НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
84
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за
себе
си
мира – синевата, небето, синьото небе задържал за
себе
си
!
Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът.
Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за
себе
си
мира – синевата, небето, синьото небе задържал за
себе
си
!
Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си.
към текста >>
Бог е раздал всичко и запазил за
себе
си
само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в
себе
си
.
Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко!
Бог е раздал всичко и запазил за
себе
си
само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в
себе
си
.
Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души.
към текста >>
Това е връзка с Бога, това е
да
усетиш
в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя!
И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе.
Това е връзка с Бога, това е
да
усетиш
в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя!
Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение".
към текста >>
2.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в
себе
си
една велика приятна божествена музика.
Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота".
,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в
себе
си
една велика приятна божествена музика.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот.
към текста >>
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със
себе
си
положителни идеи”.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със
себе
си
положителни идеи”.
Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят.
към текста >>
Те колкото и увлекателно
да
приказват, могат
да
дадат само от това, което имат проявено в
себе
си
.
Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат.
Те колкото и увлекателно
да
приказват, могат
да
дадат само от това, което имат проявено в
себе
си
.
Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг.
към текста >>
Ние още не сме познали
себе
си
.
Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан.
Ние още не сме познали
себе
си
.
Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало.
към текста >>
Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в
себе
си
Да
растем, значи
да
проявяваме все повече и повече Бога чрез нас.
Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало.
Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в
себе
си
Да
растем, значи
да
проявяваме все повече и повече Бога чрез нас.
И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури.
към текста >>
Човек не е намерил още
себе
си
.
„Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество.
Човек не е намерил още
себе
си
.
Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.
към текста >>
Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за
себе
си
; живее един живот развратен и безидеен.
И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури.
Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за
себе
си
; живее един живот развратен и безидеен.
Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея.
към текста >>
Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около
себе
си
, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може
да
се отдава на всички светски удоволствия.
Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен.
Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около
себе
си
, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може
да
се отдава на всички светски удоволствия.
Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
към текста >>
И веднага тя донася с
себе
си
сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
И веднага тя донася с
себе
си
сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен.
към текста >>
В тези минути човек прощава на всички, съзнава
себе
си
като същество, което обича, жертвува се, помага.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
В тези минути човек прощава на всички, съзнава
себе
си
като същество, което обича, жертвува се, помага.
Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите!
към текста >>
В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще
усетиш
радост и вяра.
Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите!
В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще
усетиш
радост и вяра.
Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре.
към текста >>
3.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в
себе
си
крие мощната сила
да
стопява всички прегради.
Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика.
Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в
себе
си
крие мощната сила
да
стопява всички прегради.
И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера.
към текста >>
Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в
себе
си
.
Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината.
Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в
себе
си
.
Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов.
към текста >>
Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще
усетиш
едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта.
Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще
усетиш
едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат.
към текста >>
4.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва
да
знае
да
го цени и
да
носи дълбоко в
себе
си
безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият
да
живее и
да
почива след разумно изживения ден.
Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях.
Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва
да
знае
да
го цени и
да
носи дълбоко в
себе
си
безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият
да
живее и
да
почива след разумно изживения ден.
Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня.
към текста >>
Тогава вслушай се и ще
усетиш
да
трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас
да
реди програмата на твоя ден.
Изкажи му след това радостта си, че те праща отново да учиш. И заспи усмихнат в крепкия и благодатен сън, така както заспива невинно и чисто дете. А утрото посрещни с възглас на радост и отправи хвалебствие към Господаря на живота, за дето така мъдро и така чудно хубаво е създал богатото на живот утро, което предхожда деня. Благодари Му от все сърце за крепкия сън, който ти е дал и Го запитай, каква работа ще ти даде за през начеващия ден. Постави се изцяло на негово разположение, дай му сърцето, ума и волята си.
Тогава вслушай се и ще
усетиш
да
трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас
да
реди програмата на твоя ден.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня.
към текста >>
5.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Потърси го; ако го намериш и го осъществиш в
себе
си
и в живота
си
, оня, който те изостави, пак ще те намери.
Ако в съзнанието ти има много светлина, ти ще дадеш право на всекиго да дири най-високите и най-примамливите върхове на духа. Кой бяга от доброто? И досега ще срещнете някой да хленчи и нарежда: "Всичко имаше при мене, и ядене, и пиене, и удобства, и пак ме остави! " Тук е възможен само един отговор: Ако при тебе е имало всичко, нямаше да те изоставят. Сигурно нещо е липсвало.
