НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1144
резултата в
50
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разговарят се те тихо,
любовно
помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой!
ЖИТНО ЗЪРНО Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка.
Разговарят се те тихо,
любовно
помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой!
И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
към текста >>
- Ръката
Христова
, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца.
- Ръката
Христова
, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник.
към текста >>
Изпитвайте свещената книга на
Любовта
, за да знаете, че там имате живот.
Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията!
Изпитвайте свещената книга на
Любовта
, за да знаете, че там имате живот.
По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба".
към текста >>
По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е
Любовта
, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот.
По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е
Любовта
, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
- тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията!
към текста >>
„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна
Любов
, без никаква промяна, нито измяна.
,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради.
„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна
Любов
, без никаква промяна, нито измяна.
Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла.
към текста >>
Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на
Любовта
, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна.
Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на
Любовта
, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност.
към текста >>
От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има
Любов
и Животът има смисъл.
Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има
Любов
и Животът има смисъл.
Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
към текста >>
Тази
Любов
ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл.
Тази
Любов
ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
„Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче.
към текста >>
Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в
Любовта
!
„Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче.
Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в
Любовта
!
" „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море?
към текста >>
Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената
Любов
, то е прозряло вече Бога.
Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа.
Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената
Любов
, то е прозряло вече Бога.
„Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят!
към текста >>
Бъдете носители на културата на
Любовта
!
Вместо пауза, всички лъкове в един момент спряха върху струните и Глас тих, Глас познат на всички пак проговори: ,,Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да отнеме! - Възможно е! " ,,И скръбта ви ще се превърне на радост.'' ,,Възможно ли е? '' - Възможно е! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
Бъдете носители на културата на
Любовта
!
" ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете. И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби. Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
към текста >>
- Огънят на Свещената Чистота, на Великата
Любов
.
Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво?
- Огънят на Свещената Чистота, на Великата
Любов
.
И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа.
към текста >>
И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на
Любовта
по-силно грееше.
ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов.
И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на
Любовта
по-силно грееше.
И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота.
към текста >>
„А плодът на Духа е:
Любов
, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав.
„А плодът на Духа е:
Любов
, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>
Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на
Любовта
и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на
Любовта
, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо,
любовно
нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на
Любовта
и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на
Любовта
, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо,
любовно
нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
" А.
към текста >>
2.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната
Любов
, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната
Любов
, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
към текста >>
И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение,
Христовата
Любов
според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух.
И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место.
И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение,
Христовата
Любов
според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух.
По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>
След това ще дойде нова ера на светлина, на
Любов
между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
След това ще дойде нова ера на светлина, на
Любов
между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>
3.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПЪТЯТ Растете в
любов
и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
ПЪТЯТ Растете в
любов
и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят.
Пътят е път на кръста. Тежестта му чувстват всички, които искат да Го следват. За всяка стъпка, която ви приближава до Него, вие ще страдате. Но мислете за всички ония, които преди вас са изминали същия път, а също и за тия, които ще дойдат след вас – така не ще се колебаете. Бодро вървете напред, нека нашата любов ви бъде достатъчна, за да поемете борбата.
към текста >>
Бодро вървете напред, нека нашата
любов
ви бъде достатъчна, за да поемете борбата.
ПЪТЯТ Растете в любов и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят. Пътят е път на кръста. Тежестта му чувстват всички, които искат да Го следват. За всяка стъпка, която ви приближава до Него, вие ще страдате. Но мислете за всички ония, които преди вас са изминали същия път, а също и за тия, които ще дойдат след вас – така не ще се колебаете.
Бодро вървете напред, нека нашата
любов
ви бъде достатъчна, за да поемете борбата.
Ако обърнете съзнанието си към нас, не ще чувствате болките от борбата. Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте.
към текста >>
Подигнете лицата си към светлината на вечната
любов
и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода.
Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде. Ето, сега знаете какво се очаква от вас – направете го! ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Изпълнете мисията си, о вие, деца на светлината! Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото. Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното себелюбие.
Подигнете лицата си към светлината на вечната
любов
и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода.
Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
към текста >>
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към
любов
, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом.
Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото. Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното себелюбие. Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение!
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към
любов
, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом.
Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко.
към текста >>
Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата
любов
във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии.
Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата
любов
във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко. Вслушайте се – и ще чуете Неговия глас в себе си : Разкрийте се и бъдете това, което сте! Превела от немския оригинал: СТЕЛА.
към текста >>
Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на
Христовата
и с непоколебимост, превъзмогваща всичко.
О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина.
Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на
Христовата
и с непоколебимост, превъзмогваща всичко.
Погледнете около си – и познайте Го във всичко. Вслушайте се – и ще чуете Неговия глас в себе си : Разкрийте се и бъдете това, което сте! Превела от немския оригинал: СТЕЛА.
към текста >>
4.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Когато няма онова благоволение, онова
любовно
чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той.
Когато няма онова благоволение, онова
любовно
чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане. Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната влага, която е нужна за тяхното разцъфтяване.
към текста >>
И той туря всичко това на разположение на Цялото, поднася ги като
любовен
дар пред олтара на Безграничния.
Когато човек дойде до горната идея, онова, което е считал за свое, поставя го на разположение на Великата разумност, която прониква света, на Бога! Някой може наглед да не притежава никакви външни блага. Но той има други богатства! Привидният сиромах и той е богат. Той има живот, сила, дарби, знания и пр.
И той туря всичко това на разположение на Цялото, поднася ги като
любовен
дар пред олтара на Безграничния.
Този вид дейност е път към свобода! Така човек достига до своята свобода. Той вече е дошъл до своето вътрешно освобождение! Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал.
към текста >>
И ако днес хората нямат, то е защото нямат
любов
!
Енергиите на Цялото минават през него. Онзи, който туря всичко на разположение на Бога, той ще получи изобилно отвсякъде. И тогаз той ще разбере, че зад всичко видимо стои нещо велико и разумно! Ако хората тръгнат по този път, ще има изобилно благословение от разумната природа. Така човек влиза в контакт с благата, които живата разумна природа крие в своята богата, неизчерпаема съкровищница.
И ако днес хората нямат, то е защото нямат
любов
!
Всяко същество обича слънцето! Колко е радостен човек, когато види животворните слънчеви лъчи! Когато небето е затворено, човек копнее за слънце! И даже когато само за миг между облаците се покаже слънцето и прати лъч, то затупва радостно човешкото сърце! Защо обичаме слънцето?
към текста >>
Защото при новия начин на дейност двигателната сила е
любовта
!
Някой може да каже. че този начин на живот може да се въведе чрез някоя външна наредба. Това не е достатъчно. Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието!
Защото при новия начин на дейност двигателната сила е
любовта
!
А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия.
към текста >>
А
любовта
никога не може да се наложи отвън чрез насилие.
че този начин на живот може да се въведе чрез някоя външна наредба. Това не е достатъчно. Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта!
А
любовта
никога не може да се наложи отвън чрез насилие.
Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането!
към текста >>
Любовта
е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината!
Това не е достатъчно. Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие.
Любовта
е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината!
Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето!
към текста >>
Това е
Христовата
идея, която блести в Евангелието.
За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа!
Това е
Христовата
идея, която блести в Евангелието.
Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил". И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята.
към текста >>
Те да бъдат твоят
любовен
дар!
Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието. Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил". И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния!
Те да бъдат твоят
любовен
дар!
Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята. От тях почват да се явяват вече във всички народи! Съзнанието им е вече озарено от духа на новата, шестата раса!
към текста >>
5.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Трябва да се сберат опитът,
любовта
, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от
любовта
на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус.
Трябва да се сберат опитът,
любовта
, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от
любовта
на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име.
към текста >>
Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената
любов
, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява.
Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената
любов
, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското?
към текста >>
Любовта
на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
Любовта
на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
към текста >>
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както
любовта
.
Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както
любовта
.
Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите.
към текста >>
Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на
любовта
– нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на
любовта
– нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов.
към текста >>
Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата
любов
.
Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите.
Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата
любов
.
Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки.
към текста >>
Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание –
любовта
към ближния.
Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар.
Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание –
любовта
към ближния.
Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин. Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н.
към текста >>
Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с
любовта
– свободата.
Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност.
Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с
любовта
– свободата.
Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи. Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"?
към текста >>
Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш
любов
.
Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата. Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи. Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път.
Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш
любов
.
Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи.
към текста >>
И защото в
любовта
се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата".
Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи.
И защото в
любовта
се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата".
Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел.
към текста >>
Той е активен при това и е
Христовата
сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим.
Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот.
Той е активен при това и е
Христовата
сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим.
Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи.
към текста >>
Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на
Христовата
светлина, е дал и специалните си послания до тях.
Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим.
Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на
Христовата
светлина, е дал и специалните си послания до тях.
Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи. За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина.
към текста >>
В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без
любов
, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка".
Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила.
В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без
любов
, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка".
Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи. За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина. Той хвана бедния рибар и му каза: „Ела, ти ще ловиш вече живи човеци". И тръгна оня след Него така просто, непосредствено, като че ли отдавна е чакал тоя зов.
към текста >>
6.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Колко столетия маскираната с
христовата
мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи.
Колко столетия маскираната с
христовата
мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>
От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в
любовта
.
Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава?
От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в
любовта
.
Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм.
към текста >>
след всяко дело на човешкото преустройство, защото без
любовта
, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили.
Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си.
след всяко дело на човешкото преустройство, защото без
любовта
, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили.
Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот.
към текста >>
Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е
любов
.
Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми. Отчаянието се надвисва. но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята. И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия обущар Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче.
Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е
любов
.
След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа. Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по любовта, която е оставил. Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство.
към текста >>
Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по
любовта
, която е оставил.
Отчаянието се надвисва. но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята. И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия обущар Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче. Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е любов. След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа.
Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по
любовта
, която е оставил.
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство. Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание.
към текста >>
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в
любовта
, имат безсмъртие.
но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята. И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия обущар Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче. Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е любов. След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа. Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по любовта, която е оставил.
Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в
любовта
, имат безсмъртие.
Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се утвърждава и се разкрива в по-голямо богатство. Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото.
към текста >>
Той отбеляза крайното съвършенство и посочи
любовта
като път към него.
Така е, защото какво повече от неуспех е да бъдеш низвергнат, непризнат и унищожен? Но да се не забравя, че учението на Иисус не бе дадено за своето време, а за всички вкове. То не беше измислено от неговия носител, а беше и е синтез на една вечна, неотминаваща истина, която се осъществява в безкрайния развой. Той сам казва, че „върши волята на своя Отец", като под Отец в тоя случай се проумява вечната и велика премъдрост на света. Само с тия думи Той осигури безсмъртието на своето дело, защото то ще се осъществява и за напред през всички вкове.
Той отбеляза крайното съвършенство и посочи
любовта
като път към него.
Кой може да даде по-висок идеал на човека от тоя? Според нас съществуващите официални религии са паметници на несполучил опит да се направи учението на Иисус популярно. Всъщност, няма лошо в тях, защото и те черпят от съкровищницата на неговото слово, лошото е, че религиозните организации днес най-малко работят с това слово като ценност и потреба на човешката душа, а имат други задачи, чужди на вътрешния смисъл на християнството. Днес може да се говори свободно за официалните религии, но не и за учението на Иисус. Това учение сякаш изобличава черквите издигнати в негово име.
към текста >>
7.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата
Христова
.
Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор.
Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата
Христова
.
Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват.
към текста >>
Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и
любов
.
- Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света.
Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и
любов
.
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате.
към текста >>
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата
Христова
мисъл, отколкото в миналото.
Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата
Христова
мисъл, отколкото в миналото.
Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух.
към текста >>
Защото нашите души са едно с Него - Духът на
любовта
.
Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух. Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята.
Защото нашите души са едно с Него - Духът на
любовта
.
Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува.
към текста >>
8.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е
любов
" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е
любов
" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл.
към текста >>
Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате
любов
помежду си.
Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот.
Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате
любов
помежду си.
От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето?
към текста >>
От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате
любов
помежду си" (13; 34, 35).
Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си.
От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате
любов
помежду си" (13; 34, 35).
И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това?
към текста >>
И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате
любов
помежду си" (15; 12).
С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35).
И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате
любов
помежду си" (15; 12).
във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист?
към текста >>
Нима има свят, в който царува
любов
помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето?
Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл.
Нима има свят, в който царува
любов
помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето?
Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист? И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува любовта. Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че любовта се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод. Вие виждате любовта като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде.
към текста >>
– Възможна ли е
любовта
на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист?
И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12). във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това?
– Възможна ли е
любовта
на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист?
И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува любовта. Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че любовта се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод. Вие виждате любовта като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде. Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота – любовта. Ала злото тържества откак свят светува навсякъде.
към текста >>
И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува
любовта
.
във вашето изстрадало сърце се отеква една хармония, една мелодия от други светове. Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист?
И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува
любовта
.
Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че любовта се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод. Вие виждате любовта като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде. Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота – любовта. Ала злото тържества откак свят светува навсякъде. То е завзело всяко кътче от човешкото естество.
към текста >>
Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че
любовта
се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод.
Вие намирате един дълбок смисъл. Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист? И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува любовта.
Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че
любовта
се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод.
Вие виждате любовта като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде. Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота – любовта. Ала злото тържества откак свят светува навсякъде. То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество.
към текста >>
Вие виждате
любовта
като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде.
Нима има свят, в който царува любов помежду хората, се питате вие в глъбините на сърцето? Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист? И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува любовта. Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че любовта се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод.
Вие виждате
любовта
като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде.
Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота – любовта. Ала злото тържества откак свят светува навсякъде. То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека.
към текста >>
Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота –
любовта
.
Нима, не е утопия това? – Възможна ли е любовта на земята, където съществува толкова зло, страдание, безлюбие, егоизъм, завист? И въпреки това явно противоречие, в душата дълбоко нещо ви нашепва, че това е право, че въпреки явното зло, на земята съществува любовта. Вие вниквате по-дълбоко и виждате, че любовта се проявява винаги в пролетта на живота, във всичко що расте, във всичко що цъфти и дава зрял плод. Вие виждате любовта като истински творчески принцип, който се проявява навсякъде.
Мъката ви изчезва, защото вие заживявате с истинския двигател на живота –
любовта
.
Ала злото тържества откак свят светува навсякъде. То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание.
към текста >>
И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота
любовта
– този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото.
Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото.
И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота
любовта
– този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото.
Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта.
към текста >>
Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на
любовта
като творчески принцип в живота.
От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото.
Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на
любовта
като творчески принцип в живота.
Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта.
към текста >>
Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли
Любов
.
От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие?
Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли
Любов
.
Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота.
към текста >>
Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е
любовта
.
И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят.
Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е
любовта
.
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората.
към текста >>
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от
любовта
.
Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта.
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от
любовта
.
Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота.
към текста >>
Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без
любов
в своя живот – без
любов
във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка?
Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта.
Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без
любов
в своя живот – без
любов
във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка?
Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее".
към текста >>
Понятията хляб и
любов
се преплитат в живота.
Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка?
Понятията хляб и
любов
се преплитат в живота.
Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов.
към текста >>
И в същност хлябът се явява като израз на
любовта
на живата природа към нас хората.
Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото.
И в същност хлябът се явява като израз на
любовта
на живата природа към нас хората.
Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос.
към текста >>
Затова Христос, великият символ на
любовта
казва:„Аз съм хляба на живота.
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората.
Затова Христос, великият символ на
любовта
казва:„Аз съм хляба на живота.
Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес.
към текста >>
И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на
любов
.
Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее".
И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на
любов
.
В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората.
към текста >>
В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за
любовта
.
Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов.
В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за
любовта
.
Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината.
към текста >>
Никой до Христа не е издигнал
любовта
като принцип – Бог е
Любов
– а също и
любовта
в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате
любов
помежду си" – както това е направил самият Христос.
И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта.
Никой до Христа не е издигнал
любовта
като принцип – Бог е
Любов
– а също и
любовта
в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате
любов
помежду си" – както това е направил самият Христос.
Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз.
към текста >>
За днешния свят
любовта
е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората.
Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес.
За днешния свят
любовта
е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората.
Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята.
към текста >>
Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос –
любов
, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората.
И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората.
Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос –
любов
, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората.
В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност.
към текста >>
Да се проникне всеки от това съзнание, това е
Христовата
мисия на земята.
За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята.
Да се проникне всеки от това съзнание, това е
Христовата
мисия на земята.
Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване.
към текста >>
За практическото, не книжническо разбиране на
Христовата
любов
между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат".
В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност.
За практическото, не книжническо разбиране на
Христовата
любов
между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат".
Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна.
към текста >>
Идеята за
любовта
, за единството между човеците, е нещо чуждо за обществото, за народите, за цялото човечество.
Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна. Грижата за другите се ограничава пак в рамките на кастовото съзнание и принадлежност.
Идеята за
любовта
, за единството между човеците, е нещо чуждо за обществото, за народите, за цялото човечество.
Затова развитието на народите върви по пътя само на личното добруване, чрез разрушаване и изземане на чуждото благо. Развитието на търговско-стопанските връзки между народите ни най-малко не допринасят пряко за прилагане на любовта и мисълта за другия между народите. Търговията е резултат само на необходимостта да се задоволи личната нужда и да се придобие по голямо лично благо. Под лично благо разбираме благото не само на дадена личност, но и на по-голяма обществена единица. В обществения живот личното благо се изразява в търговията.
към текста >>
Развитието на търговско-стопанските връзки между народите ни най-малко не допринасят пряко за прилагане на
любовта
и мисълта за другия между народите.
Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна. Грижата за другите се ограничава пак в рамките на кастовото съзнание и принадлежност. Идеята за любовта, за единството между човеците, е нещо чуждо за обществото, за народите, за цялото човечество. Затова развитието на народите върви по пътя само на личното добруване, чрез разрушаване и изземане на чуждото благо.
Развитието на търговско-стопанските връзки между народите ни най-малко не допринасят пряко за прилагане на
любовта
и мисълта за другия между народите.
Търговията е резултат само на необходимостта да се задоволи личната нужда и да се придобие по голямо лично благо. Под лично благо разбираме благото не само на дадена личност, но и на по-голяма обществена единица. В обществения живот личното благо се изразява в търговията. А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си.
към текста >>
Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на
любовта
между хората!
Под лично благо разбираме благото не само на дадена личност, но и на по-голяма обществена единица. В обществения живот личното благо се изразява в търговията. А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал.
Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на
любовта
между хората!
– Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците.
към текста >>
То е чисто и недвусмислено –
Любов
между човеците.
И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал. Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа.
То е чисто и недвусмислено –
Любов
между човеците.
Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите", казва великият Учител от Назарет.
към текста >>
Не кастова
любов
в широк смисъл, но
любов
между човеците.
Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците.
Не кастова
любов
в широк смисъл, но
любов
между човеците.
Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите", казва великият Учител от Назарет. Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в любов, в творческа любов с другите, за него царството на небето от само себе е отворено.
към текста >>
Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за
любовта
, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност.
– Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците.
Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за
любовта
, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност.
Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите", казва великият Учител от Назарет. Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в любов, в творческа любов с другите, за него царството на небето от само себе е отворено. Това живо учение на пролет в живота, официалните представители на Христа не предадоха до ден днешен на хората.
към текста >>
Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в
любов
, в творческа
любов
с другите, за него царството на небето от само себе е отворено.
Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта. Затова остана далеч Христовото учение, което е за живите – земно, физически живи. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите", казва великият Учител от Назарет.
Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в
любов
, в творческа
любов
с другите, за него царството на небето от само себе е отворено.
Това живо учение на пролет в живота, официалните представители на Христа не предадоха до ден днешен на хората. Затова те останаха до днес със своите езически нрави – мисълта само за себе си. * Изживяваме последните дни на една дълга езическа епоха, която се крие зад името на Христа и се нарича християнска. Ужасите на водещите се днес международни войни, кръвта която се пролива и ще се пролее ще се дигне до главата на тия, които ще останат живи. Те ще подирят нов смисъл и ново разбиране за живота.
към текста >>
Тогава ще избликне отново във всичката си чистота и мощ великото учение на Христа за
любовта
, за вечна разцъфваща се пролет в живота между човеците.
* Изживяваме последните дни на една дълга езическа епоха, която се крие зад името на Христа и се нарича християнска. Ужасите на водещите се днес международни войни, кръвта която се пролива и ще се пролее ще се дигне до главата на тия, които ще останат живи. Те ще подирят нов смисъл и ново разбиране за живота. Те са изпитали досега всички човешки философии, религии, науки и изобретения. Те ще разберат, че всичко това е било за неговото лично самоунищожение.
Тогава ще избликне отново във всичката си чистота и мощ великото учение на Христа за
любовта
, за вечна разцъфваща се пролет в живота между човеците.
Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора. Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си. Нови вестители, нови творци в любовта са необходими!
към текста >>
Нови вестители, нови творци в
любовта
са необходими!
Тогава ще избликне отново във всичката си чистота и мощ великото учение на Христа за любовта, за вечна разцъфваща се пролет в живота между човеците. Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора. Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си.
Нови вестители, нови творци в
любовта
са необходими!
Вечно живият, чрез своя принцип на любовта, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи. Дотегнали са му всичките досегашни езически представители! „Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
към текста >>
Вечно живият, чрез своя принцип на
любовта
, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи.
Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора. Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си. Нови вестители, нови творци в любовта са необходими!
Вечно живият, чрез своя принцип на
любовта
, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи.
Дотегнали са му всичките досегашни езически представители! „Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
към текста >>
„Нова заповед Ви давам: да живеете в
любов
помежду си."
Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си. Нови вестители, нови творци в любовта са необходими! Вечно живият, чрез своя принцип на любовта, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи. Дотегнали са му всичките досегашни езически представители!
„Нова заповед Ви давам: да живеете в
любов
помежду си."
към текста >>
9.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство,
любов
и саможертва.
И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин". Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот. С едно прозрение авторът е доловил мисията на българския народ, както и изобщо на славянството.
А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство,
любов
и саможертва.
Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка. Обновително движение в Холандия В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г.
към текста >>
е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия
Христова
.
Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка. Обновително движение в Холандия В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г.
е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия
Христова
.
В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища.
към текста >>
Основни елементи на училищната атмосфера са
любовта
, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта.
Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища. Нейният девиз е „Бъдете човеци! " Преди години това общество създаде свое трудово училище.
Основни елементи на училищната атмосфера са
любовта
, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта.
Духовно движение в Западна Европа Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища.
към текста >>
А в Париж работи общество „
Любов
и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане.
Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр.
А в Париж работи общество „
Любов
и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане.
Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5.
към текста >>
Нека
любовта
да ръководи живота, и зад всека работа да стои
любовта
като вдъхновителка. 6.
Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5.
Нека
любовта
да ръководи живота, и зад всека работа да стои
любовта
като вдъхновителка. 6.
Да работим за пробуждането на нашит в духовни вътрешни сили: интуиция, ясновидство и пр. 7. Да се реализира вътрешното обединение на всички Човешки души и да изчезнат външните д-вления. 8. Всички хора да се обичат. 9. Да работим с всички сили за великото бъдеще, което иде. Професор д-р Асен Златаров за скритите сили у човека Статията на професор д-р Асен Златаров „Скрити сили" показва как днешната наука все повече се приближава до окултната.
към текста >>
Правдолюбов
, бул.
„Родно училище", месечно списание за педагогично творчество, год. II. кн. 1-3 (окт.-дек. 1940). Годишен абонамент 80 лв. Всичко на адрес: Е.
Правдолюбов
, бул.
„Фритьоф Нансен", № 23 – София. Разнообразният и ценен материал на списанието е пропит от духа на новото време. Препоръчваме го на читателите си.
към текста >>
10.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всички те са пропити от дълбоката същност на
Христовата
идея за „
Любовта
към Бога, към ближния, към себе си".
Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки.
Всички те са пропити от дълбоката същност на
Христовата
идея за „
Любовта
към Бога, към ближния, към себе си".
Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава. Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби". Това е ясно, възвишено и практично, приложимо. Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него.
към текста >>
Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста
любов
към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез
любовта
.
Нямаме разумна воля, следователно истинско, трайно постижение, ако нямаме вяра. Вяра— в що? — Вяра в постижимото, в самото растене, в съвършенството. Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство. В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата.
Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста
любов
към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез
любовта
.
* След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите. Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си. Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя. Така Божественото може да се изяви на земята по пътя на индивидуалното търсене.
към текста >>
11.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА
ЛЮБОВТА
Когато човек се спре да мисли и реши да пише за
Любовта
, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие.
Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА
ЛЮБОВТА
Когато човек се спре да мисли и реши да пише за
Любовта
, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие.
Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света.
към текста >>
Защото за
Любовта
се говори само с дела и живот.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие.
Защото за
Любовта
се говори само с дела и живот.
Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо.
към текста >>
Защото
Любовта
е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот.
Защото
Любовта
е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество.
За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие.
към текста >>
Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили
Любовта
дори чрез саможертвата.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло.
Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили
Любовта
дори чрез саможертвата.
Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно.
към текста >>
За масите, обаче,
Любовта
е нещо твърде далечно, дори нереализуемо.
Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света.
За масите, обаче,
Любовта
е нещо твърде далечно, дори нереализуемо.
Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота.
към текста >>
Така е и с
Любовта
.
Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно.
Така е и с
Любовта
.
За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност.
към текста >>
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за
Любовта
, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя.
Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота.
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за
Любовта
, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя.
Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта.
към текста >>
За
Любовта
ни говорят още от дълбока древност.
Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове.
За
Любовта
ни говорят още от дълбока древност.
Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота.
към текста >>
Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за
Любовта
.
За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност.
Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за
Любовта
.
Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността.
към текста >>
Ала първият, който постави
Любовта
като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на
Любовта
.
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта.
Ала първият, който постави
Любовта
като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на
Любовта
.
Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава.
към текста >>
Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е
Любов
", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате
любов
помежду си".
Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта.
Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е
Любов
", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате
любов
помежду си".
Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл.
към текста >>
Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота —
Любовта
.
Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си".
Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота —
Любовта
.
Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии.
към текста >>
Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на
Любовта
в живота.
За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта.
Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на
Любовта
в живота.
И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап.
към текста >>
Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за
Любовта
, които светът познава.
Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността.
Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за
Любовта
, които светът познава.
На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред.
към текста >>
Павла са писали за
Любовта
.
И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап.
Павла са писали за
Любовта
.
Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта.
към текста >>
Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал
Любовта
така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред.
Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал
Любовта
така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко.
към текста >>
Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за
Любовта
, е този за самата същност, за естеството на
Любовта
.
към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за
Любовта
, е този за самата същност, за естеството на
Любовта
.
По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота.
към текста >>
Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на
Любовта
.
Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже.
Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на
Любовта
.
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от
Христовата
максима — „Бог е
Любов
", сиреч
Любовта
е основната същност на битието — Бог.
Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта.
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от
Христовата
максима — „Бог е
Любов
", сиреч
Любовта
е основната същност на битието — Бог.
Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1).
към текста >>
Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата
Любов
е същността на живота.
Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко.
Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата
Любов
е същността на живота.
Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич.
към текста >>
Любовта
е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията.
По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота.
Любовта
е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията.
Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека.
към текста >>
Любовта
е творчески процес" (1).
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието.
Любовта
е творчески процес" (1).
Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление.
към текста >>
Явно е, че под думите Мирова
Любов
и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към
Любовта
).
Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1).
Явно е, че под думите Мирова
Любов
и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към
Любовта
).
Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2).
към текста >>
Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е
Любов
, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич.
Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта).
Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е
Любов
, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич.
По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3).
към текста >>
По отношение естеството, Учителят разглежда
Любовта
двояко — като космична същност и
Любовта
като същина в живота на човека.
Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич.
По отношение естеството, Учителят разглежда
Любовта
двояко — като космична същност и
Любовта
като същина в живота на човека.
Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3).
към текста >>
Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е
Любов
* — тези думи са основа на великата Божествена наука.
Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека.
Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е
Любов
* — тези думи са основа на великата Божествена наука.
„Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
към текста >>
„Бог е
Любов
" в своето първично проявление.
Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука.
„Бог е
Любов
" в своето първично проявление.
И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13).
към текста >>
И няма друго проявление на Бога, освен
Любов
(2).
Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление.
И няма друго проявление на Бога, освен
Любов
(2).
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13).
към текста >>
Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3).
Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2).
Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3).
Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
към текста >>
Бог е
Любов
, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3).
По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3).
Бог е
Любов
, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3).
„Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
към текста >>
„Бог е Дух", а
Любовта
е първият плод на Духа (3).
Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3).
„Бог е Дух", а
Любовта
е първият плод на Духа (3).
Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото.
към текста >>
Духът, това е
Любовта
(8, 13).
„Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
Духът, това е
Любовта
(8, 13).
Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14).
към текста >>
До реалността на Духа се отива чрез
Любовта
(13).
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13).
До реалността на Духа се отива чрез
Любовта
(13).
Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12).
към текста >>
Любовта
е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
Любовта
е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство.
към текста >>
Любовта
е закон на Цялото.
„Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
Любовта
е закон на Цялото.
Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2).
към текста >>
Любовта
е импулса на живота.
Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14).
Любовта
е импулса на живота.
Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога.
към текста >>
Любовта
обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство.
Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12).
Любовта
обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство.
Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2).
към текста >>
Любовта
е проявеният образ на Бога.
Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2).
Любовта
е проявеният образ на Бога.
Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3).
към текста >>
Познаването на
Любовта
е познаване лицето на Бога.
Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога.
Познаването на
Любовта
е познаване лицето на Бога.
Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6).
към текста >>
Има само един Бог, той е Господ на
Любовта
.
Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога.
Има само един Бог, той е Господ на
Любовта
.
Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
към текста >>
Любовта
е атмосфера на Божествения свят.
Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2).
Любовта
е атмосфера на Божествения свят.
Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете.
към текста >>
Там съществува само
Любов
, всичко диша
Любов
(3).
Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят.
Там съществува само
Любов
, всичко диша
Любов
(3).
Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5).
към текста >>
Основа на небето е
Любовта
(6).
Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3).
Основа на небето е
Любовта
(6).
Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума.
към текста >>
Любовта
е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6).
Любовта
е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос.
към текста >>
Любовта
е най-реалното в света.
Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
Любовта
е най-реалното в света.
Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
към текста >>
Любовта
е най-силната дума.
Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5).
Любовта
е най-силната дума.
Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота.
към текста >>
Когато Господ произнесъл за първи път думата
Любов
, създал целия космос.
Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума.
Когато Господ произнесъл за първи път думата
Любов
, създал целия космос.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
към текста >>
Когато Господ произнесъл за втори път думата
Любов
, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос.
Когато Господ произнесъл за втори път думата
Любов
, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
към текста >>
Когато Господ произнесъл за десети път думата
Любов
, родил се човекът" (5).
Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
Когато Господ произнесъл за десети път думата
Любов
, родил се човекът" (5).
Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха.
към текста >>
Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на
Любовта
, които даваме тук са изумителни, красиви, велики.
Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5).
Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на
Любовта
, които даваме тук са изумителни, красиви, велики.
Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи.
към текста >>
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с
Христовата
максима „Бог е
Любов
" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота.
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с
Христовата
максима „Бог е
Любов
" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
към текста >>
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за
Любовта
, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за
Любовта
, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога.
към текста >>
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната
Любов
на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни.
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната
Любов
на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
към текста >>
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на
Любовта
, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена
Любов
на Бога.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на
Любовта
, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена
Любов
на Бога.
Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов.
към текста >>
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена
Любов
.
Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена
Любов
.
По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога.
към текста >>
По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез
Любовта
.
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов.
По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез
Любовта
.
Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога.
към текста >>
Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като
Любов
: „Христос е изявление на великата
Любов
.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като
Любов
: „Христос е изявление на великата
Любов
.
Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
към текста >>
Той е реално въплъщение на
Любовта
.
Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов.
Той е реално въплъщение на
Любовта
.
Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта.
към текста >>
Любовта
е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната
Любов
на Бога.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога.
Любовта
е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната
Любов
на Бога.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
към текста >>
Христовото учение е учение на
Любовта
.
Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
Христовото учение е учение на
Любовта
.
Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н.
към текста >>
Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в
Любовта
, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта.
Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в
Любовта
, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим.
към текста >>
Христос слезе на земята да изяви
Любовта
.
Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
Христос слезе на земята да изяви
Любовта
.
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
към текста >>
Христос е вратата на
Любовта
.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
Христос е вратата на
Любовта
.
През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
към текста >>
Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на
Любовта
.
Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим.
Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на
Любовта
.
Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот.
към текста >>
Христос е най-пълен израз на
Любовта
на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
Христос е най-пълен израз на
Любовта
на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята.
към текста >>
Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за
Любовта
като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като
Любов
.
През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за
Любовта
като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като
Любов
.
Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем.
към текста >>
Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на
Любовта
—
Любовта
като същина в живота на човека.
Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов.
Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на
Любовта
—
Любовта
като същина в живота на човека.
Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
към текста >>
Учителят казва: „
Любовта
носи пълния живот.
Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека.
Учителят казва: „
Любовта
носи пълния живот.
Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.
към текста >>
Той е плод на
Любовта
(3),
Любовта
носи условията за живот.
Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот.
Той е плод на
Любовта
(3),
Любовта
носи условията за живот.
Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
към текста >>
Любовта
е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем.
Любовта
е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии.
към текста >>
Мировата
Любов
създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.
Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
Мировата
Любов
създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.
В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие.
към текста >>
В Мировата
Любов
, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.
В Мировата
Любов
, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание.
към текста >>
Любовта
е артериалната кръв в човека.
Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
Любовта
е артериалната кръв в човека.
Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия.
към текста >>
Всяко живо същество е свързано с
Любовта
и се влияе от нея.
Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3).
Всяко живо същество е свързано с
Любовта
и се влияе от нея.
Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
към текста >>
Бог на
Любовта
не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас.
Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея.
Бог на
Любовта
не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас.
Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2).
към текста >>
Любовта
е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе.
Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас.
Любовта
е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе.
Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14).
към текста >>
Където има
Любов
, проявява се и Бог.
Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе.
Където има
Любов
, проявява се и Бог.
Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата.
към текста >>
Където има
Любов
, има живот, движение, всичко живее.
Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог.
Където има
Любов
, има живот, движение, всичко живее.
Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2).
към текста >>
Любовта
е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее.
Любовта
е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3).
към текста >>
Бог е
Любов
, а
Любовта
е връзка на съвършенство (2).
Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
Бог е
Любов
, а
Любовта
е връзка на съвършенство (2).
Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14).
към текста >>
Любовта
е най-великото нещо в света (14).
Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2).
Любовта
е най-великото нещо в света (14).
Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4).
към текста >>
Любовта
е принцип на сърцето и душата.
Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14).
Любовта
е принцип на сърцето и душата.
Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
към текста >>
Човек лишен от
Любовта
е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2).
Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата.
Човек лишен от
Любовта
е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2).
Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика.
към текста >>
Науката за
Любовта
е единствената истинска работа в света (3).
Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2).
Науката за
Любовта
е единствената истинска работа в света (3).
Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
към текста >>
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4).
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно.
към текста >>
Любовта
между такива две души е музика.
Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта
между такива две души е музика.
Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8).
към текста >>
Любовта
е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика.
Любовта
е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3).
към текста >>
Любовта
е ключ, с който всичко затворено се отваря.
Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
Любовта
е ключ, с който всичко затворено се отваря.
Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов.
към текста >>
Любовта
събужда
Любов
.
Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3).
Любовта
събужда
Любов
.
Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
към текста >>
Любовта
е капитал, който никога не се губи.
За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи.
Любовта
е капитал, който никога не се губи.
Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека.
към текста >>
Любовта
е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14).
Любовта
е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога.
към текста >>
Когато
Любовта
е обект на човешкото сърце, той се развива правилно.
Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
Когато
Любовта
е обект на човешкото сърце, той се развива правилно.
Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките.
към текста >>
Любовта
създава всеки успех на човека.
Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно.
Любовта
създава всеки успех на човека.
Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
към текста >>
Любовта
седи в това да познаем Бога.
Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения.
Любовта
седи в това да познаем Бога.
Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека.
към текста >>
Човешката
любов
представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките.
Човешката
любов
представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света.
към текста >>
Любовта
е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение.
Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
Любовта
е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение.
— Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи.
към текста >>
Любовта
е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека.
Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12).
Любовта
е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека.
Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5).
към текста >>
Божествената
Любов
е единственото ново в света.
Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето.
Божествената
Любов
е единственото ново в света.
Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11).
към текста >>
Любовта
е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7).
Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5).
Любовта
е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7).
Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо.
към текста >>
Любовта
е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11).
Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7).
Любовта
е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11).
Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота.
към текста >>
Любовта
е хлябът, който слиза от небето.
Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10).
Любовта
е хлябът, който слиза от небето.
Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11).
към текста >>
Любовта
е първото ценно нещо.
Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново.
Любовта
е първото ценно нещо.
Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота.
към текста >>
Божествената
Любов
е същественото за всеки човек" (11).
Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13).
Божествената
Любов
е същественото за всеки човек" (11).
От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека.
към текста >>
От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на
Любовта
в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11).
От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на
Любовта
в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство.
към текста >>
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че
Любовта
е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота.
Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че
Любовта
е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота.
Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога.
към текста >>
Тя е едновременно артериална кръв (
любов
) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота.
Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека.
Тя е едновременно артериална кръв (
любов
) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота.
Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота.
към текста >>
Тя,
Любовта
, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека.
Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота.
Тя,
Любовта
, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека.
Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме.
към текста >>
Ние схващаме още, че
Любовта
е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че
Любовта
е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите.
Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога.
Ние схващаме още, че
Любовта
е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че
Любовта
е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите.
Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2.
към текста >>
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на
Любовта
в живота на човека, ние не можем да ги коментираме.
Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на
Любовта
в живота на човека, ние не можем да ги коментираме.
Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух.
към текста >>
Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на
Любовта
, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека.
Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме.
Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на
Любовта
, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека.
(следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4.
към текста >>
Мировата
Любов
и Космичната Обич – 1919 г. 2.
Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1.
Мировата
Любов
и Космичната Обич – 1919 г. 2.
Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6.
към текста >>
Трите основи на живота –
Любов
, Вяра, Надежда – 1921 г. 3.
Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2.
Трите основи на живота –
Любов
, Вяра, Надежда – 1921 г. 3.
Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др.
към текста >>
Учителят говори, глави:
Любов
, Живот, Тяло на
Любовта
, Христос, Бог, Дух.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3.
Учителят говори, глави:
Любов
, Живот, Тяло на
Любовта
, Христос, Бог, Дух.
– 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7.
към текста >>
Сила и Живот, І Серия –
Любовта
– 1914 г. 5.
(следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4.
Сила и Живот, І Серия –
Любовта
– 1914 г. 5.
Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г. 8.
към текста >>
събор – в същата:
Любов
и мисъл – 1924 г. 8.
Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл.
събор – в същата:
Любов
и мисъл – 1924 г. 8.
Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12.
към текста >>
Степени на съзнанието: Проява на
Любовта
– Лекции Общ.
– 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г. 8. Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10.
Степени на съзнанието: Проява на
Любовта
– Лекции Общ.
ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14.
към текста >>
Двигатели на живота : Ценности на
Любовта
; Прояви и постижения на
Любовта
– Рилски беседи – 1938 г. 13.
Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12.
Двигатели на живота : Ценности на
Любовта
; Прояви и постижения на
Любовта
– Рилски беседи – 1938 г. 13.
Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл.
към текста >>
Езикът на
Любовта
: Езикът на
Любовта
; Реалността на живота; Вратата на
Любовта
;
Любов
и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на
Любовта
; Възможности на
Любовта
: Три ценни неща и др.
Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13.
Езикът на
Любовта
: Езикът на
Любовта
; Реалността на живота; Вратата на
Любовта
;
Любов
и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на
Любовта
; Възможности на
Любовта
: Три ценни неща и др.
– Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I.
към текста >>
Божествен и човешки свят: Правила на
Любовта
; Да имате
Любов
; Магическата сила на
Любовта
; Единство в
Любовта
;
Любов
в трите свята; Връзка между Бога и човека.
ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14.
Божествен и човешки свят: Правила на
Любовта
; Да имате
Любов
; Магическата сила на
Любовта
; Единство в
Любовта
;
Любов
в трите свята; Връзка между Бога и човека.
1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I. – 1941 г. и много други.
към текста >>
Път към живота:
Любов
и милосърдие – Лекции на мл.
Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15.
Път към живота:
Любов
и милосърдие – Лекции на мл.
ок. кл. год. X. т. I. – 1941 г. и много други.
към текста >>
12.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В неговия образ сякаш е възкръснала
Христовата
Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста
любов
, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот.
Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете.
В неговия образ сякаш е възкръснала
Христовата
Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста
любов
, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот.
А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя. Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде".
към текста >>
А тази
любов
е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя.
Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи. Дори един от най-несръчните ученици, комуто не се отдавало разрешението нито на една задача, проявява умение и способност, почувствувал благодатното присъствие на това дете. В неговия образ сякаш е възкръснала Христовата Истина: „Защото на такива е царството Божие." То е символ на оная чиста любов, що носи благослова на небето, докоснала всичко, от което е бликнал живот.
А тази
любов
е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя.
Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде". Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им.
към текста >>
Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от
любовта
към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им.
А тази любов е светлата пътека, що отвежда към Сърцето на Учителя. Тя е онази магическа сила, която превъзмогва всека преграда, осветявайки с присъствието си родствените връзки, които единят всички в едно; тя е онзи светъл лъч, който осветява нашето съкровено „Аз," в чиито глъбини живее странната загадка на Битието, която търсим вън от нас. Из стремежа на ученика по откровение на Висшата Тайна се ражда образът на Учителя. Да, тъкмо Той, Учителят е „Онзи. който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде".
Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от
любовта
към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им.
Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога. Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство. Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо. Вечният живот за Истината, Любовта му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува. Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и свята длъжност."
към текста >>
Вечният живот за Истината,
Любовта
му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува.
който знае да съчетава линиите, които са пръснати навсякъде". Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога. Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство. Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо.
Вечният живот за Истината,
Любовта
му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува.
Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и свята длъжност."
към текста >>
13.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Това е великото Христово учение на
Любовта
и съвършен¬ството.
Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството.
Това е великото Христово учение на
Любовта
и съвършен¬ството.
То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек.
към текста >>
Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на
любовта
, трябва да зацари между хората.
Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума. Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството.
Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на
любовта
, трябва да зацари между хората.
Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето.
към текста >>
В тази проява на Христовия дух, на
Любовта
, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството!
Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота.
В тази проява на Христовия дух, на
Любовта
, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството!
Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух.
към текста >>
Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли
Христовата
ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно.
В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие.
Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли
Христовата
ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно.
Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел.
към текста >>
Тя ще закръгли
Христовата
ера на земята, която е всеобща.
Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие. Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ.
Тя ще закръгли
Христовата
ера на земята, която е всеобща.
към текста >>
14.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е
Любов
и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в
Любовта
, в
любов
помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е
Любов
и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в
Любовта
, в
любов
помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
към текста >>
Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта,
Любовта
и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта,
Любовта
и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
към текста >>
от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и
Любовта
.
На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и
Любовта
.
Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви.
към текста >>
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и
Любовта
.
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и
Любовта
.
Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
към текста >>
Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е
Любов
, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е
Любов
, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество.
към текста >>
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на
Любовта
, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя.
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на
Любовта
, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
към текста >>
Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на
Любовта
.
Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява.
Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на
Любовта
.
След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
към текста >>
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата
Любов
на Христа.
с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството.
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата
Любов
на Христа.
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството.
към текста >>
Христовата
епоха започна с възкресението.
След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
Христовата
епоха започна с възкресението.
И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа.
към текста >>
И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на
Любовта
всред човечеството.
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението.
И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на
Любовта
всред човечеството.
За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
към текста >>
Пътят на всичко живо е отворен към светлината и
Любовта
.
Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото.
Пътят на всичко живо е отворен към светлината и
Любовта
.
Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>
Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на
Любовта
.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта.
Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на
Любовта
.
Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>
В името на тази
Любов
, която ще дойде в света – Христос възкресе!
Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение.
В името на тази
Любов
, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>
15.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато мислят, че могат на земята да запазят само за себе си вниманието и
любовта
на някого, те се пак заблуждават.
Д-р Ел. Р. К. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА Когато хората мислят, че материалните блага са всичко в живота, те се заблуждават. Когато хората считат, че като придобият повече земни блага, те са по-осигурени, те се двойно повече заблуждават.
Когато мислят, че могат на земята да запазят само за себе си вниманието и
любовта
на някого, те се пак заблуждават.
Защото материалните блага не са и не могат да бъдат всичко в живота. Те са нещо преходно и скоро изчезват. Те нямат качествата, за да бъдат всичко. Тяхното значение е да удовлетворят известни нужди на човека на земята. Те не са трайни, а туй, което не е трайно, не може да бъде всичко.
към текста >>
А да запазиш само за себе си вниманието и
любовта
на никого, това е съвсем невъзможно.
Тяхното значение е да удовлетворят известни нужди на човека на земята. Те не са трайни, а туй, което не е трайно, не може да бъде всичко. И когато хората считат, че земните блага ги правят по-сигурни тук долу между човеците, те се още повече мамят. Защото сигурност на земята, а особено с материални блага, няма. Ако имаше сигурност, нямаше да има разочарования, лишения и страдания.
А да запазиш само за себе си вниманието и
любовта
на никого, това е съвсем невъзможно.
Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов. И може ли да има в една земна любов трайност? – Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят.
към текста >>
Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и
любов
.
Те не са трайни, а туй, което не е трайно, не може да бъде всичко. И когато хората считат, че земните блага ги правят по-сигурни тук долу между човеците, те се още повече мамят. Защото сигурност на земята, а особено с материални блага, няма. Ако имаше сигурност, нямаше да има разочарования, лишения и страдания. А да запазиш само за себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно.
Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и
любов
.
И може ли да има в една земна любов трайност? – Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование.
към текста >>
И може ли да има в една земна
любов
трайност?
И когато хората считат, че земните блага ги правят по-сигурни тук долу между човеците, те се още повече мамят. Защото сигурност на земята, а особено с материални блага, няма. Ако имаше сигурност, нямаше да има разочарования, лишения и страдания. А да запазиш само за себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно. Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов.
И може ли да има в една земна
любов
трайност?
– Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр.
към текста >>
Ако човек не вярва в
Любовта
на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72).
Ако човек не вярва в
Любовта
на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
към текста >>
Ако той не се убеди в силата на
Любовта
, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.
В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
Ако той не се убеди в силата на
Любовта
, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.
Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
Ако човек не вярва в
Любовта
, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).
Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.
Ако човек не вярва в
Любовта
, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).
За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
За нас е ясно – само в
Любовта
е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение.
Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).
За нас е ясно – само в
Любовта
е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение.
Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
Защото само в
Любовта
има истински постижения.
Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение.
Защото само в
Любовта
има истински постижения.
В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
В нашето съзнание изпъква
Христовата
мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения.
В нашето съзнание изпъква
Христовата
мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
" —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
16.
ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на
Любовта
.
В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата. Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе... В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина: — Говори,говори,Учителю!... Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла.
Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на
Любовта
.
В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота. — Говори,говори,Учителю!... Думите Ти са като Хляб за гладната ни душа, като Жива Вода за жадното ни сърце. Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност. Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова.
към текста >>
Който познава
Любовта
—саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова.
Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта. В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота. — Говори,говори,Учителю!... Думите Ти са като Хляб за гладната ни душа, като Жива Вода за жадното ни сърце. Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност.
Който познава
Любовта
—саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова.
— Говори,говори,Учителю!... Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение! Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце. Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!... — Говори,говори,Учителю!... Говори!
към текста >>
Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на
Христовата
Любов
, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце.
Думите Ти са като Хляб за гладната ни душа, като Жива Вода за жадното ни сърце. Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност. Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова. — Говори,говори,Учителю!... Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение!
Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на
Христовата
Любов
, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце.
Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!... — Говори,говори,Учителю!... Говори! И нека Твоят Говор стане свещен шепот в нашите сърца, божествен шепот на самите ни сърца, а ний ще слушаме, ще пазим и възпяваме! Твоето Слово ни понася с песенната лекота нагоре и залюлява в слънчевите люлки на Безкрайната Божия Светлина. Все повече ни доближава до Мистичния Възел на нашата предвечна цел, която вече знаем.
към текста >>
Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на
Любовта
, за да ни възкресиш като деца на
Любовта
, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...
Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност. Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка... Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова. — Говори,говори,Учителю!... Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение! Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце.
Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове... Говори, Ти, Апостоле на
Любовта
, за да ни възкресиш като деца на
Любовта
, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...
— Говори,говори,Учителю!... Говори! И нека Твоят Говор стане свещен шепот в нашите сърца, божествен шепот на самите ни сърца, а ний ще слушаме, ще пазим и възпяваме! Твоето Слово ни понася с песенната лекота нагоре и залюлява в слънчевите люлки на Безкрайната Божия Светлина. Все повече ни доближава до Мистичния Възел на нашата предвечна цел, която вече знаем.
към текста >>
17.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и
любов
.
Съвременният човек, все пак, познава едно техническо-практическо съвършенство, до което достигат някои хора чрез сръчност, чрез упражнение или умствено-мисловна практика. Това е виртуозността и изобретателността на днешните хора по много специални въпроси и области на живота. Ала в съвсем друг смисъл казва Христос тези думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец".
Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и
любов
.
Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство.
към текста >>
В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на
Христовата
мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени".
Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови. Те са единствени в цялата религиозно-философска мисъл до Христа и след Него.
В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на
Христовата
мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени".
В началото на главата, от 3 до 12 стих включително, Христос ни разкрива тайната на блаженствата. Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват заради правдата, защото те ще се наситят.
към текста >>
Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и
любовта
между хората.
— „Който те плесне по едната страна, обърни му и другата. Който иска да ти вземе ризата, дай му и горната си дреха. Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения.
Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и
любовта
между хората.
И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно.
към текста >>
И
любовта
не закъснява да даде своите плодове.
Който иска да ти вземе ризата, дай му и горната си дреха. Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората.
И
любовта
не закъснява да даде своите плодове.
По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта.
към текста >>
По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с
любов
— се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата.
Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове.
По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с
любов
— се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата.
Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време.
към текста >>
Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и
любовта
.
Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата.
Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и
любовта
.
Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия.
към текста >>
Тържествува
любовта
.
И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно.
Тържествува
любовта
.
В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа.
към текста >>
Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи
Любовта
, той е съвършен".
— В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога. И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си.
Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи
Любовта
, той е съвършен".
Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство? Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си! Защото само в любовта е съвършенството.
към текста >>
Не могат ли хората, народите да живеят в
любов
, в съвършенство?
И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога. И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си. Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи Любовта, той е съвършен".
Не могат ли хората, народите да живеят в
любов
, в съвършенство?
Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си! Защото само в любовта е съвършенството. И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.
към текста >>
Защото само в
любовта
е съвършенството.
Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи Любовта, той е съвършен". Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство? Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си!
Защото само в
любовта
е съвършенството.
И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса. Така съвършено завършва вечната проповед на планината, която е жива и важна през всички времена от живота на човечеството. Защото тя ни показва пътя към Бога, в който път е съвършенството.
към текста >>
18.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената
Любов
, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на
любовта
." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво.
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"?
- Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената
Любов
, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на
любовта
." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво.
Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко.
към текста >>
Затова застанете на страната
Христова
и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове.
АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те.
Затова застанете на страната
Христова
и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове.
Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
към текста >>
19.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Същевременно, всеки един от учениците отговаряйки на тези пълни с
любов
и подкрепа писма, е ангажирал съзнанието си с онези особено важни за индивидуалното му развитие въпроси, които Учителят му е поставял.
ПИСМАТА Писмата на Учителя са били основен метод за връзка с учениците през първите години. Чрез писмата си той е внасял импулс към възвишен живот, за да се развият духовните им качества.
Същевременно, всеки един от учениците отговаряйки на тези пълни с
любов
и подкрепа писма, е ангажирал съзнанието си с онези особено важни за индивидуалното му развитие въпроси, които Учителят му е поставял.
С писмата си Учителят е упътвал, насърчавал и просветлявал. Чрез тях някъде дълбоко в душите на учениците му е започвала да звучи мелодията на Новото. ТРИ ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ София, 25 април 1906 г. Любезни Г-н Ватев, Получих Вашето писмо. Аз ви питам - имате ли дълбокото желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска?
към текста >>
Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на
Любовта
, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.
Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди.
Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на
Любовта
, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.
Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате -на едного говори майката Господня, на другиго - Христос. Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека.
към текста >>
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката
Христова
.
Да поясня: -Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света? Знаете, че сега Небето всинца претегля и се изпитват сърцата ви. Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост.
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката
Христова
.
Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой, Отец е Виделина и в Него няма тъмнина Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш: П.
към текста >>
Малкото с
любов
е за предпочитане пред многото с раздор.
Ще плачем когато сме деца, ще се смеем, когато сме млади, ще мислим, когато сме стари. Сега които плачат нека плачат; които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътя да хванат.
Малкото с
любов
е за предпочитане пред многото с раздор.
Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя.
към текста >>
Дайте място на Бащата -
Любов
и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите.
Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътя да хванат. Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене.
Дайте място на Бащата -
Любов
и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите.
Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01.
към текста >>
Надеждата - с всички хора и добри души, от там начева, а
Любовта
ни свързва с Бога, с Божествения свят.
1918 г. Любезна Здр. Попова, Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа Само така животът придобива смисъл Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълни всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще обработват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира.
Надеждата - с всички хора и добри души, от там начева, а
Любовта
ни свързва с Бога, с Божествения свят.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота.
към текста >>
Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и
Любов
.
Попова, Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа Само така животът придобива смисъл Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълни всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще обработват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира. Надеждата - с всички хора и добри души, от там начева, а Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят. Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога.
Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и
Любов
.
Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота. Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот Поздрав на всички добри приятели. Поздрав и Вам.
към текста >>
20.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за
Любовта
, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му!
А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение. ... Аз искам хората да мислят по нов начин.
Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за
Любовта
, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му!
Учителят Човек трябва да мисли! - Кога? - всеки момент, всеки час, всеки ден. Денят, това е първата, основна мярка на нещата. Денят, в който човек е създаден, е мярка за неговия живот.
към текста >>
Тъй както хората произнасят днес думите “
любов
", “добро”, те са изгубили своя смисъл.
- Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите.
Тъй както хората произнасят днес думите “
любов
", “добро”, те са изгубили своя смисъл.
Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов.
към текста >>
- Каква
любов
е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка?
Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка.
- Каква
любов
е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка?
Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания.
към текста >>
Това не е
любов
.
Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка?
Това не е
любов
.
За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда.
към текста >>
Който се учи, той има
любов
; който не се учи, той няма никаква
любов
.
Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш.
Който се учи, той има
любов
; който не се учи, той няма никаква
любов
.
Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически.
към текста >>
Пробният камък на
любовта
е учението.
Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов.
Пробният камък на
любовта
е учението.
Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес.
към текста >>
- Защото само с
Любовта
, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена.
Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това?
- Защото само с
Любовта
, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена.
Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години. Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания.
към текста >>
Само с
Любовта
, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи.
Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? - Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена.
Само с
Любовта
, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи.
Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години. Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи.
към текста >>
- Да опитате
Христовата
Любов
?
Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате?
- Да опитате
Христовата
Любов
?
- Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием.
към текста >>
- Как ще опитате тази
Любов
?
Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов?
- Как ще опитате тази
Любов
?
Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием. Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос.
към текста >>
" Които мислят, тях очаква живот, щастие, блаженство,
любов
; тях очакват ред Божии блага.
Но хората не искат да знаят.Те турят ножа на врата на агнето и се радват, че си хапват от неговото месце. По-нататък не мислят. Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложен на страдания, на нещастия, на смърт. Това значи ад, това значи мрак, тъмнина в съзнанието. Съветът на Учителя: "Мисли!
" Които мислят, тях очаква живот, щастие, блаженство,
любов
; тях очакват ред Божии блага.
Това значи да се движи човек със свободен билет, да влезе в рая.Ето защо, турете в ума си мисълта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутрин, кажете си: Искам да мисля като Бога, във всичко да виждам доброто и красивото. Не туряйте в ума си никаква отрицателна мисъл. Какво ще ви допринесат отрицателните мисли? - Нищо.
към текста >>
Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за
любовта
, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала.
Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за
любовта
, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас.
към текста >>
21.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За този народ и за
Христовата
вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора.
Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангара, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Иисусе Христе, Богородице Майчице и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живота. Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
За този народ и за
Христовата
вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора.
Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още осветлена преди литургията, тръгнаха.
към текста >>
- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на
любовта
Христова
, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора?
Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му.
- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на
любовта
Христова
, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора?
Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна.
към текста >>
Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и
любов
да изработваш своето спасение.
Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха. Та нали за да служи на Господа той тръгна към Атон? Не стигнаха ли преживените мъки в това пътешествие, за да стигне и получи прием в светата обител? - И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света.
Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и
любов
да изработваш своето спасение.
Затуй послушай моя съвет и иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение. След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече.
към текста >>
22.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Що е окултизъм Материалистичната и
христовата
наука (Т.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 76 - год. VI. Севлиево, 3 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Що е окултизъм Материалистичната и
христовата
наука (Т.
Ч.) Духовен упадък (Ив. Анастасов) Словото на Учителя. Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава.
към текста >>
МАТЕРИАЛИСТИЧНА И
ХРИСТОВА
НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се.
Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва.
МАТЕРИАЛИСТИЧНА И
ХРИСТОВА
НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се.
И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот?
към текста >>
Това учение има за основа
любовта
и то е една най-висша и най-нужна за живота наука.
Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес.
Това учение има за основа
любовта
и то е една най-висша и най-нужна за живота наука.
В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага.
към текста >>
В тая
Христова
наука са проявени напълно и умът и сърцето.
Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука.
В тая
Христова
наука са проявени напълно и умът и сърцето.
Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце.
към текста >>
Христовата
наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага.
Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение.
Христовата
наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага.
Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
към текста >>
Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си
Христовата
наука.
Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода.
Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си
Христовата
наука.
Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди.
към текста >>
Защото едничка
Христовата
наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към
любов
и взаимопомощ, към щастие и свобода.
Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще.
Защото едничка
Христовата
наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към
любов
и взаимопомощ, към щастие и свобода.
Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора.
към текста >>
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена
любов
и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив.
Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена
любов
и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив.
Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
към текста >>
За мен
Любовта
е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки.
Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота.
За мен
Любовта
е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки.
Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея.
към текста >>
За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r
Любов
и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие.
Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно.
За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r
Любов
и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие.
Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други.
към текста >>
А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя.
А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда.
към текста >>
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на
Любовта
, която прониква и изпълва Битието.
Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби. Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен, и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса.
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на
Любовта
, която прониква и изпълва Битието.
Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота.
към текста >>
Любовта
има хиляди форми и степени на проява.
Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен, и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието.
Любовта
има хиляди форми и степени на проява.
По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената.
към текста >>
Тази
любов
, която досега сте опитвали, е
любов
, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш.
Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма.
Тази
любов
, която досега сте опитвали, е
любов
, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш.
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
към текста >>
Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят
любовта
и нейната чистота.
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него.
Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят
любовта
и нейната чистота.
Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>
Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят
любовта
в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил.
Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят
любовта
в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>
Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но
Любовта
, братството и свободата.
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но
Любовта
, братството и свободата.
Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христовата
любов
ще сближи и съедини всички ни.
Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя.
Христовата
любов
ще сближи и съедини всички ни.
за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега. Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието. Да хванем тая Божествена нишка и до следваме тоя светъл път! И ще дойдем до братство и мир, до щастие и свобода. Ще заживеем в съгласие и взаимоломощ, като любещи се братя и сестри. Т.
към текста >>
която човек върши от
любов
.
Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български ! ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност.
която човек върши от
любов
.
за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека.
към текста >>
Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от
любов
.
ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа.
Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от
любов
.
Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство.
към текста >>
Дейността на съвършените е дейност от
любов
.
Те мислят, че е достатъчно човек да се занимава само с духовна работа. Като резултат на това заблуждение са се явили аскетизма и калугерството в различните религиозни общества. Но това говори не за една духовна култура, но за един силно развит личен егоизъм. Само съвършените, учителите на човечеството, които ръководят съдбините на цялото човечество, са свободни от дълга, и следователно, са свободни от труда. Това положение си има своето дълбоко окултно основание, за което не му е мястото тук да се спирам.
Дейността на съвършените е дейност от
любов
.
Цялата тяхна дейност е работа и служене, така че няма място за труд. Но при все това един Учител не се отчуждава от живота, и никога не учи учениците си да запуснат живота, и да се отдадат само на съзерцание и размишление, което е едно пагубно състояние. Учителят постоянно настоява, че който иска да бъде ученик в школата на Бялото Братство, трябва да си изкарва прехраната с честен труд. Необходима е интегралност на труда. т. е.
към текста >>
А работата е дейност от
любов
за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек.
Всеки такъв. който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя.
А работата е дейност от
любов
за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек.
Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си.
към текста >>
Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които
любовта
е вложила в него.
Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа.
Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които
любовта
е вложила в него.
А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си.
към текста >>
А
любовта
е основата на живота.
По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него.
А
любовта
е основата на живота.
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша?
към текста >>
Христос учеше хората първо, да имат
любов
към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.
Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата.
Христос учеше хората първо, да имат
любов
към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.
И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света?
към текста >>
За да се избягнат войните, хората трябва да имат
любов
помежду си.
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша?
За да се избягнат войните, хората трябва да имат
любов
помежду си.
Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.
към текста >>
Как ще влезе
любовта
в света?
Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си.
Как ще влезе
любовта
в света?
Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта.
към текста >>
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде
любовта
.
Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде
любовта
.
Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
към текста >>
Аз ви говоря за една
любов
, при която хората не умират, а оживяват.
Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта.
Аз ви говоря за една
любов
, при която хората не умират, а оживяват.
Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде?
към текста >>
А когато говорим за
любовта
, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие.
А когато говорим за
любовта
, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек.
към текста >>
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на
любовта
.
И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на
любовта
.
Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.
към текста >>
Щом влезете в областта на
любовта
, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта.
Щом влезете в областта на
любовта
, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г. И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи.
към текста >>
Индийски философ да иде да разправя на Европа, сърцето на света, за Бог и за някаква велика
любов
!
Стоеше прав по цели дни, ядеше и спеше в кабинета и никого не пускаше освен своя лаборант. За минутка не оставяше своя химически свят, може би ще влязат и ще откраднат неговото откритие, ще извадят патент германците, та после къде ще отиде славата му. Нямаше вяра на никого в тоя свят и всички хора сметеше за врагове, готови да се нахвърлят върху епруветките му и да ги откраднат. Един ден лаборанта му съобщи, че Тагор дошъл и ще говори за съвременната култура. Стругов се усмихва и промълвя: „Тагор ли?
Индийски философ да иде да разправя на Европа, сърцето на света, за Бог и за някаква велика
любов
!
Кой ли ще си губи времето да го слуша! “ И пак почна реакциите си. Друг път Шаляпин пееше, но Стругов слушаше не музиката на сърцето, а кипенето и избухването на стъклениците. И сияеше, че още няколко дни и труда му ще бъде увенчан с успех. Живачният фулминант трябваше само да изкристализира в разтвора, за да го подари на човечеството.
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но под слънце аз разбирам разумния, организиран свят, светът на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
И всяка една жена, която не е готова да жертва всичко за духа, не е добра жена. И всеки мъж, който не жертва всичко за душата, не е добър мъж. Така гледат посветените на този въпрос. Така гледат всички, които са завършили своето развитие преди хиляди и милиони години; така гледат онези, които живеят в онзи съвършен свят, който направлява нашия. Често ви казвам, че тези съвършени същества живеят на Слънцето.
Но под слънце аз разбирам разумния, организиран свят, светът на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Във всяка една форма, където има една жива душа и един жив дух и живеят заедно, любовта е един закон, който произтича от тези две същества. И всякога може да имате истинска любов и да се усещате вдъхновен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът се вдъхновява, като срещне една такава жена. Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога.
към текста >>
Във всяка една форма, където има една жива душа и един жив дух и живеят заедно,
любовта
е един закон, който произтича от тези две същества.
И всеки мъж, който не жертва всичко за душата, не е добър мъж. Така гледат посветените на този въпрос. Така гледат всички, които са завършили своето развитие преди хиляди и милиони години; така гледат онези, които живеят в онзи съвършен свят, който направлява нашия. Често ви казвам, че тези съвършени същества живеят на Слънцето. Но под слънце аз разбирам разумния, организиран свят, светът на Любовта, Мъдростта и Истината.
Във всяка една форма, където има една жива душа и един жив дух и живеят заедно,
любовта
е един закон, който произтича от тези две същества.
И всякога може да имате истинска любов и да се усещате вдъхновен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът се вдъхновява, като срещне една такава жена. Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия.
към текста >>
И всякога може да имате истинска
любов
и да се усещате вдъхновен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце.
Така гледат посветените на този въпрос. Така гледат всички, които са завършили своето развитие преди хиляди и милиони години; така гледат онези, които живеят в онзи съвършен свят, който направлява нашия. Често ви казвам, че тези съвършени същества живеят на Слънцето. Но под слънце аз разбирам разумния, организиран свят, светът на Любовта, Мъдростта и Истината. Във всяка една форма, където има една жива душа и един жив дух и живеят заедно, любовта е един закон, който произтича от тези две същества.
И всякога може да имате истинска
любов
и да се усещате вдъхновен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце.
Мъжът се вдъхновява, като срещне една такава жена. Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си.
към текста >>
На някои им липсва дух - знание; на други
любов
- чувства.
И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие. Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва.
На някои им липсва дух - знание; на други
любов
- чувства.
Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал. Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е много разумно създаден. Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта, той не може да разбере живота в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в живота му. У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства.
към текста >>
Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си,
любовта
му е благородна, възвишена, чиста, а не материална.
Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност. По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна. вместо от хълма на Юпитер, то нейния притежател ще обича повече чувствено, отколкото със сърцето си. Привързаността е възможна, но предимно поради чувствени склонности.
Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си,
любовта
му е благородна, възвишена, чиста, а не материална.
И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената любов, а нейния връх или край — означава идеална любов. Има случаи, когато сърдечната линия като че ли загражда.цялата длан, започвайки от Юпитера, при извивката на ръката и идвайки до другата извивка под Меркурия. Такава линия означава извънредно много чувства и, по необходимост безпорядъка в привързаностите. Хората с такава линия могат да бъдат щастливи, но също така трябва да бъдат готови за големи и неизбежни страдания. Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях.
към текста >>
И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената
любов
, а нейния връх или край — означава идеална
любов
.
По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна. вместо от хълма на Юпитер, то нейния притежател ще обича повече чувствено, отколкото със сърцето си. Привързаността е възможна, но предимно поради чувствени склонности. Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си, любовта му е благородна, възвишена, чиста, а не материална.
И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената
любов
, а нейния връх или край — означава идеална
любов
.
Има случаи, когато сърдечната линия като че ли загражда.цялата длан, започвайки от Юпитера, при извивката на ръката и идвайки до другата извивка под Меркурия. Такава линия означава извънредно много чувства и, по необходимост безпорядъка в привързаностите. Хората с такава линия могат да бъдат щастливи, но също така трябва да бъдат готови за големи и неизбежни страдания. Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях. Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в любовта и дружбата.
към текста >>
Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в
любовта
и дружбата.
И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената любов, а нейния връх или край — означава идеална любов. Има случаи, когато сърдечната линия като че ли загражда.цялата длан, започвайки от Юпитера, при извивката на ръката и идвайки до другата извивка под Меркурия. Такава линия означава извънредно много чувства и, по необходимост безпорядъка в привързаностите. Хората с такава линия могат да бъдат щастливи, но също така трябва да бъдат готови за големи и неизбежни страдания. Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях.
Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в
любовта
и дружбата.
Това са връзки, които бързо се създават й скъсват. Прекъсването винаги е знак на слабост. Местото, гдето става прекъсването, показва под влиянието на коя планета става то. Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в любовта. Ясно червената линия на сърцето показва страстна и жестока любов.
към текста >>
Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в
любовта
.
Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях. Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в любовта и дружбата. Това са връзки, които бързо се създават й скъсват. Прекъсването винаги е знак на слабост. Местото, гдето става прекъсването, показва под влиянието на коя планета става то.
Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в
любовта
.
Ясно червената линия на сърцето показва страстна и жестока любов. Бледна и широка линия — недостатък на сърдечност и хладна, чисто физическа чувственост. Когато сърдечната линия завършва под показалеца във форма на колело, (нещо което се нарича Соломонов пръстен) това означава посвещение в тайните науки. Когато линията на сърцето се съединява между палеца и показалеца с главната и животната линия, това е лош знак и, ако се намира и на двете ръце, предсказва насилствена смърт. В такъв случай главата и сърцето са подчинени на инстинктите и на човека липсва свободна воля.
към текста >>
Ясно червената линия на сърцето показва страстна и жестока
любов
.
Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в любовта и дружбата. Това са връзки, които бързо се създават й скъсват. Прекъсването винаги е знак на слабост. Местото, гдето става прекъсването, показва под влиянието на коя планета става то. Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в любовта.
Ясно червената линия на сърцето показва страстна и жестока
любов
.
Бледна и широка линия — недостатък на сърдечност и хладна, чисто физическа чувственост. Когато сърдечната линия завършва под показалеца във форма на колело, (нещо което се нарича Соломонов пръстен) това означава посвещение в тайните науки. Когато линията на сърцето се съединява между палеца и показалеца с главната и животната линия, това е лош знак и, ако се намира и на двете ръце, предсказва насилствена смърт. В такъв случай главата и сърцето са подчинени на инстинктите и на човека липсва свободна воля. Ако ли сърдечната линия се слива с главната линия на друго място, това е също знак на лоши инстинкти, скъперничество, и означава изобщо, че сърцето е управлявано от главата.
към текста >>
Ако сърдечната линия се пресича от други малки линии, всяка една от тях означава една измама или нещастие в
любовта
.
Когато сърдечната линия завършва под показалеца във форма на колело, (нещо което се нарича Соломонов пръстен) това означава посвещение в тайните науки. Когато линията на сърцето се съединява между палеца и показалеца с главната и животната линия, това е лош знак и, ако се намира и на двете ръце, предсказва насилствена смърт. В такъв случай главата и сърцето са подчинени на инстинктите и на човека липсва свободна воля. Ако ли сърдечната линия се слива с главната линия на друго място, това е също знак на лоши инстинкти, скъперничество, и означава изобщо, че сърцето е управлявано от главата. Ако сърдечната линия се съединява с главната под сатурновия пръст (показалеца) това често е белег за ранна смърт.
Ако сърдечната линия се пресича от други малки линии, всяка една от тях означава една измама или нещастие в
любовта
.
Червени точки по линията на сърцето означават сърдечни рани. Гола, лишена от клонки линия означава сърдечна сухост и бедност. Трябва да се има пред вид, че неблагоприятния знак само на едната ръка не означава неизбежна катастрофа. Той дава само възможността за нещастието, което при известни условия може и да бъде избегнато. Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие.
към текста >>
Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на
Христовата
мъдрост и
любов
.
— е необикновена, апокалиптична. Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател. Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год.
Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на
Христовата
мъдрост и
любов
.
Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината.
към текста >>
Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото Посвещението е единно, както е единна
Любовта
, както е единно Слънцето.
Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината.
Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото Посвещението е единно, както е единна
Любовта
, както е единно Слънцето.
Михаил Никитин
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти,
Любов
със нищо несравнима!
Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К. Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата.
Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти,
Любов
със нищо несравнима!
— В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети.
към текста >>
Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на
Любовта
.
В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат.
Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на
Любовта
.
Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота.
към текста >>
Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на
Любовта
да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно.
Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта.
Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на
Любовта
да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно.
Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят.
към текста >>
докато принципът на
Любовта
действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е.
докато принципът на
Любовта
действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си?
към текста >>
Защото когато
Любовта
напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
Защото когато
Любовта
напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра?
към текста >>
Затова аз казвам, че младите, хората на
Любовта
, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят.
Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота.
Затова аз казвам, че младите, хората на
Любовта
, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят.
Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра? Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена.
към текста >>
И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на
Любовта
.
Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето.
И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на
Любовта
.
Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите.
към текста >>
Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и
Любовта
не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта.
Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и
Любовта
не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него.
към текста >>
Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата
Любов
, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето.
Когато и той ви обича, има взаимно втичане, става правилно обмяната на енергиите. А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш.
Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата
Любов
, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето.
Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота. Мъжът мисли например, че може да се влюбва в много жени. Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество.
към текста >>
Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за
Любовта
и живота.
А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето.
Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за
Любовта
и живота.
Мъжът мисли например, че може да се влюбва в много жени. Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява.
към текста >>
А
Любовта
е най-реалното нещо.
Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас.
А
Любовта
е най-реалното нещо.
Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод.
към текста >>
Любовта
може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята.
Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията.
Любовта
може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята.
По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания.
към текста >>
По хиляди начини
Любовта
може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро.
Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята.
По хиляди начини
Любовта
може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро.
Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.
към текста >>
Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за
любов
и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“.
Ясно било, че те ще го отхвърлят. Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки. Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции.
Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за
любов
и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“.
Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес.
към текста >>
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и
Любовта
.
Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие.
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и
Любовта
.
Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син.
към текста >>
Приложете
Любовта
Христова
според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —. Как ще придобие Истината? — Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни — приложете Христовото учение.
Приложете
Любовта
Христова
според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето. (из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба.
към текста >>
Приложите ли
Любовта
Христова
, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни.
Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —. Как ще придобие Истината? — Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
Приложите ли
Любовта
Христова
, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни.
Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето. (из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба. Според писмото, Заруба ежедневно изпращал по пощата в министерството всички постъпили през деня суми, а когато пък му потрябвали пари, искал телеграфически.
към текста >>
Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и
любов
, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века.
Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и
любов
, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
(из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба. Според писмото, Заруба ежедневно изпращал по пощата в министерството всички постъпили през деня суми, а когато пък му потрябвали пари, искал телеграфически. По този начин се вършила излишна работа и сметководството се затруднявало. Гневния бирник, съгласно правилника, имал право да държи в себе си до 100.000 пенгьо (2,500,000); от които по нареждане на министерството трябвало да превежда на разните местни държавни учреждения. Така бивало навсякъде, така и в течение на години постъпвал Заруба.
към текста >>
26.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Лъчи от „Изгрева“ (Любомир)
Любов
(стих.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 146 - год. VIII. Севлиево, 7 януари, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Лъчи от „Изгрева“ (Любомир)
Любов
(стих.
от Lumiere) Рождество Христово (Т. Ч.) Скритите сили на тялото (Д-р Стефан) Творците на истински блага (Мирчо) Словото на Учителя. Великият идеал (Резюме на неделната беседа „Закхее, сляз скоро“, 24. XI. 1935 г.) Суровата храна през зимата (Ж. Божилова, из в.
към текста >>
Любомир
ЛЮБОВ
Обичам ви!
Ключ е това, ключ и талисман. Който го има, истински цар е на безкрайно царство. Смени дишането си — задръж го — и мисълта ти скоро ще се смени. Мисли както гледаш — отправи мисълта си към друг предмет, както отправяш погледа си. И ако не можеш да затвориш мозъкът си, както очите, то поне имай един красив обект, към който винаги, както към пристанище в буря — да бяга твоят кораб на мисълта и си почива до като го пратите наново там, където искате.
Любомир
ЛЮБОВ
Обичам ви!
Незнайни, безимени братя, сестри, Път стръмен поели към вечна любов — светлина — Към дивна страна, где няма разпри За богатство, за слава, за почести — блудна тъма. Малцина сте. Но в черната тма на беззвездната нощ, По-ярко разпръсква златисти лъчи Любовта. На безимена скръб в глухата нощ, Едничка надежда по-нежно звучи. Малцина сте.
към текста >>
Незнайни, безимени братя, сестри, Път стръмен поели към вечна
любов
— светлина — Към дивна страна, где няма разпри За богатство, за слава, за почести — блудна тъма.
Който го има, истински цар е на безкрайно царство. Смени дишането си — задръж го — и мисълта ти скоро ще се смени. Мисли както гледаш — отправи мисълта си към друг предмет, както отправяш погледа си. И ако не можеш да затвориш мозъкът си, както очите, то поне имай един красив обект, към който винаги, както към пристанище в буря — да бяга твоят кораб на мисълта и си почива до като го пратите наново там, където искате. Любомир ЛЮБОВ Обичам ви!
Незнайни, безимени братя, сестри, Път стръмен поели към вечна
любов
— светлина — Към дивна страна, где няма разпри За богатство, за слава, за почести — блудна тъма.
Малцина сте. Но в черната тма на беззвездната нощ, По-ярко разпръсква златисти лъчи Любовта. На безимена скръб в глухата нощ, Едничка надежда по-нежно звучи. Малцина сте. Но във ваште сърца се усмихва зората на радост В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх, Откройва се песен на дивна невехнеща младост, Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах.
към текста >>
Но в черната тма на беззвездната нощ, По-ярко разпръсква златисти лъчи
Любовта
.
Мисли както гледаш — отправи мисълта си към друг предмет, както отправяш погледа си. И ако не можеш да затвориш мозъкът си, както очите, то поне имай един красив обект, към който винаги, както към пристанище в буря — да бяга твоят кораб на мисълта и си почива до като го пратите наново там, където искате. Любомир ЛЮБОВ Обичам ви! Незнайни, безимени братя, сестри, Път стръмен поели към вечна любов — светлина — Към дивна страна, где няма разпри За богатство, за слава, за почести — блудна тъма. Малцина сте.
Но в черната тма на беззвездната нощ, По-ярко разпръсква златисти лъчи
Любовта
.
На безимена скръб в глухата нощ, Едничка надежда по-нежно звучи. Малцина сте. Но във ваште сърца се усмихва зората на радост В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх, Откройва се песен на дивна невехнеща младост, Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах. Обичам ви! В моето малко сърце вий посяхте На Чистото Слово нетленната радост, покой.
към текста >>
Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата
Любов
, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина.
Малцина сте. Но във ваште сърца се усмихва зората на радост В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх, Откройва се песен на дивна невехнеща младост, Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах. Обичам ви! В моето малко сърце вий посяхте На Чистото Слово нетленната радост, покой. Сред сълзи, где бури бушуваха само, Где рани гнояха в разруха, застой.
Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата
Любов
, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина.
Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината. За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот. Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия.
към текста >>
Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота
Любовта
и Истината.
Но във ваште сърца се усмихва зората на радост В ваште сърца, где няма ни стон, ни страдание, ни страх, Откройва се песен на дивна невехнеща младост, Ликуваща песен над мерзост, потъпкана в прах. Обичам ви! В моето малко сърце вий посяхте На Чистото Слово нетленната радост, покой. Сред сълзи, где бури бушуваха само, Где рани гнояха в разруха, застой. Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата Любов, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина.
Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота
Любовта
и Истината.
За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот. Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина.
към текста >>
Любов
, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир.
В моето малко сърце вий посяхте На Чистото Слово нетленната радост, покой. Сред сълзи, где бури бушуваха само, Где рани гнояха в разруха, застой. Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата Любов, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина. Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината. За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот.
Любов
, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир.
това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос.
към текста >>
През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата
Любов
, трябва в душите ни да засияе Неговата истина.
Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината. За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот. Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия.
През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата
Любов
, трябва в душите ни да засияе Неговата истина.
Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм?
към текста >>
Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата
любов
, където.
Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм?
Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата
любов
, където.
се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч. далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне.
към текста >>
като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на
Любовта
, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие.
далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа.
като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на
Любовта
, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие.
Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше. Т. Ч. Скритите сили на тялото В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина. казва следното: Още Хипократ счита, че за да оздравее човек, трябва да се разчита преди всичко на неговата природа. Под думата „физика“ той подразбираше основата, върху която се разиграваха Оздравителните процеси.
към текста >>
Да заживеем с великата и всеобемна
любов
, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше.
Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа. като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие.
Да заживеем с великата и всеобемна
любов
, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше.
Т. Ч. Скритите сили на тялото В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина. казва следното: Още Хипократ счита, че за да оздравее човек, трябва да се разчита преди всичко на неговата природа. Под думата „физика“ той подразбираше основата, върху която се разиграваха Оздравителните процеси. А тя не беше никоя друга, освен същата, която се ознаменуваше като „физическата природа на човека.“ Под това име той подразбираше сумата от телесни съоръжения, с които разполага човека.
към текста >>
Защото целта на живота е
Любовта
— нищо повече.
Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари. Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл.
Защото целта на живота е
Любовта
— нищо повече.
Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината.
към текста >>
Животът има за цел
любовта
.
Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече.
Животът има за цел
любовта
.
Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата.
към текста >>
Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към
любовта
.
До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим.
Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към
любовта
.
Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината.
към текста >>
Тогава, какъв е смисъла на
любовта
?
Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта.
Тогава, какъв е смисъла на
любовта
?
— Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината. Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата.
към текста >>
— Смисълът на
любовта
е стремеж към светлината.
Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта?
— Смисълът на
любовта
е стремеж към светлината.
Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината. Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата. Това е великия идеал на живота.
към текста >>
Следователно,
любовта
се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината.
Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна.
Следователно,
любовта
се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината.
Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата. Това е великия идеал на живота. Вън от Любовта. Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път.
към текста >>
Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате
любовта
; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата.
Тогава, какъв е смисъла на любовта? — Смисълът на любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината.
Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате
любовта
; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата.
Това е великия идеал на живота. Вън от Любовта. Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път. И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал иззвънка Любовта, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество.
към текста >>
Вън от
Любовта
.
Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, любовта се стреми към Мъдростта, а Мъдростта се стреми към Истината. Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата. Това е великия идеал на живота.
Вън от
Любовта
.
Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път. И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал иззвънка Любовта, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество. За да се освободи човек от тези примеси и да влезе в правия път на живота, той трябва да слезе от дървото на личното усамотение и да приеме Божественото в своя дом, което ще внесе нов потик в живота му. и ще произведе цел преврат.
към текста >>
И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал иззвънка
Любовта
, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество.
Вие не можете да вярвате в Бога, ако нямате любовта; вие не можете да познаете Бога, ако намате мъдростта, ако нямате знание и светлина, и вие не можете да се стремите към Бога, ако нямате в себе си истината и свободата. Това е великия идеал на живота. Вън от Любовта. Мъдростта и Истината, живота няма никакъв идеал. Всеки друг идеал вън от тези три велики принципи е отклонение от правия път.
И понеже съвременните хора са влезли в това отклонение, и търсят друг идеал иззвънка
Любовта
, Мъдростта и Истината, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня Тези примеси са причина на големите страдания, нещастия и противоречия в живота на съвременното човечество.
