Търсене в текстове за 'виждане '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане.
Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици. От окултна гледна точка това има значение за характера.
към текста >>

2. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм.
Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето. А чистият интелект, независим от интуицията, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество. Оттук неговият консерватизъм. Той отхвърля това и новото свежда към старото, не допуска, че от една причина ще се получи повече отколкото съдържа и винаги прилага принципа „че едни и същи причини пораждат еднакви следствия". В това се заключава и предвиждането на бъдещето, в смисъл на детерминизъм. Така е обикновено за разума. Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция. Да твърдим противното, то би значило да турим равенство между частта и цялото. Пита се тогава, как ще познаем тоя живот? Или ние сме осъдени на вечно неведение, поставени в тоя мрак и противоречия, всред който ни поставя интелектът?
към текста >>

3. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци.
Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят. Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..." Според Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г. в с.
към текста >>

4. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни демонстрации, и от много други. Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр.
към текста >>

6. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията.
Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции.
към текста >>

7. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността.
Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
към текста >>

8. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта.
Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето.
към текста >>

9. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане.
Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде.
към текста >>

10. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бъдещите учители ще бъдат астролози, ще познават основно децата, и затова няма да ходят с пипане, а с виждане.
Линиите на ръката, например, това са писмо на природата и по тях може да се чете съдбата на човека. И приложението на тези знания е в това, че правят човека творец на своята съдба и му дават възможност да изправи себе си, своя характер и да предотврати много опасности. В чуждите езици има обширна литература - особено на английски - по френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология. На запад вече са поставили френологията и астрологията на чисто научна основа - всичко се слага на опит. Астрологията е една от основните окултни науки, която борави с математически изчисления и ни дава ключовете за разгадка на човешкия характер и човешката съдба, както и средствата за предотвратяване някои опасности в живота. Бъдещите учители ще бъдат астролози, ще познават основно децата, и затова няма да ходят с пипане, а с виждане. С една дума, окултните науки отварят нови перспективи в педагогиката.
към текста >>

11. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7].
Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир.
към текста >>

За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight.
Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане.
към текста >>

На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin.
Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
към текста >>

нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане.
водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др.
към текста >>

Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
към текста >>

12. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука.
Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
към текста >>

Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор.
Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра.
към текста >>

13. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз довиждане след няколко дена.
Какво ще стане с мене? – Ето моят приятел докторът ще ви каже това, каза Андреас. Аз прегледах болния и видях, че от медицинско гледище с него беше свършено..., но Андреас беше там и аз казах: – Този случай е твърде тежък. И би било истинско чудо, ако оздравее. – Всичко ще се уреди, каза Андреас, само че не спорете вече помежду си и помнете, че има по-нещастни от вас. Тогаз довиждане след няколко дена. Аз бях малко разочарован; очаквах да видя чудо. – Защо не го излекувахте веднага? – попитах аз. – Преди всичко не съм аз, който ще го излекувам. После той няма нужда да стане тутакси.
към текста >>

14. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане.
Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години.
към текста >>

15. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хайде, до виждане.
– Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж. Да, аз бях на земята, в Париж. Вървях от страни на един непознат.
към текста >>

16. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания.
Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства.
към текста >>

17. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане.
Като заключение Рюто казва, че Атлантида не е била потопена от морето, но че тя е изчезнала като остров от лицето на земята, като се е съединила с Африка. Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея. Колко съблазнително е това схващане на двамата учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината! Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана. Но колко, колко много неща не са известни на съвременните учени! Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане. Не е ли пипане, когато се ровим в стари архиви и се мъчим да ги тълкуваме? При всичките тия случаи добирането до истината е частично. Може би бъдещето ще хвърли много по-голяма светлина върху въпроса за Атлантида, може би да се потвърди твърдението на окултистите, които считат, че виждат нещата каквито са и каквито са били и истината за Атлантида да бъде още един голям мост към ония възможности на познание, за които от много време окултистите говорят, че са най-реалните. Д-р К.
към текста >>

18. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

До виждане, Ел-Шадай!
Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа! Горе на планината събираме, вземаме! В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо. И тя има, какво да ни даде! Горе се получава, за да се раздава долу. До виждане, Ел-Шадай!
към текста >>

19. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

- На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни.
Когато слънцето достигна своя зенит и палещите лъчи с благодарности разляха по снагата на земята голямата чаша на Божието изобилие, ти поседна под сянката на могъщ бор и струите на близкобликащ извор те приканиха за почивка. Ти се унесе, потъна в безгрижието на вятъра, вълнуващ просторите. И когато отново отвори очи, погледна над себе си, пред себе си и потърси дълбокия лазур, с плаващите в него бели лебеди, остана учуден. Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали. Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни. На свиждане! Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш. Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока.
към текста >>

На свиждане!
Ти се унесе, потъна в безгрижието на вятъра, вълнуващ просторите. И когато отново отвори очи, погледна над себе си, пред себе си и потърси дълбокия лазур, с плаващите в него бели лебеди, остана учуден. Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали. Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни. На свиждане! Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш. Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира.
към текста >>

20. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

До виждане!
Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието", На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях! Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя, благодарим ви, че ни приютихте за кратко време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот. Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу! До виждане!
към текста >>

21. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр.
Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание. Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр. Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия свят и трансцедентните феномени.
към текста >>

22. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!
Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш.
към текста >>

До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"!
Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото.
към текста >>

