Търсене в текстове за 'Черна раса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 392 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии.
Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката.
към текста >>

В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва.
Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
към текста >>

2. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила.
Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба?
към текста >>

Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба?
И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието.
към текста >>

Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората.
Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието. Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието. Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние.
към текста >>

Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието.
Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието. Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието. Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса.
към текста >>

Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса.
Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието. Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека.
към текста >>

" Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса.
Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор.
към текста >>

Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта.
Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
към текста >>

Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса.
" Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът.
към текста >>

„Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света.
Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят.
към текста >>

Това е зовът на новата раса!
- Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес са готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И 100-годишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш Негово дете, Негова Любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него.
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло.
Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас.
към текста >>

От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини.
Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус. В Европа той се нарича Теофан. Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща. Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините.
към текста >>

4. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел.
Този тип бележи хора с висока интелигентност, голямо въображение и чудна памет. Тe са също големи егоисти, капризни, променливи, непостоянни, беглювци и крайно похотливи. Техният нос говори, че обичат навсякъде да си „въвират носа” – тe са крайно любопитни. В митологичната символика козелът е Сатир. Той е също един от символичните образи на демона. Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица. Овца (Овен). Лицето у този тип е продълговато крушообразно, с издуто, доста развито чело. Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали. Поглед – страхлив, но добър.
към текста >>

Кожа – черна или много червена.
Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен. Уста – голяма, с тънки, сякаш изрязани устни. Кожа – черна или много червена. Коса – предимно блестящо черна. Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове. Глас – късозвучен и пронизващ. Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални.
към текста >>

Коса – предимно блестящо черна.
Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен. Уста – голяма, с тънки, сякаш изрязани устни. Кожа – черна или много червена. Коса – предимно блестящо черна. Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове. Глас – късозвучен и пронизващ. Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални. Такива хора биват лъжци, безочливи, крадци.
към текста >>

Кожата им бива землиста, червеникава до черна.
Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен. Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна. Обикновено имат силно развит стомах и вгьнати рамена и гръб. Ръце – лапести, твърди, възловидни безформени. Движения и жестове – тежки, повлечени. Глас – глух, гърлест. В душевно отношение тия хора са също така тежки, свадливи.
към текста >>

Коса – черна, кафява, твърда и плоска.
Уста – несъразмерна, с набръчкани устни и някак изтеглени. Зъби – остри, дълги, жълтеникави или черни. Брадичка – къса. Уши – дебели и груби. Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив. Коса – черна, кафява, твърда и плоска. Глас – ням, глух, крайно неприятен. Ръце – тесни, дълги, възлести, груби. Крака – дълги, някак плоски. Походка и жестове – несигурни, но доста фини. Хора – агресивни, ужасно злобни, диви, мизантропични.
към текста >>

5. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също голяма разлика има и между раса и натюрел.
Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип.
към текста >>

От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса.
Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо.
към текста >>

6. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж.
към текста >>

Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса.
И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж. 3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента.
към текста >>

Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено.
3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
към текста >>

Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
към текста >>

Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр.
към текста >>

Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола.
А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла.
към текста >>

За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел.
Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт.
към текста >>

Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните! " Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3.
към текста >>

Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения. Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата.
Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето.
към текста >>

Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина.
Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи. У животните окото е поставено косо - от вътрешния ъгъл стръмно нагоре. Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина. Подобни хора човек трябва да отбягва от своя път! Също и очи, които са спокойни и чиито клепки са наведени навън, са подобни на „дебнещите лисици" всред човешкия род. Наведените навътре - към носа, очи са проницателни, погледът е магнетичен и мощен. Такива очи имат магнетизаторите и магите. Хубавият поглед е този, който изразява пламтящия вътрешен живот на човека.
към текста >>

Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата.
които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І.
към текста >>

8. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора.
По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си!
към текста >>

Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено!
Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие.
към текста >>

Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса.
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа.
към текста >>

9. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи.
към текста >>

И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни.
към текста >>

Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата.
Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус.
към текста >>

Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса.
Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
към текста >>

Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др.
Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено.
към текста >>

Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
към текста >>

2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати.
към текста >>

Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука.
Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
към текста >>

Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>

Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр.
алпийска, 3. динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред.
към текста >>

Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи.
динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
към текста >>

Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни.
източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни.
към текста >>

Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни.
Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице.
към текста >>

Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса.
Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни.
към текста >>

Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице.
Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка. Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите.
към текста >>

Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите.
Алпийската раса (2) дава средни на ръст, набити хора, с брахицефален череп, широко и късо лице. валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани.
към текста >>

Тази раса представя преход към монголската.
валчесто или възчетвъртито. Носът често е вирнат, чип. Очите и косата - тъмни. Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани. Брадата, добре развита, има повечето пъти четвъртит вид.
към текста >>

Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави.
Разпространен е най-вече в планинските страни на средна Европа, а с примеси - из цяла западна и южна Европа. Източно-балтийската раса (4) показва следните белези: глава къса, кръгла; лице широко като месечина; скули често издадени; пепеляво-руса коса, или чисто руса; очи сиви, с тясна цепка на клепачите. Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани. Брадата, добре развита, има повечето пъти четвъртит вид. Прехвърлим ли границите на Европа, срещаме други расови типове, като например малоазийският, ориенталският, източно средиземноморският. Без да ги описваме, ще припомним, че към малоазийския тип спадат напр. арменците. Към ориенталския - араби и перси, към източно средиземноморския тип - висшите индуски и източно-ирански расови елементи.
към текста >>

Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
към текста >>

Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто).
Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
към текста >>

Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание.
към текста >>

В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
към текста >>

Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса.
Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика. Затова нашите години са години на самоопределяне.
към текста >>

Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
За тия години, по разни начини и в разни форми - най-често символично - великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега. Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг път, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития. Дори безмълвните пирамиди - каменното писмо на египетските посветени - прозвучаха с пророчески глас. Днес повече от други път човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените. Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена - събития. Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
към текста >>

10. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви.
Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното.
към текста >>

Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи. Рама напуща своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия с крайна цел Индия.
към текста >>

Ние няма да се спираме на перипетиите на неговия грандиозен поход, на войните, които е водил по своя път, докато достигне да покори Индия, която се е намирала тогава под владичеството на мощната още черна раса.
Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи. Рама напуща своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия с крайна цел Индия. Ние няма да се спираме на перипетиите на неговия грандиозен поход, на войните, които е водил по своя път, докато достигне да покори Индия, която се е намирала тогава под владичеството на мощната още черна раса. Рамайана, грандиозната поема на Валмики, е увековечила величествената епопея, която представя завладяването на Индия. След разпростиране владичеството на завоевателите дори до Египет, Рама се заема с организиране на обширните владения в духа на теократичния строй, или да употребим термина, с който Сент Ив си служи, в духа на Синархичния строй. Няколко думи за този строй. Той почива върху съответствието, което съществува между устройството на човешкия организъм и социалния организъм, който е очевидно от по-висок ред. Тук става реч за съответствие, а не за пълно подобие.
към текста >>

11. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса.
Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята.
към текста >>

Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството.
Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия.
към текста >>

Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса.
При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога.
към текста >>

В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури.
Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога. Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес.
към текста >>

Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси.
Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис. Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други.
към текста >>

Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура.
След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура. Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и народите. Под този импулс се развиха различните Боготърсачи и Духобори в Русия. Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други. Под същия импулс се разви и полския месианизъм. Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс.
към текста >>

Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде.
Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.
към текста >>

12. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света.
Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт? Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието. Честита нова година! Братство Витлеемската звезда Обединяващото влияние на Христа е символизирано в прекрасната легенда за тримата маги или „мъдреците от Изток", които дошли да му се поклонят. Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света. Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване.
към текста >>

Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество.
Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса.
към текста >>

Нашата бяла раса е пета по ред.
За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени.
към текста >>

Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния.
Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменяш с нови и пo-съвършени. Но хората като не разбират този основен закон на творческия процес на живота, поставят му пречки и с това създават условия за престъпления и след това те създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света.
към текста >>

Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Национализмът копае гроба на народите Майчината любов (Т. Ч.) Преглед Словото на Учителя. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.) Чистенето (Д-р Стефан) Кромидът (Из в. „Добро здраве“) Духовната пролет (Auroro) Книжнина НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ! Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна. Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот. Една демонска вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление. Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война. Каин е още жив в света. и действа усилено.
към текста >>

Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега.
В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат. В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи. И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни. Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме. Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А още по черна тъмата се спуска.
Те стичат се долу по златни корони в наклонната плоскост на грешния свет. Откъсват се горестни тихи ектен’я от устните сухи с нечувана бол; и леко отлитат към горни селен'я, към Татков Му светъл, невидим престол. Предсмъртна си просба отправи към Него през болките тайни, всред стихващий вик на масата жалка, шумяща край Него: — прости й, о Татко, в свещенний тоз миг. От свойте отхвърлен, за тях Той се моли. Той — Божий Любимец, останал самин всред бури световни, под мрачни куполи — Награда това е от земния син. А още по черна тъмата се спуска. Зигзаги пад Него засвяткаха с гръм И трясък нечуван Духа на Исуса отнесе нагоре през лобния хълм. Там близките Нему до римската стража унило поглеждат Учителя благ, изпил на закона горчивата чаша. Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов.
към текста >>

Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов.
А още по черна тъмата се спуска. Зигзаги пад Него засвяткаха с гръм И трясък нечуван Духа на Исуса отнесе нагоре през лобния хълм. Там близките Нему до римската стража унило поглеждат Учителя благ, изпил на закона горчивата чаша. Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма.
към текста >>

15. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене.
Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш. Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства. Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора. Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене. „Ти я видя! “ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство. „Приеми моя поздрав, защото ти си предназначен да бъдеш един учител всред нас; ти си помощ за народа, ти си ясновидец! “ Смутен от тези думи, аз го гледах в мълчание. Аз бях изплашен, защото започвах да мисля, че той е луд.
към текста >>

Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно.
Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах. (следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса.
Нас не ни интересуват тези слънца, защото те не само че не са ни полезни, но са и вредни за нашия живот. Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета. — Това е планетата, която се е намирала между Марс и Юпитер гдето сега се намират тъй наречените астероиди. Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце. В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние.
към текста >>

Тези страхове обаче изчезнаха веднага, защото драперията беше леко изтеглена назад и един послушник в черна дреха, когото по-рано аз не бях виждал, се появи из своето скривалище.
Не се виждаше никакъв прозорец, освен моя. Чух изведнъж един лек шум и, отпускайки се леко, застанах изправен на месата, като гледах наоколо със смущение. Шумът като че ли идваше иззад една двойна драперия, която покриваше наполовина една от стените. Дишането ми спря и дори при тоя ден и това слънце, бях донякъде изплашен от това, което може да видя. Защото аз не предполагах, че тук има някакъв друг вход, освен вратата, през която бях влязъл, и затова никак не се надявах за някакво благосклонно човешко присъствие! Тези страхове обаче изчезнаха веднага, защото драперията беше леко изтеглена назад и един послушник в черна дреха, когото по-рано аз не бях виждал, се появи из своето скривалище. Бях изненадан от неговото тайнствено държане, но не се уплаших, защото той държеше в ръката си блестящия цвят на царствения бял лотос. Скочих от масата и се затичах към него с очи, впити в цветето. Когато бях до него, той каза с тих глас и набързо! „Това цвете ти се праща от Себуа. Пази го, не оставяй никой от жреците да го види.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга.
Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага.
към текста >>

Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница.
Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън. Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл. Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците.
към текста >>

Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите.
Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън. Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл. Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора.
Кротостта — това е поземления акт, тапията. От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В всички времена хората са имали известни начини на постъпване. Обаче в своето съзнание, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора. Ще изясня мисълта си. На умрелия човек не е потребен нашия въздух. Следователно, за да може човек да се ползва от въздуха, той трябва да бъде жив и да има дробове, чрез които да възприема въздуха. През въздуха минава енергията на живота, затова вие трябва съзнателно да дишате. Въздухът е общо благо за всички.
към текста >>

