Търсене в текстове за 'Цветове на дъгата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 244 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.
И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
към текста >>

Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци.
У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем.
към текста >>

Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем.
Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения.
към текста >>

2. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас.
Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
към текста >>

ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет.
Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен. През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца? Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ. ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
към текста >>

Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път.
Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ. ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око. Вървя по моя път. Морето стигнах.
към текста >>

В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет?
Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен. Вълните плискат и шумът им сякаш спомня отлетяло време. Сам се скитам по златистия бряг и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето. Приветствен лъх донасят морски ветрове. В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде.
към текста >>

Ако е тя, тогава ще ми спомни за деня, когато миризливи цветове разтваряха овошките, когато скрит славей пееше в кичестите, бели гранки и ручеят, забързан когато се извиваше надолу... От морето ще я чакам!
На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде. Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици. Ще я позная. Ако е тя, тогава ще ми спомни за деня, когато миризливи цветове разтваряха овошките, когато скрит славей пееше в кичестите, бели гранки и ручеят, забързан когато се извиваше надолу... От морето ще я чакам! Морето е врата и път! * * * VІІ. ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС Когато стихне равномерния бяг на талазите към брега, тогава ще стихне и шума на морето и моят въпрос, роден кой знае откога! Има ли край животът на морето? Ще се измести неговото корито, неспирният вой на бурите му ще оглася други места, но море ще има вечно, вечно ще се гонят една след друга пенести вълни, и техният шум ще буди всякога въпроса – вечния въпрос!
към текста >>

3. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата, Аз мисля, че дословно същото може да се каже и за символизма в изкуството. И той е индивидуален, а следователно – и той отстои далеч от истинската символизация на природата. Защо? Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата. Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите.
Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват.
към текста >>

Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра.
Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
към текста >>

Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци.
към текста >>

Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата.
А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек.
към текста >>

5. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога.
към текста >>

6. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата.
Само трябва да се пробуди то в съзнанието. И след това да дадат условия да дойде новото". Учителят Слънцето е позлатило вече околните планински върхове. Вървя из гората. Цветята едно след друго отварят своите венчета на утринното слънце. Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата. Минавам по скали, украсени с разноцветни мъхове и лишеи. Идвам до една полянка само с цветя. Спирам се. Слънчевите лъчи се провират между клоните и падат върху мен. Птички летят над главата ми.
към текста >>

7. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В ушите ми звъняха далечни гласове, а пред очите ми играеха капчиците роса, из които се стрелваха пеещите цветове на дъгата.
но аз ги запомних. Запомних и това, че старецът имаше едра рошава гуня, главата му бе обраснала като на пустинник и цял миришеше на борова смола, на ръжен хляб и мляко, защото скоро бе доил овцете. Още много дни и нощи преживях на планината. Научих се да разбирам думите на вечерника, който слиза по склоновете и навежда главите на цветята, научих да се вслушвам в среднощното мълчание, когато Ралицата се показва на югоизток, гномите излизат от земята и гледат със своите загадъчни очи. – Не излизай от колибата в тоя час - казваше ми старият, защото сега ушите на праведните слушат гласа от хлопките на небесните кервани, а Господ приема молитвите на чистите души... Сутрин, когато в далечината се показваше огромния диск на слънцето, аз разтварях ръце, напълвах гърдите си с хладния кристален въздух и, препълнен с една необяснима радост, исках да литна при малките позлатени облачета в далечината. В ушите ми звъняха далечни гласове, а пред очите ми играеха капчиците роса, из които се стрелваха пеещите цветове на дъгата. Планината е моята щедра, благодатна майка. При нея познах музиката на утрините, дълбокия син купол на пладнето с белите къдрави облаци, които леко преминават над мене и чезнат зад върха, и нощите, които гледат с тъмни влажни очи. Планината ме роди, планината е моята прекрасна майка. – Разкажи, как идват горе времената на годината – молеше ме веднъж тъжния глас на едно дете, което имаше горестни очи и бледо лице. И когато му разказвах, страните му зарумянеха и усмивка се яви на устните му.
към текста >>

Цветовете ù са музика.
Слънцето гори. Овцете се свиват една в друга, тежко дишат, а пастирската цев гали като милувка. С жажда гледат очите в далечното поле, където се люлеят нивите. Краткият дъждец е преминал. Между върховете е метната висока ярка дъга. Цветовете ù са музика. Една сърничка се подава от гората. В устата ù има стръкче зеленина. Очите ù са големи и умни като на дете. Това е лятото на моята родна планина. Есента има невидими ръце, с които усява всичко в злато и тъмна мед.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинската държава Лечебното действие на цветовете (Из в.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 87 - год. VI. Севлиево, 11 март, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинската държава Лечебното действие на цветовете (Из в. „Добро здраве“) Себевладеенето (Т. Ч.) Книжнина Словото на Учителя. В какво седи свободата на човека (Беседа, държана от Учителя на 28 януари 1934 г.) Истинската държава „Съществуването на една държава се определя от законите, които тя създава. Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт." „Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава.
към текста >>

Лечебното действие на цветовете Лечебното действие на светлинните лъчи е отдавна доказано, и днес то се използва широко от лекари и публика за ликуване на болести и укрепване на здравето.
Пресищане, излишества и разкош от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват. Насилия и тормоз, безпрекословно подчинение и диктатура няма да има. В новата държава ще управлява разумността, за благото, на всички съставляващи я индивиди, като се изключат всички класови различия, и се създадат добри условия за живот и развитие на всички. Новата, истинската държава няма да се създаде чрез закони, отгоре, а ще се изгради бавно, естествено и свободно отдолу, в недрата на самия народ, чрез трудовите братски задруги, които постепенно ще обгърнат целия живот. На работа за изграждане на Братските Задруги, които ще създадат новата Божествена Държава, в която насилия и класови различия не ще съществуват. Лечебното действие на цветовете Лечебното действие на светлинните лъчи е отдавна доказано, и днес то се използва широко от лекари и публика за ликуване на болести и укрепване на здравето. Това им действие лежи и в основата на природолечението — като едно негово мощно средство. Слънчеви бани! Колко просто звучи вече това природно лекарство, когато преди 30—40 г, било е смешно да се мисли за подобно лекуване. И тогавашните природни лекари, като професор Шьоненбергер, д-р Леаман и др. са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура.
към текста >>

Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко.
Това им действие лежи и в основата на природолечението — като едно негово мощно средство. Слънчеви бани! Колко просто звучи вече това природно лекарство, когато преди 30—40 г, било е смешно да се мисли за подобно лекуване. И тогавашните природни лекари, като професор Шьоненбергер, д-р Леаман и др. са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура. Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко. Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини. с които вече успешно се лекуват някои болести. Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво.
към текста >>

Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини.
Слънчеви бани! Колко просто звучи вече това природно лекарство, когато преди 30—40 г, било е смешно да се мисли за подобно лекуване. И тогавашните природни лекари, като професор Шьоненбергер, д-р Леаман и др. са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура. Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко. Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини. с които вече успешно се лекуват някои болести. Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е.
към текста >>

Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция.
И тогавашните природни лекари, като професор Шьоненбергер, д-р Леаман и др. са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура. Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко. Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини. с които вече успешно се лекуват някои болести. Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи.
към текста >>

В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете.
са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура. Днес се разглежда въпросът вече в още по-големи подробности — значението на цветовете в медицината изпъква напоследък особено ярко. Изучва биологичното и терапевтичното влияние на различните цветове от слънчевия спектър (боите на дъгата,) строят се лампи с червена, синя, виолетова и др. светлини. с които вече успешно се лекуват някои болести. Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното.
към текста >>

В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи.
Особено живо се разглежда въпроса за лечебната сила на цветовете в Швеция. В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо).
към текста >>

Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното.
В някои Стокхолмски болници се прилага това лекуване, като се боядисват различните зали за групи болести л болни, с различни цветовете. Всички слънчеви стаи били боядисани в зелено и сиво. По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина.
към текста >>

Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр.
По-тъмните зали, т. е. такива с малко слънце — в жълто и сиво. В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина. Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове.
към текста >>

Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо).
В залите за поправящи се болни, както и в чакалните цветовете биват ясни, крещящи. Цветовете оказват несъмнено влияние върху душевното състояние на човека и животното. А чрез добро душевно самочувствие се постига и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина. Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове. Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали.
към текста >>

В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове.
Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина. Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове. Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали. и всички лудуващи и възбудени — в сините. Дори и облеклото, чадърът и домашната обстановка оказват подобно влияние. Колко възбуден се чувства човек при изгрев или залез слънце — когато го залива червената светлина, и колко тишина н спокойствие нахлува в душата му в ясна лунна нощ.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силата, която до сега се употребяваше за растеж, е вече свободна да се употреби за друга цел и тогава тя почва да изгражда цветовете и семената.
Ако етерното тяло имаше постоянно и неограничено надмощие в човешкото царство, както го има в растителното, човек би израсъл до едни грамадни размери. Било е време в далечното минато, когато човекът е имал устройството на растението, притежавайки само физическо и етерно тяло. Традиционните разкази в митологията и фолклора по всички части на света, отнасящи се до гигантите на древността, са абсолютно верни, защото тогава човек е расъл тъй високо, както дърветата, и по същите причини. Раждане на астралното тяло Етерното тяло на растението изгражда лист след лист, издигайки стеблото все по високо и по високо. Ако не беше действието на макрокосмичното астрално тяло, то това растене би продължило безкрайно, но макрокосмичното астрално тяло го спира до известна точка и препятства на по-нататъшния растеж. Силата, която до сега се употребяваше за растеж, е вече свободна да се употреби за друга цел и тогава тя почва да изгражда цветовете и семената. По същия начин човешкото етерно тяло, когато физическото тяло идва под неговото действие, след седмата година, прави последното да расте много бързо; но около четиринадесетата година индивидуалното астрално тяло е родено от утробата па макрокосмично астрално тяло и тогава е годно да действа върху физическото тяло. Извънредното растене тогава спира и силата, която до тогава е употребявана за това, се отправя за подготовка функциите на размножението, и тогава човешкото растение може да цъфти и даде плод. Следователно, раждането на индивидуално астрално тяло означава настъпването периода на половата зрялост. От тогава започва да се чувства влечението към другия пол, което е особено силно и непреодолимо в третия седемгодишен период на живота — от четиринадесетата до двадесет и първата години, — защото контролиращият ум още не е роден. Раждане на ума.
към текста >>

Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими.
— Като че ли легиони светли ангели разперили огнени крила на светлината — воюват и приготвят царския път на Слънцето! Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток!
към текста >>

Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение.
Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен. Дълго стоим в мълчание и захлас. И после към хора на цялата природа и ние присъединяваме нашите песни. Никога няма да забравим този дивен час, този дивен изгрев? Изгревът на Слънцето през първия ден на пролетта.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.
Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи.
към текста >>

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата.
И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
към текста >>

Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие.
Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили!
към текста >>

Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те.
Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили! И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената.
към текста >>

В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи.
Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили! И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта.
към текста >>

Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили!
Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили! И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят.
към текста >>

Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове.
Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама.
към текста >>

Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си.
Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят.
към текста >>

Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
към текста >>

Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение.
Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот.
към текста >>

Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама.
Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
към текста >>

Той не е приел цялата светлина с всичките й цветове, които един други се допълнят и хармонизират.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина с всичките й цветове, които един други се допълнят и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, за червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда оживотворяване. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти. Това, което казахме за червения цвят, важи и за другите цветове. Органическото и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява.
към текста >>

Това, което казахме за червения цвят, важи и за другите цветове.
Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина с всичките й цветове, които един други се допълнят и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, за червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда оживотворяване. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти. Това, което казахме за червения цвят, важи и за другите цветове. Органическото и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния.
към текста >>

Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли се надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека.
Той произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли се надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Един ден, когото човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия.
към текста >>

А как действат белият и червен цветове?
Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие. А как действат белият и червен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка.
към текста >>

Той обединява в себе си всички цветове.
Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистотата. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
към текста >>

В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония.
Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистотата. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му!
към текста >>

Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете.
Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид.
към текста >>

Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре!
към текста >>

Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави.
като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре! “ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист: да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад!
към текста >>

Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба.
Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре! “ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист: да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад! “ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използвай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си, и готви се за война!
към текста >>

“ А високо напредналите същества, които възприемат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкуване на цветовете.
“ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре! “ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист: да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад! “ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използвай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си, и готви се за война! “ Най-сетне, виолетовия цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, но дръж силата си за себе си! “ А високо напредналите същества, които възприемат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкуване на цветовете. Според тях, червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Човек трябва да живее за Бога и да жертва живота си за своите ближни. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога и цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи За своето повдигане и усъвършенстване, като помага същевременно на своите ближни.
към текста >>

Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове.
Синият цвят означава служене на Истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора. Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аурата му. Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове. Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие.
към текста >>

От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите.
Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове. Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека.
към текста >>

Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие.
Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове. Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи!
към текста >>

Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ. Въртете умело този ключ!
към текста >>

Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината.
Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. (Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ЖИВО В природата няма мъртви неща Учителя Ние сме свикнали да смятаме, че това нещо, което не се движи, което не говори или не издава глас е мъртво. Така мислим, защото ние сме се отклонили, откъснали сме се от общия организъм на живота, от истинския живот. Ние сме се индивидуализирали до такава степен. че сме изгубили връзката с живата разумна природа, от която представяме част. Ние сме части на тоя велик организъм на природата.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира.
Там е светът на мечтите —царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята.
Защото през есента постепенно душата не земята се оттегля от обективния свят, прибира се, тъй да се каже, в себе си. асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта. От 22 септември. до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност. И тогаз всичко в природата започва да расте да се развива и да цъфти. Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята. И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа. Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи.
към текста >>

Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия.
Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни. Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия. Всичко това събужда в нас благородни подтици и чувства, които се изразяват в нашата аура като цветя, подобни на тези, които наблюдаваме в природата. И природата напролет, в своята пъстра премяна, представя една малка част от аурата не земята. Скритата в храстите виолетова теменужка, изпълваща околността с приятен аромат, ни насочва към онзи дълбок вътрешен копнеж на душата на земята, към великото, към Бога, копнеж към великото вътрешно единство на света — израз на мистичното съзерцание на вътрешната хармония на света. До тях се мъдри златоликата иглика и минзухар, който със своята златиста премяна ни показват, че душата на земята е изпълнена с мъдрост и е потопена в мъдростта. Редом с тях са и сините незабравки, сини като лазура, и ни говорят за вечната истина, която носи свободата.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.
„И рече Бог: да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта“ — ден четвърти, в който действа четвъртият принцип. Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
към текста >>

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.
Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
към текста >>

Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие.
Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената.
към текста >>

Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те.
Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а.
към текста >>

В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи.
„Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а. Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а.
към текста >>

Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената.
Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а. Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави.
към текста >>

Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове.
Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама.
към текста >>

Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си.
Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят.
към текста >>

Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
към текста >>

Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение.
Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот.
към текста >>

Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама.
Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
към текста >>

Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда о ж и в о т в о р я в а н е. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти. Това, което казахме за червения цвят, важи и за други те цветове. Органическо то и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява.
към текста >>

Това, което казахме за червения цвят, важи и за други те цветове.
Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда о ж и в о т в о р я в а н е. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти. Това, което казахме за червения цвят, важи и за други те цветове. Органическо то и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост.
към текста >>

Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
към текста >>

А как действат белият и черен цветове?
Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие. А как действат белият и черен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка.
към текста >>

Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира.
Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него.
към текста >>

В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса.
Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието, е липса на син цвят.
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи първите знания за светлината и цветовете.
Познавам те, или — познавам само някои от твоите лица и форми, че ти си многолико и всякога за всички неизбежно! Колко са безчислени твоите изрази и колко разно-видни представите на людете за тебе! Ето, мисля че те познавам като пелена, с която майката завива своето току що родено и проплакало дете. Красива е тая пелена, тая дреха, свещена е, защото е първия дар от Нея. И виждам: тя има чудни свойства: не се цапа, не се къса, еластична е и в нея детето може да се движи и расте безпрепятствено. Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи първите знания за светлината и цветовете. Красива е дрехата на страданието, с която мъдрата ръка на любящата Майка облича детето — човек! Красив и свещен е момента, когато човек съзнае себе си като дете! Познавам те и като път, единствен път, по който се минава и отива към обетованата земя. Дълъг, разнообразен, ту стръмен, ту равен или с опасни завои, с тръни и с камъни за препъване, но всякога красив, защото е озарен от една далечна светлина, която струи от слънцето в сърцето на Великата Майка. Не оставя тя децата си да се изгубят в тъмнина, иначе, как биха видели прострените към тях, ръце, които милват от далеч и зоват, тъй нежно зоват!
към текста >>

Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата.
Слаби те ми ръце държат тънка връв, на която пръстите нанизват зърната. Очите не виждат нито началото, нито края на моята низа. Нито сърцето може да отгатне още колко зърна ще се нанижат там. Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя! Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе. Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата. Има други с променливи краски, ту ясни, ту тъмни, като облаци пред дъжд. Но има в дългата низа зърна черни като крилото на бурна нощ, тъмни като уста на морска бездна. И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце. Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го. Познавам я аз!
към текста >>

15. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат.
* О, майстор беше тя велик да вае с безгрижна леснина. Но там ни песен не потрепна, ни лъч от топлина. * Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли. Твореше тя по сипеите страшни по шеметни скали. * И статуи извайваше красиви, със царствени лица, но в устните им нямаше усмивка, че бяха без сърца. * В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат. * С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах!
към текста >>

В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай.
— Подигни очи и гледай — чул той гласа на Озириса, И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияещи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от млечния път. Във всека сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец).
към текста >>

За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове!
Младежа попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява. А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на младежа! И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове! За него, за младежа! Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве?
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата.
* * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М. Търновско, където поколенията на две-три семейства са играли от незапомнени времена боси в жарта на деня „Св. Константин и Елена“, по-миналата година, пак в Странджа планина в с.
към текста >>

И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства.
Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М. Търновско, където поколенията на две-три семейства са играли от незапомнени времена боси в жарта на деня „Св. Константин и Елена“, по-миналата година, пак в Странджа планина в с. Ново Панчарево, бургаско, бе открито ново огнище на нестинарството.
към текста >>

17. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете.
Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека. Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства. Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави.
към текста >>

Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове.
Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят.
към текста >>

Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили.
Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта.
към текста >>

може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
към текста >>

Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение.
Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти.
към текста >>

Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират.
Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. Червеният цвят, както се проявява на Земята, е свързан в астрологията с планетата Марс. И качествата, които приписваме на този цвят - борчество, активност, грубост, са качества, които астрологията приписва на Марса. Червеният цвят, взет във всичките му гами, носи живот, активност, енергия. „Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и подтик за проява.
към текста >>

Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека.
Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят. Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „fa”.” (следва) Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровоядството, а, следователно, не е възможно да се удовлетвори опуса на болшинството навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни.
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща.
Щом кръвта не приижда към главата, кръвообращението става неправилно, и тогава по посинелите пръсти и устни на човека лекарите констатират известна болест и препоръчват различни средства за лекуването й. Устните на човека трябва да имат свеж, червен цвят, а не да бъдат сини, до черни. Червеният цвят е цвят на живота. Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребят тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни При тона положение между хората щеше да има пъпна хармония. Хората днес носят червения цвят без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо Червения цвят прави хората смели. Човек трябва да знае кога и как да употребява червения цвят Портокаленият цвят означава някакво примирение. Той представя друг един дар, даден на човека от природата.
към текста >>

Една градина мълчалива със цветове, ши не цъфтят.
* С една свещена вяра ти да вярваш когато зимната мъгла докосне сгушените пъпки, за път готовите крила. * Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд. Една градина мълчалива със цветове, ши не цъфтят. * Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам. * В сърцето чисто на кристала да зацъфти и да ухай и с малка капчица кристална под слънцето да засияй. * О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден!
към текста >>

* Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам.
* Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд. Една градина мълчалива със цветове, ши не цъфтят. * Но всеки цвят е бил помилван в безбройни дни, протекли там, от цветовете на дъгата, оставили копнеж и плам. * В сърцето чисто на кристала да зацъфти и да ухай и с малка капчица кристална под слънцето да засияй. * О, камъни, събрани край водите на извори и езера, събирани по сипеи, запели под плясъците на дъжда, * сега сте тука, в тая стая, където спомени трептят, излъчвани от вас самите, деца на чист и дивен свят. Д. Антонова Проф. П. Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват.
Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е.
към текста >>

Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи.
Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов.
към текста >>

В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода.
зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
към текста >>

Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята.
Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго. За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е. без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха. (Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин. Цветовете имат много голямо магнетическо влияние. Под вредни влияния се разбират всички безредия, които могат да бъдат произведени от спорове, крамоли, лоши чувства и пр.Тия последните се отпечатват върху астралната материя ма атмосферата в една стая и се посята във въздуха. Това първо условие изглежда лесно за изпълнение, обаче, впоследствие трябва да се признае, че то е едно от най-трудните).
към текста >>

(Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин.
без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха. (Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин. Цветовете имат много голямо магнетическо влияние. Под вредни влияния се разбират всички безредия, които могат да бъдат произведени от спорове, крамоли, лоши чувства и пр.Тия последните се отпечатват върху астралната материя ма атмосферата в една стая и се посята във въздуха. Това първо условие изглежда лесно за изпълнение, обаче, впоследствие трябва да се признае, че то е едно от най-трудните). Е. П. Блаватска. II. Преди да бъде ученикът допуснати да учи „Лице с Лице“, той трябва да придобие предварителни познания в една група от други избрани ученици (Upasakas), числото на които трябва да бъде нечетно.
към текста >>

Цветовете имат много голямо магнетическо влияние.
Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I. Мястото, което се запазва за обученията, трябва да бъде избрано по такъв начин, че умът да не бъде отвличан и изпълнен от предмети с магнетическо влияние. Петте свещени цветове, комбинирани в кръг, трябва да се поставят измежду други предмети в стаята. Мястото трябва да бъде отстранено от всички вредни влияния, конто се намират във въздуха. (Мястото трябва да бъде запазено специално за целта и да не служи за никаква друга цел.Петте свещени цветове са тия на призмата, наредени по един особен начин. Цветовете имат много голямо магнетическо влияние. Под вредни влияния се разбират всички безредия, които могат да бъдат произведени от спорове, крамоли, лоши чувства и пр.Тия последните се отпечатват върху астралната материя ма атмосферата в една стая и се посята във въздуха. Това първо условие изглежда лесно за изпълнение, обаче, впоследствие трябва да се признае, че то е едно от най-трудните). Е. П. Блаватска. II. Преди да бъде ученикът допуснати да учи „Лице с Лице“, той трябва да придобие предварителни познания в една група от други избрани ученици (Upasakas), числото на които трябва да бъде нечетно. (Лице с Лице — face еп face — Означава в този случай едно обучение независимо или отделно от другите, когато ученикът приема своето образование Лице с Лице, било със себе си (с висшия или Божествения аз) било със своя гуру (учител).
към текста >>

И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци.
* * * СЪНЯТ НА ЯКОВА На моите спътници през вековете Т. М. и С. Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци. И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . .
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл!
към текста >>

Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29.
Веселост — духовитост; чувство към комичното. 24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25. Форма — памет за фигури, лица, неща. 26. Величина (размерност) - количествено мерене на око. 27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред — метода; система; работа по правило. 30. Пресметливост — аритметически ум; числа. 31. Местности — памет за места, положения, пътувания. 32. Случайност — памет за факти, случки, история. 33. Време — казване кога, времето на деня; дати. 34.
към текста >>

Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът.
Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими.
към текста >>

Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението.
Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт. Хиляди души умирате след дълги страдания, по при най-големи удобства и в най-добро общество.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове.
Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях. Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях. Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура. В момента, в който той изгуби тази култура, която съдържа условията на неговото бъдещо развитие, тоя народ е осъден на израждане, заедно с всички негови членове, без изключение. Тук става явно, колко е вярно онова изречение на апостол Павла, че никой не живее за себе си и никой не умира за себе си.
към текста >>

Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата.
пр. Хр. се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате. в притежание на една висока култура. Историята на шумерците е още твърде малко известна, но може да се предположи, че те обхващали различни народни слоеве, може би също и подраси. които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км.
към текста >>

Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!..
. . Какво е разкошната пъпка на алената роза, току що започнала да разтваря нежни листица, пред твоята сияеща душа?! . . Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. .
към текста >>

На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис.
* И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И когато изговорената дума „Verbum Fiat“ се каже, тогава тези скрити принципи, качествата, формите, цветовете, силите и пр.
Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо. Той произвежда от собственото си вечно естество и вечна мъдрост. в които обитават всичките неща в едно латентно състояние и съществуват всички контрасти в едно тайно или неизявено състояние. И когато изговорената дума „Verbum Fiat“ се каже, тогава тези скрити принципи, качествата, формите, цветовете, силите и пр. се издигат чрез изявление на славни небесни редици в една вселена От ангелски същества, чийто живот е светлина, радост и мир. Тук всичките неща са едно състояние, което Бьоме нарича „в температура“ , което е в „съвършена пропорция“ или „аналогия“ , с други думи, в завършена хармония. С излизането из творението, манифестират се и създанията последователно и независимо едно от друго. По този начин тези създания дохождат във време и пространство, отличими от вечността. Вечността не е само една продължителност.
към текста >>

Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм.
По този начин тези създания дохождат във време и пространство, отличими от вечността. Вечността не е само една продължителност. но е по-скоро една същевременност. понеже всяко нещо съществува в едно и също време. Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия.
към текста >>

Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове.
Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати. Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата.
към текста >>

Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина.
Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им.
към текста >>

Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг.
Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после.
към текста >>

Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр.
Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците. Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр. в локализираната в стомаха и съответно модифицирана прана (която обикновено се нарича самана) владее фосфорната сила в своята положителна фаза. Ако последната надделее, праната става много положителна н в резултати се явява стомашни болест. която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът. Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чуване цветове и виждане тонове. Прев.
Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р. 7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му. 8. Пр. Мълфор.
към текста >>

Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви.
Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет.
към текста >>

Несензитивният еднакво се отнася към всички цветове, а сензитивният не обича жълтия цвят, а най-обича синия.
Ако поставим 4 стола на кръст по четирите посоки на света и поканим сензитивни и несензитивни по ред да сядат на всички столове,то несензитивния няма да усети разлика между четирите стола, обаче, сензитивният ще усети най- голяма приятност, когато седне с гърба си към север, а най-голяма неприятност — когато седне с гърба си към запад. Райхенбах е намерил, че сензитивите не спят спокойно с глава към юг или запад, а спят спокойно с глава към север или изток. Ето причината: север има поляритет противоположен на поляритета на главата, а при глава обърната към юг ще има изономно действие. В театъра сензитивът желае (и най-добре се чувства тогава) да вземе място не в средата между другите, но краен стол, и то предпочтително от дясна страна, понеже тогава ще бъде до положителната страна на съседа си, а положителният од е по-приятен от отрицателния. Сензитивният избягва изобщо голямата навалица, и то не поради блъсканицата, но поради чувствителността към ода. Несензитивният еднакво се отнася към всички цветове, а сензитивният не обича жълтия цвят, а най-обича синия. Това е по отношение на цветята, дрехите, стайните стени и пр. Причината е в следното: синият цвят е с положите- лен, а жълтият и червеният с отрицателен од. А положителният од, както казахме, е по-приятен от отрицателния. Сензитивът щом се приближи до болен, макар и последният външно да изглежда съвсем здрав, веднага ще почувства, че той е болен, понеже болният е повече одо-отрицателен, отколкото здравият.У болния отрицателният од преобладава, а сензитивният чувства неприятност от това. В слънчевата светлина положителният од е повече от отрицателния.
към текста >>

Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове.
Водата е била пълна с одичен пламък, а над водата излизала доста на високо светеща одична мъгла. Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др. Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша вода и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно. Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове. Когато Райхенбах е движел в тъмно водната повърхнина в чашата, то г-ца Цинкел виждала следната картина: като че ли той разбърква нажежен до червено пясък. Веднъж той дал на г-ца Цинкел квадратче хартия. Тя насочила перпендикулярно към хартията един свой пръст. Изпърво тя не виждала хартията, но скоро последната се напоила с нейния од и станала видима. По-после станала съвсем светеща, а след това даже от ръбовете й излизала тънка мъгла.
към текста >>

Към средата й цветовете постепенно преминават един в друг.
Пламъкът на северният полюс, който по-рано бил дълъг един пръст, сега станал 11/2 — 2 пръста дълъг и си останал син. Когато Райхенбах допирал лявата си ръка до южния полюс, пламъкът на северния полюс се удължавал по-малко и се боядисвал синьо- червено. Понеже од излиза и из човешките уста, то когато Райхенбах турял единия край на металическа жица в устата си, сензитивът виждал жицата светеща, а от свободния й край излизал пламък. Когато стъклена пръчка или медна жица се вземе за краищата от двете ръце, то тая нейна половина, която е откъм лявата ръка. става червена, а другата — синя. Към средата й цветовете постепенно преминават един в друг. Много наблюдения и опити показват, че човек, огряван от слънцето, поглъща в себе си слънчевия од. Ето един такъв случай. В тъмната стая са били сензитивите Мюлер, жена му и г-ца Цинкел. Райхенбах излязъл от тъмната стая, за да вземе нещо. Тъмната стая била заобиколена и от двете си си страни пак с тъмни стаи, тъй че при отварянето на вратата не влизала дневна светлина в средната стая.
към текста >>

Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай.
Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка. Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого.
към текста >>

И зелените листа светят, само че по-слабо от цветовете.
Райхенбах е правил опити с много растения. Напр. зукумът е бил толкоз светъл, че от него цялата стая ставала светла и можело да се виждат всички по-големи предмети. Венечните му листа били по- светли при основата си, отколкото при върха. При слаба сензитивност се вижда само светене, на растенията, а при по- силна сензитивност се забелязват разни бои. Опити Райхенбах е правил с 40—50 растения: Canna indica, Lobelia erintis, Zinnia elegans и пр. И зелените листа светят, само че по-слабо от цветовете. Зелените листа са по-светли при основата, отколкото при върха. Стъблото най- силно свети. С други думи, в растението най-силно изпускат од тези части, които се намират в усилена органична дейност Растенията, освен че имат одична светлина, изпускат и одични изпарения, които изпълват стаята, в която са поставени. Замъкът Райзенберг е заобиколен от гъста букова и дъбова гора, която притежателите на замъка добре са запазили. Г-ца Дцмансдорфер, като влязла една топла лятна вечер след скорошен дъжд в стаята си да легне, оставила прозорците отворени и легнала да спи.
към текста >>

Райхенбах споменава, че още дъщерята на Карл Линей е видела светенето на цветовете у латинката (tropaeolum majus).
Замъкът Райзенберг е заобиколен от гъста букова и дъбова гора, която притежателите на замъка добре са запазили. Г-ца Дцмансдорфер, като влязла една топла лятна вечер след скорошен дъжд в стаята си да легне, оставила прозорците отворени и легнала да спи. След изгасването на свещта тя видела, че стаята е пълна със светещ дим и се чудела, от де иде той, но после си спомнила наблюденията в тъмната стая и се сетила, че се изпуска от дърветата. Растенията най-много изпускат одични изпарения в топло време, особено когато е и влажно. Това е особено важно от медицинско гледище. Райхенбах споменава, че още дъщерята на Карл Линей е видела светенето на цветовете у латинката (tropaeolum majus). И в корените се забелязва светене. Яйцата на животните са светещи. Наблюдавани са яйца на птици, пеперуди и пр. В птичите яйца светят белтъкът и жълтъкът, но най-силна светлина изпуска зародишното петно. И животните имат одична светлина.
към текста >>

Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове.
към текста >>

Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата.
Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда. Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен. Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява. Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт. Представата за слънцето и планетите, като едно цяло, се явява за нас по-малко невъзможна, щом схванем, че в никой случай не можем се довери на нашите ограничени материални сетива, и че дори нашата представа за времето и пространството е погрешна. Сега за сега ние не можем да не свързваме нашите представи с понятията за време и пространство. Много просто е да се рече: пространството е безкрайно — или с други думи, към него не може нито да се прибави нито може се отне от него; — но след като установи човек това, пак може тутакси да дойде до заключение, че нищо, нищо не е спечелил.
към текста >>

Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт.
Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда. Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен. Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява. Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт. Представата за слънцето и планетите, като едно цяло, се явява за нас по-малко невъзможна, щом схванем, че в никой случай не можем се довери на нашите ограничени материални сетива, и че дори нашата представа за времето и пространството е погрешна. Сега за сега ние не можем да не свързваме нашите представи с понятията за време и пространство. Много просто е да се рече: пространството е безкрайно — или с други думи, към него не може нито да се прибави нито може се отне от него; — но след като установи човек това, пак може тутакси да дойде до заключение, че нищо, нищо не е спечелил. Същото е и с времето. Време и пространство са понятия, които са се родили от несъвършеното възприемане на способност на човешкия ум, което ще каже, че те са ограничения на нашата възприемна способност.
към текста >>

Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр.
И. Т. __________________________ 1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI. 2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“. Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр. Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
към текста >>

Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора.
Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания. Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора. Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече. Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния. В последствие», обаче, се оказа, че това не са болезнени състояния, а напротив — вероятно, всички хора имат такива смесени възприятия — синопсии, но те не във всички са изразени в еднакво силна степен. Не само чуването на тонове, вокали и мелодии се придружават у някои хора с цветови усещания. Съществува и една друга група синопсии, при която имена, цифри, букви и др. т.
към текста >>

вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове.
хората, които си представляват цифрения ред, като крива, в която на всяка цифра съответства точно определено место. Това явление се нарича „диаграмна синопсия“. Ние ще се занимаем, първо, със съчетанията на тоновете с цветовите представи, съчетания, които се наричат „хроматични синопси и“. Сравнително често се срещат хора» в съзнанието на които вокалите се съчетават с определени цветови усещания. При това съществува известно сходство в усещанията, — напр. вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове.
към текста >>

Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр.
Това явление се нарича „диаграмна синопсия“. Ние ще се занимаем, първо, със съчетанията на тоновете с цветовите представи, съчетания, които се наричат „хроматични синопси и“. Сравнително често се срещат хора» в съзнанието на които вокалите се съчетават с определени цветови усещания. При това съществува известно сходство в усещанията, — напр. вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо.
към текста >>

Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове.
вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите.
към текста >>

Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите.
Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно.
към текста >>

— Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена.
Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя.
към текста >>

Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки.
— Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп!
към текста >>

На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп!
Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят.
към текста >>

“ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове.
Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят.
към текста >>

Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита.
Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове.
към текста >>

При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност.
При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове.
към текста >>

Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо.
В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите.
към текста >>

Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват.
Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива.
към текста >>

Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове.
Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите.
към текста >>

Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове.
При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия.
към текста >>

Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията.
Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата. Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят.
към текста >>

Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия.
Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят.
към текста >>

За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете.
За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете. Най-после искам да спомена за още едно интересно явление. Някой нарекъл архитектурата „вкаменена музика". И наистина, мен често ми се е случвало при вида на някоя постройка или група от постройки да изникват в паметта ми известни акорди или мелодии. Че наистина зрителни впечатления могат да се превърнат в музикални преживявания, показва следния случай с компониста Вебер, съобщен от един негов приятел: „когато ние дойдохме з градината, тя беше напусната от гостите поради дъжда, а масите и столовете бяха събрани на групи, и обърнати с краката на горе. При вида на тези групи от маси и столове, наредени в редове и интервали, Вебер внезапно се спре, подпра се на своя бастун и каза: „погледнете, не приличали това на един величествен победоносен марш?
към текста >>

Тия схеми често представляват комплицирани криви, в които може да има цветове и нюанси.
във всеки случай, аз мисля, че в основата на тия яздения не стоят случайни асоциации, а никаква тайнствена връзка между отделните чувствени области. Че тия синопсии са главно между областите на зрението и слуха, се обяснява с това, че човек се ориентира главно с тия две чувства. Накратко, искам да кажа още нещо за поменатите в началото на статията диаграмни синопсии. С това понятие се означава явлението, че много хора си представляват букви, цифри и др. подобни, наредени в известни пространствени схеми. Тия схеми често представляват комплицирани криви, в които може да има цветове и нюанси. Явно е, че тия диаграмни синопсии често, но не винаги, са дълбоко втълпени асоциации на представата. Лично на мене числата от 1 — 100 ми се представляват като една не еднакво осветена сложна крива, в която всека цифра има строго определено место. Различията в осветлението и във височината на разните цифри аз отдавам на различната трудност, която ми създаваше тяхното заучаване в детинството ми. Месеците си представляваме наредени в елипса, в която пролетта и есента стоят горе и долу, а лятото и зимата в дясно и ляво. Тук произходът на моята схема е ясен.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Цветовете на мисловите трептения (лекция) Из съчинението му: „История и сила на Духа“ 8.
Теодор Ф. Сюард. Силата на мисълта. Прев. от немски г-ца Е. Р-ва. 7. Ричард Ингалезе. Цветовете на мисловите трептения (лекция) Из съчинението му: „История и сила на Духа“ 8. Алдо Сорани. Новата окултна школа. Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия (прев. от италиански). 9. Символизъм: I.
към текста >>

