Търсене в текстове за 'Чиста мисъл'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 576 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена.
към текста >>

И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.
И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък.
към текста >>

Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл.
И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
към текста >>

Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
към текста >>

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>

Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
към текста >>

Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път.
към текста >>

Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.
Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
към текста >>

Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
към текста >>

Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа.
към текста >>

Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си".
Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край.
към текста >>

Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери.
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
към текста >>

Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото.
Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
към текста >>

Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта.
Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране.
към текста >>

и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование.
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати.
към текста >>

Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи?
Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна.
към текста >>

да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло?
Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал. И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр.
към текста >>

В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача.
А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество. В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача. Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
към текста >>

4. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.
към текста >>

В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност.
Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта. В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност. И наистина, човешкото съзнание не може да обхване нищо по общо и обединяващо от любовта. Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата. Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне. Но той се взира в него и вижда в лицето му своя вчерашен противник.
към текста >>

Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.
към текста >>

И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
към текста >>

5. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега.
Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл.
към текста >>

Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже.
За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
към текста >>

6. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено.
към текста >>

Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
към текста >>

Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови пороци. Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота.
към текста >>

В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен.
И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни народи. Например, един метод, приложен към един индиец, не може да даде същия резултат, ако се приложи към един европеец. И обратното е също вярно. Явява се въпросът: днес притежаваме ли тия методи? По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен. Ако напр. днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник? Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна.
към текста >>

За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му.
Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна. Тук са необходими едни правилни методи, които биха могли да се приложат в дадения случай и да дадат необходимите резултати. Тия методи, обаче днес липсват. За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му. Той обаче се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде. Питам: какво е направил тоя лекар? Почти нищо. Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина. За една пневмония утехата е хубаво нещо.
към текста >>

7. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
към текста >>

Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано.
към текста >>

Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
към текста >>

8. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ.
към текста >>

И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние.
За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

9. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива.
H. P. Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява.
към текста >>

За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина.
Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата.
към текста >>

Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса.
Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието.
към текста >>

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.
към текста >>

10. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той стои на чиста опитна почва.
„Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит. Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там.
към текста >>

А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота.
Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това.
към текста >>

И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас.
Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие.
към текста >>

" Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш". Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила.
към текста >>

Мисълта е сила.
" Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш". Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив.
към текста >>

Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.
Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата.
към текста >>

Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим.
към текста >>

Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>

Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство.
към текста >>

Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
към текста >>

Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
към текста >>

332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
към текста >>

Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне.
Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства.
към текста >>

Това е вече молитва в широкия смисъл на думата.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа".
към текста >>

Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>

И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота.
и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф. духовната сила да вършат това? Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това. Защо другарите им не са вършили като тях ?
към текста >>

11. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.
За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
към текста >>

За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях.
Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина.
към текста >>

Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая.
Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление.
към текста >>

и то най-чиста и обилна.
Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно.
към текста >>

12. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос".
Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него.
към текста >>

Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него.
В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки.
към текста >>

И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл.
Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.
към текста >>

Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение.
Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение. Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc. А град., мин. и сек.
към текста >>

13. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа.
Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
към текста >>

И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.
към текста >>

Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина.
тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност.
към текста >>

И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение.
Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя.
към текста >>

Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи.
По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
към текста >>

Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz.
към текста >>

Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
към текста >>

А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно.
Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност.
към текста >>

[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност.
А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

14. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
към текста >>

Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
към текста >>

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал.
Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там!
към текста >>

В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл.
Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
към текста >>

Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово.
Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание.
към текста >>

Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води.
Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ.
към текста >>

15. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл.
А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност.
към текста >>

Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н.
Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота. Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато!
към текста >>

Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява.
А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.
към текста >>

Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло.
Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота.
към текста >>

16. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния.
После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си".
към текста >>

Там душата може да издигне по-високо своята мисъл.
Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата.
към текста >>

В неговата проява е смисълът на човешкия живот.
Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея.
към текста >>

17. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.
Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°.
към текста >>

Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди.
пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат.
към текста >>

18. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка.
Георги Северов І. ARIES (ЗА ПРОЛEТТА) Пролет! Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот!
към текста >>

Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа!
Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима.
към текста >>

Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела!
Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ!
към текста >>

Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци.
Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци. Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела! Да бъде благословен тоя миг, когато стана чудото в тайната съкровищница на природата. Да бъде благословен мигът, когато слънцето, сияйно, мощно влезе в първия знак на вечното колело. Пролет, Ариес, глава на всяко начинание.
към текста >>

19. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друмници далечни ли ожидат чистата зеница, отправили кормило и опънали платна към 6рега?
Из "Приказките на морето" Георги Северов І. ОКОТО НА НАДЕЖДАТА Едно устремено око неспирно бди и чака да се подаде зад хоризонта бяло петно. Друмници далечни ли ожидат чистата зеница, отправили кормило и опънали платна към 6рега? Не знам. Нова, неродена за другите мечта държи погледа в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост. Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни.
към текста >>

Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час.
Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние. Море, колко време чака светлото око.
към текста >>

Умът, обезверен не знае още тая тайна съкровена, но чистата зеница, през която душата ни наднича, знае и затуй неспирно бди за белия, прииждащ час на радостта.
Колко чака да се зададе на твоя тъмно-син хоризонт корабът на съкровената мечта, що лети отдавна към жадния, копнеещ взор! Като девойка, оставена да чака жених от далечна страна, така седи и чака душата ни хубавия неизвестен час... Какво ще стане тогава? Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима? Никой не знае бъдното в точност. Звезда не ще остане където да не стъпи ногата ни; и кът не ще остане невидян от нашето око. Умът, обезверен не знае още тая тайна съкровена, но чистата зеница, през която душата ни наднича, знае и затуй неспирно бди за белия, прииждащ час на радостта. Прелестно око на надеждата. Верен страж, като око на влюбена царкиня, която чака своя далечен гост. Ти светиш в мрака и чакаш твоята радост. Минават дни. Прииждат нови.
към текста >>

Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността.
Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда. Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз.
към текста >>

Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята.
Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг. Не ще го знае, никой... Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в него цяла вечност! Защото вечността понякога се сбира в миг и тоя миг ни подаряват като малък, светъл бисер! И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята. Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова. Там, в скритата светиня на душата, се оставят най-ценните ни дарове в живота. Там стои прикътано зърното на краткия и хубав миг, което ти ми даде. В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш.
към текста >>

Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди.
Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред.
към текста >>

Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов!
но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост.
към текста >>

20. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е.
Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман.
към текста >>

учение на мисълта, на чистата мисъл.
Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина.
към текста >>

За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета.
Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата. Създават се лоши сокове, които замърсяват кръвта. За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви.
към текста >>

Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви.
За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето.
към текста >>

Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане.
Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
към текста >>

То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

21. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тара бей чете много лесно в мисълта на другите.
Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”.
към текста >>

* * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”.
Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин.
към текста >>

Това е тезата на доктор – Густав льо Бон: Психологията на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия.
Или пък, в един момент, пред очите ти пониква растение? Всичко това се дължи на едно силно колективно внушение, – ми отговаря Тара бей. – Зрителите са, един вид, хипнотизирани от факира и като че ли една епидемическа илюзия обзема цялата тълпа. Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира. Нищо не може да се отговори. Това е тезата на доктор – Густав льо Бон: Психологията на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия. Всеки един обикновен народен индийски факир притежава тази специална духовна мощ, придобита чрез едно дълго, упорито упражнение. Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло?
към текста >>

22. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води.
Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос.
към текста >>

– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час.
Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд.
към текста >>

Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик.
Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене.
към текста >>

Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг?
О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам.
към текста >>

Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ. Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи.
към текста >>

23. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води.
Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира.
към текста >>

То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива.
В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари.
към текста >>

Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва.
към текста >>

Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>

Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог.
Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>

24. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
към текста >>

Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл?
Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга.
към текста >>

За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта.
Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън. За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта. Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява.
към текста >>

Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз.
Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява. Не би имало немотия на земята, ако ние живеехме в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота. Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот. Едната води към нашата личност, другата към нашето Аз. Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз. Тях ще трябва да различим една от друга. Ще трябва да пресеем плевела от житото. За това живеем на земята. За това е сътворено времето за земните люде. Затова с бавна тежка стъпка крачат напред в дългия безкраен друм годините - отломъци от вечността...
към текста >>

25. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
към текста >>

Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук.
към текста >>

И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
към текста >>

„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>

Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
към текста >>

Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението.
Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ.
към текста >>

" Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя.
Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
към текста >>

Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента".
Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа.
към текста >>

Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов.
Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>

26. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
към текста >>

Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
към текста >>

Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия.
Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории?
към текста >>

Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава.
Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих!
към текста >>

Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица.
Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората.
към текста >>

Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит.
Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата.
към текста >>

Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
към текста >>

Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала.
към текста >>

Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота.
Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия.
към текста >>

В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си.
Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

27. Практичен окултизъм – А. Б. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На него принадлежи чистата висока мисъл.
Те са тялото, душата и Духът. Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва. То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл. Той нашепва идеите за съвършенството. Той се стреми към възвишено добро и красив идеал. Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога.
към текста >>

28. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини!
Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината! Гледайте натам! Не видите ли литналите бели знамена?
към текста >>

Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека.
Гледайте натам! Не видите ли литналите бели знамена? Не чувате ли как звънти отнякъде победно шествие на войнство? Те отминават, отиват! В царството на сенките отхождат тия, които носят само светлина. Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека. Не бойте се от вихрите! Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни.
към текста >>

29. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл.
съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна.
към текста >>

– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>

По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия.
Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя.
към текста >>

Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето.
Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система.
към текста >>

Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
към текста >>

В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>

Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси.
Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател. Кухнята често пълни живота ни с горчивини. Защото практиката в нея прекрачва границите на здравия разум. Трябва да се обработват само ония продукти, които не могат без това.
към текста >>

Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад.
Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи.
към текста >>

30. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията.
Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол.
към текста >>

Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек.
Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика.
към текста >>

Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло.
След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика. Но ние се отклонихме от предмета.
към текста >>

Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост.
Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика. Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл.
към текста >>

Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл.
Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол. „Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на парите, силата, славата, В това е всичката разлика. Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл. По тяхното мнение човекът, това е развиваща се молюска и затуй това, което говори митологията, преданието е невярно. Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане. Даже от гледището на съвременната мисъл човек не може да бъде само развитие на молюската. Всяка еволюция предполага инволюция. Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея.
към текста >>

Даже от гледището на съвременната мисъл човек не може да бъде само развитие на молюската.
Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл. По тяхното мнение човекът, това е развиваща се молюска и затуй това, което говори митологията, преданието е невярно. Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане. Даже от гледището на съвременната мисъл човек не може да бъде само развитие на молюската. Всяка еволюция предполага инволюция. Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо.
към текста >>

В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите?
към текста >>

или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>

мисълта, душата, духа.
Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман.
към текста >>

Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл.
Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл.
към текста >>

Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл.
Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо. Времето и пространството съществуват само в разума на човека. Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето. Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е.
към текста >>

В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него.
Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето. Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
към текста >>

Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом.
към текста >>

Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея?
Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта. Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>

31. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА [1] В хармония с великата действителност, която ни заобикаля. „Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове на Бога. Тогаз съзнаваме нашето синовно отношение км Бога". „Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те? Какво ти говорят те? Те ти говорят велики работи, понеже идат от много далеч и ти носят приветствия от тези същества, които са ги изпратили.
към текста >>

Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл.
Напр., посяваш жито и мислиш, че това жито ти си го произвел. Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл. Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа. Всъщност, всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда.
към текста >>

В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати.
При новото разбиране на труда, всеки вид труд се обръща на дейност, пълна с такава красота и се върши с такава радост. Чел съм някъде у един автор, че някои млади единбургски художници украсили стените на болницата с картини доброволно, даром, от любов км болните. И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор. В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини? В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати. В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници. По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим. Кой вид труд отговаря на човешката природа? „Как ще любим Бога? Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество.
към текста >>

Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал.
И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна. Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления в космоса има връзка.
към текста >>

32. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

Всяка чиста мисъл дава сила.
„Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

Чистата мисъл и чистото желание усилват волята.
Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

33. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр.
към текста >>

Мисълта творец на характера — Дж.
Колвил – 15 лева. През дверите на доброто — Дж. .Ален. – 6 лева. Първи стъпки към света на живота— Дж. Ален – 66 лева. Мисълта творец на характера — Дж. Ален – 9 лева. Бхагавад Гита или Божествената песен – 20 лева. Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В. Граблашев – 35 лева. При нозете на Учителя — Кришнамурти – 6 лева.
към текста >>

34. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяка мисъл е дреха, огледало за човека.
Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце.
към текста >>

Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство.
И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън.
към текста >>

Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
към текста >>

Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>

Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил.
към текста >>

35. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена.
Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш.
към текста >>

Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота.
За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост.
към текста >>

Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение.
Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост.
към текста >>

една всеобилна, чиста и трайна радост.
Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление - а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова. Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя начин на изражение, е престъпност. Тук милиони хора не ще са съгласни с мен. Но всички някога ще споделят моя начин на гледане - когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят.
към текста >>

Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете!
Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта. Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство!
към текста >>

Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда.
Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее. Не - вие не трябва да се боите, че ако не убивате добитъка и дивеча, те тъй много ще се размножат, че вашите градини, градове и къщи ще бъдат препълнени от тях, нито пък, че ще ви отнемат от храната. Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда. Любовта е основа на творчеството, основният закон на целия свят. Където се живее с любов, самият закон почва да работи, за да оправя условията и да нагласява всички неща по между им. А вивисекцията (разсичането на живи животни с научна цел)? Ужасявам се, когато мисля за това! Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира удоволствие в това!
към текста >>

36. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен.
При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива.
към текста >>

Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати.
Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава.
към текста >>

Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1].
Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен.
към текста >>

37. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нему е дадено самосъзнание и силата на мисълта, за да развие своите божествени качества.
Голяма е вината на човеците спрямо животното царство. Кога той ще пожелае да я угаси и чрез делата на съжалението и на добрината да поправи своите жестоки престъпления? Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата - едничкото тъмно петно в творението на Създателя. Човекът е станал една опасност за съвършеното изпълнение на Божия план. И все пак той е създаден - и при все това той е предназначен да стане неговото славно увенчание. Нему е дадено самосъзнание и силата на мисълта, за да развие своите божествени качества. Как той е злоупотребил с тоя поверен дар Божий! Сега в бъдеще той ще придобие по-висше самосъзнание - и ще се знае едно с всеки живот. Тогава той не ще прави вече злото, което е вършил в миналото. Тогава той ще научи всички да обича, както сега само себе си обича. Да, - дори и насекомите, презрените!
към текста >>

Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл.
Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате. Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат. С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз. Той е целия живот.
към текста >>

Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл.
Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота. Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата.
към текста >>

Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден?
Сравнете двата резултата. Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав. Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа? Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва? Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете? Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.
към текста >>

Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава.
Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа? Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва? Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете? Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.
към текста >>

38. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
към текста >>

В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини.
към текста >>

Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура.
Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
към текста >>

Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам.
към текста >>

Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата.
Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно.
към текста >>

Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание.
към текста >>

И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи.
Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е.
към текста >>

Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни.
Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува. Самонаблюдението е основа на знанието и условие за самоовладяване. Умен е този, който и в погрешките си види нещо красиво. Такъв скоро ще се изправи.
към текста >>

39. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея".
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът.
към текста >>

Животът трябва да се схване като чиста, като основна буква.
Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави. Животът трябва да се схване като чиста, като основна буква. Живот има само в съзнанието. Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот. Да живееш, това значи да съзнаваш, че можеш да се качиш на най-голямата височина и да слезеш до най-голямата дълбочина. Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия.
към текста >>

40. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост.
Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост. Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина. По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса.
към текста >>

Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса.
Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо. Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си. Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов.
към текста >>

Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне.
Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов.
към текста >>

Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов.
Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
към текста >>

Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество!
Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи! Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето същество, цялото ваше естество! Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак?
към текста >>

Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>

41. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя.
" Бъди царски син. Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си. Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син! Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал. Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя. Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала. Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината. Страданието чисти. Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем! Водата е, що умива - направи ни крепки да устоим!
към текста >>

Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала.
Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си. Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син! Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал. Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя. Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала. Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината. Страданието чисти. Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем! Водата е, що умива - направи ни крепки да устоим! Въздухът е, що разведря - смелост ни дай да го прекосим.
към текста >>

Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл.
Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл. Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ!
към текста >>

42. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни?
Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни? Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса. Ала тогава и помен не ще има от вашето самолюбие.
към текста >>

Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили?
Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса. Ала тогава и помен не ще има от вашето самолюбие. Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили? Бихте ли желали да ги видят? Бихте ли посмели да оставите да ги видят? Боя се, че вие често сте доволни в убеждението си, че други не могат да видят вашите мисли. Но в новата раса всички ще виждат вашите мисли! * * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили?
към текста >>

* * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили?
Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили? Бихте ли желали да ги видят? Бихте ли посмели да оставите да ги видят? Боя се, че вие често сте доволни в убеждението си, че други не могат да видят вашите мисли. Но в новата раса всички ще виждат вашите мисли! * * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили? Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
към текста >>

Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли.
Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час?
към текста >>

Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга.
А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час? Какво ще направите?
към текста >>

Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса!
Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час? Какво ще направите? * * * Вие се съмнявате в моите думи?
към текста >>

Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша мисъл.
Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър? Какво прибавяте към него всеки час? Какво ще направите? * * * Вие се съмнявате в моите думи? Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша мисъл. Дори и вашите най-тайни мисли не са пред мене скрити- Дори и беглите забелязвам. Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му.
към текста >>

Чрез успокоена концентрирана мисъл образувате една форма от това, което желаете да постигнете.
В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат. В новата раса всички ще виждат. Но никой не ще влезе в нея, който не си е променил облеклото - достойно и прилично за ясновидското око. Само, който си е пречистил мислите и ги е одухотворил с любов, ще бъде приет в моята раса на бъдещето. Чрез вашите мисли си образувате собственото бъдеще: което мислите, това ставате! Чрез успокоена концентрирана мисъл образувате една форма от това, което желаете да постигнете. По тоя образ, ако го направите доста силен - ще се образуват условията и телата ви. Това е едно опасно знание. Защото вие имате егоистични желания. Вашето желание е да бъдете богат и прочут: да блестите, да надминете вашите съвременници по сила, богатство, знание или изкуство. И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите.
към текста >>

Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса.
И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли.
към текста >>

* * * Мисълта е творческата първична сила.
И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли. Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите. Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос.
към текста >>

Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя.
Тогава стават катастрофи или епидемии, чума или война. Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>

Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>

43. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл.
В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли.
към текста >>

В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда.
Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден. Христос учил учениците си на науката на доброто.
към текста >>

Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват.
Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши.
към текста >>

Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват.
Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света.
към текста >>

Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях.
Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек. Учителят
към текста >>

44. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят.
Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата.
към текста >>

45. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност.
Аз съм във всички – Всички са едно с мен. Мислете върху това, докато никого отделен от мен не виждате, защото аз съм те всичките и всички от тях съм Аз. Аз гледам през всички човешки очи - желай винаги мен да виждаш там. Мисли за Мен като за Мощ, която помага и ръководи. Във всяка помощ, във всяка жертва съм Аз, и когато се притечете в помощ на вашите ближни, то вие работите за вашето съединение с Мен. Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят. Великият Помагач Ние сме доброто в света. Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне. Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици. Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме.
към текста >>

Бъдете уверени, че винаги следвате Неговата любовна мисъл: нали Той обхваща със своята Любов всеки атом, всяко живо създание, всяко човешко същество - Каквото и да бъде то или каквото и да прави.
Мислете върху това, какво Той желае да правите. Нищо недостойно за Него не трябва да намира израз у вас. Любете Го с цялото си същество и подигнете съзнанието си до Неговата велика Любов към вас. Проявете навън тая Негова Любов, с същата сила, с която я възприемате. Когато обичате другите , вие любите Него. Бъдете уверени, че винаги следвате Неговата любовна мисъл: нали Той обхваща със своята Любов всеки атом, всяко живо създание, всяко човешко същество - Каквото и да бъде то или каквото и да прави. По същия начин и вие трябва да обичате. Всяко ваше дихание трябва да изявява в света Неговата Любов. Христос в нас Той е Единният, който управлява сърцата на хората, които и да са те. От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия свят. Намерете Го в самите вас.
към текста >>

46. В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода.
Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество. Така че първият съд отвсякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше настрани и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества.
към текста >>

И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд.
Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити никак не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните и строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство. Забележка от преводача. Горните опити доказват: 1. Квасните гъбички или поникналият житен стрък се намират в един съд, който е потопен в друг съд с някакъв разтвор. И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд. Това показва, че веществата имат лъчево действие, т.е. влияят със своите етерни строителни сили. 2. Тези опити показват, че витамините са лъчи, защото когато не доставим на известен организъм (в случая поникнал житен стрък или квасни гъбички) известен вид етер, появяват се болезнени процеси, които се премахват, като му доставим съответния витамин. 3. Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните са важни не само със своя храните елен състав, но и със своите етерни строителни сили, т.е.
към текста >>

47. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Душата излязла чиста от Твореца, след своите странствувания, ще застане гола, само с добродетелите си пред Бога.
Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат . Не лъжи, бъди смел. Не убий. Имай пълна вяра. Душата излязла чиста от Твореца, след своите странствувания, ще застане гола, само с добродетелите си пред Бога. Учи се от Природата. Бъди верен на Бога, на себе си и на ближния. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито покрито. Животът трябва да се подобри първо отвътре в човека, а после отвън.
към текста >>

Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът.
* * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
към текста >>

Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло.
Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
към текста >>

Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>

Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя.
към текста >>

48. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените.
Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души. Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон. Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това.
към текста >>

Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става.
И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души. Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон. Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това. Наричайте Го Върховна Истина.
към текста >>

Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост.
Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия. Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм!
към текста >>

49. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца.
към текста >>

Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане.
Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите.
към текста >>

За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък.
Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас.
към текста >>

Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас.
За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание. Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила. Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията.
към текста >>

Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл.
Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание. Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила. Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас.
към текста >>

Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви.
Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание. Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила. Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече.
към текста >>

Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас.
Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила. Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик.
към текста >>

Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други.
Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи.
към текста >>

Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това.
Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия.
към текста >>

Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия.
Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък.
към текста >>

Не трябва да пропилявате нито една мисъл.
Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази.
към текста >>

Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас.
тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа.
към текста >>

Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно.
Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро.
към текста >>

Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази.
Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили.
към текста >>

Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа.
Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили. Разумът е материал, с който градим; това ще разберете, когато почнете да познавате по-високите области. Не оставяйте прочее вашите мисли да блуждаят наоколо, като малко куче, трябва постоянно да ги владеете и ръководството им да вземете в собствени ръце.
към текста >>

Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили.
Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили. Разумът е материал, с който градим; това ще разберете, когато почнете да познавате по-високите области. Не оставяйте прочее вашите мисли да блуждаят наоколо, като малко куче, трябва постоянно да ги владеете и ръководството им да вземете в собствени ръце. Владеене на мисълта е най-важната крачка при всички работи. Затова никога не бивайте по отношение мислите си негативни. Бъдете винаги будни.
към текста >>

Владеене на мисълта е най-важната крачка при всички работи.
Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили. Разумът е материал, с който градим; това ще разберете, когато почнете да познавате по-високите области. Не оставяйте прочее вашите мисли да блуждаят наоколо, като малко куче, трябва постоянно да ги владеете и ръководството им да вземете в собствени ръце. Владеене на мисълта е най-важната крачка при всички работи. Затова никога не бивайте по отношение мислите си негативни. Бъдете винаги будни. Всяка ваша мисъл трябва да ме достигне; така ще мога да ги скача с моите И Моите мисли трябва все по-ясно да бъдат възприети от мозъка ви. Обучавайте моя мисловен орган, като мислите ясно и то само това, с което можете да помагате на другите. Пречистете го и го доведете в спокойствие, като се стараете да отстраните всичко, що няма общо с предмета, с който се занимавате.
към текста >>

Всяка ваша мисъл трябва да ме достигне; така ще мога да ги скача с моите И Моите мисли трябва все по-ясно да бъдат възприети от мозъка ви.
Разумът е материал, с който градим; това ще разберете, когато почнете да познавате по-високите области. Не оставяйте прочее вашите мисли да блуждаят наоколо, като малко куче, трябва постоянно да ги владеете и ръководството им да вземете в собствени ръце. Владеене на мисълта е най-важната крачка при всички работи. Затова никога не бивайте по отношение мислите си негативни. Бъдете винаги будни. Всяка ваша мисъл трябва да ме достигне; така ще мога да ги скача с моите И Моите мисли трябва все по-ясно да бъдат възприети от мозъка ви. Обучавайте моя мисловен орган, като мислите ясно и то само това, с което можете да помагате на другите. Пречистете го и го доведете в спокойствие, като се стараете да отстраните всичко, що няма общо с предмета, с който се занимавате. Направете го по-чувствителен и по-чист; тогава ще можем винаги да си служим с него. Чистите мисли са материала, с който работим. И така, очистете вашите мисли до такава висока степен, че всяка една от тях да може да се използува от Нас и от Него.
към текста >>

Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си.
Пречистете го и го доведете в спокойствие, като се стараете да отстраните всичко, що няма общо с предмета, с който се занимавате. Направете го по-чувствителен и по-чист; тогава ще можем винаги да си служим с него. Чистите мисли са материала, с който работим. И така, очистете вашите мисли до такава висока степен, че всяка една от тях да може да се използува от Нас и от Него. Вие можете да ги чистите, като ги сравнявате с Неговите. Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си. Концентрирайте се върху туй, което правите, чувате, учите или четете. Мощта на мисълта е голяма. Използувайте я сега съзнателно за Него. Употребявайте я винаги, за да помагате на света. Всеки един ден е загубен, в който вие не сте употребили разсъдъка си и не сте го довели до една по-добра форма, за да бъде използуван от Нас и от Него.
към текста >>

Мощта на мисълта е голяма.
Чистите мисли са материала, с който работим. И така, очистете вашите мисли до такава висока степен, че всяка една от тях да може да се използува от Нас и от Него. Вие можете да ги чистите, като ги сравнявате с Неговите. Чрез концентрация на мисълта ще можете да достигнете Божеството в себе си. Концентрирайте се върху туй, което правите, чувате, учите или четете. Мощта на мисълта е голяма. Използувайте я сега съзнателно за Него. Употребявайте я винаги, за да помагате на света. Всеки един ден е загубен, в който вие не сте употребили разсъдъка си и не сте го довели до една по-добра форма, за да бъде използуван от Нас и от Него. Мълчание Делата ви трябва да покажат стъпалото, на което стоите, а не думите ви. Научете се да мълчите.
към текста >>

Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката.
Изучавайте законите - следете действията им във физическата материя. Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие. Заобиколете се с ритмични трептения и предавайте ги и на другите. Мислете „Доброто" - и ще си създадете по-добри материални условия. Мислете „Красивото" - и като резултат ще имате по-добро здраве.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вегетарианството, възприето по нравствени подбуди, ще спомогне твърде много за идването на една по-възвишена, по-чиста, по-благородна култура. 11.
Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V. Berlin W. 15 Една ценна книга по вегетарианството, в която авторът разглежда въпроса за свещените права на животните, които хората тъй грубо нарушават при кланета, на лов, при вивисекция, с жестоки отношения и пр. Животните са наши по-малки братя и докато ние не се научим да се отнасяме благородно с тях, ще си останем жестоки и груби и помежду си. Вегетарианството, възприето по нравствени подбуди, ще спомогне твърде много за идването на една по-възвишена, по-чиста, по-благородна култура. 11. Esperanto — oficiala organo de universale esperanto assc- cio — XXVI jaro, Marto. Redaktoro: D-ro Edmond Privat. 1. Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина.
към текста >>

Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15.
Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14. Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15. Списание „Възраждане". За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>

51. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно.
Колко „велики" и „свети" неща днес звучат като празни гласове на „кимвали, що дрънкат" - както се изразява великият бунтовник на духа, апостол Павел. Колко ценности дълбоко в нас се тачат вече за безценица - но пак мълчаливо, безшумно за да се не смути ревнивата и зла традиция, за да се не огорчат тия, които са им платили скъпа дан. Развихреният размах на времето премахва вече мъглата, която забулваше с някаква омая тия неща, които макар и тачени за свещени, са деца на вечната, бродещата по цялата земя лъжа. Да ги не споменаваме. Всеки от нас може да ги наброи с десетки и стотици. Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно. Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка?
към текста >>

Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици.
Да ги не споменаваме. Всеки от нас може да ги наброи с десетки и стотици. Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно. Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това. – Да ги накараме да млъкнат!
към текста >>

Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това.
Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това. – Да ги накараме да млъкнат! Да ги заставим да не светят, да им измислим грехове, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора. Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции.
към текста >>

52. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
към текста >>

Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>

53. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
към текста >>

54. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Бистра и чиста вода блика от планинския извор и слиза на долу.
РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Бистра и чиста вода блика от планинския извор и слиза на долу. Но по-долу тя не е толкоз чиста, тя е вече примесена с чужди елементи. В глъбините на човешкото естество има нещо възвишено, красиво, което можем да сравним с този извор. И когато обичаш някого, ти го обичаш, защото с прозрение зад формата виждаш божественото, което работи в него. Вярвай в човека! След хиляди години човек ще разбере, що е Душата!
към текста >>

Но по-долу тя не е толкоз чиста, тя е вече примесена с чужди елементи.
РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Бистра и чиста вода блика от планинския извор и слиза на долу. Но по-долу тя не е толкоз чиста, тя е вече примесена с чужди елементи. В глъбините на човешкото естество има нещо възвишено, красиво, което можем да сравним с този извор. И когато обичаш някого, ти го обичаш, защото с прозрение зад формата виждаш божественото, което работи в него. Вярвай в човека! След хиляди години човек ще разбере, що е Душата! Това е най-благородното в човека.
към текста >>

Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички.
Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа! Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло. Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички. И тогаз всички същества ще ти станат мили и близки. Ти ще обичаш Бога в тях! Тогаз ти си вече от родените, ти си вече освободен от властта на илюзията и си влязъл в живота на реалността. И тогаз ти ставаш вече един от работниците; ти си от пробудените. И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото светлината на едно газениче – от светлината на слънцето.
към текста >>

55. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество.
Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство.
към текста >>

Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов.
Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост.
към текста >>

апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането.
Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
към текста >>

Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл.
Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето.
към текста >>

И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде.
към текста >>

56. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите.
Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите.
към текста >>

Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич.
към текста >>

От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба.
Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност. Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране. Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение.
към текста >>

--------------------------------------------------- [1] Из идеите на движението „Нова мисъл" в Англия.
Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение. Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране. Превод от есперанто: П. Г. Пампоров. --------------------------------------------------- [1] Из идеите на движението „Нова мисъл" в Англия.
към текста >>

57. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6.
Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа. И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда, любов, чистота. Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6. Скоро ще излезе от печат трилогията: „Книга за живия Бог, „Книга за човека" и „Книга за другия свят – отвъд" от Бо Ин Ра. На всички предплатили абонати трите книги, които иначе възлизат над 100 лева, се отстъпват за 80 лева. Всичко се изпраща на адрес: Жечо Панайотов, Опълченска, 66, София, III. Препоръчваме ги на читателите. 7. Д-р Кирил Паскалев.
към текста >>

Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота.
Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература.
към текста >>

Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим.
творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди. Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме.
към текста >>

„Учителска мисъл", орган на Българския учителски съюз. 31.
XI, септ. 1931 година, езотерично списание, излиза в Неапол. Орган на международното психично общество. 29. „Свободно възпитание", редактор Д. Кацаров. 30. „Учителска мисъл", орган на Българския учителски съюз. 31. „Листопад", год. XII, 1931 година. Редактор Дим. Бабев, месечно литературно списание – София. 32. „Трезва просвета", год.
към текста >>

58. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода.
Ели СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Безкрайно много томове са писани върху значението на дълбоките убеждения. И не само в света на литературата и философията. Най-видните съчинения за силата на убеждението са останали неиздадени, те съставят най-великите скрижали на живота и природата. Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
към текста >>

Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят. Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието.
към текста >>

Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина.
И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението. Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина. Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения.
към текста >>

Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати.
Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
към текста >>

На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл.
на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
към текста >>

Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение.
То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината.
към текста >>

Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта.
И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи.
към текста >>

И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
към текста >>

Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала.
Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота. Разумният човек, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята. Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом. Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения.
към текста >>

Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила.
Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати.
към текста >>

Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати. Радост има само в онази работа, която е резултат на дълбоките убеждения в живота. Те разцъфтяват човека, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
към текста >>

59. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси.
Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика.
към текста >>

Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр.
към текста >>

60. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор.
П. Г. Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви.
към текста >>

И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви.
Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде. Така говори Духът на Вечния в планината.
към текста >>

Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера!
Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове! Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера! Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи песента на великата, чистата, всеотдайната любов! Благословени са тихите часове на общение с Вечния! Рилски езера, 2. VIII. 1932
към текста >>

Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи песента на великата, чистата, всеотдайната любов!
Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове! Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера! Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи песента на великата, чистата, всеотдайната любов! Благословени са тихите часове на общение с Вечния! Рилски езера, 2. VIII. 1932
към текста >>

61. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира.
Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество.
към текста >>

Това е неговата мисъл, неговият ум.
Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум. Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести.
към текста >>

Чистата кръв е първото условие за здравето.
Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични.
към текста >>

62. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът пък включва в себе си здравето в най-широк смисъл на думата.
Aмри Живот и условия за здраве Всички хора са пътници във вселената. Всички същества на земята, по водата и из въздуха са туристи, които имат да извървят един път по-дълъг или по-къс и то за определен срок от време. За да се извърви този път, даден е съответен живот. Животът пък включва в себе си здравето в най-широк смисъл на думата. Живият човек приема много неща в организма си. Много и различни храни има, които изобщо допринасят нещо за организма. Едни от тия храни са определени за ума на човека, други – за сърцето, а трети – за неговия стомах. Всички тия храни, най-различни по вид, качество и полза, човек приема ежедневно и постоянно в организма си. Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота.
към текста >>

Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота.
Животът пък включва в себе си здравето в най-широк смисъл на думата. Живият човек приема много неща в организма си. Много и различни храни има, които изобщо допринасят нещо за организма. Едни от тия храни са определени за ума на човека, други – за сърцето, а трети – за неговия стомах. Всички тия храни, най-различни по вид, качество и полза, човек приема ежедневно и постоянно в организма си. Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота. Това е Духът отгоре, който иде или влиза да очисти нашия живот, определен за извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н. зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма.
към текста >>

При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние.
Много и различни храни има, които изобщо допринасят нещо за организма. Едни от тия храни са определени за ума на човека, други – за сърцето, а трети – за неговия стомах. Всички тия храни, най-различни по вид, качество и полза, човек приема ежедневно и постоянно в организма си. Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота. Това е Духът отгоре, който иде или влиза да очисти нашия живот, определен за извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н. зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма. И на трето място, то зависи от определената доза вещество и благоприятно развиващата се сила в него.
към текста >>

Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика.
зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма. И на трето място, то зависи от определената доза вещество и благоприятно развиващата се сила в него. Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм.
към текста >>

Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно.
И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята.
към текста >>

Въздухът, взет в широк смисъл и слънцето са два гения, които незабелязано - хомеопатично - извършват своя лечебен процес върху организма.
Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята. Човек може малко да живее, но здраво да живее! Водата ще мине своя път. Тя ще мине много и разни граници, разни състояния на прояви, но пак ще се върне там, отдето е дошла. Въздухът и слънцето са също така два лечебни фактора за организма, които могат да подигнат духа на човека и да върнат здравото му състояние. Въздухът, взет в широк смисъл и слънцето са два гения, които незабелязано - хомеопатично - извършват своя лечебен процес върху организма. Учени хора са посочили следната класификация за използуване на въздуха при разни случаи на лечение: за кабинетните хора боровият въздух е лек при всички случаи на заболяване; за нервните хора от полза е въздухът на високи планински места; за ипохондриците и маниаците езерният въздух оказва лечебно действие. Вторият лечебен фактор е слънцето през всичките часове и дни на годината. То е лек, балсам за слаби натури и за хора със слаба жизненост, с унил дух и без идеи. За предпочитане е утринното слънце. За ревматичните хора лечебно действие оказват светлината и топлината и т.н.
към текста >>

Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние.
Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и вещество. Оттук излиза, че нашият организъм е в допир и родство с всички материи на Битието. В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез стомаха и червата”. Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез стомаха и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”. Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си! ” Здравето подразбира чиста кръв.
към текста >>

” Здравето подразбира чиста кръв.
Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си! ” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно. Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел.
към текста >>

„Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят.
За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си! ” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно. Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел. След всяка болест иде едно здравословно състояние, защото организъмът е създаден да бъде здрав”.
към текста >>

„Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват.
Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си! ” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно. Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел. След всяка болест иде едно здравословно състояние, защото организъмът е създаден да бъде здрав”.
към текста >>

63. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл.
Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик разумен свят.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила. ” „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. ” „Проучвайте великата природа, всички велики закони. ” Учителят. Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма. Това не изчерпва същината на природата.
към текста >>

Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е.
Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма. Това не изчерпва същината на природата. Зад това изучаване по форма седи изучаването ù по съдържание, т.е. изучаването на онези енергии, които организират формите. Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е. изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират. Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма.
към текста >>

Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл.
Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
към текста >>

В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>

Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота.
Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части.
към текста >>

Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата.
Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му!
към текста >>

Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя?
Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата!
към текста >>

64. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да постъпваш добре, това е смисълът на живота.
Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема. Както всяка дума трябва да се тури на своето място, така и постъпката е добра, ако е направена на своето място. Да постъпваш добре, това е смисълът на живота. Добрата постъпка води към нова наука. Кои са признаците на добрата постъпка? Когато човек постъпва добре, всичко в природата, без изключение, се кооперира с него. Добрата постъпка има отношение към цялото, тя представя усилия на човешкия дух. Който постъпва добре, с оглед да спечели нещо, той всичко ще изгуби.
към текста >>

Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече.
Добрата постъпка е магическата пръчица, която дава сила на човека. Който постъпва добре, силата е в него, и той е господар на положението. Как се изразява добрата постъпка? – В три неща: вода да донесеш, хляб да замесиш и огън да запалиш, да опечеш хляба. Природата е един голям дом, в който хората са дошли да живеят, но тя всички ще провери. Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече. Тази е философията на човешкия живот. И тъй, добрата постъпка е магическата тояжка, върху която трябва да се работи. Мислете върху водата, която трябва да донесете; върху питката, която трябва да омесите и върху огъня, който трябва да запалите. Това се изисква от всеки човек, който е дошъл в дома на великата природа да живее и да се учи.
към текста >>

65. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога?
Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се.
към текста >>

Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля.
Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея? Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота. Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля. Един господар трябва да съществува в света! Значи, една глава трябва да има човек, а не две. Най-голямото нещастие за човека е да има две глави. И на тази глава всичко друго трябва да се подчинява. Една глава, едно убеждение трябват на хората!
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл.
Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни.
към текста >>

Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл.
Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
към текста >>

Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората.
В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува.
към текста >>

Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл.
Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди.
към текста >>

При това състояние човекът търсеше чистата наука.
Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени.
към текста >>

Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят.
Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит.
към текста >>

В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл.
Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата. Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение.
към текста >>

Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря.
Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата. Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение. Светът извън тях е величав, спокоен и хармоничен.
към текста >>

В тази мисъл има голяма доза от истина.
Те трябва да се помъчат да излязат от тая клетка, да побягнат от натрапчивостта на тоя фантом, за да видят, че в живота има нещо, което не са познали дотогава. Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас.
към текста >>

На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената.
Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата.
към текста >>

Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем.
Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата. мисълта е тази, че животът е едно творчество, което не може да бъде обгърнато отведнъж в тесните рамки на нашето съзнание. Твори една върховна интелигентност на природата с една удивителна настойчивост и красота. Ние не можем да се отречем да бъдем в нейните ръце, защото тогава ще бъдем вън от живота. Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество.
към текста >>

мисълта е тази, че животът е едно творчество, което не може да бъде обгърнато отведнъж в тесните рамки на нашето съзнание.
Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата. мисълта е тази, че животът е едно творчество, което не може да бъде обгърнато отведнъж в тесните рамки на нашето съзнание. Твори една върховна интелигентност на природата с една удивителна настойчивост и красота. Ние не можем да се отречем да бъдем в нейните ръце, защото тогава ще бъдем вън от живота. Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество. Който има друга воля, той ще срещне мощния ход на живота и неумолимите закони на природата ще го пометат напред със своите стихийни, шеметни сили. Това е насилие, ще каже някой.
към текста >>

Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество.
Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата. мисълта е тази, че животът е едно творчество, което не може да бъде обгърнато отведнъж в тесните рамки на нашето съзнание. Твори една върховна интелигентност на природата с една удивителна настойчивост и красота. Ние не можем да се отречем да бъдем в нейните ръце, защото тогава ще бъдем вън от живота. Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество. Който има друга воля, той ще срещне мощния ход на живота и неумолимите закони на природата ще го пометат напред със своите стихийни, шеметни сили. Това е насилие, ще каже някой. Не, това е мъдрост. Ако човекът би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване. Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме.
към текста >>

67. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Там ще научиш един велик закон и когато го научиш, ще влезеш към второто стъпало на твоето посвещение - да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как идва радостта на този свят, да влезеш в света на радостта.
ПРИТЧИ и ПРИКАЗКИ Светът на радостта Това било в първите времена на християнството. В Рим живял и се подвизавал един ученик на една мистична християнска школа на име Сафиус, патриций по произход, от виден и знатен род. Един ден при него се явява неговият Учител и му Казва: „Пращам те за двадесет години на уединение в пустинята. Там ще научиш един велик закон и когато го научиш, ще влезеш към второто стъпало на твоето посвещение - да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как идва радостта на този свят, да влезеш в света на радостта. Сега ти живееш в един свят на скърби. Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа.
към текста >>

Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива тъга, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла дреха и здрави сандали - да го не хапят насекомите.
Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа. Сандалите му лежали на една страна, изпоядени от мишките, на друга страна паницата му - полустрошена. Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива тъга, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла дреха и здрави сандали - да го не хапят насекомите. Па да има да си хапне и някоя хубава гозбица". Ала още щом се появило това желание, той се спрял и се вслушал в себе си. Почувствувал обаче, че туй желание го обхваща с все по-голяма сила. Започнал тогава той да си мисли: „Най-сетне законно е в мене туй желание. Идва отдън душа.
към текста >>

През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля".
Живея като изоставен, като забравен и отхвърлен - същински заточеник! " Но не се минало много време и при него - като прочут постник - дошъл един виден римски патриций. Синът му бил тежко болен - на умиране. Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува. Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности. Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене. И наистина, изпратил му.
към текста >>

И с тая мисъл се върнал отново в пустинята.
" Но не се минало много време и при него - като прочут постник - дошъл един виден римски патриций. Синът му бил тежко болен - на умиране. Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува. Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности. Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене. И наистина, изпратил му. Когато Сафиус погледнал хубавата тога, здравите сандали, пресния хлебец и гозбите, наредени на златни и сребърни подноси, сърцето му се зарадвало и той си рекъл: „Ех, най-после желанието ми се изпълни.
към текста >>

68. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>

Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на думата.
Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове. Но това, което важи за отделния човек, важи и за какъв да е по-голям колективитет: напр. за общество, народ и пр. Учителят казва: „Има личен и колективен егоизъм. Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на думата. Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат. Нации ще има, но те ще бъдат служители на Цялото. Учителят казва: „Има три вида Живот: живот за Цялото. Живот за общото. Живот за личността.
към текста >>

Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер.
От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито. Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой! Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение?
към текста >>

От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила. Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек.
към текста >>

Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл.
Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила. Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината!
към текста >>

