Търсене в текстове за 'Червено море'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 301 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
към текста >>

И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега.
Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.).
към текста >>

Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят.
Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка.
към текста >>

Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция.
Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични.
към текста >>

Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено.
Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени.
към текста >>

Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени.
Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние.
към текста >>

Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр.
Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства.
към текста >>

Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Приливите и отливите на морето са също ритмично движение.
В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение.
към текста >>

Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море.
към текста >>

Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа.
към текста >>

Но има морета, които пеят малко особено.
Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд.
към текста >>

Такова е червеното море.
Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави.
към текста >>

При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".
Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата.
към текста >>

Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места.
При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета.
към текста >>

Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия.
Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета. Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини.
към текста >>

Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето".
Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета. Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур.
към текста >>

Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур.
Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра.
към текста >>

Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества.
Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване.
към текста >>

3. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса.
Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея. Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето. Ако те не вярваха в своя идеал, ни един не би умрял. Но най-силни примери за силата на вярата има в религиозните хора. Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса. Хората мислят за тях като за символи, като за приказки. По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен.
към текста >>

4. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците.
ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи.
към текста >>

Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море.
Аз ще приведа някои окултни твърдения от по-ново време за движението на човечеството. Към първата раса отнасят безполови, с неправилна влакнеста формапроменливи същества, почти без съзнание и чувства. Тая раса развива осезанието. Размножението става чрез пъпкуване или деление. Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води. Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност. Формите на телата са били ципести, дървовидни, до нисши животински, даже получовешки. Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете. Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип.
към текста >>

По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето.
Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме.
към текста >>

Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението.
към текста >>

На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки.
Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса. Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните брегове на северна Америка. На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др.
към текста >>

По-чист тип са патагонците, американските червенокожи.
Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др. типове, за които стана дума по-горе. Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците. Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви. Говорът у толтеките е бил още слят (нечленоразделна реч) както и у IV-та Туранска и V-та Семитска подраси. Толтекската подраса дава върха на културата на Атлантската раса.
към текста >>

Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви.
типове, за които стана дума по-горе. Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците. Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви. Говорът у толтеките е бил още слят (нечленоразделна реч) както и у IV-та Туранска и V-та Семитска подраси. Толтекската подраса дава върха на културата на Атлантската раса. Но преди 850 000 години тая раса била унищожена от земни катастрофи, вулканични изригвания, потопи и потъвания в океана. Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак. Четвъртата подраса, туранската, се е родила на изток от толтеките.
към текста >>

И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор.
Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество.
към текста >>

Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е.
Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
към текста >>

Средиземно море).
Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество.
към текста >>

В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни".
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце".
към текста >>

Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан.
с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите. Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб.
към текста >>

Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море.
Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите. Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км.
към текста >>

От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб.
Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море.
към текста >>

Самото Саргасово море е дълго 150 км.
Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно.
към текста >>

Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море.
От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб. Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите.
към текста >>

Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли.
и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите. Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение. Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда.
към текста >>

Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"?
и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите. Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение. Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда. Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка.
към текста >>

Една тайна на морето и времето.
И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в мрака, обладани от отчаяние. Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч. Те се завирали из пещерите, но и пещерите се срутвали над тях”. Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията.
към текста >>

Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса.
Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо.
към текста >>

5. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието.
Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо.
към текста >>

Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост.
Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя. Наблизо течаха водите на свещената река. Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми.
към текста >>

Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът.
Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка.
към текста >>

Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста.
Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета.
към текста >>

Меча си кова за дълъг път през четири морета.
Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме. Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно. Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . .
към текста >>

Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето.
III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим.
към текста >>

Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета.
Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се.
към текста >>

За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето?
Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз? За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето? За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната.
към текста >>

Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка.
Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
към текста >>

Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око?
------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ. Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря.
към текста >>

6. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова тази регулация можем да наречем саморегулация.
При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр.
към текста >>

Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен.
Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането. Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд. Той си построява колиба. Поради дъжда си прави колибата. И материала за нея взема от съществуващия наоколо материал.
към текста >>

Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания. Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания. А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране.
към текста >>

От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията.
Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията. От там с логическа последователност трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията. (следва) [1] Виж „Archiv fûr EntwickluHgsmechanik", 105 том, кн. 1, 1925 г. [2] Виж „Archiv fur Entwicklungsmechanik" 106 том, 1925 год [3] По-важни негови съчинения: „Die organischen Regulationen", 1901 г. Die Seele als elementarer Naturfaktor" 1903 г.
към текста >>

7. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура.
Георги Томалевски В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види. Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите. Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева. Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам.
към текста >>

Бездънното море на лазура диша чистота и свежест.
Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време.
към текста >>

Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето!
Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край.
към текста >>

Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев.
Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда.
към текста >>

Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава.
Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда. Настава вечер. Лежи строшено ралото, което браздеше черните пазви на земята. Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката.
към текста >>

8. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението.
към текста >>

А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>

9. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния.
ДВАМА СВЕТИИ (По народна песен) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време. Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости.
към текста >>

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал.
На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал. Двамата братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае. Не са умрели, но никой не ги е видял оттогава. Станали двама светии - св. Димитър и св. Никола, а разказът за техните патила и сега извиква сълзи на всички очи.
към текста >>

10. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние.
А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт. Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma.
към текста >>

Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти.
Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт. Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни.
към текста >>

Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама.
към текста >>

От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче.
Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама. Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество.
към текста >>

12. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея.
към текста >>

После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена.
към текста >>

После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена.
После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп. Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени.
към текста >>

13. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море.
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня.
към текста >>

Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота.
А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева.
към текста >>

В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските.
В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева. В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск. - Изгрява Слънцето, светилото на деня, смисъла на живота. Можеш да го гледаш, докато се дигне една педя над хоризонта, ти си унесен, ти растеш заедно с изгряващото слънце. За миг неговите лъчи попарват очите ти, те топлят, сгряват - нова благодарствена песен отеква хармонично от много гърла… Минават час, два горе на високото в песни и умни, мъдри разговори.
към текста >>

Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят.
Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева. В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск. - Изгрява Слънцето, светилото на деня, смисъла на живота. Можеш да го гледаш, докато се дигне една педя над хоризонта, ти си унесен, ти растеш заедно с изгряващото слънце. За миг неговите лъчи попарват очите ти, те топлят, сгряват - нова благодарствена песен отеква хармонично от много гърла… Минават час, два горе на високото в песни и умни, мъдри разговори. Тръгваме пак надолу към града, този човешки мравуняк.
към текста >>

Да го видите и почувствувате величието му, когато израства пред вас от безпределното море, от морето на живота.
Нещата ги виждах вече в слънчева светлина, виждах ги в тяхното растене и разбрах, че без слънцето няма растене, няма живот, няма път към себе си, няма добро на земята. Колко, колко цели нощи в съзерцание и наблюдение на звездите съм очаквал, сам или с приятели, с трепет на сърцето, горе на Върха на Изгряващото Слънце, свещения момент на слънчевия изгрев! Тогава залюбих звездите и завещах сърцето си на слънцето и тям. И цялата вечност на моя живот реших да посветя на една странна, но чудновато възможна химера - да странствувам от звезда на звезда, докато се упоя от красотата на Божествената творба и се слея с Безкрайния. Братя мои, и вие, които сте се опивали от чутовния изгрев на слънцето по високи планини, ви желая да видите изгрев слънце от Върха на Изгряващото Слънце. Да го видите и почувствувате величието му, когато израства пред вас от безпределното море, от морето на живота. И в тия, в които не е станал този вътрешен обрат, какъвто е станал някога в мене, непременно ще затрептят струните на един нов живот на душата, който ще се излива в смислена творческа радост. Ели.
към текста >>

14. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени.
Никъде няма по-големи загадки и чудновати неща, отколкото в царството на природата. В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна.
към текста >>

Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно.
През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености.
към текста >>

15. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Какво значи минаването на Червеното море?
Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води. Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия.
към текста >>

Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот.
Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята.
към текста >>

Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват.
И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика?
към текста >>

След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята.
Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята!
към текста >>

Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя!
Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип?
към текста >>

Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е.
Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие? Защо, когато евреите наближават Ханаанската земя, имат да се справят още с много племена, които са враждебно настроени към тях и не ги пущат в нея? Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя.
към текста >>

16. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

„Къде е червеното", попитах Сами.
Когато запитах Сами, дали това е вярно, той потвърди. Попитах, дали е съгласен да го изпитам. Той, усмихнат, кимна утвърдително. Тогава Аз извадих пособията на китайската игра със зар, наречена Мейн По. с молив начертах на пода двата квадрата с двата диагонала, поставих бронзовия куб, който съдържаше зара, в средата, след като го завъртях хубаво. „Къде е червеното", попитах Сами. Гледайки вторачено в куба, той каза: „Там”. Отворих кутията и се изумих, като видях, че той беше прав. Помислих, че това беше едно щастливо налучкване и повторих отново. Но той отново посочи червеното. Изпитах го десетина пъти, без да направи грешка.
към текста >>

Но той отново посочи червеното.
с молив начертах на пода двата квадрата с двата диагонала, поставих бронзовия куб, който съдържаше зара, в средата, след като го завъртях хубаво. „Къде е червеното", попитах Сами. Гледайки вторачено в куба, той каза: „Там”. Отворих кутията и се изумих, като видях, че той беше прав. Помислих, че това беше едно щастливо налучкване и повторих отново. Но той отново посочи червеното. Изпитах го десетина пъти, без да направи грешка. Най-после той се почувствува изморен и отказа да продължи. Когато го запитах, защо не отиде в града и не опропасти банката на игралния дом, той каза: „О, на мен не е позволено да играя комар”. Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, за ясновидството Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, в известната си книга, „Човекът — неизвестният", казва следните думи за ясновидството (стр. 149—150): „Би могло да се каже, че интуицията се приближава до ясновидството, — способност, която Шарл Рише нарича шесто чувство.
към текста >>

Най-после той се почувствува изморен и отказа да продължи.
Гледайки вторачено в куба, той каза: „Там”. Отворих кутията и се изумих, като видях, че той беше прав. Помислих, че това беше едно щастливо налучкване и повторих отново. Но той отново посочи червеното. Изпитах го десетина пъти, без да направи грешка. Най-после той се почувствува изморен и отказа да продължи. Когато го запитах, защо не отиде в града и не опропасти банката на игралния дом, той каза: „О, на мен не е позволено да играя комар”. Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, за ясновидството Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, в известната си книга, „Човекът — неизвестният", казва следните думи за ясновидството (стр. 149—150): „Би могло да се каже, че интуицията се приближава до ясновидството, — способност, която Шарл Рише нарича шесто чувство. Съществуването на ясновидството и телепатията е факт, получен непосредствено от наблюдението. Ясновидците долавят без посредството на сетивните органи мислите на другите люде.
към текста >>

17. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе?
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме.
към текста >>

Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения.
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини. Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука.
към текста >>

Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи.
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини. Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука. Тези три категории „магически области", всяко от които има едно име, притежават една всемогъща сила.
към текста >>

Преди това един смел изследовател Бекщром разправяше в един дневник от 1734 г., че в дългите морски пътувания, скрофула се поражда поради липса на пресен зеленчук, и, кой знае с какво интуитивно чувство и прочутите пионери на северните морета, като Бугонвил, Банден, Отие, и др.
Да се спрем сега върху витамините, за които днес се много говори, може би премного и произволно и да се върнем няколко крачки назад, за да видим, как стигнахме до тях. В дневника на първия корабоплавател на нашата сфера Джеймс Кук (роден на 28 октомври 1728 год. в Мартон и убит от жителите на Таити, местност от него обходена, на 14 февруари 1779), намираме следните изречения: „Болестта скорбут" започва да се проявява между екипажа на „Революсион" и тогава лекарите на борда приписваха на болните ръжена извара, каквато имаха на парахода за тая цел. Особено един от нашите моряци бе доста силно заболял. Той бе пил лимонов и портокалов сок, без да намери никакво чувствително облекчение, докато капитан Фурно ме беше уверявал, че двама моряци доста силно заразени от скорбут са били оздравили напълно, след като са употребявали това лекарство". Преди това един смел изследовател Бекщром разправяше в един дневник от 1734 г., че в дългите морски пътувания, скрофула се поражда поради липса на пресен зеленчук, и, кой знае с какво интуитивно чувство и прочутите пионери на северните морета, като Бугонвил, Банден, Отие, и др. поддържаха същата теза. Един учен, който се е занимавал с моряшките болести, Жилберт Бланк, забелязваше, че тия, които се хранеха изобилно с картофи, не страдаха от скрофули, дори и при дългите пътешествия, докато другите, лишени от картофи, се заразяваха от страшната болест. Кои са причините на тази болезнена форма, която лекарите Ванл и Мурикан наименуваха „пристанищни болести"? Болести, които, когато не се познаваха витамините, се приписваха на липсата на пресен зеленчук в яденето? Бентиус, холандски пътник, в една негова книга говори за една много силна форма нервна болест, така наречената бери-бери, която срещал през своите пътувания в далечния изток (1758—1759).
към текста >>

18. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси.
Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове.
към текста >>

Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите.
Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите.
към текста >>

19. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ 1897-1988 “Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ 1897-1988 “Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове. Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена. Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрекъснато гледам хоризонтите и диря пеещата стрела. Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ връх на духа. Своята казън и своята радост нося в себе си.
към текста >>

Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта.
Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта. Звъняла ли е нявга тя? О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях. Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка.
към текста >>

Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито.
Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги.
към текста >>

Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна.
към текста >>

20. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трите основни светлини: жълто,червено и синьо във въртящо състояние.
24 декември 1992 Последната творба е „Знамето на новото човечество“. Една ръка носи бялото знаме на мира, а върху него е едно позлатено сърце обиколено от пламъците на великата Любов. Вижда се в планината едно поточе, което слиза от нея. То е символ на живота. 22 януари 1993 Последната ми творба е с електрическо моторче. Трите основни светлини: жълто,червено и синьо във въртящо състояние. Работил съм по нея около 100 часа! 16 април 1993 В Уводните думи към Седмата ми изложба съм изразил моето революционно разбиране за живота и изкуството.Това научих от Учителя си и го предавам на духовно събудените. 20 октомври 1993 Продължавам да работя. Изработих две нови творби, движещи, с електрическо моторче. . 14 ноември 1993 Вече излиза петата ми движеща се творба: „Слънцето се върти около зодиакалните съзвездия за около 26000 години.
към текста >>

Ще се чувствам уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо.
Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя. От реализирането й се чувствам извънредно доволен. Това е висше удоволствие. Ще се чувствам уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо. 16 юли 1994 Снобите творби виждаме, че "инжекциите", които прилагам тук, дават известен резултат. Имам една нова идея в главата си. Тема: „Твоята съдба е тежка. Защо? “ въртяща творба с 6 въпроса. 21 юли 1994 Двете последни творби, реализирах само за 450 часа.вижда се, че Словото е предадено.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо).
В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина. Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове. Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали.
към текста >>

Синьо тихо море — колко спокойствие създава във възбудената нервна система на човека.
Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали. и всички лудуващи и възбудени — в сините. Дори и облеклото, чадърът и домашната обстановка оказват подобно влияние. Колко възбуден се чувства човек при изгрев или залез слънце — когато го залива червената светлина, и колко тишина н спокойствие нахлува в душата му в ясна лунна нощ. Синьо тихо море — колко спокойствие създава във възбудената нервна система на човека. Нека използваме широко и тия чудни лекарства Из в. „Добро здрав“ Себевладеенето Себевладеенето е изкуство, чрез което човек може да се извиси до най-красивите върхове на живота. Чрез себевладеене човек може да пести своите сили, ако ги има и да ги увеличава, да ги спечели, ако ги няма; може да запази своето здраве, ако го има и да го възобнови, око го е изгубил; може да достигне всички радости и блага и да ги увеличава все повече и повече. Всичко може чрез себевладеене. Себевладеенето е път, който едничък извежда към върховете на науката, на изкуството, към върховете на религията, към върховете на мъдростта, истината, любовта.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса.
Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие.
към текста >>

Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка.
„Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д. Париж (писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и обуща, от никого нищо не приемал. Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал.
към текста >>

Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето.
Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо!
към текста >>

Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава.
към текста >>

Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето.
Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано.
към текста >>

Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка.
Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнация, наблюдавал го в неговите редовни разходки край морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа и си казва: „Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории“. Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н.
към текста >>

Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава.
Опита му се е състоял в следното: Отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаций и там върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от видните философи, Мждреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, отдето можел да наблюдава, какво ще направи Карнаций, като дойде покрай морето. Идва Карнаций, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: „Чудно нещо! Кой ли е написал тука това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо.
XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота. Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни.
към текста >>

Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя.
Огнений дъх проникна ни, свещений лъх въздигна ни, Летим към Пропаст и към Слънце за да умрем и се родим и Волята да възцарим! „Благословен с онзи, който ще ви въведе в пътя на Любовта“. Страннико, незная от де идеш И къде отиваш, Но виждам туй, което вършиш. Словото ти, като слънчеви зари На вековете гъстий мрак разпръсва, И камъка въз гроба на човека повален Отмахва с мощна сила. Подобно оазис всред знойната пустиня Ти жаждата на всеки пътник утоляваш, Даваш му отмора и сили Отново пътя си да продължи. Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя. Ти извор си, из който живата вода протича, И струите на таз вода Възрастват всичко, което Бог е посадил В човека, във човешката душа. Сава Петков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините и етерните строителни сили Какво знаем в същност за витамините? Една от най големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сила. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека.
към текста >>

Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците.
„Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Мейбъл Колинз (17) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 149) КНИГА ВТОРА Глава първа Бях в градината на храма, легнал под едно грамадно дърво, което хвърляше дебела сянка върху тревата. Бях много изморен, защото цялата нощ бях прекарал в светилището, предавайки съобщенията на мрачния дух на жреците. Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед.
към текста >>

„Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него.
Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“ „Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз. „Не можем ли?! каза Мален с презрение.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека те се излеят като освежаваща роса върху духа, изморен от желанията на земния живот.
И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света. Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската, благородна човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие. Мириам БОГ С ВАС! Почитаеми господине и брате в Христа! Горните неколко думи са написани за вашия вестник* от нашата любима покровителка Мириам. Нека те се излеят като освежаваща роса върху духа, изморен от желанията на земния живот. Аз видях тъмни облаци, реещи се над вашата страна. Но мога да прибавя че те не са много заплашителни. Специално може да се забележи по-голямо колебание между държавните кораби на България и Югославия. Те двете са свързани със силни връзки на издревно приятелство, (датиращо още от времето, когато ние сме били по-свободни духове) Обаче всред вълненията, причинени от кармичните преживявания които днес се вият над човечеството, двата кораба ще се сблъскат взаимно. Виждам облаци на политически мисли, сеещи раздор между тези две държави, но нито единият.
към текста >>

За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота.
Те двете са свързани със силни връзки на издревно приятелство, (датиращо още от времето, когато ние сме били по-свободни духове) Обаче всред вълненията, причинени от кармичните преживявания които днес се вият над човечеството, двата кораба ще се сблъскат взаимно. Виждам облаци на политически мисли, сеещи раздор между тези две държави, но нито единият. нито другият кораб ще потъне. Аз се радвам, че вестник „Frateco“ е достигнал до вълна, която води човечеството към по щастливо Утре. „Frateco“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи пътя към Христа, който е едно с Бога — и вий не ще сбъркате пътя; макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания. Изпращам ви сърлечен по здрав, заедно със сътрудниците на „Hejnal“ Бог да бъде вашия водач! Агни Пилшова --------- *„Frateco“ Словото на Учителя Пътя на новия живот „Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“. (Йоан 10:17) Не може човек да има постижения, ако не познава Великото в света, и ако Великото не го познава. Това е основен принцип в Новото учение.
към текста >>

И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес.
Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена.
Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
към текста >>

И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета.
което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени. Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде.
към текста >>

Морето е символ и образ на страданията.
Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени. Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За трето или най-важно ядене се ядат разни възбуждащи ястия като дини, краставици, тикви, ако това няма, тогава некоя салата от домати, маруля, кирвиз, лукови пера, зеле, топчета салата, анасон, киселец, репички, моркови, червено и бяло цвекло; трите последни се намират във всяко годишно време.
Природата ни е дошла на помощ като ни е дала не-колко правила, с които можем да си възстановим здравето и да се предвардим от болестите: 1. При едно и също ядене не вземай плодове и зеленчуци, ами яж само плодове или зеленчуци. 2. Избери си храна от продуктите на годишното време. 3. За първа закуска вземи плодове или плодови сокове, каквито тъкмо се намират, към това подхождат още и овесени, житни или оризови люспи, или булгур. 4. За обед, или втора закуска вземи една салата, припечен хляб или друг здрав хляб. 5. За трето или най-важно ядене се ядат разни възбуждащи ястия като дини, краставици, тикви, ако това няма, тогава некоя салата от домати, маруля, кирвиз, лукови пера, зеле, топчета салата, анасон, киселец, репички, моркови, червено и бяло цвекло; трите последни се намират във всяко годишно време. След това се ядат само задушени зеленчуци, без прибавка на вода, само с растително масло (зехтин или сусамов шарлан — не дават киселини в стомаха *). Към това припечен хляб, но за предпочитане са сурови, предварително накиснати или смлени зърнени храни. Само тези 5 правила осигуряват на всеки здравето. Който иска да има по-голяма полза, да следва и другите правила. 6. Каквото и да избереш: плодове, салати и пр.
към текста >>

