Търсене в текстове за 'Черно море'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 397 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот.
Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт.
към текста >>

Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас.
И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето. Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод. Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси.
към текста >>

2. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците.
ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи.
към текста >>

Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море.
Аз ще приведа някои окултни твърдения от по-ново време за движението на човечеството. Към първата раса отнасят безполови, с неправилна влакнеста формапроменливи същества, почти без съзнание и чувства. Тая раса развива осезанието. Размножението става чрез пъпкуване или деление. Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води. Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност. Формите на телата са били ципести, дървовидни, до нисши животински, даже получовешки. Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете. Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип.
към текста >>

По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето.
Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме.
към текста >>

Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението.
към текста >>

На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки.
Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса. Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните брегове на северна Америка. На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др.
към текста >>

И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор.
Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество.
към текста >>

Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е.
Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
към текста >>

Средиземно море).
Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество.
към текста >>

В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни".
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце".
към текста >>

Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан.
с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите. Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб.
към текста >>

Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море.
Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите. Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км.
към текста >>

От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб.
Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море.
към текста >>

Самото Саргасово море е дълго 150 км.
Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно.
към текста >>

Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море.
От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите.
към текста >>

Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли.
и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите. Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение. Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда.
към текста >>

Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"?
и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите. Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение. Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда. Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка.
към текста >>

Една тайна на морето и времето.
И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в мрака, обладани от отчаяние. Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч. Те се завирали из пещерите, но и пещерите се срутвали над тях”. Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията.
към текста >>

Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса.
Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо.
към текста >>

3. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.
Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр. Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания. Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др.
към текста >>

Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр.
и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр. Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания. Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др. Засега са успели в малко по-голели подробности да изучат само влиянието на топлината, светлината и отчасти електричеството и магнетизма. Но нито една от тия енергии не е изучена досега изчерпателно и предстоят редица изненади в това отношение.
към текста >>

От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията.
забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета.
към текста >>

За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г.
През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г.
към текста >>

Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета.
От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г. Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава.
към текста >>

1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г.
За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г. Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г.
към текста >>

Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море.
От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г. Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г. – спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка.
към текста >>

4. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
към текста >>

И тъй, този свят е море с безчислено много вълни.
Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни. И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои. Никое същество не е презряно. И ти сам знай, че си нищо и ще знаеш всичко. Но ако искаш да бъдеш всичко, ще станеш на нищо.
към текста >>

ПРИПОМНЕНИ МИСЛИ Велико е състоянието на душата, когато смогне да заличи всичкото черно минало; тогаз тя се окъпва в кристалните води на живота и радостта е радост на изнурен, но разтоварен пътник.
Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение. – И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди! Часът удари 12. Жълтият секретар влезе и аз се сбогувах. ПРИПОМНЕНИ МИСЛИ Велико е състоянието на душата, когато смогне да заличи всичкото черно минало; тогаз тя се окъпва в кристалните води на живота и радостта е радост на изнурен, но разтоварен пътник. Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил. Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка. Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В Бургас, важно пристанище на Черно море, се издава библиотека със заглавие „Нова култура"; в редици се нижат там като слънчева светлина мислите на Учителя.
Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата. И днес от това движение се интересуват от много страни и места. На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов. В Бургас, важно пристанище на Черно море, се издава библиотека със заглавие „Нова култура"; в редици се нижат там като слънчева светлина мислите на Учителя. Учениците на това движение общо желаят доброто на цялото човечество. Ето някои от преведените на есперанто беседи: La alta idealo, la granda lego, La revikigo de la kolektiva konscio, La nova homaro, La nova vivo, La mallarga vojo, La fortoj de la viva naturo. (Из унгарския в. „Gyori Hirlap", Gyo, 24 декември 1930 – съкратен превод). Общество „приятели на Жоливе Кастело" Известни са изследванията на Жоливе във Франция, който работи за алхимичното получаване на златото.
към текста >>

6. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени.
Никъде няма по-големи загадки и чудновати неща, отколкото в царството на природата. В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна.
към текста >>

Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно.
През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености.
към текста >>

7. ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА-СТЕФАН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

* * * Звезди, звезди на вечерно небе И нежен лунен сърп всред тях блести.
* * * Звезди, звезди на вечерно небе И нежен лунен сърп всред тях блести. Не е ли озареното лице На Бога туй небе? Смирен, човека пита. Обгръща те с красива тишина Човешкото нестихващо море. Не е ли извор тая глъбина На Божията мисъл? Смирен, човека пита.
към текста >>

Обгръща те с красива тишина Човешкото нестихващо море.
* * * Звезди, звезди на вечерно небе И нежен лунен сърп всред тях блести. Не е ли озареното лице На Бога туй небе? Смирен, човека пита. Обгръща те с красива тишина Човешкото нестихващо море. Не е ли извор тая глъбина На Божията мисъл? Смирен, човека пита. Звезди трептят, безбройни сватове, Разливат вечно мека светлина. Не са ли израз те от векове На Божията сила? Смирен, човека пита. S.
към текста >>

8. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете.
Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу. В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги. За винаги щяха да занемеят песните на реките и планинските потоци. Идеята за равенството е идея, която може да се разпростре само върху факта, че водата е всякъде вода, все същата стихия, но едничко само неравенството е, което създава нейния богат динамичен живот - нейната красота. Без него тя би лежала няма, инертна и неподвижна в басейните, покрита със зелените петна на мухъл и изоставеност. Свечерява се.
към текста >>

Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики.
Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения. Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
към текста >>

9. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той се спуска надолу по склонове, урви, камънаци, шуми, блъска се и бяга към морето.
Цялата мъртва природа се дирижира от тоя закон. Всички процеси в природата са частни случаи от него. Всичко е превръщане на енергията от потенциална в кинетична и обратното, както и от един вид в друг:от механична в електрична, от електрична в светлинна, в химична и в топлинна. Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем. В планината някъде бумти обилен планински поток. Той се спуска надолу по склонове, урви, камънаци, шуми, блъска се и бяга към морето. В склона на планината, човек е хванал тоя поток, направил е огромен язовир, а оттам е пуснал мощните му струи да падат с грамадна сила по специални тръби. Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината. Святкат искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните демони и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения. Ето това е един от многобройните примери за превръщането на механичната енергия в електрична, светлина, топлина и пр. от всички видове енергии, които на длъж и шир по света образуват тая калейдоскопична "игра" на живота, особено място заема топлинната енергия.
към текста >>

Тая топлина се разсея във въздуха и мировото пространство, без да причини никакви промени, както не произвежда никакви промени чаша с кипяща вода, която ние изсипваме в морето.
Къде отиде тя? В какво се превърна? Стана ли вън по-топло от това, че ние пуснахме там топлината на нашата стая? Нито един термометър от тия, които показват външната температура, не е помръднал нито с една милионна от градуса от това явление. Тогава законът за съхранение и превръщане на енергията не е верен, щом в нищо се превърна онова количество топлина, което напусна стаята, щом като то не създаде никакъв нов процес. Тая топлина се разсея във въздуха и мировото пространство, без да причини никакви промени, както не произвежда никакви промени чаша с кипяща вода, която ние изсипваме в морето. Това именно крайно разсейване на енергията през вратата на топлината, наричат в науката ентропия. Тъкмо ентропията е, която създава тая загриженост относно съдбата за света, защото се мисли, че всички енергии ще минат през фаталната врата на топлината и светът ще се приближава все повече и повече до своята бавна смърт. Научно погледнато, това проследяване на световната енергетична деградация има своята интересна страна. То е стройно и логично построено въз основа на знайното за свата, но е лишено от светлината на една истина, която се крие в незнайното, а това незнайно е огромно. То е, както казва великият Нютон, цял океан, а онова което знаем, представя няколко камъчета край брега на океана.
към текста >>

Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна?
Но изчезват ли наистина? Всичко ли, което изчезва за нашето око, изчезва наистина? Тъмнината на тая непрогледна нощ скрива от окото малките въглеродни частички, които падат на земята и стават пак част от нея. Къде могат да отидат тия мимолетно пламнали частици? Не ги ли държи земята в своята гравитационна власт? Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна? Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго.
към текста >>

10. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения.
Под влияние на Марс, Юпитер, Сатурн и пр. тя бива „нагласена" и „тонирана" марсовски, юпитеровски, сатурновски. Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, войнолюбиво. Те лесно се подават на хипнозата на така наречените „силни личности", които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагащи се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитер. Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите.
към текста >>

Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват.
Те лесно се подават на хипнозата на така наречените „силни личности", които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагащи се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитер. Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп".
към текста >>

Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите.
Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания.
към текста >>

Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания.
Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало.
към текста >>

11. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци.
Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради! И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив". Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността. Човешките общежития са лишени и от тоя усет, защото ако у животните той е нещо като инстинкт, или една колективна душа, при хората би трябвало да бъде любов. Улицата е море от черни, движещи се същества, връзката между които постоянно отпада, като се заменя с една враждебна отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на тая сърдечна влага, хората бягат един от друг, защото всеки бърза.
към текста >>

Улицата е море от черни, движещи се същества, връзката между които постоянно отпада, като се заменя с една враждебна отчужденост.
Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността. Човешките общежития са лишени и от тоя усет, защото ако у животните той е нещо като инстинкт, или една колективна душа, при хората би трябвало да бъде любов. Улицата е море от черни, движещи се същества, връзката между които постоянно отпада, като се заменя с една враждебна отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на тая сърдечна влага, хората бягат един от друг, защото всеки бърза. „Много съм зает" – това е най-популярната фраза в наши дни. Всеки гони нещо или някого. Не му стига времето. Обхванат от страшната стихия на скоростта, всеки гледа да свърши много на брой, макар и повърхностно започнати неща.
към текста >>

Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост.
Колцина са днес хората, които се залавят за някое спокойно и голямо дело, за осъществяването на което се иска потъване в тишината на дълбок размисъл? На пръсти се броят такива, които могат да отделят пет, десет или двадесет години за едно дело. Такива като че не са от нашето време! Днес човек трудно може да се заседи на едно место. Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай! Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни.
към текста >>

Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

12. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл.
Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст. Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет. Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава! — помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа!
към текста >>

Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва.
Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света. Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства младо дръвче. То цъфти и се усмихва като мъничка девойка. Тревици зеленеят наоколо, а славеят разлива своята песен надалече, сам захласнат в нея, влюбен в пролетта,в изпръхналата бременна земя, вестител на живота, който бавно и победно иде от всички страни.
към текста >>

13. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри.
Б. К. Б. ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар. Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри. Милионни трептения се гонеха вихрено и лудо. Вълшебният танц на малки феи привличаше моите очаровани очи. Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост. Наведох се над него и моите очи засноваха по бистрите му струи.
към текста >>

Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път.
Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове?
към текста >>

Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета.
Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой.
към текста >>

Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен.
Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове. Тая светла улица води към моята слънчева родина, към моята бленувана страна.
към текста >>

Какво диря по тези безкрайни морета?
Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове. Тая светла улица води към моята слънчева родина, към моята бленувана страна. Тя е там, аз я виждам нестъпкана от човешки крак, невиждана от човешко око.
към текста >>

Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове.
Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове. Тая светла улица води към моята слънчева родина, към моята бленувана страна. Тя е там, аз я виждам нестъпкана от човешки крак, невиждана от човешко око. Моята незавладяна родина, моята неоткрита страна, братя, моята слънчева страна, моята душа... Аз искам да живея под нейните мощни криле. Аз искам да слушам нейната светла и топла реч. Аз искам да гледам нейната чиста красота, на моята родина — душа.
към текста >>

14. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното.
Лист след лист, ден след ден минават, а човекът се взира в живота и учи трудното изкуство да очаква с трепет това, което ще донесе идващият ден. Един юноша е буден в ранното утрои на слънчевата светлина разгръща страниците на голямата книга. Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго. В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството?
към текста >>

В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят.
Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго. В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта.
към текста >>

Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове.
Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така.
към текста >>

Ще иде той сред кипналото море по своя житейски път и ще вземе в тия яки ръце едно кормило.
При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана. Ще иде той сред кипналото море по своя житейски път и ще вземе в тия яки ръце едно кормило. Тия, които се доверяват, спокойно и безбурно спят в ладията, защото кормилото е в тия силни огрубели ръце, които вярно направляват. Затихнали с колебанията. Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля. Това е съзнателният, зрелият човек с мекото сърце и с коравия характер. Името му е мислещо и дейно същество.
към текста >>

15. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи.
Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още осветлена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте, млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговориха някак отведнъж младежите.
към текста >>

Но нека морето се вълнува.
- Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в молитви до последния си дъх. Пък ако е потребно и душата си да положим за Евангелието. Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога, както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не може да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас, - с помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Георги Томалевски Из книгата “Учителят на Бялото Братство” /неизд./
към текста >>

16. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море.
Това си звание той прегърна със същата любов и преданост, присъща на неговото естество. Учениците му го обикнаха и слушаха с голям интерес уроците, които преподаваше. Създаде се вътрешна връзка между учител и ученици. Те го запитваха по различни въпроси, търсеха общение с него, като го наричаха не само учител, но наставник и съветник. Обаче, по стечение на обстоятелствата той преждевременно напусна учителството и се върна в София, където след много години завърши своето земно съществуване. Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море. Бургас му е роден град, а България - родно отечество. Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села.
към текста >>

17. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака.
След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?
към текста >>

Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените.
Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа.
към текста >>

Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното.
Те не падат духом, въпреки, че виждат слабостта на околните. Опитват се да съберат изплашеното от вълка стадо. Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо: София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството.
към текста >>

Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство.
Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите. Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка.
към текста >>

18. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж му казах: - Бай Илия, уморен съм от хората, от безредието, от глада, от несправедливостта, от безлюбието.
Не приемах тези, които управляваха общината за хора способни да поддържат реда и чистотата в града. Все протестирах. В Стара Загора имахме познат, който продаваше семки и фъстъци с една количка. Беше приятел на баща ми. Често разговарях с него. Веднъж му казах: - Бай Илия, уморен съм от хората, от безредието, от глада, от несправедливостта, от безлюбието. Няма ли по света други хора, честни, добри, услужливи, за да отида при тях? - Има ги. - Къде са? - Те са в София. Прочети този вестник „Братство“.
към текста >>

Чиновничката ми каза да не пътувам сега, защото Балтийско море било покрито с мъгла, опасно било.
“ „Нямам, не му познавам дори цвета“. „Вземи 300 крони, ще ги смениш в Стокхолм“. „Господине, аз не мога да ги приема, защото не мога да ви ги върна.“ - „Вземи парите, човече, ти си добър човек! “ Аз не го познавах, отгде ми имаше доверие? Отидох до Шведската легация. Чиновничката ми каза да не пътувам сега, защото Балтийско море било покрито с мъгла, опасно било. Казах й, че на мене няма да ми се случи нищо. - „Какъв човек, с вяра! “, ми каза тя. Взех самолета, беше хубав слънчев ден, но когато стигнахме до Копенхаген, ме поканиха да си получа куфара, защото пилотът казал, че ако продължим, ще катастрофираме. Качиха ни на ферибот.
към текста >>

Черно-зелен мрак.
- „Какъв човек, с вяра! “, ми каза тя. Взех самолета, беше хубав слънчев ден, но когато стигнахме до Копенхаген, ме поканиха да си получа куфара, защото пилотът казал, че ако продължим, ще катастрофираме. Качиха ни на ферибот. Не се виждаше нищо до пет метра. Черно-зелен мрак. Парите, които ми дадоха от летището, бяха за две яденета и за спалния вагон до Стокхолм. Когато стигнах до Стокхолм отидох да сменя чешките пари, но ми казаха, че тук те нямат стойност. Оставих си куфара - 35 стотинки, за трамвая - 25 стотинки, и ми остана само една крона. Стигнах до легацията ни. Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли пари?
към текста >>

19. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Стоянка Гоудова вестник ЧЕРНО МОРЕ - ЮГ" бр.
Символиката на художествените пана наследява окултния език на Учителя, придавайки универсалност на всеки сюжетен детайл. А защо изложбата беше аранжирана в частен дом? Това е въпрос, на който отговорът следва да се търси не толкова на физическо ниво, както би се изразил ученик на окултна школа, колкото на ниво по-високо - на мислене, обаче не разумно и свободно, а предразсъдъчно и обеременено от всякакви идеологеми. С други думи, домакините от Демократичния съюз на жените първоначално предоставили стая от своя обществен имот за излагане на паната, но в последния момент се отказали, подплашени вероятно от нечий доброжелателен съвет да внимават, можело да е работа на секта... За отговор нека послужат мислите на самия автор: "Днешният човек не се нуждае от изкуство, отразяващо хаоса и безредието, които тровят всеки ден живота ни. Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото." А какво има предвид говорейки за Новото, авторът го е разкрил в своите творби. Стоянка Гоудова вестник ЧЕРНО МОРЕ - ЮГ" бр. 9. 27.10.1993 г. Г.Куртев "Даването, това е новото, написано в книгата на великия, живот. То е основа на Любовта."
към текста >>

20. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледнете в морето!
... Етични основи на вегетарианството. При споровете си с вегетарианците, хората, привърженици на месния режим, изтъкват следното съображение: — Вие, вегетарианците сте привърженици на природното, на естественото. При всеки удобен случай вие твърдите, че насилието, убийството с цел да се изяде едно животно, е нещо противоприродно. Но вярно ли е, за жалост, това? Не дава ли ни самата природа пример на безпощадна жестокост? Погледнете в морето! Какъв морал, каква любов към ближния има там? Големият изяжда малкия без да помисли даже за никакви теории на милосърдие. В същност, тия възражения едва ли заслужават даже да им се отговаря. Това е логиката на тези, които може би биха желали да повърнат човечеството до състоянието на морските хищници. За нея еволюция като че ли съвсем не съществува.
към текста >>

Пих от соленото море житейско, А пак мъчителната жажда като огън ме изгаря, и знам че нищо земно никога не ще я угаси!
... Обнови ме! ... Аз жаждам Твоята Любов! Аз жаждам Твойта Истина! И Твойта Мъдрост безконечна! Защото пих от мъдростта човешка, от истината и любовта земни, И жаден пак останах! Пих от соленото море житейско, А пак мъчителната жажда като огън ме изгаря, и знам че нищо земно никога не ще я угаси! Затуй при Тебе ида пак: О, Господи, води ме! ... Води ме, Господи, в таз долина на скръбта, в таз долина на смъртта ... Води ме! — Заведи ме при Твоите потоци бистри, При Твойте пасища лъчисти! Във Твоя Дом огреял в светлина и във Любов! О, Господи.
към текста >>

Сякаш тайнствена някаква ръка по-силна от нощната стихия, започна да раздира черното було на мрака.
Дрехите й са разкъсани, нозете и ръцете наранени и тя ту пада ту става по друма що води към върха. Лицето й тихо и спокойно. От него вее божествена светлина. Бурята вече стихва. В далечните хоризонти на изтока зората се пука! Сякаш тайнствена някаква ръка по-силна от нощната стихия, започна да раздира черното було на мрака. Нощта незабелязано се скрива някъде за да даде место на светлата зора, която тържествено се появяваше от изток. Изправена на височината душата сияеше от радост. Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи!
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал!
Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото благоденствие и щастие. Какво могат да направят те! Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал! Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството. Идеята за благоденствието на всички не е била никога чужда на ония, които дълбоко са съзнавали мисията на своя живот и достойно са изпълнявали своето предназначение. Когато световната борба е избухвала, винаги са се явявали велики сърца и умове, които разнасяли между хората светлата идея за братство между хората и народите. И ако историята на човечеството в своите страници трябва да отбелязва велики подвизи, това са именно подвизите на ония, които със своята мирна дейност са внесли революция в човешкия живот. Те са тук, те са будни и следят всяка наша стъпка.
към текста >>

Черноморски шепот, младежки литературно -научен лист. Абон.
Същност и бъдещност на идеята за един международен език, от Unuel. цена 10 лв. Тия две книги са издания на Българска Есперантска Библиотека и се доставят от Ив. X. Кръстанов, ул. „6 Септември“, 28 — София. Черноморски шепот, младежки литературно -научен лист. Абон. 20 лв. Адр.: кварт. 689, N2 11, Варна. В низините на живота, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв.
към текста >>

22. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вътре в нея, от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Синьо, ние ще можем свободно да се движим, да работим, да търгуваме, да проявяваме всички свои творчески сили.
трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ... За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят. Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония, Добруджа и Тракия. Вътре в нея, от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Синьо, ние ще можем свободно да се движим, да работим, да търгуваме, да проявяваме всички свои творчески сили. Ще намерим много по-голям простор за културно развитие. Ще престанем да се самоизяждаме. Ще дадем пример на целия свят и ще направим първата стъпка към обединението на човечеството и осъществяването Всемирната Федерация на Народите върху цялото земно кълбо, което е нашето истинско Отечество. С. Калименов Как се насажда шовинизъм На 4. м. м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий“ бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва.
Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне.
към текста >>

Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан?
Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето начинаещо книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги. Обичаш ли? Обичаш ли ти в небеса звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя? Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни долини? Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил, първите лъчи? Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан? Обичай братко, пей за красотата, Със чувства накипели, И слей се с пулса на живота В мирови предели. Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони. В неспир разбулвай всяка власт и тайна И с радост във душата Пей свойта песен благодарна Прославяй небесата. В. С. Недев
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тя еднакво подкрепя изморените клетки.
Ако ги съчетаваме добре, по-разнообразно, сменяйки комбинацията според сезона, консумирайки сладките плодове през зимата и киселите през лятото, ние ще живеем с диета, задоволяваща всички нужди на човека. Тези, които нямат възможност да консумират много разнообразни плодове, могат да ги заменят с пшеничен хляб, който е доста пълен с елементи, липсващи в неупотребените плодове. Да анализираме накратко преимуществата, физически и духовни, като резултат от такъв живот. Първом, храната, съставляваща тая диета, е най-хранителна, тя от всички други е най-подходяща за нашето хранене. Тя доставя необходимата материя за да се запази топлината на тялото и работоспособността, физическа или умствена. тя еднакво подкрепя изморените клетки. Тя не дава на тялото вредна материя. Плодовете, употребявани отделно, без да бъдат смесвани с готвени храни, са лесносмилаеми. Те не причиняван, прилив на кръв в стомаха и червата, така също не причинявате прилив на много кръв и в другите органи, предимно в мозъка. Те спомагате за правилното смилане на храната в стомаха и червата, а чрез техните люспи и ядки те не позволяват да застояват останки в червата и по такъв начин пречат на запичането. Това свойство на плодовете да бъдат разслабителни, е много важно, докато цивилизованото човечество обича неслабителните храни и поради това е предразположено към заболявания като отравяне на организма, апандисит и т. н.
към текста >>

Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите.
После ще концентрирам ума си върху нея и ще изтегля всичката червена светлина, която ще отправя към болния, и анемията му скоро ще изчезне. Ако лекувам на някого стомаха, пак ще концентрираш ума си и ще изтегля от призмата жълтия цвят и ще го препращам в стомаха на болния. Ако нервната система е развалена на някого, ще изтегля всички сини лъчи от призмата и ще обливам с тях болния. На неврастениците е необходим синият цвят. Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам. Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии. Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите.
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първите стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126) Астрология (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо) На оня свят (Н.Ч.) Наука за Доброто „Направи добро, и го хвърли в морето“ „Най-трудно е да се направи добро на човека“ Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо.
Води ме Ти! (стихове от Олга Славчева) Книгите и човечеството (Г. Събев) Доматите — идеална храна (Прев. Д-р Ст. К.) Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (продължение от брой 126) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 126) Астрология (превод от френски) Ден на Поповите лъжички (басня – Дядо Благо) На оня свят (Н.Ч.) Наука за Доброто „Направи добро, и го хвърли в морето“ „Най-трудно е да се направи добро на човека“ Само този, който се е опитвал да прави добро на хората, знае колко трудно е това нещо. Опитай се да направиш добро някому. направи жертва, подложи гърба си, за да издигнеш другите, и ти ще видиш как, когато почнеш да се огъваш под тежестта на твоя товар, ти ще бъдеш оплют, отречен и осмян от тия, за които отдаваш силите си. Това е една стара история, която познават всички, които са вървели и вървят по трудния, но светъл път на Доброто. Кой истински доброжелател на човечеството не е бил оплют от тези, на които е дошъл да послужи? Кой се е пожертвал, та не е срещнал черна неблагодарност?
към текста >>

Но има и други един закон на живота, който е отразен в народната пословица — „Направи добро и го хвърли в морето!
Изпитанията, които среща по пътя си Доброто, са големи. Така е било, така е, и така ще бъде занапред. Усилия, големи усилия са нужни, за да се изгради нещо положително. И който се решава да върви по тоя път, нека не си прави никакви илюзии, нека знае предварително много добре какво го очаква. Доброто ще извика своята реакция —злото — и то с всичката си сила ще се изсипе върху първото. Но има и други един закон на живота, който е отразен в народната пословица — „Направи добро и го хвърли в морето! “ И наистина, ако има нещо, което не може да се изгуби, ако има нещо трайно, вечно, неунищожимо, то е стореното от нас добро. То не може да пропадне. То не може да се забрави. Хората ще го забравят, но то е записано завинаги в книгата на Бога. в книгата на Природата.
към текста >>

„Направи добро и го хвърли в морето!
То е като посятото семе — винаги ще дава своя плод. В края на краищата, въпреки всички изпитания и противоречия, доброто винаги ще бъде възнаградено. Затова—не се страхувайте да правите добро. Знайте, че хората не ще ви разберат, не ще ви оценят, ще ви се присмеят и по-похулят. Но знайте същевременно, че Бог всичко вижда, нищо не забравя, и Той е, Който ще ви оцени, ще ви възнагради и благодари. „Направи добро и го хвърли в морето! “ И бъди сигурен, че то не ще се изгуби. То ще даде своя плод, както за другите, така и за тебе. Бог е, който гарантира стойностите на твоите усилия за доброто. В никоя банка на света ти не можеш да вложиш с по-голяма сигурност своя капитал. Затова — прави добро, и не се обезкуражавай, не се отчайвай от черната хорска неблагодарност, която ще срещнеш.
към текста >>

Със Теб ще мина планини, морета.
Води ме Ти! Свободна съм, нозе ми нямат узи, Ни гривни робски моите ръце. Аз служа на възвишените музи — — На радост бие моето сърце; И смях играй по алени ми бузи — Трепти живот по моето лице. Но Ти води ме, ето ми ръцете! Със Теб ще ида аз на край света. Със Теб ще мина планини, морета. Със Теб дори ще победя смъртта. Теб дори страданието е свято - Единствен път е къмто Любовта. Води ме, с Тебе ида, тичам По стръмни и високи планини . . . Че Теб Създателю безкрай обичам!
към текста >>

И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура.
Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето.
Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час.
към текста >>

Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето.
Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час. При по-хладно време къпещия се трябва да усилва своето движение било чрез гимнастически упражнения, било чрез леко потичване, което, обаче, не трябва по никой начин да доведе организма до изпотяване. Хубаво е след въз душната баня да следва изтриване със студена вода, която се понася по-леко след такава баня. Обикновено в умерените страни температурата през пролетните, летни и есенни месеци варира между 15 и 25 гр.
към текста >>

Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници.
Обикновено в умерените страни температурата през пролетните, летни и есенни месеци варира между 15 и 25 гр. на сянка и това са много пригодни температури за правене на тези бани. Обаче, подобни бани калени индивиди могат да правят и при по-низки температури, но тогава банята трябва да трае само няколко минути, или да стане в стая с отворен прозорец, където няма вятър. Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр. и топли — над 250С градуса. Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници. Студените светлинни бани се понасят много леко и от нежни организми и никога не повреждат при методична манипулация. Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на децата признават отличните резултати от тях. Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца. Д-р Ив. М-в (Из Вестник на Жената) Влияния на планетите В електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на слънцето.
към текста >>

И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат от там. И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото, когато сте будни и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека стават попушвания и се явяват известни кармически последствия. Напр., ако влиянията на Марс стават господстващи в живота на някой човек, той ще стане военен, ще мисли само за война и за бой. И тогава, какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т. е.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които бушуват в житейското море.
Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме. които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това. е наша. Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод. Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него. Лишени от неговата подкрепа и сила, откъснати от канарата, от корена на нашия живот, ние оставаме само сухи пръчки, негодни за нищо друго, освен за огъня.
към текста >>

— И тлъсто е и черно е.
От друга страна, този случай не е твърде рядък. Из „Revue Metapsichique“ Агне и мечка (б а с н я) Три дни преди Гергьовден един овчар извел овцете си на равна поляна, за да избере от стадото си агне за курбан. Гледал едно. друго, и избрал. — Това ще бъде — рекъл. — И тлъсто е и черно е. Месото му ще бъде курбан на св. Георгя, а от кожата му аз ще си направя хубав калпак. Но щом овцете наближили гората, изскокнала една мечка, грабнала черното агне и го отнесла в своята бърлога при двете си мечета. Агънцето разтреперано заплакало и запитало: — Ти ли си свети Георги, който ядеш само месото на агнетата? И защо не остави кожата ми на овчаря?
към текста >>

Но щом овцете наближили гората, изскокнала една мечка, грабнала черното агне и го отнесла в своята бърлога при двете си мечета.
друго, и избрал. — Това ще бъде — рекъл. — И тлъсто е и черно е. Месото му ще бъде курбан на св. Георгя, а от кожата му аз ще си направя хубав калпак. Но щом овцете наближили гората, изскокнала една мечка, грабнала черното агне и го отнесла в своята бърлога при двете си мечета. Агънцето разтреперано заплакало и запитало: — Ти ли си свети Георги, който ядеш само месото на агнетата? И защо не остави кожата ми на овчаря? Той смяташе да си направи от нея калпак? — Не, добро агънце! Свети Георги е на небето.
към текста >>

28. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно.
Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо. Тази мисъл би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот. Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му. Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то събуди само чувството на самотност и отделеност.
към текста >>

Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му.
Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо. Тази мисъл би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот. Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му. Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то събуди само чувството на самотност и отделеност. Кой би свързал идеята за затваряне с една декорация като тези, която се откриваше пред очите ми! Вратите на храма гледаха към решетката — от другия край на една широка и великолепна алея. Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно. Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв начин, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха.
към текста >>

Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа.
“ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен. Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български.
към текста >>

А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения.
Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство.
към текста >>

Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи!
Еднъж пред множество зрители, когато и художникът — ваятел стоял до статуята си, станало някакво сътресение. Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило. Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля! Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца. Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце.
Съществуват много по-големи слънца от нашето, но не издават светлина, от която да можем да се ползваме. Това са тъй наречените тъмни слънца. Нас не ни интересуват тези слънца, защото те не само че не са ни полезни, но са и вредни за нашия живот. Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета. — Това е планетата, която се е намирала между Марс и Юпитер гдето сега се намират тъй наречените астероиди. Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце. В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие.
към текста >>

В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия.
Това са тъй наречените тъмни слънца. Нас не ни интересуват тези слънца, защото те не само че не са ни полезни, но са и вредни за нашия живот. Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета. — Това е планетата, която се е намирала между Марс и Юпитер гдето сега се намират тъй наречените астероиди. Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце. В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света.
към текста >>

Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие.
Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце. В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение.
към текста >>

Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние.
Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение.
към текста >>

Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота.
Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме? От земята трябва да започнем добре. Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота. Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат. Това е фигуративно представяне на страданията и противоречията, през които минават хората. Хората са като дойни крави за по-висши същества. Хванат ви, издоят ви и ви пратят пак да пасете, за да наберете отново мляко и пак да ви издоят. Така че, има други същества около вас, които използват вашите енергии и сили.
към текста >>

Да потънете в море от обич и радост.
Това е пътя на Любовта. Любов към всички хора и същества, любов към всичко живо — любов към природата и всемира, любов към Бога. Да благоговеете пред всичко: пред тревицата, пред цветето, пред птичката, животното, пред човека. Всичко да обичате и на всичко да се радвате. Всякога да обичате и да се радвате. Да потънете в море от обич и радост. Ето къде е щастието! Откажете се от своите гибелни пътища и тръгнете по пътя на Любовта, за да достигнете щастието. Т. Ч. МОЗЪКЪТ КАТО ФОТОКАМЕРА Виена предава мисли, Берлин ги приема и „фотографира“ Опитите на професорите с телепатията Между Виена и Берлин са били направени сензационни опити с телепатия или предаване на мисли на разстояние, от една комисия учени, физиолози и психиатри. Опитите са били организирани от Виенското метафизично дружество, чийто председател, професор Щрьодер, е служил като отправителна станция, а приемател е бил берлинския професор и лекар X.
към текста >>

Щрьодер и неговите двама асистенти седнали около масата вечерно време и телефонирали на колегите си в Берлин, че всичко е готово за започване не опитите.
Т. Ч. МОЗЪКЪТ КАТО ФОТОКАМЕРА Виена предава мисли, Берлин ги приема и „фотографира“ Опитите на професорите с телепатията Между Виена и Берлин са били направени сензационни опити с телепатия или предаване на мисли на разстояние, от една комисия учени, физиолози и психиатри. Опитите са били организирани от Виенското метафизично дружество, чийто председател, професор Щрьодер, е служил като отправителна станция, а приемател е бил берлинския професор и лекар X. член на Берлинския институт за психични науки. ОТПРАВИТЕЛНА СТАНЦИЯ. Проф. Щрьодер и неговите двама асистенти седнали около масата вечерно време и телефонирали на колегите си в Берлин, че всичко е готово за започване не опитите. От Берлин отговорили, че и там са готови да приемат. Запалена била голяма електрическа лампа във Виена, точно над масата, която хвърляла кръг от силна светлина в средата на масата. В този именно кръг били поставени предметите, които били предавани. Тримата отправители съсредоточвали извънредно силно мислите си върху предмета, който стоял в кръга. Това напрежение на мисълта е било толкова силно, че експериментаторите след това чувствали силно главоболие.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо.
Известия пращани чрез мисълта Овчар и Вълча яма (басня – Дядо Благо) Хроника Книжнина 25 години от смъртта на Лев Толстой „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Може да има зло в света. Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична.
към текста >>

Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна.
Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек.
към текста >>

От другата страна на малката маса, върху която беше моята книга и лампата, стоеше прав един човек облечен в черно.
Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха. Смешно беше да ми се дава такава книга. Аз поскучах доста време над нея и, затваряйки я. отидох пак да легна на леглото си, когато бях изненадан да видя, че не съм сам. От другата страна на малката маса, върху която беше моята книга и лампата, стоеше прав един човек облечен в черно. Той ме гледаше внимателно, но, когато го погледнах и аз, той като че ли почна да се отдалечава. Аз се питах, как е можал да слезе тъй тихо и да се приближи така безшумно близо до мен. Глава VI. Имаш ли някакво желание? “ каза човекът с ясен, но низък глас.
към текста >>

Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи.
Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала. Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си. В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица.
към текста >>

Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето.
Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Почвата тук е плодородна — повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя — приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места.
Аз вярвам само, само във Доброто! — Оръжие едничко на света! Което, знам, ще ограничи злото Оръжие свещено — Любовта! Олга Славчева Боян Боев СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА Чешмата в Тополица Китното село Тополица, недалече от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина. При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна — повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя — приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село. Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители. Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото.
към текста >>

Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят.
Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере. Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот. към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен.
към текста >>

Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем?
Той се обърна и изчезна и, когато минаваше зад драперията, аз видях малкото момиченце до мене. „Ето, каза тя, тия цветя ви ги давам аз.“ „Ти! “ извиках аз. „Да, аз им казах, че вие обичате цветята. И тия са здраве и свежи; Те растат на земята. Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем? Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там? Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен? “ „Не знаеш ли защо? — каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала.
Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала. Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени. Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних? Ти си вече в олтара на моя храм.
към текста >>

След малко се явява Майа, измъчена и изморена, в изпокъсани дрехи. Майя.
Как добре се чувствам. Как животворно ми действат твоите сълзи! . . . Аз съм вече здрав. Аз възкръснах. След малко се явява Майа, измъчена и изморена, в изпокъсани дрехи. Майя. Аз избягах от страшния Мирза и преминах пустинята. Жадувах, гладувах, изпорязах си краката в горещите, остри камъни. Затъвах в пясъци и виждах как пустинните орли се вият над мене и очакват часа, когато ще стана тяхна плячка. Но моята сила беше голяма, вярата ми беше непреклонна — и аз превъзмогвах опасността и все вървях . . .
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова правете си вечерно време отчет и вижте престъплението, не от неговата черна страна, а как да се справите с него.
Безлюбието е свобода. И за това, ако искате де се повдигнете и да се освободите от това плачевно състояние, имайте едно отлично будно съзнание. Като знаете, че всички хора и в доброто и в злото са на изпитания, влизайте в положението на всекиго. Ако оставите човешкото тяло без съзнание, то ще падне. Въобще, целият живот на човека е толкова устойчив, колкото е устойчиво и съзнанието му. Затова правете си вечерно време отчет и вижте престъплението, не от неговата черна страна, а как да се справите с него. Необходимо е ковък да дойде до съзнанието да чувства благата на всички хора като свои; да чувства техните мъки и страдания тъй, като че той сграда, и след това да почувства възможностите за тяхното повдигане. Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път. Тогава към падналите бъдете снизходителни и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат. Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте. Бъдете изправни в Любовта си.
към текста >>

Бях прострян и се чувствах извънредно изморен.
Из беседата „ Петте врати“ - 22. I. 1936 г. Мейбъл Колинз (22) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 154) Глава V Аз не бях вече в светилището. Чист въздух докосваше моето лице. Отворих очи и видях небето над мене и звездите, които блестяха в неговите дълбини. Бях прострян и се чувствах извънредно изморен. Обаче аз бях ободрен от ехото на хилядите гласове, чийто викове и песни идваха де ушите ми. Какво бе това? Намирах се в средата но кръга, съставен от жреците — десетте велики жреци. Агмад беше прав застанал до мене: той ме наблюдаваше. Очите ми се спряха на лицето му и аз не можех да ги отдръпна.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло.
Смели бъдете и напред вървете. Из беседата „ Ти кой си? " - 26 I. 1936 год, Мейбъл Колинз (23) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 156) Глава VI Котето се събудих. аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята младост. Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост. После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си.
към текста >>

Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха.
„Те ще те убият! “ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост. „Те не могат да направят това, отговорих, усмихвайки се. Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса.
Славчева) Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Словото на Учителя. Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя.
към текста >>

Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам.
Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те. Не, нека всеки се стреми първи да отвори крана на доброто, нека всеки се стреми да стане добър образец и модел за другите. Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни Любовта и светлината. Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода. Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая!
към текста >>

Ще седне, почине от пътя уморен.
Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая! * Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О. Славчева Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Анкета за децата-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето. За тая цел се предприема анкета, със съдействието на всички съидейници.
към текста >>

Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив.
. . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
към текста >>

И половината му тяло е станало черно виолетово, а другата половина е останала бяла.
Беше некролог — в една от малките каменовъглен мини на Стара Планина беше убит по непредпазливост електротехника от тока но динамото. Знаех, че беше той. След два дни дойде и тя. Много плака и много ми говори за последната си среща, която била само от три часа. — В осем часа стъпи в България и точно след един месец пак в осем часа сутринта е бил убог от електрическия ток. И половината му тяло е станало черно виолетово, а другата половина е останала бяла. — Да. казвам й, задачата е вече разрешена. Срещате, която се е прибавила е наклонила везните — на едната страна 51, на другата 49. Тая единица я прибавихте вие с вашето държане. Тя не разбра добре какво й казах или по право разбра го в лошата смисъл и започна да плаче още по-силно.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето.
В. С. Недев Другата пролет Как идва пролетта у нас и кой я изпраща? Нейната астрономическа и суха история ние я знаем. Но, ние знаем още, че рано, много рано след нова година, по заснежените още полета се вестява едно нежно и миловидно цвете, чийто цвят хармонично се слива с белината на снежната покривка, която още обвива земята. То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по долините и ледените чела но планинските върхове. Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето. След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави деца ще викнат: „Минзухари“! После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар. Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват.
към текста >>

Нашата земя минава през едно хубаво море.
Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството.
към текста >>

Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда.
Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството. След хиляди и хиляди години ние ще бъдем в едно цветущо море.
към текста >>

След хиляди и хиляди години ние ще бъдем в едно цветущо море.
Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството. След хиляди и хиляди години ние ще бъдем в едно цветущо море. повърхността но което е гладка, а не така бурна, както е сега. И тогава ще се установят постоянни и съзнателни съобщения с невидимите за сега светове. А сега хората като напуснат земята и отидат за другия свят, казват че са умрели. Според великите закони на живота сега хората умират от безлюбие. И когато двама души се обичат истински те заминават заедно за другия свят.
към текста >>

Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло.
До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
Борис Юр. Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат. В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете!
към текста >>

Па надул сърдито буза и задухал ранно и студено, та чак и морето се видело посребрено.
. . . — Чакай, чакай малко дръзка самохвалко! — Забучал отгоре Севернякът. — Ти ли си която ще разсееш мракът? Не срамуваш ли се, като плашиш, че красното ни слънце ще заместиш? Па надул сърдито буза и задухал ранно и студено, та чак и морето се видело посребрено. Скоро се разпръснала мъглата, а светулката замръзнала в тревата. И огряло пак величествено слънцето гората и полето, заблестяло като драгоценен камък пак небето. __________________________ Бездарникът когато С величие се накичи Нечакана стихия Съвсем ще го заличи Дядо Благо Разни Проява на новата мисъл (писмо от Сев. Америка) Известна ли ви е книгата на англичанина А. Давидсон, относно скритото значение на Голямата пирамида при Гиза?
към текста >>

когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание.
Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г. изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие. Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище. През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило. Домашните й не можели да я гледат както трябва и затова я дали в местната болница, гдето, след дълго престояване, решили, че състоянието й е безнадеждно и че не ще може да се поправи. Обаче неотдавна момичето се събудило и почнало да говори, но не френски. Тя изговаряла думи и цели фрази на английски, немски, испански, италиански, а също тека на руски и чешки.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл.
* И думи на белия камък личаха: „Кат чистия извор бъдете.“ И водната струя се вливаше щедро на морния пътник в ръцете. * „Кат чистия извор“. От дълго тоз надпис на белия камък личеше. Един ли жадуващ се спре там и после по пътя зарадван вървеше? В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист.
към текста >>

Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си.
Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята. За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света. В първата глава се вижда колко принципи са разкрити в създаването на света, Светът се е създал в шест деня, а в седмия Бог си е починал.
към текста >>

Вред край него море от красота!
Първите слънчеви лъчи трептяха наоколо. Небето чисто и светло, покрито с бели пухкави облаци, се синееше над него, а там, на изток, под него сякаш, където земята и небето се сливаха, се показваше слънцето, което заливаше със златен прашец безбрежната земя. Колко безкрайна изглеждаше тя през това прозрачно утринно сияние, когато въздухът, напоен с животворна струя, чист и прозрачен, отразява всичката й хубост. А край него наблизо полските цветя, — ранни пролетни предвестници, със сини, червени и жълти багри, се усмихваха и простираха високо главици за милувка. Зелената росна трева, потънала в елмазени зрънца, блещеше и отразяваше лъчите. Вред край него море от красота! Над него сладкогласни чучулиги възвестяваха победния ход на деня, извиваха своята песен, прелитаха над него. — Колко хубаво било тука, дядо! . . . Искаше му се да викне от радост, да тича от цвят на цвят, като пчела, да се търкаля по росните ливади. — Хайде, дядовото, ще обиколим днес там, дето се губят върховете, дето се зеленее неотъпканата и сочна паша!
към текста >>

И детето видя, видяха и други, които гледаха отдалеч, видя и Драгойчо, който беше наблизо,—млад черноок овчар.
Беше горещ следобед. Един от ония редки пролетни следобеди, които пролетта майсторски си пооткрадва от лятото. Дядо Грую подкарваше стадото си на водопой и пладнуване. По пътя Митко си спомни снощния разговор. — Ей сега дядовото, да спрем до чешмата и ще видиотиш! И детето видя, видяха и други, които гледаха отдалеч, видя и Драгойчо, който беше наблизо,—млад черноок овчар. Дядо Грую извади кобура си, насочи го право към небето и гръмна един, два, три пъти. — Де го Господа, видя ли, хлапе? Умерих ли го, а? Шумът от оръжието изплаши овцете и всички до една хукнаха нататък. Митко трепереше от страх, а Драгойчо изумено го питаше: — Дядо Грую, кого умери?
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Между изложителките обръщат особено внимание трите картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В.
Вместо топове и пушки да се слушат между братски народи, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява. Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова. Между другото той изтъкна, че никъде българските художнички не могат да намерят повече близка и сродна среда, способна да ги разбере — както в братския югославски народ, където също долавя т песните на стария Балкан. Между изложителките обръщат особено внимание трите картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В. Княгиня Надежда, които наистина са високо художествени, портретите на Руска Маринова и двете картини на Цветана Симеонова (из Рила и Витоша), в които тя е изразила красотата на дивните наши планини с техните върхове и кристално-чисти езера. Българската духовна култура все повече печели сърцата на нашите братя в Югославия. П. Г. П. НЕИЗБЕЖНОТО Познавам. те, като благословен дар от мъдрата ръка на Вечния!
към текста >>

Дните на годината Вървя ли край брега, плавам ли спокойно по повърхността, треперя ли всеки миг вълните от внезапна буря да не потопят лодката ми, аз все изваждам по едно зърно от безкрайното море.
Познавам те и като от чисто злато ковано светло рало. Мъдър сеяч ходи след теб и те направлява, а ти браздиш и разкриваш на слънцето глъбините на човешката душа. Щедрата Му ръка кога хвърля семена в браздите аз не виждам, но когато семената почнат да поникват, сладостните тръпки на браздите като молитва се понасят нагоре и дирят сеяча със златното рало. Благословено това рало, що превръща целината в нива, що внася дълбокия живот в сърцето на човека, благословен и вещия Майстор, който го е изковал, благословен сеяча, който ходи след него и бразди и сее. Когато не те разбирах и познавах, изпитвах палещия зной на мъката и ропота, днес превърнах мъката и ропота в търпение S. Дните на годината Вървя ли край брега, плавам ли спокойно по повърхността, треперя ли всеки миг вълните от внезапна буря да не потопят лодката ми, аз все изваждам по едно зърно от безкрайното море. Слаби те ми ръце държат тънка връв, на която пръстите нанизват зърната. Очите не виждат нито началото, нито края на моята низа. Нито сърцето може да отгатне още колко зърна ще се нанижат там. Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя! Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе.
към текста >>

Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе.
Дните на годината Вървя ли край брега, плавам ли спокойно по повърхността, треперя ли всеки миг вълните от внезапна буря да не потопят лодката ми, аз все изваждам по едно зърно от безкрайното море. Слаби те ми ръце държат тънка връв, на която пръстите нанизват зърната. Очите не виждат нито началото, нито края на моята низа. Нито сърцето може да отгатне още колко зърна ще се нанижат там. Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя! Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе. Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата. Има други с променливи краски, ту ясни, ту тъмни, като облаци пред дъжд. Но има в дългата низа зърна черни като крилото на бурна нощ, тъмни като уста на морска бездна. И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце. Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го.
към текста >>

И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце.
Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя! Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе. Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата. Има други с променливи краски, ту ясни, ту тъмни, като облаци пред дъжд. Но има в дългата низа зърна черни като крилото на бурна нощ, тъмни като уста на морска бездна. И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце. Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го. Познавам я аз! А тъмните, от които често капят сълзи на мъка и скръб, аз събирам и нанизвам сама, когато съм далеч, далеч от свещената ръка. Има дни, когато облаци и бури скриват от вътрешния поглед ръката и сълзи замрежват очите, а моите ръце гребат от морската пяна и тогава изваждат, черни, тъмни зърна. Светлите, и тъмните, и сивите дни на чудната низа — живот!
към текста >>

Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го.
Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе. Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата. Има други с променливи краски, ту ясни, ту тъмни, като облаци пред дъжд. Но има в дългата низа зърна черни като крилото на бурна нощ, тъмни като уста на морска бездна. И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце. Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го. Познавам я аз! А тъмните, от които често капят сълзи на мъка и скръб, аз събирам и нанизвам сама, когато съм далеч, далеч от свещената ръка. Има дни, когато облаци и бури скриват от вътрешния поглед ръката и сълзи замрежват очите, а моите ръце гребат от морската пяна и тогава изваждат, черни, тъмни зърна. Светлите, и тъмните, и сивите дни на чудната низа — живот! S. ПОВЕЧЕ ГРИЖИ Много често вестниците съобщават за откриване на нови ж. п.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичният инстинкт към общият организъм, като вместо него, са оставени да дирижират отблъскващите се една от друга съобразителности, родени от егоистичният напън на уморените мозъци.
С отбягването от тоя романтизъм много хора искат да оправдаят своите егоистични чувства, като си присвояват качеството на студени, положителни и делови човеци. Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки в огромния колос. И колко са чужди един на друг, тия хора под „общ покрив“. Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичният инстинкт към общият организъм, като вместо него, са оставени да дирижират отблъскващите се една от друга съобразителности, родени от егоистичният напън на уморените мозъци. Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на влага, всеки бърза на някъде. „Много съм зает това е най-популярното в наши дни. Всеки гони нещо. Не му стига времето.
към текста >>

Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост.
Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки в огромния колос. И колко са чужди един на друг, тия хора под „общ покрив“. Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичният инстинкт към общият организъм, като вместо него, са оставени да дирижират отблъскващите се една от друга съобразителности, родени от егоистичният напън на уморените мозъци. Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на влага, всеки бърза на някъде. „Много съм зает това е най-популярното в наши дни. Всеки гони нещо. Не му стига времето. Обхванат от страшната сила на скоростта, гледа да свърши много, макар и повърхностно подхванати неща.
към текста >>

Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич. Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия. Г. Томалевски СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да ми бъде ученик (из неделната беседа „Да ми бъде ученик“ – 20.II.1938 г.) В човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито във всички, затова някой хора ценят, а някой не ценят.
към текста >>

Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се.
Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявя вам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам. Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност. Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън.
към текста >>

Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност.
Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам. Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност. Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън. Има едно пеене в причинния свят. Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано.
към текста >>

42. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето.
Следователно, планетните влияния са подчинени на закона на мисълта — тъй, както хората си влияят помежду си, със своите мисли, а установено е фактически, че мисълта е сила, така и колективния ум на планетите ни влияе чрез своята мисъл, която се предава през пространството по закона на вибрациите. И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По рано споменах, че силите, които действат в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека. Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: „Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин) растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марс.
към текста >>

Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин) растящ в нашите градини?
И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По рано споменах, че силите, които действат в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека. Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: „Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин) растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марс. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше слънцето в света?
към текста >>

Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина.
Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: „Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин) растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марс. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше слънцето в света? “ Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили.
За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили. Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях.
към текста >>

В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус.
Космичният ритмус е, който кара кръвта да се движи и пулсира в човешкото тяло; космичният ритмус е, който движи и соковете в растенията. Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус.
към текста >>

Когато някой види, че брат му е много уморен и не може повече да дига и слага мотиката, нека я вземе от ръката му и да му помогне.
Дай си ръката да се помирим. Тъй щото, всеки, който има да взема, да прости на брата си и да му каже, че е негов брат. Каже ли му, че го признава за брат, всичките дългове се прощават. Следователно, всички спорове, които съществуват между хората, трябва да престанат. Аз бих желал всички хора да спорят само върху едно — кой повече да помогне на брата си. Когато някой види, че брат му е много уморен и не може повече да дига и слага мотиката, нека я вземе от ръката му и да му помогне. Или, когато някой носи голям товар на гърба си, нека другия вземе товара от гърба му и да му каже: Братко, дай малко да ти помогна. Като вземе товара на гърба си, нека тръгнат заедно, да се разговарят братски. Това разбирам под братство. Днес всички хора очакват Христа отвън, да дойде да оправи света. Не, ако Христос дойде отвън, между хората, светът пак няма да се оправи.
към текста >>

В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина.
Дървесини вещества .......2.18 гр. Главната съставка част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6 — 15%. според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотни вещества, а, следователно, то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма*. Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така, че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристални захар, но е много по-бедно с дървесинни вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо. В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото, като храна било за болните, било за децата, а най вече за кърмачетата. Действието му. Узрялото грозде има главно пикочогонно действие, слабително и силотворно. Стипчивото грозде е дразнително за пищепровода, защото спира смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повръщане, повдигане в стомаха и колики — болки. Гроздето е много полезно, ако се съчетае разумно с другите храни, в много случаи на подагра, артрит, ревматизъм, албуминурия, неврастения и др.
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата има реки, морета, океани — големи височини и големи дълбочини.
Това се отнася до всички, а не само до една категория народи. Поправете неправдите, но не извършвайте други на тяхното место. Само така ще бъде осигурен мира. С. К. ДОЛИНИ И ВЪРХОВЕ В природата има долини и върхове, има равни и стръмни пътища. В природата има реки, морета, океани — големи височини и големи дълбочини. Също и в живота има долини и върхове, гладки и стръмни пътища Живота не е еднакъв. И всеки се стреми да се изкачи на някой висок връх в живота, от там да наблюдава, за да има по-широк хоризонт, и да може да обхване с погледа си повече неща Както в природата има не достигаеми върхове и дълбочини, така и в живота има недостигаеми върхове и долини — недостигаеми положения. Но въпреки това човешкия дух се стреми да се изкачи все по високо и по високо, да разреши и разбере все повече и повече задачи. Това е вечния глад в неговата душа, който го подтиква към работа и търсения, който го импулсира да твори. Живота е много разнообразен, най различни са проявите в него.
към текста >>

Черното грозде е по-богато на витамини, а гроздовият сок е сравнително много беден на витамини, но богат на енергия.
Органичните киселини улесняват храносмилането, дезинфекцират червата и спират гниенето, породено от разни микроби. Плодовата захар, която е така изобилна в гроздето, е най-ценния и приятен доставчик на жизнена енергия в организма. 1 кг. грозде дава 800 калории — (близо 1/3 от необходимите калории за катадневен разход на организма) и няколко мгр. витамини, които пазят организма от заболяване. Черното грозде е по-богато на витамини, а гроздовият сок е сравнително много беден на витамини, но богат на енергия. КОЛОНА НА ЛЕКАРЯ Д-р Ив. Жеков - натурист ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Всичките функции на животната икономия, казва д-р Дюрвил, зависят от две сили, които упражняват своето действие в противоположна една на друга смисъл и направление: от една страна, една сила положителна, пластична, творческа, организаторска и съхранителска на живота, от друга страна, една отрицателна, дезорганизаторска и разрушителна. Когато те действат еднакво по всичките части на организма, равновесието е пълно, съвършено и ние се радваме на здравето си. Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършвал, с превишена дейност. И, напротив, ако силата, която разстройва.
към текста >>

Из живота на водораслите в Черно море — Ст.
Консулов. 2. Колибрите — Д. Папазов. 3. Слънчевата енергия и човечеството —проф. П. Бакалов; 4. Из живота на водораслите в Черно море — Ст. Стоянов; 5. Плодовете носят здраве — Ив. Гълъбов; 6. Судетските немци —Ас. х. Т. 7.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия.
Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища. Пресметнато е, че човечеството от откриването на мамените въглища е използвало около 50 милиарда тона к. въглища. Всяка година из пазвите на земята, където човек се рови като къртица, се вадят около милиард тона въглища, които превърнати на влакове правят един милион влакове. Добиването на въглища от земните недра обаче от ден на ден сс увеличава.
към текста >>

Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра.
Разбира се, че човечеството не трябва да се уповава за своите енергетични нужди само на слънчевата енергия, затворена в каменни въглища. Днес вече то е обърнало своето внимание на белите въглища — на силата на падащата вода, бързо течещите реки и водопади. Енергията, която те могат да дадат на човечеството, възлиза над 700 милиона конски сили, но от нея се използва само едно съвършено малко количество, около 5%. Постройката на големите северни електрически централи, както и сравнително малките у нас, хващат пенливите води на реките и водопадите и ги впрягат за добиване на енергия. Но и водните запаси, който могат да дадат на човечеството енергия от 700 милиона коня са пресметнати, човечеството в бъдеще ще ги оползотвори: неговите потребности, по отношение на енергия изглаждат, обаче безкрайни. Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спи градът сам от себе уморен отмалял и изтощен.
Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура — хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи ? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. (От беседата „Дело съвършено“) Сутрин рано Спи градът В свойто ложе приютен и загърнат в тъмнина. Спи градът сам от себе уморен отмалял и изтощен. * И сънува: как Съдбата с натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир. * Как това, денят което е изнизал час по час: низ от зло претоварено тегло, наизкача и заскача прел очите ужасени — гледки с ужас напоени: * в полусрутени бордеи на земята влажна спят моят брат и 6paтa твой — зле пронизани в гърдите, от бацил, ожесточение, от мизерия и съмнение, и напразно чакат радост те от дела свой жесток! * Няма радост! В тъмната кошмарна нощ тя изчезна. И целта на живота е забравена къде е.
към текста >>

Гръмва звън в ранен час се разнася ясен глас: * твърд упорен, неуморен, като глас на съвестта, проговорил в градский шум: * Бим, бам, бум.
* Иде хубав, светъл ден! Огнени потоци рой бликват и заливат щедро цялата земя до край със идеи и мечти и с възможности нечути! * Иде огън, светлина! Иде чуден, хубав ден! Братя, ето! Гръмва звън в ранен час се разнася ясен глас: * твърд упорен, неуморен, като глас на съвестта, проговорил в градский шум: * Бим, бам, бум. бим, бам, бум! Зов за нов живот приканя всички братя на земята: * Братя, има много слънце, много въздух в тоя свят, много радост и любов, много щастие! Иде ден и залива светлината нашироко и надлъж всяко кътче на земята! * Братя, вдигайте главите, отворете си сърцата, поемете благодат щедро сипана Отгоре. И, опити в тая радост, продължете своя друм!
към текста >>

С това завърших обиколката си ма европейския материк, който сега и околовръст обиколих по море за 45 дни.
окт.; т. г. посетих. Полша, Данциг, Източна Прусия с Мазурските езера, Балтийските държавици (Литва. Латвия, Естония) скандинавските страни (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и най-вече Исландия), Холандия, Белгия, Нормандия, Люксембург. Стигах до най-северния остров Гримзей, гдето слънцето не залязва и минах няколко пъти северния полярен кръг. С това завърших обиколката си ма европейския материк, който сега и околовръст обиколих по море за 45 дни. Намирам Финландия най-трудолюбивата, Швеция най-солидната. Норвегия най-красивата. Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай. Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади.
към текста >>

покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун.
Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските. А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие. София, 3 ноември 1938. Ив. X. Кръстанов.
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир!
* Не ни забравяй, не оставяй Светилника у нас да гасне, Със който търсим в тъмнината Изгубения път към Тебе. S. Обетованата земя Тя някога беше, красива и чудна, градина от слънце залята, със песни на птички о, сякаш небето споходило беше земята. * Тя някога беше, и помни душата живота си светъл всред нея. И днес тя я дири, и днес я сънува, тъгува и плаче по нея. * Тя някога беше, и пак тя ще бъде, усеща се веч аромата на бялото цвете, което отново ще цъфне за мир на земята. Р. Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир! * С трепета на звън ефирен, който чувам във нощта, шепнат: Разумът Всемирен и Всемирната Душа В. С. Недев В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 231) Третата динамична група наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те са края на един сезон и преход към друг.
към текста >>

Черното злато на Пирин — Георги К.
Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: Статии; 1. Нашата природа и кухнята на културния човек — Проф. д-р Ст. Консулов. 2. Черното злато на Пирин — Георги К. Георгиев. 3. Организмът като цяло — Слави Стефанов. 4. Поява и развой на растителния мир — Боян Д. Кушев и др. Адрес: София IX. ул.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато проказата беше в него, лицето му беше черно.
Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.
към текста >>

Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя.
Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар. Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др.
към текста >>

Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция.
Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар. Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др. Козирог - Индия, Афганистан, Тракия, Македония, Албания, България, Гърция, Щирия, Босна, Илирия, Мексико. Градове: Порт Саид, Оксфорд, Бранденбург, Брюксел, Касел, Мексико и др. Водолей - Арабия, Русия, Прусия, Пиемонт, Абисиния, Вестфалия.
към текста >>

49. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само в бурното море се каляват истинските моряци.
(из неделната беседа – 9 април 1939 г.) Чучулигата – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 244) – Влад Пашов Из науката и живота. Изследване на човешкото сърце Книжнина ИЗДРЪЖЛИВОСТ В бурите на живота — в нещастията и страданията, които ни сполетяват — се изпитва силата на нашия характер; устойчивостта на нашите морални разбирания, непоколебимостта на нашата вяра и постоянството на нашата воля — да преодоляваме всичко и отново да вървим напред. Само в бурното море се каляват истинските моряци. Само в бурите на живота човешката душа укрепва и просветва: очите й се отварят за неща, като обикновеният поглед никога до тогава не е съзирал, в нея избликват нови сили, които никой до тогава не е подозирал, — човек вижда, че е способен за неща, които в обикновения живот са рядкост. В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа. За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим. И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата.
към текста >>

Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило.
Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно, ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално.
към текста >>

Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв.
Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света.
към текста >>

Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае.
Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш да пишеш, или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта.
към текста >>

Днес има доста много черно мастило в света.
Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш да пишеш, или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: Ще напиша закона си в сърцата им.
към текста >>

С черното мастило, с което ние пишем ли?
В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: Ще напиша закона си в сърцата им. С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем ли? — „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят, от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи. казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на Любовта.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ.
Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ. Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ. Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни.
към текста >>

Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене.
Чрез страданието ние си съставяме понятие за жертвата. Мислите ли, че онзи. който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към него. Един голям зов се чува от всякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има по света? Знаете ли колко милиарда заявления са дадени до Господа? Всички са недоволни от положението си и Господ трябва да задоволи всички. Всички го критикуват, но той търпи и помага. Знаете ли какво нещо е дълготърпението на Бога?
към текста >>

Знаете ли какво мърморене има по света?
Мислите ли, че онзи. който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към него. Един голям зов се чува от всякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има по света? Знаете ли колко милиарда заявления са дадени до Господа? Всички са недоволни от положението си и Господ трябва да задоволи всички. Всички го критикуват, но той търпи и помага. Знаете ли какво нещо е дълготърпението на Бога? Като разглеждат живота хората казват: Господ не съществува. Защо?
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“.
Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила. Всички човешки дела, всички човешки помисли и желания са под наблюдението на това всевиждащо Око. Всички човешки планове са осъществими само тогава, когато са допуснати от този велик Разум. Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ако имате вяра (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I. 1940 г.) Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея. А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“. Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята.
към текста >>

Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал.
Всички човешки планове са осъществими само тогава, когато са допуснати от този велик Разум. Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ако имате вяра (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I. 1940 г.) Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея. А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“. Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща.
към текста >>

За кое море говори Христос?
Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ако имате вяра (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I. 1940 г.) Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея. А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“. Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова.
към текста >>

Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят.
1940 г.) Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея. А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“. Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката.
към текста >>

Страдащите от чернодробни болести също и от захарна болест трябва да употребяват подобни зеленчуци в суров вид изобилно.
Ряпата пък има около 8 на сто въглероди и 100 гр. развиват 43 калории. И те алкализират кръвта и соковете на организма, подбуждат дейността на черния дроб и бъбреците, внасят защитните вещества — витамини и минерални соли. Сок от ряпа се употребява при жлъчни пясъци и възпаления, а също така и при подобни заболявания но пикочния мехур. Дава се с успех при задръжка на пикочта и мъчно пикаене. Страдащите от чернодробни болести също и от захарна болест трябва да употребяват подобни зеленчуци в суров вид изобилно. Едно сравнение на витамините в някои зеленчуци и плодове ни показват голямо предимство на марулите и репичките: Витаминът А подтиква растежа в организма на децата и предпазва човека от „кокошата слепота“ и едно злокачествено размекване на роговицата на очите. Липсата му предизвиква още стомашни разстройства, диарии и нарушения в правилното развитие у децата. Витаминът В предпазва от болести „бери-бери“, засилва нервната система и лекува някои нервни болести (невралгия). Помага и при състояние на обща слабост, липса на апетит и др. Той възбужда още храносмилателните жлези и поддържа нормалната дейност на нервната система, а също така подтиква към работа всички вътрешни жлези в организма.
към текста >>

52. -

О, море – Н.
Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.) Истинско знание Спомени – Д. Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота. Картофите като храна. – Д-р Д. М. О, море – Н. Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата. Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка. Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат. Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат.
към текста >>

“ Долу мърморенето.
Каквото Ти си решил, приемам всичко.“ Ето човекът. Той казва: Приемам всичко. Той не каза: „Господи, мене ли остави да се подиграват? Аз да бъда позор. Защо ме прати да им проповядвам? “ Долу мърморенето. Долу падението на духа! Че някой ви обидил, всички тия работи ги изхвърлете навън. Аз само си турям памук в ушите. Този го обидил, онзи го обидил, този рекъл, онзи рекъл. Оставете тази работа!
към текста >>

Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя.
— изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на воденицата. От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови. През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната.
към текста >>

„Храна, зъби и здраве“ О, МОРЕ О, море, чудно море!
Не само това, но те имат и леко лечебно действие, като спомагат, за отделянето на пикочната киселина от организма и преустановявал по този начин образуването на пикочен камък. А за болните от подагра е полезно щото всеки ден да ядат картофи, най-добре във вид на пюре до 0,5 кг. дневно. От всичко гореизложено трябва да заключим, че картофите, поради тяхното евтино производство, хранителна стойност и лечебно действие, трябва да станат ежедневна храна за нашия народ, наред с хляба. Д-р Д. М. Из в. „Храна, зъби и здраве“ О, МОРЕ О, море, чудно море! Някога летях като бяла чайка над тебе, гурках се, като сребриста, пъргава риба, в дълбоките ти, сини води, скитах и бродих по твоите брегове, като бездомен. Но не разбирах и не обичах твоята песен. Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните. Като морски разбойник, криех моето корабче в най-вълшебните кътчета на твоето крайбрежие, или в страшни бури причаквах богати кораби, за да ги ограбвам. Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах.
към текста >>

Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах.
„Храна, зъби и здраве“ О, МОРЕ О, море, чудно море! Някога летях като бяла чайка над тебе, гурках се, като сребриста, пъргава риба, в дълбоките ти, сини води, скитах и бродих по твоите брегове, като бездомен. Но не разбирах и не обичах твоята песен. Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните. Като морски разбойник, криех моето корабче в най-вълшебните кътчета на твоето крайбрежие, или в страшни бури причаквах богати кораби, за да ги ограбвам. Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах. На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно. Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно . . . Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост.
към текста >>

На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно.
Някога летях като бяла чайка над тебе, гурках се, като сребриста, пъргава риба, в дълбоките ти, сини води, скитах и бродих по твоите брегове, като бездомен. Но не разбирах и не обичах твоята песен. Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните. Като морски разбойник, криех моето корабче в най-вълшебните кътчета на твоето крайбрежие, или в страшни бури причаквах богати кораби, за да ги ограбвам. Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах. На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно. Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно . . . Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост. . .
към текста >>

Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост.
Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах. На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно. Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно . . . Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост. . . Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт. И твоята песен не отекваше в душата ми ни скръб, ни радост. . . Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като момиче, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата.
към текста >>

