки случай, теорията, че електричеството, подобно на светлината, си служи с етера като посредник, за да се проявява на материалното поле, се гледа благоприятно в научните кръгове.
към текста >>

Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал.
към текста >>

Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка.
Тогава се опитаха да поставят един магнит на челото й. Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация. Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си. По същото време, в продължение на седем дни и в седем часа вечер, тя се чувстваше магнетизирана от един дух, видян от самата нея. В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с трите си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област. Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка. Такъв предмет беше например една сребърна лъжица, която, пред очите на всички, бе взета от ръцете й и поставена на почтено разстояние върху едно столче. Тия предмети не биваха хвърляни силно, но леко пренасяни през въздуха, като че ли носени от една невидима сила. Когато биваше потънала в дълбок сън, тя заявяваше, че само магнетизмът би могъл да я спаси. Пак по същото време тя почна да вижда други лица зад ония, върху които спираше погледа си. Така тя видя брата си Хенрих, починал, зад по-малката си сестра.
към текста >>

Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него.
Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок. Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката. Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити. Ако първата фаланга на палеца е дълга, а втората къса, те издават качествата на капризност, голяма самоувереност, незачитане другите, също и слаба логика. Ако пръстите, главно показалецът, са остри, издават прелъстителност, а ако са дълги — скъперничество и дребнавост, ако са кокалести и възлести — егоизъм, властолюбив или пък мнителност, а това са все качества, които заедно характеризират Гордостта. На дланта на една такава извънредно горда жена ще забележим много развит юпитеров хълм. У някои жени гордостта може да отиде до там, че стават грандомани, слабост, която се забелязва по отчасти линираната, право издигаща се жизнена линия и по Звездичката на юпитеровия хълм.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С това мъмрене ние унижаваме ученика, унижаваме достойнството му, внушаваме му, че той е развален.
Ще разпитат провинения и много други ученици. Тези разпитвания са ужасни. Представете си, карат се учениците да издайничат спрямо другарите си. От такива ученици с пречупени гръбнаци искаме да имаме идеално общество. Да кажем, че наказанието, е мъмрене. С това мъмрене ние унижаваме ученика, унижаваме достойнството му, внушаваме му, че той е развален. А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите. Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества. С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка самоуважение, което може да е останало у него. Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега.
към текста >>

А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите.
Тези разпитвания са ужасни. Представете си, карат се учениците да издайничат спрямо другарите си. От такива ученици с пречупени гръбнаци искаме да имаме идеално общество. Да кажем, че наказанието, е мъмрене. С това мъмрене ние унижаваме ученика, унижаваме достойнството му, внушаваме му, че той е развален. А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите. Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества. С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка самоуважение, което може да е останало у него. Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега. Те го набедили, че е крадец на един часовник, и то после наистина станало крадец.
към текста >>

Нима не виждаме неговата проява у Разколникова (в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски), у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот?
И както дървото развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тази божествена сила отвътре, за да се осъществи мировия възпитателен план“. У детето от миналите прераждания може да има и некои лоши заложби, но най-важното е, че има божествени заложби, които трябва да се развият. Божественото у него е истинската, висшата негова природа. Тя е главният фактор, който действа отвътре, и него трябва да вземем пред вид при възпитанието. Нима не виждаме неговата проява у Разколникова (в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски), у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот? Това божествено не виждаме ли проявено у Нехлюдова (в романа „Възкресение“ от Толстой), у Катюша Маслова, у самия Толстой, у Гоголя във втората част на неговия живот след душевната криза и вътрешното му просветление? Това божествено не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас всеки ден? Всеки ден не усеща ли неговия шепот всеки човек повече или по-малко, по-силно или по слабо? Соловйов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок от нашите обикновени преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно.
към текста >>

