Търсене в текстове за 'Целокупен Живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 910 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден.
И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението?
към текста >>

И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.
И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя.
към текста >>

Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас.
И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват.
към текста >>

И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.
Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
към текста >>

Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?
Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.
към текста >>

Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка.
към текста >>

Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.
Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
към текста >>

2. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

РАНОБУДНИТЕ Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието.
РАНОБУДНИТЕ Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието. Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите идеи в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси. Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено.
към текста >>

Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития.
И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота.
към текста >>

Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание.
Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух.
към текста >>

Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес.
Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана!
към текста >>

Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота.
Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този! Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес.
към текста >>

" Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес.
Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола!
към текста >>

Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще!
Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало! Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното. Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден.
към текста >>

Защото сега в живота става един „странен" процес.
И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало! Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното. Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден. Зазорява се. А тия, които са ранобудни и станат да посрещнат великия изгрев, ще бъдат отделени от спящите и привлечени в живия цикъл на един нов ден, а спящите, ония за които още не е съмнало, ще потънат в нощта да си доспят. Ранобудните – те са новият, жив ден! Г.
към текста >>

3. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
към текста >>

Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
към текста >>

В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път.
към текста >>

Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>

На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят.
към текста >>

който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие.
Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята.
към текста >>

От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода.
към текста >>

А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух.
към текста >>

Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот.
Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо. От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността.
към текста >>

Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината.
Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън.
към текста >>

При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула.
Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем.
към текста >>

И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват.
При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение.
към текста >>

Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът.
Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества.
към текста >>

Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот.
Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък?
към текста >>

към личния живот, към временните удоволствия.
Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно.
към текста >>

Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието.
Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
към текста >>

Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс.
– В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си.
към текста >>

Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята.
към текста >>

Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот.
Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се.
към текста >>

Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си.
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии.
към текста >>

Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания.
По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб.
към текста >>

Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен.
той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>

В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>

4. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия.
Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества.
към текста >>

Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията.
Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот.
към текста >>

Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот.
Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват.
към текста >>

Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват.
Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура.
към текста >>

Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос.
Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е.
към текста >>

Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот.
– Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата.
към текста >>

Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е.
Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми.
към текста >>

докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата.
Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения.
към текста >>

И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.
На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото.
към текста >>

Те са форми без живот.
Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество.
към текста >>

И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота.
Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа.
към текста >>

Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха.
Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>

Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши.
Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>

5. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
към текста >>

Любовта носи пълния живот.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът.
към текста >>

Животът става реален, когато човек познава Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
към текста >>

Ако не разбере живота, не може да разбере и времето.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане.
към текста >>

Най-великото нещо извън Любовта е животът.
Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно.
към текста >>

Животът е плод на Любовта.
Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране.
към текста >>

Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл.
към текста >>

В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане.
Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
към текста >>

В живота има диференциране.
Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта.
към текста >>

Живот без любов няма никакъв смисъл.
Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
към текста >>

Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат.
към текста >>

Животът не може да се прояви без обич.
В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот.
към текста >>

Живот без обич няма.
Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности.
към текста >>

Първият път на живота е обичта.
В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене.
към текста >>

Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат.
Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания.
към текста >>

Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот.
Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
към текста >>

Вечният живот съдържа безкрайни възможности.
Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
към текста >>

А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден.
към текста >>

За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно.
към текста >>

Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми.
Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта.
към текста >>

Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден.
А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен.
към текста >>

Животът не е еднократен, а продължава вечно.
За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън.
към текста >>

Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава.
Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.
към текста >>

Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта.
Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен.
към текста >>

И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.
Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.
към текста >>

Животът, който е в нас, е съвършен.
Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици.
към текста >>

Животът е нещо свободно, неуловимо.
Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.
към текста >>

Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота.
Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
към текста >>

Животът може да бъде само добър.
Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен.
към текста >>

Лош живот няма.
И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
към текста >>

Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици.
Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност.
към текста >>

И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>

Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
към текста >>

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека.
към текста >>

Думата „живот” всъщност подразбира разумност.
Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа.
към текста >>

Дето няма разумност, няма и живот.
И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един.
към текста >>

Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот.
към текста >>

Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала.
към текста >>

Този именно живот е дял на човека.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя.
към текста >>

В истинския живот няма смущения, а постоянна работа.
Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
към текста >>

Животът сам по себе си е един.
Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя.
към текста >>

Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот.
Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
към текста >>

Физическият живот постоянно се изменя и променя.
Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани.
към текста >>

Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот.
към текста >>

Духовният живот се променя, без да се изменя.
Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.
към текста >>

Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината.
към текста >>

А божественият живот нито се изменя, нито се променя.
Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете.
към текста >>

Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани.
Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете.
към текста >>

Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот.
Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене.
към текста >>

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината.
Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата.
към текста >>

И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете.
Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!
към текста >>

А яденето е предговор на физическия живот.
За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание.
към текста >>

Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата.
Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления.
към текста >>

Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>

Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи!
към текста >>

Зазоряване на живота, това е Любовта.
Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето.
към текста >>

Изгрев на живота, това е Мъдростта.
Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето. Изгрей в живота.
към текста >>

Пладне на живота, това е Истината.
Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето. Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод!
към текста >>

Зазори се в живота!
Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето. Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне. Узрей!
към текста >>

Изгрей в живота.
Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето. Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне. Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод. ,
към текста >>

И когато се издигнеш до пладнето на живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод. ,
Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето. Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне. Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод. ,
към текста >>

6. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отделните прояви в общия и целокупен живот на великата природа са изолирани един от други - съставят отделни науки; отделните науки са класифицирани на отдели, а в тия отдели видовете, родовете и т. н.
Един отколешен процес на дележ, който сега е взел най-стихийни размери, защото предстои да настъпи скоро неговият край. Човечеството, изпълнявайки непреклонната воля на развоя, се качва и слиза по извитъците на възход и слизане и върви напред. Знайно е за всички хора, че в различните моменти (ери) на историческия развой, това човечеството се е домогвало до различни ценности и ги е поднасяло като скъпи дарове в съкровищницата, където всичко преминало през огън се запазва за вечни времена. Ние сега преживяваме дните, когато на изпънатите длани се поднася в тая съкровищница аналитичната мисъл и нейните продукти. Светът е раздробен на молекули, атоми, електрони. Отделните прояви в общия и целокупен живот на великата природа са изолирани един от други - съставят отделни науки; отделните науки са класифицирани на отдели, а в тия отдели видовете, родовете и т. н. съставят нещо свое, вярно изучено и изследвано само за себе си. Дробеж е делото на човека-мислител особено от три века насам. Дроби се така наречената „мъртва природа,“ дроби се и организираната природа. Отделните явления са изследвани с вещина и търпение. Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас.
към текста >>

7. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини.
Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството. След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура.
към текста >>

Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата".
Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.
към текста >>

Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска.
Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си.
към текста >>

И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно".
Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега.
към текста >>

Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си.
Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма. Душата на нашата епоха е в национализмът, казват мнозина.
към текста >>

Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред.
Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения. Те са може би в известен смисъл хубави. Ала крайният национализъм внася само зло. При това той е практически невъзможен, следователно, разумно необоснован. Да изучиш една нация, далеч, не значи, че си изучил света и човечеството. Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред. Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята. Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират.
към текста >>

Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират.
Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред. Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята. Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството.
към текста >>

Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота.
Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята. Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените.
към текста >>

Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр.
Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век.
към текста >>

Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви.
И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време.
към текста >>

И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам.
Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха.
към текста >>

Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота".
В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят.
към текста >>

Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл.
Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят. Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция.
към текста >>

И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време.
Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят. Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция. Тези нови схващания ще оживят и създадат една друга епоха на човечеството. те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица.
към текста >>

Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция.
Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят. Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция. Тези нови схващания ще оживят и създадат една друга епоха на човечеството. те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица. Те ни довеждат до схващанията на окултизма. В тази насока и върху тази основа трябва да почиват всичките характерологични, научни и в областта на изкуството издирвания. Тогава можем да се надяваме, че една нова епоха, която иде ще даде на човечеството толкова много светли и творчески тласъци, каквито не са запомнени досега.
към текста >>

8. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност.
към текста >>

Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние.
към текста >>

Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие.
към текста >>

Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност.
Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие.
към текста >>

Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот.
Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие. Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както капещите есенни листа предвещават идването на зимата. Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати.
към текста >>

9. УДОВОЛСТВУВАНЕ И И СВОБОДА - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2.
Инж. Руси Николов РАЗМИШЛЕНИЯ 1. Вечността Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност, на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание.
към текста >>

Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот?
Вечността Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност, на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа.
към текста >>

Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява.
Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност, на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека.
към текста >>

Това е частична проява на живота.
Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие.
към текста >>

Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание.
Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва със свръхсъзнанието и започва съзнателно да работи за Бога.
към текста >>

Така схванат животът, човек става активен, готов за работа.
Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва със свръхсъзнанието и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко.
към текста >>

Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3.
— Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва със свръхсъзнанието и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко.
към текста >>

10. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 1 15 ноември 1928 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов, гр. Севлиево. * * * Драги читателю! Ето пред тебе едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена.
към текста >>

Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни.
Ето пред тебе едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена. Поднася се даром. И се надява да получи материалните си средства чрез доброволни вноски — от тези, които го обикнат! То е скромно, и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце. Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни. Ако то ти хареса, съобщи ни да ти го пращаме редовно. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно. Ред. „Братство“ Съдържание: Истината За обществото „Бяло Братство“ (Д-р Ст. Кадиев) Слово и дело (Пламен) Младежка колона: ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ (Л.
към текста >>

Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна.
Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда. Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви на глед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а грозната е вярна само по форма, — не и по съдържание. Така много хора и много философски теории са верни като празната стомна — по форма; а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание. Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. (според Дънов) За обществото „Бяло Братство“ Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна.
към текста >>

Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята.
Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение. Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си: Г. Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие. Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение.
към текста >>

се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще.
Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината. Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще. Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Ст. Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново.
към текста >>

Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново.
се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще. Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Ст. Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново. Важното е, че всички ние, чрез нашия целокупен живот, чрез нашите мисли, чувства и дела, трябва да влеем в света една опресняваща струя. Много са хората, които говорят за обнова и братство. Много са тия, които искат да освобождават света. Много, различни, и често противоположни са техните разбирания и методи. Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи.
към текста >>

Важното е, че всички ние, чрез нашия целокупен живот, чрез нашите мисли, чувства и дела, трябва да влеем в света една опресняваща струя.
Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Ст. Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново. Важното е, че всички ние, чрез нашия целокупен живот, чрез нашите мисли, чувства и дела, трябва да влеем в света една опресняваща струя. Много са хората, които говорят за обнова и братство. Много са тия, които искат да освобождават света. Много, различни, и често противоположни са техните разбирания и методи. Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи. Малцина, твърде малцина чувстват, че трябва да започнат първом със себе си.
към текста >>

Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправяте, разбира се безуспешно, своите усилия.
Много са хората, които говорят за обнова и братство. Много са тия, които искат да освобождават света. Много, различни, и често противоположни са техните разбирания и методи. Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи. Малцина, твърде малцина чувстват, че трябва да започнат първом със себе си. Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправяте, разбира се безуспешно, своите усилия. Наистина, трябва да признаем, че задачата, с която са се нагърбили тия хора е тежка, извънредно тежка, че идеалът към който тя се стремят е тъй-далечен, тъй мъчнодостижим, че всяка крачка по пътя към него трябва да бъде направена с цената на огромни усилия. Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота.
към текста >>

Обаче, животът се нуждае от опит!
Много, различни, и често противоположни са техните разбирания и методи. Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи. Малцина, твърде малцина чувстват, че трябва да започнат първом със себе си. Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправяте, разбира се безуспешно, своите усилия. Наистина, трябва да признаем, че задачата, с която са се нагърбили тия хора е тежка, извънредно тежка, че идеалът към който тя се стремят е тъй-далечен, тъй мъчнодостижим, че всяка крачка по пътя към него трябва да бъде направена с цената на огромни усилия. Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.
към текста >>

Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля.
Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи. Малцина, твърде малцина чувстват, че трябва да започнат първом със себе си. Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправяте, разбира се безуспешно, своите усилия. Наистина, трябва да признаем, че задачата, с която са се нагърбили тия хора е тежка, извънредно тежка, че идеалът към който тя се стремят е тъй-далечен, тъй мъчнодостижим, че всяка крачка по пътя към него трябва да бъде направена с цената на огромни усилия. Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител.
към текста >>

Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота.
Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправяте, разбира се безуспешно, своите усилия. Наистина, трябва да признаем, че задачата, с която са се нагърбили тия хора е тежка, извънредно тежка, че идеалът към който тя се стремят е тъй-далечен, тъй мъчнодостижим, че всяка крачка по пътя към него трябва да бъде направена с цената на огромни усилия. Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство.
към текста >>

Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.
Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He!
към текста >>

Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота.
Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He! Та и нито е нужно, нито е възможно да се бърза тука. Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно но сигурно развиващо се семе. И наистина, само по този път то ще израсте в огромно дърво, несломимо от никакви бури и даващо храна, с плодовете си, на милиони. Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота. Обаче какво виждаме в действителност? — Всички знаят, та няма защо да описваме тук нападките и преследванията, на които е изложено Бялото Братство. Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света. Ето защо, нас не ни засягат нападките, които тъй-щедро се изсипват върху ни. Нека Бог бъде нашия Съдия!
към текста >>

Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света.
Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно но сигурно развиващо се семе. И наистина, само по този път то ще израсте в огромно дърво, несломимо от никакви бури и даващо храна, с плодовете си, на милиони. Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота. Обаче какво виждаме в действителност? — Всички знаят, та няма защо да описваме тук нападките и преследванията, на които е изложено Бялото Братство. Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света. Ето защо, нас не ни засягат нападките, които тъй-щедро се изсипват върху ни. Нека Бог бъде нашия Съдия! А на тия, които ни преследват, ние най-искрено прощаваме. Пламен Който работи, за да спечели пари, е слуга. Който работи поради любовта, която има, е син Божи!
към текста >>

„Нека вашето вестниче потърси и се помъчи да възроди нещо из покрусения живот на човека“.
Нека Бог бъде нашия Съдия! А на тия, които ни преследват, ние най-искрено прощаваме. Пламен Който работи, за да спечели пари, е слуга. Който работи поради любовта, която има, е син Божи! Младежка колона ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ. „Нека вашето вестниче потърси и се помъчи да възроди нещо из покрусения живот на човека“. Драги М. Препрочитам писмото ти, и отново силна болка свива сърцето ми . . . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта.
към текста >>

И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина.
Драги М. Препрочитам писмото ти, и отново силна болка свива сърцето ми . . . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява.
към текста >>

Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“.
Препрочитам писмото ти, и отново силна болка свива сърцето ми . . . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“.
към текста >>

Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им.
. . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта.
към текста >>

Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях.
Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот.
към текста >>

Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява.
И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов.
към текста >>

Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот.
Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни.
към текста >>

Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов.
Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията?
към текста >>

Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец.
Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота?
към текста >>

Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му.
Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания?
към текста >>

Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел.
в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота. Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството.
към текста >>

Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота?
Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота. Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл.
към текста >>

— Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота.
Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота. Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това?
към текста >>

Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл.
Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота. Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно.
към текста >>

И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност.
От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота. Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . .
към текста >>

Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот!
Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний.
към текста >>

Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича!
Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний. Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени. Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни! А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков!
към текста >>

Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени.
И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний. Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени. Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни! А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков! За условните стойности Человеците приличат на затворници — и те като тях си създават ценности валидни само в оградата; правила и наредби неизлизащи вън от прага на затвора. Свободният човек в туй време има други ценности. В същото положение е и съвременното человечество затворено в своето физическо тяло.
към текста >>

Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни!
. . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний. Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени. Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни! А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков! За условните стойности Человеците приличат на затворници — и те като тях си създават ценности валидни само в оградата; правила и наредби неизлизащи вън от прага на затвора. Свободният човек в туй време има други ценности. В същото положение е и съвременното человечество затворено в своето физическо тяло. То си е създало кумири (науки, изкуства, закони, култура и пр.).
към текста >>

А самите му идоли в очите на Природата нямат тая стойност, каквато им се дава — от там фалшивият живот, който уж все за добро и щастие се бори, а в края на краищата иде все смъртта и разрушението ... Ето защо трябва да се намерят ценностите, които са ценности на самата природа и следователно имат значение и стойност при всички времена и условия.
За условните стойности Человеците приличат на затворници — и те като тях си създават ценности валидни само в оградата; правила и наредби неизлизащи вън от прага на затвора. Свободният човек в туй време има други ценности. В същото положение е и съвременното человечество затворено в своето физическо тяло. То си е създало кумири (науки, изкуства, закони, култура и пр.). Забравило е че те са творение на неговите собствени ръце — чака от тях изцеление, помощ, спасение. А самите му идоли в очите на Природата нямат тая стойност, каквато им се дава — от там фалшивият живот, който уж все за добро и щастие се бори, а в края на краищата иде все смъртта и разрушението ... Ето защо трябва да се намерят ценностите, които са ценности на самата природа и следователно имат значение и стойност при всички времена и условия. Това търсят будните души, знаят учителите и води към него Учителят. Л. Л. Ти! Видях Те, приел вида на малко бръмбарче. То имаше солидни криле, които свличаше на гърба си, както стопанинът стоваря от колата тежките ритли, когато се връща от тежка работа. То прибираше срамежливо украсените си с дантела долни крилца.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 15 август 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Бялото Братство. Окото — синтез на тялото и душата (Кирил Георгиев — скулптор, Варна) Из Беседите Яжте повече плодове и зеленчуци! (Из в.
към текста >>

Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи.
Окото — синтез на тялото и душата (Кирил Георгиев — скулптор, Варна) Из Беседите Яжте повече плодове и зеленчуци! (Из в. „Добро здраве") Побеждавайте злото чрез доброто! (П. Г. П.) Книжнина Бялото Братство. Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи. несъзнателни сили. Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот. Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници. И двете вярвания са еднакво детински. Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план.
към текста >>

Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот.
„Добро здраве") Побеждавайте злото чрез доброто! (П. Г. П.) Книжнина Бялото Братство. Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи. несъзнателни сили. Че няма никакво съзнание, че няма никаква разумна сила, която да направлява безкрайно сложния в своите прояви целокупен живот. Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници. И двете вярвания са еднакво детински. Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план. Великото Всемирно Бяло Братство представлява от себе си сбора на всички духове от цялата вселена, на всички разумни сили, въплътени или не, които работят, в хармония с Божията воля, за изпълнение на великия Божествен План на всемирната еволюция. Центъра на Всемирното Бяло Братство, това е Великата Бяла Ложа на Учителите, които работят за издигането на целокупния живог, на всички същества.
към текста >>

с превърнали живота в хаос и земята в ад.
От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание и намеса. Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и благоденствието на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили. с превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. Бавно но сигурно ние се движим към Новата Бре, когато ще имаме: един Бог, една Религии, едно обединено човечество и една единствена държава върху цялото земно кълбо. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук, на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята. Учителя Дънов Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов!
към текста >>

От тоя ден, ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога!
... И той ни спаси! ... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! ... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов ... Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме, — и той ни съживи! От тоя ден, — и завинаги — ние сме със него! От тоя ден, ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя. Минават оттогава дните, месеците и годините, — и нашия път е все тъй прав и тъй светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза, — те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото.
към текста >>

— Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот.
Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греxa и смъртта! Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадена цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години. — Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения.
към текста >>

За нейното усвояване е необходима дълга редица животи.
Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадена цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години. — Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане.
към текста >>

Колкото по чиста, по плътна е основната боя на ириса, толкова по продължителен е човешкия живот.
Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото. Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя. Установява се, че окото посредством нервната система, е свързано с всички органи, с целия организма и болезнените явления констатирани тук или там в човешкото тяло, намират отпечатък по диска на окото. Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл. Тия чертички или петна, съвсем не са случайни, а резултат на промени във физическото и душевно състояние. Колкото по чиста, по плътна е основната боя на ириса, толкова по продължителен е човешкия живот. Освен това, всяко нарушение на функциите на кой и да било орган се отразява върху ирисовия кръг, наречен жизнен пояс. Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. Много често явление е, щото ириса да е изпъстрен с петна по цвят и форма разнородни. По тези петна, обаче, освен болестите, могат да се определят и темперамента, характера и душевните разположения на индивида, тъй като на окото е изобразена цялата съдба на човека. Тази наука ще има поради това.
към текста >>

приложение в много области на живота, а особено във възпитанието.
Освен това, всяко нарушение на функциите на кой и да било орган се отразява върху ирисовия кръг, наречен жизнен пояс. Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. Много често явление е, щото ириса да е изпъстрен с петна по цвят и форма разнородни. По тези петна, обаче, освен болестите, могат да се определят и темперамента, характера и душевните разположения на индивида, тъй като на окото е изобразена цялата съдба на човека. Тази наука ще има поради това. приложение в много области на живота, а особено във възпитанието. Невъзможно е в няколко думи да се изясни грациозността на тази наука. Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване. Многогодишното ми наблюдение и експерименти, ми е дало достатъчно материал, който проектирам по един обстоен систематизиран начин да изнеса на обществото за преценка и критика, и с надежда, че ще явят нови сили и продължат издирванията които ще донесат нови истини, все за благото на човека-брат. Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. * Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях.
към текста >>

* Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях.
приложение в много области на живота, а особено във възпитанието. Невъзможно е в няколко думи да се изясни грациозността на тази наука. Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване. Многогодишното ми наблюдение и експерименти, ми е дало достатъчно материал, който проектирам по един обстоен систематизиран начин да изнеса на обществото за преценка и критика, и с надежда, че ще явят нови сили и продължат издирванията които ще донесат нови истини, все за благото на човека-брат. Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. * Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях. * Всеки народ ще има Божието благословение до толкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. * Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма.
към текста >>

Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си.
Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. * Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях. * Всеки народ ще има Божието благословение до толкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. * Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа — за поставяне основите на новата култура, за идване Царството Божие на земята. * Защо умират хората? — За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него.
към текста >>

Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл.
Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките, престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. * Някои хора мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Яжте повече плодове и зеленчуци! Овощията и зеленчуците са най-големия божи дар след въздуха и водата, защото съдържат всички елементи за поддържане на здравето. В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества.
към текста >>

Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл.
Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. * Някои хора мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се отречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Яжте повече плодове и зеленчуци! Овощията и зеленчуците са най-големия божи дар след въздуха и водата, защото съдържат всички елементи за поддържане на здравето. В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества. Но най-голямото им преимущество е, че не съдържат никакви елементи, които да дразнят различните органи в човешкото тяло.
към текста >>

Смело може да се каже, че 90 но сто от хората, поради заседналия си живот и извратения начин на хранене и живеене, страдат от запичане, при което храната гние в червата и става източник на няколко отрови.
В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества. Но най-голямото им преимущество е, че не съдържат никакви елементи, които да дразнят различните органи в човешкото тяло. Напротив, чрез соковете си те усилват дейността на бъбреците и така спомагат за изхвърляне на повече пикоч, увеличават отделянето на потта, а чрез остатъците си леко гъделичкат червата и така ги карат да се изпразват по-често. А тъкмо това е, от което се нуждае съвременният човек. Смело може да се каже, че 90 но сто от хората, поради заседналия си живот и извратения начин на хранене и живеене, страдат от запичане, при което храната гние в червата и става източник на няколко отрови. С право лекарите приписват половината от човешките страдания на тия отрови, дължащи се на запичане. Избор на плодове не трябва да има. Всички са отлични за здравето, щом с хубаво узрели. Като почнете от черешите, продължите с черниците, кайсиите, крушите, ябълките, сливите, гроздето и дюлите. Не забравяйте ди ядете повече дини и пъпеши.
към текста >>

Книжнина Беседи от Учителя Сила и живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв.
Време е вече пушките и ножовете да се прековат в мотики и лопати. Пророчеството на Исайя се сбъдва. Лагард, 24. VII. 1930 год. П. Г. П. Книжнина Беседи от Учителя Сила и живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, II серия (280 стр.) ... 50 лв. Сила и живот, IV серия (315 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв.
към текста >>

Сила и живот, II серия (280 стр.) ... 50 лв.
Пророчеството на Исайя се сбъдва. Лагард, 24. VII. 1930 год. П. Г. П. Книжнина Беседи от Учителя Сила и живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, II серия (280 стр.) ... 50 лв. Сила и живот, IV серия (315 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв. Царство Божие, подвързана (1100 стр.) ... 150 лв.
към текста >>

Сила и живот, IV серия (315 стр.) ... 30 лв.
Лагард, 24. VII. 1930 год. П. Г. П. Книжнина Беседи от Учителя Сила и живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, II серия (280 стр.) ... 50 лв. Сила и живот, IV серия (315 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв. Царство Божие, подвързана (1100 стр.) ... 150 лв. Слава Божия, подвързана (1080 стр.) ... 150 лв.
към текста >>

Сила и живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв.
1930 год. П. Г. П. Книжнина Беседи от Учителя Сила и живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, II серия (280 стр.) ... 50 лв. Сила и живот, IV серия (315 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв. Царство Божие, подвързана (1100 стр.) ... 150 лв. Слава Божия, подвързана (1080 стр.) ... 150 лв. Затова се родих.
към текста >>

Трите основи на живота, ... 10 лв.
Слава Божия, подвързана (1080 стр.) ... 150 лв. Затова се родих. (350 стр.) ... 50 лв. Новата земя, (Влизане) (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота, ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата, ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв.
към текста >>

Новият живот ... 4 лв.
(350 стр.) ... 50 лв. Новата земя, (Влизане) (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв. Трите основи на живота, ... 10 лв. Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв. Новият живот ... 4 лв. Живите сили на природата, ... 10 лв. Високият идеал, ... 4 лв. Обич към знанието ... 5 лв. Положителни и отр. черти на човека ... 10 лв.
към текста >>

На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден.
Доставя се от същото книгоиздателство. Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски. Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни. Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото.
към текста >>

Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни.
Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни. Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина.
към текста >>

Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта.
Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни. Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина. То се чувства добре само когато го обилно облива електрически ток. Последният обаче се заражда в кръвните и лимфните електролити, в солния разтвор на кръвта, който запазва нормалния си състав под въздействието на слънчевите лъчи.
към текста >>

Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина.
Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина. То се чувства добре само когато го обилно облива електрически ток. Последният обаче се заражда в кръвните и лимфните електролити, в солния разтвор на кръвта, който запазва нормалния си състав под въздействието на слънчевите лъчи. Преди вярваха, че тялото е само калорична машина, която извлича калориите си (топлинните единици) oт тлъстините, белтъчните вещества и въглеродите на на храната. Върху тая вяра почиваше така нареченото рационирано хранене през време на войната. То се провали.
към текста >>