О, море!
Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . . Тя се носеше далеч в безкрайните простори. Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно. . . О, море! При теб съм и сега, далече от живота, прокудена от бащин дом. . . Ти пееш, ти плачеш, вълните ти се блъскат във скалите. . . А синьото небе оглежда се в дълбоки ти води.
към текста >>

Море, разбирам твоята песен.
При теб съм и сега, далече от живота, прокудена от бащин дом. . . Ти пееш, ти плачеш, вълните ти се блъскат във скалите. . . А синьото небе оглежда се в дълбоки ти води. Море, разбирам твоята песен. . . О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря. Тя блъска се и в моите гърди. . . О, море, на майката ти пеем за съдбата.
към текста >>

О, море, на майката ти пеем за съдбата.
Море, разбирам твоята песен. . . О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря. Тя блъска се и в моите гърди. . . О, море, на майката ти пеем за съдбата. . . Н. Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев. цена 3 лева. Прераждането в светлината на мистицизма, от Христо Велев, цена 5 лв. И двете тия книжки се доставят от автора, ул.
към текста >>

53. -

За пример да ни послужат съвременните християнски народи, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си.
Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име. До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото. За пример да ни послужат съвременните християнски народи, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си. С това те доказаха, че макар да са християни, това е само по име, че християнството е оковано в догмите им, а далеч от тях самите, защото ако действително те бяха християни в пълния смисъл на думата, по ни-какъв начин не би се допуснала съвременната касапница. Друго доказателство, че съвременните християни са далеч от християнството, е съвременната наредба в която съществува груба неправда. Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта. Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която е обезсоляла. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, въстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят.
към текста >>

Лицето е правилно, бледно, уморено; челото е грамадно и могъщо; очите светли, са в дълбоки орбити под дебели вежди.
Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума. Даже студентите разговарят по тихо, отколкото в амфитеатрите на Сорбоната. Когато малката врата в дъното на естрадата се отваря и Бергсон се появява, той бива посрещнати с ръкопляскания, които траят само няколко секунди и настъпва в залата религиозно мълчание. Бергсон е облечен в черен рединготи, с права затворена яко, с широко вратовръзка. Той сяда и разглежда продължително слушателите си. Лицето е правилно, бледно, уморено; челото е грамадно и могъщо; очите светли, са в дълбоки орбити под дебели вежди. Погледът е съсредоточени, но по-скоро навътре, отколкото навън. С наведена напред глава, съединени ръце, Бергсон започва да говори. Той говори бавно, без бележки. Още от първите думи аудиторията е завладяна. Гласът, ясен и приятен, пронизва цялото същество на слушателя.
към текста >>

54. -

Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите.
Страданията може да се премахнат като започне човек да слугува на любовта. Несретите ще се премахнат, когато дойде Божествената мъдрост да ръководи. Ограниченията ще се премахнат когато дойде истината и тръгнеш по тоя път. Вие искате радости. Радостите идат сутрин, но във вечерта има страдания. Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите. Вечер е свят на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти. Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев.
към текста >>

* Сърцата ни сплотени като горски пресен мъх облазват Твоя стовековен корен Ний чакаме Те като слънцето — на онзи връх — да облекчиш с Любов духът ни морен.
. . * С лица към Изток, ний мълчим на царски висини и съзерцаваме, като от кораб, застиналите, там далече, морави вълни как живи се разгъват във простора . . . * Внезапно крайчецът на златно нечие крило пробожда вишньо-модрата завеса и, в миг, чевръсто Центърът сред Свойто колело застава прав с молебната ни песен. * * * * Насядали във кръг по клонове и по скали, ний слушаме Те Теб, Духовний Татко, — дошъл сред нас, ела над нас: сърца ни погали, за да приемеме живота сладко. * Сърцата ни сплотени като горски пресен мъх облазват Твоя стовековен корен Ний чакаме Те като слънцето — на онзи връх — да облекчиш с Любов духът ни морен. 5. XII. 1939 г. Елвилюри БОГ Е ЛЮБОВ Бог е любов — сила мощна, вечна, сила по-силна от всичко в света — жив извор на радост най-сърдечна, на щастие, утеха, на всека мечта. * Бог е любов — сила дивна, тайна, чудеса що прави там гдето цари; живота превръща в песен безкрайна, Там са всички мъдри, смирени, добри. * Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда.
към текста >>

55. -

Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент.
Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло. Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето. Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив.
към текста >>

Без да са сбогува, горският мърморейки, постепенно се отдалечи и изчезна в гората… След николко дни кехаята поднесе на бай Нена един лист, който той трябваше да подпише.
Чудна работа! — Как е възможно в гората без билет дърва да се берат?! — Не знаеш ли бе, Нено, че това е строго забранено? Умен човек си, — ти поне знаеш да четеш и закона познаваш. — Аз от миналата година ти се каня, но сега ще ти запаля чергата, че да ме помниш докато си жив. Без да са сбогува, горският мърморейки, постепенно се отдалечи и изчезна в гората… След николко дни кехаята поднесе на бай Нена един лист, който той трябваше да подпише. Бай Нено го прочете внимателно и разбра, че това бе акт, съставен от горския, задето ходил да бере дърва от гората без билет. Бай Нено отказа да подпише акта, намирайки го за крайно несправедливо и изпрати кехаята да си върви. Мина тежката зима. Настана топла слънчева пролет. Един ден бай Нено получи червена призовка от околийския съд в Габрово.
към текста >>

56. -

Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание.
Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа. Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден.
към текста >>

Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
За учението, отчаянието и изхода от него, Учителя превежда следния пример: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най после се домогнете до нещо. Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в твоя път. Един ден, като се молел, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам.
към текста >>

Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си.
Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен. Благодарение на някои несгоди, които те носят, ние по някой път сме щастливи. Сега, поставете си закона да мислите право. Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си. Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си. Направете им услуга. Всяко място погладете, измийте ги хубаво, помилвайте ги и кажете: Ще ме извините, че досега не съм знаял този закон. Това са „низките“ служби на тялото. Това са живи души, които ти правят добро, които ти служат. Вие трябва да им бъдете благодарни.
към текста >>

57. -

* Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“.
Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г. Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все млад, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“. * Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“. * Аз попитах високото слънце, Как да блесна с безсмъртни зари, Не отвърна ми вечното слънце, Но душата дочува: „гори“. Преведе: Йорд. Ковачев _____________________________________________ * Константин Дмитриевич Балмонт (15 юни 1867 - 23 декември 1942) е руски поет символист, преводач, есеист. Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930). СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Методите на природата (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX.
към текста >>

* Лебед умирающ със ридание Там разказва миналите дни, На небето вечерно сияние Бавно гасне в бледи светлини.
Ще си отговорите: Аз трябва да изхвърля из душата си всички нечистотии. Вземи, изхвърли всичките тези парцали навън . Ако вие очистите вашите къщи, и по буква и по дух, от всички вехтории, от всички тия ненужни парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Из беседа държана от Учителя на 30 декември 1923 г., София-Изгрев ЛЕБЕД Спи брегът, мълчи водата бляскава. Само там тръстики де трептят Чуй се песен тъжна и неласкава Като сетен дъх на болна гръд. * Лебед умирающ със ридание Там разказва миналите дни, На небето вечерно сияние Бавно гасне в бледи светлини. * От къде таз мъка е излъчена ? И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак. * Всичките тревоги, наслаждения, Всичките мечти на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света. * Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел.
към текста >>

Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието.
Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“. Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата. В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“.
към текста >>

58. -

Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение.
От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите.
към текста >>

Ако имаш черно под очите, това не говори в твоя полза.
Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят по лицата на хората говори против тях, черният цвят също говори против тях. Ако имаш черно под очите, това не говори в твоя полза. Ако имаш сенки под очите си, това показва едно тягостно състояние. Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система.
към текста >>

59. -

* Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море .
. . Проблясват искри в детските ни взори, изгрява в душите ни Добро. И сякаш заразплита от сребро Невидимите нишки във простора. * Отпадат дипли пред душевни взори: проглеждаме в безкрайни светове; слуха дозима тихи гласове, че сякаш нам ангели говорят . . . * Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море . . . И сякаш няма никъде да опре под сините разплискани простори . . . * „Носи ни бели, корабе, спокойно, води ни. Ти, Учителю Скъп и благ, Да минем всички към желаний бряг, където сочиш радости безбройни .
към текста >>

Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано.
Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано. Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който мислил да реформира света и затова започнал да проповядва. Даже в България има последователи на неговото учение, методистите са последователи на Йоан Веслей. Един ден той, като Адам в рая, казва: Не си струва сам да живее човек. Да проповядва свободен е човек навсякъде, но един ден му се поискало да има една Ева. Казва: ще бъде по-добре, ако дойде Ева в моя рай.
към текста >>

Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области).
Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите. В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсене подземни води и изследване на находящи се руди и други е дало до сега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина. На времето си указахме на една кожена фабрика, че в района й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследването с пръчка и специални уреди (магнитометри) които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е запад и разумно да се употреби, за да се спестят време, труд и средства. Л. Л. НА СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ Житно зрънце ти посей С чиста вода го полей — Ясно слънце да го грей. * То земята ще обикне В нея ще кълни, Там слънцето кат проникне.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди.
под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички народи, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания. Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е.
към текста >>

* * * ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен.
Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! * Животът блика в тях, не виждате ли вие? Не чувате ли в химна им гласа понятен? Мощта не сещате ли на Духа Велик? * О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! * * * ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! * И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец! * И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... * Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! * * * ЕЛА!
към текста >>

* Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка .
. . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . . * Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III.
към текста >>

Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III.
* Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
към текста >>

Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти!
към текста >>

Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV.
по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти! От звуците нежни сърце ми не страда .. Почива и тръпне в най-мили мечти . . .
към текста >>

Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията.
Французите в реинските области и западно от Франкфурт на Майн. По-нататък имах предчувствия, че ще има война в цяла Европа; критическо време за кайзеровото семейство ; в руска Полша война, революция. Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия.
към текста >>

Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения.
Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море.
От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю!
към текста >>

моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките.
И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави. Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави.
към текста >>

Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда.
Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието.
към текста >>

Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания.
Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена.
към текста >>

И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море.
„Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“.
към текста >>

Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля.
Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

24. Ако денят гасней, ако птичките не пеят, ако утихне умореният вятър, обгърни ме с покривалото на гъста тъмнина, както си обгърнал земята с покривалото на съня и нежно си скрил листенцата на поникналия лотос в дрезгавината.
Не веднъж отворих вратата и поглеждах в тъмнината, приятелю мой! Нищо не се вижда отпред. Къде ли се простира Твоя път! По задрезгавилия ли се бряг на почернялата река, но отдалечената ля крайника па мрачния гъсталак Ти бързаш към мен в неверната тъмнина. приятелю мой? 24. Ако денят гасней, ако птичките не пеят, ако утихне умореният вятър, обгърни ме с покривалото на гъста тъмнина, както си обгърнал земята с покривалото на съня и нежно си скрил листенцата на поникналия лотос в дрезгавината. От пътника, чийто таржик е изпразнен много преди да довърши странствуването си, чиято дреха е изпокъсана и отрупана с прах, чиито сили са изтощени, снеми позорът и бедността. и обнови го, кат цветец под сянката на кротката Ти нощ, 25. В нощта на умората желал бих да заспя безбурно с надежди за всичко на Теб. Не принуждаван отслабналия ми дух в оскъдното ми служене на Теб. С това Ти нахвърляш покривалото на нощта на морните очи на деня.
към текста >>

В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море.
Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне. В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската. Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса. В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море. Може също да се докаже, че е имало корабно съобщение с Арабия, следов., на Персийския и Индийския океан. Изследването, освен това, доказва. че през времето на „Негада“ се борили две от различен произходи племена, от които едното завладяло другото. Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет. От тези отношения става явен немаловажния факт, че, първо, към 3000 г.
към текста >>

Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара.
на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара. След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове. От всички страни започвал, да нападат чужди раси, бедуини настъпват от всички пустини, забелязват се нубийцн и трогодити: едва Исернесен III можал да възвърне южните граници до втория Катарак; при Зомне и Кумне още са запазени укрепленията, които той построил. За съобщителната и стопанската организация на това време ни съобщават намерените в Кахун папируси. Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай. Вавилония, а хиксосите Египет и да приемат културата на подчинените.
към текста >>

Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят славословието си. Светлина!
Защото твоето лице е навред: внедрен в нещата ти питаеш пъпката до разтварянето й и цвета, докато даде плода си. Навред си! Да мисля зло дори ме е страх. Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин. Tе ще ти разкрият мислите ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери. Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят славословието си. Светлина! Неизразима радост! Нещастни слепци! Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на спокойния зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина. Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш.
към текста >>

Най-напред приеми два бисера от уморените ми очи, които от призори въздишат за тази минута.
Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш. Все ти даваш и все ти ме обсипваш с дарове — приеми и ти от мене един път нещичко! Малък е твоят храм, ти го препълни с дарове и аз все още приемам. И сега аз ти нося дарове. Най-напред приеми два бисера от уморените ми очи, които от призори въздишат за тази минута. Вземи ги, не ми отказвай. Те ти носят моята преданост, те са залог на моята преданост; те са, може би, единственият израз на това, що става в най-съкровените кътчета на битието ми, в скритите гънки на душата ми. Нося ти даровете си. Дочаках пак часа, когато твоята огнена колесница ще разтърси небето и златоструйни потоци ще прозрат през облаците. Плаче детето, когато майката му отнеме гърдата, и радостно протяга пак ръчички, когато я види сутрин да приближава към люлката.
към текста >>

* В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море.
* Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: . . . дочуват се сладкогорестни звуци на копнеж към свобода у милото и гордо „На прощаване“ с майка и либе за да се рушат вериги на иго; ... полъхват нежните трепети на хайдушка любов в „Пристанала“ — как хубава девойка напуска дом и род, за да иде в прегръдки на бунтовник-себежъртва за народа;... лъхтят ропоти на възмущение у „Гергьовден“ против идоли, що тачи сляпа тълпа; . . .
към текста >>

Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI.
Явлението се повторило при няколко репетиции. Вестниците съобщили за случая, като го определили като един рядък случай от масово внушение. Но ако пък не е масово внушение? Тук вече се спира мъдростта на обикновения журналист и той най-малко ще признае, че между небето и земята има още много неща, които са непознати на школската наука. За познавачите на окултната литература, обаче, не е тъй рядък случаят, когато един фантом спонтанно става видим на много хора. Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI. 1913 г. * * * Предчувствието на една майка. През 1912 година г-жа Ирма Тот в Гросвардайн, Унгария, изгубила единствената си дванадесетгодишна дъщеря. От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака.
* * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети! Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти. . .“ * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра, * * * Сърце й закопня заблудна разнота и нейната душа в пориви залута . . .
към текста >>

* * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея .
Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети! Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти. . .“ * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра, * * * Сърце й закопня заблудна разнота и нейната душа в пориви залута . . . За тоз стремеж светът откри й своите двери, за тоз копнеж душа й всичко там намери .
към текста >>

48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо.
О, мой сън, драгоценен сън, очакващ само неговото допиране, за да изчезнеш! О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня. Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух.
към текста >>

Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове.
Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път!
към текста >>

Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“.
Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе. Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55.
към текста >>

Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55.
Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел.
към текста >>

Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината.
В моя живот е само Твоята воля. Царю на царете, Ти се облече в красота, за да плениш мен. И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59.
към текста >>

Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието.
Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери, се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. На морския брег на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца 61. Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки.
към текста >>

Тогава се чу едно глухо мърморене като далечен говор и шум на голямо събрание.
Горко томува, кой го прикрива лъжата с покрова на тайната“. — Амин, отвърнаха Равините. Раби Симеон продължи: „Има само един истински Бог, и освен Него нема други богове; има само един истински народ, и той е този, който се покланя на истинския Бог“. Тогава извика сина си Елеазара и му каза да седне на едната му страна, а Раби Абба — на другата страна, и рече: „Ние образуваме триъгълника, който е първообраз на всичко, което Е; ние изобразяваме Портата на Храма и неговите два стълба“. Раби Симеон престана да говори, и неговите ученици мълчаха. Тогава се чу едно глухо мърморене като далечен говор и шум на голямо събрание. Това бяха духовете на небето, които бяха слезли, за да слушат. Учениците се разтрепериха ; но Раби Симеон им каза: „Не бойте се от нито, а възликувайте. Писано е: Господи, аз чух шумът на Твоето присъствие и се разтреперих“. „Бог е управлявал някога човеците чрез страха, а сега ни води с любов“. „Не е ли казано: Ти ще възлюбиш своя Бог?
към текста >>

Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция.
Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация. Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз. В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея.
Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили.
към текста >>

На България се гарантира икономически излаз на Бяло море.
Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г.
към текста >>

"... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
НОВА ЕСТЕТИКА * * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? * Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А.
към текста >>

Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
“ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81.
към текста >>

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля.
Дриел и малките елфи излекуват Фауст. Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява. Извършва още много работи с помощта на Мефистофел. На брега на бучещия океан стои старец. Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля. Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът. И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него. Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст. Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен покой.
към текста >>

