Търсене в текстове за 'Христов Дух'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 931 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
към текста >>

Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
към текста >>

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>

Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
към текста >>

„Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето.
към текста >>

И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината.
към текста >>

Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен.
И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове.
към текста >>

В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".
– пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук.
към текста >>

И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".
А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
към текста >>

— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

2. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници.
Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота.
към текста >>

Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота.
Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва. Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
към текста >>

Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката.
към текста >>

Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя.
към текста >>

Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит.
към текста >>

Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята.
Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

3. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите".
„С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта.
към текста >>

Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят.
Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете".
към текста >>

Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои.
„И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата. Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои. Служенето на Бога трябва да стане една идея, която да ви причинява най-голяма радост." Дънов Живот в истинска хармония със законите на живата природа може да има, само когато животът е служене на Бога, понеже животът на цялата природа произтича от Бога. Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях. Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата. И това е едничкият начин да бъдат поставени основите на новата култура. Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи.
към текста >>

Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота.
Върху всички въпроси на живота окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Чрез изучаването на no-дълбоките закони, които лежат в основите на битието, ще се разберат задачите на живота и той съзнателно ще бъде поставен на разумни основи. Ще се изработят и правилни отношения към животните, растенията и целия космос. Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

4. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого.
То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
към текста >>

Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие.
То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
към текста >>

Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света.
Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
към текста >>

Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
към текста >>

5. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл.
И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино.
към текста >>

Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот.
към текста >>

Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове.
Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи.
към текста >>

Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват.
Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат! Какво ще родят?
към текста >>

Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо.
То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове.
към текста >>

Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно.
Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове!
към текста >>

6. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник.
към текста >>

Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе!
- Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко.
към текста >>

Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност.
към текста >>

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

7. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания.
Макар че досега самият полюс (точката, дето земната ос пробожда земната повърхнина, точката, която не се върти) още не е достигнат, експедициите не губят нищо от своето значение, като се има пред вид проучването на полярните области в географско, топографско и метеорологично отношение, а това е важно за опознаване водните и въздушни циркулации по земното кълбо. Научната мисъл е дошла до заключение, че в полярните области лежи ключа за това опознаване. Досега, обаче, тия области са почти непроучени. Заклетият преследвач на северния полюс Фритьоф Нансен е назначен от германското правителство за научен ръководител на една нова и най-значителна по размери и по задачи експедиция към полюса. В комитета за нейното подготвяне влизат множество известни учени от различни специалности и от разни държави[1]. Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания. Въздушният кораб ще поддържа постоянна радиотелефонна връзка със специално построените безжични станции в обитаеми крайполярни пунктове. Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев. бряг на Скандинавия). Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно.
към текста >>

Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството.
към текста >>

8. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер.
18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря?
към текста >>

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.
Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
към текста >>

Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
към текста >>

За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени.
към текста >>

Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”.
И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди.
към текста >>

9. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна.
Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1].
към текста >>

Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука.
Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата.
към текста >>

Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили.
Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност. Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3]. А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието.
към текста >>

Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили.
Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3]. А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието.
към текста >>

Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата.
Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот!
към текста >>

се явили рани, подобни на Христовите.
Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора.
към текста >>

Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица!
Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна! Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна дреха. Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата.
към текста >>

Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата!
Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна! Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна дреха. Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически.
към текста >>

Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж.
По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му.
към текста >>

Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент!
При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите!
към текста >>

И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение!
Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл.
към текста >>

Новото възпитание ща бъде в този нов дух!
Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр.
към текста >>

Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието.
Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа.
към текста >>

10. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр.
Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието.
към текста >>

Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл.
Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно.
към текста >>

С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир.
Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично.
към текста >>

Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването.
Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши.
към текста >>

То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>

Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.
Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето.
към текста >>

Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас".
Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас". Животът е велика задача. За едни той е велика драма, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.
към текста >>

11. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието.
към текста >>

От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
към текста >>

Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота!
към текста >>

Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
към текста >>

Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место.
Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух.
И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
„Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

12. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България.
към текста >>

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас!
към текста >>

Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.
В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.
към текста >>

Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново!
Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит.
към текста >>

И 100-годишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш Негово дете, Негова Любов.
Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес са готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И 100-годишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш Негово дете, Негова Любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него. Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо.
към текста >>

Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа.
Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
към текста >>

Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата.
Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа.
към текста >>

Духът на новата култура слиза над човечеството.
И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят.
към текста >>

Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>

Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа.
Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
към текста >>

Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят.
Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г.
към текста >>

И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството.
От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости.
към текста >>

За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем".
Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр. Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>

Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр. Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>

13. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория.
„Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина.
към текста >>

Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един духовен подем в България.
Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности. Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един духовен подем в България. Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник. Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите. В лицето на Д р Ник. Радев, те са намерили щедър покровител и министерства и консулства са им оказали съдействие, подписвайки се в техния художествен албум. Те искат да увенчаят своето пътешествие с посещение на Индия и изкачване на Хималаите.
към текста >>

Михайлов, на г-ца Тодорова, на Крстьо Христов и други.
Наистина, красива перспектива. Изложбата е по случай тяхното заминаване. Вече зарад туй тя е интересна. Изложени са портрети - големи и малки, между които особено изпъкват портретите на д-р Н. Радев, на композитора Киселков, на писателя П. Михайлов, на г-ца Тодорова, на Крстьо Христов и други. Има портрети с моливи, с бои и с въглен. Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг.
към текста >>

душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч.
Има портрети с моливи, с бои и с въглен. Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг. душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч. мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание.
към текста >>

„Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е.
Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре.
към текста >>

Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите.
Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас.
към текста >>

„Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза?
У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото".
към текста >>

14. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат.
Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам. Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат. Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна светлина? Имам ли право да им я откажа? Когато ти искат, дай! Когато ти предлагат, приеми. Някой тръгва за някъде: моли се на благия Бог за смелия пътник.
към текста >>

Ти като че ли забравяш, че ученикът на Христа се намира по дух в дома Христов, дето всичко е живот, разумност и любов.
Чувствувах, че съм станал съвсем друг. Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго. И ако човек не иска да избягва от усилия, нека се въздържа от злословие и то не само на хора, но даже и на животни, даже и на някой предмет, даже и на времето. Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум. Дъждът и всичко друго има връзка със същества, които живеят. Ти като че ли забравяш, че ученикът на Христа се намира по дух в дома Христов, дето всичко е живот, разумност и любов. – Да, аз бях забравил това, прошпнах аз. – Ти никога не ще го забравиш, каза той с тон на утешение. Ти знаеш добре, ние сме служители на Христа, на Словото. Но истинското Слово - това е делото. Влакът влезе в Дижонската гара и Андреас се приготви да слезе.
към текста >>

Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух.
Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

15. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>

При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока.
Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено.
към текста >>

Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието.
При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
към текста >>

Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар.
Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други.
към текста >>

Този мир представлява първото облъхване на Духа.
Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит.
към текста >>

16. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество.
Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс.
към текста >>

Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха.
Напоследък той работеше в списанието –„La science spirituelle". Многобройни са и неговите статии, между които множество литературни критики, пръснати в разни списания. Напоследък той е приготовлявал и книгата „Окултните течения в 20 век[ ], в която щеше да има глава специално за християнския езотеризъм. Но тази книга остана недовършена. Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход.
към текста >>

Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница.
„Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
към текста >>

За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи.
към текста >>

Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура.
У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство.
към текста >>

Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот.
Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки.
към текста >>

И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство.
Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува. Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата, Светлината - с нищо не могат да се скрият.
към текста >>

17. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи.
към текста >>

В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания".
към текста >>

В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка).
полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б.
към текста >>

Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически.
В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта.
към текста >>

В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее.
Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания".
към текста >>

Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце.
Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания". В тая библиотека са преведени и много беседи от Учителя на Бялото Братство.
към текста >>

Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее.
Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания". В тая библиотека са преведени и много беседи от Учителя на Бялото Братство. Тая библиотека е издала немного окултни книги. Тая работа се ръководи от книжарница „Йога" в Локарно.
към текста >>

Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания".
В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания". В тая библиотека са преведени и много беседи от Учителя на Бялото Братство. Тая библиотека е издала немного окултни книги. Тая работа се ръководи от книжарница „Йога" в Локарно.
към текста >>

18. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството.
В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи. В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури.
към текста >>

Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството.
В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София.
към текста >>

Духовният подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя.
Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни. Дойде се до едно разбирателство да се издава един общ орган на есперанто, който да прокарва основната идея на Заменхов за побратимяването на народите, в който орган да се обмислят известни мероприятия от обща полза, както за разпространението на есперанто, така и за разпространението на общочовешките идеали. Част от конгресистите есперантисти направиха една малка екскурзия до „Изгрева" - лагера на учениците на Бялото Братство. Духовният подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя. Вдъхновени и препълнени с ентусиазъм, те бяха изпратени. От чуждестранните делегати присъствуваха г. Спатарис и Д-р Степанчич със съпругата си. * * * Ето думите (в съкратен вид), казани от Учителя пред гостите есперантисти - конгресисти на 13 юли 1930 г., 8 часа вечерта на „Изгрева" : Международен език. Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч.
към текста >>

Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората.
Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в свята сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората?
към текста >>

Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие. Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното. Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина.
към текста >>

индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна.
Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд.
към текста >>

То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си!
Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд. Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира. То ще възрасне и ще стане в бъдеще единствения начин за национална отбрана. То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си! Когато във Франция отидат немци, австрийци, унгарци, българи - да помагат, тогава френския народ ще питае ли омраза? Край на лъжата! Народите трябва да разберат, че всички те са братя, дошли да живеят в радост. И че взаимната, братската помощ е едничкото оръжие, достойно за човека. Защото човек е роден да помага и работи, а не да убива и руши.
към текста >>

Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг.
Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза.
към текста >>

Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна.
към текста >>

Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм.
към текста >>

6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта.
Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>

Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното.
Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>

19. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане.
към текста >>

Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира.
към текста >>

„Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда.
Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение.
към текста >>

Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока.
към текста >>

На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово.
Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
към текста >>

Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите".
Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона.
към текста >>

Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми.
Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството.
към текста >>

Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
към текста >>

Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе.
към текста >>

Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух.
Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество.
към текста >>

Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви.
Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

20. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
към текста >>

И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза).
към текста >>

В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза). В тази област р.
към текста >>

Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

21. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни.
към текста >>

Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа! Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни.
към текста >>

Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа! Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни. Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това.
към текста >>

Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни.
Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа! Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни. Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота.
към текста >>

духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това.
Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа! Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни. Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията.
към текста >>

Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.
Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо.
към текста >>

Но същият този дух работи и в философията.
духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си.
към текста >>

Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто".
Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо. Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството, човек ще добие свободата си и ще постигне целта си. Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите.
към текста >>

В същност навсякъде в съчиненията му ще видим същия онзи дух, който виждаме у руските секти, у Соловьов и пр., само че в друга форма. Напр.
Когато силата владее в едно общество, тогаз слабите служат на силните. При истинския начин на живот силният служи на слабия доброволно, като жертва. Истинският живот е една дейност, чрез която се проявява Бог. Като друг пример нека вземем един от идеолозите на анархизма: Кропоткин. Които само са чули за него, че е анархист, а друго не знаят, те ще имат едностранчиво понятие за него. В същност навсякъде в съчиненията му ще видим същия онзи дух, който виждаме у руските секти, у Соловьов и пр., само че в друга форма. Напр. в „Взаимопомощта, като фактор на еволюцията" той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тези общества, у които е развита взаимопомощта, напредват. Той цитира ред примери из живота на разни животни, някои от които сам е наблюдавал при своето пребивание в Сибир. Но този дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения. Характерна е напр. книжката му: „Към младежта".
към текста >>

Но този дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения.
Като друг пример нека вземем един от идеолозите на анархизма: Кропоткин. Които само са чули за него, че е анархист, а друго не знаят, те ще имат едностранчиво понятие за него. В същност навсякъде в съчиненията му ще видим същия онзи дух, който виждаме у руските секти, у Соловьов и пр., само че в друга форма. Напр. в „Взаимопомощта, като фактор на еволюцията" той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тези общества, у които е развита взаимопомощта, напредват. Той цитира ред примери из живота на разни животни, някои от които сам е наблюдавал при своето пребивание в Сибир. Но този дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения. Характерна е напр. книжката му: „Към младежта". В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички. Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите.
към текста >>

Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой.
Но същото се забелязва и в литературата. Интересен е преломът, който става у Гогол; как той след една вътрешна криза излиза възроден, с едно вътрешно прозрение, че трябва да служи на Великото, на Разумното, което работи вътре в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек.
към текста >>

Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература.
Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество.
към текста >>

Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя.
За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа.
към текста >>

Същият дух работи и у другите славяни.
На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер.
към текста >>

Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой?
И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр.
към текста >>

В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство.
У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него.
към текста >>

Този дух прониква и богомилството.
Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират.
към текста >>

Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр.
Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират. И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него. Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите.
към текста >>

Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух.
Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал".
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота.
Шофьорът Любен леко и бързо ни изкачи със своя „Крайслер" на красивия, зелен хълм. Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука.
към текста >>

С примерния си живот той осветява пътя на човечеството, да го издигне до нивото на духовния живот, който дава веднага здраве, сила и жизнерадост на човечеството и развива вложените у човека дарби и сили, които в края на краищата водят към социална хармония.
Той не е човек за комплицирания строй и сухата логика. Според него свършените форми и догми винаги са спъвали и спъват напредъка и така ще бъде до умирането им. Голямата, съвършена правда и великата истина човек не може да постигне без морал, без сила и честност. Затова Петър Дънов има особена практика да осветлява задачата, която е турил пред себе си. Той не всява измислици и неверни работи, но учи със своя личен пример. С примерния си живот той осветява пътя на човечеството, да го издигне до нивото на духовния живот, който дава веднага здраве, сила и жизнерадост на човечеството и развива вложените у човека дарби и сили, които в края на краищата водят към социална хармония. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Той иска да го осветли, да го оправи в живота. Той проповядва: новият човек ще бъде носител на светлината. Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали.
към текста >>

Основите на учението са в духа на Христовото учение.
Той не всява измислици и неверни работи, но учи със своя личен пример. С примерния си живот той осветява пътя на човечеството, да го издигне до нивото на духовния живот, който дава веднага здраве, сила и жизнерадост на човечеството и развива вложените у човека дарби и сили, които в края на краищата водят към социална хармония. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Той иска да го осветли, да го оправи в живота. Той проповядва: новият човек ще бъде носител на светлината. Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали. Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата.
към текста >>

Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали.
С примерния си живот той осветява пътя на човечеството, да го издигне до нивото на духовния живот, който дава веднага здраве, сила и жизнерадост на човечеството и развива вложените у човека дарби и сили, които в края на краищата водят към социална хармония. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Той иска да го осветли, да го оправи в живота. Той проповядва: новият човек ще бъде носител на светлината. Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали. Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата. И днес от това движение се интересуват от много страни и места.
към текста >>

Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца.
Той проповядва: новият човек ще бъде носител на светлината. Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали. Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца. С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък границата. И днес от това движение се интересуват от много страни и места. На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов. В Бургас, важно пристанище на Черно море, се издава библиотека със заглавие „Нова култура"; в редици се нижат там като слънчева светлина мислите на Учителя. Учениците на това движение общо желаят доброто на цялото човечество.
към текста >>

Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения".
Удоволствие ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал. Уверен съм с оглед на това, което съм досега чел, че и останалите беседи ще бъдат така добри, даже по-добри и по-ценни. Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка. Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения". Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>

Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите.
Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка. Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения". Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>

23. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата.
Мисията на богомилството Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България. Защо това движение дойде именно в една славянска страна? По същите причини, по които богомилството почна едно време тук. Трябва да се знае, че за развитието на човечеството се работи по план, който включва хилядолетия в себе си. Това движение на Всемирното Бяло Братство има общочовешки характер, има връзка с общочовешката култура, но поради по-специалната мисия на славянството в близко бъдеще, по-удобно беше то да почне в една славянска страна. И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата. Ще вземем само 1-2 примера за пояснение на казаното. В романа „Унижените и оскърбените” от Достоевски ясно се вижда това. Наташа е влюбена в Альоша. Альоша отначало я обича, но после обиква Катя, която имала няколко милиона лева зестра. Баща му настоявал да се ожени за Катя.
към текста >>

Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата.
Баща му настоявал да се ожени за Катя. Наташа прави велика жертва; тя казва: „Струва ми се, че Катя ще го направи щастлив! Нека да бъдат щастливи! Нека, нека, нека! ” Тук говори гласът на жертвата. Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
към текста >>

Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?
към текста >>

През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем.
И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата.
към текста >>

Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата.
През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата. Да вземем запример романа „Майка”. Повечето от героите на този роман живеят за другите, намират радостта в това. И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена. Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша.
към текста >>

И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм.
Повечето от героите на този роман живеят за другите, намират радостта в това. И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена. Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша. Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството.
към текста >>

Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума.
И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена. Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша. Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр.
към текста >>

Това е духът на Христа!
Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша. Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия.
към текста >>

Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството.
От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша. Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма.
към текста >>

Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта.
Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота.
към текста >>

Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството.
Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество.
към текста >>

И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание.
Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание.
към текста >>

има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане.
на тези, които желаят да постъпват в съгласие с нейните закони. Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия.
към текста >>

Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството.
Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството!
към текста >>

24. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени.
Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси. В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия.
към текста >>

Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се с своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици.
Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се с своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от гр. Орлеан преминала към богомилството; оттам пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените.
към текста >>

Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения.
През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот.
към текста >>

И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.
по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема.
към текста >>

Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.
Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите. Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували.
към текста >>

25. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива.
Един ден те изчезват от земята, стопяват се, отиват някъде, без да знаят де и защо. Добрата почва представя добрите условия в живота, върху които всичко посадено трябва да даде плод. Тези условия трябва най-щателно да се изучават. Тогава, отде да започне това изучаване? От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място.
към текста >>

Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили.
Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта. След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата песен: „Пролетта дойде! " Добрата почва представя добрия живот, който не се налага, но тече сам по себе си.
към текста >>

Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение!
Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта. След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата песен: „Пролетта дойде! " Добрата почва представя добрия живот, който не се налага, но тече сам по себе си. Ти отиваш при един извор и започваш да черпиш от него.
към текста >>

Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух.
Дългият живот има отношение към доброто, към вечното благо. Доброто трябва да доведе човека до вечното начало на живота – любовта. Щом влезе в областта на любовта, той придобива безсмъртие, става всесилен. Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия. Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново. Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване. Значи, новораждането подразбира връзване на нов плод. Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота. Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване.
към текста >>

Вложете доброто семе в добрата почва – в духа, в душата, в ума, в сърцето си – и вярвайте, че то ще израсне, ще цъфне, ще завърже плод и ще узрее.
Тази жертва е направена при добри, благоприятни условия. Изобилието на плода пък зависи от три главни фактора : природата, в която живеем, самите ние и окръжаващите ни. И тъй, на добрата почва е дадена голяма мисия, голяма задача, която трябва да реализира. В този смисъл, веднъж дошъл на земята, на човека е дадена мисия, която трябва да изпълни. Щом я изпълни, щом види нейните плодове, мисията му се счита завършена. Вложете доброто семе в добрата почва – в духа, в душата, в ума, в сърцето си – и вярвайте, че то ще израсне, ще цъфне, ще завърже плод и ще узрее. Неговият плод ще бъде плодът на новата култура, на новия човек.
към текста >>

26. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И учениците Христови не знаеха да се молят.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата!
към текста >>

" Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога!
към текста >>

Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае!
Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ЗА СЪЩНОСТТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА С това ние засягаме въпроса според духовното значение, следователно, според вътрешния смисъл на единичните космически сили.
ЗА СЪЩНОСТТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА С това ние засягаме въпроса според духовното значение, следователно, според вътрешния смисъл на единичните космически сили. Необходимо е този смисъл да се отпечата много точно дълбоко в съзнанието, ако искаме да поставим върху що годе здрава основа аналитичните изучвания и заключения за ръката. Планетите, включая слънцето и луната, са символи на висши сили, чиято постоянно променяща се взаимна игра, дава в резултат това, което ние наричаме „характер" и „съдба". Това са те, които „пращат" всичко, което ни среща. Те са, следователно, първични елементи чието значение требва да премине в нас, тъй да се рече, в плът и кръв, стига ние да можем успешно да проследим тяхното въздействие. Да започнем с Луната.
към текста >>

Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно.
Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм.
към текста >>

в известни болести, главно на разположението на духа.
„управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм. Неговото устройство и белези е друг въпрос. Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората. Също и всяка форма на съчувствието и доброжеланието.
към текста >>

Аз бих желал да прибавя - това е Христовият принцип, който има мисията да освободи хората от егоизма.
Неговото устройство и белези е друг въпрос. Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората. Също и всяка форма на съчувствието и доброжеланието. Тя представя, както се изразява един английски тайноведец, „вечно женственото" върху нашата земя. Аз бих желал да прибавя - това е Христовият принцип, който има мисията да освободи хората от егоизма. Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-нисшо стъпало (в своята пълнота: най-висше) е двудружбата. Всичко, което цели към хармония и изравнение, попада под влиянието на Венера. Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство. На ръката влиянието на Венера е разпределено върху повече символни групи: Венериния хълм, сърдечната линия и венериния пояс. Всяка една от тези подгрупи представя един друг вид на действие на венерината сила.
към текста >>

Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта.
Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-нисшо стъпало (в своята пълнота: най-висше) е двудружбата. Всичко, което цели към хармония и изравнение, попада под влиянието на Венера. Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство. На ръката влиянието на Венера е разпределено върху повече символни групи: Венериния хълм, сърдечната линия и венериния пояс. Всяка една от тези подгрупи представя един друг вид на действие на венерината сила. Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта. Марс е мъжкият антипод на изключително женствената Венера. Той и в ръката не напразно заема место точно срещу нея. В известен смисъл той е нейно допълнение. Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните.
към текста >>

Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест.
Той и в ръката не напразно заема место точно срещу нея. В известен смисъл той е нейно допълнение. Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните. Той е мъжкият елемент, който трябва да се обедини с женския, за да се създаде третият елемент. Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест. При известни обстоятелства, последните качества се обръщат в безогледност и бруталност. Марс е следов., въплъщението на войната. Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила. Затова, той сведочи още за всякакъв вид съперничество, вражда и пр. Има голям смисъл, че линията на живота образува границата между венериния хълм и марсовата област (поле).
към текста >>

28. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето!
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното братство в чужбина. - В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония. които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето! " Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя.
към текста >>

Ново духовно движение в Европа и Америка.
" Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя. Ново духовно движение в Европа и Америка. „Братството на новия живот". - Това братство, което има клонове в Европа и Америка, има следната основна идея: трябва да се издигнем до свръхличния живот, защото това е тенденцията на развитието, това ще бъде главната характеристика на Новата култура, на новото съзнание, което се ражда в днешната епоха. И само идеята за свръхличния живот може да легне в основата на една нова култура, която да донесе всеобщ подем и разцвет Този е едничкия начин, за отваряне на нови хоризонти, за надрастване и надмогване на днешните противоречия в живота Това общество има една дейна централа в Париж, за Франция и за Европа. Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание.
към текста >>

Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
към текста >>

Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство.
към текста >>

От цялата книжка лъха един дух на искреност.
От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство. Тогава животът е творчески, човек расте, подпомага развитието на другите. И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина.
към текста >>

Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г.
За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство. Тогава животът е творчески, човек расте, подпомага развитието на другите. И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното. На този млад човек не липсва мисъл . Необходимо е още по-голямо углъбление.
към текста >>

Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата.
Тогава животът е творчески, човек расте, подпомага развитието на другите. И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното. На този млад човек не липсва мисъл . Необходимо е още по-голямо углъбление. Ние му пожелаваме добра работа в полето на перото.
към текста >>

29. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове.
Д-р Е. Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI.
към текста >>

И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас.
Д-р Е. Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив.
към текста >>

Рилски - Духът на отрицанието в нашата история".
Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф.
към текста >>

Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм.
Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина. Инак не бихме могли да си обясним, че днес той е провъзгласен за един от народните будители. Разглеждайки обществения живот в България през средните вкове, Мут.
към текста >>

Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина.
В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина. Инак не бихме могли да си обясним, че днес той е провъзгласен за един от народните будители. Разглеждайки обществения живот в България през средните вкове, Мут. признава, че епохата е била в пълно разложение - в обществения и черковен живот. Той цитира думите на презвитер Козма по този въпрос и все не може да схване, че богомилството се явява като едно отрицание на този разлагащ. се живот.
към текста >>

Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений.
„Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството.
към текста >>

Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище!
Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството. Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище! И Христос сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна. Тяхното слово, обаче, живее вечно. Затова, защото е магично. Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители!
към текста >>

Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители!
Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище! И Христос сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна. Тяхното слово, обаче, живее вечно. Затова, защото е магично. Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители! На какви земни закони и порядки са се подчинявали те? В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ. „Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва Христос. Богомилството е служило на Христа в пълнота. И не е чудно, че не е било прието на времето в България.
към текста >>

В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ.
Тяхното слово, обаче, живее вечно. Затова, защото е магично. Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители! На какви земни закони и порядки са се подчинявали те? В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ. „Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва Христос. Богомилството е служило на Христа в пълнота. И не е чудно, че не е било прието на времето в България. Не е била по-добра участта нито на Христа, нито на който и да било друг велик Учител и техните първи последователи. При това, чистите и велики учения на тия велики Учители е по-хубаво винаги да си останат официално непризнати.
към текста >>

Така негли е било и в самото Христово учение.
Затова богомилите са имали такова становище към всичко ограничаващо. Богомилството е служило на Истината. Богомилите са обичали простия, но добродетелен, високо творчески, вдъхновен, положителен живот. Окултизмът може да помогне на всекиго твърде много да схване истинския творчески лик на богомилството. В него източната езотерика се преплита с християнското вдъхновение за добро, истина и свобода. Така негли е било и в самото Христово учение. Ако българите биха искрено дирили пътеки на духовна обнова и положително творчество, нека обърнат поглед назад към толкова пренебрегнатото в България дело на богомилството.
към текста >>

Ако българите биха искрено дирили пътеки на духовна обнова и положително творчество, нека обърнат поглед назад към толкова пренебрегнатото в България дело на богомилството.
Богомилството е служило на Истината. Богомилите са обичали простия, но добродетелен, високо творчески, вдъхновен, положителен живот. Окултизмът може да помогне на всекиго твърде много да схване истинския творчески лик на богомилството. В него източната езотерика се преплита с християнското вдъхновение за добро, истина и свобода. Така негли е било и в самото Христово учение. Ако българите биха искрено дирили пътеки на духовна обнова и положително творчество, нека обърнат поглед назад към толкова пренебрегнатото в България дело на богомилството.
към текста >>

30. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можем, обаче, да оспорим твърденията, че тези хора са също и духовна рожба на своята среда.
Ние не знаем, как се е появило то, ние го намираме във всяка, дори и най-малката, клетчица. Днес схващането на Хекел, че имаме безядрени клетки - „монери", не издържа критика. Не представляват ли ядра, които организират живота на масата, онзи единици, които със своето дело издигат хората, народите и света? Ще кажем, че в обществения живот, тези единици са рожба все на масата, ние го забелязваме това, ние виждаме тяхното издигане пред очите си. Би трябвало човек да бъде безумен, да твърди, че тези единици физически не са рожба на масата, на своята среда. Можем, обаче, да оспорим твърденията, че тези хора са също и духовна рожба на своята среда. Една ниско стояща маса не може да създава гении, а ние най-често виждаме гениални прояви всред първобитни народи. За днешното културно време египетският народ е бил робски народ. А културата, която Египет е оставил в памет на човечеството, е ненадмината. Може би не е далечно времето, когато и „Книгата на мъртвите" на Хермес Трисмегист ще бъде настолно ръководство за дирене пътеки на живот на културното човечество. Само че тогава тя ще носи надслов „Книгата на живите".
към текста >>

Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа.
Кой създава творчеството на народите, масата ли? Един поглед назад в историята, ще ни покаже, че културата на Египет е дело на онези единици, които са носили званието жреци. Окултистът знае, че зад тях са се криели велики посветени, далеч, далеч надхвърлили нивото на масата. Пък и как би могъл да посочиш пътя на другите, ако ти не си го минал, ако ти не стоиш на високо място. Кой създаде певците и мъдреците на древна Индия - народът ли създаде тяхното вечно дело! Мойсей изведе еврейския народ из Египет и със своята мъдрост успя да направи един робски по дух народ свободен; да всади дълбоко в душата му семената на истинската свобода на духа. Еврейският народ има дълго още да догонва този внедрен в неговата душа идеал на свободата, ала още ще минат може би векове. - Но, кой е този, който може да изведе един народ към светли бъднини? - Не този ли, който живее с цялото си същество с това бъдеще? Той е генеративното ядро на народа, той е единицата, която твори и създава благата за този народ. Ние се движим днес в една гъста атмосфера.
към текста >>

Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение.
Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници.
към текста >>

Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота.
Вие ще съдействувате за извличането от народните маси на онзи единици, които се раждат за да бъдат светилници в пътя на хората. Тези единици са всичко, те са „солта", без която в живота не може, без която няма никакво творчество! Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване! В този път те обобщават всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят. С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота. При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
към текста >>

При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
Тези единици са всичко, те са „солта", без която в живота не може, без която няма никакво творчество! Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване! В този път те обобщават всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят. С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота. При тия условия, чрез тези единици-човеци, народът може да стане също творец на своите духовни и материални блага.
към текста >>

31. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна.
И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.
към текста >>

Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята".
към текста >>

Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
към текста >>

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.
към текста >>

Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.
Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
към текста >>

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
към текста >>

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
към текста >>

Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот.
към текста >>

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>

И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>

В случая това същество беше колективният Божи Дух.
И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
към текста >>

От това гледище Христос е колективен дух.
Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>

Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот.
към текста >>

Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.
Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов!
към текста >>

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>

Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
към текста >>

Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите.
Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава.
към текста >>

32. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна.
Мрачни изглеждат перспективите. Но, събуждате се и виждате, че всичко това го няма. Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън! Тия две картини само приблизително и непълно изясняват моята идея. Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде. Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр. Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие.
към текста >>

Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр.
Тия две картини само приблизително и непълно изясняват моята идея. Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде. Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр. Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той.
към текста >>

Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически.
Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде. Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр. Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии. Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове.
към текста >>

Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен.
Тя винаги показва, че има отклонение от природните закони и поради това има загуба. Последната е пряката причина на скръбта, неразположението на човека. При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота! Защото страхът, тревогите. разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание. Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен. по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост. Той вижда в нея това, което друг не вижда. Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него. Този вид дейност е извор на творчество!
към текста >>

Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината!
Това не е достатъчно. Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето!
към текста >>

Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух.
Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата.
към текста >>

Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е.
Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата.
към текста >>

Това е Христовата идея, която блести в Евангелието.
За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието. Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил". И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята.
към текста >>

Съзнанието им е вече озарено от духа на новата, шестата раса!
И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята. От тях почват да се явяват вече във всички народи! Съзнанието им е вече озарено от духа на новата, шестата раса!
към текста >>

33. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика.
към текста >>

34. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана.
То съдържа в себе си зародиша на бъдещото. Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека.
към текста >>

Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ.
Петър и другите отиват да ловят риба; обаче през цялата „нощ" те не уловили нищо! „Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието. „На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи.
към текста >>

Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро.
Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието. „На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество. Това е едно разширение на съзнанието. Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене? " Те казват: „Нямаме!
към текста >>

„На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи.
Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието. „На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество. Това е едно разширение на съзнанието. Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене? " Те казват: „Нямаме! " Това изразява духовната бедност.
към текста >>

" Това изразява духовната бедност.
„На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество. Това е едно разширение на съзнанието. Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене? " Те казват: „Нямаме! " Това изразява духовната бедност. Това е една характеристика на днешната култура. Тя е бедна духовно. Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали.
към текста >>

Тя е бедна духовно.
Това е едно разширение на съзнанието. Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене? " Те казват: „Нямаме! " Това изразява духовната бедност. Това е една характеристика на днешната култура. Тя е бедна духовно. Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре. Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна.
към текста >>

Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс.
Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба. И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна?
към текста >>

35. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>

И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца".
живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение.
към текста >>

То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа.
Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен.
към текста >>

Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело.
- Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
към текста >>

Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
към текста >>

„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото".
Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
към текста >>

Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен.
То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
към текста >>

Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори.
към текста >>

То трябва да се одухотвори.
Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението.
към текста >>

Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа.
Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми.
към текста >>

- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
към текста >>

Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението.
То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки.
към текста >>

За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма.
Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма.
към текста >>

Духът е, който твори всички форми.
Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век".
към текста >>

Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
към текста >>

Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството.
към текста >>

Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>

В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава.
към текста >>

духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
към текста >>

Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик".
Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка.
към текста >>

Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища.
Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
към текста >>

Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония.
Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура.
към текста >>

Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния.
Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура. Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи.
към текста >>

Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

36. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен.
Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина.
към текста >>

Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието.
Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
към текста >>

Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
към текста >>

37. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна.
към текста >>

Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата.
Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му. А само между плешките той имал слабо, уязвимо место, защото когато се къпел в кръвта на дракона, един липов лист паднал върху това место на тялото му. Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место. Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната дреха.
към текста >>

38. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта.
Ето защо, с право някои наричат съвременните християнски народи цивилизовани варвари. И наисти¬на, въпреки своята просвета, въпреки своята наука, изкуства, тех¬ника, днешните хора си остават отвътре варвари. Низшето естество у човека, независимо от всички присадки, се проявява с всичка сила у него. Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт. В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
към текста >>

А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта.
Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт. В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса.
към текста >>

Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа.
За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот.
към текста >>

Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса.
А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата".
към текста >>

И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
към текста >>

Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето".
към текста >>

С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух.
Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора.
към текста >>

В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа.
Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието. Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа.
към текста >>

Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа.
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието. Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа. Този път трябва всеки човек сам да извърви. Ето защо, никой не трябва да очаква други да „оправят света, други да работят за неговото и общо повдигане. Всеки трябва да работи сам за своето повдигане. И това е негли най доброто, което той може да до¬принесе за общото благо, за общия подем на човечеството. И наи¬стина, опитът показва, че въпреки всичкия натиск, който обикновено се упражнява върху човека при неговото възпитание, в края на краищата неговото повдигане зависи от него самия.
към текста >>

39. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете?
СТАРИТE ПРЕДАНИЯ Едно от главните обвинения, които еврейските книжници и законници са отправяли към Христа е било, че той не спазвал древните предания. Спомняте си въпроса, който му задават при един от случаите, когато учениците Христови нарушават старото предание: "Защо учениците ти ядат, без да си мият ръцете? " А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос.
към текста >>

Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика.
Ала от гледище на космичното съзнание, от гледище на върховния закон на живота - Любовта, всичко в природата, всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, си има свой смисъл, своя ценност, свое предназначение, а следователно и пълно право на съществувание. Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага. Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат.
към текста >>

Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит.
Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага. Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто.
към текста >>

По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто. По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>

40. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние виждаме всичкия този стремеж всред човечеството към светлината, към знанието, към духовния живот!
Не липсват добри желания, не липсват светли умове, не липсват постижения на техниката и науката. Напротив, всичко е в своя разгар, като че ли всичко, което светът може да роди, си е дало среща за една мощна манифестация. Ние виждаме, наред с превъоръжаването, Айнщайн в Америка да патентова вече 72 открития, които могат да внесат обрат в много отрасли на съвременния живот. Маса учени работят върху телевизията, други замислят наново опити за завладяването на междузвездното пространство, за завладяване полюсите на земята. С хиляди и хиляди други работници в полето на науката, се ровят и работят да открият методи за no-големи земеделски придобивки, за откриване и използване на земните богатства, един вид за създаване благосъстояние на хората върху земята, за подобрение на живота. Ние виждаме всичкия този стремеж всред човечеството към светлината, към знанието, към духовния живот! Едва ли има нещо по-хубаво от това! Ала във всичкото това културно напрежение, има едно дълбоко неспокойствие. Това неспокойствие се явява като гротескен, дисхармоничен фон в творческата картина на съвременния живот. Дали всичките културни блага, сътворени от големите умове на човечеството вчера и днес, няма да бъдат утре жалки развалини и пепелища, каквото виждаме днес в столицата на обезумяла Испания - Мадрид! Ето орнаментът на съвременното творчество, на пулса на живота.
към текста >>

Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"!
Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси. Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки човек. Трудно е да се посочи днес път на света, на хората. Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване. Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"! Това е нещо чуждо за всички хора днес. Светът живее с традицията на миналото. Народите - това е тяхното минало, традицията е, която ги определя като народи със свой лик и облик. Как можеш да кажеш на хората, че традицията, това тяхно "собствено*, характерно, е което ги спъва и отнема от тях всяка човечна мисъл, всяко благородно дело и проява? Днес не можеш проведе една свободна мисъл.
към текста >>

Освобождението от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския човек - най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството.
Днес не можеш проведе свободна мисъл по простата причина, че хората живеят и са пропити от конформизма, от онова чувство да съгласуваш своите мисли, чувства и прояви с официално приетото, с общественото мнение. Ние говорим за пътя. За онзи път, който води към един нов живот. Живот на творчески импулси за отделната личност, живот на творчество и добруване за отделните народи, за цялото човечество. Не е ли той - пътят - в непрекъснатото освобождение на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма? Освобождението от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския човек - най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството. Това е път, здрав път към новото, към нов живот, който почива на нови основи. За него говорят днес велики Учители на човечеството.
към текста >>

41. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом".
Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек.
към текста >>

Какво е "нищи духом"?
– Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство.
към текста >>

"Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен.
– Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора.
към текста >>

Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух.
Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът.
към текста >>

Това, което не може да се изрази, то е Духът.
Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет.
към текста >>

Духът е изявление на Незнайното.
Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото. След това се изявява душата. После идва хармонията, свещеният трепет. На четвърто място е принципът на поляризирането.
към текста >>

За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух.
Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува.
към текста >>

Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това.
Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката.
към текста >>

42. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен.
Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава.
към текста >>

Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства.
в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им.
към текста >>

43. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят.
Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние.
към текста >>

Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние.
Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот?
към текста >>

И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята.
Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека. Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води.
към текста >>

Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води.
И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека. Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води. Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море?
към текста >>

Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня.
Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята.
към текста >>

Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна.
Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания? Но има една светла точка в днешната епоха! Това са новите идеи, които днес заливат света! Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна. Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя. Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа. Това е Любовта, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!
към текста >>

44. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ.
Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
към текста >>

Иисус е най-неподражаемият анархист на духа.
Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
към текста >>

Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа.
Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
към текста >>

Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си.
Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин.
към текста >>

Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората.
Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин. Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата.
към текста >>

Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път.
Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата. Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи. Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали.
към текста >>

Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим.
Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи.
към текста >>

Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях.
Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи. За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина.
към текста >>

45. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То не е външна революция, а прелом и очарование на духа.
Така мислят хората с по-ярко подчертано социално чувство и от свое гледище, по особен начин, те са прави. Прави са по две причини: най-напред поради това, че в името на християнството трудно може да организираш някое човешко общество. Християнството няма блестящи, дразнещи възпламенителния и емоционален слой на човека, лозунги. То не действува като активен подбудител към външно дело. То не служи като реактив при енергичния наплив на катаклизмите в човешкия развой. То не е външна революция, а прелом и очарование на духа. Революцията е вътрешна и лична. Втората причина да бъде то отхвърлено и наричано утопия е, че е похабено откъм официалната си страна. Всеки днес изпитва известно смущение, когато трябва да цитира най-великите слова казани в света, защото те са повтаряни само кухо, без пример и без постижения. Зад християнството, като зад параван, са се криели толкова много хищници, които в едната си ръка са държали неговото знаме, а в другата – кинжалът и примката. Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа.
към текста >>

Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>

Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери".
Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници.
към текста >>

Той не се скри и не си послужи в критичните моменти с силата на своя дух, а се остави да го приковат, за да страда по човешки.
Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния. Наведе се и уми краката на своите, за да покаже величието на своята смиреност. Той не се скри и не си послужи в критичните моменти с силата на своя дух, а се остави да го приковат, за да страда по човешки. И друг един въпрос съществува между хората: успее ли Иисус или претърпи крах? Привидно животът на тоя най-велик между първите на човечеството завърши катастрофално. От едно гледище може да се каже, че Той не бе разбран. Нещо повече, Той биде хванат и убит. Неговото дело не се прие от съществуващите тогава порядки.
към текста >>

46. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко.
Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта.
към текста >>

Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта.
На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя.
към текста >>

Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички.
Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние.
към текста >>

Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>

На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници.
към текста >>

Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е.
Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост. Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани последователи, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята. Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура.
към текста >>

Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало.
„Опълченска", № 64, София. Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий.
към текста >>

Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус. Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни.
към текста >>

Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша.
Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени.
към текста >>

Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител.
Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието.
към текста >>

47. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
към текста >>

След това следват обществените и духовно-културните му интереси.
Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове.
към текста >>

Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната?
И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости.
към текста >>

48. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух.
Но светлината, която хвърля Шпенглер върху историческите закони, не е достатъчна, за да осветли всички проблеми, които изпъкват. На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор. Културите се сменяват в безкрайния низ на вековете. Но тук нямаме едно безсмислено вълнообразно движение на възлизане и слизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво. Вярно е, че в историческия процес всяко възлизане се последва от слизане, но важно е, че гребенът на всяка нова вълна достига по-голяма височина в сравнение с предишните. От друга страна всяка нова вълна носи специфична окраска, има специфичен характер. Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова страница във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити. Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури?
към текста >>

Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво.
На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор. Културите се сменяват в безкрайния низ на вековете. Но тук нямаме едно безсмислено вълнообразно движение на възлизане и слизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво. Вярно е, че в историческия процес всяко възлизане се последва от слизане, но важно е, че гребенът на всяка нова вълна достига по-голяма височина в сравнение с предишните. От друга страна всяка нова вълна носи специфична окраска, има специфичен характер. Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова страница във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити. Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури? Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми.
към текста >>

Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък.
известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък. Това е една от причините за загиване на миналите култури. Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата. Трябва да се знаят великите закони, по които се развиват както отделният индивид, тъй и цели общества, народи, култури или раси. Можем даже да прокараме известна аналогия между процесите в разните природни царства. Напр. когато листата пожълтеят и окапят, някой може да помисли, че всичко е свършено.
към текста >>

Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи.
След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота. Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват.
към текста >>

Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите.
Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна. Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват. Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва." И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите. И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония. И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него.
към текста >>

49. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова.
Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват.
към текста >>

Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност.
А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне.
към текста >>

При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа.
Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм.
към текста >>

И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание.
Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух.
към текста >>

Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух.
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос.
към текста >>

Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя.
Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига. Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
към текста >>

До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа.
Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
към текста >>

Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
към текста >>

В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
към текста >>

В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>

Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото.
Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух.
към текста >>

Ала във всичко това е Христовият дух.
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух. Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята. Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта. Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия.
към текста >>

Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта.
Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух. Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята. Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта. Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува.
към текста >>

- В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството.
Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства.
към текста >>

Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог.
Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък.
към текста >>

50. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни.
А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна.
към текста >>

Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение.
Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл.
към текста >>

– За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна.
Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа. И повдигнаха се някои от съборището и препираха се със Стефана. И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше.
към текста >>

И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше.
– За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа. И повдигнаха се някои от съборището и препираха се със Стефана. И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше. Тогаз подстрекнаха човеци да казват. Чухме го да говори думи хулни против Мойсея и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го в сборището. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето место и против Закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще развали това место и ще измени обичаите, които ни предаде Мойсей.
към текста >>

Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие.
В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията.
към текста >>

В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи?
към текста >>

Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело.
Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане.
към текста >>

Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството.
Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза.
към текста >>

Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна.
Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
към текста >>

Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел.
всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения.
към текста >>

Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност.
Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора.
към текста >>

И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора.
Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Между българските приятели Така е озаглавена статията на нашия отличен приятел, Д-р Иво Хенгстер председател на Вегетарианското д-во в Загреб, (печатана в „Vegetarizam" – 24. XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера. След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството.
към текста >>

Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Между българските приятели Така е озаглавена статията на нашия отличен приятел, Д-р Иво Хенгстер председател на Вегетарианското д-во в Загреб, (печатана в „Vegetarizam" – 24. XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера. След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп.
към текста >>

Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух.
Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са.
към текста >>

И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални.
Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души.
към текста >>

На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство.
на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика.
към текста >>

в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.
Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.
към текста >>

Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители.
Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
към текста >>

Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива.
Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език). Рига, 1939 година. Радваме се, че тая ценна книга, която съдържа основните принципи на новите идеи, е излязла на латишки. Това, което е най-нежно днес, е проникване на новите идеи всред широките маси, за да може да се подготви изграждането на новата велика култура, която иде.
към текста >>

Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов".
Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език). Рига, 1939 година. Радваме се, че тая ценна книга, която съдържа основните принципи на новите идеи, е излязла на латишки. Това, което е най-нежно днес, е проникване на новите идеи всред широките маси, за да може да се подготви изграждането на новата велика култура, която иде. И времето, когато новият живот ще се реализира, зависи от степента на събуждането на новото съзнание в човечеството.
към текста >>

Ето една книжка, от която вее духът на новото.
Детски образи от Теофана Савова. Одобрена от Министерството на народната просвета. Цена 5 лева. Стр. 32. Доставя се от авторката, квартал „Изгрев", София, или от книгоиздателство „Братство" Севлиево. Ето една книжка, от която вее духът на новото. Как цялата природа оживява с тия образи, с които е тъй богата тя! И как чрез тия образи детето се въвежда във вътрешния живот на природата и у него се събужда ново отношение към нея: към цветя, тревички, дървета, птички, пеперуди, извори и пр. Ето това са новите пътища на художественото творчество. Този нов начин на творчество въвежда читателя в храма на любовта, светлината, чистотата, радостта и свободата! Как с тия картини детето неусетно се запознава с основите на великата мъдрост!
към текста >>

52. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение.
Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение.
към текста >>

Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения.
Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена.
към текста >>

Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
към текста >>

Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение.
Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
към текста >>

С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос.
Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12).
към текста >>

Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове.
към текста >>

В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта.
Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота.
към текста >>

Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз.
Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото.
към текста >>

Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята.
За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване.
към текста >>

За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат".
В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна.
към текста >>

Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората!
Под лично благо разбираме благото не само на дадена личност, но и на по-голяма обществена единица. В обществения живот личното благо се изразява в търговията. А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал. Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците.
към текста >>

– Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха.
В обществения живот личното благо се изразява в търговията. А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал. Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност.
към текста >>

Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други.
А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал. Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта.
към текста >>

Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа.
Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал. Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи.
към текста >>

Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи.
Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите", казва великият Учител от Назарет. Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в любов, в творческа любов с другите, за него царството на небето от само себе е отворено. Това живо учение на пролет в живота, официалните представители на Христа не предадоха до ден днешен на хората. Затова те останаха до днес със своите езически нрави – мисълта само за себе си. * Изживяваме последните дни на една дълга езическа епоха, която се крие зад името на Христа и се нарича християнска.
към текста >>

53. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всички, обаче, съзнават, че въпреки хубавите писания, Христовото учение все си остава неприложено на земята.
МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение. Всички, обаче, съзнават, че въпреки хубавите писания, Христовото учение все си остава неприложено на земята. Не че не е направено нещо за неговото прилагане, но туй, което е направено, има повече подготвителен характер. Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение. Религиозните хора често споменават думата спасение. Тази дума добре подхожда на двете хилядолетия християнска култура, които са изминали досега. През това време много хора са спасени, подобно давещите се във водата.
към текста >>

Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение.
МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение. Всички, обаче, съзнават, че въпреки хубавите писания, Христовото учение все си остава неприложено на земята. Не че не е направено нещо за неговото прилагане, но туй, което е направено, има повече подготвителен характер. Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение. Религиозните хора често споменават думата спасение. Тази дума добре подхожда на двете хилядолетия християнска култура, които са изминали досега. През това време много хора са спасени, подобно давещите се във водата. Но със спасението въпросът за християнството не се разрешава. Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става.
към текста >>

Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв прогрес щяхме да направим?
Страданията, които днес преживяваме, колкото да са неприятни, са една подготовка за бъдещето. Един ден, когато съзнаем техния смисъл, ние ще ги оценим и ще благодарим, че сме минали през тях. Само чрез страданието, ние можем да разберем, какво нещо е жертвата, на която почива целият ни живот. И наистина, ако овцата не се жертва за нас, щяхме ли ние да можем да живеем? Ако житото, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем? Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв прогрес щяхме да направим? Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога.
към текста >>

Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух.
Ако си учен и в своята наука познаеш Бога, ти ще осъществиш своите идеи за твое благо и за благото на всички хора. Макар всичко да показва, че Бог се проявява във всичко, дори и там, където ние най-мъчно Го познаваме, хората все още проповядват, че Бог бил на небето. При това те имат такава материална представа за небето! Разбира се, ние няма какво да оборваме тия възгледи – толкова са разбирали хората в миналото, толкова са могли да кажат. Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина.
към текста >>

Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът.
Макар всичко да показва, че Бог се проявява във всичко, дори и там, където ние най-мъчно Го познаваме, хората все още проповядват, че Бог бил на небето. При това те имат такава материална представа за небето! Разбира се, ние няма какво да оборваме тия възгледи – толкова са разбирали хората в миналото, толкова са могли да кажат. Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи.
към текста >>

И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа.
При това те имат такава материална представа за небето! Разбира се, ние няма какво да оборваме тия възгледи – толкова са разбирали хората в миналото, толкова са могли да кажат. Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо.
към текста >>

Великото в света е Духът.
Разбира се, ние няма какво да оборваме тия възгледи – толкова са разбирали хората в миналото, толкова са могли да кажат. Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно.
към текста >>

Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен.
Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път.
към текста >>

Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи.
Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път. Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени.
към текста >>

Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път.
Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път. Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени. От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%.
към текста >>

Новото учение подразбира идването на Духа.
От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път. Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени. От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам.
към текста >>

Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени.
Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път. Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени. От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам. Той очаква да получи нещо голямо, грандиозно, без да предполага, че малкият подтик съдържа в себе си божественото.
към текста >>

Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.
От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам. Той очаква да получи нещо голямо, грандиозно, без да предполага, че малкият подтик съдържа в себе си божественото. Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.
към текста >>

54. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин".
към текста >>

е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия Христова.
Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка. Обновително движение в Холандия В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г. е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия Христова. В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища.
към текста >>

Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество.
За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища. Нейният девиз е „Бъдете човеци! " Преди години това общество създаде свое трудово училище. Основни елементи на училищната атмосфера са любовта, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта. Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения.
към текста >>

Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития.
" Преди години това общество създаде свое трудово училище. Основни елементи на училищната атмосфера са любовта, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта. Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения. Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки.
към текста >>

А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане.
Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5.
към текста >>

Да работим за пробуждането на нашит в духовни вътрешни сили: интуиция, ясновидство и пр. 7.
Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5. Нека любовта да ръководи живота, и зад всека работа да стои любовта като вдъхновителка. 6. Да работим за пробуждането на нашит в духовни вътрешни сили: интуиция, ясновидство и пр. 7. Да се реализира вътрешното обединение на всички Човешки души и да изчезнат външните д-вления. 8. Всички хора да се обичат. 9. Да работим с всички сили за великото бъдеще, което иде. Професор д-р Асен Златаров за скритите сили у човека Статията на професор д-р Асен Златаров „Скрити сили" показва как днешната наука все повече се приближава до окултната. В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат да прескочат: „По-малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук.
към текста >>