В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре.
Не, всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Това е само въпрос на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаване то, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или двеста лева, той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, днес англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие. В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свет ще се блокира, всичко ще спре. Ако се отвори една такава война, въздухът ще се запали. Ако в Европа сега се отвори една война, ще има най-малко 20,000 хвърчила из въздуха, всяко от които ще носи около 50 тона взривни вещества. Можете да си представите, какво могат да създадат тия аероплани. Всеки човек си има по един такъв аероплан, с който да изпраща своите лоши мисли и чувства Ако бомбите в такъв аероплан избухнат, те ще създадат ред нещастия. Та, изисква се да правим едно различие в доброто и злото, което едновременно функционира в нас.
към текста >>

И когато извършим своята служба, ние се вливаме във великото море, във великия океан и оттам отново пречистени и крилати се издигаме към небето като светли ангели на Любовта, за да извършим още веднъж великото тайнство на всеотдайната жертва.
Това не е песен, а симфония. Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг. Ние извираме в чисти, кристални извори на Любовта, защото ние сме самата любов. И затова бързаме в долината, за да занесем сила, здраве и живот на цветя, треви, животни и хора, на всички същества, ние носим свежест, радост и благо. Ние сме носители на чистотата и чистим всичко. И когато извършим своята служба, ние се вливаме във великото море, във великия океан и оттам отново пречистени и крилати се издигаме към небето като светли ангели на Любовта, за да извършим още веднъж великото тайнство на всеотдайната жертва. Капки, снежинки, поточета, реки, езера, морета и океани, това сме ние, служители на великата чистота, служители на великата Любов, слезли на земята да послужим с радост на Божиите чеда.“ Рила, 19. VII. 1937. П Г. Пампоров Д-р Манима Лекуване чрез музика (Продължение от бр. 195) От Астрологията знаем, че всичките части на човешкото тяло и физиологическите процеси, които се развиват в тях, са под влиянието на една или друга планета, а всека планета си има свой основен тон, който носи и засилва влиянието на тая планета.
към текста >>

Капки, снежинки, поточета, реки, езера, морета и океани, това сме ние, служители на великата чистота, служители на великата Любов, слезли на земята да послужим с радост на Божиите чеда.“ Рила, 19.
Хиляди певци, милиони певци, поточета, струи, капчици, всички пеят в хор под ръководството на великия капелмайстор.| Пеят дивната симфония на великата любов, пеят песента на всеотдайната обич, която слиза долу в долината на живота, за да носи сила и здраве: „Ние идем от небето като благодатен дъжд и бял сняг. Ние извираме в чисти, кристални извори на Любовта, защото ние сме самата любов. И затова бързаме в долината, за да занесем сила, здраве и живот на цветя, треви, животни и хора, на всички същества, ние носим свежест, радост и благо. Ние сме носители на чистотата и чистим всичко. И когато извършим своята служба, ние се вливаме във великото море, във великия океан и оттам отново пречистени и крилати се издигаме към небето като светли ангели на Любовта, за да извършим още веднъж великото тайнство на всеотдайната жертва. Капки, снежинки, поточета, реки, езера, морета и океани, това сме ние, служители на великата чистота, служители на великата Любов, слезли на земята да послужим с радост на Божиите чеда.“ Рила, 19. VII. 1937. П Г. Пампоров Д-р Манима Лекуване чрез музика (Продължение от бр. 195) От Астрологията знаем, че всичките части на човешкото тяло и физиологическите процеси, които се развиват в тях, са под влиянието на една или друга планета, а всека планета си има свой основен тон, който носи и засилва влиянието на тая планета. Посредством тия основни тонове може да се въздейства целебно върху съответните органи, когато те заболеят.
към текста >>

Как се изучават дълбините на морето; 3 Бележити люде, Джек Лондон; 4.
до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София. Брой 1 на „Свят и Наука“ год. V. излезе на 15 септември със следното съдържание; 1. Триумфалната арка в Париж; 2. Как се изучават дълбините на морето; 3 Бележити люде, Джек Лондон; 4. Храбростта на една телефонистка, разказ; 5. Хората, които са пожертвали живота си, за да изучат Африка. Язва в стомаха, ревматизъм, водата като лекарство и много други полезни съвети ще намерите в първия брой на десетата юбилейна година на сп. „Природен лекар“. Редактор д-р Кирил Йорданов, бул.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички възвишени идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение.
и г. Якоба е указал на мнозина и лично на г. Клаич. Редактора на Literature mondo, — г. Блайер и неговите непрестанни усилия да разпространява есперантските книги из целия свят; и най-после г. П. Г. Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички възвишени идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение. След това приветстваха конгреса гостите от чужбина и после представители от всички клубове на Югославия. Живо, вдъхновено слово се лееше от устата на стари и млади есперантисти и се чувстваше оня тържествен момент на сливане на душите в устрема към високия идеал на общочовешка хармония, когато ще се осъществи всесветското сътрудничество между народите за благото на всички. Всяка говорител изнесе нищо важно, ценно и така взаимно се допълняха. Есперантското движение в някои страни има голям успех (Швеция, Дания, Холандия напр.) а в други преживява голяма криза. Двете международни организации I.
към текста >>

Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците.
След дълги увещания на нейна близка приятелка, тя се решава да ни повика на четвъртия месец и ние я намираме в пълно криза, което продължава около половин час. Прегледа установи: дишане твърде повърхност но, късо, с кашлица; болки и притъпления в гърдите, гърба; с глухи дишания на места. В областта на единия връх и едната плешка дробовете силно засегнати. Рентгена потвърди клиничното табло с поражения на левия връх, дясната плешка и едно голямо увеличение на гръдните жлези (хилоса). Сърцето, което често пъти я боли беше нередовно и бързо, придружено с шумове. Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците. Страда от силно главоболие, безсъние и упорит запек, с апандисит. Апендикса се напипва колкото един човешки пръст и много болезнено. Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в торба. Черният дроб увеличен, но жълтеница няма. Далака силно подут.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили.
За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили. Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях.
към текста >>

В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус.
Космичният ритмус е, който кара кръвта да се движи и пулсира в човешкото тяло; космичният ритмус е, който движи и соковете в растенията. Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус.
към текста >>

Когато някой види, че брат му е много уморен и не може повече да дига и слага мотиката, нека я вземе от ръката му и да му помогне.
Дай си ръката да се помирим. Тъй щото, всеки, който има да взема, да прости на брата си и да му каже, че е негов брат. Каже ли му, че го признава за брат, всичките дългове се прощават. Следователно, всички спорове, които съществуват между хората, трябва да престанат. Аз бих желал всички хора да спорят само върху едно — кой повече да помогне на брата си. Когато някой види, че брат му е много уморен и не може повече да дига и слага мотиката, нека я вземе от ръката му и да му помогне. Или, когато някой носи голям товар на гърба си, нека другия вземе товара от гърба му и да му каже: Братко, дай малко да ти помогна. Като вземе товара на гърба си, нека тръгнат заедно, да се разговарят братски. Това разбирам под братство. Днес всички хора очакват Христа отвън, да дойде да оправи света. Не, ако Христос дойде отвън, между хората, светът пак няма да се оправи.
към текста >>

В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина.
Дървесини вещества .......2.18 гр. Главната съставка част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6 — 15%. според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотни вещества, а, следователно, то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма*. Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така, че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристални захар, но е много по-бедно с дървесинни вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо. В следствие на това, трябва винаги да се отстранява стипчивото грозде с кисел вкус, от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото, като храна било за болните, било за децата, а най вече за кърмачетата. Действието му. Узрялото грозде има главно пикочогонно действие, слабително и силотворно. Стипчивото грозде е дразнително за пищепровода, защото спира смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повръщане, повдигане в стомаха и колики — болки. Гроздето е много полезно, ако се съчетае разумно с другите храни, в много случаи на подагра, артрит, ревматизъм, албуминурия, неврастения и др.
към текста >>

29. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо Червения цвят прави хората смели.
Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребят тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни При тона положение между хората щеше да има пъпна хармония. Хората днес носят червения цвят без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо Червения цвят прави хората смели. Човек трябва да знае кога и как да употребява червения цвят Портокаленият цвят означава някакво примирение. Той представя друг един дар, даден на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно.
към текста >>

Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра.
Разбира се, че човечеството не трябва да се уповава за своите енергетични нужди само на слънчевата енергия, затворена в каменни въглища. Днес вече то е обърнало своето внимание на белите въглища — на силата на падащата вода, бързо течещите реки и водопади. Енергията, която те могат да дадат на човечеството, възлиза над 700 милиона конски сили, но от нея се използва само едно съвършено малко количество, около 5%. Постройката на големите северни електрически централи, както и сравнително малките у нас, хващат пенливите води на реките и водопадите и ги впрягат за добиване на енергия. Но и водните запаси, който могат да дадат на човечеството енергия от 700 милиона коня са пресметнати, човечеството в бъдеще ще ги оползотвори: неговите потребности, по отношение на енергия изглаждат, обаче безкрайни. Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир!
* Не ни забравяй, не оставяй Светилника у нас да гасне, Със който търсим в тъмнината Изгубения път към Тебе. S. Обетованата земя Тя някога беше, красива и чудна, градина от слънце залята, със песни на птички о, сякаш небето споходило беше земята. * Тя някога беше, и помни душата живота си светъл всред нея. И днес тя я дири, и днес я сънува, тъгува и плаче по нея. * Тя някога беше, и пак тя ще бъде, усеща се веч аромата на бялото цвете, което отново ще цъфне за мир на земята. Р. Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир! * С трепета на звън ефирен, който чувам във нощта, шепнат: Разумът Всемирен и Всемирната Душа В. С. Недев В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 231) Третата динамична група наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те са края на един сезон и преход към друг.
към текста >>