Потърси го; ако го намериш и го осъществиш в
себе
си
и в живота
си
, оня, който те изостави, пак ще те намери.
Има една истина проста, но велика в своята простота, която, обаче, трудно си пробива път в живота. Това е истината, че ничие сърце. на никое същество и на никой меридиан на земята не може да се "застави", да се насили и да се "завладее". Човешкото сърце единствено може да се спечели. Какво е това да спечелиш едно сърце?
към текста >>
Кой може
да
ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до
себе
си
?
Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя човек ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-възвишените страдания и най-блестящата радост. Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път. "Защо ми отнехте щастието? " – се питат тревожно всеки ден.
Кой може
да
ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до
себе
си
?
Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик. Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала. Човекът, който ме изоставя, не ме обича.
към текста >>
Когато някой
си
отива, вгледай се в
себе
си
.
Може ли някой да отнеме земята от царствените и властни обятия на слънцето? Тая земя и всички твари по нея съществуват и се хранят с любовта на това слънце. Само когато това слънце угасне и едно по-голямо от него я приеме в могъщата си и даряваща любов, чак тогава тя ще го напусне. Но тъй като това никога няма да стане, земята никога не ще напусне своя любим и лъчезарен извор. Не хленчи и не мисли, че ти си всичко.
Когато някой
си
отива, вгледай се в
себе
си
.
Сигурно нещо липсва там или оня, който си отива, се е наситил вече на това, което ти единствено му даваш. Помисли, дали си една голяма пълноводна река, която носи обилни дарове, или си обикновена бара, провлечена лениво през лъките на живота? Може водите ти да са наситили малката жажда на нечия уста, но да не са достатъчни да наситят една голяма жажда, пламнала в душата му. Не казвай, че са ти отнели любовта. Това, което са ти отнели, не е било твоята любов.
към текста >>
Не искай
да
ги задържиш при
себе
си
за вечни времена, защото ти не
си
последния пристан на ничий човешки живот.
Не казвай, че са ти отнели любовта. Това, което са ти отнели, не е било твоята любов. Тоя, който си е отишъл от теб, е бил един пътник, който се е спрял наблизо, починал си е и пак е продължил своя път. Човеците са пътници. Чака ги дълъг път.
Не искай
да
ги задържиш при
себе
си
за вечни времена, защото ти не
си
последния пристан на ничий човешки живот.
Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си близост – тая с любовта на всемира. Тази любов, която се струи от студения и без-страстен трепет на звездите, е била, в същност, нашата първа любов. Ние се отдалечихме някога от нея, душата ни тогава горко възрида, но ние не познахме тоя плач. Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич. Не се тревожете когато ви оставят.
към текста >>
Мислиш ли, че е добре
да
задържиш при
себе
си
един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален свят, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?
Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората.
Мислиш ли, че е добре
да
задържиш при
себе
си
един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален свят, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?
Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време. Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога. В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме. Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!
към текста >>
Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето
си
и, ако в ударите на това твое сърце
усетиш
ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат
да
се излъжат, сърцето ти – никога.
Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората. Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален свят, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ? Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време.
Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето
си
и, ако в ударите на това твое сърце
усетиш
ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат
да
се излъжат, сърцето ти – никога.
В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме. Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!
към текста >>
6.
СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви
да
постигне всичко онова идеално и красиво,
да
постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от
себе
си
.
Г. Тахчиев ЛЪЧИ Няма по-голяма мъдрост от тази да кажеш истината. Достатъчно е да говориш истината, за да бъдеш мъдрец. Понеже малцина са хората, които познават същината на нещата, т.е. истината, затова ние се удивляваме и благоговеем пред хората на истината; те са за нас, както е слънчевият лъч в килията на затворника. Който само се възхищава на чуждото постижение, той още не може да се нарече реалист.
Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви
да
постигне всичко онова идеално и красиво,
да
постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от
себе
си
.
Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил. Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.
към текста >>
Вместо
да
се бориш със своя неприятел и
да
губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще
усетиш
в
себе
си
радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не
си
простил и сладките плодове на прощението още не
си
вкусил.
Достатъчно е да говориш истината, за да бъдеш мъдрец. Понеже малцина са хората, които познават същината на нещата, т.е. истината, затова ние се удивляваме и благоговеем пред хората на истината; те са за нас, както е слънчевият лъч в килията на затворника. Който само се възхищава на чуждото постижение, той още не може да се нарече реалист. Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви да постигне всичко онова идеално и красиво, да постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от себе си.