Разнообразният и ценен материал на списанието е пропит от духа на новото време.
1-3 (окт.-дек. 1940). Годишен абонамент 80 лв. Всичко на адрес: Е. Правдолюбов, бул. „Фритьоф Нансен", № 23 – София. Разнообразният и ценен материал на списанието е пропит от духа на новото време. Препоръчваме го на читателите си.
към текста >>

55. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог.
ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля. Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето.
към текста >>

Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята.
Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята?
към текста >>

Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът.
Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни. Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце". И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи?
към текста >>

Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце".
Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни. Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце". И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога.
към текста >>

Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно.
А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога.
към текста >>

Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.
Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава.
към текста >>

Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си".
Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава. Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби". Това е ясно, възвишено и практично, приложимо. Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него.
към текста >>

56. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание.
към текста >>

Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото.
Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора!
към текста >>

Те откриват дверите на духа, изворите на вечно творческия деен живот.
У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост. Това е двигателната философия на съвременния свят. И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания. Резултатът е или ликвидация със себе си или сублимация на идеи — едно ново търсене на нови устои, на истината за живота, на смисъл в живота. Истинските, искрените търсачи са все таки щастливи откривачи. Те откриват дверите на духа, изворите на вечно творческия деен живот. За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност. За него са. отворени вратите на живота за творчество и добро. Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието. Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото.
към текста >>

За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност.
Това е двигателната философия на съвременния свят. И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания. Резултатът е или ликвидация със себе си или сублимация на идеи — едно ново търсене на нови устои, на истината за живота, на смисъл в живота. Истинските, искрените търсачи са все таки щастливи откривачи. Те откриват дверите на духа, изворите на вечно творческия деен живот. За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност. За него са. отворени вратите на живота за творчество и добро. Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието. Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото. Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята?
към текста >>

Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството.
Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота. Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма.
към текста >>

То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките.
Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A.
към текста >>

Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание.
аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>

Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта.
Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма. Той работи с вътрешни мерки, произхождащи от глъбината на неговата душа и дух, от неговото преобновено творческо съзнание. Той действува всякога, всеки миг, навсякъде, дори с мълчаливото си присъствие, за претворба на живота. Той действува спонтанно, ръководен от вътрешна разумност, убеден, че хората, светът, човечеството ще минат, въпреки всичко, от безразличие към живот, „от смърт към живот", от безделие към великото дело на Духа и духовното — извор на вечната младост, огряна от мъдростта. ------------------------------------------------------- [1] A. Einstein – Mein Leensild, 1934.
към текста >>

57. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие.
Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя.
към текста >>

Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог.
Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1).
към текста >>

„Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото.
към текста >>

Духът, това е Любовта (8, 13).
„Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14).
към текста >>

Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13).
И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота.
към текста >>

До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12).
към текста >>

Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство.
към текста >>

Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
към текста >>

Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога.
към текста >>

Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
към текста >>

Христовото учение е учение на Любовта.
Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н.
към текста >>

Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му.
Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог.
към текста >>

Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно.
към текста >>

Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух.
— Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето.
към текста >>

Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7.
към текста >>

Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др.
Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I.
към текста >>

58. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие.
П. Г. П. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя. Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма близост до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим. Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И.
към текста >>

Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя. Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма близост до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим. Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот.
към текста >>

Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си.
Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год.
към текста >>

Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия.
Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост.
към текста >>

Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир.
Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува.
към текста >>

59. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът.
Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси. Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм. Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът. Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание.
към текста >>

Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му.
Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание. Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си. Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер.
към текста >>

В неговия образ сякаш е възкръснала Христовата Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста любов, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот.
Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете. В неговия образ сякаш е възкръснала Христовата Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста любов, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот. А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя. Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде".
към текста >>

60. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците.
От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите.
към текста >>

Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха.
И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога.
към текста >>

Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си.
за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане Отношенията на човека към Бога. „Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов. Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога.
към текста >>

Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2).
Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога. Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3). Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта.
към текста >>

Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят.
Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния.
към текста >>

в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света.
от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия.
към текста >>

61. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот.
към текста >>

Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши.
към текста >>

В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот.
към текста >>

Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния.
към текста >>

По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето.
Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
към текста >>

По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите.
Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека.
към текста >>

Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот.
В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето.
към текста >>

Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив?
към текста >>

Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот.
Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив.
към текста >>

Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека.
По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони.
към текста >>

Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони.
Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие.
към текста >>

Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди.
Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността.
към текста >>

А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце.
Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост.
към текста >>

Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва.
Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат. 11 глава ст. 29, 30 ст. Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва. Преведе от английски В. Н.
към текста >>

62. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта осмисля физическия и духовния живот.
Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3). Любовта осмисля физическия и духовния живот. Тя е и за млади и за стари. Докато човек е жив трябва да люби. Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова.
към текста >>

Христовото учение е за Любовта (8).
След това ще дойдат всичките й качества. Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа. Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве. Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма.
към текста >>

Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си.
Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси.
към текста >>

В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила.
Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души.
към текста >>

Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека.
В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта.
към текста >>

Духът е място на Мъдростта.
Комуто правите добро, вие сте негов ближен. Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта. Работете за своя дух и за своята душа! —за Бога и за ближния (11). Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага. Любовта се интересува само от това, дали хората я разбират и могат ли да я приложат.
към текста >>

Работете за своя дух и за своята душа!
Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта. Работете за своя дух и за своята душа! —за Бога и за ближния (11). Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага. Любовта се интересува само от това, дали хората я разбират и могат ли да я приложат. В това приложение, те ще подобрят живота си и ще бъдат доволни. Любовта крие в себе си магическата тояжка, която представя силата й.
към текста >>

Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение.
към текста >>

в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света.
Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване.
към текста >>

63. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта.
Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие.
към текста >>

Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие.
Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13).
към текста >>

Духът дава най-великото на човека.
То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6).
към текста >>

— Плодът на Духа е Любовта.
Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта.
към текста >>

Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие.
Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}.
към текста >>

Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа.
Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали.
към текста >>

В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали".
Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
към текста >>

Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*.
И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
към текста >>

Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта".
„Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
към текста >>

Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства.
Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре".
към текста >>

За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух.
Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това.
към текста >>

Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа.
Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта.
към текста >>

В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот.
Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот. Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира.
към текста >>

Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение.
1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта.
към текста >>

В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.
Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други.
към текста >>

64. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение.
След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие.
към текста >>

Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие".
И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена.
към текста >>

Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място.
С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя". В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките". Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо.
към текста >>

— Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм.
Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие?
към текста >>

65. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това значи да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем, коренен духовен преврат, да се из¬дигне до висините на Духа.
И тогава някоя най-малка външна причина може да докара болестта. Тия външни причини на болестта можем да наречем условия: такива са простуда, микроби, неправилен живот и пр.... Възможностите и условията вървят успо¬редно. Вътрешните възможности правят външните условия по-активни. Същото важи и за лекуването. За лекуването си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможностите. Това значи да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем, коренен духовен преврат, да се из¬дигне до висините на Духа. И тогава лесно могат да помогнат някои външни средства, някои външни условия. Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Учителят казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм." Долните редове ще послужат за разяснение на тия думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4х1014 в секунда; виолетовите — 7.5х1015, значи приблизително двойно повече трептения в секунда. Ултравиолетовите лъчи имат трептения 6х1015; рентгеновите лъчи — 4х1019.
към текста >>

А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов!
Те са по-дълги и по-бавни в сравнение с тия на здравия орган. На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор. Действието на този фактор се основава на следния закон: Колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова те имат по-голяма мощ, по-голяма прониквателна си¬ла и по-голямо надмощие над дългите и бавни вълни. Как се прилага действието на тия два закона при лекуване? Чрез повишаване трептенията на организма. А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов! Тогава човек ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта. Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път. Позната е една древна истина: Вярата лекува.
към текста >>

Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното: Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло.
Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път. Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав! Тая страна на вярата стана по-известна след книгата на Емил Куе: „Лекуване с вяра".Болният трябва да вярва, че е здрав, той да е уверен, че болестта му минава и че вече е минала. Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното: Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска. Че е така, това се вижда от множество опити и наблюдения. Например, във време на хипнотичен сън на едно лице написват върху ръката му с молив една дума и му казват: „В четири часа след обед на мястото на написаното ще се яви кръв". Събуждат го и в 4 часа наистина думата е вече написана с кръв на ръката му. На същия закон се основават и тъй наречените стигмати.
към текста >>

Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска.
Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав! Тая страна на вярата стана по-известна след книгата на Емил Куе: „Лекуване с вяра".Болният трябва да вярва, че е здрав, той да е уверен, че болестта му минава и че вече е минала. Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното: Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска. Че е така, това се вижда от множество опити и наблюдения. Например, във време на хипнотичен сън на едно лице написват върху ръката му с молив една дума и му казват: „В четири часа след обед на мястото на написаното ще се яви кръв". Събуждат го и в 4 часа наистина думата е вече написана с кръв на ръката му. На същия закон се основават и тъй наречените стигмати. Някои вярващи в средните векове са мислили силно върху раните и страданията Христови на кръста и живо са си представлявали тия рани.
към текста >>

Някои вярващи в средните векове са мислили силно върху раните и страданията Христови на кръста и живо са си представлявали тия рани.
Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска. Че е така, това се вижда от множество опити и наблюдения. Например, във време на хипнотичен сън на едно лице написват върху ръката му с молив една дума и му казват: „В четири часа след обед на мястото на написаното ще се яви кръв". Събуждат го и в 4 часа наистина думата е вече написана с кръв на ръката му. На същия закон се основават и тъй наречените стигмати. Някои вярващи в средните векове са мислили силно върху раните и страданията Христови на кръста и живо са си представлявали тия рани. И тия рани са се появили на същите места по тяхното тяло: ръце, крака и пр. Има много такива случаи, записани в историята. Изследователят в тая област Imbert Courbeyre е записал 321 подобни случаи. в 19 век голям шум повдигнаха стигматите на Катерина Емерих и Луиза Лато. Най-пресен е случаят с Тереза Нойман в 1926 г.
към текста >>

Тогава той може по>лесно да повиши трептенията на своя организъм чрез издигането си до висините на Духа и по-лесно може да привлече към себе си творческите вълни на космичния живот.
Разбира се, зависи от степента на неговата любов. тук говорим за космичната любов. И когато човек изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. То е причина на много болести, защото тогава човек се лишава от досег с изворите на живота и те не могат да се вливат в него, за да поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм, Колкото човек е по-напреднал, толкова по-бързо може да се излекува. Тогава той може по>лесно да повиши трептенията на своя организъм чрез издигането си до висините на Духа и по-лесно може да привлече към себе си творческите вълни на космичния живот.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно.
Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти.
към текста >>

В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека.
А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална.
към текста >>

Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек.
Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек.
към текста >>

Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека.
Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието.
към текста >>

В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това.
Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях.
към текста >>

Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света.
— Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях. трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот.
към текста >>

Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот.
Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях. трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята.
към текста >>

През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота.
Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди.
към текста >>

Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството.
През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството.
към текста >>

в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството.
Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството.
към текста >>

Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди.
През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура.
към текста >>

с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията.
Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново.
към текста >>

Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството.
Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек.
към текста >>

Разумният дух беше слязъл в човека.
В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие.
към текста >>

няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам.
Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума. Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета.
към текста >>

В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота.
Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека.
към текста >>

В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството!
Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух.
към текста >>

Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно.
В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел.
към текста >>

Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека.
В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено.
към текста >>

В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух.
В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия.
към текста >>

При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява.
Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното.
към текста >>

Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство.
Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека.
към текста >>

Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш.
Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас.
към текста >>

В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека.
Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така.
към текста >>

Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега.
От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието.
към текста >>

в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род.
В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля.
към текста >>

Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо.
Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството. Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът. То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор.
към текста >>

Остава съзнанието, в което е работил духът.
По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството. Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът. То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие.
към текста >>

Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ.
То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие. Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ. Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
към текста >>

Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие. Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ. Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
към текста >>

67. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр.
Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Оня, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие. На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили.
към текста >>

Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот!
Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница. Друг пример привежда Учителят: В Бразилия в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тия двамата парализи¬рани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата. Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот! Те не подозирали мощните сили на духа в себе си! Трети пример пак от Учителя: В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя!
към текста >>

Те не подозирали мощните сили на духа в себе си!
С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница. Друг пример привежда Учителят: В Бразилия в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тия двамата парализи¬рани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата. Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот! Те не подозирали мощните сили на духа в себе си! Трети пример пак от Учителя: В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя! " Жената отговорила: „Тогава не умирам!
към текста >>

" И наистина, с това свое желание да не умира, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.
Трети пример пак от Учителя: В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя! " Жената отговорила: „Тогава не умирам! " И наистина, с това свое желание да не умира, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Но защо човек несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта! Как става това? Именно чрез това, което Учителят нарича повишаване на трептенията. Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния.
към текста >>

Но защо човек несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта!
Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя! " Жената отговорила: „Тогава не умирам! " И наистина, с това свое желание да не умира, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Но защо човек несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта! Как става това? Именно чрез това, което Учителят нарича повишаване на трептенията. Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния. Христос прибягвал често до двата метода.
към текста >>

По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне.
Напр., при лекуването на слепородения той му намазал очите с кал и му казал: „Иди и умий се в къпалнята Силоам". И той оздравял. Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод. „При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби. За освобождение на човека от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града.
към текста >>

Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение.
Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят". Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията. Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемна любов, на светлина — състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това е именно онова молитвено състояние, което лекува! Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото!
към текста >>

Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе.
Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията. Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемна любов, на светлина — състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това е именно онова молитвено състояние, което лекува! Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото! Душата да е пълна с възторг и музика! И тогава той ще оздравее непременно. Понеже така той ще се свърже с неизчерпаемите извори на живот във всемира, ще ги привлече и те ще преорганизират материята на неговия организъм. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра!
към текста >>

68. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>

Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове.
към текста >>

Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
към текста >>

Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
към текста >>

На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове.
Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта.
към текста >>

Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
към текста >>

Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото.
Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука?
към текста >>

А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
към текста >>

Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек.
Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
към текста >>

И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
към текста >>

Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния.
Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията.
към текста >>

А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила.
В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност.
към текста >>

Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята).
И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява.
към текста >>

Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век.
Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас. Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното.
към текста >>

и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа.
Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува.
към текста >>

Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество.
към текста >>

А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога.
към текста >>

Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека.
В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството.
към текста >>

Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си.
Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията.
към текста >>

Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
към текста >>

в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията.
Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание.
към текста >>

Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството.
към текста >>

Христовата епоха започна с възкресението.
След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа.
към текста >>

Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството.
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни.
– Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни. Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание.
към текста >>

Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения.
Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята. Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде. Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат справедливо разпределени между хората, между народите на земята. Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения. Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат справедливо задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен. Да се стреми човек към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота. Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване.
към текста >>

Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване.
Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения. Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат справедливо задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен. Да се стреми човек към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота. Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване. И какво придобива човек от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли? Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята? Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие.
към текста >>

Реалното е само в духовното, което е вечно.
Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие. Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата.
към текста >>

Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене.
Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72).
към текста >>

В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството.
И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.
към текста >>

Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда.
Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).
към текста >>

В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>

" —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>

70. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица.
А днес събитията не са само дребни случки в живота. Едва ли е имало — така можем ние днешните хора да казваме — по-напрегнати години и времена от днешните. Всред бушуващите днес стихии от човешки страсти няма място за „утопии". „Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето девизът на всеки дребен жител по земята, що се нарича човек. И все пак, всред вихъра на разгорещените страсти има и утописти и те са доста много. Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица. Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло.
към текста >>

Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита.
Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая.
към текста >>

Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък.
На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
към текста >>

По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора?
Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост. Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим. Никой от тия, които са създали някакво учение за етика и социалност, не са отишли по-далеч от Христа. Каквото и учение за доброто и да създадете, пак ще се върнете при Христа — при любовта. „Любовта ражда доброто", казва Учителят. По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора? Наистина, днешният човек още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае. А щом ги знае, това показва, че те ще отидат още по-надолу и ще завладеят с време, с поколения целия му живот и естество. А пътят седи в съзнанието и работата, невидимата неусетната работа на всички големи идеалисти през вековете от две хиляди години насам. И тия всички идейни хора през своето време са бивали наричани утописти и са бивали осмивани. Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро.
към текста >>

И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води".
Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде. И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки човек, общества и народи. А доброто се ражда само от Любовта, — най-великата „утопия", най-великата и единствена Реалност. И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват. Символ, който ще се реализира. Защото е невъзможно, казва Учителят, да се помисли и изкаже нещо, което е нереализуемо и което не съществува. А реалност, „сега е" действителност за тия, които живеят и се движат в любовта, в която е вечно новият живот.
към текста >>

71. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той е работил там в духа на любовта.
Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А. Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Атмосферата в училището била радостта. На следната година го преместили на друго място. Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото село.
към текста >>

„За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта.
Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи." (Следва.)
към текста >>

72. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване.
Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр.
към текста >>