През един негов пролук то промъкна голямото си зачервено лице и го обсипа с медно червени лъчи.
Той се задъхваше и замълчаваше. Умните му кафяви очи. дълбоко скрити под изпъкнало чело, гледаха в далечината, от гдето очакваше отговора на зададения въпрос. Широкото чело беше набраздено от дълбоки бръчки — страдание, което не се вдигаше от съзнанието. Ъглите на устните бяха увиснали безпомощно надолу, като че на тях беше замръзнало изражението: „всичко е все едно — името му, ако не е безсмислица, то е болка.“ Слънцето беше низко на запад, криеше се из зад облак. През един негов пролук то промъкна голямото си зачервено лице и го обсипа с медно червени лъчи. От това то стана по-широко, по-одухотворено и по-печално: оживяваше самата човешка печал. Аз не му възразявах. От дълъг опит зная. че всеки човек има своя собствена философия. Тя е точно копие на неговия нотюрел.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия.
Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се разрешават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топлата вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия.
към текста >>

Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя.
Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар. Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др.
към текста >>

Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция.
Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар. Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др. Козирог - Индия, Афганистан, Тракия, Македония, Албания, България, Гърция, Щирия, Босна, Илирия, Мексико. Градове: Порт Саид, Оксфорд, Бранденбург, Брюксел, Касел, Мексико и др. Водолей - Арабия, Русия, Прусия, Пиемонт, Абисиния, Вестфалия.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Левитация невредимост на огъня Книжнина ПРЕД КОРАБОКРУШЕНИЕ Морето се вълнува.
(из неделната беседа – 12 март 1939 г.) Светът е хубав, ако знаете как да дишате – Б. Бартон Змията – Т. Ч. Астрология. (продължение от бр. 238) – Влад Пашов Тайнственото. Левитация невредимост на огъня Книжнина ПРЕД КОРАБОКРУШЕНИЕ Морето се вълнува. Надигат се грамадни вълни. Ветровете се извиват върху него от разни страни. Предчувства се че ще се извие страшен ураган, който ще помете всичко по пътя си. Тия, които пътуват през него, със страх и трепет виждат това и не знаят що да правят. Намират се в тъмнина, пътуват през мрачна нощ.
към текста >>

Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море.
Ветровете се извиват върху него от разни страни. Предчувства се че ще се извие страшен ураган, който ще помете всичко по пътя си. Тия, които пътуват през него, със страх и трепет виждат това и не знаят що да правят. Намират се в тъмнина, пътуват през мрачна нощ. Това е още по страшно и опасно. Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море. Не се вижда никаква светлина, никаква надежда за изход. Единствен само светлия образ на Христа се носи над вълните на бурното море и търси вярващи в Него — вярващи в Любовта, в доброто, във великото и красивото. Ще намери ли наистина достатъчно вяра в ония свои ученици и последователи, за да тръгнат и те по развълнуваното море, за да запалят светилниците си и разпръснат мрака? Да надигнат глас против безчовечния спектакъл, който готвят палачите на света? Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен бряг, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши.
към текста >>

Единствен само светлия образ на Христа се носи над вълните на бурното море и търси вярващи в Него — вярващи в Любовта, в доброто, във великото и красивото.
Тия, които пътуват през него, със страх и трепет виждат това и не знаят що да правят. Намират се в тъмнина, пътуват през мрачна нощ. Това е още по страшно и опасно. Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море. Не се вижда никаква светлина, никаква надежда за изход. Единствен само светлия образ на Христа се носи над вълните на бурното море и търси вярващи в Него — вярващи в Любовта, в доброто, във великото и красивото. Ще намери ли наистина достатъчно вяра в ония свои ученици и последователи, за да тръгнат и те по развълнуваното море, за да запалят светилниците си и разпръснат мрака? Да надигнат глас против безчовечния спектакъл, който готвят палачите на света? Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен бряг, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши. Да, човек като индивид и колектив в лицето на цялото човечество, има отредена работа, която трябва да изпълни. Хората строят машини, правят инструменти и оръдия, за да могат да извършат някаква работа.
към текста >>

Ще намери ли наистина достатъчно вяра в ония свои ученици и последователи, за да тръгнат и те по развълнуваното море, за да запалят светилниците си и разпръснат мрака?
Намират се в тъмнина, пътуват през мрачна нощ. Това е още по страшно и опасно. Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море. Не се вижда никаква светлина, никаква надежда за изход. Единствен само светлия образ на Христа се носи над вълните на бурното море и търси вярващи в Него — вярващи в Любовта, в доброто, във великото и красивото. Ще намери ли наистина достатъчно вяра в ония свои ученици и последователи, за да тръгнат и те по развълнуваното море, за да запалят светилниците си и разпръснат мрака? Да надигнат глас против безчовечния спектакъл, който готвят палачите на света? Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен бряг, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши. Да, човек като индивид и колектив в лицето на цялото човечество, има отредена работа, която трябва да изпълни. Хората строят машини, правят инструменти и оръдия, за да могат да извършат някаква работа. Ако те не биха намерили приложение на тия машини и инструменти, не биха ги правили.
към текста >>

Ланг, се намират в писанията на будистите и неоплатониците, у червенокожите, а един католически мисионер е описал подобен случай, на който той присъствал в 1730 год.
Да се отричат те систематически, както е правено досега, е огромна грешка, която ще учудва тези, които идат след нас“. проф. Уйлям Джеймс Едно от най-чудните явления засвидетелствано от мнозина учени, това е левитацията*) на медиума Хон. Той се е разхождал из въздуха като света Тереза или други, в още по-отдалечените времена. Лорд Елшо ни съобщава за подобен случай, наблюдаван в Рим още в 1670 година. Подобни прояви, според М. Ланг, се намират в писанията на будистите и неоплатониците, у червенокожите, а един католически мисионер е описал подобен случай, на който той присъствал в 1730 год. в Тонкин. В 1871 год. лорд Крауфорд ни дава следното свидетелство, подкрепено от още двама присъстващи, — граф Дънравен и капитан Уйн. „На 16 декември 1868 г. аз бях у граф Дънравен, в Лондон, Ашлей плас, с него, един негов братовчед и медиума Хом.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи.
В една гимназия една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на Учителя, тя мислела че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки. Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него — преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешни. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи.
към текста >>

която има стремеж към морето, към вечния живот.
Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците. Това значи: Син Человечески ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората. Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год. София, Изгрев. _____________________________________ Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят.
към текста >>

Скоро вече никой не си спомни, че на другия ден, много хора, уморени и жадни, ще кръстосат прашните пътища, за да стигнат на време на уреченото място, за една работа много важна, от която зависеше хляба на много бедни села и колиби.
— Нека се молят ония, — рече друг. — Аз да ви нажали, ако капне там и тук ще капне. Тъй я, на десет километра Свети Илия няма да забрави своите. И пак приказката замря. Не се спряха да помислят, да се посъветват, да опитат сетното средство. Скоро вече никой не си спомни, че на другия ден, много хора, уморени и жадни, ще кръстосат прашните пътища, за да стигнат на време на уреченото място, за една работа много важна, от която зависеше хляба на много бедни села и колиби. Можеше, защо не! Когато вали всички се мокрят. На няколко километра: защо да не стане това което със ставало не веднъж? Дъжд!... След петък, когато луната се сменя. Нищо чудно в това.
към текста >>

Те се движеха гладни, бавно и уморено.
Така беше. Свети Илия на десет километра забрави своите. И един ден Стойко срещна случайно ходжата. Приказваха си дълго, седнали на един дънер между двете села. На другия ден той подкара из мършавелия добитък крави, овце коне и волове. Те се движеха гладни, бавно и уморено. Стойко ги беше докарали на паша, сочна, зелена и изобилна, каквато нямаше по техния край. Имаше позволително да ги пасе, макар и в чужда мера. Караше ги всеки ден. Ребрата след няколко дена не личаха. Караманчо се галеше и ближеше ръката на своя господар, гледаше го с големите си черни очи, гледаше и земята и на свой език, сякаш казваше: „Колко добра земята“.
към текста >>

34. -

Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило.
Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях. Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение. Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които заекват дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа. Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път. Хората и народите са оставени свободни.
към текста >>

Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение.
От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море.
От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю!
към текста >>

моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките.
И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави. Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави.
към текста >>

Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда.
Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието.
към текста >>

Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания.
Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена.
към текста >>

И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки.
И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
към текста >>

И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море.
„Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея.
Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили.
към текста >>

На България се гарантира икономически излаз на Бяло море.
Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г.
към текста >>

"... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
НОВА ЕСТЕТИКА * * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? * Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А.
към текста >>

Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
“ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81.
към текста >>

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля.
Дриел и малките елфи излекуват Фауст. Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява. Извършва още много работи с помощта на Мефистофел. На брега на бучещия океан стои старец. Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля. Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът. И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него. Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст. Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен покой.
към текста >>

Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр.
Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен.
към текста >>

Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал.
Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Мечта, красавице незнайна, я виж, дете едно те чака обятя щедри да разкриеш, с милувки сълзи да изтриеш в очите, уморени в мрака.
Как дивна, как царствено богата беше тя! . . . * Откак живее тя във мойта хижа, не знам що е неволя и тъга : от мен побегнаха сълзи и грижа, тя с радост пълни моята душа * * * КЪМ НОВАТА ГОДИНА Година нова веч настъпва и носи тя незнайни бъднини . . . Аз чакам я и плахо тръпна и тихичко молитва шъпна със сълзи на очи. * Мечта, красавице незнайна, я виж, дете едно те чака обятя щедри да разкриеш, с милувки сълзи да изтриеш в очите, уморени в мрака. * Ела, красавице ти света! ела, пречиста още младост! . . . изтрий с милувките скръбта ми и кротко освежи духа ми, с малко, малко радост!. . .
към текста >>

Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове.
Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал. Странни и вълшебни бяха звуковете. Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
към текста >>

Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца.
В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя.
към текста >>

Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено).
— Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен.
към текста >>

Той само почва да се чувства уморен.
Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи. Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление. Той действа денонощно. Той действа толкова по-сигурно, понеже бащата никак не чувства този натиск, на който е изложен, той не знае, че такава мълчалива сила съществува. Той само почва да се чувства уморен. Старата енергия отпада и тъжно той приписва това на наближаващите старини. „Нали човек трябва да обича децата си повече от всичко? “ Думата „трябва“ е чужда за същината на любовта. Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си. Нито едните, нито другите са виновни!
към текста >>