Неговата мисъл ще бъде права мисъл.
Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила. Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината! Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек! " Учителят Новото съзнание иде сега по закона на развитието. И затова всеки народ, който се нагоди с това ново съзнание и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще.
към текста >>

69. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧОВЕКЪТ Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът! " Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава.
към текста >>

Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим.
към текста >>

Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер.
Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели.
към текста >>

Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
„Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.
към текста >>

Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
към текста >>

Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
към текста >>

И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята.
Като такъв той заема точно определено място в живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на земята, си има своята определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване.
към текста >>

Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света.
към текста >>

И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек.
Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт.
към текста >>

А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните.
Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен.
към текста >>

Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух.
Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда.
към текста >>

Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл.
И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука.
към текста >>

Така човекът от „син на мисълта" става „възлюблен Син на Любовта".
Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души. А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство. Христос е съвкупност от всички разумни и светли души. Така човекът от „син на мисълта" става „възлюблен Син на Любовта". Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Ти, който се домогват да станеш Син божи, постави си като идеал да имаш: Сърце чисто като кристал. Ум светъл като слънцето. Душа обширна като вселената.
към текста >>

70. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мисълта ти царска да присъствува: Здраво да бъде и умно моето дете!
Защо ти е слугиня? А ти? – Има ли от тебе по-добра слугиня? От тебе, майката-царица? Детето ти да бъде здраво, ти с любящите си царски пръсти чинийката измий! Мисълта ти царска да присъствува: Здраво да бъде и умно моето дете! С любов я изплакни, с любов я избърши! С любов се докосни до всичките му дрешки I До всичко, до което твоето дете ще се докосне! И кърпичката му с любов ти изпери и изглади! И винаги умът ти да присъствува: В светлината на великата природа да живее! Твоите царски пръсти, твоите царски мисли ще изградят това, което слугинята не може * * * А кога детенцето си къпеш, или преобличаш, мисли за чистотата – Бог каквато я познава!
към текста >>

Чиста!
За тях мисли! И дай му я така, както тя я дава! Недей с подправки ти разваля неговия вкус! – На своето дете! – Така: Красива! Чиста! – Чисто и красиво то да бъде! Царския ти ум красивото в красивия живот, в твоето дете да влей ! И чистото! Но тук не свършва твоята служба. Царството ти безпределно е.
към текста >>

71. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО ИДЕЯ ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения. Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива.
към текста >>

живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов.
Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало.
към текста >>

Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване.
Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си. Да подаваме своята братска ръка за помощ на намиращите се в нужда, като същевременно се постараем да доловим, че Бог - разумното ни говори най-красноречиво чрез тяхното мълчание и пак чрез мълчание изказва своето одобрение или неодобрение. Чрез техните кротки очи все Той - Бог ни следи на всяка крачка, където и да сме, във всеки момент, в морето, по земята или във висинето, нищо няма тайно, скрито за Него, защото чрез всички очи все Той ни наблюдава. От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият прогрес. Сега по-конкретно на въпроса. Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване. Някои схващат вегетарианството само като режим на безмесно хранене. Макар само така схващано, като режим - не е лошо, то пак има своите предимства. Но така схващано, вегетарианството няма голямо бъдеще, защото е лишено от съдържание. Защото един режим на хранене не може да бъде идеал за човека, а всякога само средство към някоя по-висша цел. Вегетарианството като идея има свое минало, има своя история, интересът към която се усилва толкова повече, колкото по-бързо се разраства то в масово движение.
към текста >>

72. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место.
Georg Nordmann В НАВЕЧЕРИЕТО НА СИНТЕТИЧНАТА ЕПОХА Ако хвърлим поглед към миналото и проследим неспирния вървеж на човечеството, ще видим стъпала, а между всяко едно от тях бездна от падение. Развоят не е една непрекъсната възхождаща права, а крива с минимуми и максимуми - места на слизане и нов подем. във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на човека. Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота.
към текста >>

В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
към текста >>

Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

73. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той е смисълът и цената на този ден.
Бъди уверен, че нищо не е случайно, а само привидно - така изглежда. Спирай се и си отбелязвай случаите и събитията, които въпреки твоята заетост се натрапват на твоето съзнание. Приеми ги, запознай се с тях, запитай ги най-после, какво те ти носят от съкровището на неизвестното и уверен, съм, ще получиш отговор. Твоето скрито - вътрешно - духовно Аз ще ти отговори. Запомни този отговор. Той е смисълът и цената на този ден. Ако човек разбере правилно и оцени достойно противоречията на днешния ден, те сигурно вече никога през вковете не ще се повторят. Защото законите на висшата разумност допускат да станат само ония неща, които ще ни научат нещо важно: или кое трябва да правим или какви не бива да бъдем. „Сили, които са изгубили своята разумност, са се превърнали на механически сили", от които трябва да знаем да се пазим, иначе ще станат една спънка за нашето развитие. Големите противоречия крият в себе си и големи възможности, за утрешния ден (стига само да бъдат правилно разбрани). Умен човек е този, който прави всяко нещо на време.
към текста >>

Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават.
те не са виновни, защото са само посредници, чрез които други разумни сили работят. Право ли е да мразиш, да се сърдиш и ненавиждаш пощенския служащ, който ти връчва телеграма с вест за смъртта на твой близък. Той с нищо не е виновен за тази смърт, а е само външен механически фактор за предаване само на печалната за тебе вест. Затова не свързвай хората със случаите и нещата. Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина.
към текста >>

74. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност.
Д-р Ел. Р. Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
към текста >>

А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден.
Д-р Ел. Р. Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората.
към текста >>

Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>

Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия.
Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко.
към текста >>

Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората.
А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н.
към текста >>

За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията.
Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави.
към текста >>

Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение.
Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр. Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение. Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек. Погледът в случая се явява само един проводник на творчеството на вътрешната същност на човека. Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията. Всъщност телепатията разкрива по-дълбокото същество на човека - неговото духовно естество. Други факти: Земята е изпъстрена с поверия за явяване на места на зли духове, таласъми и т.н.
към текста >>

Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек.
И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр. Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение. Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек. Погледът в случая се явява само един проводник на творчеството на вътрешната същност на човека. Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията. Всъщност телепатията разкрива по-дълбокото същество на човека - неговото духовно естество. Други факти: Земята е изпъстрена с поверия за явяване на места на зли духове, таласъми и т.н. Народната митология пък говори за същества - природни духове, като русалки, самодиви, сирени и пр.
към текста >>

Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията.
Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр. Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение. Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек. Погледът в случая се явява само един проводник на творчеството на вътрешната същност на човека. Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията. Всъщност телепатията разкрива по-дълбокото същество на човека - неговото духовно естество. Други факти: Земята е изпъстрена с поверия за явяване на места на зли духове, таласъми и т.н. Народната митология пък говори за същества - природни духове, като русалки, самодиви, сирени и пр. В коя ли приказка не се говори за вълшебства, разни видове духове, чудеса и пр. и пр.
към текста >>

И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията.
И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност.
към текста >>

Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност.
И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват.
към текста >>

От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие.
Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината.
към текста >>

Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота.
И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство. Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината. Суеверието, обаче, днес се е загнездило силно във всекидневния живот на хората - в политическия, в семейния и обществения живот. Напр. по отношение на високопоставения почти всеки мисли, че той е безпогрешен.
към текста >>

Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината.
От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство. Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината. Суеверието, обаче, днес се е загнездило силно във всекидневния живот на хората - в политическия, в семейния и обществения живот. Напр. по отношение на високопоставения почти всеки мисли, че той е безпогрешен. Има хора, които явно се обявяват срещу тази нелепост.
към текста >>

Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности.
И ето, че се създават мерки у хората: който е добре облечен, който има пари, макар и да са последни глупци, те са фактори в живота и на тях всеки им се кланя. Който е силен и дързък в една или друга област, все успява повече или по-малко да се наложи и да се "издигне" - и всеки му вярва. Кой не вярва - мнозина вярват - в царете, че са богопомазани, че богатите са от бога богати и пр. и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях.
към текста >>

Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди.
и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях.
към текста >>

Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот.
към текста >>

И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл.
Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата.
И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното.
Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

75. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

да го облечеш в една такава форма, достъпна за останалите хора, които образуват масата, че те, като слушат или гледат произведението на изкуството, да се почувствуват сякаш и те издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните скърби добиват по-друг смисъл и цена.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО Изкуство ще рече да проникнеш в един свят по-висш, по-съвършен от този на обикновения делничен живот, да възприемеш нещо от него и така майсторски да го свалиш долу, т.е. да го облечеш в една такава форма, достъпна за останалите хора, които образуват масата, че те, като слушат или гледат произведението на изкуството, да се почувствуват сякаш и те издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните скърби добиват по-друг смисъл и цена. Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз.
към текста >>

Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО Изкуство ще рече да проникнеш в един свят по-висш, по-съвършен от този на обикновения делничен живот, да възприемеш нещо от него и така майсторски да го свалиш долу, т.е. да го облечеш в една такава форма, достъпна за останалите хора, които образуват масата, че те, като слушат или гледат произведението на изкуството, да се почувствуват сякаш и те издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните скърби добиват по-друг смисъл и цена. Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат.
към текста >>

Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство.
Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство.
към текста >>

Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята.
Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство.
към текста >>

76. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното".
със средствата, обаче, с които разполага днешният свят личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени. Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът.
към текста >>

А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък.
В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък.
към текста >>

В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста.
Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина.
към текста >>

Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина.
В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно. Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл, задоволство и щастие няма в преходното. Тях можем ги намери само в онова, което има вечна стойност и остава неизменно през вековете, следователно то е разумното и творческото начало, живеещо във всичко и свързващо всичко. Наред с правилното разбиране на живота и нещата, което окултизмът внася в световната художествена литература, той дава едно правилно разбиране и в типологията, без която е невъзможно едно истинско художествено творение. Един тип, един характер болшинството от автори го долавят и изнасят най-различно.
към текста >>

Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл, задоволство и щастие няма в преходното.
В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно. Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл, задоволство и щастие няма в преходното. Тях можем ги намери само в онова, което има вечна стойност и остава неизменно през вековете, следователно то е разумното и творческото начало, живеещо във всичко и свързващо всичко. Наред с правилното разбиране на живота и нещата, което окултизмът внася в световната художествена литература, той дава едно правилно разбиране и в типологията, без която е невъзможно едно истинско художествено творение. Един тип, един характер болшинството от автори го долавят и изнасят най-различно. Често срещаме пълно несъответствие между това, типът, който трябва да се изнесе и това, което се изнася. Някои автори с голяма, богата интуиция успяват сполучливо да предадат своите типове, докато мнозина други тънат в пълна тъмнина по тия въпроси.
към текста >>

77. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос.
Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - „микрокосмоса". Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува съзнателно с цялата Жива Природа. Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път, или от коя да е галактична система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват. В тях трептят милиони същества, които имат много по-висока култура от човешката. И така, помнете, това което е проявено, ние наричаме разумна Жива Природа. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота.
към текста >>

Тя е светла, чиста, разумна и блага.
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят.
към текста >>