Достоевски, този велик сърцеведец, беше проникнал в тази истина.
И аз, и те, и планините, и шумящият поток и ароматната трева и блещукащите тук-там по синьото небе звезди, — всичко това е Едно, общо, единно. Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“. Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ? Не! Целта на мировата еволюция е да се откъсне човек временно от цялото, за да се развие в силна свободна индивидуалност, и след това пак да почувства своите връзки с цялото, обаче, като запази своята индивидуалност. Достоевски, този велик сърцеведец, беше проникнал в тази истина. Своите мисли по това той влага в устата на „тайнствения посетител“ на Зосима (в романа „Братя Карамазови“). Този посетител казва на Зосима, че за да дойдат хората до бъдещата култура на любовта, трябва да преминат през периода на човешкото уединение, на страшното усамотение. „Но непременно ще бъде тъй, че ще настъпи срока и на това страшно усамотение, и всички наведнъж ще разберат, как неестествено са се отделили един от другиго. Такова вече ще бъде веенето на времето, и ще се зачудят на това, дето тъй дълго време са седели в тъмнината и не са виждали светлината“. Но защо развитието на силната индивидуалност е предварително условие, за да се прояви висшата любов на земята?
към текста >>

Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение.
С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира.
към текста >>

Според него, истинското изкуство трябва да е достойно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега.
Майка, кога ражда децата, не ги ражда, за да печели с тях“. На всекиго, който иска, той ги показва безплатно. Той изтъква и други два мотива за това: 1) ако с изкуството се прави търговия, тогава човекът на изкуството има опасност да се приспособи към вкуса на тези, които му плащат; 2) ако изкуството е с пари, тогава от него ще се лишат тези, които са по-бедни и не могат да плащат. Истинският художник трябва да се е самопожертвал, според него. „Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората“. Според него, истинското изкуство трябва да е достойно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега. Той казва, че масата, народът в много случаи повече цени истинското изкуство, отколкото висшите класи и твърди това въз основа на своята житейска опитност. Той мечтае, като се върне по-нататък в България, да я обиколи, като отива от село на село. Ще им показва картините си и ще им казва, как разбира смисъла на живота. Борис Георгиев обича изкуството с цялата си душа, търси неговите тайни. Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III.
към текста >>

Аз постоянно напредвах в нея, като се трудех да узнавам нуждите на клиентите си и ги удовлетворявам по един достоен и честен начин.
Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили. Но, господа, вие сигурно предпочитате да чуете не моите разсъждения, а случките из моя живот, та заради туй аз съжалявам, че в живота ми не се е случило нищо особено. Съжалявам че не мога да ви кажа, че съм се губил в някоя пустиня, никога не съм страдал от чума, нито пък съм преживял корабокрушение. През целия си живот аз съм живял в Цариград и съм водил тих и твърде еднообразен живот. Парите, които получих от султановата любимка за вазата си, според както брат ми навярно ви е казал, ми помогнаха да разширя търговията си. Аз постоянно напредвах в нея, като се трудех да узнавам нуждите на клиентите си и ги удовлетворявам по един достоен и честен начин. Моята вежливост и услужливост ми помогнаха повече, отколкото очаквах: само за няколко години аз вече станах богат търговец. Не ще ви уморявам, като ви разказвам в подробности живота на един търговец; аз ще ви кажа само случката, която внесе една новост и пълнота в моите работи, Един ден ужасен пожар избухна не далеч от стените на султанския харем. Понеже вие, господа, сте чужденци, навярно не сте чули за него, при все че дълго време се говореше в града ни за пожара. Главният палат на везира изгоря до основите си, а от покрива на джамията „Св. София“ протече разтопено олово.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях?
Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, на чело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стояха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един владика.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В .1912 г.
към текста >>

По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойна по ум и сърце хора.
Прочее, долу оръжието! Никой славянин да не вдигне ръка против брата си славянин! Мир и съгласие, любов и братство! Ето лозунгът! Ние поставяме въпроса и посочваме пътя. По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойна по ум и сърце хора. Те трябва да бъдат, преди всичко, дълбоко убедени в правотата и спасителността на това общославянско дело и, на второ место, да умеят да го реализират. Освен туй, чистите дела изискват чисти ръце! Пред олтара на божествената любов не се до- пущат жреци, чиито ръце с били когато и да е или със сега още опръскани с братска кръв! Нищо скверно нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията ! Идеалната кауза иска идеална работници !
към текста >>

