Търсене в текстове за 'Херметическа философия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Според херметическата философия имаме положителни и отрицателни сили в природата, които са само поляризация на първичната творческа сила и представляват двете ръце на природата.
А резултат на доброто, това е правдата в света. Доброто не е само един субективен процес, но то е известно благо, от което всички искат да се ползват и да участват в него – и като резултат имаме правото. Противоречията днес се схващат от всички, и всички имат добри желания да ги изправят и премахнат, но нямат знание и методи за това. Трябва да се намерят истинските, (конкретни) причини за противоречията, и при това да се намерят методите, по които да се възстанови равновесието. Същинската причина на всички противоречия е неправилното съпоставяне на силите, които оперират зад известна форма. Според херметическата философия имаме положителни и отрицателни сили в природата, които са само поляризация на първичната творческа сила и представляват двете ръце на природата. Сами по себе си те не са нито добри, нито лоши, но доброто и злото се явяват като резултат от правилното или неправилно съпоставяне на тези сили. И самият човек е поляризиран. Лявата половина е свързана с отрицателните енергии, а дясната – с положителните. В човека положителните енергии имат за център главния мозък, а отрицателните са свързани със симпатичната нервна система. Положителните и отрицателните сили биват два вида – положителни възходящи и положителни низходящи; и отрицателни възходящи и отрицателни низходящи.
към текста >>

2. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр.
Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност.
към текста >>

Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма.
При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това.
към текста >>

Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

3. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев Философия на делото на Авг.
Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 180) – Влад Пашов Словото на Учителя. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа – 24.01.1937 г.) Движението на Всемирното Братство – Vasil Dorosenko (Полша) В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката – St. W. Отзиви в Полша – St. W. Пей не спирай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта.
към текста >>

Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр.
180) – Влад Пашов Словото на Учителя. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа – 24.01.1937 г.) Движението на Всемирното Братство – Vasil Dorosenko (Полша) В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката – St. W. Отзиви в Полша – St. W. Пей не спирай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота.
към текста >>

Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес.
Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко.
към текста >>

В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща.
А човек може и да не ви обича, а да ви спаси, когато се намирате в бедствие. Знание има човека и може да ви помогне. Съвременната култура се нуждае от знание. Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна.
към текста >>

Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле.
Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е.
към текста >>

Недев Философия на делото на Авг.
Пей, не спирай! В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие! В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот. „Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето.
към текста >>

Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр.
В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие! В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот. „Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение.
към текста >>

Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време.
“ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12.
към текста >>

Връщането на философията към откровението е нужда на времето.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив.
към текста >>

В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно.
181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70).
към текста >>

Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12.
Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н.
към текста >>

Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски.
Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя.
към текста >>

Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза.
търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания.
към текста >>

Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията.
Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи.
към текста >>

4. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пашов АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I.
В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента. А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули. бадеми и др. В. Пашов АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Тъй като астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието. Разгледана така, астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание. За онези, които знаят, не изнасям нещо ново, но за онези, които не са запознати с тази материя, изнасям едно ръководство каквото няма за сега у нас. I. ГЛАВА Мястото на Херметичната школа в нашето развитие В своето развитие човечеството винаги е било ръководено от Великия Божествен Дух, който се е проявявал чрез напредналите синове на човечеството, които са били Учители на човечеството. Винаги зад тия Учители е стоял Великия Божествен Дух, познаван в различните епохи под различни имена.
към текста >>

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Тъй като астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието.
Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента. А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули. бадеми и др. В. Пашов АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Тъй като астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието. Разгледана така, астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание. За онези, които знаят, не изнасям нещо ново, но за онези, които не са запознати с тази материя, изнасям едно ръководство каквото няма за сега у нас. I. ГЛАВА Мястото на Херметичната школа в нашето развитие В своето развитие човечеството винаги е било ръководено от Великия Божествен Дух, който се е проявявал чрез напредналите синове на човечеството, които са били Учители на човечеството. Винаги зад тия Учители е стоял Великия Божествен Дух, познаван в различните епохи под различни имена. И тези велики души, които са били във връзка с Него, са били Негови помощници и проводници в ръководството на човечеството.
към текста >>

Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството.
Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя. Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота. И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Астрономия По движенията на сателитите (спътниците) около небесните тела (планети или звезди) астрономите изчисляват големината им и те твърдят, че Юпитер е 310 пъти по тежък от земята; Сатурн — 92 пъти; Нептун — 16 пъти; Уран — 14 пъти, когато пък Марс е много по-лек защото теглото му е само 2/3 от нашето. Меркурий тежи много по-малко от земята, само 0’06, а Венера 0‘8. Слънцето е 324 000 пъти по-тежко от земята. Меркурий е далеч от слънцето 57 милиона километри; Венера — 108; Земята — 149; Марс — 22б; Юпитер —775; Сатурн —1421; Уран —2831; Нептун най-отдалечен — 4470 милиони километри.
към текста >>

5. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То не е само философия, но и практическа система, опитно училище, в което се съгражда новия човешки дух и новия човешки характер.
Това е именно великото дело на Учителя. Той е не само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ извор, от който блика все нова и нова жива вода — неговото Слово — но той е още чуден реформатор на човешкия живот. Голям познавач на човешките души, проницателен дух, той е намерил начин и възможност да съедини всички тия отделни мъже и жени заедно, в едно голямо семейство. Наистина, той е прав когато казва, че никакви външни социални реформи не са възможни, докато човек не направи реформа в своята душа. На това е основано учението на Учителя. То не е само философия, но и практическа система, опитно училище, в което се съгражда новия човешки дух и новия човешки характер. Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец.
към текста >>

Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2.
То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия.
към текста >>

Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“.
Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*).
към текста >>

С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата.
Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*). С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята.
към текста >>

6. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В течение на тази анкета аз констатирах, че фактите стават все повече и повече обширни, все повече и повече разнообразни, все повече и повече отдалечени от това, което учи съвременната наука и с което се занимава съвременната философия.
Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф. Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисъл та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета. В течение на тази анкета аз констатирах, че фактите стават все повече и повече обширни, все повече и повече разнообразни, все повече и повече отдалечени от това, което учи съвременната наука и с което се занимава съвременната философия. Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение. Тогава, в системата на моите схващания и мисли, нямаше място за тях. Малко по малко, обаче, такова място се образува“. Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че, у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво“, с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени 5 сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти.
към текста >>

Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I.
С това движението на кръвта става по-лесно и се отвличат и отровите. Главното е, че чрез топлата вода се внасят повече магнетични енергии в организма, и с това се омекотява нашият характер. По този начин ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение. Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят.
към текста >>

* * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия.
А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията. * * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела.
към текста >>

На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела.
* * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-проста философия от тая има ли?
Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба. Станалото ще се забрави и ще се смята, че никога не е станало. По-проста философия от тая има ли? Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота.
към текста >>

След това идват 9 великолепни магически фигури, твърде старателно гравирани на цялата страница и разположени: 4) великият херметическа хермафродит, 5) лабораторията на Кунрат, 6) Адам-Ева в словесния триъгълник, 7) пентаграматическият Кръст-Роза, 8) седемте стъпала на светилището и седемте лъчи, 9) алхимическата кула, с 20 врати без изход, 10) училището на природата, синтетическа измислена фигура, като наивен пейзаж, 11) изумруденият скрижал, изрязан на огнен, живачен камък и 12) пентакълът на Кунрат, обкржжен с венец от сатирически карикатури (вж.
Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт. Кабалистическа карта на Хенрих Кунрат. Таблица на Кръста на Розата Тази кабалистическа таблица е извлечена от едно малко съчинение, рядко, но добре известно на събирачите на стари книги и ценено от всички, които се занимават с езотеризма на религията, с преданията на тайното учение, под символичното було на християнството и, най-сетне, с предаването на магическото жречество на Запад. Тая книжка, единствена по своя род и харесвана от всички, които желаят да се вдълбочат в тия интересни въпроси, не е, за жалост, пълна. В нея Има: 1) алегорически фронтиспис, който окръжава гравираната, заглавна страница, 2) портрета на автора, също обиколен с атрибути и 3) един орел-риболовец, с очила и застанал между два запалени факела, с два горящи светилници, а под него е написано едно римувано двустишие на съмнителен горно-немски език, което би могло иносказателно да се преведе така: „защо са факлите и очилата на тогова, който умишлено си затваря очите, за да не вижда“. След това идват 9 великолепни магически фигури, твърде старателно гравирани на цялата страница и разположени: 4) великият херметическа хермафродит, 5) лабораторията на Кунрат, 6) Адам-Ева в словесния триъгълник, 7) пентаграматическият Кръст-Роза, 8) седемте стъпала на светилището и седемте лъчи, 9) алхимическата кула, с 20 врати без изход, 10) училището на природата, синтетическа измислена фигура, като наивен пейзаж, 11) изумруденият скрижал, изрязан на огнен, живачен камък и 12) пентакълът на Кунрат, обкржжен с венец от сатирически карикатури (вж. по този предметът El. Levy - Елифас Леви — Histoire de la Magiе). Текстът на самата книга е разделен на два отдела: 1-ият от 60 страници, които носят кралска привилегия, от 1598 г., с разсъждения, посвещение, стихове, пролог и кратък преглед. В края се намира сборника на Соломоновите изречения, към който останалата част служи за езотерически коментар. Тоя последният именно съставлява същинското съчинение, в 7 глави, след които идат твърде любопитни обяснения под заглавие: Interpretations et Annotations Henrici Khunrath.
към текста >>

ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал.
В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема. Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка.
към текста >>

Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия.
Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука.
към текста >>

Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях.
По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните векове. Първите принципи Френологията не претендира, за сега, да е една изцяло завършена наука. До колкото е напреднала досега, тя се състои от две части, а именно: 1. Система на физиологически факти и съответните им умствени явления и 2. Система на умствената философия, извлечена от тези факти и явления и от други, сродни на тях. Главните принципи на основната или физиологическата част на науката Френология могат да се изразят така: 1. Мозъкът е специален орган на ума. Същността и начинът на действието на същия ум са неизследими. Ние можем да изучваме само проявленията му. 2. Умът, макар и да е по същество единен, съставен е от четиридесет различни способности, всека от които се проявява чрез особена част на мозъка, която е оставена изключително за нея и се нарича неин орган.
към текста >>

Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия.
Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети.
в 1850 г. Една от издадените книги е и сборникът от Химни, написа ни от полския поет Ян Каспрович. Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му. По-рано, на 4 март 1923 г., тя е прочела откъслеци от тях на сказката си в Славянска Беседа. Ян Каспрович (роден на 12. XII. 1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество. За това и в тия негови стихове може да се намери пълната характеристика на неговата поезия. Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини.
към текста >>

Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“.
“ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М.
към текста >>

Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните.
Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот.
към текста >>

възловати нокетни стави; последното се обяснява с факта, че между жените се среща рядко наклонност и влечение към философия, но, в замяна на това, твърде често идеален възглед върху живота, докато у мъжа е тъкмо обратното.
Само по себе си се разбира, че основните положения на хирогномията и учението за пръстите важат еднакво и за мъжката ръка. Тук ще изтъкнем само отличителните особености. У мъжете, много по-често отколкото у жените, се срещат в ъгловати пръсти; обстойното обяснение на тоя факт дадохме когато разглеждахме женската ръка. Ако пръстите на една мъжка ръка са конусообразни и възловати, това предполага гениалност в изкуството, съединена с силно развита съобразителност, това показва също, че притежателят на такава ръка се отличава от мъжете с конични пръсти по голямата си морална мощ. Видяхме по-рано, че тези ръце, с дълги, заострени и гладки пръсти, показват склонност към съзерцание, идеализъм, религиозност, също и пренебрежение към всичко материално; такива ръце рядко се срещат у мъжа, напротив, у него, както споменахме, по-често се срещат ръце с философски възли, т. е. възловати нокетни стави; последното се обяснява с факта, че между жените се среща рядко наклонност и влечение към философия, но, в замяна на това, твърде често идеален възглед върху живота, докато у мъжа е тъкмо обратното. Ако ставите на пръстите са много дълги — особеност, коя го се среща много по-често у жените, това показва добър вкус и талант за музика. b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери.
към текста >>

Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно.
Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто.
към текста >>

За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки.
И в другите отношения те са били крайно въздържани. След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки. Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата. Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора. Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона.
към текста >>

Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща.
Въртенето на Сатурн прави голямата година на света. То става в тридесет години, това на Юпитер в 20 години, на Марс в 2, на слънцето в една, а на Меркурий, Венера и Луната — в един месец. Планети те се движат от междупланетни си ли, както хармоничните интервали. Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта.
към текста >>

Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи.
Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата.
към текста >>

Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
към текста >>

Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него.
Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера.
към текста >>

Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична.
Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа. Трябва да се започва с практикуване на добродетелите: действието трябва да предхожда съзерцанието. Съзерцанието предполага пълна забрава и абстракция на земните неща. Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична. Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия. Нека не профанираме божествените тайни (мистериите) с разкриването им на простолюдието. Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества.
към текста >>

След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните.
Веднъж просбата му послушана, той ще си сътвори нова картина, ще се види вече доставчик на други подобни магазини и ще стане складчия и управител. Ако ли пък сте се заловили за друга работа, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас. Нека вземем за пример една жена, която по настояще е известен професор по метафизиката. Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди. Тя почна с медицината. След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните. Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята работа. По тоя начин и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари. Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач.
към текста >>

Един професор по философия, който го чу миналата година, счете го за невярно.
Почти всички правят тая грешка при започването да просят, понеже е мъчно да скъсат с некогашния си навик. Резултатът от просбите в миналото за неща, които не желаем сега, е една неприятна обстановка. Болните тела и нещастните състояния на духа са осъществения на просби от незнание. Това правило може-би ще остапе тъмно за мнозина от вас. които ме слушате. Един професор по философия, който го чу миналата година, счете го за невярно. Ако един търговец, каза той, иска пари, той може да се моли за клиенти и ще бъде сигурен, че те ще му донесат пари. Тази логика е странна за един окултист. Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена. Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне. Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител.
към текста >>

Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата.
Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота.
към текста >>

Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“.
Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение. Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double).
към текста >>

НАГОРЕ

0.25157403945923