Който желае да води чист и красив живот, не трябва да пренебрегва слънчевата светлина.
До тогава обаче нека всекидневно потапяме тялото си в слънчева светлина! Нека в избора на храната си винаги да предпочитаме ония плодове и продукти, които са богати със слънчева енергия! Нека носим облекло от материя, която задържа и запазва произведеното от тялото електричество! Нека жилищата ни бъдат потопени в слънчева светлина! Ние всички жадуваме слънчеви лъчи, понеже сме деца на слънцето. Който желае да води чист и красив живот, не трябва да пренебрегва слънчевата светлина. Това нехайство винаги скъпо се плаща, понеже човек, подобно растенията, зрее и се усъвършенства само под въздействието на слънчевите лъчи.
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 10. Октомврий 1931 гоД. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие.
към текста >>

(в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят.
към текста >>

За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие.
1931 г. в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни.
към текста >>

А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си.
в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света.
към текста >>

Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят.
(в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света. То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме. Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота.
към текста >>

Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота.
Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света. То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме. Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота. — Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си.
към текста >>

Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи.
От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света. То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме. Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота. — Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят.
към текста >>

Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане.
Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света. То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме. Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота. — Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят. Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода.
към текста >>

Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот.
То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме. Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота. — Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят. Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода. Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани.
към текста >>

За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си.
Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота. — Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят. Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода. Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани. Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма величина, с която да бъдат измерени.
към текста >>

Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна.
— Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят. Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода. Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани. Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма величина, с която да бъдат измерени. Нещастията на хората идат от техните криви възгледи и философии.
към текста >>

Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода.
Докато чакаме Бог, вън от нас, и другите хора да ни уреждат живота, това е едно механическо схващане и живота все неуреден ще си остане. Ако Бог урежда твоя живот, ти няма да имаш собствен живот. За да имаш битие, ти сам трябва да уреждаш живота си. Всичко в живота е в движение, всичко е във вечна промяна. Има само три величини в света, които са постоянни, които постянно се развиват без да се изменят. Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода. Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани. Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма величина, с която да бъдат измерени. Нещастията на хората идат от техните криви възгледи и философии. Защото има един закон: — каквото мисли човек, това и става. А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота.
към текста >>

А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота.
Първо — това е величината на Любовта, това е живота; величината на Мъдростта — това е Светлината, и пространството, което е образ на Истината, в което се проявява човешката свобода. Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани. Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма величина, с която да бъдат измерени. Нещастията на хората идат от техните криви възгледи и философии. Защото има един закон: — каквото мисли човек, това и става. А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота. Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават. От невежество. Например млада майка иска да има дете и си казва: „Да имам едно дете, на ръце ще го държа и като писано яйце ще го гледам“. И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва.
към текста >>

Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини.
Любов, Мъдрост и Истина — и те са неразбрани, и никога няма да бъдат разбрани. Те са мерки, с които се мерят нещата, и затова са неразбрани, защото няма величина, с която да бъдат измерени. Нещастията на хората идат от техните криви възгледи и философии. Защото има един закон: — каквото мисли човек, това и става. А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота. Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават. От невежество. Например млада майка иска да има дете и си казва: „Да имам едно дете, на ръце ще го държа и като писано яйце ще го гледам“. И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си.
към текста >>

Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота.
И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си. То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота. Така всеки един човек се създава сам. Така се създават и престъпните образи, които са поводите и причините за всички престъпления, — ако едно престъпление, което човек е замислил, не го реализира сам, то, по закона за наследствеността, ще се предаде на поколението и ще се реализира. Каквото се вложи в човека, това се и проявява. Хората, каквито са днес, сами са се създали. Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него.
към текста >>

Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него.
Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота. Така всеки един човек се създава сам. Така се създават и престъпните образи, които са поводите и причините за всички престъпления, — ако едно престъпление, което човек е замислил, не го реализира сам, то, по закона за наследствеността, ще се предаде на поколението и ще се реализира. Каквото се вложи в човека, това се и проявява. Хората, каквито са днес, сами са се създали. Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него. На тези чужди елементи се дължи и насилието, което съществува днес между хората и животните. Света е пълен със затвори — и това е резултат на днешната философия на хората. Животът, както се развива днес, е стигнал почти до границите на своето проявление и трябва или да мине в нова форма на проява или да се спре в своя развой. По-далеч той не може да отиде. Тази промяна ще дойде; а всяка промяна носи известни страдания със себе си.
към текста >>

На тези чужди елементи се дължи и насилието, което съществува днес между хората и животните.
Така всеки един човек се създава сам. Така се създават и престъпните образи, които са поводите и причините за всички престъпления, — ако едно престъпление, което човек е замислил, не го реализира сам, то, по закона за наследствеността, ще се предаде на поколението и ще се реализира. Каквото се вложи в човека, това се и проявява. Хората, каквито са днес, сами са се създали. Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него. На тези чужди елементи се дължи и насилието, което съществува днес между хората и животните. Света е пълен със затвори — и това е резултат на днешната философия на хората. Животът, както се развива днес, е стигнал почти до границите на своето проявление и трябва или да мине в нова форма на проява или да се спре в своя развой. По-далеч той не може да отиде. Тази промяна ще дойде; а всяка промяна носи известни страдания със себе си. И върху човечеството има да дойдат сега големи страдания.
към текста >>

Животът, както се развива днес, е стигнал почти до границите на своето проявление и трябва или да мине в нова форма на проява или да се спре в своя развой.
Каквото се вложи в човека, това се и проявява. Хората, каквито са днес, сами са се създали. Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него. На тези чужди елементи се дължи и насилието, което съществува днес между хората и животните. Света е пълен със затвори — и това е резултат на днешната философия на хората. Животът, както се развива днес, е стигнал почти до границите на своето проявление и трябва или да мине в нова форма на проява или да се спре в своя развой. По-далеч той не може да отиде. Тази промяна ще дойде; а всяка промяна носи известни страдания със себе си. И върху човечеството има да дойдат сега големи страдания. Злото и доброто са преплетени, и от злото и доброто произтичат скърбите и радостите. Те са израз на две воли или принципи, които действат в свята.
към текста >>

В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението.
Или, казано на друг език: колкото едно същество е по развито, толкова щастието и нещастието са по-разбрани за него. Всеки един човек, и всяко едно същество, съставя един елемент на Битието. Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ. Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас. Не е важно какво вярваш, а какво можеш. В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота. А Истината е това, което всякога пребъдва и не се изменя; което пребъдва в човешкия ум и душа.
към текста >>

Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас.
Под думата „душа“ разбираме един елемент, който не може да изчезне, — неговото развитие, проявленията и съединенията, в които той може да влезе, може да изчезнат, но самият елемент не може да изчезне. Има неща в нас, които ще изчезнат, има стремежи, които ще изчезнат, но има стремежи, които нищо в света не е в състояние да обезличи. Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ. Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас. Не е важно какво вярваш, а какво можеш. В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота. А Истината е това, което всякога пребъдва и не се изменя; което пребъдва в човешкия ум и душа. Това е най-мощния елемент, който живее в човешката душа, туй най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Некои го наричат „Бог“, но това е една изкована дума, която няма никакъв смисъл в наше време.
към текста >>

В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота.
Това е именно реалното, което остава при всички промени, които стават в света. В него „аз“ като елемент ще живее — едни го схващат като индивидуален живот, а други като колективен, който остава да живее в поколението. Реалното за мен е туй, което може да остане в мен и което във всеки момент може да ми бъде в помощ. Ние сме за една философия, която може да ни бъде полезна в живота, която може да ни научи как да уредим живота, не бъдещия живот в другите светове и звезди, но тази, която може да уреди нашия живот на земята — тази е реалната философия в живота, тя има цена за нас. Не е важно какво вярваш, а какво можеш. В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота. А Истината е това, което всякога пребъдва и не се изменя; което пребъдва в човешкия ум и душа. Това е най-мощния елемент, който живее в човешката душа, туй най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Некои го наричат „Бог“, но това е една изкована дума, която няма никакъв смисъл в наше време. При сегашните условия човек трябва да бъде крайно разумен; ако остане да се проповядва морал на хората, — това е празна работа. Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека.
към текста >>

Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека.
В това отношение всяко учение опровергава само себе си — като се приложи в живота. А Истината е това, което всякога пребъдва и не се изменя; което пребъдва в човешкия ум и душа. Това е най-мощния елемент, който живее в човешката душа, туй най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Некои го наричат „Бог“, но това е една изкована дума, която няма никакъв смисъл в наше време. При сегашните условия човек трябва да бъде крайно разумен; ако остане да се проповядва морал на хората, — това е празна работа. Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека. Втората опора, това е знанието, Мъдростта. И третата опора, това е Истината — Свободата. Това са три опори в три велики свята — в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката воля. И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене.
към текста >>

Съвременните хора искат да изменят реда и порядъка на целокупния живот на земята, но да се измени реда и порядъка на великия живот е нещо невъзможно.
И, следователно, не възприемайте нищо от вън, което не е вярно, и нищо, което не е вярно, не го изпращайте. Така ще помогнете и на себе си и на другите. Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света. Защото има един установен ред в света, и всеки индивид или колектив, който влиза в разрез с този ред, ще дойде в противоречие. Съвременните хора искат да изменят реда и порядъка на целокупния живот на земята, но да се измени реда и порядъка на великия живот е нещо невъзможно. Това е невъзможно, както е невъзможно човек сам себе си да унищожи. Това е невъзможно, понеже животът е целокупен — това подразбира, че сме елементи на един целокупен живот и не можем да унищожим живота в неговата целокупност. Една част не може да унищожи цялото. Нито пък цялото може да унищожи някоя своя част. Резултатите на цялото и на частите могат да се унищожат, но отношенията, които съществуват между цялото и частите не могат да се унищожат.
към текста >>

Това е невъзможно, понеже животът е целокупен — това подразбира, че сме елементи на един целокупен живот и не можем да унищожим живота в неговата целокупност.
Само така може да се помогне на света и да се избегнат кризите и катастрофите. Основната причина на съвременната криза, която не е само икономическа, но и социална, не само социална, но общокултурна и духовна, се състои в това, че съвременната цивилизация е влязла в разрез с един установено ред на нещата в света. Защото има един установен ред в света, и всеки индивид или колектив, който влиза в разрез с този ред, ще дойде в противоречие. Съвременните хора искат да изменят реда и порядъка на целокупния живот на земята, но да се измени реда и порядъка на великия живот е нещо невъзможно. Това е невъзможно, както е невъзможно човек сам себе си да унищожи. Това е невъзможно, понеже животът е целокупен — това подразбира, че сме елементи на един целокупен живот и не можем да унищожим живота в неговата целокупност. Една част не може да унищожи цялото. Нито пък цялото може да унищожи някоя своя част. Резултатите на цялото и на частите могат да се унищожат, но отношенията, които съществуват между цялото и частите не могат да се унищожат. Идеята, че причината за нашите нещастия е вън от нас, е лъжлива, — причината за нашето щастие и нещастие е в самите нас. А това е вече гаранция, че можем да реализираме щастието и да отстраним нещастието.
към текста >>

Най-първо хората трябва да се освободят от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки.
Нито пък цялото може да унищожи някоя своя част. Резултатите на цялото и на частите могат да се унищожат, но отношенията, които съществуват между цялото и частите не могат да се унищожат. Идеята, че причината за нашите нещастия е вън от нас, е лъжлива, — причината за нашето щастие и нещастие е в самите нас. А това е вече гаранция, че можем да реализираме щастието и да отстраним нещастието. В тази вътрешна възможност на човека се крие и причината за онзи оптимизъм и вяра в по-светло бъдеще, които- придружават човека и при най-големите противоречия. Най-първо хората трябва да се освободят от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки. А това вече определя целокупната съдба на хората, — защото каквото мисли човек, това и става. Човек трябва да се освободи от вярата в този или онзи авторитет и да престане да се кланя на разни идоли, а трябва да вярва в това, което е вложено в него. Това е Божественото, което пребъдва във всички същества. И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие. Има един живот по-възвишен от човешкия, както е човешкия от животинския, към който човечеството се стреми.
към текста >>

Има един живот по-възвишен от човешкия, както е човешкия от животинския, към който човечеството се стреми.
Най-първо хората трябва да се освободят от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки. А това вече определя целокупната съдба на хората, — защото каквото мисли човек, това и става. Човек трябва да се освободи от вярата в този или онзи авторитет и да престане да се кланя на разни идоли, а трябва да вярва в това, което е вложено в него. Това е Божественото, което пребъдва във всички същества. И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие. Има един живот по-възвишен от човешкия, както е човешкия от животинския, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и живота се стреми към великата Любов, Мъдрост и Истина, където ще изчезнат съвременните противоречия и човек ще използува по-добре възможностите на своя живот, ще приложи новите методи в живота си и ще се създадат нови форми и отношения, и хората ще се нарекат синове Божии, които ще реализират Царството на Любовта и Братството на земята. (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“!
към текста >>

Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и живота се стреми към великата Любов, Мъдрост и Истина, където ще изчезнат съвременните противоречия и човек ще използува по-добре възможностите на своя живот, ще приложи новите методи в живота си и ще се създадат нови форми и отношения, и хората ще се нарекат синове Божии, които ще реализират Царството на Любовта и Братството на земята.
А това вече определя целокупната съдба на хората, — защото каквото мисли човек, това и става. Човек трябва да се освободи от вярата в този или онзи авторитет и да престане да се кланя на разни идоли, а трябва да вярва в това, което е вложено в него. Това е Божественото, което пребъдва във всички същества. И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие. Има един живот по-възвишен от човешкия, както е човешкия от животинския, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и живота се стреми към великата Любов, Мъдрост и Истина, където ще изчезнат съвременните противоречия и човек ще използува по-добре възможностите на своя живот, ще приложи новите методи в живота си и ще се създадат нови форми и отношения, и хората ще се нарекат синове Божии, които ще реализират Царството на Любовта и Братството на земята. (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта!
към текста >>

Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности.
(Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта! Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото.
към текста >>

За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни.
1931 г. в София). На работа за „Братство“! Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта! Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто!
към текста >>

Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото.
в София). На работа за „Братство“! Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта! Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот.
към текста >>

И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата.
На работа за „Братство“! Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта! Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога!
към текста >>

От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел.
Братя и сестри, драги читатели, хора на доброто и любовта! Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята.
към текста >>

Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото.
Днешният живот прилича на буйна река, който завлича всичко слабо, всичко неспособно де се противопоставя, всичко недеятелно, даже и тогава, когато то носи в себе си големи вътрешни ценности. За да влияем на живота, ний трябва да влезем в него, да се хвърлим в бурните му вълни, а не да го наблюдаваме от страни. Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“.
към текста >>

При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот.
Днес на живота влияят безброй сили, много от които са отрицателни — сили на старото, на тъмнината, на насилието, на егоизма, на разединението и злото. И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила.
към текста >>

При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога!
И нужни са грамадни усилия от страна на всички съзнателни хора, за да се тласне целокупния живот в пътя към доброто, към новото, към единението, братството, любовта и свободата. От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота.
към текста >>

Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята.
От нас, от нашия живот, от нашата дейност, от нашите усилия зависи из кой път ще тръгне целокупния живот — към спасение или към гибел. Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве.
към текста >>

Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“.
Често пъти съдбата на отделния човек или на цялото човечество виси на косъм — от много малки усилия в едно или друго направление зависи кое ще вземе превес, кое ще победи, кое ще даде насока на живота — доброто ли или злото. Братя и сестри, хора на любовта, на истината и доброто! При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве. Записвайте абонати, събирайте доброволни помощи за фонд „Братство", сами вий бъдете малко по-щедри, не скъпете и труда си, когато трябва да се подпомогне едно добро начинание.
към текста >>

Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила.
При това положение всяка наша пасивност е от съдбоносно значение както за нашия, така и за целокупния живот. При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве. Записвайте абонати, събирайте доброволни помощи за фонд „Братство", сами вий бъдете малко по-щедри, не скъпете и труда си, когато трябва да се подпомогне едно добро начинание. Занапред „Братство“ редовно ще дава в съкратен вид текущите беседи от Учителя. Помогнете неговото слово да проникне до всяка душа, да прозвучи навред.
към текста >>

Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота.
При това положение всяко наше по-нататъшно бездействие е престъпление пред самите нас, пред нашите близки, пред живота, пред Бога! Затова нека се хвърлим смело, без страх и съмнение, в живота, за да го победим, за да го овладеем, за да му дадем нова насока — към осъществяване Царството Божие на земята. Една малка, скромна, но не и съвсем маловажна работа за определяне насоката на живота към доброто, върши и в. „Братство“. — Дайте му своята подкрепа! Помогнете извършваната от него работа да порастне до много по-големи размери, помогнете неговото влияние в живота да стане една решителна, от всички чувствана сила. Помогнете той да проникне навсякъде, във всяка къща и колиба, за да разнесе всред целия български народ светлината на новото схващане на живота. Дайте ни хиляди нови адреси на ваши познати, на които да изпратим пробни броеве. Записвайте абонати, събирайте доброволни помощи за фонд „Братство", сами вий бъдете малко по-щедри, не скъпете и труда си, когато трябва да се подпомогне едно добро начинание. Занапред „Братство“ редовно ще дава в съкратен вид текущите беседи от Учителя. Помогнете неговото слово да проникне до всяка душа, да прозвучи навред. Помагайте ни със сътрудничество в списването на вестника, със съвети и с всичко, с което можете.
към текста >>

Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота.
Пожелаваме на братята теософи по-оживена и плодотворна дейност. Обществото за психически издирвания е имало своя годишен конгрес на 12, 13 и 14 септ. Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята. В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните. В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях. Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини.
към текста >>

Ден на животните. 4.
Обществото за психически издирвания е имало своя годишен конгрес на 12, 13 и 14 септ. Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята. В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните. В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях. Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини. Абонатите ще получат освен броевете и две безплатни книги: 1) Ръководство за майката, как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от С. Ф.
към текста >>

октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните.
Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята. В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните. В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях. Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини. Абонатите ще получат освен броевете и две безплатни книги: 1) Ръководство за майката, как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от С. Ф. Армитейдж, превод от английски.
към текста >>

В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях.
В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните. В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях. Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини. Абонатите ще получат освен броевете и две безплатни книги: 1) Ръководство за майката, как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от С. Ф. Армитейдж, превод от английски. 2) Полова просвета за младежа, от Д-р Г. Ефремов.
към текста >>

Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните.
Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните. В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях. Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини. Абонатите ще получат освен броевете и две безплатни книги: 1) Ръководство за майката, как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от С. Ф. Армитейдж, превод от английски. 2) Полова просвета за младежа, от Д-р Г. Ефремов. Цената на „Добро здраве“ остава същата.
към текста >>

Сила и живот, IV.
Белчев, 11 —София. В-к „Братство“ доставя: Ето Човека! — I. серия беседи от П. Дънов - 25 лв. Сила и живот, IV. серия - 25 лв. Сила и живот, V. серия - 40 лв. Двата природни метода, VI. серия беседи от П.
към текста >>

Сила и живот, V.
— I. серия беседи от П. Дънов - 25 лв. Сила и живот, IV. серия - 25 лв. Сила и живот, V. серия - 40 лв. Двата природни метода, VI. серия беседи от П. Дънов - 60 лв. Где е истината?
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 65 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 65 - год. V. Севлиево, 15 юни, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: На къде? Спасителният път (Т. Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя.
към текста >>

Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде?
Севлиево, 15 юни, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: На къде? Спасителният път (Т. Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя. Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот.
към текста >>

Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот.
Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради. които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна гордост и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой. Течението на живота не може да бъде спряно! Опомнете се, свестете се, чуйте, жалки, обезумели, самозабравили се хора!
към текста >>

Обаче животът не търпи граници!
Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради. които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна гордост и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой. Течението на живота не може да бъде спряно! Опомнете се, свестете се, чуйте, жалки, обезумели, самозабравили се хора! Чуйте неговия мощен глас, който чрез ужасните страдания, в които се гърчи днес целия човешки род, ви предупреждава : Назад!
към текста >>

Течението на живота не може да бъде спряно!
Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради. които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна гордост и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой. Течението на живота не може да бъде спряно! Опомнете се, свестете се, чуйте, жалки, обезумели, самозабравили се хора! Чуйте неговия мощен глас, който чрез ужасните страдания, в които се гърчи днес целия човешки род, ви предупреждава : Назад! Долу ръцете, които коват вериги и издигат прегради срещу моето свободно, естествено течение! — Защото тия ръце ще бъдат пречупени! Долу ръцете, които точат ножове и се готвят да ги забият, при първия удобен случай, в моето тяло!
към текста >>

Животът е един — единен и неделим!
— Защото тия ръце ще бъдат пречупени! Долу ръцете, които точат ножове и се готвят да ги забият, при първия удобен случай, в моето тяло! — Защото тия ръце ще изсъхнат! Долу ръцете, които искат да смачкат всичко под своя юмрук, за да увековечат безумието, егоизма, насилието, мизерията и страданията в света. — Защото всички тия сили, които ми се противопоставят и искат да спрат победния ми ход напред, ще бъдат пометени от бурята, която сами предизвикват! Животът е един — единен и неделим! Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий. които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите? Мислите ли, че ще успеете? И не виждате ли бурята, която иде над главите ви? Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има.
към текста >>

които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите?
— Защото тия ръце ще изсъхнат! Долу ръцете, които искат да смачкат всичко под своя юмрук, за да увековечат безумието, егоизма, насилието, мизерията и страданията в света. — Защото всички тия сили, които ми се противопоставят и искат да спрат победния ми ход напред, ще бъдат пометени от бурята, която сами предизвикват! Животът е един — единен и неделим! Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий. които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите? Мислите ли, че ще успеете? И не виждате ли бурята, която иде над главите ви? Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси?
към текста >>

На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси?
които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите? Мислите ли, че ще успеете? И не виждате ли бурята, която иде над главите ви? Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот. Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството.
към текста >>

Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот.
Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот. Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството!
към текста >>

Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството.
На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот. Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички.
към текста >>

Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички.
Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички. Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света.
към текста >>

Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света.
Ето пътя за изход от днешния световен хаос. Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек! И всред тихата природа, между птичките и цветята, където чувствам великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради.
към текста >>

Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради.
Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек! И всред тихата природа, между птичките и цветята, където чувствам великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе.
към текста >>

Фонтан на багри, песен, смях в живота.
Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш!
към текста >>

И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе.
Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш! — в кървав пот. Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей . . .
към текста >>

И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли!
Но може ли светулчицата да насити със зрак Поля безбрежни, къпани от тма без жал? Затуй и щом усмивка ти заруменее В зори над смръзнал свят, потрепва в радост ТО — В гьрдите слънчицето мое — песен пее. И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато. О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота.
към текста >>

— към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение!
Затуй и щом усмивка ти заруменее В зори над смръзнал свят, потрепва в радост ТО — В гьрдите слънчицето мое — песен пее. И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато. О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света.
към текста >>

... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока.
И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато. О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството.
към текста >>

Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота.
И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота.
към текста >>

Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях.
Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето.
към текста >>

И тя има зад себе си тази велика философия на живота.
Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят.
към текста >>

Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора.
Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества.
към текста >>

Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят.
И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете.
към текста >>

Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме.
Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие.
към текста >>

Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота.
Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята?
към текста >>

Творческият процес на живота е непреривен.
Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето. Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми.
към текста >>

Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес.
Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него. Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина.
към текста >>

Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота.
Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще. И следователно, те знаят и са наредили една програма. И тази програма ние по никой начин не можем да я изменим. Например, когато те пращат някого на земята да стане жена, каквото ида прави ще се роди жена, и когато пращат човека да се роди мъж, каквото и да прави, ще се роди мъж. Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла.
към текста >>

Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота.
Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла. Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго. И Христос така умря - премина от едно състояние в друго. Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички.
към текста >>

Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго.
Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла. Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго. И Христос така умря - премина от едно състояние в друго. Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички. Един в света може да подигне всички. Ето как разбирам тази идея.
към текста >>

Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора.
Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички. Един в света може да подигне всички. Ето как разбирам тази идея. - Тялото е в сила да доведе в здравословно състояние всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора. И той е вътрешната връзка между отделните единици. В този смисъл единството е факт. А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота. По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват.
към текста >>

А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота.
Ето как разбирам тази идея. - Тялото е в сила да доведе в здравословно състояние всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора. И той е вътрешната връзка между отделните единици. В този смисъл единството е факт. А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота. По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват. Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим.
към текста >>

Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота.
По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват. Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота.
към текста >>

Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия.
Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях.
към текста >>

Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота.
Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол.
към текста >>

Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота.
Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става.
към текста >>

Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол.
Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става. Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези.
към текста >>

по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот.
Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите.
към текста >>

И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека.
Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София. За братската задруга Подготвителната дейност за образуване на братска задруга до сега се е развивала успешно.
към текста >>

За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота.
А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София. За братската задруга Подготвителната дейност за образуване на братска задруга до сега се е развивала успешно. Днес за днес имаме всички изгледи, че тази есен ще може да се започне работа, макар и в малък мащаб и при ограничени условия, нещо което не изключва едно бъдещо развитие и разширение. В преговори сме за купуване на печатарска машина.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 66 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 66 - год. V. Севлиево, 15 август, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Може! Предимството но овощната захар пред фабричната (Др Б. Бончев) Отзиви.
към текста >>

Противоречията в живота и изхода от тях (По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.) Педагогически въпроси и опитности (Г.
Фихар) Възход (И. И. Фихар) Съзерцание (В. С. Недев) Човещина (Л. Лулчев) За в. Братство (Редакцията) Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.) Педагогически въпроси и опитности (Г. Тахчиев) Властта на разума и любовта (Т. Ч.) Доматите (Д-р Луй Делатр) Книжнина Вести Може! В житейския си път, често човек се озовава в задънена улица, пред големи препятствия, пропасти, които спират неговия път напред. Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение. Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни.
към текста >>

Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им.
В житейския си път, често човек се озовава в задънена улица, пред големи препятствия, пропасти, които спират неговия път напред. Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение. Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина. Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място. Такова едно положение не бива и не може да се търпи. Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга.
към текста >>

А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място.
Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение. Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина. Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място. Такова едно положение не бива и не може да се търпи. Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга. И тогава всичко ще тръгне добре.
към текста >>

Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота.
Такова едно положение не бива и не може да се търпи. Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга. И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение. И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание. Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер.
към текста >>

Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред.
Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга. И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение. И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание. Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни.
към текста >>

Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото.
И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение. И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание. Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност. Да не чакаме! Това, за което мислим, това за което мечтаем, може да се осъществим!
към текста >>

Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни.
Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение. И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание. Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност. Да не чакаме! Това, за което мислим, това за което мечтаем, може да се осъществим! Но нека наденем тогата на смирението и да започнем с най-малките възможности, при най-минимални, стеснителни дори условия. И нека дадем път на Божествения Дух да работи в нас, като посветим целия си ум и цялото си сърце в служба Нему — тогава Той ще ни води, стъпка след стъпка, ден след ден, все по-високо и по-високо, по стълбата на осъществяването, към нашите най-далечни, свещени идеали!
към текста >>

А всеки хранителен продукт, който няма животворните витамини, е наполовина хранителен, той представлява тяло без душа, цвете без аромат, слънце без топлина.
в гроздова и в овощна захар. А това става в червата. Пчелният мед има това голямо предимство пред фабричната захар, че е готов да се всмучи от стомаха и червата и може да влезне сигурно, бързо и напълно в кръвта. Друга съществена разлика между фабричната захар и меда са витамините. Фабричната захар е съвършено лишена от витамини. А всеки хранителен продукт, който няма животворните витамини, е наполовина хранителен, той представлява тяло без душа, цвете без аромат, слънце без топлина. Обратно, медът съдържа всички видове витамини. На тези основни различия се дължат големите предимства на меда пред фабричната захар. За това медът е не само отлична храна, но и чародейно лечебно средство. Нашата митология е пълна с много чудни приказки за събиране на меда от хиляди лековити билки. И старите българи, без да са били запознати с витамините, цели столетия са употребявали меда като храна и като лекарство.
към текста >>

Пчеларството в страната, покрай голямото икономическо значение, ще облагороди характера на хората, които могат да почерпят хиляди примери за образцов задружен живот и труд, ще осигури богат хранителен и лечебен продукт за всички.
зеле и др. Така, че медът е много по-икономични и добре използван отколкото обикновената захар. Медът може да замени фабричната захар във всеки случай с много по-голяма полза. При това, всеки може да стане производител на мед, защото всяко семейство може да си създаде и отгледа по 1 — 2 и повече кошери пчели. Днес з/4 от печалбите, които добиват захарните фабрики, се изнасят в чужбина, защото фабриките са съградени и експлоатирани с чужди капитали. Пчеларството в страната, покрай голямото икономическо значение, ще облагороди характера на хората, които могат да почерпят хиляди примери за образцов задружен живот и труд, ще осигури богат хранителен и лечебен продукт за всички. Използван в живота, медът може да излекува маса остри и трайни недъзи, които днес се лекуват със скъпи чуждестранни лекарства. Както и фабричната захар, медът има известно влияние върху зъбите. Захарните останки ферментират в устата, образуват се киселини, които нападал зъбната глеч и създават чести разяждания на зъбите. При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне. В това отношение овощията са предпочитани, защото тяхната захар е естествена и не засяга зъбите.
към текста >>

Използван в живота, медът може да излекува маса остри и трайни недъзи, които днес се лекуват със скъпи чуждестранни лекарства.
Така, че медът е много по-икономични и добре използван отколкото обикновената захар. Медът може да замени фабричната захар във всеки случай с много по-голяма полза. При това, всеки може да стане производител на мед, защото всяко семейство може да си създаде и отгледа по 1 — 2 и повече кошери пчели. Днес з/4 от печалбите, които добиват захарните фабрики, се изнасят в чужбина, защото фабриките са съградени и експлоатирани с чужди капитали. Пчеларството в страната, покрай голямото икономическо значение, ще облагороди характера на хората, които могат да почерпят хиляди примери за образцов задружен живот и труд, ще осигури богат хранителен и лечебен продукт за всички. Използван в живота, медът може да излекува маса остри и трайни недъзи, които днес се лекуват със скъпи чуждестранни лекарства. Както и фабричната захар, медът има известно влияние върху зъбите. Захарните останки ферментират в устата, образуват се киселини, които нападал зъбната глеч и създават чести разяждания на зъбите. При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне. В това отношение овощията са предпочитани, защото тяхната захар е естествена и не засяга зъбите. Родители, учители, лекари, общественици, предпочитайте меда и овощията, заради тяхната естествена захарност, заради техните витамини и минерални соли.
към текста >>

По природа човек е плодянно животно.
При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне. В това отношение овощията са предпочитани, защото тяхната захар е естествена и не засяга зъбите. Родители, учители, лекари, общественици, предпочитайте меда и овощията, заради тяхната естествена захарност, заради техните витамини и минерални соли. Предпочитайте ги пред всички изкуствени фабрикати на бялата захар. Привиквайте децата към тях, уверени, че сте изпълнили родителския си, учителския си и обществения си дълг. По природа човек е плодянно животно. В интереса на собственото му здраве и за бъдещото на човечеството, човек трябва да си остане плодояден, а не мършоядец. Из „Здравна Просвета“ Отзиви Посрещането на американските „милионери“ във Варна Преди няколко дни, 300 души най-обикновени американски туристи, пътувайки групово по разни части на света, идвайки от Одеса и на път за Цариград се отбиха за половин ден и в нашето пристанище Варна. Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят. Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение.
към текста >>

Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С.
И в багри нови изкъпи и cгрей — от мрак зловещ, там долу, чувства светли! Сърцата наболели измий на свят покой с целебния балсам, тук бликащ — на Всемир из лъчезарна пещ! “ ... Сърцата разтуптени трепкат като свещ пред жертвеника възвисен над долний мир. На светло умилене крилата кадифени облъхват сведени чела пред Първомайстор вещ. Невидим хор разръсва химни в сяйна шир. Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа. Почива всичко в сън дълбоко, Почива морната земя, Лъчите лунни от високо Искрят вълшебна светлина. Звездици — светъл рой, блещукат В небесни сини далнини, И нежно, сякаш ни подвикват — Нагоре ти лети, лети! Задремах в миг и в небесата Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир. Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
към текста >>

Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа. Почива всичко в сън дълбоко, Почива морната земя, Лъчите лунни от високо Искрят вълшебна светлина. Звездици — светъл рой, блещукат В небесни сини далнини, И нежно, сякаш ни подвикват — Нагоре ти лети, лети! Задремах в миг и в небесата Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир. Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>

И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот!
— И ще прозвучи викът от всякъде: — Човещина, повече човещина! Човещина в която Доброто да е цел на всички. Истината — път. Братството — плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот! Л. Лулчев За в. Братство Просим извинение от нашите абонати за голямото закъснение на вестника. Причината за това бе отсъствието на редактора във връзка с купуване не новата машина, на която занапред ще се печати в. Братство. С този двоен брой ние завършваме петата годишнина, а първият брой от следната годишнина ще излезе през септември. Занапред „Братство“ ще бъде седмичник.
към текста >>

Редакцията Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си.
Като се има всичко това пред вид, ние молим всички наши съчувственици в различните краища на страната, да ни се притекат на помощ, като си изработят план в зависимост от местните условия, и вземат още от сега мерки за колкото се може по-голямо разпространение на вестника. До сега той е излизал средно в 2000 екз. Но ние имаме амбицията в разстояние на няколко години да достигнем един тираж поне от 5000 екз. Това може да стане само с упорити усилия едновременно за подобряване на неговото списване и за записване на нови абонати. Нека всички носители на идеите за братството, мира и любовта, приобщят своите усилия към нашите, за разрешаването на тия две задачи. Редакцията Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим.
към текста >>

Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията.
Но ние имаме амбицията в разстояние на няколко години да достигнем един тираж поне от 5000 екз. Това може да стане само с упорити усилия едновременно за подобряване на неговото списване и за записване на нови абонати. Нека всички носители на идеите за братството, мира и любовта, приобщят своите усилия към нашите, за разрешаването на тия две задачи. Редакцията Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните.
към текста >>

Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим.
Редакцията Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие.
към текста >>

За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси.
Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта.
към текста >>

Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички.
И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив.
към текста >>

За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие.
Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества.
към текста >>

Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават.
Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли.
към текста >>

Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив.
Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята.
към текста >>

Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества.
За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
към текста >>

Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот.
Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
към текста >>

Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят.
към текста >>

Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки.
към текста >>

И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи.
Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето.
към текста >>

И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух.
Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа.
към текста >>

Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце.
Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния.
към текста >>

Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството.
Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой.
към текста >>

Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой.
Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха.
към текста >>

Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха.
Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха. На сегашния северен полюс се изгуби тропическата температура и те измряха. И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците. Това ще го проверите дали е вярно или не. В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре.
към текста >>

И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците.
Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха. На сегашния северен полюс се изгуби тропическата температура и те измряха. И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците. Това ще го проверите дали е вярно или не. В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм.
към текста >>

За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията.
Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията. И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления. За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания.
към текста >>

Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления.
На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията. И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления. За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
към текста >>

Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон.
към текста >>

От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът.
Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу. И ако свържете тази жлеза със слънчевата енергия и знаете кога тази енергия изтича от слънцето, ще бъдете здрав - защото всеки ден има прилив на енергия и трябва да знаем часовете им. Има и други приливи на всеки 19 години. Трябва да се знаят тези приливи, за да се използват. Съвременните учени хора едва сега започват да проучват прилива на тази слънчева енергия. От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът. Индусите в миналото имаха знанието за добиване на този елексир, но са го изгубили и сега е достояние на техните адепти, които живеят дълго. Но те не ходят между обикновените хора. И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината.
към текста >>

В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот.
Съвременните учени хора едва сега започват да проучват прилива на тази слънчева енергия. От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът. Индусите в миналото имаха знанието за добиване на този елексир, но са го изгубили и сега е достояние на техните адепти, които живеят дълго. Но те не ходят между обикновените хора. И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината. Понеже енергиите на Слънцето и месечината се различават. Енергиите на месечината помагат за развиване на човешкия ум, а енергиите на Слънцето - за развиване на човешкото сърце. Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си. Туй, което умът мисли за външния свят, е вярно, но туй което мисли за вътрешния (духовния) свят, не е вярно.
към текста >>

Животът е един свят недостъпен за човешкия ум.
А туй, което сърцето чувства за външния свят, не е вярно. И духовния свят трябва да го изучаваме чрез своето сърце. Човек не може да има истинско понятие за духовния свят чрез ума си. Той не е свят на предмети като външния свят. Духовният свят е недостъпен за човешкия ум, а е достъпен за човешкото сърце. Животът е един свят недостъпен за човешкия ум. Например, като срещнеш един човек и чрез ума си го проучаваш, ще имаш едно отношение (към него. Но като го обикнеш, твоите отношения към него ще бъдат вече други - ще ви е приятен и приятел. Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си.
към текста >>

Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот.
Но като го обикнеш, твоите отношения към него ще бъдат вече други - ще ви е приятен и приятел. Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е.
към текста >>

За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот.
Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата.
към текста >>

Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота.
А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение.
към текста >>

Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота.
Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата.
към текста >>

Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него.
Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А. разправя следното: Селяни и колеги ме упрекват, че съм давала голяма свобода на децата и с това ставали много разпуснати.
към текста >>

Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса.
Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А. разправя следното: Селяни и колеги ме упрекват, че съм давала голяма свобода на децата и с това ставали много разпуснати. Вярно е че децата са свободни пред мен. Аз съм доволна обаче, защото в замяна на това имам следния резултат: с моето държане към децата аз достигнах това, те да ми казват истината.
към текста >>

Същата учителка казва: привърженица съм на живото училище, както аз го наричам.
Обикновено когато децата направят погрешка, те не се признават за виновни пред моите колеги и най хитро ги лъжат, а пред мен са искрени и чистосърдечни. Това особено много ме радва. За един голям немирник от моя клас колегите ме заставят да го накажа, за да не деморализира цялото училите. Аз им казах: ако считате за необходимо да бъде наказан, предоставям на учителския съвет да го накаже, аз обаче по никакъв начин не бих наказала детето. За това си имам своите основания. Същата учителка казва: привърженица съм на живото училище, както аз го наричам. То е училище на бъдещето. За него се искат учители с висока и всестранна култура. В живото училище нямаме определена учебна методическа единица. В класа с участието на учениците разглеждаме множество въпроси, които естествено възникват при разговора ни в учебния час, па макар и да са от най различни области. Така водено обучението, ние засягаме винаги текущи въпроси, които са във връзка с преживяванията и развитието на детето.
към текста >>

В живото училище нямаме определена учебна методическа единица.
Аз им казах: ако считате за необходимо да бъде наказан, предоставям на учителския съвет да го накаже, аз обаче по никакъв начин не бих наказала детето. За това си имам своите основания. Същата учителка казва: привърженица съм на живото училище, както аз го наричам. То е училище на бъдещето. За него се искат учители с висока и всестранна култура. В живото училище нямаме определена учебна методическа единица. В класа с участието на учениците разглеждаме множество въпроси, които естествено възникват при разговора ни в учебния час, па макар и да са от най различни области. Така водено обучението, ние засягаме винаги текущи въпроси, които са във връзка с преживяванията и развитието на детето. Но учителя все пак трябва да си има свой общ ръководен план. Ако учителя е много способен, той може и без него. В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата.
към текста >>

Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>

Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.
(следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел. И само тая власт трябва да се възцари в света, за да има пълна свобода. Т. Ч.
към текста >>

Той е, тъй да се каже, живото и сочно месо на лятото, което отдава кръвта си, за да ни възроди.
Така че ако може да се каже за какаото, чая, кафето, киселеца, резена, спанака, че те благоприятстват за изработването и осаждането на оксални и уратни соли в артериите и в различните вътрешни органи, за домата може високо да се заяви, че погрешно е набеждаван досега за същата пакост. Доматът, може да се каже, съвсем не съдържа оксална киселина и никога не причинява отделянето на пикочни киселина в организма. В реда на зеленчуците и плодовете, които се препоръчват за ставноболните, ревматиците, на страдащите от пясъци, доматът трябва да заеме почетно място. Той трябва да се препоръчва на тия болни, стига само добре да го смилат. Той опреснява кръвта на уморения работник. Той е, тъй да се каже, живото и сочно месо на лятото, което отдава кръвта си, за да ни възроди. Салатата от домати, поръсена с естествен винен оцет и зехтин, е незаменима. Яжте домати! Д-р Луй Делатр Книжнина Житно Зърно, кн 9—10. С тази двойна книжка сп. „Ж. Зърно“ завършва своята седма годишнина.
към текста >>

Хвърляйки общ поглед върху неговия живот е течение на този седемгодишен период, ние забелязваме едно постоянно развитие и подобрение.
Салатата от домати, поръсена с естествен винен оцет и зехтин, е незаменима. Яжте домати! Д-р Луй Делатр Книжнина Житно Зърно, кн 9—10. С тази двойна книжка сп. „Ж. Зърно“ завършва своята седма годишнина. Хвърляйки общ поглед върху неговия живот е течение на този седемгодишен период, ние забелязваме едно постоянно развитие и подобрение. Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков.
към текста >>

Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони?
Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати.
към текста >>

“ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“.
Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“.
към текста >>

Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество.
Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
към текста >>

Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати.
Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“. Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата. Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската мисъл на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа. Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение.
към текста >>

Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение.
Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“. Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата. Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската мисъл на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа. Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение. ВЕСТИ Окултна конференция ще се състои от 8 до 15 август т. г. в Гьотеанум, окултния университет, основан от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария. Общата тема на конференцията ще бъде: „Основни импулси на 20-ти век“. Конгреса на Българския Вегетариански Съюз ще се състои на 3. и 4.
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 81 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 81 - год. VI. Севлиево, 14 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинска свобода Звездний апокриф (Юлий) История и национално чувство (Г. Тахчиев) Преглед.
към текста >>

Спешните въпроси в живота (По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.) Истинска свобода „Човек е свободен дотолкова доколкото действа в съгласие със законите на Природата“ Петър Дънов Робството, под което пъшкат както отделните индивиди, така и цели народи, не е нещо случайно.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинска свобода Звездний апокриф (Юлий) История и национално чувство (Г. Тахчиев) Преглед. Първият резултат от сближението Словото на Учителя. Спешните въпроси в живота (По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.) Истинска свобода „Човек е свободен дотолкова доколкото действа в съгласие със законите на Природата“ Петър Дънов Робството, под което пъшкат както отделните индивиди, така и цели народи, не е нещо случайно. Този, който притежава ясновидския дар на прозрение в миналото и настоящето на даден народ или индивид, знае положително, че икономическото, политическото и духовно робство, в което са попаднали се дължи на обективни причини, които се коренят в народа или индивида, за които е дума. Тука имаме една индивидуална или колективна, национална карма, която трябва да изплатим „до последния кодрант“, но която, все пак, може да бъде смекчена и скосена или пък влошена и удължена в зависимост от поведението ни. По-ясно казано: каквото сме заслужили, това и получаваме. Не поради прищявката на никого, па бил той и всемогъщия Бог, не поради слепия случай, не и заради това. че сме се оказали по-слаби от нашите противници, а единствено поради нашите собствени грешки ние страдаме.
към текста >>

Но за да разберем по-ясно това, нужна ни е светлината на окултната наука, нужно ни е знанието за последователните превъплъщения на човешките души, които не идат за пръв и единствен път на земята, а се явяват тук със своята добра или лоша съдба, в зависимост от тяхната деятелност в миналите им животи.
Божествената Правда отдава всекиму точно това, което си е заслужил!. Като разберем това, нека престанем да обвиняваме другите за нашите страдания, за нашето робство. Макар и да се. изплъзва .от, погледа ни, но, причината за страданията ни е в нас. Ние страдаме по собствена вина. Но за да разберем по-ясно това, нужна ни е светлината на окултната наука, нужно ни е знанието за последователните превъплъщения на човешките души, които не идат за пръв и единствен път на земята, а се явяват тук със своята добра или лоша съдба, в зависимост от тяхната деятелност в миналите им животи. Така или иначе, докато не по-правим грешките си, докато не променим поведението си, докато не изтърпим наказанието си, ние няма да се освободим от страданията си, няма да придобием свободата си. А поправим ли веднъж грешката си, изкупим ли, вината си, никаква земна или небесна сила, никаква адска власт не може да ни държи в робство, обричайки ни на страдания. Съзнавайки това, повече от ясно става за нас, че борбата против робството с насилие, с оръжие и кръвопролитие е безрезултатна, е осъдена на неуспех. Робството има в основата си духовни причини и затова само чрез духовни усилия, духовно напрежение ще извоюваме свободата си. Борбата за истинска свобода е борба духовна.
към текста >>

Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен.
Но щом разстели нощ модра криле си, и във вис звездите запалят лъчи, стихва душата и вдига очи. Мигом разкъсват се черни завеси, свиснали тежко от свода над жизнений път; двери разкриват се светли към Вечност— отвъд. Къпан на горний мир дивен в лъха, сепнат се спирам. В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни слънца. Ярки комети възвиват лица все по-нагоре в Бездъна небесен. Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен. Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти! Дор и в атома любов ти грижовна пламти. Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла. Затуй звезди си пални и в час дневни! — Негли ще секнат в потрес братски борби!
към текста >>

Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти!
Мигом разкъсват се черни завеси, свиснали тежко от свода над жизнений път; двери разкриват се светли към Вечност— отвъд. Къпан на горний мир дивен в лъха, сепнат се спирам. В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни слънца. Ярки комети възвиват лица все по-нагоре в Бездъна небесен. Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен. Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти! Дор и в атома любов ти грижовна пламти. Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла. Затуй звезди си пални и в час дневни! — Негли ще секнат в потрес братски борби! И, просветлени, към вечност ще вдигнем глави !
към текста >>

Ще имаме ли ние това долно мнение за себе си, че още трябва да живеем в националното съзнание - или ще вярваме във вложените в нас сили, които могат да изнесат един интернационален, общочовешки живот, свързан с братско чувство на любов и взаимопомощ?
Историята не се пише за да. ни послужи като средство за създаване на национално съзнание, а възползвайки се от законите, по силата на които се създава историята, да вземем поука. Трябва ли да пълним главите на децата с подробности по отечествена история и да изпущаме де учим ония случаи от общата история,, които наистина биха оправдали предназначението на историята и биха ни ползвали ? Семейството създаде рода, родът създаде племето, племето създаде държавата, държавата създава федерацията, федерацията ще създаде — континентално-социалното единство, а след него иде общочовешкото единство, което е принцип в, природата. За. общочовешкото братство работят всички основатели на религиите — всички учители на човечеството. Ще имаме ли ние това долно мнение за себе си, че още трябва да живеем в националното съзнание - или ще вярваме във вложените в нас сили, които могат да изнесат един интернационален, общочовешки живот, свързан с братско чувство на любов и взаимопомощ? Интернационалното възпитание подхранва в нас чувствата, че човек за човека е брат и усилва доверието ни към нашите съседи. Нищо не ни ползва ако живеем с хипнозата- за един индивидуализиран живот. Изисква се смело премахване превръзката за да и видим красивата реалност, която ни прониква и обкръжава. Историята е много важен предмет, той е естествознанието на социалната душа. Както, естественика изнася предимно и ни запознава с положителните условия и качества на своя обект, при които може да се развива и се е развивал и по-малко се спира на отрицателното, така и учебната история би трябвало предимно да бъде построена от положителни методически единици, а не както е сега да се изучават само войните.
към текста >>

Нищо не ни ползва ако живеем с хипнозата- за един индивидуализиран живот.
Трябва ли да пълним главите на децата с подробности по отечествена история и да изпущаме де учим ония случаи от общата история,, които наистина биха оправдали предназначението на историята и биха ни ползвали ? Семейството създаде рода, родът създаде племето, племето създаде държавата, държавата създава федерацията, федерацията ще създаде — континентално-социалното единство, а след него иде общочовешкото единство, което е принцип в, природата. За. общочовешкото братство работят всички основатели на религиите — всички учители на човечеството. Ще имаме ли ние това долно мнение за себе си, че още трябва да живеем в националното съзнание - или ще вярваме във вложените в нас сили, които могат да изнесат един интернационален, общочовешки живот, свързан с братско чувство на любов и взаимопомощ? Интернационалното възпитание подхранва в нас чувствата, че човек за човека е брат и усилва доверието ни към нашите съседи. Нищо не ни ползва ако живеем с хипнозата- за един индивидуализиран живот. Изисква се смело премахване превръзката за да и видим красивата реалност, която ни прониква и обкръжава. Историята е много важен предмет, той е естествознанието на социалната душа. Както, естественика изнася предимно и ни запознава с положителните условия и качества на своя обект, при които може да се развива и се е развивал и по-малко се спира на отрицателното, така и учебната история би трябвало предимно да бъде построена от положителни методически единици, а не както е сега да се изучават само войните. Положителния материал е естествената среда, в която се развива доброто в човека. На първо място трябва да стои културната история, защото тя е съставена от положителни образи, които с питателната храна на човешката душа за да се развива правилно.
към текста >>

Словото на Учителя Спешните въпроси в живота Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система.
Като пръв резултат сближение, което се осъществява между интелектуалните среди на двата народа, се явява следната резолюция: „Югославянските центрове на ПЕН-клуба (клуб на писателите, б. ред.) в Белград, Загреб и Любляна и българския ПЕН-клуб, в заседанието си на 12 януари 1934 г. в София, разгледаха въпроса за духовните и културни отношения .между техните страни. Като се вдъхновяват от идеите на международните конгреси на ПЕН-клуба за свободна, с нищо неограничена размяна на интелектуалните и художествени ценности, и като излизат от близостта на националните литератури на братските народи и необходимостта от по-близки и преки връзки между тях — в които връзки до сега не е имало взаимност — ПЕН-клубовете се задължават да действат пред надлежните места, със средствата, които, имат на разположение, за свободната циркулация на художествените литератури в цяла Югославия и България — специално за свободното получаване и излагане на тия книги в публичните читални и библиотеки и допущането им в свободната открита продажба. Специално югославянските центрове на ПЕН-клуба се нагърбват да употребят всички свои усилия за осъществяването на тази задача в своята страна." Сближението и братството трябва да станат реалност, иначе гибел чака южните славяни. Словото на Учителя Спешните въпроси в живота Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм. Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят.
към текста >>

У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага.
Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане.
към текста >>

Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане.
Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега.
към текста >>

Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот.
към текста >>

Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот.
Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие. В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на безсмъртието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане.
към текста >>

В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота.
Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие. В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на безсмъртието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане. Има два вида прана във въздуха. Едната носи зараза - това са известни енергии, които произвеждат горение в организма и по такъв начин нарушават равновесието на функциите и процесите, а има и друга прана, която възстановява равновесието на силите в организма и произвежда подмладяване. Това е именно жизненият еликсир.
към текста >>

Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си.
А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма.
към текста >>

Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот.
Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт. Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване.
към текста >>

Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници.
Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт. Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване. Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот.
към текста >>

На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат.
Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване. Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл.
към текста >>

Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот.
Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени.
към текста >>

На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него.
А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение.
към текста >>

Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме.
Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка.
към текста >>

Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл.
На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка. Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята.
към текста >>

Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени.
Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка. Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята. Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение.
към текста >>

В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи.
Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята. Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение. Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята. В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
към текста >>

А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота.
Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение. Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята. В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете?
към текста >>

Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди.
към текста >>

Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата.
За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце.
към текста >>

Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота.
Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие. По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 90 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 90 - год. VI. Севлиево, 22 април, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Преглед В братска Югославия (П. Г.
към текста >>

Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело.
Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
към текста >>

Тогава всички южни славяни ще бъдат свободни творци на своя живот, няма да има „наше" и „ваше” - всички ще бъдем едно и в това единство ще бъде силата ни.
Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура! Тогава всички южни славяни ще бъдат свободни творци на своя живот, няма да има „наше" и „ваше” - всички ще бъдем едно и в това единство ще бъде силата ни. Единство, постигнато и запазвано доброволно, съзнателно и свободно. Ние ви чакаме! ... Почнете! Преглед Но къде отиваме? Черни облаци с надвиснали над света.
към текста >>

който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора.
Идва ден, когато наново ще сърбаме това, което днес и до сега сме дробили. Идва ден, когато злата воля, егоизма, късогледството, неотстъпчивостта и надменността на държавниците ще се платят скъпо и прескъпо от техните народи. Защото и последните са виновни. Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще.
към текста >>

И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб.
И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен! Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа! Хорът от птички се слива с тържественото благоговение на всички дървета, цветя и същества. И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща? Можем! Така говореше слънцето днес. Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба. П. Г.
към текста >>