До виждане на всички вас!
Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото. Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! До виждане на всички вас!
към текста >>

23. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Виждане посрдством кожата.
Доставя се от автора - Стара Загора. След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите.
към текста >>

„виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел.
Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
към текста >>

И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника.
Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи.
към текста >>

24. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане!
Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас! Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане! Най-скъпите ни минути не са ли били във вашите чертози! Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си! Навлизаме в гората. Изкачваме се постепенно.
към текста >>

25. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор.
към текста >>

26. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане.
А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост.
към текста >>

27. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния свят, както до границите така и извън границите на нашето виждане.
Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично. Тя се върти около своята полярна ос за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около 26 хиляди години. След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение. До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния свят, както до границите така и извън границите на нашето виждане. С инертността на материята и с импулса на силата изглежда съграден животът в цялата си същност. С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси. Навсякъде ние виждаме неспирната борба между импулса на силата и инерцията на материята. Импулсът се стреми да надвие инерцията, а последната да угаси импулса. Една предвечна воля е поставила в борба тия две начала – живот и смърт, в чиято смяна се гради калейдоскопичния и грандиозен световен живот.
към текста >>

28. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича.
12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение". Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение.
към текста >>

29. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс.
Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.
към текста >>

30. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята.
На какво се дължи съществуването на този плод? Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество.
към текста >>

31. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация .
Тези, които преследват един морален, религиозен или научен идеал, не търсят нито физиологична сигурност, нито дълголетие. Те се самопожертвуват за него. Изглежда също, че някои състояния на съзнанието причиняват патологични промени в организъма. Повечето от великите мистици са страдали физически и морално, поне през известен период от живота си. При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва.
към текста >>

32. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане.
Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно.
към текста >>

33. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вярата е закон за виждане.
Мисълта на човека трябва да носи благо на другите. Мислите трябва да бъдат за полза на човеците, да ги повдигат, а не да ги спъват. Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия свят. Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия свят. Ако човек би разбрал вярата, той би могъл да вижда. Вярата е закон за виждане. Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия. Ние на земята сме в процес на организиране. Има един стих в Писанието, който казва: „Жена, кога ражда, на скръб е. Но щом роди, скръбта ù се превръща в радост, защото човек се е родил". Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея.
към текста >>

34. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер.
Инж. хим. Д. В. Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм". Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване.
към текста >>

35. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А любовта е виждане на божественото.
в човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена. Първото нещо, с което трябва да почнем отношенията си към хората, е да гледаме да открием нещо хубаво в човека. Това е път, по който любовта може да протече в човешкото сърце. Човек има 12 обвивки и зад тях е човекът. Ти докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш. А любовта е виждане на божественото. Ще туриш за правило да уважаваш божественото в другите хора и тогава ще се образуват ония вътрешни връзки между вас и другите. Да обикнеш един човек, това значи да откриеш великото, което има в него. Щом обичаш един човек, той се отваря пред тебе, една светлина се разкрива в него и виждаш нов, красив свят в него. А пък щом не го обичаш, всичко е тъмно за тебе, нищо не виждаш в него. Всякога, когато обикнеш един човек, трябва да знаеш, че си обикнал Безграничния.
към текста >>

36. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес.
към текста >>

37. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа".
По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици.
към текста >>

4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.).
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.). Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая. При изследвания с метагнома взема се пред вид и неговата хиперстезия. Прочути опити по телепатия са правили при всички контролни мерки с положителни резултати Тишнер, Василевски, Ъптон Синклер и пр. Можем да кажем, че телепатията е вече научно установена.
към текста >>

Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли.
Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо.
към текста >>

Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней.
Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома.
към текста >>

Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице.
За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности. Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение. Хубави опити по психометрия са правени от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното.
към текста >>

38. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него.
Един особен дух отличава славянството; това е чувството на братство. И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата.
към текста >>

И това мое предвиждане излезе вярно.
Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год. Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че тялото служи, за да изяви мисълта, без да я образува. Днес това е всеобщо признато. Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка.
към текста >>

Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него".
Наистина, още през 1896 год. Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че тялото служи, за да изяви мисълта, без да я образува. Днес това е всеобщо признато. Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка. И тая крайна точка е християнският Бог. Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него". Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радио-приемател играе очевидно мозъкът на инженера. Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр. Всичко това се смесва в главата му в една непоносима какофония. Лекарите, които го прегледали, казали, че той не е жертва на халюцинация, защото това, което слуша, действително отговаря на радиопредавания, които се извършват на известно разстояние от него.
към текста >>

39. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство.
Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши.
към текста >>

40. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта е виждане на Божественото!
Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено. Когато обичаш някого, то има нещо ценно в него, което обичаш. То е Божественото. Докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш Човек да се научи да обича хората, без да им съобщава това, и да види, какви резултати ще има. Любовта е виждане на Божественото! Велик е светът от това гледище! Всяко същество е прозорец, през който виждайте Бога! Когато обичаш едного, той е врата за тебе. И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас.
към текста >>

41. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа.
В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса. Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа. Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора. Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката.
към текста >>

42. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Довиждане, скъпи езера и върхове.
Требва да сме готови за новата светлина, която иде в света! Умен човек е онзи. който познава ума, сърцето, душата и духа и знае законите им. Светът се нуждае от умни работници". Сенките на върховете вече се удължават. Довиждане, скъпи езера и върхове. Ще останем верни на това, което ни казахте. Благодарим за ценните ви дарове. Свързахме се с вашия възвишен свят. Отнасяме с нас образа на небесната чистота, в която сте потопени. Ще занесем долу на всички светлината, която приехме от вас.
към текста >>

43. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане!
Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Когато човек наруши божествените закони, тогава идва ограничението. Ти си поставен в един свят с изобилни блага. Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него. И въпреки това ти си недоволен. Кажи си: „Щастлив съм, понеже имам глава.
към текста >>

44. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но виждане и чувствуване са думи, които не изразяват точно онова, което става в тяхното съзнание.
Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Дава им за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което получаваме чрез сетивата. За тях е така лесно да виждат мислите на даден човек, както да разглеждат израза на неговото лице. Но виждане и чувствуване са думи, които не изразяват точно онова, което става в тяхното съзнание. В много случаи се установява връзката между един индивид и друг в момента на умирането или при голяма опасност. Умиращият или жертвата на нещастна случка, дори когато последната не е причинила смърт, се явява за момент в обикновения си вид пред своя приятел. Често явилият се мълчи, а понякога говори и известява смъртта си. По-рядко ясновидецът вижда на голямо разстояние една случка, един индивид, една гледка, които той описва подробно и точно. Мно¬жество хора, които не притежават дарбата на ясновидство, имат веднъж или два пъти в течение на живота си случаи на телепатично съобщение.
към текста >>

45. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава.
Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.).
към текста >>

46. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината.
Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой.
към текста >>

47. ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Невиждане връзката между нещата, не значи, че тя не съществува.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Невиждане връзката между нещата, не значи, че тя не съществува. Няма нищо в света, което да не е свързано с друго, било по същина, по време, по пространство, по силово поле или някак другояче, което може дори да не е още достъпно за нашите ограничени сетива. Нещо повече, за истински живущите тъкмо времето и пространството най-малко разделят нещата и събитията. Напротив, те са именно това, което ги съединява, между другото, в едни или други отношения. Няма нищо отделно. Отделността е най-общодостъпната илюзия.
към текста >>

48. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд.
Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него. В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални сгради. Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат. Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици. Това е времето, когато хората искаха да изразят цялото си вътрешно съдържание в един реверанс, в един жест и в една усмивка. Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд. Тхният възход съвпада с възхода на научната мисъл, с пробуждането и копнежа към далечното и романтиката. Ето в общи линии пътищата, из които мина човечеството по линията на изобразяването. Изобразителните изкуства, както всяко изкуство, са огледало на вековете. Те най-ясно от всички други ни показват възходите и слизанията. Те ни запознават с вътрешната интимна страна на творческия трепет, т ни убеждават, че във всички времена и народи чрез изкуството човекът е давал израз на себе си и е очертавал пътищата, по които е възхождал неговият дух.
към текста >>

49. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи.
Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг. Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи. Един белокос човек седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот. Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна младост.
към текста >>

50. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние знаем, че предвиждането е възможно, що се отнася до неорганическия свет, а в частност относно движенията, изучавани от астрономията, и, следователно, ние имаме право да предполагаме, че едно по-обширно познание, напр., на молекулярните движения и на структурата на материята — би могло да ни даде възможност да предвиждаме разните катастрофи и да се предпазваме от нещастията и конвулсиите в природата, преди да се е появил някакъв външен белег за тяхното идване.
Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето. Въпросът за тия предчувствия и предузнавания е извънредно труден. До каква степен бъдещето е предопределено, така че да бъде възможно предузнаването на това, което навярно ще се случи — това е един въпрос, който засега тайната за същността на времето и който ние не можем да разрешим сега. Ние знаем, че предвиждането е възможно, що се отнася до неорганическия свет, а в частност относно движенията, изучавани от астрономията, и, следователно, ние имаме право да предполагаме, че едно по-обширно познание, напр., на молекулярните движения и на структурата на материята — би могло да ни даде възможност да предвиждаме разните катастрофи и да се предпазваме от нещастията и конвулсиите в природата, преди да се е появил някакъв външен белег за тяхното идване. Ние можем да смитаме, че Вселената е един резултат на причини и следствия, и че пълното познаване на настоящите условия може да ни позволи да видим признаците на това, което бъдещето ни готви. Ние не притежаваме такива данни, но, ако има по-висши същества във вселената — а би било абсурдно да се предполага, че ние сме най-висшите интелигентни същества (к.н.) — то те могат да притежават средства за познание, които ние не познаваме и да ни съобщават това, което знаят, посредством индивидите, които могат да възприемат такива съобщения (медиуми, сензитиви). Тия размишления ни водят твърде далеч зад границите на познатата днес наука и ние трябва да напредваме предпазливо в това направление. И, стъпка по стъпка, ние ще открием, че не сме тъй изолирани във всемира, както досега сме мислили; че ние сме заобиколени с разумни същества, за които нищо не сме знаели по-рано. И аз вярвам, че едно настойчиво, разумно и грижливо проучване на фактите ще ни заведе далеч зад границите на днешното ни знание за нещата, въвеждайки ни в области, за които ние днес имаме само смътни и странни понятия.
към текста >>

51. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Отделното виждане'' не е само израз, а една надфизична реалност, която признават всички големи творци във всички области на изкуството.
Това е само едно хрумване, виснало в сухия свят на теориите — без смисъл и без основа. Изкуството е за човека, за неговия вътрешен растеж, за неговото пресъздаване и прераждане. То е лост в ръцете на напредъка, магията, която преобразува живота с алхимичната мощ на красотата. Излишно е да се спираме и да преповтаряме познати, придобили вече тривиалност норми и изрази, като тоя, че изкуството не е фотография, защото е ясно за всеки мислещ човек, че изкуството проблясва и се ражда първом в дълбините на човешкото аз, където външната триизмерна действителност се пренарежда в мрежата, изтъкана от специфичния поглед на едно око, което гледа творчески, а не само като „камера обскура". В творческия огън на изкуството човешките пет възприятия променят своята мощ, разширяват границите си и виждат света в друг аспект. „Отделното виждане'' не е само израз, а една надфизична реалност, която признават всички големи творци във всички области на изкуството. Само с това характерно и индивидуално виждане, което не се крие в окото, а в творческата нагласа, може да се обяснят различните и непримирими една с друга творби на различните майстори. Преди да се прави какъв да е по-обстоен анализ на познатите изкуства,трябва да споменем нещо, което често се забравя. Изкуството е тогава изкуство, когато се опира на два полюса: на твореца създател и на твореца приемник. Казано с други думи, изкуството е движение, жизнен процес между душата, която проблясва — душата на художника и оня другия художник, който го възприема и го прави елемент на своето съзнание. Защото, както е майсторство да се въплътява неземното в земни материални форми, така е майсторство да се превърне отново земното в някакъв проблясък на душата.
към текста >>

Само с това характерно и индивидуално виждане, което не се крие в окото, а в творческата нагласа, може да се обяснят различните и непримирими една с друга творби на различните майстори.
Изкуството е за човека, за неговия вътрешен растеж, за неговото пресъздаване и прераждане. То е лост в ръцете на напредъка, магията, която преобразува живота с алхимичната мощ на красотата. Излишно е да се спираме и да преповтаряме познати, придобили вече тривиалност норми и изрази, като тоя, че изкуството не е фотография, защото е ясно за всеки мислещ човек, че изкуството проблясва и се ражда първом в дълбините на човешкото аз, където външната триизмерна действителност се пренарежда в мрежата, изтъкана от специфичния поглед на едно око, което гледа творчески, а не само като „камера обскура". В творческия огън на изкуството човешките пет възприятия променят своята мощ, разширяват границите си и виждат света в друг аспект. „Отделното виждане'' не е само израз, а една надфизична реалност, която признават всички големи творци във всички области на изкуството. Само с това характерно и индивидуално виждане, което не се крие в окото, а в творческата нагласа, може да се обяснят различните и непримирими една с друга творби на различните майстори. Преди да се прави какъв да е по-обстоен анализ на познатите изкуства,трябва да споменем нещо, което често се забравя. Изкуството е тогава изкуство, когато се опира на два полюса: на твореца създател и на твореца приемник. Казано с други думи, изкуството е движение, жизнен процес между душата, която проблясва — душата на художника и оня другия художник, който го възприема и го прави елемент на своето съзнание. Защото, както е майсторство да се въплътява неземното в земни материални форми, така е майсторство да се превърне отново земното в някакъв проблясък на душата. При тоя процес зрителят, слушателят или четецът опознават и приемат в себе си душата на художника-творец.
към текста >>

52. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На изпит по духовно виждане.
Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни! Милка Кралева 1 Ев. Йоана 16:12,13 2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември
към текста >>

53. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране.
Това са ненавременни въпроси. - Съществуват ли ангели? -За мене, който живея едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях. Но на този въпрос, като ненавременен, аз не отговарям. Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране. А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки,взаимно се унищожават. Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си, и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи 3а работа в това направление. Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуска никакво съмнение относно знанията.
към текста >>

54. АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Само същество, надарено с висша сила и дълбоко вътрешно виждане може да ги изнесе, защото знае за тях повече от обикновените простосмъртни.
Той се изразява в една ритмична пулсация с променлива честота наподобяваща качваща се и слизаща вълна. Този закон на универсалния ритъм можем да срещнем навсякъде - от сърдечния ритъм на живите същества, до най-големите цикли на галактиките. Всяка издигаща се вълна от еволюцията на човечеството представлява една епоха, и всяка епоха притежава своя духовна, културна и материална концепция, раждащи от себе си нова култура. Всяка нова култура е свързана с дадена географска местност, и с определена историческа ситуация, имащи много общо с научните и философски разбирания, които тя носи. Трябва да признаем, че не може да се достигне до духовните истини със средствата, които ни служат за опознаване на обективния свят. Само същество, надарено с висша сила и дълбоко вътрешно виждане може да ги изнесе, защото знае за тях повече от обикновените простосмъртни. Всяка нова култура носи на хората Божествен дар - един велик Учител. в началото на нашия век една нова светлина отбори за човека път към духовно повдигане. Това стана с идването на Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно - духовно име, което той сам избра. Той се роди в България през 1864, близо до Варна и напусна физическото си тяло през 1944. Учителят проповядва повече от 50 години, но официално откри своята Школа през 1922.
към текста >>

55. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си.
Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У.
към текста >>

56. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Весела Несторова има това виждане в душата си.
Учителят и там е Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма.
към текста >>

57. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
към текста >>

58. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Интересно е как наша сестра с духовно виждане е видяла едно от превъплъщенията на Аида.
Без да съм говорил с нея, когато я видях почувствах един лек удар в сърцето си: „Тя е, от колко време не съм я виждал! “ Аида бе работила духовно, обичаше скулптурата, пишеше поезия... Шест месеца след тази среща се оженихме с цел да живеем духовен живот. Сега Аида има четири програми по радиото. Коментира произведения от класическата музика. Програмите й много се харесват. Интересно е как наша сестра с духовно виждане е видяла едно от превъплъщенията на Аида. Тя казала на брат ми: „Аида е била убита като богомилка в 10 век.“ АИДА ЗА ГЕОРГИ И ВРЪЗКАТА СИ С УЧИТЕЛЯ Запознах се с Георги в къщата на един приятел - теософ. От 12 години не бяхме го посещавали. Когато той отново ни покани в един неделен ден да го посетим - случило се, че в същия ден и Георги му е казал, че ще го посети. Когато се срещнахме, почувствахме, че сме братски души. От малка аз бях събрала езотерично знание, посещавайки теософския център.
към текста >>

59. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз отивам: довиждане!
благодаря, разбрах. Следователно, аз отивам на изток да придобия опитност. ПАЗАЧА. Не забравяй, че трябва да се върнеш точно на време. След като се върнеш, ний отново ще те изследваме и според твоето подобрение, ще определим мястото ти. ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане! Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят. Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали?
към текста >>

60. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н.
Някои казват, че окултната наука е едно вдълбочаване на съвременната т. н. позитивна наука, или че „окултната наука почва от там, където свършва официалната“, т. е-тя изследва областите, в които официалната наука не може или не иска да проникне. Ние ще кажем нещо повече: окултната наука обгръща съвременната наука; последната е малка частица от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот? Това е преди всичко тъй наричаното ясновидство в неговите различни степени и форми. Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н. на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт. Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване. Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават?
към текста >>

61. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане.
Болестите и молитвата. (продължение от брой 25). Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега.
Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа.
Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това.
Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виждане с царя, Цена 20 лв.
Годишен абонаменти 20 динара. Адрес: ул. Кралица Наталия, №23 а, Белград На планината, приказка от Любомир Лулчев. Съдържание: Ученикът и пътниците, Ученикът и малката, Малко магия. Царят иска да знае, След думи — дъга, Народния съд. Виждане с царя, Цена 20 лв. В обявлението поместено в няколко от миналите броеве на в-ка ни, цената погрешно е съобщена 30 лева. Книгата може да се достави от автора или от редакцията ни. Татковите приказки за нея, от Бенита, стр. 50 — цена 5 лв. Доставя се от Heвена Неделчева, бул.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети.
на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но виждане има само когато е пробудено съзнанието.
В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят.
към текста >>

Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието.
Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят. това е една среда, чрез която душата се проявява; музиката е среда, чрез която по-висшия свят може да се прояви.
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир.
Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството. Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато си тръгваше, ми каза, че от първото виждане обикнал това дете и че един ден, когато тя порасне, ще дойде да я вземе за жена.
. . Така се минаха няколко години. Един ден дойде брат ми от Германия да ни види. Биси бе на 13 години мисля. Още щом я погледна, спра се и дълго не сне поглед от нея. Когато си тръгваше, ми каза, че от първото виждане обикнал това дете и че един ден, когато тя порасне, ще дойде да я вземе за жена. Той отпътува. Дните и годините минаваха. Биси растеше и хубавееше. Бе нежна и който я виждаше не можеше да остане равнодушен. Започнаха да я искат.
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Довиждане.
Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане. — Довиждане. Влизам в друга работилница. После в трета, четвърта, десета, двадесета и т. н. В учреждения и магазини влизам по-рядко. Обикновено хората там са заети не само с ръцете си, но и с ума си, и нямат възможност да разговарят.
към текста >>

— Довиждане.
А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане. — Довиждане. Влизам в друга работилница. После в трета, четвърта, десета, двадесета и т. н. В учреждения и магазини влизам по-рядко. Обикновено хората там са заети не само с ръцете си, но и с ума си, и нямат възможност да разговарят. А, освен това, като че ли обикновено занаятчията и работникът е по-буден в духовно отношение, по-идеен, по-лесно може да долови и възприеме великите истини на живота, отколкото търговеца и чиновника.
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г.
Дървото (стих.) – Д. Антонова. Душата на славянството и полският месианизъм – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя. Разумният живот. (из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г. Събев Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Изложбата на българските художници в Белград – П. Г. П. Неизбежното – S. Дните на годината – S.
към текста >>

ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света.
В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т.
към текста >>

Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието.
По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т. е, когато ги опознае.
към текста >>

До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно.
Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“. ВИЖДАНЕТО (НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ) Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат. Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т. е, когато ги опознае. Почти всякога нещата в света, било вън от нас или у самите нас, ни се откриват само тогава, след като дълго сме ги търсили.
към текста >>

познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане.
До като за едни света е бял, за други е чер, жълт, червен и т. н. Зависи от къде гледа човек и колко вижда. Един е светът за овчаря и друг за поета, за художника, философа или учения. Не е еднакъв светът за материалиста и за духовно пробудения човек. Поетите, художниците, музикантите и пр. познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане. Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите.
към текста >>

Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп.
Не е еднакъв светът за материалиста и за духовно пробудения човек. Поетите, художниците, музикантите и пр. познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане. Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване.
към текста >>

„Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф.
Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите.
към текста >>

„Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др.
Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г. С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък.
към текста >>

73. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата представя принципа на виждането и познанието.
Луната, както и всички планети, в проявлението си претърпяват известни видоизменения, в зависимост от знака, който заемат. Върху този въпрос ще се спрем по-нататък. Лошо аспектирана Луна е признак на лошо здраве, особено в детинството. Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща съотношенията между нещата. Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
към текста >>

74. -

Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието.
Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
към текста >>

75. -

Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота.
е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите. И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на Учителя — като път на познание и метод за разгръщане величието на Учителя. Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени. Йордан Андреев ТРИ ХУБАВИ КНИГИ ЗА СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ Презреният, роман от Гунар Гунерсон (Gunnar Gunnarsson), преведе Асен Разцветников, издава библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов.
към текста >>

76. -

Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб.
Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове - мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев Зъболекар М. Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята.
към текста >>

77. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чуване цветове и виждане тонове. Прев.
Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване.
Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия.
Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал.
към текста >>

Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане.
Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане.
от английски: В. Каназирев Проф. Ю. Нестлер. ХИРОМАНТИЯ ТЪЛКУВАНЕ НА ЛИНИИТЕ (Продължение от кн. I) Два големи принципа се борят в човека: съдбата и собствената воля. Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане. Линията на Сатурн въплътява съдбата, главната и марсовата — волята. Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта.
3) 27. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял! Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта. Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене. Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието!
към текста >>

Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око.
Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ. Вмѣсто молитви. Отъ Ал. Шишковъ. Видѣния и съзерцания.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване.
Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство. Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До виждане!
— Тъй, тъй, почнах да хитрувам аз — не се вълнувайте. Нека да говорим за дъщеря ви. Днес, според мене, тя е малко по-добре . . . Аз ще замина пак преди обед. До виждане! Като се върнах у дома, заварих там очакващата ме госпожа Ламберт. Тя веднага ме запита: Сега съгласен ли сте да ми помогнете за спасението на дъщеря ми? Аз отговорих утвърдително. Но когато ми каза, какво иска от мене, аз се уплаших: тя искаше да влезе през нощта в стаята на дъщеря си. Как можех да я заведа там?
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр.
Както казахме, умрелият е подобен на един новороден. Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща.
към текста >>

Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес.
Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие.
Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа).
Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чуване цветове и виждане тонове. Прев.
Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор.
към текста >>

Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни.
Отговорността за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му. Приготвяне на тъмна стая Той е изследвал своите сензитиви и при обикновени условия, но най-важни са изследванията му в специално приготвена тъмна стая. С голяма грижливост е приготвял той такава. Това е много важно да се знае. Тук на кратко ще разкажа, как е правел това Райхенбах. Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни. Едно затъмняване, каквото правят във физическия кабинет при някои опити, е съвсем недостатъчно за изследване на ода. Затъмняването трябва да бъде в най-голяма възможна степен. В обикновена тъмна стая като стоим 1/4 час почваме да различаваме предметите, понеже окото свиква да гледа и при по-малко светлина. А ние трябва да достигнем такава тъмнота, че да не може един несензитивен да различава предметите и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно.
към текста >>

Дължината на времето, което е нужно, за да почне виждането, може да се вземе изобщо като мерило за степента на сензитивността.
Некои след два часа стоене още не виждат нищо. Райхенбах е почвал да се съмнява в тяхното зрение. И след 2 часа едвам почвали да забелязват слаба светлина. И чак след три часа виждали добре всички одични явления и то пропорционално на своята сензитивност. Общо правило е, че колкото човек е по-слабо сензитивен, толкоз по- дълго време трябва да стои в тъмно, за да види. Дължината на времето, което е нужно, за да почне виждането, може да се вземе изобщо като мерило за степента на сензитивността. Обаче, по някой път влияят странични обстоятелства, както ще видим по-долу. Има сензитиви, които и след третия час още не виждат, и чак след четвъртия почват да виждат слабо и едвам след петия час виждат добре. За да се поясни казаното, ще приведа един пример за несериозно отнасяне към въпроса. Един виенски професор по физика приготвил набързо тъмна стая и поканил 16 свои студенти, които не видели никаква одична светлина в кристала, магнита, човека и пр. Един от тези студенти после дошъл при Райхенбах, именно Едуард Ф.
към текста >>

От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина.
Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.1) Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“. Разните сензитиви са на различна степен сензитивни. От друга страна, върху сензитивността влияят разни условия. Един и същ сензитив при разни настроения ще има различна сензитивност.. Сензитивите имат периоди на по-голяма възприемчивост. Това е във време на менструация, бременност и кърмене. От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина. Последната може да бъде толкоз слаба, че и най-силно сензитивният да я види с голяма мъка, след дълго стоене в тъмна стая. А тя може да бъде толкоз силна, че да се види много лесно. Един пример: самият Райхенбах не бил сензитив. Той не виждал нищо в тъмна стая. Но имало е случай на толкоз силна одична светлина, че и той я виждал.
към текста >>