В тази смисъл на думата те действително са „вън" от нея.
Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато, са „вън" от нея. Говоря алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. Знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него ? Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици" на Природата, затворници. В тази смисъл на думата те действително са „вън" от нея. За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове". И тя често влиза там със своята пръчица! Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят. Свят на хармония, на музика и красота.- И когато един ден вашите очи се отворят, вие ще чуете навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Живата Природа.
към текста >>

Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи.
Свят на хармония, на музика и красота.- И когато един ден вашите очи се отворят, вие ще чуете навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Живата Природа. Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя отново запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
към текста >>

78. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЗДРАВЕ. СИЛА И ЖИВОТ Значението на мисълта.
ЗДРАВЕ. СИЛА И ЖИВОТ Значението на мисълта. - По-голямата част от страданията на хората идват от тяхната собствена мисъл. Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест. Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро.
към текста >>

- По-голямата част от страданията на хората идват от тяхната собствена мисъл.
ЗДРАВЕ. СИЛА И ЖИВОТ Значението на мисълта. - По-голямата част от страданията на хората идват от тяхната собствена мисъл. Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест. Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване.
към текста >>

Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест.
ЗДРАВЕ. СИЛА И ЖИВОТ Значението на мисълта. - По-голямата част от страданията на хората идват от тяхната собствена мисъл. Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест. Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо.
към текста >>

Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо.
Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл. Тя ще му даде много добри плодове.
към текста >>

Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта.
Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл. Тя ще му даде много добри плодове. Върху мисълта - нейното значение и сила - ще се върнем подробно в отделни статии. Значението на храната и храненето.
към текста >>

Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него.
Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл. Тя ще му даде много добри плодове. Върху мисълта - нейното значение и сила - ще се върнем подробно в отделни статии. Значението на храната и храненето. - Има три главни неща, които човек трябва да умее да ги върши добре, за да бъде доволен и радостен в живота.
към текста >>

Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл.
Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл. Тя ще му даде много добри плодове. Върху мисълта - нейното значение и сила - ще се върнем подробно в отделни статии. Значението на храната и храненето. - Има три главни неща, които човек трябва да умее да ги върши добре, за да бъде доволен и радостен в живота. Той трябва да знае, как да се храни и с какво да се храни, трябва да знае, как да спи и как да работи.
към текста >>

Върху мисълта - нейното значение и сила - ще се върнем подробно в отделни статии.
Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл. Тя ще му даде много добри плодове. Върху мисълта - нейното значение и сила - ще се върнем подробно в отделни статии. Значението на храната и храненето. - Има три главни неща, които човек трябва да умее да ги върши добре, за да бъде доволен и радостен в живота. Той трябва да знае, как да се храни и с какво да се храни, трябва да знае, как да спи и как да работи. Храненето, спането и работата са най-съществените работи на земята. Малцина обръщат внимание на това и затова има малко хора доволни на земята.
към текста >>

Така ще схванеш един смисъл, който ще ги отвори много светли врати в живота.
Храната напомня на човека за духовния глад и за нуждата от духовна храна. Блажен е този, който огладнява духовно и който може да се насити с най-възвишена духовна храна. Може би няма по-съществено нещо на земята от храненето. Храната трябва да ни научи да мислим правилно и да чувствуваме правилно. Храни се с радост! Така ще схванеш един смисъл, който ще ги отвори много светли врати в живота. Храненето е голямо изкуство и велика наука. Горещата вода - голям фактор за здравето. - Всеки знае значението на вътрешното сгряване при простинка, неразположение и ред други случаи. Малцина, обаче, знаят, какво голямо значение има в това направление чистата вряла и гореща вода. Не е въпросът само за сгряване на организма, не се касае само и до това, че горещата вода е сравнително взето идеален разтворител и че може да пречисти отлично вътрешните канали в организма.
към текста >>

Малцина, обаче, знаят, какво голямо значение има в това направление чистата вряла и гореща вода.
Храни се с радост! Така ще схванеш един смисъл, който ще ги отвори много светли врати в живота. Храненето е голямо изкуство и велика наука. Горещата вода - голям фактор за здравето. - Всеки знае значението на вътрешното сгряване при простинка, неразположение и ред други случаи. Малцина, обаче, знаят, какво голямо значение има в това направление чистата вряла и гореща вода. Не е въпросът само за сгряване на организма, не се касае само и до това, че горещата вода е сравнително взето идеален разтворител и че може да пречисти отлично вътрешните канали в организма. Най-важното се състои в това, че горещата вода, ако се употребява винаги, поддържа един постоянен тон в организма. Следователно, той не се подлага на постоянни детониращи въздействия, което ще рече, че възможностите за заболявания се премахват осезателно. Защото една от най-големите причини за заболяване е детонацията на организма - нещо, което употребата на горещата вода премахва. Между другото, певци, артисти, оратори, които искат да си запазят гласа, да пият само вряла и гореща вода!
към текста >>

79. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука.
Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната".
към текста >>

И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна.
Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е.
към текста >>

Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е.
И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е. избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове.
към текста >>

Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове.
За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния. Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата?
към текста >>

Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива!
Ти ù се отплащаш за тая услуга, която тя ти е направила, като ти е предложила своите плодове! И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето съзнание! Ето защо, когато посаждаш и отглеждаш плодни дървета, цветя и пр., ти се повдигаш. Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните. От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов.
към текста >>

Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов.
Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес!
към текста >>

Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр.
Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса.
към текста >>

Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях!
" Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра.
към текста >>

80. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вземете очите на Рабиндранат Тагор - тези големи отворени очи и вие ще прочете големия мир и хармония, които живеят в неговата душа, вие ще видите дълбоката му творческа мисъл и полета, с който той достига безграничните висини на духа, вие ще почувствувате благородството на неговото сърце и изяществото на неговите чувства!
Те имат слаб душевен живот и винаги се влияят отвън. Те живеят във вечни вътрешни и външни противоречия. Колко „малък", „дребен" е погледът на хора с малки, впити очи! Те нямат нищо какво да ти дадат. Желаят доброто, но не могат да го достигнат и проявят. Вземете очите на Рабиндранат Тагор - тези големи отворени очи и вие ще прочете големия мир и хармония, които живеят в неговата душа, вие ще видите дълбоката му творческа мисъл и полета, с който той достига безграничните висини на духа, вие ще почувствувате благородството на неговото сърце и изяществото на неговите чувства! Личността в подобни хора е твърде много развита и те, съзнателно или не, налагат своите идеи на другите. Средно големите очи се намират, така да се рече, между Идеята и действителността. Те изразяват равномерността в хода на душевния живот и проявата на човека. Бургер е установил с големи подробности, че трябва да бъде хармоничното отношение между очите и другите части на лицето. Хармоничният поглед и хармонично поставените очи, трябва да имат разстояние помежду зениците не по-голямо от 6 см.
към текста >>

Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени.
Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане.
към текста >>

Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек.
Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око.
към текста >>

XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл.
IX - представя погледа на физическата любов. Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване.
към текста >>

81. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>

Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства.
към текста >>

Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя.
И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
към текста >>

Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления.
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.
към текста >>

В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
Що е Христос? - Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация. те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят.
към текста >>

Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят.
към текста >>

И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат".
Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля.
към текста >>

Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество.
Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него.
към текста >>

Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него.
Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на думата.
към текста >>

Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на думата.
Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на думата. И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявите на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има трета една школа - школата на Великите Братя, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция - създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
към текста >>

82. ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

* * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди.
В негово присъствие той ще се покаже верен. Ще се преструва, че пази момата. И тя ще бъде свободна. Когато младият момък иска да те целуне, не го пъди. Но повикай още един. * * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди. И време ще отнеме, и мир. Но ти повикай доброто. Мисъл светла, чиста и красива. мисъл, която гради. Която повдига.
към текста >>

Мисъл светла, чиста и красива.
Когато младият момък иска да те целуне, не го пъди. Но повикай още един. * * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди. И време ще отнеме, и мир. Но ти повикай доброто. Мисъл светла, чиста и красива. мисъл, която гради. Която повдига. Наред с тази, която руши, постави такава, която гради. Наред с тази, която унижава, постави такава, която повдига. Призованата с присъствието си ще респектира, другата - ще се преструва.
към текста >>

мисъл, която гради.
Но повикай още един. * * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди. И време ще отнеме, и мир. Но ти повикай доброто. Мисъл светла, чиста и красива. мисъл, която гради. Която повдига. Наред с тази, която руши, постави такава, която гради. Наред с тази, която унижава, постави такава, която повдига. Призованата с присъствието си ще респектира, другата - ще се преструва. А твоята глава?
към текста >>

Какво губиш, ако пакостната мисъл се извини, ако се престори на добра?
Наред с тази, която унижава, постави такава, която повдига. Призованата с присъствието си ще респектира, другата - ще се преструва. А твоята глава? – Ще бъде свободна. * * * Какво губиш ти от нейната преструвка? Какво губиш, ако пакостната мисъл се извини, ако се престори на добра? Призови доброто! Светлата красива мисъл ! И бъди свободен! Витоша 11. Април 1935 г.
към текста >>

Светлата красива мисъл !
А твоята глава? – Ще бъде свободна. * * * Какво губиш ти от нейната преструвка? Какво губиш, ако пакостната мисъл се извини, ако се престори на добра? Призови доброто! Светлата красива мисъл ! И бъди свободен! Витоша 11. Април 1935 г. 11 ч.
към текста >>

83. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр.
към текста >>

Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето.
към текста >>

Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях.
към текста >>

Тя е имала, следователно, свой смисъл.
Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини.
към текста >>

Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него.
Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини. Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване.
към текста >>

През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало.
И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини. Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване. То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина.
към текста >>

Отрече се смисъла на древното и средновековно знание.
Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване. То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си.
към текста >>

Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век.
То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука".
към текста >>

Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл.
Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел.
към текста >>

Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел.
Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо.
към текста >>

Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука.
Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука.
към текста >>

С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството.
Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл.
към текста >>

В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл.
С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото. Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др.
към текста >>

Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него.
Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание.
към текста >>

Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува.
Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание. Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека.
към текста >>

В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти.
Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание. Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека. Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен.
към текста >>

Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв".
Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира.
към текста >>

Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи.
Днес човек не може да мисли и изчислява с атоми и кванта, или да говори за историята на развитието на живота, ако той не вярва в тях и не би имал предварително една теория, преди още да открие нови по-дълбоки и задоволяващи факти", „Гениално схванатата идейна картина е винаги най-ярката, живата, първичната. Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката. Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата. В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма.
към текста >>

Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината.
Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата. Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год. убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява.
към текста >>

И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл.
Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата. Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год. убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл.
към текста >>

Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл.
убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл.
И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи.
Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

84. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти.
Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура.
към текста >>

Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие.
Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент. Такава е и думата „кеф", която си остава непреводима. Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера. А пътем ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините. Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер.
към текста >>

Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент.
Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят.
към текста >>

85. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Има братя на правата мисъл.
Някои хора се оплакват, че не ги приемали техните братя. Знайте, обаче, че има братя в света, които представят доброто. Ако не си добър, те няма да те приемат. Има братя, които представят чистотата. Ако ти не си чист, те няма да те приемат. Има братя на правата мисъл. Ако ти не мислиш право, те няма да те приемат. Има братя на светлината. Ако ти не разбираш светлината, ако не учиш, и те няма да те приемат. Затова казвам: „Стани добър и ще те приемат. Стани чист и ще те приемат.
към текста >>

