Търсене в текстове за 'виждане '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви. Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт. Обикновените смъртни могат да бъдат свободни дотолкоз, доколкото са установили живота си в различните негови прояви на принципите, очертани от Великия
към текста >>

2. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни демонстрации, и от много други. Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес –
към текста >>

3. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не
към текста >>

4. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на
към текста >>

5. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и
към текста >>

6. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

няма да кажа нищо, но човек трябва да действува право. Жената влезе и каза: – Ще оздравее ли добрият ми човек? Какво ще стане с мене? – Ето моят приятел докторът ще ви каже това, каза Андреас. Аз прегледах болния и видях, че от медицинско гледище с него беше свършено..., но Андреас беше там и аз казах: – Този случай е твърде тежък. И би било истинско чудо, ако оздравее. – Всичко ще се уреди, каза Андреас, само че не спорете вече помежду си и помнете, че има по-нещастни от вас. Тогаз довиждане след няколко дена. Аз бях малко разочарован; очаквах да видя чудо. – Защо не го излекувахте веднага? – попитах аз. – Преди всичко не съм аз, който ще го излекувам. После той няма нужда да стане тутакси. Имат още няколко су. Може да почака още една седмица. – Елате идната седмица, желаете ли в сряда? – ми каза Андреас на сбогуване. ИЗ ЖИВОТА НА АНДРЕАС Андреас няколко пъти ми е разправял за своите пътувания из източните страни. Веднъж ми каза: – Бях завързал писмени връзки с няколко видни индуси и беше нагласено като пристигна в Индия да има до кого да се отнеса. Слязох на едно малабарско пристанище и се разхождах из градските улици. Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея. Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки. На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето
към текста >>

7. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!" Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото. Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! До виждане на всички
към текста >>

8. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при
към текста >>

9. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т.е. двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне. Геометрията на равнината има за свои елементи точката, правата, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът. Геометрията на равнината може да
към текста >>

10. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение". Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение. Той твърди, че млечният път е отделна млечна система. Тя се различава от другите отдалечени звездни острови по това, че е по-пространна. Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце. Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път. Последствието от това е, че смущението, което се появява от
към текста >>

11. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили,
към текста >>

12. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни
към текста >>

13. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

идеал, не търсят нито физиологична сигурност, нито дълголетие. Те се самопожертвуват за него. Изглежда също, че някои състояния на съзнанието причиняват патологични промени в организъма. Повечето от великите мистици са страдали физически и морално, поне през известен период от живота си. При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже,
към текста >>

14. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В. Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием
към текста >>

15. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е път, който води към любовта. Човек трябва да влезе в правилно отношение не само към природата, но и към хората. в човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена. Първото нещо, с което трябва да почнем отношенията си към хората, е да гледаме да открием нещо хубаво в човека. Това е път, по който любовта може да протече в човешкото сърце. Човек има 12 обвивки и зад тях е човекът. Ти докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш. А любовта е виждане на божественото. Ще туриш за правило да уважаваш божественото в другите хора и тогава ще се образуват ония вътрешни връзки между вас и другите. Да обикнеш един човек, това значи да откриеш великото, което има в него. Щом обичаш един човек, той се отваря пред тебе, една светлина се разкрива в него и виждаш нов, красив свят в него. А пък щом не го обичаш, всичко е тъмно за тебе, нищо не виждаш в него. Всякога, когато обикнеш един човек, трябва да знаеш, че си обикнал Безграничния. Това, което обичаш, е Безграничният. Той е в онзи, когото обичаш. И това, което те подбужда да обичаш, е пак Той. И ако някой обича другите, както себе си, веднага ще започнат да го обичат. Когато двама души се обичат и свържат своята любов с любов към Безграничния, тяхната любов не се свършва. Човек трябва да отиде при Безграничния, за да се научи, какво нещо е любовта. Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората
към текста >>

16. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за
към текста >>

17. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год. Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че тялото служи, за да изяви мисълта, без да я образува. Днес това е всеобщо признато. Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка. И тая крайна точка е християнският Бог. Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него". Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман,
към текста >>

18. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено. Когато обичаш някого, то има нещо ценно в него, което обичаш. То е Божественото. Докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш Човек да се научи да обича хората, без да им съобщава това, и да види, какви резултати ще има. Любовта е виждане на Божественото! Велик е светът от това гледище! Всяко същество е прозорец, през който виждайте Бога! Когато обичаш едного, той е врата за тебе. И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас. Във всичко да виждаме Бога! При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа! Любовта е единственото нещо, което свързва душите. Бог е вътрешна връзка между душите, понеже в Любовта е Бог. Едно цвете не може да ти проговори, ако не го обичаш При любовта има обмяна. Трябва да в опитате. Истинската божествена Любов е вечна и непреривна. – Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? – Само там, дето е Любовта! Душата се показва такава, каквато е, само на този, когото обича и на онзи, който я обича. Тя се крие от другите. Само като обичаш никого, душата му се разкрива пред тебе. Като обичаш едного, ти обичаш всички, понеже тая любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов към него минава към
към текста >>

19. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно. Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните
към текста >>

20. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

повече или по-малко отдалечени в пространството и времето. Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Дава им за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което получаваме чрез сетивата. За тях е така лесно да виждат мислите на даден човек, както да разглеждат израза на неговото лице. Но виждане и чувствуване са думи, които не изразяват точно онова, което става в тяхното съзнание. В много случаи се установява връзката между един индивид и друг в момента на умирането или при голяма опасност. Умиращият или жертвата на нещастна случка, дори когато последната не е причинила смърт, се явява за момент в обикновения си вид пред своя приятел. Често явилият се мълчи, а понякога говори и известява смъртта си. По-рядко ясновидецът вижда на голямо разстояние една случка, един индивид, една гледка, които той описва подробно и точно. Мно¬жество хора, които не притежават дарбата на ясновидство, имат веднъж или два пъти в течение на живота си случаи на телепатично съобщение. Тия факти, които са из областта на новата наука на мета-психиката, трябва да бъдат приети такива, каквито са. Те са част от действителността. Тая форма на разума, която познаваме, е само един вид от чудната дарба, съставена от способността да схва¬щаме действителността, от разсъдъка, от волята, от вниманието, от интуицията и,
към текста >>

21. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой. Влезе ли съзнателно, като водолаз в лабиринта на една скръб, той я носи вече отпечатана на лицето си, ходи със свито сърце, пръв изживява най-печалните минути — превърнал света около себе си в скръбна панорама. Привидно животът на един голям творец преминава безбурно и равно в рамките на едно всекидневие,
към текста >>

22. ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

НА УЧИТЕЛЯ Невиждане връзката между нещата, не значи, че тя не съществува. Няма нищо в света, което да не е свързано с друго, било по същина, по време, по пространство, по силово поле или някак другояче, което може дори да не е още достъпно за нашите ограничени сетива. Нещо повече, за истински живущите тъкмо времето и пространството най-малко разделят нещата и събитията. Напротив, те са именно това, което ги съединява, между другото, в едни или други отношения. Няма нищо отделно. Отделността е най-общодостъпната илюзия. Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество... * В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов. Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно.
към текста >>

23. АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

представлява една епоха, и всяка епоха притежава своя духовна, културна и материална концепция, раждащи от себе си нова култура. Всяка нова култура е свързана с дадена географска местност, и с определена историческа ситуация, имащи много общо с научните и философски разбирания, които тя носи. Трябва да признаем, че не може да се достигне до духовните истини със средствата, които ни служат за опознаване на обективния свят. Само същество, надарено с висша сила и дълбоко вътрешно виждане може да ги изнесе, защото знае за тях повече от обикновените простосмъртни. Всяка нова култура носи на хората Божествен дар - един велик Учител. в началото на нашия век една нова светлина отбори за човека път към духовно повдигане. Това стана с идването на Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно - духовно име, което той сам избра. Той се роди в България през 1864, близо до Варна и напусна физическото си тяло през 1944. Учителят проповядва повече от 50 години, но официално откри своята Школа през 1922. Невъзможно е в едно кратко изложение да се опише учението на Учителя Петър Дънов, поради значителния брой на неговите творби, засягащи всички области на живота и еволюцията на човека. В този труд си поставихме задача да предложим на читателите един от многото методи, които бяха изнесени чрез неговото учение. Той касае разцъфване- то на човешката душа, и нейното развитие в духовния й път. Този метод е Паневритмията, чиято музика, движения и текст са дадени от Учителя Петър Дънов. Практикуването й е
към текста >>

24. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

така ме обиждате. Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание. Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”. ПЪТЯТ НА ДУШАТА Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш
към текста >>

25. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот!
към текста >>

26. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило.
към текста >>

27. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

виждали. В един неделен ден, когато аз отидох при него, се срещнах с Аида. Без да съм говорил с нея, когато я видях почувствах един лек удар в сърцето си: „Тя е, от колко време не съм я виждал!“ Аида бе работила духовно, обичаше скулптурата, пишеше поезия... Шест месеца след тази среща се оженихме с цел да живеем духовен живот. Сега Аида има четири програми по радиото. Коментира произведения от класическата музика. Програмите й много се харесват. Интересно е как наша сестра с духовно виждане е видяла едно от превъплъщенията на Аида. Тя казала на брат ми: „Аида е била убита като богомилка в 10 век.“ АИДА ЗА ГЕОРГИ И ВРЪЗКАТА СИ С УЧИТЕЛЯ Запознах се с Георги в къщата на един приятел - теософ. От 12 години не бяхме го посещавали. Когато той отново ни покани в един неделен ден да го посетим - случило се, че в същия ден и Георги му е казал, че ще го посети. Когато се срещнахме, почувствахме, че сме братски души. От малка аз бях събрала езотерично знание, посещавайки теософския център. В деня на нашата среща, Георги носеше книгата „Учителят“ - печатана в България. Той ни преведе откъслеци от тази книга, които достигнаха до сърцето ми. Когато се разделяхме същия ден, Георги ми подари снимка на една крилата роза, направена от него и написа върху нея едно изречение с думи от Учителя - идеалът на Новия човек. Аз я запазих като съкровище. След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя. Това правя с любов. От
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри;
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на сръбски език, а извадки и от други славянски езици. Така напр. бр. 6 дава извадки на български от статията „Мисията на славянството“, взети от брой 98 на в. „Братство“. Задачата на вестника е да работи за културното и духовно единство на славянството. Годишен абонаменти 20 динара. Адрес: ул. Кралица Наталия, №23 а, Белград На планината, приказка от Любомир Лулчев. Съдържание: Ученикът и пътниците, Ученикът и малката, Малко магия. Царят иска да знае, След думи — дъга, Народния съд. Виждане с царя, Цена 20 лв. В обявлението поместено в няколко от миналите броеве на в-ка ни, цената погрешно е съобщена 30 лева. Книгата може да се достави от автора или от редакцията ни. Татковите приказки за нея, от Бенита, стр. 50 — цена 5 лв. Доставя се от Heвена Неделчева, бул. Фердинанд 43 —
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят. това е една среда, чрез която душата се проявява; музиката е среда, чрез която по-висшия свят може да се прояви. Тъй както водата е среда за рибата и въздухът среда за птицата, така и съзнанието е среда за проява на човешкия дух. Ако съзнанието не е пробудено, за да бъде като една среда, човешкият дух не може да се прояви. Значи, музиката е среда за проявата на човешкото съзнание, а пробуденото съзнание е среда за проява на човешкия дух. И всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не знаят какво нещо е музиката. Това което съвременните музиканти свирят, е предисловие за музиката. Музиката на съзнанието, за която ви говоря, възкресява мъртвите. Музиката е нещо силно, мощно,
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството. Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота. Вън от Умът света не съществува. Или другояче казано — светът е външна, обективна страна на ума. Под ум разбирам абсолютната космична разумност. Проявлението на този
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

го като наше. И аз много често виждах силуета на майка й около нея да й помага, когато й възлагах да се грижи за Елизабет и Хенрих. И макар Биси да бе малка, аз винаги оставях с голямо спокойствие децата при нея. защото знаех, че има и друг по-голям, който бди над тях . . . Така се минаха няколко години. Един ден дойде брат ми от Германия да ни види. Биси бе на 13 години мисля. Още щом я погледна, спра се и дълго не сне поглед от нея. Когато си тръгваше, ми каза, че от първото виждане обикнал това дете и че един ден, когато тя порасне, ще дойде да я вземе за жена. Той отпътува. Дните и годините минаваха. Биси растеше и хубавееше. Бе нежна и който я виждаше не можеше да остане равнодушен. Започнаха да я искат. Няколко младежи явно идваха да искат ръката й. Аз се намерих в недоумение. На кого да я дам? Знам ли дали ще бъде щастлива? Ако не бъде, нали аз ще съм отговорна? Най после трябваше да се избира между трима. Но кой от тях бе най-добрия? И изведнъж помислих да повикам майка й, тя да посочи. Тя веднага се отзова на повикването ми, както и много други пъти Изложих и положението. Тя ми каза: „Не, нито на един от тези. Точно след два месеца от днес, ще дойде един да я поиска — на него ще я дадете. На сутринта повиках Биси и й казах това, което майка й ми говори. Тя прие думите й като абсолютни и на кандидатите бе отказано. След това записахме датата и почти всичко се забрави. След някое време дойде брат ми и за обща изненада, той поиска Биси. —Той бе устоял на думите си
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Честита Нова Година – Пламен Нови разбирания, нови пътища – А. Н. Дървото (стих.) – Д. Антонова. Душата на славянството и полският месианизъм – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя. Разумният живот. (из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г. Събев Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Изложбата на българските художници в Белград – П. Г. П. Неизбежното – S. Дните на годината – S. СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Повече грижи – А. Н. Първа необходимост – С. К. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Пред прага на новата 1938 година, какви пожелания да отправим към нашите читатели, към нашия народ, към цялото човечество? Един копнеж, един идеал, една нужда имат днес народите. човечеството, индивидите: Мир! Мир в душата на човека Мир в семейството. Мир в обществото. Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички народи! Мир преди всичко, защото без мир ние нищо не можем да направим. Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен; нито душевен, нито физически: нито личен, нито обществен, нито международен. Тъкмо там е
към текста >>