Вместо
да
се бориш със своя неприятел и
да
губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще
усетиш
в
себе
си
радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не
си
простил и сладките плодове на прощението още не
си
вкусил.
Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят.
към текста >>
Ако
си
далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов
да
жертвуваш всичко нисшо в
себе
си
: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота
си
.
Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура.
Ако
си
далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов
да
жертвуваш всичко нисшо в
себе
си
: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота
си
.
Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.
към текста >>
Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в
себе
си
и не дигаш ръка за мъст, ти
си
постъпил в съгласие с любовта.
Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта.
Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в
себе
си
и не дигаш ръка за мъст, ти
си
постъпил в съгласие с любовта.
Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата. Когато човек тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете. Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри. Когато се срещнат, те се познават и където минат, всичко озаряват.
към текста >>
7.
За Паневритмията
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Чрез Паневритмията човек започва
да
приема духовната светлина от всемира и
да
я излъчва от
себе
си
.
Ако действията на един човек са осмислени и одухотворени, ако те са съгласувани с природните закони, тогава той може да стане проводник на висшия живот. Той става клетка от великия организъм на Цялото. Постигнат ли това, хората ще придобият светещи тела. Паневритмията е метод да се постигне онова, което душа та желае - да обитава едно светещо тяло. А това може да стане- само, ако човек започне съзнателно да възприема и се ползва не само от физическата енергия, идваща от Слънцето, но и от онази психическа, духовна енергия, коя то, именно, е посланието му към нас.
Чрез Паневритмията човек започва
да
приема духовната светлина от всемира и
да
я излъчва от
себе
си
.
За това нейното практикуване придобива голямо значение за всеки, който иска да възстанови връзката си с Цялото. Паневритмията е метод за връзка с все мира. Само онзи, който разбира, че трябва да бъде полезен и на себе си, и на близките си, и на всички по света, с които го свързват невидими нишки, само той разбира истински нуждата от Паневритмията. Да протекат през тебе енергиите на великия Живот, това е най-радостното усещане, кое то душата може да изпита чрез физическото тяло тук на земята. Да приемеш енергията и да я предадеш.
към текста >>
Само онзи, който разбира, че трябва
да
бъде полезен и на
себе
си
, и на близките
си
, и на всички по света, с които го свързват невидими нишки, само той разбира истински нуждата от Паневритмията.
Паневритмията е метод да се постигне онова, което душа та желае - да обитава едно светещо тяло. А това може да стане- само, ако човек започне съзнателно да възприема и се ползва не само от физическата енергия, идваща от Слънцето, но и от онази психическа, духовна енергия, коя то, именно, е посланието му към нас. Чрез Паневритмията човек започва да приема духовната светлина от всемира и да я излъчва от себе си. За това нейното практикуване придобива голямо значение за всеки, който иска да възстанови връзката си с Цялото. Паневритмията е метод за връзка с все мира.
Само онзи, който разбира, че трябва
да
бъде полезен и на
себе
си
, и на близките
си
, и на всички по света, с които го свързват невидими нишки, само той разбира истински нуждата от Паневритмията.
Да протекат през тебе енергиите на великия Живот, това е най-радостното усещане, кое то душата може да изпита чрез физическото тяло тук на земята. Да приемеш енергията и да я предадеш. Да чуеш Гласа, и и да му отговориш с езика на движенията. Това не е ли свещен разговор? Не е ли разговор на твоята душа с всемира?
към текста >>
Какво по-хубаво от това,
да
приемеш Живота от всемира, и
да
го излъчиш около
себе
си
за благото на всички?
Паневритмията, имен но, е този мистичен разговор , който прави връзката ни с всемира жива. "На ранина Те призовах, Господи! " Само при изгрева на Слънцето, душата може да се разговаря с всемира. А онова, което Гласът му й нашепва, тя може чрез паневритмичните упражнения да предаде на своите по-малки братя - животните, растенията, минералите. Разговаряйки, на ранина, душите и приемат, и предават жизнената енергия.
Какво по-хубаво от това,
да
приемеш Живота от всемира, и
да
го излъчиш около
себе
си
за благото на всички?
Какво по-радостно от това да чуеш Гласа на Светещите Същества, внасящи хармония в ума ти и доброта в сърцето ти? Какво по-истинско от това да усетиш енергията на обновата да тече през тебе и да се излива навън към другите? Това е вечно то движение на Паневритмията, в която ние всички от векове искаме да участваме. Паневритмията! Един мистичен разговор с всемира! Разговор, започнат с появата на живота и всякога поддържан от духовно пробудените за доброто на Земята.