Внезапно аз видях, че черната роба, която тя носеше, не беше дреха от лен или от друг плат, но че тя бе жива — това бе една покривка от змии, които се бяха обвили около нея и образуваха гънки, които бяха ми се сторили като падащи дипли на дреха, докато бях по-далеч от нея.
„Ти си дошъл при мене де учиш, и затова аз ще те обучавам,“ каза тя и гласа и звучеше тихо и приятно, като мелодичните звуци на музикален инструмент. „Ти обичаш красивите неща и красивите цветя. Ти ще станеш голям артист, ако живееш само за красотата, но ти трябва да станеш нещо повече от това.“ Тя простря ръката си към мен, и въпреки волята си, аз подигнах моята, но тя едва я докосна; при това докосване ръката ми се изпълни веднага с рози и цялата стая бе изпълнена с техния парфюм. Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше. „Ела сега, каза тя, и бъди по близко до мен, ти няма вече да се страхуваш.“ С очи отправени към розите аз се приближих към нея. Внезапно аз видях, че черната роба, която тя носеше, не беше дреха от лен или от друг плат, но че тя бе жива — това бе една покривка от змии, които се бяха обвили около нея и образуваха гънки, които бяха ми се сторили като падащи дипли на дреха, докато бях по-далеч от нея. Ужас ме обхване; опитах се да викам, но не можех: исках да избягам от нея но също така не ми се удаваше. Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен. Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива. Дишането ми спря, бях като омагьосан и смразен от страх — едната й ръка беше около мен! Тя повдигна другата и я постави на челото ми.
към текста >>

Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива.
Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше. „Ела сега, каза тя, и бъди по близко до мен, ти няма вече да се страхуваш.“ С очи отправени към розите аз се приближих към нея. Внезапно аз видях, че черната роба, която тя носеше, не беше дреха от лен или от друг плат, но че тя бе жива — това бе една покривка от змии, които се бяха обвили около нея и образуваха гънки, които бяха ми се сторили като падащи дипли на дреха, докато бях по-далеч от нея. Ужас ме обхване; опитах се да викам, но не можех: исках да избягам от нея но също така не ми се удаваше. Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен. Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива. Дишането ми спря, бях като омагьосан и смразен от страх — едната й ръка беше около мен! Тя повдигна другата и я постави на челото ми. Тогава страхът ме напусна съвършено: изглеждах щастлив и спокоен. Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в съзнание, но не желаех да се движа. Тя стана, и като ме повдигна с ръце ме остави на маменото седалище, гдето бе седнала самата тя.
към текста >>

Окултната наука говори за тъй наречената черна светлина, която е смъртоносна, когато бялата слънчева светлина е носителка на животворните лъчи.
Доктор Мечинсон е извадил заключение от всички тези опити, че живият човек крие у себе си животоносни лъчи и смъртоносни лъчи, които ние не виждаме и чиято същност ние не познаваме, но които, по своето предназначение, играят голяма и най-важна роля а нашата физиология. Тези лъчи са в една постоянна война помежду си, те влияят върху нашето здраве и върху болестите, върху живота и смъртта на човека и животните. * * * Това са факти, които съвременната наука отсега нататък ще изследва и обяснява. Това са факти, които разкриват нови области пред науката. Но окултната наука още от незапомнени времена знае тези факти и знае много за естеството и свойствата на смъртоносните и животворните лъчи. Окултната наука говори за тъй наречената черна светлина, която е смъртоносна, когато бялата слънчева светлина е носителка на животворните лъчи. Тези животворни и смъртоносни лъчи съществуват и в човека и във вселената. Като се знаят тези факти за смъртоносните и животворните лъчи, тогава и лекуванията, които Христос е извършвал с допиране на ръка или само с присъствието си, или с словото си, добиват вече научна стойност. В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи. Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят. Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми.
към текста >>

В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи.
Това са факти, които разкриват нови области пред науката. Но окултната наука още от незапомнени времена знае тези факти и знае много за естеството и свойствата на смъртоносните и животворните лъчи. Окултната наука говори за тъй наречената черна светлина, която е смъртоносна, когато бялата слънчева светлина е носителка на животворните лъчи. Тези животворни и смъртоносни лъчи съществуват и в човека и във вселената. Като се знаят тези факти за смъртоносните и животворните лъчи, тогава и лекуванията, които Христос е извършвал с допиране на ръка или само с присъствието си, или с словото си, добиват вече научна стойност. В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи. Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят. Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми. По различни пътища позитивната наука иде да установи фактически онова, което окултната наука знае от незапомнени времена. Последователно ще изнесем ред факти, които науката е събрала в различните си отрасли, които разкриват пред нас света в нова светлина. Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както на всеки наблюдател на радиоприемателя се струва, очевидно, не е без значение нито расата, нито вродените качества, нито образованието, нито възпитанието на човека.
много по деликатна, по-чудна и по-мъчно обяснима от етерната среда, в която се разпространяват електрическите вълни на радиоразпръсквателната станция. Те изпълват всеки връх, всяка долинка, еднакво палата на императора и хижата на бедняка. Те са еднакво лесно находими както в Индия, в Англия, тека и в Япония и в Сибир. Иска се само едно: радио-приемателната станция, мозъкът на човека, да бъде нагласен ди възприема. Понеже мозъкът е именно такова направено от самата природа, естествено радио, което не ражда мислите „както плюнчените жлези произвеждат плюнката“, а ги възприема „изневиделица“. както на всеки наблюдател на радиоприемателя се струва, очевидно, не е без значение нито расата, нито вродените качества, нито образованието, нито възпитанието на човека. Всичките са „лампите, бобините и антената“ — техническата предпоставка на всеки радиоприемател. Ст. ВЕСТНИКЪТ И КИНОТО като културни фактори днес Отдавна е надживяно времето, когато вестникарската дейност се простираше само до новината, до сензацията и рекламата. Излизането на много всекидневни, седмични и двуседмични вестници днес, за култура, наука, литература и обществени въпроси вече говори за нарасналите духовни нужди. Киното на свой ред и то е един важен фактор днес за насаждане на култура. Както вестника, така и киното постепенно си извоюваха място на първостепенни фактори в обществения живот.
към текста >>

„Вий можете да дойдете с мене в градината“ - каза той и протегна широката си черна ръка.
„О, да! Наистина, това съм аз, отговори той. Те не могат да направят от мене видение. Не се съмнявай, когато ме видиш, че това не съм аз! “ Той говореше с един скръбен и суров тон и за момент аз се изплаших, но не за дълго, защото странната му усмивка отново се появи върху грозната му фигура. „Вий можете да дойдете с мене в градината“ - каза той и протегна широката си черна ръка. Аз поех неговата и, заедно, ний напуснахме стаята. Преминавайки бързо големите празни зали и дългите коридори на храма, ний достигнахме до онази тясна желязна решетка, през която аз бях видял за пръв път фигурата на Себуа. Сега, както и тогава, градината блестеше като едно видение от зеленина, светлина и цветове. „О, колко съм щастлив да дойда пак тук, казах аз“. „Вий дойдохте тогава да работите; трябваше да бъдете мой слуга, каза Себуа с малко сърдит тон.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но от 1500—2000 години преди Христа, в бялата раса се пробужда музикалното чувство, заедно с него се пробужда и човешкото съзнание, и се създават условия за проявата на човешката мисъл, дава се потик на човешкия прогрес.
Но по една или друга причина, човечеството изгубва тази висока култура, изгубва тази музика и попада в една област на големи противоречия, с които не може да се справи, и в които се омотава като в омагьосан кръг. Човек за хиляди години е изгубил музикалността си и будността на съзнанието си и заедно с това се явява един застой, нещо повече, един регрес в неговия път. Това си има своите обяснения в окултната неука, но няма да се спирам върху тях. В целия този дълъг исторически процес, за които официалната история нищо не знае, човек е бил като хипнотизиран, намирал се е като в хипнотически сън. В този именно период човечеството не е отбелязало почти никакъв прогрес. Но от 1500—2000 години преди Христа, в бялата раса се пробужда музикалното чувство, заедно с него се пробужда и човешкото съзнание, и се създават условия за проявата на човешката мисъл, дава се потик на човешкия прогрес. Човешкото съзнание, тъй както сега се проявява, е пробудено от преди 3500—4000 години. И с пробуждането на съзнанието прониква в него и идеята за любовта, като една жива идея, която е в сила да обедини цялото човечество. Но любовта за да се прояви, затова е необходима среда. Среда за любовта, това е човешкият ум; среда за ума е човешкото съзнание, а среда за съзнанието е музиката. Те са неща органически свързани.
към текста >>

Но „Духът на черната магия” не спи.
С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия.
към текста >>

Затова той решава да се обърне към духа на черната магия.
Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия. И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“. Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух.
към текста >>

Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той.
„Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца! Смразен ми стана този въшкав народ . . . Баща ми ми дотегна със съветите си, а Майя ми омръзна с любовта си. Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала.
към текста >>

Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних?
Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала. Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени. Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних? Ти си вече в олтара на моя храм. Ти си в долината на смъртта. Виждаш ли тази могили от черепи и килими от кости по жълтия пясък ? Това е все мое творение, все мое дело! Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца.
към текста >>

Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца.
Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних? Ти си вече в олтара на моя храм. Ти си в долината на смъртта. Виждаш ли тази могили от черепи и килими от кости по жълтия пясък ? Това е все мое творение, все мое дело! Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца. Джалма вижда духът на бялата магия, който стене в предсмъртна агония, като го моли за капка вода. Въпреки всичките си усилия Джалма не може да намери такава. Тогава той заплаква над него, и сълзите на Джалма се явяват онзи благотворен балсам, който излекува раната и възкресява умиращия дух на доброто. Духът на бялата магия:. Как добре се чувствам.
към текста >>

Аз бях проводникът, аз бях оракула на тази черна душа, която сега бях видял, която сега аз познавах.
Душата ми бе жадна и обезнадеждена. Ужасни спомени ме навестиха в тъмнината и мълчанието. Аз видях, в миналото си, не само удоволствия, но и дела. Аз видях, че бях извършил тия дела като слепец, приемайки вцепенението на душата, както хората приемат зашеметяването, причинено от виното. И аз бях изпълнил задачата, която ми бе поверена в едно състояние на оглупяване, без да мисля за това, което правя, но за наградата, за всяко удоволствие, което трябваше да ми дойде. Аз бях проводникът, аз бях оракула на тази черна душа, която сега бях видял, която сега аз познавах. Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко! Спаси ме! “ Почувствах едно докосване до моята ръка и до моето лице. Дочух един глас да звучи в моите уши и в моето сърце! „Ти си спасен.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден.
Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път. Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото. И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний. ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа. И според авторитетните учени по въпроса, това е едно от най-великите събития в цялата многомилионна история на земята и което няма да има и за в бъдеще равно на себе си. Ето основанието на това твърдение.
към текста >>

Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия.
което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли.
към текста >>

И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес.
Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса.
А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека. Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов. Дето няма светлина, няма никаква любов.
към текста >>

Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха.
Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и удоволствие го получавам. О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и сестрите се стараят да уредят според законите на природата. „Изгрева“, колко много обичам аз това селище до София, където цари мир и гдето говори Учителя. Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече от както бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствам най-голямо уважение и благодарност. Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка.
Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на.
към текста >>

Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса.
170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура.
към текста >>

Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка.
Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем.
към текста >>

Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена.
Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
към текста >>

Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса.
От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса.
към текста >>

Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на.
Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на.
към текста >>

Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
към текста >>

Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса.
Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса.
към текста >>

шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота.
днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина.
към текста >>

Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса.
Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята.
(из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д. Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни.
към текста >>

И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване.
Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата.
към текста >>

Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята.
174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония.
към текста >>

И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение.
Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество.
към текста >>

Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни.
която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи.
към текста >>

Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата.
И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци. И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни. Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други, За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение.
към текста >>

Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола.
Тогава Бог прощава греховете им. Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави. Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче. — Какво мислиш толкова дни тука? Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха!
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, тогава лекарите няма да ходят със своите губерки да лекуват хората, нито със своите горчиви хапове и лекарства, но ще носят със себе си по едно шишенце от тази вода.
Само сто грама от тази вода са в състояние да внесат в човека особена сила и живот. Тези извори са запазени, недостъпни са за обикновените хора. Хубавите работи са недостъпни за обикновените хора. Но в бъдеще те ще бъдат достъпни. Ако и вие учите добре, един ден тази вода ще бъде достъпна и за вас. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, тогава лекарите няма да ходят със своите губерки да лекуват хората, нито със своите горчиви хапове и лекарства, но ще носят със себе си по едно шишенце от тази вода. Една десета част от капката на тази вода е в състояние да излекува всякаква болест. Оттам насетне никаква болест няма да го хваща. Какво ще се плаща тогава на лекарите. Американците оценяват човека според както е застрахован. И в природата е същото.
към текста >>