За да се освободи човек от тези примеси и да влезе в правия път на живота, той трябва да слезе от дървото на личното усамотение и да приеме Божественото в своя дом, което ще внесе нов потик в живота му. и ще произведе цел преврат. в него, ще стане цяло преобразование в неговия живот. Само по-този път ще се освободите от всички несгоди и смущения в живота и ще влезете в пътя на правата мисъл, който води към съвършенство, което е великия идеал на човешкия живот. Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика.
към текста >>
Така че
любовта
всякога дава.
Сега аз нямам за цел да ви представям тъжната страна на живота, защото за мен не съществува тъжна страна на живота, но съществува неразбиране на живота Мъчнотиите, които съществуват в живота не са създадени от Бога, а ние си ги създаваме. И понеже ние сме ги създали, ние ще носим и последствията им. Всеки човек трябва да опита сам това, което той е създал. Затова отсега нататък човек трябва да се научи да мисли правилно и да обича, и ще има добрите резултати на правата мисъл и обичта. Но човек не може да се научи да обича, докато не знае как да дава от себе си.
Така че
любовта
всякога дава.
Тя има за цел да се прояви живота, а не да взема. Като дева нещо от себе си. тя има за цел да се разшири, да даде живот, да прояви живота в своята пълнота. Когато даваш, ти трябва да имаш желание да се прояви в Божествения живот в тебе. Ако даваш на един беден човек, ти трябва да даваш с цел да се прояви живота.
към текста >>
Ако знаете как да произнесете думата
любов
, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли, любещи души, в които
любовта
живее, които имат будно съзна ние.
Когато става вливане на няколко живота, всички отиват на едно място. А вие мислите, че бащата, като умре, ще отиде някъде, незнайно къде, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за себе си. Не, между всички неща в света има единство, вътрешна връзка. По силата на това вътрешно единство хората могат да си взаимопомагат, ако разбират великите закони на живота. Достатъчно е да знаете как да произнесете една дума, за да видите силата не този закон за единството, който действа навсякъде в света.
Ако знаете как да произнесете думата
любов
, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли, любещи души, в които
любовта
живее, които имат будно съзна ние.
Те веднага ще ви чуят, и каквито нужди имате, ще ви услужат. Ако не се свържете с тези същества, колкото и да викате, никой няма да ви чуе. Само когато човек разбере закона на вътрешното единство и вътрешната връзка между всички разумни същества, той ще разбере, че не е сам и не е изолиран в света, а има кой да му помогне, да му услужи, да му направи добро, когато се намери в нужда. Чрез доброто, което прави, човек подбужда тази вътрешна връзка и служи на великия закон на единството, който е идеала на човечеството. Човек трябва да прави добро, защото доброто и Истината са двете релси, по които човешкия живот върви.
към текста >>
Като се качите на тези две релси, вие сте намерили вече пътя на
Любовта
, по който върви живота.
Чрез доброто, което прави, човек подбужда тази вътрешна връзка и служи на великия закон на единството, който е идеала на човечеството. Човек трябва да прави добро, защото доброто и Истината са двете релси, по които човешкия живот върви. Истината и добро то имат стремеж нагоре, те се стремят към Бога. Ако вашата кола не върви по тези релси, вие никъде не можете да отидете. Истината, това е път към Бога; Доброто — това е път към Бога.
Като се качите на тези две релси, вие сте намерили вече пътя на
Любовта
, по който върви живота.
Стремежа към Истината и доброто са вложени в човешката душа, следвайте този стремеж на душата си. Вървете по посоката, към която ви тласка този стремеж — към хубавото, към красивото, към великото и възвишеното към доброто — към великия идеал на нашия живот. Вървете в тази посока и не се спирайте, при онези неща, които могат да ви катурнат, да ви спънат в живота. Само като вървите по този път, ще имате правилни отношения към всички хора и към всички същества. Настанало е време, когато хората трябва да гледат не кой как се обхожда с тях, но как те се обхождат с другите хора.
към текста >>
“ — пита то, смеейки се, и пълно с
любов
към тях.
— Мамо! мамо! Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца?
“ — пита то, смеейки се, и пълно с
любов
към тях.
— Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г.
към текста >>
— Товв е „
Христовата
елха“ — отговарят му те.
мамо! Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях.
— Товв е „
Христовата
елха“ — отговарят му те.
— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество.
към текста >>
27.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на
Любовта
, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение.
И това слизане, т. е. това сгъстяване на материята и потъването на съзнанието в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос. С своето слизане на земята, със своето раждане и със своята смърт и възкресение, Христос даде един нов импулс на движение на цялата слънчева система във възходящо направление. Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна.
Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на
Любовта
, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение.
Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила.
към текста >>
А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е
Любовта
Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот.
Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна. Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път.
А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е
Любовта
Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот.
И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила. Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото.
към текста >>
Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не
любовта
, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса.
Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не
любовта
, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно.
към текста >>
чрез великата мистерия на
Любовта
и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него.
Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората. А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,.
чрез великата мистерия на
Любовта
и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него.
Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота. Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята.
към текста >>
Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на
Христовата
жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на
Христовата
жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци.
към текста >>
Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на
Любовта
, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я.
Новосъздадената карма, зле изразходвана сега енергия, се възвръща наскоро и изисква своето превръщане от зло в добро. Възвръщат се също и старите дългове и ви задушават със своята тежест. Тълпят се над главите ви облаци, — облаци, създадени от вибрациите на вашата душа, — и духовните сили, по закона на гравитацията се стремят към своите създатели, продадени от злата, именно зле употребената свободна воля на различните духове. Разкъсайте тези облаци с мисъл и добро дело. Бог ще ви подпомогне с легиони Ангели-Пазители, с духове, които са много по-свободни от грубата материя, която е първо условие за греха.
Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на
Любовта
, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я.
по-ефикасно да ви помогне. Вашата добра мисъл да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях. И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света. Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската, благородна човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие. Мириам БОГ С ВАС!
към текста >>
За доброто, за
любовта
, за свободата, не можете да имате никакво знание, докато не ги опитате.
Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря, понеже моето верую почива на една опитност, която вие не можете да имате при сегашното си развитие. А според мен, всяко верую, всяко знание, всяко учение, трябва да се подложи на опит — да се опита. Знание без опитност не може да съществува в света. Например за сладчината вие не можете да знаете нищо, не можете да имате никаква представа за нея, докато не я опитате. Също и за горчивото, соленото и пр.
За доброто, за
любовта
, за свободата, не можете да имате никакво знание, докато не ги опитате.
До като не опитате свободата, вие не знаете какво нещо е тя. В чисто физическо отношение, под свобода разбираме всички органи да бъдат свободни, че като ходите, да ви е приятно. Свобода на мисълта е, като мислиш, нищо да не те спъва, нищо да не те ограничава; и в чувствата си човек е свободен, когато проявява чувствата си, когато обича, без да има някаква болка или смущение, а да му е приятно. Това е свобода. Щом имате нещо да ви стяга, да ви ограничава, в един от трите свята, това не е свобода.
към текста >>
Любовта
е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека.
И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли.
Любовта
е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека.
Тя е реалността в света. А реално е туй, което не състарява човека. а го подмладява. Настоящето, в което работи любовта, ни подмладява, а миналото ни състарява. От настоящето ние живеем, а от миналото умираме.
към текста >>
Настоящето, в което работи
любовта
, ни подмладява, а миналото ни състарява.
Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека. Тя е реалността в света. А реално е туй, което не състарява човека. а го подмладява.
Настоящето, в което работи
любовта
, ни подмладява, а миналото ни състарява.
От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси.
към текста >>
Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за
любовта
и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси.
Настоящето, в което работи любовта, ни подмладява, а миналото ни състарява. От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени.
Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за
любовта
и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси.
Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов.
към текста >>
Сега всичко има в света, но
любов
няма.
От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси.
Сега всичко има в света, но
любов
няма.
Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов.
към текста >>
Когато човек има
любовта
в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед.
И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма.
Когато човек има
любовта
в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед.
Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта.
към текста >>
Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без
любов
.
което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота. Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед.
Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без
любов
.
Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества.
към текста >>
Работа без
любов
е робство и насилие.
Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов.
Работа без
любов
е робство и насилие.
И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него.
към текста >>
И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята
любов
.
Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие.
И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята
любов
.
Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр.
към текста >>
Бог върши всичко с
любов
.
Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов.
Бог върши всичко с
любов
.
И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр. Помнете, че нито един от нас не е мярка за другите.
към текста >>
И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с
любовта
.
Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов.
И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с
любовта
.
Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр. Помнете, че нито един от нас не е мярка за другите. Всеки човек е абсолютна мярка за себе си.
към текста >>
Но без
любовта
ние не можем да познаем Истината.
Само така като схващате живота, може да реализирате свободата, която търсите. Сега хората искат да добият свободата по механически начин. Ако така се добиваше свободата, най-свободни трябваше да бъдат богатите хора. Ако знанието, което съвременните хоро имат, носи свобода, тогава учените хора трябваше да бъдат най-свободните хора. Христос казва: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни.“ Значи, познанието на Истината на великата реалност, на вътрешното единство, което прониква и обединява всички същества, носи истинската свобода.
Но без
любовта
ние не можем да познаем Истината.
И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има.един, който те обича. Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира. Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние.
към текста >>
Любовта
в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида.
Ако знанието, което съвременните хоро имат, носи свобода, тогава учените хора трябваше да бъдат най-свободните хора. Христос казва: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни.“ Значи, познанието на Истината на великата реалност, на вътрешното единство, което прониква и обединява всички същества, носи истинската свобода. Но без любовта ние не можем да познаем Истината. И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има.един, който те обича. Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира.
Любовта
в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида.
Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен.
към текста >>
Любов
към Бога,
любов
към ближния и
любов
към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си.
Христос казва: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни.“ Значи, познанието на Истината на великата реалност, на вътрешното единство, което прониква и обединява всички същества, носи истинската свобода. Но без любовта ние не можем да познаем Истината. И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има.един, който те обича. Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира. Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида.
Любов
към Бога,
любов
към ближния и
любов
към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си.
Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така.
към текста >>
Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на
любовта
, ще дойдете в отчаяние.
Но без любовта ние не можем да познаем Истината. И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има.един, който те обича. Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира. Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си.
Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на
любовта
, ще дойдете в отчаяние.
Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз.
към текста >>
А аз за да му услужа ме е заставила
любовта
— усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз.
Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи които .те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така.
А аз за да му услужа ме е заставила
любовта
— усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз.
ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си. Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на любовта; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание.
към текста >>
Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на
любовта
; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание.
А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си.
Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на
любовта
; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание.
Ако ние така разбираме нещата и влезем в сегашния живот. ние ще разберем свойствата на въздуха, който дишаме, на светлината, на водата, на храната. Ако имате знанието на своя дух, любовта на твоята душа. и ако имате светлината, която умът има, вие ще бъдете в състояние всичко да-направите — всичко онова, което е необходимо и потребно за вас. И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума.
към текста >>
Ако имате знанието на своя дух,
любовта
на твоята душа.
Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си. Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на любовта; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание. Ако ние така разбираме нещата и влезем в сегашния живот. ние ще разберем свойствата на въздуха, който дишаме, на светлината, на водата, на храната.
Ако имате знанието на своя дух,
любовта
на твоята душа.
и ако имате светлината, която умът има, вие ще бъдете в състояние всичко да-направите — всичко онова, което е необходимо и потребно за вас. И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума. Те са една тройка вътре в човека, и не ги разделяйте в себе си по същина. По същина те са едно. а троица по проява.
към текста >>
Та туй което е необходимо за човека, седи в
любовта
която той може да опита в даден случай, и
любовта
, която може да приложи и в духа си, и в ду шета си, и в ума си.
и ако имате светлината, която умът има, вие ще бъдете в състояние всичко да-направите — всичко онова, което е необходимо и потребно за вас. И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума. Те са една тройка вътре в човека, и не ги разделяйте в себе си по същина. По същина те са едно. а троица по проява.
Та туй което е необходимо за човека, седи в
любовта
която той може да опита в даден случай, и
любовта
, която може да приложи и в духа си, и в ду шета си, и в ума си.
В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати.
към текста >>
Тази връзка е
Любовта
.
то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора.
Тази връзка е
Любовта
.
А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение. Това е ограничение, което човек сам си налага от любов.
към текста >>
А сега връзката между хората не е
любовта
, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен.
Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта.
А сега връзката между хората не е
любовта
, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен.
До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение. Това е ограничение, което човек сам си налага от любов. А ограничението,което другите ти налагат, то е вече насилие.
към текста >>
Това е ограничение, което човек сам си налага от
любов
.
Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение.
Това е ограничение, което човек сам си налага от
любов
.
А ограничението,което другите ти налагат, то е вече насилие. И ако имате едно верую, което ви е наложено, па макар и от най-невинното наглед ограничение — авторитета — вие не сте свободни. Но ако имате едно верую, което ви е наложено от опита, който сам сте направили, в него вие сте свободни. Затова, за да бъдете свободни, вярвайте в това, което сте опитали. А това, което не сте още опитали, допуснете че е вярно, на основание опита на другите, и пристъпете и вие лично към опит.
към текста >>
За да ги победи човек трябва да даде път на
Любовта
в себе си, а където влезе
Любовта
, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.
Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи. Синове Божи не можете да бъдете, до като не победите смъртта. Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство.
За да ги победи човек трябва да даде път на
Любовта
в себе си, а където влезе
Любовта
, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.
Там има светлина, радост и веселие. Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота. Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.
към текста >>
Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност,
Любов
и чистота!
Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г. КОПНЕЖИ Да сея и поливам Най-хубави цветя — Градинка да си имам Бе моята мечта. Безгрижно да живея, Да дишам аромат — И волно ла си пея Кат птичка в’ тоя свят.
Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност,
Любов
и чистота!
— И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей.
към текста >>
Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога
Любовта
.
До чудното сияние Да има лесен път, — Да няма веч страдание И мъки по светът! И снежната пустиня Да стане чуден рай — Да стане тя градина Като през месец май! И птичките да леят Да лъха аромат И плодове да зреят За гладните в’тоз свят! Безсилна бях да схвана Живота подарен — И мъка неразбрана Бе винаги при мен. И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час?
Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога
Любовта
.
Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви. Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина.
към текста >>
По
Любовта
Христова
да мислим, да живеем!
Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем.
По
Любовта
Христова
да мислим, да живеем!
И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен! П. Петрова Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение.
към текста >>
Защото чрез възкресението се проявява вечната
любов
, вечната младост, вечния живот.
Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение. Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението.
Защото чрез възкресението се проявява вечната
любов
, вечната младост, вечния живот.
Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка частица от възкръсналият от вечният дух на Христа? Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение, Христовата любов? Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване?
към текста >>
Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение,
Христовата
любов
?
Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението. Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната младост, вечния живот. Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка частица от възкръсналият от вечният дух на Христа?
Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение,
Христовата
любов
?
Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване? — Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . .
към текста >>
Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на
Любовта
ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
— Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа.
Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на
Любовта
ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
Тогава ще бъде истинското Възкресение I Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи. Ето как се случи всичко.
към текста >>
„
Любов
и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа.
— Лошо правим ние, хората . . . Много сме жестоки — изплака тя гласно и избяга в стаята, носейки малкото си дете. Аз се върнах у дома много натъжен. Седнах в градината и се унесох в дълбока размисъл.
„
Любов
и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа.
И отведнъж, като по чудо, усетих да ме изпълва духът на Христа. Тона беше дух на благост и любов. И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо. Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина.
към текста >>
Тона беше дух на благост и
любов
.
Много сме жестоки — изплака тя гласно и избяга в стаята, носейки малкото си дете. Аз се върнах у дома много натъжен. Седнах в градината и се унесох в дълбока размисъл. „Любов и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа. И отведнъж, като по чудо, усетих да ме изпълва духът на Христа.
Тона беше дух на благост и
любов
.
И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо. Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина. Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело.
към текста >>
Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с
любов
и светлина.
„Любов и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа. И отведнъж, като по чудо, усетих да ме изпълва духът на Христа. Тона беше дух на благост и любов. И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо.
Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с
любов
и светлина.
Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело. Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната любов и на вечния живот. Това разбрах ясно. И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът.
към текста >>
Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната
любов
и на вечния живот.
И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо. Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина. Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело.
Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната
любов
и на вечния живот.
Това разбрах ясно. И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът. И аз избрах Христа; с Неговата любов ще живея. И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни.
към текста >>
И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава
любовта
, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът.
Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина. Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело. Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната любов и на вечния живот. Това разбрах ясно.
И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава
любовта
, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът.
И аз избрах Христа; с Неговата любов ще живея. И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни. Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на любовта ще живее. Но каква полза от това възкресение за нас.
към текста >>
И аз избрах Христа; с Неговата
любов
ще живея.
Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело. Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната любов и на вечния живот. Това разбрах ясно. И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът.
И аз избрах Христа; с Неговата
любов
ще живея.
И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни. Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на любовта ще живее. Но каква полза от това възкресение за нас. щом не живеем с Неговият дух, с Неговата любов?
към текста >>
Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на
любовта
ще живее.
Това разбрах ясно. И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът. И аз избрах Христа; с Неговата любов ще живея. И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни.
Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на
любовта
ще живее.
Но каква полза от това възкресение за нас. щом не живеем с Неговият дух, с Неговата любов? Ние сме живи мъртъвци. И навсякъде носим скръб и смърт . . .
към текста >>
щом не живеем с Неговият дух, с Неговата
любов
?
И аз избрах Христа; с Неговата любов ще живея. И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни. Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на любовта ще живее. Но каква полза от това възкресение за нас.
щом не живеем с Неговият дух, с Неговата
любов
?
Ние сме живи мъртъвци. И навсякъде носим скръб и смърт . . . Няма да говоря вече за лошото ни отнасяне към животните. Нека погледнем как се отнасяме едни към други.
към текста >>
С
любов
и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните?
Ние сме живи мъртъвци. И навсякъде носим скръб и смърт . . . Няма да говоря вече за лошото ни отнасяне към животните. Нека погледнем как се отнасяме едни към други.
С
любов
и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните?
О. няма ги любовта и милостта в нашите сърца! Студени и твърди са човешките сърца. Между вас виждам милионери, виждам и последни бедняци, които са застрашени от гледна смърт. Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на Христовата любов, тогава не би имало ни едните, нито другите. Тогава би било добре за всички. О.
към текста >>
О. няма ги
любовта
и милостта в нашите сърца!
И навсякъде носим скръб и смърт . . . Няма да говоря вече за лошото ни отнасяне към животните. Нека погледнем как се отнасяме едни към други. С любов и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните?
О. няма ги
любовта
и милостта в нашите сърца!
Студени и твърди са човешките сърца. Между вас виждам милионери, виждам и последни бедняци, които са застрашени от гледна смърт. Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на Христовата любов, тогава не би имало ни едните, нито другите. Тогава би било добре за всички. О. вярвайте, братя и сестри, истинско щастие ще изпитате само когато ви посети благият дух на Христа!
към текста >>
Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на
Христовата
любов
, тогава не би имало ни едните, нито другите.
Нека погледнем как се отнасяме едни към други. С любов и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните? О. няма ги любовта и милостта в нашите сърца! Студени и твърди са човешките сърца. Между вас виждам милионери, виждам и последни бедняци, които са застрашени от гледна смърт.
Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на
Христовата
любов
, тогава не би имало ни едните, нито другите.
Тогава би било добре за всички. О. вярвайте, братя и сестри, истинско щастие ще изпитате само когато ви посети благият дух на Христа! Тъй светло и приятно става на човек от тоя дух, както никога няма да ни бъде от големите богатства. Така е, защото богатия владее и обича само своите милиони, а любящият владее и обича целият свят, цялата природа и вселена. Не ви ли е ясно тогава, кой е по-богат и щастлив?
към текста >>
И мнозина чуваха да им шепне тих глас, който идеше дълбоко от душата: — Пий и яж, препи каквото щеш, но знай: всичко това е нужно само за твоята извратена, временна и смъртна плът, а не за духът, който е вечен, не за
любовта
, която е частица от Христа .
И това ще бъде истинско възкресение. Свещеникът свърши своята реч. Богомолците се разотидоха бавно. Те отпразнуваха Възкресение и сега тъй, както и всяка година. Но не забравиха и думите на свещеника.
И мнозина чуваха да им шепне тих глас, който идеше дълбоко от душата: — Пий и яж, препи каквото щеш, но знай: всичко това е нужно само за твоята извратена, временна и смъртна плът, а не за духът, който е вечен, не за
любовта
, която е частица от Христа .
. . Т. Чаушев
към текста >>
28.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята
любов
; кажи им.
Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им.
че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята
любов
; кажи им.
че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие.
към текста >>
Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи
Любовта
и братството между хората.
Хората недъгави и предразположени на разни епидемии. Царството на болестите и на израждането е в мрака, в замърсения въздух, в нечистата вода. Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно.
Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи
Любовта
и братството между хората.
Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен.
към текста >>
Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от
любов
и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа.
Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.
Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от
любов
и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа.
Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина. Едва тогава за него ще настанат нови времена, ще дойде нова епоха.
към текста >>
Говори се за мир и
любов
, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр.
Тогава ще се строят училища, университети, читалище, църкви, които да дават правилна насока на хората. Днес се постъпва много криво. Апелира се за светлина, а прозорците на домовете ни са плътно затворени. Говори се за мир, а се въоръжаваме. Говори се за трезвост, а още пием и пушим.
Говори се за мир и
любов
, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр.
Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден. Колко корави сърца носим ние хората още! Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и любов към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса. Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората!
към текста >>
Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и
любов
към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса.
Говори се за мир, а се въоръжаваме. Говори се за трезвост, а още пием и пушим. Говори се за мир и любов, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр. Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден. Колко корави сърца носим ние хората още!
Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и
любов
към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса.
Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората! Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно! Днес всички газят и се къпят в кръвта на по-малките си братя. Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат.
към текста >>
Хората на знанието работят по закона но
любовта
и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието.
Едно само ни трябва още: — Да се издигнем с духа си над високата статуя на Бакхуса. която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Знайното и незнайното (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) В. света има две веруюта— едното е веруюто на знанието, а другото е веруюто на незнанието.
Хората на знанието работят по закона но
любовта
и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието.
Всички безпокойства на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. А онзи, който има знанието, той не се смущава, защото знае нещата, няма нищо, което да го изненада — има светлина в живота си. Знанието е, което ще оправи света. И ако сега целият свят е забъркан, това се дължи на факта, че съвременните хора служат на онова, което не знаят.
към текста >>
Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена
любов
минава през вас, и вие ставате хора.
и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек. А онзи, който отбягва да но:и последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане. И в Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени.
Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена
любов
минава през вас, и вие ставате хора.
И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него. а му целунете ръка и му благодарете. И закона е: ако те бие умен човек, умен ще станеш; ако те бие добър човек. добър ще станеш; ако те бие любящ човек, любящ ще станеш. По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и любовта.
към текста >>
По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и
любовта
.
Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена любов минава през вас, и вие ставате хора. И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него. а му целунете ръка и му благодарете. И закона е: ако те бие умен човек, умен ще станеш; ако те бие добър човек. добър ще станеш; ако те бие любящ човек, любящ ще станеш.
По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и
любовта
.
Това е дълбокото разбиране на страданията. Така ги схващат онези, които имат веруюто на знанието. Но това не подразбира да си създавате сами излишни страдания. Също така трябва да различавате, откъде и от кого ви идват страданията. Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение.
към текста >>
Ние знаем
Любовта
, ние знаем Мъдростта, ние знаем Истината.
Така ги схващат онези, които имат веруюто на знанието. Но това не подразбира да си създавате сами излишни страдания. Също така трябва да различавате, откъде и от кого ви идват страданията. Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение. И тъй, онова, което знаем, е живота, и ние вярваме в живота.
Ние знаем
Любовта
, ние знаем Мъдростта, ние знаем Истината.
Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем. ние имаме предвид прогресирането. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато област на Битието и да се намерим, ние можем да използваме тази област. Най-после, ние знаем онзи език, с който природата си служи.
към текста >>
Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и
любов
към Бога,
любов
помежду си и
любов
към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея.
Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и
любов
към Бога,
любов
помежду си и
любов
към хората, завършат и последното свое съществувание на земята.
И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение.
към текста >>
Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията
любов
, а мъжът - на Божията мъдрост.
Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераждат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус!
Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Своето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е емблема на Божията
любов
, а мъжът - на Божията мъдрост.
Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение. И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени. Ето защо, велики са думите на Христа, в 19.
към текста >>
Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество -
любовта
, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно.
от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане.
Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество -
любовта
, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно.
Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот.
към текста >>
Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и
любовта
към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия.
И затова Той допълва: „Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща! “ А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! “, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота!
Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и
любовта
към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия.
А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки.
към текста >>
Тези четири сили - вярата,
любовта
, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот.
Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! “, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им.
Тези четири сили - вярата,
любовта
, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот.
И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад.
към текста >>
И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една
Христова
църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот.
И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една
Христова
църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>
Вярно е още, че и жената, със своята
любов
, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път.
Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия. Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка.
Вярно е още, че и жената, със своята
любов
, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път.
Не е ли това една мъка, особено за известно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома?
към текста >>
Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и
любов
, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и
любов
, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа!
към текста >>
Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак
любовта
, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното.
Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко!
Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак
любовта
, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното.
В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти.
към текста >>
Учителят казва: само с
любовта
, мъдростта, истината, правдата и добродетелите.
Тук случайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля. Неговото напредване ще зависи само ако се стресне и пробуди духовно. И затова ние виждаме, че много от браковете са случайни, поради което са и тия анормалности. Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре! Но с какво?
Учителят казва: само с
любовта
, мъдростта, истината, правдата и добродетелите.
Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство! У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред!
към текста >>
Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно
любовта
, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената.
Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане.
Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно
любовта
, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената.
Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност.
към текста >>
29.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта
и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях.
Последователи на Учителя Дънов могат да бъдат всички люде, от който и да било народ, които искат напълно да устроят личния си и обществен живот според божествените (природните) закони. И. А. Изворски Извора на Живота „Доброто е едно богатство, то е вечен извор“. Учителя Отвори крана на доброто а тебе и ще видиш, как изобилно ще протече всичко: слънце ще изгрее в твоя живот. радост и щастие ще те посетят.
Любовта
и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях.
Те ще станат тогава, твоя истинска среда, в която ще твориш и градиш на здрава, от нищо несрутваща се основе. Това е наистина средата, в която се развиват положителните страни на човешкия характер, това е средата, в която ще намери условия да се прояви истинския човек, направен по образ и подобие не Създателя. В нея среда може да се разпали оная божествена искра, която лежи дълбоко в недрата на всека душа и да се разгори в буен огън. Като казваме среда не любов та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената Любов и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната любов на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва. С своя личен егоистичен живот, стремейки се да централизира всичко, човек подпушва крана на доброто, и дава проява само на отрицателното, на заробващото, което в края на краищата, по закона на върховната правда в света, се струпва на главата му.
към текста >>
Като казваме среда не
любов
та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената
Любов
и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната
любов
на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва.
радост и щастие ще те посетят. Любовта и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях. Те ще станат тогава, твоя истинска среда, в която ще твориш и градиш на здрава, от нищо несрутваща се основе. Това е наистина средата, в която се развиват положителните страни на човешкия характер, това е средата, в която ще намери условия да се прояви истинския човек, направен по образ и подобие не Създателя. В нея среда може да се разпали оная божествена искра, която лежи дълбоко в недрата на всека душа и да се разгори в буен огън.
Като казваме среда не
любов
та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената
Любов
и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната
любов
на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва.
С своя личен егоистичен живот, стремейки се да централизира всичко, човек подпушва крана на доброто, и дава проява само на отрицателното, на заробващото, което в края на краищата, по закона на върховната правда в света, се струпва на главата му. От хиляди години насам, човек се е движил в сянка, затова ние виждаме, че той е наклонен да се проявява отрицателно, да бъде роб на разрушителните сили. Язвата в организма на човечеството е станала толкоз голяма, проказата така много се разразила, щото, ако то не се добере до този истински извор на доброто, ако то не се докосне до извора на живота, е осъдено на коренно израждане и гибел. За това на всеки днес предстои да отвори крана на доброто, за да може да протече в света благодат и да дойде мир и радост между всички. Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те.
към текста >>
Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни
Любовта
и светлината.
От хиляди години насам, човек се е движил в сянка, затова ние виждаме, че той е наклонен да се проявява отрицателно, да бъде роб на разрушителните сили. Язвата в организма на човечеството е станала толкоз голяма, проказата така много се разразила, щото, ако то не се добере до този истински извор на доброто, ако то не се докосне до извора на живота, е осъдено на коренно израждане и гибел. За това на всеки днес предстои да отвори крана на доброто, за да може да протече в света благодат и да дойде мир и радост между всички. Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те. Не, нека всеки се стреми първи да отвори крана на доброто, нека всеки се стреми да стане добър образец и модел за другите.
Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни
Любовта
и светлината.
Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода. Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача.
към текста >>
Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на
Любовта
и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода.
Язвата в организма на човечеството е станала толкоз голяма, проказата така много се разразила, щото, ако то не се добере до този истински извор на доброто, ако то не се докосне до извора на живота, е осъдено на коренно израждане и гибел. За това на всеки днес предстои да отвори крана на доброто, за да може да протече в света благодат и да дойде мир и радост между всички. Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те. Не, нека всеки се стреми първи да отвори крана на доброто, нека всеки се стреми да стане добър образец и модел за другите. Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни Любовта и светлината.
Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на
Любовта
и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода.
Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо.
към текста >>
Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е
любовта
Христова
.
И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено.
Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е
любовта
Христова
.
Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор.
към текста >>
Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в
любовта
.
Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието.
Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в
любовта
.
Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени.
към текста >>
Законът на
любовта
, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието.
Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта.
Законът на
любовта
, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието.
Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
към текста >>
Когато хората се развиват правилно, това е
любовта
, която подхранва човешкото свръхсъзнание.
Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно.
Когато хората се развиват правилно, това е
любовта
, която подхранва човешкото свръхсъзнание.
Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II.
към текста >>
Любовта
прави всички хора Божествени.
Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Любовта
прави всички хора Божествени.
Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце.
към текста >>
Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а
любовна
мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването.
Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло — и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история не човека . . . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата.
Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а
любовна
мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването.
Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването.
към текста >>
30.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е
Любовта
.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем!
Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е
Любовта
.
— Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно.
към текста >>
— Оная велика
любов
, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота.
Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта.
— Оная велика
любов
, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота.
Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно.
към текста >>
А с основата на
Любовта
, всичко е трайно и пребъдва вечно.
— Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно.
А с основата на
Любовта
, всичко е трайно и пребъдва вечно.
Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви.
към текста >>
Там, дето
Любовта
се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно.
Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно.
Там, дето
Любовта
се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно.
Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
към текста >>
Днес хората малко успяват понеже нямат
Любов
.
Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно.
Днес хората малко успяват понеже нямат
Любов
.
Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност.
към текста >>
Любов
подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна
Любов
, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат.
Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов.
Любов
подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна
Любов
, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат.
Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно.
към текста >>
Ако за основа на живота си хората поставят
Любовта
, много катастрофи и нещастия биха се избегнали.
Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат.
Ако за основа на живота си хората поставят
Любовта
, много катастрофи и нещастия биха се избегнали.
Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот.
към текста >>
Ако
Любовта
Христова
поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви.
А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали.
Ако
Любовта
Христова
поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви.
Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени.
към текста >>
Ако имаха тая велика
Любов
в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви.
Ако имаха тая велика
Любов
в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила.
към текста >>
Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си
Любовта
, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност.
Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си
Любовта
, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност.
Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички.
към текста >>
Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в
Любовта
има место за всички.
Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила.
Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в
Любовта
има место за всички.
Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи! Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем! . . . Истинският живот!
към текста >>
Да положим
Любовта
за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас.
Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички.
Да положим
Любовта
за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас.
Събуди се спящи! Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем! . . . Истинският живот! — познаваме ли го ний?
към текста >>
Когато разбере
любовта
, снегът се стопява.
Те му казаха: Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш. Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос. Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна. Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне.
Когато разбере
любовта
, снегът се стопява.
Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва. Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла, и всичко става нормално. И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света. Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят.
към текста >>
Когато водата изгуби
любовта
си, тя замръзва.
Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш. Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос. Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна. Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява.
Когато водата изгуби
любовта
си, тя замръзва.
Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла, и всичко става нормално. И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света. Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си.
към текста >>
Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че
любовта
е дошла, и всичко става нормално.
Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос. Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна. Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява. Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва.
Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че
любовта
е дошла, и всичко става нормално.
И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света. Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си. Има едно единство на човешката мисъл.
към текста >>
И съвременният свят се топи, защото
любовта
иде в света.
Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна. Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява. Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва. Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла, и всичко става нормално.
И съвременният свят се топи, защото
любовта
иде в света.
Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си. Има едно единство на човешката мисъл. Когато една велика мисъл свързва умовете на хората, това е истинско свързване.
към текста >>
В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в
любовта
.
Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго.
В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в
любовта
.
Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят. Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне.
към текста >>
Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на
любовта
и не можем да получим онова благо, което ни носят.
Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго. В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта.
Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на
любовта
и не можем да получим онова благо, което ни носят.
Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не.
към текста >>
Всички, които са изгубили
любовта
си, не помнят.
Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде. Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства.
Всички, които са изгубили
любовта
си, не помнят.
Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина.
към текста >>
Онези пък, които имат
любов
, помнят.
Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства. Всички, които са изгубили любовта си, не помнят.
Онези пък, които имат
любов
, помнят.
Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил.
към текста >>
Учете с
любов
всичко.
Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил.
Учете с
любов
всичко.
Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта.
към текста >>
Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв
любов
.
Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко.
Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв
любов
.
В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете.
към текста >>
В най малката работа която вършите, нека
любовта
ви бъде като основа.
Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов.
В най малката работа която вършите, нека
любовта
ви бъде като основа.
Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате.
към текста >>
Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с
любовта
.
Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра.
Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с
любовта
.
вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях.
към текста >>
Щом влезете в Божествената
любов
, всички ще обичате.
В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете.
Щом влезете в Божествената
любов
, всички ще обичате.
Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях. Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Значи, причината е вътре в самия човек.
към текста >>
Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата
любов
, с Божията
любов
, с Божията вяра, с Божията надежда.
Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина. Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура.
Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата
любов
, с Божията
любов
, с Божията вяра, с Божията надежда.
Тогава вашият живот ще се промени изцяло. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега. 24. I. 1937 г.
към текста >>
В глъбините на душата ми ти шепнеш: „
Любовта
движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот.
Високите снежни върхове ми говорят за царството, от където те идват. Те идват от царството на чистотата, хармонията и мира. Те идват от царството на съвършения свободен живот, над който благата Божия усмивка разлива своето лъчезарие. Пей, не спирай! В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие!
В глъбините на душата ми ти шепнеш: „
Любовта
движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот.
„Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11.
към текста >>
„Иди, извести на всички твои братя и сестри, че
любовта
чака пред вратите на техните сърца и души, че
любовта
им носи дивни, неземни дарове!
Те идват от царството на чистотата, хармонията и мира. Те идват от царството на съвършения свободен живот, над който благата Божия усмивка разлива своето лъчезарие. Пей, не спирай! В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие! В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот.
„Иди, извести на всички твои братя и сестри, че
любовта
чака пред вратите на техните сърца и души, че
любовта
им носи дивни, неземни дарове!
“ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание.
към текста >>
Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на
любовта
на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони.
Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н. 7.) Тйежковски вижда нуждите, злото, греха, мъчнотиите.
Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на
любовта
на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони.
Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия.
към текста >>
Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята
любов
, въпреки всичко. 13.
(Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н. 7.) Тйежковски вижда нуждите, злото, греха, мъчнотиите. Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони.
Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята
любов
, въпреки всичко. 13.
Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства.
към текста >>
Има една младост, която не остарява, тя се подържа от непреривната
любов
към всичко живо.
— Знай, започваше тихо да шепти гласът, тези радости са кратки и тленни . . . Ти сама виждаш как лицата посърват, как сърцата се изпълват със злоба, омраза и как нищо не остава хубаво в тях. А има една радост, която не притихва — тя е да Нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да облекчиш страждущия. . .
Има една младост, която не остарява, тя се подържа от непреривната
любов
към всичко живо.
И когато тя е в сърцето на човека в него няма място за омразата, лъжата, измамата . . . И за следващите тоя път няма смърт, а само живот, който никога се не свършва. И те продължават да работят между светлите същества, които ти виждаш в сънищата си и наяве. Кое предпочиташ?
към текста >>
31.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и
любов
.
Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца.
Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и
любов
.
Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име.
към текста >>
Любов
е неговото име.
Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце.
Любов
е неговото име.
Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество. Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С. Калименов Учителю! Реката си мене подаде на страшните друми.
към текста >>
Да почне Божествени пламък у мене да блика, На твоята Мъдрост,
Любов
, Ти безспирно учи ме !
Със мен ли си Ти — по-лек товара ми става. По трудния път нанагорен не паднах, не смаза ме камък. Мен твоето Слово безсмъртно ми вред осветлява. * Води ме, мой мили Учителю, закрило велика! Води ме во веки веков, към Бога води ме!
Да почне Божествени пламък у мене да блика, На твоята Мъдрост,
Любов
, Ти безспирно учи ме !
Олга Славчева Какво липсва? Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля. Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се. Не намираме смисъл в нищо.
към текста >>
Христовата
любов
е приложима.
Той беше един от разумните хора на времето си. Ако евреите бяха приложили неговите закони, съвсем други резултати ще ха да имат. Като дойдем до новите времена, ако хората биха приложили Христовото учение, което има едно социално приложение, друго щеше да бъде положението на ■ съвременното човечество. Христовото учение има социално приложение, а не е така, както хората го изучават. То си има свое приложение.
Христовата
любов
е приложима.
Какво коства на човека да приложи това учение? Какво коства на една държава от 10-20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това.
към текста >>
Любовта
е Божествено нещо.
За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него.
Любовта
е Божествено нещо.
Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си.
към текста >>
Дойдете ли до Божествената
любов
, първо трябва да внесете
любовта
.
Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо.
Дойдете ли до Божествената
любов
, първо трябва да внесете
любовта
.
а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си. Само Един има в света, който заслужава да го обичаме без да мислим.
към текста >>
Дойдете ли до човешката
любов
, първо трябва да внесете мисълта, а после
любовта
.
След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта.
Дойдете ли до човешката
любов
, първо трябва да внесете мисълта, а после
любовта
.
Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си. Само Един има в света, който заслужава да го обичаме без да мислим. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто и за Бога, ние ще влезем в едно противоречие. Любовта действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява.
към текста >>
Любовта
действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява.
Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си. Само Един има в света, който заслужава да го обичаме без да мислим. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто и за Бога, ние ще влезем в едно противоречие.
Любовта
действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява.
Същия закон е и за светлината. Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето. Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това. което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините.
към текста >>
Разумният човек е човек на
любовта
и където влезе, носи живот.
Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това. което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините. по които реагирате на светлината. Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас.
Разумният човек е човек на
любовта
и където влезе, носи живот.
Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание. Той винаги работи в съгласие с природата, затова никога не губи, а винаги печели. И всички хора трябва да вървят по пътя на разумния човек, защото природата пред нищо не се спира и на всекиму дава урок,ако не върви по нейните пътища. Разумният човек е човек с голямо самообладание.
към текста >>
— Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за
любовта
, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях?
Къде е погрешната не човека? Че той тръгва да търси и иска другите хора да бъдат според неговият идеал, в това е невъзможно. И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи. Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ще обичаш тъй, както ти е идеала, при всички условия, верен приятел на своите приятели. — Ами като съм слаб и не мога?
— Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за
любовта
, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях?
Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще видиш смисъла в света? Момъкът си навел главата зачервен — Разбрах! И като целунал на Мъдреца ръка, излязъл дълбоко замислен. За любопитния При Мъдрецът влиза за пръв път хитър старец.
към текста >>
32.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне
любовта
, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот.
Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето. Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш. Ако си болен — ще станеш здрав! Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш! Ако работите ти са объркани — ще се оправяте!
Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне
любовта
, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот.
А те са. които ще ти дадат всичко, от което се нуждаеше, те са, които ще превърнат всяко зло в добро. Това не е теория, не е фантазия, а жива реалност. И всеки, който има желание и воля за това — ще я опита! С. К.
към текста >>
във сърцата и
любов
“ .
Когато сред неволи душата Теб се моли Ти — милост изпрати. * * * Той Един е — който ясно направлява всяка твар. Той Един е — най-прекрасен нам защитник и другар .. . Той във нас е — Той навсъде рони благ и светъл зов: „мир да бъде, мир да бъде! . . .
във сърцата и
любов
“ .
. . Пенчо П. Русенов Да събираме! „Събирайте си съкровища на небето, дето нито молец, ни ръжда разяжда и дето крадци не подкопават, нито крадат“. Ев. Матея 6:20 Да събираме!
към текста >>
Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена
любов
души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура.
Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство.
Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена
любов
души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура.
Впрочем, тя е започнала. Нейното начало е сложено. Остава само ония. които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Когато
любовта
проникне в човешкия ум, тя внася тази светлина, която ни дава възможност да проучим и познаем човека в неговото сложно естество.
Ако мислите, че сте дошли като странници на земята, без никакво предназначение, вие се лъжете. Всички хора трябва да знаят от къде са, дошли, защо са дошли на земята и къде отиват. Всички вие трябва да имате ясна представа за човека, за неговото предназначение и за неговия път, за да разбирате живота и Божиите пътища. Но за да добием това познание за човека, необходимо е да имаме будно съзнание, необходимо е да имаме светлина а ума. Без светлина, никакво познание не може да има.