към текста >>
Какво по-истинско от това
да
усетиш
енергията на обновата
да
тече през тебе и
да
се излива навън към другите?
" Само при изгрева на Слънцето, душата може да се разговаря с всемира. А онова, което Гласът му й нашепва, тя може чрез паневритмичните упражнения да предаде на своите по-малки братя - животните, растенията, минералите. Разговаряйки, на ранина, душите и приемат, и предават жизнената енергия. Какво по-хубаво от това, да приемеш Живота от всемира, и да го излъчиш около себе си за благото на всички? Какво по-радостно от това да чуеш Гласа на Светещите Същества, внасящи хармония в ума ти и доброта в сърцето ти?
Какво по-истинско от това
да
усетиш
енергията на обновата
да
тече през тебе и
да
се излива навън към другите?
Това е вечно то движение на Паневритмията, в която ние всички от векове искаме да участваме. Паневритмията! Един мистичен разговор с всемира! Разговор, започнат с появата на живота и всякога поддържан от духовно пробудените за доброто на Земята. Разговор, който и сега може да започне всеки, който е придобил вътрешната светлина. Тя, светлината е условието.
към текста >>
8.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Oriono.) КНИЖНИНА ВЕСТИ Великият принцип
Да
обикнеш Бога с всичкия
си
ум, сърце и душа и ближния
си
като
себе
си
на тоя закон висят Писанието и пророците.
Нека тя, а не нещо друго даде живот на нашето вестниче. в. Братство Съдържание: Великият принцип За радостта от жертвата (П л а м е н) Братя човеци - събудете се! (Konrad Nell — Berlin) Младежки колона: ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ, Писмо второ, За индивидуалността. (Л. Л.) Към тебе (Стеф.) В дъното. (Oriono.) Щастието.
(Oriono.) КНИЖНИНА ВЕСТИ Великият принцип
Да
обикнеш Бога с всичкия
си
ум, сърце и душа и ближния
си
като
себе
си
на тоя закон висят Писанието и пророците.
Един прекрасен царски син написал Великата Книга на Живота. В него се влюбили две царски дъщери. Едната изразявала любовта си към него като носила навсекъде портрета му, по цял ден го целувала и му направила параклис за да му служат хората. Другата взела Книгата на Живота, която написал царския син и, от любов към него, се заела с изучването й, като се стараела да прилага всички нейни принципи. Започва да посещава болни, да помага на страдащи.
към текста >>
... Вижте
себе
си
в лицето!
Знаете ли силата на добрите мисли? Знаете ли, че ние не сме чужди един на друг, а че сме неразривно свързани? Хвърляли ли сте поглед в дълбочината на вашата душа и в тая на вашите ближни? Знаете ли смисъла и целта на вашия живот? Или газите от удоволствие към удоволствие, опивайки се, само и само за да нямате нужда да мислите?
... Вижте
себе
си
в лицето!
Всеки носи своята болка, колкото и хубава да бъде маската му понякога! Вие мислите, че тя може да се прикрие с лак, с обществени форми и с хубави дрехи! Но има един, който не позволява да бъде излъган. . . това сте вие сами!
към текста >>
Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в
себе
си
!
На кого да даде силите си? - Та не са ли това идоли, идоли, които хората са издигнали до степента на богове и тям служат, тям се кланят? Не са ли това секти — отклонения от единната религия, подразделения на единния живот, за когото отделни партии, народности и църкви не съществуват? Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе!
Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в
себе
си
!
Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш!
към текста >>
Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със
себе
си
.
Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш!
Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със
себе
си
.
Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“. Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си! И тогава тъй жалки, тъй смешни, тъй дребнави ще ти се видят всички тези подразделения на неделимия всеобгръщащ живот Тъй безсмислена ще ти се стори борбата против когото и да било. Тъй безцелна — сляпата привързаност към всички тези форми!
към текста >>
Ти ще се
усетиш
под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“.
Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си.
Ти ще се
усетиш
под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“.
Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си! И тогава тъй жалки, тъй смешни, тъй дребнави ще ти се видят всички тези подразделения на неделимия всеобгръщащ живот Тъй безсмислена ще ти се стори борбата против когото и да било. Тъй безцелна — сляпата привързаност към всички тези форми! Тогава в миг ще падне, ще се стопи заблудата на твоя ум, че ти си нещо смъртно, нещо временно, нещо на което смъртта завинаги ще сложи край.