Когато си гласувахте заплати, когато си определяхте разни добавъчни възнаграждения, разни пътни и дневни, когато се осигурявахте с доживотни пенсии, със заслужени и незаслужени облаги, кажете, г-да министри и народни представители, тогава питахте ли народа?
Можем! Така говореше слънцето днес. Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба. П. Г. Пампоров Питахте ли народа? Когато си гласувахте заплати, когато си определяхте разни добавъчни възнаграждения, разни пътни и дневни, когато се осигурявахте с доживотни пенсии, със заслужени и незаслужени облаги, кажете, г-да министри и народни представители, тогава питахте ли народа? Тогава поне, мислихте ли за него, за тоя народ, който ще плаша всичко, мислихте ли за неговото положение? Или всичко определяхте по свое желание, по свой интерес? Или вас не ви интересува мнението и положението на народа и сами можете да решавате и узаконявате всичко? Така ли мислите? Но тогава защо се наричате народни представители и защо всичко вземате и очаквате да вземете от народа?
към текста >>

Поне веднъж опитахте ли се да сравните своя живот и своите материални блага с неговите?
Или вас не ви интересува мнението и положението на народа и сами можете да решавате и узаконявате всичко? Така ли мислите? Но тогава защо се наричате народни представители и защо всичко вземате и очаквате да вземете от народа? Защо? Познавате ли вие положението на тоя народ, чийто представители се наричате? Поне веднъж опитахте ли се да сравните своя живот и своите материални блага с неговите? Пожелахте ли да видите, какво получава и с какви средства живее всеки човек от народа, и от това да извадите заключение, какво трябва да получавате и с какво трябва да живеете и вие, вие които сте негови слуги? Изглежда, че не! Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници.
към текста >>

Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение.
Защо? Познавате ли вие положението на тоя народ, чийто представители се наричате? Поне веднъж опитахте ли се да сравните своя живот и своите материални блага с неговите? Пожелахте ли да видите, какво получава и с какви средства живее всеки човек от народа, и от това да извадите заключение, какво трябва да получавате и с какво трябва да живеете и вие, вие които сте негови слуги? Изглежда, че не! Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане.
към текста >>

И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане.
Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане. Ще се дойде точно до онова, от което сами вие най-много се страхувате. И кой ще бъде виновен тогава? Анархистите и комунистите ли? Безбожниците и сектантите ли? Бунтовници измежду народа ли?
към текста >>

Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот.
Бунтовници измежду народа ли? Не и не! Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата.
към текста >>

Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх.
Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх. Птичките му пеят хубавите си песни, а цветята му даряват своя сладък аромат. Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а бистрите и студени изворчета утоляват неговата жажда. Той е здрав и силен. И напредва все повече в това направление — към по-съвършено здраве, към повече и по-ползотворни сили. напредва към съвършенство.
към текста >>

Всякога е милостив и благ към хората и животните.
Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а бистрите и студени изворчета утоляват неговата жажда. Той е здрав и силен. И напредва все повече в това направление — към по-съвършено здраве, към повече и по-ползотворни сили. напредва към съвършенство. Той е винаги разумен и добър. Всякога е милостив и благ към хората и животните. Всички обича и на всички само радост дарява. Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло.
към текста >>

Живота му е обилен източник на радост и блага за всички.
И напредва все повече в това направление — към по-съвършено здраве, към повече и по-ползотворни сили. напредва към съвършенство. Той е винаги разумен и добър. Всякога е милостив и благ към хората и животните. Всички обича и на всички само радост дарява. Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло. Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т. Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта.
към текста >>

Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т.
Всички обича и на всички само радост дарява. Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло. Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т. Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта. Има два вида усмивки: естествени и престорени. Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу. Първите (естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи. Сега думата ни е за естествените усмивки.
към текста >>

Усмивките правят живота по-сладък, като увеличават радостта и веселието, които от своя страна подхранват и продължават живота.
Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу. Първите (естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи. Сега думата ни е за естествените усмивки. Усмивките, според един автор, подпомагат някои вътрешни процеси, като неутрализират значително количество от стомашните киселини, които иначе тровят организма. Всеки ден по малко смях е твърде здравословно и ободрително. Усмивките правят живота по-сладък, като увеличават радостта и веселието, които от своя страна подхранват и продължават живота. Но когато усмивката бъде придружена от една блага дума, от един мил поглед, от една свежа мисъл, тогава ще бъде още по-добре. Повече усмивки, повече радост, защото те правят живота по-сладък, пo-приятен и по-добър. Една усмивка само е в състояние да възпре, да отклони едно зло, едно замислено престъпление. Един действителен случай. Един беден учител от Ленинград решил да се самоубие поради многото нещастия, които го преследвали.
към текста >>

Повече усмивки, повече радост, защото те правят живота по-сладък, пo-приятен и по-добър.
Сега думата ни е за естествените усмивки. Усмивките, според един автор, подпомагат някои вътрешни процеси, като неутрализират значително количество от стомашните киселини, които иначе тровят организма. Всеки ден по малко смях е твърде здравословно и ободрително. Усмивките правят живота по-сладък, като увеличават радостта и веселието, които от своя страна подхранват и продължават живота. Но когато усмивката бъде придружена от една блага дума, от един мил поглед, от една свежа мисъл, тогава ще бъде още по-добре. Повече усмивки, повече радост, защото те правят живота по-сладък, пo-приятен и по-добър. Една усмивка само е в състояние да възпре, да отклони едно зло, едно замислено престъпление. Един действителен случай. Един беден учител от Ленинград решил да се самоубие поради многото нещастия, които го преследвали. В денят, в който щял да се самоубие, решил за последен път да посети народната библиотека, за да прочете нещо. При влизането един от служещите, му се усмихнал.
към текста >>

Живота има смисъл!
Един беден учител от Ленинград решил да се самоубие поради многото нещастия, които го преследвали. В денят, в който щял да се самоубие, решил за последен път да посети народната библиотека, за да прочете нещо. При влизането един от служещите, му се усмихнал. Той след малко си отишъл и, тъкмо извадил оръжието, спомнил си кротките очи на служещия и хубавата му усмивка и казал: „Не! Няма да се убивам, защото има още добри хора в които Бог живее. Живота има смисъл! “ И хвърлил оръжието. Когато твоето небе се затъмни от черни облаци и се извие буря ти се усмихни спокойно и кажи: „няма нищо“ и след малко отново слънчевите лъчи ще ни поздравят. Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г.
към текста >>

Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви.
“ И хвърлил оръжието. Когато твоето небе се затъмни от черни облаци и се извие буря ти се усмихни спокойно и кажи: „няма нищо“ и след малко отново слънчевите лъчи ще ни поздравят. Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си.
към текста >>

Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота.
Когато твоето небе се затъмни от черни облаци и се извие буря ти се усмихни спокойно и кажи: „няма нищо“ и след малко отново слънчевите лъчи ще ни поздравят. Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото.
към текста >>

Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота.
Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев. Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
към текста >>

В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт.
Г. С. Г. Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма.
към текста >>

И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си.
Словото на Учителя Егоизмът като причина за усилените времена Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.
към текста >>

И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм.
В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция.
към текста >>

Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола.
Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло?
към текста >>

Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото.
към текста >>

- Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме.
Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре.
към текста >>

Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък.
Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
към текста >>

Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище.
към текста >>

Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности.
Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света.
към текста >>

Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си.
Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи.
към текста >>

Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано.
Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли.
към текста >>

Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина.
- Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота.
към текста >>

Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота.
Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата.
към текста >>

Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето.
Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека.
към текста >>

И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес.
Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните.
към текста >>

Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните.
И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
към текста >>

Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е.
Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е.
към текста >>

А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?
И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
към текста >>

Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола.
към текста >>

Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек.
дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява.
към текста >>

Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека.
Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света.
към текста >>

Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри.
А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
към текста >>

Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса.
Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме.
към текста >>

Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло.
към текста >>

Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество.
Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи.
към текста >>

Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество.
Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите.
към текста >>

Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот.
Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести.
към текста >>

Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен.
Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии.
към текста >>

- Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота.
Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си.
към текста >>

Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен.
Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора.
към текста >>

По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време.
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение.
към текста >>

С такива мисли вие само може да се спънете в живота си.
Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях.
към текста >>

Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката.
Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали.
към текста >>

Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората.
към текста >>

Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен.
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
към текста >>

Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега.
Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия.
към текста >>

Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората.
Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него.
към текста >>

Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото.
Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения.
към текста >>

За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите.
към текста >>

Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот.
Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите. Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот. Но това, което желаете за себе си, трябва да го желаете и за другите хора. Както човек желае да постъпват с него, така трябва да постъпва и той с другите. Това е великият закон на разумните отношения. Човек е в състояние да направи всичко, каквото е вложено в него. Имайте тази вяра.
към текста >>

Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима.
Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината.
към текста >>

Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им.
От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес.
към текста >>

Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата.
При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
към текста >>

Само този, който знае причините на нещата, може да ни даде правилна насока в живота.
Новото верую на човечеството, четири беседи от Учителя. Цена 12 лева. Разумно разбиране, беседа от Учителя; държана на 22 март т. год. Цена 4 лева. Само тоя, който вижда пътя, може да води. Само този, който знае причините на нещата, може да ни даде правилна насока в живота. Само този, който е израсъл в сила, мъдрост и любов до степен недостъпна за обикновения човек, може да ни помогне да пресъздадем из основи нашия личен и обществен живот. Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния хаос, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята. Беседите на Учителя се доставят от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София 3. Искайте пълния каталог.
към текста >>

Само този, който е израсъл в сила, мъдрост и любов до степен недостъпна за обикновения човек, може да ни помогне да пресъздадем из основи нашия личен и обществен живот.
Цена 12 лева. Разумно разбиране, беседа от Учителя; държана на 22 март т. год. Цена 4 лева. Само тоя, който вижда пътя, може да води. Само този, който знае причините на нещата, може да ни даде правилна насока в живота. Само този, който е израсъл в сила, мъдрост и любов до степен недостъпна за обикновения човек, може да ни помогне да пресъздадем из основи нашия личен и обществен живот. Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния хаос, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята. Беседите на Учителя се доставят от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София 3. Искайте пълния каталог. Хроника Нашият приятел Пампоров се намира понастоящем в Югославия, където е посрещнат най-радушно от югославянското общество и специално от приятелите на Бялото Братство в Югославия.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 94 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 94 - год. VI. Севлиево, 10 юни, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Изходът Вредата от месото (Д-р П. М. Сустер, Проф.
към текста >>

Но ние казваме на тия, които са поели пътя на разрушението: не се стремете да убиете онова, което има още сили за живот в себе си.
Тук няма доброволна жертва и съзнателна постъпка в името на общите интереси, а — насилствена принуда, на която всички трябва да се подчинят. Два пътя има! И светът, като цяло, нашият народ, като негова съставна част, а и всеки отделен индивид, ще трябва да приеме единия или другия път, единия или другия изход. Нищо не може да задържи завинаги старото. То ще загине, било от своята естествена смърт, било от насилие. Но ние казваме на тия, които са поели пътя на разрушението: не се стремете да убиете онова, което има още сили за живот в себе си. Не насилвайте нещата, събитията. Не правете изкуствено и преждевременно това, което трябва да дойде естествено, по най-добрия начин. Същевременно ние предупреждаваме ония, които, подтикнати от личен егоизъм, се борят за запазване на старото: направете, доброволно и съзнателно, тия жертви, които днес животът изисква от вас, за да не ускорите идването на времето, когато насила ще бъдете заставени да сторите това. Ние сочим правия път — пътя на разумните хора: изграждайте новото с ентусиазъм, съсредоточете всичките си енергии в творчество, без да се интересувате от старото. Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение.
към текста >>

Същевременно ние предупреждаваме ония, които, подтикнати от личен егоизъм, се борят за запазване на старото: направете, доброволно и съзнателно, тия жертви, които днес животът изисква от вас, за да не ускорите идването на времето, когато насила ще бъдете заставени да сторите това.
Нищо не може да задържи завинаги старото. То ще загине, било от своята естествена смърт, било от насилие. Но ние казваме на тия, които са поели пътя на разрушението: не се стремете да убиете онова, което има още сили за живот в себе си. Не насилвайте нещата, събитията. Не правете изкуствено и преждевременно това, което трябва да дойде естествено, по най-добрия начин. Същевременно ние предупреждаваме ония, които, подтикнати от личен егоизъм, се борят за запазване на старото: направете, доброволно и съзнателно, тия жертви, които днес животът изисква от вас, за да не ускорите идването на времето, когато насила ще бъдете заставени да сторите това. Ние сочим правия път — пътя на разумните хора: изграждайте новото с ентусиазъм, съсредоточете всичките си енергии в творчество, без да се интересувате от старото. Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие.
към текста >>

Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение.
Но ние казваме на тия, които са поели пътя на разрушението: не се стремете да убиете онова, което има още сили за живот в себе си. Не насилвайте нещата, събитията. Не правете изкуствено и преждевременно това, което трябва да дойде естествено, по най-добрия начин. Същевременно ние предупреждаваме ония, които, подтикнати от личен егоизъм, се борят за запазване на старото: направете, доброволно и съзнателно, тия жертви, които днес животът изисква от вас, за да не ускорите идването на времето, когато насила ще бъдете заставени да сторите това. Ние сочим правия път — пътя на разумните хора: изграждайте новото с ентусиазъм, съсредоточете всичките си енергии в творчество, без да се интересувате от старото. Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие. Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого. Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си.
към текста >>

Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си.
Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие. Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого. Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си. Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради! Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната. — Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда. Консумирането на химическите субстанции, което става при функцията на нашия организъм, трябва да се замени с други храни: така напр.
към текста >>

— Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда.
Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого. Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си. Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради! Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната. — Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда. Консумирането на химическите субстанции, което става при функцията на нашия организъм, трябва да се замени с други храни: така напр. констатирано е, че храната трябва да съдържа: въглехидрати, необходими за горенето в тялото, азотисти храни, чрез които се подновяват жизнените сили, също минерали и вода. необходими при различните преобразувания. Направено е изчисление, че възрастния човек има нужда на ден от 20 грама белтък, 280 гр. въглехидрати, 30 гр.
към текста >>

За да поддържаме живота си тия хранителни вещества ние си доставяме от месото или от зарзавата.
констатирано е, че храната трябва да съдържа: въглехидрати, необходими за горенето в тялото, азотисти храни, чрез които се подновяват жизнените сили, също минерали и вода. необходими при различните преобразувания. Направено е изчисление, че възрастния човек има нужда на ден от 20 грама белтък, 280 гр. въглехидрати, 30 гр. соли и 2,000 гр. вода. За да поддържаме живота си тия хранителни вещества ние си доставяме от месото или от зарзавата. Сега сме достигнели до кръстопът, когато трябва да избираме храната си, и от следното ние ще видим вредата ма месото в човешката храна. Месото според неговия химически състав е вредно за организма, понеже то причинява явлението на много отрови, които бъбреците не могат да изхвърлят и следствие на това те остават в клетките, образувайки благоприятната среда твърде подходяща за развъждане на бактерии и с това човек се излага направо на опасности от всякакви болести. Не ни изненадва факта, че месоядците винаги се оплакват от подагра и рак и т. н. Всичко това са последици от месния режим с по нататъшни влияния. Понеже никой не предполага, че болестите се причиняват от употребата на месото, на спиртните пития и тютюна, те мислят, че болестите идват без причина и независимо от храната, месоядците не могат и да си въобразят естествена смърт, като последица на органическо спиране на функциите.
към текста >>

Белтъчните вещества, минералните соли, тлъстините, плодовата захар, необходими за организма, трябва да си ги доставяме от зеленчука и плодовете изхвърляйки всецяло от употребление месото и животинските произведения, понеже напредъка във физическия и психически развой е постижим само чрез вегетарианството.
Забелязват се също психични неправилности, задух и даже смърт. Като последица от многото употреба на риба се явява анемията (малокръвие). Ето колко много са опасностите, на които се излагат месоядците, понеже даже и чистото и прясно месо съдържа отрови и оставя в клетките зараза, която ни излага на болести, а когато е заразено ние ставаме жертва на паразити, които непрестанно изливат отрови в организма ни. Затова необходимо е да употребяваме хигиенични, неотровни храни, които лесно се асимилират и не носят зараза. А тая храна е само растителната. Белтъчните вещества, минералните соли, тлъстините, плодовата захар, необходими за организма, трябва да си ги доставяме от зеленчука и плодовете изхвърляйки всецяло от употребление месото и животинските произведения, понеже напредъка във физическия и психически развой е постижим само чрез вегетарианството. Д-р П. М. С у с т е р Проф. в Университета в Яш Н. В. Царят за възможностите на бъдещето В броя си от 6 м. м. е.
към текста >>

Всеки живот започва със Словото.
Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В. Царят: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война. Словото на Учителя В начало бе Словото Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще. Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние.
към текста >>

Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини.
Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни.
към текста >>

За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще.
Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото.
към текста >>

За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота.
Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват.
към текста >>

Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света.
В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява.
към текста >>

Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм.
Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата. Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм. Когато апостол Павел казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си“, той изнася този закон, а хората го разбират в неговия буквален и механичен смисъл. Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека? Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека.
към текста >>

Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради.
А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип.
към текста >>

Краката, това са основата на живота, това е доброто.
Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип. Жената, са краката на човека, а мъжът е главата на човека; и когато казваме, че човек без жена не може, разбираме, че без крака, т.е.
към текста >>

Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа.
Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип. Жената, са краката на човека, а мъжът е главата на човека; и когато казваме, че човек без жена не може, разбираме, че без крака, т.е. без добродетели не може. А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е.
към текста >>

И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си.
А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е. без мъдрост и знание не може в света. Мъдростта се проявява в главата на човека, там се проявява неговата права мисъл. Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс. Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания.
към текста >>

Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот.
Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.
към текста >>

Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания.
И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява.
към текста >>

В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле.
Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса.
към текста >>

Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.
Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е.
към текста >>

И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот.
Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка?
към текста >>

Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот.
Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка? Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават.
към текста >>

Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени.
Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка? Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават. А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията.
към текста >>

Това са двата полюса на живота.
Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават. А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото.
към текста >>

Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота.
А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
към текста >>

Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията.
Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово.
към текста >>

Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес.
Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания.
към текста >>

Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото.
Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими. Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни.
Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 96 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 96 - год. VI. Севлиево, 24 юни, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Нещо, съвършено ново! Скритите последици от подозрението („Окултни Лекции“, из „The Temple Artisan“) Из „Интервю с един Учител“ (из „The Temple Artisan“) Войната в цифри Словото на Учителя.
към текста >>

Условия за разумния живот (По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.) НЕЩО, СЪВЪРШЕНО НОВО!
Севлиево, 24 юни, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Нещо, съвършено ново! Скритите последици от подозрението („Окултни Лекции“, из „The Temple Artisan“) Из „Интервю с един Учител“ (из „The Temple Artisan“) Войната в цифри Словото на Учителя. Условия за разумния живот (По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.) НЕЩО, СЪВЪРШЕНО НОВО! След неизбежната провала на поройната партизанщина, страната ни се намира на кръстопът. Желае се и се правят усилия да се създаде нещо ново и по-хубаво от старото. Да се замени гнилото, порочното, отживялото, с нещо здраво, истинно и разумно. Пред българския народ и пред неговите управници се отварят различни пътища, всеки от които мами окото и привлича към себе си. По кой път ще тръгнем?
към текста >>

Ние, като народ, притежаващ свои собствени индивидуални черти, свои собствени духовни нужди и своя собствена, различна от тая на другите народи, мисия, предназначение в живота, трябва и можем, да вървим по един съвършено нов път, без да подражаваме робски комуто и да било.
Има много злини на миналото, които трансформирайки се, ще поискат да продължат своето съществувание и дори да вземат надмощие. Нужна е една абсолютно безкористна, смела, самобитна мисъл, нужно е едно високо издигнато и всеобгръщащо съзнание и непоколебима воля, за да се прозре вътрешното съдържание и смисъла на нещата и да се отдели безпогрешно това, което е наистина ново и хубаво, от това, кое то е старо и гнило. Да не подражаваме! Това е първия, и върховен дълг на всички, които искрено се стремят към обновата, и преди всичко на тези, в чиито ръце се намират днес съдбините на народа ни. Да отбягваме отъпканите, откритите и следвани преди нас пътища, не само в страната ни, но и вън от нея. Ние, като народ, притежаващ свои собствени индивидуални черти, свои собствени духовни нужди и своя собствена, различна от тая на другите народи, мисия, предназначение в живота, трябва и можем, да вървим по един съвършено нов път, без да подражаваме робски комуто и да било. Това, което е в Италия, Германия, Русия и Америка, то е за тях. То отговаря на техните условия и е създание на техния национален дух. То е неизбежно следствие, неизбежна стъпка, по пътя, по който даден народ е предопределен да върви, изпълвайки своята историческа мисия ... Има хубави неща и у другите, и не ние ще кажем, че трябва да се откажем от тях, понеже други са ни изпреварили. Доброто ние трябва да възприемем, безразлично от къде идва то. Но има нещо най-добро, има нещо свръх всичко, има нещо най-важно за нас.
към текста >>

Чуждото, винаги, трябва да бъде претопявано из основа в горнилото на нашия дух, за да стане и то подходящо, да се хармонира с нашия живот, с нашите нужди.
Но има нещо най-добро, има нещо свръх всичко, има нещо най-важно за нас. Това е, което е специално предназначено за нас, като народ, като духовна общност; това е най-новото и най-ценното, което сега за пръв път трябва да дойде именно за нас, и което е отликата, по която ще се различим от другите; това е нещото, което ние сами ще създадем, в устрема си към коренна обществена, национална и индивидуална обнова. Ние трябва да се различаваме от другите! Ние трябва да проникнем дълбоко в тайниците на народния ни дух и от там да почерпим съкровищата, които са наши, единствено наши. С тях ние именно ще трябва да се накичим, — те са най-ценното ни украшение —и тях да раздадем, тях да посочим за пример на другите. Чуждото, винаги, трябва да бъде претопявано из основа в горнилото на нашия дух, за да стане и то подходящо, да се хармонира с нашия живот, с нашите нужди. Преди всичко, обаче, ние сами трябва да създадем нещо съвършено ново, нещо напълно самобитно, нещо ярко отличаваше ни и характеризираше ни като колективна духовна единица. То ще бъде нашето крепко упование, нашата непоколебима основа, и нашата национална гордост. Новото, което ние сами творим! Скритите последици от подозрението Неговите следствия са много по-големи отколкото ги знаете или сте предполагали до сега. Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово.
към текста >>

Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба.
Скритите последици от подозрението Неговите следствия са много по-големи отколкото ги знаете или сте предполагали до сега. Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово. Да речем, че имате някакво подозрение срещу някое лице. Вий подхранвате това подозрение, като го държите, постоянно в ума си и така създавате първия жив силов център на отрицателната мисъл. След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си. Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание. Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи.
към текста >>

Помнете, вий сте ми пo-скъпи от зеницата на моето око и макар че трябва да ви виждам да страдате, аз страдам повече от вас в това страдание; и аз бих желал да ви спася с цената на моя живот, ако това е възможно.
Следователно, колкото много и да ви се струва, че сте в безпътица, колкото и удари да ви се струва, че врагът сипе върху вас и наоколо ви, или колкото и често да ви идва мисълта, че вашето Дело е на път да пропадне, помнете, казвам ви, че това няма да стане. Делото ви няма да пропадне. Всяка частица любов и смелост, която сте вложили в него, ще ви се възвърне хилядократно. Помнете, аз ви обещавам това. Желая да чувствате, да съзнавате, когато се намирате в тъмнината, моята ръка, която аз държа протегната към вас. Помнете, вий сте ми пo-скъпи от зеницата на моето око и макар че трябва да ви виждам да страдате, аз страдам повече от вас в това страдание; и аз бих желал да ви спася с цената на моя живот, ако това е възможно. Сложете страха зад себе си. Няма от какво да се страхувате. С чисти ръце и чисто сърце ние можем да правим всичко. Всичко е за добро на тези, които любят Бога. Едничкото оръжие, което окултистът може да употреби в тази война това е силата на чистото сърце.
към текста >>

Словото на Учителя Условия за разумния живот Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират.
С добитите по такъв начин приходи ще можем да плащаме за вечни времена заплати от по 1000 долари годишно на 125,000 души учители и 125,000 милосърдни сестри. И дори, след като разплатим всички тези разходи, от нашите четиристотин милиарда долари ще остане една сума, достатъчна да закупим цяла Франция и цяла Белгия по оценката от 1914 година, т. е. да закупим в пределите на тези две държави всички земеделски стопанства, домове, фабрики, черкви, железници, трамваи, въобще всичко, което има каквато и да било стойност. Цялото национално богатство във Франция през 1914 година е било оценено не 62 милиарда, а в Белгия на 12 милиарда долари, общо - по малко от 75 милиарда. С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно. Словото на Учителя Условия за разумния живот Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено.
към текста >>

Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие.
И дори, след като разплатим всички тези разходи, от нашите четиристотин милиарда долари ще остане една сума, достатъчна да закупим цяла Франция и цяла Белгия по оценката от 1914 година, т. е. да закупим в пределите на тези две държави всички земеделски стопанства, домове, фабрики, черкви, железници, трамваи, въобще всичко, което има каквато и да било стойност. Цялото национално богатство във Франция през 1914 година е било оценено не 62 милиарда, а в Белгия на 12 милиарда долари, общо - по малко от 75 милиарда. С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно. Словото на Учителя Условия за разумния живот Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран.
към текста >>

Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав.
да закупим в пределите на тези две държави всички земеделски стопанства, домове, фабрики, черкви, железници, трамваи, въобще всичко, което има каквато и да било стойност. Цялото национално богатство във Франция през 1914 година е било оценено не 62 милиарда, а в Белгия на 12 милиарда долари, общо - по малко от 75 милиарда. С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно. Словото на Учителя Условия за разумния живот Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят.
към текста >>

Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света.
Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр.
към текста >>

Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота.
Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата.
към текста >>

Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот.
За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот.
към текста >>

Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот.
Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка.
към текста >>

На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце.
Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте.
към текста >>

На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот.
Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това?
към текста >>

Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка.
Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете.
към текста >>

Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия.
И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете. Охтичавите хора много бързо дишат; и когато се разгневят хората, дишат бързо.
към текста >>

От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека.
Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност. И любовта не може да се прояви когато погледът на човека е размътен. Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия. От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека. Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка. А от правилното разпределение на енергиите в мозъка се обуславя и строежът и функциите на органите в тялото. На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи.
към текста >>

На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа.
Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия. От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека. Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка. А от правилното разпределение на енергиите в мозъка се обуславя и строежът и функциите на органите в тялото. На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи. А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени.
към текста >>

Тези пропорции в сегашния живот не са спазени.
На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи. А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време. Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл.
към текста >>

Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека.
А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време. Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание.
към текста >>

Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия.
Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи. Очите на хората, които имат любов, са другояче устроени. И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия. Каквото почне, нищо няма да му върви; съдбата не му помага. На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно противоречие между ума и сърцето. А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия. И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена.
към текста >>

А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия.
Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия. Каквото почне, нищо няма да му върви; съдбата не му помага. На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно противоречие между ума и сърцето. А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия. И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат.
към текста >>

Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка.
И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат. Някой път те заболи някой пръст или друг орган без видима причина - това е поличба, белег за нещо, което има да стане. Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята.
към текста >>

Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си.
Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата.
към текста >>

Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си. Имате например дарбата на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие. Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя. Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички. По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 108 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 108 - год. VII. Севлиево, 12 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя.
към текста >>

Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта.
Севлиево, 12 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя. Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Светът на мисълта (Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия. Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши.
към текста >>

Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя. Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Светът на мисълта (Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия. Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
към текста >>

В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши.
Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Светът на мисълта (Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия. Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва.
към текста >>

Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа.
към текста >>

Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота.
Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие.
към текста >>

Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа.
В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие. Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля. Или как могат да ги използват за своето всестранно развитие. Окултните школи са съществували през всички векове на миналото и са били онези живи центрове, от които е излизала светлината, която е заливала отпосле света. Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката мисъл и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела.
към текста >>

„Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5.
„Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света. Първостепенен герой не само в обикновен смисъл, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и благородна, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3. „За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъде в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство“. 4. „Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5. „За човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг“. 6. „Първото нещо за онзи, който иска да бъде ученик на великата окултна школа е това: Любовта в неговата душа да бъде един двигателен принцип и да даде всички жертви — по закона на свободата, не на сила.“ 7. „Второто нещо за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо.
към текста >>

„Ученикът няма право да се извинява с лошите условия на живота или с каквото и да било друго.
„Второто нещо за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Това е символ“. 8. „На ученика не му се позволява да дава пари с лихва“. 9 „Който иска да бъде ученик, трябва да има най-малко един първокласен талант и едно изкуство, което да владее безпогрешно и да го прилага“. 10. „Ученикът няма право да се извинява с лошите условия на живота или с каквото и да било друго. Той трябва да разполага със знание, за да може да използва всички условия.“ 11. „Ученикът няма право да осъжда дявола.“ 12. „Ученикът трябва да разбира онези периодически закони, които действат в света“. 13. „Ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение в света е най-доброто, в което той трябва да живее“. 14. „На ученика не му се позволява да говори много, на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка“. 15.
към текста >>

„Ученикът трябва да тури умът си на работа, да проучва законите на живота и да не критикува никого.
Бог ще ви въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.“ 20. „Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си. Ученикът трябва да отвори умът и сърцето си само на Господа и никому другиму.“ 21. „Ученикът трябва съзнателно да работи над себе си, за да изправи всичките погрешки на миналото си“ 22. „Ученикът трябва да тури умът си на работа, да проучва законите на живота и да не критикува никого. В себе си, в своята душа, ученикът трябва да бъде тъй снизходителен към хората, както към себе си.“ 23. „Онзи. който иска да бъде ученик, трябва да има сила да контролира своя ум, и да владее своето сърце.“ 24. „Ученикът трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд да изкарва прехраната си.“ 25. „Ученикът трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.“ 26. „Ученикът трябва да изхвърли абсолютно лъжата из душата си.
към текста >>

Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина.
„Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя. Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В. П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч. И земният край се беше захванал На страшния ангел със огнений меч. Но чудно — тук-тамо съглеждах аз живи, На малки дружинки вървяха в нощта.
към текста >>

Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години.
И ето, за мене такъв същ Водител През тази стихия яви се и мен. И стана ми лъч, закрилник, Спасител, Безвредно преминах през бури и плам. Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание.
към текста >>

И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество.
Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.
към текста >>

Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето.
Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план.
към текста >>

И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание.
А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце.
към текста >>

Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце.
И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение.
към текста >>

Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание.
Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение. Сега често ме запитват: Ти вярваш ли в Бога или не вярваш? Казвам: Какво учат философите? ,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята.
към текста >>

Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна.
,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята. А които вярват че има Бог, се намират на огряната страна на земята. Едните живеят в деня, а другите в нощта. И казвам: Тези, които живеят в нощта, да спят, а тези, които живеят в деня, да се запретнат да работят - да копаят и да орат, да оставят настрана въпроса има ли Бог, или не. Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна. Сега религиозните хора апелират към Божията милост - Господ да е милостив към нас. Но има друга една страна на въпроса. Бог може да е милостив, но ние можем ли да използваме Божията милост? Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост?
към текста >>

Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен.
към текста >>

Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е.
Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен. Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха мислили отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство. Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека.
към текста >>

Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни.
Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни. Това показва, че тази част е била някога на екватора. И Европа пак наново се връща към екватора. Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята.
към текста >>

Тогаз целият живот на Европа се изменя.
Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята. Кои са причините за това разместване, това е една дълбока философия, която не му е тук мястото да се разглежда. От екватора Европа се е придвижила към Северния полюс, и когато се приближава до полюса, настава ледената епоха в Европа. Тогаз целият живот на Европа се изменя. Хората тогава бяха принудени да живеят в пещери. От ледената епоха Европа постепенно почна да се приближава към екватора. Сега е в умерения пояс и пак ще дойде на екватора. Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки.
към текста >>

Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите.
Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки. Ако отидете на Северния полюс, ще бъдат ли тогава хората отзивчиви към вас? Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи.
към текста >>

При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията.
Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи.
към текста >>

А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата.
Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина.
към текста >>

Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина.
А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът.
към текста >>

Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор.
Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът. Но нито сърцето можа да издържи на напора на греха, нито човешкият ум можа да издържи на напора на престъпността.
към текста >>

Наказанието влезе в живота за поука.
И цялата сегашна раса се изпитва - и чрез страданията се изправя човешкото сърце. Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдание. За да се изправи човешкото сърце и да дойде до нормалното състояние, трябва да страда. А чрез наказание се изправя човешкият ум. Не може да изправите човешкото сърце без страдание, и не може да изправите човешкия ум без наказание. Наказанието влезе в живота за поука. Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него.
към текста >>

За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими.
А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа.
към текста >>

Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача.
Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа. И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората.
към текста >>

Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви.
На жената казвам: Обичай Бога и природата повече от мъжа - защото той е творение на природата. Това е великото разрешение на въпроса. Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека.
към текста >>

Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
към текста >>

Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област.
към текста >>

Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми.
Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
към текста >>

И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“.
Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните.
към текста >>

В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните.
И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята.
към текста >>

От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми.
към текста >>

Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети.
Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия.
към текста >>

И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех.
към текста >>

По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи.
Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех. Клонка на долу — материална загуба.
към текста >>

Хиромантия Линия но живота (продължение от бр.
Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех. Клонка на долу — материална загуба. Клонка към Юпитеровия хълм — благополучен стремеж към власт, положение, богатство. Клонка насочена нагоре в Венериния хълм — благоприятен знак; когато е насочена надолу — неблагоприятен знак. Клонка към Слънчевия хълм — лесно спечелване на богатство и почести.
към текста >>

Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност.
Клонка към хълма на Меркурия, — богатство, успех, придобити чрез прилежание. Клонка в, хълма на Луната — далечен път. Клонка към Марсовия хълм — операция, раняване. Когато началото на Л. Ж. е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек.
към текста >>

Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце).
Клонка към Марсовия хълм — операция, раняване. Когато началото на Л. Ж. е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие.
към текста >>

Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество.
Когато началото на Л. Ж. е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен.
към текста >>

Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността.
е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това.
към текста >>

Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек.
Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс.
към текста >>

Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие.
Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си.
към текста >>

Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен.
Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си. Минавам някакви мрачни висини и изведнъж някаква бледа светлина, с малко розов оттенък, светлина.
към текста >>

Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството.
без да им въздействам съзнателно, разкриват душите си пред мен. Бих желала да зная какво означават тия преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят.
към текста >>

Но, освен нея, и паралелно с нея, добре ще бъде да проучите окултната литература, доколкото я имаме в България и специално да навлезете постепенно в онази жива и практическа наука за живота, която се съдържа в беседите на Учителя.
Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители. Те ще ви казват винаги — ако се вслушвате — кое е добро и кое не — и какво да правите и ще направляват всичките ви стъпки. Това е най-важната, вътрешната работа, първото необходимо условие за духовно развитие. Но, освен нея, и паралелно с нея, добре ще бъде да проучите окултната литература, доколкото я имаме в България и специално да навлезете постепенно в онази жива и практическа наука за живота, която се съдържа в беседите на Учителя. Четете беседите — там е сърцевината на онова знание, което ни е нужно за живота. Този път — пътя на духовното развитие, — е истинския път, по който трябва да вървим. Въпросите във връзка с него са най-естествените. Всичко останало, макар не без значение, е временно и второстепенно. Но. разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока.
към текста >>

Четете беседите — там е сърцевината на онова знание, което ни е нужно за живота.
По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители. Те ще ви казват винаги — ако се вслушвате — кое е добро и кое не — и какво да правите и ще направляват всичките ви стъпки. Това е най-важната, вътрешната работа, първото необходимо условие за духовно развитие. Но, освен нея, и паралелно с нея, добре ще бъде да проучите окултната литература, доколкото я имаме в България и специално да навлезете постепенно в онази жива и практическа наука за живота, която се съдържа в беседите на Учителя. Четете беседите — там е сърцевината на онова знание, което ни е нужно за живота. Този път — пътя на духовното развитие, — е истинския път, по който трябва да вървим. Въпросите във връзка с него са най-естествените. Всичко останало, макар не без значение, е временно и второстепенно. Но. разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си.
към текста >>

Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка.
Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка. — А какво ще заплатиш? попитала лисицата очакващата отговор кокошка. — Какво да заплатя? Нали учението тука е безплатно? отговорила й тя.
към текста >>

Уволнил лисицата от длъжността Професор и я пратил във гората, да я гонят кучетата за през цял живот, и тъй да прекарва дните си във мъка за неизпълнение на Неговата хубава поръка.
Майката горичка се зарадвала безкрайно но професорът ужасен ги издушил и очистил тайно... Дошло лято и голямата училищна ваканция настъпила за всички ученици. Всички трябвало да си отидат при родителите. Ала Златоперка, вместо мили гости, своите деца, получила едно особено писмо от лисицата професор, със което й се съобщавало пак, че децата й са задържани като извънредни ученици в университета, гдето щели уж да им се преподават допълнителни уроци за професори по хитрината. И тя се успокоила, утешила. Но Всевишния нали видял кое кога и как станало! Уволнил лисицата от длъжността Професор и я пратил във гората, да я гонят кучетата за през цял живот, и тъй да прекарва дните си във мъка за неизпълнение на Неговата хубава поръка. * * * Неизпълнение на Божията воля — донася всекиму най-тежката неволя.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.
към текста >>

Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа.
към текста >>

- продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта.
Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
към текста >>

Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира.
към текста >>

каквито има много в живота ни.
1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира. Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне.
към текста >>

не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
- продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира. Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него.
към текста >>

да не пропускаме благоприятните моменти, каквито имаме винаги за най-важната, най-съществената работа в живота ни —духовния растеж , върховната задача, за чието разрешение сме дошли тук, на земята.
Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него. Нека. по-добре. ние твърдо решим за напред, започвайки от днес, а не от утре. да не пропускаме благоприятните моменти, каквито имаме винаги за най-важната, най-съществената работа в живота ни —духовния растеж , върховната задача, за чието разрешение сме дошли тук, на земята. Новата година идва, но тя ще ни завари стари и ще ни остави такива, ако ние не се обновяваме всекидневно чрез непрестанния вътрешен растеж, който е стимулиран от силата на Божествения Дух в нас. Всеки идващ ден е един съвършено нов ден за нас. Това, което е било вчера, не се повтаря вече. Условията днес са други, възможностите са други, космичните въздействия, близките и далечни влияния върху нас не са вече същите, каквито са били вчера. Всеки ден носи своето ново със себе си — своите възможности, своите благоприятни условия, своите шансове, и, престъпление е от наша страна ако не ги използваме за нашето обновяване.
към текста >>

Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар.
Това, което е било вчера, не се повтаря вече. Условията днес са други, възможностите са други, космичните въздействия, близките и далечни влияния върху нас не са вече същите, каквито са били вчера. Всеки ден носи своето ново със себе си — своите възможности, своите благоприятни условия, своите шансове, и, престъпление е от наша страна ако не ги използваме за нашето обновяване. И нека се има пред вид, че обновата винаги е вървяла и винаги ще върви от вътре навън. а не обратно. Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар. Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е!
към текста >>

Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа!
Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
към текста >>

Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа.
Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа.
към текста >>

благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка.
Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е.
към текста >>

който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието.
към текста >>

Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа.
Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите.
към текста >>

Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е.
благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж.
към текста >>

онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради.
Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек.
към текста >>

За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието.
който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си.
към текста >>

Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж.
Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес.
към текста >>

Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма.
Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне.
към текста >>

Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес.
Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки.
към текста >>

Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си.
Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват.
към текста >>

Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне.
Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост.
към текста >>

А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват.
Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост. Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство.
към текста >>

От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки.
Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост. Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието.
към текста >>

Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“.
Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“. Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи?
към текста >>

че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие.
Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“. Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи? Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е сляпа, както я представят. Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба.
към текста >>

Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество.
И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи? Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е сляпа, както я представят. Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота.
към текста >>

Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е.
Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е сляпа, както я представят. Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот.
към текста >>

от начина на живота.
Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки.
към текста >>

външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него.
Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е.
към текста >>

В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот.
Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля.
към текста >>

Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки.
от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си.
към текста >>

При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно.
Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е.
към текста >>

При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е.
външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее.
към текста >>

има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота.
която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага.
към текста >>

Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага.
има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства.
към текста >>

В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля.
Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че.
към текста >>

Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота.
да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен.
към текста >>

Но щастието е резултат на разумния живот, на (?
Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат.
към текста >>

Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си.
стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини.
към текста >>

А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си.
При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини. За да се изменят възгледите на хората, трябва ред поколения да изменят преди всичко начина на храненето си. А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си. И 20-30 години не са нищо. Трябва ред поколения да се хранят с растителна храна, та да изчезне всяко желание за ядене месо, защото всяка една храна създава ред органически навици, които много трудно се изменят. Месната храна трябва да ви стане неестествена, да не ви привлича — това е вегетарианството. Във всяка една храна се съдържат известни отрови, но в месната храна има отрови в много голямо количества, и то силни отрови. Когато се убиват млекопитаещите се образува една ужасна отрова; и след това става гниене в самата храна, което създава още отрови.
към текста >>

А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си.
За да се пречисти храната трябва да се прокара върху нея един електрически ток от няколко хиляди волта и тази храна тогаз ще бъде здравословна. Ще ви наведа на друга една мисъл, която е във връзка с тази: Храната напълно се определя от човешката мисъл и от човешките чувства. И каквато е вашата мисъл и вашите чувства, такава ще бъде и вашата храна. Не може да измените храната си, ако не измените вашите мисли и вашите чувства. Съществено да ги измените. А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си. А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете. Както ви казах, старият начин на хранене е свързан с ред стари навици. Ще оставите тия навици, и редом с тях, с новия начин на хранене ще си създадете нови навици. Старите навици ще ви бъдат като условия, при които вашата воля ще може да се развива. Тези стари навици са допуснати от природата, за да могат да послужат като метод за усилване на човешката воля, подобрение но човешките чувства, и организиране на човешката мисъл.
към текста >>

А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете.
Ще ви наведа на друга една мисъл, която е във връзка с тази: Храната напълно се определя от човешката мисъл и от човешките чувства. И каквато е вашата мисъл и вашите чувства, такава ще бъде и вашата храна. Не може да измените храната си, ако не измените вашите мисли и вашите чувства. Съществено да ги измените. А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си. А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете. Както ви казах, старият начин на хранене е свързан с ред стари навици. Ще оставите тия навици, и редом с тях, с новия начин на хранене ще си създадете нови навици. Старите навици ще ви бъдат като условия, при които вашата воля ще може да се развива. Тези стари навици са допуснати от природата, за да могат да послужат като метод за усилване на човешката воля, подобрение но човешките чувства, и организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите, които са свързани със старите навици, ние може да се каже, нищо нямаше да знаем за човешкия организъм.
към текста >>

Ще разберем законите по които функционира живота, ще знаем как да използваме благата, които природата ни дава — и ще избегнем болезнените състояния.
В мозъка има известни жлези, които направляват човешката мисъл. Много сложно е устроен човешкия организъм, и има още много да се проучва. И когато проучим човешкия организъм от едно по-дълбоко гледище, ще се доберем до много от великите тайни на Битието, защото човешкият организъм е обективен израз на динамиката на Битието. И когато проучим силите, които строят органите ще дойдем до конкретното познание на нещата. Няма да познаваме нещата като понятия и символи, но ще ги познаем сами по себе — ще познаем реалността такава, каквато е. Ще разберем законите по които функционира живота, ще знаем как да използваме благата, които природата ни дава — и ще избегнем болезнените състояния. Сегашните хора запример са много нервни. Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“.
към текста >>

Това показва, че еволюцията на животните е спряла.
Пеперудата я занимават други идеи и мисли. Но гъсеницата е една фаза на пеперудата. Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници. Тя по-високо не може да отиде. Има постоянно една смяна, но по-високо не може да отиде. Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла. И всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава като една незавършена форма, която се върти като едно механическо колело. За да не се обърне в такова колело, преди всичко човек трябва да се храни добре. Сега вие може да възразите: — Как да се храним добре, при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте.
към текста >>

Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте.
Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла. И всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава като една незавършена форма, която се върти като едно механическо колело. За да не се обърне в такова колело, преди всичко човек трябва да се храни добре. Сега вие може да възразите: — Как да се храним добре, при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте. Ако ние с нашия ум. с нашето сърце и воля не можем да преобразим до известна степен малкото неблагоприятни условия, къде е и нашата интелигентност, къде е нашата разумна воля? Човешката воля и интелигентност се познават по това, доколко могат да се справят с окръжаващите ги в природата сили. Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница. Това е неговият характер, отразен в мен.
към текста >>

И единственото нещо, което може да измени човешкия живот, то е човешката мисъл — това което природата е вложила първоначално в човека.
Ако във вас се зароди едно лошо желание, това показва че около вас има някое същество, което ви праща тази мисъл. Трябва да се научите как да се освободите от тези чужди мисли и желания. Аз никога не търся от къде иде злото. И вие не търсете произхода на злото. Но от влиянието на злото човек може да се освободи — турете доброто, което е свързано с правата мисъл. И единственото нещо, което може да измени човешкия живот, то е човешката мисъл — това което природата е вложила първоначално в човека. Тази мисъл е създала всички други възгледи. Религиите които имаме, хората са ги създали. Ще кажете, че Мойсей е писал тъй и тъй. И Мойсей беше човек. До толкова, до колкото едно учение е в съгласие със законите на природата, до толкова може да ни бъде полезно.
към текста >>

Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас.
Ако вие природата не разбирате. Бога никога не можете да разберете. Ако не можеш да обичаш един човек, който е при теб, как ще обичаш Бога? Ще попитате: къде е Бог? На всякъде, където хората са разумни, там е Бог, но където хората са глупави, там не е Бог. Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас. Той е някъде където, никой не го е видял. Той е близо и далече. За Него казват, че е създал и светлината и тъмнината. Той е създал тъмнината, за да можем да си почиваме, създал е и светлината, за да можем да работим. Допуснал е злото, за да можем да мислим.
към текста >>

Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба.
Всички чувства и способности, с които разполага човек, го свързват с различни родове разумни енергии в природата, които изграждат неговия организъм и с това спомагат за Божественото съзнание в него да се прояви. Като ви говоря сега. не искам да изменям вашите възгледи, защото всеки един от вас според степента на своето развитие. си има свои възгледи, и те са прави по отношение на вас. Но след време самият процес на развитието ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба. Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете!
към текста >>

Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота.
не искам да изменям вашите възгледи, защото всеки един от вас според степента на своето развитие. си има свои възгледи, и те са прави по отношение на вас. Но след време самият процес на развитието ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба. Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало.
към текста >>

„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт.
Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
към текста >>

Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
към текста >>

Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом.
Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“.
към текста >>

Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения.
Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето.
към текста >>

Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух.
Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
към текста >>

През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част.
В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта.
към текста >>

Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“.
към текста >>

Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им.
Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека.
към текста >>

Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло.
Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
към текста >>

като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет.
към текста >>

Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят.
По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред.
към текста >>

Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека.
Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството.
към текста >>

Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред.
Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията.
към текста >>

Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот.
Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава.
към текста >>

Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието.
Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал.
към текста >>

Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място.
Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа.
към текста >>

В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
към текста >>

сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал.
Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
към текста >>

Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят.
Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
към текста >>

Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа.
към текста >>

Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива.
Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст.
към текста >>

Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст.
— Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция.
към текста >>

Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост.
към текста >>

От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса.
Ломер: Учителят говори — Светлината; Притчи и приказки; Установения строй в природата — Б Боев; в памет на нашит загинали мили приятели — Ели; Вести, книгопис и др. С тези двойна книжка сп. „Житно Зърно“ завършва своята осма годишнина. Хвърляйки, по този случай, бегъл поглед назад, ние констатираме едно постоянно развитие и подобрение на списанието. Особено тази последна двойна книжка прави впечатление на безупречна издържаност в подбора на материала и ценността на поместените статии. От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса. Не можем също така да не отбележим статията „За изкуството и за човека на изкуството“, в която виждаме ясно и категорично изразени схващанията на новия свят за истинското изкуство, за неговата същина, произход и задачи и — отношението му към това, което днес минава за изкуство. „Житно Зърно“ е напълно достоен изразител на окултното движение и заслужава пълна и безрезервна подкрепа от всички окултисти в България, безразлично към кое общество принадлежат. Открита е подписка за записване абонати за деветата му годишнина. Пожелаваме му пълен успех, много по-голям отколкото до сега. Годишният абонамент е 60 лв.
към текста >>

Цар Крум, 45, София КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Драги приятели, Вие редовно четете нашия вестник и затова не се съмняваме че разбирате добре неговото значение неговата необходимост, неговата голяма задача в живота.
1 — 7, седмичник за просвета, вестник на българското семейство. редактор Е. Г. Консулова-Вазова. Год. абонамент 80 лева. Адрес: ул. Цар Крум, 45, София КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Драги приятели, Вие редовно четете нашия вестник и затова не се съмняваме че разбирате добре неговото значение неговата необходимост, неговата голяма задача в живота. Въпреки това. че „Братство“ все още не е достигнал своето пълно развитие, че той все още има недостатъци, което до голяма степен се дължи на факта, че неговите редактори извършват всичката работа около него — от набирането на всяка буква, до занасянето му на пощата — все пак, той безсъмнено е един духовен светилник. който трябва да продължава да свети все по- нашироко, все на по-много хора. Помнете, обаче, че „Братство“ ще може да излиза редовно и да изпълнява с успех задачата си само когато е навременно и акуратно подкрепен от своите редовни абонати, защото той разчита само на тях. За съжаление, изминаха вече няколко месеца от започване новата годишнина на вестника и все пак той е още слабо подкрепен — малка част от нашите абонати са изплатили досега абонамента си.
към текста >>

Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно?
Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем.
към текста >>

Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката.
Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката. За музикалния инструмент се казва, че той има „лек изговор“. Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки.
към текста >>

В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина.
Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им. И до краищата на Вселената словата им; В тях постави Скиния на слънцето.“ Псал. 19:1 — 4. (от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“. В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина. В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно. Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето.
към текста >>

Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм.
Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето. По такъв начин става нагледно демонстриране на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм. Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези.
Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни.
Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 124 - год. VII.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 124 - год. VII. Севлиево, 8 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Единство (С. Калименов) Възкресение (Auroro) Агни Йога (Д-р Ал. Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя.
към текста >>

Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние.
Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество.
към текста >>

И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция!
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават? Не! Никога!
към текста >>

Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо.
Смешни и жалки са усилията и твърденията ни, насочени към това! Защото когато се стремим да разделим Цялото, ние отделяме само себе си от него. То ще си остане винаги цяло, винаги единно и всеобгръщаше. Има само едно Велико Всемирно Бяло Братство по цялата земя и в цялата вселена. Но има много Учители и Школи, както в миналото, така и днес, което се обуславя от разликата в степента на съзнание и от общия характер и насока на различните хора и народи. Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо. Ето защо, на нас, обикновените хора, ученици или кандидати за ученици в различните школи на това единно Братство, ни се налага да бъдем крайно скромни и въздържани в съжденията си за различните школи и различните Учители, защото нямаме нито право, нито пък възможност да преценим правилно значението на всяка и всеки от тях. Разумно е да си останем там, където сме поставени от Живата Природа — в тази школа, в която сме и която най-добре отговаря на нашите нужди и нашето развитие. Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда. Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални.
към текста >>

Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон.
Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда. Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални. Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието. И — не само че не е разумно, но е дори и престъпно да отричаме безогледно другите школи, да се опълчваме срещу другите части от единната Армия на светлината. Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С. Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ.
към текста >>

Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
към текста >>

Но животът сам по себе си е драма.
Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
към текста >>

Това са трите форми, в които животът се проявява.
Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не.
към текста >>

Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот.
Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме?
към текста >>

Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.
към текста >>

Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот.
А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.
към текста >>

Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее.
Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство.
към текста >>

Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен.
Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората.
към текста >>

Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен.
Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове.
към текста >>

Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра.
към текста >>

Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота.
Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас.
към текста >>

И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото.
Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас.
към текста >>

Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си.
(следва) Трите Източника В безогледния мрак, що всецяло покриваше вселената, мълния прониза девственицата земя. Из откритата язва бликна кристалната струя на три жизнени източника, в които се криеше мистическата сила на движението, на лъчезарната светлина и на себеотрицанието, що високо и величествено издигаше човекът към безграничната висота на духът, пред който се разбиваха веригите на плътта и на най жалкото нищожество което се крие в нея. * * * Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини. Към тая руина се сипеха и последните останки, за да довършат своето дело на разруха, а тя растеше като чудовище всяващо ужас и страх. Низко в нейното подножие се трупаше тълпата, загубила най-ценното на своето Аз и във вакханство живееше дните. Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си. Всред тази тълпа се разгаряха искрите на страстта, които възпламеняваха низкото човешко естество и подтикваха към всичките блудства ... Изведнъж от нея се отдели жена, която направи тайнствен знак с ръка и се запъти към поднебесните върхове на планината, от която като сребърна нишка се спущаше струята на жизнения източник. Тази жена вървеше без да се обърне, без да бъде придружена и без да чувства умората на дългия прашен път, който се простираше пред нея. Неизчерпаеми бяха нейните сили, тя вървеше, вървеше без да спира и възкачваше планинската стръмнина. А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна: Вяра! Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина.
към текста >>

Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина … Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви!
Неизчерпаеми бяха нейните сили, тя вървеше, вървеше без да спира и възкачваше планинската стръмнина. А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна: Вяра! Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина. * * * Над безбрежната пясъчна пустиня слънцето хвърляше своите палещи лъчи и въздуха трепереше, готов всеки миг да пламне. Из нея вървеше самотна жена; писъкът гореше босите й крака, които тя едва влачеше. Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина … Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви! ... Последен път напрягайки последните свои усилия, тя изправи глава и с прострени напред ръце забяга сякаш подгонена от някое видение, или пък стремяща се да достигне нещо. Най-после, задъхана и обезпаметена, тя падна в подножието на планината, от което се спущаше кристална струя. Умората затвори очите й и простряна тя остана така няколко мига ... Когато ги отвори, поиска да утоли жаждата, да накваси безкръвните си изсъхнали устни, но непразно тя лижеше засъхналата веч следа, по която току що се бе спуснала струята от скалистия склон. Тогава светла мисъл, преминала, като лъч през нея, й вдъхна живителна сила, тя запълзя нагоре към високия връх да търси изворът на струята. Пред нея се простираше напътствената следа, което неотлъчно я водеше към Източника.
към текста >>

Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце.
която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра. * * * Всред людското племе владееше нищета и нейна другарка — омразата беше. Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит. Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни гробове и причинители на потоци невинни сълзи. Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ... Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство. Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце. Тя дойде до тоя източник и промълви своето име Любов! Тогава за своя изненада съзря там двете стоящи жени и видя, че сияние се излъчва от тях. Величествено и мило тя се приближи, приближи ги и позна своите исторични сестри. Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха: — Вяра! — Надежда!
към текста >>

— От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата.
Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха: — Вяра! — Надежда! — Любов! И техните сълзи на радост се сляха с тия не пронизаното сърце и обилно потекоха към руината, пустинята и хекатомбата. — В моите сълзи нека всеки се умие и ще се възвиси и укрепи неговият дух, говореше Вярата. — От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата. — В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта. И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения.
към текста >>

— В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта.
— Надежда! — Любов! И техните сълзи на радост се сляха с тия не пронизаното сърце и обилно потекоха към руината, пустинята и хекатомбата. — В моите сълзи нека всеки се умие и ще се възвиси и укрепи неговият дух, говореше Вярата. — От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата. — В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта. И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони.
към текста >>

Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони.
— В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта. И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга.
към текста >>

Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини.
И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов. France, N. Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят.
към текста >>

Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал.
Babeskeroff Практическо приложение на окултизма Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува.
към текста >>

Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят.
Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Материалистичната култура няма да изчезне, защото и тя е имала своя мисия. Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо. Окултизма не е гола теория, а практика.
към текста >>

Всички области на живота трябва да се преустроят.
Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо. Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание.
към текста >>

Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др.
Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо. Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания. Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството.
към текста >>

Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания.
Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания. Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде!
към текста >>

Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието.
Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно.
към текста >>

Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати.
Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата!
към текста >>

Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите.
Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела.
към текста >>

В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността.
Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела. А. Н. Две овчарчета и река Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла.
към текста >>

Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота.
И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела. А. Н. Две овчарчета и река Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла. Един ден овчарчетата, от нямане работа, решили да изградят бент.
към текста >>

Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви?
Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове.
към текста >>

Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота.
И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 143 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 143 - год. VIII. Севлиево, 15 декември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нов път - нови дела (М.) Оръжие (стих. от Олга Славчева) Скритите сили в народа. Чешмата в Тополица (Боян Боев) Словото на Учителя.
към текста >>

от Влад Пашов) Белият лотос (продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Сврака и Кокошка (басня – Дядо Благо) Хора-магнити Из науката и живота (М. И.
от Олга Славчева) Скритите сили в народа. Чешмата в Тополица (Боян Боев) Словото на Учителя. Законът на плътта. (Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов) Белият лотос (продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Сврака и Кокошка (басня – Дядо Благо) Хора-магнити Из науката и живота (М. И. С.) Послушанието (Г. С. Г.) Нов път - нови дела „Отправи ума си към всички добри възвишени същества в света, поискай тяхното съдействие и те ще ти го дадат“ Учителя Всички хора са свързани помежду си с невидими за простото око връзки. И когато има недоимък в една част, когато в един уд се прекъсват жизнените течения, тогава разумните сили, които урегулират всичко, правят корекция. Само едно: тоя, който разбере с цялото си същество, че е тръгнал по погрешен път, трябва да призове висшите същества на помощ. И тия същества не са далеч.
към текста >>

Да потърсим тия методи и средства на разумната природа, за да избегнем много нещастия и да постъпваме правилно в живота си.
Човек се движи в тях. Как ще ги призове? За тая цел има методи, но за да си служим с тия методи, преди всичко ние трябва да сме готови да можем правилно да ги употребяваме. Великите Учители на светлината, обаче, не им дават гласност, за да не се опорочат от една страна и да не си навлекат пакост незнаещите да ги употребяват. Както и в Евангелието се казва: да се не хвърлят бисерите на свинете. Да потърсим тия методи и средства на разумната природа, за да избегнем много нещастия и да постъпваме правилно в живота си. Те ни се предлагат от Учителите на светлината под разни форми и символи. Нужно е само ние да се подготвим и разберем техния език. Тях ще намерим в беседите на Учителя. За да си служим с тях, трябва ни дисциплина, трябва ни ред и системност. Този, който ги употреби безразборно, не ще има никакъв резултат и следствията от неговите опити ще бъдат разочарования.
към текста >>

Така и ние в живота не можем да прогресираме правилно без Учител.
Този, който ги употреби безразборно, не ще има никакъв резултат и следствията от неговите опити ще бъдат разочарования. Мнозина са почвали самоуверено на своя глава, без умелото ръководство на Учител. въобразявайки си големи работи и чертаейки велики планове, но като не са познавали материала, с който боравят, нито условията вън и вътре в себе си, те не са достигнали нищо. Да не си правим илюзия, нито пък да заблуждаваме себе си и другите, че без помощта на Учител, неумел ръководител в спасителния път, ще сполучим в нашето развитие. Може ли един ученик да свърши училище, гимназия, университет без учител и професор? Така и ние в живота не можем да прогресираме правилно без Учител. Казва се. че земята е училище, а ние хората — ученици. Може ли тогава туй училище, тоя голям университет да бъде без учител, без ръководител? Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери. Да се подчиним на тоя глас!
към текста >>

Чрез нея сал живота ще поникне!
— Оръжие победно на света. Единствено кое ще, срине злото! Кое е то? — Не е ли Любовта? Едничка тя в сърцето ще проникне И ще раздуха в нас предвечний плам. Чрез нея сал живота ще поникне! Това от всичко най-добре го знам. Насилието—насилие само ражда! Жестокия — ще бъде отмъстен. Съмнението — съмнение поражда. Наказаният мре ожесточен.
към текста >>

Животът е музика!
Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир! Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! “ Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. Словото на Учителя ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“.
към текста >>

Животът е красота!
Изпълваш се с радост, с мир! Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! “ Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. Словото на Учителя ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“. Сега ще говоря върху положителната страна на плътта.
към текста >>

Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините!
Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! “ Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. Словото на Учителя ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“. Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта.
към текста >>

Плътта е предговора на живота, т. е.
За съвременните хора плътта е неразбран предмет. Някои казват, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба. Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите.
към текста >>

животът започва с плътта.
Някои казват, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба. Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите. което не е нищо друго, освен въплътени идеи.
към текста >>

Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви.
Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба. Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите. което не е нищо друго, освен въплътени идеи. Следователно, от тези въплътени, осезаеми идеи, ние постепенно минаваме към отвлечените идеи, към формите на духовния свет, който е далече за нас по своите трептения.
към текста >>

В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее.
Но плътта има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават законите на плътта. И духът също така има свои закони, които трябва да се спазват. Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят. В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания.
към текста >>

А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот.
Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят. В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания. И всички страдания се отнасят до плътта, а не до духът. Тъй че, когато страдате, когато не ви се живее, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица.
към текста >>

В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен.
Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа. В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното. Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се освободят от нея.
към текста >>

Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник.
В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното. Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се освободят от нея. Но щом се махне плътта, и духът не може да се развива.
към текста >>

В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение.
Чрез страданията минават известни енергии, които духът използва и ни предава онази велика наука. която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота.
към текста >>

Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено.
която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате.
към текста >>

Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало.
Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва.
към текста >>

Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота.
В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа.
към текста >>

След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа.
Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“.
към текста >>

Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят.
Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде.
към текста >>

И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот.
Докато не започнете съзнателно да учите, вие никога нека да разберете какво нещо е Бог — няма да разберете какво представлява Любовта, Мъдростта и Истината. Когато почувствате, че всички хора и всички живи същества живеят в вас, вие сте пред великото познание на Бога — вие сте в рая. По този начин вие ще ги обичате, и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те са в тях, разбират ги и са разбрани за тях, обичат и са обичани от тях радват се на техните постижения като на свои, — това е истинския духовен рай, към който хората се стремят. Сега от всички хора се иска съзнателна работа, за да развият в себе си онова, което природата е вложила в тях. И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот. Едно трябва да знаете — ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи. Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере. Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот. към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно.
към текста >>

Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот.
Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те са в тях, разбират ги и са разбрани за тях, обичат и са обичани от тях радват се на техните постижения като на свои, — това е истинския духовен рай, към който хората се стремят. Сега от всички хора се иска съзнателна работа, за да развият в себе си онова, което природата е вложила в тях. И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот. Едно трябва да знаете — ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи. Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере. Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот. към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди.
към текста >>

към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта.
Сега от всички хора се иска съзнателна работа, за да развият в себе си онова, което природата е вложила в тях. И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот. Едно трябва да знаете — ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи. Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере. Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот. към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант.
към текста >>

Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен.
Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане.
към текста >>

Но това са само фази в проявлението на единния живот.
Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко.
към текста >>

Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния.
Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги.
към текста >>

Те смесват плътския живот с яденето и пиенето.
По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им.
към текста >>

Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот.
Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане.
към текста >>

Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им.
Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля.
към текста >>

За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене.
Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне.
към текста >>

Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот.
Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за разни работи, но с това пречите на своята плът. Щом се съобразявате с възможностите на плътта и изпълнявате нейните закони вие ще бъдете здрави, богати и ще живеете отлично. Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот. Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята и Христос се облече в плът и спазваше нейните закони. На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж.
към текста >>

И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето.
За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения. За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето. Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета. И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота. Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят.
към текста >>

Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота.
Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения. За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето. Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета. И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота. Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят. И когато хората внесат в ума си мисълта, че ще умрат, с това постепенно парализират целокупната дейност на клетките и смъртта идва.
към текста >>

Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват.
Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят. И когато хората внесат в ума си мисълта, че ще умрат, с това постепенно парализират целокупната дейност на клетките и смъртта идва. Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват. „Роденото от плътта — плът е, а роденото от духа — дух е“. Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди. Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов Мейбъл Колинз (12) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 142) Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна.
към текста >>

Защото сега ми не струваше че живота седи именно в красотата.
Бях сънлив и доволен, защото бях щастлив тъй като бях се забавлявал, тичайки на разни (страни в ароматизирания въздух. Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове. Аз станах внезапно и мислех, че още сънувам, защото лунната светлина влизаше в моята стая и падаше върху чудните цвета. И аз почнах да мисля с учудване за простото жилище, където бях отгледан. Как съм можал аз де живея там? Защото сега ми не струваше че живота седи именно в красотата. Бях напълно задоволен. Докато, легнал, аз гледах лунната светлина, внезапно вратата бе отворена отвън. Галерията бе пълна със светлина, с толкова блестяща светлина, че светлината на луната изглеждаше сянка пред нея, и аз бях като ослепен. Тогава няколко послушници влязоха в моята стая, носейки неща, които аз не можах да различа, поради ослепителната светлина. След това те излязоха, като ме оставиха сам в лунната светлина, с две високи, неподвижни фигури, в бели тоги.
към текста >>

Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита.
В това време Свраката се навърташе изпод ореховит листа: — Тя-тя! Не носи яйца, заколете я! извика с всичкото си гърло и отлетя бързо. Качулатка само я изгледа тъжно и приклопи очи … * * * Разбойникът и при вида на смъртта не съжалява жертвата си. Злорадства и клевети, защото за него всички са проклети. Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита. Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея. Загадъчния флуид, който, изглежда, изтичал от ръката му, упражнявал влиянието си също върху мънички металически парчета и върху железни зърна. Този случай, впрочем, не е единствен в историята. на магнетизма. Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид.
към текста >>

Така е в живота.
М. И. С. Послушанието Едно от най-ценните качества, които човек трябва да придобие, е послушанието. То на пръв поглед изглежда много незначително, но в същност съвсем не е така. Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил. Така той би намалил най-малко на половина горчивините в житейския си път. Така е в живота. За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно. Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията. Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем.
към текста >>

Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“.
Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда. Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи.
към текста >>

толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си.
че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда. Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи. Изисква се разумност. Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления.
към текста >>

Човек може да изправи своя живот.
Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи. Изисква се разумност. Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления. Г. С. Г.
към текста >>

Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления.
толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи. Изисква се разумност. Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления. Г. С. Г.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 150 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 150 - год. VIII. Севлиево, 9 февруари, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Духовната призма (Ст.) Във висините (стих. от В. С. Н.) Възпитанието (Д.
към текста >>

Пътят към новия живот (Из неделната беседа „Да имат живот" - 22.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Духовната призма (Ст.) Във висините (стих. от В. С. Н.) Възпитанието (Д. Стоянов) Словото на Учителя. Пътят към новия живот (Из неделната беседа „Да имат живот" - 22. XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота. Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо.
към текста >>

XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Духовната призма (Ст.) Във висините (стих. от В. С. Н.) Възпитанието (Д. Стоянов) Словото на Учителя. Пътят към новия живот (Из неделната беседа „Да имат живот" - 22. XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота. Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо.
към текста >>

Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест. Ст.
Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се е случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувстват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупвателни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти — подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч — условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, през която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест. Ст. Във висините Там, високо всред скалите, Над кристалните води, Всред цветята и тревите, Где вечно чистота цари — Там за отдих мил, приятен, Простор дивен, необятен Планината на разкри. В стръмна вис се възвисява Връх с величествен воал. Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни.
към текста >>

А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен!
И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч — условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, през която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест. Ст. Във висините Там, високо всред скалите, Над кристалните води, Всред цветята и тревите, Где вечно чистота цари — Там за отдих мил, приятен, Простор дивен, необятен Планината на разкри. В стръмна вис се възвисява Връх с величествен воал. Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни. Във сърцата затрептяха Вси съкровени мечти, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини. Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли пориви в сърцата Новий свет ще сътворим. Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н.
към текста >>

И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота.
Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли пориви в сърцата Новий свет ще сътворим. Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове.
към текста >>

И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно.
Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните.
към текста >>

То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота.
Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота. В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите.
към текста >>

Като първи възпитатели на детето, разбира се, се явяват неговите родители, и от тяхната културност зависи те да му дадат една или друга посока в живота.
В неговите очи се отразява радостта, безгрижието и светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите. Като първи възпитатели на детето, разбира се, се явяват неговите родители, и от тяхната културност зависи те да му дадат една или друга посока в живота. По-рано, или по-късно, обаче, в по-силна или по-слаба форма, заедно с възрастването на детето, у него се пробужда една низша природа, която си е останала благополучно прикрита и незасегната от действието на възпитателните условия, и се проявява по своему, без да държи сметка за когото и да било. Нито добрите съвети на близките, нито сълзите на любещата майка, нито ако щете дори и личното съзнание и усилията на индивида не помагат. Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва.
към текста >>

Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си.
Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили. Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно.
към текста >>

Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д.
Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили. Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове.
към текста >>

Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички.
Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили. Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове. Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса. Значи, между стомаха и мозъка има известно отношение. Като знаете това, ще имате една диагноза, с която ще проверявате състоянията си.
към текста >>

Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно.
Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй трудности извън и вътре в себе си. Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове. Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса. Значи, между стомаха и мозъка има известно отношение. Като знаете това, ще имате една диагноза, с която ще проверявате състоянията си. Когато имате разстройство в главата, то винаги ще се придружава с болки в стомаха, в корема.
към текста >>

В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове.
Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове. Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса. Значи, между стомаха и мозъка има известно отношение. Като знаете това, ще имате една диагноза, с която ще проверявате състоянията си. Когато имате разстройство в главата, то винаги ще се придружава с болки в стомаха, в корема. Когато разстройството е в стомаха, то винаги ще се придружава с главоболие.
към текста >>

Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса.
Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно. В органическо отношение приятният живот се обусловя от това човек да има добре организиран мозък, добре организиран стомах и, кого съединителна нишка между тях, трябва да има организирани дробове. Мозъкът и стомахът са двата полюса в живота, а дробовете са връзката между тези два полюса. Значи, между стомаха и мозъка има известно отношение. Като знаете това, ще имате една диагноза, с която ще проверявате състоянията си. Когато имате разстройство в главата, то винаги ще се придружава с болки в стомаха, в корема. Когато разстройството е в стомаха, то винаги ще се придружава с главоболие. Тъй щото, когато искате да изцерите стомаха си, ще изправите състоянието но мозъка си; когато искате да изцерите главоболието си, ще изправите състоянието на стомаха си.
към текста >>

Само така можете да имате един живот, към който се стремите.
и тази негова къща има само два прозореца, от които той е напълно доволен. Значи, външно човек е недоволен, а вътрешно е доволен от къщичката си, щастлив е в нея. И действително, щастието на човека зависи от неговия мозък. В този смисъл, човек може да бъде щастлив само когато има един добре организиран мозък, когато има един отличен ум, отличен стомах и отлични дробове. За да бъде щастлив човек, тези удове трябва да бъдат добре организирани, да бъдат здрави и да функционират правилно. Само така можете да имате един живот, към който се стремите. Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот.
към текста >>

Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа.
Значи, външно човек е недоволен, а вътрешно е доволен от къщичката си, щастлив е в нея. И действително, щастието на човека зависи от неговия мозък. В този смисъл, човек може да бъде щастлив само когато има един добре организиран мозък, когато има един отличен ум, отличен стомах и отлични дробове. За да бъде щастлив човек, тези удове трябва да бъдат добре организирани, да бъдат здрави и да функционират правилно. Само така можете да имате един живот, към който се стремите. Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума.
към текста >>

А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са.
В този смисъл, човек може да бъде щастлив само когато има един добре организиран мозък, когато има един отличен ум, отличен стомах и отлични дробове. За да бъде щастлив човек, тези удове трябва да бъдат добре организирани, да бъдат здрави и да функционират правилно. Само така можете да имате един живот, към който се стремите. Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае.
към текста >>

Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им.
За да бъде щастлив човек, тези удове трябва да бъдат добре организирани, да бъдат здрави и да функционират правилно. Само така можете да имате един живот, към който се стремите. Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл.
към текста >>

По този път, човек не може да има един здравословен живот.
Само така можете да имате един живот, към който се стремите. Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл. една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота.
към текста >>

Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума.
Когато тези органи не функционират правилно, живота на човека се забърква, обезсмисля, човекът става песимист и казва, че живота и всичко в него е лъжа. Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл. една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота. Интелигентностите на човека се измерва с тъй наречения камперов ъгъл, който в кавказката раса е равен на 85 градуса, още 5 градуса трябва, за да дойде до 90 градуса.
към текста >>

Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека.
Той изгубва правилната представа за нещата и си съставя субективни представи за нещата, които нямат обективна стойност. А живота и света са обективни реалности, а не субективни представи, и трябва да разбираме законите на тези реалности, за да имаме правилни представи за тях и да ги схващаме такива, каквито са, а не такива, каквито не са. Понеже съвременните хора имат доста субективни схващания за живота, затова те някой път искат неща, които са невъзможни при тези условия, при които живеят, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота им. По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл. една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота. Интелигентностите на човека се измерва с тъй наречения камперов ъгъл, който в кавказката раса е равен на 85 градуса, още 5 градуса трябва, за да дойде до 90 градуса. Колкото този ъгъл повече се намалява, толкова и интелигентността се намалява.
към текста >>

една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота.
По този път, човек не може да има един здравословен живот. Първото условие за здравословния живот, са нормалните мисли в ума. Нормални мисли са тези, които дават живот които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл. една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота. Интелигентностите на човека се измерва с тъй наречения камперов ъгъл, който в кавказката раса е равен на 85 градуса, още 5 градуса трябва, за да дойде до 90 градуса. Колкото този ъгъл повече се намалява, толкова и интелигентността се намалява. В маймуните този ъгъл е 60 — 65 градуса. А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни. Следователно, интелигентния, разумния човек, гения, има по друг строеж от обикновения и глупавия човек.
към текста >>

А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни.
Човек не трябва да се колебае в своите разбирания, той трябва да има една права, обективна мисъл. една интелигентност, която да му бъде ръководно начало в живота. Интелигентностите на човека се измерва с тъй наречения камперов ъгъл, който в кавказката раса е равен на 85 градуса, още 5 градуса трябва, за да дойде до 90 градуса. Колкото този ъгъл повече се намалява, толкова и интелигентността се намалява. В маймуните този ъгъл е 60 — 65 градуса. А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни. Следователно, интелигентния, разумния човек, гения, има по друг строеж от обикновения и глупавия човек. Добрият човек е построен по един начин, а престъпният, анормалният тип е построен по съвсем друг начин. В природата има един път, по който хората са създадени. Всички животни са създадени по специфичен за тях начин. Като изучавате всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има голяма разлика.
към текста >>

Всички животни са създадени по специфичен за тях начин.
В маймуните този ъгъл е 60 — 65 градуса. А колкото повече се намалява интелигентността, толкова и условията на живота стават по-неблагоприятни. Следователно, интелигентния, разумния човек, гения, има по друг строеж от обикновения и глупавия човек. Добрият човек е построен по един начин, а престъпният, анормалният тип е построен по съвсем друг начин. В природата има един път, по който хората са създадени. Всички животни са създадени по специфичен за тях начин. Като изучавате всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има голяма разлика. Всички се отличават една от друга по строежа си. За сега най-правилна форма на тялото и на лицето има бялата раса. Новата раса, която ще дойде за в бъдеще, ще има още по-правилна форма. Значи, природата последователно, стъпка по стъпка, създава все по-съвършени форми, в които живота все по-пълно се проявява.
към текста >>

Значи, природата последователно, стъпка по стъпка, създава все по-съвършени форми, в които живота все по-пълно се проявява.
Всички животни са създадени по специфичен за тях начин. Като изучавате всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има голяма разлика. Всички се отличават една от друга по строежа си. За сега най-правилна форма на тялото и на лицето има бялата раса. Новата раса, която ще дойде за в бъдеще, ще има още по-правилна форма. Значи, природата последователно, стъпка по стъпка, създава все по-съвършени форми, в които живота все по-пълно се проявява. Това показва, че нещата в природата са строго определени, което значи, че живата природа е разумна сама по себе си. Следователно, всичко онова, което тя е създала и определила, е напълно разумно. Понякога хората внасят криви тълкувания на нещата, вследствие на което изопачаваме формите. Оттам ние изопачаваме и резултатите, които могат да се явят. Понеже при сегашните условия хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания.
към текста >>

Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила.
Следователно, всичко онова, което тя е създала и определила, е напълно разумно. Понякога хората внасят криви тълкувания на нещата, вследствие на което изопачаваме формите. Оттам ние изопачаваме и резултатите, които могат да се явят. Понеже при сегашните условия хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания. Затова, човек трябва да използва всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен. За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот.
към текста >>

Щом се спазват тези условия, животът е разумен.
Понякога хората внасят криви тълкувания на нещата, вследствие на което изопачаваме формите. Оттам ние изопачаваме и резултатите, които могат да се явят. Понеже при сегашните условия хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания. Затова, човек трябва да използва всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен. За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот. От семката ще израсне това растение, от което семката е произлязла.
към текста >>

За сега има два възгледа за живота.
Оттам ние изопачаваме и резултатите, които могат да се явят. Понеже при сегашните условия хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания. Затова, човек трябва да използва всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен. За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот. От семката ще израсне това растение, от което семката е произлязла. За тази цел семката трябва да се посади в земята, за да поникне.
към текста >>

Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва.
Понеже при сегашните условия хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания. Затова, човек трябва да използва всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен. За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот. От семката ще израсне това растение, от което семката е произлязла. За тази цел семката трябва да се посади в земята, за да поникне. През същия процес минава и човекът, а не се губи.
към текста >>

Не, живота не изчезва, нито човек изчезва.
Затова, човек трябва да използва всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен. За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот. От семката ще израсне това растение, от което семката е произлязла. За тази цел семката трябва да се посади в земята, за да поникне. През същия процес минава и човекът, а не се губи. Нищо в света не се губи.
към текста >>

Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот.
Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тези условия, животът е разумен. За сега има два възгледа за живота. Единият възглед поддържа, че животът е само на земята — човек живее известно време на земята и после изчезва. Не, живота не изчезва, нито човек изчезва. Човек живее първо като зародиш, като цвят, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката за бъдещ живот. От семката ще израсне това растение, от което семката е произлязла. За тази цел семката трябва да се посади в земята, за да поникне. През същия процес минава и човекът, а не се губи. Нищо в света не се губи. Материята не се губи, и силите не се губят.
към текста >>

Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува.
За тази цел семката трябва да се посади в земята, за да поникне. През същия процес минава и човекът, а не се губи. Нищо в света не се губи. Материята не се губи, и силите не се губят. Изменят се само функциите на нещата. Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува. Животът е резултат или проявление на разумността в света. И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа.
към текста >>

Животът е резултат или проявление на разумността в света.
През същия процес минава и човекът, а не се губи. Нищо в света не се губи. Материята не се губи, и силите не се губят. Изменят се само функциите на нещата. Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува. Животът е резултат или проявление на разумността в света. И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре.
към текста >>

И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот.
Нищо в света не се губи. Материята не се губи, и силите не се губят. Изменят се само функциите на нещата. Животът е вечен процес на творчество, в който процес се създават все по съвършени форми, но унищожение на живота не съществува. Животът е резултат или проявление на разумността в света. И не трябва да считаме, че живота е достояние само на един човек, Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре.
към текста >>

Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър.
В това отношение, всички народи, всички общества, всички хора, имат връзка помежду си, и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
към текста >>

Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота.
Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да е добре, че на другите каквото и да им е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да бъде добре, но на всички листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните.
към текста >>

Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството.
Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре. На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората.
към текста >>

Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот.
На цялото дърво трябва да бъде добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите.
към текста >>

Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди.
Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Но затова трябва да знаем, каква основа да турим на живота. Старите греди, старите форми, които до сега са служили на човечеството, са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турнат нови. Нещо ново трябва да се внесе, което да обнови целокупния живот на човека и човечеството. Нови идеи са необходими, които да бъдат като нови греди в строежа на новите форми, като нова храна, пълна с живот. Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане.
към текста >>

Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане.
Със старите идеи хората живеят всеки за себе си — и в резултат на този начин на живеене имаме днешния социален живот на човечеството — пълен с противоречия и абсурди. Новите идеи ще създадат и нови форми и отношения, коренно различни от сегашните. Новите идеи поставят като основа интересите на цялото, което включва интересите на частите. Новите идеи внасят едно доверие, солидарност и взаимопомощи между хората. Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане. За да се възстанови първоначалното здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм. Само по този път хората могат да бъдат силни и здрави. Здравето зависи от човешката мисъл: човешката мисъл зависи от добре организирания мозък — добре организирания мозък зависи от здравословната храна, както и от условията, при които се взема храната. Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира. От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее.
към текста >>

Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира.
Всички хора ще имат доверие помежду си, и никой няма да си позволява да лъже другите. Защото щом хората внесат лъжата в живота си, те са изложени на израждане. За да се възстанови първоначалното здравословно положение, хората трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили, които съграждат човешкия организъм. Само по този път хората могат да бъдат силни и здрави. Здравето зависи от човешката мисъл: човешката мисъл зависи от добре организирания мозък — добре организирания мозък зависи от здравословната храна, както и от условията, при които се взема храната. Следователно, всеки човек трябва да има ясна представа за живота, ако иска да прогресира. От това гледище човек не трябва да гледа как другите хора живеят, но как сам той живее. А за да живее човек разумно, той преди всичко трябва да има права мисъл, която ще го свърже с възвишените същества в света, които ще му дадат своето разумно ръководство. Според нас, цялата безкрайна вселена е изпълнена със светове, в които живеят разумни същества, същества с висока култура и интелигентност. Тези същества са идеал за нас. Но за да можем да вървим в пътя на този идеал, необходима ни е една наука, която да ни покаже пътищата и законите на човешкия възход, да ни покаже начините, по които ще можем да съградим един организъм, пригоден да се прояви чрез него висшата природа в човека.
към текста >>

Но по този път човек не може да прогресира, живота не може да се проявява.
Кой човек е по-добър, това не разрешава въпроса Въпросът днес се разрешава другояче, — днес е важно доколко хората са умни, разумни. Под думата умен човек разбирам този, който не работи само за себе си, но работи за благото па цялото човечество. Значи, той има предвид всички хора. Добър човек наричам онзи, който работи за цялото. Ако човек работи само за себе си, той няма да се интересува от работата на другите хора, няма да влиза в тяхното положение. Но по този път човек не може да прогресира, живота не може да се проявява. Пътя на прогреса е в работата на цялото, в зачитането на общите интереси — в осъзнаването на вътрешното единство на всички живи същества. И ако хората днес не живеят така, това показва че са болни — а болния човек и да иска, не може да помогне. Като говоря, че хората трябва да си помагат, аз не искам да разберете, че трябва да се ограничават. Всеки човек трябва да се остави свободно по своя път. Най-многото, което може да се направи, е да му се посочи правия път.
към текста >>

И тъй, живота изисква едно правилно разбиране За тази цел, трябва да разбирате Божиите закони.
Най-многото, което може да се направи, е да му се посочи правия път. Човек по никой начин не може да се върне към своето минало. Миналото е преживяно вече, с него всичко е свършено. Сега човек трябва да върви напред към своето бъдеще, да дойде при най-добрите условия. А добрите условия се състоят в добре организирания мозък, добре организираните дробове и добре организирания стомах. И тъй, живота изисква едно правилно разбиране За тази цел, трябва да разбирате Божиите закони. Ние говорим за Бога не като нещо извън нас. Когато говорим за Божествените идеи, ние разбираме правилните човешки мисли. Права мисъл има между две същества, които се събират в името Божие и правилно гледат на нещата, без да се ограничават. Те всякога ще си помагат един на друг. Тогава те правилно ще разрешават всички технически въпроси.
към текста >>

А когато правилно разрешаваме въпросите, които трябва да извършим, това наричаме разумен живот.
Ние говорим за Бога не като нещо извън нас. Когато говорим за Божествените идеи, ние разбираме правилните човешки мисли. Права мисъл има между две същества, които се събират в името Божие и правилно гледат на нещата, без да се ограничават. Те всякога ще си помагат един на друг. Тогава те правилно ще разрешават всички технически въпроси. А когато правилно разрешаваме въпросите, които трябва да извършим, това наричаме разумен живот. Съвременното човечество навлиза в една нова фаза в живота и трябва да вярваме в хубавото, което е вложено в хората. Трябва да вярваме, че от всеки човек ще излезе нещо хубаво. Някои казват, че светът е непоправим. Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе.
към текста >>

Съвременното човечество навлиза в една нова фаза в живота и трябва да вярваме в хубавото, което е вложено в хората.
Когато говорим за Божествените идеи, ние разбираме правилните човешки мисли. Права мисъл има между две същества, които се събират в името Божие и правилно гледат на нещата, без да се ограничават. Те всякога ще си помагат един на друг. Тогава те правилно ще разрешават всички технически въпроси. А когато правилно разрешаваме въпросите, които трябва да извършим, това наричаме разумен живот. Съвременното човечество навлиза в една нова фаза в живота и трябва да вярваме в хубавото, което е вложено в хората. Трябва да вярваме, че от всеки човек ще излезе нещо хубаво. Някои казват, че светът е непоправим. Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе. Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства.
към текста >>

Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства.
Съвременното човечество навлиза в една нова фаза в живота и трябва да вярваме в хубавото, което е вложено в хората. Трябва да вярваме, че от всеки човек ще излезе нещо хубаво. Някои казват, че светът е непоправим. Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе. Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства. Според както мисли и чувства, такъв ще бъде и животът и успехът на човека. Ако мислиш право, и не се обезсърчаваш и при най-големите противоречия, които срещаш в живо та си, ти ще сполучиш. Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и отношенията между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила. Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите вече започват да мислят, защото всеки народ иска да му е добре.
към текста >>

Според както мисли и чувства, такъв ще бъде и животът и успехът на човека.
Трябва да вярваме, че от всеки човек ще излезе нещо хубаво. Някои казват, че светът е непоправим. Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе. Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства. Според както мисли и чувства, такъв ще бъде и животът и успехът на човека. Ако мислиш право, и не се обезсърчаваш и при най-големите противоречия, които срещаш в живо та си, ти ще сполучиш. Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и отношенията между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила. Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите вече започват да мислят, защото всеки народ иска да му е добре. Но не само на един народ трябва да е добре, но на всички народи трябва да е добре.
към текста >>

Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и отношенията между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила.
Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе. Живота на човека е обусловен от неговите мисли и чувства. Според както мисли и чувства, такъв ще бъде и животът и успехът на човека. Ако мислиш право, и не се обезсърчаваш и при най-големите противоречия, които срещаш в живо та си, ти ще сполучиш. Цялото човечество навлиза в една фаза на живота, когато конфликтите и отношенията между отделните народи няма да се разрешават вече с физическа сила. Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите вече започват да мислят, защото всеки народ иска да му е добре. Но не само на един народ трябва да е добре, но на всички народи трябва да е добре. Всички народи виждат опасностите, че ако вървят по старите пътища, ще дойдат до една задънена улица. Необходими са нови пътища и нови идеи, върху които да се създадат отношенията между народите.
към текста >>

Любовта трябва да проникне в съзнанието на всички, да схванат великото единство на живота, проявен във всички хора, и общността на интересите — за да се излезе от безизходното положение, в което се напира днес светът.
Но не само на един народ трябва да е добре, но на всички народи трябва да е добре. Всички народи виждат опасностите, че ако вървят по старите пътища, ще дойдат до една задънена улица. Необходими са нови пътища и нови идеи, върху които да се създадат отношенията между народите. Изисква се преди всичко разумност и обективно и спокойно преценяване на положението, за да се тръгне в новия път на взаимопомощта, солидарността и зачитане интересите на всички. За да се излезе от това положение, в което се намират народите и отделния човек, необходима е добра воля и разбирането че, докато има онеправдани, равновесие н хармония не може да се постигне. Любовта трябва да проникне в съзнанието на всички, да схванат великото единство на живота, проявен във всички хора, и общността на интересите — за да се излезе от безизходното положение, в което се напира днес светът. Неразбирайки този велик закон, някои привеждат поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Това е само наполовина истина. Ние трябва да мислим както Бог мисли, за да ни бъде добре. А Бог мисли за благото и повдигането на всички същества. Същия закон е изразен и в мисълта — не преви на другите това, което не искаш и на тебе да не правят.
към текста >>

Три условия, три фактора има в живота, които трябва да се имат предвид; първото условие е самия човек, от него зависи 25 на сто; второто условие е обществото, от което също зависи 25 на сто и третото условие е природата, от която зависи 50 на сто.
Тези хора трябва да работят за изправяне на човечеството. Всеки съзнателно трябва да впрегне ума си на работа, според както е казано в Господнята молитва: „Да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, да се освети името Твое“ — това значи — да дойде Царството Божие на земята, да се освети името Му, да има нещо свято в света, и всеки човек да име идея, да знае за какво работи. Всеки човек трябва да има идеал, за който да работи. Когато човек работи по закона на любовта, не е тежко да работи, но когато работи без любов, безидейно, няма по тежка работа от тази. От човека зависи кой път ще избере. Три условия, три фактора има в живота, които трябва да се имат предвид; първото условие е самия човек, от него зависи 25 на сто; второто условие е обществото, от което също зависи 25 на сто и третото условие е природата, от която зависи 50 на сто. Следователно, ако не разчитате на вашите 25 на сто, т. е. ако не разчитате на вашата разумност, разчитайте тогава на 25-те, които обществото ще ви даде. Ако и на обществото не можете да разчитате, разчитайте тогава не природата, която напълно ще ви даде 50 на сто. Природата никога няма да ви изневери, тя не е заинтересувана от никого, тя не е пристрастна към никого. Човек може да бъде донякъде пристрастен, обществото също; обаче природата никога и към никого не може да бъде пристрастна.
към текста >>

Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите.
Следователно, ако виждате някаква несправедливост в природата, тя е привидна и зависи от вашите разбирания. Вижте например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздух и предоставя на всяко същество да си вземе толкова, колкото му трябва. Почти същото е и с водата. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите. Един ден и въпросът за хляба ще се уреди, както въпросът с въздуха и с водата. Сега ви препоръчвам следното правило: като станете сутрин, кажете си: Днес всичко ще ми върви. Ама времето било студено, кално, дъждовно, работите не ви се уреждат, кажете си пак: всичко ще ми върви. Ставате втория ден, пак не ви върви, кажете си: днес всичко ще ми върви. Дръжте в ума си тази положителна мисъл, и ще видите, как постепенно, работите ви ще се нареждат.
към текста >>

И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот.
Това, което имате, струва повече от това, което си въобразявате. Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли.
към текста >>

Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот.
Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма гробища, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски. Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане.
към текста >>

Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22.
Към този по-широк свят се стремим ние, в който ще реализираме новото човечество. Но за да влезете да живеете в този свят, за който ви говоря, в света на новото човечество, от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. И като свършите училището, ще ви се даде разумния живот. Тогава ще стенете господари на положението си, и ще влезете в новия живот. Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане. Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm.
към текста >>

Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm.
Из неделната беседа „ Да имат живот„ - 22. XII, 1935 г. Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане. Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm. За същите беседи в сп. „Uteratura Mondo“ Будапеща, Унгария. След като рецензента прави кратко встъпление, следват редица мисли и афоризми, извлечени от беседите. По нататък той казва: „Всичките три беседи са държани преди повече от 20 години. Тяхната непреходна ценност доказва, че даже и днес тяхното съдържание е истинно, може да се схване и заслужава да се чете от тия, които обичат да медитират и размишляват.
към текста >>

Трябва да се запознае човек с ритмичния живот, закона на прилива и отлива — с приливите и отливите в живота.
Тяхната непреходна ценност доказва, че даже и днес тяхното съдържание е истинно, може да се схване и заслужава да се чете от тия, които обичат да медитират и размишляват. „Разбира се, съдържанието на тия трактати с трудно да се резюмира. Аз даже не правя опити за това. Само някои главни идеи се опитвам да изнеса. В първата беседа се разглежда взаимното влияние на Духа и плътта. Трябва да се запознае човек с ритмичния живот, закона на прилива и отлива — с приливите и отливите в живота. Дънов говори за законите на контрастите и подобието, като управители на нашия свят. Прилива — отлива, е дигане слагане, прогрес-регрес, добро чувство-лошо чувство и пр. на живота, на човека, на човечеството. „Втората беседа разглежда новата основа на живота. За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа.
към текста >>

на живота, на човека, на човечеството.
Само някои главни идеи се опитвам да изнеса. В първата беседа се разглежда взаимното влияние на Духа и плътта. Трябва да се запознае човек с ритмичния живот, закона на прилива и отлива — с приливите и отливите в живота. Дънов говори за законите на контрастите и подобието, като управители на нашия свят. Прилива — отлива, е дигане слагане, прогрес-регрес, добро чувство-лошо чувство и пр. на живота, на човека, на човечеството. „Втората беседа разглежда новата основа на живота. За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа. И истинската основа може да бъде изменена външно на добра или лоша, но в същност никога. Хората трябва да изучават новата основа — учението на Христа, че ние сме под неизменна управа на закон. За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки.
към текста >>

„Втората беседа разглежда новата основа на живота.
В първата беседа се разглежда взаимното влияние на Духа и плътта. Трябва да се запознае човек с ритмичния живот, закона на прилива и отлива — с приливите и отливите в живота. Дънов говори за законите на контрастите и подобието, като управители на нашия свят. Прилива — отлива, е дигане слагане, прогрес-регрес, добро чувство-лошо чувство и пр. на живота, на човека, на човечеството. „Втората беседа разглежда новата основа на живота. За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа. И истинската основа може да бъде изменена външно на добра или лоша, но в същност никога. Хората трябва да изучават новата основа — учението на Христа, че ние сме под неизменна управа на закон. За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки. Те са небето и земята, любовта към бога и ближния, съпруга и съпругата и т. н.
към текста >>

За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа.
Трябва да се запознае човек с ритмичния живот, закона на прилива и отлива — с приливите и отливите в живота. Дънов говори за законите на контрастите и подобието, като управители на нашия свят. Прилива — отлива, е дигане слагане, прогрес-регрес, добро чувство-лошо чувство и пр. на живота, на човека, на човечеството. „Втората беседа разглежда новата основа на живота. За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа. И истинската основа може да бъде изменена външно на добра или лоша, но в същност никога. Хората трябва да изучават новата основа — учението на Христа, че ние сме под неизменна управа на закон. За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки. Те са небето и земята, любовта към бога и ближния, съпруга и съпругата и т. н. Мислите и проектите често не се реализират не поради зла съдба, но понеже сме на лоша основа.
към текста >>

За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки.
на живота, на човека, на човечеството. „Втората беседа разглежда новата основа на живота. За всеки живот, действие, мисъл е необходима основа. И истинската основа може да бъде изменена външно на добра или лоша, но в същност никога. Хората трябва да изучават новата основа — учението на Христа, че ние сме под неизменна управа на закон. За да се построи мост: мисъл, работа или живот, необходими са винаги две опорни точки. Те са небето и земята, любовта към бога и ближния, съпруга и съпругата и т. н. Мислите и проектите често не се реализират не поради зла съдба, но понеже сме на лоша основа. Трябва да се търсят причините на неуспеха, на нещастието. Трябва да се мисли и живее правилно. Третата беседа под заглавие „Великден“ обяснява проблемата на възкресението, па троицата, на кръста на и силата на словото.
към текста >>

Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя.
Огнений дъх проникна ни, свещений лъх въздигна ни, Летим към Пропаст и към Слънце за да умрем и се родим и Волята да възцарим! „Благословен с онзи, който ще ви въведе в пътя на Любовта“. Страннико, незная от де идеш И къде отиваш, Но виждам туй, което вършиш. Словото ти, като слънчеви зари На вековете гъстий мрак разпръсва, И камъка въз гроба на човека повален Отмахва с мощна сила. Подобно оазис всред знойната пустиня Ти жаждата на всеки пътник утоляваш, Даваш му отмора и сили Отново пътя си да продължи. Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя. Ти извор си, из който живата вода протича, И струите на таз вода Възрастват всичко, което Бог е посадил В човека, във човешката душа. Сава Петков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините и етерните строителни сили Какво знаем в същност за витамините? Една от най големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сила. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека.
към текста >>

Сава Петков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините и етерните строителни сили Какво знаем в същност за витамините?
Страннико, незная от де идеш И къде отиваш, Но виждам туй, което вършиш. Словото ти, като слънчеви зари На вековете гъстий мрак разпръсва, И камъка въз гроба на човека повален Отмахва с мощна сила. Подобно оазис всред знойната пустиня Ти жаждата на всеки пътник утоляваш, Даваш му отмора и сили Отново пътя си да продължи. Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя. Ти извор си, из който живата вода протича, И струите на таз вода Възрастват всичко, което Бог е посадил В човека, във човешката душа. Сава Петков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините и етерните строителни сили Какво знаем в същност за витамините? Една от най големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сила. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е.
към текста >>

Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека.
Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя. Ти извор си, из който живата вода протича, И струите на таз вода Възрастват всичко, което Бог е посадил В човека, във човешката душа. Сава Петков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините и етерните строителни сили Какво знаем в същност за витамините? Една от най големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сила. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мислеха, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е. фон Швайдлер писаха в съчинението си върху радиоактивността: „Може би човешкият организъм постоянно приема електрони от околната среда и постоянно ги изхвърля, тъй че близкото бъдеще може би ще позволи да се говори за кръвообращение на електроните: от вън в човека и обратно.“ Сега вече се знае, че действието на разни видове лъчи върху организма и на лъчите, излизащи от организма, е много по голямо, отколкото се е мислело по рано. Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпускат. В. Вайцел в превъзходното си съчинение „Новооткритите хранителни вещества — витамините“ пише: „Кайя откри радий в меда“ Действието на радиевата еманация напомня в някой отношения на витамините.
към текста >>

Животните умряха.
Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя пълен крах с известните опити на проф. Бунге и неговите ученици. Те изхождат от гледището, че ако в растителната храна важи само химичният състав, то може да се приготви изкуствена храна по синтетичен път. И тогава се опитаха да хранят мишки изкуствено. Резултатът беше следния: даваха им пречистен млечен белтък (кезеин), тлъстини, млечна захар и минерални соли. Животните умряха. А тези от тях, които бяха хранени с мляко, останаха живи. От това Бунге заключи, че освен кезеин, тлъстини, въглехидрати и соли, в млякото има още непознати, необходими за живота вещества. До същия резултат се дойде и при другите хранителни продукти. Почувства се една празнота в познанията. Помисли се, че витамините запълват тая празнота.
към текста >>

От това Бунге заключи, че освен кезеин, тлъстини, въглехидрати и соли, в млякото има още непознати, необходими за живота вещества.
Те изхождат от гледището, че ако в растителната храна важи само химичният състав, то може да се приготви изкуствена храна по синтетичен път. И тогава се опитаха да хранят мишки изкуствено. Резултатът беше следния: даваха им пречистен млечен белтък (кезеин), тлъстини, млечна захар и минерални соли. Животните умряха. А тези от тях, които бяха хранени с мляко, останаха живи. От това Бунге заключи, че освен кезеин, тлъстини, въглехидрати и соли, в млякото има още непознати, необходими за живота вещества. До същия резултат се дойде и при другите хранителни продукти. Почувства се една празнота в познанията. Помисли се, че витамините запълват тая празнота. Но трябва да се каже, че още не се знае какво са в същност витамините. За сега това е само един термин за нещо непознато.
към текста >>

Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини.
Най новите изследвания потвърждават това. Ще приведа няколко примера: Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратното: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие. Вайцел казва: „Северните жители, с храна, съдържаща А — витамини могат да изравнят липсата на светлина. А пък в страни богата на светлина храната може да бъде бедна на витамини, без да причини рахитизъм, Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: не осветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи а себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи“. „Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина.
към текста >>

Даже има нещо повече: не осветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго.
Ще приведа няколко примера: Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратното: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие. Вайцел казва: „Северните жители, с храна, съдържаща А — витамини могат да изравнят липсата на светлина. А пък в страни богата на светлина храната може да бъде бедна на витамини, без да причини рахитизъм, Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: не осветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи а себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи“. „Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи.
към текста >>

После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи а себе си.
И обратното: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие. Вайцел казва: „Северните жители, с храна, съдържаща А — витамини могат да изравнят липсата на светлина. А пък в страни богата на светлина храната може да бъде бедна на витамини, без да причини рахитизъм, Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: не осветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи а себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи“. „Масло, изложено на слънчеви лъчи. добива сили, които запазва в течение на 11 месеца, като се държи бутилка след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие“ (Вайцел) Ние привеждаме тези малко примери, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили.
към текста >>

Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си.
Спах малко, в горещ въздух, и се събудих натъжен. Чувствах, че моята младост е отлетяла, без да съм можал да се порадвам на нейната свежест. От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“ „Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз. „Не можем ли?!
към текста >>

Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот.
От двете ми страни стоеше по един жрец. Един от тях ми вееше с широк лист, взет навярно от дървото, което се издигаше над нас. Другият, подпрян с една ръка върху тревата, ме гледаше със сериозен поглед. Очите му бяха големи, черни и приятни, като очите на едно добро животно; често се бях възхищавал от неговата красота и бях щастлив да го видя до себе си. „Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“ „Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз. „Не можем ли?! каза Мален с презрение. Мислите ли, че ний сме пленници тук?
към текста >>

Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота.
Мухата тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно? За туй добро — премъдро, бързотечно, аз само кратко бих се изразила, че в него глупостта се е прикрила! Но туй, тъй философско заключение, не спря замисленото изпълнение на друг закон, безспорно по-велик от мухиния горд и умен вик. Във тази басня всички умни хора ще схванат жизнената си история. * * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества. Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота. Той се вплита в куп противоречия и всяко от тях му напомня за смъртта, която той схваща като ужас, а не като логичен край на нещо, сътворено от самия него. Противоречията на разните учения за живота още повече го объркват пред погледа на смъртта. И пред този ужас човек жадно се хвърля на земните блага, повечето от които са суети. В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като мухата в баснята. Но над човешките умувания стои закона за божествеността, който разрешава всичко целесъобразно. Радиозо
към текста >>

Противоречията на разните учения за живота още повече го объркват пред погледа на смъртта.
Но туй, тъй философско заключение, не спря замисленото изпълнение на друг закон, безспорно по-велик от мухиния горд и умен вик. Във тази басня всички умни хора ще схванат жизнената си история. * * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества. Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота. Той се вплита в куп противоречия и всяко от тях му напомня за смъртта, която той схваща като ужас, а не като логичен край на нещо, сътворено от самия него. Противоречията на разните учения за живота още повече го объркват пред погледа на смъртта. И пред този ужас човек жадно се хвърля на земните блага, повечето от които са суети. В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като мухата в баснята. Но над човешките умувания стои закона за божествеността, който разрешава всичко целесъобразно. Радиозо
към текста >>

24. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 283 - год. XIV.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 283 - год. XIV. Севлиево, 1 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта! — Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя. Предназначението на човека.
към текста >>

— Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 283 - год. XIV. Севлиево, 1 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта! — Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя. Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С.
към текста >>

Марден Из науката и живота.
Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С. Марден Из науката и живота. Шипките — Д-р Б. Р. Из науката и живота. Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА! Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на жестокостта, на тъмнината, на лъжата.
към текста >>

Из науката и живота.
Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С. Марден Из науката и живота. Шипките — Д-р Б. Р. Из науката и живота. Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА! Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на жестокостта, на тъмнината, на лъжата. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами. Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата.
към текста >>

Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига.
Страхът и ядосването — Ор, С. Марден Из науката и живота. Шипките — Д-р Б. Р. Из науката и живота. Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА! Ние можем да се съмняваме само тогава, когато очите ни са замъглени от кривото схващане на живота, породено от това, че го наблюдаваме само в известни негови откъслеци, а не в неговата пълнота и цялост, не в неговата непрекъсната верига. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато пред очите ни и над главите ни се разстилат тъмните облаци на безлюбието, на жестокостта, на тъмнината, на лъжата. Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами. Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата. А колко реални са те? — Само докато трае нощта, само докато дойде деня и изгрее слънцето.
към текста >>

— Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота.
Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо.
към текста >>

Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен.
В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден. когато от непобедимата, човешка, земна сила не ще остане нищо. А Любовта ще продължава да сияе все по мощна и по-красива, все по-велика и по-лъчезарна. Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне.
към текста >>

Пламен УЧЕНЕ Живота е училище.
Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване. Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта. Пламен УЧЕНЕ Живота е училище. Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота. Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили.
към текста >>

Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота.
Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта. Пламен УЧЕНЕ Живота е училище. Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота. Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили. Когато любим, ние се учим.
към текста >>

Човек през целия си земен живот учи.
Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта. Пламен УЧЕНЕ Живота е училище. Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота. Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили. Когато любим, ние се учим. Когато мразим, пак се учим, но тогава горчив излиза нашия урок.
към текста >>

Те осмислиха моя живот“.
Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот“. От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание. То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот. Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота.
към текста >>

То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот.
Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот“. От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание. То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот. Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно. Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години.
към текста >>

Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина.
Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот“. От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание. То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот. Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно. Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години. Той е живял и ще живее много пъти по толкоз.
към текста >>

От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота.
Те осмислиха моя живот“. От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание. То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот. Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно. Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години. Той е живял и ще живее много пъти по толкоз. Ако днес не използва добрите условия на земята за учене, работа и приложение, утре природата ще го застави, ще го тури при още по-трудни условия, но урока, който трябва да усвои той трябва да научи.
към текста >>

Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта.
Да бъда в красотата вещият мъдрец да изявявам светлината Ти нетленна. * Излей пред мене образи на звезден рой — да плават в сърцето ми като триреми. . . Сърцето ми — върхът е на писеца Твой — от него да извират росните поеми. * Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни. Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
към текста >>

Любовта носи пълния живот.
* Излей пред мене образи на звезден рой — да плават в сърцето ми като триреми. . . Сърцето ми — върхът е на писеца Твой — от него да извират росните поеми. * Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни. Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът.
към текста >>