Важно е онова, което Бог е създал - водата, да е чиста!
Важно е и ти да си добър! Важно е, дали Божиите дела са добри, дали онова, което Бог е създал, е добро. А то е добро. Не питай, дали хората са чисти. Важно е ти да си чист. Важно е онова, което Бог е създал - водата, да е чиста! Говоря за живата земя, за живата вода - не за обикновената земя и вода! Не питай, дали хората мислят право. Важно е, дали въздухът, който дишаш, може да прояви Божията мисъл. Не важи, дали хората ходят по правия път. Важно е, ти да ходиш в светлината по правия път.
към текста >>

Важно е, дали въздухът, който дишаш, може да прояви Божията мисъл.
Не питай, дали хората са чисти. Важно е ти да си чист. Важно е онова, което Бог е създал - водата, да е чиста! Говоря за живата земя, за живата вода - не за обикновената земя и вода! Не питай, дали хората мислят право. Важно е, дали въздухът, който дишаш, може да прояви Божията мисъл. Не важи, дали хората ходят по правия път. Важно е, ти да ходиш в светлината по правия път. Понеже ние се движим и живеем в Бога, Той постоянно ни наблюдава. Тайно ни наблюдава, доколко сме добри, доколко сме чисти, доколко мислим право и доколко ходим право. Няма нищо скрито от Неговото око, но Той всякога мълчи.
към текста >>

Че Той всякога мисли право, и че и ние трябва да мисъл им като Него.
Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното добро на земята, на която те живеят. Нека пият вода, и да знаят, че Бог ще им даде оная чистота, която е скрита в живата вода. Защото обикновената вода е само една дреха на живата вода. Ние сме дошли на земята, за да изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър, и че и ние трябва да бъдем като Него. Че Той е чист и свят, и че и ние трябва да бъдем като Него. Че Той всякога мисли право, и че и ние трябва да мисъл им като Него. Че Той постоянно се изявява чрез Светлината, за да ходим в правия път. Бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, ходете в правия път, учете Божиите пътища, и ще имате Божието благословение.
към текста >>

86. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В живота на човека най-голяма роля играе правата мисъл.
ЗДРАВЕ, СИЛА и ЖИВОТ Внушение и самовнушение. В живота на човека най-голяма роля играе правата мисъл. Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите. Ти си човек, ти си разумно същество, трябва винаги да вървиш в своя път без страх. Внесеш ли страха, той ще ти създаде всичките нещастия в живота. Ти ще бъдеш болен, ти ще бъдеш недъгав, ти ще бъдеш неспособен, ще загубиш паметта си, ще потъмнее твоя взор. Затова премахни страха, живей без тъмнина!
към текста >>

Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите.
ЗДРАВЕ, СИЛА и ЖИВОТ Внушение и самовнушение. В живота на човека най-голяма роля играе правата мисъл. Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите. Ти си човек, ти си разумно същество, трябва винаги да вървиш в своя път без страх. Внесеш ли страха, той ще ти създаде всичките нещастия в живота. Ти ще бъдеш болен, ти ще бъдеш недъгав, ти ще бъдеш неспособен, ще загубиш паметта си, ще потъмнее твоя взор. Затова премахни страха, живей без тъмнина! Само правата мисъл е, която може да те спаси от влиянието на страха и тъмнината.
към текста >>

Само правата мисъл е, която може да те спаси от влиянието на страха и тъмнината.
Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите. Ти си човек, ти си разумно същество, трябва винаги да вървиш в своя път без страх. Внесеш ли страха, той ще ти създаде всичките нещастия в живота. Ти ще бъдеш болен, ти ще бъдеш недъгав, ти ще бъдеш неспособен, ще загубиш паметта си, ще потъмнее твоя взор. Затова премахни страха, живей без тъмнина! Само правата мисъл е, която може да те спаси от влиянието на страха и тъмнината. Знай, че в живота има две сили, които творят. Едната - силите на тъмнината и страха привидно рушат. То е за да изпъкнат силите на светлината, които творят. Те еднакво въздействуват, внушават чрез своите агенти на човека. Силите на тъмнината за да го сломят, отчаят и обезличат, а другите - силите на светлината за да издигат духа му, да го укрепят и да му дадат творчески импулс и сила.
към текста >>

И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото.
Ще дойде ден, тези добри мисли и чувства ще запълнят изцяло твоята същност. Ти от обикновен човек ще се превърнеш на светия. Ти си болен, отчаян си, мисли за здравето и за здравите хора. Не давай място на душевния гнет на болните да живее в теб. Така ти ще се излекуваш много по-скоро. И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото. Ти не си само тялото. Душата в теб е твоята вечна същност. За нея няма болест, няма униние, няма нещастие, няма смърт. Тя е вечна. Това е най-правата мисъл.
към текста >>

Това е най-правата мисъл.
И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото. Ти не си само тялото. Душата в теб е твоята вечна същност. За нея няма болест, няма униние, няма нещастие, няма смърт. Тя е вечна. Това е най-правата мисъл. Дръж я винаги в съзнанието си! Тя ще създаде в теб всички защитни средства. Тя ще те обнови винаги и ще те спаси от много бедствия. По този начин никакво внушение отвън и отвътре не ще могат да ти повлияят. Ти ще бъдеш тих и спокоен, както вечността, пред която минава всичко без нищо да я докосне.
към текста >>

Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането.
Дръж я винаги в съзнанието си! Тя ще създаде в теб всички защитни средства. Тя ще те обнови винаги и ще те спаси от много бедствия. По този начин никакво внушение отвън и отвътре не ще могат да ти повлияят. Ти ще бъдеш тих и спокоен, както вечността, пред която минава всичко без нищо да я докосне. Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането. Който мисли право, той диша правилно. Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане.
към текста >>

Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят.
Тя ще те обнови винаги и ще те спаси от много бедствия. По този начин никакво внушение отвън и отвътре не ще могат да ти повлияят. Ти ще бъдеш тих и спокоен, както вечността, пред която минава всичко без нищо да я докосне. Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането. Който мисли право, той диша правилно. Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане. Правилното и дълбоко дишане лекува физическите болести. То лекува и умствените болести.
към текста >>

И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко.
По този начин никакво внушение отвън и отвътре не ще могат да ти повлияят. Ти ще бъдеш тих и спокоен, както вечността, пред която минава всичко без нищо да я докосне. Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането. Който мисли право, той диша правилно. Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане. Правилното и дълбоко дишане лекува физическите болести. То лекува и умствените болести. Затова човек трябва да се приучи да диша дълбоко и правилно.
към текста >>

Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане.
Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането. Който мисли право, той диша правилно. Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане. Правилното и дълбоко дишане лекува физическите болести. То лекува и умствените болести. Затова човек трябва да се приучи да диша дълбоко и правилно. Дълбокото дишане е коремно дишане. То не се постига за веднъж.
към текста >>

Дълбокото дишане усилва концентрацията на мисълта.
Дишането е голямо изкуство. Колкото по-дълбоко, по-правилно и по-дълго задържа човек въздуха при дишането, толкова по-добре е това за здравето. Правилното и дълбоко дишане, регулира кръвообращението и кръвното налягане. А от правилното кръвообращение и нормалното кръвно налагане зависи доброто здраве. Ритмусът в кръвообращението зависи от правилното и дълбоко дишане. Дълбокото дишане усилва концентрацията на мисълта. Съсредоточената, концентрирана мисъл е и силна мисъл. В окултната наука е известно, че йогите в Индия седят всред джунглите спокойни и съсредоточени. Те дишат правилно и дълбоко. Така развиват такава светеща сфера, аура, около себе си, че никое животно не може да ги доближи. Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности.
към текста >>

Съсредоточената, концентрирана мисъл е и силна мисъл.
Колкото по-дълбоко, по-правилно и по-дълго задържа човек въздуха при дишането, толкова по-добре е това за здравето. Правилното и дълбоко дишане, регулира кръвообращението и кръвното налягане. А от правилното кръвообращение и нормалното кръвно налагане зависи доброто здраве. Ритмусът в кръвообращението зависи от правилното и дълбоко дишане. Дълбокото дишане усилва концентрацията на мисълта. Съсредоточената, концентрирана мисъл е и силна мисъл. В окултната наука е известно, че йогите в Индия седят всред джунглите спокойни и съсредоточени. Те дишат правилно и дълбоко. Така развиват такава светеща сфера, аура, около себе си, че никое животно не може да ги доближи. Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности. Който знае правилно да яде, правилно да спи, правилно да работи, той трябва да знае преди това да диша правилно.
към текста >>

Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото.
Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности. Който знае правилно да яде, правилно да спи, правилно да работи, той трябва да знае преди това да диша правилно. Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял свят. Дишането е най-важната функция на земята. Да изучим това голямо изкуство! Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото. Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото.
към текста >>

То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл.
Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял свят. Дишането е най-важната функция на земята. Да изучим това голямо изкуство! Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото. Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото. Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот.
към текста >>

Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото.
Да изучим това голямо изкуство! Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото. Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото. Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос.
към текста >>

Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения.
Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество. Ала всеки чувствува, че тя го издига, че тя го води винаги напред. Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем.
към текста >>

87. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие.
Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно.
към текста >>

Смисълът на живота е в ежедневните придобивки.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре.
към текста >>

Как работата за другите е източник на най-чистата радост!
Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи. Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на гръб, а други са носени от неколцина. Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най-чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища.
към текста >>

88. СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Затова вън от мисълта няма никаква реалност.
Земята е светът на скръбта, защото на нея малцина още мислят. Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието.
към текста >>

Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува.
Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли.
към текста >>

Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта.
Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните.
към текста >>

Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света.
Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си.
към текста >>

И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието.
Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл.
към текста >>

Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога.
Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят.
към текста >>

Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните.
Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл.
към текста >>

Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл.
И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно. Всяко нещо, което не разбираме, е неприятно.
към текста >>

От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл.
Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно. Всяко нещо, което не разбираме, е неприятно. Скръбта е неразбраното, радостта - разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта.
към текста >>

Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията.
Скръбта е неразбраното, радостта - разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл! И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл.
към текста >>

В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл!
На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл! И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма.
към текста >>

И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота.
Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл! И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна.
към текста >>

Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл.
Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл! И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна. Научи тия клетки да мислят така, както ти мислиш. Проектирай своята мисъл в тях и ги накарай да трептят в хармония с твоята мисъл. Тогава болестта сама по себе си ще изчезне.
към текста >>

Проектирай своята мисъл в тях и ги накарай да трептят в хармония с твоята мисъл.
Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна. Научи тия клетки да мислят така, както ти мислиш. Проектирай своята мисъл в тях и ги накарай да трептят в хармония с твоята мисъл. Тогава болестта сама по себе си ще изчезне. Тези клетки трябва да разберат, че ти си господар. А човек наистина е господар, когато мисли. Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли е роб.
към текста >>