към текста >>
Защото познавам
себе
си
.
... Само невежеството и ограничението може да поддържат такова погрешно мнение. Л. Л. Към тебе Аз те познавам. Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в село или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен. Аз те познавам.
Защото познавам
себе
си
.
А ти си мой брат — капка от същата вода, от която съм и аз. Ти си душа, която се стреми към светлина, към радост, към щастие. Ти си лъч от неизмеримото мирово съзнание, попаднал в тежкото училище, наречено Земя. Ти страдаш, огъваш се в нужди — материални и духовни — ти си всеки ден в долината на противоречията. Ти често губиш целта на живота пред очите си, стъписваш се отчаян и питаш: „та нима това вечно тегло е животът?
към текста >>
9.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние не искаме хората
да
са бедни и
да
нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което
да
бъде за благото на всички, за
да
могат всички
да
си
починат и
да
бъдат полезни на
себе
си
и на ближните
си
.
А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката.
Ние не искаме хората
да
са бедни и
да
нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което
да
бъде за благото на всички, за
да
могат всички
да
си
починат и
да
бъдат полезни на
себе
си
и на ближните
си
.
Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си.
към текста >>
За
да
можете
да
си
почивате и животът ви
да
е приятен и смислен, вложете в
себе
си
най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания.
В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора.
За
да
можете
да
си
почивате и животът ви
да
е приятен и смислен, вложете в
себе
си
най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания.
На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия.
към текста >>
След като
си
работил и като седнеш
да
почиваш
да
усетиш
едно приятно разположение и
да
си
в унисон с окръжаващата природа.
Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката.
След като
си
работил и като седнеш
да
почиваш
да
усетиш
едно приятно разположение и
да
си
в унисон с окръжаващата природа.
Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света.
към текста >>
Когато човек развие в
себе
си
Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва
да
знае как
да
се справя с тях и как
да
ги използва, защото, който не знае, ще
си
причини нещастие: Всеки трябва
да
се приготви
да
може
да
използва условията, които природата ще му даде; само така той може
да
бъде господар на съдбата
си
.
Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
Когато човек развие в
себе
си
Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва
да
знае как
да
се справя с тях и как
да
ги използва, защото, който не знае, ще
си
причини нещастие: Всеки трябва
да
се приготви
да
може
да
използва условията, които природата ще му даде; само така той може
да
бъде господар на съдбата
си
.
Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.
към текста >>
Ние най- първо не постъпваме свободно и със
себе
си
.
Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички.
Ние най- първо не постъпваме свободно и със
себе
си
.
Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал.
към текста >>
Да
имаме обич към всички хора и всичко живо,
да
обгръщаме със своята любов живота на цялата природа — ето що значи до любим истински
себе
си
и
да
осигурим в живота
си
най-големите блага.
Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува. Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост. Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г. Къде е нашето благо?
Да
имаме обич към всички хора и всичко живо,
да
обгръщаме със своята любов живота на цялата природа — ето що значи до любим истински
себе
си
и
да
осигурим в живота
си
най-големите блага.
Защото нашият живот е капка от морето на общия живот. Защото ние сме частици от природата, както и всички същества. Природата е велик организъм, а хората, животните и растенията, това са органи и клетки от тоя организъм. Любовта е основния закон в живота на тоя организъм. Любовта е връзката, която съединява както отделните органи и клетки, тъй и тия органи и клетки с целия организъм.
към текста >>
10.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз ги съветвах
да
покорят в
себе
си
, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха
да
се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието.
Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях.
Аз ги съветвах
да
покорят в
себе
си
, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха
да
се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието.
Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен. Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен. Камен Бака бе срещу мен и ме фиксираше с очите си. Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг: „О, жители на Египет, спомняйте си моите думи!
към текста >>
лъчезарен и кротък е погледът му, но в
себе
си
крие мощна сила
да
стопява всички прегради.
Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светлите сфери — ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му.
лъчезарен и кротък е погледът му, но в
себе
си
крие мощна сила
да
стопява всички прегради.
И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждва, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът и с какъв дух и разбиране могат да се направят тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера.
към текста >>
Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най мощната сила в света, която е неделима в
себе
си
.
Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогаз при най-големите бури ще запазиш своя устой“. Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и - паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, кои-се издигат в далечината.
Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най мощната сила в света, която е неделима в
себе
си
.
Тя е. която разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта.