Когато
любовта
проникне в човешкия ум, тя внася тази светлина, която ни дава възможност да проучим и познаем човека в неговото сложно естество.
Без любов и Бог е нещо непознато за нас. И всякога, когато се приближаваме към Бога да го изучаваме, нас ни е страх. Бог прилича на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури.
към текста >>
Без
любов
и Бог е нещо непознато за нас.
Всички хора трябва да знаят от къде са, дошли, защо са дошли на земята и къде отиват. Всички вие трябва да имате ясна представа за човека, за неговото предназначение и за неговия път, за да разбирате живота и Божиите пътища. Но за да добием това познание за човека, необходимо е да имаме будно съзнание, необходимо е да имаме светлина а ума. Без светлина, никакво познание не може да има. Когато любовта проникне в човешкия ум, тя внася тази светлина, която ни дава възможност да проучим и познаем човека в неговото сложно естество.
Без
любов
и Бог е нещо непознато за нас.
И всякога, когато се приближаваме към Бога да го изучаваме, нас ни е страх. Бог прилича на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. Ние виждаме как хиляди хора.
към текста >>
Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат
любов
, нямат знания.
Бог прилича на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. Ние виждаме как хиляди хора. хиляди кораби потъват в този океан, защото хората не знаят да плават и не разбират законите на морето.
Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат
любов
, нямат знания.
Но новата епоха, за която ви говоря, иде вече. А тя е епоха на любов, не знание, на светлина. И съществата, които носят и които ще реализират тази висока култура, са вече на земята. Те ще оправят света. По кой начин ще стане това оправяне, ще го види те.
към текста >>
А тя е епоха на
любов
, не знание, на светлина.
И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. Ние виждаме как хиляди хора. хиляди кораби потъват в този океан, защото хората не знаят да плават и не разбират законите на морето. Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат любов, нямат знания. Но новата епоха, за която ви говоря, иде вече.
А тя е епоха на
любов
, не знание, на светлина.
И съществата, които носят и които ще реализират тази висока култура, са вече на земята. Те ще оправят света. По кой начин ще стане това оправяне, ще го види те. Ние не можем да изложим техния плен. Всички разумни хора, всички хора, които се стремят към новото, всички хора, които имат един висок идеал, ще вземат участие в прокарването на този план.
към текста >>
Онези, които търсят знанието, които търсят
любовта
, те ще ги намерят.
Ние виждаме, как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени. между младото поколение — навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, които работят за създаване на вътрешната връзка между хората, без да чакате те да дойдат при вас. В Писанието е казано: „Които ме търсят, те ще ме намерят.“ Това значи, че онези, които търсят истината, те ще я намерят.
Онези, които търсят знанието, които търсят
любовта
, те ще ги намерят.
А онези, които не ги търсят, няма да ги намерят. Съвременният християнски свят подържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не де чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние да отидем при нея. Било е време, когато любовта е слизала при нас.
към текста >>
Не
любовта
да дойде при нас, а ние да отидем при нея.
В Писанието е казано: „Които ме търсят, те ще ме намерят.“ Това значи, че онези, които търсят истината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. А онези, които не ги търсят, няма да ги намерят. Съвременният християнски свят подържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не де чакаме Той да дойде при нас.
Не
любовта
да дойде при нас, а ние да отидем при нея.
Било е време, когато любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна. И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания. Със старото трябва да се простим.
към текста >>
Било е време, когато
любовта
е слизала при нас.
Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. А онези, които не ги търсят, няма да ги намерят. Съвременният християнски свят подържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не де чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние да отидем при нея.
Било е време, когато
любовта
е слизала при нас.
А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна. И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света.
към текста >>
Едно нещо е да се приложи
любовта
по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи
любовта
по закон, или по насилие.
Това е смяна. И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон.
Едно нещо е да се приложи
любовта
по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи
любовта
по закон, или по насилие.
Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил.
към текста >>
Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на
любов
та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света.
Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати.
Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на
любов
та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света.
Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота.
към текста >>
Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на
любовта
.
И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света. И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул.
Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на
любовта
.
Това е новата епоха, която сега иде в света. Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р.
към текста >>
Ако този човек беше сляп, под действието на
Христовата
сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта.
Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава?
Ако този човек беше сляп, под действието на
Христовата
сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта.
Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса.
към текста >>
Олга Славчева ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и
любов
, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр.
Из „Евангелието на Йоана“ БЕСЕДИ посветено на Учителя Със Христа — да отида при Бога, В светлий път, Ти душа ми възведе; Чрез словата си живи и строги Във безсмъртните твои беседи. * За Христа кротък — Ти ме настави — Първородното Божие чедо. Поучения даде ми здрави С пример жив, вдъхновени беседи. * Във речта Ти, изпълнена с пламък, Углъби ли се моят дух жаден — — Тъмота веч в душата ми няма — Зачета ли се в Твойте беседи. * И в нощта факел ярко ми свети, Моят пат вий се ясно отпреде: Те шептят ми, греят в сърцето, — Твойте чудни, велики беседи.
Олга Славчева ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и
любов
, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр.
макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята. Нека всички знаят, че днес хиляди и хиляди същества, види- ми и невидими, от всички нации, реси и религии, работят в това направление. Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света.
към текста >>
Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на
любовта
, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо.
* И в нощта факел ярко ми свети, Моят пат вий се ясно отпреде: Те шептят ми, греят в сърцето, — Твойте чудни, велики беседи. Олга Славчева ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и любов, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр. макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята. Нека всички знаят, че днес хиляди и хиляди същества, види- ми и невидими, от всички нации, реси и религии, работят в това направление. Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер.
Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на
любовта
, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо.
В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота! Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват.
към текста >>
И направи да израсте дървото на
Любовта
!
Ти си око на Бога и негова ръка. Чрез тебе Той гледа земята и й поднася своите неизчерпаеми дарове. Аз седя смирен пред тебе и ти шепна тиха молитва: — Грейни и в мен, о слънце, Божествено око! Да настъпи пролет и в градината на моето сърце! Изтръгни издъно корените на егоизма, о Божествена ръка!
И направи да израсте дървото на
Любовта
!
Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г.
към текста >>
Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо
любов
често се сее ненавист?
Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна.
Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо
любов
често се сее ненавист?
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство.
към текста >>
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост,
любов
и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н.
Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист?
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост,
любов
и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н.
Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода!
към текста >>
Да изпълним волята Божия — великата Божия
Любов
, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.
И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото.
Да изпълним волята Божия — великата Божия
Любов
, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.
Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията.
към текста >>
А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за
Любов
, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите.
И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа.
А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за
Любов
, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите.
Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред.
към текста >>
Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи
Любов
в сърцето си и светлина в ума!
Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол.
Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи
Любов
в сърцето си и светлина в ума!
Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството.
към текста >>
Любов
и светлина — това с крила на свободата!
и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума!
Любов
и светлина — това с крила на свободата!
Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът.
към текста >>
Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният.
Любов
.
На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата!
Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният.
Любов
.
светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие.
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христова
Сеяч и житно зърно (басня) – Дядо Благо Идеята „Човек и като търговец и като писател и като художник и като музикант трябва да има една идея“.
Икономия в природата (из неделната беседа – 28.03.1937 г.) Химн на пролетта – песен, текст М. С., музика по Е. Манолов За малките – стихотворения от Дим. Антонова Из науката за живота. Духът на моя баща – Ел.
Христова
Сеяч и житно зърно (басня) – Дядо Благо Идеята „Човек и като търговец и като писател и като художник и като музикант трябва да има една идея“.
Учителя Идеята, на която един човек служи, се явява като център, около който се описва окръжност — около която човек твори, създава, расте и се развива. Идеята е стимул, който го подтиква към дейност. Тя кара човека да търси начини и условия да се прояви в дадена област. Идеите създават характер в човека. Те са неговия гръбнак.
към текста >>
Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и
любов
— това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа.
Рила, 1. VIII. 1936 г. О. Славчева Паневритмия! В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли. чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее.
Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и
любов
— това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа.
Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките. Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия!
към текста >>
В нея са вложени Божествена
Любов
, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия!
Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа. Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките. Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени.
В нея са вложени Божествена
Любов
, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия!
— връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух. Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде. С. К. Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека. Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия.
към текста >>
Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на
любовта
.
Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс.
Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на
любовта
.
Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност.
към текста >>
Но за да може човек да приеме импулса на
любовта
, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен.
И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта.
Но за да може човек да приеме импулса на
любовта
, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен.
Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина.
към текста >>
Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на
любовта
.
(Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен.
Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на
любовта
.
Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си.
към текста >>
Защото
любовта
, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света.
34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта.
Защото
любовта
, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света.
Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“.
към текста >>
Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на
любовта
в неговата същина.
Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност.
Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на
любовта
в неговата същина.
Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието.
към текста >>
Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате
любов
помежду си.
Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина.
Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате
любов
помежду си.
както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието. (следва) В.
към текста >>
Човек може да разчита на
Любовта
, че тя ще му даде живот.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени. Но затова той трябва да има на какво да разчита.
Човек може да разчита на
Любовта
, че тя ще му даде живот.
Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина, и най-после, той може да разчита на Истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Като говоря за свободата, аз имам пред вид закона на икономията в природата. Без тази икономия вие ще прахосате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.
към текста >>
И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат
любовта
си.
Без тази икономия вие ще прахосате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. Съвременните хора не спазват закона за икономията в живота си, вследствие на което си създават излишни страдания. За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили.
И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат
любовта
си.
Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност. Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта.
към текста >>
Но
Любовта
е разумен закон, който не търпи никаква разточителност.
Съвременните хора не спазват закона за икономията в живота си, вследствие на което си създават излишни страдания. За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си.
Но
Любовта
е разумен закон, който не търпи никаква разточителност.
Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов.
към текста >>
Когато говоря за
Любовта
, трябва да знаете, че
Любовта
е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи.
За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си. Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност.
Когато говоря за
Любовта
, трябва да знаете, че
Любовта
е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи.
Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие.
към текста >>
Да познаете Бога, това значи, да познаете
Любовта
.
И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си. Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност. Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“.
Да познаете Бога, това значи, да познаете
Любовта
.
Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта. Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия.
към текста >>
Защото казано е, че Бог е
Любов
.
Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност. Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта.
Защото казано е, че Бог е
Любов
.
Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта. Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал.
към текста >>
Опасни работи има в
Любовта
.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив.
Опасни работи има в
Любовта
.
Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания. Затова трябва да възприемате Любовта по всичките правила, които съществуват в нея. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях.
към текста >>
Ако при
Любовта
човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия.
Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта.
Ако при
Любовта
човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия.
Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания. Затова трябва да възприемате Любовта по всичките правила, които съществуват в нея. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята.
към текста >>
Ако ти възприемеш
Любовта
— не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал.
Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта. Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия.
Ако ти възприемеш
Любовта
— не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал.
Тя ще ти създаде най-големи страдания. Затова трябва да възприемате Любовта по всичките правила, които съществуват в нея. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята. сестрите, обществата, и т. н.
към текста >>
Затова трябва да възприемате
Любовта
по всичките правила, които съществуват в нея.
И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта. Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания.
Затова трябва да възприемате
Любовта
по всичките правила, които съществуват в нея.
За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята. сестрите, обществата, и т. н. Бог създава правилни отношения между всички хора. Това, което носи безсмъртие в себе си, това е Бог.
към текста >>
Те имат в себе си семето на
Любовта
, остава само да му дадат условия да израсте и и да се развие.
Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към бащата, към майката, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и майката. Аз няма какво да ги уча на това, на което бащата и майката не са ги научили.
Те имат в себе си семето на
Любовта
, остава само да му дадат условия да израсте и и да се развие.
И аз поддържам че вие имате Любов, но тази Любов трябва да се разраства, да се прибавя към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, е върху новите, още по-нови. Там. додето сме достигнали, трябва да израснат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове. Това е законът на икономията в природата, който всички трябва де изучавате. Иначе човек изразходва много енергия.
към текста >>
И аз поддържам че вие имате
Любов
, но тази
Любов
трябва да се разраства, да се прибавя към нея още едно клонче.
Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към бащата, към майката, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и майката. Аз няма какво да ги уча на това, на което бащата и майката не са ги научили. Те имат в себе си семето на Любовта, остава само да му дадат условия да израсте и и да се развие.
И аз поддържам че вие имате
Любов
, но тази
Любов
трябва да се разраства, да се прибавя към нея още едно клонче.
Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, е върху новите, още по-нови. Там. додето сме достигнали, трябва да израснат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове. Това е законът на икономията в природата, който всички трябва де изучавате. Иначе човек изразходва много енергия. Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия.
към текста >>
— Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в
Любовта
.
Това е законът на икономията в природата, който всички трябва де изучавате. Иначе човек изразходва много енергия. Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия. Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо?
— Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в
Любовта
.
която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата.
към текста >>
който е Цар на
Любовта
.
Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос.
който е Цар на
Любовта
.
той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас. Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като Любов в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си.
към текста >>
Днес в света трябва да се възцари
Любовта
, знанието и свободата.
— Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.
Днес в света трябва да се възцари
Любовта
, знанието и свободата.
В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас. Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като Любов в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си. възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди. ХИМН НА ПРОЛЕТТА (песен, текст М.
към текста >>
Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като
Любов
в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си.
който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас.
Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като
Любов
в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си.
възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди. ХИМН НА ПРОЛЕТТА (песен, текст М. С., музика по Е. Манолов) Пееш, пееш, мила птичко, в зори с пролетний си глас; чуруликаш и се радваш в Бунарджика в ранен час, * Кат подскачаш и си пееш, ти събуждаш ме от сън; радост, сила в’мен пробуждаш и зовеш ме ти на вън. * Качвам се на Бунарджика.
към текста >>
* Светлината им се лее, в’нежно мека красота; истински се тъй живее в’
любов
, радост, чистота.
Манолов) Пееш, пееш, мила птичко, в зори с пролетний си глас; чуруликаш и се радваш в Бунарджика в ранен час, * Кат подскачаш и си пееш, ти събуждаш ме от сън; радост, сила в’мен пробуждаш и зовеш ме ти на вън. * Качвам се на Бунарджика. твойта песен кат звучи; слънцето аз да посрещна с’животворнвте лъчи. * Чистий въздух кат подишам, радвам се на всичко аз; а кат попея, поиграя, подмладявам се тогаз. * Като ида да работя, радостен съм целий ден; и усещам, че лъчите, постоянно са във мен.
* Светлината им се лее, в’нежно мека красота; истински се тъй живее в’
любов
, радост, чистота.
* Тъй се леко преживяват скърби, мъки и тъги, и душата Бога слави, а духът се весели. ЗА МAЛКИТЕ * * * Стихотворения от ДИМ. АНТОНОВА Детето и черешовото клонче Детето: Наведи се, мило клонче, В тоя ранен час, Че съм малък. а черешки Как обичам аз! Клончето: Подигни се ти, мой малък, Протегни ръка, Аз от тук пък ще се слегна Ето на, така.
към текста >>
Христова
— актриса (в.
Случайност? Двадесет и пет години протекоха от тогава. Двадесет и пет години мисля върху тоя въпрос, но винаги това свършва само със сълзи . . . сълзи за смъртта на моя баща. Ел.
Христова
— актриса (в.
Дневник от 10. V. 1937 год.) Сеяч и житно зърно (басня) Оперило се житното зрънце еднаж на трудолюбивия сеяч. — Не желая, рекло, да ме сееш под орало - толкова дълбоко! Туй е страшно и жестоко. Ти не мислиш ли каква е мъка да се прокълни под педя пръст?
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е да му послужи да прояви доброто и
Любовта
, да стане техен проводник.
Скъперникът, който завързва в девет възли парите си или ги заравя дълбоко в земята, ги губи завинаги отколкото, ако с тях би извършил едно велико и и благородно дело за Бога и за ближните си. Ако ги вложи в касата на Бога те ще принесат полза многократно. В загуба е онова, което не се движи. Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр.
е да му послужи да прояви доброто и
Любовта
, да стане техен проводник.
Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното. Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това.
към текста >>
На друго място казва, че разумността идва в съгласие с
Любовта
, с оная велика
Любов
, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството.
Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“.
На друго място казва, че разумността идва в съгласие с
Любовта
, с оная велика
Любов
, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството.
Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства.
към текста >>
Докато разумността и
Любовта
не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава.
Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството.
Докато разумността и
Любовта
не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава.
Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето.
към текста >>
В противен случай, човек докато не е придобил разумността и
Любовта
в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си.
Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви.
В противен случай, човек докато не е придобил разумността и
Любовта
в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си.
И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят.
към текста >>
В нея има разумност и
любов
, които творят.
В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме!
В нея има разумност и
любов
, които творят.
Да потърсим и ние тия начала на живота в своята душа и да ги проявим. Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот. N Дъжд В път настигна не и плисна Неусетно, изведнъж, Сепнал ме, след туй зарадвал, Едър и проливен дъжд. * Как нехайно, как безгрижно Се изливаше в порой; И до дето в къщи стигнах Ми съдрумник беше той. * И що нещо ми разказа: Где е бил и що видял.
към текста >>
— Православен е този, в сърцето на когото живее Божията
Любов
, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее.
Цялата земя е място на смърт. Навсякъде спорове, недоразумения, смърт. Цялата земя е облята със сълзи и кръв. И всички тия хора, които са превърнали земята в място за безпощадна борба помежду си, се делят на православни, протестанти, католици и какви ли не още. Но кой човек може да бъде наречен православен?
— Православен е този, в сърцето на когото живее Божията
Любов
, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее.
Този човек не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един велик, неизменен закон, написан в неговата душа. Само такъв човек право слави Бога. Ако вземете в този смисъл думата православие, това разбирам. Но ако някой мисли, че е православен само затова, че може да прочете Веруюто, то така всеки може да бъде православен. Ако всички хора 6fexa разумни, в света нямаше да има спорове.
към текста >>
Ако пък хората имаха
любов
, навсякъде щеше да има изобилие.
Само такъв човек право слави Бога. Ако вземете в този смисъл думата православие, това разбирам. Но ако някой мисли, че е православен само затова, че може да прочете Веруюто, то така всеки може да бъде православен. Ако всички хора 6fexa разумни, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явят някои спорове, то лесно щяха да се разрешат.
Ако пък хората имаха
любов
, навсякъде щеше да има изобилие.
Дето няма любов, има сиромашия, ограничение, смърт. Значи, когато ние умираме, страдаме и се отдалечаваме от Бога. Това е признак на безлюбие. В стария завет е казано: „Когато ме любите, Аз ще ви изпращам и ранния си дъжд и късния си дъжд на време; тогава и добитъкът ви ще бъде добър, всичко ще бъде в изобилие. Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия.
към текста >>
Дето няма
любов
, има сиромашия, ограничение, смърт.
Ако вземете в този смисъл думата православие, това разбирам. Но ако някой мисли, че е православен само затова, че може да прочете Веруюто, то така всеки може да бъде православен. Ако всички хора 6fexa разумни, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явят някои спорове, то лесно щяха да се разрешат. Ако пък хората имаха любов, навсякъде щеше да има изобилие.
Дето няма
любов
, има сиромашия, ограничение, смърт.
Значи, когато ние умираме, страдаме и се отдалечаваме от Бога. Това е признак на безлюбие. В стария завет е казано: „Когато ме любите, Аз ще ви изпращам и ранния си дъжд и късния си дъжд на време; тогава и добитъкът ви ще бъде добър, всичко ще бъде в изобилие. Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре е да правим икономия, но кой прави икономия?
към текста >>
Там, дето има лъжа,
Христовата
светлина няма да влезе!
Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи!
Там, дето има лъжа,
Христовата
светлина няма да влезе!
Там, дето има лъжа, Христовата свобода няма да дойде! Това трябва да го знаете. Проучете историята на истински великите хора, и ще видите, че те са почнали с това правило — без никаква лъжа! И когато лъжата изчезне от нас, или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. Някой път вие си казвате: искаме да опитаме лъжата.
към текста >>
Там, дето има лъжа,
Христовата
свобода няма да дойде!
Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи! Там, дето има лъжа, Христовата светлина няма да влезе!
Там, дето има лъжа,
Христовата
свобода няма да дойде!
Това трябва да го знаете. Проучете историята на истински великите хора, и ще видите, че те са почнали с това правило — без никаква лъжа! И когато лъжата изчезне от нас, или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. Някой път вие си казвате: искаме да опитаме лъжата. — Може да я опитате.
към текста >>
Онези от вас, който изучават закона на
любовта
, трябва да знаят, че този закон е несъвместим с
любовта
на съвременното човечество.
Следователно, правата философия на живота е следната: Не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила. Че ако нямате препятствия в живота, де ще се покаже вашата сила? Ако допуснем, че всичко работи за вас, от какво ще се ползвате вие? — Няма да се ползвате от нищо.
Онези от вас, който изучават закона на
любовта
, трябва да знаят, че този закон е несъвместим с
любовта
на съвременното човечество.
Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил на хората чрез пророците, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син, и пак не вярваха. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички.
към текста >>
Иди да им кажеш моята добра вест, че аз съм решил да ги избавя от страданията чрез моята
любов
.
Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. Пък и от омразата няма какво да те е със страх. Ще ходиш с нея без да мразиш. Бог каза на Мойсея: „Чух въздишките на моя народ.
Иди да им кажеш моята добра вест, че аз съм решил да ги избавя от страданията чрез моята
любов
.
От тях ще направя един нов свят и ще ги поставя граждани на това ново царство, което съграждам. Те ще бъдат избраните в това царство“. Какво каза Христос на учениците си, като дойде на земята? Идете и кажете на другите, че Отец ви избавя със своята любов, че Той е възлюбил всички души, и тия, които Му се надеят и уповават Нему. Той ще ги избави.
към текста >>
Идете и кажете на другите, че Отец ви избавя със своята
любов
, че Той е възлюбил всички души, и тия, които Му се надеят и уповават Нему.
Бог каза на Мойсея: „Чух въздишките на моя народ. Иди да им кажеш моята добра вест, че аз съм решил да ги избавя от страданията чрез моята любов. От тях ще направя един нов свят и ще ги поставя граждани на това ново царство, което съграждам. Те ще бъдат избраните в това царство“. Какво каза Христос на учениците си, като дойде на земята?
Идете и кажете на другите, че Отец ви избавя със своята
любов
, че Той е възлюбил всички души, и тия, които Му се надеят и уповават Нему.
Той ще ги избави. И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана с вътрешната свобода на душата. Най-голямото благо е да бъдем всички свободни, да имаме Божията Любов в себе си. И всеки ден ние можем да на правим най-малкия опит. Като живеем така, ще преобразим тялото си!
към текста >>
Най-голямото благо е да бъдем всички свободни, да имаме Божията
Любов
в себе си.
Те ще бъдат избраните в това царство“. Какво каза Христос на учениците си, като дойде на земята? Идете и кажете на другите, че Отец ви избавя със своята любов, че Той е възлюбил всички души, и тия, които Му се надеят и уповават Нему. Той ще ги избави. И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана с вътрешната свобода на душата.
Най-голямото благо е да бъдем всички свободни, да имаме Божията
Любов
в себе си.
И всеки ден ние можем да на правим най-малкия опит. Като живеем така, ще преобразим тялото си! И Павел казва: „Нашето смъртно тяло трябва да се облече в безсмъртие. На-шият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената Любов“. Само тогава ще настане безсмъртието в света.
към текста >>
На-шият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената
Любов
“.
И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана с вътрешната свобода на душата. Най-голямото благо е да бъдем всички свободни, да имаме Божията Любов в себе си. И всеки ден ние можем да на правим най-малкия опит. Като живеем така, ще преобразим тялото си! И Павел казва: „Нашето смъртно тяло трябва да се облече в безсмъртие.
На-шият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената
Любов
“.
Само тогава ще настане безсмъртието в света. Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена. Няма нищо по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината.
към текста >>
35.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от
Христовата
ера, от В. Граблашев.
Същината и силата на ума. Образуване на навици. През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж.
Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от
Христовата
ера, от В. Граблашев.
(книгата в издание от 2010 г.) Съвременният обществен морал и Дънов, — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. (Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев) Великото учение — няколко основни положения, от В. Т. Благодумов. Основните окултни истини и мястото на Всемирното Братство в бъдещия развой на човечеството. Где е истината?
към текста >>
(Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, —
любовта
, вярата и надеждата — от П. Дънов.
Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили в живата природа. Към великата цял. Разумният живот.
(Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, —
любовта
, вярата и надеждата — от П. Дънов.
Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство.
към текста >>
Духовната сила на
Христовата
църква, от Чарлз Ледбитер.
Животът след смъртта, от Херман Рудолф. Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер. Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант. Ислямът, от Ана Безант.
Духовната сила на
Христовата
църква, от Чарлз Ледбитер.
Доказателствата на теософията. Какво нещо е Теософското общество. Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант. Историята на Атлантида, от Скат Елиот (Уилям Скот-Елиот). Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура .
към текста >>
Любовта
във вселената, астрономически роман.
Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди. Животът на термитите, от Морис Метерлинк. Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля.
Любовта
във вселената, астрономически роман.
от Кам. Фламарион. Съдържа: Към звездите. За любовта. Две сърца разделени. Пътешествие по небето.
към текста >>
За
любовта
.
Животът на термитите, от Морис Метерлинк. Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля. Любовта във вселената, астрономически роман. от Кам. Фламарион. Съдържа: Към звездите.
За
любовта
.
Две сърца разделени. Пътешествие по небето. Бъдещата вселена. Съобщаване между световете. Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте.
към текста >>
Великата
любов
— състрадание към всичко живо, което страда, отличава и тук автора на „Сан Микеле“.
Две сърца разделени. Пътешествие по небето. Бъдещата вселена. Съобщаване между световете. Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте.
Великата
любов
— състрадание към всичко живо, което страда, отличава и тук автора на „Сан Микеле“.
Без догма, един от най-хубавите романи на големия полски писател Хенрих Сенкевич. Девор, символична драма от В. Петрушев. Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени, от Сим. Чирпанлиев. Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев.
към текста >>
Жива
любов
, Горб. Посадов.
Първите въздухоплаватели, Герлах. Диво сърце, разкази от А. Скуайр. Ормузд и Ариман, А. Аполов. Коледна нощ, Брет. Гарт. Великото сърце, М. Илина.
Жива
любов
, Горб. Посадов.
Корали и хора, Н. Рубакин. За светлина, Ив. Франко. Три пътя през Алпите, Н. Улянов. Спасен от орел, Ч. Робертс. Великото сърце, М. Илина.
към текста >>
36.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и
любов
, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Живият хляб. (из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч.
Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и
любов
, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота?
към текста >>
То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на
Любовта
в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес.
Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не!
То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на
Любовта
в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес.
То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му.
към текста >>
Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска
любов
!
Нека отстраним всичко старо, всичко отрицателно, всичко зло, от средата, в която то ще се развива. Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем. Защото то е надеждата на света! Пламен Песента на майката Спи, почивай, мила рожба, в сладък сън се унеси и, пред образа на Бога ти с душа си отлети! * С благост Той ще те приеме, с бащин, нежен, любещ зов!
Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска
любов
!
* Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси! * Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност.
към текста >>
— Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата
любов
в себе си и мислиш, че ти обичаш.
Сиромашията, болестите, недоразуменията, всичко това се дължи все на старото. И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи. Някой казва: Аз обичам Христа.
— Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата
любов
в себе си и мислиш, че ти обичаш.
Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов.
към текста >>
Като отправя своята
любов
към нас, тя отпосле се връща пак към Него.
И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи. Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш.
Като отправя своята
любов
към нас, тя отпосле се връща пак към Него.
Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът.
към текста >>
Когато вашата
любов
отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската
любов
.
— Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви.
Когато вашата
любов
отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската
любов
.
Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате.
към текста >>
Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата
любов
ще се върне пак към Него.
Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът.
Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата
любов
ще се върне пак към Него.
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор.
към текста >>
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята
любов
към нас.
Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него.
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята
любов
към нас.
Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите.
към текста >>
Сега и ние трябва да приложим
Христовата
любов
към другите, за да почувстваме своята
любов
.
Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас.
Сега и ние трябва да приложим
Христовата
любов
към другите, за да почувстваме своята
любов
.
Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.
към текста >>
Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията
Любов
, вие ще опитате.
Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов.
Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията
Любов
, вие ще опитате.
Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате. Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите.
към текста >>
Без Христа вие не можете да имате Божията
любов
. Защо?
Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате.
Без Христа вие не можете да имате Божията
любов
. Защо?
— Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате. Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някой учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса.
към текста >>
Ако Божията
Любов
дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите.
Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор.
Ако Божията
Любов
дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите.
Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате. Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някой учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса. Според други — тя е равна на десет хиляди градуса. Според трети — на 23 милиона градуса, според четвърти — на 50 милиона градуса и т. н.
към текста >>
Тази
любов
трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.
Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите.
Тази
любов
трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.
Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някой учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса. Според други — тя е равна на десет хиляди градуса. Според трети — на 23 милиона градуса, според четвърти — на 50 милиона градуса и т. н. Това са все теории.
към текста >>
Дойдете ли до
любовта
, не я чоплете.
Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва.
Дойдете ли до
любовта
, не я чоплете.
Любовта е нещо мимолетно. Няма какво да я опитвате. Любовта е един моментален процес. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате.
към текста >>
Любовта
е нещо мимолетно.
Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва. Дойдете ли до любовта, не я чоплете.
Любовта
е нещо мимолетно.
Няма какво да я опитвате. Любовта е един моментален процес. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте.
към текста >>
Любовта
е един моментален процес.
Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва. Дойдете ли до любовта, не я чоплете. Любовта е нещо мимолетно. Няма какво да я опитвате.
Любовта
е един моментален процес.
Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат, и вие се намирате пред един ужас.
към текста >>
Само една дума на
любовта
е в състояние да разтопи вашите навици, които имате.
Дойдете ли до любовта, не я чоплете. Любовта е нещо мимолетно. Няма какво да я опитвате. Любовта е един моментален процес. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас.
Само една дума на
любовта
е в състояние да разтопи вашите навици, които имате.
Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат, и вие се намирате пред един ужас. Аз идвам при вас и казвам думата „любов“. Щом изговоря тази дума, вие оживявате.
към текста >>
Аз идвам при вас и казвам думата „
любов
“.
Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат, и вие се намирате пред един ужас.
Аз идвам при вас и казвам думата „
любов
“.
Щом изговоря тази дума, вие оживявате. Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита.
към текста >>
Това е
любов
.
Щом изговоря тази дума, вие оживявате. Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита.
Това е
любов
.
Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов.
към текста >>
Любов
, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е
любов
.
Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов.
Любов
, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е
любов
.
Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов.
към текста >>
Като дойде
любовта
, и болният ще стане от леглото си.
Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов.
Като дойде
любовта
, и болният ще стане от леглото си.
Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора.
към текста >>
Като дойде
любовта
, тя ще възвърне богатството на сиромаха.
Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си.
Като дойде
любовта
, тя ще възвърне богатството на сиромаха.
Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света.
към текста >>
Като дойде
любовта
, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен.
Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха.
Като дойде
любовта
, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен.
Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят.
към текста >>
Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме
любов
.
Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен.
Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме
любов
.
Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.
към текста >>
Казвате: Бог е
любов
.
Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов.
Казвате: Бог е
любов
.
— Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения.
към текста >>
Любов
, която не създава свобода, това е едно робство.
Сега се изискват хора, братя и сестри, които да не се обиждат. Затова оставете празните думи настрана. Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката. Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода.
Любов
, която не създава свобода, това е едно робство.
Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва. По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи.
към текста >>
Любов
, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва.
Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката. Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода. Любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа. Така е казал и Христос.
Любов
, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва.
По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи.
към текста >>
Ние трябва да станем изобилни проводници на
любовта
.
По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи.
Ние трябва да станем изобилни проводници на
любовта
.
че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя.
към текста >>
че като дойде
любовта
, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот.
Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта.
че като дойде
любовта
, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот.
Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта.
към текста >>
Щом повярваш в
любовта
, веднага всичките ти страдания ще изчезнат.
Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи.
Щом повярваш в
любовта
, веднага всичките ти страдания ще изчезнат.
Преди няколко деня при мене дойде една млада жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си! Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“ — Той беше при мен. — При тебе ли? — Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене.
към текста >>
Че Бог е
Любов
.
— При тебе ли? — Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене. — Тогава радвам се, че е бил при тебе. Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него. Та нима, ако той обикне друга някоя жена, не е бил пак при Бога?
Че Бог е
Любов
.
Бог казва: Твоят мъж беше при мене. Така трябва да се разсъждава. Като се запиташ, къде е ходил твоя мъж, Бог ще ти отговори: При мене беше. Сега бих желал всички да отивате при Бога. Онези от вас, които не сте отивали, да отидете.
към текста >>
Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма
любов
бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал.
Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма
любов
бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица. Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си.
към текста >>
37.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из неделната беседа – 4 декември 1938 г.) Белият път (стих.) – Диана Данчева Привет от духа на
любовта
– Н.
– Дим. Станев Симфония на житното зърно (стих.) – Д. К. Имаме ли пълно познание? Словото на Учителя. Нито в Израиля.
(из неделната беседа – 4 декември 1938 г.) Белият път (стих.) – Диана Данчева Привет от духа на
любовта
– Н.
Балтова Промисли за ближния си, за да промисли Бог за теб – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 237) – Влад Пашов Из науката и живота. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни?
към текста >>
Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията справедливост,
Любов
, мир и светлина сред народа за всяка душа.
Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите. Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните.
Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията справедливост,
Любов
, мир и светлина сред народа за всяка душа.
Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието. Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо. Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония.
към текста >>
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на
Христовата
Истина,
Любов
и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото.
Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството!
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на
Христовата
Истина,
Любов
и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото.
Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
към текста >>
Любовта
, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде.
Любовта
, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците благоволение. Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом? Това отбягване от прямите задължения, стремежа да се преселваме в големите градове и да живеем за сметка на държавната трапеза, води към усложнения и забъркване. Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза.
към текста >>
Благословена е ръката, която може да тури ред и порядък в духа на
Христовата
справедливост и да постави всекиго на своето подходящо място!
Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом? Това отбягване от прямите задължения, стремежа да се преселваме в големите градове и да живеем за сметка на държавната трапеза, води към усложнения и забъркване. Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза. А от там пък се явява завистта, демагогията, ежбите, партизанството и насилията.
Благословена е ръката, която може да тури ред и порядък в духа на
Христовата
справедливост и да постави всекиго на своето подходящо място!
И когато всеки заеме мястото, където може да принесе най-много полза за обществото и да бъде доволен от положението си, тогава наистина можем да кажем, че Царството Божие е близо — при вратата. Дим. Станев ______________________________ В какво се състои истинското величие на един народ? Дали в многото земя която той притежава? Дали в мощната индустрия, дали в силната армия, дали, най-сетне, във високото развитие на науката и изкуствата? — Не!
към текста >>
Великата
Любов
на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви.
В живота им цари пълен хаос. Едно говорят, друго вършат. Това принципност и сериозни хора ли са, на които може да се разчита утре? Освен дето постъпват детски, но те са още хипнотизирани и приспани от своя егоизъм. Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята.
Великата
Любов
на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви.
В човека има вложени много неща, много способности. Но той трябва да се свърже със силите на живата природа, за да му се създадат условия да ги развие. Иначе той ще забави развитието си. Времето напредва, то не търпи отлагане. Кораба, казва Учителят, трябва да потегли.
към текста >>
Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има
любов
в света.
А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света.
Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има
любов
в света.
Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж.
към текста >>
Че има
любов
в света се вижда от това, че всички тела горят.
Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света.
Че има
любов
в света се вижда от това, че всички тела горят.
Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали.
към текста >>
Дето има горене, има и
любов
.
За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят.
Дето има горене, има и
любов
.
Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала.
към текста >>
Любовта
е първият Божествен огън, който е създал света.
От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов.
Любовта
е първият Божествен огън, който е създал света.
Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си.
към текста >>
Значи
любовта
им е преминала.
Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали.
Значи
любовта
им е преминала.
Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. „Нито в Израил съм видял толкова вяра“. Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра.
към текста >>
Слънцето има горяща
любов
в себе си.
Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала.
Слънцето има горяща
любов
в себе си.
Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. „Нито в Израил съм видял толкова вяра“. Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира.
към текста >>
Горящата
любов
на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.
Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговия строеж. Ние виждаме, че някои от горещите тела са вече загаснали. Значи любовта им е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си.
Горящата
любов
на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.
Тази е причината, че в центъра на земята има огън. „Нито в Израил съм видял толкова вяра“. Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата в хората се намалява, и прогресът спира.
към текста >>
Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е
любовта
, която го създала.
Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност.
Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е
любовта
, която го създала.
Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
към текста >>
* И прозрях аз
любовта
!
Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред. Из беседата, държана от Учителя на 4 декември 1938г., София — Изгрев БЕЛИЯТ ПЪТ И прозрях аз истината! — Слънце жарко прибулено от мъглата. Розовите искрици по стръмнината, осияха белий път на душата.
* И прозрях аз
любовта
!
И видях обилно струите й текат, как разцъфва хубостта, на всяко стръкче наболо по белий път. * И прозрях аз мъдростта! На първите стъпки осветили белий път! — Знанието, светлината на Христа, осияли на душите белий път! . .
към текста >>
Мъдро строши старите окови, С'
любов
усмихна се на целий свет.
. . * Дълга зима, студ и мраз! . . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад!
Мъдро строши старите окови, С'
любов
усмихна се на целий свет.
* — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога.
към текста >>
* — Вижте, вижте, братя мои,
любовта
, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път!
* Дълга зима, студ и мраз! . . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет.
* — Вижте, вижте, братя мои,
любовта
, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път!
Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят.
към текста >>
Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА
ЛЮБОВТА
Елате при
любовта
и там ще разрешите всички противоречия на живота.
. . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път!
Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА
ЛЮБОВТА
Елате при
любовта
и там ще разрешите всички противоречия на живота.
Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта.
към текста >>
Елате при
любовта
, тя носи светлина, свобода и живот.
Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота.
Елате при
любовта
, тя носи светлина, свобода и живот.
Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта. С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот.
към текста >>
Елате, при
любовта
, тя носи и раздава даром Божиите блага.
Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот.
Елате, при
любовта
, тя носи и раздава даром Божиите блага.
Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта. С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари.
към текста >>
Елате при
любовта
и чуйте гласът на Бога.
Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага.
Елате при
любовта
и чуйте гласът на Бога.
О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта. С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца.
към текста >>
О, деца на
любовта
, родени от
любов
и в
любов
, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на
любовта
, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят.
* — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога.
О, деца на
любовта
, родени от
любов
и в
любов
, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на
любовта
, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят.
За вас цялата природа пее химна на любовта. С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази?
към текста >>
За вас цялата природа пее химна на
любовта
.
Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят.
За вас цялата природа пее химна на
любовта
.
С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души!
към текста >>
С
любов
вселената се крепи Елате в царството на
любовта
, там има мир, светлина, свобода и живот.
Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта.
С
любов
вселената се крепи Елате в царството на
любовта
, там има мир, светлина, свобода и живот.
Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души! Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта.
към текста >>
Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на
любовта
.
С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души!
Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на
любовта
.
С Любов се прониква там. О, царство свещено, за чистите души, — когато душата проникне в твоите свещени предели, за миг е готова да се отрече от всичко онова, що човешкий ум е съградил. О, битие, творение на Бога. Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по любов. Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги.
към текста >>
С
Любов
се прониква там.
Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души! Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта.
С
Любов
се прониква там.
О, царство свещено, за чистите души, — когато душата проникне в твоите свещени предели, за миг е готова да се отрече от всичко онова, що човешкий ум е съградил. О, битие, творение на Бога. Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по любов. Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги. Елате, о души, копнеющи за свобода.
към текста >>
Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по
любов
.
О свещен трепет на чистите души! Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта. С Любов се прониква там. О, царство свещено, за чистите души, — когато душата проникне в твоите свещени предели, за миг е готова да се отрече от всичко онова, що човешкий ум е съградил. О, битие, творение на Бога.
Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по
любов
.
Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги. Елате, о души, копнеющи за свобода. Любете и свободни бъдете. Чуйте този свещен глас на Бога: С любов вселената се крепи. Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота.
към текста >>
Чуйте този свещен глас на Бога: С
любов
вселената се крепи.
О, битие, творение на Бога. Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по любов. Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги. Елате, о души, копнеющи за свобода. Любете и свободни бъдете.
Чуйте този свещен глас на Бога: С
любов
вселената се крепи.
Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота. О, царство свещено на неизказаната Любов, съградено само с любов. О, любов неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души. Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи.
към текста >>
О, царство свещено на неизказаната
Любов
, съградено само с
любов
.
Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги. Елате, о души, копнеющи за свобода. Любете и свободни бъдете. Чуйте този свещен глас на Бога: С любов вселената се крепи. Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота.
О, царство свещено на неизказаната
Любов
, съградено само с
любов
.
О, любов неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души. Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи. Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села.
към текста >>
О,
любов
неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души.
Елате, о души, копнеющи за свобода. Любете и свободни бъдете. Чуйте този свещен глас на Бога: С любов вселената се крепи. Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота. О, царство свещено на неизказаната Любов, съградено само с любов.
О,
любов
неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души.
Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи. Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния.
към текста >>
Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с
любов
се крепи.
Чуйте този свещен глас на Бога: С любов вселената се крепи. Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота. О, царство свещено на неизказаната Любов, съградено само с любов. О, любов неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души. Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена.
Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с
любов
се крепи.
Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния. Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога.
към текста >>
Елате в царството на
любовта
. Н.
Смущения, скърби страдания в миг ще изчезнат и в миг вселената ще разкрие пред вашата душа своята красота. О, царство свещено на неизказаната Любов, съградено само с любов. О, любов неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души. Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи.
Елате в царството на
любовта
. Н.
Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния. Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите.
към текста >>
Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и
Любовта
.
В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба.
Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и
Любовта
.
Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси.
към текста >>
38.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез
Любовта
?
тъкмо той ще стане глава на ъгъла? Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси. Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях.
И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез
Любовта
?
Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове. Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов? Любов. . .
към текста >>
Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички
Любов
, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове.
Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси. Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта?
Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички
Любов
, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове.
Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов? Любов. . . и интерес!
към текста >>
Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че
любовта
, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси?
Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове.
Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че
любовта
, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси?
Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов? Любов. . . и интерес! Две думи.
към текста >>
би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата
любов
?
Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове. Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения.
би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата
любов
?
Любов. . . и интерес! Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . .
към текста >>
Любов
. . .
И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове. Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов?
Любов
. . .
и интерес! Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес!
към текста >>
Любов
. . .
би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов? Любов. . . и интерес! Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения.
Любов
. . .
и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото. И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях? Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки.
към текста >>
Кой ще допусне, че
Любовта
може да замени интереса, че
любовта
може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на
Любовта
над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси?
с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото. И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях?
Кой ще допусне, че
Любовта
може да замени интереса, че
любовта
може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на
Любовта
над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси?
Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот. Интерес. . .
към текста >>
и
Любов
!
Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот. Интерес. . .
и
Любов
!
Два света, две насоки, две възможности. Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на любовта земя, в която има простор и условия за живот за всички. Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни. Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес — Любовта, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята. Новото ще дойде само по пътя на Любовта.
към текста >>
Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на
любовта
земя, в която има простор и условия за живот за всички.
А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот. Интерес. . . и Любов! Два света, две насоки, две възможности.
Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на
любовта
земя, в която има простор и условия за живот за всички.
Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни. Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес — Любовта, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята. Новото ще дойде само по пътя на Любовта. Пламен ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА Хеопсовата пирамида е един от най-величествените паметници, които ни е завещал древният Египет. Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр.
към текста >>
Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес —
Любовта
, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята.
Интерес. . . и Любов! Два света, две насоки, две възможности. Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на любовта земя, в която има простор и условия за живот за всички. Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни.
Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес —
Любовта
, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята.
Новото ще дойде само по пътя на Любовта. Пламен ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА Хеопсовата пирамида е един от най-величествените паметници, които ни е завещал древният Египет. Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр. познания, които извикват възхищение със своята точност. Ще дадем някои данни за Хеопсовата пирамида, които потвърждават казаното по-горе.
към текста >>
Новото ще дойде само по пътя на
Любовта
.
и Любов! Два света, две насоки, две възможности. Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на любовта земя, в която има простор и условия за живот за всички. Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни. Да спрем погледа си и да отправим усилията и надеждите си към,наши я върховен интерес — Любовта, който е интерес на всички и за всички едновременно и който единствен ще може да излекува всички рани, да разреши всички противоречия, да хармонира всички досега хаотични и противоречиви сили и така да създаде нечуван и непомислян досега възход за цялото човечество, за всички хора и народи на земята.
Новото ще дойде само по пътя на
Любовта
.
Пламен ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА Хеопсовата пирамида е един от най-величествените паметници, които ни е завещал древният Египет. Изследванията са показали, че тя не е само една гробница на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр. познания, които извикват възхищение със своята точност. Ще дадем някои данни за Хеопсовата пирамида, които потвърждават казаното по-горе. Размерите на голямата пирамида, изразени в съвременни мерки, са: височина — 148 м.
към текста >>
И тогава един от тъй наречените серафими духове на
Любовта
, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“ Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй?
Този пророк вижда неща, които до тогава не е виждал, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял. Ние не можем да си представим работите тъй, както са били в същност, но съдим според думите му. Той казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава, и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“.
И тогава един от тъй наречените серафими духове на
Любовта
, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“ Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй?
— Не може. Значи, туй е едно особено допиране. Свещеният огън се допира по особен начин. „И допре го до устните ми и рече“. Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение.
към текста >>
Аз наричам този огън, огън на
Любовта
.
Има някаква причина, която подържа този огън. Слънцето гори, и ние казваме че от само себе си гори. Сега човек сам по себе си е една запалена свещ. Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът. Ще се върна към стиха: „И допре го до устата ми“.
Аз наричам този огън, огън на
Любовта
.
Устата, това е символ на разумното в света. Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише.
към текста >>
Този серафим,
Любовта
, трябва да се докосне до нашите устни.
Сега човек сам по себе си е една запалена свещ. Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът. Ще се върна към стиха: „И допре го до устата ми“. Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света.
Този серафим,
Любовта
, трябва да се докосне до нашите устни.
Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора?
към текста >>
И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на
Любовта
, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише.
Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света. Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи.
И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на
Любовта
, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише.
Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? — В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот?
към текста >>
Докосна го Христос с онзи огън на
Любовта
и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството.
отиде всичко. Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра.
Докосна го Христос с онзи огън на
Любовта
и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството.
Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото. Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света.
към текста >>
Ангелът на
Любовта
трябва да се допре до нас.
Цялото човечество ще бъде простряно на земята. Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“. Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога.
Ангелът на
Любовта
трябва да се допре до нас.
Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий. Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос.
към текста >>
Сега казват:
Христовата
кръв ще ни очисти.
Тази дупка седи ли в сърцето му? Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето. Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ?
Сега казват:
Христовата
кръв ще ни очисти.
Коя е Христовата кръв? — Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог!
към текста >>
Коя е
Христовата
кръв?
Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето. Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ? Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти.
Коя е
Христовата
кръв?
— Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога.
към текста >>
— Това е великата жертва, великото учение на
любовта
.
Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето. Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ? Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти. Коя е Христовата кръв?
— Това е великата жертва, великото учение на
любовта
.
Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него.
към текста >>
Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в
Христовата
банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“.
Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в
Христовата
банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света.
към текста >>
И тъй, трябва да оставите този ангел на
Любовта
да се докосне до вашите сърца.
Като те намерят беден, дават, но пари на заем не дават. Днес си гладен, за обед ще те нахранят, а за утре вече е друг въпрос. Там за пари не те уславят на работа. Ако отидеш на лозето, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля, и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо. Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него.
И тъй, трябва да оставите този ангел на
Любовта
да се докосне до вашите сърца.
Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява.
към текста >>
Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от
любов
да служим на Бога и да не осъждаме никого.
Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива.
Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от
любов
да служим на Бога и да не осъждаме никого.
Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това. Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна.
към текста >>
Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на
Любовта
“.
Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма.
Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на
Любовта
“.
Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов.
към текста >>
Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на
Любовта
.
Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“.
Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на
Любовта
.
Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов. Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен.
към текста >>
Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според
Любовта
.
Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта.
Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според
Любовта
.
Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов. Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен. От твоето сърце ще блика любов, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл.
към текста >>
Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри,
любовта
ви действа.
А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти.
Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри,
любовта
ви действа.
Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов. Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен. От твоето сърце ще блика любов, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл. Това е Христовото учение, което всякога можем да приложим. Така ще бъдем щастливи.
към текста >>
Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате
любов
.
Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа.
Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате
любов
.
Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен. От твоето сърце ще блика любов, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл. Това е Христовото учение, което всякога можем да приложим. Така ще бъдем щастливи. Този Господ, който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас.
към текста >>
От твоето сърце ще блика
любов
, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл.
Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този дом, произведете една малка дисхармония, нямате любов. Като влезеш в един дом, ти трябва да бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен.
От твоето сърце ще блика
любов
, и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл.
Това е Христовото учение, което всякога можем да приложим. Така ще бъдем щастливи. Този Господ, който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас. Той ни говори, говори, говори. Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език.
към текста >>
Това ще бъде културата на духовната сила и красота, културата на
любовта
, братството и мира между всички хора по цялата земя.
Ако хората на европейската култура днес твърдят, че няма истински морал, че всичко е относително, това показва че и тая култура е дошла до своя връх и й остава само да рухне, да се превърне на развалини, както е станало с всички стари култури. Защото по същия отдалечаващ се от морала път са намерили своята гибел и своя гроб всички минали култури. Да, ще рухне съвременната култура, разклатена и съборена от своя фалшив и относителен морал. И на нейно място ще се издигне нова култура от нови хора. Моралът ще бъде основата на тая нова култура; моралът ще бъде върховен закон в живота на новите хора.
Това ще бъде културата на духовната сила и красота, културата на
любовта
, братството и мира между всички хора по цялата земя.
Т. Ч. В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 241) Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи области от космичното пространство, през които минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак.
към текста >>
39.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на
Любовта
са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество.
Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр.
252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на
Любовта
са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество.
Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята.
към текста >>
Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на
Любовта
.
В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето.
Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на
Любовта
.
Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота.
към текста >>
Любовта
постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода.
Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта.
Любовта
постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода.
И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога.
към текста >>
Христос определи този път така:
Любов
към Бога,
Любов
към ближните и
любов
към себе си.
И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен.
Христос определи този път така:
Любов
към Бога,
Любов
към ближните и
любов
към себе си.
И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе.
към текста >>
Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на
любовта
, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.
И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе.
Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на
любовта
, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа.
към текста >>
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото
любовта
обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото
любовта
обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.
към текста >>
Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на
любовта
.
Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа. Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога.
Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на
любовта
.
Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот.
към текста >>
Любовта
е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие.
Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа. Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога. Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта.
Любовта
е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие.
Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот. А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието.
към текста >>
Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само
любовта
Ти може да вае на духовни висоти.
Защото той е силен и мощен, въоръжен със знание и светлина и всичко каквото придобие може да го запази, и всичко каквото има го предоставя за благото и повдигането на човечеството. И само той работи за благото и повдигането на човечеството, за да могат всички хора да влязат в пътя на новото учение, за да поемат пътя към слънцето, от където са излезли. Всички сме излезли от слънцето и сега новото учение ни открива пътя към слънцето, нашата първоначална родина. Дълъг и труден е пътя, но затова пък е път който води към безсмъртието, към съвършенството, което е вечния идеал . към който се стремят всички души. В.
Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само
любовта
Ти може да вае на духовни висоти.
* Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик. * Да бъда плуг на Твойта светла нива: сърцето ми в сърца да рий бразди, пред мене Слънцето да вее грива, в следите ми да сееш с длан звезди . . . * Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар. * Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим.
към текста >>
* Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия
любовен
жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар.
към който се стремят всички души. В. Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само любовта Ти може да вае на духовни висоти. * Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик. * Да бъда плуг на Твойта светла нива: сърцето ми в сърца да рий бразди, пред мене Слънцето да вее грива, в следите ми да сееш с длан звезди . . .
* Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия
любовен
жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар.
* Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим. * Да бъда устрем във дъхът на вихър: да разлюлея от души Вълна, — сърце да внедря в пяната й лиха, та в миг да стигна Твойта Светлина. Елвилюри СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Призова учениците Си (из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората.
към текста >>
— Именно от тази твоя
любов
ще си създадеш нещастието.
Сега, не е важно какво говоря и какво съм пророкувал . Ако пророкувам, че ще стане война, аз не я създавам. Преди години, когато правех своите научни изследвания по различните градове на България, един господин, след като слушал моите сказки, ми каза: Пророкувайте нещо за мене, кажете ми бъдещето. Казвам му: Ти след няколко години ще се ожениш, но ще бъдеш много нещастен. — Че защо ще бъда нещастен, когато ще обичам жена си?
— Именно от тази твоя
любов
ще си създадеш нещастието.
Ти ще обичаш жена си, но ще я подозираш в много лоши работи. — Отде знаеш това? —Това се вижда във веждите ти. За да се избавиш от това нещастие, ти трябва да вярваш на жена си повече, отколкото на себе си. Ако не й вярваш, ти ще преживееш големи нещастия — нищо повече.
към текста >>
Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията
любов
, всичко това може да стане.
Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички. Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има доброта и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат.
Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията
любов
, всичко това може да стане.
Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, те не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн — хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможности да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси, да му дадат тютюн.
към текста >>
Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята Божия и възприема Божията
любов
, за него е дошло Царството Божие.
Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете. Можете да мислите, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории.
Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята Божия и възприема Божията
любов
, за него е дошло Царството Божие.
Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях.
към текста >>
Мислите ли, че ако съвременните християни имат
Христовата
любов
в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
— Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине.
Мислите ли, че ако съвременните християни имат
Христовата
любов
в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга.
към текста >>
Казвам: необходимо е
любовта
да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижението.
Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга. Ако ние не любим Бога, ближния си, както трябва, Духът няма да ни даде своите благословения. Ние няма да се ползваме от светлината, от храната и от съня, както трябва. Нищо няма да получим.
Казвам: необходимо е
любовта
да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижението.
Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва ла свърши една специална работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши.
към текста >>
И ако вие имате тази
любов
и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство.
Този, който имаше сила да лекува други, на когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: Господи, в твоите ръце предавам духа си. И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа.
И ако вие имате тази
любов
и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство.
Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год. София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства. Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли!
към текста >>
Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на
Любовта
и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли!
И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год. София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства. Сейте красивото, светлото, чистото!
Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на
Любовта
и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли!
Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители. Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство.
към текста >>
До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на
любовта
, без да е минал необикновени и многократни страдания.
Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време! Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня.
До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на
любовта
, без да е минал необикновени и многократни страдания.
Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си. Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.
към текста >>
За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова
любов
и светлина, нужно е във време на страдание да запазим
любовта
си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.
До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си. Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност.
За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова
любов
и светлина, нужно е във време на страдание да запазим
любовта
си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.
Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е.
към текста >>
Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали
любовта
си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си.
Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си. Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.
Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали
любовта
си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си.
Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата.
към текста >>
Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и
любов
.
Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата.
Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и
любов
.
Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“.
към текста >>
Те първи стават посредници на Божията
любов
към тебе.
Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели.
Те първи стават посредници на Божията
любов
към тебе.
Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“. Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на любовта и служенето на Бога“. Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“. Страданията са десницата на ангела на Божията любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога.
към текста >>
Предпочитай да страдаш от неправилно проявена
любов
, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза.
въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе.
Предпочитай да страдаш от неправилно проявена
любов
, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза.
Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“. Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на любовта и служенето на Бога“. Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“. Страданията са десницата на ангела на Божията любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога. Когато видиш.
към текста >>
Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на
любовта
и служенето на Бога“.
Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“.
Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на
любовта
и служенето на Бога“.
Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“. Страданията са десницата на ангела на Божията любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога. Когато видиш. че е дошъл ангела на великото страдание, радвай се и благодари, защото е наближило царството Божие за тебе, дошло е второто пришествие за твоите заблуждения. Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее.
към текста >>
Страданията са десницата на ангела на Божията
любов
, който иска да те извади от света на кривите разбирания за
любовта
и да те въведе в полето на чистата
любов
към Бога.
Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза. Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“. Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на любовта и служенето на Бога“. Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“.
Страданията са десницата на ангела на Божията
любов
, който иска да те извади от света на кривите разбирания за
любовта
и да те въведе в полето на чистата
любов
към Бога.
Когато видиш. че е дошъл ангела на великото страдание, радвай се и благодари, защото е наближило царството Божие за тебе, дошло е второто пришествие за твоите заблуждения. Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее. Отношенията ни към страданията са мярка за нашата любов, мъдрост, сила и благородство. Честит е този, който е обикнал страданията и е станал техен приятел и чрез тях чете великата жива книга на Бога. Г.
към текста >>
Отношенията ни към страданията са мярка за нашата
любов
, мъдрост, сила и благородство.
Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“. Страданията са десницата на ангела на Божията любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога. Когато видиш. че е дошъл ангела на великото страдание, радвай се и благодари, защото е наближило царството Божие за тебе, дошло е второто пришествие за твоите заблуждения. Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее.
Отношенията ни към страданията са мярка за нашата
любов
, мъдрост, сила и благородство.
Честит е този, който е обикнал страданията и е станал техен приятел и чрез тях чете великата жива книга на Бога. Г. Тахчиев Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество.
към текста >>
Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на
Любов
и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света.
просвета с окр. № 3 от 2. I. 1940 г. цена 5 лева. Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете.
Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на
Любов
и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света.
„Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание. Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга. Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление.
към текста >>
Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на
Любовта
и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните.
цена 5 лева. Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете. Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на Любов и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света. „Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание. Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга.
Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на
Любовта
и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните.
Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас.
към текста >>
Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на
Любовта
и Мъдростта трябва да направи по нещо.
Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете. Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на Любов и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света. „Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание. Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга. Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните.
Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на
Любовта
и Мъдростта трябва да направи по нещо.
И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него.
към текста >>
В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на
Любовта
и Мъдростта.
Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него. Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот. Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев.
В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на
Любовта
и Мъдростта.
Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме. Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в. Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот. Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв.
към текста >>
40.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Действителните качества на истинския човек — това са
любовта
и мисленето.
След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали. Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли. Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл. Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби. Няма по-щастливо а блажено състояние от това, когато човек числи, когато твори.
Действителните качества на истинския човек — това са
любовта
и мисленето.
Човек, който притежава тези качества, той излъчва из себе си дела, които носят само добро, само щастие и освобождение. Блажена е онази страна, която има повече хора, които мислят. Такава страна я чака само добро. Г. Тахчаев МИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ (Из книгата „Човекът неизвестният“ от Д-р Ал. Карел) У съвременните хора ние почти никога не наблюдаваме проявите на мистичната дейност, на религиозното чувство.
към текста >>
Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата,
любовта
, Бога.
Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска.
Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата,
любовта
, Бога.
Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение. _______________________ Основата, извора, първичната същност на всяко велико дело, е мистичното самовглъбение, чрез което човек се свързва с невидимото. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН! Ще дойде ден на примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат!
към текста >>
Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по
любов
.
Аз гледам другояче на въпросите. Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце.
Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по
любов
.
Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите.
към текста >>
И всичката тази война произтича от факта, че Божествената
любов
в човека не е взела още надмощие.
Той е воювал и със себе си. Микробите и до сега още не са победени. Вземете, запример. тази бубоническа чума. И колко микроби има още, с които човек се бори.
И всичката тази война произтича от факта, че Божествената
любов
в човека не е взела още надмощие.
Човек живее още за себе си. Общ закон е: човек трябва да живее за обществото. Обществото трябва да живее за народа. Народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество.
към текста >>
обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на
Любовта
.
написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е.
обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на
Любовта
.
Тогава ще имаме Божието благословение. Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога. и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят.
към текста >>
И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената
любов
.
И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее?
И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената
любов
.
Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ.
към текста >>
Милосърдието пък е външна страна на
любовта
.
Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее? И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество.
Милосърдието пък е външна страна на
любовта
.
Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята. Мислете и за страдащите, както Бог мисли за тях.
към текста >>
Страданието е средство да се прояви практически Божията
любов
.
Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него. Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път.
Страданието е средство да се прояви практически Божията
любов
.
Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си.
към текста >>
Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с
любов
.
Не питайте, защо се бият хората. Не мислете, че всички тия хора са глупави, но пожелайте дълбоко в душата си всичко да се превърне за добро. Пожелайте всички народи които днес се бият. да се сприятелят и братски да започнат да живеят. И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил.
Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с
любов
.
Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал.
към текста >>
* А под Твойте склонове, бърда,
любовта
Ти, бликнала в поточета, нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят.
* Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш. * Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег.
* А под Твойте склонове, бърда,
любовта
Ти, бликнала в поточета, нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят.
* За живота сякаш Си дори един глух, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш: на цветя, на камъни, гори. * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето на живота ще проблясват зрънцата дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад пpeделa някъде на времето, Ти я следваш твърдо, неотменно. бавно в неповратния си ход.
към текста >>
Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина,
любов
и сила.
Ал. Г. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Ако има светлина, има и слънце, от което тя излиза. Ако има потоци и реки — има и извори, от които водата извира. Ако има живот — има и извор на живота. И както Слънцето, което виждаме да изгрева и залязва е изворът на физическия живот, така и Бог, духовното слънце, е извор на духовния живот.
Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина,
любов
и сила.
Бог е централната и върховна идея на нашия живот, средоточието на всичко. И както съществуването на слънцето не се доказва, защото тези, които имат очи, го виждат, а тези. които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща. Един учен искал да знае какво нещо е слънцето.
към текста >>
Има Бог, — който прониква с мисълта и
любовта
си целия космос.
Великите мъдреци, философи, учени — никога не са отричали Бога — духовното Слънце. Защото то би значило да отричат себе си. Аз съществувам — следователно и Бог съществува — ето ви най-силното доказателство за съществуването на Бога. Аз — съществото, което мисли, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът. Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи.
Има Бог, — който прониква с мисълта и
любовта
си целия космос.
Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме. че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло. Защо тогава по аналогия не допуснем. че има космично вселенско съзнание, което обединява всемира? Бог е аксиомата на живота, даденото, едничкото реално нещо, което не се доказва, а доказва всичко друго.
към текста >>
Трите основи на живота, —
любовта
, вярата и надеждата—от П.
Отворено писмо до архимандрид Евтимий, от група ученици на окултизма. Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството (по най-новите изследвания), от Боян Боев Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осборн Ийвс. В царството на живата природа. Книга в която са дадени основните закони за развитието на индивида и човечеството.
Трите основи на живота, —
любовта
, вярата и надеждата—от П.
Дънов Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев Основното учение на Богомъдриего, Рудолф. Окултни съвети, за духовен възход, от Ал. Шишков Свърхчовеците, като факти и идеали. Учителят. Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето.
към текста >>
от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на
Христовата
сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот.
Шишков Свърхчовеците, като факти и идеали. Учителят. Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер Животът след смъртта, от Херман Рудолф Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер Духовен живот за мирския човек.
от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на
Христовата
сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот.
Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел. Леви Жената по вечния път, В. Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр.
към текста >>
Безсмъртна
любов
от Дук Де Помар Занони, от Булвер Литон Тайната на живота, или свързани души от Изабела Инглез Сидарта, от Херман Хесе Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра.
Марн Ръкогадание от В. А. Вреде с 52 фиг. Ирисовата диагноза, от Д-р М. Мадаус С 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса. Намалена цена * * * Романи драми и др.
Безсмъртна
любов
от Дук Де Помар Занони, от Булвер Литон Тайната на живота, или свързани души от Изабела Инглез Сидарта, от Херман Хесе Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра.
65 При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери), Д-р Франц Хартман Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски Живият огън, от Р, Хагард. 5 Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов. Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон Бисерът на Изток, от Селма Лагерльоф Бен Хур, от Л. Уолес Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф Легенда за едно имение, С.
към текста >>
Якобсен Скитникът по звездите, от Джек Лондон Животът на термитите, от Морис Метерлинк
Любовта
във вселената, астрономически роман, от Кам.
5 Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов. Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон Бисерът на Изток, от Селма Лагерльоф Бен Хур, от Л. Уолес Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф Легенда за едно имение, С. Лагерльоф Тясната врата, от Андре Жид Призрак, Герх. Хауптман Нилс Люне, (между, живота и бляна) от Йенс П.
Якобсен Скитникът по звездите, от Джек Лондон Животът на термитите, от Морис Метерлинк
Любовта
във вселената, астрономически роман, от Кам.
Фламарион Стара книга за хора и животни, Аксел Мунте Без догма, Хенрих Сенкевич Девор, символична драма от В. Петрушев Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев Дванадесет баби, от Олга Славчева Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д .
към текста >>
41.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Права и вярна
любов
.
Редактор: Атанас Николов * * * Съдържание: Идващата пролет – Г. Радев Слънцето влезе в съзвездието на овена – С. И. Дерал Зов за пробуда (стих.) – И. Карагьозова „Отче наш, дай ни мир! “ – Тодор Попов Словото на Учителя.
Права и вярна
любов
.
(из неделната беседа – 10 декември 1939 г.) Слушам ли те аз (стих.) – Елвилюри Сняг (стих.) – Петър Д. Стрежев Мир със себе си – Ст. К. За словото – Д. Станев Астрология. (продължение от бр.
към текста >>
И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на
Любовта
, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-възвишените и благородни идеи.
Станев Астрология. (продължение от бр. 256) – Влад Пашов Новата култура – Нейчо Г. Чобанов ИДВАЩАТА ПРОЛЕТ Копнежът, с който хора та очакват пролетта, след една продължителна и доста мразовита зима, много наподобява оня копнеж, с който измъченото човечество очаква настъпването на по-добри дни на земята. По-ясно или по-смътно всички хора чувстват, че тази „зимна“ цивилизация, в която цари студеният егоизъм — личен и колективен — един ден ще изчезне.
И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на
Любовта
, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-възвишените и благородни идеи.
Мнозина, все пак, ще попитат, дали тази толкова отдавна възвестявана пролет, наистина ще настъпи. Че пролетта, свързана с годишния кръговрат на земята около слънцето, редовно настъпва, в това не можем да се съмняваме, защото го знаем от опит.Но другата голяма Пролет — с какъв цикъла е свързана тя, и дали не е само една мечта на измъчената душа на човека? Ние няма да привеждаме доказателства, че новият живот, който се възвестява на човечеството, и който ще настъпи като пролетта, неизбежно ще дойде. Ще напомним само факта, че и материалисти, и идеалисти отдавна се борят с разни средства за събаряне на стария ред, който е станал вече непоносим и се стремят всеки по своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и справедливост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване.
към текста >>
Тодор Попов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Права и вярна
любов
(из неделната беседа „Права и вярна
любов
“ – 10. XII.
Всека вечер от кулата на Ossicur de Douaumont четири прожектори правят огнен кръст, десетки километри дълъг, и набожно кюре чете молитви, под тържествения звън на голямата камбана — La Bourdonne. За сега, това е само там, на Вердюн, но утре, може би цяла Европа ще стане Вердюн, ако не дойдат истинските миротворци. Да ги потърсим докато не е станало късно и да допълним молитвата на Лойд Джордж: „Отче наш, дай ни мир за да изпълним Волята Ти, която е хармония във вселената и обич между хората! “ . . .
Тодор Попов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Права и вярна
любов
(из неделната беседа „Права и вярна
любов
“ – 10. XII.
1939 г.) Понякога се говори за правата и вярна любов. Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася. Ти можеш да се влюбиш в картините на някой художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга, или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползва. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе.
към текста >>
1939 г.) Понякога се говори за правата и вярна
любов
.
За сега, това е само там, на Вердюн, но утре, може би цяла Европа ще стане Вердюн, ако не дойдат истинските миротворци. Да ги потърсим докато не е станало късно и да допълним молитвата на Лойд Джордж: „Отче наш, дай ни мир за да изпълним Волята Ти, която е хармония във вселената и обич между хората! “ . . . Тодор Попов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Права и вярна любов (из неделната беседа „Права и вярна любов“ – 10. XII.
1939 г.) Понякога се говори за правата и вярна
любов
.
Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася. Ти можеш да се влюбиш в картините на някой художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга, или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползва. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе. то те ползва.
към текста >>
Правата
любов
, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират.
Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася. Ти можеш да се влюбиш в картините на някой художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга, или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползва. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе. то те ползва.
Правата
любов
, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират.
Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява. Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения.
към текста >>
В онзи, който има правата
любов
в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата.
Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе. то те ползва. Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия.
В онзи, който има правата
любов
в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата.
Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява. Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност.
към текста >>
Под думата вярна
любов
се разбира онази
любов
, която не търпи никакви изменения.
Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява.
Под думата вярна
любов
се разбира онази
любов
, която не търпи никакви изменения.
Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност. Някой казва: Аз искам да бъда независим, аз не искам да се влияя от никого. — Ти благодари че се влияеш. Ако не се влияеше, ти щеше да бъдеш една мъртва твар.
към текста >>
Вярната
любов
не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича.
Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява. Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения.
Вярната
любов
не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича.
Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност. Някой казва: Аз искам да бъда независим, аз не искам да се влияя от никого. — Ти благодари че се влияеш. Ако не се влияеше, ти щеше да бъдеш една мъртва твар. Това значи да нямаш никакво съзнание Тъй щото.
към текста >>
Вярната
любов
разбира
любов
, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава
любов
през цялата вечност.
В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява. Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича.
Вярната
любов
разбира
любов
, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава
любов
през цялата вечност.
Някой казва: Аз искам да бъда независим, аз не искам да се влияя от никого. — Ти благодари че се влияеш. Ако не се влияеше, ти щеше да бъдеш една мъртва твар. Това значи да нямаш никакво съзнание Тъй щото. когато някой казва, че не иска да се влияе от никого, това значи, че той не разбира живота.
към текста >>
Права религия е онази, която освобождава човека от всички негови смущения и която отваря широко в душата му път за
любовта
и доброто в света и му дава простор да работи Сегашните хора се намират в противоречия, които ги измъчват.
— Да, по човешки ги разединявам, но по Бога ги обединявам. Аз желая да разтопя снега и да полея растенията, отколкото да събера всичката вода на едно място и да я замразя. Някои искат да знаят коя религия е права. Казвам: права религия е тази. която разтопява снега и леда и след това полива растенията.
Права религия е онази, която освобождава човека от всички негови смущения и която отваря широко в душата му път за
любовта
и доброто в света и му дава простор да работи Сегашните хора се намират в противоречия, които ги измъчват.
Съграждайте доброто и красивото в себе си. Всеки ден внасяйте по една добра мисъл в ума си, по едно добро чувство в сърцето си и по една добра постъпка във волята си. Не забравяйте, че като живеете един живот, вие имате един филм. Ако човек живее 70-80 години, той си е изработил един филм на живота, който един ден ще му се пред стави във всичките подробности, както тук гледа филмите. Като мине 80-85 години, животът на човека се обръща — миналото му иде отпред.
към текста >>
Силно в здраве, силно в
любов
, силно в добродетели, силно във вяра.
Ние очакваме да дойде Христос да оправи нашия живот. За да оправи нашият живот ние трябва да минем по онзи път по който Христос е минал. Сега ние имаме много по-добри условия за работа, отколкото едно време. Днес се изискват разумни хора, да разбират в какво седи новото, което иде днес в света. Новото иде в света, за да създаде едно здраво, красиво поколение, едно силно поколение.
Силно в здраве, силно в
любов
, силно в добродетели, силно във вяра.
И мъже, и жени, и деца, всички трябва да бъдат силни. В това седи новото в света. За да стане човек силен преди всичко той трябва да мисли. Второто положение: за да стане силен, човек трябва да владее своите чувства. И най-после, за да стане силен, човек трябва да владее волята си.
към текста >>
Ако не вкусиш от
любовта
, ти не можеш да я разбираш.
Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата. Тогава твоите заключения ще бъдат криви. Ако ти не вкусваш от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш.
Ако не вкусиш от
любовта
, ти не можеш да я разбираш.
Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов. Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво.
към текста >>
За да разбереш
любовта
, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази
любов
.
Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата. Тогава твоите заключения ще бъдат криви. Ако ти не вкусваш от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш. Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес.
За да разбереш
любовта
, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази
любов
.
Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле.
към текста >>
Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята
любов
, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата.
Тогава твоите заключения ще бъдат криви. Ако ти не вкусваш от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш. Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов.
Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята
любов
, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата.
мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре.
към текста >>
Ако разбирате плътта и кръвта
Христова
в буквален смисъл, вие разбирате криво.
Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов. Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот.
Ако разбирате плътта и кръвта
Христова
в буквален смисъл, вие разбирате криво.
Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта.
към текста >>
Често се говори за плътска
любов
.
Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов. Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво.
Често се говори за плътска
любов
.
Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата.
към текста >>
Плътска
любов
е онази, която започва добре, свършва зле.
За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов. Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов.
Плътска
любов
е онази, която започва добре, свършва зле.
Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата.
към текста >>
Ангелска
любов
е тази, която започва зле, а свършва добре.
Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле.
Ангелска
любов
е тази, която започва зле, а свършва добре.
Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират.
към текста >>
Божествена
любов
е тази, която започва добре и свършва добре.
мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре.
Божествена
любов
е тази, която започва добре и свършва добре.
Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат.
към текста >>
Значи, има три форми на
любовта
.
Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре.
Значи, има три форми на
любовта
.
Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат. Аз се радвам, че Бог е поставил много неща в света, които трябва да се учат.
към текста >>
Следователно, ако започваш добре с
любовта
, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата.
Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта.
Следователно, ако започваш добре с
любовта
, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата.
Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат. Аз се радвам, че Бог е поставил много неща в света, които трябва да се учат. Значи, много неща има за учене в света.
към текста >>
* Смее се духа ми весел, ободрен — вей ли в
любовта
ми лъч от Твоя ден.
Това значи да бъдеш весел и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение. Из беседа, държана от Учителя на 10. XII. 1939 год. София — Изгрев СЛУШАМ ЛИ ТЕ АЗ Грее ми лицето, ли Те аз, пее ми сърцето и раста в захлас. * Като житно зрънце тихичко раста, лей ли Твойто слънце в мене Мъдростта.
* Смее се духа ми весел, ободрен — вей ли в
любовта
ми лъч от Твоя ден.
* Както Бог звездите пали във нощта. Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал. * Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин.
към текста >>
Дето има
любов
, там е Бог.
Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде! “ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме.
Дето има
любов
, там е Бог.
Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини. Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-Любов. Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си. Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията Любов?
към текста >>
Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-
Любов
.
Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме. Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини.
Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-
Любов
.
Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си. Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията Любов? За разбиране Божието Слово в пълнота четири важни качества са необходими. Или четири важни качества ще придобие всеки, който слуша, чете и изпълнява Словото.
към текста >>
Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията
Любов
?
Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини. Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-Любов. Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си.
Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и свят живот по Божията
Любов
?
За разбиране Божието Слово в пълнота четири важни качества са необходими. Или четири важни качества ще придобие всеки, който слуша, чете и изпълнява Словото. Четирите Евангелия отговарят на тия качества: 1) Смелостта на лъва, 2) Разсъдливостта на човека, 3) Търпението на вола и 4) Полета на орела. Смелост е нужна, за да търсим и намерим Истината, разсъдливост за да я опознаем, търпение да я приложим. Привързаността към материалното ни отдалечава от Истината, затова необходимо е да имаме и способността да се издигаме над земното, материалното, да живеем с мисълта си на небето. Д.
към текста >>
Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на
любов
, съчувствие и общ братски живот.
Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект. (следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“.
Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на
любов
, съчувствие и общ братски живот.
Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
към текста >>
Да се почне изграждането на една нова култура, култура на
любов
, мир, радост, правилни отношения между народите, зачитане правата на всички и приложение на законите Божии.
който го любят“. Но започнат ли народите да отхвърлят този зов, както това сториха евреите преди 2,000 години, ще пожънат последствията на своето отричане. Днес всички разумни души апелират към всички владетели и управници на народи и племена, който се готвят да разрешат тази трудна задача на икономическия и политически живот със силата на своето изкуство, да се обърнат към своя Бог за съвет. Той да им даде начин за разрешение и каквито методи им даде, тях да приложат. Време е вече цялото човечество да измени своите стари възгледи за живота, и да приеме новите методи из живата природа.
Да се почне изграждането на една нова култура, култура на
любов
, мир, радост, правилни отношения между народите, зачитане правата на всички и приложение на законите Божии.
Нейчо Г. Чобанов гр. Ямбол
към текста >>
42.
 
-
Когато се проповядва
любов
, това не значи обезличаване.
Трябва да се урегулират човешките енергии и чувства, и тогава ще дойдат хората, наречени „гении на човечеството“, за да подемат повдигането на човечеството. Това е грандиозна работа! Повдигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това. Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят, те са първите работници, а след туй ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй повдигане.
Когато се проповядва
любов
, това не значи обезличаване.
Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам.
към текста >>
Любовта
е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят.
Това е грандиозна работа! Повдигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това. Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят, те са първите работници, а след туй ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй повдигане. Когато се проповядва любов, това не значи обезличаване.
Любовта
е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят.
Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч.
към текста >>
Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази
любов
, но да се приложи без насилие.
Досега никой не се е избавил. И Христос когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство — възкръсна. Има един стих в Псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих.
Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази
любов
, но да се приложи без насилие.
Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце.
към текста >>
Днес всички искат
любов
, но в какво седи тази
любов
?
И Христос когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство — възкръсна. Има един стих в Псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази любов, но да се приложи без насилие.
Днес всички искат
любов
, но в какво седи тази
любов
?
Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари!
към текста >>
Ние хората на
любовта
не се нуждаем от събраното богатство на другите.
Има един стих в Псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази любов, но да се приложи без насилие. Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват да разделим спечеленото.
Ние хората на
любовта
не се нуждаем от събраното богатство на другите.
Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари! — Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях.
към текста >>
Любовта
без насилие може да дойде на света.
— Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може?
Любовта
без насилие може да дойде на света.
Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора.
към текста >>
Любовта
трябва без насилие да влезе в света!
Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света.
Любовта
трябва без насилие да влезе в света!
Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото.
към текста >>
Тази
любов
трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата.
Тази
любов
трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения?
към текста >>
За да се приложи този велик закон на
любовта
, изискват се силни хора.
Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
За да се приложи този велик закон на
любовта
, изискват се силни хора.
Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло?
към текста >>
Кому досега
любовта
е донесла зло?
За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения?
Кому досега
любовта
е донесла зло?
Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме.
към текста >>
Всичкото благо в света се дължи на тази велика
любов
.
Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло?
Всичкото благо в света се дължи на тази велика
любов
.
Светът сам по себе си е любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят.
към текста >>
Светът сам по себе си е
любов
.
Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов.
Светът сам по себе си е
любов
.
Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“.
към текста >>
Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в
любовта
.
Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов.
Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в
любовта
.
Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели !
към текста >>
Ние, съвременните хора, още не живеем по
любов
Защо?
Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта.
Ние, съвременните хора, още не живеем по
любов
Защо?
Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора.
към текста >>
Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с
любов
, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят.
Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме.
Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с
любов
, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят.
Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора.
към текста >>
Любовта
не е за слаби хора.
Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели !
Любовта
не е за слаби хора.
Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас.
към текста >>
Любовта
е само за великите, за силните души!
Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора.
Любовта
е само за великите, за силните души!
Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила.
към текста >>
Най великото същество, Бог, е
любов
.
Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора.
Най великото същество, Бог, е
любов
.
И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит.
към текста >>
И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на
любовта
?
Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов.
И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на
любовта
?
Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов!
към текста >>
Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на
любовта
.
Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила.
Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на
любовта
.
Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце.
към текста >>
Направете един малък опит с вашата
любов
!
И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит.
Направете един малък опит с вашата
любов
!
Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли.
към текста >>
Тази Божествена
любов
не се предава с думи.
Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов!
Тази Божествена
любов
не се предава с думи.
Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.
към текста >>
Ако човекът, у когото блика тази
любов
, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце.
Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи.
Ако човекът, у когото блика тази
любов
, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце.
Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото. Хората казват: „Христовата любов е неприложима.
към текста >>
обаче, човекът на
любовта
, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.
Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли.
обаче, човекът на
любовта
, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.
В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото. Хората казват: „Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение.
към текста >>
Хората казват: „
Христовата
любов
е неприложима.
Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото.
Хората казват: „
Христовата
любов
е неприложима.
Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно.
към текста >>
Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика
любов
.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото. Хората казват: „Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично.
Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика
любов
.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява.
към текста >>
И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите
любовта
ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно.
Хората казват: „Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“.
И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите
любовта
ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно.
Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. От този свят няма остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израсте друга една култура.
към текста >>
Ако тия хора не приемат Божествената
любов
, земята ще се отвори и ще ги повикат долу.
Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно.
Ако тия хора не приемат Божествената
любов
, земята ще се отвори и ще ги повикат долу.
Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. От този свят няма остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израсте друга една култура. Кога ще стане това ?
към текста >>
— Ако не приеме те
любовта
.
Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. От този свят няма остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израсте друга една култура. Кога ще стане това ?
— Ако не приеме те
любовта
.
Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано. Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе.
към текста >>
И грешните ще кажат на планините.- „Закрийте ни от лицето на Този, който иде“ Както виждате,
любовта
може да има страшни последствия — ще изпъкнат всички престъпления.
Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано. Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе.
И грешните ще кажат на планините.- „Закрийте ни от лицето на Този, който иде“ Както виждате,
любовта
може да има страшни последствия — ще изпъкнат всички престъпления.
Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тези престъпления. Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време.
към текста >>
Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на
любовта
са извършили тези престъпления.
Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе. И грешните ще кажат на планините.- „Закрийте ни от лицето на Този, който иде“ Както виждате, любовта може да има страшни последствия — ще изпъкнат всички престъпления.
Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на
любовта
са извършили тези престъпления.
Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час.
към текста >>
Не, не, всички трябва да слугуват на
любовта
!
Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен! Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат.
Не, не, всички трябва да слугуват на
любовта
!
Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — също. На всички народи трябва да се даде свобода! Туй е християнството!
към текста >>
Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на
любовта
.
Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен! Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на любовта!
Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на
любовта
.
И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — също. На всички народи трябва да се даде свобода! Туй е християнството! Всеки един народ, колкото и да е малък, нека му се даде първо да живее един сносен живот.
към текста >>
Затуй религиозните хора трябва да се вдъхновят и да станат носители на тази велика, Божествена
любов
!
Туй е християнството! Всеки един народ, колкото и да е малък, нека му се даде първо да живее един сносен живот. Само така ще се образува едно братство. Как ще се образува то? Ще се намери един начин.
Затуй религиозните хора трябва да се вдъхновят и да станат носители на тази велика, Божествена
любов
!