А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот.
Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се.
към текста >>

Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната.
Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение.
към текста >>

73. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши.
към текста >>

6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи.
към текста >>

Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа.
В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила.
към текста >>

Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот.
„Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила.
към текста >>

За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение.
Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите". За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена.
към текста >>

Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика.
После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението.
към текста >>

Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът.
А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата.
към текста >>

Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство.
Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта.
към текста >>

В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта.
Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва.
към текста >>

Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя.
Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много.
към текста >>

За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености.
Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж.
към текста >>

Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те.
към текста >>

Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност.
към текста >>

Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима.
Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида.
към текста >>

В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност.
Физиците и астрономите не държат сметка за метапсихичните явления. Телепатията е, обаче, един непосредствен от наблюдението факт. Ако се открие един ден, че мисълта се разпространява в пространството, както светлината, нашит идеи по отношение строежа на Вселената трябва да бъдат променени. Но ние сме далеч да бъдем сигурни, че телепатичните явления се дължат на разпространението в пространството на един физичен агент. Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение. В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност. Той се намира, прочее, едновременно в материалния свят и другаде. Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето. Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето.
към текста >>

Духовната личност е по-малко проявена от органната личност.
Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила.
към текста >>

Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи.
Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
към текста >>

Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани.
Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите.
към текста >>

Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно.
При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености?
към текста >>

От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека.
Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят.
към текста >>

Човек започва да живее един духовен живот.
234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране.
към текста >>

— А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености?
Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота.
към текста >>

В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят.
От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива.
към текста >>

Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране.
Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата.
към текста >>

Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече.
Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов.
към текста >>

Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове.
Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания.
към текста >>

С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл.
Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората.
към текста >>

Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов.
Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли.
към текста >>

Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли. Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
към текста >>

74. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец".
И няма какво да го убеждаваме! Съвременният човек, все пак, познава едно техническо-практическо съвършенство, до което достигат някои хора чрез сръчност, чрез упражнение или умствено-мисловна практика. Това е виртуозността и изобретателността на днешните хора по много специални въпроси и области на живота. Ала в съвсем друг смисъл казва Христос тези думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината.
към текста >>

В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на Христовата мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени".
Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови. Те са единствени в цялата религиозно-философска мисъл до Христа и след Него. В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на Христовата мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени". В началото на главата, от 3 до 12 стих включително, Христос ни разкрива тайната на блаженствата. Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват заради правдата, защото те ще се наситят.
към текста >>

Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.
В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови. Те са единствени в цялата религиозно-философска мисъл до Христа и след Него. В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на Христовата мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени". В началото на главата, от 3 до 12 стих включително, Христос ни разкрива тайната на блаженствата. Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват заради правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.
към текста >>

С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа.
Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство.
към текста >>

Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние.
Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство.
към текста >>

И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина".
Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)".
към текста >>

По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство.
Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай. А пък аз ви казвам, че който се гневи на брата си, ще бъде повинен на съд; и който му рече лоша дума, ще бъде повинен пред обществото, а който му рече: безумни, ще бъде повинен за пъкъла. Затова преди да се явиш пред Бога, помири се и се спогоди с брата си и противника си, за да не попаднеш в тъмница. Защото няма да излезеш от нея, докато не изплатиш всичко — до като не обикнеш ближния си в пълнота” (21 — 26 ст.
към текста >>

В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време.
По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света".
към текста >>

Първата част включва еволюцията на духа.
Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек.
към текста >>

Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите.
Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца.
към текста >>

Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си.
Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога.
към текста >>

Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си!
И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си. Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи Любовта, той е съвършен". Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство? Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си! Защото само в любовта е съвършенството. И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса. Така съвършено завършва вечната проповед на планината, която е жива и важна през всички времена от живота на човечеството. Защото тя ни показва пътя към Бога, в който път е съвършенството.
към текста >>

75. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време.
Елисавета Кидалова СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ В една своя беседа Учителят на Всемирното Бяло Братство казва: „Много окултисти смятат себе си за окултни ученици, но в действителност те са само кандидати за окултни ученици". Окултната наука, която е една, през разни времена е била давана под разни аспекти, т.е. произлизала е от различни школи, но всички тия школи имат един възвишен извор, от който си водят началото. Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания.
към текста >>

Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение.
Елисавета Кидалова СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ В една своя беседа Учителят на Всемирното Бяло Братство казва: „Много окултисти смятат себе си за окултни ученици, но в действителност те са само кандидати за окултни ученици". Окултната наука, която е една, през разни времена е била давана под разни аспекти, т.е. произлизала е от различни школи, но всички тия школи имат един възвишен извор, от който си водят началото. Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот.
към текста >>

Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв.
произлизала е от различни школи, но всички тия школи имат един възвишен извор, от който си водят началото. Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия.
към текста >>

А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания.
Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици.
към текста >>

Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот.
Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението.
към текста >>

При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици.
А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението. Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта. Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва.
към текста >>

Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението.
Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението. Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта. Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия.
към текста >>

Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта.
Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението. Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта. Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия. В тях кандидатът не се подлага на никакви изпитания и от него не изискват никакви особени вътрешни морални качества.
към текста >>

Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество.
Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението. Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта. Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия. В тях кандидатът не се подлага на никакви изпитания и от него не изискват никакви особени вътрешни морални качества. Тия общества са като инструменти за сеене на духовни идеи и окултно знание. Но отговорността затова с нищо не е по-малка. Всеки човек вътрешно отговаря пред Бога и пред Невидимия свят за това, как е употребил придобитото знание.
към текста >>

Тия общества са като инструменти за сеене на духовни идеи и окултно знание.
Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия. В тях кандидатът не се подлага на никакви изпитания и от него не изискват никакви особени вътрешни морални качества. Тия общества са като инструменти за сеене на духовни идеи и окултно знание. Но отговорността затова с нищо не е по-малка. Всеки човек вътрешно отговаря пред Бога и пред Невидимия свят за това, как е употребил придобитото знание. У мнозина, които сега посещават окултни общества и дори стоят някъде и на челно място в тях, вътрешният храм въобще не е отворен. Учителят е излязъл пред тях, но е затворил пред тях вратата на храма и ги е върнал назад. Макар че тия хора четат окултни книги и посещават лекции, това не ги ползува.
към текста >>

Затова и сега се явява в сила законът на Духовния свят, че никой не може да проникне със сила във вратата, на чийто праг стои драконът, който пази окултната истина от невежите.
У мнозина, които сега посещават окултни общества и дори стоят някъде и на челно място в тях, вътрешният храм въобще не е отворен. Учителят е излязъл пред тях, но е затворил пред тях вратата на храма и ги е върнал назад. Макар че тия хора четат окултни книги и посещават лекции, това не ги ползува. Те са натоварени със знания, които те не могат да употребят и които не ги правят по-добри, по-възвишени и по-благородни от посредствените, обикновени хора Други истински търсят знание, но тяхната ограниченост не им дава възможност да станат истински окултни ученици и те са затворени в кръга на сектантското разбиране на Истината. Затова и сега пътят на окултния ученик остава тежък път и в храма на истинската Мъдрост се влиза трудно, макар че кандидати има много повече. Затова и сега се явява в сила законът на Духовния свят, че никой не може да проникне със сила във вратата, на чийто праг стои драконът, който пази окултната истина от невежите. Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили.
към текста >>

Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро.
Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление. Не е далече времето, когато в аристократическите салони, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси.
към текста >>

Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността.
Повечето от тях още не бяха готови да станат истински окултни ученици и гледаха на работата на тия общества, както и на работата във всички обикновени материалистични общества — научни, литературни, музикални и др.. Държеше се повече сметка за придобитото интелектуално знание и окултна образованост, отколкото за моралните качества на личностите, които бяха членове на тия общества. Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика. Както всички професионалисти, те създадоха свои корпорации и ревниво гледаха на влизането в техния кръг на ония лица, конто според тяхното мнение нямаха „класично" окултно знание. Тая детинска работа, може би, е била потребна за онова време, тъй като човечеството не можеше веднага да се отдели от интелектуалното схващане на нещата и окултната наука, както и всека друга наука, трябваше да премине през интелектуалната фаза на своето развитие, т.е. да влезне в мозъка на хората и да бъде призната. Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността. Според това, променя се и работата и задачата на окултните общества. От окултистите сега се иска да изпълняват онова, което знаят. Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо. Теоретичното знание има значение само тогава, когато то дава възможност на човека да работи върху своето усъвършенствуване и да помага на другите хора, като им носи знание, което той сам е придобил. Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане.
към текста >>

76. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления.
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си?
към текста >>

- личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили.
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето.
към текста >>

Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си?
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина.
към текста >>

В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното.
Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
към текста >>

Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване.
Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи.
към текста >>

Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот.
Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е.
към текста >>

И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е.
Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит. Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока.
към текста >>

В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е.
- Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит. Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е.
към текста >>

Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане.
", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух.
към текста >>

Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух.
Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори.
към текста >>

Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание.
Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа.
към текста >>

T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината.
За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия.
към текста >>

А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината.
Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее.
към текста >>

И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека!
И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.
към текста >>

T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител.
Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса.
към текста >>

Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности.
Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто.
към текста >>

Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.
Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват.
към текста >>

В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората.
Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание. Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа.
към текста >>

Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа.
В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез koumo предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават.
към текста >>

Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината.
в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички.
към текста >>

и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа.
Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината.
към текста >>

Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички.
Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
към текста >>

Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа.
Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания.
към текста >>

През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина.
Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството.
към текста >>

През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания.
Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях.
към текста >>

Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото.
Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г.
към текста >>

земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството.
През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна.
към текста >>

Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях.
През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание.
към текста >>

Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията.
Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка.
към текста >>

За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота.
Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите.
към текста >>

Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите.
Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога.
към текста >>

По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки.
На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е.
към текста >>

Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка.
Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота.
към текста >>

да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота.
Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота. Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звучението на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение наСловото като музикален процес. И ако сега погледнем към посятото в началото семе, ще видим как то е пуснало вече първите си две листенца и се е отправило нагоре към светлината. Поради общата тежка атмосфера, която Първата световна война създава, годишните среши на Веригата не се провеждат през военните години.
към текста >>

Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г.
Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звучението на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение наСловото като музикален процес. И ако сега погледнем към посятото в началото семе, ще видим как то е пуснало вече първите си две листенца и се е отправило нагоре към светлината. Поради общата тежка атмосфера, която Първата световна война създава, годишните среши на Веригата не се провеждат през военните години. Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина.
към текста >>

Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина.
Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия.
към текста >>

То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло.
Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори. На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот.
към текста >>

Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина.
На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си. Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя?
към текста >>

Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж.
До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване.
към текста >>

Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г.
Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички.
към текста >>

Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване.
Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас.
към текста >>

При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото.
А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука.
към текста >>

Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата.
Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно.
към текста >>

Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления.
Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце. Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт.
към текста >>

Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ.
Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото.
към текста >>

В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство.
Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите.
към текста >>

Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем.
Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи!
към текста >>

То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.
В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо!
към текста >>

Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите.
2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит.
към текста >>

На изпит по духовно виждане.
Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни! Милка Кралева 1 Ев. Йоана 16:12,13 2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември
към текста >>

Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни!
Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни! Милка Кралева 1 Ев. Йоана 16:12,13 2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември
към текста >>

77. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят.
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го!
към текста >>

Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение.
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне.
към текста >>

АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го!
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне. Христос е в България между вас и с вас.
към текста >>

Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане.
Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението си. АВГУСТ 1912, Велико Търново Който иска да дойде между нас, пека се изуе, и нека се приближи. T03и, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна. Главата на Бялото Братство е Христос. Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър.
към текста >>

АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове.
Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове.
към текста >>

Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път.
Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.
към текста >>

Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите.
T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало.
към текста >>

Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове.
T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие.
към текста >>

От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те.
Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите.
към текста >>

Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове.
АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
към текста >>

Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде.
към текста >>

Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас.
Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа.
към текста >>

Това е учението Христово.
Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но какви ще ви намери? Аз казвам, и ще продължавам да казвам, че говоря това, което ми диктува този, който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако и вие не ме искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате.
към текста >>

Енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят.
Понеже хората в неговото време не бяха готови, той даде образите в притчи, 3а да се запазят 3а нашето време. Ако Христос дойде сега няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори 3а други работи. Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, сте вие, които сега трябва да Го разберете. Тогавашното учение на Христа е основа 3а сегашното, което ще говори на света, и затова именно тези форми, които са работа на вашия мозък ще претърпят известни промени. Енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. На физическото поле пие черпим енергия, 3а да работим горе. Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят, и ако не може една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Новата религия е учението на Христа на физическото поле, и то е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията Поезията, това е ритъм, в музиката това е съзвучието, а в чисто физическия свят това е външната красота.
към текста >>

Трябва да се върнем към истинското Христово учение.
Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят, и ако не може една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Новата религия е учението на Христа на физическото поле, и то е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията Поезията, това е ритъм, в музиката това е съзвучието, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна па религията, па която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а в тях е станало обезформяне на красивите форми, израждане на религиозните идеи. Трябва да се върнем към истинското Христово учение.
към текста >>

78. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме.
към текста >>

И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството?
към текста >>

Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света.
Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? - Той е учил тази велика идея на новото човечество. Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството.
към текста >>

79. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чрез писмата си той е внасял импулс към възвишен живот, за да се развият духовните им качества.
ПИСМАТА Писмата на Учителя са били основен метод за връзка с учениците през първите години. Чрез писмата си той е внасял импулс към възвишен живот, за да се развият духовните им качества. Същевременно, всеки един от учениците отговаряйки на тези пълни с любов и подкрепа писма, е ангажирал съзнанието си с онези особено важни за индивидуалното му развитие въпроси, които Учителят му е поставял. С писмата си Учителят е упътвал, насърчавал и просветлявал. Чрез тях някъде дълбоко в душите на учениците му е започвала да звучи мелодията на Новото. ТРИ ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ София, 25 април 1906 г. Любезни Г-н Ватев, Получих Вашето писмо.
към текста >>

Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина?
ТРИ ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ София, 25 април 1906 г. Любезни Г-н Ватев, Получих Вашето писмо. Аз ви питам - имате ли дълбокото желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска? Имайте предвид, че Господ не е человек. Той се от зло не изкушава. Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.
към текста >>

Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи?
Любезни Г-н Ватев, Получих Вашето писмо. Аз ви питам - имате ли дълбокото желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска? Имайте предвид, че Господ не е человек. Той се от зло не изкушава. Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога.
към текста >>

Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят.
Аз ви питам - имате ли дълбокото желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска? Имайте предвид, че Господ не е человек. Той се от зло не изкушава. Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате -на едного говори майката Господня, на другиго - Христос.
към текста >>

Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си?
Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате -на едного говори майката Господня, на другиго - Христос. Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека. Предупреждавам ви всички ви да не маряте Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист, на крамоли. Той е Бог на всяка благодат и милост На лъжата, каквото име и да се тури, тя си е все лъжа.
към текста >>

Дали светлите чисти духове са един против друг?
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате -на едного говори майката Господня, на другиго - Христос. Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека. Предупреждавам ви всички ви да не маряте Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист, на крамоли. Той е Бог на всяка благодат и милост На лъжата, каквото име и да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
към текста >>

Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова.
Да поясня: -Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света? Знаете, че сега Небето всинца претегля и се изпитват сърцата ви. Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой, Отец е Виделина и в Него няма тъмнина Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш: П.
към текста >>

Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света? Знаете, че сега Небето всинца претегля и се изпитват сърцата ви. Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой, Отец е Виделина и в Него няма тъмнина Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш: П. К Дънов Търново, 18.XI.1913 г. Л.П., Получих твоето писмо.
към текста >>

Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие.
Вам Ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите, за сега, в тоя Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие. Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането.
към текста >>

Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот.
Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа.
към текста >>

Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът".
Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот.
към текста >>

Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да ви посоча где почива злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха. Първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всички вълци, от вторите -всички овце, а от третите - всички човеци.
към текста >>

Попова, Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа Само така животът придобива смисъл Необходимо е ръководството на Духа.
Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01. 1918 г. Любезна Здр. Попова, Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа Само така животът придобива смисъл Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълни всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще обработват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира. Надеждата - с всички хора и добри души, от там начева, а Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят. Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов.
към текста >>

80. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване.
МОЛИТВАТА За да проникне човек в тайните на Битието, за да навлезе в дълбочините на Познанието, нужно е той да има връзка с Първата Причина, връзка с Бога. Тази връзка именно е молитвата. Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото. ОБЩЕНИЕ С БОГА Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е.
към текста >>

Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото.
МОЛИТВАТА За да проникне човек в тайните на Битието, за да навлезе в дълбочините на Познанието, нужно е той да има връзка с Първата Причина, връзка с Бога. Тази връзка именно е молитвата. Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото. ОБЩЕНИЕ С БОГА Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота.
към текста >>

Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл.
Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото. ОБЩЕНИЕ С БОГА Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина - немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва. Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно.
към текста >>

Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им.
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете да се молите като мене.
към текста >>

Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.
Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого, как да се моли. Защо? -Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата.
към текста >>

И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим!
- Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Казвам, всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в Зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигнели това, той няма да забележи, как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота.
към текста >>

" Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
Животът се заключава, именно, в молитвата Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Казвам, всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в Зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигнели това, той няма да забележи, как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове.
към текста >>

Той Вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.
Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек Всичко оживява. Той Вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота. Молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре, към този, който ни е дал всички блага.
към текста >>

Наука без литва отегчава човека, религия без молитва отегчава човека, любов без молитва отегчава човека, ядене без молитва отегчава човека Всичко, което се Върши без молитва, е тягостно за човешкия дух.
Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре, към този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през Всичкото време радостни и весели и ще чувствуваше присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без литва отегчава човека, религия без молитва отегчава човека, любов без молитва отегчава човека, ядене без молитва отегчава човека Всичко, което се Върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много Взискателни в молитвата си, тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувствуват в дадения момент След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Казвате: накъде трябва да се обръщаме като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога.
към текста >>

В такъв случай, мистичната страна на молитвата се Заключава в това, човек да схване този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към когото всички се отправят в този момент.
И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем, какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живота, когато всички същества, от най-малките до най-големите отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се Заключава в това, човек да схване този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към когото всички се отправят в този момент. При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима Сега, нека Всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Tози, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена; за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се разбиваме съобразно Неговата воля. Беседа от Учителя, държана на 23 ноември 1930 година, 9 ч.
към текста >>

81. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
към текста >>

КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА.
Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека!
към текста >>

ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е.
Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина.
към текста >>

СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива.
УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият Закон - на противоположностите - това е Законът на земята, на органическият свят, на плътта. Когато съвременните общества разберат дълбокият смисъл на тия два закона, тогава светът коренно ще се оправи*** 3. СИЛА И ЖИВОТ СОЛТА Трета серия (София, 1917-1919) "Вие сте солта на земята, а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли?
към текста >>

Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля.
За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците" /Ев. от Матея 5:13/ "Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички хора, у които е пробудено това съзнание са солта на земята. *** 4. СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото.
към текста >>

НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина.
към текста >>

от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия.
ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре.
към текста >>

ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев.
от Иоана 18: 37/ - Това, което съживява човека, то е Истината. Истината може да се определи като права насока в живота. Всеки трябва да каже "Aз за това се родих." - Защо? -За да живея в ред и порядък "Aз за това се родих." - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.*** 10. ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев. от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. T0зU е изходният път в живота. Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11.
към текста >>

- Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа.
НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА Десета серия / II том София, 1927-1928 Ако разглеждат нещата само в техния буквален смисъл, хората могат да дойдат до ред заблуждения. Запример, казано е в Писанието "Ни мъж, обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа." /Първо послание към коринтяните 11:11/ Tози стих представя само външната страна на въпроса. Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев.
към текста >>

Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15.
Запример, казано е в Писанието "Ни мъж, обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа." /Първо послание към коринтяните 11:11/ Tози стих представя само външната страна на въпроса. Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното.
към текста >>

от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното.
Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Дето има съдба има и разумност Дето има разумност там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.*** 17. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ Дванадесета серия / I том София, 1929 Думите "Учителю благи" са много силни.
към текста >>

Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието.
към текста >>

ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца.
Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30.
към текста >>

Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил Те работят за създаването на новия живот Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества - работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа в човешкия ум, сърце и воля.*** 34.
Тя разрешава всички кардинални въпроси.*** 33. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ София, 1930 "И когато се свечери, слязоха учениците му на морето." /Ев. от Иоана 6:16/ Какво отношение има между слизането на учениците на морето, и расте-нето? В растенето се крият условия за превръщане на енергиите. Така природата иска да внесе в живота на човека този стремеж, който някога е имал. Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил Те работят за създаването на новия живот Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества - работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа в човешкия ум, сърце и воля.*** 34. НОВАТА ЕВА. ИЗДИГНЕТЕ ЖЕНАТА София, 1931 Съществува един важен закон, който всеки трябва да има пред вид. Tози закон е следният когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче, ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално. Следователно, жената е в сила да повдигне и да събори мъжа.
към текста >>

82. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи.
Тя е символ на младостта и знанието, т.е. на любовта и мъдростта. Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и на знанието. Тя е най-скъпата дреха на живота.*** 5. УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време.
към текста >>

ТОЙ СЪЗДАВА V година / I том София, 1936-1937 Кой е главният работник за създаване на духовното тяло, наречено неръкотворно?
Не е така. Много време ще учи той, докато при-добие нещо ценно. Училището е съществувало преди вас, ще съществува и след вас. То няма да се измени нито на йота. Вие трябва да се измените, да се нагодите на неговата програма и да учите.*** 9. ТОЙ СЪЗДАВА V година / I том София, 1936-1937 Кой е главният работник за създаване на духовното тяло, наречено неръкотворно? - Бог. Той е създал това тяло за жилище на душата. Чрез това тяло душата расте и се развива затова трябва да и съдействувате. Така вие постоянно ще се изменяте и ще изучавате законите на живота. Ако не познавате тия закони и себе си няма да познаете.
към текста >>

83. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа.
Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та.
към текста >>

Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината.
Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно.
към текста >>

За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство.
към текста >>

Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение.
Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си. Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Някой свърши с отличие медицина, право, естествени науки или музика.
към текста >>

Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така.
Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с любов. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш.
към текста >>

84. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Да опитате Христовата Любов?
Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием.
към текста >>

Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство.
Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием. Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос. И той разполага с богатство - живота, който е вложен в него.
към текста >>

Затова, мислете единствено върху онова, което великото Начало в живота е създало; мислете за звездите, за слънцето, за небето, за чистия въздух, за чистата вода, за храната, за растенията и животните, за човека.
Не туряйте в ума си никаква отрицателна мисъл. Какво ще ви допринесат отрицателните мисли? - Нищо. Какво ще ви допринесе мисълта, че този мъж е лош, или че тази жена е лоша? - Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което великото Начало в живота е създало; мислете за звездите, за слънцето, за небето, за чистия въздух, за чистата вода, за храната, за растенията и животните, за човека. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човек. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка. Минават двама селяни през гората, намират нещо в една торба и започват да го делят. Единият казва: Аз ще взема този предмет, на мене се пада той. Другият казва: Аз ще го взема; по-стар съм от тебе.
към текста >>

Мислете за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа и вашия дух!
Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стоя-на, Драгана? Трябва ли заради тях да из-губите своя мир? Какво правят те, как мислят, това е тяхна работа. На вас предстои само да мислите. Мислете за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа и вашия дух! Мислете за благата,които ви са дадени! Мислете за велико-то, за красивото поне 35 г. наред, ако искате да станете търпеливи. Търпелив е онзи човек, който мисли; който не мисли, той не е търпелив. Без мисъл няма сполука.
към текста >>

85. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание!
ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света.
към текста >>

Това е Духът!
ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. ... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение.
към текста >>

" ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си.
Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. ... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. ... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството.
към текста >>

... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството.
" ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. ... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. ... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на Новата етика. ... Новото учение седи в това да примирим живота със смъртта. Животът седи по-високо от смъртта. Светлината е по-силна от тъмнината.
към текста >>

Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика.
... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. ... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на Новата етика. ... Новото учение седи в това да примирим живота със смъртта. Животът седи по-високо от смъртта. Светлината е по-силна от тъмнината. Всички добродетели са по-силни от недостатъците.
към текста >>

Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на Новата етика.
Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. ... Както Христовото учение има своя етика, така и Новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на Новата етика. ... Новото учение седи в това да примирим живота със смъртта. Животът седи по-високо от смъртта. Светлината е по-силна от тъмнината. Всички добродетели са по-силни от недостатъците. ... В новото учение ще държите онези методи, които природата има.
към текста >>

Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал.
Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана. Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тази мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение,ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си,всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа.Ето защо, ако излезеш сутрин рано, да посрещнеш слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината.
към текста >>

Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.
Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тази мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение,ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си,всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа.Ето защо, ако излезеш сутрин рано, да посрещнеш слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на слънцето.
към текста >>

На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи.
След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек природата пише: От тебе човек няма да стане! Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в живота.
към текста >>

86. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И културата,правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух.
БРАТ П0 УБЕЖДЕНИЕ Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите,че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е всемирното Бяло Братство.всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата,правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята,тия велики Бели братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им им е дадена от Бялото Братство.
към текста >>

И всичко това го праби не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
Бялото братство не е нещо видимо, то не е секта,не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това което имаме не е братство. В една от миналите си беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал, както себе си. И всичко това го праби не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико всемирно Братство. Всички тия братя, които работят, те са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се “Братя на Любовта ”. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се “Братя на Мъдростта”. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството.
към текста >>

Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се “Братя на Любовта ”. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се “Братя на Мъдростта”. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат “Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат “Братя на Справедливостта ” които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат “Братя на Добродетелта”. Други се наричат “Братя на Красотата”. И най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя.
към текста >>

Вие, служители Христови, Негови ученици, които го обичате, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божии, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия братя това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието “Бял Брат”. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: “Изуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято”. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят. Вие, служители Христови, Негови ученици, които го обичате, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божии, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на любовта. Показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче, искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще,защото животът е сега. Аз бих желал, сегашните млади и стари: млади в любовта, а стари в мъдростта, да бъдат запалени въглени!
към текста >>

Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят.
По любов не можем ли да решим задачите? Туй което един човек не може да направи, двама могат да го направят. Туй което двама души не могат да направят, трима души ще могат да го направят. Туй което трима не могат, четирима ще могат. Туй което четирима не могат петима, стотина, 1000, 10000, 100000, милиони хора, съединени в едно, могат да го направят. Всички хора, цялото човечество, съединени в едно, под светлината на този Божествен Дух, всичко могат да направят. Питам тогава: какво трябва да чакаме ние? Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя за пример, като наблюдавам хората и чета мислите им.
към текста >>

И когато срещна някого, когото обичам, ще искам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща.
Правдата аз я разбирам съвсем друго яче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност, и аз да зная, че към всички постъпвам тъй както и към себе си. Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще искам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: братко, радвам се ,че те срещнах, радвам се , че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека да се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява, както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме, както се радваме на една хубава ябълка, както се радваме на един хубав извор,при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко, ние казваме: е като отидем на онзи свят!
към текста >>

87. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно.
Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право?
към текста >>

И тъй въоръжен с Христовия ключ: “От плодовете/делата/ им ще ги познаете”, аз отидох на събора им без всяко предубеждение, да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина.
Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй въоръжен с Христовия ключ: “От плодовете/делата/ им ще ги познаете”, аз отидох на събора им без всяко предубеждение, да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Стоян Ватралски Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, моите читатели. Аз само ще ви кажа какво видях и чух, и как аз разбирам видяното и чутото. По външен изглед хора като хора, граждани и селяни. Но пак имаше и очебийна разлика.
към текста >>

88. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя.
ПРОЛОГ Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование.
към текста >>

заминал за Киев да следва Духовна семинария.
Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище.
към текста >>

Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност.
Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им.
към текста >>

В това положение той не паднал духом.
Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им. Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г.
към текста >>

В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др.
Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
към текста >>

Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот.
д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
към текста >>

Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема.
Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности.
към текста >>

Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
към текста >>

Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи.
че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.
към текста >>

Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие.
Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко. Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие. Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията. Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г.
към текста >>

При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов.
Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г.
към текста >>

Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот.
Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя.
към текста >>

той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване.
На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------ * обръжвам - въоръжавам (остар.) ** Из сп.
към текста >>

В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов.
Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------ * обръжвам - въоръжавам (остар.) ** Из сп. “Нова светлина” кн. 3-4, година V
към текста >>

89. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми.
В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици.
към текста >>

В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми.
Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят.
към текста >>

С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.
към текста >>

Христовото идване датира от 1914 година.
Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци. Идването на Христа е дошло. Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин. Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов.
към текста >>

Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов.
Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени.
към текста >>

Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях.
Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри человеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами.
към текста >>

Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи.
Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкоз години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия.
към текста >>

Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант. Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
към текста >>

90. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина.
На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва. През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г. Куртев е писал Влад Пашов в спомените си: “По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер.
към текста >>

Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум.
В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г. Куртев е писал Влад Пашов в спомените си: “По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните.
към текста >>

Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота.
Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”. Ето че времето дошло. В Айтоската градина започнал да се организира братски живот, в който Г. Куртев е участвал с цялата си душа. Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота. За вътрешния живот на Георги Куртев през годините на Школата може да се добие представа и от следния документ отразяващ неговите размисли: РЕФЕРАТ Върху мисълта на Учителя: “Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще Бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхнат.” Според думите на Учителя, ученикът на Окултната Школа ще бъде подлаган на много големи и трудни изпитания. И действително, ние които се считаме и мислим за такива, не трябва по никой начин да се плашим от изпитанията, които ни се дават. Изпитанията са като предмет за изучаване, защото от тях ние можем да научим много работи, които ще ни ползват в нашето развитие като ученици. Единственото нещо, което трябва да изхвърлим от нас, това е страхът. Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред.
към текста >>

Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”.
Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога. Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва. Заминал си с Христовите думи на уста: “Господи, в твоите ръце предавам духа си! ” Година 1961. Д-р Стоицев, Г. Куртев и М.
към текста >>

Заминал си с Христовите думи на уста: “Господи, в твоите ръце предавам духа си!
Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога. Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва. Заминал си с Христовите думи на уста: “Господи, в твоите ръце предавам духа си! ” Година 1961. Д-р Стоицев, Г. Куртев и М. Сотиров на Бр. градина в Айтос
към текста >>

91. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост.
към текста >>

Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г.
към текста >>

Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
към текста >>

И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р.
към текста >>

В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р. Гарона придошла през пролетта - 1930 г.
към текста >>

Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение.
То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год.
към текста >>

92. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век.
Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. МАРИЯ ТОДОРОВА 1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М.
към текста >>

Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията.
След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя.
към текста >>

Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното.
Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване. В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там.
към текста >>

Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.
Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване. В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там. В записките й е останало важно правило, дадено от него: “Каквото е отношението на ученика към Учителя, такова е отношението и на Учителя към ученика.” Това правило тя ще проверява през целия си живот и всякога ще се съобразява с него. Мария Тодорова присъства и на по-късните събори в Търново.
към текста >>

Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили.
Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там. В записките й е останало важно правило, дадено от него: “Каквото е отношението на ученика към Учителя, такова е отношението и на Учителя към ученика.” Това правило тя ще проверява през целия си живот и всякога ще се съобразява с него. Мария Тодорова присъства и на по-късните събори в Търново. Нейното постоянство в приложението на дадените задачи и упражнения е пословично. Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили. Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила: “По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща.
към текста >>

В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея.
А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа. Отидох при него и направих една безпощадна изповед. След това останах да чакам присъдата си. Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината.
към текста >>

Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен.
Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата! ” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари. Дойде последния момент. Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря.
към текста >>

Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените.
Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.” Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.” Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта. Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик.
към текста >>

93. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не знаем още какво ще стане, но от днешната им визита, видяхме, че са много духовни и желаят да триумфира изкуството и красотата.
Не очаквахме да намерим толкова чувствителни души, овлажниха им се очите, останаха доволни, с желание отново да дойдат. „Дано да им държи влага“, както казват българите. Формира се една голяма фондация в Буенос Айрес. Искат да купят 900 хектара. Утре ще говорим с тях. Не знаем още какво ще стане, но от днешната им визита, видяхме, че са много духовни и желаят да триумфира изкуството и красотата. 10 август 1993 Издаде се енциклопедия от издателството, което публикува книгите на Аида. Те са поставили там Учителя. Книгата е със заглавие: „Духовни писатели от миналото и от днес“. Посещават ни хипита. Когато говорим се разбираме, но когато минаваме на практика има голяма разлика.
към текста >>

Книгата е със заглавие: „Духовни писатели от миналото и от днес“.
Искат да купят 900 хектара. Утре ще говорим с тях. Не знаем още какво ще стане, но от днешната им визита, видяхме, че са много духовни и желаят да триумфира изкуството и красотата. 10 август 1993 Издаде се енциклопедия от издателството, което публикува книгите на Аида. Те са поставили там Учителя. Книгата е със заглавие: „Духовни писатели от миналото и от днес“. Посещават ни хипита. Когато говорим се разбираме, но когато минаваме на практика има голяма разлика. Ние им предаваме „Новата Ева“, защото всички нови двойки чакат бебета! Такава ли ще е Новата Ева? 14 ноември 1993 Единственият брат, лекар-психиатър, писател, който се интересува от Словото, ми каза, че иска да напусне Аржентина, защото тук няма култура.
към текста >>

Духовна жажда!
Такава ли ще е Новата Ева? 14 ноември 1993 Единственият брат, лекар-психиатър, писател, който се интересува от Словото, ми каза, че иска да напусне Аржентина, защото тук няма култура. Миналата седмица беше у нас. Аида чете част от романа. Овлажниха им се очите. Духовна жажда! Като се върнало семейството в къщи, са взели ново решение. Да останат в Аржентина само заради нас. Искат да продадат имота си и да купят терен близо до нас. Засега нямат пари. И продължавайки полета на душата си са решили, ако се продаде имението им, да купят една печатна машина, за да се издаде Словото, а също и книгите на брата.
към текста >>