36. -

идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени. Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов. Алобинска 40, София, стр. 236. цена 45 лв. Едва ли има литература по непозната, но по-интересна от исландската. Исландия — това е екзотичната страна на едите, скалдите и сагите. Доколкото зная, у нас за тая страна има само три
към текста >>

37. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нова Естетика. Под небето на Бенгалия. Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа. 3. Анни Безант. Идеалът на богомъдрието (лекция). 4. Боян Боев. Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор. Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI. Предупредителен сън. 12. Книжнина. 13. Разни вести. 14. Съобщения на кориците (може да се прочете от поставения PDF) Година 2, Брой 6-7 (22 март 1922 г.) 1. Повече светлина! Светлината като фактор в живота — Дългът на българските държавници. Статия от X, X. X........... 2. Нова Естетика. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Псалом четвърти. II. Плач. III. Сините очи. IV. Плач. V. В Царството и VI. Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

нея — зла и змия вгнедила се у нея . . . * * * — „Звезда, линеe твоят зрак: ще затрепериш в страх . . . Звезда, погиваш в тежък мрак: ще се превърнеш в прах . . .“— РАБИНДРАНАТ ТАГОР. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 3) 27. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял! Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта. Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене. Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Гръм гърми и вятърът лудува. Нощта е черна като въглен. Разпръсни тъмнината! Запали със своя живот светилника на любовта! 28. Тежки са. оковите, но сърцето ми страда, когато аз се опитвам да ги разкъсам. Свобода — ето всичко, което аз искам, но срамно е да се надявам на нея. Аз зная, че в Теб се крият безценни съкровища, и че Ти си моят най-добър приятел, но аз нямам сили да измета нечистотиите, които пълнят моя дом. Одеждата, която ме покрива, е прах и смърт. Но, като горя от ненавист към нея, аз все пак я нося с любов. Прегрешенията ми са безмерни, велики, срамът ми — таен и тежък; но когато прибягвам към Теб и търся своето спасение, аз треперя от страх, че
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега?“ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение. В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нова Естетика. Под небето на Бенгалия. Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа. 3. Анни Безант. Идеалът на богомъдрието (лекция). 4. Боян Боев. Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор. Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI. Предупредителен сън. 12. Книжнина. 13. Разни вести. 14. Съобщения на кориците (може да се прочете от поставения PDF) ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ! Нашита длъжности — Положението на българския народ Народите продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по слабите. Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“. В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл. Дадени са и многобройни фотографически снимки. Некои от тях ние вече сме преместили в мин. год. на Всемирна Летопис. ________________________________________ 1) Вж. в кн. I статията: „Трансцеденталната фотография“. 2) Вж. статията „Психография или фотография на мислите“, от Фридрих Феерхов в кн. I, II, III и IV на Всемирна Летопис, където са дадени. и снимки, изработени от Дарже. СТ. Д. КОЛАРОВ — Плевен. Къде и как живеят умрелите (По лични наблюдения) По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена. За едни изследвани той е разрешен в положителен, за други в отрицателен смисъл. — За мене, който
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) _______________________________________________________________________________ 1) Вж. Кабалистическата карта на Кунрзда и обяснения на Кабалата за сефиротит (Веем. Летопис, год. I. кн, VIII.) 2) Вж. по тоя предмет статията от проф. Хартман: „Чуване цветове и виждане тонове“ в Всемирна Летопис, год. II, кн. V. 3) Вж. „Символика на цифрите“ в Всемирна Летопис, год. II. кн. 6 — 7. 4) Вж. фронтосписа и обясненията за значението на цветовете в съчинението на Чарлз Ледбитера: „Видимият и невидимият човек“. 5) Вж. статията „Изследванията на Райхенбаха“ от Боян Боев в „Веем. Летопис“, год. II кн. V. Боян Боев. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев I. Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година. Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял на всякъде: по ливади, по
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави. Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди. Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год. и се оттегли в един крайморски град. Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“. Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!“ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег. Когато
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

не насъне, а само когато биваше в сомнамбулно състояние. На 6 юли 1827 г.. след като стоя известно време неподвижна, тя каза: „аз виждам Н. на месечината, макар и да живее още на земята, но аз го виждам там, като че ли там е бил по-рано. След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести. Той изтъкна, че съществуват голям брой теории за причините на зъбните болести (зъбния кариес), но нито една от тях не обяснява всички явления изчерпателно и без противоречия. Едно е несъмнено, а именно, че зъбният кариес е най-разпространената болест. И не е мъчно да
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на
към текста >>

НАГОРЕ

2.80415391922