Сега се водят спорове за маловажни неща, но аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естеството на едно мислещо същество и естеството на едно любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.
към текста >>
Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита
любовта
му тъй, както опитва слънцето.
Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естеството на едно мислещо същество и естеството на едно любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга. И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се въодушевим, светът ще се поправи.
Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита
любовта
му тъй, както опитва слънцето.
Всека душа може да опита тази любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога.
към текста >>
Всека душа може да опита тази
любов
.
Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга. И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се въодушевим, светът ще се поправи. Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита любовта му тъй, както опитва слънцето.
Всека душа може да опита тази
любов
.
Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на любовта, но изпълнихме ли този закон на любовта?
към текста >>
Ние служим на Бога на
любовта
, но изпълнихме ли този закон на
любовта
?
Всека душа може да опита тази любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога.
Ние служим на Бога на
любовта
, но изпълнихме ли този закон на
любовта
?
— Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму. Бог е любов, и вън от Божията любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем.
към текста >>
Бог е
любов
, и вън от Божията
любов
няма друг живот!
Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на любовта, но изпълнихме ли този закон на любовта? — Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму.
Бог е
любов
, и вън от Божията
любов
няма друг живот!
Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли. Господ ще ти покаже защо е създал световете.
към текста >>
„
Любов
към Бога“ и „
Любов
към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите.
Всеки човек е Божи служител, за това е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран. Когато един законник попитал Христа, коя заповед е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма заповед. А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. (Мат. 22,38 — 40).
„
Любов
към Бога“ и „
Любов
към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите.
Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е.
към текста >>
на мъдрост,
любов
и истина в живота.
Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е.
на мъдрост,
любов
и истина в живота.
Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество. Макар, че Христос възвести благата вест още преди 2,000 години, ние още не сме повярвали в истинската смисъл на думата — че сме чада Божии и че Бог е нашия Баща.
към текста >>
Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота:
Любов
към Бога, като Баща и
Любов
към ближния, като брат.
това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота.
Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота:
Любов
към Бога, като Баща и
Любов
към ближния, като брат.
Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество. Макар, че Христос възвести благата вест още преди 2,000 години, ние още не сме повярвали в истинската смисъл на думата — че сме чада Божии и че Бог е нашия Баща. Защото, да повярваш истински, значи да заживееш със съзнанието, че Бог е Твоя Баща, а хората са твои ближни.
към текста >>
Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика
Любов
към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса.
Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота. Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат.
Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика
Любов
към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса.
А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество. Макар, че Христос възвести благата вест още преди 2,000 години, ние още не сме повярвали в истинската смисъл на думата — че сме чада Божии и че Бог е нашия Баща. Защото, да повярваш истински, значи да заживееш със съзнанието, че Бог е Твоя Баща, а хората са твои ближни. Ето вече 20 века християните спорим за маловажни неща, за съботи, за обреди и догми, а сме изоставали или забра вили най важната истина, че Бог е наш Баща и ближните са наши братя и не я признаваме и не живеем в нея.
към текста >>
Христос иска последователи, които да го следват в пътя на
Любовта
към Бога и ближния.
Защото, да повярваш истински, значи да заживееш със съзнанието, че Бог е Твоя Баща, а хората са твои ближни. Ето вече 20 века християните спорим за маловажни неща, за съботи, за обреди и догми, а сме изоставали или забра вили най важната истина, че Бог е наш Баща и ближните са наши братя и не я признаваме и не живеем в нея. Докато не станем като децата и не възприемем истината за синовството Божие и братството на човеците, ние не можем да се наречем ученици на Христа. Днес има православни, католици, евангелисти и пр. Обаче Христос иска ученици.
Христос иска последователи, които да го следват в пътя на
Любовта
към Бога и ближния.
Христос иска да пробуди новото съзнание, че Бог е наш Баща, а всички ние сме братя. Христос иска нов живот в любов, светлина, братство и свобода. Цялото човечество е едно голямо семейство, всички народи са членове на това голямо семейство и братя. „Големите народи са големите братя, а малките народи са малките братя“. Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват.
към текста >>
Христос иска нов живот в
любов
, светлина, братство и свобода.
Докато не станем като децата и не възприемем истината за синовството Божие и братството на човеците, ние не можем да се наречем ученици на Христа. Днес има православни, католици, евангелисти и пр. Обаче Христос иска ученици. Христос иска последователи, които да го следват в пътя на Любовта към Бога и ближния. Христос иска да пробуди новото съзнание, че Бог е наш Баща, а всички ние сме братя.
Христос иска нов живот в
любов
, светлина, братство и свобода.
Цялото човечество е едно голямо семейство, всички народи са членове на това голямо семейство и братя. „Големите народи са големите братя, а малките народи са малките братя“. Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват. Същото е и с всеки един народ. Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя.
към текста >>
Това е
любовта
към Бога и ближния — която е неделима.
Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват. Същото е и с всеки един народ. Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя. Народът е едно голямо семейство и всички трябва да живеят един за друг, както в семейството. Живот за цялото — това е всемирния закон.
Това е
любовта
към Бога и ближния — която е неделима.
Защото Любовта към Бога аз мога да я изразя само като любя всичко живо. като слугувам на по-малките си братя. Бог прониква цялото битие и ако аз си въобразявам, че мога да угодя на Бога. без да любя братята си, това значи да се самоизлъгвам. И ако искам да любя ближните си.
към текста >>
Защото
Любовта
към Бога аз мога да я изразя само като любя всичко живо.
Същото е и с всеки един народ. Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя. Народът е едно голямо семейство и всички трябва да живеят един за друг, както в семейството. Живот за цялото — това е всемирния закон. Това е любовта към Бога и ближния — която е неделима.
Защото
Любовта
към Бога аз мога да я изразя само като любя всичко живо.
като слугувам на по-малките си братя. Бог прониква цялото битие и ако аз си въобразявам, че мога да угодя на Бога. без да любя братята си, това значи да се самоизлъгвам. И ако искам да любя ближните си. без да съзнавам великото Единство на живота — пак се самоизлъгвам и лъжа и другите.
към текста >>
Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на
Любовта
.
Бог прониква цялото битие и ако аз си въобразявам, че мога да угодя на Бога. без да любя братята си, това значи да се самоизлъгвам. И ако искам да любя ближните си. без да съзнавам великото Единство на живота — пак се самоизлъгвам и лъжа и другите. Защо е тази всеобща криза в християнския свят?
Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на
Любовта
.
Не признаха, че Бог е Баща на всички ни и всички сме братя. Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон на Любовта. Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и Любов. П. Г. Пампоров. „ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо.
към текста >>
Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон на
Любовта
.
И ако искам да любя ближните си. без да съзнавам великото Единство на живота — пак се самоизлъгвам и лъжа и другите. Защо е тази всеобща криза в християнския свят? Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на Любовта. Не признаха, че Бог е Баща на всички ни и всички сме братя.
Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон на
Любовта
.
Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и Любов. П. Г. Пампоров. „ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо. От горното заглавие и дадената е снимката илюстрации, личеше явно, че авторът обръща вниманието ни към домашните врабчета, които според него, като неполезни птици, следва да се унищожават. Ще възпроизведа част от същата статия: „Поради войната, липсата на хранителни материали се чувства както от домашните птици, така и от населението, затова е препоръчано да се избиват всички неполезни птици.
към текста >>
Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и
Любов
.
без да съзнавам великото Единство на живота — пак се самоизлъгвам и лъжа и другите. Защо е тази всеобща криза в християнския свят? Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на Любовта. Не признаха, че Бог е Баща на всички ни и всички сме братя. Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон на Любовта.
Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и
Любов
.
П. Г. Пампоров. „ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“ В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо. От горното заглавие и дадената е снимката илюстрации, личеше явно, че авторът обръща вниманието ни към домашните врабчета, които според него, като неполезни птици, следва да се унищожават. Ще възпроизведа част от същата статия: „Поради войната, липсата на хранителни материали се чувства както от домашните птици, така и от населението, затова е препоръчано да се избиват всички неполезни птици. Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“.
към текста >>
Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и
любовта
.
Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета.
Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и
любовта
.
Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата.
към текста >>
Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал
любовта
за свой символ, знак и своя същност.
Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини.
Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал
любовта
за свой символ, знак и своя същност.
Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор.
към текста >>
Новото човечество ще има тая
любов
като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.
И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Новото човечество ще има тая
любов
като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.
Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.
към текста >>
43.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ясновидството и
любовта
— характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9.
Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV.
Ясновидството и
любовта
— характеристика и мисия на идещата шеста раса. 9.
Кабала: I. Тайните на еврейската азбука. II. Китайският кабализъм. III. Кабала на числата, от кабалиста-астролог Сефариал. 10. Самуел Р.
към текста >>
— Мъдрост и
любов
. 2.
майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията Година 1, Брой 6 (1 ноември 1919 г.) 1. Изпитанията на България — Какво ни предстои?
— Мъдрост и
любов
. 2.
Нова естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Тихият глас, II. Раната, III. Странник и IV. България.
към текста >>
Учението на
любовта
и братството.
VI. Силата на човешкият поглед и VI. Чудесата на една котка. 23. Книжнина. 24. Разни вести. Година 2, Брой 8-9 (16 август 1922 г.) 1.
Учението на
любовта
и братството.
Неговата същност — Процесът на развитието 2. Нова Естетика. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I.
към текста >>
4) Манифестации на неудовлетворена
любов
. 11.
Причината на болестта и лекуването й. 10. Духовна опитност. 1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища.
4) Манифестации на неудовлетворена
любов
. 11.
Разни вести Година 3, Брой 2 (октомври 1923 г.) 1. Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация. 2. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев. 1.
към текста >>
Чрез
любов
— към мир и братство (по случай обиколката на Пшемисъл Питер из балканските държави). II.
Т. 11. Духовна опитност: Предизвестие за смърт. Съобщава М. Т-ва. 12. Разни вести: I.
Чрез
любов
— към мир и братство (по случай обиколката на Пшемисъл Питер из балканските държави). II.
Астрологически предсказания за 1924 г. от Д-р И. Т. Кронщром. III. Човешките излъчвания. IV. Чудесно излекуван паралитик. V.
към текста >>
Любовта
. II. Пастирът. 6.
Ян Каспрович. Характеристика на поезията му (с портрет), от И. Т. 5. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I.
Любовта
. II. Пастирът. 6.
История на Христа, от Джовани Папини Превела М. Б-ва. 7. Мистериите на Египет. — Посвещението в храма на Изида. Извлякъл от „А В С d’ Occultisme“: Ив.
към текста >>
Любовта
— най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие.
от кн. VIII — IX), с 10 фигури. 5. Към ново училище: I. Интелектуализмът на днешното училище. II. Значението на благоговението и III.
Любовта
— най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие.
Статия от Боян Боев (продължение . от кн. V.). 6. Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка, свиня, магаре и разни видове кучета). Статия от Самуел Р.
към текста >>
Разумният живот — Не се противи на злото — Законът за
любовта
.
Поправка на клише. V. Една преждевременно заминала душа. 10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf) Година 4, Брой 1 (март 1925 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1.
Разумният живот — Не се противи на злото — Законът за
любовта
.
Статия от X. X. X. 2. Poesia mystica- Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация). 3. Езикът на ангелите.
към текста >>
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Списаревски II. СПЕЦИAЛЕН ОТДEЛ 9. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно училище. От Б. Боев 10.
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ 12. КНИЖНИНА (с илюстрация) 13.
към текста >>
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Основните принципи на вселената. От Леонард Босман. 8. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно училище. От Б. Боев. 9.
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12.
към текста >>
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
ИЗ ЖИВОТА НА СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ (с 3 илюстрации). 9. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА. Девствената майка на природата. От Леонард Босман (Продължение от кн. VI). 10.
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI). III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 12. ВЕСТИ.
към текста >>
Христова
. II.
4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел.
Христова
. II.
СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн. IV). 7. МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ.
към текста >>
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Прев. Waniel. 8. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Художественият елемент при обучението. От Б. Боев (Продължение от кн. VII). 9.
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на
любовта
към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на
любовта
към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>
Единственият лъчезарен образ на
любовта
, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието.
Единственият лъчезарен образ на
любовта
, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
към текста >>
Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели:
любов
към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв.
Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго.
Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели:
любов
към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв.
„Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23.
към текста >>
Аз всякога ще се старая да изгоня всичко зло из сърцето си и да лелея в него
любовта
, като зная, че Ти пребиваваш в неговия най-съкровен ковчег.
защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная. че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене.
Аз всякога ще се старая да изгоня всичко зло из сърцето си и да лелея в него
любовта
, като зная, че Ти пребиваваш в неговия най-съкровен ковчег.
И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице.
към текста >>
обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща
любов
; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления.
Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон.
обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща
любов
; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления.
Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия.
към текста >>
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена
любов
и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена
любов
и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
към текста >>
На буйните страсти на
любовта
и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?
На буйните страсти на
любовта
и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
към текста >>
А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и
любовта
.
И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . .
А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и
любовта
.
И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . .
към текста >>
Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и
любовта
!
* И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест.
Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и
любовта
!
Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“ И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест. И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание.
към текста >>
И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на
любовта
, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена
любов
в себе си.
И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота!
И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на
любовта
, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена
любов
в себе си.
И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа!
към текста >>
И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на
любовта
!
И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . .
И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на
любовта
!
И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
към текста >>
И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на
любовта
със своите неземни мелодии.
И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на
любовта
със своите неземни мелодии.
И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
към текста >>
А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на
Христовата
Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на
Христовата
Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове.
към текста >>
И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината,
любовта
и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост.
И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях!
И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината,
любовта
и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост.
И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него!
към текста >>
“ „Обработвайте сърцето си с
любовта
!
„Само когато дъждът пада, сятото се благославя“. „Когато плодовете зреят, душата се радва“. „Хранете се с плодовете на добродетелта! “ „Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази! “ „Носете дрехите на правдата!
“ „Обработвайте сърцето си с
любовта
!
“ „Разкопавайте ума си с мъдростта! “ „Служете на душата си с истината! “ „И Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената!
към текста >>
* И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от
любов
.
То тебе благославя и моли те едничка На помощ да му дойдеш: самичко е в света. * Със рани е покрито, но стон не се изтръгва, Ни вик на жалба люта от болните гърди . . . Не плаче то, не стене, ръце си не простира, Че няма помощ близко, сърце да утеши. * Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света.
* И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от
любов
.
* Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо, Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . . О, майко моя мила, подай му ти ръка си И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни. * И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. . Прости го ти едничка, прости го най-сърдечно: Той тебе има само и тебе само знай.
към текста >>
* И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и
любов
, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов .
Но тамо, майко свидна, на гробищата ваши Самотен гроб ще найдеш и там си поплачи. * Къде и да отида, о майко ненагледна, За тебе все си спомням и все си ти при мен, Аз все те гледам кротка, замислена и бледна И ти ме гледаш с обич и майчин жар свещен * Аз виждам ти косите без време побелели, Челото ти със бръчки на грижи и печал, Очите ти със жалби по мене овлажнели И чувам как ме викаш измъчена от жал. * А ти шептиш: „по тебе копнея аз, горкана, И бдя по цели нощи и искам туй да знам.“ Като преди, безгрижна, честита ли остана, Все тъй ли пълна с вера към Бога си и там? * Все тъй ли във съня си усмихваш ми се сладко, Все тъй ли чуруликаш със звънкия си глас, Челото ти все тъй ли е хубаво и гладко, Тъй както го целунах в прощалния ни час? . .
* И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и
любов
, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов .
. . * И аз, дете безумно, отлъчено от нея, От мойта мила мама — страдалница в света, Във изповед поисках душа си да излея, Разтуха да намеря и мир в изповедта . . . * Но лудо разридах се и бързо смачках листа: Защо и тя — и мама, горкана, да страдай За мойта участ тежка, за мойта радост чиста, С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай?
към текста >>
В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на
любовта
).
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на
любовта
).
Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл.
към текста >>
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и
любов
(Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център.
Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението.
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и
любов
(Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център.
Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него.
към текста >>
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на
любовта
си.
Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на
любовта
си.
Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов.
към текста >>
Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната
любов
.
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове.
Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната
любов
.
Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко.
към текста >>
Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната
любов
.
Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов.
Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната
любов
.
Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко. Шиму-Панимъ-Ал-Паним — съединяване отпред.
към текста >>
Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на
любовта
към материалното съществуване.
Същото нещо би станало и в цялата природа. Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота.
Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на
любовта
към материалното съществуване.
Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти.
към текста >>
Мярката на
любовта
и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).
Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен.
Мярката на
любовта
и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).
Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото.
към текста >>
Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от
любовта
, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията.
Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин).
Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от
любовта
, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията.
Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително.
към текста >>
Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и
любов
към човечеството“.
Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“. Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“. Той не беше по организация теоретик. Един поглед върху портрета му ясно ни показва, че той беше по-скоро човек със способности да схване и да проникне в далечното, отколкото да разсъждава абстрактно.
Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и
любов
към човечеството“.
В такъв човек, какъвто беше Лафатер, не трябва да търсим теория или даже система, ако и да е възможно да се построи такава от материалите, които той ни е оставил. Колкото за искреността му и ненакърнената му честност не може да има никакво съмнение. И че неговите интуитивни схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно. Но естеството на умствената му организация не вдъхва същото доверие в изводите му от наблюдаваните факти. Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво.
към текста >>
8), когато се явяват весели или
любовни
, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5.
Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство. Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост. 3. Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг.
8), когато се явяват весели или
любовни
, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5.
Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т. е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност. 6. Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна любов за жени. 7. Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8.
към текста >>
Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна
любов
за жени. 7.
7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг. 8), когато се явяват весели или любовни, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5. Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т. е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност. 6.
Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна
любов
за жени. 7.
Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10.
към текста >>
11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство,
любовно
разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11.
9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг.
11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство,
любовно
разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11.
Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи?
към текста >>
14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна
любовна
нежност и духовност.
Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг.
14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна
любовна
нежност и духовност.
Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3.
към текста >>
Този, който има презрение на устните си, няма
любов
в сърцето си.
Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде поучителен, той ще ви нарани дълбоко. 4. Всичката непропорционалност между горната и долната устна (фиг. 22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5.
Този, който има презрение на устните си, няма
любов
в сърцето си.
Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг.
към текста >>
23), има презрение на устните си и е лишен от
любов
в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6.
22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг.
23), има презрение на устните си и е лишен от
любов
в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6.
Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение.
към текста >>
Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и
любовни
. 3.
Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2.
Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и
любовни
. 3.
Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг.
към текста >>
И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат
любов
към живота и инстинкт за себесъхранение;.
Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните?
И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат
любов
към живота и инстинкт за себесъхранение;.
способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава.
към текста >>
Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е
Любовта
, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта.
За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую.
Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е
Любовта
, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта.
По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна.
към текста >>
Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни
любовни
връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите.
Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни
любовни
връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена
любов
и светла мисъл.
Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена
любов
и светла мисъл.
Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
към текста >>
Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от
Любовта
любов
излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие.
Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички ония стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон. А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувствуват, че са близки едни на други и че те са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава.
Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от
Любовта
любов
излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие.
Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право?
към текста >>
Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията
любов
, а живота - на живата природа.
Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод.
Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията
любов
, а живота - на живата природа.
Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философства дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат.
към текста >>
Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща
любов
, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество.
Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща
любов
, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки?
към текста >>
* Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на
любовта
... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа!
* Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на
любовта
... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
* И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта.
към текста >>
От него разбрах, че няма никаква бащинска
любов
, а само един дяволски отмъстителен егоизъм.
Как можех да я заведа там? Но тя не искаше моето съдействие. Тя искаше само да бъда и аз в същата стая и да върша всичко, което се условим помежду ни. То бе странно, необяснимо, непонятно. Но аз толкова ненавиждах умопобъркания баща!
От него разбрах, че няма никаква бащинска
любов
, а само един дяволски отмъстителен егоизъм.
И толкова много съжалявах Мария и майка й, че се предадох всецяло в разпореждане на последната. И ето какво ми каза тя: — Дъщеря ми умира, защото майка й не бе при нея. Вие, лекарите, мислите, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането. Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето. Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си.
към текста >>
Аз почувствах как се подпре майката на мен, и се обърнах; тя бе бледна като смърт, безсилна, но с очи, пълни с възторг от излишъка на майчината
любов
.
извика тя. Аз я засилих. Госпожа Ламберт застана зад рамото ми и се любуваше над дълбоко заспалата си дъщеря. — Тя ще си поспи до утре: тя се упи от дадения й живот . . .
Аз почувствах как се подпре майката на мен, и се обърнах; тя бе бледна като смърт, безсилна, но с очи, пълни с възторг от излишъка на майчината
любов
.
„Магьосницата“ показа чудото си, прошепна тя. Аз й се отдадох всецяло отведнъж . . . Предавам я на вас, обичайте я, направете я щастлива. — Целунете я, предложих й аз.
към текста >>
Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на
любовта
и смъртта в сферите на духовните болки и страдания.
И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот.
Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на
любовта
и смъртта в сферите на духовните болки и страдания.
„Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература. Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота. Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан. Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец. Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог.
към текста >>
с други думи, Закон и
Любов
.
На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение. Междудействието на разните форми на движение съставят атома или електрона; комбинациите на атомите или електроните произвеждат химически същности, и т. н. В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича, Трите Начала. Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост.
с други думи, Закон и
Любов
.
Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща. От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност.
към текста >>
Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или
Любовта
-принцип може да действа.
В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича, Трите Начала. Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост. с други думи, Закон и Любов. Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща. От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата.
Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или
Любовта
-принцип може да действа.
Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов.
към текста >>
преди да е бил превърнат от Светлината или
Любовта
-принцип.
Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща. От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност.
преди да е бил превърнат от Светлината или
Любовта
-принцип.
Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност.
към текста >>
Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с
любов
.
Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ .
Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с
любов
.
милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето.
към текста >>
Петото качество е
Любов
или „Светлина“ .
Четвъртото качество се нарича „Светкавичен Блясък“ или „Огън“ . То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи.
Петото качество е
Любов
или „Светлина“ .
Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят.
към текста >>
Бьоме говори за това качество като за“истински
любовен
огън“ .
То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ .
Бьоме говори за това качество като за“истински
любовен
огън“ .
Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота.
към текста >>
Елеят на
любовта
стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство.
А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ .
Елеят на
любовта
стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство.
Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното.
към текста >>
Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или
любовта
с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия.
Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично. Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира.
Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или
любовта
с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия.
Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние.
към текста >>
Гневът и
любовта
на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга.
Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден.
Гневът и
любовта
на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга.
Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен.
към текста >>
Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за
Любовта
.
Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог.
Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за
Любовта
.
Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала.
към текста >>
Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило
любовта
и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие.
По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена.
Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило
любовта
и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие.
Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън.
към текста >>
Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на
любов
“.
Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си.
Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на
любов
“.
„Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“.
към текста >>
а закона в
любов
.
Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост.
а закона в
любов
.
Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества.
към текста >>
Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и
Любовта
на Бога.
Ефектът се вижда върху цялата тази планета. Той се вижда по силните бури и разрушителните земетръси, сменявани със смъртни тишини и мрачни мъгли. На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни.
Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и
Любовта
на Бога.
Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер.
към текста >>
Като Син Човешки,
Христовата
душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева.
. . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й.
Като Син Човешки,
Христовата
душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева.
Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
към текста >>
Да се обличаме с одеждата на
Христовата
правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове.
за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека.
Да се обличаме с одеждата на
Христовата
правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове.
Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо.
към текста >>
Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата
любов
ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението.
Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание.
Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата
любов
ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението.
Когато попитали Св. Августин, коя е била първата велика християнска добродетел. той отговорил: „смирението“ . Попитан по-нататък за втората, той отговорил: „смирението“ и за третата, той пак отговорил: „смирението“ . Смирението е основната добродетел, защото тя е антитеза на гордостта, която е коренната причина на цялото зло.
към текста >>
Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и
любов
за тяхната проява.
А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех.
Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и
любов
за тяхната проява.
После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност. Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7.
към текста >>
Каква струя от божествена
любов
трябва да чувствате в себе си спрямо тях!
За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано. Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво становище вземате вие спрямо вашето дете? Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот.
Каква струя от божествена
любов
трябва да чувствате в себе си спрямо тях!
Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха.
към текста >>
Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и
любов
да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“.
Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха.
Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и
любов
да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“.
Заключение От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI.
към текста >>
Хайде всички да живеем като братя в
любовта
, „твое“, „мое“ да изхвърлим: те са думи за света.
Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане. Който живее в тока на назидателни мисли, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха на земята — праната на индийците. От този божествен етер човек добива жизнения еликсир! Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно. МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ Посвещава се на Бялата Комуна в гр. Ямбол.
Хайде всички да живеем като братя в
любовта
, „твое“, „мое“ да изхвърлим: те са думи за света.
* Ето веч зора изгрева, иде новий светъл ден, той душите обновява с чар мистичен, с чар свещен. * Да засеем ний полята с братски труд, със дружна мощ; да разпръснем семената на безсмъртния ни Вожд! * Тъй ще крепне нашта вера, нашта мъдрост и любов; Бог ще праща нам без мера благодат за живот нов. * Хайде, братя, да вървиме смело, твърдо, все напред! И с туй славно, светло име — все напред, напред. напред!
към текста >>
* Тъй ще крепне нашта вера, нашта мъдрост и
любов
; Бог ще праща нам без мера благодат за живот нов.
Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно. МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ Посвещава се на Бялата Комуна в гр. Ямбол. Хайде всички да живеем като братя в любовта, „твое“, „мое“ да изхвърлим: те са думи за света. * Ето веч зора изгрева, иде новий светъл ден, той душите обновява с чар мистичен, с чар свещен. * Да засеем ний полята с братски труд, със дружна мощ; да разпръснем семената на безсмъртния ни Вожд!
* Тъй ще крепне нашта вера, нашта мъдрост и
любов
; Бог ще праща нам без мера благодат за живот нов.
* Хайде, братя, да вървиме смело, твърдо, все напред! И с туй славно, светло име — все напред, напред. напред! * С дружен труд — туй мощно средство — да засилим любовта; да добием съвършенство — ето, туй ни е целта! Ямбол, 4. II. 1920 г. К.
към текста >>
* С дружен труд — туй мощно средство — да засилим
любовта
; да добием съвършенство — ето, туй ни е целта!
* Ето веч зора изгрева, иде новий светъл ден, той душите обновява с чар мистичен, с чар свещен. * Да засеем ний полята с братски труд, със дружна мощ; да разпръснем семената на безсмъртния ни Вожд! * Тъй ще крепне нашта вера, нашта мъдрост и любов; Бог ще праща нам без мера благодат за живот нов. * Хайде, братя, да вървиме смело, твърдо, все напред! И с туй славно, светло име — все напред, напред. напред!
* С дружен труд — туй мощно средство — да засилим
любовта
; да добием съвършенство — ето, туй ни е целта!
Ямбол, 4. II. 1920 г. К. Из „Скъпоценните камъни на Изток“ Стани! Събуди се! Търси Учителя.
към текста >>
Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с
любов
: такъв е законът.
Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него. Мъдрите хора са подобни на светилници. Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни.
Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с
любов
: такъв е законът.
Венецът на нашите страдания ни говори за далечните радости. Душата зрее със сълзи. Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт. Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати. Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта.
към текста >>
Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с
любов
обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат.
Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с
любов
обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>
И когато бурята притихне, ще се чуе гръмовен глас: „Мир,
любов
и свобода на човеците“, който глас ще се подеме и разнесе вред по земното кълбо.
Ще възридае земята и ще възсияе небето. Звезда от изток ще слезе над хижата и чудно-омайни химни ще се чуят. Ще бъде скръб и радост голяма по цялата земя. Спящи ще се пробудят и мъртви ще възкръснат. Зверове ще се разбягат и ангели — родят.
И когато бурята притихне, ще се чуе гръмовен глас: „Мир,
любов
и свобода на човеците“, който глас ще се подеме и разнесе вред по земното кълбо.
И ще дойдат от четирите страни на земята при Него и скъпи дарове ще поднесат... ОУЛТНА ОТЛОМКА ------------- ВСРЕД ЦВЕТЯТА Много е рано още. Сивее небосводът. На изток хоризонтът е още млечен. Звездици ясно трепкат високо из широкия небесен простор. Тихо е навред.
към текста >>
Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и
любов
към Бога и човеците.
Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това. Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната.
Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и
любов
към Бога и човеците.
Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр.
към текста >>
Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в
любов
; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към
любов
, освен ако притежава един съответен белег на скрито място.
Ако тази бенка е още по-наляво жената, която я носи, има големи способности в работите си и ще може да управлява. Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца. Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си. Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти.
Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в
любов
; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към
любов
, освен ако притежава един съответен белег на скрито място.
Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов. Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност. Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях.
към текста >>
Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по
любов
.
Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца. Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си. Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти. Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място.
Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по
любов
.
Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност. Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома.
към текста >>
Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и
любовта
.
А това може да се обясни, може би, с обстоятелството, че всичките преселници от Европа, били те испанци или английски пуритани, холандци, ирландци, немци, италианци или славяни, били католици, протестанти или евреи, са пренесли всичките си домашни суеверия, които свръх това са се смесили тук с остатъците от индийските и с богатия извор на негърските. Така са се събрали тук суеверия повече от всякъде другаде по света. И това се вижда ясно в описанията на професори Кнорц, в които централно място заема детето от рождението си. И подковата като символи на щастие в Америка е тъй популярни, както всякъде другаде. Като специфичен американски знак на щастие е заешки крак, особено левият.
Който носи заешко краче в левия джоб на жилетката си, той има щастие в обзалагането и в играта, в търговията и
любовта
.
Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце.
към текста >>
Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен
любовник
и всеко негови желание ще се изпълни.
В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят.
Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен
любовник
и всеко негови желание ще се изпълни.
Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите. Който изгори тези метли, очиства дома си от неприятни гости. Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка.
към текста >>
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената
любов
п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма. Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси.
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената
любов
п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Учението на
любовта
и братството.
Списанието в PDF Година 2, Брой 8-9 (16 август 1922 г.) 1.
Учението на
любовта
и братството.
Неговата същност — Процесът на развитието 2. Нова Естетика. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I.
към текста >>
Книжнина УЧЕНИЕТО ЗА
ЛЮБОВТА
И БРАТСТВОТО Неговата същност — Процесът на развитието Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за
любовта
и братството.
Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. II. Телепатическа проекция в момента на смъртта! III. Друг подобен .случай. IV. Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава. 15.
Книжнина УЧЕНИЕТО ЗА
ЛЮБОВТА
И БРАТСТВОТО Неговата същност — Процесът на развитието Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за
любовта
и братството.
Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и, следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня.
към текста >>
Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за
любовта
и братството.
Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и, следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня.
Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за
любовта
и братството.
Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик.
към текста >>
Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за
любовта
и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости.
Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за
любовта
и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости.
към текста >>
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна
любов
, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна
любов
, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
към текста >>
Обаче, това учение на мъдростта,
любовта
и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие.
Обаче, това учение на мъдростта,
любовта
и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува.
към текста >>
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската
любов
и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската
любов
и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
към текста >>
Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за
любовта
и братството, което може да спаси всички.
др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за
любовта
и братството, което може да спаси всички.
То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя.
към текста >>
Любовта
е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания.
Любовта
е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата.
към текста >>
Но понеже същевременно Бог е
любов
, т. е.
— „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа.
Но понеже същевременно Бог е
любов
, т. е.
се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него.
към текста >>
се проявява в света като
любов
, то следва, че основният закон в природата е законът за
любовта
.
А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е.
се проявява в света като
любов
, то следва, че основният закон в природата е законът за
любовта
.
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога.
към текста >>
Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за
любовта
и братството е учение за вечния живот в природата.
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога.
Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за
любовта
и братството е учение за вечния живот в природата.
Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията.
към текста >>
Най-ефикасният способ за това е
любовта
, чистата, възвишената божествена
любов
, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните.
Най-ефикасният способ за това е
любовта
, чистата, възвишената божествена
любов
, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
към текста >>
Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените
любовни
чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата.
В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените
любовни
чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата.
Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов.
към текста >>
Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на
любовта
.
Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации.
Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на
любовта
.
Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки.
към текста >>
Само разумната и просветена
любов
е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената
любов
.
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта.
Само разумната и просветена
любов
е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената
любов
.
За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
към текста >>
любовта
, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове.
Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов.
любовта
, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове.
Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните.
към текста >>
Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви
любовта
.
За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви
любовта
.
Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят.
към текста >>
Мъдростта и
любовта
взаимно се обусловят.
Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето.
Мъдростта и
любовта
взаимно се обусловят.
Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта. Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите.
към текста >>
Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на
любовта
.
Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят.
Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на
любовта
.
Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея.
към текста >>
И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и
любовта
ражда
любов
, според закона: подобното се привлича от подобното.
Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея.
И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и
любовта
ражда
любов
, според закона: подобното се привлича от подобното.
Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива.
към текста >>
Тая връзка на
любовта
е братството.
Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества.
Тая връзка на
любовта
е братството.
Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица.
към текста >>
Единственият закон за
любовта
и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения.
Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица.
Единственият закон за
любовта
и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения.
А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение.
към текста >>
Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на
любовта
и братството ще възтържествуват.
А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение.
Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на
любовта
и братството ще възтържествуват.
Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички. * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . .
към текста >>
Така, учението за
любовта
и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички.
Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят.
Така, учението за
любовта
и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички.
* НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . . Но Ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете — докат укрепне, порасте. . . В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!..
към текста >>
Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към
Любовта
!
В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. „Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта!
Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към
Любовта
!
. .“ 4.III.1922. ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . .
към текста >>
* Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите:
любов
,
любов
безкрай е пълният живот!
. 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. .
* Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите:
любов
,
любов
безкрай е пълният живот!
. .е 14.VII.1922 г. Шумнатица. СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта. . . * И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час. . .
към текста >>
СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на
любовта
.
* И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот! . .е 14.VII.1922 г. Шумнатица.
СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на
любовта
.
. . * И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час. . . * Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни. . .
към текста >>
* И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и
любов
преди дванайсетия час.
* „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот! . .е 14.VII.1922 г. Шумнатица. СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта. . .
* И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и
любов
преди дванайсетия час.
. . * Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни. . . * Отстъпих аз. а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнът ни заглъхна, недочут и неразбран!
към текста >>
* А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната
Любов
!
Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . . Тогаз, узнала тайна непозната, — За вечний ден готви се, о, жена! * В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те възвишената младост, Издигната над скърби и беди! * Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество!
* А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната
Любов
!
Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет.
към текста >>
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и
любовта
, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и
любовта
, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>
Благоговението, търпението, смирението и
любовта
имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Благоговението, търпението, смирението и
любовта
имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог.
към текста >>
Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна
любов
да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . .
Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна
любов
да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките.
към текста >>
До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната
любов
, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната
любов
, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.
към текста >>
В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената
любов
и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
. . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената
любов
и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
към текста >>
подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена
любов
, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена
любов
, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
* Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това.
към текста >>
Духовно християнство е
любов
към Бога и към човеците. 2.
Тези явления се класифицират към действията на „магическия кръг“. Теодор Ф. Сюард Един мирски катехизис на духовното Християнство „Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“. 1. Що е духовно християнство?
Духовно християнство е
любов
към Бога и към човеците. 2.
Що е Бог? Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4.
към текста >>
Бог е вечен дух, вечен живот, вечна
любов
, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3.
Сюард Един мирски катехизис на духовното Християнство „Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“. 1. Що е духовно християнство? Духовно християнство е любов към Бога и към човеците. 2. Що е Бог?
Бог е вечен дух, вечен живот, вечна
любов
, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3.
Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5.
към текста >>
Те изпитват същността на живота, на
любовта
и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13.
Защото Бог се открива по-ясно извън църквата, отколкото в нея. 11. От какво произлиза това? От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест.
Те изпитват същността на живота, на
любовта
и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13.
Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така?
към текста >>
Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията
любов
е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен
любовта
не е положително в вселената. 21.
Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език?
Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията
любов
е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен
любовта
не е положително в вселената. 21.
Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23.
към текста >>
Бог е триединство от
любов
, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св.
Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога?
Бог е триединство от
любов
, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св.
Дух. 23. Що е Бащата? Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24. Що е Синът? Синът е изявената любов. 25.
към текста >>
Бащата е безкрайната
любов
, която включва в себе си животът и истината. 24.
„Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23. Що е Бащата?
Бащата е безкрайната
любов
, която включва в себе си животът и истината. 24.
Що е Синът? Синът е изявената любов. 25. Що е Светият Дух? Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип?
към текста >>
Синът е изявената
любов
. 25.
Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23. Що е Бащата? Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24. Що е Синът?
Синът е изявената
любов
. 25.
Що е Светият Дух? Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност?
към текста >>
Светият Дух е развиващата се
любов
. 26.
Що е Бащата? Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24. Що е Синът? Синът е изявената любов. 25. Що е Светият Дух?
Светият Дух е развиващата се
любов
. 26.
Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип?
към текста >>
Защото Той е вечна
любов
и цялото битие. 28.
Що е Светият Дух? Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност?
Защото Той е вечна
любов
и цялото битие. 28.
Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща?
към текста >>
Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на
любовта
, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност.
Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество.
Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на
любовта
, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност.
Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33.
към текста >>
Не, защото то е всемогъщия принцип на
любовта
. 33.
Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува?
Не, защото то е всемогъщия принцип на
любовта
. 33.
Що е дявол? Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили.
към текста >>
Греховете са нарушения на закона за
любовта
. 43.
Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида. 41. Що е грях? Грях е вярата в една сила, отделна от Бога. 42. Какво са греховете?
Греховете са нарушения на закона за
любовта
. 43.
Кога се прощават греховете? Когато ние ги напуснем и се освободим от тях. 44. Що е небето? Небето е любов. 45. Къде е небето?
към текста >>
Небето е
любов
. 45.
Какво са греховете? Греховете са нарушения на закона за любовта. 43. Кога се прощават греховете? Когато ние ги напуснем и се освободим от тях. 44. Що е небето?
Небето е
любов
. 45.
Къде е небето? Небето е там, дето владее любовта. 46. Що е ад? Яд е страхът. 47. Що значи да имаш страх?
към текста >>
Небето е там, дето владее
любовта
. 46.
Кога се прощават греховете? Когато ние ги напуснем и се освободим от тях. 44. Що е небето? Небето е любов. 45. Къде е небето?
Небето е там, дето владее
любовта
. 46.
Що е ад? Яд е страхът. 47. Що значи да имаш страх? То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48. Може ли страхът да бъде отстранен и ада победен?
към текста >>
„Страх няма в
любовта
; пълната
любов
изгонва страха“. 50.
Яд е страхът. 47. Що значи да имаш страх? То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48. Може ли страхът да бъде отстранен и ада победен? Може. 49. Как?
„Страх няма в
любовта
; пълната
любов
изгонва страха“. 50.
Що е Библията? Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията?
към текста >>
Библията е за човешкия род едно откровение на живот,
любов
и истина. 51.
То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48. Може ли страхът да бъде отстранен и ада победен? Може. 49. Как? „Страх няма в любовта; пълната любов изгонва страха“. 50. Що е Библията?
Библията е за човешкия род едно откровение на живот,
любов
и истина. 51.
По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията? Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53. Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение?
към текста >>
Щом като Бог е
любов
, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение?
Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията? Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53.
Щом като Бог е
любов
, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение?
Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея. 54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията? Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56.
към текста >>
В това, че той изрази и включи в себе си вечната
Христова
идея. 67.
Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син? В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син?
В това, че той изрази и включи в себе си вечната
Христова
идея. 67.
Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение?
към текста >>
Какво значение има кръвта
Христова
?
В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68.
Какво значение има кръвта
Христова
?
С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71.
към текста >>
С
Христовата
кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69.
В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова?
С
Христовата
кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69.
Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме?
към текста >>
Да живеем в
любовта
и да се укрепяваме в вярата. 75.
Каза ли той, че нашата сила може да достигне неговата? Той каза това, и нещо по-вече. 73. Каза ли той, че ние можем да бъдем по-силни от него? „И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон?
Да живеем в
любовта
и да се укрепяваме в вярата. 75.
Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога?
към текста >>
Защо лекуването чрез
Христовата
метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?
„И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76.
Защо лекуването чрез
Христовата
метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?
Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79.
към текста >>
Той основа едно духовно царство, в което царува
любовта
. 83.
Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той?
Той основа едно духовно царство, в което царува
любовта
. 83.
Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца? Тя е съвършенството. Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Отец в небесата. 84. Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство? Не. 85.
към текста >>
Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна
любов
. 87.
Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство? Не. 85. Защо те са тук? Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога. 86. Как могат те да се премахнат?
Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна
любов
. 87.
Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса? Не. 89. Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше?
към текста >>
Всякой, който проявява Божията
любов
и сила, както той правеше това. 90.
Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса? Не. 89. Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше?
Всякой, който проявява Божията
любов
и сила, както той правеше това. 90.
Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство?
към текста >>
Той е един етически фактор, понеже Бог е
любов
, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал.
Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух.
Той е един етически фактор, понеже Бог е
любов
, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал.
Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената.
към текста >>
Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на
любовта
, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията.
Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание.
Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на
любовта
, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията.
Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1.
към текста >>
Любовта
е единствената сила. 4.
Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3.
Любовта
е единствената сила. 4.
Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията?
към текста >>
Хармонията—отражение на
любовта
,-е единственият закон. 5.
По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4.
Хармонията—отражение на
любовта
,-е единственият закон. 5.
Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО.
към текста >>
Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната
любов
и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109.
Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват?
Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната
любов
и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109.
В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.
към текста >>
Какво е
любовта
, тоя обожаем капан?
Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Какво е
любовта
, тоя обожаем капан?
Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца?
към текста >>
Тя е духовната и творческата
любов
.
Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила.
Тя е духовната и творческата
любов
.
Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях.
към текста >>
Преди всичко ние трябва да схванем разликата между
любовта
и разсъдъка.
(Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер.
Преди всичко ние трябва да схванем разликата между
любовта
и разсъдъка.
У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право. Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството.
към текста >>
У жената преобладаващо качество е
любовта
, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право.
1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка.
У жената преобладаващо качество е
любовта
, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право.
Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа.
към текста >>
Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за
любов
, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли.
Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем.
Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за
любов
, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли.
Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри.
към текста >>
Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа
любов
, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги.
От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване.
Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа
любов
, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги.
Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри. Ако и да стоят по-близо до мъжа вследствие на своите духовни способности, отколкото току-що поменатите, все пак те имат нещо общо е тях, защото почти никога не се задоволяват с любовта на един единствен мъж, Колкото повече поклонници имат, толкоз по-добре, ако и да останат задълженията им към избраника на страна. в) Палецът.
към текста >>
Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската
любов
и всецяло й се отдават.
Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги.
Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската
любов
и всецяло й се отдават.
Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри. Ако и да стоят по-близо до мъжа вследствие на своите духовни способности, отколкото току-що поменатите, все пак те имат нещо общо е тях, защото почти никога не се задоволяват с любовта на един единствен мъж, Колкото повече поклонници имат, толкоз по-добре, ако и да останат задълженията им към избраника на страна. в) Палецът. Ако вземем във внимание устройството на палеца на една женска ръка, то дохождаме до едно различие от два главни класа: 1.
към текста >>
Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото
любовни
авантюри.
Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост.
Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото
любовни
авантюри.
Ако и да стоят по-близо до мъжа вследствие на своите духовни способности, отколкото току-що поменатите, все пак те имат нещо общо е тях, защото почти никога не се задоволяват с любовта на един единствен мъж, Колкото повече поклонници имат, толкоз по-добре, ако и да останат задълженията им към избраника на страна. в) Палецът. Ако вземем във внимание устройството на палеца на една женска ръка, то дохождаме до едно различие от два главни класа: 1. от такива с големи палци и 2. от такива с малки палци.
към текста >>
Ако и да стоят по-близо до мъжа вследствие на своите духовни способности, отколкото току-що поменатите, все пак те имат нещо общо е тях, защото почти никога не се задоволяват с
любовта
на един единствен мъж, Колкото повече поклонници имат, толкоз по-добре, ако и да останат задълженията им към избраника на страна.
Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри.
Ако и да стоят по-близо до мъжа вследствие на своите духовни способности, отколкото току-що поменатите, все пак те имат нещо общо е тях, защото почти никога не се задоволяват с
любовта
на един единствен мъж, Колкото повече поклонници имат, толкоз по-добре, ако и да останат задълженията им към избраника на страна.
в) Палецът. Ако вземем във внимание устройството на палеца на една женска ръка, то дохождаме до едно различие от два главни класа: 1. от такива с големи палци и 2. от такива с малки палци. Притежателките на ръце с големи палци са повече интелигентни, отколкото с развити чувства, и затова имат наклонност за по-сериозни занимания.
към текста >>
При тях
любовта
е повече в главата, отколкото в сърцето.
Ако вземем във внимание устройството на палеца на една женска ръка, то дохождаме до едно различие от два главни класа: 1. от такива с големи палци и 2. от такива с малки палци. Притежателките на ръце с големи палци са повече интелигентни, отколкото с развити чувства, и затова имат наклонност за по-сериозни занимания. Сетне те са разсъдителни и с чист разум.
При тях
любовта
е повече в главата, отколкото в сърцето.
Но затова пък са по-малко променливи, отколкото тези с малки палци. Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни. Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите. Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост. Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци.
към текста >>
Тяхната
любов
е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите.
Притежателките на ръце с големи палци са повече интелигентни, отколкото с развити чувства, и затова имат наклонност за по-сериозни занимания. Сетне те са разсъдителни и с чист разум. При тях любовта е повече в главата, отколкото в сърцето. Но затова пък са по-малко променливи, отколкото тези с малки палци. Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни.
Тяхната
любов
е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите.
Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост. Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот.
към текста >>
В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай
любовта
й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“.
Групата ръце с малки палци принадлежи на жени, които са повече чувствени и чувствителни, отколкото остроумни. Тяхната любов е все и вся, и ако и да не са понякога хубавици — то все пак са по-привлекателни, отколкото първите. Такива жени обикват мъжете със своята присъща истинска женственост. Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени.
В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай
любовта
й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“.
Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното. У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и.
към текста >>
У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги
любов
към ред и точност.
Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното.
У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги
любов
към ред и точност.
Такива жени държат своите къщи приветливи и. чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка.
към текста >>
Тяхната склонност и
любов
може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги.
Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка. Общите теории върху плътността на туловището на ръката ще оставим, но ще изтъкнем тук само следните основни правила: Корави женски ръце с голям палец и ъглести пръсти издават покрай горепоменатите качества тесногръдност и сприхавост. Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани. Жени с такива ръце презират сантименталните, въздишащи винаги по тях поклонници.
Тяхната склонност и
любов
може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги.
Една силна палма на конически пръсти и малък палец означава, че притежателната на такава женска ръка има наклонност към риторика и логика. Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна любовна реч и въобще да бъде с отлично красноречие. Една тясна еластична палма с изострени нежни пръсти и малък палец показва една особена леност и равнодушие. Такива жени се оставят да ги завладеят повече с сърцето и характера, отколкото с духа и разума. Те обръщат слабо внимание върху условните задължения на живота.
към текста >>
Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна
любовна
реч и въобще да бъде с отлично красноречие.
Общите теории върху плътността на туловището на ръката ще оставим, но ще изтъкнем тук само следните основни правила: Корави женски ръце с голям палец и ъглести пръсти издават покрай горепоменатите качества тесногръдност и сприхавост. Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани. Жени с такива ръце презират сантименталните, въздишащи винаги по тях поклонници. Тяхната склонност и любов може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги. Една силна палма на конически пръсти и малък палец означава, че притежателната на такава женска ръка има наклонност към риторика и логика.
Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна
любовна
реч и въобще да бъде с отлично красноречие.
Една тясна еластична палма с изострени нежни пръсти и малък палец показва една особена леност и равнодушие. Такива жени се оставят да ги завладеят повече с сърцето и характера, отколкото с духа и разума. Те обръщат слабо внимание върху условните задължения на живота. Макар че водят лек живот и не притежават никаква преданост, все не им липсва и набожност. е) Типове от женски ръце Най-рядко от седемте типове ръце у жените се среща елементарната, защото упражняването на майчинските задължения изисква интелигентни чувства от по-висока степен, отколкото се срещат в този клас ръце.
към текста >>
Една такава жена я бива повече за
любовница
, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване.
Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да измисли чудноватости и оригиналности. Тя има голям спекулативен ум, работоспособна е, пестелива, хитра, прикрита, обича повече да излъже и се движи извънредно свободно в обществото. Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между въодушевлението и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим. Ако по силата на обстоятелствата бъде принудена на такъв живот, то тя тогава остава нещастна, като прави такива и околните си. При нея въобще преобладава чувственият живот, а не мисловният ; нейният характер е променчив, наивен и с безгранично безгрижие.
Една такава жена я бива повече за
любовница
, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване.
Такива трябва да са били представителките на слабия пол, като са дали повод на повече верния, отколкото ласкавия израз: „каприз, жена е твоето име“! Притежателната на артистичната ръка, ако при това е и красива, показва, че тя умее да се държи блестящо във всяко общество, разбира се, не с дълбокия си ум, познание или истинско образование, а с повърхностно разнообразие, което е достатъчно за днешното средно общество, за да прикрие истинското ниво на своето полуразвито духовно състояние. Художественият инстинкт е до висока степен изключителен и властолюбив. Чрез първото качество лесно се обяснява, защо се срещат в художествените кръгове схващанията за право и криво, добродетел и грях, добро и зло, когато притежателите на другите ръце по-малко се занимават с тези умозрения. Но художничката покрай тези лоши качества, които са присъщи на тази типова ръка, като повърхностност, саможивство, непостоянство, чувственост, разточителност, лек живот, безумност и цинизъм, има също и няколко добри качества, които са израз не толкова на дълбоко убеждение, колкото на просто, а така също и на лесно избухващо настроение и въодушевление.
към текста >>
любов
към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в
любов
към движимо имущество (пари).
както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр.
любов
към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в
любов
към движимо имущество (пари).
Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя.
към текста >>
II: Имущество, почивка след труда,
любов
(): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C.
I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек. I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си. IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене. B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм.
II: Имущество, почивка след труда,
любов
(): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C.
III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D. IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване (). След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно.
към текста >>
Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си неспокойствие, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои
любовни
сплетни в главата си, както обикновено с него биваше.
Мрачна и тъмна, тази къща прави отвън на чувствителния човек тежко впечатление. — Имах приятел, чиновникът Ч, който живял в тази къща и ми разказа следната случка: „живея в тази къща още от миналата (1919) година и спим там, по нямане квартира. обикновено по двама в една стая. Миналата година (1919) живеех тук с колегата R., който имаше доста слаба воля и посредствен характер, но иначе бе весел и здрав другар. Служебното ми положение ме отдалечаваше често за дълго време от Братислав, тъй че колегата ми биваше по-дълго време сам, главно нощем, тъй като денем бе ангажиран в учереждението.
Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си неспокойствие, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои
любовни
сплетни в главата си, както обикновено с него биваше.
Обаче, вечерта почти около 10 часа, когато си легнах в леглото, ненадейно стана от масата, нервно разхождайки се из стаята и отчаяно каза: „не, аз тук няма да остана.“ — „Защо? “ попитах го. „Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3!
към текста >>
Ново общество, вестник, който проповядва принципите на
любовта
и братството.
8 лв. Препоръчваме тази книжка на любознателните четци. В нея се разглежда научно съществува нето на четириизмерното пространство, доказателства за което се дадоха и в статията за откритието на проф. Айнщайн (вж. кн. IV, 6 — 7 и настоящата на списанието). 5.
Ново общество, вестник, който проповядва принципите на
любовта
и братството.
Редактор: Стоян Байров, София, бул. М. Луиза. Годишен абонамент 24 лв. Препоръчваме го на всички наши съмишленици. 6. Македония.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с
Христовата
любов
, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с
Христовата
любов
, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
към текста >>
Той е плод на Божествената
Любов
, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина.
Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес.
Той е плод на Божествената
Любов
, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина.
Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете.
към текста >>
Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия
Любов
, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода.
Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина.
Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия
Любов
, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода.
Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е.
към текста >>
Там, дето има
Любов
, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а
Любовта
включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала.
Там, дето има
Любов
, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а
Любовта
включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
към текста >>
Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за
Любовта
към Бога, към ближния и към враговете.
Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за
Любовта
към Бога, към ближния и към враговете.
Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата.
към текста >>
приложете Божествените принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е.
Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е.
приложете Божествените принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е.
личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27).
към текста >>
Въодушевени от принципите на
Любовта
и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура.
Въодушевени от принципите на
Любовта
и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>
Великото Време седи влюбено при нозете ти и мърмори: „Говори ми, говори,
любов
моя; говори, невесто моя.“ Ала езикът ти е затворен в камъка, о, неизменна Красота!
Иван Толев Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагоръ Една заран в цветната градина едно сляпо момиче дойде да ми поднесе една гирлянда от цветя с покривка от лотосови листа. Аз я турих около врата си, и сълзи бликнаха от очите ми. Аз целунах момичето и му казах: „Ти си сляпа, тъкмо както цветята. Ти сама не знаеш, колко прекрасен е твоят дар“. * Всред шума и глъчката на живота, о, Красота, изваяна в камък, ти стоиш няма и безмълвна, усамотена и отстранена.
Великото Време седи влюбено при нозете ти и мърмори: „Говори ми, говори,
любов
моя; говори, невесто моя.“ Ала езикът ти е затворен в камъка, о, неизменна Красота!
* Мир, сърце мое, нека времето на раздялата бъде сладостно. Нека не бъде смърт, но пълнота. Нека любовта остане за винаги в паметта и мъката се превърне в песни. Нека хвъркането през небето се свърши в сгъването на крилете над гнездото Нека последното допиране на ръцете ти бъде тъй нежно, както цветето на нощта. Спри за минутка, о, прекрасен Край, и кажи в мълчание последните си думи.
към текста >>
Нека
любовта
остане за винаги в паметта и мъката се превърне в песни.
Ти сама не знаеш, колко прекрасен е твоят дар“. * Всред шума и глъчката на живота, о, Красота, изваяна в камък, ти стоиш няма и безмълвна, усамотена и отстранена. Великото Време седи влюбено при нозете ти и мърмори: „Говори ми, говори, любов моя; говори, невесто моя.“ Ала езикът ти е затворен в камъка, о, неизменна Красота! * Мир, сърце мое, нека времето на раздялата бъде сладостно. Нека не бъде смърт, но пълнота.
Нека
любовта
остане за винаги в паметта и мъката се превърне в песни.
Нека хвъркането през небето се свърши в сгъването на крилете над гнездото Нека последното допиране на ръцете ти бъде тъй нежно, както цветето на нощта. Спри за минутка, о, прекрасен Край, и кажи в мълчание последните си думи. Аз се прекланям пред теб и държа нагоре своята лампа, за са осветлява пътя ти. * Аз съм неспокоен, Жадувам за далечни неща. _ Душата ми чезне от копнеж да се допре до края на далечното разстояние, О, Велико отвъд, о остър зов на твоята флейта!
към текста >>
„Обаче, това не му попречи, казва Алберт Стефен, до последната минута на земния му живот сърцето му да е изпълнено с
любов
и умът му да бъде ясен.
От английски : Cm. Б. НА ПРАГА Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер Заемаме от статията на видния швейцарски поет Алберт Стефен в списание Гьотеанум някои подробности за последните часове на Д-р Щайнер. Слабостта и болестта му са продължавали около 6 месеци. Слабостта от начало се почувствала в нозете, поради което по-после той е трябвало да легне. И храненето почнало да става от ден на ден по-трудно.
„Обаче, това не му попречи, казва Алберт Стефен, до последната минута на земния му живот сърцето му да е изпълнено с
любов
и умът му да бъде ясен.
Макар и болен, той пак работеше от ранна сутрин до късна вечер. Ставаше в 5 ч. сутринта и пишеше статии за „Гьотеанум“ или други работи. Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено. До последната си минута той мислеше за целия свят“.
към текста >>
Тези статии са особено трогателни, те са пропити с
любов
, благодарност и ентусиазъм.
В „Гьотеанум“ той ни даде нова архитектура, нова пластика, нова живопис“. В разни градове на Германия се устроиха възпоменателни събрания. Особено важно е било възпоменателното събрание в Ваймар, дето Др Щайнер е работил толкоз години в Гьотевата архива като добър познавач на Гьоте. След заминаването му, някои негови ученици излязоха в страниците на „Гьотеанум“ със спомени от срещите си с него. С такива статии излязоха Д-р Валтер Щайн, Алберт Стефен, Ернст Юли.
Тези статии са особено трогателни, те са пропити с
любов
, благодарност и ентусиазъм.
Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер. После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище. Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му.
към текста >>
Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с
любов
, е получавал от Д-р Щайнер.
След заминаването му, някои негови ученици излязоха в страниците на „Гьотеанум“ със спомени от срещите си с него. С такива статии излязоха Д-р Валтер Щайн, Алберт Стефен, Ернст Юли. Тези статии са особено трогателни, те са пропити с любов, благодарност и ентусиазъм. Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер. После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище.
Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с
любов
, е получавал от Д-р Щайнер.
Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи.
към текста >>
Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на
любовта
. 6.
Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били.
Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на
любовта
. 6.
Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
към текста >>
То е пълно предаване себе си в
любовта
на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава.
Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм.
То е пълно предаване себе си в
любовта
на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава.
Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява.
към текста >>
Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна
любов
.
„Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава.
Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна
любов
.
Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява. Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил.
към текста >>
Христос в своето велико съвършенство, в своята велика
любов
се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява.
То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее.
Христос в своето велико съвършенство, в своята велика
любов
се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява.
Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува. Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост.
към текста >>
И от Него е гази велика сила, тази велика
любов
, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос.
Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос. Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“.
И от Него е гази велика сила, тази велика
любов
, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос.
Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат.
към текста >>
Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху
любовта
към ближния.
По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“.
Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху
любовта
към ближния.
Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа. Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите.
към текста >>
Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и
любовта
към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог.
В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа.
Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и
любовта
към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог.
Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите. Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са? Никому това няма да дойде на ума. Напр. човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним.
към текста >>
А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската
любов
към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ?
Никому това няма да дойде на ума. Напр. човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним. И затова лекуването чрез полагане на ръцете не е никакво чудо. След оздравяването си, един доктор на богословието ми отговори така: „това е чудо, което вие сполучихте да извършите с мене, тепърва сега аз вярвам в Бога“. Аз го попитах: значи, всичко това, което сте проповядвали, което сте учили досега, е било само празни думи, без да сте имали желание така също да го вярвате?
А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската
любов
към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ?
И докторът си отиде с наведена глава, защото това беше истина. Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва.
към текста >>
Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската
любов
към ближния и да бъдеш като истинска невеста
Христова
“.
Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого.
Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската
любов
към ближния и да бъдеш като истинска невеста
Христова
“.
Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример.
към текста >>
Всеки трябва да бъде предаден на Божията
любов
, сам да има винаги
любов
към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин.
Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“.
Всеки трябва да бъде предаден на Божията
любов
, сам да има винаги
любов
към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин.
На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример. Доведоха при мене преди известно време един сляп.
към текста >>
Обаче, това не е християнство, олицетворение на
любовта
към ближния.
да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз.
Обаче, това не е християнство, олицетворение на
любовта
към ближния.
Ще ви наведа пример. Доведоха при мене преди известно време един сляп. Той бе такъв от рождение. Аз знаех, че такива болести могат да бъдат излекувани само по един начин, сиреч, да вземем върху себе си страданието от присъденото му наказание. И ми биде подсказано от моето сърце да се пожертвам.
към текста >>
Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и
любовта
към ближния.
За из пътя вземах си няколко книги. Между другите, така също Трайновата: „Рай на сърцето“, после „В хармония с безкрайното“, които и двете бяxa излезли в превод. По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко отношения голяма цена. Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух.
Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и
любовта
към ближния.
Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно.
към текста >>
Още веднъж казвам: никакво внушение, никакъв магнетизъм, ала безгранична вяра в Бога, в неговата
любов
.
След малко време потта изчезна, и аз с твърдо убеждение, че детето е здраво, рекох: „Лидунко, ти си вече здрава, можеш да станеш, опитай се и стани! “ Тя, както лежеше на тревата, само си изви главичката и боязливо казва: „Не, татко, та то може би не е възможно! “ — „Когато ти го казва твоя татинко, трябва да вярваш това. Истина е това, Господ Бог те оздрави, ти само се опитай и стани! “. След тая моя покана, детето стана и действително беше здраво.
Още веднъж казвам: никакво внушение, никакъв магнетизъм, ала безгранична вяра в Бога, в неговата
любов
.
След това събитие се изминаха няколко години, когато веднъж бях поканен от писателя Гамма да ида в Клащерце над Орлице. Вечерта той покани няколко селяни, религиозни хора, потомци на тайните чешки братя. Накара ме, да им разправя нещо от своята житейска опитност. Аз им разправях, разказах им и за своето дете, та когато се разделяхме, старите и опитни хора заплакаха, а един от тях ми каза: „Господине книгоиздателю, това беше най-хубавата вечер в моя живот“. Когато останахме сами, моят гостоприемник, писателят Гамма, ми каза с учудване: „Как така, аз им разказвам всека вечер за живота, за религията, и те едвам ме слушат.
към текста >>
Па дори с по-голямо присърце лекувам сиромаси хора, защото между тях намирам повече взаимна
любов
, отколкото между богатите.
Обаче, аз не знаях, че лекувам лекар и продължавах с него по същия начин, както с всекиго другиго. Вечерта тоя господин се смел в едно общество, как ме бил измамил: „той ме излекува и не знаеше, че лекува лекар“. Един от това общество дойде при мене да ми го съобщи. Аз не питам пациентите си да ми обадят името и званието си, а ги питам само за болестта им. Все ми е едно и когато бъде той и най-последният просяк, аз го лекувам толкова на драго сърце, както и заможния човек.
Па дори с по-голямо присърце лекувам сиромаси хора, защото между тях намирам повече взаимна
любов
, отколкото между богатите.
Струва ми се, обаче, примери няма нужда от повече от тия, които ви наведох за успехите в моето лекуване. И всичко това не може да се отмахне само с подигравки. Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място.
към текста >>
Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на
любовта
, който ни прави съвършени.
Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място. Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство.
Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на
любовта
, който ни прави съвършени.
Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия.
към текста >>
Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята
любов
с това, че сме разбрали християнството.
Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място. Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство. Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени.
Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята
любов
с това, че сме разбрали християнството.
Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия. Не да се караме, ала към всекиго да се обръщаме с любов, както ако бихме виждали в него Христа.
към текста >>
Не да се караме, ала към всекиго да се обръщаме с
любов
, както ако бихме виждали в него Христа.
Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия.
Не да се караме, ала към всекиго да се обръщаме с
любов
, както ако бихме виждали в него Христа.
За всичко това Бог да ни бъде на помощ! От чешки: Ив. Р-в. 1) Виж „Всемирна Летопис“, год. IV, кн. II — III, стр.
към текста >>
Това положение на слънцето носи енергия,
любов
към дейност и склонност към началстване, към водителство.
Бисмарк, Бах, Генерал Booth, Гамбета, Ханеман, Бюхнер, А. X. Хофман фон Фалерслебен, Декарт Фехнер. Дава характерните качества на знака Овен и върху характера и върху външния вид — по-слабо или по-силно според положението на слънцето в хороскопа. — Същото се отнася и за другите знакове. — Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии.
Това положение на слънцето носи енергия,
любов
към дейност и склонност към началстване, към водителство.
Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите.
към текста >>
Има интелект бърз, възприемчив — голяма
любов
към науките и изкуствата, но е малко повърхностен, не се вдълбочава, макар да си дава вид, че разбира основно нещата.
Онова спокойното, което е присъщо на предходния знак, дава място тук на подвижното, променливото, което е свойствено на всички двойствени натури. Близнаци има две страни на своята цигулка и иска на двете страни едновременно да свири. Ще му се да има повече кръгове на дейност и на драго сърце би седял на два стола, стига това да бъдеше възможно. Той обикновено предприема различни неща в едно и също време. Учтив и доверчив за момент, в следния миг ти ще го видиш забавен, но все приветлив и благоразположен.
Има интелект бърз, възприемчив — голяма
любов
към науките и изкуствата, но е малко повърхностен, не се вдълбочава, макар да си дава вид, че разбира основно нещата.
Обича пътешествията и природата. Сръчен е, похватен и на драго сърце заема такова място, където може да покаже своята сръчност — особено там, дето изисква говорене, писане, предаване на новини, при обучението, публичните речи. Измежду тях се срещат голям брой добри оратори, художници, хора на изкуството, издатели на периодична книжнина. (Близнаци управляват дробовете и дишането, а също и ръцете.) Тяхната работа има повече характер на търсене, на домогване, отколкото на окончателно разрешаване на проблемите. Но висшият тип Близнаци стои обикновено в научно отношение твърде високо и притежава многостранни познания.
към текста >>
Любов
към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи.
Наполеон Бонапарт, Полков. Олкът, живописеца Райнолдс. Последният е имал за асцендент Дева и луната се е намирала у него в Рака; оттам неговата обич към детайла, вървяща редом с неговия гениален усет към багра и линия. Е. П. Блаватска, Бърнард Шоу, Матиос Клаудиус.
Любов
към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи.
В обходата си проявява известна гордост и важност: склонен е да се увлича от своя гняв. Той се чувства не добре в подчинено положение и иска да бъде признаван за авторитет. Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето). Той е услужлив и благороден, понякога снизходителен, но често пъти и надменен и дързък. Слънцето в Дева 23 авг.
към текста >>
Това желание се изразява, между другото, в голяма
любов
към изкуството.
Дева управлява дома на службата (6) и поради това туй положение на слънцето носи (при зли аспекти) неприятности от страна на подчинените. Слънцето във Вазни 23 септ. — 23 окт. Паул Крюгер, Кармек Силва, А. Безант. Тук срещаме силно проявено желание за равновесие (Везни) и хармония — в духовно и умствено отношение.
Това желание се изразява, между другото, в голяма
любов
към изкуството.
Слънцето в Везни носи идеализъм, ала слаба воля и издръжливост. Роденият под този знак обича силно реда и порядъка. В живота му върви; често чувства голяма склонност към усамотяване и пътешествие. Обикновено го обичат, заради неговата умереност — особено другия пол. Той е правдива и интуитивна натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания.
към текста >>
Неговата
любов
към форма и декор се проявява във всичко, дори и в областта на религията (ритуали и закон).
Послушен и догматичен,— със стремеж към оформяне: —практичен, спокоен и разсъдлив, дипломатичен и стремящ се с голямо търпение към целта, що има пред очи, — той иска да я кристализира, — да я види изляна в известна форма. Той има пламенно желание да се издигне високо (козирог) и поради голямата му издръжливост и постоянство обикновено сполучва в предприетото,— ако и да има да преодолява големи мъчнотии. Поради своята несъобщителност, той има малко приятели, — ще го видиш повечето пъти сам. Той е и добър господар и добър слуга. Коленете са най-чувствителната част от тялото.
Неговата
любов
към форма и декор се проявява във всичко, дори и в областта на религията (ритуали и закон).
Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия. Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр. Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта.
към текста >>
Дава голяма
любов
към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр.
Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия. Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр. Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта.
Дава голяма
любов
към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр.
при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове.
към текста >>
Основната му черта е — общочовешка
любов
.
Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр. Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта. Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр. при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ.
Основната му черта е — общочовешка
любов
.
Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн).
към текста >>
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата
любов
!
Тук вече дохождаме до въпроса за съдържанието на детската дейност. Отговорът е: защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават не засегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват! При изучаване на растенията и животните, трябва да чувстваме, че в тях има съзнание и да проследим степените на съзнанието, да почувстваме, че влизаме в контакт не само с материалните форми, които са пред нас, но и с това, вътрешното, което живее зад тях. Тогаз детското въображение, сърце, мисъл ще вземат по-дълбоко участие в работата.
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи — мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво на неговата
любов
!
Само тогаз работата на детето няма да бъде механична, а ще има истинско възпитателно значение. По-активна е тази работа, в която вземат участие повече душевни сили. А само при подобно отнасяне към растенията, повече детски сили се засягат и то по-дълбоко! Още по-голямо съдържание се влага в детската работа, когато то разглежда явленията в природата като символи на висши истини. Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното.
към текста >>
Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от
любов
към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност.
по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат.
Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от
любов
към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност.
Децата няма да разпиляват безредно материалите. Това обстоятелство е важно. Това ще развие вкуса им към ред. Камъчетата ще съберат на едно место, а листата и клечките на друго. Последните ще могат да се употребяват за подпалване на огън.
към текста >>
С голяма
любов
детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради.
Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето.
С голяма
любов
детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради.
Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много!
към текста >>
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус,
любов
към ред, чистота, към красивото.
Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много!
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус,
любов
към ред, чистота, към красивото.
Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа. Разбира се, както казва един Учител, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички. Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят!
към текста >>
Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в дървото и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само
любов
към всичко, което е около мен.
Общо образование, додето се оформи личността! Всяка личност трябва да се оформи всестранно! Молитвите на децата в Свободното Валдорфско училище С у т р и н : От главата до нозете аз съм образ Божи. От сърцето до ръцете аз чувствам Божието дихание. Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля.
Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в дървото и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само
любов
към всичко, което е около мен.
В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка.
към текста >>
Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава
любов
към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания.
Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика. Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат.
Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава
любов
към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания.
Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице.
към текста >>
Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил
любовта
на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат.
Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил
любовта
на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието?
към текста >>
За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор:
любовта
.
Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя.
За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор:
любовта
.
Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето. 2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява.
към текста >>
Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на
любов
, Имате ли
любов
, най-важното условие е на лице.
Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта.
Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на
любов
, Имате ли
любов
, най-важното условие е на лице.
А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето. 2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява. Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения.
към текста >>
А
любовта
върви заедно със свободата.
Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице.
А
любовта
върви заедно със свободата.
От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето. 2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява. Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения. Как тогаз ще приложим свободното възпитание?
към текста >>
2) От доверието в силата на
любовта
да възпитава, да преобразява.
За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето.
2) От доверието в силата на
любовта
да възпитава, да преобразява.
Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения. Как тогаз ще приложим свободното възпитание? “1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия. А благоприятно условие е любовта. Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него.
към текста >>
А благоприятно условие е
любовта
.
1) От доверието в божествените сили у детето. 2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява. Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения. Как тогаз ще приложим свободното възпитание? “1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия.
А благоприятно условие е
любовта
.
Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него. Любовта има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително. Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може. Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват.
към текста >>
Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш
любов
към него.
2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява. Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения. Как тогаз ще приложим свободното възпитание? “1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия. А благоприятно условие е любовта.
Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш
любов
към него.
Любовта има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително. Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може. Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват. Но това е само привидно.
към текста >>
Любовта
има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително.
Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения. Как тогаз ще приложим свободното възпитание? “1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия. А благоприятно условие е любовта. Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него.
Любовта
има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително.
Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може. Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват. Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват.
към текста >>
Тяхното съвместно съществуване е възможно само при
любовта
!
2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може. Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват. Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват. Но кога?
Тяхното съвместно съществуване е възможно само при
любовта
!
Само при любовта децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от любовта. Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството. Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта. Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно.
към текста >>
Само при
любовта
децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от
любовта
.
Аз съм слушал учители, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват. Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват. Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта!
Само при
любовта
децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от
любовта
.
Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството. Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта. Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос.
към текста >>
Това може да става, само когато дисциплината произтича от
любовта
.
Те могат съвместно да съществуват. Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта! Само при любовта децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от любовта. Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството.
Това може да става, само когато дисциплината произтича от
любовта
.
Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос. Ако възпитанието е външно свободно, а е в дисхармония с детската природа, с нейните нужди, то е вече насилие върху нея. Учителят, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби любовта като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите.
към текста >>
Учителят, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби
любовта
като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите.
Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта. Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос. Ако възпитанието е външно свободно, а е в дисхармония с детската природа, с нейните нужди, то е вече насилие върху нея.
Учителят, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби
любовта
като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите.
След като види резултатите, които надминават очакванията му, като види, как е спечелил сърцата на децата, като види, как е събудил у тях радост, творчество, подем, тогаз той може да почне и с другите принципи и методи на окултната педагогика. напр. влизане в общение със силите на живата природа и пр.. В странство движението за окултната педагогика се усилва от ден на ден. Свободното Валдорфско училище вече брои 900 ученика с 40 преподаватели. Училища по типа на Валдорфското се отвориха и в Кьолн, Хамбург. Есен, а в Берлин, Базел и Лондон се подготвят условията за отваряне на такива училища.
към текста >>
е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно
любовта
.
Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот. Ако нямаше никаква граница навън, т.
е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно
любовта
.
И ако процесите на собствения ни организъм не бяха за нас непроницаеми до известна степен, т. е., ако нашият организъм беше ограничен само с видимата материална природа, а всичко друго у нас беше само проява на материалните процеси, тогаз наистина щяхме да възприемаме цялото наше естество, обаче, не би било възможно припомнянето. Човек може да стане човек само чрез личния вътрешен живот и чрез социалния съвместен живот с други. Първото не може да стане без припомнянето, а второто — без любовта. От там е ясно съществуването на тези две граници.
към текста >>
Първото не може да стане без припомнянето, а второто — без
любовта
.
Ако нямаше никаква граница навън, т. е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно любовта. И ако процесите на собствения ни организъм не бяха за нас непроницаеми до известна степен, т. е., ако нашият организъм беше ограничен само с видимата материална природа, а всичко друго у нас беше само проява на материалните процеси, тогаз наистина щяхме да възприемаме цялото наше естество, обаче, не би било възможно припомнянето. Човек може да стане човек само чрез личния вътрешен живот и чрез социалния съвместен живот с други.
Първото не може да стане без припомнянето, а второто — без
любовта
.
От там е ясно съществуването на тези две граници. Обаче, както казахме, има път за свръхсетивно (свръхчувствено) познание чрез прекрачване на тези граници. Тогаз се явява въпрос: може ли да се върви по този път без, от една страна, да се разруши личния вътрешен живот и, от друга — без да се отчуждим от социалния съвместен живот? Отговорът е утвърдителен. А как може да стане това, ще се разгледа по-долу4).
към текста >>
Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като
любов
, мъдрост и истина.
Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато.
Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като
любов
, мъдрост и истина.
Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г. Д-р Борис Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф. Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл. Един отговор: Някой си професор д-р Ст.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Основните принципи на вселената. От Леонард Босман. 8. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно училище. От Б. Боев. 9.
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12.
към текста >>
Христос, олицетворението на Божествената
Любов
, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма.
РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък.
Христос, олицетворението на Божествената
Любов
, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма.
Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения!
към текста >>
Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец -
Любовта
на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма.
Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец -
Любовта
на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите.
към текста >>
А бащата - това е
Любовта
.
Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е. който е прахосал своя капитал от светли идеи и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните. Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие.
А бащата - това е
Любовта
.
Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища.
към текста >>
Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори
Любовта
.
Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки".
Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори
Любовта
.
Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти!
към текста >>
Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ
Любов
, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт.
Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта.
Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ
Любов
, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт.
Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой!
към текста >>
* В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся
любовта
, която бе моя в един предишен живот.
Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой!
* В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся
любовта
, която бе моя в един предишен живот.
Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към лицето ми и мълком ме запита: „добре ли си, друже мой“? Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен.
към текста >>
* Той пошушна: „
Любов
моя, вдигни поглед“.
Аз мислих и мислих; аз не можех да си припомня имената ни. Сълзи блеснаха в очите й. Тя простре дясната си ръка към мен. Аз я поех и застанах в мълчание. Нашата лампа затрептя от вечерния зефир и угасна.
* Той пошушна: „
Любов
моя, вдигни поглед“.
Аз го смъмрях строго и му казах: „Иди си! “ Но той не мръдна. Той застана пред мен и хвана ръцете ми. Аз му казах: „ Остави ме“! Но той не си отиде.
към текста >>
Неизразената
любов
е свещена.
“ Но той стоеше неподвижен. Той взе гирляндата от моята шия и си отиде. Аз плача сега и питам сърцето си: „Защо не се връща той? “ * Веднъж бях аз между жени, заети с мрачни ежедневни занятия в къщи. Защо ме отдалечавате и ме отнасяте далеч от хладния покрив на общия ни живот?
Неизразената
любов
е свещена.
Тя свети като скъпоценни камъни в сиянието на скритото сърце. В светлината на любопитния ден тя изглежда мрачна до съжаление. Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща любов на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо. Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна.
към текста >>
Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща
любов
на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо.
“ * Веднъж бях аз между жени, заети с мрачни ежедневни занятия в къщи. Защо ме отдалечавате и ме отнасяте далеч от хладния покрив на общия ни живот? Неизразената любов е свещена. Тя свети като скъпоценни камъни в сиянието на скритото сърце. В светлината на любопитния ден тя изглежда мрачна до съжаление.
Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща
любов
на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо.
Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна. Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят. Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си.
към текста >>
Аз се надявах, че
любовта
ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си.
Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща любов на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо. Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна. Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят. Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката.
Аз се надявах, че
любовта
ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си.
Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа.
към текста >>
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на
Христовата
заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн.
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на
Христовата
заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване.
към текста >>
В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената
любов
.
Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение.
В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената
любов
.
В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца.
към текста >>
Основният мотив на душевната пробуда — божествената
любов
— като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност.
Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота.
Основният мотив на душевната пробуда — божествената
любов
— като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност.
Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
към текста >>
Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и
любов
към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца.
В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота.
Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и
любов
към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца.
Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта.
към текста >>
Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената
любов
върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение.
Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената
любов
върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи.
към текста >>
И веднъж почнете ли да действате с
любовта
, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство.
Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове.
И веднъж почнете ли да действате с
любовта
, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство.
Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина.
към текста >>
Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието —
любовта
.
Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство.
Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието —
любовта
.
Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай.
към текста >>
Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от
любовта
, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята.
Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта.
Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от
любовта
, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота.
към текста >>
Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената
любов
, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната.
Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир.
Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената
любов
, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната.
* * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога. Поставен в зависимост от душата, разумът става полезен съветник. За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество.
към текста >>
И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за
любов
към ближния.
За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“.
И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за
любов
към ближния.
Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така.
към текста >>
Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена
любов
се последва от дълго и дълбоко дишане.
Ако анализираме въздуха, издишван от някого, който се намира под влиянието на гнева или на някоя друга силна страст, ще намерим, че цялата му система през това време като че ли е отровена. Като пуснем издишания въздух през известен разтвор в една стъклена тръбица, ясно ще видим изменението, произведено от това дишане в разтвора, но това изменение ще бъде само външния признак на вътрешните видоизменения, които са станали в цялата нервна система. Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух. При нормалното здраво състояние на ума и тялото химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно. Всеки импулс на оная страст, която е овладяла ума, се отразява на дихателните функции, създавайки в тях значителни изменения.
Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена
любов
се последва от дълго и дълбоко дишане.
Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили.
към текста >>
Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на
любовта
— което трябва да се роди в човека.
После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик.
Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на
любовта
— което трябва да се роди в човека.
Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата. Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно. От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си.
към текста >>
Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената
любов
чрез безкористна служба на Бога и ближния.
Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните.
Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената
любов
чрез безкористна служба на Бога и ближния.
Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
към текста >>
Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за
любовта
и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за
любовта
и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф.
към текста >>
Любовта
изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства.
езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Любовта
изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства.
Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф. Иванов, „рушители на православието и на средновековния социално господарствен строй, както и на държавно-религиозното единство и мощ на българския народ“, а са дошли да спасят това, което е могло да се спаси, за да се запази именно целостта, единството и политическата свобода на народа.
към текста >>
Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за
любовта
и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи.
„Логикът“, редом с ортодокса, който по някога става „по-висок критик“ и влиза в ред прения, често отхвърля тяхното схващане за Троичността, антропоморфическия възглед, и не дава на света нещо по-добро вместо него. Метафизикът, от друга страна, нито приема, нито отхвърля една догма, но се старае да види истината зад нея. Тогава ще изразим най-напред ортодоксалния възглед и за да се предпазим от предразсъдък, ще го изкажем с думите на приетите авторитети. Даже известно е, разбира се, че идеята за триединния Бог не е чужда на християнството, защото е обща на религиозната мисъл във всички векове и даже е съществувала преди християнството да бъде дадено на света. Казано е, обаче, от известен тип ортодоксален и може-би сектантски християнин, че доктрината за Троичността възприема много различен характер в християнството.
Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за
любовта
и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи.
Първите Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин. Той, цитиран от В. Фълтън, доктор по богословието, професор по систематическо богословие в Ебердинския Университет (статията „Троичността“ в Клярковата Енциклопедия на Религията и Етиката), твърди, че даже ако и да се намира в книгите на платониците, че „в началото бе Словото“, не е намерено, че „Словото стана плът и живее между нас“. Проф. Фълтън, във връзка с това, дава едно късо обяснение върху Троичността, част от което предаваме тук: „Това, което дава един особен характер на християнската доктрина за Троичността, то е нейната тясна връзка с отличителния християнски възглед за Божественото въплътяване. В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено .
към текста >>
Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е
Любовта
.
Подчертаните думи показват идеите, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии. Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението.
Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е
Любовта
.
Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина . . . въпреки това .
към текста >>
Тази втора страна може с право да бъде наречена
Любов
, Ерос, Мъдрост.
Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части.
Тази втора страна може с право да бъде наречена
Любов
, Ерос, Мъдрост.
Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“.
към текста >>
Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената
Любов
: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“.
Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта.
Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената
Любов
: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“.
Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство.
към текста >>
* * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената
любов
в милосърдие“.
Човек още не е намерил себе си. Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него. Главната задача на възпитанието е раждането на висшата душа. Както за цветето са нужни добра почва, осветление и пр., за да цъфти и зрее, значи подходяща среда, така и за да може да прояви висшата душа своите заложби, трябва подходяща среда. В такава среда душата се разцъфтява с всичките си дарби.
* * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената
любов
в милосърдие“.
„За да се развие умът в правилно направление, трябва да се почне с милосърдието“. Един Учител1). Днес от много страни подхранват у детето мисълта, че трябва да се учи, за да се осигури. Нещо скъпо, свещено, красиво в детската душа заглъхва по този начин. Най-опасното е да убием у детето всека наченка от идейност.
към текста >>
„Една работа става свещена, когато импулсът към нея е
любовта
.
Кое ще го вдъхновява към нея? Кое ще разпалва вътрешния огън в детското сърце? Този въпрос е централен в педагогиката. Някой делят разните видове дейност на категории. „Няма работа по-висока или по-низка сама по себе си“, казва един Учител.
„Една работа става свещена, когато импулсът към нея е
любовта
.