Окултна хигиена и медицина: Хромотерапия или лекуване с цветове, от Оскар Ганзер (с оглед на астрологически елементи).
Безкрайна ли е вселената? от Шарл Нордман(с много илюстрации). 19. Окултните сили на растенията: Крескограф. От проф. Боз (с илюстрации). 20. Окултна хигиена и медицина: Хромотерапия или лекуване с цветове, от Оскар Ганзер (с оглед на астрологически елементи). 21. К. А. Либра. Астрология: обглед на аспектите. 22. Духовна опитност: I. Една чудна разплата между умрял и жив човек. II. Частично предсказание на бъдещето.
към текста >>

Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона.
Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент.
към текста >>

И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра.
Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism). Превела: Л. B-ва. ________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“.
към текста >>

Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация.
Сеенето на духовни мисли е молитвата. Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка. Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета.
към текста >>

Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете.
към текста >>

Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите.
Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
към текста >>

Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете.
Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина.
към текста >>

И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове.
Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти.
към текста >>

премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове.
Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не.
към текста >>

Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия.
Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето.
към текста >>

Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето.
Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото.
към текста >>

Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове.
Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове.
към текста >>

Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра.
Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане.
към текста >>

Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове.
Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава.
към текста >>

Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове.
Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства. Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят.
към текста >>

Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове.
Физикът ви казва, че окото не може да открие ултравиолетовите лъчи и че на другия край на спектъра не може да улови последните трептения на червения цвят. Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса.
към текста >>

Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане.
Окултистът приема това твърдение, но добавя, че не може да се различават нито всички лъчи, нито всички посредствени нюанси на цветовете, съдържащи се във спектъра. Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества.
към текста >>

Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата.
Нещо повече, той се различава от съвременния физик по въпроса за индигото и моравото. Индигото и моравото не са, казва той, първоначални цветове, но само някои от повече или по-малко силните лъчи на синьото, които, като се схващат от човешкото зрение, се показват като различни цветове. Окултистът не споделя мнението на живописците и химиците, които считат синьото, жълтото и червеното за основни цветове, а всичките други цветове като изменения или смесици на тия първоначални цветове. Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски.
към текста >>

черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете.
Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек.
към текста >>

Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана.
Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
към текста >>

Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице.
В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек.
към текста >>

Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>

Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана.
към текста >>

Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух.
Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата.
към текста >>

Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани.
Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен.
към текста >>

Тия цветове се делят на отрицателни и положителни.
Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна. Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго.
към текста >>

Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна. Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго. Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз.
към текста >>

Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно.
Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си.
към текста >>

Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото.
С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано.
към текста >>

Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина.
Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен!
към текста >>

Тя трябва дълбоко да проникне в цветовете, за да събере мед.
Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва. Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинът на четенето обусловя благословението. Ако една пчела само лети от цвят на цвят, това малко ще я ползва. Тя трябва дълбоко да проникне в цветовете, за да събере мед. За да се предпазиш от разсеяност, опитай се сега, когато работиш, да си представиш живо присъствието божие и вложи в сърцето си някоя добра мисъл — направо в сърцето си, без участието на разума — като употребиш разума, за да придобиеш вътрешно съсредоточение и тишина. Бога ще намериш само в глъбините на душата си. Той обитава в Светая Светих. Отначало това е мъчно. Душата е навикнала да скита навън, да не стои у дома си.
към текста >>

Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер.
Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането. Ако тая характерност е преувеличена и крилото на носа бъде много отделено и надарено с извънредна подвижност, това е очевиден признак на живи страсти, на прекалена чувственост, на пламенна нужда от емоции и сладострастие. Едва обрисуваните, тежки и масивни крила на носа, без трептение, показват тежки и груби чувства, известна сънливост на душата. Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка. У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите. Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят).
към текста >>

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове.
При туй показах извънредната прилича на физиологическите реакции на растенията и животните. Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков. ______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията. Хромотерапията, както преди приблизително 30 години, и сега още бива често нападана от медицинската преса и вестниците, въпреки че с многобройните си опити нейното научно право на съществуване е отдавна доказано.
към текста >>

Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове.
Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков. ______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията. Хромотерапията, както преди приблизително 30 години, и сега още бива често нападана от медицинската преса и вестниците, въпреки че с многобройните си опити нейното научно право на съществуване е отдавна доказано. Но скоро ще дойде времето, когато и хромотерапията ще влезе в реда на признатите науки.
към текста >>

В природата съществуват много пo-изтънчени сили, които биха послужили за възобновяване на нашето здраве, към които принадлежат и особено цветовете.
Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията. Хромотерапията, както преди приблизително 30 години, и сега още бива често нападана от медицинската преса и вестниците, въпреки че с многобройните си опити нейното научно право на съществуване е отдавна доказано. Но скоро ще дойде времето, когато и хромотерапията ще влезе в реда на признатите науки. Достатъчно познато трябва да е на четеца действието на медицинските и електрически бани, на слънчевата, въгле-киселината и светлинна бани. Тези бани действително подобряват и облекчават при различните страдания, но в това се ограничава всичко. В природата съществуват много пo-изтънчени сили, които биха послужили за възобновяване на нашето здраве, към които принадлежат и особено цветовете. Известно ще е на четеца, че лекуванията със светлина са много отдавнашни и общопризнати. „Където слънцето не идва, там лекарят дохожда“, е една стара и вярна подумка, в която никой не би посмял да се усъмни. Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити. Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“. Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление.
към текста >>

Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“.
Тези бани действително подобряват и облекчават при различните страдания, но в това се ограничава всичко. В природата съществуват много пo-изтънчени сили, които биха послужили за възобновяване на нашето здраве, към които принадлежат и особено цветовете. Известно ще е на четеца, че лекуванията със светлина са много отдавнашни и общопризнати. „Където слънцето не идва, там лекарят дохожда“, е една стара и вярна подумка, в която никой не би посмял да се усъмни. Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити. Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“. Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление. Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето.
към текста >>

жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане.
Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити. Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“. Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление. Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето. В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове. Всички други светлинни лъчи биват възпрени.
към текста >>

В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове.
Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление. Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето. В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове. Всички други светлинни лъчи биват възпрени. Другояче стои въпроса при призмата. Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр.
към текста >>

Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото.
Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето. В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове. Всички други светлинни лъчи биват възпрени. Другояче стои въпроса при призмата. Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр. къщи или местности, той изпитва — на първо място, главно, при сензитивните натури — съвсем разнообразни чувства.
към текста >>

Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове.
Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето. В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове. Всички други светлинни лъчи биват възпрени. Другояче стои въпроса при призмата. Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр. къщи или местности, той изпитва — на първо място, главно, при сензитивните натури — съвсем разнообразни чувства. Подобни наблюдения аз правех още като 12 годишно момче.
към текста >>

Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора.
лоши новини и искам да отговоря на тях не толкова меко, то вземам своите сини очила и съвсем скоро настъпва едно по- хладно размишление. Идват всекиму моменти, когато човек е отчаян и тъжен — това се случва и с най-големите оптимисти — тогава отлично помагат червените очила. Радостта, упованието и надеждата се връщат пак обратно. От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека. Обаче, аз бях намерил, че жълтият цвят действаше съвсем другояче на един мой познат, отколкото на мене. Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора. Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб.
към текста >>

Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили.
Радостта, упованието и надеждата се връщат пак обратно. От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека. Обаче, аз бях намерил, че жълтият цвят действаше съвсем другояче на един мой познат, отколкото на мене. Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора. Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб.
към текста >>

Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове.
Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб. Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина. Обратно, растенето при светло-зелена и светло- синя светлина ставаше съвсем бавно, ягодите едва узряваха и имаха твърде малко плодове. Ягодите са под влиянието на Венера, на която принадлежащите цветове изучихме в точка 1. 3. Лук.
към текста >>

Ягодите са под влиянието на Венера, на която принадлежащите цветове изучихме в точка 1.
Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина. Обратно, растенето при светло-зелена и светло- синя светлина ставаше съвсем бавно, ягодите едва узряваха и имаха твърде малко плодове. Ягодите са под влиянието на Венера, на която принадлежащите цветове изучихме в точка 1. 3. Лук. Като последен пример ще приведа лукът (кромид). Тук видът играе пак своята роля, в зависимост дали употребяваме бял, жълт или червен лук. Белият лук се развива превъзходно под розово осветление, всички други цветни осветления действаха неблаготворно и затрудняваха растежа. Червеният лук се развива много добре при тъмно-кафяв, слабо при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
към текста >>

На Марс принадлежат светло-червените, светло-жълтите и всички огнени цветове.
Като последен пример ще приведа лукът (кромид). Тук видът играе пак своята роля, в зависимост дали употребяваме бял, жълт или червен лук. Белият лук се развива превъзходно под розово осветление, всички други цветни осветления действаха неблаготворно и затрудняваха растежа. Червеният лук се развива много добре при тъмно-кафяв, слабо при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Лукът принадлежи астрологически на Сатурн и на Марс. На Марс принадлежат светло-червените, светло-жълтите и всички огнени цветове. На Сатурн пък са приписани черните, тъмно-кафяви, тъмно-зелени и тъмно-сивите цветове. При горе-приведените опити аз изхождах от астрологическото разделение и мисля, че непосредствено от тях следва, както цветната светлина указва едно голямо и забележително влияние върху живота на растенията. Защо тогава да не бъде същото и върху човешкия живот? Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот. Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят.
към текста >>

