Търсене в текстове за 'Христови мъченици'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.
Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите. Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували.
към текста >>

Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците.
"Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени.
към текста >>

2. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра.
Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа.
към текста >>

В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи?
към текста >>

3. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вие, служители Христови, Негови ученици, които го обичате, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божии, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия братя това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието “Бял Брат”. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: “Изуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято”. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят. Вие, служители Христови, Негови ученици, които го обичате, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божии, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на любовта. Показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче, искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще,защото животът е сега. Аз бих желал, сегашните млади и стари: млади в любовта, а стари в мъдростта, да бъдат запалени въглени!
към текста >>

Съвременното християнство се гради само на своите мъченици, всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици.
Сега какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, които е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога ние можем да решим този въпрос само с любовта. Най-после ,ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях! Съвременното християнство се гради само на своите мъченици, всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните мъченици. Как става това? Без Христа ли? Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем? По любов не можем ли да решим задачите? Туй което един човек не може да направи, двама могат да го направят.
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота.
За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички.
към текста >>

Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението.
То няма да ни падне от небето, готово, в завършен вид. Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас. За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример.
към текста >>

5. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля.
Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар.
към текста >>

„Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен.
По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога.
към текста >>

че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата.
В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа.
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон.
А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна. И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание.
към текста >>

Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа.
към текста >>

7. -

Господ няма нужда вече от мъченици.
“ А той мисли, че е сън: я бъде, я не. Става Петър, върви, мисли, че е сън. Излиза на улицата и когато го напуща ангелът казва: „Действително, свободен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си! “ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици. Когато един пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато някой убиец умре на въжето. мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици. Нам не ни трябват те, нам ни трябват хора, които да живеят.
към текста >>

Светът е пълен с такива мъченици.
“ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици. Когато един пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато някой убиец умре на въжето. мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици. Нам не ни трябват те, нам ни трябват хора, които да живеят. „Стани опаши се! “ Значи, вложи волята си. С какво се опасват хората? — С ръцете.
към текста >>

Всичките са били мъченици.
. .“ Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. А сега вие казвате: „Чакай да видим дали това е съобразно с Библията“. Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, който даде Новия Завет и Той е бил мъченик, — написа го с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта му. На земята не трябва да има престъпници, а хора свободни. Ще каже някой: „Грях няма“. Има грях, има престъпления в света... „Ама при Бога .
към текста >>

Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му.
Една правилия мисъл, една добре разбрана истина, един малък ключ може цял дворец да ти отвори и да направи достъпни вътрешните му блага. Чели сме в Свещеното писание как рекъл Бог да стане нещо — и то станало. Сега и човек би могъл да казва само това, което може да направи. Тогава думи и дело биха се покривали. А сега как е — всички знаем. Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му. Това е нещастието — малкото камъче което претуря колата! Отделено е Словото от Делото. А Словото и Делото — това е Истината. Тя е едничката основа, върху която може да се гради във всички времена и при всички условия. Отделянето на Словото от Делото — ето малкото камъче което претуря колата.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици.
Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини.
към текста >>

Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи.
Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X.
към текста >>

Христовият импулс е още в началото на своето действие.
Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление.
Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж. Речник на българския език: те.2. Е-К /Найден Геров.
към текста >>

— — — Сега съм между мъченици и при страшни сцени.
Бил е много добър човек. (В този момент Бъканън чувства влиянието на едно твърде високо и твърде интелектуално същество). Стремежите му са били свободолюбиви и религиозни. Главната му цел е била основаването на една религиозна система. Безстрашен дух, който се старае да разпространява мнението си, без да се бои от нещо. — — — Сега съм между мъченици и при страшни сцени. — (Каква е била околната среда?). — Околната среда съставлявали идолопоклонци. Той трябвало да изработи по-добра система. На младини той живял в една религиозна система, която му опротивяла, от нея израснал навън. — — — Бил е в горещ климат.
към текста >>

— Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа.
Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария свят. По-силно впечатление имам от неговия дух и неговия живот. (Колко привърженици има той днес?) — Твърде много. Повече отколкото се предполага. (В кой век е било това?). — Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа. (Как може да се сравнява с Исуса?). — Той много му приличал. Рождението му било предсказано, както това на Исуса, и характерът му приличал на Исусовия. Той вършил неща, които се считали за чудеса — излекувал болни. Той проповядвал нравственост и вяра в Бога, вместо в Боговете, проповядвал любов и верност, да правим това, което искаме да правят нам.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание.
към текста >>

В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни.
към текста >>

Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено.
А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина. За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец.
към текста >>

Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им.
Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле. Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата. Но не е вярата, която сама по себе си лекува, а духовните електрически сили, които са поставени в действие чрез вярата. (Превод от английски).
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда.
Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
към текста >>

Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух.
* За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р. Сидеровото махало През последните няколко години в чуждата литература твърде много се пише за „Сидеровото махало“ — „Wunschelring“, „Siderisches Pendel“. C него се занимават както хора на науката — университетски професори, лекари и др., така и любители.
към текста >>

Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата.
Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят.
към текста >>

Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка?
За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини. Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си?
към текста >>

Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят.
Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот.
към текста >>

0.34592604637146