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал.
Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище.
Де бяха техните принадлежности, тяхното оръжие ? Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител. Когато войниците се връщаха в чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Те захвърлиха меча и хвърлиха лъка и стрелата; мирът беше на техните чела, — те оставиха плодовете на своя живот далеко зад себе си през този ден, когато те се връщаха в чертозите на своя повелител. 86. Смъртта, Твоята прислужница, е пред моите врата. Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище. Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон. Защото пред моята врата е Твоята вестителка. Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце. Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87.
към текста >>

Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи.
Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце. Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87. С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи. О, потопи моя опустошен живот в лоното на този океан! Дай ми да почувствам загубената сладост от допирането до вселената! 88. Божество на разрушения храм! Скъсаните струни на Вина не ти пеят вече хваления.
към текста >>

В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм.
Вечерните камбани не възвестяват вече времето за служене на Тебе. Въздухът е тих и безмълвен около Тебе. В Твоето напуснато жилище вее пролетен благоуханен вятър. Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече. Твоят някогашен служител се скита и досега и жадува за милости, които не може да получи. В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм. Много молитвени нощи минават без запалени светилници. Много нови изображения са създадени от изкусни майстори и сетне, когато им дойде времето, хвърлени в свещения поток на забравата. Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89. Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот.
към текста >>

Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.
Аз казвам: „Ах, кой знае какво значат те! “ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път. А Ти гледаш и се усмихваш. 103. В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ. Петербург, 1917. Преведе: Сава Чукалов. Боян Боев. Неотложни реформи в нашето училище Бъдещото училище „Дайте най-добри условия на детето!
към текста >>

ДЕРЗАЙ Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшни e си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „дерзай, Аз съм с тебе“!
. . * И скърбите веч няма да ги срещнат, Че крепка радост ще дочакат там, — Ще стигнат те от щастие огрени И пълни с нежности и светъл плам. * Ще стигнат те далечните простори Окъпани в лазурна синина, Ще стигнат там пречисти и облени В сияещи лъчи и светлина . . ИВО НЕХАО. * * * I. ДЕРЗАЙ Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшни e си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „дерзай, Аз съм с тебе“! Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш по вече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното и неприятното, и милото и страшното, и безветрието и бурята, от която тъй много се плашиш сега.
към текста >>

Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата.
ИВО НЕХАО. * * * I. ДЕРЗАЙ Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшни e си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „дерзай, Аз съм с тебе“! Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш по вече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното и неприятното, и милото и страшното, и безветрието и бурята, от която тъй много се плашиш сега. Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от моята сила. Но, за да станеш достоен за този ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма ми, а не да се приближаваш към мен с нечисти нозе и пуста душа“. „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят?
към текста >>

Той не носи шапка и се облича обикновено в черно.
За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете.
към текста >>

Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер.
Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си! “ „Церителят“ потрепери от главата до краката си с отвращение и недоволство, като че ли бе се докоснал до някое гнусно влечуго. Човекът побледня, погледна на около и, без да каже дума, отиде си през тълпата като истински виновник.
към текста >>

Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата.
Нямах време да размишлявам върху това, нито да се радвам на новата си надежда, защото цялата душевна дейност се съсредоточи в слуха. От далеко дочух, най-първо неопределено, сетне все по-ясно, равномерния, монотонен, тежък шум, който прави работещата парна машина. Страшната нощна тишина от минута на минута отстъпваше все повече пред още по-страшния, шеметен тътнеж на трясъка и ехтенето, на тропането и пръхтенето на локомотива, който се приближаваше с бясната бързина па американските влакове. Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен. Опитах се да извикам, сам не можах да чуя собствения си глас, как да го чуят хората от влака? Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“!
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха.
към текста >>

Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство.
Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи? За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава.
към текста >>

Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един.
— Същото е и с героя от новите времена: Наполеон. В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“. Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от Наполеон, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не. искали ла се предадат, той, за да ги склони да се предадат, праща при тях своите адютанти да им обяснят под клетва на кръста и евангелието, че нищо няма да им сторят. И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“. Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр.
към текста >>

В мрачината предмета е сянка — черно петно в тъмния фон на небосклона“.
Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата! “ „Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “ „С очите на ума се прозират сенките на истината! “ „Умът гледа във вечността така, както окото в утринния здрач, преди пукването на зората. В мрачината предмета е сянка — черно петно в тъмния фон на небосклона“. „Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“ „Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините. Чрез него се преминава в царството на истините — източника на Великата Светлина. Такъв е стремежът към съвършенството! „О сине на мъдростта! Разбери всичката важност на положението, което ти заемаш в Живата Природа!
към текста >>

Черновлас — припрян другар.
Среден ръст — мил зналец. * 2. — Островлас — върл стрелец. Стърчовлас — човек без срам Русовлас — враждолюбив. Кестеновлас — най-хубав човек. Черновлас — припрян другар. Дълговлас — неразбран човек. Редковлас — ясноведец мил. * 3 — Смуглолик — разумен човек. Яснолик — мил човек. Мурголик — зъл мъстител.
към текста >>

Черновлас и чернобрад — изтънчена мисъл.
* 16. — Свилобрад — напреднал дух. Гъстобрад — груба културност. Дългобрад — пълен с чувства. Редкобрад — добър човек. Черновлас и чернобрад — изтънчена мисъл. Дългомустакат — неспособен човек. Остромустакат — амбициозен човек. * 17 — Дълговрат — мъчноречив. Късоврат — слабоумен. Дебеловоат — гастродул.
към текста >>

В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз.
Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл.
към текста >>

Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг.
Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл. Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред.
към текста >>

При едно нещастие на морето, той е останал през цялото денонощие на открито море, и благодарение на предпазителен пояс, най-после бил е спасен от една рибарска гемия.
Прочетох в кн. VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил. В София живееше преди 15 години един германец, който беше гавазин при тогавашната германска легация. Същият, преди да постъпи на тая длъжност, бил е моряк в германската марина. Тогава той бил 22 — 24 годишен. При едно нещастие на морето, той е останал през цялото денонощие на открито море, и благодарение на предпазителен пояс, най-после бил е спасен от една рибарска гемия. От тогава косите му побелели като сняг, и има в столицата даже хора, които помнят същия младолик човек с побелели коси й мустаци. Съобщава : Ш-к. * Цифри и писмени знакове в ириса на окото. Още през 18. век прочутият очен лекар Жак Дариел твърдял, че бил намерил в окото на една селянка, в околността на Руан, некакви писмени знакове, които той прочел на латински: „Post Mortem“.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана.
. . Ев. Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка. Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана. Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части.
към текста >>

Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части.
Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана. Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на.
към текста >>

Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си.
към текста >>

Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен.
Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път.
към текста >>

Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим.
Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?!
към текста >>

Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие.
Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност!
към текста >>

Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина.
Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават.
към текста >>

Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно.
Също така е погрешно „за почивка“, т. е. в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението.
към текста >>

Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл?
Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва?
към текста >>

Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум.
Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята.
към текста >>

Мария е вече уморена от забава с хората и иска да си отиде, а Александрина, която между другото е свикнала с новите хора, не иска вече да си отиде и, седейки на коленете да маяка си, слуша внимателно, какво се говори, като че я интересува разговора.
Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки момичета. когато напр. им се позволи да влизат в салона при гостите. Мария Паче върви направо и без колебание подава всекиму ръка, разточително дава целувки и разговаря, а Александрина веднага бърза да си скрие насълзените очички в коленете на майка си. След няколко минути, обаче, сцената се променя. Мария е вече уморена от забава с хората и иска да си отиде, а Александрина, която между другото е свикнала с новите хора, не иска вече да си отиде и, седейки на коленете да маяка си, слуша внимателно, какво се говори, като че я интересува разговора. Във всичко това Александрина прилича напълно на починалата си едноименна сестричка. И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си. Около вилата, в която живеем, владее голяма тишина. Тя е доста отдалечена от града, така че шумът, когато в близко съседство минават кола, се чувства неприятно. Трополенето на колата плаши твърде много Александрина.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец.
Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта. Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха. При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си.
към текста >>

Той бе дребен, празнодушен и противен човечец: низък, стегнат в черно палто, той издаваше нещо ехидно във вървежа си и нещо злостно, диво и свадливо в погледа си.
. . — Доведете го утре при мене! казах аз доста грубо. Аз се върнах у дома си недоволен От съгласието си, понеже знаех безсилието на нашите медицински средства. Спах з.т и исках да се откажа от вчерашното си обещание, но беше късно: Ламберт бе вече въведен в кабинета ми от слугинята. Той бе дребен, празнодушен и противен човечец: низък, стегнат в черно палто, той издаваше нещо ехидно във вървежа си и нещо злостно, диво и свадливо в погледа си. На мен произведе отвратително впечатление. Но все пак видях, че той силно страда и трябваше да му се помогне, — И тъй, значи, жена ви безжалостно ви напуснала? Забравила и семейното си огнище и дъщеря си? Той наведе главата си. — И никога не е дошла да се види с дъщеря си?
към текста >>

Тя бе една черноока жена, с мургаво лице и високо чело, под което очите блестяха също като брилянти.
Аз не приемам никого!.. И веднага на стълбата застана пред мене една тъмна фигура, с белеещо се лице и светли очи; не зная защо, аз й казах: — Аз съм! Извинете, госпожо, аз съм! Качих се по стълбата, воден от непознатата, влязохме в кабинета и инстинктивно затворих вратата. След това взех от писалищната маса лампата, и я вдигнах равно с лицето й. Тя бе една черноока жена, с мургаво лице и високо чело, под което очите блестяха също като брилянти. — Коя сте вие, госпожо? смутено запита х аз. — Аз се казвам госпожа Ламберт, отговори тя; аз съм майката на умиращото момиче. Чудна работа: този отговор ни най-малко не ме стресна, а като че ли го очаквах. Госпожа Ламберт седна срещу мене, и аз извадих абажура, за да я виждам по-добре.
към текста >>

Признавам вече, че съм уморен.
— Значи, вие сте знаменитата му помощница, която е известна във франция само по описанията и под името „магьосницата? “ — Да, аз съм, каза тя простичко. И тъй, ето я! при всичкото ми уважение към Харвея Шмидта, аз не можах да забравя сеансите й в Америка, с извикването на духовете, с преместването на предмети, което предизвикваше парижките учени да мислят, че това са само фокуси и афери. — Късно е вече, госпожо! Признавам вече, че съм уморен. Можете ли вие, без много думи, да ми отговорите на два-три въпроса? — Моля. — Вие идвате от Америка? — Направо от там. — Кога пристигнахте?
към текста >>

Тъй страшна като мистерията, която проглежда с голямо черно око в нашия живот, като господстващия над нас всекидневен трагизъм.
Кой е той? Детето на Лудата сляпа плаче все по силно и по отчаяно. От що? Една страшна нощна мистерия! Да! Тъй страшна като мистерията, която проглежда с голямо черно око в нашия живот, като господстващия над нас всекидневен трагизъм. Към вникването в тия вече проявяващи се тайни на битието са насочени всичките сили на съвременните мистици. Защото мистицизмът на новото време не е нищо друго, освен стремеж към схващане на тези призраци на свръхсветовете, които изглежда, че стават вече твърде достъпни за човека. Мистицизмът на новото време не е вече само творческа фантазия на хора, готови да обожават създадените от тях образи, и да налагат това на водените от тях тълпи, какъвто е бил мистицизма на древните жреци на Мемфис, Вавилон, Атина и Рим и създадената от тях митология, а е подем на хора, не създаващи, а оставящи да бъдат сами водени от свръхземни сили. Мистицизмът на старото време е бил само земна поезия, а тоя на новото време е свръхземна наука, построена връх усещанията и опита на личности, които са в пряко сношение с обитателите на отвъд световете. Ето защо и Индия, посредством учението на Буда, указва връх него могъщо влияние.
към текста >>

Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им?
Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол.
към текста >>

При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят !
И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . . и защо?
към текста >>

Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби.
Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си. Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти. Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им.
към текста >>

Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес).
Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег.
към текста >>

Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше.
Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми. — Но. — прибави той нервно, — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последната, тъй като аз не обичам да ми бъркат, когато оглеждам мислено работата на своя живот. Мен е нужно за това уединение и спокойствие.
към текста >>

Когато в къщата има мъртвец, всички огледала се обръщат наопаки или се покриват с черно, защото този, който случайно погледне в огледалото, скоро ще умре.
Който изгори тези метли, очиства дома си от неприятни гости. Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка. В Америка не се мете вече къщата, щом мръкне. Счита се за нещастие минаването под изправена стълба. Когато американката по невнимание счупи огледалото, очаква караници и други неприятности през цели седем години, понякога дори и смърт в семейството. Когато в къщата има мъртвец, всички огледала се обръщат наопаки или се покриват с черно, защото този, който случайно погледне в огледалото, скоро ще умре. Който се оглежда вечер, вижда зад себе си дявола. Когато двама погледнати, едновременно в огледалото, те скоро ще се скарат. Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти. Ако изтърве лъжицата, тя трябва да чака гостенин дете или поп. Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър.
Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски.
към текста >>

Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца.
Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си. Пак ми се заповяда: „повикай водните духове, ти знаеш думите“. Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки. Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе.
към текста >>

Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки.
Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си. Пак ми се заповяда: „повикай водните духове, ти знаеш думите“. Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки. Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе. Употреби нужните имена“. Подчиних се на гласа, и видях, че по лицето на сирената се изрази смущение, когато идеше към мене. Явно бе, че тя очакваше аз да отида при нея. Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“.
към текста >>

Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец.
Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе. Употреби нужните имена“. Подчиних се на гласа, и видях, че по лицето на сирената се изрази смущение, когато идеше към мене. Явно бе, че тя очакваше аз да отида при нея. Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно.
към текста >>

Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата.
Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти. Тук и други изследвачи забелязвали боята на диханието в афектираното състояние на хората в лудниците и затворите. Те вземали дъха на тези хора в стъклени епруветки, докарвали го до утайване и тогава по особен начин го боядисвали.
към текста >>

Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони.
Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Морета, океани, планини, вулкани и пр.
Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
към текста >>

Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак.
В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ясновидство в бъдещето Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол.
Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од. Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние. Той е изследвал, макар и отчасти, и изкуствения или магнетичния сън. Резултатите, до които дошъл при своите опити и наблюдения върху магнетичния сън, са доста важни. По-долу ще кажем неколко думи за тях. Ясновидство в бъдещето Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол. За две минути Райхенбах излязъл с лампата, за да вземе нещо от съседната стая. Като се завърнал, намерил я заспала. Скоро тя почнала да говори с променен тон. Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“.
към текста >>

Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила.
Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент.
към текста >>

тегло на онази част от земната кора, която ни е позната (суша и морета, взети средно аритметично), достигаме до едно специф.
Ако е нужно какво-годе материално обяснение, следното ще хвърли негли до нейде светлина: Науката ни учи, че във и върху земната повръхнина се движат постоянни магнетически и електрически течения, подложени, обаче, на непрекъснати промени. Относно нашата земя, ние говорим за положителни и отрицателни магнетически и електрически течения; земята има свои магнетически полюси и т. н. и т. н. — Накъсо, ние можем да смятаме земята като един огромен електромагнит, а със същото право, разбира се, и другите планети. С тази представа много добре се съгласува това, що се знае за специфичното тегло на земята, именно — ако вземем средната аритметична на специф. тегло на онази част от земната кора, която ни е позната (суша и морета, взети средно аритметично), достигаме до едно специф. тегло на земната кора близо 2'5. Ала посочено е, че специф. тегло на земята е около 5‘4, а от това би трябвало да излезе, че по-голямата част от земната кора трябва да има специф. тегло най-малко 6'5 - 7; а това число почти съвпада със специф. тегло на желязото.
към текста >>

Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието.
„Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. „Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове 3 има велико сборище от деца“. За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. „Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно.
към текста >>

Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“.
Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.
към текста >>

„Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.
Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. „Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“. (Гитанджали, № 103) — „Аз се спущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. „Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното.
към текста >>

а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено.
Ние ще се занимаем, първо, със съчетанията на тоновете с цветовите представи, съчетания, които се наричат „хроматични синопси и“. Сравнително често се срещат хора» в съзнанието на които вокалите се съчетават с определени цветови усещания. При това съществува известно сходство в усещанията, — напр. вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време.
Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината.
към текста >>

В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим!
СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X.
към текста >>

Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот.
силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили.
към текста >>

Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно.
Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества.
към текста >>

На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога.
Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това. В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими.
към текста >>

Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море.
В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими. В такива случаи иде на помощ молитвата.
към текста >>

Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър.
Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа.
към текста >>

моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади.
П. Видение. — (Писмо до редакцията). Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая. Работата се състои в това! Тъкмо преди 3 години, през ноември 1918 год. моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви.
към текста >>

август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“.
Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила. Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил.
към текста >>

Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“.
Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито. Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“. Телепатията у животните. Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е. пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“. Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града.
към текста >>

Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море.
След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Край морето.
Пилигрим. II. На планината. III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова. 3. Мистицизъм. 1. Лудостта и мистицизмът, от X. Станли Редгров. II. Мистични фрагменти, от Д.
към текста >>

КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя.
Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни.
към текста >>

Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици.
* И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало.
към текста >>

Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг.
София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало. Унесена в мечти, започнах да се вслушвам в техния припев. И песента трептеше на моите уши: „Печална песен пеем ние, стари вълни, мрачни и грозни като бурна нощ. Но чуй, девойко!
към текста >>

Тук, дето сега се стеле широкото море, беше красива долина.
Но чуй, девойко! Защото нашата песен е грозна и велика. И ужас и благоговение ще заразят твоята душа. Но слушай! „Далеч, далеч в мрака на първите векове те водим ние. Тук, дето сега се стеле широкото море, беше красива долина. Мир и щастие цареше нявга тук. А сега, сега е покрита с ронлив и мокър пясък. „Радост и веселие цареше тук, защото хората бяха добри и се обичаха. „Щастие и радост цареше и в царския дом. Царят беше вече стар, но палатът се оживяваше от песните на младата му дъщеря, Кара.
към текста >>

„Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство.
„Ала войската на черния цар не отстъпи. Тя опита последното средство и сполучи. Тя употреби най- великата и най-ужасна сила — силата, която съзижда и руши. „Белите маги можеха да им отвърнат със същото средство, но не пожелаха, защото ги очакваше грозно наказание. „Градът беше разрушен до основи и ограбен от вразите. „Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство. „Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти. „Тогава ти беше млад момък. Но едно чудо те спаси. Ти извика девствената богиня, Фора, за да удовлетвориш плътските си страсти.
към текста >>

Аморети съобщава, че като допре с свободната ръка челото си, движенията на махалото престават, ако след това си допре корема, движенията се възстановяват.
Ако турим едната с дръжката нагоре, другата — надолу, получава се кръг, ако турим двете с опашките нагоре, получава се пак права линия. 6. Обектът за изследване — портрет, ръкопис и пр„ се оставя да лежи няколко минути върху едно огледало. — След това огледалото на местото, дето е бил обекта, дава същите движения, каквито дава и върху самия обект. 7. Върху лист хартия или върху масата едно лице държи дланта на ръката си добре прилепена няколко минути. След това на местото, дето е била прилепена ръката, махалото прави същите движения, каквито и върху самото лице. 8. Аморети съобщава, че като допре с свободната ръка челото си, движенията на махалото престават, ако след това си допре корема, движенията се възстановяват. Ако с свободната ръка се допре другата ръка, в която е махалото, движенията на последното престават. Ако в свободната ръка се вземе някакъв предмет, посоката на движенията се изменя. 9. Ако опишем с ръка една окръжност голяма в диаметър около една педя и държим махалото в средата, то няма да се движи. Върху самата линия махалото ще описва знака на лицето, което я е описало. Махалото върху парче сребро напр.
към текста >>

Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен.
Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично. В хороскопа имаме Венера и Сатурн в знака Овен. Сатурн в Овен не причинява бъбречна болест, но Венера. Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен. Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен. Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца.
към текста >>

Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Притви = жълт цвят; Юпитер. Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
към текста >>

Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно.
Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
към текста >>

Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати.
Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство.
към текста >>

Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана.
Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор.
към текста >>

Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия.
“ попитах го. „Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3! Това не очаквах от него. Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия. Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне. Мен ми беше, обаче, неспокойно и дълго не можах да заспя. През нощта бях събуден от сън от страшните викове на своя приятел, който, избелил очи, бягаше из стаята като обсебен и търсеше некакво оръжие. Станах и чувам вън зад вратата силно блъскане и тропане.
към текста >>

в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под.
се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

КЪМ ВЪРХА Преминах морето, сломена от бури, в пустинен оазис почивах, и галена нежно от светли лазури, безспирно към върха пътувах.
* Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар . . . * И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар! . . Иван Толев. КЪМ ВЪРХА Преминах морето, сломена от бури, в пустинен оазис почивах, и галена нежно от светли лазури, безспирно към върха пътувах. * Очи си изгледах по китни простори, да чакам другари-друмници, но мойте жаднеещи, плачещи взори съзират сал прелетни птици . . . * А татък нагор, в планината, дружина със песни отива, и мене на там се устремва душата, Злокоби, нима сте такива — Вси друми самотна да мина? * И тих глас несетно ми шепне: „дете си ти тъжно, на светло зачатйе, ти чужда ще бъдеш в другарства радушни: теб, дружке, те чака разпятйе, разпятйе!...“ 18. XI. 1922.
към текста >>

Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни.
Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
към текста >>

Но любовта му към науката постоянно е растяла, и, като е работел вечерно време,той се е приготвил за приемен изпит в Лондонския университет и за средния изпит по науките, като е получил първоразредно отличие по физика.
Философската гледна точка на Трайн се приближава до тази на стария Фихте — това е пантеизъм, който включва, заедно с великото учение за единството на човешкият дух с божествения, и всичко плодотворно и вярно в теизма. Влиянието на Трайн, ако се съди по разпространението на неговите съчинения в Америка — в стотици хиляди екземпляри — е твърде голямо. Сър Оливър Лодж Доктор на науките, доктор на правото, член на кралското дружество, ректор на Бирмингамския университет (Превод от английски) Сър Оливдър Лодж е бил роден на 12 юни 1851 г. в Пенкхъл, близо до Стоук он Трент. На осемгодишна възраст той е постъпил в Нюпортската класическа гимназия, а като е станал на четиринайсет години, е бил взет на търговия да помага на баща си, чието здраве е било разклатено. Но любовта му към науката постоянно е растяла, и, като е работел вечерно време,той се е приготвил за приемен изпит в Лондонския университет и за средния изпит по науките, като е получил първоразредно отличие по физика. В 1872 г. той се е отказал от идеята за търговска кариера и е почнал да посещава редовно Лондонския университет, дето се е занимавал с математически и други научни студии. В 1877 г. той е получил докторска степен по науките, със специалност по електричество, и е станал демонстратор, а по-после асистент-професор по физика в Лондонския университет. В 1881 г.
към текста >>

И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията.
И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става? “ Никой не е знаел точно в що се състои работата; на всички погледите са били отправени към синдиката на едрите капиталисти, за да съгласуват държането си с неговото; но синдиката изглеждал нехаещ, с пъхнати в джоба ръце и подсвиркващ с уста. А след акцеса на болестта следва упадъка. Новоизлюпените борсоиграчи, като закупували само за да препродадат бързо, почнали да се чувстват недобре, после се обхванали от все по-голям страх, изплашили се и накрай се обзели от страшна паника. И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията. Законите, които управляват движенията на борсите, обясняват лесно подобна паника. Но това, което те съвсем не обясняват, то е постъпката на синдиката. Защо спекулантите милионери закупиха тия нищо неструващи мини? Ето в що бе работата: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод. Тия хора били магнатите на минното производство и, като такива, твърде заинтересовани в откриването на един начин за бързо и евтино извличане златото из кварцовите скали.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот.
Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него.
към текста >>

„Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на.
Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“. Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда. Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран.
към текста >>

това море, за това бе вдъхновен ясновидец.
Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда. Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример.
към текста >>

вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея.
Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
към текста >>

Вие сте уморена от пътя, мис!
Сутрин и вечер ние имаме топла вода. — Благодаря, с удоволствие ще се окъпя във вана. А де е мис Кейрби? — Не.ма я в къщи, тя ви моли да я извините, днес присъства на едно важно заседание, ала утре заран тя се надява да ви види. Не искате ли да закусите утре в постелята си? Вие сте уморена от пътя, мис! — Аз не съм навикнала на такива нежности, остро отговори мис Елтон, но ще бъда доволна да закусвам сама в стаята, ако е възможно. — Добре, мис. Ваната вече е готова. След окъпването си мис Елтон вечеря и легна да спи. Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко.
към текста >>

Казаният професор е заявил, че в полуострова Кола, между Ледовития океан и Бялото море, е открил остатъците от една извънредно отдалечена цивилизация, която той счита за предшественица на египетската.
Известно е, че земята е била населена с хора преди много хиляди години, и историята на откриваните предисторически градове би била от извънреден интерес. Последната новина от тоя род е следната: Един шотландец, Джеймс Филжмон, минен инженер, който прави по настоящем издирвания, за да намери естествен цимент в подножието на планината Кулина, е открил според телеграми от Мексико, в лавата развалините на един град, който съществувал на това място преди около четири хиляди години. На около тридесет метра дълбочина той е извадил на яве следите на една твърде напреднала цивилизация. Подробности още липсват върху това сензационно откритие. А според една телеграма от Стокхолм, руската експедиция, която, под водителството на професора Баренко, бе пристигнала в Лапония, за да прави научни изследвания, се е завърнала вече в Петроград. Казаният професор е заявил, че в полуострова Кола, между Ледовития океан и Бялото море, е открил остатъците от една извънредно отдалечена цивилизация, която той счита за предшественица на египетската. Между другите неща, експедицията е намерила многобройни гробове, образувани от огромни купища камъни, подобни на египетските пирамиди. Ако е вярно, наистина, че в полуострова Кола съществуват следите от една цивилизация, предшестваща египетската, и с издигнати пирамиди, този факт, от окултно гледище, е извънредно интересен. Трябва да се признае, че съвременният учен свят още съвсем слабо знае тайната и истинската цял на построяването на пирамидите. Заслужава да се провери, дали вътрешното разположение на пирамидите в Кола съответства с твърдо мъдрото вътрешно разпределение на египетските. Но знае се, колко е мъчно да се намери входа на тайните стаи в тоя род постройки, а в една ледовита страна, като въпросната, и най-продължителните издирвания, за жалост, едва ли биха били резултатни.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря.
В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти. Новата култура иде по законите на естественото развитие и никой не може да спре победоносния й ход. Из цикъла „Рилски сонети“ ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи — като в сърца, които спомен грее — оглеждат се в вечерний час в вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря. . . ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА Прилетели воали разноцветни, се вият около планинския вир, — око сред омагьосания мир, премрежено от блянове заветни. И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир. заслушан във акордите обетни. И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето.
към текста >>

И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден.
Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет. Така, ентусиазираният от окултните си знания и сили французки лекар, д-р Жерар Анкос, достигна много по пътя на висшата магия, но замина преждевременно, за да получи опитности, по-съобразни с предначертанията на божествения план... Той написа много съчинения и обогати с тях французката окултна литература. Обаче, когато се четат тия негови книги, както и писанията на много други французки автори по окултизма, трябва да не се изпуша никога из пред вид, че в теоретическите и практически увлечения га французкия ентусиазъм и екзалтация има много стръмни падини и пропасти... Ще цитираме само неколко от най-капиталните му съчинения: 1) L’ Occultisme contemporain (1887 г.); Clef absolue de la science occulte (1889 г.);3) Traite elementaire de science occulte (c. г.); 4) Essai de Physiologie synthetique (1891 г.); 5) La Kabbale (1892 г.); 6) Traite elementaire de Magie pratique (1893 г.); 7) L’ Arts divinatoires: graphologie, chiromancie, physiognomie (1895 г.); 8) Lumiere invisible (18S6 г.); 9) Du traitement externe et psychique des maladies nerveuses (1897 г.); 10) L’ame humaine avant la naissance et apres la mort (1898 г.); 11) Comment est constitue l’etre humain (1900 г.); 12) L’illuminisme en France (1771 — 1803); 13) La science des Mages et ses applications theoriques et pratiques (1903 г.); 14) Premiers elements d’ Astrosophie (1910 г.); 15) Le tarot divinatoire (1911 г.); 16) Initiation astrologique (1920 г.); 17) Traite methodique de Magie pratique (1923 г.) etc. Няколко от неговите посмъртни съчинения сега се печатат.
към текста >>

Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания.
Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение. Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели.
към текста >>

Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник.
А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели. Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил!
към текста >>

Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш.
Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си. Поетите тъкат за тебе було със златните конци на своето въображение, художниците дават винаги на твоя образ новото безсмъртие. Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш. Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост. Ти си полу-жена и полу-блян. Превела: СТЕЛЛА. ________________________________________________ [1] Виж превода на сбирката му Гитанджали в год. I на Всемирна Летопис и биографически очерк с портрета на Рабиндранат Тагор и характеристика в год.
към текста >>

Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си.
Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал само когато е трябвало да търси работа. Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата ; селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни), и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживените страдания при пътуването той по-добре вникнал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал, в що се състои истинското щастие и радост.
към текста >>

Не стига това, но и нещо черно закачи рамото ми.
Аз сложих ятагана до възглавницата си и оставих отворена вратата, за да мога да чуя и най-лекия шум от килера или по стълбите. Посред нощ аз бях внезапно разбуден от някакъв шум в килера. Скочих, взех ятагана си и в момента, когато стигнах до вратата и, при осветлението на лампата, която гореше в стаята, видях един човек, застанал срещу мене, с изтеглена сабя в ръка. Аз се втурнах напред, като го запитах що иска, обаче, не получих никакъв отговор; но като го видях, че той е издигнал сабя срещу мене, аз му нанесох смъртоносен удар. В същия момент, обаче, аз чух ужасен шум от парчетата на огледалото, което бях строшил, попадали по нозете ми. Не стига това, но и нещо черно закачи рамото ми. Аз го бутнах, спънах се у стъклените пакети със светилниците и се търколих с тях по стълбите. Брат ми изскочи из стаята си, за да узнае причината на този смут и като видя, че прекрасното огледало е строшено, и че аз лежа със стъклените светилници — при долния край на стълбата, той не можа да се сдържи да не извика: „Прав си, братко, като казваш, че ти си Мурад-Нещастникът! “ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне. Той ми даде ръката си и каза: „извини, за дето се разсърдих отначало. Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От северното Бело море до южното Бело море живее една гъста много-милионна славянска раса.
Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-югославянски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes“! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а, на първо место, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между, всички славяни на почвата на божествената безкористна любов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужва да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бело море до южното Бело море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъства, като начатък на Божието посланичество, духовното братство. Славянството, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството. То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св.
към текста >>

Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията.
Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека. Най-шеметните наши полети достигат своята цел само във въплътеното Слово, което живее всред нас. Напр. да вземем тия прости слова в тяхната пълнота — когато Той обещава нетленна храна на всеки, който „дойде“ при Него, и ние ще разберем, че да се дойде до Христа, то не значи да четем благочестиви четива, седнали на стол пред огъня. Това значи да се подчиним на Неговия закон, въпреки мизерията, въпреки насмешките, интригите и отчуждението от страна на семейство, приятели и общество; това значи да понесем всичките мъки, всичките неизвестност и, всичките атаки; това значи да понесем всичко за небето. А да следваш Бога, то не значи едно просто присъединяване към Него, чрез ума или чувствата си. Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията. Само тоя, на когото никаква скръб не помрачава бистротата на духа му, у когото всеобемната любов буди енергия и който не потреперва пред никакъв ужас, само той е готов за съшествието и приемането на тая сила. Както яденето и пиенето се взаимно допълват в областта на физиологията, тъй и вярата и делата взаимно си въздействат, за да образуват ония свръхприродни сили и субстанции, които изразяват божествения ръст на Словото в нашите най-затаени кътове. Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца.
към текста >>

Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г.
Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави. Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди. Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год. и се оттегли в един крайморски град. Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“.
към текста >>

Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“.
Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди. Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год. и се оттегли в един крайморски град. Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“. Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima donna, в морето ще Ви сполети зло“. Но сестра ми отишла, като дала на италианката сто су. Щом навлезли в морето вятърът скоро обърнал лодката и едва я спасили от удавяне. На другата сутрин, италианката, като можела да предсказва, се явила в дома на полиц. участък. Там не искали да я приемат, но сестра ми отишла при нея.
към текста >>

Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima donna, в морето ще Ви сполети зло“.
на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди. Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год. и се оттегли в един крайморски град. Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“. Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima donna, в морето ще Ви сполети зло“. Но сестра ми отишла, като дала на италианката сто су. Щом навлезли в морето вятърът скоро обърнал лодката и едва я спасили от удавяне. На другата сутрин, италианката, като можела да предсказва, се явила в дома на полиц. участък. Там не искали да я приемат, но сестра ми отишла при нея. Тази предвещателка, която я погледнала в очите, предсказала й, че морето ще бъде фатално за нея.
към текста >>

Щом навлезли в морето вятърът скоро обърнал лодката и едва я спасили от удавяне.
Ето какво пише той: „Сестра ми Цецилия избяга от пруското нахлуване през 1870 год. и се оттегли в един крайморски град. Един ден предложили й да се разходят по океана, но тутакси сестра ми извикала: „не, аз не желая да пътувам по море“. Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima donna, в морето ще Ви сполети зло“. Но сестра ми отишла, като дала на италианката сто су. Щом навлезли в морето вятърът скоро обърнал лодката и едва я спасили от удавяне. На другата сутрин, италианката, като можела да предсказва, се явила в дома на полиц. участък. Там не искали да я приемат, но сестра ми отишла при нея. Тази предвещателка, която я погледнала в очите, предсказала й, че морето ще бъде фатално за нея. Ето защо тя не пожела да избяга в Англия, дето била очаквана от друга нейна приятелка. Вместо по море, тя решила да се разходи по суша.
към текста >>