На Сатурн пък са приписани черните, тъмно-кафяви, тъмно-зелени и тъмно-сивите цветове.
Тук видът играе пак своята роля, в зависимост дали употребяваме бял, жълт или червен лук. Белият лук се развива превъзходно под розово осветление, всички други цветни осветления действаха неблаготворно и затрудняваха растежа. Червеният лук се развива много добре при тъмно-кафяв, слабо при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Лукът принадлежи астрологически на Сатурн и на Марс. На Марс принадлежат светло-червените, светло-жълтите и всички огнени цветове. На Сатурн пък са приписани черните, тъмно-кафяви, тъмно-зелени и тъмно-сивите цветове. При горе-приведените опити аз изхождах от астрологическото разделение и мисля, че непосредствено от тях следва, както цветната светлина указва едно голямо и забележително влияние върху живота на растенията. Защо тогава да не бъде същото и върху човешкия живот? Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот. Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят. Това срещаме както при растенията,така и при хората.
към текста >>

Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот.
Лукът принадлежи астрологически на Сатурн и на Марс. На Марс принадлежат светло-червените, светло-жълтите и всички огнени цветове. На Сатурн пък са приписани черните, тъмно-кафяви, тъмно-зелени и тъмно-сивите цветове. При горе-приведените опити аз изхождах от астрологическото разделение и мисля, че непосредствено от тях следва, както цветната светлина указва едно голямо и забележително влияние върху живота на растенията. Защо тогава да не бъде същото и върху човешкия живот? Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот. Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят. Това срещаме както при растенията,така и при хората. Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени. Огънят има също червен цвят. При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н.
към текста >>

Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени.
При горе-приведените опити аз изхождах от астрологическото разделение и мисля, че непосредствено от тях следва, както цветната светлина указва едно голямо и забележително влияние върху живота на растенията. Защо тогава да не бъде същото и върху човешкия живот? Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот. Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят. Това срещаме както при растенията,така и при хората. Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени. Огънят има също червен цвят. При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр.
към текста >>

Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове.
Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение. Зеленото подържа различно, обаче, не винаги, действията на синьото и червеното. Жълто е препоръчително при главоболие, (обаче, не когато то произлиза от стомашни разстройства).
към текста >>

Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението.
За тази цел се взема обикновена студена вода, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана вода не се употребява. При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна вода. Осветляването трябва да продължи 4—5 часа. Който прилее от тази осветлена вода към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена вода. Също намерих за много добре, че и сапунът, с който се мием, да бъде осветлен, по-нататък осветляването и на храните (особено при страдащите от коремобол). Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението. Тази таблица е построена върху общата основа на хромотерапията, без оглед на астрологическите елементи, върху което аз още веднъж обръщам особено вниманието. Приведената таблица далеч още не съдържа всички болести, тя служи само да се покаже, че употреблението при различните случаи бива различно. По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия. Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид. Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа.
към текста >>

Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка.
По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия. Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид. Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа. Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло.
към текста >>

В тук приложената таблица са дадени съответните на всеки зодиакален знак цветове.
Не е необходимо през това време да се пази диета, обаче, човек трябва да бъде умерен в всичко. Специално приложение на хромотерапията, почиваща на астрологическа основа Сега пристъпвам към 2-я отдел на моята статия, който ще обхваща въздействията на астрологическите елементи. „Какъв цвят обичате и какъв не? “ Този въпрос задавах обикновено на мои познати и на много лица, на които изчислявах хороскопа. При това аз се удостоверявах, че запитаните съвпадаха с цвета, който се определяше в хороскопа чрез асцендента. В тук приложената таблица са дадени съответните на всеки зодиакален знак цветове. От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн.
към текста >>

От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа.
Специално приложение на хромотерапията, почиваща на астрологическа основа Сега пристъпвам към 2-я отдел на моята статия, който ще обхваща въздействията на астрологическите елементи. „Какъв цвят обичате и какъв не? “ Този въпрос задавах обикновено на мои познати и на много лица, на които изчислявах хороскопа. При това аз се удостоверявах, че запитаните съвпадаха с цвета, който се определяше в хороскопа чрез асцендента. В тук приложената таблица са дадени съответните на всеки зодиакален знак цветове. От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Също и на отделните цветове махалото реагира с специфични движения- Според проф.
Каленберг съобщава и за изследванията на сестра Юлия Книзе, която приложила махалото за узнаване състоянието и пола на зародиша в организма на майката, или в яйцето у птиците. Тя установила следните положения, които ще споменем без коментарии: Неподвижност на махалото = яйце без зародиш. Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце. Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш. Също и на отделните цветове махалото реагира с специфични движения- Според проф. Бенедикт, на червения и кафяв цвят отговарят кръгове, които почват отляво; на синия и зелен цвят отговарят прави линии. Ако боите са нарисувани на платно, тогава вече не действат само боите, а и вложената от художника сила. Когато се свири едно музикално парче, според Oelenheinz, махалото описва характерните за композитора на парчето движения; когато някой декламира стихотворение, махалото описва знакът на автора на стихотворението. — Това наблюдение, впрочем, изглежда малко фантастично Желателно би било да се провери и от други изследвани. Според същия автор, върху злато, мед и стомана махалото прави кръгове ; върху сребро, никел и цинк — елипси. Следов.
към текста >>

След това идва графата на цветовете.
6 — 7 и край) От Oskar Ganser Таблица №2. Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица. В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно. Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение. Между туй, не е тъй лесно да се намери истинският и най-благотворно действащ цвят. В приведения случай, на асцендента се намираше Дева. От таблицата виждаме, че Дева създава запек.
към текста >>

Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния.
Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица. В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно. Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение. Между туй, не е тъй лесно да се намери истинският и най-благотворно действащ цвят. В приведения случай, на асцендента се намираше Дева. От таблицата виждаме, че Дева създава запек. Не трябва да ни смущава, че там са дадени и други болести, Сатурн се намираше също в Дева и то в аспект, който, без всяко съмнение, показваше на разстройства в червата, с голям запек.
към текста >>

Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение.
В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно. Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение. Между туй, не е тъй лесно да се намери истинският и най-благотворно действащ цвят. В приведения случай, на асцендента се намираше Дева. От таблицата виждаме, че Дева създава запек. Не трябва да ни смущава, че там са дадени и други болести, Сатурн се намираше също в Дева и то в аспект, който, без всяко съмнение, показваше на разстройства в червата, с голям запек. Понеже туй списание не е чисто астрологическо, трябва да се огранича само с тези обяснения.
към текста >>

Ще обясня на късо, как изчислявам при едно хромопатично лечение необходимите цветове.
В приведения случай, на асцендента се намираше Дева. От таблицата виждаме, че Дева създава запек. Не трябва да ни смущава, че там са дадени и други болести, Сатурн се намираше също в Дева и то в аспект, който, без всяко съмнение, показваше на разстройства в червата, с голям запек. Понеже туй списание не е чисто астрологическо, трябва да се огранича само с тези обяснения. Незапознатият с астрология и без това няма да ме разбере. Ще обясня на късо, как изчислявам при едно хромопатично лечение необходимите цветове. Да предположим, че имаме една болест в белите дробове. Техен владетел е Рак. Следователно, ние насочваме главното внимание върху него и находящите се там планети, после аспектите на тези планети, какъв знак е на асцендента и аспектите на последния с находящите се в Рак планети Няма ли планети в знака Рак, то се взема пред вид изгряващата в 6-а къща, в какъв знак се намира тази планета, в какви връзки е с господарят на 1-ва. къща, в какви аспекти е с него и после с кои планети стои в съвпад господарят на 6-та и 1-ва къщи. Цветовете съответстващи на планетите, които с в съвпад с господаря на 1-ва и 6-та къща, трябва да бъдат взети под внимание.
към текста >>

Цветовете съответстващи на планетите, които с в съвпад с господаря на 1-ва и 6-та къща, трябва да бъдат взети под внимание.
Ще обясня на късо, как изчислявам при едно хромопатично лечение необходимите цветове. Да предположим, че имаме една болест в белите дробове. Техен владетел е Рак. Следователно, ние насочваме главното внимание върху него и находящите се там планети, после аспектите на тези планети, какъв знак е на асцендента и аспектите на последния с находящите се в Рак планети Няма ли планети в знака Рак, то се взема пред вид изгряващата в 6-а къща, в какъв знак се намира тази планета, в какви връзки е с господарят на 1-ва. къща, в какви аспекти е с него и после с кои планети стои в съвпад господарят на 6-та и 1-ва къщи. Цветовете съответстващи на планетите, които с в съвпад с господаря на 1-ва и 6-та къща, трябва да бъдат взети под внимание. Наблягам още веднъж, че в един хороскоп трябва да бъдат точно изучени всичките тези фактори1). Преди да приведа още случаи на изцеление—такива ще следват само два още— нека се запознаем с цветовете на различните планети. Слънцето — светло жълт, оранжев, златно-кафяв цвят. Луната — бял, жълт, сребърно-сив цвят. Нептун — всички преливащи и иризиращи (Ириза̀ция от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“ – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл) цветове.
към текста >>