А при това реалното и истинското са едничката достойна храна и едничкото достойно щастие за достойната човешка душа.
Всяко нещо си носи надписа; и то разкрива природата и свойствата си само на тия, които умеят да дешифрират. А това, което херметизмът нарича астрологически знаци и съответствия — те са само бледи лъчи от буквите на тия надписи. Тех само детето на Бога може да чете. Те си оста- ват не само йероглифи, но и са невидими даже и за най-висшите адепти. Тия последните блуждаят в сферата на сенките и не виждат друго, освен сенки; истинското и реалното е скрито за тях. А при това реалното и истинското са едничката достойна храна и едничкото достойно щастие за достойната човешка душа. „Делото Божие е наистина да вярваме Оногова, който Той е проводил“. Героя на Отца е Словото. И нека дирим тоя герой, нека Го намерим и Го познаем в делата Му. За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс.
към текста >>

Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област.
Тогава и удоволствията ще бъдат като награда за изпълнената задача, а не като цел, заради която да пренебрегваш най-важните си задължения в живота. Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме?
към текста >>

Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота.
Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение. Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души. Нищо самостоятелно, по свой почин и със свои усилия, те не са способни да направят. И затова те вървят там, където влечението ги насочва. Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр.
към текста >>

Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия.
В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички. Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й. Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват. Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия. Това е най-важното съображение, което ще накара всеки мислещ човек да се освободи от тези лоши привички. Който не може да направи това, той не е способен за по-висше развитие. По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания. Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са. обект на неговите низши желания.
към текста >>

Разбира се, с това не може да се оправдае скъперничеството, но една разумна пестовност, която днес е рядко явление, е достойна цел на младежа.
обект на неговите низши желания. Отначало това е трудно. Но после се ражда съзнание на самостойност и независимост, и човек чувства, че може да се противопоставя на чуждите влияния и че той е господар на себе си. Това е достатъчна и скъпа награда за усилията. В живота, обикновено, стремежът да се печелят пари е признак, че човек поне има съзнателна цел — макар че материалното богатство не трябва да бъде цел в живота — и упражнява волята си да я достигне. Разбира се, с това не може да се оправдае скъперничеството, но една разумна пестовност, която днес е рядко явление, е достойна цел на младежа. Защото не само, че не е нужно, но е вредно младостта да мине в непрекъснати удоволствия, които се добиват с пари. Неумереността във всичко е вредна. Дай възможност на своята душа да се наслаждава от музиката; избери си общество от почтени хора; интересувай се от всичко, което заслужва да се знае из природата и изкуството, но помни, че с разумната пестовност на сили и средства на младини, чрез умерен и въздържан живот, ти си готвиш честита старост. Ето ти ново поле за упражнение на волята. Несправедливо е, ползвайки се от труда на гладните и голите, да се предаваш на престъпни удоволствия.
към текста >>

Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство.
Пресади се на такава почва, където ще можеш да проявиш всичките си сили и където твоите дела ще бъдат оценени. Не бъди надменен, но не бъди и прекалено скромен. Бъди естествен. Не е нужно да мислиш себе си по- лош, отколкото си в същност. Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим. Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство. Съзнанието, че вървим из верния път към идеала, възвишава духа и ни дава сили да вървим по-бързо напред. От самите нас зависи дали да бъдем първи или последни, от нашата вяра в себе си и в доброто. Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто. Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище на земята; работи над своите мисли, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели. „Вие сте солта на земята“.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие.
За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити?
към текста >>

След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята.
Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е. с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
към текста >>

Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими.
С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта.
към текста >>

А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие.
На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого. Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен начин, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят. Няколко дни след това, г.
към текста >>

От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго.
Аз действително притежавам еликсира на живота. А сега да поговорим сериозно. Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения. Един случай обърна вниманието ми върху вас. Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи. От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго. Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно? Младият доктор пламна и се из прави. — Разбира се, искам, само че аз се съмнявам, дали бихте могли да ми дадете вие това, което обещавате. Каква слава бихте си спечелили, ако действително притежавахте средството да задържате хората на земята!
към текста >>

Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му.
1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край). Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен. Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит. Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието, усърдието и пр.
към текста >>

