Търсене в текстове за 'Христова чаша'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се не пои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид.
Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра. 4. Четвъртият метод е тъй наречената екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замяна на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния. И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се не пои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността. 5. Излъчване на флуидното тяло. По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината). който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло.
към текста >>

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>

2. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил.
Учителя „Призова учениците Си“, неделна беседа, 5 Ноември 1939г. За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи. Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля!
към текста >>

Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
— Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине. Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил? Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга.
към текста >>

3. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христова. II.
4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел. Христова. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн. IV). 7. МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ.
към текста >>

ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША.
Съвременният материализъм — Истинският живот. 3. ХИМНИ НА ЕДНА ДУША: 1) Благославяй душо моя, Господа! 2) Химнът на слънцата. Стихотворения в проза от А. Т. 4. ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША. От В. Салевски (с илюстр.). 5. БРАТ И СЕСТРА. 6. ДЕЙНОСТТА НА РУД. ЩАЙНЕР В АНГЛИЯ КАТО УЧИТЕЛ.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева.
. . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
към текста >>

Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове.
за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо.
към текста >>

Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време.
Силата на разтворите „Многото помага много! “ Така мислят мнозина при приемането на лекарства и затова не вярват в действието на хомеопатичните разтвори. А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието на хомеопатичните лекарства върху тялото. Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън. Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа. Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време. С един хомеопатичен разтвор в ръка месмеричните паси върху един болен имат същото действие, каквото ако последният би взел лекарството. Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през тялото на болния. Токът носи със себе си частици от лекарството и нервите чувствата това като отрова или като лекарство. Спящите магичен сън говорят за духа на лекарствата, който те непосредствено чувстват и който действа лечебно върху тяхното болно тяло. Те говорят също и за духа на растенията, който действа върху техния нервен дух, както аурата на лекаря върху аурата на болния.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
към текста >>

по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
към текста >>

Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия.
Опити 1. Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото. 4.
към текста >>

В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67.
Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син? В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение?
към текста >>

Какво значение има кръвта Христова?
В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71.
към текста >>

С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69.
В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме?
към текста >>

Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?
„И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79.
към текста >>

Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото.
Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат. Както има групи от сили и от истини, така има и групи от умове. Книжовниците се привличат едни други, музикантите избират приятелите си по-естествено между музиканти, защото индивидите, които съставляват тия групи, трептят под един и същ диапазон. Те са въодушевени от едни и същи мисли, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви. Във физиката ние констатираме очевидността на симпатическите трептения. Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис?
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
към текста >>

Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
Тук иде въпроса за обема и убедителността на доказването. По-нататъшното разучване вече ще ни отведе в библиотеката, в изследването или в психичната лаборатория. Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно! Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета.
към текста >>

„Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“.
Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“.
към текста >>

Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба.
Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата. Българското общество, с неговата „учена“ интелигенция от професори, разни видове „държавници“ и пр., заслужва само толкова.
към текста >>

Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“.
Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример.
към текста >>

Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта.
Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини. 2) Второ предпазително средство е да се внимава при приемането на такива лекарства, за които се знае от опит, че вредят на зъбите. Тук споменавам особено две: солната киселина, която с месеци наред се дава във вид на капки, и железни препарати. Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална вода за неутрализиране минералните киселини. Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта. 3) Към предпазните мерки против кариеса спада и това: децата от малки трябва да ги приучим да употребяват старателно зъбите си при дъвчене. Сурови плодове, твърд хляб, сухари добре се понасят от здравите деца; освен това, чрез приемане на сурови плодове, богати на витамини, улеснява се развитието на целия организъм. 4) Съвсем ново предпазително средство се предложи на последния конгрес на централния съюз на немските зъболекари, в края на септември 1920. година в Лайпциг от зъболекаря Андресен, от Копенхаген. Той беше направил твърде интересни опити за отминерализиране и минерализиране на зъбната глеч.
към текста >>

2 представлява чаша с акорд до, ла, ми.
Разполовяваме 95 последователно 4 пъти и получаваме: 48; 24; 12; 6. Значи, ре5 отговаря на 6 с. м. дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми. Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата. С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41).
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване.
към текста >>

Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша.
Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция. И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока. Духът е до толкова аспект (страна) на материята, колкото и материята е страна на духа. И двете са в същност едно, при всичко че са привидно противни, когато се проявяват, както ще покажем това по-долу.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША.
Съвременният материализъм — Истинският живот. 3. ХИМНИ НА ЕДНА ДУША: 1) Благославяй душо моя, Господа! 2) Химнът на слънцата. Стихотворения в проза от А. Т. 4. ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША. От В. Салевски (с илюстр.). 5. БРАТ И СЕСТРА. 6. ДЕЙНОСТТА НА РУД. ЩАЙНЕР В АНГЛИЯ КАТО УЧИТЕЛ.
към текста >>

Легендата за Светата Чаша От В.
Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство. Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св.
към текста >>

Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие.
Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза.
към текста >>

Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза.
Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
към текста >>

„Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“.
Граал, намята мантията на кралицата, мантията на девствеността и колко много говори това. Само душата, облечена в одеждата на невинността, пречистата етерна одежда, може да прозре тайната на Духа — това е сватбената одежда на евангелието. Възродена райска чистота води към раждането на Св. Граал, към духовната сила на нашето истинско свободно Аз. Това Аз е „желанието от рая”, и родното му место е Голгота. „Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“. Силите на девствената „мантия“ се проявяват най-ясно изразени на сватбата в Кана, първото чудо на Христа, където той посочва, райската тайна с думите: „жено, какво е това, което се стреми от теб към мен? “ („Що искаш ти от мене, жено? “ — Йоан 2; 4). Не звучи ли вече един мотив на. Архангела Михаил във факта, че Парсифал, намятайки мантията на девицата, не става веднага цар на Грааля, но се възцарява чак след като е излязъл вън от Грааля и се е облякъл от глава до пети със стомана.
към текста >>

В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна.
Това е било напълно възможно само за Йоана, който „лежеше на гърдите Христови“. Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища. Който, обаче, е видел Св. Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество.
към текста >>

След тая предпоставка, нека сравним „ следните места от Йоановото евангелие и легендата за Светата Чаша: В 6 гл.
Това да знаете за Грааля; от собствен опит знам го аз“. Парсифал запитва: „Ти бил ли си там? “ „О да! “ е бил отговорът. Трябва да се подчертае, че настоящето изложение съвсем няма за цел по теоретичен път да изведе аналогия между двата документа, а само изнася това, което, при едно по-дълбоко вглеждане във фактите, от само себе си се налага. След тая предпоставка, нека сравним „ следните места от Йоановото евангелие и легендата за Светата Чаша: В 6 гл. 47 ст. Христос казва: „Истина, истина ви казвам: кой го вярва в мен, има живот вечен. Аз съм хляба на живота. Бащите ви в пустинята ядоха манна и умряха. Този е хляба, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, няма да умре; и хлябът, който аз ще дам, е моята плът, която аз ще отдам за живота на света.
към текста >>

Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря.
че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа. Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря. И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава. Предателството почва да се проявява. В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл.
към текста >>

Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята. Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал.
към текста >>

Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>

Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал.
към текста >>

От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот.
Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал. Същата легенда е дала сюжет и за поемата „Parsifal“, музика от Ричард Вагнер.
към текста >>

Христова. Астрология.
Етерните строителни сили във вселената, земята и човека. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). Корабът. Стихотворение в проза от П. Списаревски. Пътят на окултиста (Размишления). От Ел. Христова. Астрология. От К. А. Либра (продълж.). Магическият жезъл. От Т. X. Бургон (Занони). ПревWaniel.
към текста >>

Легендата за Светата Чаша.
Съобщение от редакцията. Търсете Царството! Съвременният материализъм — Истинският живот. Химни на една душа. От А. Т. Легендата за Светата Чаша. От В. Салески (с илюстрация) Брат и сестра. Дейността на Руд. Щайнер в Англия като учител. Стихове: „Пророкът“ и „Аристратиг Михаил“, от Г. Ефимова.
към текста >>

0.23817992210388