Тя помага на децата си: да направят от нея една уморена и лишена от мисли стара жена!
А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие. Животът в своето по-високо съвършенство ще бъде вечна промяна на обстоятелствата и състоянието, а не една конска мелница, както е днес Остават ли възрастните деца при майка си дълго време, след като вече са отдавна узрели, за да се прокарат сами в живота, виждат ли те още в нея подпора и удобна помощ и оставя ли майката по този начин да я злоупотребяват, тогава на края ще страдат и двете страни. Но майката, която си налага жертви, която се изтощава продължително, се лишава от новия живот, който я очаква, когато рожбата стане способна да лети. Тя помага на децата си: да направят от нея една уморена и лишена от мисли стара жена! Може би, ще ми се възрази: „ако се последват тази съвети, улиците скоро ще се изпълнят с безпомощни деца, които са неспособни да се грижат за себе си! “ Да, не са ли сега улиците пълни с безпомощни деца? Не напускат ли хиляди деца родителската къща много късно, без да имат сила за самосъхранение и после изкарват прехраната си само чрез най-низката работа с мизерна заплата? Тази низка и изтощителна работа не ги ли отрязва преждевременно от по-висшето в живота? Има хиляди дъщери, на които родителите не позволяват да влязат в света.
към текста >>

Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка.
49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31). Така еволюционните стадии на ръката в различните възрасти на човека представляват за хирогнома толкова характеристични степени на развитие, че по тях може достатъчно да се определи възрастта на лицето, което се наблюдава. Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля. Ръката на възрастния може, обаче, да напомня и ръката на старец, и тогава, ако е костелива, мършава и суха, ще показва липса на топлота в темперамента и на фантазия, също и преобладаване на хладен разум и алчна воля“. Нежна, мека, малка, тясна и пълничка ръка, която напомня на женска ръка, у мъжа ще показва по-малко мъжественост и характер, дори женственост.
към текста >>

Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса. Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец.
Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта. Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха. При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си.
към текста >>

Признавам вече, че съм уморен.
— Значи, вие сте знаменитата му помощница, която е известна във франция само по описанията и под името „магьосницата? “ — Да, аз съм, каза тя простичко. И тъй, ето я! при всичкото ми уважение към Харвея Шмидта, аз не можах да забравя сеансите й в Америка, с извикването на духовете, с преместването на предмети, което предизвикваше парижките учени да мислят, че това са само фокуси и афери. — Късно е вече, госпожо! Признавам вече, че съм уморен. Можете ли вие, без много думи, да ми отговорите на два-три въпроса? — Моля. — Вие идвате от Америка? — Направо от там. — Кога пристигнахте?
към текста >>

А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед.
Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот.
към текста >>

Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им?
Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол.
към текста >>

При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят !
И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . . и защо?
към текста >>

Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби.
Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си. Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти. Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им.
към текста >>

Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес).
Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег.
към текста >>

Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше.
Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше. Аз седнах и казах каква е целта на посещението ми. След малки, колебания, дядо се съгласи на молбата ми. — Но. — прибави той нервно, — аз се надявам, че тая беседа ще бъде последната, тъй като аз не обичам да ми бъркат, когато оглеждам мислено работата на своя живот. Мен е нужно за това уединение и спокойствие.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел.
относно, относително, колкото се отнася, колкото се касае) доказваната нечувствителност на някои хора към огъня и пламъка. В историята Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил – гл.3, 12) най-рано се разказва, че такива са били, очевидността на чието пребивание в огнената пещ, за жалост, не можем да изследваме. Но казва ни се, че медиумът Хом, когато бил под внушение, можел да вземе в ръката си разгорени въглени и да ги държи известно време без повреда. Аз съм видел един човек, който държеше ръцете си над огъня, и пламъците, по желанието му, се издигаха и олизваха ръцете му без повреда. Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени.
към текста >>

Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца.
Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си. Пак ми се заповяда: „повикай водните духове, ти знаеш думите“. Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки. Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе.
към текста >>

Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки.
Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си. Пак ми се заповяда: „повикай водните духове, ти знаеш думите“. Спомних си една стара формула, която изрекох мислено; тогава на известно разстояние в морето видях водата да се върти и издига като вихър, който постепенно прие формата на една сирена от самодивските приказки. Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе. Употреби нужните имена“. Подчиних се на гласа, и видях, че по лицето на сирената се изрази смущение, когато идеше към мене. Явно бе, че тя очакваше аз да отида при нея. Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“.
към текста >>

Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец.
Почти бях тръгнал да отида към нея, когато чух думите: „спри се, нека тя дойде при тебе. Употреби нужните имена“. Подчиних се на гласа, и видях, че по лицето на сирената се изрази смущение, когато идеше към мене. Явно бе, че тя очакваше аз да отида при нея. Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно.
към текста >>

Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг.
Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг. 29) (фигурата липсва във вестника). То е грозно и същевременно демонско. Съставът на боите му се разбира лесно в табелата: пламенно-червеното е страстното желание, мътното кафяво — израз на егоизма, редицата куки — искането, силното желание. Интересно е сложното изображение във фигура 31 (фигурата липсва във вестника): „актьор пред първия си дебют“. Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове.
към текста >>

Съставът на боите му се разбира лесно в табелата: пламенно-червеното е страстното желание, мътното кафяво — израз на егоизма, редицата куки — искането, силното желание.
Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг. 29) (фигурата липсва във вестника). То е грозно и същевременно демонско. Съставът на боите му се разбира лесно в табелата: пламенно-червеното е страстното желание, мътното кафяво — израз на егоизма, редицата куки — искането, силното желание. Интересно е сложното изображение във фигура 31 (фигурата липсва във вестника): „актьор пред първия си дебют“. Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове. Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет. Характерът (тонът на чувствата) на един психогон определя неговата боя.
към текста >>

Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони.
Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й.
към текста >>

ми се съобщи, чрез видение, следното; Представяше вечер, тъмна нощ, но месечината се виждаше обвита с бел воал, с пълен светъл диск, на който бе написано със златни четливи букви: МИР, а около диска й бе наредено жълто и червено грозде и то толкова видно, че даже зърната му се различаваха, като в панер или на венец да го виждаш.
Мирът предсказан. Имах малко опитност по окултната наука, та като се продължи войната, жадувах да зная края й. Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение. На запитванията ми понякога получавах отговор: „не е настанало време“. Аз почти се бях изоставил от намеренията си, когато съвсем неочаквано една мартенска нощ през 1918 год. ми се съобщи, чрез видение, следното; Представяше вечер, тъмна нощ, но месечината се виждаше обвита с бел воал, с пълен светъл диск, на който бе написано със златни четливи букви: МИР, а около диска й бе наредено жълто и червено грозде и то толкова видно, че даже зърната му се различаваха, като в панер или на венец да го виждаш. Аз разбрах, че това означава мира, но исках да зная, на коя дата ще настане, та запитах. Отговора бе гласен: „виж добре“. Повторно се взрях, гледам същото, разбрах и казах: „благодаря“, че той ще настане в гроздобер. Гроздето узря, аз очаквах, но мира закъсняваше. Казах на един доверен приятел, който 5 посветен по-преди в тази тайна, но той ми каза: „видяното ти грозде не беше много узряло, бялото даже жълто, за това още ще почакаш“.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Морета, океани, планини, вулкани и пр.
Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
към текста >>

Изображението било червено боядисано.
Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото. Малко преди това майорът е бил силно разядосан, а през време на експеримента, който е извършил механически, възбуждението му се е усилило още повече. Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева. Изображението било червено боядисано. По същия начин е направен експеримент и с един амбулантен продавач, който бил изхвърлен от къщата и после повикан обратно. Дали на този случай може да се даде голямо значение, това не може да се твърди с положителност. В всеки случай изображенията напомнят на Барадюковит „Vortex tourbilloa“, изображение на силни вълнения от тъга и печал. Председателят на австрийското теософско общество г-н Йон Кордес ми обърна вниманието още, че дадената от майор Дарже „фотография на гнева“ много прилича на един психогон, изобразен в съчинението на Безант. Първата и най-близка мисъл би била в случая тая, че индивидуално изразения бои имат свръзка с табелата на боите у всеки отделен ясновидец, понеже всеки човек, поради особения си характер, има собствена боя на своята аура (окръжаващата го индивидуална атмосфера).
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато Райхенбах е движел в тъмно водната повърхнина в чашата, то г-ца Цинкел виждала следната картина: като че ли той разбърква нажежен до червено пясък.
Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др. Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша вода и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно. Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове. Когато Райхенбах е движел в тъмно водната повърхнина в чашата, то г-ца Цинкел виждала следната картина: като че ли той разбърква нажежен до червено пясък. Веднъж той дал на г-ца Цинкел квадратче хартия. Тя насочила перпендикулярно към хартията един свой пръст. Изпърво тя не виждала хартията, но скоро последната се напоила с нейния од и станала видима. По-после станала съвсем светеща, а след това даже от ръбовете й излизала тънка мъгла. Мъглата била по-силна при върховете на хартията.
към текста >>

Когато Райхенбах допирал лявата си ръка до южния полюс, пламъкът на северния полюс се удължавал по-малко и се боядисвал синьо- червено.
При държане в девата ръка светлината била червена, в дясната — сиво-синя. А от върховете си е изпускала пламък. Сензитивът вижда магнита обикновено на южния полюс червен, а на северния — син. Райхенбах допрел до южния полюс петте пръсти на дясната си ръка. Пламъкът на северният полюс, който по-рано бил дълъг един пръст, сега станал 11/2 — 2 пръста дълъг и си останал син. Когато Райхенбах допирал лявата си ръка до южния полюс, пламъкът на северния полюс се удължавал по-малко и се боядисвал синьо- червено. Понеже од излиза и из човешките уста, то когато Райхенбах турял единия край на металическа жица в устата си, сензитивът виждал жицата светеща, а от свободния й край излизал пламък. Когато стъклена пръчка или медна жица се вземе за краищата от двете ръце, то тая нейна половина, която е откъм лявата ръка. става червена, а другата — синя. Към средата й цветовете постепенно преминават един в друг. Много наблюдения и опити показват, че човек, огряван от слънцето, поглъща в себе си слънчевия од.
към текста >>

Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено.
Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е.
към текста >>

Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено.
Боите на кристалите — Спектър Боята на кристалната одична светлина е различна. Напр. опушеният топаз и планинският кристал са сини, турмалинът — жълт, сярата — синя и пр. Одичната боя на кристала е съвсем различна от обикновената му боя. Вън от основната боя на кристала, той си има и спектър, който се протака от единия полюс до другия. Одо-положителният полюс е син, а одо-отрицателният — червен. Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала. Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата.
към текста >>