достоен квартет · . .
— Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше. — О, аеропланът .... да, драга Меджи, аеропланът или по-скоро вашият мистър Хочкис? — каза Томсон, като се засмя. Меджи стана цялата червена, но не махна погледа си от лицето на Томсона, който като че ли влагаше някаква скрита и при това неприятна мисъл в думите, които й отправи.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако ли пък от нас, двамата, само един е достоен да вижда, тогава, Господи, оздрави този мой брат“.
И ми биде подсказано от моето сърце да се пожертвам. Виждах в това Волята Божия, дето този сляп е дошъл именно при мене, щото чрез изхождащата от Бога сила и появяваща се чрез мене, като слабо негово оръдие, той да прогледа. Виждах вярата на слепия в помощта, и моето християнство ми. посочваше единствения път — да се пожертвам. Положих двете си ръце върху болния и горещо се помолих: „Господи, оздрави тоя брат, нека да вижда, ако е това Твоята воля. Ако ли пък от нас, двамата, само един е достоен да вижда, тогава, Господи, оздрави този мой брат“. Това е християнство. Жалко, че малцина има помежду вас, които така да го схващат. И, приятели, това което ви сега разправях, е доказателство, че едничко истинското християнство е предпоставката на моето „чудотворно“ лекуване, което не е от мене, ако се извършва от висшата Воля, която е безкрайно милостива. Сега нещо за историята на моето лекуване. Ще се докосна до основите, и пак ще ви наведа пример.
към текста >>

Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр.
— Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии. Това положение на слънцето носи енергия, любов към дейност и склонност към началстване, към водителство. Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май.
към текста >>

Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост.
Той е правдива и интуитивна натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания. Роденият със слънцето в Везни трябва да носи и в живота си и в околната среда ред и порядък. Слънцето в Скорпион От 24 окт. — 22 ноември. Рузвелт, Лютер, Лафатер, Якоб Бьоме, бившия крал Мануил, крал Виктор-Емануил, Еразмус, Молтке. Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост. Характерът е понякога неприятен, агресивен, тирански, недоверчив, ревнив. Имаме два съвсем различни типа — висш и низш Скорпионов тип. Първият е надмогнал низшите си страсти и затова горните отрицателни черти му липсват, — обладава силна работоспособност, която желае да отдаде в служба на своя идеал. В никой друг знак не се срещат такива резки противоположности както тук. Скорпион дава гордост, постоянство, енергия, страст и едно извънредно силно чувство на симпатия и антипатия.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба. 18.
4) За неговите трудове виж В семирна летопис год. II и III. К а б а л а Ключът на книгата „Зо-ар“ (Продължение от II — III) 16. По начало, Бог създаде небето и земята, което значи: Бог създаде шест члена. Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи. 17. Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба. 18. И втората земя не се смята, и това бе речено. 19. И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа. 20. И тя бе празна и пуста, и тъмнина лежеше върху лицето на бездната, и Духът Божи се носеше над водите. Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата. 21. Шест хиляди години зависят от шестте първи. 22.
към текста >>

Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата. 21.
Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи. 17. Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба. 18. И втората земя не се смята, и това бе речено. 19. И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа. 20. И тя бе празна и пуста, и тъмнина лежеше върху лицето на бездната, и Духът Божи се носеше над водите. Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата. 21. Шест хиляди години зависят от шестте първи. 22. И седмата хиляда отговаря на най-голямото разпалване. И тя бе опустошена в продължение на дванадесет часа, според както е писано: тя бе празна и пуста. 23. Тринадесетото ще възстанови двете светилища чрез милосърдието, и те ще бъдат възобновени както в началото. Защото шестте члена постоянстват, според както е писано: Той създаде, и после: тя бе.
към текста >>

„Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“.
Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен свят. Тогава следните шест сефироти, от Хезод до Йезод, са се организирали на свой ред в човешка форма, станали членове на проявения Бог, наречен микропрозоп, царският син, отражение на Най-Стария по дни, а особено на мъжкия му елемент, докато последния Сефир, Малхут, обличайки женската привидност, и ставайки съпруга на проявения Бог и царица, достига, чрез последното съпружество, любовната верига на еманацията. Така, нареждането на сефиротите в пет човешки лица е, според Зо-ар, началото на спасението и на всемирното възстановяване. Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество. „Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“. Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите. Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13). Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата.
към текста >>

Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13).
Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество. „Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“. Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите. Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13). Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите.
към текста >>

„Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“.
Пустотата, т. е. несплотеността и неустойчивостта, която всеки човек схваща във формиращата му се душа, смущават раждането на световете и бунтуват народите. Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и първите копнежи на звездите. Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи.
към текста >>

Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи.
„Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година.
към текста >>

Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината.
духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението. Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете. Всичките безбройни частности, настръхнали от вражда, от първоначалната земна история и от първоначалната история на вселената, ще бъдат подчинени от свободния дух, от разума, прояснен от климатите и расите и от безграничната любов. Тогава всичко ще се пречисти както отначало. Съществата ще възлизат отново до висотата на божествения принцип. Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината. Следователно, ние можем да се надеем за едно бъдеще на света и нашата душа, равно на техния божествен произход и можем да достигнем крайния идеал — нашето първоначално величие. „Тъй като шестте члена постоянстват, според както е писано: тя бе. Тази е истината“. Както видяхме, шестте члена на микропрозопа, проявеният Бог, представляват шестте долни сефироти. Въпреки смущението от падането им, те не загиват, защото небитие не съществува.
към текста >>

на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него.
Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр. в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки. От друга страна, казва един Учител, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр. този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“. Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите идеи са конкретни, въплътени в образи и действия. Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но за да бъде достоен да стане пазител на Св.
За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян. Така схващайки нещата в образа на носителката на Св, Граал Репанс де Шьойе, ние виждаме олицетворението на душевния елемент в неговата девствена първична проява, а в самия камък на Св. Граал — олицетворението на побеждаващия смъртта духовен елемент — едното е неразделно от другото. Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр. самото название на Св.
към текста >>

„Брат“ и „сестра“ — това са две свещени имена и никому не е позволено безнаказано да ги изговаря и да си служи с тях под какъвто и да е предлог и за каквато и да е цел, ако не е станал сам достоен за тях или ако другият не притежава в действителност и в пълнота тия качества.
Брат и сестра Кой е истинският брат и коя е истинската сестра? Ето един важен въпрос, по който владее пълно неразбиране. Има хора, които лекомислено и машинално произнасят тия две думи един към другиго и неоснователно се кичат с тия две имена. Обаче, ако за всяко „гнило“ слово и празна дума се дължи ответ в съдния ден, колко повече това ще бъде неизбежно, ако се употребяват постоянно важни наименования и, чрез тях, се установяват, насърчават и търпят неестествени отношения, които не се оправдават от божествените закони на живота. Отговорността за това и разочарованието са неминуеми за всички, от първия до последния. „Брат“ и „сестра“ — това са две свещени имена и никому не е позволено безнаказано да ги изговаря и да си служи с тях под какъвто и да е предлог и за каквато и да е цел, ако не е станал сам достоен за тях или ако другият не притежава в действителност и в пълнота тия качества. От това следва, че при липса на обективни условия, да се произнасят тия имена от когото и да било, това значи да се профанира техния дълбок смисъл и да се кощунства с Божието Име. Един кратък отговор на поставения въпрос се намира в евангелията от Матея (12; 46—50) и от Лука (8; 19). В първото са възпроизведени следните думи на Христа: „А когато той още говореше народу, ето, майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят. И някой си му рече: ето, майка ти и братята ти стоят вън и искат да ти говорят. А той отговори на тогоз, който му каза това и рече: коя е майка ми?
към текста >>

Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище?
От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
към текста >>

Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици!
когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога!
към текста >>

Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие!
Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа.
към текста >>

И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога!
Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията.
към текста >>

А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра.
По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . .
към текста >>