Преди да приведа още случаи на изцеление—такива ще следват само два още— нека се запознаем с цветовете на различните планети.
Техен владетел е Рак. Следователно, ние насочваме главното внимание върху него и находящите се там планети, после аспектите на тези планети, какъв знак е на асцендента и аспектите на последния с находящите се в Рак планети Няма ли планети в знака Рак, то се взема пред вид изгряващата в 6-а къща, в какъв знак се намира тази планета, в какви връзки е с господарят на 1-ва. къща, в какви аспекти е с него и после с кои планети стои в съвпад господарят на 6-та и 1-ва къщи. Цветовете съответстващи на планетите, които с в съвпад с господаря на 1-ва и 6-та къща, трябва да бъдат взети под внимание. Наблягам още веднъж, че в един хороскоп трябва да бъдат точно изучени всичките тези фактори1). Преди да приведа още случаи на изцеление—такива ще следват само два още— нека се запознаем с цветовете на различните планети. Слънцето — светло жълт, оранжев, златно-кафяв цвят. Луната — бял, жълт, сребърно-сив цвят. Нептун — всички преливащи и иризиращи (Ириза̀ция от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“ – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл) цветове. Уран — лилав, виолетов, тъмно-син цвят. Сатурн — чер, тъмносив, тъмнозелен, тъмнокафяв цвят.
към текста >>

Нептун — всички преливащи и иризиращи (Ириза̀ция от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“ – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл) цветове.
Цветовете съответстващи на планетите, които с в съвпад с господаря на 1-ва и 6-та къща, трябва да бъдат взети под внимание. Наблягам още веднъж, че в един хороскоп трябва да бъдат точно изучени всичките тези фактори1). Преди да приведа още случаи на изцеление—такива ще следват само два още— нека се запознаем с цветовете на различните планети. Слънцето — светло жълт, оранжев, златно-кафяв цвят. Луната — бял, жълт, сребърно-сив цвят. Нептун — всички преливащи и иризиращи (Ириза̀ция от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“ – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл) цветове. Уран — лилав, виолетов, тъмно-син цвят. Сатурн — чер, тъмносив, тъмнозелен, тъмнокафяв цвят. Юпитер — син, жълт, пурпурно-червен цвят Марс — светло-червен, жълт. всички огнени цветове. Венера — светло-зелен, бел, светло-син, розов цвят.
към текста >>

всички огнени цветове.
Луната — бял, жълт, сребърно-сив цвят. Нептун — всички преливащи и иризиращи (Ириза̀ция от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“ – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл) цветове. Уран — лилав, виолетов, тъмно-син цвят. Сатурн — чер, тъмносив, тъмнозелен, тъмнокафяв цвят. Юпитер — син, жълт, пурпурно-червен цвят Марс — светло-червен, жълт. всички огнени цветове. Венера — светло-зелен, бел, светло-син, розов цвят. Меркурий — жълт цвят. Трябва да се обърне внимание, че жълтият цвят на Меркурий се различава от този на Луната и Юпитер, същото се отнася и за другите цветове. Сега идваме до изцеляването на една и съща болест при два различни индивида, а именно на бъбречната болест. 1. Болната имаше Водолей като асцендентен знак и господарят на последния беше в шестинка с Луната и съвпад с Марс.
към текста >>

Трябва да се обърне внимание, че жълтият цвят на Меркурий се различава от този на Луната и Юпитер, същото се отнася и за другите цветове.
Сатурн — чер, тъмносив, тъмнозелен, тъмнокафяв цвят. Юпитер — син, жълт, пурпурно-червен цвят Марс — светло-червен, жълт. всички огнени цветове. Венера — светло-зелен, бел, светло-син, розов цвят. Меркурий — жълт цвят. Трябва да се обърне внимание, че жълтият цвят на Меркурий се различава от този на Луната и Юпитер, същото се отнася и за другите цветове. Сега идваме до изцеляването на една и съща болест при два различни индивида, а именно на бъбречната болест. 1. Болната имаше Водолей като асцендентен знак и господарят на последния беше в шестинка с Луната и съвпад с Марс. Луната се намираше в знака Везни, а Марс — в Лъв. Според нашата таблица се вижда, че бъбреците се владеят от Везни, Луната се намира в този знак, а за подобен случай четем: „Луната във Везни дава: бъбречни болести, предразположение към плеврични възпаления и нервни болести, нечиста кръв, Uramle (отравяне от пикочна киселина), магия, главоболия“. Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето.
към текста >>

От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт.
Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето. възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“. Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив. Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено. Пациентката оздравя в продължение на два месеца. 2. Болната имаше като асцендентен знак Телец, и като негов владетел Венера. Тя се намираше в хороскопа в знак Овен и бе освен това в съвпад с Сатурн, който се намираше също в Овен; и двете бяха в неблагоприятно положение.
към текста >>

След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив.
възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“. Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив. Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено. Пациентката оздравя в продължение на два месеца. 2. Болната имаше като асцендентен знак Телец, и като негов владетел Венера. Тя се намираше в хороскопа в знак Овен и бе освен това в съвпад с Сатурн, който се намираше също в Овен; и двете бяха в неблагоприятно положение. Асцендента бе добре аспектиран.
към текста >>

Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен.
Асцендента бе добре аспектиран. Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично. В хороскопа имаме Венера и Сатурн в знака Овен. Сатурн в Овен не причинява бъбречна болест, но Венера. Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен. Бе дадена после тъмно-сиво осветлена вода и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен. Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати.
към текста >>

Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове.
Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца. Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт. Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани.
към текста >>

Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила.
Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца. Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт. Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани. Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа. Преди всичко, трябва да се отбележи, че червено и синьо в много случаи — съгласно общите основи на хромотерапията, — се указаха като силно действащи, обаче посочения в този отдел метод докарва по-бързи и по-големи, по-основни резултати.
към текста >>

Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани.
Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове. В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт. Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани. Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа. Преди всичко, трябва да се отбележи, че червено и синьо в много случаи — съгласно общите основи на хромотерапията, — се указаха като силно действащи, обаче посочения в този отдел метод докарва по-бързи и по-големи, по-основни резултати. Сега дохождаме на въпроса, кога трябва да започнат осветляванията. Това, което ще приведа в следната част. е само една теория, която, обаче, при голямо число опити, се указа удивително вярна. III.
към текста >>

Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа.
В своята таблица аз изпуснах осветлението на водата, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“. Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт. Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани. Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа. Преди всичко, трябва да се отбележи, че червено и синьо в много случаи — съгласно общите основи на хромотерапията, — се указаха като силно действащи, обаче посочения в този отдел метод докарва по-бързи и по-големи, по-основни резултати. Сега дохождаме на въпроса, кога трябва да започнат осветляванията. Това, което ще приведа в следната част. е само една теория, която, обаче, при голямо число опити, се указа удивително вярна. III. Татви и планетни часове Какво са татви?
към текста >>

Също и на татвите съответстват цветове, както показва следната скица: Акаш = чер цвят; Сатурн.
В същия ред това се повтаря всеки два часа. Следователно, в този ден акаш ще трепти от 7 ч. 2о м. — 7'44, 9 20 — 9'44, 11'20 — 11'44 и т. н. Същия ред имаме и при другите татви. Също и на татвите съответстват цветове, както показва следната скица: Акаш = чер цвят; Сатурн. Ваю = син, зелен цвят; Меркурий. Теяс = червен цвят; слънцето и Марс. Притви = жълт цвят; Юпитер. Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията?
към текста >>

Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно.
Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
към текста >>

Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове.
Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч.
към текста >>

Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги.
Ако ли се намираме на асцендента на същия градус Телец, Козирог, Рак или Скорпион, то благодарение на тези добри аспекти може все пак да се предприеме лечение. Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01 минута. Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време. Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска. Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести. Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени. За да могат да се правят подобни изчисления, необходими са, обаче, известни познания по астрология, защото и татвите не действат винаги еднакво силно по отношение на са- ответните им планети. В моята излязла след войната книга „Учебник по хромо- терапия“ са взети точно и подробно под внимание всичките тези фактори, също е дадено и тяхното изчисление.
към текста >>

Прозорците трябва да бъдат закрити със същите цветове.
Огледалата да отиват непосредствено от пода към тавана. Трябва де се обърне внимание на това. щото огледалата да започват непосредствено от пода. Не трябва никакъв образ от действителността да се отразява в огледалото. При цветна стая ние различаваме осем цвята, а именно; чер, червен, син, лилав, тъмно-зелен, светло-жълт, виолетов и оранжев. Прозорците трябва да бъдат закрити със същите цветове. Никакъв мебел не трябва да се намира в стаята, освен един стол от същия цвят. Обръщам внимание да не се употребява за огледала цветно стъкло по никакъв начин, защото тогава не би се получило никакво изцеление. Огледалата трябва да бъдат по възможност от полирано стъкло. Излишно е да се простирам повече върху по-нататъшната уредба на цветната стая. Това се разбира доста ясно от казаното до сега.
към текста >>

Ръководим се главно според общите влияния на цветовете, обаче трябва да се внимава да не се избира по никакъв начин цвят, който е неприятен на болния.
Престояването в цветната стая трябва да стане при най-голямо мълчание. Също, както се каза, не трябва да бъде говорено и върху начина на лечението. Престояването трябва да бъде първоначално твърде кратко. Почва се с 10 минути и се свършва с 2 часа. Не може да се определи, както казах и по-горе, известна норма, като какъв цвят е най-полезен. Ръководим се главно според общите влияния на цветовете, обаче трябва да се внимава да не се избира по никакъв начин цвят, който е неприятен на болния. Чрез опитване ще намерим най-съответния цвят. Цветната стая се подрежда по начин, да бъдем в състояние в едно сравнително късо време да поставим цвета, от който се нуждаем. В тази статия аз се разпрострях доста върху влиянията на цветовете и в едно особено издание може да се разтълкуват по-подробно тук-там някои места, обаче главното, основата на която почива хромотерапията, е вече изложена тук. 1) Във, „Всемирна Летопис“ (год, I и II) са дадени и се дават всички астрологически сведения 2) Те се намират в всяка пжлна .Астрология“. Ще се постараем да ги дадем и вжв списанието.
към текста >>