Г-ца Райхел казала, че вижда медната плоча червено-светеща и съвсем прозрачна, защото през нея виждала прозорците на съседните къщи.
Наелектризираните железни, медни и цинкови плочи стават светещи и толкоз прозрачни, че сензитивите могат да кажат, какво се намира зад тях. Когато в 1844 г. Райхенбах е правел опит с г-ца Райхел в тъмна стая, прозорците били закрити с медни плочи. Вън греела луната. Тя огрявала медните плочи. Г-ца Райхел казала, че вижда медната плоча червено-светеща и съвсем прозрачна, защото през нея виждала прозорците на съседните къщи. Това е било в зелния виенски пазар. Райхенбах тогава е бил още в началото на своите опити и се разсмял на думите на сензитивката. Той се отнесъл с нея така, както се отнасят спрямо такива въпроси мнозина други, които не разбират тая област. Обаче, после Райхенбах чул от други сензитиви изявления за прозрачност на пиринчена тенекия и пиринчено кълбо, когато се наелектризират, за прозрачността на жицата, кога минава по нея ток, — и това го накарало да нареди систематични опити, за да види, доколко вярно има в това. Най-напред Райхенбах повторил опита с г-ца Райхел в Райзенберг и то не вече в тъмна стая, но вън на двора, при лунна светлина.
към текста >>

Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено.
В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина. Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено. Дясната страна при опита е била обърната към изток, което би трябвало да благоприятства за задържането на синята боя. Лявата страна си останала червена. Червената боя на дясната страна е била по-силна от тая на лявата. След като се облякъл и стоплил дясната си страна, явила се нормалната боя. След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя).
към текста >>

Ясновидство в бъдещето Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол.
Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од. Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние. Той е изследвал, макар и отчасти, и изкуствения или магнетичния сън. Резултатите, до които дошъл при своите опити и наблюдения върху магнетичния сън, са доста важни. По-долу ще кажем неколко думи за тях. Ясновидство в бъдещето Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол. За две минути Райхенбах излязъл с лампата, за да вземе нещо от съседната стая. Като се завърнал, намерил я заспала. Скоро тя почнала да говори с променен тон. Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“.
към текста >>

Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила.
Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент.
към текста >>

тегло на онази част от земната кора, която ни е позната (суша и морета, взети средно аритметично), достигаме до едно специф.
Ако е нужно какво-годе материално обяснение, следното ще хвърли негли до нейде светлина: Науката ни учи, че във и върху земната повръхнина се движат постоянни магнетически и електрически течения, подложени, обаче, на непрекъснати промени. Относно нашата земя, ние говорим за положителни и отрицателни магнетически и електрически течения; земята има свои магнетически полюси и т. н. и т. н. — Накъсо, ние можем да смятаме земята като един огромен електромагнит, а със същото право, разбира се, и другите планети. С тази представа много добре се съгласува това, що се знае за специфичното тегло на земята, именно — ако вземем средната аритметична на специф. тегло на онази част от земната кора, която ни е позната (суша и морета, взети средно аритметично), достигаме до едно специф. тегло на земната кора близо 2'5. Ала посочено е, че специф. тегло на земята е около 5‘4, а от това би трябвало да излезе, че по-голямата част от земната кора трябва да има специф. тегло най-малко 6'5 - 7; а това число почти съвпада със специф. тегло на желязото.
към текста >>

Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието.
„Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. „Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове 3 има велико сборище от деца“. За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34): „Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. „Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно.
към текста >>

Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“.
Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.
към текста >>

„Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.
Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. „Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“. (Гитанджали, № 103) — „Аз се спущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. „Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното.
към текста >>

а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено.
Ние ще се занимаем, първо, със съчетанията на тоновете с цветовите представи, съчетания, които се наричат „хроматични синопси и“. Сравнително често се срещат хора» в съзнанието на които вокалите се съчетават с определени цветови усещания. При това съществува известно сходство в усещанията, — напр. вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим!
СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X.
към текста >>

Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове.
Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят.
към текста >>

Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот.
силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили.
към текста >>

Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
към текста >>

Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас.
Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили.
към текста >>

Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено.
При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки.
към текста >>

Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне.
Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия.
към текста >>

На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога.
Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това. В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими.
към текста >>

Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море.
В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими. В такива случаи иде на помощ молитвата.
към текста >>

Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър.
Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа.
към текста >>

Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр.
От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция.
към текста >>

Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното.
Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция. Как се прилага, обаче, хромотерапията? Цялата работа е съвсем проста. Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово.
към текста >>

Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция.
Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция. Как се прилага, обаче, хромотерапията? Цялата работа е съвсем проста. Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово. При хромотерапия,почиваща на астрологията, се употребяват още няколко цвята. Такива стъкла е лесно да се набавят и за препоръчване е да бъдат с големина 40:45 см.
към текста >>

Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово.
Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства). Ако смесим жълто и червено, получаваме оранжево; този цвят оживява нервната мрачност, отстранява разсеяността, умората и студените тръпки, прилага се често твърде добре и при инфлуенция. Как се прилага, обаче, хромотерапията? Цялата работа е съвсем проста. Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово. При хромотерапия,почиваща на астрологията, се употребяват още няколко цвята. Такива стъкла е лесно да се набавят и за препоръчване е да бъдат с големина 40:45 см. Тези стъкла се поставят в рамки и евентуално се амалгамират живачно от някой стъклар — както обикновените огледала — което значително увеличава тяхното действие. Оставя се тогава слънцето да свети в това стъкло по начин, че човек да бъде осветяван от отразените лъчи. Аз препоръчвам по възможност две огледала, едното от ляво, а другото отдясно.
към текста >>

Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление.
Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа. Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая. Върху цветната стая ще говорим по- късно.
към текста >>

Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“.
Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито. Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“. Телепатията у животните. Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е. пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“. Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града.
към текста >>

Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море.
След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Край морето.
Пилигрим. II. На планината. III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова. 3. Мистицизъм. 1. Лудостта и мистицизмът, от X. Станли Редгров. II. Мистични фрагменти, от Д.
към текста >>

КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя.
Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни.
към текста >>

Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици.
* И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало.
към текста >>

Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг.
София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало. Унесена в мечти, започнах да се вслушвам в техния припев. И песента трептеше на моите уши: „Печална песен пеем ние, стари вълни, мрачни и грозни като бурна нощ. Но чуй, девойко!
към текста >>

Тук, дето сега се стеле широкото море, беше красива долина.
Но чуй, девойко! Защото нашата песен е грозна и велика. И ужас и благоговение ще заразят твоята душа. Но слушай! „Далеч, далеч в мрака на първите векове те водим ние. Тук, дето сега се стеле широкото море, беше красива долина. Мир и щастие цареше нявга тук. А сега, сега е покрита с ронлив и мокър пясък. „Радост и веселие цареше тук, защото хората бяха добри и се обичаха. „Щастие и радост цареше и в царския дом. Царят беше вече стар, но палатът се оживяваше от песните на младата му дъщеря, Кара.
към текста >>

Аморети съобщава, че като допре с свободната ръка челото си, движенията на махалото престават, ако след това си допре корема, движенията се възстановяват.
Ако турим едната с дръжката нагоре, другата — надолу, получава се кръг, ако турим двете с опашките нагоре, получава се пак права линия. 6. Обектът за изследване — портрет, ръкопис и пр„ се оставя да лежи няколко минути върху едно огледало. — След това огледалото на местото, дето е бил обекта, дава същите движения, каквито дава и върху самия обект. 7. Върху лист хартия или върху масата едно лице държи дланта на ръката си добре прилепена няколко минути. След това на местото, дето е била прилепена ръката, махалото прави същите движения, каквито и върху самото лице. 8. Аморети съобщава, че като допре с свободната ръка челото си, движенията на махалото престават, ако след това си допре корема, движенията се възстановяват. Ако с свободната ръка се допре другата ръка, в която е махалото, движенията на последното престават. Ако в свободната ръка се вземе някакъв предмет, посоката на движенията се изменя. 9. Ако опишем с ръка една окръжност голяма в диаметър около една педя и държим махалото в средата, то няма да се движи. Върху самата линия махалото ще описва знака на лицето, което я е описало. Махалото върху парче сребро напр.
към текста >>

Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено.
Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив. Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено. Пациентката оздравя в продължение на два месеца. 2. Болната имаше като асцендентен знак Телец, и като негов владетел Венера. Тя се намираше в хороскопа в знак Овен и бе освен това в съвпад с Сатурн, който се намираше също в Овен; и двете бяха в неблагоприятно положение. Асцендента бе добре аспектиран. Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично.
към текста >>

Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление.
Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен. Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен. Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца. Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила.
към текста >>

Преди всичко, трябва да се отбележи, че червено и синьо в много случаи — съгласно общите основи на хромотерапията, — се указаха като силно действащи, обаче посочения в този отдел метод докарва по-бързи и по-големи, по-основни резултати.
Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт. Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани. Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа. Преди всичко, трябва да се отбележи, че червено и синьо в много случаи — съгласно общите основи на хромотерапията, — се указаха като силно действащи, обаче посочения в този отдел метод докарва по-бързи и по-големи, по-основни резултати. Сега дохождаме на въпроса, кога трябва да започнат осветляванията. Това, което ще приведа в следната част. е само една теория, която, обаче, при голямо число опити, се указа удивително вярна. III. Татви и планетни часове Какво са татви? Това с нежни етерни трептения, които започват с изгрева на слънцето и се сменят всеки 24 минути, така че всеки два часа се повтаря същата татва.
към текста >>

Да приемем, че известна болест изисква червено осветляване — то ние вземаме теяс татва Намираме, по гореказания начин, че тя трепти през известен ден напр.
По-добре нека се осветлява през деня още веднъж. Вода се осветлява най-малко 4 ч. 24 мин. или още 2 ч. повече. Един пример ще обясни това. Да приемем, че известна болест изисква червено осветляване — то ние вземаме теяс татва Намираме, по гореказания начин, че тя трепти през известен ден напр. от 7 ч. 50 мин. — 8 ч. 14 мин. Ако почнем сега осветлението в 7'50, то последното трябва да продължи до 10 ч.
към текста >>

Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати.
Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство.
към текста >>

Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана.
Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор.
към текста >>

Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове.
Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари.
към текста >>

Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване.
Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях. Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае. Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно.
към текста >>

Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция).
Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно.
към текста >>

Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно.
Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му.
към текста >>

Червеното е низше, разрушително и разединително трептение.
Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом.
към текста >>

Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс.
към текста >>

Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение.
Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си.
към текста >>

Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване.
По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята.
към текста >>

Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство.
Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото.
към текста >>

Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия.
“ попитах го. „Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3! Това не очаквах от него. Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия. Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне. Мен ми беше, обаче, неспокойно и дълго не можах да заспя. През нощта бях събуден от сън от страшните викове на своя приятел, който, избелил очи, бягаше из стаята като обсебен и търсеше некакво оръжие. Станах и чувам вън зад вратата силно блъскане и тропане.
към текста >>