към текста >>
Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще
усетиш
едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогаз неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обед е обедът на любовта.
Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще
усетиш
едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин. И тогаз хората ще си помагат.
към текста >>
Слънцето има в
себе
си
три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята.
Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата.“ Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен.
Слънцето има в
себе
си
три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята.
Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна.
към текста >>
Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в
себе
си
, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила.
И в книгата Битието (гл. I ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата.“ Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята.
Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в
себе
си
, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила.
Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото земята е по отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност.
към текста >>
То носи светлина в
себе
си
.
Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето.
То носи светлина в
себе
си
.
Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл.
към текста >>
Преди
да
каже човек, че следва своя разум, той трябва
да
провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в
себе
си
има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява.
Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
Преди
да
каже човек, че следва своя разум, той трябва
да
провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в
себе
си
има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява.
Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума.
към текста >>
Малките добродетели крият голяма сила в
себе
си
.
Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва.
Малките добродетели крият голяма сила в
себе
си
.
Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители. Дано бъдем и ние едни измежду тях. Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания.
към текста >>
— Малките неща съдържат в
себе
си
възможностите за великите.
Да знаеш лечебната сила на топлата вода и да привикнеш да я употребяваш, това ще намали 25 % от заболяванията, на които иначе си изложен. Да знаеш кога, в кои часове да лягаш да спиш, кога и как да правиш физически и други упражнения — това са все малки неща, които всеки трябва да знае. В лекциите си Учителя обстойно изнася тия въпроси в една нова светлина, от където всички интересуващи се могат да почерпят знания. При друг случай ще се спрем поотделно на някой от горните въпроси. „Човек не може да бъде здрав, ако не се храни правилно и не може да бъде силен ако не диша правилно, а храната носи здраве на човека, а въздуха му дарява сила“.
— Малките неща съдържат в
себе
си
възможностите за великите.
Г. С. Г.
към текста >>
11.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новото е като новата храна — носи живот в
себе
си
, отговаря на една необходимост и задоволява.
Ще наследят земята (15. III. 1936 г.) Сбъднато ясновидско предсказание – Г. Тахчиев През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир) Из науката и живота (предсказване времето от животните) Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ?
Новото е като новата храна — носи живот в
себе
си
, отговаря на една необходимост и задоволява.
Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново.
към текста >>
Новият човек носи със
себе
си
нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек.
. . * В. Пашов Раждането на новия човек Навсякъде днес се говори за новото и за новия човек. но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек. Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието.
Новият човек носи със
себе
си
нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек.
Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието.
към текста >>
При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и
себе
си
като отделно същество.
Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и
себе
си
като отделно същество.
Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли.
към текста >>
Но човек при помощта на самосъзнанието може, така
да
се каже,
да
отстъпи в страна от
себе
си
и
да
си
помисли:
да
, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Но човек при помощта на самосъзнанието може, така
да
се каже,
да
отстъпи в страна от
себе
си
и
да
си
помисли:
да
, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
към текста >>
Самосъзнанието и езика представляват от
себе
си
sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието.
Самосъзнанието и езика представляват от
себе
си
sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
към текста >>
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава
себе
си
като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда.
Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава
себе
си
като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда.
В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание.
към текста >>
Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за
себе
си
и света.
Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук.
Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за
себе
си
и света.
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти.
към текста >>
Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по
себе
си
пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената.
Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по
себе
си
пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
към текста >>
Вейка душа ще чувства и ще знае
себе
си
безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността
да
бъде озарен от космичното съзнание.
Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото.
Вейка душа ще чувства и ще знае
себе
си
безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността
да
бъде озарен от космичното съзнание.
Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него.
към текста >>
И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял
себе
си
обгърнат от облак с огнени цветове.
Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост.
И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял
себе
си
обгърнат от облак с огнени цветове.
Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
към текста >>
Сега вие сте затворени книги и за
себе
си
и за другите но един ден ще ви отворят и ще ви четат.
Остави умът ти сам да те похвали. Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга? Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея. Всеки един човек е написана книга, която трябва да четете, и хората трябва да те четат. И ако знаеш как да се четеш, и има написани, наследени, хубави работи, вие ще се ползвате.
Сега вие сте затворени книги и за
себе
си
и за другите но един ден ще ви отворят и ще ви четат.