Животът става реален, когато човек познае Любовта.
. . Сърцето ми — върхът е на писеца Твой — от него да извират росните поеми. * Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни. Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота.
Сърцето ми — върхът е на писеца Твой — от него да извират росните поеми. * Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни. Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
към текста >>

Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.
* Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни. Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение.
към текста >>

Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват.
към текста >>

Най-великото нещо извън Любовта е животът.
Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно.
към текста >>

Животът е плод на Любовта.
Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране.
към текста >>

Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл.
към текста >>

В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение.
Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
към текста >>

В живота, обаче, има диференциране.
Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта.
към текста >>

Животът без любов няма никакъв смисъл.
Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
към текста >>

Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият — процес на рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат.
към текста >>

Животът не може да се прояви без обич.
В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
към текста >>

Живот без обич няма.
Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
към текста >>

Първият път, по които животът тръгва, е обичта.
В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности.
към текста >>

Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат.
Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>

Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа.
към текста >>

Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
към текста >>

Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности.
Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз.
към текста >>

А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана.
към текста >>

За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Из „Учителят говори“ Георги Марков СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Предназначението на човека (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII.
към текста >>

Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми.
Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Из „Учителят говори“ Георги Марков СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Предназначението на човека (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII. 1941 г.) Какво е предназначението на човека на земята? Защо е дошъл човек на земята?
към текста >>

Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана.
А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Из „Учителят говори“ Георги Марков СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Предназначението на човека (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII. 1941 г.) Какво е предназначението на човека на земята? Защо е дошъл човек на земята? Хората, които живеят на земята, не са разрешили този въпрос.
към текста >>

Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния.
От туй зависи нашето бъдеще. С мислите се създава робството. Една мисъл, щом влезе в тебе и стане гражданин на твоя ум, тя влияе. Едно чувство, щом влезе в твоето сърце и стане гражданин там, то ти влияе. Всичките мисли трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро. Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния. Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха. Когато се плашиш от нещо, образува се един вид вътрешен студ — става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек, който постоянно се плаши, той започва да бледнее. Една млада мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл. Щом повярва, че я обича, тя се зачервява и става весела.
към текста >>

Под „зрели“ разбирам онзи щастливия живот, когато човек има всичко на разположение.
Щом не го поливаш два — три дена, пак клюмне. Ние всички трябва да бъдем носители на нещо хубаво. Ние трябва да имаме търпение — да изчакаме Божествения период на нещата, да ги видим като узреят. Писанието казва: Дотогава, докато Божественият Дух не се всели в нас, ние ще бъдем зелени. Когато се всели, всички ще бъдем зрели. Под „зрели“ разбирам онзи щастливия живот, когато човек има всичко на разположение. Какво желаете вие? Автомобил, аероплан, да хвъркате, да имате 10 — 20 милиона, или да имате такива знания, че да се пренасяте по ваше желание навсякъде, гдето искате, без аероплан или автомобил. Кое предпочитате? Като умре човек, това става. Започва да се пренася от едно място на друго.
към текста >>

Казвам: ако искате вашия живот да се поправи, приемете любовта.
Казвам: единственото право, което е дадено на хората, е да обичат. Всички други неща които те имат, са присвоени от тях. Всичките други работи не са Божествени. Думите имат сила чрез любовта. Всяка дума, в която има любов, е мощна и силна. Казвам: ако искате вашия живот да се поправи, приемете любовта. Ако любовта ви не може да присъства в чувствата, ако любовта ви не може да присъства във вашата мисъл, ако любовта ви не може да присъства във вашите постъпки, вие не можете да бъдете силни хора. Трудна работа е това, не казвам, че е лесна. Аз по някой път като гледам, виждам нещата от друго гледище Някой казва, че много съм направил. Аз виждам, че много малко съм направил. Какво съм направил?
към текста >>

Как може човек да бъде неблагодарен и да живее един щастлив живот?
Ако ти възприемеш с любов светлината на Бога, умен човек ще станеш. Ако дишаш с любов, здрав човек ще станеш. Ако ядеш с любов, ти ще имаш всичките приятни неща и силен човек ще станеш. Всяко нещо, което вършиш, да става по едно вътрешно съзнание. Ние, съвременните хора, сме крайно неблагодарни. Как може човек да бъде неблагодарен и да живее един щастлив живот? Разните служби, които природата и ми, не могат да бъдат заемани едновременно от всички. Всички не могат да бъдат царе, всички не могат да бъдат князе, всички не могат да бъдат министри. Някои ще бъдат и на по низка длъжност. Обаче, схващането, че някоя длъжност е низка, е ваше собствено схващане. Защото често в най-низката длъжност има най-много блага.
към текста >>

Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен.
Някои ще бъдат и на по низка длъжност. Обаче, схващането, че някоя длъжност е низка, е ваше собствено схващане. Защото често в най-низката длъжност има най-много блага. В тялото разните органи не се намират на еднаква степен. Някои органи изпълняват някоя независима роля. Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен. Благодарение на някои несгоди, които те носят, ние по някой път сме щастливи. Сега, поставете си закона да мислите право. Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си. Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си.
към текста >>

Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената.
И върху почерка. При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането. Така запример, ние познаваме епохи, когато писането се е отличавало с голяма предвзетост и натруфеност. Завъртулките под подписите са били така надути, както са били надути и езикът и обноските. Съвременното писмо се отличава със своята простота, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената. Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките. Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено.
към текста >>

Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.
Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават.
към текста >>

Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи.
В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци.
към текста >>

Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях.
Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи.
към текста >>

Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили.
Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.
към текста >>

Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта.
(следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта. Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието. Много хора винаги се страхуват от нещо. Нямат достатъчно смелост до се радват на живота.
към текста >>

Нямат достатъчно смелост до се радват на живота.
Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта. Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието. Много хора винаги се страхуват от нещо. Нямат достатъчно смелост до се радват на живота. Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече. Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора. Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи. Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота.
към текста >>

Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота.
Нямат достатъчно смелост до се радват на живота. Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече. Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора. Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи. Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието.
към текста >>

Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили.
Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили. Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми. В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането.
към текста >>

Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес.
Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили. Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми. В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането. Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго.
към текста >>

Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия.
Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили. Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми. В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането. Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда.
към текста >>

Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго.
Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми. В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането. Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда. Смъртта е просто още една степен на развитие. Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни.
към текста >>

Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно.
В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането. Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда. Смъртта е просто още една степен на развитие. Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде.
към текста >>

Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни.
Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда. Смъртта е просто още една степен на развитие. Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци.
към текста >>

Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила.
Смъртта е просто още една степен на развитие. Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там.
към текста >>

Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде.
Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси.
към текста >>

И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни.
Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси. Един ден, изпълнен с грижа, изтощава повече, отколкото цяла седмица работа.
към текста >>

Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни.
Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси. Един ден, изпълнен с грижа, изтощава повече, отколкото цяла седмица работа. Грижите разстройват цялото ни тяло, докато работата поддържа здравето и реда в него. Днес от нас се иска да победим грижите, а това ни връща към вечната борба със страха.
към текста >>

Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо.
Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко. И когото изчезне страхът, няма до има място вече и за загриженост, ще се отървем от един стар враг и от една нова болест — двата неприятели на щастието. Човекът ще намери една възвишена, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа. И тогава неговите творчески сили ще идват неправо от Божествения извор. Ор. С. Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна! Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? — Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни!
към текста >>

Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни!
Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна! Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? — Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни! От всички плодове шипките са най-богата а витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека. Тоя витамин запазва тялото ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето на клетките. По тоя начин витамин С увеличава съпротивителната сила на организма против заразните болести. Едновременно, благодарение именно но тия му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тия болести и на първо място от туберкулозата, пневмонията, коремния тиф, скарлатината и други. Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито вещество от най-голямо значение.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Човек — радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция.
Полученият сос се пие подсладен според вкуса. Сокът от 12 — 20 гр. шипки дневно стига на един човек, за да го запази здрав. А за болните ще трябва за всеки отделен случай да се посъветваме с лекар. Д-р Б. Р. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Човек — радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция. Ролята на радиоприемател играе очевидно мозъкът не инженера. Тая способност причинява на инженера Роман най-големи мъчения, защото той живее постоянно под впечатлението на шумове, пения, звуци от инструменти и пр. Всичко това се смесва в главата му в едно непоносима какофония. Лекарите, които го прегледали, казали, че той не е жертва на халюцинация, защото това, което слуша, действително отговоря но радиопредавания, които се извършват на известно разстояние от него. Според тия лекари мозъкът му обладава действително свойство да приема радиовълни и до ги превръща в слухови усещания.
към текста >>

София, е имало добрата идея да подреди една серия от десет книги, които дават ключовете на много тайни и разтварят дверите на нови пътища: Великата тайна (Начало и край на вселената), от Шарл Решард — 35 лв.: Хаос и хармония във вселената (Глас, който вика), от Камил Фламврион — 46 ла.; Животът на термитите, от Морис Метсрлинк — 30 лв.: Световни загадки (Произход на света и но човека), от Ернест Хекел — 80 лв.: Пътуването по небето (Любовта във вселената), от Камил Фламарион — 40 лв.; Дружбата ми с природата. X.
Действително, човек притежава сили, способности, заложби, които човека на материалистичното разбиране не подозира и чието развитие е въпрос на близко бъдеще. КНИГОПИС Библиотека „Световни загадки“. Човешкият дух е неспокоен. Той се стреми да проникне в тайните на битието и да утоли жаждата си за знания. Книгоиздателство Ст. Атанасов. София, е имало добрата идея да подреди една серия от десет книги, които дават ключовете на много тайни и разтварят дверите на нови пътища: Великата тайна (Начало и край на вселената), от Шарл Решард — 35 лв.: Хаос и хармония във вселената (Глас, който вика), от Камил Фламврион — 46 ла.; Животът на термитите, от Морис Метсрлинк — 30 лв.: Световни загадки (Произход на света и но човека), от Ернест Хекел — 80 лв.: Пътуването по небето (Любовта във вселената), от Камил Фламарион — 40 лв.; Дружбата ми с природата. X. Торо — 70 лв.: Как до победим себе си, от Вивекананда — 40 лв.: Човек, любов, смърт, от Шопенхауер — 40 лв.; Възпитанието на душата от Е. Фойхтерслебен — 40 лв.: Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка - 50 лв. Изброените десет книги правят част на всяка домашна и обществена библиотека. Всички са одобрени от М.
към текста >>

25. -

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 290 - год. XIV.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 290 - год. XIV. Севлиево, 1 февруари 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Наука и материализъм – С. Калименов Към върха-край роден (стих.) – В. Н. Да се молим!
към текста >>

Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата?
Мнозина звани. (из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“, драма в 5 действия от Йорд. Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи?
към текста >>

Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици?
към текста >>

Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност?
Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици? Кажете господа материалисти, какво научно може да има в тази смешна и детски-наивна идея, според която, материята, като се движи по някакъв начин, може да произвежда мисъл и съзнание? Нима една приумица, една фантазия, един жалък, безсмислен и нескопосен опит да се обясни необяснимото може да се счита за научна истина?
към текста >>

Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм?
не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл. Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде. Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“. А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм? С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви.
към текста >>

Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот.
С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа?
към текста >>

Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза.
Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества?
към текста >>

Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена.
Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?
към текста >>

Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч.
Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас.
към текста >>

Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества?
Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас. Ний не можем да се скрием от тях. Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов. Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме.
към текста >>

Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?
Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм? Свидетелите за Бога и за Неговото дело са навсякъде около нас. Ний не можем да се скрием от тях. Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов. Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е.
към текста >>

Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот.
Накъдето и да се обърнем, накъдето и да отправим очи, ние ще видим само свидетели за Божието присъствие, за Божията мъдрост и за Божията любов. Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност.
към текста >>

Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло.
Ние, обаче, трябва да се научим да виждаме. Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“.
към текста >>

Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот.
Ние трябва само да отворим очите си, истинските си очи, за да се разкрие пред нас светът на Бога, такъв, какъвто в действителност е. Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“.
към текста >>

Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни.
Ние трябва да се научим да виждаме! Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н.
към текста >>

Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота.
Трябва да очистим очите си, да отхвърлим от тях прахът на жалкото човешко материалистическо безумие, който ги изпълва и който не ни позволява да виждаме нещата в тяхната действителна същност. Едва тогава ний можем да имаме истинска наука — наука за действителния, цялостния, безграничен, безсмъртен, физически и духовен, външен и вътрешен, видим и невидим живот. Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т.
към текста >>

Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“.
Защото животът наистина е едно велико, неделимо, до известна степен непонятно и непостижимо за човешкия ум цяло. Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително.
към текста >>

„Произход на живота“, „Произход на съзнанието“.
Дух и материя, външно и вътрешно, временно и вечно, видимо и невидимо — това са само двете страни на един единен, целокупен, неразделим живот. Не може да съществува наука за живота, за истинския целокупен живот, докато не бъдат обгърнати и двете негови страни. Докато ние виждаме и изучаваме само едната половина на живота — само неговата външна проява, — дотогава ние не можем да претендираме, че имаме истинска наука за живота. Още по-малко може да претендира за такава материалистическото ограничение и заслепеност. Громките заглавия на материалистическата книжнина, като например: „Наука за живота“. „Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия.
към текста >>

Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С.
.Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури. * Осеян с цветя и със тръни е пътят към върха — край роден! След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен!
към текста >>

В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури.
но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури. * Осеян с цветя и със тръни е пътят към върха — край роден! След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен! * Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н.
към текста >>

Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието.
След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен! * Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота.
към текста >>

Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот.
* Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество.
към текста >>

Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части.
Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ.
към текста >>

Така е и в огромния вселенски организъм на живота.
Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не!
към текста >>

Така е и в живота на цялото наше земно човечество.
Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не! Това зависи, също така, и от нас.
към текста >>

Така е и в живота на един отделен народ.
Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини? Не! Това зависи, също така, и от нас. които сме надире, които сме разпръснати като малки клетки в целокупния организъм на този народ, ако само ние имаме будна мисъл и ум, съсредоточен върху една ясна и определена идея.
към текста >>

Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ!
Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро. Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път. Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи. ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII.
към текста >>

1941 г.) Животът е едно благо.
Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота.
към текста >>

Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота.
Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено.
към текста >>

Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека.
Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода.
към текста >>

Затова искат да се освободят от живота.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата.
към текста >>

Не зная, какво може да се добие вън от живота.
1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен.
към текста >>

Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота.
което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен. Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда.
към текста >>

Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда.
Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата. Щом се стопи, този лед става много приятен. Затова казвам: в живота има едно състояние, което съответства на леда. И хората искат да го отхвърлят, да го няма този лед, да изчезне. Необходимо е да се разтопи този лед. Често пъти правят сравнение с любовта. И в любовта на земята има такова отношение. Ние разбираме любовта, която се отнася само до нас.
към текста >>

Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години.
Създаде Господ Адама и му каза какво да яде и какао да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва.
към текста >>

Подир Адама започна съкратяването живота на хората.
От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Той заведе Адама и каза: От това дърво няма да ядеш. Преди всичко много малко са хората, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот — 80 — 90 — 100 — 150 — 200 години. Адам, който знаеше закона, живя 900 години. Подир Адама започна съкратяването живота на хората. Те употребиха месната храна. Авел беше овчар. Още като излязоха от рая, научиха се да колят и да принасят в жертва. Каин беше земеделец. Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия.
към текста >>

Консервите стават опасни в живота.
Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш ли каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си? Какво понижение на температурата може да произведе? Най-хубавите работи на света ако се сгъстят, какво ще стане? Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние. Зависи от това, дали ние изпълняваме или пък нарушаваме Божиите закони.
към текста >>

Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние.
Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние, и ако е дълговечен, причината сме пак ние. Зависи от това, дали ние изпълняваме или пък нарушаваме Божиите закони. Запример, една майка ражда едно дете, — тя го ражда, за да я гледа то на старини. Това е една погрешна идея, която майката има. Тя трябва да роди дете, което да служи на Бога. Тя ражда една идея, на която трябва да се кланя.
към текста >>

В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране.
Майката като роди едно дете, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Това да го знаете. Бащата като роди един син, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Баща ми като полъгва и аз ще полъгвам. Това възпитание ли е? В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране. Ние знаем доста работи, но ние се намираме в едно преходно положение. Търсим щастието си в света и не знаем как да го постигнем. Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание на всички органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания.
към текста >>

Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот.
Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание на всички органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание. Главното нещо е в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот. Ний мислим, че нещата, които виждаме, те са реални. Вий човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види.
към текста >>

Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот.
Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш. По някой път хората се спират на хигиената. Търсят хигиеничното. Трябва обаче, да се създаде една нова хигиена. Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот. Ти не можеш да бъдеш чист без любов. Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав. Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно. Ако не дойде любовта, ти не можеш да мислиш правилно.
към текста >>

И в живота е така.
Щом я напуснеш ще дойдат най-големите нещастия. Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва.
към текста >>

И животът има полюси и екватор.
Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва. Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество.
към текста >>

Истинският живот е на екватора.
Казвам: отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постепенно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено. И в живота е така. И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва. Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество. Много малко знае съвременната наука за устройството на земята — какво е състоянието й.
към текста >>

Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот.
Там има много по-хубави плодове,отколкото тук, на земята. Портокалите там са като нашите дини. Вие ще кажете: това са приказки. Няма защо хората да вярват. И да вярват, това нищо не ще им допринесе. Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот. Светлината, която иде от слънцето, е резултат на интензивната мисъл на тия същества, които живеят там. Топлината, която иде от слънцето, е любовта, която тия същества имат. Казвам; Слънчевите лъчи ни носят подаръците на любовта, подаръците на знанието, на мъдростта, на свободата и истината. Благодарение на слънчевите лъчи ние постоянно възприемаме всичко това. Хората питат: Защо да се греем на слънцето?
към текста >>

Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота.
Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, Той ще бъде с нас. И през огъня да минем, през страдания, през война, през смърт, навсякъде Той ще бъде с нас. Той е Единственият, който може навсякъде да ни придружава. Другите остават, но Той през целия път ще бъде с нас. Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота. Пожелавам ви сега едно добро, с което Бог да бъде с вас през целия път. Аз ви соча примера на плодните дървета. Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат обуща, а плод дават. Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам любовта на плодните дървета които и при най-лошите условия никога не роптаят.
към текста >>

Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот.
То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.
към текста >>

Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.
Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта.
към текста >>

За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука.
А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта. ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села.
към текста >>

Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота.
Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта. ПОКАНА за записване абонати за третото издание на книгата ИЗПУСНАТИ ХОРА драма в 5 действия от Йордан Ковачев Един огромен поток пиеси — драми и комедии — залива нашите градове и села. Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден.
към текста >>

Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления.
Нашият народен театър (не Софийския) а разпръснатият по цялата ни страна, по всички села и градове народена театър, е в небивал възход. И особено в селата. Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот.
към текста >>

Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот.
Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание.
към текста >>

които са дерайлирали от правия път на живота.
които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание. Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро. Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко.
към текста >>

Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората.
Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда. Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен. Изразите на действащите лица попадаха точно на място; — те засягаха чувствителни струни в душите на слушателите, които до тогава са оставели незасегнати, забравени, мълчаливи. Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д. Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“.
към текста >>

Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“.
Те изобличаваха, предупреждаваха, разтърсваха съзнанието, силейки се да го пробудят от обикновения живот — сън, те, същевременно обнадеждаваха, вдъхновяваха и подтикваха към друг живот, към душевно възраждана, към скъсване веригите на вътрешното робство, което е действителната, най-важната причина за страданията и мизерията на хората. „Изпуснати хора“ е давана почти във всички села на нашата околия. Тя трябва да бъде представена и във всички села и градове цялата страна. С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ „Ще кажа само това, че на места като четях пиесата не можех да задържа сълзите си.“ Н. Д. Каблешков „Авторът е запознат със селския живот и добре го изразява за своята драма“. „Съвременник“ — Ц. Петков „Изпуснати хора“ пробужда душата на човека за подвигане на добротворството и себежертвата и затова е една от драмите. които ще укажат голямо морално въздействие“. „Утринна поща“ — Д. Василев „Героите му са хора от народа, нашия народ, който живее в бедни къщурки и луксозни апартаменти.
към текста >>

Дънов Новият живот, от П.
Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев. КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П.
към текста >>

Дънов Трите основи на живота, от П.
КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П.
към текста >>

Дънов Живот за цялото, от П.
Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П. Дънов Ето човекът, I серия беседи от П. Дъновъ Вие сте солта, III серия беседи, от П. Дъновъ Братски песни, от П. Дънов Кои и какви са белите братя, от Ст.
към текста >>

Безант Еволюция на живота и формата, от А.
Дъновъ Братски песни, от П. Дънов Кои и какви са белите братя, от Ст. Ватралски Съвременни обществен морал и Дънов, от Vaniel Где е истината (учението на П. Дънов) отговор на критиките против туй учение, от Giovani Verotiero (псевдоним на Иван Радославов) Отворено писмо до арх. Евтимия Езотерическо христнаиство, скритата страна на християнството, от А. Безант Еволюция на живота и формата, от А. Безант Душата, доказателство, че тя съществува, от А. Безант Всеобща религии, от А. Безант Свръхчовеците, от А. Безант Родословието на човека, от А. Безант Християнското верую, от Ледбитер Умрелите са живи, от Ледбитер Перу преди 14000 години.
към текста >>

или скритите сили в човека, от Браун Смисълът на живота, от Браун Практически окултизъм, от Д р Лумис При адептите, едно приключение между розенкройцери, от Д-р Франц Хартман Основното учение на Богомъдрието, от X.
Безант Свръхчовеците, от А. Безант Родословието на човека, от А. Безант Християнското верую, от Ледбитер Умрелите са живи, от Ледбитер Перу преди 14000 години. Ясновидско изследване, от Ледбитер Халдея пред 21.000 год., ясновидско изследване, от Ледбитер През 2750 год. яоювидско изследвание в бъдещето, от Ледбитер Чакри, куидалини, и прана (Висшит духовни сили на човека, които той трябва да развие в процеса на своето развитие), от Ледбитер Човекът — творец на съдбата си. или скритите сили в човека, от Браун Смисълът на живота, от Браун Практически окултизъм, от Д р Лумис При адептите, едно приключение между розенкройцери, от Д-р Франц Хартман Основното учение на Богомъдрието, от X. Рудолф Енциклопедия на окултизма, от С Тухолка Древни и нови мъдреци, от Г. Живри Светлината на Азия, от Е. Арнолд Окултна медицина, от Седир Велики посветени, Ед. Шюре Светлината на запад, Ед. Шюре Какво има в дъното на душата, от Р.
към текста >>

Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г.
Шюре Светлината на запад, Ед. Шюре Какво има в дъното на душата, от Р. Щайнер Път към себепознание, от Р. Щайнер Катехизис на душевния покой, Ед. Леви Съзнателно самовнушение, от Емил Куе Мъдрост и съдба, Метерлинк Бен Хур, Е. Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г. Радев Пътят на звездата, от Г. Радев Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г. Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб.
към текста >>

Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб.
Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г. Радев Пътят на звездата, от Г. Радев Почерк и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г. Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб. Инглез Безсмъртна любов, от Дук да Помар Занони, роман от Б. Литон Любовта във вселената, от К. Фламарион Миналото и сегашното, Карлейл Съкровище на смирените, Метерлинк Млад и стар, разкази от Олга Славчева Песен над равнините, разкази от Буча Бехар Безсмъртната, роман от Г. Томалевски Сигнали, есета от Г.Томвлевски Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, Томалевски Сидхарта, роман, X. Хесе На планината, приказки от Л.
към текста >>

Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр.
Лулчев Генко Орлето, повест от Л. Лулчев Татковите, приказки за нея, Benitta Ново послание на Слънцето Скици без ретуш, Шиваров Избрани песни, М. Бeлчевa Окултна наука, от С. Камбуров Осъзнаването на човека, от С. Камбуров Естеството на човека, от С. Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр. Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме? от Абат Морьо Где сме? от Абат Морьо От къде идем? от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М. Метерлинк Вавилон и Библията, проф. Фр.
към текста >>

Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме?
Лулчев Татковите, приказки за нея, Benitta Ново послание на Слънцето Скици без ретуш, Шиваров Избрани песни, М. Бeлчевa Окултна наука, от С. Камбуров Осъзнаването на човека, от С. Камбуров Естеството на човека, от С. Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр. Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме? от Абат Морьо Где сме? от Абат Морьо От къде идем? от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М. Метерлинк Вавилон и Библията, проф. Фр. Делич Легенди из Талмуда, Д-р Ханвнел Мисълта която лекува, Д-р Пиер Ваше Основния закон на здравето, Е. Г.
към текста >>

от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М.
Камбуров Естеството на човека, от С. Камбуров Целта на образованието, Пампоров Залезът на запада, Шпенглер Животът на Исуса, Фр. Мориак Животът на Исуса, Чарлз Дикенс Кои сме? от Абат Морьо Где сме? от Абат Морьо От къде идем? от Абат Морьо Къде отиваме, от Абат Морьо Задгробния живот, от Абат Морьо Населени ли са другите светове, от Абат Морьо Животът на Марс, от Абат Морьо Съвременна алхимия, от Абат Морьо Айнщайн, от Абат Морьо Животът на пространството, М. Метерлинк Вавилон и Библията, проф. Фр. Делич Легенди из Талмуда, Д-р Ханвнел Мисълта която лекува, Д-р Пиер Ваше Основния закон на здравето, Е. Г. Оуен Чрез топлина към здрав, Д-р Вииш Нова лечебна наука, Луи Куне Наука за лице израза, Луи-Куне Фитотерапия, Д-р К. Кант Лекуване чрез цветните лъчи, А. Осборн Ийвс Лекуване с треви, Х.Досев Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство, Д-р Пол Картон Лекуване чрез пост, Д-р Ридлин В съгласие с природата, Д-р Винш Нервните болести и природосъобразното им лекуване, Д-р Капферер На слънце, А. В.
към текста >>

Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр.
Толстой Кройцерова соната, Л. Толстой Против смъртното наказание, В. Хюго Махатма Гандн, Ромен Ролан Автобиография, М. Ганди Млада Индия, М. Ганди Юлий 1914, Ем. Лудвиг Против войната,Мариана Роз Хората обвиняват, Андреас Лацко Духоборци, Булгаков Неизвестният живот на Исуса, пр. Хр. Досев Корали и хора, легенда, Н. Рубакин За светлина, разказ, Ив.Франко Великото сърце, разказ, М. Илин Жива любов, Ив. Г. Посадов Спасен от орел, Робертс Божа земя, Разказ, М, Юшко Доброволно робство, Ет. Лабоеси Азбука на житото, градинарство, Ив.
към текста >>

НАГОРЕ

0.94565081596375