Недостойно би било за един народ, тъй уверен в силата си, да потиска свободата на мисълта, да задушва свободата на съвестта и да препятства на свободата на действие, както в духовно, тъй и в политическо и общочовешко отношение.
И като резултат на това претопяване се яви едно цяло, изпълнено със силно самосъзнание, проникнато от гордото чувство на единство, една сила да се изнесе на вън и да наложи на другите елементи собствената същност. Душевните сили, произходящи от различните племенни индивидуалности, взаимно се уравновесиха. Растящото отделно индивидуално самосъзнание, прибавено към общото политическо самосъзнание, проникна тия сили и ги удържа в равновесие. Така можа това многочленно народно единство, въпреки всички външни удари, да се развие мощно в самосъзнателно самостоятелно цяло на своя ограден и обливан от морските вълни остров и да излезе из границите му, за да завладее света. Но благородството го изисква (noblesse oblige). Недостойно би било за един народ, тъй уверен в силата си, да потиска свободата на мисълта, да задушва свободата на съвестта и да препятства на свободата на действие, както в духовно, тъй и в политическо и общочовешко отношение. За това Англия е страната, в която изследванията в областта в духа най-безпрепятствено се развиват. Насилието на държавата и църквата не смогнаха да ги погасят, нито тайните организации с фема (средновековен таен съд) можаха да сторят това. Ако Рудолф Щайнер би могъл да развие в страни, в които се говори английски, такава дейност, каквато прояви в средна Европа, името му сега би живяло на всички уста; името му нямаше да се замълчи и заклейми; нямаше да посягат върху честта и живота му, за да го направят безвреден. Но той трябваше да говори на слушателите си в Англия на чужд за тях език, и то по времето, когато омразата към немците беше най-силна; колкото и точен да беше преводът, никога не можеше да изрази творческия полет на речта му. И, въпреки това, делото му проникна там.
към текста >>

Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия.
Най-напред Рудолф Щайнер получи покана да говори върху проблеми на изкуството и възпитанието в Стрейтфорд на Евън през април 1922 г. по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир. „Драмата и отношението й към възпитанието“ беше темата на две сказки и „Шекспир и новите идеали“ — темата на третата сказка. Това бе едно щастливо предзнаменование, свързано с духа на Шекспира — въпреки омразата между двата народа — че съществува общност в духовните им стремежи. Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат. Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия. Официално до тогава Германия не беше застъпена, но за това пък с поканата на Рудолф Щайнер — духовно и толкова по-реално — съюзът отново беше сключен, и вече в август 1922 год. Р. Щайнер можа да говори пред значителен кръг от интересуващи се върху въпроси из областта на възпитанието в Оксфорд, чаровно красивият, криещ още в пазвите си средновековието, университетски град. Осемте сказки върху педагогиката и последвалите дебати доведоха основаването на „Възпитателен съюз“ (Educational Union) под председателството на г-жа Милицент Макензи. Целта на това сдружение беше да се проправи път на мислите на Р. Щайнер върху възпитанието в по-широки кржгове, особено в английските и американски педагогични съюзи.
към текста >>

Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад.
Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей. Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад. А Илклей е приветливо местенце в полите на блатистия Йоркширски хълм. Там вече повява върху вас старинно минало из блатата на хълма стърчат долмени и друидни камъни с писмена по тях, които ви говорят с езика на оная задушевност, която е свързвала тогавашната култура с духа. Но още по-силно чувства човек в Уелс, приказната страна на Мерлин, чийто любима вълшебническа одежда са били морската пяна и шепота на гората. От Илклей тренът води през гъсто населена, почернела от дим, премрежена с релси област, край гората от манчестерски фабрични комини до светло приветливата страна. Весело ви кимат средновековните цинкови покриви на Честър, проблясват ясно-сините заливи на приближаващото се ирландско езеро.
към текста >>

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име.
Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба.
към текста >>

Лъвът в зенита обикновено изразява силно чувство на собствено достойнство и гордост.
I на Всем. Летопис. 5) Триъгълното украшение над главната порта. Пр. Щайнер от астрологическо гледище В хороскопа на Д-р Щайнер зенитът (М. С.) е зает от знака Лъв (). Значи, при изследването си той изхожда от вътрешната същност на нещата и със светлината си осветява околната среда и живота на другите. Лъвът в зенита обикновено изразява силно чувство на собствено достойнство и гордост. Скорпионът е като асцендентен знак и Юпитер с Лъв в зенит говорят същото. Юпитер на върха на зенита е твърде благоприятно положение, което във висока степен смекчава опасното влияние на Сатурн () в зенит, който е в квадратура с Уран ( ) и в опозиция със слънцето ( ). Юпитер в Лъв получава силна опозиция от Венера ( ) Тая комбинация показва наклонност към позиране. Планетите Сатурн и Юпитер (планети на интуицията и въображението) стоят и двете в зенит. Това е мощно положение.
към текста >>

Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата.
Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0918250083923