- Липса на мисъл!
Тези клетки трябва да разберат, че ти си господар. А човек наистина е господар, когато мисли. Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли е роб. Що е робство? - Липса на мисъл! Искаш ли да се освободиш от робството, в разните му форми, започни да мислиш. Искаш ли да се отървеш от всички неприятности и несгоди, започни да мислиш! Изходният път от несгодите на живота е в мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.
към текста >>

Изходният път от несгодите на живота е в мисълта.
Който не мисли е роб. Що е робство? - Липса на мисъл! Искаш ли да се освободиш от робството, в разните му форми, започни да мислиш. Искаш ли да се отървеш от всички неприятности и несгоди, започни да мислиш! Изходният път от несгодите на живота е в мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви!
към текста >>

Всяка мисъл е едно „да бъде виделина!
Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви! Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш. Всяка мисъл е едно „да бъде виделина! " - и виделината наистина светва в тъмнината. Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга. Радваш се, защото мислиш. Скърбиш, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш, невежа си, защото не мислиш.
към текста >>

Защото в ума, в мисълта, противоречия няма.
Доволен си - мислиш. Не си доволен - не мислиш. Обичаш хората - мислиш. Не ги ли обичаш, ти не мислиш. Изпадаш постоянно в противоречия - ти не мислиш. Защото в ума, в мисълта, противоречия няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Дето няма мисъл, там са противоречията, борбите, стълкновенията в живота. Защо хората воюват? - Защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори?
към текста >>

Дето няма мисъл, там са противоречията, борбите, стълкновенията в живота.
Обичаш хората - мислиш. Не ги ли обичаш, ти не мислиш. Изпадаш постоянно в противоречия - ти не мислиш. Защото в ума, в мисълта, противоречия няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Дето няма мисъл, там са противоречията, борбите, стълкновенията в живота. Защо хората воюват? - Защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? - Защото не мислят. Днешният свят на хората е свят на безсмислие Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл!
към текста >>

Днешният свят на хората е свят на безсмислие Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл!
Дето няма мисъл, там са противоречията, борбите, стълкновенията в живота. Защо хората воюват? - Защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? - Защото не мислят. Днешният свят на хората е свят на безсмислие Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл! Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да проучваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум. Умът седи над всяко разсъждение, разчепкване, анализиране. Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават. Дошло е вече времето, когато хората трябва да се научат да мислят.
към текста >>

Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да проучваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум.
Защо хората воюват? - Защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? - Защото не мислят. Днешният свят на хората е свят на безсмислие Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл! Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да проучваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум. Умът седи над всяко разсъждение, разчепкване, анализиране. Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават. Дошло е вече времето, когато хората трябва да се научат да мислят. Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи.
към текста >>

89. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите.
Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр.
към текста >>

Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката.
Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи. Молим всички абонати на сп.
към текста >>

Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна.
Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи. Молим всички абонати на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", да направят всичко възможно и да внесат абонамента си за текущата X годишнина, колкото се може по-скоро.
към текста >>

Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп.
поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи. Молим всички абонати на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", да направят всичко възможно и да внесат абонамента си за текущата X годишнина, колкото се може по-скоро. Нека никой не чака специална покана.
към текста >>

90. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение!
Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии.
към текста >>

Имаме връзка и с вашата мисъл!
Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта!
към текста >>

Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка!
Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа! Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка! Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел-Шадай! Но нищо. Близо сме! Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр. Но нищо!
към текста >>

Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица.
Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор.
към текста >>

91. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание.
Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като нереалност, като заблуда. В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола.
към текста >>

Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време.
И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин. Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем? Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време. Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни. Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете. Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете.
към текста >>

Тези скокове в развитието навеждат човека на мисълта, че тука се намесва друг принцип - нещо индивидуално в природата.
Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни. Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете. Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете. Тези скокове в развитието навеждат човека на мисълта, че тука се намесва друг принцип - нещо индивидуално в природата. Да вземем химията на миналия век. За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век.
към текста >>

Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн.
За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността.
към текста >>

Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността.
Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката.
към текста >>

Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото.
Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология.
към текста >>

Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища.
До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само.
към текста >>

И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията.
Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел. Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах.
към текста >>

Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното.
Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми.
към текста >>

дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми.
Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности.
към текста >>

Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища.
Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така.
към текста >>

И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока.
Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана.
към текста >>

Нов смисъл е необходим за цялото човечество.
И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава.
към текста >>

Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот.
Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

92. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне.
И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си.
към текста >>

Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания.
У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение.
към текста >>

Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот.
И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст.
към текста >>

И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта.
В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта.
към текста >>

Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности.
Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
към текста >>

Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми.
Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
към текста >>

Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека.
към текста >>

Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев".
Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце.
към текста >>

93. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛЮИС Ръката на Вики Баум Една о най-знаменитите съвременни писателки-романистки. Тя разглеждат удачно и с жар политически и социални теми. Родена на 24. I. 1888 г. в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка. Омъжва се млада за писател, когото напуща. После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца. Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др.
към текста >>

Шедьовърът му е лекарският роман „Arrowsmith" (1925) - това е една студия върху американския университетски живот и конфликтът между търговския дух и чистата научност.
в Минесота - С. А. Щати, Синклер Люис става един от най-знаменитите писатели на днешното време. През 1930 г. получава Нобеловата премия по литература. Започва със свежи авантюристични романи: „Нашият господин Рин" (1914) (отчасти автобиографичен), „Ястребов полет" (1915), „Работата" (1917), „Главна улица" (1920), „Баббит" [1922). Шедьовърът му е лекарският роман „Arrowsmith" (1925) - това е една студия върху американския университетски живот и конфликтът между търговския дух и чистата научност. Следват романите му: „Elmer Gantry" (1927), „Американец в Европа" (1929), „Ана Вайкерс (1933) и др. Цялото му писателско дело е пропито с тънка проницателна наблюдателност, голям реализъм и вещо познаване живота на средния американец. Картините му са слабо карикатурни. С. Люис е най-големия представител на сатиричния реализъм, поставен, обаче, върху идеалистична основа. Вгледайте се в това лице и вие ще прочетете в него, големия, но благородния сатирик.
към текста >>

94. ПРОЛЕТ - Е Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Ала знай, продължил Бенам, че ако у тебе има скрита и най-малката лоша помисъл и най-малкото нечисто желание, ти ще загубиш живота си и ще трябва отново да започнеш трудния си път".
Той започнал да го насочва насам-натам и всичко се разрушавало: канарите се разпуквали, дърветата мигом се отсичали и падали с трясък на земята, водите се разделяли, зверовете тутакси падали пред нозете на Ешавора като пронизани с нож при едно само докосване на меча. Бенам видял всичко това, ала не се уплашил. Дълбоко в него греела вярата, че той ще устои на силата на меча, защото е човек, а не камък, нито растение или животно. И когато Ешавора се обърнал към него с въпроса: „Готов ли си да изпитам върху тебе меча? ", Бенам с увереност отговорил: „Готов съм, Учителю, на всичко". „Ала знай, продължил Бенам, че ако у тебе има скрита и най-малката лоша помисъл и най-малкото нечисто желание, ти ще загубиш живота си и ще трябва отново да започнеш трудния си път". - „Кажи сега, чист ли си? " - Чист съм, отговорил Бенам. - „Добър ли си? " - Добър съм. - „Сърцето ти пълно ли е с любов?
към текста >>

Ала станало чудо - мечът тутакси се превърнал в чиста, бяла светлина, която озарила и Бенам и лицето на Ешавора.
" - Изпълнил съм. - „Обичаш ли Истината? " - Обичам я повече от всичко. Ешавора насочил своя меч към гърдите на Бенам. Острието излеко докоснало неговата гръд. Ала станало чудо - мечът тутакси се превърнал в чиста, бяла светлина, която озарила и Бенам и лицето на Ешавора. „Ти издържа изпита, му казал Ешавора, като свалил меча. Сега знам, че и Божественото Слово, на което този меч е символ, като влезе в твоя ум, ще се превърне в светлина, като влезе в сърцето ти, ще се превърне в светлина, като влезе в душата ти, ще се превърне в светлина. Ти показа, че твоето сърце е пълно с любов, умът ти пълен с мъдрост и душата ти изпълнена с истината. Иди в света и свети! "
към текста >>

95. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

- Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как?
Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело.
към текста >>

Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен.
То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
към текста >>

Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
към текста >>

Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата.
към текста >>

96. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух.
Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения.
към текста >>

Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм.
Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни!
към текста >>

В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър.
Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна".
към текста >>

Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл.
Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз.
към текста >>

По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал.
С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз. Защото онова, което става вън, е символ на онова, което става вътре. Г.
към текста >>

97. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда.
Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот. Ти получаваш вяра в доброто скрито в човешкото сърце. В такъв момент, ти си наблизо до световната обич, в която е разтопен Той – пророкът от Назарет. Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми.
към текста >>

Всъщност, няма лошо в тях, защото и те черпят от съкровищницата на неговото слово, лошото е, че религиозните организации днес най-малко работят с това слово като ценност и потреба на човешката душа, а имат други задачи, чужди на вътрешния смисъл на християнството.
Той сам казва, че „върши волята на своя Отец", като под Отец в тоя случай се проумява вечната и велика премъдрост на света. Само с тия думи Той осигури безсмъртието на своето дело, защото то ще се осъществява и за напред през всички вкове. Той отбеляза крайното съвършенство и посочи любовта като път към него. Кой може да даде по-висок идеал на човека от тоя? Според нас съществуващите официални религии са паметници на несполучил опит да се направи учението на Иисус популярно. Всъщност, няма лошо в тях, защото и те черпят от съкровищницата на неговото слово, лошото е, че религиозните организации днес най-малко работят с това слово като ценност и потреба на човешката душа, а имат други задачи, чужди на вътрешния смисъл на християнството. Днес може да се говори свободно за официалните религии, но не и за учението на Иисус. Това учение сякаш изобличава черквите издигнати в негово име. То е още в сферата на несбъднатите блянове, неразрешено още като една велика и грандиозна задача, която остава все пак дело на отделната личност, отколкото на масите И когато човек уморен от оглушителния житейски тътнеж подир утеха и отмора, ще се върне назад към себе си и в тишината на своето аз, където не достигат кънтящите стъпки на борбата, ще намери тихо чакащия Пастир.
към текста >>

98. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи.
към текста >>

Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства.
към текста >>

Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
"Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората.
към текста >>

99. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични.
към текста >>

Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре.
Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния.
към текста >>

Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата.
От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека.
към текста >>

И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя.
Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги.
към текста >>

който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр.
префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават. Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината.
към текста >>

100. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието. Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори.
към текста >>

лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва.
към текста >>

Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти.
И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва. Материята е настанена в пространството някак зърнесто, атомистично.
към текста >>

Какъвто е необходим за аналитичната мисъл на нашата съвременност.
Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва. Материята е настанена в пространството някак зърнесто, атомистично. Това са твърдели и древни мислители, чийто мисловен пермеабилитет е бил мощен, и който е давал откровенията за световната същност направо, с едно вътрешно просветление, без истините да са били завладявани с такъв труд. Какъвто е необходим за аналитичната мисъл на нашата съвременност. Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр. Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37966299057007