Още не мога да определя къде се намира духовно.
Прилагам методите на Учителя - пълна свобода! 6 юли 1994 Нашата работа продължава със същия темп. Лекарят взе да прави нови проекти, но липсват парите. Освен това, той е син на богат баща и още не познава живота. Не е навлязъл още в Новото учение. Още не мога да определя къде се намира духовно. С него и жена му поне можем да разговаряме. Имат много добри черти, затова гледаме да ги импулсираме, защото много лесно губят разположението си, когато се сблъскат с неприятностите, а тука има много такива. Липсва им закалка. 19 август 1994 Виж когато се интересува човек какво става. Три туристки си купили книгата на Аида „Паневритмия“ и я прочели.
към текста >>

Поканихме ги, свързахме се с тях и те се оказаха хора, с духовна култура.
2 декември 1994 Сега ще ти опиша два прекрасни случая. Една двойка възрастни се спря до входната ни врата да ме пита за името на едно красиво цвете. Мъжът ми каза: „Чухме, че в Мерло има хора, които пишат. Аз коментирам по радиото в предградията на Б.Айрес една книга от Аида Куртева“. Аида му каза: „Аз съм Аида Куртева“, Търсили са ни, но никой не им е помогнал, а те сами спряха на вратата ни! Поканихме ги, свързахме се с тях и те се оказаха хора, с духовна култура. Това не се случва за първи път. И една девойка се спря на моята врата. Питах я: „Как достигна дотук“. Тя ми отговори: „Пратиха ме.“ Станахме приятели, тя е от Буенос Айрес и е приела духовния път. Една астроложка, която живее на 400 метра от нас, никога не ни е посещавала, макар че знае за нас.
към текста >>

Тя ми отговори: „Пратиха ме.“ Станахме приятели, тя е от Буенос Айрес и е приела духовния път.
Аида му каза: „Аз съм Аида Куртева“, Търсили са ни, но никой не им е помогнал, а те сами спряха на вратата ни! Поканихме ги, свързахме се с тях и те се оказаха хора, с духовна култура. Това не се случва за първи път. И една девойка се спря на моята врата. Питах я: „Как достигна дотук“. Тя ми отговори: „Пратиха ме.“ Станахме приятели, тя е от Буенос Айрес и е приела духовния път. Една астроложка, която живее на 400 метра от нас, никога не ни е посещавала, макар че знае за нас. Дойде един ден със свой приятел музикант, който се интересува от Паневритмията. Той свири на флейта. Искал да се свърже с Аида, но неочаквано видя и моето творчество. Двамата останаха впечатлени от атмосферата в къщата ни.
към текста >>

6 февруари 1996 Аида се свърза с една духовна сестра в Сао Паоло.
Много хора напускат къщата ми очаровани, обаче след като влязат в „морето“ Буенос Айрес, очарованието им се изпарява! Г.Куртев "Излизане от големия изпит. Кръстът е по-лек. Вижда се отново тесния път на Светлината." Мисля, че тия случки не са случайни. Радвам се, че от време на време невидимият свят ни праща такава радост и такъв импулс за работа. 6 февруари 1996 Аида се свърза с една духовна сестра в Сао Паоло. Прати й филма „Паневритмия“. Днес се получи писмо, в което се казва: „Ние тук сме повече от 50 души - практикуваме Паневритмията. Четем книгите от Аида и сме много доволни.“ 28 юни 1995 Днес получих писмо от Буенос Айрес, от едно момиче на 23 години. Казва се Джисела. Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа.
към текста >>

14 август 1995 Изненада ни визитата на една нова сестра, която работи в духовния път.
Два пъти дойде за два дена, да й дам небесна храна. Каза ми, че откак се е срещнала с нас - животът й се е променил. Това за мене е премия от небето. Каква е тази среда, че за повече от 40 години срещнах само една жадна душа? Радвам се, че можахме да постигнем повече от микроскопични резултати, както е казал Учителят. 14 август 1995 Изненада ни визитата на една нова сестра, която работи в духовния път. Тя е адвокатка, много млада и извънредно чувствителна. Живее на 60 км от нас. Ще чете Учителя. 7 септември 1995 Засега Джисела е единствената, която прие с жар, с вяра и с любов Словото на Учителя. Не е лесна работа да се предаде Словото на този народ.
към текста >>

Посетила е групата, която издава едно духовно списание.
Нито един до днес не ми е казал това! Два пъти дойде от Буенос Айрес само за 48 часа, да получи небесен хляб. Тя ни донесе голяма радост. Спомням си думите на Учителя - „Достатъчно е да обърнете една душа към Бога.“ в писмото си тя ни писа: „Не спирам да благославям Светлината, която ме доведе до вратата ви". 22 септември 1995 Аида се върна от Буенос Айрес много доволна. Посетила е групата, която издава едно духовно списание. Бях ти писал, че искат да поместят там нейна статия за Учителя. Приели са я братски. Медитирали с музиката „Песента на ангелите“. Останали доволни. Вече са започнали да практикуват Паневритмията.
към текста >>

Там всеки духовно търсещ е добре дошъл!
Казали, че досега не са знаели нищо за Учителя Дънов. Когато Аида ми разказа как е прекарала с групата, която предава Словото чрез две радиостанции, аз плаках от радост. Имах нужда от такава радост, да почувствам, че предаването на Словото напредва! Жал ми е, че само с вас мога да споделям това! Стопани на дом, създаден с вътрешен стремеж към високия Идеал. Там всеки духовно търсещ е добре дошъл! 20 октомври 1995 Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно спокойствие. Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес. Те имат всичко издадено досега, а сега им изпратихме и копие от видеото. Получих от тях едно хубаво писмо. Ще ги снабдявам с материал, за да може да продължават с радиопрограмата, която е много добра и е посветена изключително на Учителя!
към текста >>

Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес.
Имах нужда от такава радост, да почувствам, че предаването на Словото напредва! Жал ми е, че само с вас мога да споделям това! Стопани на дом, създаден с вътрешен стремеж към високия Идеал. Там всеки духовно търсещ е добре дошъл! 20 октомври 1995 Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно спокойствие. Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес. Те имат всичко издадено досега, а сега им изпратихме и копие от видеото. Получих от тях едно хубаво писмо. Ще ги снабдявам с материал, за да може да продължават с радиопрограмата, която е много добра и е посветена изключително на Учителя! Писах писмо до новата група в Буенос Айрес да им дам кураж. Огънят трябва да се поддържа.
към текста >>

Те са много напреднали в духовния път.
Ще има надпис: „Първа премия за запалване на факела в гр. Морено. Никога да не се загаси този факел на Словото. Бог и Учителя да ви благославят“. Посетиха ни едни туристи, непознати, купиха един гонг и останаха очаровани от атмосферата, която е създадена вкъщи от изкуството. Хареса им Учението на Учителя. Те са много напреднали в духовния път. Ще видим в бъдеще накъде ще отидат. По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия салон, се чувстват добре, действа им успокояващо. 26 януари 1996 За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си.
към текста >>

Благодарна съм, че дойдох до къщата ви и да имам тебе като духовен водител на земята.
26 януари 1996 За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си. Имам им доверие. 12 февруари 1996 вижте какво ни пише Джисела: „Този е пътя, който желая. Благодарна съм, че дойдох до къщата ви и да имам тебе като духовен водител на земята. Какво бих направила аз без твоите писма. Те пристигат точно на момента. И винаги носят отговор на моите въпроси. Благодаря, благодаря за братската любов.“ Тя ме нарича в писмата си „учителю“, но аз никога не съм се мислил, че съм Учител. За нея съм учител.
към текста >>

Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество.
Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки. Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината. Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива. Друго което забелязвам е, че по-малко съдя хората, започвайки от моето семейство, което един ден желая да събудя и да не страдам повече от отношенията с тях. Не преставай да ме водиш по духовния път! Вечно ще благодаря!
към текста >>

Не преставай да ме водиш по духовния път!
Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива. Друго което забелязвам е, че по-малко съдя хората, започвайки от моето семейство, което един ден желая да събудя и да не страдам повече от отношенията с тях. Не преставай да ме водиш по духовния път! Вечно ще благодаря! " 21 февруари 1996 Преди седмица дойдоха две млади жени. Търсят истината за Христовото учение. Разочаровани са от съвременното духовенство. Говорих им за Учителя.
към текста >>

Търсят истината за Христовото учение.
Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива. Друго което забелязвам е, че по-малко съдя хората, започвайки от моето семейство, което един ден желая да събудя и да не страдам повече от отношенията с тях. Не преставай да ме водиш по духовния път! Вечно ще благодаря! " 21 февруари 1996 Преди седмица дойдоха две млади жени. Търсят истината за Христовото учение. Разочаровани са от съвременното духовенство. Говорих им за Учителя. Купиха си книгата "Светлината на един нов Изгрев." Не зная как се каз- ват. Разделихме се с истинска братска прегръдка. Отидоха си предоволни, пълни с радост.
към текста >>

Разочаровани са от съвременното духовенство.
Друго което забелязвам е, че по-малко съдя хората, започвайки от моето семейство, което един ден желая да събудя и да не страдам повече от отношенията с тях. Не преставай да ме водиш по духовния път! Вечно ще благодаря! " 21 февруари 1996 Преди седмица дойдоха две млади жени. Търсят истината за Христовото учение. Разочаровани са от съвременното духовенство. Говорих им за Учителя. Купиха си книгата "Светлината на един нов Изгрев." Не зная как се каз- ват. Разделихме се с истинска братска прегръдка. Отидоха си предоволни, пълни с радост. Вчера ни пратиха друга двойка, от 1000 км.
към текста >>

94. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности?
И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!.. „Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? “ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности? " Мислите ли, че в тях не се съдържа много повече и много по-велика мъдрост, отколкото във вашия „закон за борба за съществуване"? Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне? Не търсете вън от себе си! И едното, и другото можете да направите само вие.
към текста >>

Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа.
I., годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него.
към текста >>

И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи.
към текста >>

Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека.
Еднаква е същността, която лежи в основата на подобни действия, различни са само проявите, формите й. *** Бавно се облагородява човешкото сърце! Но решим ли да тръгнем по един път, ние трябва да започнем от малкото, да започнем с първата стъпка. Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония. Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека. Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си! Той завладява човека, своя брат, завладява или купува тялото му, силите му, които използва да си достави грубо удоволствие или печалба, но в замяна на това изгубва най-ценното, което може да получи от него: любовта, симпатията, сърдечната подкрепа на своя брат. Такъв е случая и с цветята.
към текста >>

ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува.
Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце! И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество. Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота. Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното. Не късайте цветята! — Идете при тях със свещен трепет, с предпазливи стъпки; обърнете се към тях като към живи, съзнателни същества.
към текста >>

Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време.
И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята! П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г. Борис Тричков. Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време. А за това се изисква музикална грамотност. Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем. Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение.
към текста >>

А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение?
Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости. Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с усърдие приема и бърза да чете. Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество. А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение? Да се възползваме всички от подадената ни ръка. Един от зарадваните. Р. S. „Самоучителят" се доставя от г. Борис Тричков, София, Кооп.
към текста >>

95. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ.
А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога? И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва.
към текста >>

Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат!
Там е Бог! Тя е единствената реална светлина, положителното в всеки човек, единственото нещо, което може да му донесе истинска и трайна радост. Време е ... Било много отдавна ... Във времето ма Св. Илия. Той живеел в планината близо до родното си село. За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото село. Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат! Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания! “ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде! Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ.
към текста >>

Време е вече след 2000 годишно чакане да се опита на дело Христовото учение, защото насилието във всичките му форми е опитано и още се опитва от хората, а мир на земята все още не настава.
И когато дойде време да жънат истинските плодове на своите дела, те негодуват, те обвиняват съдбата т. е. Бога за своите нещастия! Време е вече хората да разберат, че няма нищо случайно на този свят! Че няма никаква съдба, която те сами, със своите собствени ръце да не са изковали! И че всички ние живеем под всевиждащото око на Бога, от което нищо не може да се укрие! Време е вече след 2000 годишно чакане да се опита на дело Христовото учение, защото насилието във всичките му форми е опитано и още се опитва от хората, а мир на земята все още не настава. Време е Божествените закони да станат закони на живота ни, да дадем път на Любовта в душите си и плодовете й ще се проявят. Време е с любов да посрещнем любовта. която иде да завладее живота. Време е! Е. К.
към текста >>

Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света ..." *** Съвременното човечество се нуждае от честни управници, от честно духовенство.
" — се казва в Писанието. Кой е този ден? — Денят на изпитанията и нещастията. Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията. Аз съм, Който допущам превратите в света. Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света ..." *** Съвременното човечество се нуждае от честни управници, от честно духовенство. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност. Пред кого? — Има една власт в света, пред която те ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главният фактори в света. *** Когато съвременните хора се намерят в противоречия, веднага започват да търсят Бога, като ходят по църкви, палят свещи и т, н.
към текста >>

Докато човек е свикнал да взима, да черпи по един или друг начин от другите, той ще се натъква всякога на кумири, които бърже се рушат, дълго той ще държи в ръка плашливата птичка, която ежеминутно може да хвръкне и да го остави с празно сърце и с покрусен дух.
Тя е следната: който иска да бъде щастлив, той трябва да дава! Те не могат да я разберат едно защото не са дошли в досег с нея, и друго защото съзнанието не е достигнало нужната висота, а не искат да разберат по простата причина че старото положение като дрямка унася човека в области, където от човека се изисква най-малко. Изобщо у човека има една специфична черта на психофизическото му естество, това е оная пасивност, стигаща до безсилие и леност, която прозира и през най-голямата външна активност. Докато човек е свикнал да вижда в лицето на хората фактори, които обуславят неговото щастие, докато човек изисква от среда и условия блага, които сам трябва да си извоюва, той ще бъде чужд на оня велик ритъм, на оня висш жизнен трепет, който разнася по всичките му фибри свещения огън на творческия живот. Ще се мине време докато човек дойде в контакт със смисъла на истинския живот за да намери източника на своето щастие, което човек е свикнал да търси в себеподобния. Докато човек е свикнал да взима, да черпи по един или друг начин от другите, той ще се натъква всякога на кумири, които бърже се рушат, дълго той ще държи в ръка плашливата птичка, която ежеминутно може да хвръкне и да го остави с празно сърце и с покрусен дух. Има една проста истина, която хората трябва да разберат: „Човек трябва да дава всеки ден, всеки час, всеки миг." Само такъв човек разбира че сам той става извор на щастие за други, а от там и за себе си. Защото щастието на частта се обуславя от това на цялото и обратно. А до като не се постигне единство в мисъл, желания и действия, до тогава за щастие и дума не може да става. То ще остане един блян за всички ония, които мислят че светлината и топлината могат да влязат в стая, на която прозорците са затворени. Б. Б.
към текста >>

Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея.
Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма. Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм. Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство.
към текста >>

Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство.
Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма. Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм. Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство. Вярно, истината е по-чудна от измислиците, и ний бихме могли да я видим, ако можехме да се издигнем над тесните схващания и предразсъдъци, които сме наследили или придобили чрез възпитание или сетивно наблюдение. Най-странни неща стават постоянно в природата, обаче рядко привличат нашето внимание. Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден. Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото?
към текста >>

Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати.
Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден. Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото? Въпреки това обаче цветовете израстват. Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него. Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н. и т. н. Това са, с една дума, силите на душата. Те се употребяват навсякъде, от всяко същество, всеки ден. съзнателно или несъзнателно, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност.
към текста >>

Духовното у човека, беседа държана от Учителя на 22 септ., 1929 г.
То е драгоценен балсам. Макар и да изгаря, то същевременно носи велико изцеление. Истината може да се достигне само като се извиква съмнението, отхвърляйки всичко, което вече сте разбрали, и пристъпвайки границата, която вече сте достигнали. Кришнамурти КНИЖНИНА Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г. Линиитe на природата — светлина върху живота, беседа държана от Учителя на 27 август, 1928 г. Духовното у човека, беседа държана от Учителя на 22 септ., 1929 г. Цената на всяка беседа поотделно е 5 лв. Могат да се доставят от редакцията на в. Братство. Пълен Есперанто-Български и Бълг.-Есперантски речник (с основна граматика) е под печат и до тая Коледа излиза. Ще струва 60 лв., а подвързан 75 лв. За предплатили до 15 дек.
към текста >>

96. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл.
Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно. не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди.
към текста >>

* Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни.
Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание.
към текста >>

Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание.
* Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове.
към текста >>

То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот.
Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани.
към текста >>

Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения.
Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап.
към текста >>

Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания.
Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св.
към текста >>

Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове.
Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др.
към текста >>

Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл.
Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания.
към текста >>

Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани.
То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
към текста >>

Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап.
Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия.
към текста >>

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл.
към текста >>

Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр.
Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл. Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл. Понятието за материята коренно се промени.
към текста >>

В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България.
Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл. Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл. Понятието за материята коренно се промени. Атомът се превърна в една сложна система, организираща в себе си неимоверни по своите размери сили, в една система от електрически заряди, наречени електрони, движещи се сред етерно пространство около един подобен център.
към текста >>

Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл.
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл. Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл. Понятието за материята коренно се промени. Атомът се превърна в една сложна система, организираща в себе си неимоверни по своите размери сили, в една система от електрически заряди, наречени електрони, движещи се сред етерно пространство около един подобен център. Самите тия електрически заряди не са нищо друго освен видоизменение на етера — всемирната космическа енергия и невесома субстанция, която изпълня целия космос. Така материята е превърната в енергия, електрифицирана и етеризирана.
към текста >>

Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина.
Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл. Понятието за материята коренно се промени. Атомът се превърна в една сложна система, организираща в себе си неимоверни по своите размери сили, в една система от електрически заряди, наречени електрони, движещи се сред етерно пространство около един подобен център. Самите тия електрически заряди не са нищо друго освен видоизменение на етера — всемирната космическа енергия и невесома субстанция, която изпълня целия космос. Така материята е превърната в енергия, електрифицирана и етеризирана. Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина. От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе.
към текста >>

* От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл.
Самите тия електрически заряди не са нищо друго освен видоизменение на етера — всемирната космическа енергия и невесома субстанция, която изпълня целия космос. Така материята е превърната в енергия, електрифицирана и етеризирана. Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина. От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване.
към текста >>

Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе.
Но по тоя начин се стига тъкмо до етера на окултистите от всички времена, с тая само разлика, че, докато той за позитивисти и материалисти е оная „основна“ елементарна сила, която макар сама лишена от разумност, поражда всичко разумно в свата — съзнанието, духа, гения, цялата духовна култура — окултистите и мистиците виждат в него само проява на една висша реалност, духовна и разумна в своята същина. От особено значение за развитието на мистичната мисъл се оказаха завоеванията на опитната наука в областта на тъй наречените метапсихични явления, в областта на телепатията, жизнения магнетизъм, медиумизма и сомнабуличните състояния. По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
към текста >>

Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора.
към текста >>

Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“.
Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос.
към текста >>

Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост!
Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и славослови Господа на Любовта. - - - - - - Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила?
към текста >>

Морните гърди жадно поемат чистия въздух.
Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и славослови Господа на Любовта. - - - - - - Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила? Събудете се, деца на светлината! Елате и пийте всички от животворния източник!
към текста >>

Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта.
която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена! Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си — Бъди благословена! Ти, която обичаш красивите кътчета на земята повече, отколкото царските палати, която се радваш на цветята свежи и благоуханни повече, отколкото на златните украшения — Бъди благословена! Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т. Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта. Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта. Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта. Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта. Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас.
към текста >>

Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта.
Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта. Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта. Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта. Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта. Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта. Т. Ч. Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София. Първата книга излиза към края на май и ще струва 120 лв., а за предплатили — 100 лв.
към текста >>

97. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име.
Нови хора и нови идеи са нужни, — добри хора и добри идеи. Такива разумни и добри хора са нужни, чиито идеи и разбирания всякога, властно да диктувате, при всяка мисъл, при всяко желание, при всяка постъпка, да крещят в душите и сърцата: „Мисли, желай и прави на другите само онова, което желаеш и те да правят на тебе". Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa. Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не! Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега. Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество. Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора.
към текста >>

Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати.
Такива хора, такива християни са нужни. А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г.
към текста >>

Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
(Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души?
към текста >>

Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр.
И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем.
към текста >>

Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно".
А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно". И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников?
към текста >>

И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“?
„По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно". И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон?
към текста >>

Какво може да се очаква от това духовенство?
Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно". И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон? Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим?
към текста >>

Нима тези условия не са задължителни за духовенството?
При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон? Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим? За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота. Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр. не можем да дадем нищо повече от това, което държат като светиня в душите си, което е за тях кормило в живота, не желаем да ги лишим и от това малкото. Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап. Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
към текста >>

Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла.
Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап. Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си, защото не е познал тялото Господне. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и умират" (I посл. Коринт. 11:27 - 30). Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла. Но при факта, че по-голямата част от владиците и поповете са с големи шкембета и червени вратове, дори на старини, сме в правото си да заключим, че служената от тях литургия не освещава даровете, че те не са в положение да извършват тези алхимически процеси, наречени тайнства. Защото прави са думите: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша" (Йоан 9:13). Но защо тогава г. Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им? Сигурен ли е той, че ще им се помогне?
към текста >>

Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов.
Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам? " Моите почитания към г. Никова! Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов. И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен. Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест. Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява.
към текста >>

Този закон има известно приложение и в духовно отношение.
И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен. Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест. Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява. Този закон има известно приложение и в духовно отношение. Христос каза на своите последователи: „Ако имате вяра, ще правите и по-големи чудеса от тия, които Аз правя". И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята святост маса чудеса са правили. А знаем от същата история, че много папи, владици и попове с делата си са конкурирали и най-големите грешници-безбожници ... (следва) Тайната на очите (По D-r М. Madaus) Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек. Окото е микрокосмос и има отношение към макрокосмоса.
към текста >>

Най-отвратителното, обаче, е това, че в своите донкихотски подвизи „за запазване на православната вяра“ тия тъмни сили винаги са имали зад гърба си, и са били подстрекавани и насъсквани от православното духовенство.
Сега се научаваме, че преди десетина дни те пак се отличили: нападнали молитвените събрания на адвентисти и петдесетници в София. Ние питаме: Няма ли кой да постави на местото им тия синковци?. До кога българския народ ще оставя да се гаврят с неговото име и с неговата чест самозвани „родозащитници“? До кога той ще оставя на свобода тъмните сили, които искат да го водят по старите кървави пътища към катастрофи и гибел? Нищо ли не научихме от недалечното минало? Най-отвратителното, обаче, е това, че в своите донкихотски подвизи „за запазване на православната вяра“ тия тъмни сили винаги са имали зад гърба си, и са били подстрекавани и насъсквани от православното духовенство. Съюза между едните и другите е отдавна провъзгласен в печатния орган на българските свещеници ... „Които си приличат, се привличат" ще кажем ние. Подавайки им ръка. свързвайки се с тях и използвайки ги за своите низки цели, православното духовенство окончателно се определя за тъмнината, за насилието и назадничавостта и против светлината, против свободата и прогреса. И участта им ще бъде еднаква! Новото иде!
към текста >>

свързвайки се с тях и използвайки ги за своите низки цели, православното духовенство окончателно се определя за тъмнината, за насилието и назадничавостта и против светлината, против свободата и прогреса.
До кога той ще оставя на свобода тъмните сили, които искат да го водят по старите кървави пътища към катастрофи и гибел? Нищо ли не научихме от недалечното минало? Най-отвратителното, обаче, е това, че в своите донкихотски подвизи „за запазване на православната вяра“ тия тъмни сили винаги са имали зад гърба си, и са били подстрекавани и насъсквани от православното духовенство. Съюза между едните и другите е отдавна провъзгласен в печатния орган на българските свещеници ... „Които си приличат, се привличат" ще кажем ние. Подавайки им ръка. свързвайки се с тях и използвайки ги за своите низки цели, православното духовенство окончателно се определя за тъмнината, за насилието и назадничавостта и против светлината, против свободата и прогреса. И участта им ще бъде еднаква! Новото иде! Светлината на Новата Култура на Любовта и Братството между всички хора и народи се разлива на широки талази по цялата земя и тя ще помете и стопи всички тъмни сили и всякакви техни съюзници! Да изчезне мрака! Да пребъде светлината!
към текста >>

98. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Стела) Едно духовно тържество.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Клевета и истина! Пророк не е признат в отечеството си! (Стела) Едно духовно тържество. (П.) Духът. (Орионо) Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година. Книжнина Клевета и истина! Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство.
към текста >>

(П.) Духът.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Клевета и истина! Пророк не е признат в отечеството си! (Стела) Едно духовно тържество. (П.) Духът. (Орионо) Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година. Книжнина Клевета и истина! Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н.
към текста >>

Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство.
(Стела) Едно духовно тържество. (П.) Духът. (Орионо) Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година. Книжнина Клевета и истина! Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули.
към текста >>

И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите.
Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства.
към текста >>

Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.
Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!
към текста >>

За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител.
Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело.
към текста >>

Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото.
„Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ... Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели.
към текста >>

Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен.
И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие. Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно икономическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собствени грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен. Историята се повтаря! Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело! ... Така човечеството се отплаща, — така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели. С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? ... С какво той „развращаваше“ съвременната нему гръцка младеж?
към текста >>

Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство?
С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? ... С какво той „развращаваше“ съвременната нему гръцка младеж? ... Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои?
към текста >>

Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство?
... С какво той „развращаваше“ съвременната нему гръцка младеж? ... Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител?
към текста >>

Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив?
... Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания?
към текста >>

И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му?
- Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П.
към текста >>

До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство?
И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н.
към текста >>

И колко пъти вече се водят тия следствия, все за угодата и по настояванията на духовенството?
Защото престъпления им трябват, а понеже не намират такива, ще трябва из пръстите си да ги изсмучат. Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и, като не намерили, друго, открили една „икона“, в същност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех“, нарекли „икона". Е, какво още открихте вий, г-да обвинители? Нали търсихте престъпления? Какво стана с „рушенето на обществения морал“, с „подкопаването устоите и а държавата“? И колко пъти вече се водят тия следствия, все за угодата и по настояванията на духовенството? Нима, ако имаше нещо вярно във всички тия обвинения, българското правосъдие до сега не щеше да каже думата си? Нима едно престъпление може да остане ненаказано? Още повече тогава, когато вече 10 години наред Бялото Братство постоянно е шпионирано от агентите на синода, когато десетки други драскачи на сензации със се нахвърляли върху него да „разкриват потайности“, да кроят обвинения и т. н. ? А где е истината?
към текста >>

Стела Едно духовно тържество.
И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество. да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате! “ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений! Стела Едно духовно тържество. „Чрез славяните ще дойде Новата култура" Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август. Около десетина и повече млади — енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер. Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила.
към текста >>

Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа.
“ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений! Стела Едно духовно тържество. „Чрез славяните ще дойде Новата култура" Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август. Около десетина и повече млади — енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер. Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила. Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри.
към текста >>

Tе не можаха да издържат: сбраха се вкупом и запяха дивен народен химн — проява на волен славянски дух ... И продължиха ... Истински празник на душата — на славянската душа.
И пак песни непрестанно се пееха. Час на раздяла. Не им се тръгваше. Как мило се разделяхме. Пак „Братство — Единство“ се разнесе по тихия планински кът. Tе не можаха да издържат: сбраха се вкупом и запяха дивен народен химн — проява на волен славянски дух ... И продължиха ... Истински празник на душата — на славянската душа. Момент от проява на новата култура, пионер на която се явява Славянството. П. Духът. Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен. От где иде той? — Дълбока тайна!
към текста >>

П. Духът.
Не им се тръгваше. Как мило се разделяхме. Пак „Братство — Единство“ се разнесе по тихия планински кът. Tе не можаха да издържат: сбраха се вкупом и запяха дивен народен химн — проява на волен славянски дух ... И продължиха ... Истински празник на душата — на славянската душа. Момент от проява на новата култура, пионер на която се явява Славянството. П. Духът. Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен. От где иде той? — Дълбока тайна! Къде отива? — Не знаем.
към текста >>

Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен.
Как мило се разделяхме. Пак „Братство — Единство“ се разнесе по тихия планински кът. Tе не можаха да издържат: сбраха се вкупом и запяха дивен народен химн — проява на волен славянски дух ... И продължиха ... Истински празник на душата — на славянската душа. Момент от проява на новата култура, пионер на която се явява Славянството. П. Духът. Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен. От где иде той? — Дълбока тайна! Къде отива? — Не знаем. Каква е същината му, целта му?
към текста >>

Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син.
Къде отива? — Не знаем. Каква е същината му, целта му? — Загадка! В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
към текста >>

Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта.
— Загадка! В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I.
към текста >>

Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане.
към текста >>

О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми.
И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека.
към текста >>

Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време.
В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. КНИГОПИС. — Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 година.
към текста >>

Вести за духовния живот в България и странство.
В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи — стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. КНИГОПИС. — Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 година. Годишен абонамент 80 лв. предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно.
към текста >>

99. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица.
Човек без религия не е човек. Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа. Но аз ще ви разкажа само факти, като ще оставя вий сами да си извадите заключението. Свещениците в Палестина Моите родители и двамата са християни, следователно аз съм християнски син, но аз напуснах това християнство, и възприех религията, която е написана в моето собствено сърце. За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек.
към текста >>

Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба.
Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина. И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи. В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там. Те лъжат наивното сърце на хората в името на Бога. Между духовните глави и между различните секти съществува една постоянна отвратителна борба. В един празничен ден, който би трябвало да бъде свещен, аз видях на различни места хора с окървавени глави или ръце. Село, което се състои от десет или петнадесет къщи, има същевременно пет църкви, които принадлежат едни на протестантите, други на католиците и православните и т. н., между които винаги се води междуособна война. Свещениците се осмиват едни други пред селяните и с това сами излагат своята религия. Нещастните селяни скитат от религия в религия, както птиците хвъркат от дърво на дърво.
към текста >>

Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена.
А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях. Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво. Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст. Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите.
към текста >>

Той има вече над 60 годишна възраст, обаче смело продължава дейността си, въпреки противодействието на управници, духовенство и различни организации.
За съжаление, те още не са намерили такъв човек, ако обаче той не се яви, света ще трябва да загине. Бялото Братство и Оомото От няколко години, в европейските страни почнаха да се явяват силни хора, с нови идеи. Около тях се образуваха групи от последователи, обаче дейността им е спъвана от свещениците, които все още имат силата на страната си. Бялото братство в България е едно от тези движения. Неговият водител, Петър Дънов, е човек водещ много добър живот. Той има вече над 60 годишна възраст, обаче смело продължава дейността си, въпреки противодействието на управници, духовенство и различни организации. Въпреки това, движението расте, защото, колкото преследванията са по-големи, толкова повече привържениците му са увеличават. Така е било с всяко обновително движение в света, — времето, през което то е било най много преследвано, е било също и времето на най-големия му напредък. Между Бялото Братство и вашето движение аз виждам много малка разлика. Понеже България е малка страна с малко жители, Бялото Братство няма толкова много членове както Оомото, обаче числото им постоянно расте. Аз сам симпатизирам на това движение, защото то е високо морално и оказва благотворно влияние навсякъде.
към текста >>

Не много отдавна мене ме зачуди факта, че моя стар приятел в Персия, който започна да учи есперанто едновременно с мене — преди 27 години, и който тогава усърдно ми проповядваше едно ново духовно движение, на което той бе член, напоследък се е присъединил към по-мощното и притежаващо по-голяма пълнота Оомото.
През време на моето пътуване аз често виждах у есперантисти в различни градове и градчета вашите списания и много ме учуди голямото разпространение на Оомото. Преди три дни един от вашите младежи ми посочи един номер от есперантското списание на Оомото, питайки ме дали съм виждал това списание. Този същия номер аз сам вече притежавах; бях го получил преди три месеца в Хонг-Конг от един есперантист, който много се интересува за Оомото. Когато пътувах в Северна Африка и Абисиния, също и там аз често срещах есперантисти, които притежаваха списанието Оомото, и които ме замолваха да ви кажа, когато дойда при вас, че те много се интересуват от вашето движение. В България доста есперантисти са се заинтересували от движението Оомото и са образували вече три групи. Не много отдавна мене ме зачуди факта, че моя стар приятел в Персия, който започна да учи есперанто едновременно с мене — преди 27 години, и който тогава усърдно ми проповядваше едно ново духовно движение, на което той бе член, напоследък се е присъединил към по-мощното и притежаващо по-голяма пълнота Оомото. Също и в Индия аз срещнах доста хора, който ме молиха, — ако аз отида в Япония и посетя Оомото — да им съобщя след това за неговите добри страни. И така днес навред в света хората желаят да се запознаят с Оомото. Обаче успеха зависи от вашата дейност. Вие трябва да посочите на братята си от другите страни пътя, по който вие вече вървите. За да осъществите вашия идеал: „Всички хора на земята са деца на едно и също семейство“ вие сами трябва да отидете и да подадете ръката си на ръцете, които са протегнати към вас.
към текста >>

100. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно.
„Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно. В биологията е доказано, че раждането, зрелостта и смъртта на много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици. Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно? В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“.
към текста >>

Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на нисшите сили.
Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно? В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона. Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на нисшите сили. Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий. В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома.
към текста >>

Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота?
Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим. Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез съзнателно подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият. По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“. „Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир. Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота? Изучаването на астрологията ни показва, че приливите и отливите на планетните влияния могат да бъдат математически изчислени и техните ползотворни и добри възможности напълно предвидени. Следователно много ясно е, че ние трябва да използваме прилива за да посеем тези семена в характера и съдбата си, които при отлива ще ни дадат богата жътва. С други думи, ние ще знаем кога и как ще имаме благоприятни условия и ще можем да ги използваме, а също — ще знаем времето, когато условията не са благо приятни. Закона за цикъла работи, независимо от това дали ние го познаваме или не. Но при знанието живота не е вече една загадка, но пълно с интерес развитие: не е вече тайно, но откровение.
към текста >>

Дано занапред настъпи нова ера на братско разбирателство, на несмущаван от нищо вътрешен и външен мир, на мирно сътрудничество за излекуване раните на народа ни и издигането му до степента на висока духовна и материална култура.
либерали и радикали. Никога до сега бълг. народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и жестокости власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство. Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и жестокост. Дано те никога вече не се повторят. Дано занапред настъпи нова ера на братско разбирателство, на несмущаван от нищо вътрешен и външен мир, на мирно сътрудничество за излекуване раните на народа ни и издигането му до степента на висока духовна и материална култура.
към текста >>

НАГОРЕ

0.92391896247864