Ако в шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни.
През човешката запалка влиза човешкия ум. До тази запалка всички животни нямат тези качества, каквито човешкия ум съдържа. Човек още не е спрял своето развитие. Предстои му да мине през още една запалка. „Ако не се родите изново от вода и дух, няма да влезете в Царството божие“ — казва Христос. Ако в шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни. Ето защо трябва до се проповядва на хората, че трябва да се родят изново. Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава. Човек трябва да мине през новата запалка, за да се възпита. Това е Божественото. Този е новият път.
към текста >>

Недев ВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ Живеем във времена, когато злото като черна птица е разперило крила над хорските души и забулило със сенки и сетната искрица добро в тях.
Защото Ти благоволи да разкопаеш почвата на моите ум, сърце и душа и да разкриеш извора на чисти, кристални струи. Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни. Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо. О, Татко Благий, нека не остане друго стремление в мен, освен завинаги да пребъдвам в светлината на Твоето присъствие, да съзерцавам величието на Твоите творения, да пея за Твоята вечна слава и мощ, да се вслушвам в кроткия Ти любещ зов и да служа на Неговата върховна повеля. В. С. Недев ВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ Живеем във времена, когато злото като черна птица е разперило крила над хорските души и забулило със сенки и сетната искрица добро в тях. Днес всички открито заявяват.че „живота е борба“ и по най-цинични начини отричат вечните Исусови принципи за взаимна любов и в лицето на ближния си виждат само свой съперник и враг. Една чудно жажда за надмощие, за овладяване на повече материални блага стимулира днес човека и заангажира неговия активитет. Ще ви цитирам няколко при мери от прочути гениални мъже, понеже мнозина от вас не са определили своя път, на къде трябва да бъдат насочени усилията на човека и какво трябва да владей той. за да оправдае името „човек.“ „Който царува вътре а себе си и управлява своите страсти, желания и страхове, той е по вече от цар.“ „Човек. който иска да бъде човек, длъжен е да знай да управлява вътрешното си царство“.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Житно зърно“) Житно зърно Безропотно покорих се На великата съдба, — в черната земя явих се В непрогледната тъма.
Това е великата, всемирна хармония на движението. Вж. статиите за „Паневритмията“ на Б. Боев в кн. 2 — 3 от 1935 год. и кн, 7 — 8 от 1937 год. (сп. „Житно зърно“) Житно зърно Безропотно покорих се На великата съдба, — в черната земя явих се В непрогледната тъма. * Веят бури, веят хали, Тръпне майката земя; Сняг се сипе на парцали, Там на завет аз стоя. * Спре снега, но дъжд захвана . . . И наквасено цяло — Страшна мъка ме обхвана От нечувано тегло. * Но в земята размекчено, Скрита сила — нов живот Там усетих, най-смирено, И сънувах чуден плод.
към текста >>

„Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д.
А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен. с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта. И аз тръгвам пак певец унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в. „Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д. Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети. Върху антитуберколозната ваксинация, нашите отговори. сп. „Природа и наука“ год. XIII. кн. 4. редактирано от проф.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите.
Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са обикновено болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния.
към текста >>

Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи.
Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са обикновено болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволят страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса.
И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите.
към текста >>

Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина.
Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека.
към текста >>

Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят.
Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина.
към текста >>

Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта.
И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията.
към текста >>

А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека.
Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията. * * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия.
към текста >>

В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”.
Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията. * * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността.
към текста >>

Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина.
Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията. * * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани.
към текста >>

Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина.
Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим.
към текста >>

Същото се отнася и до черната светлина.
Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите.
към текста >>

От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот.
Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието.
към текста >>

Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип.
Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора?
Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище. Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на. меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество? Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице. — Не бойте се. Вие се намирате на съвсем безопасно и сигурно место, проговори тя. Думите и акцента се произнесоха на английски, но гласът и лицето ми се сториха познати. Защо?
към текста >>

Той представя миналото на нашата раса.
Също така трябва да забележа, че не трябва да се смесват силите, които действат в човека със самия човек. Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.
към текста >>

Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни.
Впоследствие ще видим как тези четири основни типа се диференцират в 12-те зодиакални типове, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци. Тогаз, както от всеки морфологически тип, така и от всеки темперамент, ще имаме по три варианти. Типът на огъня — холеричния темперамент Видяхме по-горе, че в холерика преобладава костно-мускулната система, черния дроб и жлъчката, затова те са хора с едра кост, високи или среден ръст, с жълто-мургава, суха и груба кожа; лицето рязко очертано, кръвообращението е силно. Вените им са тъмносини и изпъкнали. Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг и леко заорлен. Челото им е голямо и повече или по-малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит и обективен ум. Вежди дебели; ухо голямо и добре оформено. Поглед проницателен и силен; цвета на очите сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа — нито бяла, нито черна.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истиннаго Бога“. Това е законът на любовта. В закона на Любовта ти ще намериш Онзи, чрез Когото ти можеш да постигнеш всичко. Това трябва да проповядвате на света. Но първото нещо: изключете лъжата от себе си. Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа — нито бяла, нито черна. Ще знаете: никаква лъжа, нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Не хвърляйте вашите погрешки върху Бога. Време е, когато трябва да съзнаем своите погрешни и да ги изправим. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите в своя живот. Когато поправите една ваша погрешка, вие отваряте вратата на любовта и любовта протича през вас.
към текста >>

На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти.
Преди да говоря подробно за паневритмията, аз ще кажа нещо за книгата на прочутата изследователка на Тибет — французойката г-жа Александра Давид-Нел. Известно е, че на Изток и специално в Индия и Тибет се със запазило разбирането за значението на утринното посрещане на слънцето. Подобно на птиците, които посрещат първите слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва. В книгата си „Les mystiques et les magiciens du Tibet“ г-жа Александра Давид-Нел съобщава, че едно от най-главните задължения на монасите в тибетските манастири е непременното участие в утринната молитва. Ето как описва тя тази молитва. На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти. Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението! “ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир.
към текста >>

Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире.
А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби. Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети светлина — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце. * Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе.
към текста >>

Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат.
И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби. Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети светлина — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце. * Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. Да станем като Него!
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх.
Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис. Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър. Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе. Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без до имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави. Обичаха я най-много през лятото, когото не сещаха летния пек, който пареше босите крака и изгаряше кожата им. Бяха свикнали с това могъщо древно светило, което изпращаше потоци сили и топлина, без които техният хляб никого не ставаше. И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливаха с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата.
към текста >>

Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S.
Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите. Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса?
Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места! Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите. Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
към текста >>

Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите. Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д. СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз.
към текста >>

Тази криза е появяването на черната раса на земята — появяването на злото.
От раздвоението на ума и сърцето произтичат всичките противоречия в живота. Земята е минала през няколко големи кризи. Минала е през тъй-наречената полярна криза. В тази криза земята се е оформила със своите полюси, турила е основа за сегашния живот. Тя е минала през някаква криза, наречена лемурийска. Тази криза е появяването на черната раса на земята — появяването на злото. Черните хора са останали от онова състояние, когато се е явило падението. Днешните хора се намират в друга обстановка, която е останала след падението. Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на бялата раса. И сега земята е под друга криза. Въпросите може да се разглеждат чисто външно.
към текста >>

Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на бялата раса.
В тази криза земята се е оформила със своите полюси, турила е основа за сегашния живот. Тя е минала през някаква криза, наречена лемурийска. Тази криза е появяването на черната раса на земята — появяването на злото. Черните хора са останали от онова състояние, когато се е явило падението. Днешните хора се намират в друга обстановка, която е останала след падението. Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на бялата раса. И сега земята е под друга криза. Въпросите може да се разглеждат чисто външно. Някой път разглеждате чисто физически. че светът може да се свърши. Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има?
към текста >>

33. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Бъдете будни, и вън, със поклон посрещнете благословения си първи слънчев лъч: грей вечно този миг в живота мимолетен, освобождава той деня от черна злъч.
Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка. Не се излагайте под леден водопад! * Бъдете будни, и вън, със поклон посрещнете благословения си първи слънчев лъч: грей вечно този миг в живота мимолетен, освобождава той деня от черна злъч. * И първата ви мисъл да е пак за Бога, и първият сърдечен трепет — за Любов, която дава, вдъхновява към надмога, и бодрият ви дух за подвиг е готов. * Прилагате ли правилно таз първа мисъл, възникнала у вас при първите зари,— животът ви Окръжност равна би описал и като съд с божествен план ще възгори. * Не ще се отклонявате във път измамен, съблазните не ще ви въведат в греха, ако издигнете подобно стожер пламен Лъчът, що първи озарил ви е духа. Елвилюри 365 Триста шестдесет и пет деня — изпълнете с мед, със меда на чистата любов — и сърцето ви ще стане грозд сладък, — за отдаване готов. * Триста шестдесет и пет деня Божия портрет с багрите на всичките цветя все рисувайте в молитвен пост, в огледалото на мисълта.
към текста >>

Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света.
Казвам: бъдещето не е илюзия. Сега иде новата епоха, когато хората трябва да влязат в рая, в щастливия живот. Аз не искам да ви заставя насила да направите нещата, но казвам: Приемете любовта доброволно, и я приложете така, както вие разбирате. Приемете Любовта така, както Божественият дух у вас я предава. Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят.
към текста >>

Така интересен е Орфей, млад, строен красавец (образ върху ваза от 430 год.
Той се учи в Египет убежище и лаборатория на най благородните традиции на човечеството и то в храмовете на Озирис, в древния Гнербах, наречен града на слънцето. После Орфей посетил Финикия, Мала-Азия и Самотраки, гдето се запознал с местните философски и тайни школи. Орфей се завърнал в Тракия, с мисията да основе там нова религия, или по-право да коригира съществуващата вече. От сега започва един богат, творчески период в живота на чаровния тракиец, така картинно описан от старите писатели. Но преди да минем към тях, да видим как си представяли в древността образа на Орфей, такъв привлекателен сюжет за старинното изкуство. Така интересен е Орфей, млад, строен красавец (образ върху ваза от 430 год. до Р. Хр., Берлин), свирещ на лира, в екстаз. Четири тракийци, в типичното им облекло: с пъстра дълга дреха (басарай) и на главата шапка от лисича кожа (алопекидес), унесени го слушат. Като тракиец, Орфей пее и свири пред траки и то в своята тракийска родина. Други интересни образи са: Орфей омайва животните със своята лира.
към текста >>

Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на младия красавец Орфей.
На един етически мраморен барелеф (Villa Albani, Рим) се виждат Орфей, Евридика и Хермес, отвеждащ я отново в Аида. Орфей и Евридика се разделят. В тоя барелеф откриваме най-хубавият, най-правдоподобният, като чели истинския Орфей. Той е роден като тип на съвършен човек. Така си представяме идеалния мъж. Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на младия красавец Орфей. Две менади го удрят с камъни, трета го промушва с островръхо копие. Орфей е полупаднал на земята. От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* С воля и устрем студения си гроб ще разбия със слаба десница коравата черна пръст ще пробия ще възкръсна със вяра в светлия ден на новий живот и в сини небесни лазури ще поглед да впия“ .
сковано от студ, неподвижно стоящо в тъмата, то дочува в своя гроб зова далечен на великото Слънце. * Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла Сърцето му огнени тръпки обливат Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува: Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои! * И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце: То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно. „ Нагоре, нагоре, нагоре! Към великото Слънце аз ще отида! * С воля и устрем студения си гроб ще разбия със слаба десница коравата черна пръст ще пробия ще възкръсна със вяра в светлия ден на новий живот и в сини небесни лазури ще поглед да впия“ . * Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце: Усилия, усилия, усилия — Ето — размърдват се твърдите буци, и нежно стълбце се подава на чистия въздух. * Велик е трудът, велики са усилията, но велики са и резултатите — възкръсна то вече във новий живот: Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват. * И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива.
към текста >>

Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство.
С появата на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадият на механичното преустройство към този на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса ще се роди именно шестата раса — расата, на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането.
към текста >>

Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея.
И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса ще се роди именно шестата раса — расата, на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности.
към текста >>

От бялата раса ще се роди именно шестата раса — расата, на любящите.
Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса ще се роди именно шестата раса — расата, на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа.
към текста >>

В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили.
Това състояние обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса ще се роди именно шестата раса — расата, на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически.
към текста >>

35. -

Окултистите загатват за идването на шеста раса в света.
Те ще разберат най-после „истината, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране“. Но човечество все на това ли стъпало на развитие ще остане? Както всички форми на живот в природата се из-менят и вървят към все по голямо усъвършенстване, така и човечеството ще премине в нов. по съвършен. по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса. „От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло.
към текста >>