Авторитети са писали вашите книги. Ако някой, например, иска да изучава любовта, ще отиде при някоя майка и няма да я запитва, но ще чете от нея като по книга. Не ме интересува да гледам как си гледа детето, аз ще погледна лицето й. Ако има любов тя е написана там; ако няма изписана там любовта, тя може да ми разправя колкото си иска. Онази музика, която е отпечатана на една плоча, не е в плочата.
към текста >>
Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва
да
развива в
себе
си
.
Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход. Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята.
Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва
да
развива в
себе
си
.
Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото. Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено, и да го отпечата в себе си. А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество.
към текста >>
Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва
да
нарежда онова, което му е дадено, и
да
го отпечата в
себе
си
.
Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята. Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото.
Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва
да
нарежда онова, което му е дадено, и
да
го отпечата в
себе
си
.
А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество. Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов.
към текста >>
Любовта сама по
себе
си
е една от мощните сили в света, която е неделима в
себе
си
.
А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество. Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов.
Любовта сама по
себе
си
е една от мощните сили в света, която е неделима в
себе
си
.
и която разрешава всички противоречия в света. И за де разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силата на любовта. Любовта е, която разтопява всички твърди вещества и с нея може да направите всичко каквото искате. И всички противоречия. които съществуват в света, може да ги оправите със закона на Любовта, и ако неможе да ги оправите, това показва, че вие неразбирате закона на Любовта.
към текста >>
— Първия Божествен обед, това е обеда на любовта —
да
ядеш любовно, и в този обед на любовта, ти ще
усетиш
връзка с цялата вселена, с всички напреднали братя и ще видиш, че всичко в света е любов.
Няма по красиво нещо от това човек да работи, да се храни, и да съзнава, че онова което влиза в него, идва от една разумна среда. Аз мога да ви дам много правила — но до сега съм се намерил в едно противоречие — че на колкото хора съм разправял, като излязат, питат — туй, което разправяш, вярно ли е? Няма какво да питате вярно ли е; опитайте и ще видите. Щом дойде Божественото благо, ще направите един хубав обед, ще ядете и ще благодарите. Кой е този обед?
— Първия Божествен обед, това е обеда на любовта —
да
ядеш любовно, и в този обед на любовта, ти ще
усетиш
връзка с цялата вселена, с всички напреднали братя и ще видиш, че всичко в света е любов.
И в любовта няма противоречие. В любовта има само любов. В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта. А любовта е единственият хубав плод на Духа. В нея е безсмъртието.
към текста >>
Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в
себе
си
центъра на ясновидството.
След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение.
Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в
себе
си
центъра на ясновидството.
Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г. Тахчиев През вековете (продължение) — Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде. — Защо ? — Така, нека той сам определи своята съдба!
към текста >>
Направи меда неразделен от
себе
си
, както моята хубост е неразделна от мене.
— попитал безценният камък. — Имам най-сладкото на света, пълно съм с мед. Когато господарите ми изпразнят меда, пак ще ме захвърлят в някой тъмен ъгъл на зимника без всяка почит и уважение. — Не тъгувай гърненце! Положението ти не е безнадеждно.
Направи меда неразделен от
себе
си
, както моята хубост е неразделна от мене.
Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение. Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни! Всякога за себе си пази.
към текста >>
Избликни в
себе
си
меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за
себе
си
.
Когато господарите ми изпразнят меда, пак ще ме захвърлят в някой тъмен ъгъл на зимника без всяка почит и уважение. — Не тъгувай гърненце! Положението ти не е безнадеждно. Направи меда неразделен от себе си, както моята хубост е неразделна от мене. Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение.
Избликни в
себе
си
меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за
себе
си
.
Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни! Всякога за себе си пази. Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота.
към текста >>
Всякога за
себе
си
пази.
Направи меда неразделен от себе си, както моята хубост е неразделна от мене. Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение. Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни!
Всякога за
себе
си
пази.
Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота. Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му.
към текста >>
Услужи на Бога в
себе
си
да
се почистиш. Г.Тахчиев
* Работата, която извършвате за нашето физическо почистване, е свещен акт и ако ние оценяваме външното и вътрешното значение на чистотата, ние бихме винаги намерили време и сраства за да бъдем чисти. Чистенето, извършено със съзнание, е служене на Бога. Преди да направиш добро на другите. направи добро на Бога. който е в тебе.
Услужи на Бога в
себе
си
да
се почистиш. Г.Тахчиев
към текста >>
12.
 
-
* * * Понякога думите на Бога, колкото и
да
с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със
себе
си
едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва
да
бъде правилно тълкуване.
По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ? МИР И ЛЮБОВ!