в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под.
се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

КЪМ ВЪРХА Преминах морето, сломена от бури, в пустинен оазис почивах, и галена нежно от светли лазури, безспирно към върха пътувах.
* Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар . . . * И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар! . . Иван Толев. КЪМ ВЪРХА Преминах морето, сломена от бури, в пустинен оазис почивах, и галена нежно от светли лазури, безспирно към върха пътувах. * Очи си изгледах по китни простори, да чакам другари-друмници, но мойте жаднеещи, плачещи взори съзират сал прелетни птици . . . * А татък нагор, в планината, дружина със песни отива, и мене на там се устремва душата, Злокоби, нима сте такива — Вси друми самотна да мина? * И тих глас несетно ми шепне: „дете си ти тъжно, на светло зачатйе, ти чужда ще бъдеш в другарства радушни: теб, дружке, те чака разпятйе, разпятйе!...“ 18. XI. 1922.
към текста >>

Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни.
Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
към текста >>

И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията.
И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става? “ Никой не е знаел точно в що се състои работата; на всички погледите са били отправени към синдиката на едрите капиталисти, за да съгласуват държането си с неговото; но синдиката изглеждал нехаещ, с пъхнати в джоба ръце и подсвиркващ с уста. А след акцеса на болестта следва упадъка. Новоизлюпените борсоиграчи, като закупували само за да препродадат бързо, почнали да се чувстват недобре, после се обхванали от все по-голям страх, изплашили се и накрай се обзели от страшна паника. И морето на доверието спаднало по-бързо, отколкото се издигнало и в нищо-време оставило на сухо хиляди малки рибки, да се превиват в ноктите на агонията. Законите, които управляват движенията на борсите, обясняват лесно подобна паника. Но това, което те съвсем не обясняват, то е постъпката на синдиката. Защо спекулантите милионери закупиха тия нищо неструващи мини? Ето в що бе работата: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод. Тия хора били магнатите на минното производство и, като такива, твърде заинтересовани в откриването на един начин за бързо и евтино извличане златото из кварцовите скали.
към текста >>

да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и.
Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати. За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи. Значи, ние бихме направили грешка, ако бихме взели нашите усещания за реалности. Действителната природа е друга, и ние не я познаваме. Но духат трябва да я изучи.
към текста >>

оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати.
Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати. За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи. Значи, ние бихме направили грешка, ако бихме взели нашите усещания за реалности. Действителната природа е друга, и ние не я познаваме. Но духат трябва да я изучи. Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име.
към текста >>

Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово?
Преди Галилей, Паскал и Торичели не допущаха, че въздухът тежи. Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим. През тоя въздух минават различни течения, които не знаем. Електричеството играе в него постоянна роля, проявлението на която ние съзираме само в бурно време, през силните прекъсвания на равновесието. Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина. Ухото ни възприема това, което наричаме Звук от 32 вибрации в секундата, от най тежките звукове до 36000 (най- острата свирня). Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации. Обонянието на животните се различава от човешкото. При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни.
към текста >>

; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина.
Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим. През тоя въздух минават различни течения, които не знаем. Електричеството играе в него постоянна роля, проявлението на която ние съзираме само в бурно време, през силните прекъсвания на равновесието. Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина. Ухото ни възприема това, което наричаме Звук от 32 вибрации в секундата, от най тежките звукове до 36000 (най- острата свирня). Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации. Обонянието на животните се различава от човешкото. При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Незнайна моя мисъл, втори съвършен мой ум, във веки и стон на променливото море и във всеки звук аз чувам твоя трепет, кат електричество, далечен, все пак част от мен!
Развила ли си се или си неродена, още несъздадена? Да не си мрак от сенките, зает от моя сън? Душа, душа моя, да бих живяла, за да те дочакам! II. Но де си ти? Била ли си или ще бъдеш? Незнайна моя мисъл, втори съвършен мой ум, във веки и стон на променливото море и във всеки звук аз чувам твоя трепет, кат електричество, далечен, все пак част от мен! О, Боже, Боже мой, да бих могла да те намеря! Уйлиам Р. Мур. Алхимията и модерната наука Няма нищо ново под слънцето“. При все това, алхимията, между другите учения, е била етикетирана, по общо съгласие, като едно старо суеверие, което, макар и да е било твърдо вярвано от хората на онова време, не може да устои на светлината на новата наука. В същото време туй, което обикновено днес е известно под името „Нова мисъл“ и „Ново богословие“, се предявява от мнозина само като съживление на най-старите окултни учения, преподавани от гърците, индусите и дори от древните египтяни.
към текста >>

„Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене.
За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него. „Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза?
към текста >>

В палатките войниците стояха спокойно, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката.
Началството се противопоставяше на тази опасна забава, но напразно. Понякога, след получаване някоя заповед от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички заповеди. Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано. Същевременно постоянната опасност направи войниците небрежни към нея. Виждал съм палатки, надупчени от куршуми. В палатките войниците стояха спокойно, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката. „В някои тази апатия произхождаше от голяма леност, у други, от замайване вследствие тютюна и опиума; но у повечето от моите събратя турци тя се дължеше на увереност, която произлизаше от вярата в предопределението. „Когато някой куршум убиеше някой от техните другари, те само забелязваха, едва снемайки лулите от устата си: „Нашият час още не е дошъл, да загинем не е по волята на Мохамеда“. „Признавам че тази безумна небрежност ми се струваше отначало чудна, но скоро тя престана да ме учудва. Тя даже потвърждаваше схващането, че не- кои са родени с „късмет“, а други „без късмет“. „Аз даже станах почти тъй небрежен, както и моите другари, понеже започнах да разсъждавам като тях.
към текста >>

Понеже бях уморен, аз нямах сили да се върна назад по стъпките, които личаха по пясъка.
„Моята зла съдба ме накара да не послушам съвета. Аз тръгнах подир проклетата примамка, която сигурно бе дело на зли духове, които замъглиха моя разсъдък и ме мамеха към своето видение. Час след час аз вървях все напред, като очаквах да стигна предмета на моите мечти. Но видението се теглеше напред по-бърже, отколкото аз го следвах и най-после аз се убедих, че англичанинът, който без съмнение е добил своите сведения от хората на тази страна, бе прав, и че блестящото видение, което аз вземах за вода, бе чиста измама. „Сега аз бях изтощен от умора: напразно аз търсех с поглед другарите, които бях напуснал Аз не виждах ни хора, ни животни, нито не каква следа от растителност в пясъчната пустиня. Понеже бях уморен, аз нямах сили да се върна назад по стъпките, които личаха по пясъка. „Тъжно аз ги гледах, като водач в тази непозната страна. Вместо да се отдам на моите лениви наклонности, аз трябваше, макар и с последни усилия, да тръгна обратно, преди да се е явил вечерния ветрец. Привечер аз усетих зефира и, несъзнавайки опасността, аз му се радвах; но какъв беше моя ужас, когато видех, че той е заличил стъпките ми по пясъка. Аз не знаях на къде да тръгна. Обхвана ме ужас.
към текста >>

В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му.
Бяхме в голяма неизвестност, дали града ще остане сръбски ръце или ще дойдат българите. Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле. В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му. Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина.
към текста >>

През октомври сънувах, че бързам, подтикван от непознат спътник, за някакъв санаториум (подобен на Варненския, но море се не виждаше).
R.), който между другото беше ми изпратил и своя портрет. На 22.VII. 1922 година получих от него писмо с дата 14 с. м , след което престана да ми пише. Аз, обезпокоен от това, още повече като минаха два и три пъти по 20 дни (за толкова време отиваше писмо и биваше последвано с отговор), писах още веднъж на горния адрес, но пак не получих отговор. През октомври сънувах, че бързам, подтикван от непознат спътник, за някакъв санаториум (подобен на Варненския, но море се не виждаше). Аз полагах неимоверни усилия, за да удовлетворя желанието на спътника си, който все още не беше доволен от моята стремглава бързина, и чувствувах сърцето си като че ли ще изскочи. Като замаян, бързах из галериите на санаториума и отварях вратите на всички стаи от двете страни на галериите, макар че спътникът ми ме дърпаше и водеше навътре. Стигнахме една стълба, която изкачих като взимах по 2— 3 стъпала наведнъж. Водачът ми отвори една врата и ме остави и повече не го видях. Погледнах в стаята и с изумление видях бледото лице на кореспондента си с открит корем и един човек стоящ до него.
към текста >>

Pockau (apud aussig): едната — санаториума и с една стрелка посочваше стаята си, където бил (втория етаж), а другата — общия изглед на града, дето нямаше море, а река, и при това санаториумът имаше известна прилика с нашия крайморски такъв, било в сградата, било с градината.
S. R. Тук има есперантисти, обаче никой не ме е посетил, освен брат ми, който ми заяви, че за него било позволено да ме навестява, а за други не“, и т. н., други лични работи, които не са от значение. Имаше приложени две пощ. картички — изгледи от rp. Pockau (apud aussig): едната — санаториума и с една стрелка посочваше стаята си, където бил (втория етаж), а другата — общия изглед на града, дето нямаше море, а река, и при това санаториумът имаше известна прилика с нашия крайморски такъв, било в сградата, било с градината. Аз му писах за своя сън и той доста се учуди. Вълнувала го е мисълта, какво ли ще си помислят неговите кореспонденти, а най-вече аз, защото съм му бил по близък по възраст, знание на езика и други някой науки. Повече да пиша бих отегчил четеца. Те са наши лични отношения. А болестта му била наистина — възпаление в корема.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-.
Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора!
към текста >>

А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил!
към текста >>

Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш.
Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си. Поетите тъкат за тебе було със златните конци на своето въображение, художниците дават винаги на твоя образ новото безсмъртие. Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш. Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост. Ти си полу-жена и полу-блян. Превела: СТЕЛЛА. ________________________________________________ [1] Виж превода на сбирката му Гитанджали в год. I на Всемирна Летопис и биографически очерк с портрета на Рабиндранат Тагор и характеристика в год.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради.
О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич!
към текста >>

А там зад теб, тъй близо, толкоз близо, кънтеше песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание — онуй велико, свето, светло и безкрайно море на любовта .
И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха вяра! И помощ и лъжа в акордите, с надежди що ечаха! А там зад теб, тъй близо, толкоз близо, кънтеше песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание — онуй велико, свето, светло и безкрайно море на любовта . . . III. Из „Свети Франциск“ Виждам: Тече човешка кръв. Вълкът, хиената, чакалът леговището си напущат. Пожарища едно след друго пламват, сираци гладни плачат и майките раздират свойта гръд. Виждам: сакати из ръцете си изсъхнали изпущат стропилото, а старци без опора и слепи, дирят хляба си напразно .
към текста >>