А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса.
Но човечество все на това ли стъпало на развитие ще остане? Както всички форми на живот в природата се из-менят и вървят към все по голямо усъвършенстване, така и човечеството ще премине в нов. по съвършен. по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса. „От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“.
към текста >>

„От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите.
Както всички форми на живот в природата се из-менят и вървят към все по голямо усъвършенстване, така и човечеството ще премине в нов. по съвършен. по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса. „От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“. Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства.
към текста >>

„В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили.
по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса. „От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“. Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства. А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик. От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае.
към текста >>

Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта.
В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята. — В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото. Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта. Днес тя се ражда! Вечната Майка Една е Тази, що през вековете безспир те е люляла с нежен, майчин зов! Една е Вечната ти Майка и сестра: Една е Тя — Великата Любов! * Която във тревичката и в мъничкото цвете внедрява и раздухва искрица — живот, е тласнала там горе. във безкрая, световете, а нежният й зов е верний им пилот!
към текста >>

Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“.
Влизате в кръчмата. Нямате никакъв дълг. Казвате: „Иване, дай едно кило вино“ — Ето ви едно кило вино. „Още едно кило дай! “ — Вий пиете и не плащате. Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“. Втория ден пак: „Иване, дай едно кило вино“. Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10-15 години всичкото имане на Стояна изчезва. Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян остава голтак.
към текста >>

Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян остава голтак.
Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“. Втория ден пак: „Иване, дай едно кило вино“. Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10-15 години всичкото имане на Стояна изчезва. Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян остава голтак. И тогава? — „Съдбата е такава“. „Тъй било писано“. Не, Стоян сам определи своята съдба Той накара Ивана да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал.“ Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X.
Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! * Животът блика в тях, не виждате ли вие?
към текста >>

Съвсем сигурен съм, че всички вие сте познавали хора, принадлежащи на тая раса.
И помнете че, доколкото ни бе позволено да узнаем, в Германия не е имало протести. Помислете само: аз не желая да възбуждам вашите страсти — това е последното нещо, което бих желал да върша; но помислете само върху станалото. Спомнете си за Л у з и т а н и я, спомнете си за П е р с и я и А р а б и к . Мислете, колко много случаи има на атаки върху незащитени градове, на предумишлени убийства на невоюващи, за които убийства са издадени много присъди от един съд. Помислете за това една минутка и тогава кажете, как бихте го оценили. Съвсем сигурен съм, че всички вие сте познавали хора, принадлежащи на тая раса. Аз, поне, познавам много германци, принадлежащи към Теософското Дружество, което има клонове във всека страна на света, срещал съм хора от тази раса, познавам ги, имам и приятели между тях. Сигурен съм, това е вярно и за всекиго от вас. Вярно е, че в това Теософско Дружество ние имахме едно предвкусване на тоя стремеж за владение на света, защото германската секция на Теософското Дружество въстана против другите и се опита да добие надмощие в Дружеството няколко години преди тази война. Те употребиха същите оръжия, които бидоха сега употребени от политическите агенти на германската преса: същите безсъвестни лъжи, същото откриване на шпиони в места, в които никак не са очаквани такива. Ние, в Теософското Дружество, преминахме това, главно, в книжна борба — то бе едно малко издание на посегателството за завладяване цялата организация.
към текста >>

Аз, поне, познавам много германци, принадлежащи към Теософското Дружество, което има клонове във всека страна на света, срещал съм хора от тази раса, познавам ги, имам и приятели между тях.
Помислете само: аз не желая да възбуждам вашите страсти — това е последното нещо, което бих желал да върша; но помислете само върху станалото. Спомнете си за Л у з и т а н и я, спомнете си за П е р с и я и А р а б и к . Мислете, колко много случаи има на атаки върху незащитени градове, на предумишлени убийства на невоюващи, за които убийства са издадени много присъди от един съд. Помислете за това една минутка и тогава кажете, как бихте го оценили. Съвсем сигурен съм, че всички вие сте познавали хора, принадлежащи на тая раса. Аз, поне, познавам много германци, принадлежащи към Теософското Дружество, което има клонове във всека страна на света, срещал съм хора от тази раса, познавам ги, имам и приятели между тях. Сигурен съм, това е вярно и за всекиго от вас. Вярно е, че в това Теософско Дружество ние имахме едно предвкусване на тоя стремеж за владение на света, защото германската секция на Теософското Дружество въстана против другите и се опита да добие надмощие в Дружеството няколко години преди тази война. Те употребиха същите оръжия, които бидоха сега употребени от политическите агенти на германската преса: същите безсъвестни лъжи, същото откриване на шпиони в места, в които никак не са очаквани такива. Ние, в Теософското Дружество, преминахме това, главно, в книжна борба — то бе едно малко издание на посегателството за завладяване цялата организация. Тогава ние не разбрахме, пълната негова безсъвестност ни учуди.
към текста >>

Ние всички сме познавали хора от германската раса: бяха ли те въобще този вид хора, които биха действували по тоя начин?
Те употребиха същите оръжия, които бидоха сега употребени от политическите агенти на германската преса: същите безсъвестни лъжи, същото откриване на шпиони в места, в които никак не са очаквани такива. Ние, в Теософското Дружество, преминахме това, главно, в книжна борба — то бе едно малко издание на посегателството за завладяване цялата организация. Тогава ние не разбрахме, пълната негова безсъвестност ни учуди. Сега, ние виждаме, че то беше само част от целия германски план — то бе посегателство да се завладее едно широко в света Дружество, чрез което би могло да бъде направено нещо за подпомагане германския план за всесветовно господство. За щастие, планът биде разрушени, с всичките придружаващи го клевети и вероломства. Ние всички сме познавали хора от германската раса: бяха ли те въобще този вид хора, които биха действували по тоя начин? Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратности изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация.
към текста >>

Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина.
Ние знаем, че има сили, които работят против еволюцията толкова добре, колкото и силите, които работят за нея. Ние знаем, че има често една малка — често в едно само лице — борба между тези сили над личностите и, по някога, върху неща, които ни изглеждат съвършено незначителни. Но ние знаем също, че по някога произхождат велики световни кризи, в които добрите и злите сили в гъсти редове застават едни срещу други и повлия-ват върху човечеството и го тласват в борбата, едни на едната, други на другата страна. Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години. Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели.
към текста >>

Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава.
Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас.
към текста >>

Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем.
Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
към текста >>

Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че.
към текста >>

Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че.
Числото на незаконородените деца у нас е било 37,011 — едно достатъчни срамно число, което предполага в по-голямата страна 65,000, а е имало 178,115. За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, в Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25,759. Да ни пази Бог да въздигаме себе си като праведници; и ние, англичаните, имаме своите грешки, и тежки грешки; но. когато разглеждаме тези статистики, ние не можем да не забележими една разлика в средното морално равнище. И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен. Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа. Ние понякога мислим, че те предварително знаят всичко, което има да се случи.
към текста >>

във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това.
За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, в Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25,759. Да ни пази Бог да въздигаме себе си като праведници; и ние, англичаните, имаме своите грешки, и тежки грешки; но. когато разглеждаме тези статистики, ние не можем да не забележими една разлика в средното морално равнище. И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен. Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа. Ние понякога мислим, че те предварително знаят всичко, което има да се случи. Дала знаят или не, не знам, но сигурно е поне това, че в много случаи те работят най-усърдно, за да достигнат известни резултати и за да дадат на хората известни щастливи случаи.
към текста >>

Имаше надежда, че и другите нации, които принадлежат към нашата под-раса, ще се съединят в една велика конфедерация.
А трябваше да останат всички в тая велика Империя. Такъв беше планът, но човешката глупости откъсна тази част от пея. След това вече Англия не се опита да потиска своите далеч по-мощно свързани с нея владения. Тя ги остави съвършено свободни. При все туй, те са свързани с нея сега по-тясно, отколкото са били по-рано. Имаше надежда, че и другите нации, които принадлежат към нашата под-раса, ще се съединят в една велика конфедерация. Америка и Англия бидоха сближени толкова много, че една война помежду им едва ли е мислима сега. А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно.
към текста >>

Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.
А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях. Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии.
към текста >>

Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа.
И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията. Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище. Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици.
към текста >>

Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта.
За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик. Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството.
към текста >>

Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството.
Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия. Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем. Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият.
към текста >>

Но това е черна магии.
Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството.
към текста >>

Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия.
Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non.
към текста >>

без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава.
Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред. Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго. За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е. без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха. (Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин.
към текста >>

Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти!
към текста >>

Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси.
По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства. Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите.
към текста >>

По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея.
Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни.
към текста >>

Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите.
Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения.
към текста >>

Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни.
По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения. (Следва) 1).
към текста >>

законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив.
Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса.
Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят. Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса. Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси. Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й.
към текста >>

Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси.
Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса. Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси. Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък.
към текста >>

Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите.
Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса. Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси. Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък. Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица.
към текста >>

Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса.
На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса. Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси. Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък. Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица. Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край. Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената.
към текста >>

Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край.
Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък. Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица. Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край. Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената. Това по-нататъшно и крайно развитие на жизнения принцип на материята е вън от рамките на настоящата статия. Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека. За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр.
към текста >>

По-нататък, че всеки род е бил една еднородна коренна раса.
511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“. Върху това и до днес все още трябва да се набляга, защото опитите на едно погрешно извеждане па човешкото състояние от това па маймуните още не престават. Както е доказала изследването, родът на човека е едно отделно стъбло, което само в корена си се допира с това на маймуните. От това следва, че човешкият род трябва да притежава една свойствена. нему зародишни плазма, качествата на която са различни от тия на другите зародишни плазми. По-нататък, че всеки род е бил една еднородна коренна раса. която поради влиянията, на които тяхната зародишни плазма е била подхвърлена, трябвало да се измени и диференцира. От тия влияния особено внимание заслужват две: първо, външните. т. е. такива, които се дължат на географичните особености и на патологични израждания и. второ, вътрешни, т. е.
към текста >>

Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена.
Семейството, освен това, е и най-доброто и кай-трайното средство за оказване грижи за благосъстоянието на неговите членове при възможното най-голямо употребление на усилия. От тая най-примитивна стопанска организация се явяват малки образувания, подобни на славянските задруги, каквито и до днешно време има запазени. Следи от тая стопанска форма са останали в народните обичаи. Родоначалниците на тия задруги, които остават верни на расовия закон, постепенно получават едно първенствуващо положение; от тях излиза духовенството, благородното съсловие и кралството. Веднъж явили се съсловия, вече има почва за образуване на по-големи или по-малки княжества. Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена. Така се явила първата държава. Формата на управление обикновено е клерикално-феодална. Около краля, най-благородния и най-божествения, се събират духовниците и благородниците, а в особени случаи, както напр. в Египет, не само през живота, но и след смъртта. По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма.
към текста >>

Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва.
Така се явила първата държава. Формата на управление обикновено е клерикално-феодална. Около краля, най-благородния и най-божествения, се събират духовниците и благородниците, а в особени случаи, както напр. в Египет, не само през живота, но и след смъртта. По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма. Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва. Образуват се графства и градски княжества, явяват се нови подчинени, но още неизхабени раси и подрани. историята, съобщава, за. нашествия и войни, явяват се нови държави върху развалините на старите, приемат културата на своите предшественици и след време загиват и те. Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса. Такива подраси се откъсват от горните раси и често твърде дълго запазват тяхната култура.
към текста >>

Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса.
По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма. Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва. Образуват се графства и градски княжества, явяват се нови подчинени, но още неизхабени раси и подрани. историята, съобщава, за. нашествия и войни, явяват се нови държави върху развалините на старите, приемат културата на своите предшественици и след време загиват и те. Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса. Такива подраси се откъсват от горните раси и често твърде дълго запазват тяхната култура. Главният отличителен признак на тия подраси е, че те никъде не развиват собствена култура, но запазват приетата такава на известна височина, дето тя остава известно време в застой и след това започва да отпада. Тези разсъждения незабелязано ни водят от стопанските организации към културните особености на расите и ни показващ зависимостта на културните особености от расите. Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява.
към текста >>

Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък.
нашествия и войни, явяват се нови държави върху развалините на старите, приемат културата на своите предшественици и след време загиват и те. Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса. Такива подраси се откъсват от горните раси и често твърде дълго запазват тяхната култура. Главният отличителен признак на тия подраси е, че те никъде не развиват собствена култура, но запазват приетата такава на известна височина, дето тя остава известно време в застой и след това започва да отпада. Тези разсъждения незабелязано ни водят от стопанските организации към културните особености на расите и ни показващ зависимостта на културните особености от расите. Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява. религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност.
към текста >>

Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява.
Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса. Такива подраси се откъсват от горните раси и често твърде дълго запазват тяхната култура. Главният отличителен признак на тия подраси е, че те никъде не развиват собствена култура, но запазват приетата такава на известна височина, дето тя остава известно време в застой и след това започва да отпада. Тези разсъждения незабелязано ни водят от стопанските организации към културните особености на расите и ни показващ зависимостта на културните особености от расите. Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява. религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон.
към текста >>

Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси.
Главният отличителен признак на тия подраси е, че те никъде не развиват собствена култура, но запазват приетата такава на известна височина, дето тя остава известно време в застой и след това започва да отпада. Тези разсъждения незабелязано ни водят от стопанските организации към културните особености на расите и ни показващ зависимостта на културните особености от расите. Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемащ културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява. религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието.
към текста >>

Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия.
обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати.
към текста >>

В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия.
Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд.
към текста >>

При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност.
Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?
към текста >>

Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма?
Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие.
към текста >>

Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия.
Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат.
към текста >>

И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му.
към текста >>

Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива".
Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността. Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние.
към текста >>

Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство.
Това ще разгледаме подробно в следващата книжка (брой). Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса.
към текста >>

Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса.
Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария.
към текста >>

Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже.
33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец. Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни. 3.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите.
се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате. в притежание на една висока култура. Историята на шумерците е още твърде малко известна, но може да се предположи, че те обхващали различни народни слоеве, може би също и подраси. които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V.
към текста >>

Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса.
От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура. Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне. В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската. Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса. В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море. Може също да се докаже, че е имало корабно съобщение с Арабия, следов., на Персийския и Индийския океан. Изследването, освен това, доказва. че през времето на „Негада“ се борили две от различен произходи племена, от които едното завладяло другото. Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет.
към текста >>

Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет.
Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса. В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море. Може също да се докаже, че е имало корабно съобщение с Арабия, следов., на Персийския и Индийския океан. Изследването, освен това, доказва. че през времето на „Негада“ се борили две от различен произходи племена, от които едното завладяло другото. Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет. От тези отношения става явен немаловажния факт, че, първо, към 3000 г. пр. Xр. египтяните съществували и второ, че неприятелите на египтяните били на север и североизток. Най-старите известни раси от по-раншни родове в Египет са трогодитите. Последните, обаче, не били негри, но светлокожа раса.
към текста >>

Последните, обаче, не били негри, но светлокожа раса.
Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет. От тези отношения става явен немаловажния факт, че, първо, към 3000 г. пр. Xр. египтяните съществували и второ, че неприятелите на египтяните били на север и североизток. Най-старите известни раси от по-раншни родове в Египет са трогодитите. Последните, обаче, не били негри, но светлокожа раса. Негрите днес вече не се считат за първи жители на вътрешна Африка, но изглежда. че в старите времена те дошли в Африка по пътя Бад ел Мандеб, както след тях направили и хамитите. Освен това. потвърдено е, че в Африка са живели джуджета. Като се свържат всички тия факти, ще се види следното движение на слоевете в Египет: светлокожите били първите, които изтикали най-старото местно население от север към юг.
към текста >>

поради своето изолирано положение, трябвало да се смесят с расата на джуджетата и затова клонели към бързо израждане.
Светлокожите раси дошли в Египет от североизток. Те били с по-висша култура и имали вече писменост. Откъснати от тях части достигнали до „морските страни“ и основали шумерската култура. От това време датира никога след това непрекъсваното сношение между Месопотамия и Египет. Тези светлокожи раси. поради своето изолирано положение, трябвало да се смесят с расата на джуджетата и затова клонели към бързо израждане. Тази изолираност се дължи на нахлуванията от Азия. Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг. Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи. Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток.
към текста >>

При тия обстоятелства светлокожата раса се изродила в трогодити.
Тази изолираност се дължи на нахлуванията от Азия. Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг. Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи. Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток. При тия обстоятелства светлокожата раса се изродила в трогодити. Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен. Преданията съобщават за тези процеси, като разправят, че Менес се премесиш, от Тинис в Мемфис и там основал старото царство. Нему се отдават и всички културни придобивки на по-раншните времена. Чудно изглежда, че Менес трябвало да избере именно Мемфис за своя столица. Вероятно, Мемфис бил един от центровете на предиазиатската култура и той заемал едно такова место, каквото в Месопотамия Ур, Лагаз и Ериду.
към текста >>

През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север.
Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен. Преданията съобщават за тези процеси, като разправят, че Менес се премесиш, от Тинис в Мемфис и там основал старото царство. Нему се отдават и всички културни придобивки на по-раншните времена. Чудно изглежда, че Менес трябвало да избере именно Мемфис за своя столица. Вероятно, Мемфис бил един от центровете на предиазиатската култура и той заемал едно такова место, каквото в Месопотамия Ур, Лагаз и Ериду. През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север. В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие.
към текста >>

Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие.
че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара. След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове.
към текста >>

Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай.
Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара. След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове. От всички страни започвал, да нападат чужди раси, бедуини настъпват от всички пустини, забелязват се нубийцн и трогодити: едва Исернесен III можал да възвърне южните граници до втория Катарак; при Зомне и Кумне още са запазени укрепленията, които той построил. За съобщителната и стопанската организация на това време ни съобщават намерените в Кахун папируси. Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай. Вавилония, а хиксосите Египет и да приемат културата на подчинените. Расата, към която принадлежали победителите, била нито семитска, нито индогерманска. Освен това, не е доказа и семитския произходи, и на живущите в същото време Касу във Вавилония. На изток, вероятно, се явили големи народни движения, които изтиквали старите смесени раси. и Хиксос и Касу завладели Мала-Азия.
към текста >>

Расата, към която принадлежали победителите, била нито семитска, нито индогерманска.
След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове. От всички страни започвал, да нападат чужди раси, бедуини настъпват от всички пустини, забелязват се нубийцн и трогодити: едва Исернесен III можал да възвърне южните граници до втория Катарак; при Зомне и Кумне още са запазени укрепленията, които той построил. За съобщителната и стопанската организация на това време ни съобщават намерените в Кахун папируси. Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай. Вавилония, а хиксосите Египет и да приемат културата на подчинените. Расата, към която принадлежали победителите, била нито семитска, нито индогерманска. Освен това, не е доказа и семитския произходи, и на живущите в същото време Касу във Вавилония. На изток, вероятно, се явили големи народни движения, които изтиквали старите смесени раси. и Хиксос и Касу завладели Мала-Азия. Те били изместени от започващото индогерманско движение. По-нататък. в течението на историята виждаме последната от народните вълни, индогерманската, да взема надмощие в Месопотамия.
към текста >>

От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса.
Но арийското кръвоосвежаване малко трябва да е помогнало. Четвъртия семитски поход подчинил нови смесени раси, семитската култура се задържа за известно време в застой и. инфектирана от подрасите. след късо време пропада. Нито в Вавилония, нито в Египет семитите някога са били носители на културата, всички свои придобивки те дължат на предисемитските раси. От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса. се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството. Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи преобразувания се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси. С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото.
към текста >>

се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството.
Четвъртия семитски поход подчинил нови смесени раси, семитската култура се задържа за известно време в застой и. инфектирана от подрасите. след късо време пропада. Нито в Вавилония, нито в Египет семитите някога са били носители на културата, всички свои придобивки те дължат на предисемитските раси. От друга страна, на твърдото придържане към старото, което е свойствено на семитската раса. се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството. Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи преобразувания се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси. С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие.
към текста >>

И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат.
и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта.
към текста >>

Изучването на религиите показва, че всеки Учител, когато е посвещавал народът или расата, е разделял поуките си на две части: едната, скрита под булото на приказки, алегории и символи, е бивала предназначена за тълпата.
Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4). Всичките алхимици са едновременно и кабалисти. Всичките тайни религиозни и военни общества, които са се появявали на запад, като гностиците, църковниците, розенкрайцерите, мартинистите или франк-масоните усърдно са се занимавали с Кабалата и са изучвали нейната теория. Вронски, Фабър д’Оливе и Елифас Леви дължат на Кабалата изумителната дълбочина на своите знания и явно признавал това. От къде произлиза това тайнствено учение? Изучването на религиите показва, че всеки Учител, когато е посвещавал народът или расата, е разделял поуките си на две части: едната, скрита под булото на приказки, алегории и символи, е бивала предназначена за тълпата. Тя е екзотерическата част. Другата, разкрита на некои любими и избрани ученици, никога не трябвало да се пише ясно, когато са я записвали, но да се предава устно от поколение на поколение. Тя е езотерическата част. Както Буда, така и Исус, не са избегнали това общо правило, за доказателство на което служи Откровението (Апокалипсиса). Защо тогава Мойсей да бъде единственият, който да се отклони от тоя общ ред?
към текста >>

Ония, които твърдят, че родоначалник на Кабалата бил Адам, разказ- ват само символическата история на предаването на тая традиция от една раса на друга.
Защо тогава Мойсей да бъде единственият, който да се отклони от тоя общ ред? Мойсей, който пазел най-чистите тайнства на Египет, е избрал един народ, за да скъта неговата книга, и едно От неговите колена — Йудиното, за да запази вярата. Тогава защо да не предаде ключа на книгата си на некои надеждни ученици? Както видяхме, Кабалата изучва предимствено действието на еврейските букви, разглеждани като идеи или даже като истински „сили“. Това показва, че Мойсей по тоя начин е посочил сам истинското значение на своя Сефер (книга). Ония, които твърдят, че родоначалник на Кабалата бил Адам, разказ- ват само символическата история на предаването на тая традиция от една раса на друга. Некои съвременни учени, които не знаят нищо за старината, се учудват като намерят в това предание дълбоки идеи за науките, и набелязват началото на всичкото знание във втория век на нашата ера, а други се осмеля- ват да отидат чак до александрийското училище. Известни критици уверяват, че Кабалата била измислена в XIII век от Мойсей Леон. Но Ад. Франк без особено голям труд е доказал всичката несъстоятелност на това твърдение. Също и Фабър д’Оливе е установил произхода на Кабалата от епохата на Моисея.
към текста >>

От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи.
„Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия.
към текста >>

Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв.
То се състои от две части, една дясна и една лява, във всяка от които има по две кухини, една ушна и една стомахообразна, наречени — горната пруст (предсърдие), а долната — стая (камера). С други думи, то образува една двойна помпа най-изкусно построена, с добре сглобени клапи, които винаги действат в съвършенство и никога не се повреждат или изхабяват. С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията. Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е. няма сърце, а има една само циркулация на кръвоносни съдове. 3. Жлезите. — Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Развитието на петата раса: I.
7. X. Станли Редгров. Човешката аура, изследвана и фотографирана с апарата на Д-р Килнера. Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8. Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9. Кабала: I.
към текста >>

Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III.
Човешката аура, изследвана и фотографирана с апарата на Д-р Килнера. Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8. Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9. Кабала: I. Тайните на еврейската азбука. II. Китайският кабализъм. III.
към текста >>

Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV.
Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8. Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9. Кабала: I. Тайните на еврейската азбука. II. Китайският кабализъм. III. Кабала на числата, от кабалиста-астролог Сефариал. 10.
към текста >>

Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9.
Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV. Ясновидството и любовта — характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9. Кабала: I. Тайните на еврейската азбука. II. Китайският кабализъм. III. Кабала на числата, от кабалиста-астролог Сефариал. 10. Самуел Р.
към текста >>

Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса.
И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства.
към текста >>

Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
към текста >>

Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки].
cit“ p. 132. 5) Нареждане на зърната във форма на увиснали, неправилни линии не изглежда да е било забелязано. (Сравни с положенията на г. Ледбитър) 6) The Human Atmosphere. Боян Боев. Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки]. Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие. Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят. Физическото е един вид физиономия на духовното, което стои зад него. Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука). Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма.
към текста >>

Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък.
Не е достатъчно само да си идеалист, да си изпълнен с голямо желание да принесеш и целия свой живот в жертва и в служба на човечеството. Самият идеализъм е добро нещо, но не е достатъчен. И Дон Кихот е бил идеалист, но не е разбирал действителността. А само като разберем последната, нашата работа ще бъде целесъобразна и плодотворна. Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени.
към текста >>

Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса.
На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса.
към текста >>

Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса.
Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха.
към текста >>

Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса.
Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието.
към текста >>

Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр.
Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен.
към текста >>

Атлантската раса се подразделя на 7 подраси.
Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума.
към текста >>

имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса.
Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес.
към текста >>

Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса.
В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес. Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили.
към текста >>

Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия.
Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава. Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума.
към текста >>

С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса.
Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре. И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е. до когато се извършваше това постепенно слизане в материята, така сега, когато вече настъпва нова фаза в човешката еволюция, — едно постепенно издигане нагоре, — материализмът се явява препятствие за човешката еволюция. И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта.
към текста >>

Коя ще бъде мисията на шестата раса ?
Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре. И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е. до когато се извършваше това постепенно слизане в материята, така сега, когато вече настъпва нова фаза в човешката еволюция, — едно постепенно издигане нагоре, — материализмът се явява препятствие за човешката еволюция. И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето.
към текста >>

Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта.
И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е. до когато се извършваше това постепенно слизане в материята, така сега, когато вече настъпва нова фаза в човешката еволюция, — едно постепенно издигане нагоре, — материализмът се явява препятствие за човешката еволюция. И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство.
към текста >>

Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса.
до когато се извършваше това постепенно слизане в материята, така сега, когато вече настъпва нова фаза в човешката еволюция, — едно постепенно издигане нагоре, — материализмът се явява препятствие за човешката еволюция. И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството.
към текста >>

Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е.
И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности.
към текста >>

мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта.
С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.
към текста >>

Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.
мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото.
към текста >>

Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа.
Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред. Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример.
към текста >>

Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н.
И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред. Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния.
към текста >>

Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си.
Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент.
към текста >>

Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2.
към текста >>

Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент.
Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3.
към текста >>

3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми.
Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции. 2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент. 3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми. Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа.
към текста >>

Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят.
Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос.
към текста >>

Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото.
Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище.
към текста >>

С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата.
Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95.
Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта.
към текста >>

Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда.
— Всички. Защото ще дойде ден — говори Метерлинк когато ще се узнае, по какъв начин великият човек влияе върху широките маси, които не знаят даже за неговото съществуване. И тоя ден не е далеч. Той се приближава все по-бързо и по-бързо. Граф Калиостро знаеше може би тайната, защото я въплъщаваше. Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред. Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал. Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо.
към текста >>

Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола?
В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола? Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима. Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително. Факт е само това, че синеоката Лоренца се появява заедно с него, след срещата му с графа де Сен-Жермен.
към текста >>

Брадата у мъжа и отсъствието й у жената съставлява едно забележително различие в кавказката раса.
Широчината или въобще размера на ноздрите у жената е по-голям, отколкото у мъжа. Горната устна у жената е обикновено вгъната и по-къса, отколкото у мъжа, у когото тя е често или права или леко изпъкнала. Долята устна у жената е по вече меко закръглена, отколкото у мъжа, и брадата по-малка, обла и деликатна, съответстваща на нейния по-малък мозък. (Фиг. 6. и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа. Брадата у мъжа и отсъствието й у жената съставлява едно забележително различие в кавказката раса. Помежду монголците, малайците и други раси, мъжът е толкова лишен от брада, колкото и жената. Ще се види, че на мъжете от тези раси липсва нещо от елементите на най-висока възможност, каквато се изисква у нас. Лафатерови противоположности Лафатер има един откъслек върху физиогномическите различия между двата пола, които той излага антитезно така: „Мъжът е по-твърд, жената по-гъвкава. „Мъжът е по-изправен, жената по-огъната. „Мъжът стои уверено, жената стъпва несигурно.
към текста >>

Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие.
Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове. Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за обобщаване. Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост. Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие. Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен.
към текста >>

Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда?
С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома. Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда? Кеюгебридж е заобиколено от пространни дъбови гори, през които имаше да езда доста дълго. Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша. Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в мисли, аз отпуснах юздата на коня си, който пристъпяше полека. Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата. Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса.
Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии.
към текста >>

Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония.
към текста >>

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа.
И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях.
към текста >>

Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата.
То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си.
към текста >>

И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса.
Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
към текста >>

Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата.
Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава.
към текста >>

Прибягва и до похватите на черната магия, за да може да задоволи своя алчен дух.
Какво символизира той? Ние трябва да си зададем тоя въпрос, въпреки че мнозина биха възразили, че Ватек е само един приказен халиф. Ако това последното е вярно, Бекфорд не би вложил такава огромна, но дивно прикрита със средствата на изкуството, морална тенденция в своето творение. Ватек, подбуден от един подземен дух, явил му се в лицето на Гяура, възжелава да достигне абсолютното познание на вселената и да завладее всички тайнствени талисмани и съкровища, скрити в недрата на земята. Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие благоволението на силите на злото. Прибягва и до похватите на черната магия, за да може да задоволи своя алчен дух. Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях. Неговата майка, царицата Каратис, надминаваща всички по ум, злоба и престъпност, една истинска жрица на тъмните природни сили, му помага и го подкрепя във всички негови дела. Но до де достигат те? — до мрачното царство на безнадеждността. — Там господства Еблис владетелят на подземния огън.
към текста >>

Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса.
За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно.
към текста >>

Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето.
Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа. Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава.
— Да почнем. Надея се във вас, и вие ще разберете, че не бива да говорите зле за хората, които знаят магията. Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й. Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава. Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка. Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната.
към текста >>

Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето.
Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек? — Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек. Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното. Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев.
към текста >>

Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д.
Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите.
към текста >>

Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята.
Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн.
към текста >>

Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата.
а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание.
към текста >>

И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма. Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай .
. . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс. 37; 21. Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай . . . Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята — в калта . . . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете. — „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет?
към текста >>

В атлантската раса всички хора са имали ясновидски способности в низша форма.
Неговите пет сетива са плод на дълго, дълго развитие. Човек няма да остане на тая степен на развитие, на която се намира сега. Чрез постепенно развитие на тъй наречените ясновидски органи, той ще добие способността да възприема духовния мир. Да твърдим, че човек ще остане с тези възприемателни способности, които има сега, — това значи да отиваме против еволюционния принцип. Винаги е имало хора, надарени с духовно зрение. В атлантската раса всички хора са имали ясновидски способности в низша форма. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята, човек изгубил тази способност. Сега вече наближава епохата, когато ясновидството пак ще се развие, само че в по-висша форма. За напред числото на хората, надарени с тая способност, ще расте все повече и повече. Това почва още от сега и ще се усилва прогресивно, додето в шестата раса всички хора ще имат развито ясновидство. Ясновидството ще бъде една от характеристиките на шестата раса.
към текста >>

Това почва още от сега и ще се усилва прогресивно, додето в шестата раса всички хора ще имат развито ясновидство.
Винаги е имало хора, надарени с духовно зрение. В атлантската раса всички хора са имали ясновидски способности в низша форма. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята, човек изгубил тази способност. Сега вече наближава епохата, когато ясновидството пак ще се развие, само че в по-висша форма. За напред числото на хората, надарени с тая способност, ще расте все повече и повече. Това почва още от сега и ще се усилва прогресивно, додето в шестата раса всички хора ще имат развито ясновидство. Ясновидството ще бъде една от характеристиките на шестата раса. Това е предсказано и в библията. В Деян. на апостолите, гл. II, ст.
към текста >>

Ясновидството ще бъде една от характеристиките на шестата раса.
В атлантската раса всички хора са имали ясновидски способности в низша форма. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята, човек изгубил тази способност. Сега вече наближава епохата, когато ясновидството пак ще се развие, само че в по-висша форма. За напред числото на хората, надарени с тая способност, ще расте все повече и повече. Това почва още от сега и ще се усилва прогресивно, додето в шестата раса всички хора ще имат развито ясновидство. Ясновидството ще бъде една от характеристиките на шестата раса. Това е предсказано и в библията. В Деян. на апостолите, гл. II, ст. 16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът.
към текста >>

Жителите на това малко кокетно градче сочеха на далеч, точно на върха на една височина, едно голямо здание, терасата на което, каменна постройка, имаше страшен изглед на някаква крепост и казваха: „той е там, г.
Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите. Наскоро цяла легенда се създала около името му и някои го считали за свръхчовешко същество. Той живееше усамотен, обкръжен от ограничен брой приятели и ученици, било в Лион, било в околностите, в Арбрел. Жителите на това малко кокетно градче сочеха на далеч, точно на върха на една височина, едно голямо здание, терасата на което, каменна постройка, имаше страшен изглед на някаква крепост и казваха: „той е там, г. Филип; той често отсъства, живее при туй строго изолиран и не можете да проникнете лесно в неговото убежище“. На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това. Никога не съм разбирал и никога не съм търсил да си обясня собствената си мистерия. Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“!
към текста >>

Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една мистификация.
Испанските народи и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1). Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества. Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани. „Ключовете“ или „Малките ключове на Соломона“ се състояли от 36 талисмани, с 72 отпечатъци, анологични с йероглифическите фигури на Таро. Тия фигури, извратени от копистите, още се намират в старите ръкописни „Ключове“ из библиотеките. Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една мистификация. За обяснение на Таро вземете съчинението ми: Dogme et Rituelde la Haute Magie (Следва). ____________________________________________________________ 1) Ломбер се казва старата игра на карти. Това название произлиза от испанската дума hombre което значи човек, мъж, и от французката l’hombre — сянка. От тук и названието ломберна маса. ПРОФ. НЕСТЛЕР.
към текста >>

То тогава се уплашва и се разболява, от носа му протича черна кръв, и на 4-ия ден умира.
Аз оздравях. Една година след моето оздравяване, Колю се помина. Веднъж Колю отишъл в училище, дето учениците се приготвяли да дават представление. Той там неволно събаря една врата. Тогава другарите му го заплашили, че ще го обадят на учителката, която ще го накаже строго. То тогава се уплашва и се разболява, от носа му протича черна кръв, и на 4-ия ден умира. Това беше през 1904 година. След две години добих момиченце Здравка. То порасна, подбра шестата година, почна да учи вече молитвички. Веднъж отива да ляга със сестра си Кинка в гостната стая. То казало на кака си: — Како, аз помня, като лежа мама от тежката болест (по-рано и ние бяхме чували такива работи от Здравка, но не обръщахме внимание) Кака му го сгълчала: — Мари, стига си дрънкала такива работи.
към текста >>

Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа.
Той обяви, че ще държи тук, както и в провинцията, редица лекции из областта на тайните науки, в свръзка със съвременните събития в Европа и специално в Русия1)· Една от тия лекции, държана на 25. юни 1920 г., бе посветена на темата: Руската революция в светлината на окултизма. Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Идването на шестата раса.
Списанието в PDF Година 2, Брой 3 (февруари-март 1921 г.) 1. Пред новата епоха - Развитието на народите . Идването на шестата раса. От X. X. X. 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I При Него. II. Възход. III.
към текста >>

25-годишнината от откритието на Рентген ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност.
Знамение и VII. Материализация. 17. Книжнина. 18. Разни вести: I. Животът и смъртта (биофизиологически изследвания от проф. Боз) и II. 25-годишнината от откритието на Рентген ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат.
към текста >>

И съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие.
И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенствуването на формите, същевременно и ние трябва да следваме нейния пример. Ако една форма не ни даде най-добрия резултат, трябва да я изменим, за да получим тоя резултат. Така постъпват и всички изобретатели: и те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготовляват и жилищата - като се тръгне от известна форма, съгражда се зданието - основите, стените и покрива - а след туй се започва вътрешния процес; измазва се зданието, мебелира се и неговият собственик влиза да живее в него. И съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат, по възможност, условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят, в какво да вървят и към каква цел да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията.
към текста >>

Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия.
към текста >>

Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила.
И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие.
към текста >>

Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро.
И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения.
към текста >>

Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото.
Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност.
към текста >>

Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса.
Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото.
към текста >>

Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си.
Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи.
към текста >>

Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга!
Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство. Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност.
към текста >>

Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време.
Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото.
към текста >>

Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват?
ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил.
към текста >>

Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света.
Той не само проповядва, всеки ден почти, на многобройни и верни свои последователи, но и се е прочул като пророк и чудотворец, понеже лекува всички болести само с вяра и молитва, както той сам изповядвал. Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството. Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея.
към текста >>

Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух.
Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството. Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият.
към текста >>

Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква.
Тоя благоговеен духовник е предан служител на Бога от 27 години насам в Orford, Warrington, Англия. — В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба. Почтеното име на тоя проповедник е гаранция за достоверността на писаното. Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато таз звезда в уречен ден изгрей най-хубава през тмата тежка, кажете й, че бе любов за мен, последни, вий, от расата човешка!
— обърнали се негде те далеч, незримото там дето се намерва. На заник както гаснещи звезди напущат ни, но пак в небе се спират, зениците захождат без следи, но никога за нас т не умират. Любими, сини, черни, с хубав зрак, отворени за светлина огромна, затворени, очите виждат пак зад гробовете, в тишина изтомна. ИДЕАЛЪТ Луна голяма и безброй звезди в небе блестят, земята е бледовна, душата на света прозрачна бди, бленувам за звезда върховна. За таз, що не се вижда в тоя час, но светлината й далеч грей нова и трябва да достигне чак до нас, та друго време тя да очарова. Когато таз звезда в уречен ден изгрей най-хубава през тмата тежка, кажете й, че бе любов за мен, последни, вий, от расата човешка! РОСАТА Бленувам, а росата бледа в лъжите капи по цвета без шум, де пръскала в безреда ръката хладна на нощта. Отде тез капки се набират ? Дъжд няма, ясно е навред; преди те тук да се намерят, са били във въздуха поред. Отде се мойте сълзи взимат? В плам цяла вечерта мълчи.
към текста >>

Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.
“ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия. Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . .
към текста >>

В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява.
Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи. Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°. Само кучето достига тази най-голяма цифра. Само орангутанът се отдалечава значително от тази граница и се приближава към човека: неговият личен ъгъл е 65°, тоя на негъра — 70°, а на белия човек — 80°. Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек. В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява. И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа.
към текста >>

Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки.
Цветът на носа има също голямо значение. Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове.
към текста >>

И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита.
IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота. И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не приготви ли за вечерната служба кошницата си със твойте дарове?...
И нек тогава, възрадвано, сърцето да сети пак, че то живее още със радостта, коя запява нявга утрин —- едничка утрина на пролетта — и преминава, за да те достигне, с възторжения глас, през цикъла от сто години . . . ПОСЕЩЕНИЕ НА ДУХА 3) Престани да работиш, невесто млада: ето посетителят ти дойде, слушай... ……………………………………………………… Булото си пак спусни, ако погреба, на лицето си, иди и до вратата, но вземи свещта си, ако се страхуваш.. ……………………………………………………… Не свърши ли работа, невесто млада? ето посетителят ти дойде, слушай. Не запали ли свещта си в твойте ясли? Не приготви ли за вечерната служба кошницата си със твойте дарове?... ……………………………………………………… Чуваш ли добре, добре, невесто млада? Твоят посетител веч е тук и чака — работата си ти вече остави!... ……………………………………………………… Той зове, каквато си, не се нагиздвай. Не се безпокой, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз права и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай. ________________________________________ 1) Из Растежът на луната.
към текста >>

— той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно.
Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения.
към текста >>

Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта.
Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение.
към текста >>

Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр.
Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония. Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце.
към текста >>

Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява.
Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете. Най-после искам да спомена за още едно интересно явление. Някой нарекъл архитектурата „вкаменена музика".
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години.
Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James).
към текста >>

С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност.
При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев.
към текста >>

По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия.
Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното.
към текста >>

Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена.
Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение.
към текста >>

И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида.
Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
към текста >>

Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
към текста >>

От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика.
Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите.
към текста >>

Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага.
Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism).
към текста >>

Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида.
Аз се реших да представя днес на вниманието на мислещите хора едно съчинение, което съм започнал преди повече от половин век, макар и да не съм още напълно доволен от него. Експерименталният научен метод, единствено пригоден за издирване на истината, изисква такива условия от нас, които ние не можем и не трябва да избягваме. Важната проблема, която имам пред вид в тоя опит, е най-сложната от всички проблеми, и се отнася за общото устройство на вселената, както и на човешкото същество, което е микрокосмос във великата целокупност. Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа?
към текста >>

Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти.
Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор.
към текста >>

на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5.
Сега отговарям на Вашите въпроси: 1. Различните степени на чистота на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта. Първоначалният грях е моралното разложение на целия човешки род. 2. Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3. Възцаряването на човечеството, т. е. на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6. Исус се различава от Мойсея и от Еноха, както синтезът от анализа. Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9. Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8.
към текста >>

„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота.
Прочутият французки физиолог Рише е изпратил до конгреса един адрес, горещо аплодиран, с който е поканил конгресистите да оставят на други теоретическите разсъждения и да се спрат главно върху фактите на техните изследвания. „Трябва, както е казал великият Пастьор, да се измита всяка заран лабораторията, за да се изхвърлят от нея праха и теориите“. В това лежи и шанса да се приеме и метапсихията, както химията и ботаниката, в кадъра на изучаваните истини. Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ!
* В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те възвишената младост, Издигната над скърби и беди! * Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество! * А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната Любов! Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко.
към текста >>

Истината, обаче, която се съдържа в нея, е, че геният и лудият са отклонение от нормалната умствена мярка на епохата и расата.
Затихна песента на морските вълни. Замаяна, погледнах към небето: звездите вече бледнееха, пукваше се зора. Зора Тихова. МИСТИЦИЗЪМ X. Стаили Редгров Лудостта и Мистицизмът „Геният е съюзник на лудостта“, гласи една стара поговорка. Истината, обаче, която се съдържа в нея, е, че геният и лудият са отклонение от нормалната умствена мярка на епохата и расата. Докато геният представлява една по-напреднала стадия в еволюцията от окръжаващите го, лудият показва едно отдалечаване от пътя на истинската еволюция и прогрес в един фантастичен, странен път. Тъй, ако хората от дадено време съвсем не могат да различат гениите си от лудите, то те могат да сторят това за гениите и лудите от миналите времена. Един друг афоризъм ни пояснява, че „геният е способност за безкраен стремеж“. Той изведнъж изтъква разликата между лудия и гения. Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“.
към текста >>

Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
към текста >>

Черната магия си.
Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света.
И грейна тоя кръст сред гробното мълчанйе . . . * * * Варавва, кат човек, внезапно сепнат в сън, Трепна. Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива. Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света. Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса! Безмжлвност нощна, мрак, зловеща пустота, Кръст, гвоздеи, скали — туй бяха там съдии. Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз! “ * * * А сетне, призрак сам сред тоя мрак и бездни, Обзет от силен страх и цял во тръпки ледни, Пристъпи с плах вървеж към тоя страшен кръст. С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец .
към текста >>

Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата.
Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение.
към текста >>

Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството.
Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки.
към текста >>

Една от тях изкрещяла ужасно, с поглед втренчен в тавана.Всички видели там образа на една увиснала човешка ръка, с ясно очертани пръсти, а под нея някаква черна маска.
Веднага видели, че докторат Йелден силно се развълнувал, а Карингтон почувствал, че се сложила една ръка върху него. Също и една от присъстващите жени извикала: „някой ме хваща за рамото“. В тоя момент, студен лъх изпълнил залата и като че понижил температурата на няколко градуса. Пердето (завесата) на вратата почнало да се вее. Всички присъстващи жени изпуснали страхливи викове. Една от тях изкрещяла ужасно, с поглед втренчен в тавана.Всички видели там образа на една увиснала човешка ръка, с ясно очертани пръсти, а под нея някаква черна маска. Последната скоро изчезнала, но ръката била видяна да се спуща надолу и да се слага върху рамото на доктора. Последният бил много възбуден. Запитан, дали не е изгубил скоро някой свой близък, той отговорил, че баща му умрял. Тогава бил зададен въпроса: „кой си ти, който познаваш доктор Йелден, да не си баща му? “ Тутакси докторат извикал, че някой го прегръща.
към текста >>

Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст!
Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят. Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят. Те бяха: Ханс, 6-годишен, и Ханя, 8-годишна. Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не! “ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото момиченце, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно. Ето, когато кажат, че някой е умрял, поставят го да спи и го покриват хубаво с цветя и пръст, но не го налягат силно, и когато той преспи 100 или 1000 години, милия Господ идва или праща някой хубав ангел и той казва: „ти трябва вече да се събудиш! “ И една майчица, която също тъй дълго е трябвало да преспи, ще те чака, и тогава ти пак ще дойдеш на света, ще станеш голям или ще умреш малък, и все така пак, докато хубавият ангел каже: „ела с мене в нашата добра, свещена страна, под коледното дърво, там ти вечно ще играеш и ще ядеш изящни, хубави неща, ще пееш, и няма вече никак да ходиш в училище и татковата пръчка ще си остане също зад огледалото! “ Така бъбреха децата на моя съсед, един високо образован господин, и така си приказваха те, както ми разказа тяхната майка, всяка вечер.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество.
Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
към текста >>

той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация.
Фотография на цвят от акация без апарат. На друго място в тази книжка четците на списанието са намерили къси бележки за живота и дейността на французкия изобретател по трансцеденталната фотография, Луи Дарже, неотдавна починал. След като е работил много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен. Така, освен върху хората и животните, Дарже е направил много опити и с растения: на 10. юли т. г. той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това. излъчване през зимата, за да го възобнови на пролет. Фотографиран ангел-хранител Според една кореспонденция на телеграфната агенция „Централ-Нюс,“ в Ню-Иорк, Сжр Артур Конан Дойл, прочутият английски романист, който по настоящем обикаля из Съединените Щати на Северна Америка, за да държи сказки по спиритизма, е показал на публиката, в салона Carnegie Hall, една фотография, направена в един лондонски театър и представляваща едно младо момиче, мис Стейд, над главата на което се забелязва една светла човешка форма. Сър Конан Дойл е заявил, че тая форма представлявала образа на ангела-хранителя на девицата.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод.
За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод. Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота.
към текста >>

Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята.
Етюд върху съзнанието, от Ани Безант. Тази книга на председателката на Теософското Общество разглежда въпроса за отношенията между индивидуалното и всемирното съзнание. Колкото и повърхностно и едностранчиво да е проучен тоя въпрос в нея, тя заслужава да се прочете от начинаещите, които желаят да размишляват на тая тема. Според авторката, магия ще рече да се тури волята на работа, за да се дирижират чрез нея силите на външната природа и,както и самото й име показва, тя е част от Великото Истинско Знание. Човешката воля, могъществото на Божествения Принцип, който обитава в човека, може да подчини и контролира низшите сили на природата и по тоя начин да се получат известни очаквани резултати. Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята. Когато тази воля има за цел да подпомогне другите, да работи за доброто и щастието на всички, които се намират в полето на неговото влияние — този, който я тури в движение и работа е бял магьосник. Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция.
към текста >>

Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция.
Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята. Когато тази воля има за цел да подпомогне другите, да работи за доброто и щастието на всички, които се намират в полето на неговото влияние — този, който я тури в движение и работа е бял магьосник. Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало.
към текста >>

Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало.
Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало. Светията, който хармонизира в Себе си всички противоположни сили, е истински бял магьосник. Черният магьосник, напротив, употребява за свои лични цели всичките сили, които придобива от знанието и си служи с тях за да задоволи своето отделно съществуване. Със своите егоистични желания той усилва несъгласието, което отравя света, и всякога търси да докара хармония само в недрата на своите частни постижения. Разни вести Международни конгреси по психизма. Нашият колега и бележит психист, г.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една.
Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли. Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища. При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да мисли и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим. Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване. Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една. в друга, металически кутии. В безжичния телефон ние виждаме телепатията, сиреч непосредственото съобщение, посредством мисълта, с духовните вълни, аналогични на херценовите; а в левитацията3) и преместванията на предметите без всякакво допиране до тях —се крият неща, на които ние не сме още разбрали смисъла. Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за управление и употреба. VI. Ние говорим сега само за света, ограничен в човека. Какво би било, ако започнехме да изброяваме изобретенията на природата в света на насекомите, дето тя ни се струва, че ги е пръскала разточително преди даже ние да се явим на земята, с.
към текста >>

Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса.
Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р. се помина в пловдивската болница. Неговата сестра, г-жа Дора Т., която беше отишла да го види, през целия ден преди да издъхне той е била при него, без да забележи, че тъй скоро ще свърши. Вечерта, като си отива в хотела, лета си, но още в будно състояние вижда две ръце да повдигат юргана й.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едновременно с праха, човекът й даде една черна муска с олово, увиснала на троен конец.
Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха. Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц. Никога вече тя не можа да се събуди напълно; гласът й стана рязък; говореше високо немски и един чужд език, на който и пишеше и който наричаше свой вътрешен език (ние ще говорим по-нататък за него). Когато говореше на тоя език, тя изпадаше в полусънно състояние, а когато пожелаеше да говори на обикновения си език, правеше си сама магнетични паси. Едновременно с праха, човекът й даде една черна муска с олово, увиснала на троен конец. Всеки петък пращаха да го викат, по нейно искане и макар че за дохождането си той да употребяваше цели седем часа. Тя казваше в съня си: „той иска да го викам и ако не сторя това, той убожда с игли известни растения в избата си, за да ме подчини по-сигурно и да ме накара повече да страдам и се измъчвам. Трябва самата аз да му пиша! “ И тя му писа през съня си, изпратиха писмото и той дойде. Той имаше мрачен, груб, отвратителен вид, с големи блестящи очи.
към текста >>

Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А в моите нозе копаят гроб и черна врана връх старий кръст на пътя все грачи, грачи, грачи и непрестанно със клъвката разсипва гнилий прах .
2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том. Ако обстоятелствата позволят, книгоиздателството Хермес ще издаде тоя том на български. ХИМНИ от Ян Каспрович1) Из „Свети Боже“ Ето ме! Ето ме, и плача, блъскам Си крилата като ранена птица, на която е повелено с кърваво око На слънцето да гледа в светлината . . . А в моите нозе копаят гроб и черна врана връх старий кръст на пътя все грачи, грачи, грачи и непрестанно със клъвката разсипва гнилий прах . . . А тия се влекат, прозрачната мъгла на юлски ден ги скрила, и като сенки влекат се към голямата могила . . . А подир тях лепени из пясъчните насипи се дигат, из синорите белият равнец, зад плетищата люляката дива, камъша зашумя в котловината и, корени от тинята изтръгнал, със тях ведно отива . . .
към текста >>

Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна.
Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил. В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони.
към текста >>

в асцендента дава подвижно тяло, черна коса и често сиви очи.
Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване. в асцендента дава подвижно тяло, черна коса и често сиви очи. Носът е дълъг, тесен и заострен, често гърбав. Устните са тънки. Темпераментът е нервен и подвижен. Лицето — тясно и дълго. Това положение на Меркурий е много благоприятно за интелекта, обаче, как този интелект ще се прояви, това зависи изключително от аспектите, които Меркурий получава.
към текста >>

г., където да се постигне опознаване и по-тясно сближение между тях, а същевременно и да се обмислят мерки за обща работа, състояща се, главно, в осъществяване великото предназначение на славянската раса: да даде сърце на човечеството.
Обществото от братя и сестри, ръководено от него, носи името „Нови Ерусалим“. Разбрал, че божията любов и истина са дадени еднакво за всички народи и че последните единствено само с тях могат да се съединят в едно велико братско семейство на земята, той на 30 март т. г. се озова между софийските членове на Бялото Братство, където същия ден отговаряше през сълзи на питанията на софийските си събратя, какъв е той и какво е тяхното общество, така: „чувствам се като у дома! По-добро обяснение за нашето общество в Чехословакия как да ви дам? Обърнете се към себе си, вижте вашето общество, такова е и нашето.“ Мисията на чешкия ни събрат е да обиколи южните славяни, за да се запознае с съществуващите в славянските страни духовни движения и близките към тях, и да покани желаещите съмишленици да участват в събора, който ще стане в Моравия, през дните между 1 — 14 юли т. г., където да се постигне опознаване и по-тясно сближение между тях, а същевременно и да се обмислят мерки за обща работа, състояща се, главно, в осъществяване великото предназначение на славянската раса: да даде сърце на човечеството. „Защото, според Pr. Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството.
И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа.
към текста >>

Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса.
Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
към текста >>

Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект.
И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот.
към текста >>

Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“.
Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж.
към текста >>

Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране. Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
към текста >>

VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:?
.. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века.
към текста >>

Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара.
Пастирът Погледнати съществата откъм тяхната реинтеграция, изглеждат като разделени на два лагера: единия на светлината, а другия на тъмнината. От глед на точка на антологията, те се разделят на човекоподобни и на нечовекоподобни. От гледна точка на тяхната еволюция, те се разделят на вълци и агнета, на ядящи и изяждани. Именно тая последна страна на Исуса Христа е, коя то се разкрива в евангелието на Йоана. От друга страна, съществуват най-разнообразни кошари. Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
към текста >>

Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше.
Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва).
към текста >>

Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“.
И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва). _______________________________________ 1) Валаамовото магаре спаси с думите си пророка, по-мъдро от мъдреца. Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“. Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата.
към текста >>

Непознатият отвори една от тях и двамата се намериха на стъпалото на една широка скала в вид на тераса.
— Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой! Защо и ние да не се ползваме от изобретенията на съвременната индустрия, та да си наредим комфортно тази главна квартира на „жизнения еликсир“, тъй като ние се намираме именно в мястото на това скъпоценно вещество и на неговите адепти — с весела усмивка отговори тайнственият водач на Ралфа. В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати. Непознатият отвори една от тях и двамата се намериха на стъпалото на една широка скала в вид на тераса. Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ. На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута. Непознатият скръсти ръце на гърдите си и с тъжно замислен поглед се любуваше на тази чудна картина.
към текста >>

С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара.
А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II. Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат. С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара. Страшна мъка и безумен ужас го обхванаха пред разрушението. Той искаше да вземе чашата, но не можеше да си вдигне ръката. Той много се за бави. . . Но, не!
към текста >>

В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса.
Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните.
към текста >>

От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието.
Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени.
към текста >>

С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза.
На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени. Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем. Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят.
към текста >>

Черната жена в гр. Вилно.
ид. септ. т. г. ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила.
към текста >>

Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват.
ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост.
към текста >>

“ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран.
Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно. Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града.
към текста >>

Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец.
Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града. Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си. В тоя момент тя му казала: мили мой, не се страхувай от нищо“ и едновременно погладила нежно страната му, а с другата си ръка стиснала ръката му.
към текста >>

Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият.
В тоя момент тя му казала: мили мой, не се страхувай от нищо“ и едновременно погладила нежно страната му, а с другата си ръка стиснала ръката му. Така, те са стигнали до една масивна постройка, чиято желязна врата се отворила сама. Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата. Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните.
към текста >>

Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят?
Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата. Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр.
към текста >>

Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята.
Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци.
към текста >>

Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути.
Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

4) Виж статията: „Развитието на петата раса“ в „Всемирна Летопис“, год.
2) Виж: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“, от Д-р Рудолф Щайнер в спис. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4 и 5. 3) Виж цитираната статия. 4) Виж статията: „Развитието на петата раса“ в „Всемирна Летопис“, год. 1, кн. 5, 5) Виж ,Всемирна Летопис“, год. III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152.
към текста >>

Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките.
училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата. Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език. (Из статията: Обучение по чужди езици в долните класове на Своб. Валд.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лемурийците през една подраса са имали трето око5).
Предание за жидове, изполини В много народни приказки се разправя, че едно време имало едри хора, наречени жидове, изполини. Това го има и в библията. Има го и в митологията на много народи. Напр. в старогръцката митология се споменава за гигантите, за циклопите с едно око. Тук се разправя една дълбока истина. Лемурийците през една подраса са имали трето око5). Значи, в много народни митове има мъгливи загатвания, за дълбоки окултни истини. Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами. Те са различно устроени, но са близки един на други. В много народни приказки се разправя за борбата на човека с тях. Това е аналогично с борбата на Херкулес с Цербера.
към текста >>

Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото.
до последното поле на физическата материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани. По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса.
Менталните масони са изгубили знанието на своето изкуство и затова те в строителството не могат да бъдат тъй полезни, както техните събратя зидарите. Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е. ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл.
към текста >>

Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия.
Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е.
към текста >>

Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност.
Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно.
към текста >>

Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него.
Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
към текста >>

Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа.
За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и . . . под вас“! Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език.
Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние.
към текста >>

Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери.
Хороскопът на мирния договор във Версай. Още Папюс бе казал, че „ономантическата астрология е възможното най-висше схващане на астрологията, понеже довежда до численото начало всички земни и астрални случки“, а Барле, неотдавна починалият началник на кабалистическия орден на розенкройцерите, бе обяснил в своята „Астрална наука“, че „ономантическия метод на астрологията е по-дълбок и по-важен от математическия“. Върху тоя метод работят сега френският астролог Раул Лармие и английският Сефариал. Първият от тях е изчислил и доказал, че хороскопът на Версайския мирен договор показва, какво последният ще бъде ревизиран през 1927 година. Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Числото 5 е изобразявало също така петте раси: бялата, жълтата, червената, черната и смесената Числото 6 отговаря на числото 3, което изтръгнахме вече от значението на числото 7.
Ще Ви обясня по-долу. Числото 9 има една изключителна фигура и за това тя ще бъде обяснена и разгледана отделно. Числата имаха също така философско значение. Така напр.: 0 е изобразявала тайнствения мост между невидимото поле и земното, което предшества единството; 1 — активната сила, човекът; 2 — пасивната сила; 3 — любовта, хармонията и тайната за троичността; 4 — осъществяването; 5 — човечеството и петте чувства. С главата, с двете ръце и с двата крака човек олицетворява звездата с петте върха. Числото 5 е изобразявало също така петте раси: бялата, жълтата, червената, черната и смесената Числото 6 отговаря на числото 3, което изтръгнахме вече от значението на числото 7. Числото 8 представлява двойната нула — емблема на оплодяване. Числото 9 представлява репродукцията, тъй като умножено с другите прости числа и прилагайки двете символически, аритметически операции, винаги само се възпроизвежда. Напр.: 2x9= 18 = 9; 3x9 = 27 = 9; 4 X 9 = 36 = 9. Числото е представлявало образът на всички създадени неща. Мислило се е тогава, че Бог говори на човечеството чрез минерални вибрации, които се видоизменят веднага в едно нежно съчетание от благоухание и форми.
към текста >>

На тия лица може да се каже, като обяснение на тоя трактат, че всека раса има една традиционна тайна мъдрост, която никога не е ставала достояние на всички, но се е предавала устно и писмено на ония, които са смятани за достойни да я приемат.
3) В реферата си: „Навременното и ненавременното в възпитанието на малките деца“, държан в окултно-педагогическата конференция в Щутгарт през 1924 година. 4) В курса си в същата конференция. 5) В списание „Die Drei“, год. IV, кн. 2. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун 1) Увод Тази книга за езотеричното учение относно пола се обръща най-напред към ония, които немат никакво окултно познание по предмета, но търсят с отворени умове сведения, които може да им помогнат да разрешат проблемите на живота. На тия лица може да се каже, като обяснение на тоя трактат, че всека раса има една традиционна тайна мъдрост, която никога не е ставала достояние на всички, но се е предавала устно и писмено на ония, които са смятани за достойни да я приемат. Това предание се простира назад по една непрекъсната линия до най-далечната древност, при което вадичките от разните расови предания се приближават една до друга, колкото по-вече наближават извора. Първият отдел от книгата е посветен на едно, кратко очертание на езоретичните доктрини изобщо, за да се разбере по-подробното изложение на техните учения относно пола. На читателя се препоръчва да схване главните изложени тук идеи, и после да се опита да изрази своите собствени опитности н наблюдения относно живота в употребената тук терминология и да види, доколко въпросните идеи се осветляват чрез тия опитности и наблюдения. Нека той размисли, че ако тия идеи са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства. Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки.
към текста >>

За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна.
Първият отдел от книгата е посветен на едно, кратко очертание на езоретичните доктрини изобщо, за да се разбере по-подробното изложение на техните учения относно пола. На читателя се препоръчва да схване главните изложени тук идеи, и после да се опита да изрази своите собствени опитности н наблюдения относно живота в употребената тук терминология и да види, доколко въпросните идеи се осветляват чрез тия опитности и наблюдения. Нека той размисли, че ако тия идеи са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства. Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както . всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва. Обаче, западният окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните висши изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от физическата функция й принадлежат на ума и на духа. Г-жа Блаватска в класическата книга по окултизма „Тайната доктрина“, загатва за това в следните думи, стр. 449 от III том: „За произвеждане алхимически резултати, каквито са еликсирът на живота и философският камък, .
към текста >>

Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука.
Г-жа Блаватска в класическата книга по окултизма „Тайната доктрина“, загатва за това в следните думи, стр. 449 от III том: „За произвеждане алхимически резултати, каквито са еликсирът на живота и философският камък, . . . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка. Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука. Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“. Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители. В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце. Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят.
към текста >>

намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
към текста >>

Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни.
Какво отношение тогава ние трябва да имаме спрямо института на брака в цивилизованото общество? Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни. Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават. Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи.
към текста >>

НАГОРЕ

1.348268032074