В тази статия аз се разпрострях доста върху влиянията на цветовете и в едно особено издание може да се разтълкуват по-подробно тук-там някои места, обаче главното, основата на която почива хромотерапията, е вече изложена тук.
Почва се с 10 минути и се свършва с 2 часа. Не може да се определи, както казах и по-горе, известна норма, като какъв цвят е най-полезен. Ръководим се главно според общите влияния на цветовете, обаче трябва да се внимава да не се избира по никакъв начин цвят, който е неприятен на болния. Чрез опитване ще намерим най-съответния цвят. Цветната стая се подрежда по начин, да бъдем в състояние в едно сравнително късо време да поставим цвета, от който се нуждаем. В тази статия аз се разпрострях доста върху влиянията на цветовете и в едно особено издание може да се разтълкуват по-подробно тук-там някои места, обаче главното, основата на която почива хромотерапията, е вече изложена тук. 1) Във, „Всемирна Летопис“ (год, I и II) са дадени и се дават всички астрологически сведения 2) Те се намират в всяка пжлна .Астрология“. Ще се постараем да ги дадем и вжв списанието. СМЪРТТА И НЕЙНАТА ТАЙНСТВЕНОСТ От КАМИЛ ФЛАМАРИОН ГЛАВА II. Материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно. „Не вярвайте на външността". Коперник.
към текста >>

Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове.
Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари.
към текста >>

Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет.
Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим.
към текста >>

Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим.
Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим. Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях. Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него.
към текста >>

Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове.
Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим. Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях. Вие виждате и действате в цвета, с който сте във връзка със съответните трептения. Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати.
В тази ледена галерия тук - таме стояха високи триножници, също от лед, на които гореше някакво вещество с ослепителна светлина, но, очевидно, не изпущаше никаква топлина. От синкавите и прозрачни, като кристал, стени вееше ледена хладина, и Ралф вървеше след своя странен водач, обхванат от неприятно треперене. След няколко минути ходене те влязоха в една обширна пещера, осветена както и галерията, и с вълшебен, фантастичен вид. Вниманието на Ралфа бе тутакси привлечено от цял ред саркофази, артистично изсечени от лед и от които малко бяха заети с трупове. С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна.
към текста >>

Дъгата е образи на слънцето.
Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа. Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи. Светлината и тъмнината, студът и топлината, сухотата и влагата са в равни количества в света. Там. дето сухотата преодолява, има лято, зимата е студът, пролетта — равновесието между студа и топлината, а през есента — студът преодолява.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите.
Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса.
към текста >>

В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии.
Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени.
към текста >>

То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен с червеникави места.
Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше. Децата ще забележат в екскурзиите, че много растения в студени планински места рано на пролет са цели червени. Напр., каменоломката (Saxifraga), гергьовденчето (Veronica praecox), дебелец (Sedum atratum), заушницата (Pedicularis incarnata) и пр. Тук пак се превръща светлина в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва или богородично мляко (Lamium album)? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен с червеникави места. Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени. (Почервеняването на листата у разни растения трябва да има различно значение. Според някой, почервеняването на листата в някой случаи има за последствие намалението на силата на осветлението, а силното осветление действа разрушително върху някой вещества в растението). Използване земната топлина в студени области. Децата при изкачване по високи планини (2000 метра и по-вече) ще забележат, че много дървенисти растения са прилепени с клоните си по земята.
към текста >>

Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени.
Децата ще забележат в екскурзиите, че много растения в студени планински места рано на пролет са цели червени. Напр., каменоломката (Saxifraga), гергьовденчето (Veronica praecox), дебелец (Sedum atratum), заушницата (Pedicularis incarnata) и пр. Тук пак се превръща светлина в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва или богородично мляко (Lamium album)? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен с червеникави места. Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени. (Почервеняването на листата у разни растения трябва да има различно значение. Според някой, почервеняването на листата в някой случаи има за последствие намалението на силата на осветлението, а силното осветление действа разрушително върху някой вещества в растението). Използване земната топлина в студени области. Децата при изкачване по високи планини (2000 метра и по-вече) ще забележат, че много дървенисти растения са прилепени с клоните си по земята. По някой път растенията са толкоз прилегнали, че образуват цели килими върху скалите.
към текста >>

Тя има красиви зелени листа с бели капки и цветове червени, при прецъфтяване — сини.
Това не може да се вземе и ката причинено от особено дразнене на местото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите час и на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно. Какво ни говорят белите капки по листата. Рано на пролет, нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница (Puimonaria officinalis). Тя има красиви зелени листа с бели капки и цветове червени, при прецъфтяване — сини. Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата! Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са „по-големи, листът на това място изглежда белезникав.
към текста >>

Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването те се извива в противната посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини.
Това е мярка за засилване на изпарението. Наблюдение над конопката (Linaria cymbalaria). То расте по скалите, закрепено по скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските стени (вж. фиг. 2). Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването те се извива в противната посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете. Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр. дават всека година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен.
към текста >>

Закон за трайността на цветовете.
То расте по скалите, закрепено по скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските стени (вж. фиг. 2). Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването те се извива в противната посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете. Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр. дават всека година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността.
към текста >>

Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време.
В голямо количество го има по търновските стени (вж. фиг. 2). Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването те се извива в противната посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете. Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр. дават всека година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбарката (Dentaria bulbifera)?
към текста >>

Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година.
Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете. Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр. дават всека година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбарката (Dentaria bulbifera)? Тя расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви тъмни зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са тъй наречените размножителни пъпки.
към текста >>

Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове.
От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие. Науката може да се надява, след неуморна работа и наблюдение, подкрепена от несъкрушима вяра, постепенно да попълни тия места в чудесния разказ на развитието, които изглеждат сега празнини и да проследи по тоя начин развитието на организма от самото начало до човешката стадия. Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано. Тапата не се махна за повече от 10 години. През това време действието на радия бе непрекъснато. Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове. Някои от тях са чудни екземпляри обаче подробности за тях не може да се дадат в такава къса статия. Не може обаче да не се спомене за два извънредно красиви кристали. Те са извънредно крехки и прозрачни като крилото на водното конче и блестят с всичките оттенъци на дъгата. Всеки от тях е около един инч дълъг и около четвърт инч широк в най-широката си част, нежно оформяйки се в квадрат в единия край, а в кръг — в другия, като крайчеца на листа на сложно-цветно растение. Те са на жили набраздени извънредно тънко, с очевидно устройство на цветни ефекти, с краска на гърдите на колибра и блясък на опала, но не са пигментирани като розата или смарагда.
към текста >>

Те са извънредно крехки и прозрачни като крилото на водното конче и блестят с всичките оттенъци на дъгата.
Тапата не се махна за повече от 10 години. През това време действието на радия бе непрекъснато. Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове. Някои от тях са чудни екземпляри обаче подробности за тях не може да се дадат в такава къса статия. Не може обаче да не се спомене за два извънредно красиви кристали. Те са извънредно крехки и прозрачни като крилото на водното конче и блестят с всичките оттенъци на дъгата. Всеки от тях е около един инч дълъг и около четвърт инч широк в най-широката си част, нежно оформяйки се в квадрат в единия край, а в кръг — в другия, като крайчеца на листа на сложно-цветно растение. Те са на жили набраздени извънредно тънко, с очевидно устройство на цветни ефекти, с краска на гърдите на колибра и блясък на опала, но не са пигментирани като розата или смарагда. Тия особени камъни са били поетично наречени „кристализиран слънчев лъч“. Единият от тях е прав, а другият малко завит. Повечето от останалите камъни са бистри, кръгли и гладки; а като се отвори мястото, където бръмбарчето е затворено, твърде често вътре ще се намерят новообразували се такива скъпоценни късчета, които блестят и искреят.
към текста >>

Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области.
Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни.
към текста >>

По-горе споменахме за също такъв противовес между единството на висшите сфери и подразделението на низшите, изразен чрез противостоежа между бялата светлина и съдържащите се в нея цветове, които се извличат от нея чрез постепенното й слизане.
Мисълта на науката му, висша проява на Бога, се изразяват чрез мозъка му. Те почиват, във висшите области, в състояние на единство и синтез. Това е светът на Началата, дето нищо не се подразделя и дето знанията и законите носят още отпечатъка на Абсолютния, от който току-що са произлезли, и се съгласуват в съвършена пълнота. Това единство и съгласие се изобразява в Зо-ар с прозрачна и добре затворена ципа, която обвива божествения мозък. Напротив, в низшите области законите и знанията не се характеризират със синтетично единство, те се подразделят и могат отново да достигнат относително единство чрез съюз и преустройство. По-горе споменахме за също такъв противовес между единството на висшите сфери и подразделението на низшите, изразен чрез противостоежа между бялата светлина и съдържащите се в нея цветове, които се извличат от нея чрез постепенното й слизане. „Бели като чиста вълна, косите висят равновесно“. Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.65008902549744