Ако, поради атмосферните условия, слънцето би изглеждало така постоянно червено, ние бихме повярвали, че тя е нормалната му краска.
Аз написах в моята обсерватория в Жювизи, на 13 ноември 1917 год.: „тази студена сутрин, слънчевият диск пламти червен. Атмосферата е наситена с полупрозрачна мъгла. Хубав зимен пейзаж, макар че много дървета да са запазили още зелените си листа. Много от тях са жълти и възчервени. Повечето са вече оголени. Ако, поради атмосферните условия, слънцето би изглеждало така постоянно червено, ние бихме повярвали, че тя е нормалната му краска. Никой още не го е видял бяло· Така е и за много други неща. Нашите впечатления са естествената основа на съжденията ни. Този е, вероятно, стотния случай като виждам така слънцето и размишлявам по същия начин. И всичките ни чувства могат да бъдат пак същите“. Като преписвам тази бележка, мога да прибавя това, което съм казвал често от петдесет години насам: ако атмосферата би била още по непрозрачна или постоянно обвита с облаци, слънцето никога не би било видимо, нито звездите, системата на света би била неизвестна и човешкият род би останал неизцеримо в най-абсолютно невежество за действителността.
към текста >>

Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини.
От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй. се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива. Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини. Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен?
към текста >>

Море — И.
Знаменитият английски писател, сър Артър Конан Дойл, придружен от съпругата си, е присъствал на конгреса и е бил прогласен единодушно и възторжено за почетен председател. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Делегатите на конгреса в Лиеж В дъното (прави от ляво на дясно): Е. П. Хюит — Преводачката — Лйогран — Джералд Хюит — Клеман де Сен-Марк — Джемс Бойд — Г-жа Джеси Гринзууд. Седнали на естрадата (от ляво на дясно): Л. Море — И. Коннипкс — Г-жа Конан Дойл — сър. Артър Конан Дойл — Г-жа Дюсел — Гео Ф. Бери Прави пред естрадата (от ляво на дясно): Г-жа Бюрже — Николай — Тиебо — Г. Уалтърп — Л. Хеймс — Е.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!...
Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи. .. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори.
към текста >>

Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне.
И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?... * * * Боже! Защо ме тъй наказваш?
към текста >>

Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот!
Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във погнуса, от черните, отрудени ръце, от дрипите, пропити с труд и пот. Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте заповеди нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · .
към текста >>

Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море.
Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете. Любовта на Витлеемските пастири накара да се забрави гостолюбивата милостиня на свинаря от Итака. Тримата маги След някой ден пристигат трима маги от Халдея и коленичат пред Исуса. Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море. На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море. Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея. Дойдоха да се поклонят на цар, а намират едно зле повито пеленаче, вътре в обора. Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи.
към текста >>

На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море.
Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете. Любовта на Витлеемските пастири накара да се забрави гостолюбивата милостиня на свинаря от Итака. Тримата маги След някой ден пристигат трима маги от Халдея и коленичат пред Исуса. Дойдоха, може би, от Екбатана, може би от бреговете на Каспийското море. На гърба на своите камили с издути дисаги на седлата, пребродили Тигър и Ефрат, през голямата пустиня на номадите, край мъртвото море. Една нова звезда, подобно на комета, що се явява сегиз-тогиз на небето, за да възвести рождението на някой пророк или смъртта на Цезаря, ги заведе до Юдея. Дойдоха да се поклонят на цар, а намират едно зле повито пеленаче, вътре в обора. Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря.
към текста >>

Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“.
И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва). _______________________________________ 1) Валаамовото магаре спаси с думите си пророка, по-мъдро от мъдреца. Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“. Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата.
към текста >>

Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ.
Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни. В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му.
към текста >>

Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед.
За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца.
към текста >>

Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество.
към текста >>

Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен.
— Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна.
към текста >>

Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина.
С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му.
към текста >>

— Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи.
Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . .
към текста >>

Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах.
Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували. Недейте иска от мен подробностите на онзи живот, в който се лутах преди, достатъчно е да ви кажа това, до което достигнах напоследък. Не всякога, когато впадах в тия състояния на забрава, аз не помнех — напротив — някога събужданията донасяха в съзнанието ми достатъчно ясни и отчетливи картини на места и лица. Дълго, дълго време аз си мислех, че това са прищевки на съня — поне до тоя момент, кога то, заинтересован от честото виждане на червеноглавия Дик, аз потърсих адреса му и му писах. Вие видяхте какво получих — тия фотографии, които гледахте и вие, не бяха нищо друго, освен точно копие на това, което тъй често бях виждал, когато изпадах в това състояние. Но нещо по-странно — аз именно се виждах в същия вид, както онзи пълен господин, който се бе фотографирал заедно с Дик! Ето защо аз така много бях развълнуван. Разбирате ли какво значеше това? аз писах тутакси на Дик и му изпратих моя портрет като го замолих да го покаже на другаря си.
към текста >>

Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете.
Всичко, което можете да по желаете, съществува за божествения дух. Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага.
към текста >>

На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава.
Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала. Преди около една година един гръцки офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т. Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави. На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава. След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул. „Паренсов“, да обади на г-жа Д, че нейното предсказание се сбъднало. Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина. Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение.
към текста >>

Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години.
След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр.
към текста >>

Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им.
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле. Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства?
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи.
С вяра Ное, уведомен от Бога за неща, които не беха още видими, убоя се и направи ковчег за спасението на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата, която е от вярата. С вяра послуша Авраам, когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото, което имаше да вземе за наследие, и излезе без да знае де отхожда. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше на шатри с Исаака и Якова, сънаследници на същото обещание. Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление.
към текста >>

С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото? Разбира се, немат, те немат никаква вяра!
към текста >>

Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка.
„Ново училище”, сп. „Педагогическа практика” и др. Автор на редица разкази, есета, учебници (буквари, читанки, сметанки) за най-малките, студии - „Преосвещений Поликарп Патароликийски” (1934) и др. Редактор на книги за деца. Книги: „Школско звънче. Разкази, очерки и хуморески из живота на даскала” (1914), „Радостинчо и Веселушка. Стихотворна сбирка” (1922), „Ялан Кюсе. Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка.
към текста >>

Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя.
Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата. Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът. Това, което трябва да се разгледа, е майчината страна, тази коренна субстанция или майчинството на всички неща, в което всички неща се оформяват и от което всички неща изхождат. Понеже то е действително част от Абсолютния, то е, след., съвършено и чисто или, с други думи, то е истинската „д е в с т в е н а“ субстанция, недокосната и непорочна, или неосквернена, ако можем да си послужим с такива думи във връзка с това. Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . .
към текста >>

Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“.
За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно.
към текста >>

Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“.
Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно. Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е.
към текста >>

2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“.
Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е. така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини. (Следва гл. III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“. 2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“. Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека.
към текста >>

Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун.
така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини. (Следва гл. III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“. 2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“. Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека. Индивидуалността е съставена от трите най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия трите, след като са се развили.
към текста >>

Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата.
Хижата се осветляваше само от слабия огън на огнището и от кандилото, та тя не можеше добре да ме види. "Госпожо, странник съм. Мога ли да нощувам у вас? - О, господине, на драго сърце, но доколкото мога да те видя (а аз бях добре облечен, с "френски дрехи" и брилянтен пръстен на ръката), това не е място за теб. Аз имам само корав миндер и покривките ми са черги. Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата. Тогава тя сърдечно ме закани. Поля ми да се измия. Като се извини, че няма с що друго да ме нагости, сложи на софрата хляб и лук. После ми постла на миндеря, а за себе си на земята, до огнището до което седна и се вгледа в замиращия огън. Скоро аз се престорих на заспал.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност.
Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили. Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили. Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност. фиг. 12. Устройство на червеното кръвно телце. Отвън на вътре. Значи, човешката съдба и земната съдба са тясно свързани една с друга. Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените кръвни телца на човека.
към текста >>

Устройство на червеното кръвно телце.
Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили. Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност. фиг. 12. Устройство на червеното кръвно телце. Отвън на вътре. Значи, човешката съдба и земната съдба са тясно свързани една с друга. Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените кръвни телца на човека. Поради тази връзка между етерните сили съществува вечно взаимодействие, хармонично развитие на земята и човека, на макро — и микрокосмоса. След това нека сравним етерния външен строеж на земята със строежа на атома.
към текста >>

Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин.
Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи.
към текста >>

Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън.
Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми.
към текста >>

Обича да живее край вода и да пътува по море.
Луната в Рака Пестеливост. Силна сензитивност, въображение. Обич към домашното огнище и към майката. Приветлив и приятен в обходата си, ала непостоянен в дружба. Интуиция и подражателен дар. Обича да живее край вода и да пътува по море. Луната в Лъва Избира длъжност, която е свързана с голяма отговорност. Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят. Интуитивна, но горда натура. Склонност към другия пол и към лукса изобщо. Луната в Дева Годен повече за слуга, отколкото за господар.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Учениците ще обърнат внимание, че листата са червено-морави по долната си повърхнина.
Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че и кореновия връх, кога расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидна движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а на страни близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се развие настрани към влагата и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки. Превръщане на светлината в топлина в студена местност. Когато се разхождате в гъста сенчеста гора, можете да срещнете красивите пъстри листа на бутурчето или цикламена (Cyklamen neapolitanum), гълъбовото око (Hepatica triloba), каменоломката (Saxifraga) и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата са червено-морави по долната си повърхнина. Да обърнем внимание къде има такива растения — в гъсто, сенчесто място. Там слънчевата светлина прониква по-малко. Долната листна повърхнина става червена (антоциян). Червеният цвет абсорбира светлината, преминала през листа, и я превръща в топлина, нужна при растежа и при други функции на растението. Така светлината се използва напълно, нищо не се изгубва от нейната енергия.
към текста >>

Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той.
И те копнеят за нея! И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека! 9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи.
към текста >>

Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес.
. . За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе. След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане. След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило. А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица. Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход.
към текста >>

Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й.
Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“.
към текста >>

Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват.
Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя.
към текста >>

3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните.
Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили (Следва) _____________________________________ 1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея. 2) Вж. описание на работата на това събрание в кн. VI год. I на Всемирна Летопис. 3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните. 4) Вж. Кабала във „Всемирна летопис“, год I. Проф. Д-р О. Рьомер. Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес?
към текста >>

НАГОРЕ

0.75729393959045