Всеки, който работи от любов, е свободен, а който работи без любов, е в робство. Доброто, любовта е цвете, което цъфти само при свободата. Ето защо не трябва да се упражнява никакво насилие върху детската душа. Ценно е само това, което иде из глъбините на душата свободно, а не натрапено от вън. Възпитателят поставя детето в нужните благоприятни условия и отстранява неблагоприятните.
към текста >>
Всеки, който работи от
любов
, е свободен, а който работи без
любов
, е в робство.
Кое ще разпалва вътрешния огън в детското сърце? Този въпрос е централен в педагогиката. Някой делят разните видове дейност на категории. „Няма работа по-висока или по-низка сама по себе си“, казва един Учител. „Една работа става свещена, когато импулсът към нея е любовта.
Всеки, който работи от
любов
, е свободен, а който работи без
любов
, е в робство.
Доброто, любовта е цвете, което цъфти само при свободата. Ето защо не трябва да се упражнява никакво насилие върху детската душа. Ценно е само това, което иде из глъбините на душата свободно, а не натрапено от вън. Възпитателят поставя детето в нужните благоприятни условия и отстранява неблагоприятните. И тогаз то по вътрешен импулс ще прояви доброто, красивото, което крие в себе си.
към текста >>
Доброто,
любовта
е цвете, което цъфти само при свободата.
Този въпрос е централен в педагогиката. Някой делят разните видове дейност на категории. „Няма работа по-висока или по-низка сама по себе си“, казва един Учител. „Една работа става свещена, когато импулсът към нея е любовта. Всеки, който работи от любов, е свободен, а който работи без любов, е в робство.
Доброто,
любовта
е цвете, което цъфти само при свободата.
Ето защо не трябва да се упражнява никакво насилие върху детската душа. Ценно е само това, което иде из глъбините на душата свободно, а не натрапено от вън. Възпитателят поставя детето в нужните благоприятни условия и отстранява неблагоприятните. И тогаз то по вътрешен импулс ще прояви доброто, красивото, което крие в себе си. Как ще стане това?
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, нека го поставим на една по-широка основа: Да живее човек в
любовта
, това е частен случай на един по-общ принцип: живот в съгласие със законите, които лежат в основите на живата природа.
Ето защо не трябва да се упражнява никакво насилие върху детската душа. Ценно е само това, което иде из глъбините на душата свободно, а не натрапено от вън. Възпитателят поставя детето в нужните благоприятни условия и отстранява неблагоприятните. И тогаз то по вътрешен импулс ще прояви доброто, красивото, което крие в себе си. Как ще стане това?
За да отговорим на този въпрос, нека го поставим на една по-широка основа: Да живее човек в
любовта
, това е частен случай на един по-общ принцип: живот в съгласие със законите, които лежат в основите на живата природа.
А законите на живата природа имат отношение както е на глед най-дребните работи във всекидневния живот, така и с най-великите жизнени проблеми. Напр. има ред закони относно храненето, за да бъде то разумно. „Храненето може да стане цяла наука за възпитание“, казва един Учител. Ние пренебрегваме духовния елемент при храненето (въпросът не се изчерпва само с вегетарианството). Спазването на известни закони при храненето може да стане причина за събуждане на висшите заложби на душата.
към текста >>
Ако се изучат принципите, върху които се крепи животът във вселената, ще се види, че цялата вселена почива върху закона на
любовта
и жертвата.
Когато при спането се спазят известни закони, които окултизмът изучва, то може да стане източник както на физически, така и на духовен подем. „Хигиената на храненето“, „хигиената на спането“ в окултен смисъл са съвсем друго нещо в сравнение с познанията на официалната наука. И това е много лесно обяснимо: окултизмът изучва по-дълбоките основи на действителността. И детето няма още да получи всичко това теоретически, но чисто практически, — чрез дейност. Но както има в природата известни закони, които трябва да се спазват при храненето, спането и пр., за да бъде животът разумен, също така има и други закони, които лежат в основите на вселената.
Ако се изучат принципите, върху които се крепи животът във вселената, ще се види, че цялата вселена почива върху закона на
любовта
и жертвата.
Ето защо, живот, в съгласие със законите на живата природа не се разбира само в тесен, физичен смисъл на думата, но по-дълбоко: живот в съгласие и с онези велики духовни закони, които лежат в основите на цялата вселена. Но както законите на храненето и спането, детето ще учи чрез самата дейност, чрез практикуване, по същия начин чрез дейност то ще се научи и на великия закон на любовта, ще го преживее в себе си. Известен е биологичният принцип: Всеки орган или способност се развиват чрез упражнение, дейност“. Този именно принцип ще се приложи и тук, във възпитанието. Любовта, милосърдието ще се учат чрез тяхното практикуване.
към текста >>
Но както законите на храненето и спането, детето ще учи чрез самата дейност, чрез практикуване, по същия начин чрез дейност то ще се научи и на великия закон на
любовта
, ще го преживее в себе си.
И това е много лесно обяснимо: окултизмът изучва по-дълбоките основи на действителността. И детето няма още да получи всичко това теоретически, но чисто практически, — чрез дейност. Но както има в природата известни закони, които трябва да се спазват при храненето, спането и пр., за да бъде животът разумен, също така има и други закони, които лежат в основите на вселената. Ако се изучат принципите, върху които се крепи животът във вселената, ще се види, че цялата вселена почива върху закона на любовта и жертвата. Ето защо, живот, в съгласие със законите на живата природа не се разбира само в тесен, физичен смисъл на думата, но по-дълбоко: живот в съгласие и с онези велики духовни закони, които лежат в основите на цялата вселена.
Но както законите на храненето и спането, детето ще учи чрез самата дейност, чрез практикуване, по същия начин чрез дейност то ще се научи и на великия закон на
любовта
, ще го преживее в себе си.
Известен е биологичният принцип: Всеки орган или способност се развиват чрез упражнение, дейност“. Този именно принцип ще се приложи и тук, във възпитанието. Любовта, милосърдието ще се учат чрез тяхното практикуване. Когато средата е благоприятна, децата още от малки се учат да вкусват от радостта, получена чрез допринасяне нещо за щастието на другите. Ще дам няколко примера: това може да стане и с най-малкото дете. Напр.
към текста >>
Любовта
, милосърдието ще се учат чрез тяхното практикуване.
Ако се изучат принципите, върху които се крепи животът във вселената, ще се види, че цялата вселена почива върху закона на любовта и жертвата. Ето защо, живот, в съгласие със законите на живата природа не се разбира само в тесен, физичен смисъл на думата, но по-дълбоко: живот в съгласие и с онези велики духовни закони, които лежат в основите на цялата вселена. Но както законите на храненето и спането, детето ще учи чрез самата дейност, чрез практикуване, по същия начин чрез дейност то ще се научи и на великия закон на любовта, ще го преживее в себе си. Известен е биологичният принцип: Всеки орган или способност се развиват чрез упражнение, дейност“. Този именно принцип ще се приложи и тук, във възпитанието.
Любовта
, милосърдието ще се учат чрез тяхното практикуване.
Когато средата е благоприятна, децата още от малки се учат да вкусват от радостта, получена чрез допринасяне нещо за щастието на другите. Ще дам няколко примера: това може да стане и с най-малкото дете. Напр. хранене птички с трапезни трошици. Но никакво натрапване няма да се упражнява. Детето трябва със свободно решение да направи това.
към текста >>
Значи, не е още най-важна дейността сама по себе си, ако не се издигне до един вид свещенодействие чрез
любовта
.
Но никакво натрапване няма да се упражнява. Детето трябва със свободно решение да направи това. Импулс към това може да се събуди у него или от примера на големите или чрез разкази из живота на птичките. И радостта, която то ще изпита в този случай, ще му каже, че служенето на другите е извор на висша радост. В време на екскурзии, помощ на ранено животно или привързване на счупено стъбълце допринася за същото.
Значи, не е още най-важна дейността сама по себе си, ако не се издигне до един вид свещенодействие чрез
любовта
.
И най-простата наглед дейност може да се издигне до свещенодействие, когато е вдъхновена от този импулс. Напр. поливането на цветята, плодните дръвчета от детето може да бъде обикновена механична работа, ползата от която за духовното развитие на детето да е съвсем малка. Ако няма по-голяма идейност в работата, тогаз заглъхват детските сили. Могат да се използват всевъзможни случаи в семейството и училището в тази посока. Напр. майката къпе най-малкото дете.
към текста >>
Да, но той трябва да е израз на
любовта
.
Физичната работа и каквато да била друга дейност не трябва да бъде само средство за физическо укрепване или за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда. Физичната работа на детето може да помогне за събуждане на духа, за вливане на духовния елемент. В нея трябва да се влее душа, онзи висш живот, при който душата се разцъфтява с всички свои заложби и таланти. Но как може да стане това? Говорят за труд.
Да, но той трябва да е израз на
любовта
.
Всеки вид дейност по този начин става нещо религиозно. Работата не трябва да е проникната от мисълта, че се задоволяват само лични интереси. Тя трябва да представлява израз на служене на Бога и на другите. Тогаз ще се влее живот в нея. Така тя ще стане извор на радост.
към текста >>
Когато
любовта
стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си.
Инак трудът обезличава човека, превръща го на машина, отнема от живота всяка поезия. Когато работата стане израз на служенето на Бога и на другите, тогаз тя ще бъде изявена (проява) на вътрешната активност на духа. Тогаз едновременно с работата (физична или друга) и духът ще бъде в най-активно състояние. Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда.
Когато
любовта
стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си.
Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание?
към текста >>
Без
любовта
като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство.
Когато работата стане израз на служенето на Бога и на другите, тогаз тя ще бъде изявена (проява) на вътрешната активност на духа. Тогаз едновременно с работата (физична или друга) и духът ще бъде в най-активно състояние. Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си.
Без
любовта
като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство.
До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов.
към текста >>
Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от
любов
.
Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание?
Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от
любов
.
Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука.
към текста >>
Детето ще учи великата наука на
любовта
практически, опитно, чрез дейност.
До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов.
Детето ще учи великата наука на
любовта
практически, опитно, чрез дейност.
Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука. А любовта е най-великата наука.
към текста >>
А
любовта
е най-великата наука.
Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука.
А
любовта
е най-великата наука.
Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени. Множество закони са свързани с нея. Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност. Животът на служене е школа за изучаване великата наука на любовта в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони. Когато детето чрез опит и на практика, преживее любовта, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят.
към текста >>
Животът на служене е школа за изучаване великата наука на
любовта
в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони.
Това е най-късият път за всяка наука. А любовта е най-великата наука. Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени. Множество закони са свързани с нея. Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност.
Животът на служене е школа за изучаване великата наука на
любовта
в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони.
Когато детето чрез опит и на практика, преживее любовта, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят. То ще прояви творчество, дарби и в тези области, които нямат наглед никаква връзка с моралната природа на човека. Защо това е така? Защото любовта, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем. И тогаз те се разцъфтяват.
към текста >>
Когато детето чрез опит и на практика, преживее
любовта
, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят.
А любовта е най-великата наука. Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени. Множество закони са свързани с нея. Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност. Животът на служене е школа за изучаване великата наука на любовта в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони.
Когато детето чрез опит и на практика, преживее
любовта
, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят.
То ще прояви творчество, дарби и в тези области, които нямат наглед никаква връзка с моралната природа на човека. Защо това е така? Защото любовта, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем. И тогаз те се разцъфтяват. Всички области на детския живот, на детската дейност трябва да са проникнати от този дух.
към текста >>
Защото
любовта
, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем.
Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност. Животът на служене е школа за изучаване великата наука на любовта в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони. Когато детето чрез опит и на практика, преживее любовта, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят. То ще прояви творчество, дарби и в тези области, които нямат наглед никаква връзка с моралната природа на човека. Защо това е така?
Защото
любовта
, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем.
И тогаз те се разцъфтяват. Всички области на детския живот, на детската дейност трябва да са проникнати от този дух. И учебният материал може да допринесе в това отношение; както поезията и другите изкуства, така и. историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в любовта. Но за целта целият учебен материал трябва да се преработи на нови основи.
към текста >>
историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в
любовта
.
Защо това е така? Защото любовта, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем. И тогаз те се разцъфтяват. Всички области на детския живот, на детската дейност трябва да са проникнати от този дух. И учебният материал може да допринесе в това отношение; както поезията и другите изкуства, така и.
историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в
любовта
.
Но за целта целият учебен материал трябва да се преработи на нови основи. Нова поезия трябва да се роди, нова живопис, нова музика и нови песни, нови игри, нов начин на изучаване на историята, географията, естествознанието. Ще се подбира такъв материал и ще се обработва така, че не само да запознава детето с околната действителност, но да събуди у него разбиране на по-дълбоките закони, които регулират живота както на човека, така и на цялата природа. Така напр. детето ще дойде до разбиране, че всяко насилие в каквато и да е форма, поставя човека в дисхармония с цялата природа.
към текста >>
То от начало ще има импулс да работи от
любов
и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея.
То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето. Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание. Всичко това го има вече дълбоко заложено в детето, понеже душата е божествена. Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем.
То от начало ще има импулс да работи от
любов
и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея.
Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот. Казахме, че всички велики закони на живата природа, — като почнем от законите при храненето, спането, ползването от слънчевите енергии и пр. и дойдем до закона на любовта и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр. Но след 14-а година, след началото на половата зрелост, у детето почва да се развива умственият принцип, логичното мислене. Тогаз то трябва и теоретически, научно да изучи тези закони, които по-рано е изучило по друг начин.
към текста >>
и дойдем до закона на
любовта
и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр.
Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем. То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея. Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот. Казахме, че всички велики закони на живата природа, — като почнем от законите при храненето, спането, ползването от слънчевите енергии и пр.
и дойдем до закона на
любовта
и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр.
Но след 14-а година, след началото на половата зрелост, у детето почва да се развива умственият принцип, логичното мислене. Тогаз то трябва и теоретически, научно да изучи тези закони, които по-рано е изучило по друг начин. Така, при свършване на гимназията ще се дойде както до едно по-дълбоко разбиране на физичния живот, така и до една научна обосновка на духовното разбиране на живота. (Следва) ___________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Всемирна Летопис“, год.
към текста >>
Тайната на
любовта
и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн.
Така, при свършване на гимназията ще се дойде както до едно по-дълбоко разбиране на физичния живот, така и до една научна обосновка на духовното разбиране на живота. (Следва) ___________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Всемирна Летопис“, год. IV, кн. I, главата: „Семейно възпитание или пълно общежитие“.
Тайната на
любовта
и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн.
V) Произход на материята Езотеричната наука предпоставя съществуването на Великия Непроявен,който може да бъде разбиран като една безпределна, но латентна сила, на която подлежат всички неща и от която всичките извличат своята субстанция и черпят живота си. Това схващане съответства на екзотеричното схващане за Бога. Второ, тя подразбира изливът на тоя океан в право, но ограничено течение; това пак съответства на екзотеричното схващане за енергията. Трето, тя подразбира онази сега проявена енергия чрез пресичане на нейните силови линии, които образуват кръговъртежи, а те, чрез противопоставяне на силите, водят към стабилности; тия кръговъртежи на ограничените сили, въртейки се около собствените си центрове, вместо да се теглят направо през пространството, са ония единици на стабилност, които, в разните си комбинации, образуват различните видове материя. Езотеричната наука признава повече форми материя, отколкото познатите на физиците и химиците.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Христова
. II.
4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел.
Христова
. II.
СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн. IV). 7. МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ.
към текста >>
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Прев. Waniel. 8. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Художественият елемент при обучението. От Б. Боев (Продължение от кн. VII). 9.
ТАЙНАТА НА
ЛЮБОВТА
И БРАКА.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12.
към текста >>
Любовта
му към ближния като екстракт от
любовта
му към Бога се проявява в него в максимални размери.
Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност.
Любовта
му към ближния като екстракт от
любовта
му към Бога се проявява в него в максимални размери.
Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия.
към текста >>
А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за
любовта
към всички.
„Не ти е лесно да риташ против ръжен“, бе казано на апостола Павла, който гонеше и преследваше учениците на Христа. И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му светлината! Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.
А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за
любовта
към всички.
Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя. Нека всички вземем пример от живота и дейността на апостола Павла. Нека не се спъва развитието на отделните личности, на обществото и на народа под какъвто и да е претекст. Нека се даде широк простор и пълна свобода на това развитие, защото само в тия условия лежи залога за сигурен успех. Светлина е нужна, повече светлина за всекиго!
към текста >>
Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на
любовта
и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“. А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма.
Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на
любовта
и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
И то ще възтържествува въпреки всичко! X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен?
към текста >>
Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна
любов
?
Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма. Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество. И то ще възтържествува въпреки всичко! X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти?
Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна
любов
?
Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен? Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея? Вярно ли е, че роса пада от очите на нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето тяло? Вярно ли е, че любовта ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне? И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса?
към текста >>
Вярно ли е, че
любовта
ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне?
Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен? Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея? Вярно ли е, че роса пада от очите на нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето тяло?
Вярно ли е, че
любовта
ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне?
И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса? Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело? Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това? Любя те, мили мой. Прости ми моята любов.
към текста >>
Прости ми моята
любов
.
Вярно ли е, че любовта ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне? И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса? Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело? Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това? Любя те, мили мой.
Прости ми моята
любов
.
Аз съм уловена, като заблудена птичка Когато сърцето ми бе разтърсено, то изгуби своя воал и се оголи. Закрий го с милост, мили мой, и прости ми моята любов. Ако не можеш да ме любиш, мили мой, прости ми мойта мъка. Не ме поглеждай накриво отдалеч. Аз ще се промъкна обратно към моя кът и ще седна в мрака.
към текста >>
Закрий го с милост, мили мой, и прости ми моята
любов
.
Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело? Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това? Любя те, мили мой. Прости ми моята любов. Аз съм уловена, като заблудена птичка Когато сърцето ми бе разтърсено, то изгуби своя воал и се оголи.
Закрий го с милост, мили мой, и прости ми моята
любов
.
Ако не можеш да ме любиш, мили мой, прости ми мойта мъка. Не ме поглеждай накриво отдалеч. Аз ще се промъкна обратно към моя кът и ще седна в мрака. С двете си ръце ще закрия моя гол срам. Отвърни лицето си от мене, мили мой, и прости ми мойта мъка.
към текста >>
Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на
любовта
си, когато като богиня те надаря с моето благоволение и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост.
Аз ще се промъкна обратно към моя кът и ще седна в мрака. С двете си ръце ще закрия моя гол срам. Отвърни лицето си от мене, мили мой, и прости ми мойта мъка. Ако ме любиш, мили мой, прости ми мойта радост. Когато сърцето ми е понесено от потопа на щастието, не се надсмивай на опасната ми самота.
Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на
любовта
си, когато като богиня те надаря с моето благоволение и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост.
* * * Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен. Ако сърцето ти затрептява, аз ще оттегля погледа си от твоето лице. Ако ти се сепваш в разходката си, аз ще се отбия от пътя си и ще мина по друг. Ако смущавам изплитането на венеца ти, аз ще заобиколя самотната ти градина. Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя бряг.
към текста >>
Има нещо, което седи над всички ежби, над всички смрази и изтребления, това е —
Любовта
.
Всички народи претендират, че изповядват някаква религия. Но къде е тя? Къде е Бог? На некой трон ли седи на небето?! Там, от дето се проявява Бог, се оживява религията, почва пътя и дейността на окултиста.
Има нещо, което седи над всички ежби, над всички смрази и изтребления, това е —
Любовта
.
Тази свята дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека. Тази всеобемаща любов е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда. Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа. Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни.
към текста >>
Тази всеобемаща
любов
е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда.
Къде е Бог? На некой трон ли седи на небето?! Там, от дето се проявява Бог, се оживява религията, почва пътя и дейността на окултиста. Има нещо, което седи над всички ежби, над всички смрази и изтребления, това е — Любовта. Тази свята дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека.
Тази всеобемаща
любов
е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда.
Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа. Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът.
към текста >>
Има ли
любов
към всички и всичко?
Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения. Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими. Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна. Окултистът съзнава своя дълг спрямо близките, обществото, човечеството до толкова, до колкото е развито и разширено съзнанието му, и се движи по закона на свободата, която не се дава отвън, а е един вътрешен процес. А що е дългът на истинския човек?
Има ли
любов
към всички и всичко?
Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото. Окултистът не си служи в делото на възпитанието с никакви строгости и разни насилствени мерки. Щом в душата си чувства благост, умиление, той не може да не прояви това към своите ученици. Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство.
към текста >>
Христова
Астрология (Продължение от кн. IV).
т. е. от божествените, носи живота, който съдържа в себе си, като нахранва гладните. Под това се разбира, че той освобождава обременените, страждущите, като сваля тяхното бреме и се нагърбва сам той с него. Това е пътя. на окултиста, път на духовно повдигане към съвършенство, това е Христовото учение, което светът знае и изповядва повърхностно, но което дава съдържание и смисъл на живота и дейността на окултиста. Е.
Христова
Астрология (Продължение от кн. IV).
Луната в дванадесетте знака Луната в 12-те зодиакални знака, придава същите качества, както и слънцето в различните знаци, но при нея изпъкват повече преходните склонности на личността. Освен това, влиянието на луната засяга повече чувствата и интелекта, нежели волята. Луната в Овен Остър ум, импулсивен, жив, независим. Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата. Обича да застава на чело, като вожд на каква-годе група.
към текста >>
Любов
към наука и към интелектуална работа.
Благоприятства занимаването със земеделие и придобивки от него. Музикална дарба, особено пеене. Дружелюбен и предан, но повече или по-малко чувствен. Луната в Близнаци Подвижен, непостоянен, нерешителен. Обича пътешествията, обиколките, посещенията.
Любов
към наука и към интелектуална работа.
Сръчен и способен, добър оратор. Близнаци е двойствен знак и затова склонността да се вършат две работи изведнъж се явява в много посоки. При лоши аспекти: ненадежден, повърхностен. неискрен. Луната в Рака Пестеливост. Силна сензитивност, въображение.
към текста >>
Любов
към изкуството.
Създаден сякаш за пътуващ агент, учител, писател, посланик. Нерешителен и критичен; голям педант: обича детайлите. Луната във везни Обикновено силно влечение към другия пол, учтив и приятен в обноските си. Има много приятели и силно се влияе от тях. Склонност към съвместна работа с други.
Любов
към изкуството.
Луната в Скорпион Самоуверен, устойчив, упорит, чувствен, високомерен, енергичен, горд, отмъстителен, понякога груб или пияница. Влечение към другия пол, в брака повечето пъти нещастен. Неблагоприятно положение за майката на индивида. Ала в случая, както и изобщо, зависи много от аспектите. Луната в Стрелец Неспокоен и подвижен.
към текста >>
Голяма
любов
към всякакъв вид спортове, особено коне.
Луната в Скорпион Самоуверен, устойчив, упорит, чувствен, високомерен, енергичен, горд, отмъстителен, понякога груб или пияница. Влечение към другия пол, в брака повечето пъти нещастен. Неблагоприятно положение за майката на индивида. Ала в случая, както и изобщо, зависи много от аспектите. Луната в Стрелец Неспокоен и подвижен.
Голяма
любов
към всякакъв вид спортове, особено коне.
Чувства влечение към религия, философия и особено към окултното и мистичното. Интуитивен, искрен и приветлив, ала раздразнителен и непостоянен. Луната в Козерог Любов към слава и почести. Вътрешно желание към големи предприятия, към високи длъжности. Може много нещо да достигне благодарение на своята издръжливост и трезвост, ала има да превъзмогва сума мъчнотии.
към текста >>
Луната в Козерог
Любов
към слава и почести.
Ала в случая, както и изобщо, зависи много от аспектите. Луната в Стрелец Неспокоен и подвижен. Голяма любов към всякакъв вид спортове, особено коне. Чувства влечение към религия, философия и особено към окултното и мистичното. Интуитивен, искрен и приветлив, ала раздразнителен и непостоянен.
Луната в Козерог
Любов
към слава и почести.
Вътрешно желание към големи предприятия, към високи длъжности. Може много нещо да достигне благодарение на своята издръжливост и трезвост, ала има да превъзмогва сума мъчнотии. Неблагоприятно положение за родителите, което често причинява мъчнотии от тяхна страна. Други качества: себелюбие, пестеливост, липса на чувствителност, целомъдрие. Луната в Водолей Склонност към пластичните изкуства и окултните науки, особено Астрология.
към текста >>
Любов
към романтичното и особено към онова, което действа на чувствата и настроението.
Луната в Водолей Склонност към пластичните изкуства и окултните науки, особено Астрология. Интересува се от всичко необикновено. Човеколюбив, добросърдечен, независим и идеалист. Интуитивна натура. Луната в Риби Възприемчиво и сензитивен, тих, склонен към малодушие.
Любов
към романтичното и особено към онова, което действа на чувствата и настроението.
Това положение на луната дава медиуми и сензитиви. Риби управляват 12-я дом и ограниченията на този дом се проявяват и при положението на луната в Риби. Роденият ще остава на заден план в живота (Следва) К. А. Либра. Магическият жезъл1) „Магическият жезъл“!
към текста >>
Любовта
и Красотата са пътя, по който ние се доближаваме до разбиране на Бога.
Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени. Чрез изкуството човек се свързва с тези висши сфери. Чрез него човек се свързва с Бога, който е източник на Висшата Красота, Истина и Добро.
Любовта
и Красотата са пътя, по който ние се доближаваме до разбиране на Бога.
Ето защо художественият елемент е духовен. Изкуството освобождава, понеже събужда божественото в човека. Изкуството действа върху целия човек; това може лесно да се провери от учителя, като вмъкне художествения елемент в обучението. Веднага става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя с концентрирано внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогаз вече няма немирни ученици.
към текста >>
Тая негова дейност ще бъде израз на неговата
любов
; то ще иска с произведенията на своя труд да причини радост на другите.
Тогаз тая физична работа ще бъде приятна и ще отвори извора на спящите сили в детската душа. От голяма важност са и мотивите за детската дейност. То ще работи в градината, на полето, на нивата, по-късно и в работилницата. Но за кого ще работи? Дали от съзнание, че работи за себе си, че задоволява собствените си нужди?
Тая негова дейност ще бъде израз на неговата
любов
; то ще иска с произведенията на своя труд да причини радост на другите.
По горе се каза, че художественият елемент трябва да проникне всеки вид детска дейност. Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност? Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент.
към текста >>
Тайната на
любовта
и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн.
По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура. ___________________________________ 1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем. Летопис“, год, I. кн. 4 — 5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.
Тайната на
любовта
и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн.
VII) Тази сила той схваща като изходяща от Великата Първа Причина и, следов., като божествена по естеството си, изразявайки се чрез проводниците. Които монадата е изградила на различните по лета, и така обусловена от естеството на полето, на което работи, и впоследствие ограничена от типа и несъвършенствата на всеки индивидуален проводник; така че, макар тая живот-сила да е възможно да мине през много превръщания и даже да бъде използвана за цели твърде различни от първичния си импулс, при всичко това тя е божествена по произход и по естество и трябва да бъде зачитана като свещена и задържана от индивида, чрез който действа, като свещен дар, който той ще трябва да управлява под насоката на Божествения Живот, от всички видове на който той е облагодетелстван член. Тази живот-сила поддържа да съществува всичко, което е, и предпазва живите форми от разрушителните сили, които постоянно се стремят да сведат всека специализирана субстанция към общия й вид. Тази е първата функция на живота-сила — да поддържа в проявление това, което е добило форма, и да го държи на равнището, до което то се е развило. Когато функционира по тоя начин, тя е пазителка на живота и се схваща като единство.
към текста >>
Това състояние е трайно, нормално положение на седмото поле, което с право може да се нарече царство небесно, защото е едно състояние на съвършена
любов
и съвършена хармония.
Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат. Казваме, че всичко е едно върху това поле. Връзката, която съществува между всяка единица и всичко останало на същото поле, далеч надминава по близост и пълнота най-висшето, което никога е било постигнато от земните влюбени в техните най-възторжени моменти на единение.
Това състояние е трайно, нормално положение на седмото поле, което с право може да се нарече царство небесно, защото е едно състояние на съвършена
любов
и съвършена хармония.
Влюбените човешки същества се боят, че може да се изгубят един другиго в онова, което те схващат като една празна безформена Нирвана; напротив, съвършенството на връзката, която до сега е била само възможна в редки моменти между редки личности, сега става нормално състояние на цялото творение. Върху седмото поле, и само върху него, няма различие между положителната и отрицателната сили. Това поле е било някога наричано поле на чистото налягане. Върху шестото поле става първата раздяла или началото на раздялата. Всемирното налягане на седмото поле причинява да потече една сила по всички посоки, и потоците излизат по тях.
към текста >>
Нашите четци, които имат, сигурно, по-висока литературна култура от противниците на „иностраните писатели“, виждат, каква висока и пленителна поезия се крие в стихотворенията на Рабиндранат Тагор, наречени от него: „поеми за живота и
любовта
“.
Но да се „възстара“ против четенето на тия произведения, като се забранява то и на цялата наша интелигенция, ето кое може да изложи на присмех в чужбина и ония, които „въстават“, и ония, които печатат подобни препоръки в „Мир“. Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“.
Нашите четци, които имат, сигурно, по-висока литературна култура от противниците на „иностраните писатели“, виждат, каква висока и пленителна поезия се крие в стихотворенията на Рабиндранат Тагор, наречени от него: „поеми за живота и
любовта
“.
Но ние знаем де е болката на тия „сеячи“ на мрака, които проповядват бойкот на чуждата книжнина: тя личи в признанието им, че „докато чуждата литература се разграбва, творенията на нашите писатели, стари и млади, остават забравени“. С други думи, съчиненията на покойния Ив. Вазов, приходите от които за техния издател (брата му) са намалели до минимум, рискуват да се покрият с дълбок прах по книжарските рафтове, защото новото българско поколение е вече надраснало баналната „поезия“ за външната, преходна красота на природата и търси да проникне по-дълбоко в духовната красота на битието, тъй като само в нея се съдържа истинската поезия. За това и „сеячите“ ще има да въздишат за блаженото време на дядо Вазовата „поезия“ . . .
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за
любовта
към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за
любовта
към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
„Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи.
към текста >>
„Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „
любов
", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
„Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „
любов
", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите.
към текста >>
Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната
любов
и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната
любов
и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините.
към текста >>
На свещените станове на неговата
любов
неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота.
С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
На свещените станове на неговата
любов
неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота.
Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува. Благославяй, душо моя, Господа!
към текста >>
Под всеозаряващото слънце на неговата
любов
зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете.
Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота.
Под всеозаряващото слънце на неговата
любов
зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете.
* Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша. В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината, Любовта и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува. Благославяй, душо моя, Господа! Чуй: птичките в горите пеят за Него.
към текста >>
В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината,
Любовта
и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува.
Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния. На свещените станове на неговата любов неизброими светли духове тъчът одеждите на всички твари, на всички души, — тъчът чудесата и красотите на живота. Под всеозаряващото слънце на неговата любов зреят плодовете и благата на живота, зреят душите и световете. * Благославяй, душо моя, Господа! Всеки цветец дошъл е Той да помилва, на всяка твар да се порадва, над всяко гнездо да надзърне, във всяка песен да се вслуша.
В всяко сърце дошъл е Той от своя животворен елей на Истината,
Любовта
и Красотата да налее; на всяка десница, творяща красота — сили да дарува.
Благославяй, душо моя, Господа! Чуй: птичките в горите пеят за Него. Потоците, ще весело се спущат от ведрите планини, разправяте за Него. Долините с потънали в сияеща радост за Него. В всички светли души се пробуждате химни за Него.
към текста >>
Слънцето на Неговата безбрежна
любов
те обгръща и милва с лъчите си.
Потоците, ще весело се спущат от ведрите планини, разправяте за Него. Долините с потънали в сияеща радост за Него. В всички светли души се пробуждате химни за Него. * Благославяй, душо моя, Господа! Погледни: наоколо ти е вълшебния дом на твоя Предвечен Отец.
Слънцето на Неговата безбрежна
любов
те обгръща и милва с лъчите си.
С чудеса от блага и красоти обкръжила те е тя. И предначертала ти е път към шеметни висини на величие и съвършенство. * Благославяй, душо моя. Господа! Облечи се в своите царствени одежди, Възсияй в красотата на най-светлите си мисли и възторзи. Възликувай с цялото творение: Нов ден се ражда, за нова стъпка напред към Истина, Правда, Красота.
към текста >>
Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена
любов
.
Ние сме неизброимите огнени сърца на всемира, в които пребъдва Всевечният. През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота.
Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена
любов
.
Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове.
към текста >>
Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и
любов
.
През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов.
Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и
любов
.
Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният .
към текста >>
Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина,
Любов
и Красота и сочим им висините на съвършенството.
На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота.
Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина,
Любов
и Красота и сочим им висините на съвършенството.
Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм. Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън.
към текста >>
Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и
любов
, към храма на Всевишния!
Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън. Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета!
Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и
любов
, към храма на Всевишния!
Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство. Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец .
към текста >>
Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и
любов
, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство.
Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и
любов
, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
. . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие.
към текста >>
Чаша кръвта
Христова
, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза.
Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св.
Чаша кръвта
Христова
, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза.
Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
към текста >>
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната
Христова
вечеря.
че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа.
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната
Христова
вечеря.
И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава. Предателството почва да се проявява. В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл.
към текста >>
Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с
христовата
кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята. Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността.
Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с
христовата
кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал.
към текста >>
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията
Любов
— Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“.
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията
Любов
— Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>
Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта
Христова
, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал.
Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта
Христова
, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал.
към текста >>
той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях
любовта
.
Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях
любовта
.
Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ .
към текста >>
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната
Любов
, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина?
Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога. Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е.
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната
Любов
, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина?
Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
към текста >>
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна
любов
и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна
любов
и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие.
към текста >>
Такъв двигател, и още по-силен, е
любовта
, божествената и неизменна
любов
, която импулсира всяко добро дело.
За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна. И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“. На тях не трябва да се позволяват такива обръщения. Само разумните и интелигентните, които проявяват тия свои качества в дела от обща полза и от общ интерес, само те могат да се считат братя и сестри. „Благото на другите“, в служба на което се туря мъдростта — това трябва да бъде винаги мобила, който движи ученика в неговата дейност към идеалната лична цел: съвършенството.
Такъв двигател, и още по-силен, е
любовта
, божествената и неизменна
любов
, която импулсира всяко добро дело.
Тая любов извира само от едно непокварено сърце. Тя е описана почти изчерпателно от апостола Павла в 13-та глава от I-то му послание към Коринтяните. Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т.
към текста >>
Тая
любов
извира само от едно непокварено сърце.
И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“. На тях не трябва да се позволяват такива обръщения. Само разумните и интелигентните, които проявяват тия свои качества в дела от обща полза и от общ интерес, само те могат да се считат братя и сестри. „Благото на другите“, в служба на което се туря мъдростта — това трябва да бъде винаги мобила, който движи ученика в неговата дейност към идеалната лична цел: съвършенството. Такъв двигател, и още по-силен, е любовта, божествената и неизменна любов, която импулсира всяко добро дело.
Тая
любов
извира само от едно непокварено сърце.
Тя е описана почти изчерпателно от апостола Павла в 13-та глава от I-то му послание към Коринтяните. Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат.
към текста >>
Тя е,
любовта
към Бога, към ближните и към враговете.
Само разумните и интелигентните, които проявяват тия свои качества в дела от обща полза и от общ интерес, само те могат да се считат братя и сестри. „Благото на другите“, в служба на което се туря мъдростта — това трябва да бъде винаги мобила, който движи ученика в неговата дейност към идеалната лична цел: съвършенството. Такъв двигател, и още по-силен, е любовта, божествената и неизменна любов, която импулсира всяко добро дело. Тая любов извира само от едно непокварено сърце. Тя е описана почти изчерпателно от апостола Павла в 13-та глава от I-то му послание към Коринтяните.
Тя е,
любовта
към Бога, към ближните и към враговете.
Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
към текста >>
Той е син и ученик на
любовта
.
В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки.
Той е син и ученик на
любовта
.
И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави?
към текста >>
И така, божествената
Любов
изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа.
. . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . .
И така, божествената
Любов
изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа.
И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски!
към текста >>
Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост,
любов
и истина.
Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот.
Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост,
любов
и истина.
А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества!
към текста >>
Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само
любов
, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра.
Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само
любов
, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р.
към текста >>
В името на
Любовта
ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух.
В името на
Любовта
ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион! * * * Архистратиг Михаил С духовното си зрение видех те. борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе.
към текста >>
По онова време се ползваше с особена
любов
Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ .
За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
По онова време се ползваше с особена
любов
Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ .
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил.
към текста >>
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е
любов
“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в
любов
на пленената от брамина принцеса и мн.
и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ .
Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е
любов
“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в
любов
на пленената от брамина принцеса и мн.
др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ .
към текста >>
Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и
любовта
и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста
любов
и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план.
Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и
любовта
и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста
любов
и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза.
към текста >>
Тъй операта добива една основна идея:
любовта
само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството.
Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
Тъй операта добива една основна идея:
любовта
само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството.
С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742.
към текста >>
до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна
любов
, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742.
до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна
любов
, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило.
към текста >>
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка
любов
.
И болничната стая на Борна сега стана сборище на всички, които още бяха останали верни на свободното зидарство. Тъжни идваха те при Борна и още по-тъжни си отиваха. В такова именно настроение Моцарт пишеше своята опера. И това настроение, разбира се, не можеше да не се отрази върху нея. Нещо повече, то стана за нея съдбоносно.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка
любов
.
Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
към текста >>
С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез
любовта
, облечена в египетска одежда.
още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст.
С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез
любовта
, облечена в египетска одежда.
Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество.
към текста >>
И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната
любов
в най-чистата й форма; паметникът на
любовта
, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество.
С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус.
И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната
любов
в най-чистата й форма; паметникът на
любовта
, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество.
Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих. И най-после на 30 април 1791. новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната флейта“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст. На диригентското место пред оркестъра в „Свободния театър“ седеше Моцарт — над него смъртта вече бе простряла невидимо крило. И само посветените знаеха, че пъстрата приказка, чиито картини се сменяха на сцената пред тях, имат по-дълбоко — имат едно истински дълбоко — значение!
към текста >>
Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на
любовта
, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно.
Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение.
Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на
любовта
, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно.
Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство.
към текста >>
Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или
Любов
(М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване.
Така А може да бъде изразено метафизически Баща, М — майка и Н — син; или Себето, сянката или Не-Себето, и резултатът; Духът, Материята и проявената Вселена. Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът. Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр.
Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или
Любов
(М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване.
И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща.
към текста >>
Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и
любовта
, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Но и тук се допуща едно ограничение в значението на тоя символ: колкото по-бавно частичният рай се изравни с всемирния, толкоз по-мъчно и земята, даже и в месианската ера, ще се изравни с частичния рай. Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага.
Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и
любовта
, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение.
към текста >>
Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за
любовта
и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички.
Ново Общество съобщи, че бил избран нов акционен комитет, за да действа за сдружаване на духовните общества у нас. Обаче, за да се постигне тая похвална цел, едно съществено условие трябва да бъде на лице, а то е: всяко от тия общества да бъде дееспособно за обществена работа. Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно.
Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за
любовта
и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички.
Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане.
към текста >>
Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за
любовта
.
Ако подобна идея би била лансирана в България, българското официално духовенство би я обявило, сигурно, за еретическа, би поискало да се приеме от Нар. Събрание закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата! . . . Съдържание на година IV. Книжка I.
Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за
любовта
.
Статия от X XX. Poesia mystica. Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация) Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг Фотография на невидимото (с 5 снимки).
към текста >>
Боев Тайната на
любовта
и брака.
Статия от Ив. Стоянов. (Илюстрация: село Богомила в Македония) Мистицизмът на Гоголя. Статия от П. Списаревски Окултна педагогика — Ново свободно училище. От Б.
Боев Тайната на
любовта
и брака.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски Духовна опитност (с илюстрация) Вести Книжка VI. Илюзии и действителност — Връщането на блудния син — Резултатите. Статия от X. Из „Градинарят“.
към текста >>
Тайната на
любовта
и брака.
Амин, ключът на вселената. Основните принципи на вселената. От Леонард Босман. Окултна педагогика — Новото свободно училище. Статия от Б. Боев.
Тайната на
любовта
и брака.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (продължение от кн. V). Духовна опитност. Книжнина. Вести. Книжка VII. Безсмъртието — Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина.
към текста >>
Тайната на
любовта
и брака.
Боев (продължение). Из живота на Свободното Валдорфско училище (с три илюстрации). Амин, ключът на вселената. Девствената майка на природата. От Леонард Босман (продължение).
Тайната на
любовта
и брака.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (прод.). Духовна опитност. Вести. Книжка VIII. Повече светлина! — Личен и обществен живот — Бъдещето.
към текста >>
Христова
. Астрология.
Етерните строителни сили във вселената, земята и човека. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). Корабът. Стихотворение в проза от П. Списаревски. Пътят на окултиста (Размишления). От Ел.
Христова
. Астрология.
От К. А. Либра (продълж.). Магическият жезъл. От Т. X. Бургон (Занони). ПревWaniel.
към текста >>
Тайната на
любовта
и брака.
От Т. X. Бургон (Занони). ПревWaniel. Окултна педагогика — Художественият елемент при обучението. От Б. Боев (продълж.).
Тайната на
любовта
и брака.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (продъл.). Духовна опитност. Книжнина. Вести. Книжка IX. Политика и духовност — Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
към текста >>
НАГОРЕ