Тази предвещателка, която я погледнала в очите, предсказала й, че морето ще бъде фатално за нея.
Запитали я защо, а тя разказала, че един път в Тулон, като се качила на една лодка, една предвещателка италианка й казала да остане на брега: „carissima donna, в морето ще Ви сполети зло“. Но сестра ми отишла, като дала на италианката сто су. Щом навлезли в морето вятърът скоро обърнал лодката и едва я спасили от удавяне. На другата сутрин, италианката, като можела да предсказва, се явила в дома на полиц. участък. Там не искали да я приемат, но сестра ми отишла при нея. Тази предвещателка, която я погледнала в очите, предсказала й, че морето ще бъде фатално за нея. Ето защо тя не пожела да избяга в Англия, дето била очаквана от друга нейна приятелка. Вместо по море, тя решила да се разходи по суша. Това било на 10 окт. Управителят, жена му, най-малката им дъщеря, две племенници и сестра ми се разхождали весело из местността на Панмарч, този бодлив нос от циклопски скали. Панмарч значи конска глава, защото бретонците си служат всекога с образния език на Шатобрияна.
към текста >>

Вместо по море, тя решила да се разходи по суша.
Щом навлезли в морето вятърът скоро обърнал лодката и едва я спасили от удавяне. На другата сутрин, италианката, като можела да предсказва, се явила в дома на полиц. участък. Там не искали да я приемат, но сестра ми отишла при нея. Тази предвещателка, която я погледнала в очите, предсказала й, че морето ще бъде фатално за нея. Ето защо тя не пожела да избяга в Англия, дето била очаквана от друга нейна приятелка. Вместо по море, тя решила да се разходи по суша. Това било на 10 окт. Управителят, жена му, най-малката им дъщеря, две племенници и сестра ми се разхождали весело из местността на Панмарч, този бодлив нос от циклопски скали. Панмарч значи конска глава, защото бретонците си служат всекога с образния език на Шатобрияна. Морето се разбива там в шума на бурите, и образува само пропасти и водовъртежи. Така под „конската глава“ е като че ли самият ад.
към текста >>

Морето се разбива там в шума на бурите, и образува само пропасти и водовъртежи.
Ето защо тя не пожела да избяга в Англия, дето била очаквана от друга нейна приятелка. Вместо по море, тя решила да се разходи по суша. Това било на 10 окт. Управителят, жена му, най-малката им дъщеря, две племенници и сестра ми се разхождали весело из местността на Панмарч, този бодлив нос от циклопски скали. Панмарч значи конска глава, защото бретонците си служат всекога с образния език на Шатобрияна. Морето се разбива там в шума на бурите, и образува само пропасти и водовъртежи. Така под „конската глава“ е като че ли самият ад. Върху вдадината Тйол ан Иферн префектът е завел тия пет жени, млади и красиви, за да наблюдават ужасното зрелище на побеснялото море. Когато стигнали на скалата, те били тъй засмени, като че ли се намирали в някоя ложа на Операта. През време на спирането им на едно или друго место, управителят отишъл да запуши цигара наблизо, при вратата на работилницата на един морски художник. Жените го викали да дойде, за да хвърли един поглед на красивото море, което обсаждало скалата.
към текста >>

Върху вдадината Тйол ан Иферн префектът е завел тия пет жени, млади и красиви, за да наблюдават ужасното зрелище на побеснялото море.
Това било на 10 окт. Управителят, жена му, най-малката им дъщеря, две племенници и сестра ми се разхождали весело из местността на Панмарч, този бодлив нос от циклопски скали. Панмарч значи конска глава, защото бретонците си служат всекога с образния език на Шатобрияна. Морето се разбива там в шума на бурите, и образува само пропасти и водовъртежи. Така под „конската глава“ е като че ли самият ад. Върху вдадината Тйол ан Иферн префектът е завел тия пет жени, млади и красиви, за да наблюдават ужасното зрелище на побеснялото море. Когато стигнали на скалата, те били тъй засмени, като че ли се намирали в някоя ложа на Операта. През време на спирането им на едно или друго место, управителят отишъл да запуши цигара наблизо, при вратата на работилницата на един морски художник. Жените го викали да дойде, за да хвърли един поглед на красивото море, което обсаждало скалата. те не се страхували ни най-малко, защото пристъпът на вълната се спирал много по-долу от тях. Наближил часа да си тръгнат обратно, но сестра ми, погълната от пленителната красота на гледката, поискала да постои още пет минути.
към текста >>

Жените го викали да дойде, за да хвърли един поглед на красивото море, което обсаждало скалата.
Морето се разбива там в шума на бурите, и образува само пропасти и водовъртежи. Така под „конската глава“ е като че ли самият ад. Върху вдадината Тйол ан Иферн префектът е завел тия пет жени, млади и красиви, за да наблюдават ужасното зрелище на побеснялото море. Когато стигнали на скалата, те били тъй засмени, като че ли се намирали в някоя ложа на Операта. През време на спирането им на едно или друго место, управителят отишъл да запуши цигара наблизо, при вратата на работилницата на един морски художник. Жените го викали да дойде, за да хвърли един поглед на красивото море, което обсаждало скалата. те не се страхували ни най-малко, защото пристъпът на вълната се спирал много по-долу от тях. Наближил часа да си тръгнат обратно, но сестра ми, погълната от пленителната красота на гледката, поискала да постои още пет минути. Тутакси една грамадна вълна от ония ужасни вълни, които се издигат като мълнии, подскочила, връхлетяла върху скалата и отвлекла в морето петте ужасени жени. Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо!
към текста >>

Тутакси една грамадна вълна от ония ужасни вълни, които се издигат като мълнии, подскочила, връхлетяла върху скалата и отвлекла в морето петте ужасени жени.
Когато стигнали на скалата, те били тъй засмени, като че ли се намирали в някоя ложа на Операта. През време на спирането им на едно или друго место, управителят отишъл да запуши цигара наблизо, при вратата на работилницата на един морски художник. Жените го викали да дойде, за да хвърли един поглед на красивото море, което обсаждало скалата. те не се страхували ни най-малко, защото пристъпът на вълната се спирал много по-долу от тях. Наближил часа да си тръгнат обратно, но сестра ми, погълната от пленителната красота на гледката, поискала да постои още пет минути. Тутакси една грамадна вълна от ония ужасни вълни, които се издигат като мълнии, подскочила, връхлетяла върху скалата и отвлекла в морето петте ужасени жени. Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега.
към текста >>

След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си.
Наближил часа да си тръгнат обратно, но сестра ми, погълната от пленителната красота на гледката, поискала да постои още пет минути. Тутакси една грамадна вълна от ония ужасни вълни, които се издигат като мълнии, подскочила, връхлетяла върху скалата и отвлекла в морето петте ужасени жени. Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им.
към текста >>

Пет дни след това, г-н Маришал, комуто тя не е разказала за този свой кошмар и който не е боледувал никога през живота си, се почувствал уморен и като се завърнал от канцеларията си (на подводния кабел), разболял се на легло.
Но открито й било всичко. Мъжът й бил там, напълно здрав, на 46 години, спящ до нея. Дъщеря й, която дойде с нея да ми разкаже тази необикновена халюцинация, е сега, когато пиша тия редове (юни 1918 год.), красива мома на 17 години. Обяснява се онова вълнение на г-жа Маришал. Тя имала еднаква привързаност към двамата, Най-после, победена от една воля, по-силна от нейната и която настоявала да получи отговор, тя свършила, като казала на себе си, че майчината любов трябва да надвие и че тя би пожертвала по скоро мъжа си, отколкото детето си. Пет дни след това, г-н Маришал, комуто тя не е разказала за този свой кошмар и който не е боледувал никога през живота си, се почувствал уморен и като се завърнал от канцеларията си (на подводния кабел), разболял се на легло. Повиканият на другата заран лекар не е констатирал признаци на никаква болест, а определил, че това е лека настинка. На следния четвъртък положението станало по-сериозно, а в съботата осъденият бил вече мъртъв. „Спиране на сърцето“, заявил лекарят, но до тогава никаква сърдечна болест не е била отбелязана. Аз разпитах, по отделно и заедно, за очна ставка по тази странна история, г-жа Маришал и дъщеря й и се уверих, че няма никакво съмнение в нейната автентичност. Можем да прибавим този предвещателен сън към 76-те подобни сънища, публикувани в Тайнственото.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!...
Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи. .. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори.
към текста >>

Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне.
И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?... * * * Боже! Защо ме тъй наказваш?
към текста >>

Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот!
Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във погнуса, от черните, отрудени ръце, от дрипите, пропити с труд и пот. Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте заповеди нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · .
към текста >>

Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море.
Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете. Любовта на Витлеемските пастири накара да се забрави гостолюбивата милостиня на свинаря от Итака. Тримата маги След някой ден пристигат трима маги от Халдея и коленичат пред Исуса. Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море. На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море. Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея. Дойдоха да се поклонят на цар, а намират едно зле повито пеленаче, вътре в обора. Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи.
към текста >>

На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море.
Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете. Любовта на Витлеемските пастири накара да се забрави гостолюбивата милостиня на свинаря от Итака. Тримата маги След някой ден пристигат трима маги от Халдея и коленичат пред Исуса. Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море. На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море. Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея. Дойдоха да се поклонят на цар, а намират едно зле повито пеленаче, вътре в обора. Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря.
към текста >>

Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци.
Превела: М. Б-ва. (Следва). _______________________________________ 1) Валаамовото магаре спаси с думите си пророка, по-мъдро от мъдреца. Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“. Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката.
към текста >>

Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ.
Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни. В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му.
към текста >>

Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество.
към текста >>

Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно.
След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество. Така, зад една жена, която не бе виждала никога преди това, тя видя веднъж една въздухообразна форма с тънки членове и бързи движения. Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно неспокойно. Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно. Аз погледнах на вън и познах тая жена, която наистина се отличаваше с твърде лош и свадлив характер, но идваше от далеч и бе съвсем чужда за г-жа Хауфе. Зад една млада слугиня, коя то живееше при мен, тя виждаше често формата на едно момче на около 11 години. Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно. Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз.
към текста >>

Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен.
— Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна.
към текста >>

Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание.
Докторът остана сам. Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея. А при това, положението му се влошаваше от час на час. Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва. Въпреки оживителното питие, което беше до него, той чувстваше още по- мъчителна жажда. Черно покривало като че ли замрежваше очите му и сегиз-тогиз губеше съзнание. Очевидно бе, че се приближаваше страшната неприятелка, която коси живота на хората. Изведнъж горчиво съжаление сви сърцето на Ралфа. Той почти не бе опитал живота. Неговата младост премина в труд и бедност и той водй тежка борба за насъщния хляб, а когато, най-после, достигна до едно честно и скромно положение, болестта го връхлетя. Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха.
към текста >>

Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина.
С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му.
към текста >>

— Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи.
Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . .
към текста >>

Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете.
Всичко, което можете да по желаете, съществува за божествения дух. Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага.
към текста >>

На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава.
Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала. Преди около една година един гръцки офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т. Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави. На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава. След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул. „Паренсов“, да обади на г-жа Д, че нейното предсказание се сбъднало. Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина. Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение.
към текста >>

Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г.
към текста >>

срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж.
На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост. Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи.
С вяра Ное, уведомен от Бога за неща, които не беха още видими, убоя се и направи ковчег за спасението на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата, която е от вярата. С вяра послуша Авраам, когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото, което имаше да вземе за наследие, и излезе без да знае де отхожда. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше на шатри с Исаака и Якова, сънаследници на същото обещание. Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление.
към текста >>

С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото? Разбира се, немат, те немат никаква вяра!
към текста >>

Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка.
„Ново училище”, сп. „Педагогическа практика” и др. Автор на редица разкази, есета, учебници (буквари, читанки, сметанки) за най-малките, студии - „Преосвещений Поликарп Патароликийски” (1934) и др. Редактор на книги за деца. Книги: „Школско звънче. Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка. Стихотворна сбирка” (1922), „Ялан Кюсе. Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка.
към текста >>

Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя.
Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата. Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът. Това, което трябва да се разгледа, е майчината страна, тази коренна субстанция или майчинството на всички неща, в което всички неща се оформяват и от което всички неща изхождат. Понеже то е действително част от Абсолютния, то е, след., съвършено и чисто или, с други думи, то е истинската „д е в с т в е н а“ субстанция, недокосната и непорочна, или неосквернена, ако можем да си послужим с такива думи във връзка с това. Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . .
към текста >>

Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“.
За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно.
към текста >>

Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“.
Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно. Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е.
към текста >>

2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“.
Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е. така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини. (Следва гл. III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“. 2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“. Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека.
към текста >>

Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун.
така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини. (Следва гл. III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“. 2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“. Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека. Индивидуалността е съставена от трите най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия трите, след като са се развили.
към текста >>

На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли.
Аз ги причаках на няколко километра вън от града, услових се при тях като чирак, а от съседния град пратих дума на нашите, че отивам да се уча на занаят, без да кажа къде. В Цариград на първо време прекарах тежко, но после станах търговец. Провървя ми и Кримската война ме намери доставчик на турската армия на сено, брашна, масла, дрехи и пр. Една нощ през войната сънувам, че съм в родния ни градец, но не у дома, а в една колиба накрай града. Вечер е. На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли. Тя е бледа. Изглежда болна. Аз тихо я приближавам и чувам: "Господи Исусе, смили се! През много изпитания ме премина. Ти знаеш защо.
към текста >>

Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата.
Хижата се осветляваше само от слабия огън на огнището и от кандилото, та тя не можеше добре да ме види. "Госпожо, странник съм. Мога ли да нощувам у вас? - О, господине, на драго сърце, но доколкото мога да те видя (а аз бях добре облечен, с "френски дрехи" и брилянтен пръстен на ръката), това не е място за теб. Аз имам само корав миндер и покривките ми са черги. Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата. Тогава тя сърдечно ме закани. Поля ми да се измия. Като се извини, че няма с що друго да ме нагости, сложи на софрата хляб и лук. После ми постла на миндеря, а за себе си на земята, до огнището до което седна и се вгледа в замиращия огън. Скоро аз се престорих на заспал.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин.
Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи.
към текста >>

Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън.
Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми.
към текста >>

Обича да живее край вода и да пътува по море.
Луната в Рака Пестеливост. Силна сензитивност, въображение. Обич към домашното огнище и към майката. Приветлив и приятен в обходата си, ала непостоянен в дружба. Интуиция и подражателен дар. Обича да живее край вода и да пътува по море. Луната в Лъва Избира длъжност, която е свързана с голяма отговорност. Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят. Интуитивна, но горда натура. Склонност към другия пол и към лукса изобщо. Луната в Дева Годен повече за слуга, отколкото за господар.
към текста >>

Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата.
За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции. Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“.
Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи. Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи! И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“. По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок. И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства. От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото дърво) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза. Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“.
към текста >>

Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки.
Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове. Обаче, управлението на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни. * * * Естествено-психично лекуване на туберкулозата. Излишно е да определяме каква болест е белодробната туберкулоза: всички знаят, че тя се дължи на влизането на коховия бацил в белодробната тъкан и най-вече по върховете на дроба. Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки. Най-сигурното лекуване на туберкулозата е природното (натуристическото): проста хигиена, умерена и изключително вегетарианска храна и физически упражнения и разходки по слънце и чист, планински въздух. Също много спомагат топли въздушни струи в областта на поврежданията, както и общо магнетизиране и засилване на организма в борбата му с микроба. Най-сетне, крайно ефикасни са мисловите и чувствени внушения, които поддържат у болния куража и вярата в бързо и сигурно излекуване. С тия естествено психични методи туберкулозата е излечима, без никакви лекарства, с каквито си служи обикновената медицина, които по-вече изтощават организма и го правят неспособен да се бори с болестта. 1) Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните“, както ги нарича той.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той.
И те копнеят за нея! И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека! 9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи.
към текста >>

3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните.
Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили (Следва) _____________________________________ 1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея. 2) Вж. описание на работата на това събрание в кн. VI год. I на Всемирна Летопис. 3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните. 4) Вж. Кабала във „Всемирна летопис“, год I. Проф. Д-р О. Рьомер. Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес?
към текста >>

Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества.
6) Le Grand Arcane ou l‘occultisme devoile 7) Dogme et Rituel de la Haute Magie (2 тома) и др. Много интересни са и писмата му до барон Спедалиери, вторият том от които сега се печата. Те съставляват почти пълен курс на Кабалата. Ние дадохме част от тях в превод, в 11-та годишнина на Всемирна Летопис. Безспорно е, че трудовете на Елифас Леви по теорията на Кабалата и Магията са много ценни, но относително обредната страна на последната, ние съветваме всички ученици по окултизма да не се увличат, а да се отнасят много предпазливо, за да не попаднат в опасни грешки, които може да им струват скъпо. Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества. В Америка излиза едно списание под названието Prophecy, което е орган на Националното Астрологическо Дружество. Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50402808189392