* * * Понякога думите на Бога, колкото и
да
с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със
себе
си
едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва
да
бъде правилно тълкуване.
Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в себе си едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание: Мир и любов! — това значи много, извънредно много! Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход на нашите мисли, на нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов. Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово — ние ще придобием способността да го чуем и разберем. Бог говори в тишината!
към текста >>
Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в
себе
си
едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание: Мир и любов!
Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ? МИР И ЛЮБОВ! * * * Понякога думите на Бога, колкото и да с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със себе си едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва да бъде правилно тълкуване.
Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в
себе
си
едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание: Мир и любов!
— това значи много, извънредно много! Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход на нашите мисли, на нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов. Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово — ние ще придобием способността да го чуем и разберем. Бог говори в тишината! Това значи: когато човешкото млъкне, тогава Божественото започва да говори.
към текста >>
Ти ще
усетиш
, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие.
За вас всеки човек, който дава, е добър, и всеки който взема е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър както и оня, който дава. Че когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара,тури го на своя гръб, не е ли той добър? Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя гръб и казва: Това е за тебе.
Ти ще
усетиш
, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие.
Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба? Ако дойде хлябът, ти си научил да се молиш.
към текста >>
Ти може
да
си
най-големият богаташ, но какво ще внесеш в
себе
си
?
Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш, и ако не обичаш, какво ще направиш?
Ти може
да
си
най-големият богаташ, но какво ще внесеш в
себе
си
?
Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. Защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание, което е вложено в тебе. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всички добри хора по лицето но земята.
към текста >>
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в
себе
си
, кой народ ще развие повече Божествена сила в
себе
си
, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост —
да
помага,
да
има справедливостта.
Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро. Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи.
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в
себе
си
, кой народ ще развие повече Божествена сила в
себе
си
, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост —
да
помага,
да
има справедливостта.
Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
към текста >>
Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в
себе
си
, самокритика, съзерцание.
„Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие. Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел. Малцина все пак се примирявали с тези строги изисквания. Трудно се ставало ученик на Питагор! Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата.
Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в
себе
си
, самокритика, съзерцание.
Според малкото сведения. тоя мъдрец имал особена красота, която излъчвала нещо свръхчовешко. Говорела символично, кратко и редно. Облечен бил винаги в бяла чиста мантия, която излъчвала сияние на безгреховност и мистичност. Умереността в чувствата му била присъщо качество.
към текста >>
За
себе
си
Питагор казвал, че помнел миналите
си
животи.
Чудеса стават постоянно около нас, но не ги чуваме и виждаме по наша вина. Една душа одухотворява света, проповядвал Питагор. Ние сме само частица от нея. Тялото ни загръща тази Божествена искра, която зовем живот. Питагорейците възприели от Изток и разработили науката за прераждането.
За
себе
си
Питагор казвал, че помнел миналите
си
животи.
Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано.
към текста >>
Той е едно същество, което парализира само
себе
си
със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл.
Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей.
Той е едно същество, което парализира само
себе
си
със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл.
Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа. Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото. Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на Учителя“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос.
към текста >>
Не ще съмнение, великото учение, това учение, което съдържа в
себе
си
истинския духовен хляб за настоящето и още повече за бъдещето на човечеството, се нуждае и от велики способности, за де бъде по съответния начин изразено и предадено чрез формите на художествената литература.
Какво е необходимо. Екскурзия. Приказка. Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния свят, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на Учителя чрез повествователната форма на разказа и романа. И направеното досега от нея не е по-малко. Невена Неделчева даде вече два романа „Превъзмогване“ и „Светлина в живота“, а също и няколко сборника разкази.
Не ще съмнение, великото учение, това учение, което съдържа в
себе
си
истинския духовен хляб за настоящето и още повече за бъдещето на човечеството, се нуждае и от велики способности, за де бъде по съответния начин изразено и предадено чрез формите на художествената литература.
Великото, възвишеното, единственото по своята дълбочина и ценност учение, трябва да намери и с течение на времето непременно ще намери своя съвършен художествен израз, какъвто повече от всичко друго заслужава. Но, до времето, в което ще се яви гения, който ще ни даде това, което очакваме — съвършения художествен израз, съвършеното художествено третиране на великото учение — до това време всички работници, които работят в това направление, си имат своето място и своята заслуга. Едно от ней-ценните качества на творчеството на Н. Неделчева е неговата пълна, широка общодостъпност. То е понятно за всички.
към текста >>
НАГОРЕ