Много слабо сензитивните се спират до светеща, мъглява маса, а други се издигат до виждане не само на светлина, но и до различаване на бои.
при събуждане) од в стаята. Може да се познае веднага след влизане на сензитива в тъмната стая, дали той е в притежание на увеличена или намалена сензитивност. Ако веднага след затъмняването на стаята, той вижда пълна тъмнина около себе си, тогава неговата сила е слаба, а ако вижда около си неясно-белезникаво, той е в силата си. Заедно със стоене в тъмна стая възприемчивостта на сензитива постепенно се усилва и като достигне до максимума, такава си остава до края на опита. Този максимум е по-висок при висока сензитивност и по-низък при слаба. Много слабо сензитивните се спират до светеща, мъглява маса, а други се издигат до виждане не само на светлина, но и до различаване на бои. По някой път се случват флуктуации (колебания) в зрителната способност. Напр., г-ца Ацмансдорфер твърде добре виждала в тъмна стая светлината, излизаща от кристала и магнита, които държала в ръката си. По едно време тя заявила, че престанала да вижда и че е в пълна тъмнина. Учуден, Райхенбах я попитал за подробности и за причините. И додето тя почне да описва новото състояние, след 1-2 минути, тя заявила, че пак вижда.
към текста >>

При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед.
И додето тя почне да описва новото състояние, след 1-2 минути, тя заявила, че пак вижда. И това се повторило в същия ден неколко пъти. Това е ставало и с много други сензитиви, чиито имена Райхенбах изброява в „Сензитивния човек“. Сензитивите виждат и със затворени очи, но с отворени по-добре. Одичната светлина виждат и слепите, както напр., дърводелецът Болман. При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед. Сензитивите са били повечето здрави. Сравнително малко е било числото на болните сензитиви. И Райхенбах споменава в отговора си до Либиха сензитиви с желязно здраве. Обаче, изобщо казано, болестта благоприятства за сензитивността. Сензитивите, с които Райхенбах е имал работа, са били 162 души, от които 67 жени и 95 мъже.
към текста >>

Виждане на боите — Поляритети Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои.
Баронеса Мария фон Август видела Райхенбаха и мъжа си в тъмната стая като два подвижни стълбове. Такива примери Райхенбах привежда още много. Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно. Райхенбах при изложението на тези опити забелязва, че с тяхна помощ могат да се обяснят разказите за явяване на призраци, каквито разкази съществуват у всички народи. После с тях, казва той, могат да се обяснят много места из германската митология, дето се разправя за призраци. Виждане на боите — Поляритети Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои. А слабосензитивният се спира на първата фаза.т. е. не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната.
към текста >>

Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая.
Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки. Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая. Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено.
към текста >>

Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание.
Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас. Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр.
към текста >>

Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр.
Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас. Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват.
към текста >>

Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода.
Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това.
към текста >>

А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват.
Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр.
към текста >>

От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството.
Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние.
към текста >>

Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството.
Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние. С други ду ми, съдържанието на душевния живот във време на магнетичен сън е по-голямо отколкото в будно състояние.
към текста >>

Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето.
За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
към текста >>

Телепатическо виждане и чуване. 7.
Волята, действаща без думи без никакво знак и на разстояние. Магнетизъм. Хипнотизъм. Умствено внушение. Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството.
към текста >>

Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния.
Магнетизъм. Хипнотизъм. Умствено внушение. Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството. А отделите в II-ия том са следните: 1.
към текста >>

Виждане на бъдещи събития.
Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството. А отделите в II-ия том са следните: 1. Изложените факти в първия том доказват ли необоримо съществуването на душата? 2. Двойниците на живите Опитни явявания. 3.
към текста >>

Виждане на сцени на умиращи и на умрели на разстояние.
Производителната мисъл на образите, проектирани на разстояние. Психична кинематография. Сенсориални телепатически пренасяния. 4. Явления на умиращи преди смъртта. 5. Изявления на умиращи преди смъртта. 6. Виждане на сцени на умиращи и на умрели на разстояние. Чувания от същия характер. 7. Различни изявления, които предхождат смъртта или я известявате. Лични предвиждания на умрели на определени дати. Признаци. 8. Умствени възбуждания на разстояние за умрели или за злополуки (без физически явления). 9.
към текста >>

Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр.
И. Т. __________________________ 1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI. 2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“. Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр. Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства.
Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове.
към текста >>

Яснотата във виждането е присъща на жената!
че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
към текста >>

Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“.
Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми. Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек.
такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля.
Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата.
към текста >>

Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition).
Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю!
Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“. В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл. Дадени са и многобройни фотографически снимки. Некои от тях ние вече сме преместили в мин. год. на Всемирна Летопис.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти.
Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX. Сега много е възможно, че за да проникнем по-напред в областите, дето те са се подвизавали, чисто експерименталните методи, които са най- сигурните в другите науки, ще бъдат недостатъчни. Ще трябва да се вземат под внимание други елементи, с които науката не е свикнала да борави. Това се отнася до сили може би по-спиритуалистични, отколкото на нашия дух и за да бъдат хванати и овладявани, възможно е, че ще трябва да се заемем най-напред с нашето собствено одухотвотворяване.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хартман: „Чуване цветове и виждане тонове“ в Всемирна Летопис, год.
(Следва) _______________________________________________________________________________ 1) Вж. Кабалистическата карта на Кунрзда и обяснения на Кабалата за сефиротит (Веем. Летопис, год. I. кн, VIII.) 2) Вж. по тоя предмет статията от проф. Хартман: „Чуване цветове и виждане тонове“ в Всемирна Летопис, год. II, кн. V. 3) Вж. „Символика на цифрите“ в Всемирна Летопис, год. II. кн. 6 — 7.
към текста >>

Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа).
Художникът твори интуитивно, но нищо произволно u случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: В тях има необходимост (т. е. строга закономерност), в тях е проявен Бог“. Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето.
Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави. Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди. Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год.
към текста >>

Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане.
По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури.
към текста >>

Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него.
В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег. Когато пожелавахме да си припомни сънищата, които тя бе забравила, достатъчно бе да погледне в един сапунен мехур и те се представяха пред паметта й. Тя често виждаше в една чаша с веда лицата на ония, които щяха да дойдат при нея. Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше. Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“. Турих ги и двете, на лявата й ръка, когато бе съвсем будна и я запитах, дали чувства някаква разлика помежду им. След една минута тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“. Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият.
към текста >>

Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея.
Школите на класическото образование са вървели по крив път. Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване. Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея. Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия. Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря на езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което мисли едно близко или далечно лице, или пренася духа си на разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае? Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология. Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това.
към текста >>

В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата.
Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние. Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно. Тия изключителни условия са толкова повече за съжаление, че проблемата за душата, която е същата като оная за нейното преживяване след смъртта, е, безспорно, най интересната и най- важната от всички въпроси, тъй като касае се тук за самите нас, за вътрешното ни естество, за нашето безсмъртие или пълно унищожение. В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата. Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно? Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време? Как се фабрикува бъдещето? Проблемите, които заслужават да занимаят вниманието ни, са толкова многобройни и толкова обширни, че тяхното осветление не може никога да се свърши и нашето любопитство постоянно се подновява при тяхното изучаване.
към текста >>

Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля.
От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля. Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека. Времето не е това, което изглежда. Само по себе си то не съществува. вечността е неподвижна и действителна. Веднъж един французки кардинал, силно привързан към папа Лъв XIII, разискваше .
към текста >>

Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX.
Но най-сетне, нека приемем това, ако желаете. Туй е, следователно, настоящето, реалността. Признайте, че то не е много съществено. Понеже времето не съществува в само себе си и се измерва в ума ни само чрез нашите усещания, веригата на събитията е като настоящето, което се развръща и, виждайки това развръщане, нищо не ни пречи да турим волята си, да играе своята роля в него. Проблемата не остава от това по- малко сложна и любопитна едновременно. Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX. Повтарям, ние живеем в един свят, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности. Между последните и душите ни има връзки, отношения, обмени още непознати. Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития. Ето това писмо: Марокско управление Общи Сгради Главен инженер.
към текста >>

Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето.
Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата. Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства. ____________________________________________________ 1) Kepleri Opera omnia, т, III, стр. 304. Вж. и моите „Etudes sur l’Astronomie“, т.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр.
Сега ще цитирам един пример за узнаване на бъдещето не насъне, а само когато биваше в сомнамбулно състояние. На 6 юли 1827 г.. след като стоя известно време неподвижна, тя каза: „аз виждам Н. на месечината, макар и да живее още на земята, но аз го виждам там, като че ли там е бил по-рано. След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им.
към текста >>

Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления.
Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет. В Шотландия мнозина вярват, че дарбата на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така.
към текста >>

Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката.
Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз. Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение. (Следва) Еликсирът НА ЖИВОТА Окултен роман от В. И. Крижановская1). Глава I. В един от отдалечените от центъра на Лондон квартали се намираше една стара, но солидна още къща, с широка градина.
към текста >>

Или, по-вярно, довиждане на онзи свят!
Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той. След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
към текста >>

Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах.
Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние. Но нещо по-странно — аз именно се виждах в същия вид, както онзи пълен господин, който се бе фотографирал заедно с Дик! Ето защо аз така много бях развълнуван. Разбирате ли какво значеше това? аз писах тутакси на Дик и му изпратих моя портрет като го замолих да го покаже на другаря си.
към текста >>

И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат.
И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят.
Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г.
към текста >>

—Дали е пророчество или предвиждане от духовните обитатели на фаталното бъдеще, и по какъв начин и закон могат да знаят това, не зная.
След 9-и юни 1923 година, някои от присъстващите на сеанса в София, на 5. и 6. II. с. г. ми писаха: „поздравяваме Ви със сбъдването на пророчеството на 6. II. т. г.“. —Дали е пророчество или предвиждане от духовните обитатели на фаталното бъдеще, и по какъв начин и закон могат да знаят това, не зная. Но, за сега, само излагам фактите, като посочвам и свидетелите. Съобщава: Cm. Д. Коларов Плевен).
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен.
При неорганическото — няма търсене или копнеж; няма нищо, освен сляп ответ на vim a tergo (латинският текст не се разчита добре). Съзнателно очакване ли е очевидната предвидливост на птичката, която строи гнездо за неродените си птиченца? Трудно е да се каже из каква зачатъчна форма възниква съзнанието. Без съмнение, животните имат памет; техните действия проявяват една зачатъчна форма на ум. Кучето си спомня де е закопало спестения си кокал. Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен. Но няма нужда да се впущаме в разглеждане качествата на по-низшите същества: ние знаем съвършено добре, че самите ние притежаваме ум и съзнание, както и живот; и въпреки това, никаква проява на физическата вселена не може да докосне работата или естеството на кое да е от тия неща. Ние само знаем, че всички те използват общата енергия и че се покоряват на обикновените физически и химически закони. Когато се мине зад това, обаче, ние ще видим, че те проявяват и добавъчни особености, които ги правят да не са прост механизъм. Така погледнати съществата, ние имаме ново схващане за вселената, което трябва да обясним с нови средства. Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече.
към текста >>

За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати.
към текста >>

НАГОРЕ

0.79591298103333